Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити

МИНИСТЕРСТВО

НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2003 г. за учебно-изпитни­­те програми за държавните зрелостни изпити (ДВ, бр. 37 от 2003 г.) § 1. В чл. 1 думите “ал. 3 и 4” се заличават. § 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите “Учебно-изпитните програми за двата изпитни варианта на” се заменят с “Учебно-изпитната програма за”, а думата “обхващат” се заменя с “обхваща”.

2. Създава се ал. 3: “(3) Учебно-изпитните програми за третия държавен зрелостен изпит обхващат учебното съдържание, предвидено за изучаване в часовете за задължителната и за задължителноизбираемата общообразователна подготовка.” § 3. В чл. 3, т. 2 след думите “учебното съдържание” се поставя запетая и се добавя “върху което се полага държавният зрелостен изпит”. § 4. В чл.4 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думата “програми” се добавя „за държавния зрелостен изпит по български език и литература и за втория държавен зрелостен изпит”.

2. В т. 1 думите “първи вариант” се заличават.

3. Точка 2 се отменя. § 5. Създава се чл. 5: “Чл. 5. Учебно-изпитните програми за третия държавен зрелостен изпит се отнасят до учебните предмети, както следва: 1. за държавен зрелостен изпит по български език и литература (приложение № 21); 2. за държавен зрелостен изпит по английски език - I чужд език (приложение № 22); 3. за държавен зрелостен изпит по английски език - II чужд език (приложение № 23); 4. за държавен зрелостен изпит по испански език - I чужд език (приложение № 24); 5. за държавен зрелостен изпит по испански език - II чужд език (приложение № 25); 6. за държавен зрелостен изпит по италиански език - I чужд език (приложение № 26); 7. за държавен зрелостен изпит по италиански език - II чужд език (приложение № 27); 8. за държавен зрелостен изпит по немски език - I чужд език (приложение № 28); 9. за държавен зрелостен изпит по немски език - II чужд език (приложение № 29); 10. за държавен зрелостен изпит по руски език - I чужд език (приложение № 30); 11. за държавен зрелостен изпит по руски език - II чужд език (приложение № 31); 12. за държавен зрелостен изпит по френски език - I чужд език (приложение № 32); 13. за държавен зрелостен изпит по френски език - II чужд език (приложение № 33); 14. за държавен зрелостен изпит по математика (приложение № 34); 15. за държавен зрелостен изпит по информатика (приложение № 35); 16. за държавен зрелостен изпит по информационни технологии (приложение № 36); 17. за държавен зрелостен изпит по философия (приложение № 37); 18. за държавен зрелостен изпит по история и цивилизация (приложение № 38); 19. за държавен зрелостен изпит по география и икономика (приложение № 39); 20. за държавен зрелостен изпит по физика и астрономия (приложение № 40); 21. за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование (приложение № 41); 22. за държавен зрелостен изпит по химия и опазване на околната среда (приложение № 42); 23. за държавен зрелостен изпит по музика (приложение № 43); 24. за държавен зрелостен изпит по изобразително изкуство (приложение № 44); 25. за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - спортна подготовка (приложение № 45); 26. за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - теория и методика на спортната тренировка (приложение № 46).” § 6. В § 2 от Заключителните разпоредби думите “ал. 5” се заменят с “ал. 6”, а след “бр. 29 от 2003 г.” се поставя запетая и се добавя “бр. 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г.”. § 7. В раздел VI, изр. 8 от приложение № 3 към чл. 4, т. 3 числото 39” се заменя с “29”. § 8. В заглавието на приложение № 1 към чл. 4, т. 1 думите “(първи вариант)” се за­личават.

Преходни и заключителни разпоредби

(2) Учениците по ал. 1 полагат държавния зрелостен изпит по български език и литература само по избрания от тях изпитен вариант. § 10. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”

Министър: Иг. Дамянов

Приложение № 21

Учебно-изпитна програма за държавензрелостен изпит по български език и литература I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 5 астрономически часа.

II. Учебно съдържание

2.1. Автори и произведения: Христо Ботев поезия: “Майце си”, “Елегия”, “До моето първо либе”, “На прощаване”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Обесването на Васил Левски”.

Иван Вазов поезия: “Епопея на забравените” - “Левски”, “Паисий”, “Раковски”, “Кочо”, “Опълченците на Шипка”; “Отечество любезно”, “Новото гробище над Сливница”, “При Рилския манастир”, “Елате ни вижте”, “Векът”; разкази: “Дядо Йоцо гледа”, Пейзаж”, “Тъмен герой”, “Травиата”; повестта “Чичовци”; романът “Под игото”.

Алеко Константинов пътеписът “До Чикаго и назад”; фейлетони: “Страст”, “Разни хора, разни идеали”, “Херострат II”, “Миш-маш”; книгата “Бай Ганьо”.

Пенчо Славейков поезия: “Cis moll”, “Сърце на сърцата”, “Ни лъх не дъхва над полени”, “Плакала е горчиво нощта”, “Спи езерото; белостволи буки”, “Самотен гроб в самотен кът”, “Псалом на поета”; поемата “Ралица”.

Пейо Яворов поезия: “Градушка”, “Заточеници”, “Арменци”, “Хайдушки песни”, “Нощ”, “Две души” “Две хубави очи”, “Ще бъдеш в бяло”, “Стон”, “Сенки”.

Елин Пелин разкази: “Ветрената мелница”, “Косачи”, “Самодивските скали”, “Край воденицата”, “Задушница”, “На оня свят”, “Огледалото на свети Христофор”, “Чорба от греховете на отец Никодим”, “Занемелите камбани”;  повестта “Гераците”.

Димчо Дебелянов поезия: “Черна песен”, “Пловдив”, “Спи градът”, “Да се завърнеш...”, “Помниш ли, помниш ли...”, “Аз искам да те помня все така”, “Гора”, “Един убит”, “Тиха победа”, “Сиротна песен”.

Христо Смирненски поезия: “Ний”, “Юноша”, “Старият музикант”, “Цветарка”, “Жълтата гостенка”, “Зимни вечери” , “На гости у дявола”.

Гео Милев поезия: “Иконите спят”; поемата “Септември”.

Атанас Далчев поезия: “Прозорец”, “Болница”, “Стаята”, “Къщата”, “Повест”, “Книгите”, “Любов” “Дяволско”, “Метафизически сонет”.

Елисавета Багряна поезия: “Кукувица”, “Стихии”, “Бретан”, “Ръцете”, “Вечната”, “Святата”.

Йордан Йовков разкази: сб. “Песента на колелетата” - “Песента на колелетата”, “Последна радост”; сб. “Старопланински легенди” - “Шибил”, “Кошута”, “Индже”; сб. “Вечери в Антимовския хан” - “Албена”, “Другоселец”, “Грехът на Иван Белин”.; сб. “Женско сърце” - “Серафим”; “Белите рози”.

Никола Вапцаров поезия: “Вяра”, “Писмо” (“Ти помниш ли...”), “Завод”, “Песен за човека”, “История”, “Кино”, “Пролет”, “Прощално”, “Предсмъртно”.

Димитър Димов романът “Тютюн”.

Димитър Талев романът “Железният светилник”.

2.2. Литературнотеоретични понятия: • Жанр, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, политическа сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра; • Литературно направление, литературна школа, индивидуален стил; социален реализъм, модернизъм, естетически индивидуализъм, символизъм, експресионизъм; • Заглавие, мото, посвещение; • Литературен герой, лирически “аз”, повествовател; • Художествено време и пространство; • Свободен стих, предметна поезия; • Композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, поанта; • Междутекстови връзки, цитат; • Поетически език; тропи и фигури; антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, символ, гротеска, оксиморон, парадокс, градация, алитерация, асонанс, повторения, анжамбман; • Символ, мит, фолклор, литература; • Културен контекст, литература и национални митове, литературни образи на родното.

III. Оценявани компетентности

3.1. Езикови компетентности (книжовноезикови норми и изграждане на текст): • владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език; • владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език; • владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език; • подчинява изграждането на текста на поставената задача и на зададения жанр; • изгражда цялостен и завършен текст с ясно обособени и смислово обвързани композиционни части; • умее да подбира и съчетава езиковите средства в съответствие с жанра на съчинението.

3.2. Литературни компетентности: • разбира условния характер на художествената литература; • познава основни автори, творби и факти от българската литературна история; • познава и прилага необходимите литературно-теоретични понятия съобразно изпитната задача; • при затворен прочит на текста коментира структурните му особености, а при контекстуален подход - връзките на литературния текст с други литературни творби, с митологичната и фолклорната култура.

IV. Формат на изпита

Жанрът на писмената работа е интерпретативно съчинение върху конкретен литературен текст. Изборът на изпитния жанр се основава на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

Интерпретативното съчинение гарантира проверката на езиковите компетентности, способността да се създаде цялостен и завършен текст, като се използват различни типове аргументация.

Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст предполага разчитане на литературния текст с оглед на неговата структура, образност и символика.

Интерпретативното съчинение предоставя възможност за избор. Тълкуването на литературния текст може да бъде: - затворено - коментират се особеностите само на изпитния текст; - контекстуално - изпитният текст се коментира в неговата взаимосвързаност с други текстове - литературни, фолклорни, митологични.

Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст проверява способностите за разбиране на художествен текст, като се използват знанията по литературна теория и история.

V. Изисквания за оценяване

Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

Цифровата оценка се оформя по шестобална система със стъпка 0,25 и представя степента на овладяване на съответните компетентности.

Крайната оценка е средноаритметична от получените оценки по всяка една от компетентностите.

Приложение № 22

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по английски език

(първи чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) е писмен, анонимен, с продължителност 3 ча­са и 10 минути.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учеб­но-изпитната прог­ра­ма за държавен зре­лос­тен из­пит по ан­г­лийс­ки език като първи чужд език (профилирана подготовка) е на­со­че­на към ези­ко­ви­те уме­ния и фун­к­ции.

Цел­та на държавния зрелостен изпит е да про­ве­ри сте­пен­та на уме­ни­е­то на зре­лос­т­ни­ци­те да из­пол­з­ват сред­с­т­ва­та на ези­ка за осъ­щес­т­вя­ва­не на ус­пеш­на ко­му­ни­ка­ция.

Обект на про­вер­ка­ и оцен­ка са пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти, пред­ви­де­ни в учеб­ни­те прог­ра­ми по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка).

Ос­нов­ни­ят фо­кус на прог­ра­ма­та са по­лез­ност­та, при­ло­жи­мост­та и ре­зул­тат­ност­та на ус­во­е­ния ези­ков ма­те­ри­ал в съ­от­вет­с­т­вие с учеб­ни­те прог­ра­ми по ан­г­лийс­ки език. Цел­та на пред­с­та­ве­но­то съ­дър­жа­ние на учеб­но-изпитната прог­ра­ма е да оси­гу­ри на­деж­д­но и ва­лид­но из­мер­ва­не и оце­ня­ва­не на ези­ко­ви­те уме­ния и зна­ния.

Държавният зре­лос­тен из­пит по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) про­ве­ря­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­ци­те: • мо­гат да въз­п­ри­е­мат и раз­би­рат ори­ги­нал­на ан­г­лийс­ка реч при слушане (разбиране при слушане - Listening Comprehension); • мо­гат да раз­би­рат ори­ги­нал­на ан­г­лийс­ка реч при четене (разбиране при четене - Reading Comprehension); • вла­де­ят пра­вил­ния и умес­тен из­каз на ан­г­лийс­ки език (гра­ма­ти­чес­ки мо­де­ли и лек­си­ка - Use of English: Structure and Written Expression); • вла­де­ят лек­си­ка­та на ези­ка - най-упот­ре­бя­ва­ни­те 8000 лек­си­кал­ни еди­ни­ци; • мо­гат да се из­ра­зя­ват пис­ме­но на ан­г­лийс­ки език (пи­са­не - Writing).

Про­вер­ка­та на раз­би­ра­не­то при слу­ша­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • раз­би­ра об­щия сми­съл на тек­с­та; • раз­би­ра кон­к­рет­ни под­роб­нос­ти; • из­в­ли­ча кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция; • оце­ня­ва из­ра­зе­но мне­ние.

Про­вер­ка­та на раз­би­ра­не­то при че­те­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • раз­би­ра об­щия сми­съл на ли­те­ра­тур­ния текст - ху­до­жес­т­ве­на про­за; • ос­мис­ля сю­же­та, ге­ро­и­те и тех­ни­те вза­и­мо­от­но­ше­ния; • раз­би­ра пра­вил­но иде­и­те на ав­то­ра в съ­от­вет­ния кон­текст - ис­то­ри­чес­ки, со­ци­а­лен, кул­ту­рен, ес­те­ти­чес­ки; • раз­би­ра пра­вил­но ос­нов­ни­те фор­мал­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на тек­с­та - жанр, стил, об­раз­ност (ме­та­фо­ра, срав­не­ние, хи­пер­бо­ла), тон, иро­ния и т.н.

Про­вер­ка­та на пра­вил­ния и умес­тен из­каз на ан­­г­лий­­с­ки език оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • вла­дее лек­си­ка­та на ези­ка: 3?упот­ре­бя­ва пра­вил­но и поз­на­ва гра­ма­ти­чес­ки­те мо­де­ли на лек­си­кал­ни­те еди­ни­ци; 3 упот­ре­бя­ва умес­т­но лек­си­кал­ни­те еди­ни­ци и вла­дее мно­го­об­ра­зи­е­то от тех­ни­те зна­че­ния; 3?съ­че­та­ва и из­пол­з­ва умес­т­но ду­ми­те в съ­от­вет­на­та ези­ко­ва си­ту­а­ция; • вла­дее гра­ма­ти­чес­ки­те струк­ту­ри и мо­де­ли на ези­ка: • струк­ту­ра­ на из­ре­че­ни­е­то: 3?сло­во­ред на прос­то­то из­ре­че­ние; 3?сло­во­ред на слож­но­то из­ре­че­ние; 3?ви­до­ве слож­но-под­чи­не­ни из­ре­че­ния; 3?съ­ю­зи; 3?про­мя­на на фо­ку­са на из­ре­че­ни­е­то. • гра­ма­ти­ка на имен­на­та фра­за: 3 съ­щес­т­ви­тел­но име; 3 мес­то­и­ме­ния; 3 оп­ре­де­ли­те­ли на съ­щес­т­ви­тел­но­то име; 3 при­ла­га­тел­ни имена; 3 степенуване на при­ла­га­тел­ни­те имена; 3 при­те­жа­ние; 3 раз­ши­ря­ва­не на имен­на­та фра­за. • гра­ма­ти­ка на гла­гол­на­та фра­за: 3 спо­ма­га­тел­ни гла­го­ли; 3 мо­дал­ни гла­го­ли; 3 гра­ма­ти­чес­ки мо­де­ли на гла­го­ла; 3 гла­гол­ни вре­ме­на; 3 нак­ло­не­ние. • на­ре­чия; • пред­ло­зи; • владее гра­ма­ти­ка­та на тек­с­та: 3 ко­хе­зия; 3 смис­ло­ва свър­за­ност.

Про­вер­ка­та на уме­ни­е­то за пи­са­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • мо­же да от­к­рие и ин­тер­п­ре­ти­ра ав­то­ро­ва­та те­за в кра­тък ци­тат от ли­те­ра­тур­но про­из­ве­де­ние; • мо­же да из­ка­же соб­с­т­ве­но мне­ние и да за­е­ме лич­на по­зи­ция по от­но­ше­ние на ав­то­ро­ва­та те­за; • мо­же да из­ло­жи ло­ги­чес­ки и да ар­гу­мен­ти­ра убе­ди­тел­но сво­я­та по­зи­ция по те­за­та; • мо­же да из­ка­же сво­и­те идеи чрез пра­вил­ни и умес­т­ни ези­ко­ви сред­с­т­ва; • вла­дее пра­во­пи­са и пун­к­ту­а­ци­я­та на ан­г­лийс­кия език.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен из­пи­т по английски език като първи чужд език (профилирана подготовка) се със­тои от тест и съ­чи­не­ние. Общият брой точ­ки на изпита е 100, от които 75 точки на теста и 25 точки на съчинението.

Тест. Тес­тът се със­тои от три час­ти: Part One: Listening Comprehension

Part Two: Reading Comprehension

Part Three: Use of English

Part One: Listening Comprehension

Разбиране при слушане на тек­с­то­ве от на­уч­нопо­пу­ляр­на или ху­до­жес­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра, вър­ху ко­и­то са за­да­де­ни 15 въп­ро­са. Към все­ки въп­рос са фор­му­ли­ра­ни че­ти­ри от­го­во­ра, един от ко­и­то е пра­ви­лен.

Тек­с­то­ве­те са от об­ласт­та на стра­ноз­на­ни­е­то, об­ра­зо­ва­ни­е­то, пси­хо­ло­ги­я­та, ис­то­ри­я­та, тех­ни­ка­та и др. и не съ­дър­жат спе­ци­а­ли­зи­ра­на тер­ми­но­ло­гия.

Тек­с­тът се прослушва два пъ­ти. До­ка­то слу­шат тек­с­та, зре­лос­т­ни­ци­те мо­гат да сле­дят и въп­ро­си­те вър­ху не­го.

Вре­мет­ра­е­не - 35 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Part Two: Reading Comprehension Раз­би­ра­не при че­те­не на тек­с­то­ве от ху­до­жес­т­ве­на­та ли­те­ра­ту­ра, вър­ху ко­и­то са за­да­де­ни 15 въп­ро­са. Към все­ки въп­рос са фор­му­ли­ра­ни че­ти­ри от­го­во­ра, един от ко­и­то е пра­ви­лен.

Вре­метраене - 35 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Part Three: Use of English Със­тои се от че­ти­ри ком­по­нен­та: • Cloze Test • Error Identification • Error Correction • Paraphrase

Cloze Test

В по­пу­ляр­ни тек­с­то­ве на 10 мес­та са про­пус­на­ти ду­ми или час­ти от сло­во­съ­че­та­ния. Пред­ла­гат се че­ти­ри въз­мож­нос­ти за по­пъл­ва­не, ка­то са­мо един от от­го­во­ри­те е пра­ви­лен. За­да­ча­та на зрелостниците е да по­со­чат пра­вил­ни­те от­го­во­ри.

Вре­мет­ра­е­не - 15 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 10

Error Identification От­к­ри­ва­не на греш­ки в 15 из­ре­че­ния. За­да­ча­та на зре­лос­т­ни­ци­те е за вся­ко из­ре­че­ние да по­со­чат кое от под­чер­та­ни­те сло­во­съ­че­та­ния съ­дър­жа греш­ка­та (ако в из­ре­че­ни­е­то изоб­що има греш­ка). Ако пре­це­нят, че в из­ре­че­ни­е­то ня­ма греш­ка, по­соч­ват от­го­во­ра No error.

Вре­мет­ра­е­не - 20 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Error Correction От­к­ри­ва­не и поп­ра­вя­не на греш­ки в свър­зан текст от 15 ре­да, в 10 от които са допуснати грешки. За­да­ча­та на зре­лос­т­ни­ци­те е да ги от­к­ри­ят, ка­то ги под­чер­та­ят на съ­от­вет­но­то мяс­то в тек­с­та и след то­ва ги поп­ра­вят, ка­то из­пи­шат пра­вил­на­та фор­ма на празното място срещу съответния ред. Ако тек­с­тът на съ­от­вет­ния ред не съ­дър­жа греш­ка, зре­лос­т­ни­ци­те тряб­ва да от­бе­ле­жат то­ва сре­щу то­зи ред с отметка.

Вре­мет­ра­е­не - 20 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 10

Paraphrase

Избиране на най-подходящите в синтактично и смислово отношение парафрази на 10 изречения.

Вре­мет­ра­е­не - 15 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 10

Writing

Писане на собствен текст вър­ху кра­тък ци­тат от ху­до­жес­т­вена про­за, по­е­зия или дра­ма в рамките на 250 - 300 ду­ми. Зре­лос­т­ни­ци­те имат въз­мож­ност да из­би­рат меж­ду две те­ми.

Вре­мет­ра­е­не - 50 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 25

III. Изисквания за оценяване Общ брой точ­ки на изпита - 100.

Тест

Все­ки ве­рен от­го­вор но­си ед­на точ­ка. Мак­си­ма­лният брой точ­ки на теста е 75.

Съ­чи­не­ние

Оцен­ка­та се пос­та­вя въз ос­но­ва на след­ни­те кри­те­рии: стро­го при­дър­жа­не към те­ма­та и пос­та­ве­на­та за­да­ча, смис­ло­ва свър­за­ност и за­вър­ше­ност на тек­с­та, под­хо­дя­ща ор­га­ни­за­ция на тек­с­та, пра­вил­на и умес­т­на упот­ре­ба на ези­ко­ви­те сред­с­т­ва, ези­ко­во бо­гат­с­т­во, пра­во­пис.

Мак­си­ма­лният брой точ­ки на съчинението е 25.

Ко­га­то об­щи­ят брой точ­ки на тес­та е 24 или по-мал­ко, съ­чи­не­ни­е­то не се про­ве­рява и оце­ня­ва.

Кри­те­рии за оцен­ка на съ­чи­не­ни­е­то Мак­си­мал­ни­ят брой точ­ки за съ­чи­не­ни­е­то е 25. Бро­ят на точ­ки­те се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на 4 кри­те­рия, ка­то три от тях имат ед­нак­во от­но­си­тел­но тег­ло (8 т.), а чет­вър­ти­ят кри­те­рий има нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло при оце­ня­ва­не­то на съ­чи­не­ни­е­то (1 т.). Три от те­зи кри­те­рии са слож­ни ве­ли­чи­ни, в чий­то със­тав вли­зат ня­кол­ко па­ра­ме­тъ­ра. Все­ки един от те­зи па­ра­мет­ри съ­що има раз­лич­но от­но­си­тел­но тег­ло.

1. Съ­дър­жа­ние и ор­га­ни­за­ция - 8 т. • раз­би­ра­не на иде­я­та на ци­ти­ра­ния текст - 1 т. • смисленост и пос­ле­до­ва­тел­ност в раз­ра­бот­ва­не­то на соб­с­т­ве­на­та те­за - 4 т. • смис­ло­ва слож­ност в из­ло­же­ни­е­то на те­за­та (по-ви­со­ка сте­пен на аб­с­т­рак­т­ност; пре­об­ла­да­ват по-слож­ни от ло­ги­чес­ка глед­на точ­ка раз­съж­де­ния и обоб­ще­ния при раз­ви­ва­не на те­за­та) - 1 т. • доб­ро струк­ту­ри­ра­не на па­раг­ра­фи­те (свър­з­ва­не на из­ре­че­ни­я­та в па­раг­ра­фа) - 1 т. • свър­з­ва­не на па­раг­ра­фи­те в ця­лос­тен текст (ло­ги­чес­ки връз­ки/пла­вен пре­ход) - 1 т.

