Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите

УКАЗ № 209

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, приет от ХХХIX Народно събрание на 11 юни 2004 г.

Издаден в София на 21 юни 2004 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Антон Станков

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г.,бр. 50 от 1999 г.) § 1. Члeн 3 се изменя така: “Чл. 3. Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.” § 2. В чл. 5 се създава ал. 6: “Координацията, контролът и методическото ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници на културата се осъществяват от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.” § 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата, позволяващи да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция, сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното им представяне, и постоянен източник за финансиране дейността на музея.”

2. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.

3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: “Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, за създаването на които е необходимо разрешение на министъра на културата, издадено в тримесечен срок от постъпване на заявлението. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.” § 4. Създава се чл. 7а: “Чл.7а. Музеите формират основен, обменен и научноспомагателен фонд.

В основния фонд се включват собствените и предоставените за управление на музея движими паметници на културата, съответстващи на неговия профил.

В обменния фонд се включват движими паметници на културата, които не съответстват на профила на музея, както и тези, които многократно повтарят движими паметници на културата от основния фонд.

В научноспомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство.

Формирането и управлението на фондовете на музеите се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.” § 5. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. В ал.1 думата “музеи” се заличава.

2. Алинея 3 се изменя така: “Движимите паметници на културата, соб­ственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията въз основа на оценка, извършена от експертно-оценителната комисия на музея, се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и на паметниците на културата, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценката се определя с наредба на министъра на културата.”

3. В ал. 4 думата “предмети” се заличава, а думите “след тяхното деклариране” се заменят с “регистрирани в музеите”.

4. Алинея 5 се отменя. § 6. Създава се чл.11а: “Чл. 11а. Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства води регистър на движимите паметници на културата, които представляват национално богатство.” § 7. Член 12 се изменя така: “Чл. 12. Недвижими паметници на културата са: 1. всички археологически обекти, градежи и паметни места и принадлежащата им декоративна и художествена украса на територията и в акваторията на Република България; 2. обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 и декларираните от Националния институт за паметниците на културата.” § 8. В чл.19 ал. 1 се изменя така: “Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като: 1. паметници от световно значение; 2. паметници от национално значение; 3. паметници от местно значение; 4. паметници от ансамблово значение; 5. паметници за сведение.” § 9. В чл. 20 ал. 4 се изменя така: “Консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони, се извършват с разрешение на Националния ин­ститут за паметниците на културата и при негов контрол, както и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.” § 10. Член 23 се изменя така: § 11. В чл. 24 ал. 2 се отменя. § 12. В чл. 26, ал. 2 думите “от национално значение” се заменят със “с най-голяма научна и културна стойност”. § 13. Член 31 се отменя. § 14. Създава се чл. 32а: “Чл. 32а. Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.

Точното копие възпроизвежда визуално максимално характеристиките на паметника на културата, задължително се маркира със знак и се изработва за музейни цели.

Точните копия на паметници на културата от Националния музеен фонд и с категории “световно значение” и “национално значение” се изработват само с разрешение на министъра на културата.

Копието с образователно, представително или търговско предназначение визуално въз­произвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с eдна десета.

Копия с образователно, представително или търговско предназначение могат да се изработват от музеите и от юридически или физически лица въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата.

Възпроизвеждането на паметник на културата, на елемент от него или на точно копие във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, разпространяването на изображението, използването му при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата. Средствата, предвидени в договора, се изразходват за опазване паметника на културата.

Условията и редът за изработване на точни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение, за въз­произвеждане във фотографски, компютърни, видео- и други изображения, както и за производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, които носят изображения на паметник на културата, се определят с наредба на министъра на културата.” § 15. Създава се глава шеста “а”: “Глава шеста “а”

ИЗНОС И ВРЕМЕНЕН ИЗНОС НА ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА Чл. 33а. Движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението, и движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни от територията на страната при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите.

Чл. 33б. Износът и временният износ от страната на движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, подлежат на разрешителен режим.

Разрешението се издава по искане на заинтересуваното лице при условията, определени в наредбата по чл. 33а.

Разрешението по ал. 2 се издава от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в двуседмичен срок от постъпване на искането.

Отказът за издаване на разрешение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Движими паметници на културата, които не представляват национално богатство и не влизат в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, се изнасят със сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Чл. 33в. Не се допуска износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство.

Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни само временно в следните случаи: 1. за представяне пред чуждестранна публика; 2. за осъществяване на консервационно-ре­ставрационни работи, експертизи и научни изследвания.

Временният износ на движими паметници, представляващи национално богатство, се допуска за срокове, определени с наредбата по чл. 33а, с разрешение на министъра на културата.” § 16. В наименованието на глава седма думата “Наказателни” се заменя с “Административнонаказателни”. § 17. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. Думите “от 50 до 1000 лв.” се заменят с “от 1000 до 5000 лв.”.

2. Букви “б” и “в” се отменят.

3. Буква “д” се изменя така: “д) който продава, дарява или заменя движими паметници на културата без знанието на музея, в който са регистрирани;”. § 18. В чл. 35, ал. 1 думите “от 50 до 500 лева” се заменят с “от 1000 до 5000 лв.”. § 19. Създава се чл. 35а: “Чл. 35а. Който изработи или възложи изработването на копие на паметник на културата или възпроизведе и разпространи негово изображение в нарушение на разпоредбите на чл. 32а, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.” § 20. Създава се чл. 35б: “Чл. 35б. Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на разпоредбите на глава шеста “а”, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв.” § 21. Създава се чл. 35в: “Чл. 35в. Който не декларира движим паметник на културата по реда на чл. 11, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.” § 22. В чл. 36 думите “чл. 34 и 35” се заменят с “чл. 34, 35 и 35а”. § 23. В чл. 37, ал. 1 думите “чл. 5, ал. 2 и 3” се заменят с “чл. 5, ал. 2, 3 и 6”. § 24. След чл. 37 наименованието “Допълнителна разпоредба” се заменя с “Допълнителни разпоредби”. § 25.В допълнителните разпоредби се създава § 2: “§ 2. По смисъла на този закон движими паметници на културата - национално богатство, са движимите паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.”

Преходни и заключителни разпоредби § 26. Навсякъде в закона думите “и природни образци” се заличават. § 27. В чл. 31, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) думите “чл. 34 и 35”се заменят с “чл. 34, 35, 35а, 35б и 35в”. § 28. В срок 1 януари 2005 г. Министерският съвет приема, съответно министърът на културата издава наредбите по прилагането на закона. § 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков

Приложение към чл. 33а

Забележки: 1. Предмети за колекции по категория № 13 са тези, които притежават необходимите качества, за да бъдат приети в дадена колекция, т.е. предметите, които са относително редки, обикновено не се използват според тяхното първоначално предназначение, обект са на специални сделки извън обикновената търговия на подобни използваеми предмети и имат висока стойност.

2. Пощенските картички спадат към категория № 6.

3. Книгите, съдържащи ръкописни анотации, с изключение на посвещенията, се смятат за ръкописи и се причисляват към категория № 9.