Наредба № 50 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към сперма от нерези при обмен между Република България и държавите -­ членки на Европейската общност, и при внасяне от трети страни

НАРЕДБА № 50 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към сперма от нерези при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност,и при внасяне от трети страни

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат здравните изисквания към: 1. центровете за изкуствено осеменяване, в които се получава, обработва и съхранява сперма от нерези; 2. животните донори; 3. сперма от нерези; 4. сперма от нерези при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност (ЕО); 5. сперма от нерези при внасяне от трети страни.

Раздел II

Изисквания към центровете за изкуствено осеменяване Чл. 2. Центровете за изкуствено осеменяване отговарят на следните изисквания: 1. поставени са под контрола на официален ветеринарен лекар; 2. разполагат със: а) помещение за отглеждане на нерези, от които се получава сперма; б) изолатор за болни животни и животни, на които лабораторните изследвания по чл. 12 са показали положителни резултати; в) помещение за получаване на сперма, включително отделно помещение за почистване, дезинфекциране и стерилизиране на инструментите, съдовете и инвентара; г) помещение за обработка на сперма и помещение за съхраняване на спермата, което може да е отделено от останалите помещения; 3. построени са и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън центъра; 4. помещенията им са проектирани и построени по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират; 5. проектирани са така, че помещенията за отглеждане на животни, помещенията за обработка на сперма и тези за съхранение на сперма са физически отделени помежду си.

Чл. 3. (1) В центровете за изкуствено осеменяване по чл. 2: 1. се отглеждат само нерези; 2. се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват следните данни: а) идентификация, дата на раждане, порода; б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации; 3. се допуска влизане на външни лица след разрешение от ветеринарния лекар по чл. 8 при спазване правилата за вътрешния ред в обекта; 4. работещите са обучени по следните процедури: а) спазване на хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести; б) работа в стерилни условия; в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма; 5. се обработва и съхранява само сперма, получена в такъв център, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма; 6. спермата се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения; 7. инструментите, които влизат в контакт със спермата и животните, са за еднократна употреба или се почистват, дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба; 8. продуктите от животински произход, добавките и разредителите, които се използват при обработката на спермата, са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск; 9. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма се дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба; 10. криогенната среда не е използвана преди това за други продукти от животински произход; 11. всяко количество сперма, независимо дали е разделено на отделни дози или не, е идентифицирано във водената документация по начин, чрез който може да се установят: а) датата на получаване; б) породата и идентификационният номер на животното; в) държавата на произход, името и регистрационният номер на центъра за изкуствено осеменяване, в който е получена.

(2) Центровете по ал. 1 се инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за спазване на изискванията по наредбата.

Раздел III

Изисквания за приемане на животни в центровете за изкуствено осеменяване Чл. 4. (1) В центровете по чл. 17, т. 1 и 2 се приемат животни, които отговарят на следните изисквания: 1. преминали са период на карантина в продължение най-малко на 30 дни в карантинно помещение, одобрено от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС), където има други животни със същия здравен статус; 2. преди постъпването си в карантинното помещение по т. 1 животните идват от стадо/ферма: а) свободно от бруцелоза съгласно изискванията на Световната организация за здравеопазване на животните; б) в което през последните 12 месеца не е постъпвало животно, ваксинирано срещу шап; в) в което през последните 12 месеца няма данни за поява на клинични признаци и получени положителни резултати от лабораторни изследвания на животните за болестта на Ауески; г) разположено в зона, където не са наложени ограничения във връзка със здравеопазването на свинете.

(2) В центровете по ал. 1 не се допускат животни, които преди това са били в стадо/ферма с по-нисък здравословен статус.

Чл. 5. (1) За допускане в центровете 30 дни преди карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните следва да са реагирали отрицателно на следните изследвания: 1. бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген; 2. болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус); 3. болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за “GE” антигени; 4. класическа чума по свинете - ЕЛАЙЗА тест или серум неутрализационен тест.

(2) Петнадесет дни след началото на карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните да са изследвани и резултатите да са отрицателни за следните заболявания: 1. бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген; 2. болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус); 3. болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за “GE” антигени.

(3) Когато при изследванията по ал. 2 някое животно реагира положително, то се настанява в изолатора на карантинното помещение. При групова карантина останалите животни се приемат в центъра след възстановяване на здравословния им статус.