2. Точ­ност и пра­вил­ност в упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва - 8 т.

Гра­ма­тич­ни фор­ми - 4 т. • от­лич­но вла­де­е­не на гра­ма­тич­ни­те фор­ми с от­дел­ни нез­на­чи­тел­ни не­точ­нос­ти - 4 т. • 1 - 2 се­ри­оз­ни или 2 - 3 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 3 т. • 3 - 4 се­ри­оз­ни или 4 - 5 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 2 т. • 5 - 6 се­ри­оз­ни или 6 - 7 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 1 т. • над 6 се­ри­оз­ни греш­ки - 0 т. Лек­си­ка - 4 т. • от­лич­но вла­де­е­не на лек­си­ка­та с от­дел­ни нез­на­чи­тел­ни не­точ­нос­ти - 4 т. • 1 - 2 се­ри­оз­ни или 2 - 3 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 3 т. • 3 - 4 се­ри­оз­ни или 4 - 5 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 2 т. • 5 - 6 се­ри­оз­ни или 6 - 7 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 1 т. • над 6 се­ри­оз­ни греш­ки - 0 т. 3. Раз­но­об­ра­зие и умес­т­ност при упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва - 8 т. Син­так­сис - 4 т. • сво­бо­да на из­ка­за и ви­со­ка сте­пен на вла­де­е­не на ха­рак­тер­ни­те за ан­г­лийс­кия език син­так­тич­ни струк­ту­ри (пре­об­ла­да­ват по-слож­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции) - 4 т. • по-ог­ра­ни­че­но из­пол­з­ва­не на ха­рак­тер­ни за ан­г­лийс­кия език син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 3 т. • пре­об­ла­да­ват еле­мен­тар­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 2 т. • упот­ре­ба са­мо на еле­мен­тар­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 1 т. • греш­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 0 т.

Фра­зе­о­ло­гия - 4 т. • бо­га­та фра­зе­о­ло­гия и ти­пич­ни за ан­г­лийс­кия език сло­во­съ­че­та­ния - 4 т. • умес­т­но под­б­ра­ни сло­во­съ­че­та­ния - 3 т. • по-ог­ра­ни­че­но вла­де­е­не на сло­во­съ­че­та­ния - 2 т. • еле­мен­тар­ни, но при­ем­ли­ви сло­во­съ­че­та­ния - 1 т. • не­ха­рак­тер­ни и греш­ни за ан­г­лийс­кия език съ­че­та­ния - 0 т.

4. Пра­во­пис - 1 т. • Ко­га­то пра­во­пис­ни­те греш­ки са по­ве­че от 3, се от­не­ма 1 точка.

Ако съ­чи­не­ни­е­то не от­го­ва­ря на те­ма­та, то но­си 0 точ­ки.

Се­ри­оз­ни греш­ки са: • лек­си­кал­ни и гра­ма­ти­чес­ки греш­ки, свър­за­ни с ос­нов­ни ези­ко­ви зна­ния; • греш­ки, ко­и­то во­дят до на­ру­ша­ва­не на ко­му­ни­ка­ци­я­та.

Оформяне на окончателната оценка

Окончателната оценка се изчислява по следната формула: брой точки на изпита (тест + съчинение) x 6

---------------------------------------------------------------------

100

Приложение № 23

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по английски език

(втори чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен из­пит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) е писмен, анонимен, с продължителност 3 ча­са.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учеб­но-изпитната прог­ра­ма за държавен зре­лос­тен из­пит по ан­г­лийс­ки език като втори чужд език (профилирана подготовка) е на­со­че­на към ези­ко­ви­те уме­ния и фун­к­ции.

Цел­та на държавния зрелостен изпит е да про­ве­ри сте­пен­та на уме­ни­е­то на зре­лос­т­ни­ци­те да из­пол­з­ват сред­с­т­ва­та на ези­ка за осъ­щес­т­вя­ва­не на ус­пеш­на ко­му­ни­ка­ция.

Обект на про­вер­ка­ и оцен­ка са пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти, пред­ви­де­ни в учеб­ни­те прог­ра­ми по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка).

Ос­нов­ни­ят фо­кус на прог­ра­ма­та са по­лез­ност­та, при­ло­жи­мост­та и ре­зул­тат­ност­та на ус­во­е­ния ези­ков ма­те­ри­ал в съ­от­вет­с­т­вие с учеб­ни­те прог­ра­ми по ан­г­лийс­ки език. Цел­та на пред­с­та­ве­но­то съ­дър­жа­ние на учеб­но-изпитната прог­ра­ма е да оси­гу­ри на­деж­д­но и ва­лид­но из­мер­ва­не и оце­ня­ва­не на ези­ко­ви­те уме­ния и зна­ния.

Държавният зре­лос­тен из­пит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) про­ве­ря­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­ци­те: • мо­гат да въз­п­ри­е­мат и раз­би­рат ори­ги­нал­на ан­г­лийс­ка реч при слушане (разбиране при слушане - Listening Comprehension); • мо­гат да раз­би­рат ори­ги­нал­на ан­г­лийс­ка реч при четене (разбиране при четене - Reading Comprehension); • вла­де­ят пра­вил­ния и умес­тен из­каз на ан­г­лийс­ки език (гра­ма­ти­чес­ки мо­де­ли и лек­си­ка - Use of English: Structure and Written Expression); • вла­де­ят лек­си­ка­та на ези­ка - най-упот­ре­бя­ва­ни­те 6000 лек­си­кал­ни еди­ни­ци; • могат да се из­ра­зя­ват пис­ме­но на ан­г­лийс­ки език (Пи­са­не - Writing).

Про­вер­ка­та на раз­би­ра­не­то при слу­ша­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • раз­би­ра об­щия сми­съл на тек­с­та; • из­в­ли­ча кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция; • оце­ня­ва из­ра­зе­но мне­ние.

Про­вер­ка­та на раз­би­ра­не­то при че­те­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • раз­би­ра об­щия сми­съл на тек­с­та; • ин­тер­п­ре­ти­ра пра­вил­но иде­и­те и мне­ни­е­то на ав­то­ра; • из­в­ли­ча сми­съ­ла на не­поз­на­ти ду­ми и фра­зи в конкретния кон­текст.

Про­вер­ка­та на пра­вил­ния и умес­тен из­каз на ан­г­лийс­ки език оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: • вла­дее лек­си­ка­та на ези­ка: 3 упот­ре­бя­ва пра­вил­но и поз­на­ва гра­ма­ти­чес­ки­те мо­де­ли на лек­си­кал­ни­те еди­ни­ци; 3 упот­ре­бя­ва умес­т­но лек­си­кал­ни­те еди­ни­ци и вла­дее мно­го­об­ра­зи­е­то от тех­ни­те зна­че­ния; 3 съ­че­та­ва и из­пол­з­ва умес­т­но ду­ми­те в съ­от­вет­на­та ези­ко­ва си­ту­а­ция. • вла­дее гра­ма­ти­чес­ки­те струк­ту­ри и мо­де­ли на ези­ка: • струк­ту­ра на из­ре­че­ни­е­то: 3 сло­во­ред на прос­то­то из­ре­че­ние; 3 сло­во­ред на слож­но­то из­ре­че­ние; 3 ви­до­ве слож­но-под­чи­не­ни из­ре­че­ния; 3 съ­ю­зи; 3 про­мя­на на фо­ку­са на из­ре­че­ни­е­то. • гра­ма­ти­ка­ на имен­на­та фра­за: 3 съ­щес­т­ви­тел­но име; 3 мес­то­и­ме­ния; 3 оп­ре­де­ли­те­ли на съ­щес­т­ви­тел­но­то име; 3 при­ла­га­тел­ни имена; 3 степенуване на при­ла­га­тел­ни­те имена; 3 при­те­жа­ние; 3 раз­ши­ря­ва­не на имен­на­та фра­за. • гра­ма­ти­ка на гла­гол­на­та фра­за: 3 спо­ма­га­тел­ни гла­го­ли; 3 мо­дал­ни гла­го­ли; 3 гра­ма­ти­чес­ки мо­де­ли на гла­го­ла; 3 гла­гол­ни вре­ме­на; 3 нак­ло­не­ние. • на­ре­чия; • пред­ло­зи; • владее гра­ма­ти­ка­та на тек­с­та: 3 ко­хе­зия; 3 смис­ло­ва свър­за­ност.

Про­вер­ка­та на уме­ни­е­то за пи­са­не оце­ня­ва в как­ва сте­пен зре­лос­т­ни­кът: 3 мо­же да съз­да­де текст в съ­от­вет­с­т­вие с пос­та­ве­на­та за­да­ча и за­да­де­на­та те­ма; 3 мо­же да из­ка­же соб­с­т­ве­но мне­ние и за­е­ме лич­на по­зи­ция; 3 мо­же да из­ло­жи ло­ги­чес­ки и да ар­гу­мен­ти­ра убе­ди­тел­но сво­я­та по­зи­ция по те­за­та; 3 мо­же да из­ка­же сво­и­те идеи чрез пра­вил­ни и умес­т­ни ези­ко­ви сред­с­т­ва; 3 вла­дее пра­во­пи­са и пун­к­ту­а­ци­я­та на ан­г­лийс­кия език.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит по английски език като втори чужд език (профилирана подготовка) се състои от тест и съ­чи­не­ние. Общият брой точ­ки на изпита е 100, от които 75 на теста и 25 на съчинението.

Тест. Тес­тът се със­тои от три час­ти: Part One: Listening Comprehension

Part Two: Reading Comprehension

Part Three: Use of English

Part One: Listening Comprehension

Разбиране при слушане на по­пу­ляр­ни тек­с­то­ве, вър­ху ко­и­то са за­да­де­ни 15 въп­ро­са. Към все­ки въп­рос са фор­му­ли­ра­ни че­ти­ри от­го­во­ра, един от ко­и­то е пра­ви­лен.

Тек­с­то­ве­те са от об­ласт­та на странознанието, об­ра­зо­ва­ни­е­то, пси­хо­ло­ги­я­та, ис­то­ри­я­та, тех­ни­ка­та, и др. и не съ­дър­жат спе­ци­а­ли­зи­ра­на тер­ми­но­ло­гия.

Тек­с­тът се прослушва два пъ­ти. До­ка­то слу­шат тек­с­та, зре­лос­т­ни­ци­те мо­гат да сле­дят и въп­ро­си­те вър­ху не­го.

Вре­мет­ра­е­не - 35 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Part Two: Reading Comprehension Раз­би­ра­не при че­те­не на тек­с­то­ве от на­уч­но-по­пу­ляр­на­та ли­те­ра­ту­ра, вър­ху ко­и­то са за­да­де­ни 15 въп­ро­са. Към все­ки въп­рос са фор­му­ли­ра­ни че­ти­ри от­го­во­ра, един от ко­и­то е пра­ви­лен.

Вре­метраене - 35 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Part Three: Use of English Със­тои се от три ком­по­нен­та: • Cloze Test • Error Identification • Sentence Completion

Cloze Test

В на­уч­но-по­пу­ляр­ни тек­с­то­ве на 15 мес­та са про­пус­на­ти ду­ми или час­ти от сло­во­съ­че­та­ния. Пред­ла­гат се че­ти­ри въз­мож­нос­ти за по­пъл­ва­не, ка­то са­мо един от от­го­во­ри­те е пра­ви­лен. За­да­ча­та на зрелостниците е да по­со­чат пра­вил­ни­те от­го­во­ри.

Вре­мет­ра­е­не - 20 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Error Identification От­к­ри­ва­не на греш­ки в 15 из­ре­че­ния. За­да­ча­та на зре­лос­т­ни­ци­те е за вся­ко из­ре­че­ние да по­со­чат кое от под­чер­та­ни­те сло­во­съ­че­та­ния съ­дър­жа греш­ка­та (ако в из­ре­че­ни­е­то изоб­що има греш­ка). Ако пре­це­нят, че в из­ре­че­ни­е­то ня­ма греш­ка, по­соч­ват от­го­во­ра No error.

Вре­мет­ра­е­не - 20 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Sentence Completion Из­би­ра­не на най-под­хо­дя­щи­те в син­так­тич­но и смис­ло­во от­но­ше­ние думи и сло­во­съ­че­та­ния в 15 из­ре­че­ния. Пред­ла­гат се че­ти­ри въз­мож­нос­ти за по­пъл­ва­не, ка­то са­мо един от от­го­во­ри­те е пра­ви­лен. За­да­ча­та на зрелостниците е да по­со­чат пра­вил­ни­те от­го­во­ри.

Вре­мет­ра­е­не - 20 ми­ну­ти Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 15

Writing

Пи­са­не на съ­чи­не­ние с дъл­жи­на 180 - 200 ду­ми вър­ху за­да­де­на те­ма от об­що­жи­тейс­ки ха­рак­тер, за ко­я­то не е не­об­хо­ди­ма те­о­ре­тич­на под­го­тов­ка. Зре­лос­т­ни­ци­те имат въз­мож­ност да из­би­рат меж­ду две те­ми.

Вре­мет­ра­е­не - 50 ми­ну­ти.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 25

V. Изисквания за оценяване Общ брой точ­ки на изпита - 100.

Тест

Все­ки ве­рен от­го­вор но­си ед­на точ­ка. Мак­си­ма­лният брой точ­ки на теста е 75.

Съ­чи­не­ние

Оцен­ка­та се пос­та­вя въз ос­но­ва на след­ни­те кри­те­рии: стро­го при­дър­жа­не към те­ма­та и пос­та­ве­на­та за­да­ча, смис­ло­ва свър­за­ност и за­вър­ше­ност на тек­с­та, под­хо­дя­ща ор­га­ни­за­ция на тек­с­та, пра­вил­на и умес­т­на упот­ре­ба на ези­ко­ви­те сред­с­т­ва, ези­ко­во бо­гат­­с­т­во, пра­во­пис.

Мак­си­ма­лният брой точ­ки е 25.

Ко­га­то об­щи­ят брой точ­ки от тес­та е 24 или по-мал­ко, съ­чи­не­ни­е­то не се про­ве­ря и оце­ня­ва.

Кри­те­рии за оцен­ка на съ­чи­не­ни­е­то Мак­си­мал­ни­ят брой точ­ки на съ­чи­не­ни­е­то е 25. Бро­ят на точ­ки­те се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на 4 кри­те­рия, ка­то три от тях имат ед­нак­во от­но­си­тел­но тег­ло (8 т.), а чет­вър­ти­ят кри­те­рий има нис­ко от­но­си­тел­но тег­ло при оце­ня­ва­не­то на съ­чи­не­ни­е­то (1 т.). Три от те­зи кри­те­рии са слож­ни ве­ли­чи­ни, в чий­то със­тав вли­зат ня­кол­ко па­ра­ме­тъ­ра. Все­ки един от те­зи па­ра­мет­ри съ­що има раз­лич­но от­но­си­тел­но тег­ло.

1. Съ­дър­жа­ние и ор­га­ни­за­ция - 8 т. • смисленост и пос­ле­до­ва­тел­ност в раз­ра­бот­ва­не­то на соб­с­т­ве­на­та те­за - 4 т. • смис­ло­ва слож­ност в из­ло­же­ни­е­то на те­за­та (по-ви­со­ка сте­пен на аб­с­т­рак­т­ност; пре­об­ла­да­ват по-слож­ни от ло­ги­чес­ка глед­на точ­ка раз­съж­де­ния и обоб­ще­ния при раз­ви­ва­не на те­за­та) - 2 т. • доб­ро струк­ту­ри­ра­не на па­раг­ра­фи­те (свър­з­ва­не на из­ре­че­ни­я­та в па­раг­ра­фа) - 1 т. • свър­з­ва­не на па­раг­ра­фи­те в ця­лос­тен текст (ло­ги­чес­ки връз­ки/пла­вен пре­ход) - 1 т.

2. Точ­ност и пра­вил­ност в упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва - 8 т.

Гра­ма­тич­ни фор­ми - 4 т. • от­лич­но вла­де­е­не на гра­ма­тич­ни­те фор­ми, с от­дел­ни нез­на­чи­тел­ни не­точ­нос­ти - 4 т. • 1 - 2 се­ри­оз­ни или 2 - 3 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 3 т. • 3 - 4 се­ри­оз­ни или 4 - 5 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 2 т. • 5 - 6 се­ри­оз­ни или 6 - 7 ма­ло­важ­ни гра­ма­тич­ни греш­ки - 1 т. • над 6 се­ри­оз­ни греш­ки - 0 т. Лек­си­ка - 4 т. • от­лич­но вла­де­е­не на лек­си­ка­та, с от­дел­ни нез­на­чи­тел­ни не­точ­нос­ти - 4 т. • 1 - 2 се­ри­оз­ни или 2 - 3 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 3 т. • 3 - 4 се­ри­оз­ни или 4 - 5 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 2 т. • 5 - 6 се­ри­оз­ни или 6 - 7 ма­ло­важ­ни лек­си­кал­ни греш­ки - 1 т. • над 6 се­ри­оз­ни греш­ки - 0 т. 3. Раз­но­об­ра­зие и умес­т­ност при упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва - 8 т. Син­так­сис - 4 т. • сво­бо­да на из­ка­за и ви­со­ка сте­пен на вла­де­е­не на ха­рак­тер­ни­те за ан­г­лийс­кия език син­так­тич­ни струк­ту­ри (пре­об­ла­да­ват по-слож­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции) - 4 т. • по-ог­ра­ни­че­но из­пол­з­ва­не на ха­рак­тер­ни за ан­г­лийс­кия език син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 3 т. • пре­об­ла­да­ват еле­мен­тар­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 2 т. • упот­ре­ба са­мо на еле­мен­тар­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 1 т. • греш­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - 0 т.

Фра­зе­о­ло­гия - 4 т. • бо­га­та фра­зе­о­ло­гия и ти­пич­ни за ан­г­лийс­кия език сло­во­съ­че­та­ния - 4 т. • умес­т­но под­б­ра­ни сло­во­съ­че­та­ния - 3 т. • по-ог­ра­ни­че­но вла­де­е­не на сло­во­съ­че­та­ния - 2 т. • еле­мен­тар­ни, но при­ем­ли­ви сло­во­съ­че­та­ния - 1 т. • не­ха­рак­тер­ни и греш­ни за ан­г­лийс­кия език съ­че­та­ния - 0 т.

4. Пра­во­пис - 1 т.

Ко­га­то пра­во­пис­ни­те греш­ки са по­ве­че от 3, се от­не­ма 1 точка.

Ако съ­чи­не­ни­е­то не от­го­ва­ря на те­ма­та, то но­си 0 точ­ки.

Се­ри­оз­ни греш­ки са: • лек­си­кал­ни и гра­ма­ти­чес­ки греш­ки, свър­за­ни с ос­нов­ни ези­ко­ви зна­ния; • греш­ки, ко­и­то во­дят до на­ру­ша­ва­не на ко­му­ни­ка­ци­я­та.

Оформяне на окончателната оценка

Окончателната оценка се изчислява по следната формула: брой точки на изпита (тест + съчинение) x 6

------------------------------------------------------------------

100

Приложение № 24

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по испански език

(първи чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние са вклю­­че­­ни ак­­­цен­­­ти вър­­­ху клю­­чо­­ви мо­­мен­­­ти от учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за гим­­­на­­зи­­ал­­­ния етап. Га­­ран­­­ция за ус­­­пеш­­­но по­­ла­­га­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит е пъл­­­но­­то из­­­пъл­­­не­­ние на учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка в четирите години на гимназиалния етап на обучение.

Учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние - обект на оце­­ня­­ва­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит по испански ка­­то пър­­­ви чужд език, е в съ­­от­­­вет­­с­­т­­­вие с очак­­­ва­­ни­­те ре­­зул­­­та­­ти в че­­ти­­ри­­те яд­­­ра на Учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми по испански ка­­то пър­­­ви чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за ус­­т­­­но раз­­­би­­ра­­не (раз­­­би­­ра­­не при слу­­ша­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по испански ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • Раз­­­би­­ра ос­­­нов­­­на­­та ин­­­фор­­­ма­­ция в из­­­каз­­­ва­­ния с нор­­­мал­­­на ско­­рост на го­­во­­ре­­не и на стан­­­дар­­­тен език в раз­­­лич­­­ни ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­ни си­­ту­­а­­ции на ежед­­­не­­ви­­е­­то; в де­­ба­­ти, дис­­­ку­­сии, ин­­­тер­­­вю­­та по елек­­т­­­рон­­­ни­­те ме­­дии, във фил­­­ми и спек­­­так­­­ли; • От­­к­­­ри­­ва ос­­­нов­­­ни­­те ета­­пи в ар­­­гу­­мен­­­та­­ци­­я­­та; прос­­­ле­­дя­­ва ар­­­гу­­мен­­­та­­ци­­он­­­на­­та ли­­ния на из­­­каз­­­ва­­ни­­я­­та; • Оп­­­ре­­де­­ля проб­­­ле­­ми и раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва те­­ми­­те в прос­­­лу­­шан текст; • Раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва учас­­т­­­ни­­ци­­те, тех­­­ни­­те по­­зи­­ции, чув­­с­­т­­­ва и на­­ме­­ре­­ния чрез то­­на и ези­­ко­­ви­­те сред­­с­­т­­­ва на из­­­каз­­­ва­­ни­­я­­та; • Оп­­­ре­­де­­ля со­­ци­­о­­кул­­­тур­­­ния ха­­рак­­­тер на из­­­каз­­­ва­­ни­я­та; раз­­­поз­­­на­­ва ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кни­­жов­­­ния, стан­­­дар­­т­­­ния и раз­­­го­­вор­­­ния стил; • Из­­в­­­ли­­ча под­­­роб­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция в рам­­­ки­­те на изу­­ча­­ва­­ни­­те те­­ми; • Срав­­­ня­­ва све­де­ния от раз­­­лич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци; под­­­би­­ра, гру­­пи­­ра и сис­­­те­­ма­­ти­­зи­­ра ин­­­фор­­­ма­­ция спо­­ред пос­­­та­­ве­­на за­да­ча; • Раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва глед­­­ни точ­­­ки по да­­де­­на те­­ма; • До­­ла­­вя им­­п­­­ли­­цит­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за пис­­­ме­­но раз­­­би­­ра­­не (раз­­­би­­ра­­не при че­­те­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по испански ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • Раз­­­би­­ра ос­­­нов­­­на­­та ин­­­фор­­­ма­­ция в пуб­­­ли­­цис­­­тич­­­ни тек­­с­­­то­­ве (тек­­с­­­то­­ве от вес­­т­­­ни­­ци и спи­­са­­ния), ху­­до­­жес­­т­­­ве­­ни и на­­уч­­­но­­по­­пу­­ляр­­­ни про­­из­­­ве­­де­­ния, офи­­ци­­ал­­­ни пис­­­ма; • Раз­­­поз­­­на­­ва ос­­­нов­­­ни­­те ли­­те­­ра­­тур­­­ни и пуб­­­ли­­цис­­­тич­­­ни жан­­­ро­­ве и тек­­с­­­то­­ви раз­­­но­­вид­­­нос­­­ти въз ос­­­но­­ва на фор­­­мал­­­ни­­те и съ­­дър­­­жа­­тел­­­ни­­те им ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки; • Оп­­­ре­­де­­ля те­­ми­­те и прос­­­ле­­дя­­ва съ­­дър­­­жа­­тел­­­на­­та ли­­ния в хро­­но­­ло­ги­чес­­­ки и ло­­ги­­чес­­­ки ас­­­пект; прос­­­ле­­дя­­ва сю­­жет­­­на­­та ли­­ния, раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва ета­­пи в тек­­с­­­та; • Оп­­­ре­­де­­ля то­­на на тек­­с­­­та, раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва по­­зи­­ци­­и­­те и от­­­но­­ше­­ни­­е­­то на учас­­т­­­ни­­ци­­те и ав­­­то­­ра; • Ана­­ли­­зи­­ра в под­­­роб­­­нос­­­ти текст, за да из­­в­­­ле­­че ос­­­нов­­­на­­та идея; из­­в­­­ли­­ча проб­­­ле­­ми, ста­­но­­ви­­ща и ар­гу­­мен­­­ти; • Под­­­би­­ра не­­об­­­хо­­ди­­ма­­та кон­­к­­­рет­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция в за­­ви­­си­­мост от за­­да­­ча­­та; • От­­к­­­ри­­ва, свър­­з­­­ва и прег­­­ру­­пи­­ра еле­­мен­­­ти на съ­­дър­­­жа­­ни­­е­­то или из­­­ка­­за по оп­­­ре­­де­­ле­­на за­­да­­ча съ­­об­­­раз­­­но ме­­то­­ди­­те на ана­­лиз, спе­­ци­­фич­­­ни за раз­­­лич­­­ни­­те тек­­с­­­то­­ви раз­­­но­­вид­­­нос­­­ти и жан­­­ро­­ве; • Пра­­ви из­­­во­­ди и обоб­­­ще­­ния, ка­­то се ос­­­но­­ва­­ва на наб­­­лю­­де­­ни­­я­­та си вър­­­ху тек­­с­­­та и ин­­­тер­­п­­­ре­­ти­­ра сми­­съ­­ла на тек­­с­­­та; • Свър­­з­­­ва и сис­­­те­­ма­­ти­­зи­­ра све­­де­­ния за съ­­би­­тия, яв­­­ле­­ния, лич­­­нос­­­ти; • Син­­­те­­зи­­ра ин­­­фор­­­ма­­ция, све­­де­­ния, ко­­мен­­­та­­ри и ги под­­­реж­­­да в ло­­ги­­чес­­­ки ред; • Из­­в­­­ли­­ча и срав­­­ня­­ва кон­­к­­­рет­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция от два и по­­ве­­че из­­­точ­­­ни­­ка; • На­­ми­­ра и свър­­з­­­ва ед­­­но­­род­­­ни еле­­мен­­­ти, сход­­­ни по сми­­съл из­­­ра­­зи; • От­­к­­­ри­­ва при­чин­­­но-след­­с­­т­­­ве­­ни връз­­­ки; • Раз­­­поз­­­на­­ва ос­­­нов­­­ни ли­­те­­ра­­тур­ни пох­­­ва­­ти; • Раз­­­поз­­­на­­ва ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кни­­жов­­­ния, стан­­­дар­­т­­­ния и раз­­­го­­во­­рен стил.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за пис­­­ме­­но из­­­ра­­зя­­ва­­не (пи­­са­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по испански ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • Пи­­ше по мо­­дел, съ­­об­­­раз­­­но ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кон­­к­­­рет­­­на тек­­с­­­то­­ва раз­­­но­­вид­­­ност; • Пре­­фор­­­му­­ли­­ра, резюмира, съкращава, раз­­­ши­­ря­­ва или про­­дъл­­­жа­­ва текст; • Със­­­та­­вя пра­­вил­­­но офи­­ци­­ал­­­ни пис­­­ма до ин­­с­­­ти­­ту­­ции и ли­­ца в съ­­от­­­вет­­с­­т­­­вие с въз­­п­­­ри­­е­­ти­­те испаноезични нор­­­ми; • Пи­­ше от­­­го­­вор-раз­­­съж­­­де­­ние, в кой­­то из­­­ра­­зя­­ва и ар­­­гу­­мен­­­ти­­ра лич­­­но мне­­ние, по­­зо­­ва­­ва се на фак­­­ти, ав­­­то­­ри­­те­­ти, дру­­ги из­­­точ­­­ни­­ци; • Пи­­ше ко­­мен­­­тар, в кой­­то раз­­г­­­леж­­­да ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те и спе­­ци­­фи­­ка­­та на кра­­тък ли­­те­­ра­­ту­­рен текст или от­­­къс; • Под­­­би­­ра и син­­­те­­зи­­ра ма­­те­­ри­­а­­ли от раз­­­лич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци; • Из­­­ла­­га фак­­­ти - яс­­­но, точ­­­но и пос­­­ле­­до­­ва­­тел­­­но; • Из­­­ра­­зя­­ва мне­­ние, от­­­но­­ше­­ние към проб­­­лем; • При­­веж­­­да до­­во­­ди; аргументира в полза на или против възгледи, становища, позиции; • Пра­­ви из­­­во­­ди и обос­­­но­­ва­­ва пред­­­ло­­же­­ния; • Пре­­фор­­­му­­ли­­ра, ре­­зю­­ми­­ра, обобщава ин­­­фор­ма­­ция; • Умее да струк­­­ту­­ри­­ра текст и да ак­­­цен­­­ти­­ра вър­­­ху ло­­ги­­чес­­­ки­­те връз­­­ки меж­­­ду от­­­дел­­­ни­­те му час­­­ти; • Съ­­об­­­ра­­зя­­ва ези­­ко­­ви­­те сред­­с­­т­­­ва и графичното оформление с нор­­­ми­­те за пис­­­ме­­но об­­­щу­­ва­­не на испански език и с ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­на­­та си­­ту­­а­­ция.

Тек­­с­­­то­­ве­­те за пис­­­ме­­но и ус­­т­­­но раз­­­би­­ра­­не мо­­гат да бъ­­дат по ед­­­на от след­­­ни­­те те­­ми, пред­­­ви­­де­­ни за раз­­­г­­­леж­­­да­­не в прог­­­ра­­ми­­те по испански ка­­то пър­­­ви чужд език на гим­­­на­­зи­­и­­те с про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка: • Човекът: външен вид, ха­­рак­­­тер, тем­­­пе­­ра­­мент, лич­­­ност. Лич­­­но щас­­­тие, меч­­­ти, иде­­а­­ли.

• Ка­­чес­­т­­­во на жи­­во­­та. Здраве и здра­­вос­­­ло­­вен на­­чин на жи­­вот.

•Дом, се­­мейс­­т­­­во, бит, ежед­­­не­­вие; се­­мейс­­т­­­во­­то в испаноезичния свят.

• Цен­­­нос­­­ти и убеж­­­де­­ния; ре­­ли­­гия; на­­ци­­о­­нал­­­на иден­­­тич­­­ност, на­­ци­­о­­нал­­­ни, об­­­що­­ев­­­ро­­пейс­­­ки, об­­­що­­чо­­веш­­­ки цен­­­нос­­­ти; по­­ко­­ле­­ния; проб­­­ле­­ми в чо­­веш­­­ки­­те вза­­и­­мо­­от­­­но­­ше­­ния; то­­ле­­ран­­т­­­ност, уни­­фи­­ка­­ция, от­­­чуж­­­де­­ние, на­­си­­лие.

• Жи­­ли­­ще, об­­­за­­веж­­­да­­не. Ус­­­лу­­ги. Се­­ли­­ще, градоустройство, тран­­с­­­порт. Ус­­­лу­­ги. Хра­­не­­не. Публична администрация.

• Сво­­бод­­­но вре­­ме, хо­­би, спорт, ту­­ри­­зъм, пъ­­ту­­ва­­не, че­­те­­не, за­­ни­­ма­­ния с из­­­кус­­т­­­ва­­та.

• Ге­­ог­­­раф­­с­­­ки и ис­­­то­­ри­­чес­­­ки об­­­лас­­­ти. Об­­­щес­­т­­­вен и кул­­­ту­­рен жи­­вот в Испания и испаноезичните страни. Сте­­ре­­о­­ти­­пи. Тра­­ди­­ции, оби­­чаи, праз­­­ни­­ци. Кул­­­тур­­­ни па­­мет­­­ни­­ци.

• Чо­­ве­­кът и при­­ро­­да­­та. Еко­­ло­­гич­­­ни проб­­­ле­­ми.

• Об­­­ра­­зо­­ва­­ние, учи­­ли­­ще и обу­­че­­ние. От­­­но­­ше­­ния меж­­­ду учи­­те­­ли и уче­­ни­­ци. Ев­­­ро­­пейс­­­ки из­­­ме­­ре­­ния на об­­­ра­­зо­­ва­­ни­­е­­то. Об­­­ра­­зо­­ва­­тел­­­ни сис­­­те­­ми в испаноезичния свят. Ро­­ля­­та на чуж­­­ди­­те ези­­ци.

• Труд, про­­фе­­сия, за­­на­­я­­ти, кариерно развитие и реализация.

• Но­­ви ин­­­фор­­­ма­­ци­­он­­­ни и ко­­му­­ни­­ка­­ци­­он­­­ни тех­­­но­­ло­­гии. На­­у­­чен прог­­­рес. • Из­­­кус­­т­­­во, испанска и латиноамериканска ли­­те­­ра­­ту­­ра, сце­­на, ек­­­ран.

Кан­­­ди­­да­­тът тряб­­­ва да вла­­дее в пис­­­ме­­на фор­­­ма след­­­ни­­те ре­­че­­ви ак­­­то­­ве, вклю­­че­­ни в прог­­­ра­­ми­­те по испански ка­­то пър­­­ви чужд език за гим­­­на­­зи­­и­­те с про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка: • твър­­­ди, пот­­­вър­­ж­­­да­­ва; • зак­­­лю­­ча­­ва; • из­­­ра­­зя­­ва на­­ме­­ре­­ние; • за­­да­­ва въп­­­ро­­си, тър­­­си ин­­­фор­­­ма­­ция; • от­­­го­­ва­­ря на въп­­­ро­­си; дава информация; • отстоява/подкрепя мне­­ние; • оп­­­ро­­вер­­­га­­ва/отхвърля твър­­­де­­ние, като се ар­­­гу­­мен­­­тира­­; • пра­­ви пред­­­по­­ло­­же­­ние, из­­­каз­­­ва хи­­по­­те­­за; • из­­­ра­­зя­­ва не­­си­­гур­­­ност, ко­­ле­­ба­­ние; • да­­ва оцен­­­ка, из­­­ра­­зя­­ва от­­­но­­ше­­ние, чув­­с­­т­­­во; • из­­­ра­­зя­­ва съ­­чув­­с­­т­­­вие, из­­­каз­­­ва съ­­бо­­лез­­­но­­ва­­ния; • да­­ва съ­­вет, пре­­по­­ръ­­ка.

От кан­­­ди­­да­­та се очак­­­ва да е ов­­­ла­­дял след­­­ни­­те гра­­ма­­ти­­чес­­­ки ка­­те­­го­­рии: • Гла­­гол­­­ни фор­­­ми. Спрежения. Значение и употреба на времената.

• Тем­­­по­­рал­­­ни от­­­но­­ше­­ния. Съг­­­ла­­су­­ва­­не на вре­­ме­­на­­та в изя­­ви­­тел­­­но и под­­­чи­­ни­­тел­­­но нак­­­ло­­не­­ние.

• Глаголите ser  и estar. • Вид и залог на глагола. Конструиране на страдателен залог.

• Именни форми. Употреби.

• Глаголни кон­­с­­т­­­рук­­­ции (perнfrasis verbales).

• Мо­­дал­­­ност и мо­­дал­­­ни гла­­го­­ли.

• Ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на: - ре­­ал­­­ни, ве­­ро­­ят­­­ни и не­­ре­­ал­­­ни дейс­­т­­­вия (нап­­­ри­­мер, si …, a condiciуn de que…, con tal de que, … a menos que…, a no ser que, ... и пр.).

- пред­­­по­­ло­­же­­ния, хи­­по­­те­­зи (нап­­­ри­­мер, si ... , en caso de..., бъдещи времена за изразяване на хипотези и пр.).

• Ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на ло­­ги­­чес­­­ки връз­­­ки (при­­чи­­на, след­­с­­т­­­вие, от­­с­­­тъп­­­ле­­ние, про­­ти­­во­­пос­­­та­­вя­­не и др.) в рам­­­ки­­те на па­­раг­­­ра­­фа и тек­­с­­­та; съ­­чи­­ни­­тел­­­ни и под­­­чи­­ни­­тел­­­ни съ­­ю­­зи.

• Свър­­з­­­ва­­не на еле­­мен­­­ти­­те в слож­­­но­­то из­­­ре­­че­­ние и в текста. (Conectores discursivos, expresiones de enlace.)

• Пряка и непряка реч (estilo directo e indirecto). Глаголни, местоименни и адвербиални трансформации. Глаголи, въвеждащи непряка реч.

• Наречия. Видове. Употреба. Наречия на -mente.

• Член­­­ни фор­­­ми и употреби на членовете.

• Имена: видове; род и чис­­­ло. Съгласуване на съществителни и прилагателни.

• Градация на прилагателни и наречия (степени за сравнение).

• Мес­­­то­­и­­ме­­ния: видове, форми и употреби. Числителни.

• Предлози.

• Междуметия.

• Правопис и пун­­к­­­ту­­а­­ция.

• Граматическа синонимия (преформулиране на една и съща идея с различни граматически изразни средства).

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване ни реда - 10 задачи с

“невярно” грешки: 10 стандартни реда - 10 грешки. Попра- вя се със: а) подчертаване на греш- ната форма в текста

б) изписване на вярната в реда - 5 задачи с избор от 4 възможности - 1 ве- рен отговор или “вярно -

“невярно” (V-F). Верният та с избор от 3 възможнос- ти: около 10 - 15 стандартни

1 верен отговор. Верният

25 реда: 200 - 250 думи.

В края на текста се посочва броят думи (за дума се смята всяка форма между две бели полета, препина-

Критерии за оценяване: Общ: чрез отнемане на точки от общия брой, които всеки елемент носи.

Конкретни: Разбиране при слушане: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Правопис: отнемат се: а) 1 т. за неоткрита и неподчертана сгрешена дума или за подчертана вярно изписана дума

б) 1 т. за грешно коригирана дума.

Разбиране при четене: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Празни места: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Тест: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Коментар: Отнемат се:1 т. за всяка правописна, лексическа или граматическа грешка.

N.B.: Оценителите предварително се споразумяват за санкционирането на допуснатите нарушения в логическата свързаност, последователността на изложението и аргументацията на темата в рамките на 10 т.

В случай на пълно несъответствие на съчинението на зададената тема не се присъждат точки за елемент № 6.

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (120): Брой точки x 6

---------------------------

120

Приложение № 25

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по испански език

(втори чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учеб­но­то съ­дър­жа­ние са вклю­че­ни ак­цен­ти вър­ху клю­чо­ви мо­мен­ти от учеб­ни­те прог­ра­ми за гим­на­зи­ал­ния етап. Га­ран­ция за ус­пеш­но по­ла­га­не на зре­лос­т­ния из­пит е пъл­но­то из­пъл­не­ние на учеб­ни­те прог­ра­ми за IХ, Х, ХI и ХII клас про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

Учеб­но­то съ­дър­жа­ние, ко­е­то е обект на оце­ня­ва­не на зре­лос­т­ния из­пит по испански ка­то вто­ри чужд език, е в съ­от­вет­с­т­вие с очак­ва­ни­те ре­зул­та­ти в че­ти­ри­те яд­ра на Учеб­ни­те прог­ра­ми по испански ка­то вто­ри чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за ус­т­но раз­би­ра­не (раз­би­ра­не при слу­ша­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по испански ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в из­каз­ва­ния с нор­мал­на ско­рост на го­во­ре­не и на стан­дар­тен език в раз­лич­ни ко­му­ни­ка­тив­ни си­ту­а­ции на ежед­не­ви­е­то; в де­ба­ти, дис­ку­сии, ин­тер­вю­та по елек­т­рон­ни­те ме­дии, във фил­ми и спек­так­ли; • Оп­ре­де­ля проб­ле­ми и раз­г­ра­ни­ча­ва те­ми­те в прос­лу­шан текст; • Раз­г­ра­ни­ча­ва учас­т­ни­ци­те, тех­ни­те по­зи­ции, чув­с­т­ва и на­ме­ре­ния чрез то­на и ези­ко­ви­те сред­с­т­ва на из­каз­ва­ни­я­та; • Из­в­ли­ча в под­роб­нос­ти ин­фор­ма­ция в рам­ки­те на изу­ча­ва­ни­те те­ми; • Раз­г­ра­ни­ча­ва глед­ни точ­ки по да­де­на те­ма.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за пис­ме­но раз­би­ра­не (раз­би­ра­не при че­те­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по испански ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в пуб­ли­цис­тич­ни тек­с­то­ве (тек­с­то­ве от вес­т­ни­ци и спи­са­ния), ху­до­жес­т­ве­ни и на­уч­но­по­пу­ляр­ни про­из­ве­де­ния, офи­ци­ал­ни пис­ма; • Оп­ре­де­ля те­ми­те и прос­ле­дя­ва съ­дър­жа­тел­на­та ли­ния в хро­но­логичес­ки и ло­ги­чес­ки ас­пект; прос­ле­дя­ва сю­жет­на­та ли­ния, раз­г­ра­ни­ча­ва ета­пи в тек­с­та; • Оп­ре­де­ля то­на на тек­с­та, раз­г­ра­ни­ча­ва по­зи­ци­и­те и от­но­ше­ни­е­то на учас­т­ни­ци­те и ав­то­ра; • Из­в­ли­ча проб­ле­ми, ста­но­ви­ща и аргу­мен­ти; • Под­би­ра не­об­хо­ди­ма­та кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция в за­ви­си­мост от за­да­ча­та; • Свър­з­ва и сис­те­ма­ти­зи­ра ин­фор­ма­ция и я под­реж­да в ло­ги­чес­ки ред; • На­ми­ра и свър­з­ва ед­но­род­ни еле­мен­ти, сход­ни по сми­съл из­ра­зи; • От­к­ри­ва причин­но-след­с­т­ве­ни връз­ки.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за пис­ме­но из­ра­зя­ва­не (пи­са­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по испански ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Пи­ше по мо­дел, съ­об­раз­но ха­рак­те­рис­ти­ки­те на кон­к­рет­на тек­с­то­ва раз­но­вид­ност; • Със­та­вя пра­вил­но офи­ци­ал­ни пис­ма до ин­с­ти­ту­ции и ли­ца в съ­от­вет­с­т­вие с въз­п­ри­е­ти­те чуждоезикови нор­ми; • Из­ла­га фак­ти - яс­но, точ­но и пос­ле­до­ва­тел­но; • Из­ра­зя­ва мне­ние, от­но­ше­ние към проб­лем; • При­веж­да до­во­ди; • Пра­ви из­во­ди и обос­но­ва­ва пред­ло­же­ния; • Съ­об­ра­зя­ва ези­ко­ви­те сред­с­т­ва с нор­ми­те за пис­ме­но об­щу­ва­не на испански език и с ко­му­ни­ка­тив­на­та си­ту­а­ция; • Пи­ше с от­го­ва­ря­щи на ос­нов­ни­те чуж­до­е­зи­ко­ви нор­ми гра­фич­но офор­м­ле­ние, пра­во­пис и пун­к­ту­а­ция.

Тек­с­то­ве­те за пис­ме­но и ус­т­но раз­би­ра­не мо­гат да бъ­дат по ед­на от след­ни­те те­ми, пред­ви­де­ни за раз­­­г­леж­да­не в прог­ра­ми­те по испански ка­то вто­ри чужд език на гим­на­зи­и­те с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка: • Бит, ежед­не­вие; от­но­ше­ния в се­мейс­т­во­то. Проб­ле­ми на мла­ди­те хо­ра. • Дом, жи­ли­ще, об­за­веж­да­не. Хра­не­не. Об­лек­ло и мо­да.

•Ус­лу­ги, па­за­ру­ва­не. Ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не.

•Сво­бод­но вре­ме, хо­би, спорт, ту­ри­зъм, пъ­ту­ва­не, че­те­не, за­ни­ма­ния с из­кус­т­ва­та.

• Обу­че­ние и из­бор на про­фе­сия.

• Ре­ли­гия; на­ци­о­нал­на иден­тич­ност; ев­ро­пейс­ка ин­тег­ра­ция.

• Тра­ди­ции, оби­чаи, праз­ни­ци.

• Еко­ло­гич­ни проб­ле­ми. На­у­чен прог­рес.

Кан­ди­да­тът тряб­ва да вла­дее в пис­ме­на фор­ма след­ни­те ре­че­ви ак­то­ве, вклю­че­ни в прог­ра­ми­те по испански ка­то вто­ри чужд език за гим­на­зи­и­те с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка: • твър­ди, пот­вър­ж­да­ва; • зак­лю­ча­ва; • до­каз­ва; • из­ра­зя­ва на­ме­ре­ние; • за­да­ва въп­ро­си, тър­си ин­фор­ма­ция в кон­к­рет­на жи­тейс­ка си­ту­а­ция; • отговаря на въп­ро­си, дава ин­фор­ма­ция в кон­к­рет­на жи­тейс­ка си­ту­а­ция; • пра­ви пред­ло­же­ние; • приема/отхвърля пред­ло­же­ние; • опис­ва фак­ти и съ­би­тия; • да­ва оцен­ка, из­ра­зя­ва от­но­ше­ние, чув­с­т­во; От кан­ди­да­та се очак­ва да е ов­ла­дял след­ни­те гра­ма­ти­чес­ки ка­те­го­рии: • Гла­­гол­­­ни фор­­­ми. Образуване, значение и употреба на основните времена.

• Тем­­­по­­рал­­­ни от­­­но­­ше­­ния. Съг­­­ла­­су­­ва­­не на вре­­ме­­на­­та в изя­­ви­­тел­­­но и под­­­чи­­ни­­тел­­­но нак­­­ло­­не­­ние.

• Основни употреби на глаголите ser и estar.

• Основни глаголни кон­­с­­т­­­рук­­­ции (perмfrasis verbales).

• Основни мо­­дал­­­ни гла­­го­­ли.

