Наредба № 111 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар

НАРЕДБА № 111 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за: а) одобряване типа на превозни средства (ПС) по отношение на поведението на кормилен механизъм в случай на удар; б) одобряване типа на устройството на управление като отделен технически възел; 2. техническите изисквания към кормилния механизъм на ПС.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за поведението на кормилния механизъм на ПС от категория М1 и ПС от категория N1 с максимална допустима маса 1500 kg по отношение на защитата на водача при челен удар.

(2) По искане на производителя ПС от други категории могат да бъдат одобрявани по реда на тази наредба.

Глава втора

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА КОРМИЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ В СЛУЧАЙ НА УДАР

Раздел I

Заявление за одобряване на типа Чл. 3. Типът на ПС по отношение на поведението на кормилния механизъм в случай на удар се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 4. Производителят на ПС подава заявление за одобряване типа на ПС по отношение на поведението на кормилния механизъм в случай на удар до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА “АА”) в съответствие с чл. 3, ал. 2 на Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 5. Към заявлението по чл. 4 се прилагат следните документи в три екземпляра: 1. подробно описание на типа ПС по отношение на конструкцията, размерите, формата и избраните материали на тази част от ПС пред устройството за управление; 2. достатъчно подробни чертежи в подходящ мащаб на кормилния механизъм и нейното за­крепване към шасито или рамата; 3. техническо описание на кормилния механизъм; 4. масата на превозното средство в дви­жение; 5. резултати от изпитванията, издадени от техническата служба, за съответствие с изискванията по чл. 21 и 22; 6. документ за платена държавна такса.

Чл. 6. Производителят представя на техническата служба, отговорна за извършване на изпитванията за одобряване: 1. превозно средство, представително за типа, който трябва да бъде одобрен, за изпитване в съответствие с чл. 18; 2. по преценка на производителя и при споразумение с техническата служба се представят или второ ПС, или части от това ПС, които са съществени за изпитванията в съответствие с чл. 19 и 20.

Раздел II

Одобряване на типа превозно средство Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване на типа на ПС по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар, когато: 1. превозното средство отговаря на техническите изисквания на наредбата; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел II от Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Образец на сертификата за одобряване типа на ПС по отношение на кормилен механизъм в случай на удар е даден в приложение № 1.

Чл. 8. Отказ да се издаде сертификатът по чл. 7 се мотивира писмено от изпълнителния директор на ИА “АА” и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 9. Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС.

Чл. 10. В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Раздел III

Заявление за одобряване на типа устройство за управление като отделен технически възел Чл. 11. Типът на устройство за управление като отделен технически възел се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).

Чл. 12. Производителят подава заявление за одобряване типа на устройството за управление като отделен технически възел до изпълнителния директор на ИА “АА” в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 13. Към заявлението по чл. 12 се прилагат следните документи в три екземпляра: 1. подробно описание на типа устройство за управление по отношение на конструкцията, размерите и формата и използваните материали; 2. подробни чертежи в подходящ мащаб на кормилния механизъм и нейното закрепване към шасито или рамата; 3. документ за платена държавна такса.

Чл. 14. За извършване на изпитванията по чл. 21 и 22 производителят предоставя на техническата служба, отговорна за извършване на изпитванията за одобряване, едно устройство за управление, представително за типа устрой­ство за управление, както и части от ПС, които са съществени за изпитването, по преценка на производителя.

Раздел IV

Одобряване типа на устройство за управление като отделен технически възел Чл. 15. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на устройство за управление в случай на удар като отделен технически възел, когато: 1. то отговаря на техническите изисквания на наредбата; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Образец на сертификата за одобряване типа на устройство за управление в случай на удар като отделен технически възел е даден в приложение № 2.

Чл. 16. (1) За всеки одобрен тип устройство за управление се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За различните одобрени типове устрой­ство за управление се издават различни номера.

Чл. 17. Отказ да се издаде сертификат по чл. 15 се мотивира писмено от изпълнителния директор на ИА “АА” и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 18. Производителят на устройството за управление писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения, които е извършил по одобрения по реда на наредбата тип.