Чл. 6. (1) За животните, реагирали положително при изследване за бруцелоза, се прилага следната процедура: 1. серумите, които са дали положителен резултат, се подлагат на серум аглутинационен тест и тест с буфериран бруцелозен антиген; 2. извършва се епизоотологично проучване в стадото/фермата, от което произхождат животните; 3. извършва се повторно изследване с тест с буфериран бруцелозен антиген и серум аглутинационен тест на животните, показали положителни резултати, като пробите се вземат най-малко 7 дни след изследване на първите проби; 4. след отпадане на съмнението за бруцелоза животните, дали отрицателни резултати на изследванията по посочената процедура, могат да бъдат приети в центъра.

(2) Когато някое животно реагира положително за бруцелоза, останалите животни с отрицателен резултат от същото стадо/ферма се допускат в карантинното помещение след извършване на процедурите по ал. 1 и след като се получи потвърждение, че стадото/фермата на произход са свободни от бруцелоза.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията по чл. 5, ал. 1 да се проведат в карантинното помещение, като началото на 30-дневната карантина започва да тече след получаване на отрицателни резултати от тях.

Чл. 7. Всички лабораторни изследвания се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.

Чл. 8. Животните се допускат в центъра с разрешение от ветеринарния лекар, който го обслужва. Всяко влизане и излизане на животни се документира.

Чл. 9. (1) В центъра се приемат животни, които идват директно от карантинните помещения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането.

(2) В деня на изпращане на животните за центъра карантинните помещения отговарят на следните изисквания: 1. разположени са в зона с наложени ограничения във връзка с възникване на заразна болест по свинете; 2. през последните 30 дни няма данни за клинични признаци или положителни резултати от лабораторните изследвания за болестта на Ауески.

Чл. 10. Когато са изпълнени изискванията по чл. 9 и през последните 12 месеца са извършени лабораторните изследвания по чл. 12, животните могат да бъдат прехвърлени от един център в друг, който е със същия здравен статус, без да са преминали карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1, ако: 1. не са имали контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус; 2. транспортните средства, с които се превозват, са почистени и дезинфекцирани преди транспортирането.

Чл. 11. (1) При обмен на животни по чл. 4, ал. 1 между Република България и държавите - членки на ЕО, те се придружават от здравен сертификат, който удостоверява, че: 1. животните идват директно от център, който отговаря на изискванията по тази наредба; 2. животните идват директно от карантинна база и отговарят на изискванията по раздел II; 3. животните идват директно от стадо/ферма, което отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1.

(2) Животните по ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 43 и 44 от Закона за животновъдството и се придружават от зоотехнически сертификат.

Раздел IV

Изисквания към животните в центровете за изкуствено осеменяване Чл. 12. (1) Животните в центровете по чл. 17, т. 1 и 2 преминават през задължителни лабораторни изследвания, като резултатът следва да е отрицателен: 1. за болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус); 2. за болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за “GE” антигени; 3. за бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген; 4. класическа чума по свинете - ЕЛАЙЗА тест или серум неутрализационен тест.

(2) Лабораторните изследвания по ал. 1 се извършват: 1. на животните, които напускат центъра, или най-малко веднъж годишно на всички животни; или

2. през 3 месеца - на 25 % от животните в центъра, като: а) официалният ветеринарен лекар, отговарящ за центъра, взима представителни проби за цялата популация в центъра по отношение на възрастовата група и условията на отглеждане; б) ветеринарният лекар, обслужващ центъра, осигурява всички животни да преминат лабораторни изследвания най-малко един път по време на техния престой или ако той е по-голям от една година - най-малко един път годишно.

(3) Всички лабораторни изследвания се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.

(4) Ако резултатът на някое от лабораторните изследвания по ал. 1 се окаже положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен резултат, не се допуска за обмен. Спермата, получена от останалите животни в центъра, се допуска за обмен след възстановяване на здравния статус на центъра.

Раздел V

Изисквания към спермата Чл. 13. В центровете за изкуствено осеменяване спермата се получава от животни, които: 1. не показват клинични признаци на заболяване в деня на получаване; 2. не са ваксинирани срещу шап; 3. отговарят на изискванията по чл. 4 - 11; 4. не са използвани за естествено покриване; 5. са държани в центрове, които не са разположени в район с наложени ограничения във връзка с възникване на заразни болести по свинете; 6. са държани в центрове, които през 30-дневния карантинен период преди получаването на спермата са били свободни от болестта на Ауески.