• Основни ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на: - ре­­ал­­­ни, ве­­ро­­ят­­­ни и не­­ре­­ал­­­ни дейс­­т­­­вия; - пред­­­по­­ло­­же­­ния, хи­­по­­те­­зи; • Основни ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на ло­­ги­­чес­­­ки връз­­­ки (при­­чи­­на, след­­с­­т­­­вие, от­­с­­­тъп­­­ле­­ние, про­­ти­­во­­пос­­­та­­вя­­не и др.) в рам­­­ки­­те на па­­раг­­­ра­­фа и тек­­с­­­та; основни съ­­чи­­ни­­тел­­­ни и под­­­чи­­ни­­тел­­­ни съ­­ю­­зи.

• Свър­­з­­­ва­­не на еле­­мен­­­ти­­те в слож­­­но­­то из­­­ре­­че­­ние и в текста. (Най-честите Conectores discursivos и expresiones de enlace.)

• Предаване на пряка реч (estilo indirecto). Основни глаголни, местоименни и адвербиални трансформации. Най-чести глаголи, въвеждащи непряка реч.

• Наречия. Наречия на -mente.

• Основни употреби на членовете.

• Имена; род и чис­­­ло. Съгласуване на съществителни и прилагателни.

• Градация на прилагателни и наречия (степени за сравнение).

• Мес­­­то­­и­­ме­­ния: форми и употреби. Числителни бройни; редни (до 10).

• Основни предлози с основните им употреби.

• Основни правила за правопис на буква и ударение.

IV. - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване задачи с възможност за да - 5 задачи с избор от

4 възможности - 1 верен отговор или “вярно - не- вярно” (V-F). Верният от- грешки: 10 стандартни реда - 10 грешки. Попра- вя се със: а) подчертаване на греш- ната форма в текста

б) изписване на вярната в места с избор от 3 въз- можности: 10 - 15 стандартни реда, 10 задачи - 1 верен отговор.

Верният отговор се

4 възможности - 1 верен отговор. Верният отговор до 20 стандартни реда: 150 - 200 думи (за дума се смята всяка форма между две бели полета, препина-

Критерии за оценяване: Общ: чрез отнемане на точки от общия брой, които всеки елемент носи.

Конкретни: Разбиране при слушане: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Разбиране при четене: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Правопис: отнема се: а) 1 т. за неоткрита и неподчертана сгрешена дума или за подчертана вярно изписана дума

б) 1 т. за грешно коригирана дума

Празни места: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Тест: отнема се 1 т. за всяка грешка.

Довършване на текст или коментар на зададена тема с опорни въпроси: Разпределение на общия брой точки: 10 т. - за логическа свързаност, последователност на изложението и аргументация на темата

N.B.: Оценителите предварително се споразумяват за санкционирането на допуснатите нарушения в логическата свързаност, последователността на изложението и аргументацията на темата.

10 т. - за правилна употреба на граматиката (морфология и синтаксис). Отнема се 1 т. за всяка грешка.

10 т. - за правилна употреба на лексиката: отнемат се: 0,25 т. за неправилно употребена дума; 0,50 т. за погрешно конструирани и неправилно употребени изрази.

10 т. - за познаване на правописа: отнема се 0,25 т. за всяка грешка.

В случай на пълно несъответствие на съчинението на зададената тема не се присъждат точки за елемент № 5.

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (100): Брой точки x 6

---------------------------

100

Приложение № 26

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по италиански език

(първи чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние са вклю­­че­­ни ак­­­цен­­­ти вър­­­ху клю­­чо­­ви мо­­мен­­­ти от учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за гим­­­на­­зи­­ал­­­ния етап. Га­­ран­­­ция за ус­­­пеш­­­но по­­ла­­га­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит е пъл­­­но­­то из­­­пъл­­­не­­ние на учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за IХ, Х, ХI и ХII клас про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка.

Учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние, ко­­е­­то е обект на оце­­ня­­ва­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит по италиански ка­­то пър­­­ви чужд език, е в съ­­от­­­вет­­с­­т­­­вие с очак­­­ва­­ни­­те ре­­зул­­­та­­ти в че­­ти­­ри­­те яд­­­ра на учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми по италиански ка­­то пър­­­ви чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка.

Проверяват се и се оценяват следните умения: - слу­ша­не с раз­би­ра­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те да из­в­ли­чат не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция от не­поз­нат текст при слу­ша­не и да из­пъл­ня­ват оп­ре­де­ле­ни за­да­чи

- че­те­не с раз­би­ра­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те да из­би­рат ве­рен от­го­вор след про­чи­та­не на не­поз­нат текст, да от­го­ва­рят на въп­ро­си, да по­пъл­ват лип­с­ва­щи ду­ми в текст, да под­реж­дат раз­бър­ка­ни из­ре­че­ния, да пре­раз­каз­ват, до­пъл­ват и/или из­мис­лят ло­ги­чес­ки за­вър­шек на да­де­ния текст

- пи­са­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те за пра­ви­лен и умес­тен из­каз (лек­си­ка, гра­ма­ти­ка, пра­во­пис), за от­к­ри­ва­не на греш­ки и за съз­да­ва­не на смис­ло­во свър­за­ни пис­ме­ни тек­с­то­ве съ­об­раз­но тек­с­то­ви­те раз­но­вид­нос­ти.

За ус­пеш­но­то по­ла­га­не на из­пи­та са не­об­хо­ди­ми след­ни­те зна­ния: Гра­ма­ти­ка: род и чис­ло на съ­щес­т­ви­тел­ни­те и при­ла­га­тел­ни­те оп­ре­де­ли­те­лен и не­оп­ре­де­ли­те­лен член спо­ма­га­тел­ни гла­го­ли мо­дал­ни гла­го­ли лич­ни мес­то­и­ме­ния при­те­жа­тел­ни, по­ка­за­тел­ни, въп­ро­си­тел­ни, от­но­си­тел­ни и не­оп­ре­де­ли­тел­ни мес­то­и­ме­ния чис­ли­тел­ни - брой­ни и ред­ни пред­ло­зи - прос­ти и чле­ну­ва­ни гла­гол - изя­ви­тел­но нак­ло­не­ние на­ре­чие сте­пе­ни за срав­не­ние по­ве­ли­тел­но нак­ло­не­ние ус­лов­но нак­ло­не­ние под­чи­ни­тел­но нак­ло­не­ние съг­ла­су­ва­не на вре­ме­на­та в изя­ви­тел­но нак­ло­не­ние стра­да­те­лен за­лог де­еп­ри­час­тие без­лич­на фор­ма на гла­го­ла хи­по­те­ти­чен пе­ри­од спрег­на­ти и нес­п­рег­на­ти фор­ми на гла­го­ла пря­ка и неп­ря­ка реч осо­бе­нос­ти в упот­ре­ба­та на под­чи­ни­тел­но нак­ло­не­ние съг­ла­су­ва­не на вре­ме­на­та и нак­ло­не­ни­я­та Лек­си­ка

Уче­ни­ци­те тряб­ва да при­те­жа­ват дос­та­тъ­чен реч­ни­ков за­пас, кой­то да им да­ва въз­мож­ност да об­щу­ват сво­бод­но в раз­лич­ни сфе­ри и си­ту­а­ции, ка­то из­пол­з­ват раз­но­об­раз­ни и умес­т­ни ези­ко­ви сред­с­т­ва и струк­ту­ри­рат доб­ре из­каз­ва­ни­я­та си в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма. Лек­си­ка­та е съ­об­ра­зе­на с учеб­но­то съ­дър­жа­ние, за­лег­на­ло в прог­ра­ми­те за про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка, ко­и­то включ­ват ав­тен­тич­ни от­къ­си от съв­ре­мен­ни ли­те­ра­тур­ни про­из­ве­де­ния, ста­тии от вес­т­ни­ци и спи­са­ния.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване Из­пи­тът е със­та­вен от 5 еле­мен­та.

Все­ки един от тях но­си оп­ре­де­лен брой точ­ки и се оце­ня­ва от­дел­но.

Сбо­рът от по­лу­че­ни­те точ­ки фор­ми­ра край­на­та оцен­ка по съ­от­вет­на фор­му­ла.

Общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти: 130

Вре­мет­ра­е­не - 4 ас­т­ро­но­ми­чес­ки ча­са, 30 ми­ну­ти от ко­и­то се от­де­лят за пър­вия еле­мент - слу­ша­не.

П ъ р в и е л е м е н т

Слу­ша­не с раз­би­ра­не (prova di comprensione di testi orali) Вре­ме: 30 мин.

Уче­ни­ци­те слу­шат два пъ­ти не­поз­нат текст, на за­пис или про­че­тен с нор­мал­на бър­зи­на от пре­по­да­ва­тел по ита­ли­ан­с­ки и от­го­ва­рят пис­ме­но на за­да­де­ни­те въп­ро­си. След из­ти­ча­не на оп­ре­де­ле­но­то вре­ме уче­ни­кът при­би­ра лист 1 с от­го­во­ри­те в съ­от­вет­ния плик.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 10

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 2,00 т. за гре­шен от­го­вор

- 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

В т о р и е л е м е н т

Че­те­не с раз­би­ра­не (prova di comprensione di testi scritti)

Пър­ва за­да­ча От­го­вор на въп­ро­си, свър­за­ни с тек­с­та.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 10

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но кон­с­т­ру­и­ра­но из­ре­че­ние

- 10,00 т. за не­раз­б­ран текст

Вто­ра за­да­ча

Съ­чи­ня­ва­не на ло­ги­чен за­вър­шек на да­де­ния текст или пре­ра­бот­ка на тек­с­та, след­вай­ки оп­ре­де­ле­на схе­ма.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 20

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но кон­с­т­ру­и­ра­но из­ре­че­ние

- 15,00 т. за лип­са на ло­ги­чес­ка връз­ка с да­де­ния текст

Бо­нус - 10,00 т. за ори­ги­нал­ност, бо­гат­с­т­во на ези­ка, стил.

Тре­та за­да­ча Раз­съж­де­ния по да­де­на те­ма, свър­за­на с тек­с­та, от 80 - 100 ду­ми.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 30

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но кон­с­т­ру­и­ра­но из­ре­че­ние

- 2,00 т. за не­раз­б­ран еле­мент от съ­дър­жа­ни­е­то

Бо­нус - 10,00 т. за ори­ги­нал­ност, бо­гат­с­т­во на ези­ка, стил.

Про­вер­ка на лек­си­ка­та (рrova di competenza linguistica)

Текст или из­ре­че­ния за по­пъл­ва­не на лип­с­ва­щи лек­си­кал­ни еле­мен­ти и/или за­да­чи с 4 от­го­во­ра, еди­ни­ят от ко­и­то е ве­рен.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 30

Оце­ня­ва­не: От­не­ма се по 1 точ­ка за вся­ка греш­ка.

При­е­мат за вер­ни си­но­ни­ми и под­хо­дя­щи ду­ми, раз­лич­ни от те­зи, да­де­ни в клю­ча.

Ч е т в ъ р т и е л е м е н т

Cloze test - Текст с лип­с­ва­щи гра­ма­ти­чес­ки еле­мен­ти (да­ват се по три ва­ри­ан­та за все­ки лип­с­ващ еле­мент) и/или от­к­ри­ва­не и поп­ра­вя­не на греш­ки.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 20. Оце­ня­ва­не: От­не­ма се по 1 точ­ка за вся­ка греш­ка.

П е т и е л е м е н т

Пи­са­не на есе (от 200 - 250 ду­ми) по за­да­де­на те­ма (prova di produzione di testi scritti).

Да­ват се две те­ми по из­бор.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 40. Оце­ня­ва­не

- 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но кон­с­т­ру­и­ра­но из­ре­че­ние

Бо­нус - 10 т. за ори­ги­нал­ност, бо­гат­с­т­во на ези­ка, стил.

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Не се при­съж­дат точ­ки за есе из­вън те­ма­та.

За­бе­леж­ка: Об­щи­ят брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти, за­ед­но с бо­ну­си­те, не тряб­ва да над­ви­ша­ва 130 точ­ки.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (130): Брой точки x 6

---------------------------

130

Приложение № 27

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по италиански език

(втори чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учеб­но­то съ­дър­жа­ние са вклю­че­ни ак­цен­ти вър­ху клю­чо­ви мо­мен­ти от учеб­ни­те прог­ра­ми за гим­на­зи­ал­ния етап. Га­ран­ция за ус­пеш­но по­ла­га­не на зре­лос­т­ния из­пит е пъл­но­то из­пъл­не­ние на учеб­ни­те прог­ра­ми за IХ, Х, ХI и ХII клас про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

Учеб­но­то съ­дър­жа­ние, ко­е­то е обект на оце­ня­ва­не на зре­лос­т­ния из­пит по италиански ка­то вто­ри чужд език, е в съ­от­вет­с­т­вие с очак­ва­ни­те ре­зул­та­ти в че­ти­ри­те яд­ра на Учеб­ни­те прог­ра­ми по италиански ка­то вто­ри чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

Проверяват се и се оценяват следните умения: - слу­ша­не с раз­би­ра­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те да из­в­ли­чат не­об­хо­ди­ма­та ин­фор­ма­ция от не­поз­нат текст при слу­ша­не и да из­пъл­ня­ват оп­ре­де­ле­ни за­да­чи

- че­те­не с раз­би­ра­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те да из­би­рат ве­рен от­го­вор след про­чи­та­не на не­поз­нат текст, да от­го­ва­рят на въп­ро­си, да по­пъл­ват лип­с­ва­щи ду­ми в текст

- пи­са­не - оце­ня­ват се уме­ни­я­та на зре­лос­т­ни­ци­те за пра­ви­лен и умес­тен из­каз (лек­си­ка, гра­ма­ти­ка, пра­во­пис), за от­к­ри­ва­не на греш­ки и за съз­да­ва­не на смис­ло­во свър­за­ни пис­ме­ни тек­с­то­ве съ­об­раз­но тек­с­то­ви­те раз­но­вид­нос­ти.

За ус­пеш­но­то по­ла­га­не на из­пи­та са не­об­хо­ди­ми след­ни­те зна­ния: Гра­ма­ти­ка: род и чис­ло на съ­щес­т­ви­тел­ни­те и при­ла­га­тел­ни­те оп­ре­де­ли­те­лен и не­оп­ре­де­ли­те­лен член спо­ма­га­тел­ни гла­го­ли мо­дал­ни гла­го­ли лич­ни мес­то­и­ме­ния при­те­жа­тел­ни, по­ка­за­тел­ни, въп­ро­си­тел­ни, от­но­си­тел­ни и не­оп­ре­де­ли­тел­ни мес­то­и­ме­ния чис­ли­тел­ни - брой­ни и ред­ни пред­ло­зи - прос­ти и чле­ну­ва­ни гла­гол - изя­ви­тел­но нак­ло­не­ние на­ре­чие сте­пе­ни за срав­не­ние по­ве­ли­тел­но нак­ло­не­ние ус­лов­но нак­ло­не­ние под­чи­ни­тел­но нак­ло­не­ние съг­ла­су­ва­не на вре­ме­на­та в изя­ви­тел­но нак­ло­не­ние Лек­си­ка

Уче­ни­ци­те тряб­ва да уме­ят да се ори­ен­ти­рат в тек­с­то­ве на ита­ли­ан­с­ки, съ­дър­жа­щи ду­ми от ос­нов­ния реч­ни­ков фонд по те­ми­те, за­лег­на­ли в прог­ра­ми­те за изу­ча­ва­не на ита­ли­ан­с­ки език ка­то вто­ри чужд език за 9 - 12 клас.

Вре­мет­ра­е­не - 4 ас­т­ро­но­ми­чес­ки ча­са, 30 ми­ну­ти от ко­и­то се от­де­лят за пър­вия еле­мент - слу­ша­не.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване Из­пи­тът е със­та­вен от 5 еле­мен­та. Все­ки един от тях но­си оп­ре­де­лен брой точ­ки и се оце­ня­ва от­дел­но.

Сбо­рът от по­лу­че­ни­те точ­ки фор­ми­ра край­на­та оцен­ка по съ­от­вет­на фор­му­ла.

Общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти: 110

Вре­мет­ра­е­не - 4 ас­т­ро­но­ми­чес­ки ча­са, 30 ми­ну­ти от ко­и­то се от­де­лят за пър­вия еле­мент - слу­ша­не.

П ъ р в и е л е м е н т

Слу­ша­не с раз­би­ра­не (prova di comprensione di testi orali) вре­ме: 30 мин.

Уче­ни­ци­те слу­шат два пъ­ти не­поз­нат текст на за­пис или про­че­тен с нор­мал­на бър­зи­на от пре­по­да­ва­тел по ита­ли­ан­с­ки и от­го­ва­рят пис­ме­но на за­да­де­ни­те въп­ро­си. След из­ти­ча­не на оп­ре­де­ле­но­то вре­ме уче­ни­кът при­би­ра лист 1 с от­го­во­ри­те в съ­от­вет­ния плик.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 10

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 2,00 т. за гре­шен от­го­вор

- 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

Че­те­не с раз­би­ра­не (prova di comprensione di testi scritti) Из­би­ра­не на ве­рен от­го­вор след про­чи­та­не на не­поз­нат текст и от­го­ва­ря­не на въп­ро­си

A. Indicare l`affermazione esatta tra quelle proposte

B. Rispondere alle domande

Mак­си­ма­лен брой точ­ки 20 (об­що за А и B)

Oце­ня­ва­не: А. - за все­ки гре­шен от­го­вор се от­не­ма по 1 точ­ка B. - от­не­мат се: - 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но пос­т­ро­е­но из­ре­че­ние

Про­вер­ка на лек­си­ка­та (prova di competenza linguistica)

По­пъл­ва­не на текст с 20 лип­с­ва­щи ду­ми, да­де­ни до­пъл­ни­тел­но, в раз­бър­кан ред и/или от­дел­ни из­ре­че­ния с ня­кол­ко въз­мож­ни от­го­во­ра, еди­ни­ят от ко­и­то е ве­рен.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 20

Оце­ня­ва­не: За все­ки гре­шен от­го­вор се от­не­ма по ед­на точ­ка.

Cloze test - Текст с лип­с­ва­щи гра­ма­ти­чес­ки еле­мен­ти (да­ват се по три ва­ри­ан­та за все­ки лип­с­ващ еле­мент) и/или от­к­ри­ва­не и поп­ра­вя­не на греш­ки.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 30

Оце­ня­ва­не: За все­ки гре­шен от­го­вор се от­не­ма по ед­на точ­ка.

Те­ма за сво­бод­но пис­ме­но из­ра­зя­ва­не (Prova di produzione di testi scritti)

Съз­да­ва­не на пис­мен текст с дъл­жи­на от 150 - 200 ду­ми.

Мак­си­ма­лен брой точ­ки: 30

Оце­ня­ва­не От­не­мат се: - 0,25 т. за пра­во­пис­на греш­ка

- 0,50 т. за гра­ма­ти­чес­ка или лек­си­кал­на греш­ка

- 1,00 т. за неп­ра­вил­но пос­т­ро­е­но из­ре­че­ние

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Не се при­съж­дат точ­ки за съ­чи­не­ние из­вън те­ма­та.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (110): Брой точки x 6

---------------------------

110

Приложение № 28

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по немски език

(първи чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен и продължава 4 часа.

II. Учебно съдържание

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по немски език съответства на равнище В2 от Общата европейска рамка - самостоятелно владеене на езика. С явяването си на зрелостен изпит ученикът трябва да докаже компетентност, която предполага способността му да следва във ВУЗ или да започне специална професионална подготовка. В това отношение той трябва да е развил самостоятелност, способност да работи целенасочено и да изразява собствена позиция по актуални проблеми от културен, икономически, политически, обществен и екологичен характер. От ученика се очаква да е запознат с отделни аспекти от историята, науката, икономиката, обществените и политическите структури и свързания с тях начин на живот в немскоговорящите страни.

III. Оценявани знания и умения

Ученикът трябва да умее при слушане: • да разбира продължителна реч и да проследява дори сложни аргументи по сравнително познати теми; • да разбира голяма част от телевизионни новини и програми, които отразяват актуални събития; • да разбира интервюта, диалози, монолози, в които речта е в рамките на общоприетата езикова норма. при четене: • да чете статии и доклади, свързани със съвременни проблеми, в които авторите изразяват особено отношение или позиция; • да разбира научнопопулярни четива и статии; • да разбира съвременна литературна проза (напр. кратки разкази, юношески романи и др.). при писане: • да съставя подробен текст (различавайки различни текстови жанрове) по широк кръг теми, свързани с неговите интереси; • да посочва аргументи в подкрепа или срещу конкретна гледна точка; • да съставя писмо, в което споделя личния си опит; • да съставя сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe) на научнопопулярен текст; • да прилага различни похвати за структуриране на текст; • да владее на добро ниво немските правопис, граматика и лексика.

IV. Формат на изпита

Компонентите, включени в държавния зрелостен изпит по немски език, са 3 на брой: “слушане с разбиране”, “четене с разбиране” и “писмено изразяване” - сбит преразказ/резюме на научнопопулярен текст (Inhaltsangabe eines Sachtextes).

Писменият изпит включва: А) Слушане с разбиране

Слуша се аудиозапис на текст с научнопопулярен характер. Компонентът има за цел да провери умението на ученика да проследи главната линия на аргументация в ясно структуриран текст с нормална скорост на говорене и на стандартен немски език.

По съдържанието на чутия текст са формулирани твърдения в писмена форма. Срещу всяко от тях са посочени два алтернативни отговора (вярно - невярно).

Преди прослушването на текста учениците се запознават самостоятелно с поставената задача. Те слушат текста 2 пъти. При първото прослушване е забранено воденето на бележки, за да се избегне разконцентрирането. Следва пауза от 3 минути за осмисляне на чутото и евентуално попълване на отговорите.

По време на второто слушане учениците могат да попълват работния лист. След приключване на второто четене се дават 3 минути за довършване на задачата. След изтичане на това време учениците преминават към изпълнение на следващата задача.

Б) Четене с разбиране

Предлага се оригинален публицистичен или научно-популярен текст с обем 300 - 400 думи. С тази задача се проверява умението на ученика да извлича основната информация и да намира конкретни детайли от публицистичен и научнопопулярен текст на стандартен немски език. • формулиране на заглавия към всеки откъс от зададения текст; • свързване на заглавия с откъси от текста; • задача от типа множествен избор (multiple choice); • обяснeние на значението на конкретни думи и изрази от текста; • отговор на формулирани към текста въпроси; • довършване на изречения с информация от текста.

В) Задача за писмено изразяване - сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe eines Sachtextes)

По зададен публицистичен или научнопопулярен текст от около 600 думи ученикът трябва да напише резюме с обем 200 (± 10) думи.