Чл. 19. В случай на изменения на одобрения в съответствие с тази наредбата тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване на типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава трета

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 20. (1) Когато ПС в движение без манекен се изпитва на удар в преграда със скорост 48,3 km/h, горната част на кормилната колона и кормилният вал не трябва да се преместват назад, хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на ПС на повече от 12,7 сm по отношение на точката на ПС, която не е засегната от удара, и вертикално на 12,7 сm.

(2) Изпитванията по ал. 1 се извършват в съответствие с приложение № 3.

Чл. 21. Когато устройството за управление се удря от махало в каросерията с относителна скорост 24,1 km/h, в съответствие с процедурата в приложение № 4 силата, приложена на каросерията от кормилния механизъм, не трябва да превишава 1,111 daN.

Чл. 22. Когато устройството за управление се удря с ударна глава, движеща се спрямо него с относителна скорост от най-малко 24,1 km/h, в съответствие с процедурите, посочени в приложение № 5, закъснението на ударната глава не трябва да превишава общо 80 g в продължение на повече от 3 ms. Във всички случаи закъснението трябва да е по-малко от 120 g при честоти до 600 Hz.

Чл. 23. Устройството за управление трябва да бъде проектирано, произведено и монтирано по такъв начин, че: 1. преди изпитването на удар съгласно чл. 21 и 22 върху повърхността на нито една част на устройството за управление пред водача, която може да бъде достигната от сферата с диаметър 165 mm, да няма грапавини или остри ръбове, с радиус на закръгление, по-малък от 2,5 mm; 2. след изпитването на удар съгласно чл. 21 и 22 върху никоя част от повърхността на устройството за управление пред водача не трябва да има грапавини или остри ръбове, които биха увеличил риска от нараняване на водача; не трябва да се държи сметка за малки повърхност­ни грапавости и пукнатини.

Чл. 24. Устройството за управление се проектира, произвежда и монтира така, че да не включва компоненти или аксесоари, като клаксон и монтажни принадлежности, които могат да закачат облеклото на водача или бижута при нормално движение при шофиране.

Чл. 25. В случай на устройство за управление, което не е част от оригинално оборудване, то трябва да отговаря на техническите изисквания по т. 2.1.3 от приложение № 3 и т. 2.3 от приложение № 4, когато се изпитва.

Чл. 26. В случай на общоизползваемо устройство за управление техническите изисквания трябва да се изпълнени за: 1. целия диапазон на ъгъла на наклон на колоната, като че изпитванията се извършват най-малко за максималния или минималния ъгъл на колоната за всички ПС, за които е предназначена; 2. всички възможни положения на ударната глава и изпитвателния блок спрямо устройството за управление, като изпитванията се извършват най-малко при средното положение за цялата гама от одобрявани ПС, за които устройствата за управление са предназначени; при използването на една кормилна колона тя трябва да е от типа, отговарящ на най-неблагоприятните условия.

Чл. 27. Когато се използват приспособления за монтаж на устройство за управление към групи кормилни колони, тези приспособления трябва да запазват енергопоглъщащата способност на системата. Изпитванията могат да се извършват с един тип приспо­собления.

Глава четвърта

ИЗПИТВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ.

СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА Чл. 28. (1) Изпитванията се извършват съгласно приложения № 3, 4 и 5.

(2) Допускат се и други методи за изпитване по преценка на изпълнителния директор на ИА “АА”, като се осигурява равностойност, която трябва да се покаже чрез прилагане на съответен доклад към техническото досие, като се опишат използваните методи и получените резултати.

Чл. 29. Измервания се извършват на базата на ISO 6487-1987.

Чл. 30. Мерките за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба:  1. “Превозно средство” е всяко моторно ПС, предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h.

2. “Поведение на кормилния механизъм в случай на удар” е поведение на този механизъм вследствие на ефекта от действието на три вида сили: а) тази вследствие на челен удар, която може да предизвика преместване на кормилната колона назад; б) тази вследствие инерцията на главата на водача в случай на удар в устройство за управление при челен удар; в) тази вследствие инерцията на тялото на водача в случай на удар в устройство за управление при челен удар.

3. “Тип на превозно средство” са ПС от дадена категория, които не се различават съществено по отношение на следните характеристики: 1. конструкция, размери, форма и избрани материали на частта от ПС пред устройството за управление; 2. която представлява масата на ПС (без масата на водача) с каросерия в движение или масата на рамата с кабина, ако производителят не е монтирал каросерия, включително охладителна течност, масла, гориво, инструменти и резервна гума.