Чл. 14. (1) Към спермата след окончателното й разреждане или към разредителя може да се добави комбинация от антибиотици с ефикасно действие срещу лептоспири и микоплазми. При замразена сперма антибиотиците се добавят преди замразяването. Ефектът на комбинацията следва да е равностоен на ефекта от следните разтвори: 1. стрептомицин - 500 mg/1 мл; 2. пеницилин - 500 UI/1 мл; 3. линкомицин - 150 mg/1 мл; 4. спектиномицин - 300 mg/1 мл.

(2) Непосредствено преди добавянето на антибиотиците спермата се поставя при температура 15 °С за не по-малко от 45 min.

Чл. 15. Спермата, предназначена за обмен между Република България и държавите - членки на ЕО, отговаря на следните изисквания: 1. преди изпращането й е съхранявана при спазване изискванията по чл. 2 и 3; 2. транспортира се в съдове, почистени, дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба и запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения.

Чл. 16. Националната ветеринарномедицинска служба може да не допусне на територията на Република България сперма от нерези от центрове, в които се допускат нерези, ваксинирани срещу болестта на Ауески, ако Република България е свободна от това заболяване съгласно наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на ЕО, и за определяне на здравния статут на регионите и обектите, от които произхождат, по чл. 54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Раздел VI

Обмен на сперма от нерези между Република България и държавите - членки на Европейската общност Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба допуска обмен на сперма от нерези между Република България и държавите - членки на Европейската общност (ЕО), ако спермата е: 1. получена и обработена в център за изкуствено осеменяване, получил разрешение по реда на чл. 33, ал. 1 от Закона за животновъдството; 2. получена, обработена, съхранявана в център по т. 1, който отговаря на изискванията на наредбата и е под контрола на официален ветеринарен лекар; 3. получена от нерези, чието здравословно състояние отговаря на изискванията по раздел III и IV; 4. получена, обработена, съхранявана и транспортирана в съответствие с изискванията по раздел II - IV.

Чл. 18. (1) Всяка пратка сперма се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на държавата членка на произход, който е: 1. изготвен на един лист хартия в съответствие с образеца по приложението; 2. съставен най-малко на езика на държавата членка на произход и на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение; 3. в оригинал и придружава пратката до нейното местоназначение; 4. предназначен за един получател.

(2) Спермата по ал.1 отговаря на изискванията по чл. 43 и 44 от Закона за животновъдството и се придружава от зоотехнически сертификат.

(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, НВМС: 1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й; 2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

Раздел VII

Изисквания при внасяне Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба допуска внасяне на сперма от нерези, когато тя: 1. произхожда от трети страни, които са включени в списъка на Европейската комисия (ЕК) по видове животни и биологични продукти; 2. е получена, обработена и съхранявана в център, одобрен от компетентните власти на страната на произход и е включен в списъка, изготвен от ЕК; 3. е получена от нерези, които непосредствено преди получаването й са били на територията на страната на произход, включена в списъка по т. 1, в продължение най-малко на три месеца; 4. се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, който е: а) изготвен на един лист хартия в съответствие с образец на ЕО; б) съставен най-малко на български език и на езика на държавата членка на влизане в границите на Европейския съюз; в) в оригинал и придружава пратката до нейното местоназначение; г) предназначен за един получател.

(2) Списъците по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват на сайта на Министерството на земеделието и горите и НВМС.

(3) Спермата по ал.1 отговаря на изискванията по чл. 43 и 44 от Закона за животновъдството и се придружава от зоотехнически сертификат.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внасяне на сперма от трети страни, включени в списъка по ал. 1, т. 1, ако спермата не отговаря на изискванията на наредбата.

Чл. 20. (1) Сперма, която се въвежда на митническата територия на Република България, се подлага на проверки и не се допуска за внасяне, ако: 1. идва от трета страна, която не е включена в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 1; 2. идва от център, който не е включен в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 2; 3. идва от трета страна, от която вносът е забранен; 4. ветеринарният сертификат, придружаващ спермата, не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4.