V. Изисквания за оценяване

Съотношението на отделните компоненти от изпита е: • слушане с разбиране: 20 % • четене с разбиране: 40 % • писмено изразяване: 40 %

Критерии за оценяване: А) Слушане с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

Б) Четене с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

• При отговор на формулирани към текста въпроси не се санкционират маловажни лексикални и граматични грешки, които не нарушават разбирането. При такава задача е важна прецизността на представената в отговора информация. Неясни, твърде общи, отклоняващи се от въпроса отговори и такива, изпълнени с грешки, водещи до неразбиране, се считат за неверни и не получават точки.

• При задача за обяснeние на значението на конкретни думи и изрази от текста за верен отговор се счита синоним или описателен израз на немски език. Маловажни граматични и правописни грешки, които не нарушават разбирането, не се отчитат. За грешен се смята отговор, напълно несъответстващ на зададената задача или изпълнен с грешки, затрудняващи разбирането.

• При задача за свързване на заглавия с откъси от текста се дава определен брой точки за всяко вярно свързано заглавие.

• При задача от типа множествен избор (multiple choice) се предлага само един верен отговор. Всички останали отговори са грешни и не получават точки.

• При задача за довършване на изречения с информация от текста за верен се счита само отговор, съдържащ конкретната липсваща информация.

В) Писмено изразяване - сбит преразказ/резюме (Inhaltsangabe)

1. Съдържание

Изисквания към съдържанието и структурата на резюме на научно-популярен текст (Inhaltsangabe eines Sachtextes): 1.1. Увод (Einleitung/Basissatz): • обем: едно-две изречения: • съдържание: n жанр (репортаж, статия, интервю и др.); n заглавие; n автор; n източник (вестник, книга, статия); n място и дата на публикуване (ако са указани); n тема / основен проблем (детайлът не е тема).

1.2. Изложение (Hauptteil) • Резюмето се пише в сегашно време (Prдsens). Само при предварителност на действието (Vorzeitigkeit) се допуска употребата на минало време (Perfekt).

• Резюмето не съдържа пряка реч; • Резюмето не е преразказ, а съдържа основната информация от текста; • Ученикът трябва да покаже висока степен на абстракция и способност да обобщава; • Не е нужно спазването на последователността на фактите в текста, а на тяхната логическа връзка; • Съдържанието се предава със собствени думи, с изключение на ключови думи и термини; • Стилът е обективен, дистанциран, делови, неемоционален, без субективна оценка и коментар; • Изложението трябва да бъде добре структурирано в ясно обособени абзаци.

1.3. Заключение

Резюмето завършва с изчерпване съдържанието на текста.

Комисията по проверка на изпитните работи получава инструкция с примерна структура, моментите, които трябва да съдържа резюмето, и съответния брой точки за всеки важен момент.

Максималният брой точки за съдържание е 12.

2. Начин на изразяване

Начинът на изразяване се оценявя, както следва: • диференцираност на изразните • умело свързване на изречения в

Скала за оценяване: 1,5 т. = много добро ниво; 1,0 т. = добро ниво; 0,5 т. = задоволително ниво; 0 т.= незадоволително ниво.

Максималният брой точки за начин на изразяване е 6.

3. Граматика и правопис

Грешките се определят по вид. Проверителят ги отбелязва в полето на изпитния лист за резюме по следния начин: Грешките се събират, умножават се по 100 и се разделят на броя на думите в резюмето. Така полученото число определя индекса на грешка. То се сравнява в приложената таблица и се превръща в брой точки.

Повтаряща се грешка, например грешно употребен определителен член, се отбелязва в полето за проверителя в скоби и се санкционира само веднъж.

Напр.: 20 грешки x 100

Максималният брой точки за граматика и правопис е 12.

Таблица за превръщане на индекса на грешка в точки

Крайната оценка от компонента “писмено изразявяне” се получава, като се съберат точките за съдържание, начин на изразявяне и граматика и правопис.

Приложение № 29

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по немски език

(втори чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен и продължава 4 часа.

II. Учебно съдържание

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по немски като втори чужд език e предназначена за учениците, изучавали немски език като втори чужд език (профилирана подготовка). Тя съответства на равнище В1 от Общата европейска рамка и изпълнява изискванията за равнопоставеност, измеримост и постижимост на изхода от средното образование. С явяването си на зрелостен изпит ученикът трябва да докаже компетентност, която предполага способността му да следва във ВУЗ или да започне специална професионална подготовка. В това отношение той трябва да е развил самостоятелност, способност да работи целенасочено и да се изразява кратко по познати теми и такива от личен интерес. От ученика се очаква да е запознат с някои аспекти от културните и обществените структури и свързания с тях начин на живот в немскоговорящите страни.

III. Оценявани знания и умения

Ученикът трябва да умее при слушане: • да разбира основните идеи във всекидневната реч по познати теми, използвани в училище и през свободното време; • да разбира основната идея на радио- или телевизионни програми на актуални теми, или въпроси от личен характер, когато речта е сравнително бавна и ясна; при четене: • да разбира текстове, които съдържат предимно всекидневна лексика; • да разбира пожелания, чувства и събития в писмен текст. при писане: • да съставя свързан текст на теми, които са познати или от личен интерес (свързани с неговите интереси); • да съставя обикновено писмо, което описва личния му опит и впечатления.

IV. Формат на изпита

Компонентите, включени в държавния зрелостен изпит по немски като втори чужд език, са 3 (три) на брой: “слушане с разбиране”, “четене с разбиране” и “писмено изразяване” - тема - разсъждение на базата на поговорка или афоризъм.

А) Слушане с разбиране

Слуша се аудиозапис на текст с научнопопулярен характер. Компонентът има за цел да провери умението на ученика да разбира текст на актуална тема, прочетен сравнително бавно и ясно на стандартен немски език.

По съдържанието на чутия текст са формулирани твърдения в писмена форма. Срещу всяко от тях са посочени два алтернативни отговора (вярно - невярно).

Преди прослушването на текста учениците се запознават самостоятелно с поставената задача. Те слушат текста 2 пъти. При първото прослушване е забранено воденето на бележки, за да се избегне разконцентрирането. Следва пауза от 3 минути за осмисляне на чутото и евентуално попълване на отговорите.

По време на второто слушане учениците могат да попълват работния лист. След приключване на второто четене се дават 3 минути за довършване на задачата. След изтичане на това време учениците преминават към изпълнение на следващата задача.

Б) Четене с разбиране

Предлага се оригинален публицистичен или научнопопулярен текст с обем около 300 думи. С тази задача се проверява умението на ученика да извлича основната информация от научнопопулярен текст на стандартен немски език.

Компонентът “четене с разбиране” съдържа две от посочените типове задачи: n свързване на заглавия с откъси от текста; n задача от типа множествен избор (multiple choice); n отговор на формулирани към текста въпроси; n довършване на изречения с информация от текста.

В) Задача за писмено изразяване - съчинение-разсъждение

Ученикът има право да избира между две теми. Те предполагат разсъждения на базата на избрана пословица, поговорка, крилата фраза, сентенция, афоризъм. За улеснение са дадени по няколко поддържащи въпроса към всяка тема. Ученикът не е задължен да се води по тях, те служат само за ориентация. Дължината на съчинението трябва да бъде около 160 (± 10) думи.

V. Изисквания за оценяване

5.1. Съотношението на отделните компоненти от изпита е: • слушане с разбиране: 20 %; • писмено изразяване: 40 %.

5.2. Критерии за оценяване: А) Слушане с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

Б) Четене с разбиране

Всеки верен отговор се оценява с определен брой точки. За неверен отговор не се дават точки.

• При задача за свързване на заглавия с откъси от текста се дава определен брой точки за всяко вярно свързано заглавие.

• При задача от типа множествен избор (multiple choice) се предлага само един верен отговор. Всички останали отговори са грешни и не получават точки.

• При задача за довършване на изречения с информация от текста за верен се счита само отговор, съдържащ конкретната липсваща информация.

• При отговор на формулирани към текста въпроси не се санкционират маловажни лексикални и граматични грешки, които не нарушават разбирането. При такава задача е важна прецизността на представената в отговора информация. Неясни, твърде общи, отклоняващи се от въпроса отговори и такива, изпълнени с грешки, водещи до неразбиране, се считат за неверни и не получават точки.

В) Писмено изразяване - съчинение-разсъждение

1. Съдържание

Изисквания към съдържанието и структурата на съчинение-разсъждение: За тема на съчинението може да послужи поговорка, афоризъм, сентенция или крилата фраза. Структурата на съчинението съдържа: • увод; • изложение; и • заключение.

В увода се формулира тезата на базата на мисли, чувства и лични впечатления, породени от заглавието.

Цел на изложението е изразяването на собствена позиция по поставената тема. В изложението трябва да се защити и убедително да се аргументира тезата, като се подкрепи с примери.

Една от възможностите за заключение е да се синтезира кратко всичко, написано до момента.

Максималният брой точки за съдържание е 12.

2. Начин на изразяване

Начинът на изразяване се оценява, както следва: Скала за оценявяне: 1,5 т. = много добро ниво; 1,0 т. = добро ниво; 0,5 т. = задоволително ниво; Максималният брой точки за начин на изразяване е 6.

3. Граматика и правопис

Грешките се определят по вид. Проверителят ги отбелязва в полето на изпитния лист за съчинение-разсъждение по следния начин: Грешките се събират, умножават се по 100 и се разделят на броя на думите в резюмето. Така полученото число определя индекса на грешка. То се сравнява в приложената таблица и се превръща в брой точки.

Повтаряща се грешка, например грешно употребен определителен член, се отбелязва в полето за проверителя в скоби и се санкционира само веднъж.

Например: 20 грешки х 100

Максималният брой точки за граматика и правопис е 12.

Таблица за превръщане на индекса на грешка в точки

Крайната оценка от компонента “писмено изразявяне” се получава, като се съберат точките за съдържание, начин на изразяване и граматика и правопис.

Приложение № 30

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по руски език

(първи чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по руски език е писмен, анонимен, с продължителност 240 минути (четири астрономически часа).

II. Учебно съдържание

1. Обща те­ма­ти­ка: 1. Чо­ве­кът и не­го­ви­ят ли­чен жи­вот: лю­бов, се­мей­с­т­во, друж­ба; 2. Об­ра­зо­ва­ние, въз­пи­та­ние и про­фе­си­о­нал­ни ин­те­ре­си; 3. Сво­бод­но вре­ме: кул­ту­ра, из­кус­т­во, спорт, раз­лич­ни фор­ми на от­дих; 4. Чо­ве­кът и об­щес­т­во­то: со­ци­ал­ни от­но­ше­ния, граж­дан­с­ко об­щес­т­во, ико­но­ми­чес­ки проб­ле­ми, по­ли­ти­ка; 5. На­у­ка и тех­ни­ка: дос­ти­же­ния, въз­мож­нос­ти и пер­с­пек­ти­ви; 6. Чо­ве­кът и из­кус­т­во­то. Рус­ка­та ли­те­ра­ту­ра и из­кус­т­во (в рам­ки­те на учеб­ни­те прог­ра­ми); 7. Чо­ве­кът и при­ро­да­та. Зе­мя­та - наш общ дом; 8. Ду­хов­но­то раз­ви­тие и тър­се­ния на чо­ве­чес­т­во­то; 9. Чо­ве­кът и кос­мо­сът.

2. Учебно съдържание за постигане на обща ези­ко­ва ком­пе­тен­т­ност: 2.1. Лек­си­кал­на ком­пе­тен­т­ност

Уче­ни­кът вла­дее па­сив­но и ак­тив­но ос­нов­на­та рус­ка лек­си­ка, пра­вил­но раз­би­ра и упот­ре­бя­ва зна­че­ни­я­та на лек­си­кал­ни­те еди­ни­ци в кон­тек­с­та, бо­ра­ви адек­ват­но със си­но­ни­мич­ни­те сред­с­т­ва за из­ра­зя­ва­не, спаз­ва нор­ми­те на лек­си­ко-се­ман­тич­на­та съ­че­та­е­мост и фун­к­ци­о­нал­но-сти­лис­ти­чес­ка­та при­над­леж­ност на рус­ки­те ду­ми.

Уче­ни­кът ак­тив­но вла­дее не по-мал­ко от 4000 лек­си­кал­ни еди­ни­ци.

2.2. Фо­не­тич­на ком­пе­тен­т­ност

Уче­ни­кът вла­дее не­об­хо­ди­ми­те за об­щу­ва­не­то на рус­ки език фо­не­тич­ни сред­с­т­ва на ези­ка: въз­п­ри­е­ма­не и про­из­на­ся­не на от­дел­ни зву­ко­ве и съ­че­та­ния от зву­ко­ве, уда­ре­ние, ин­то­на­ция в из­ре­че­ни­е­то.

2.3. Гра­ма­ти­чес­ка ком­пе­тен­т­ност

Уче­ни­кът вла­дее след­ни­те гра­ма­тич­ни сред­с­т­ва на рус­кия език: Мор­фо­ло­гия

Гра­ма­ти­чес­ки осо­бе­нос­ти и упот­ре­ба на съ­щес­т­ви­тел­ни­те име­на, ос­нов­ни лек­си­ко-гра­ма­тич­ни раз­ря­ди на съ­щес­т­ви­тел­ни­те.

Зна­че­ние и упот­ре­ба на ка­те­го­ри­и­те род, чис­ло и па­деж. Зна­че­ние на па­деж­ни­те фор­ми. Скло­не­ние на съ­щес­т­ви­тел­ни­те.

Гра­ма­ти­чес­ки осо­бе­нос­ти и упот­ре­ба на при­ла­га­тел­ни­те име­на.

Съг­ла­су­ва­не на при­ла­га­тел­ни­те по род, чис­ло и па­деж. Скло­не­ние на при­ла­га­тел­ни­те. Зна­че­ние и упот­ре­ба на сте­пе­ни­те за срав­не­ние на при­ла­га­тел­ни­те. Зна­че­ние и упот­ре­ба на крат­ки­те и пъл­ните фор­ми на при­ла­га­тел­ни­те.

Зна­че­ние и упот­ре­ба на мес­то­и­ме­ни­я­та.

Ви­до­ве мес­то­и­ме­ния и тях­на­та упот­ре­ба в реч­та.

Зна­че­ние и упот­ре­ба на чис­ли­тел­ни­те: брой­ни и ред­ни чис­ли­тел­ни.

Гра­ма­ти­чес­ки осо­бе­нос­ти и упот­ре­ба на гла­го­ли­те.

Сло­во­из­ме­не­ние на гла­го­ли­те (про­дук­тив­ни, не­­п­ро­дук­тив­ни кла­со­ве и неп­ра­вил­ни гла­го­ли).

Зна­че­ние и упот­ре­ба на ви­до­ве­те на гла­го­ли­те.

Об­ра­зу­ва­не и упот­ре­ба на вре­ме­на­та.

Об­ра­зу­ва­не и упот­ре­ба на нак­ло­не­ни­я­та.

Упот­ре­ба на при­час­т­ни и де­еп­ри­час­т­ни фор­ми.

Гла­гол­но уп­рав­ле­ние.

Упот­ре­ба на мо­дал­ни, фа­зо­ви гла­го­ли, гла­го­ли за дви­же­ние.

Зна­че­ние и упот­ре­ба на на­ре­чия.

Зна­че­ние и упот­ре­ба на пред­ло­зи, съ­ю­зи, час­ти­ци и меж­ду­ме­тия.

Син­так­сис Син­так­сис на сло­во­съ­че­та­ни­е­то и из­ре­че­ни­е­то.

Нор­ми при свър­з­ва­не на под­ло­га и ска­зу­е­мо­то. Съг­ла­су­ва­не и уп­рав­ле­ние.

2.4. Тек­с­ту­ал­на ком­пе­тен­т­ност

Уче­ни­кът умее да офор­мя текст в съ­от­вет­с­т­вие с ло­ги­чес­ки­те, ко­му­ни­ка­тив­ните, сти­лис­тич­ните и гра­ма­тич­ните нор­ми на рус­кия език.

2.5. Пра­во­пи­сен ми­ни­мум

Пра­во­пис на про­ве­ря­е­ми­те глас­ни и съг­лас­ни в ко­ре­на на ду­ма­та. Пра­во­пис на неп­ро­ве­ря­е­ми­те глас­ни и съг­лас­ни­те в ду­ми­те, пред­ви­де­ни за ак­тив­на упот­ре­ба. Пра­во­пис на неп­ро­из­но­си­ми­те съг­лас­ни в ко­ре­на на ду­ма­та. Пра­во­пис на глас­ни­те ы и и. Упот­ре­ба на бук­ва­та ь след съг­лас­ни. Раз­де­ли­тел­ни ъ и ь. Бук­ви­те з и с в края на пред­с­тав­ки­те, за­вър­ш­ва­щи на -з(с). Глас­ни­те е/и в пред­с­тав­ки­те пре- и при-. Пра­во­пис на съ­е­ди­ни­тел­ни­те глас­ни о и е в слож­ни ду­ми.

Пра­во­пис на глас­ни­те в па­деж­ни­те окон­ча­ния на съ­щес­т­ви­тел­ни­те. Упот­ре­ба на бук­ви­те о и е след ж, ш, ч, щ и ц в нас­тав­ки­те и окон­ча­ни­я­та.

Пра­во­пис на чуж­ди ду­ми, пред­ви­де­ни за ак­тив­на упот­ре­ба.

Из­пол­з­ва­не на глав­на бук­ва.

Пра­во­пис на гласните в па­дежните окон­ча­ния на при­ла­га­телните. Упот­реба на бук­ви­те о и е след ж, ш, ч, щ и ц в окон­ча­ни­я­та на при­ла­га­телните. Ос­нов­ни пра­ви­ла за пра­во­пис на еди­нич­но (-н-) и двой­но (-нн-) в нас­тав­ки­те на при­ла­га­тел­ни­те.

Упот­реба на бук­ва­та ь в чис­ли­телните.

Пра­во­пис на гласните в личните окон­ча­ния на гла­голите. Упот­реба на бук­ва­та ь в края на гла­голите след ж, ш, ч, щ. Раз­личава­не на -тся- и -ться-. Упот­реба на бук­ва­та ь във фор­ми­те за по­ве­ли­тел­но нак­ло­не­ние.

Пра­во­пис на гласните в па­дежните окон­ча­ния на при­час­ти­я­та.

Упот­реба на бук­ви­те о и а в края на на­ре­чията, пред­ви­де­ни за ак­тив­на упот­ре­ба. Упот­реба на бук­ва­та ь в края на на­ре­чията.

Пра­во­пис на час­ти­ца­та не с раз­лич­ни час­ти на реч­та. Пра­во­пис на час­ти­ца­та ни.

III. Оценявани компетентности

1. При слу­ша­не

Уче­ни­кът: - раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в из­каз­ва­ния, ка­то ус­пя­ва да прос­ле­ди глав­на­та ли­ния на ар­гу­мен­та­ция, мо­же да оп­ре­де­ли те­ма­та на тек­с­та, раз­би­ра ос­нов­на­та идея, до­ри ко­га­то тя е из­ра­зе­на им­п­ли­цит­но; - раз­би­ра раз­го­во­ри и из­каз­ва­ния, до­ри ко­га­то не са яс­но струк­ту­ри­ра­ни и ско­рост­та на го­во­ре­не е срав­ни­тел­но ви­со­ка, раз­би­ра ко­му­ни­ка­тив­ни­те на­ме­ре­ния, со­ци­ал­ни­те, емо­ци­о­нал­ни­те и по­ве­ден­чес­ки­те ха­рак­те­рис­ти­ки; - раз­би­ра на­уч­но­по­пу­ляр­ни тек­с­то­ве по изу­че­на те­ма­ти­ка; - раз­би­ра и мо­же да на­ме­ри ин­те­ре­су­ва­ща­та го кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция от раз­лич­ни ви­до­ве тек­с­то­ве; - раз­би­ра фак­ти­чес­ка­та ин­фор­ма­ция в тек­с­та, мо­же да оп­ре­де­ли зна­че­ни­е­то на от­дел­ни фраг­мен­ти на тек­с­та (жан­ро­ви и сти­ло­ви осо­бе­нос­ти, лек­си­кал­ни еди­ни­ци, иди­о­ми).

2. При че­те­не

Уче­ни­кът: - раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция от пуб­ли­цис­тич­ни, на­уч­но­по­пу­ляр­ни и ху­до­жес­т­ве­ни тек­с­то­ве, на­пи­са­ни на стан­дар­тен език, ка­то оп­ре­де­ля те­ма­та, под­те­ми­те и из­во­ди­те в тек­с­та, оп­ре­де­ля ло­ги­чес­ка­та струк­ту­ра на тек­с­та (те­зис и ар­гу­мен­та­ция), раз­ли­ча­ва обек­тив­на­та (фак­то­ло­гич­на) от су­бек­тив­на­та ин­фор­ма­ция; - раз­би­ра опис­ва­ни­те фак­ти, съ­би­тия, мне­ния, оцен­ки и връз­ки­те меж­ду тях; - раз­би­ра об­що­то съ­дър­жа­ние, сю­же­та, за­ми­съ­ла на ав­то­ра, ха­рак­те­ри­те и пос­тъп­ки­те на дейс­т­ва­щи­те ли­ца, на­ми­ра ху­до­жес­т­ве­ни де­тай­ли и сти­лис­ти­чес­ки осо­бе­нос­ти (в ху­до­жес­т­ве­ни­те тек­с­то­ве); - на­ми­ра не­об­хо­ди­ма­та му кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция в пуб­ли­цис­тич­ни, на­уч­но­по­пу­ляр­ни и ху­до­жес­т­ве­ни тек­с­то­ве (фак­ти, ци­та­ти, при­ме­ри); - раз­би­ра фак­ти­чес­ка­та ин­фор­ма­ция в тек­с­та, мо­же да оп­ре­де­ли зна­че­ни­е­то на от­дел­ни фраг­мен­ти на тек­с­та (жан­ро­ви и сти­ло­ви осо­бе­нос­ти, лек­си­кал­ни еди­ни­ци, иди­о­ми).

3. При пи­са­не

Уче­ни­кът: - реп­ро­ду­ци­ра про­че­тен или прос­лу­шан текст, ка­то де­мон­с­т­ри­ра уме­ния за из­в­ли­ча­не на ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция от тек­с­та; - пра­ви пис­мен ко­мен­тар на про­че­тен или про­­­­с­лу­шан текст, ка­то из­ра­зя­ва соб­с­т­ве­на по­зи­ция с дос­та­тъч­но ек­с­п­ли­ци­ра­ни еле­мен­ти на ар­гу­мен­ти­ра­не и оцен­ка; - със­та­вя кра­тък пис­мен текст, пред­с­та­вящ соб­с­т­ве­на оцен­ка, до­ка­за­тел­с­т­во на те­за, срав­не­ние, из­вод, обоб­ще­ние по от­дел­ни проб­ле­ми, свър­за­ни с ав­то­ри, твор­би и епо­хи в ли­те­ра­тур­ния про­цес на Ру­сия, ко­и­то са вклю­че­ни в учеб­ни­те прог­ра­ми; - пи­ше есе по ак­ту­ал­ни проб­ле­ми, ка­то из­ла­га по­зи­ци­я­та си и съ­об­ра­зя­ва из­ло­же­ни­е­то си с ко­му­ни­ка­тив­ни­те си на­ме­ре­ния; - из­пол­з­ва под­хо­дя­щи ези­ко­ви сред­с­т­ва, гра­фич­но офор­м­ле­ние в съ­от­вет­с­т­вие с нор­ми­те на рус­кия език.