4. “Устройство за управление” е устройство за управление - кормилно колело, задействано от водача.

5. “Тип устройство за управление” са група устройства за управление, които не се различават по отношение на конструкция, размери, форма и използвани материали.

6. “Одобряване на устройство за управление” е одобряване типа на устройство за управление по отношение предпазване на главата и тялото на водача от устройството за управление в случай на удар.

7. “Одобряване на превозно средство” е одобряване на тип ПС по отношение предпазване на главата и тялото на водача от кормилния механизъм в случай на удар.

8. “Общоизползваемо устройство за управление” е устройство за управление, което може да бъде монтирано на повече от един тип ПС, където различията по закрепването на устрой­ството за управление към кормилната колона не могат да влияят на поведението му по време на удар.

9. “Въздушна възглавница” е еластична възглавница, проектирана да бъде пълнена с газ под налягане и: а) да предпазва водача от устройство за управление при удар и, б) да се издува от устройство, което се задейства в случай на удар на ПС.

10. “Кормилен кръг” е външният квазитороидален пръстен на кормилното колело, който водачът държи при управлението.

11. “Спица” е прът, който съединява кормилния кръг с главината.

12. “Главина” е тази част от устройството за управление, разположена обикновено в центъра и която: а) свързва устройството за управление с кормилния вал; б) предава момента от кормилното колело на кормилния вал.

13. “Център на главината на устройство за управление” е тази точка от повърхността на главината, която лежи на оста на кормилния вал.

14. “Равнина на устройството за управление” в случай на кормилно колело е равнината, която разделя кормилния кръг на две равни части към водача и към предната част на ПС.

15. “Кормилен вал” е част, която предава на кормилната кутия момента, приложен към устройството за управление.

16. “Кормилна колона” е корпусът, обхващащ кормилия вал.

17. “Кормилен механизъм” е съвкупността от устройството за управление, кормилната колона, скрепителните елементи, кормилния вал, кормилната кутия, както и всички други части, предназначени за поглъщане на енергия при удар в устройството за управление.

18. “Отделение за пътниците” е пространството за разполагане на пътниците, ограничено между покрива, пода, страничните стени, вратите, външните стъкла, предната преграда и равнината на задните облегалки.

19. “Ударна глава” е твърдо полусферично тяло с диаметър 165 mm в съответствие с т. 3 от приложение № 5.

20. “Точка R” е точката на сядане, както е дефинирана съгласно съответната наредба по чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. § 3. За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категория N1 - от 31 декември 2005 г.

Министър: Н. Василев

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2

ОБРАЗЕЦ

Максимален формат: А4 (210 х 297mm)

Сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

- одобряване на типа; - изменение на одобряването на типа; - разширение на одобряването на типа; - отказ за одобряване на типа, за одобряване типа на моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар в съответствие с Наредба № 111 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар

Номер на одобряването:...

Основание за изменението:...

1. Марка (търговско наименование на производителя):...

2. Тип:...

3. Наименование и адрес на производителя:...

5. Кратко описание на кормилния механизъм и частите на превозното средство, 6. Маса на превозното средство по време на изпитването... предна ос... задна ос... обща...

9. Дата на протокола, издаден от техническата служба...

10. Номер на протокола, издаден от техническата служба...

11. Място...

12. Дата...

13. Подпис...

14. Следните документи, носещи номера на одобряването, показан по-горе, могат да се предоставят при искане: ... снимки и/или чертежи, позволяващи разпо­знаването на базовия тип превозно средство, и ако е възможно - варианти, за които се отнася одобряването; ... протокол(и) за изпитването.

1 Излишното се задрасква.

Приложение № 2 към чл. 15, ал. 2

ОБРАЗЕЦ

Максимален формат: А4 (210 х 297mm)

Сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

- одобряване на типа; - изменение на одобряването на типа; - отнемане на одобряването на типа; - отказ за одобряването на типа; за одобряване типа на устройство за управление по отношение защитата на водача от кормилния механизъм в случай на удар в съответствие с Наредба № 111 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение поведението на кормилния механизъм в случай на удар

Номер на одобряването:...