(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за сперма, която транзитно преминава през територията на Република България и държавите членки, освен ако не са спазени изискванията за транзитиране.

(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, РВМС, през чиято територия се въвежда: 1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й; 2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

(4) Когато спермата не е допусната за внасяне в Република България съгласно ал. 1 и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за свежа сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на изпращача, получателя или техен представител, без държавата да дължи компенсация за унищожената пратка.

Чл. 21. Всяка пратка сперма, допусната за внасяне на територията на Република България, се придружава от оригиналния ветеринарен сертификат, придружаващ пратката, заверен от официален ветеринарен лекар, в случай че тя се изпрати за друга държава членка.

Раздел VIII

Мерки за безопасност и контрол Чл. 22. При внасяне всяка пратка сперма подлежи на ветеринарни проверки при спазване изискванията на наредбата по чл. 188, ал. 2 ЗВД.

Чл. 23. При обмен между Република България и държавите - членки на ЕО, се спазват мерките за безопасност, посочени в наредбата по чл. 70 ЗВД.

Чл. 24. (1) В случай че в страна, включена в списъка по чл. 4, ал. 1, т. 1, се констатира заразна болест по животните, която може да се пренася чрез сперма, и има опасност от избухване на болестта в Република България, НВМС не допуска внасянето на сперма от цялата територия или от част от територията на страната износител независимо дали внасянето е директно или през друга държава членка.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно уведомява ЕК за предприетите мерки по ал. 1 и за причините, довели до това.

(3) Възобновяване на внасянето се допуска след разрешение от ЕК.

Чл. 25. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва поискано съдействие при извършване на проверки от експерти на ЕК в Република България в случай на предприемане на мерки по чл. 9, ал. 2.

(2) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 НВМС предприема необходимите мерки.

Допълнителни разпоредби § 1. Националната ветеринарномедицинска служба изпраща на държавите - членки и на ЕК, списък на центровете за изкуствено осеменяване и техните регистрационни номера, както и информация за промени в него. § 2. По смисъла на тази наредба: 1. “Сперма” е количеството биологична течност, отделено при еякулация.

2. “Животни” са мъжките разплодни нерези от вида свине.

3. “Криогенна среда” е средата, в която се замразява спермата.

4. “Център за получаване, обработка и съхранение на сперма” е официално признато и контролирано предприятие, разположено на територията на една държава, в която се произвежда сперма за изкуствено осеменяване.

5. “Пратка” е количеството сперма, за което се съставя един сертификат.

Заключителни разпоредби § 3. Тази наредба се издава на основание чл. 54 и чл. 56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 2 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на сперма от нерези, говежди и биволски бици (ДВ, бр. 6 от 2003 г.). § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й. § 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Министър: Н. Кабил

Приложениекъм чл. 18, ал. 1, т. 1 1адрес) СЕРТИФИКАТ  № ...

ОРИГИНАЛ адрес)  произход

а) За всяка пратка сперма орган се издава отделен серти- фикат

б) Оригиналът на този сертификат трябва да придружава пратката до нейното местоназначение  получаване на сперма

8. Транспортно средство на местоназначение на центъра за получаване  на сперма

11. Идентификационен номер на контейнерите за сперма спермата: в) порода: а) брой дози: г) идентификация на донора:   13. Аз, долуподписаният официален ветеринарен лекар, удостоверявам, че: а) описаната сперма е получена, обработена и съхранявана в съответствие с изискванията на Наредбата за здравните изисквания към сперма от нерези при обмена й между Република България и държавите - членки на ЕС, и при внасянето от трети страни; б) описаната сперма е получена от нерези, които са били в център за получаване на сперма, в който: - има само животни, неваксинирани срещу болестта на Ауески и са показали отрицателна реакция при лабораторно изследване със серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест за болестта на Ауески (1); - някои от нерезите са ваксинирани с маркерна ваксина, като същите са показали отрицателен резултат при посоченото лабораторно изследване, извършено преди ваксинацията и три седмици след ваксинацията; спермата е преминала изследване за изолиране на вируса на болестта на Ауески в ... лаборатория (2) с отрицателен резултат (1); в) описаната сперма е изпратена до мястото на товарене в запечатани контейнери в съответствие с изискванията на наредбата по буква “а”.

(име и длъжност с сглавни  букви)

(1) Ненужното се зачертава.

(2) Име на лабораторията.