IV. Формат на изпита

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

V. Изисквания за оценяване

Оценяването по първи, втори и трети компонент е посочено в таблицата.

Четвъртият компонент се оце­ня­ва по точ­ко­ва сис­те­ма. Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 30.

Бро­ят на точ­ки­те се оп­ре­де­ля чрез при­съж­да­не на точ­ки по 3 ос­нов­ни кри­те­рия. От­но­си­тел­но по-го­ля­ма те­жест имат кри­те­ри­и­те № 1 и 2 (от 15 и 10 точ­ки), а кри­те­рий № 3 - 5 точ­ки. Пър­ви­ят кри­те­рий е слож­на ве­ли­чи­на, в чий­то със­тав вли­зат ня­кол­ко па­ра­ме­тъ­ра. Все­ки един от те­зи па­ра­мет­ри съ­що има раз­лич­но от­но­си­тел­но тег­ло. Оце­ня­ва­не­то по то­зи кри­те­рий се из­вър­ш­ва по прин­ци­па на бо­ну­са, при лип­са на по­со­че­ни­те ка­чес­т­ва по из­б­ро­е­ни­те кри­те­рии не се при­съж­дат точ­ки или се при­съж­дат по-мал­ко точ­ки от по­со­че­ния мак­си­ма­лен бал по все­ки пункт.

Изис­к­ва­не­то за спаз­ва­не­то на обе­ма на­ла­га от­не­ма­не­то на точ­ки са­мо при не­дос­та­тъ­чен обем на създадения текст от край­на­та оцен­ка по ос­нов­ни­те кри­те­рии.

Кри­те­рий № 1. Съ­дър­жа­ние и ор­га­ни­за­ция Мак­си­ма­лен бал - 15 точ­ки

I. Съ­дър­жа­ни­е­то на тек­с­та адек­ват­но и пъл­но съ­от­вет­с­т­ва на за­да­де­на­та те­ма - от 0 до 5 точ­ки.

II. Създаденият текст е смис­ло­во ця­лос­тен, за­вър­шен, за­дъл­бо­че­но и пос­ле­до­ва­тел­но раз­ра­бо­тен - от 0 до 5 точ­ки.

III. Тек­с­тът е ця­лос­тен, смис­ло­во сло­жен (с по-слож­ни от ло­ги­чес­ка глед­на точ­ка раз­съж­де­ния, раз­гър­на­ти до­во­ди, при­ме­ри в под­к­ре­па на из­ра­зе­на­та те­за), из­пол­з­ва­ни са раз­но­об­раз­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - от 0 до 3 точки.

IV. Тек­с­тът е ця­лос­тен, доб­ре струк­ту­ри­ран (ло­ги­чес­ки връз­ки/пла­вен пре­ход меж­ду аб­за­ци­те), сво­бо­да на из­ка­за се дос­ти­га чрез упот­ре­ба на ха­рак­тер­ни за рус­кия език сло­во­съ­че­та­ния и син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - от 0 до 2 точки.

Кри­те­рий № 2. Точ­ност и пра­вил­ност при упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва Мак­си­ма­лен бал - 10 точ­ки

А. Гра­ма­тич­ни фор­ми Б. Лек­си­ка

Кри­те­рий № 3. Пра­во­пис Мак­си­ма­лен бал - 5 точ­ки

Обем на про­ду­ци­ра­ния текст. За­да­ден обем - 200 - 250 ду­ми.

При не­дос­та­тъ­чен обем се от­не­мат точ­ки: Максималният брой точки от държавния зрелостен изпит по руски език е сто.

Окон­ча­тел­на­та оцен­ка се изчислява по формулата: 6 x общ брой точки, получени от зрелостника

---------------------------------------------------------------------

100 (максимален брой точки)

Приложение № 31

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по руски език

(втори чужд език) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по руски език е писмен, анонимен, с продължителност 240 минути (четири астрономически часа).

II. Учебно съдържание

1. Учебно съдържание за постигане на обща ези­ко­ва ком­пе­тен­т­ност

В про­вер­ка­та на об­ща­та ба­зо­ва ко­му­ни­ка­тив­на ком­пе­тен­т­ност се включ­ва и ком­п­лек­с­на про­вер­ка чрез раз­лич­ни­те за­да­чи от фор­ма­та на из­пи­та на лин­г­вис­тич­на­та ком­пе­тен­т­ност, ко­е­то най-об­що пред­по­ла­га: А. Ус­во­я­ва­не на ак­тив­на лек­си­ка по пред­ло­же­на­та в прог­ра­ми­те от IХ до ХII клас те­ма­ти­ка - око­ло 2000 лек­си­кал­ни еди­ни­ци. Про­вер­ка­та на то­зи ас­пект се оп­ре­де­ля от ко­му­ни­ка­тив­ни­те за­да­чи и си­ту­а­ции във фун­к­ци­о­нал­ни­те тес­то­ве и от прин­ци­пи­те - не­об­хо­ди­мост и дос­та­тъч­ност, се­ман­тич­на и съ­че­та­е­мос­т­на цен­ност на ду­ма­та, чес­то­та на упот­ре­ба­та и сти­лис­тич­на не­ут­рал­ност. От­чи­тат се съ­що та­ка сход­с­т­ва­та и раз­ли­чи­я­та меж­ду рус­ки­те лек­си­кал­ни еди­ни­ци и тех­ни­те бъл­гар­с­ки съ­от­вет­с­т­вия в се­ман­ти­чен и син­таг­ма­ти­чен план.

Б. Уме­ния за из­ра­зя­ва­не на уни­вер­сал­ни зна­че­ния от пред­мет­но по­ня­тий­на­та сфе­ра на реч­та, включ­ва­щи об­щи­те по­ня­тия за: - съ­щес­т­ву­ва­не, на­ли­чие/от­със­т­вие; - прос­т­ран­с­т­во; - дви­же­ние; - вре­ме; - ко­ли­чес­т­во; - ка­чес­т­во; - ос­нов­ни емо­ци­о­нал­ни, во­ле­ви и ин­те­лек­ту­ал­ни дейс­т­вия; - еле­мен­тар­ни сред­с­т­ва за из­ра­зя­ва­не на връз­ки и вза­и­мо­от­но­ше­ния.

В. Ус­во­я­ва­не на фор­мал­но-гра­ма­тич­на­та струк­ту­ра на ос­нов­ни­те ти­по­ве из­ре­че­ния в рус­кия език.

Г. Уме­ния за раз­би­ра­не на ос­нов­ни­те сред­с­т­ва за ор­га­ни­за­ция на тек­с­та и еле­мен­тар­но­то им из­пол­з­ва­не при про­ду­ци­ра­не­то на текст от ви­до­ве­те, по­со­че­ни в прог­ра­ми­те от IХ до ХII клас.

Д. Сфор­ми­ран ми­ни­мум за ези­ко­ва и ек­с­т­ра­лин­г­вис­тич­на до­гад­ка.

Е. Уче­ни­кът осъ­щес­т­вя­ва об­щу­ва­не в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма в рам­ки­те на след­на­та об­ща те­ма­ти­ка: 1. Раз­каз за се­бе си (би­ог­ра­фия, дет­с­т­во, се­мейс­т­во, учи­ли­ще, ин­те­ре­си, меч­ти, пла­но­ве); 2. Ли­чен жи­вот: при­я­тел­с­т­во, лю­бов; 3. Уче­не, про­фе­сии, ра­бо­та; 4. Мо­ят ра­бо­тен ден; 5. Сво­бод­но вре­ме, от­дих, раз­в­ле­че­ния (кул­ту­ра, из­кус­т­во, спорт); 6. Ро­ди­на, ро­ден град, сто­ли­ца; 7. Здра­ве; 8. Кли­мат, вре­ме, еко­ло­гия; 9. Най-об­щи све­де­ния за Ру­сия - при­ро­да, го­ле­ми гра­до­ве, праз­ни­ци, тра­ди­ции, меж­ду­кул­тур­ни вза­и­мо­дейс­т­вия меж­ду Бъл­га­рия и Ру­сия.

За цел­та е не­об­хо­ди­мо уче­ни­кът да е ус­во­ил след­ни­те фо­не­тич­ни, лек­си­кал­ни и гра­ма­тич­ни те­ми в обе­ма, пред­ви­ден от прог­ра­ми­те за IХ, Х, ХI, ХII клас - вто­ри чужд език: 1.1. Фо­не­ти­чен ми­ни­мум, не­об­хо­дим при ос­нов­ни­те ви­до­ве ре­че­ва дей­ност: - зву­ко­бук­ве­ни съ­от­но­ше­ния, гра­фи­ка; - глас­ни и съг­лас­ни зву­кове; - ос­нов­ни фо­не­тич­ни опо­зи­ции в рус­кия език: ко­ре­ла­ция на ме­ки/твър­ди и глу­хи/звуч­ни съг­лас­ни; - ос­нов­ни пра­ви­ла за ре­дук­ция на глас­ни­те; - спе­ци­фи­ка на рус­ко­то уда­ре­ние; - ос­нов­ни ин­то­на­ци­он­ни кон­с­т­рук­ции; - ос­нов­ни пра­ви­ла за че­те­не.

1.2. Мор­фо­ло­ги­чен ми­ни­мум: - ос­нов­ни уме­ния за оп­ре­де­ля­не мор­фем­ния със­тав на ду­ма­та; - ос­нов­ни про­дук­тив­ни сло­во­об­ра­зо­ва­тел­ни мо­де­ли в рам­ки­те на изу­че­на­та ак­тив­на лек­си­ка; - съ­щес­т­ви­тел­но име - род, чис­ло, скло­не­ние, не­­­о­ду­ше­ве­ни/оду­ше­ве­ни съ­щес­т­ви­тел­ни, ос­нов­ни па­деж­ни зна­че­ния; - при­ла­га­тел­но - скло­не­ние, съг­ла­су­ва­не по род, чис­ло и па­деж със съ­щес­т­ви­тел­но­то име, пъл­ни и крат­ки при­ла­га­тел­ни, сте­пе­ни за срав­не­ние, най-упот­ре­бя­ва­ни кон­с­т­рук­ции с крат­ки при­ла­га­тел­ни (рад, го­тов, за­нят, дол­жен, бо­лен и др.); - мес­то­и­ме­ния - скло­не­ние и упот­ре­ба в реч­та на ос­нов­ни­те ви­до­ве мес­то­и­ме­ния, вклю­че­ни в учеб­ни­те прог­ра­ми; - гла­гол - I и II спре­же­ние на гла­го­ли­те, вид и вре­ме, ин­фи­ни­тив и ос­нов­ни слу­чаи на упот­ре­ба­та му в ти­по­ви фра­зи, им­пе­ра­тив и ус­лов­но нак­ло­не­ние, гла­гол­но уп­рав­ле­ние в рам­ки­те на изу­че­на­та ак­тив­на лек­си­ка, ос­нов­ни мо­дал­ни гла­го­ли, гла­го­ли за дви­же­ние и упот­ре­ба­та им в реч­та; - на­ре­чия - за мяс­то, вре­ме, на­чин и упот­ре­ба­та им в реч­та, ос­нов­ни пре­ди­ка­тив­ни на­ре­чия; - чис­ли­тел­ни - брой­ни (ос­нов­ни пра­ви­ла за съг­ла­су­ва­не със съ­щес­т­ви­тел­ни­те име­на), ред­ни.

Син­так­сис: - сло­во­съ­че­та­ния - упот­ре­ба на ос­нов­ни мо­де­ли за съг­ла­су­ва­не, уп­рав­ле­ние и при­съ­е­ди­ня­ва­не; - ос­нов­ни ти­по­ве мо­де­ли на прос­то­то из­ре­че­ние - дву­със­тав­ни, ед­но­със­тав­ни; - ко­му­ни­ка­тив­на па­ра­диг­ма на из­ре­че­ни­е­то; - слож­но из­ре­че­ние - ос­нов­ни мо­де­ли на слож­но­съ­чи­не­ни и слож­но­под­чи­не­ни из­ре­че­ния.

1.3. Ос­нов­ни сред­с­т­ва за ор­га­ни­за­ция на тек­с­та: - ос­нов­ни съ­ю­зи, съ­юз­ни ду­ми и час­ти­ци; - дейк­тич­ни ду­ми - мес­то­и­ме­ния и по­ка­за­тел­ни час­ти­ци; - ос­нов­ни сред­с­т­ва за из­ра­зя­ва­не на вре­ме­ви­те от­но­ше­ния в тек­с­та; - струк­тур­но-ком­по­зи­ци­он­ни сред­с­т­ва за из­ра­зя­ва­не на из­точ­ни­ка на ин­фор­ма­ция, ос­нов­ни мо­дал­ни зна­че­ния, илюс­т­ри­ра­не, обоб­ща­ва­не, из­вод; - ос­нов­ни пра­ви­ла на рус­кия сло­во­ред и ак­ту­ал­но­то чле­не­ние на фра­за­та; - ос­нов­ни сред­с­т­ва за свръз­ка в ди­а­ло­ги­чен текст.

III. Оценявани компетентности

1. При слу­ша­не

Уче­ни­кът: - раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в крат­ки мо­но­ло­гич­ни из­каз­ва­ния с нор­мал­на ско­рост на го­во­ре­не и стан­дар­тен език, мо­же да оп­ре­де­ли те­ма­та и ос­нов­на­та идея на тек­с­та; - раз­би­ра в под­роб­нос­ти раз­го­во­ри и из­каз­ва­ния с нор­мал­на ско­рост на го­во­ре­не и ос­нов­ни­те ко­му­ни­ка­тив­ни на­ме­ре­ния и ха­рак­те­рис­ти­ки на го­во­ре­щия (го­во­ре­щи­те); - раз­би­ра и мо­же да из­в­ле­че ин­те­ре­су­ва­ща­та го кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция от тек­с­то­ве на стан­дар­тен език от ти­по­ве­те: съ­об­ще­ние, по­вес­т­во­ва­ние, а съ­що та­ка тек­с­то­ве от сме­сен тип.

2. При че­те­не

Уче­ни­кът: - раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция от тек­с­то­ве на стан­дар­тен език по поз­на­та те­ма­ти­ка, ка­то оп­ре­де­ля те­ма­та и ос­нов­на­та идея на тек­с­та; - раз­би­ра как­то ос­нов­на­та, та­ка и кон­к­рет­на­та ин­фор­ма­ция с дос­та­тъч­на пъл­но­та и точ­ност в раз­лич­ни ви­до­ве тек­с­то­ве по поз­на­та те­ма­ти­ка (раз­би­ра ос­нов­ни­те опис­ва­ни фак­ти, съ­би­тия, мне­ния); раз­поз­на­ва жан­ро­ва­та им раз­но­вид­ност; - из­в­ли­ча не­об­хо­ди­ма­та му кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция от пуб­ли­цис­тич­ни, на­уч­нопо­пу­ляр­ни и ху­до­жес­т­ве­ни тек­с­то­ве; - са­мос­то­я­тел­но ин­тер­п­ре­ти­ра про­че­тен текст на рав­ни­ще кри­ти­чес­ко ос­мис­ля­не и под­текст.

3. При пи­са­не

Уче­ни­кът: - ре­зю­ми­ра съ­дър­жа­ни­е­то на на­уч­нопо­пу­ля­рен или пуб­ли­цис­ти­чен текст; - със­та­вя крат­ко пис­ме­но мо­но­ло­гич­но из­каз­ва­не на ба­за­та на про­че­тен или прос­лу­шан текст по поз­на­та те­ма­ти­ка със за­да­де­на ко­му­ни­ка­тив­на ус­та­нов­ка или с опо­ра - въп­ро­си по тек­с­та; - със­та­вя пис­ме­но мо­но­ло­гич­но из­каз­ва­не по пред­ло­же­на те­ма (от изу­че­на­та те­ма­ти­ка) в съ­от­вет­с­т­вие със за­да­де­на ко­му­ни­ка­тив­на прог­ра­ма; - със­та­вя стан­дар­тен ав­то­би­ог­ра­фи­чен текст; - из­пол­з­ва ези­ко­ви сред­с­т­ва, съ­об­ра­зе­ни с ос­нов­ни­те изис­к­ва­ния за пис­ме­но об­щу­ва­не, гра­фич­но офор­м­ле­ние, пра­во­пис и пун­к­ту­а­ция, ко­и­то съ­от­вет­с­т­ват на нор­ми­те на рус­кия език.

IV. Формат на изпита

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

V. Изисквания за оценяване

Оценяването по първи, втори и трети компонент е посочено в таблицата.

Четвъртият компонент се оце­ня­ва по точ­ко­ва сис­те­ма. Мак­си­ма­лен брой точ­ки - 30.

Бро­ят на точ­ки­те за съ­чи­не­ни­е­то се оп­ре­де­ля чрез при­съж­да­не на точ­ки по 3 ос­нов­ни кри­те­рия. Пър­ви­ят кри­те­рий е слож­на ве­ли­чи­на, в чий­то със­тав вли­зат ня­кол­ко па­ра­ме­тъ­ра. Все­ки един от те­зи па­ра­мет­ри съ­що има раз­лич­но от­но­си­тел­но тег­ло. Оце­ня­ва­не­то по то­зи кри­те­рий се из­вър­ш­ва по прин­ци­па на бо­ну­са. При лип­са на по­со­че­ни­те ка­чес­т­ва по из­б­ро­е­ни­те кри­те­рии не се при­съж­дат точ­ки или се при­съж­дат по-мал­ко точ­ки от по­со­че­ния мак­си­ма­лен бал по все­ки пункт.

Изис­к­ва­не­то за спаз­ва­не­то на обе­ма на­ла­га от­не­ма­не­то на точ­ки са­мо при не­дос­та­тъ­чен обем на създадения текст от край­на­та оцен­ка по ос­нов­ни­те кри­те­рии.

Кри­те­рий № 1. Съ­дър­жа­ние и ор­га­ни­за­ция Мак­си­ма­лен бал - 15 точ­ки

I. Съ­дър­жа­ни­е­то на тек­с­та адек­ват­но и пъл­но съ­от­вет­с­т­ва на за­да­де­на­та те­ма или след­ва пъл­но и точ­но за­да­де­на­та ко­му­ни­ка­тив­на си­ту­а­ция - от 0 до 5 точ­ки.

II. Създаденият текст е смис­ло­во ця­лос­тен, за­вър­шен, за­дъл­бо­че­но и пос­ле­до­ва­тел­но раз­ра­бо­тен - от 0 до 5 точ­ки.

III. Тек­с­тът е ця­лос­тен, смис­ло­во сло­жен (с по-слож­ни от ло­ги­чес­ка глед­на точ­ка раз­съж­де­ния при из­ра­зя­ва­не на соб­с­т­ве­на глед­на точ­ка), из­пол­з­ва­ни са раз­но­об­раз­ни син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - от 0 до 3 точ­ки.

IV. Тек­с­тът е ця­лос­тен, доб­ре струк­ту­ри­ран (ло­ги­чес­ки връз­ки/пла­вен пре­ход меж­ду аб­за­ци­те), сво­бо­да на из­ка­за се дос­ти­га чрез упот­ре­ба на ха­рак­тер­ни за рус­кия език сло­во­съ­че­та­ния и син­так­тич­ни кон­с­т­рук­ции - от 0 до 2 точ­ки.

Кри­те­рий № 2. Точ­ност и пра­вил­ност при упот­ре­ба­та на из­раз­ни­те сред­с­т­ва Мак­си­ма­лен бал - 10 точ­ки

А. Гра­ма­тич­ни фор­ми ђ пра­вил­но и ко­рек­т­но из­пол­з­ва­не на гра­- Б. Лек­си­ка ђ от­лич­но вла­де­е­не на лек­си­ка­та (бо­гат ђ доб­ро вла­де­е­не на лек­си­ка­та с до­пус­на­ти

Кри­те­рий № 3. Пра­во­пис Мак­си­ма­лен бал - 5 точ­ки

Обем на про­ду­ци­ра­ния текст. За­да­ден обем - 170 - 200 ду­ми.

При не­дос­та­тъ­чен обем се от­не­мат точ­ки: Максималният брой точки от държавния зрелостен изпит по руски език е сто.

Окон­ча­тел­на­та оцен­ка се изчислява по формулата: 6 x общ брой точки, получени от зрелостника

-------------------------------------------------------------------

100 (максимален брой точки)

Приложение № 32

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по френски език

(първи чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

В учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние са вклю­­че­­ни ак­­­цен­­­ти вър­­­ху клю­­чо­­ви мо­­мен­­­ти от учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за гим­­­на­­зи­­ал­­­ния етап. Га­­ран­­­ция за ус­­­пеш­­­но по­­ла­­га­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит е пъл­­­но­­то из­­­пъл­­­не­­ние на учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми за IХ, Х, ХI и ХII клас про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка.