Основание за изменението:...

1. Марка (търговско наименование на производителя)...

2. Наименование и адрес на производителя...

5. Кратко описание на кормилния механизъм и частите на превозното средство, спомагащи за защита на водача от кормилния механизъм в случай на удар

6. Устройство за управление, представено за одобряване на

8. Дата на доклада, издаден от техническата служба...

9. Номер на доклада, издаден от техническата служба...

12. Място...

13. Дата...

14. Подпис...

15. Следните документи, носещи номера на одобрението, показан по-горе, може да се предоставят при искане: ... снимки и/или чертежи, позволяващи разпознаването на базовия тип превозно средство, и ако е възможно - варианти, за които се отнася одобрението; ... протокол(и) за изпитването.

1 Излишното се задрасква.

Приложение № 3 към чл. 20, ал. 2

Изпитване при челен удар в преграда 1. Цел

Целта на това изпитване е да се провери дали ПС отговаря на изискванията по чл. 20.

2. Апаратура, процедури и измервателни уреди

2.1. Изпитвателен полигон

Изпитвателният полигон да е с такива размери, че да има място за полоса за движение, преградата и апаратура за изпитването. Крайната част от полосата за движение най-малко 5 m преди преградата трябва да бъде хоризонтална (допуска се наклон, по-малък от 3 % на дължина един метър), плоска и гладка.

2.2. Преграда

Преградата да бъде от армиран бетон с широчина не по-малка от 3 m по фронта и височина не по-малка от 1,5 m. Преградата трябва да бъде с такава дебелина, че масата й да не е по-малка от 70 t. Челната й повърхност да е плоска, вертикална и перпендикулярна на оста на полосата за движение. Тя трябва да бъде покрита с шперплатови плоскости 19 ± 1 mm в добро състояние. Между шперплатовите бордове и преградата трябва да има стоманена плоска конструкция с дебелина най-малко 25 mm. Допуска се използването на бариера с други характеристики, при условие че нейната повърхност на удара е по-голяма от челната повърхност на ПС и тя дава еквивалентни резултати.

2.3. Придвижване на ПС

В момента на удара ПС повече да не е под въздей­ствието на някакво допълнително устройство за управление или задвижване. То трябва да достигне преградата по траектория, перпендикулярна на нея: максималното странично допустимо отклонение между вертикалната средна линия на челната част на ПС и вертикалната средна линия на преградата е ± 30 cm.

2.4. Състояние на превозното средство 2.4.1. При изпитването ПС или да бъде пригодено с всички части и оборудване, които обикновено се включват в неговата собствена маса, или да бъде в състояние, удовлетворяващо това изискване по отношение на частите и оборудването в пътническото отделение и разпределението на масата на ПС в движение. По искане на производителя в отклонение от изискванията на чл. 3 изпитването може да се извърши с поставени манекени, при положение че те в нито един момент не пречат на движението на кормилния механизъм. При изпитването масата на манекените не се взима предвид.

2.4.2. Ако ПС се задвижва от външни средства, уредбата за захранване с гориво да е заредена най-малко до 90 % от вместимостта й с невъзпламенима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l. Всички други уредби (резервоар за спирачна течност, радиатор и т.н.) могат да са празни.

2.4.3. Ако ПС се задвижва от собствения си двигател, резервоарът му да е зареден най-малко до 90 %. Всички други резервоари да са пълни.

Ако производителят поиска и техническата служба даде своето съгласие, двигателят може да се за­хранва с гориво с помощта на спомагателен резервоар с намалена вместимост. В този случай резервоарът на ПС трябва да е зареден най-малко до 90 % от вместимостта му с невъзпламенима течност с плътност между 0,7 и 1 kg/l. 2.4.4. По искане на производителя техническата служба, отговорна за изпитванията, може да разреши използването на едно и също ПС за изпитванията, предписани от тази наредба, и за изпитвания, предписани от други наредби (включително за изпитвания, които могат да изменят неговата конструкция).

2.5. Скорост при удара

Скоростта при удара трябва да бъде между 48,3 и 53,1 km/h. Ако изпитването е извършено с по-висока скорост и ПС съответства на изискванията, описани по-долу, се счита, че изпитването е успешно.

2.6. Измерителен уред

Уредите, използвани за регистриране на скоростта съгласно т. 2.5, да имат точност в рамките на 1 %.

3. Резултати

3.1. За определяне на преместването назад и нагоре на устройството за управление по време на удара се извършва регистриране1 на изменението на разстоянието (измервано хоризонтално2, успоредно на надлъжната ос на ПС, и вертикално, перпендикулярно на тази ос) между горната част на кормилната колона (и на кормилния вал) и една точка от ПС, която не е повлияна от удара. За преместването назад и нагоре се приема регистрираната максимална стойност на изменението на това разстояние.

3.2. След изпитването повредите по ПС се описват в писмен доклад. По една снимка се прави на изследваното ПС: 3.2.1. от двете страни (лява и дясна); 3.2.2. отпред; 3.2.3. отдолу; 3.2.4. засегнатите места вътре в отделението за пътниците.

4. Корекционни фактори

4.1. Означения

V е регистрираната скорост, в km/h; m0 - масата на прототипа, определена в т. 2.4; m1 - масата на прототипа, заедно с изпитвателната апаратура; D0 - изменението на разстоянието, измервано при удара, както е определено в т. 3.1; D1 - изменението на разстоянието, използвано за определяне на резултатите от изпитването; K1 - по-голямата от стойностите (48,3/V)2 и 0,83; K2 - по-голямата от стойностите m0/m1 и 0,8.

4.2. Коригираното изменение D1, използвано за проверка на съответствието на прототипа с изискванията на тази наредба, се пресмята по формулата: D1 = D0 . K1 . K2.

4.3. Не е необходимо да се подлага на изпитването на удар в преграда ПС, което е идентично с изпитания прототип по отношение на характеристиките, посочени в т. 3 от § 1 на допълнителната разпоредба, но чиято маса m0 не надвишава 1,25 m1 и коригираното изменение D2, получено на базата на изменението D1 с помощта на формулата D2 = (m1. D1)/m0, е такова, че новото ПС продължава да съответства на изискванията на глава трета.

5. Равностойни процедури

5.1. Други методи за изпитване могат да бъдат разрешени от ИА “АА” при условие, че може да се демонстрира тяхната еквивалентност. В този случай документите за одобряване се придружават от доклад, описващ използвания метод и получените резултати, или основанията, поради които изпитването не е извършено.

5.2. Производителят или неговият представител трябва да представи доказателства за еквивалентността на метода, който желае да използва.

1 Това регистриране може да се замени с многобройни измервания.

2 Тук “хоризонталното” направление е спрямо кабината при неподвижно ПС, а не спрямо кабината при движението на ПС по терена, и “вертикално” е направлението, перпендикулярно на хоризонталното и насочено нагоре.

Приложение № 4 към чл. 21

Изпитване на удар с изпитвателен блок 1. Цел

Целта на това изпитване е да се провери доколко ПС съответства на изискванията по чл. 21.

2. Монтаж, процедури и измерителни уреди

2.1. Монтаж на устройство за управление 2.1.1. По време на едно първо изпитване устройството за управление се разполага така, че най-коравата спица да е перпендикулярна на контактната точка с изпитвателния блок. Ако устройството за управление е с кормилен кръг, изпитването се повтаря, като най-еластичната част на кормилния кръг остава перпендикулярна на тази контактна точка. При регулируемите устройства за управление тези две изпитвания се извършват за средното им положение.

2.1.2. Понякога по искане на производителя и със съгласието на техническата служба устройството за управление може да бъде монтирано на рама, симулираща истинския монтажен възел. Възелът рама/кормилен механизъм трябва да има: 2.1.2.1. същата геометрична форма; 2.1.2.2. по-голяма твърдост.

2.1.3. Монтаж на устройството за управление само за нуждите на одобряването му

Устройството за управление се изпитва окомплектувано. Между устройството за управление и стенда трябва да има разстояние минимум 100 mm. Кормилният вал се закрепва здраво към стенда, така че да не се придвижи по време на удара (виж фиг. 2 от при­ложение № 5).