Учеб­­­но­­то съ­­дър­­­жа­­ние, ко­­е­­то е обект на оце­­ня­­ва­­не на зре­­лос­­т­­­ния из­­­пит по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език, е в съ­­от­­­вет­­с­­т­­­вие с очак­­­ва­­ни­­те ре­­зул­­­та­­ти в че­­ти­­ри­­те яд­­­ра на Учеб­­­ни­­те прог­­­ра­­ми по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за ус­­т­­­но раз­­­би­­ра­­не (раз­­­би­­ра­­не при слу­­ша­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • раз­­­би­­ра ос­­­нов­­­на­­та ин­­­фор­­­ма­­ция в из­­­каз­­­ва­­ния с нор­­­мал­­­на ско­­рост на го­­во­­ре­­не и на стан­­­дар­­­тен език в раз­­­лич­­­ни ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­ни си­­ту­­а­­ции на ежед­­­не­­ви­­е­­то; в де­­ба­­ти, дис­­­ку­­сии, ин­­­тер­­­вю­­та по елек­­т­­­рон­­­ни­­те ме­­дии, във фил­­­ми и спек­­­так­­­ли; • от­­к­­­ри­­ва ос­­­нов­­­ни­­те ета­­пи в ар­­­гу­­мен­­­та­­ци­­я­­та; прос­­­ле­­дя­­ва ар­­­гу­­мен­­­та­­ци­­он­­­на­­та ли­­ния на из­­­каз­­­ва­­ни­­я­­та; • оп­­­ре­­де­­ля проб­­­ле­­ми и раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва те­­ми­­те в про­с­­­лу­­шан текст; • раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва учас­­т­­­ни­­ци­­те, тех­­­ни­­те по­­зи­­ции, чув­­с­­т­­­ва и на­­ме­­ре­­ния чрез то­­на и ези­­ко­­ви­­те сред­­с­­т­­­ва на из­­­каз­­­ва­­ни­­я­­та; • оп­­­ре­­де­­ля со­­ци­­о­­кул­­­тур­­­ния ха­­рак­­­тер на из­­­каз­­­ва­­ни­я­та; раз­­­поз­­­на­­ва ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кни­­жов­­­ния, стан­­­дар­­т­­­ния и раз­­­го­­вор­­­ния стил; • из­­в­­­ли­­ча под­­­роб­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция в рам­­­ки­­те на изу­­ча­­ва­­ни­­те те­­ми; • срав­­­ня­­ва све­де­ния от раз­­­лич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци; под­­­би­­ра, гру­­пи­­ра и сис­­­те­­ма­­ти­­зи­­ра ин­­­фор­­­ма­­ция спо­­ред пос­­­та­­ве­­на за­да­ча; • раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва глед­­­ни точ­­­ки по да­­де­­на те­­ма; • до­­ла­­вя им­­п­­­ли­­цит­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за пис­­­ме­­но раз­­­би­­ра­­не (раз­­­би­­ра­­не при че­­те­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • раз­­­би­­ра ос­­­нов­­­на­­та ин­­­фор­­­ма­­ция в пуб­­­ли­­цис­­­тич­­­ни тек­­с­­­то­­ве (тек­­с­­­то­­ве от вес­­т­­­ни­­ци и спи­­са­­ния), ху­­до­­жес­­т­­­ве­­ни и на­­уч­­­но­­по­­пу­­ляр­­­ни про­­из­­­ве­­де­­ния, офи­­ци­­ал­­­ни пис­­­ма; • раз­­­поз­­­на­­ва ос­­­нов­­­ни­­те ли­­те­­ра­­тур­­­ни и пуб­­­ли­­цис­­­тич­­­ни жан­­­ро­­ве и тек­­с­­­то­­ви раз­­­но­­вид­­­нос­­­ти въз ос­­­но­­ва на фор­­­мал­­­ни­­те и съ­­дър­­­жа­­тел­­­ни­­те им ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки; • оп­­­ре­­де­­ля те­­ми­­те и прос­­­ле­­дя­­ва съ­­дър­­­жа­­тел­­­на­­та ли­­ния в хро­­но­­ло­ги­чес­­­ки и ло­­ги­­чес­­­ки ас­­­пект; прос­­­ле­­дя­­ва сю­­жет­­­на­­та ли­­ния, раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва ета­­пи в тек­­с­­­та; • оп­­­ре­­де­­ля то­­на на тек­­с­­­та, раз­­г­­­ра­­ни­­ча­­ва по­­зи­­ци­­и­­те и от­­­но­­ше­­ни­­е­­то на учас­­т­­­ни­­ци­­те и ав­­­то­­ра; • ана­­ли­­зи­­ра в под­­­роб­­­нос­­­ти текст, за да из­­в­­­ле­­че ос­­­нов­­­на­­та идея; из­­в­­­ли­­ча проб­­­ле­­ми, ста­­но­­ви­­ща и ар­гу­­мен­­­ти; • под­­­би­­ра не­­об­­­хо­­ди­­ма­­та кон­­к­­­рет­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция в за­­ви­­си­­мост от за­­да­­ча­­та; • от­­к­­­ри­­ва, свър­­з­­­ва и прег­­­ру­­пи­­ра еле­­мен­­­ти на съ­­дър­­­жа­­ни­­е­­то или из­­­ка­­за по оп­­­ре­­де­­ле­­на за­­да­­ча съ­­об­­­раз­­­но ме­­то­­ди­­те на ана­­лиз, спе­­ци­­фич­­­ни за раз­­­лич­­­ни­­те тек­­с­­­то­­ви раз­­­но­­вид­­­нос­­­ти и жан­­­ро­­ве; • пра­­ви из­­­во­­ди и обоб­­­ще­­ния, ка­­то се ос­­­но­­ва­­ва на наб­­­лю­­де­­ни­­я­­та си вър­­­ху тек­­с­­­та и ин­­­тер­­п­­­ре­­ти­­ра сми­­съ­­ла на тек­­с­­­та; • свър­­з­­­ва и сис­­­те­­ма­­ти­­зи­­ра све­­де­­ния за съ­­би­­тия, яв­­­ле­­ния, лич­­­нос­­­ти; • син­­­те­­зи­­ра ин­­­фор­­­ма­­ция, све­­де­­ния, ко­­мен­­­та­­ри и ги под­­­реж­­­да в ло­­ги­­чес­­­ки ред; • из­­в­­­ли­­ча и срав­­­ня­­ва кон­­к­­­рет­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция от два и по­­ве­­че из­­­точ­­­ни­­ка; • на­­ми­­ра и свър­­з­­­ва ед­­­но­­род­­­ни еле­­мен­­­ти, сход­­­ни по сми­­съл из­­­ра­­зи; • от­­к­­­ри­­ва при­чин­­­но-след­­с­­т­­­ве­­ни връз­­­ки; • раз­­­поз­­­на­­ва ос­­­нов­­­ни ли­­те­­ра­­тур­ни пох­­­ва­­ти; • раз­­­поз­­­на­­ва ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кни­­жов­­­ния, стан­­­дар­­т­­­ния и раз­­­го­­во­­рен стил.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за пис­­­ме­­но из­­­ра­­зя­­ва­­не (пи­­са­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език се очак­­­ва да: • пи­­ше по мо­­дел, съ­­об­­­раз­­­но ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те на кон­­к­­­рет­­­на тек­­с­­­то­­ва раз­­­но­­вид­­­ност; • пре­­фор­­­му­­ли­­ра, сби­­ва, раз­­­ши­­ря­­ва или про­­дъл­­­жа­­ва текст; • със­­­та­­вя пра­­вил­­­но офи­­ци­­ал­­­ни пис­­­ма до ин­­с­­­ти­­ту­­ции и ли­­ца в съ­­от­­­вет­­с­­т­­­вие с въз­­п­­­ри­­е­­ти­­те френ­­с­­­ки нор­­­ми; • пи­­ше от­­­го­­вор-раз­­­съж­­­де­­ние, в кой­­то из­­­ра­­зя­­ва и ар­­­гу­­мен­­­ти­­ра лич­­­но мне­­ние, по­­зо­­ва­­ва се на фак­­­ти, ав­­­то­­ри­­те­­ти, дру­­ги из­­­точ­­­ни­­ци; • пи­­ше ко­­мен­­­тар, в кой­­то раз­­г­­­леж­­­да ха­­рак­­­те­­рис­­­ти­­ки­­те и спе­­ци­­фи­­ка­­та на кра­­тък ли­­те­­ра­­ту­­рен текст или от­­­къс; • под­­­би­­ра и син­­­те­­зи­­ра ма­­те­­ри­­а­­ли от раз­­­лич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци; • из­­­ла­­га фак­­­ти - яс­­­но, точ­­­но и пос­­­ле­­до­­ва­­тел­­­но; • из­­­ра­­зя­­ва мне­­ние, от­­­но­­ше­­ние към проб­­­лем; • при­­веж­­­да до­­во­­ди; • пра­­ви из­­­во­­ди и обос­­­но­­ва­­ва пред­­­ло­­же­­ния; • пре­­фор­­­му­­ли­­ра и ре­­зю­­ми­­ра ин­­­фор­ма­­ция; • доб­­­ре струк­­­ту­­ри­­ра своя текст и умее да ак­­­цен­­­ти­­ра вър­­­ху ло­­ги­­чес­­­ки­­те връз­­­ки меж­­­ду от­­­дел­­­ни­­те му час­­­ти; • съ­­об­­­ра­­зя­­ва ези­­ко­­ви­­те сред­­с­­т­­­ва с нор­­­ми­­те за пис­­­ме­­но об­­­щу­­ва­­не на френ­­с­­­ки език и с ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­на­­та си­­ту­­а­­ция; • пи­­ше с от­­­го­­ва­­ря­­щи на ос­­­нов­­­ни­­те чуж­­­до­­е­­зи­­ко­­ви нор­­­ми гра­­фич­­­но офор­­м­­­ле­­ние, пра­­во­­пис и пун­­к­­­ту­­а­­ция.

В ре­­зул­­­тат на ус­­­во­­е­­ни­­те уме­­ния за ус­­т­­­но из­­­ра­­зя­­ва­­не (го­­во­­ре­­не) от кан­­­ди­­да­­та на зре­­лос­­­тен из­­­пит по френ­­с­­­ки език се очак­­­ва да: • учас­­т­­­ва в сво­­бо­­ден раз­­­го­­вор или дис­­­ку­­сия; • учас­­т­­­ва в пред­­­ви­­де­­ни и неп­­­ред­­­ви­­де­­ни ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­ни си­­ту­­а­­ции, пре­­ми­­на­­ва от ед­­­на те­­ма на дру­­га при съ­­бе­­сед­­­ва­­не; • за­­да­­ва въп­­­ро­­си; • от­­­го­­ва­­ря на въп­­­ро­­си, раз­­­каз­­­ва, опис­­­ва, обяс­­­ня­­ва; • от­­­го­­ва­­ря адек­­­ват­­­но, при­­дър­­­жа се към те­­ма­­та; • из­­­ла­­га кон­­к­­­рет­­­на ин­­­фор­­­ма­­ция яс­­­но, ло­­ги­­чес­­­ки свър­­­за­­но; • об­­­съж­­­да и при­­веж­­­да ар­­­гу­­мен­­­ти, пред­­­ла­­га ре­­ше­­ния; • из­­­каз­­­ва от­­­но­­ше­­ние към въз­­­ник­­­на­­ли­­те проб­­­ле­­ми в раз­­­го­­во­­ра, обяс­­­ня­­ва на­­ме­­ре­­ни­­я­­та си, от­­с­­­то­­я­­ва по­­зи­­ци­­и­­те си; • из­­­ла­­га и ар­­­гу­­мен­­­ти­­ра ста­­но­­ви­­ще­­то си, ка­­то про­­я­­вя­­ва то­­ле­­ран­­т­­­ност към съ­­бе­­сед­­­ни­­ци­­те си; • от­­­го­­ва­­ря на въп­­­ро­­си, свър­­­за­­ни с не­­го­­ва­­та лич­­­ност, об­­­ра­­зо­­ва­­ние, про­­ек­­­ти, в рам­­­ки­­те на съ­­бе­­сед­­­ва­­не; • след пред­­­ва­­ри­­тел­­­на под­­­го­­тов­­­ка (за­­поз­­­на­­ва­­не с текст и дру­­ги ав­­­тен­­­тич­­­ни ма­­те­­ри­­а­­ли) пра­­ви крат­­­ко свър­­­за­­но из­­­каз­­­ва­­не по за­­да­­ден проб­­­лем или те­­ма; • ана­­ли­­зи­­ра, ко­­мен­­­ти­­ра, обоб­­­ща­­ва, оце­­ня­­ва ин­­­фор­­­ма­­ция от раз­­­лич­­­ни из­­­точ­­­ни­­ци; • пре­­да­­ва със свои ду­­ми фак­­­ти и съ­­би­­тия, из­­­пол­­з­­­вай­­ки раз­­­но­­об­­­раз­­­ни из­­­раз­­­ни сред­­с­­т­­­ва; • пре­­фор­­­му­­ли­­ра и ре­­зю­­ми­­ра ин­­­фор­­­ма­­ция; • ана­­ли­­зи­­ра и ин­­­тер­­п­­­ре­­ти­­ра ли­­те­­ра­­ту­­рен текст съ­­об­­­раз­­­но спе­­ци­­фич­­­ни­­те за жан­­­ра и тек­­с­­­то­­ва­­та раз­­­но­­вид­­­ност ме­­то­­ди; • съ­­пос­­­та­­вя тек­­с­­­то­­ве от един и същ жанр и из­­­веж­­­да зак­­­лю­­че­­ния; • из­­­пол­­з­­­ва под­­­хо­­дя­­щи за ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­на­­та си­­ту­­а­­ци­­я­­ ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва; • про­­из­­­но­­ше­­ни­­е­­то и ин­­­то­­на­­ци­­я­­та му от­­­го­­ва­­рят на чуж­­­до­­е­­зи­­ко­­ви­­те нор­­­ми; • умее да при­­ла­­га ком­­­пен­­­са­­тор­­­ни стра­­те­­гии, ка­­то тър­­­си по­­мощ от съ­­бе­­сед­­­ни­­ка си, ко­­га­­то му лип­­с­­­ват ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва, за да из­­­ра­­зи ко­­му­­ни­­ка­­тив­­­но­­то си на­­ме­­ре­­ние.

Тек­­с­­­то­­ве­­те за пис­­­ме­­но и ус­­т­­­но раз­­­би­­ра­­не мо­­гат да бъ­­дат по ед­­­на от след­­­ни­­те те­­ми, пред­­­ви­­де­­ни за раз­­­г­­­леж­­­да­­не в прог­­­ра­­ми­­те по френ­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език на гим­­­на­­зи­­и­­те с про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка: - Ха­­рак­­­тер, тем­­­пе­­ра­­мент, лич­­­ност. Лич­­­но щас­­­тие, меч­­­ти, иде­­а­­ли; - Ка­­чес­­т­­­во на жи­­во­­та. Здра­­вос­­­ло­­вен на­­чин на жи­­вот; - Дом, се­­мейс­­т­­­во, бит, ежед­­­не­­вие; се­­мейс­­т­­­во­­то във фран­­­ко­­фон­­с­­­ки­­те дър­­­жа­­ви; - Цен­­­нос­­­ти и убеж­­­де­­ния; ре­­ли­­гия; на­­ци­­о­­нал­­­на иден­­­тич­­­ност, на­­ци­­о­­нал­­­ни, об­­­що­­ев­­­ро­­пейс­­­ки, об­­­що­­чо­­веш­­­ки цен­­­нос­­­ти; по­­ко­­ле­­ния; проб­­­ле­­ми в чо­­веш­­­ки­­те вза­­и­­мо­­от­­­но­­ше­­ния; то­­ле­­ран­­т­­­ност, уни­­фи­­ка­­ция, от­­­чуж­­­де­­ние, на­­си­­лие; - Дом, жи­­ли­­ще, ус­­­лу­­ги, об­­­за­­веж­­­да­­не. Се­­ли­­ще, тран­­с­­­­­порт. Хра­­не­­не; - Сво­­бод­­­но вре­­ме, хо­­би, спорт, ту­­ри­­зъм, пъ­­ту­­ва­­не, че­­те­­не, за­­ни­­ма­­ния с из­­­кус­­т­­­ва­­та; - Тра­­ди­­ции, оби­­чаи, праз­­­ни­­ци; - Ге­­ог­­­раф­­с­­­ки и ис­­­то­­ри­­чес­­­ки об­­­лас­­­ти във фран­­­ко­­фон­­с­­­ко­­то прос­­т­­­ран­­с­­т­­­во. Об­­­щес­­т­­­вен и кул­­­ту­­рен жи­­вот във Фран­­­ция и фран­­­ко­­фон­­с­­­ки­­те стра­­ни. Тра­­ди­­ции, кул­­­тур­­­ни па­­мет­­­ни­­ци, сте­­ре­­о­­ти­­пи; - Еко­­ло­­гич­­­ни проб­­­ле­­ми. Чо­­ве­­кът и при­­ро­­да­­та; - Об­­­ра­­зо­­ва­­ние, учи­­ли­­ще и обу­­че­­ние. От­­­но­­ше­­ния меж­­­ду учи­­те­­ли и уче­­ни­­ци. Ев­­­ро­­пейс­­­ки из­­­ме­­ре­­ния на об­­­ра­­зо­­ва­­ни­­е­­то. Об­­­ра­­зо­­ва­­тел­­­ни сис­­­те­­ми във фран­­­ко­­фон­­с­­­кия свят. Ро­­ля­­та на чуж­­­ди­­те ези­­ци; - Труд, про­­фе­­сия, за­­на­­я­­ти; - Но­­ви ин­­­фор­­­ма­­ци­­он­­­ни и ко­­му­­ни­­ка­­ци­­он­­­ни тех­­­но­­ло­­гии. На­­у­­чен прог­­­рес; - Из­­­кус­­т­­­во, френ­­с­­­ка ли­­те­­ра­­ту­­ра, сце­­на, ек­­­ран.

Кан­­­ди­­да­­тът тряб­­­ва да вла­­дее в пис­­­ме­­на фор­­­ма след­­­ни­­те ре­­че­­ви ак­­­то­­ве, вклю­­че­­ни в прог­­­ра­­ми­­те по френ­­­с­­­ки ка­­то пър­­­ви чужд език за гим­­­на­­зи­­и­­те с про­­фи­­ли­­ра­­на под­­­го­­тов­­­ка: • твър­­­ди, пот­­­вър­­ж­­­да­­ва; • зак­­­лю­­ча­­ва; • из­­­ра­­зя­­ва на­­ме­­ре­­ние; • за­­да­­ва въп­­­ро­­си, тър­­­си ин­­­фор­­­ма­­ция; • от­­­го­­ва­­ря на въп­­­ро­­си; • за­­щи­­та­­ва мне­­ние; • оп­­­ро­­вер­­­га­­ва твър­­­де­­ние, ка­­то се ар­­­гу­­мен­­­ти­­ра; • пра­­ви пред­­­по­­ло­­же­­ние, из­­­каз­­­ва хи­­по­­те­­за; • из­­­ра­­зя­­ва не­­си­­гур­­­ност, ко­­ле­­ба­­ние; • да­­ва оцен­­­ка, из­­­ра­­зя­­ва от­­­но­­ше­­ние, чув­­с­­т­­­во; • из­­­ра­­зя­­ва съ­­чув­­с­­т­­­вие, из­­­каз­­­ва съ­­бо­­лез­­­но­­ва­­ния; • да­­ва съ­­вет, пре­­по­­ръ­­ка.

От кан­­­ди­­да­­та се очак­­­ва да е ов­­­ла­­дял след­­­ни­­те гра­­ма­­ти­­чес­­­ки ка­­те­­го­­рии: • Гла­­гол­­­ни фор­­­ми • Тем­­­по­­рал­­­ни от­­­но­­ше­­ния • Съг­­­ла­­су­­ва­­не на вре­­ме­­на­­та в изя­­ви­­тел­­­но, под­­­чи­­ни­­тел­­­но и ус­­­лов­­­но нак­­­ло­­не­­ние • Кон­­с­­т­­­рук­­­ции за из­­­ра­­зя­­ва­­не на ви­­да на гла­­го­­ла • Мо­­дал­­­ност и мо­­дал­­­ни гла­­го­­ли • Ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на: - ре­­ал­­­ни, ве­­ро­­ят­­­ни и не­­ре­­ал­­­ни дейс­­т­­­вия (нап­­­ри­­мер si, а condition que, а moins que)

- пред­­­по­­ло­­же­­ния, хи­­по­­те­­зи (нап­­­ри­­мер si, en cas de..., soit que ... soit que...)

• Ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва за из­­­ра­­зя­­ва­­не на ло­­ги­­чес­­­ки връз­­­ки (при­­чи­­на, след­­с­­т­­­вие, от­­с­­­тъп­­­ле­­ние, про­­ти­­во­­пос­­­та­­вя­­не и др.) в рам­­­ки­­те на па­­раг­­­ра­­фа и тек­­с­­­та • Свър­­з­­­ва­­не еле­­мен­­­ти­­те на слож­­­но­­то из­­­ре­­че­­ние: съ­­чи­­ни­­тел­­­ни и под­­­чи­­ни­­тел­­­ни съ­­ю­­зи • Пре­­да­­ва­­не на чуж­­­да реч (discours direct et indirect) • Член­­­ни фор­­­ми, род и чис­­­ло на име­­на­­та • Мес­­­то­­и­­ме­­ния • Пун­­к­­­ту­­а­­ция

Кан­­­ди­­да­­тът тряб­­­ва да умее да пре­­фор­­­му­­ли­­ра и из­­­ра­­зя­­ва ед­­­на и съ­­ща идея с раз­­­лич­­­ни ези­­ко­­ви сред­­с­­т­­­ва, ка­­то пре­­ми­­на­­ва от ед­­­на гра­­ма­­ти­­чес­­­ка ка­­те­­го­­рия към дру­­га.

IV - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване     1. Тест за про­вер­ка на пра­во­пи­са

30 мин.

10 т. От­к­ри­ва­не и поп­ра­вя­не на съз­на­тел­но до­пус­на­ти пра­во­пис­ни греш­ки (сгре­ше­ни, про­пус­на­ти или из­лиш­ни бук­ви; пог­реш­ни окон­ча­ния) в свър­зан текст или за­да­ча за мно­жес­т­вен из­бор от ня­кол­ко ва­ри­ан­та, един от ко­и­то е ве­рен.

Тес­тът включ­ва 10 пун­к­та вър­ху текст от 10 - 15 ре­да.

Вся­ка не­от­к­ри­та или не­поп­ра­ве­на греш­ка или гре­шен от­го­вор в мно­жес­т­ве­ния из­бор во­ди до от­не­ма­не­то на 1 т. 2. Тест за ус­т­но раз­би­ра­не (раз­би­ра­не при слу­ша­не)

40 мин.

20 т. Из­пит­ни­ят ма­те­ри­ал е за­пи­сан на ка­се­та - ав­тен­ти­чен аудиома­те­ри­ал с про­дъл­жи­­тел­ност око­ло 3 мин. (2 мин. 30 сек. - 3 мин. 30 сек.).

Го­во­ре­щи­те ли­ца се из­ра­зя­ват на стан­дар­тен език, с яс­на дик­ция. Из­бяг­ват се за­пи­си, в ко­и­то има око­лен шум.

В ука­за­ни­я­та са пред­ви­де­ни сред­но три слу­ша­ния, раз­п­ре­де­ле­ни във вре­ме­то спо­ред ти­па за­да­ча и труд­ност­та на ма­те­ри­а­ла. Пред­ви­де­но е и точ­но вре­ме за от­го­вор на все­ки въп­рос. Всич­ки ука­за­ния са за­пи­са­ни на бъл­гар­с­ки език вър­ху ка­се­та­та.

Точ­ки­те се раз­п­ре­де­лят меж­ду от­дел­ни­те за­да­чи.

3. Текст(ове) за раз­би­ра­не с тес­то­ви въп­ро­си

40 мин.

15 т.

При все­ки от въп­ро­си­те за от­во­рен от­го­вор се за­де­лят и (от­но­си­тел­но по-ма­лък брой) точ­ки за пис­ме­но из­ра­зя­ва­не.