2.2. Разположение на кормилния механизъм за изпитването 2.2.1. По време на първото изпитване устройството за управление се разполага така, че най-яката спица да бъде перпендикулярна на контактната точка с изпитвателния корпус. Ако устройството за управление е колело, изпитването се повторя, така че най-еластичната част от колелото да бъде разположена перпендикулярно на тази контактна точка. В случай на регулируемо устройство за управление двете изпитвания се извършват с колело в средно положение.

2.2.2. Ако ПС е оборудвано с устройство за регулиране на наклона и положението на кормилното колело, изпитването се провежда в крайно положение за използване, показано от производителя и считано от лабораторията за представително по отношение на поглъщането на енергията.

2.2.3. Ако устройството за управление е снабдено с въздушна възглавница, изпитването се провежда с надута въздушна възглавница. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба изпитването може да се проведе с ненадута въздушна възглавница.

2.3. Изпитвателен блок

Изпитвателният блок да има форма, размери, маса и характеристики, показани на фиг. 1.

2.4. Измерване на силите 2.4.1. Измерването се извършва с максималната сила, действаща хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на ПС, приложена върху изпитвателния блок като резултат от удара по устройството за управление.

2.4.2. Силата по т. 2.4.1 може да бъде измерена директно или индиректно или да бъде изчислена по стойностите, получени по време на изпитването.

2.5. Задвижване на изпитвателния блок 2.5.1. Може да се използва всеки метод на задвижване, при условие че когато изпитвателният блок удря устройството за управление, той е освободен от връзката си със задвижващото устройство. Изпитвателният блок трябва да достигне устройството за управление, след като измине една практически праволинейна траектория, успоредна на надлъжната ос на ПС.

2.5.2. Точката Н на изпитвателния блок, означена със специална маркировка, се регулира така, че преди удара да се намира в хоризонталната равнина, минаваща през точката R, посочена от производителя на ПС.

2.6. Скорост

Изпитвателният блок трябва да удари устройството за управление със скорост 24,1+1,2-0 km/h. Ако изпитването е извършено с по-голяма скорост на удара и устройството за управление удовлетворява поставените изисквания, изпитването също се счита за успешно.

2.7. Измервателни уреди 2.7.1. Измервателните уреди използвани за измерване на параметрите по чл. 4, трябва да мерят с точност: 2.7.1.1. скорост на изпитвателния корпус - в границите на 2 %; 2.7.1.2. време за измерване - в границите на 1/1000 s. 2.7.1.3. началото на удара (точка нула), т.е. моментът на първия контакт на изпитвателния блок с устройството за управление трябва да бъде определен и филмиран за анализиране на резултатите от изпитването; 2.7.1.4. измерване на сила - инструментариумът, който се използва да съответства с ISO 6487-1987: 2.7.1.4.1. с преобразователи за сила, монтирани върху устройството за управление, с възможности на канала за сила до 1960 daN (2000 kg) и за честота до 600 Hz; 2.7.1.4.2. с акселерометри или преобразуватели за сила, монтирани върху изпитвателния блок, два еднопосочни акселерометра се разполагат симетрично в напречната равнина, минаваща през масовия център на изпитвателния блок; възможностите на канала трябва да са за ускорение до 60 g и за честота до 180 Hz; възможно е да се използват други методи по отношение броя и разположението на акселерометрите, като тези, при които изпитвателната апаратура се разделя на отделни части спрямо масовия център и чиито акселерометри са разположени така, че да измерват ускорението хоризонтално и успоредно на надлъжната ос на превозното средство; резултантната сила е силата, съответстваща на максималната стойност на сумата от пресметнатите или непосредствено измерените сили за всяка част на изпитвателния блок.

2.8. Околна температура - стабилизирана на 20 °C p 5 °C.

3. Резултати

3.1. След изпитването повредите на кормилния механизъм се установяват и описват в писмен доклад. Правят се най-малко по една снимка от страни и отпред на устройството за управление, кормилната колона и панела с приборите.

3.2. Максималната стойност на силата се измерва или изчислява, както е показано в т. 2.4.

Маса 34 - 36 kg, блок, отговарящ на предната половина от торса

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Изпитвателен блок

Приложение № 5 към чл. 22

Изпитване с ударна глава  1. Цел

Целта на изпитването е да се провери дали устройство за управление отговаря на изискванията по чл. 22.

2. Монтаж, процедури, измерителни инструменти

2.1. Общо 2.1.1. Устройството за управление се изпитва с комплектовката.

2.1.2. Ако устройството за управление е снабдено с въздушна възглавница, изпитването се извършва с надута въздушна възглавница. При искане на производителя и със съгласието на техническата служба изпитването може да се извърши с ненадута въздушна възглавница.

2.2. Монтаж на устройството за управление при одобряване на типа на ПС 2.2.1. Устройството за управление се монтира върху предната част на ПС, получена чрез изрязване на каросерията напречно на височината на предните седалки и по възможност без покрива, предното стъкло и вратите. Тази част се закрепва здраво за изпитвателния стенд така, че да не се премества при удара с ударната глава. Допустимото отклонение на монтажния ъгъл на устройството за управление спрямо проектния е ± 2 °.

2.2.2. Понякога по искане на производителя и със съгласието на техническата служба устройството за управление може да бъде монтирано на рама, симулираща истинския монтажен възел, като възелът рама/кормилен механизъм трябва да има: 2.2.2.1. същата геометрична форма; 2.2.2.2. по-голяма коравина.

2.3. Монтиране на устройството за управление в случай на искане за одобряване на устройството за управление като отделен технически възел

Устройството за управление се изпитва окомплектувано. Между устройството за управление и стенда трябва да има разстояние минимум 100 mm. Кормилният вал се закрепва здраво към стенда, така че да не се придвижи по време на удара (виж фиг. 2).

2.3.1. Понякога по искане на производителя изпитването може да се извърши при условията по т. 2.2. В този случай одобрението е валидно само за монтажа на един или няколко определени типове ПС.

3. Апаратура за изпитване

3.1. Тази апаратура се състои от ударна глава с маса 6,8 kg, направлявана по праволинейни водачи.

3.2. Ударната глава се снабдява с два акселометъра и устройство за измерване на скоростта, всички със способност да измерват стойностите по посока на удара.

3.3. Измервателни уреди 3.3.1. Използват се измервателни уреди в съответ­ствие с ISO 6487-1987. В допълнение те трябва да имат следните характеристики: 3.3.2. ускорение: обхват на измерителния канал - до 150 g; обхват на измерителния канал за честота - до 600 Hz;  3.3.3. скорост: точност в границите ± 1 %;  3.3.4. времеизмерване: контролно-измервателната апаратура позволява записването на продължителността на цялото изпитване и резултатите се отчитат с точност до една хилядна от секундата; началото на удара в момента на първия контакт между ударната глава и устройството за управление се регистрира за анализиране на изпитването.

4. Процедура на изпитването

4.1. Равнината на устройството за управление да е перпендикулярна на посоката на удара.

4.2. На удар се подлагат най-много четири и най-малко три положения на всеки тип устройство за управление. За всеки удар се използва ново устройство за управление. При последователните изпитвания оста на ударна глава трябва да съвпада с една от следните точки: 4.2.1. центъра на главината на устройството за управление; 4.2.2. връзката на най-твърдата или най-поддържащата спица от вътрешната страна на кормилен кръг; 4.2.3. средната точка на най-късата част от кормилен кръг, където няма спица; 4.2.4. положението, което ИА “АА” е преценила като най-неблагоприятно за устройството за управление.

4.3. Ударната глава трябва да удря устройството за управление със скорост 24,1 km/h. Тази скорост може да се достигне чрез засилване или чрез допълнително задвижващо устройство.

5. Резултати

5.1. При изпитванията за закъснение на ударната глава се приема средната стойност от едновременните измервания на двата акселерометра.

6.1. Други методи за изпитване могат да бъдат разрешени от ИА “АА”, при условие че може да се докаже тяхната еквивалентност. Документите за одобряване трябва да се придружават от протокол за изпитване, описващ използвания метод и получените резултати.

6.2. Производителят или неговият представител трябва да докаже еквивалентността на метода, който желае да използва.

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя Фиг. 1 и 2.

Изисквания към коравината на съединението кормилен вал - изпитвателен стенд

При сила 800 daN, упражняваща момент от 160 m.daN спрямо точка “В”, отклонението на точка “А” трябва във всяка посока да е по-малко от 2 mm.