40 мин.

15 т.

Тес­тът включ­ва: - от 3 до 5 гра­ма­ти­чес­ки за­да­чи (за тран­с­фор­ми­ра­не, мно­жес­т­вен из­бор на фор­ма); - от 3 до 5 лек­си­кал­ни за­да­чи (за тран­с­фор­ми­ра­не, пе­риф­ра­зи­ра­не, тър­се­не на си­но­ни­ми, ан­то­ни­ми, про­из­вод­ни, лек­си­кал­ни по­ле­та).

Точ­ки­те се раз­п­ре­де­лят меж­ду от­дел­ни­те за­да­чи.

90 мин.

30 т.

Да­ват се два въп­ро­са по из­бор: еди­ни­ят е те­ма­тич­но свър­зан с тек­с­та или тек­с­то­ве­те за раз­би­ра­не (по т. 3), а вто­ри­ят - с ав­тор/ав­то­ри и про­из­ве­де­ние/про­из­ве­де­ния от вклю­че­ни­те в учеб­ни­те прог­ра­ми по френ­с­ки ка­то пър­ви чужд език за ХI и XII клас с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

От­го­во­рът-раз­съж­де­ние тряб­ва да е с обем от 200 до 250 ду­ми.

Два­де­сет и осем от три­де­сет­те точ­ки за оце­ня­ва­не на пис­ме­но­то из­ра­зя­ва­не се раз­п­ре­де­лят в след­ни­те 10 кри­те­рия: Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Останалите 2 т. се дават по преценка на оценителя само като бонус за оригинални тези, умела аргументация, сполучливи изразни средства (2 т. бонус, 1 т. бонус или 0 т. бонус).

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (130): Брой точки x 6

-------------------------

90

Приложение № 33

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по френски език

(втори чужд език) I. Вид на изпита

Изпитът е писмен и анонимен.

II. - III. Учебно съдържение и оценявани компетентности

В учеб­но­то съ­дър­жа­ние са вклю­че­ни ак­цен­ти вър­ху клю­чо­ви мо­мен­ти от учеб­ни­те прог­ра­ми за гим­на­зи­ал­ния етап. Га­ран­ция за ус­пеш­но по­ла­га­не на зре­лос­т­ния из­пит е пъл­но­то из­пъл­не­ние на учеб­ни­те прог­ра­ми за IХ, Х, ХI и ХII клас про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

Учеб­но­то съ­дър­жа­ние, ко­е­то е обект на оце­ня­ва­не на зре­лос­т­ния из­пит по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език, е в съ­от­вет­с­т­вие с очак­ва­ни­те ре­зул­та­ти в че­ти­ри­те яд­ра на Учеб­ни­те прог­ра­ми по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език за IХ, Х, ХI и ХII клас с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за ус­т­но раз­би­ра­не (раз­би­ра­не при слу­ша­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в из­каз­ва­ния с нор­мал­на ско­рост на го­во­ре­не и на стан­дар­тен език в раз­лич­ни ко­му­ни­ка­тив­ни си­ту­а­ции на ежед­не­ви­е­то; в де­ба­ти, дис­ку­сии, ин­тер­вю­та по елек­т­рон­ни­те ме­дии, във фил­ми и спек­так­ли; • Оп­ре­де­ля проб­ле­ми и раз­г­ра­ни­ча­ва те­ми­те в прос­лу­шан текст; • Раз­г­ра­ни­ча­ва учас­т­ни­ци­те, тех­ни­те по­зи­ции, чув­с­т­ва и на­ме­ре­ния чрез то­на и ези­ко­ви­те сред­с­т­ва на из­каз­ва­ни­я­та; • Из­в­ли­ча в под­роб­нос­ти ин­фор­ма­ция в рам­ки­те на изу­ча­ва­ни­те те­ми; • Раз­г­ра­ни­ча­ва глед­ни точ­ки по да­де­на те­ма.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за пис­ме­но раз­би­ра­не (раз­би­ра­не при че­те­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Раз­би­ра ос­нов­на­та ин­фор­ма­ция в пуб­ли­цис­тич­ни тек­с­то­ве (тек­с­то­ве от вес­т­ни­ци и спи­са­ния), ху­до­жес­т­ве­ни и на­уч­но­по­пу­ляр­ни про­из­ве­де­ния, офи­ци­ал­ни пис­ма; • Оп­ре­де­ля те­ми­те и прос­ле­дя­ва съ­дър­жа­тел­на­та ли­ния в хро­но­логичес­ки и ло­ги­чес­ки ас­пект; прос­ле­дя­ва сю­жет­на­та ли­ния, раз­г­ра­ни­ча­ва ета­пи в тек­с­та; • Оп­ре­де­ля то­на на тек­с­та, раз­г­ра­ни­ча­ва по­зи­ци­и­те и от­но­ше­ни­е­то на учас­т­ни­ци­те и ав­то­ра; • Из­в­ли­ча проб­ле­ми, ста­но­ви­ща и аргу­мен­ти; • Под­би­ра не­об­хо­ди­ма­та кон­к­рет­на ин­фор­ма­ция в за­ви­си­мост от за­да­ча­та; • Свър­з­ва и сис­те­ма­ти­зи­ра ин­фор­ма­ция и я под­реж­да в ло­ги­чес­ки ред; • На­ми­ра и свър­з­ва ед­но­род­ни еле­мен­ти, сход­ни по сми­съл из­ра­зи; • От­к­ри­ва причин­но-след­с­т­ве­ни връз­ки.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за пис­ме­но из­ра­зя­ва­не (пи­са­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език се очак­ва да: • Пи­ше по мо­дел съ­об­раз­но ха­рак­те­рис­ти­ки­те на кон­к­рет­на тек­с­то­ва раз­но­вид­ност; • Със­та­вя пра­вил­но офи­ци­ал­ни пис­ма до ин­с­ти­ту­ции и ли­ца в съ­от­вет­с­т­вие с въз­п­ри­е­ти­те френ­с­ки нор­ми; • Из­ла­га фак­ти - яс­но, точ­но и пос­ле­до­ва­тел­но; • Из­ра­зя­ва мне­ние, от­но­ше­ние към проб­лем; • При­веж­да до­во­ди; • Пра­ви из­во­ди и обос­но­ва­ва пред­ло­же­ния; • Съ­об­ра­зя­ва ези­ко­ви­те сред­с­т­ва с нор­ми­те за пис­ме­но об­щу­ва­не на френ­с­ки език и с ко­му­ни­ка­тив­на­та си­ту­а­ция; • Пи­ше с от­го­ва­ря­щи на ос­нов­ни­те чуж­до­е­зи­ко­ви нор­ми гра­фич­но офор­м­ле­ние, пра­во­пис и пун­к­ту­а­ция.

В ре­зул­тат на ус­во­е­ни­те уме­ния за ус­т­но из­ра­зя­ва­не (го­во­ре­не) от кан­ди­да­та на зре­лос­тен из­пит по френ­с­ки език се очак­ва да: • Учас­т­ва в ежед­нев­ни ко­му­ни­ка­тив­ни си­ту­а­ции; • За­да­ва въп­ро­си; • От­го­ва­ря на въп­ро­си: раз­каз­ва, опис­ва, обяс­ня­ва; • От­го­ва­ря адек­ват­но, при­дър­жа се към те­ма­та; • От­го­ва­ря на въп­ро­си, свър­за­ни с не­го­ва­та лич­ност в рам­ки­те на съ­бе­сед­ва­не; • Пре­да­ва със свои ду­ми фак­ти и съ­би­тия; • Из­пол­з­ва под­хо­дя­щи за ко­му­ни­ка­тив­на­та си­ту­а­ци­я­та ези­ко­ви сред­с­т­ва; • Про­из­но­ше­ни­е­то и ин­то­на­ци­я­та му от­го­ва­рят в ос­нов­ни ли­нии на чуж­до­е­зи­ко­ви­те нор­ми; • Умее да при­ла­га ком­пен­са­тор­ни стра­те­гии, ка­то тър­си по­мощ от съ­бе­сед­ни­ка си.

Тек­с­то­ве­те за пис­ме­но и ус­т­но раз­би­ра­не мо­гат да бъ­дат по ед­на от след­ни­те те­ми, пред­ви­де­ни за раз­­г­леж­да­не в прог­ра­ми­те по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език на гим­на­зи­и­те с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка: - Бит, ежед­не­вие; от­но­ше­ния в се­мейс­т­во­то. Проб­ле­ми на мла­ди­те хо­ра.

- Дом, жи­ли­ще, об­за­веж­да­не. Хра­не­не. Об­лек­ло и мо­да.

- Ус­лу­ги, па­за­ру­ва­не. Ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не.

- Сво­бод­но вре­ме, хо­би, спорт, ту­ри­зъм, пъ­ту­ва­не, че­те­не, за­ни­ма­ния с из­кус­т­ва­та.

- Обу­че­ние и из­бор на про­фе­сия.

- Ре­ли­гия; на­ци­о­нал­на иден­тич­ност; ев­ро­пейс­ка ин­тег­ра­ция.

- Тра­ди­ции, оби­чаи, праз­ни­ци.

- Еко­ло­гич­ни проб­ле­ми. На­у­чен прог­рес.

Кан­ди­да­тът тряб­ва да вла­дее в пис­ме­на фор­ма след­ни­те ре­че­ви ак­то­ве, вклю­че­ни в прог­ра­ми­те по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език за гим­на­зи­и­те с про­фи­ли­ра­на под­го­тов­ка: • твър­ди, пот­вър­ж­да­ва; • зак­лю­ча­ва; • до­каз­ва; • из­ра­зя­ва на­ме­ре­ние; • за­да­ва въп­ро­си, тър­си ин­фор­ма­ция в кон­к­рет­на жи­тейс­ка си­ту­а­ция; • пра­ви пред­ло­же­ние; • опис­ва фак­ти и съ­би­тия; • да­ва оцен­ка, из­ра­зя­ва от­но­ше­ние, чув­с­т­во.

От кан­ди­да­та се очак­ва да е ов­ла­дял след­ни­те гра­ма­ти­чес­ки ка­те­го­рии: • Гла­гол­ни фор­ми • Тем­по­рал­ни от­но­ше­ния • Съг­ла­су­ва­не на вре­ме­на­та в изя­ви­тел­но нак­ло­не­ние • Мо­дал­ни гла­го­ли • Из­ра­зя­ва­не на не­ре­ал­ни дейс­т­вия • Свър­з­ва­не еле­мен­ти­те на слож­но­то из­ре­че­ние: съ­чи­ни­тел­ни и под­чи­ни­тел­ни съ­ю­зи • Пре­да­ва­не на чуж­да реч (discours direct et indirect) • Член­ни фор­ми, род и чис­ло на име­на­та • Мес­то­и­ме­ния.

IV. - V. Формат, времетраене и изисквания за оценяване

Зре­лос­т­ни­ят из­пит по френ­с­ки ка­то вто­ри чужд език се със­тои от 4 ком­по­нен­та, ко­и­то но­сят мак­си­ма­лен брой 60 точ­ки.

1. Текст(ове) за раз­би­ра­не с тес­то­ви въп­ро­си

40 мин.

15 т.

Тес­тът включ­ва от 3 до 5 въп­ро­са (за мно­жес­т­вен из­бор, за от­го­вор с да/не, за тър­се­не на ин­фор­ма­ция в тек­с­та, въп­рос за от­во­рен от­го­вор).

Точ­ки­те се раз­п­ре­де­лят меж­ду съ­от­вет­ни­те въп­ро­си.

40 мин.

15 т. От 3 до 5 гра­ма­ти­чес­ки за­да­чи, свър­за­ни с час­ти от тек­с­та по т. 1.

Точ­ки­те се раз­п­ре­де­лят меж­ду съ­от­вет­ни­те въп­ро­си.

40 мин.

10 т.

По­пъл­ва­не на лип­с­ва­щи еле­мен­ти в мик­ро­ди­а­лог (евен­ту­ал­но чрез мно­жес­т­вен из­бор) или под­реж­да­не на раз­мес­те­ни реп­ли­ки в пред­ло­жен в пис­ме­на фор­ма раз­го­вор.

Точ­ки­те се раз­п­ре­де­лят меж­ду съ­от­вет­ни­те лип­с­ва­щи еле­мен­ти или броя на раз­мес­те­ни­те реп­ли­ки.

60 мин.

20 т.

Създаване на писмен текст по въведена ситуация - 180 - 200 думи.

Критерии за оценяване: 1. Адек­ват­ност на съ­дър­жа­ни­е­то, съ­от­вет­с­т­вие със за­да­де­на­та си­ту­а­ция

2. Ко­рек­т­ност на из­пол­з­ва­ния език

2.1. Бо­гат­с­т­во и точ­ност на из­полз­ва­-

2.2. Спаз­ва­не на гра­ма­ти­чес­ки­те

(мо­рфо­ло­гич­ни и син­так­тич­ни) нор­ми

3. Гра­фич­но офор­м­ле­ние спо­ред нор­ми­те

4. Спаз­ва­не на изис­к­ва­не­то за обем (150 до 200 ду­ми)

Санкции при неспазване на изискването за обем: - отнемане от 25% до 50% от получения брой точки според другите критерии за всяка конкретна писмена работа.

Край­на­та оцен­ка се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­ни­ят общ брой точ­ки от всич­ки еле­мен­ти се ум­но­жи по 6 и се раз­де­ли на мак­си­мал­ния въз­мо­жен брой точ­ки (60): Брой точки x 6

------------------------.

60

Приложение № 34

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по математика I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 5 (пет) астрономически часа (300 минути).

II. - III. Учебно съдържание и оценявани умения

Алгебра и анализ

1. Числа: реални числа.

С това съдържание се проверява умението за действия и сравняване на реални числа, представени с различен запис.

2. Дробно-рационални изрази, уравнения и неравенства: тъждествени преобразувания на изрази, дробно-рационални уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението за намиране на допустими стойности на променливи и параметри, преобразуване на изрази, решаване на дробни уравнения и неравенства, уравнения и неравенства, съдържащи модули, параметрични уравнения и неравенства с един параметър, доказване на тъждества.

3. Квадратна функция: свойства и графика на квадратната функция, квадратни уравнения и неравенства, уравнения и неравенства, свеждащи се до квадратни, системи уравнения от втора степен.

С това съдържание се проверяват уменията за решаване на посочените видове уравнения, неравенства и системи, уменията за приложение на формулите на Виет, теоремите за разположение на корените на квадратен тричлен, уменията за решаване на модулни уравнения и неравенства, уменията за решаване на параметрични уравнения с един параметър.

4. Степен: тъждествени преобразувания на изрази, съдържащи степени с реален степенен показател, ирационални уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази, съдържащи степени, умението за определяне на допустими стойности и чужди корени, за решаване на ирационални уравнения с не повече от три радикала (до 4-ти корен) и ирационални неравенства.

5. Показателна функция: свойства и графика на показателна функция, показателни уравнения и неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиката на показателна функция, умението да се преобразуват изрази, да се решават показателни уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).

6. Логаритмична функция: свойства и графика на логаритмична функция, логаритмични изрази, логаритмични уравнения и неравенства.

С това учебно съдържание се проверява умението да се преобразуват изрази с логаритми, определянето на допустими стойности, прилагането на свойствата и графиката на функцията, умението да се решават логаритмични уравнения и неравенства (с не повече от един параметър).

7. Тригонометрични функции: преобразуване на изрази, съдържащи тригонометрични функции, свойства и графики на тригонометрични функции, тригонометрични уравнения и основни тригонометрични неравенства.

С това съдържание се проверява умението да се прилагат свойствата и графиките на основните тригонометрични функции, да се доказват тригонометрични тъждества, да се решават тригонометрични уравнения (с не повече от един параметър), да се решават основни тригонометрични неравенства.

8. Числови редици: граница на числова редица, свойства, аритметична прогресия, геометрична прогресия, безкрайно намаляваща геометрична прогресия, лихва.

С това съдържание се проверява умението да се намират граници на числови редици с теоремите за граници, да се решават задачи, свързани с прогресии.

9. Граница и производна на функция: граница на функция, непрекъснатост и диференцируемост, екстремуми, изпъкналост и вдлъбнатост на функция, инфлексна точка, уравнение на допирателна.

С това съдържание се проверява умението да се изследват полиномна функция (с не по-висока от четвърта степен) или дробно-линейна функция, умението да се моделира с функции при решаване на екстремални задачи.

Задачите, свързани с учебното съдържание по алгебра и анализ, са четири.

Комбинаторика, вероятности и статистика

1. Съединения без повторения: пермутации, вариации, комбинации.

С това съдържание се проверява умението за определяне вида на съединението, определяне броя на възможностите по различни начини, умение да се използват формулите за съединения без повторения.

2. Вероятност: случайни събития, класическа вероятност.

С това съдържание се проверява умението да се намира класическа вероятност.

3. Статистика: извадки, статистически ред, статистически средни, средноквадратично отклонение и дисперсия, нормална крива.

С това съдържание се проверява умението да се обработват и анализират данни, да се избира средната стойност (мода, медиана, средноаритметично), характеризираща най-добре дадена статистическа съвкупност, да се изчислява средноквадратичното отклонение и дисперсия, да се прилага кривата на нормалното разпределение.

Задачата, свързана с учебното съдържание по комбинаторика, вероятности и статистика, е една.

Геометрия

1. Геометрични преобразувания на равнината: еднаквости в равнината, хомотетия.

С това съдържание се проверява умението за откриване на необходимото изображение и прилагане на свойствата му при решаване на задачи за намиране елементи на фигури и задачи за доказателство.

2. Правоъгълен триъгълник: метрични и тригонометрични зависимости за елементи на правоъгълен триъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението за намиране на елементи на правоъгълен и равнобедрен три­ъгълник, умението да се използват и доказват метрични и тригонометрични зависимости за елементи на такива триъгълници, умението за намиране на лице.

3. Произволен триъгълник: подобни триъгълници, метрични и тригонометрични зависимости за произволен триъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението да се откриват подобни триъгълници и да се прилагат свойствата им, умението за намиране на елементи и лице на произволен триъгълник, умението за използване и доказване на зависимости между елементи на три­ъгълник чрез свойства на ъглополовящи, теорема на Талес, синусова теорема и косинусова теорема, умението за параметризиране с ъгъл или линеен елемент, забележителни точки в триъгълник (медицентър, ортоцентър, център на вписаната и център на описаната окръжност).

4. Четириъгълник: успоредник, трапец, изпъкнал четириъгълник, лице.

С това съдържание се проверява умението да се намират елементи и лица на тези фигури чрез метрични и тригонометрични зависимости, умението да се доказват зависимости.

5. Окръжност: ъгли в окръжност, метрични зависимости в окръжност, вписан и описан многоъгълник в окръжност.

С това съдържание се проверява умението да се намират и сравняват ъгли, свързани с окръжност, умението да се прилагат метричните зависимости в окръжност.

6. Многостени: взаимни положения на точки, прави и равнини в пространството, ъгъл между две прави, ъгъл между права и равнина, двустенен ъгъл, призма, пирамида, пресечена пирамида, сечение на многостен с равнина, обем и лице на повърхнина на изучените многостени.

С това съдържание се проверява умението да се обосновават положения на точки, прави и равнини в пространството, да се определя и обосновава ъгъл между две прави, ъгъл между права и равнина, двустенен ъгъл, да се определя и обосновава видът на сечения на многостен с равнина, умението да се намират елементи на многостени, лица на повърхнини и обеми.

7. Ротационни тела: конус, пресечен конус, цилиндър, сфера, кълбо.

С това съдържание се проверява умението да се намират елементи на ротационни тела, лица на повърхнини и обеми на ротационни тела, умението да се прилагат необходими и достатъчни условия за вписване и описване на сфера във и около многостен.

Задачите, свързани с учебното съдържание по геометрия, са три.

IV. Формат на изпита

Темата съдържа 8 задачи, които са разделени в три групи по трудност. Първата група съдържа задачи, които се решават с пряко приложение на изучените теореми, свойства или стандартни алгоритми. Втората група задачи се решават на базата на използване на аналитико-синтетични разсъждения. Задачите от третата група са задачи с повишена трудност. Броят на задачите в съответните групи е: първа група - 3 задачи, втора група - 3 задачи, и трета група - 2 задачи.

V. Изисквания за оценяване

Решението на всяка от задачите се оценява с по 10 точки , като критерият за разпределянето на точките за всяка задача се дава от Централната изпитна комисия в зависимост от темата. Максималният брой точки е 80.

Оценка Отличен (6,00) се получава при набиране на поне 68 точки. Изпитът се счита за издържан при получени не по-малко от 17 точки (25% от минималния брой точки за отличен). Оценката по шестобалната система в зависимост от получените точки се получава по формулата: Оц = 2 + ––--, където 17 < k < 68.

Пособия и помагала, които са разрешени за използване по време на изпита

По време на изпита ученикът може да използва математически справочници, одобрени от МОН, които съдържат определения, правила, теореми и формули, съответстващи на учебните програми по математика. Ученикът може да използва чертожни инструменти, черен молив, синьо пишеща химикалка и калкулатор, който има само действията събиране, изваждане, умножение, деление, квадратен корен и процент.

Приложение № 35

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информатика I. Вид и времетраене на изпита

Националният зрелостен изпит по информатика е анонимен. Той е съставен от две части - теоретична, под формата на тест, и практическа.

Продължителността на изпита е 4 часа. Изпитваните могат да използват компютър веднага щом приключат работата по теоретичната част и бъде запечатан листът с отговори.

II. Учебно съдържание

Държавният зрелостен изпит по информатика се базира на следното учебно съдържание: Формални математически модели

III. Оценявани знания, умения и отношения

IV. Формат на изпита

Изпитът е съставен от две части. Първата е теоретична под формата на тест, а втората част е практическа.

Теоретичната част се състои само от въпроси и задачи с избираем отговор. Предлагат се по четири варианта за отговор (А, Б, В, Г), от които само един е верен. Въпросите и задачите, свързани с език за програмиране, са разработени в два варианта - на С/С++ и Pascal. Практическата част се провежда с използване на компютър и се състои в написване на две програми (на С/С++ или Pascal) под операционната система DOS, решаващи две отделни задачи.

Първата задача за програмиране ще изисква: въвеждане на числови или текстови данни от клавиатурата, съхраняването им в подходяща структура, несложна обработка на данните, която изисква преминаване (итеративно, рекурсивно) през елементите на структурата и извеждане на решението, намерено в резултат на обработката, на екран.

При решаването на втората задача непременно ще се използва някой от изучаваните абстрактни типове данни (списък, опашка, стек и т.н.) и на някои от изучаваните алгоритми или алгоритмични техники (сортиране, търсене и т.н.).

И при двете задачи входът и изходът се осъществяват от стандартните устройства за вход и изход.

Като резултат от изпита ученикът представя две идентични по съдържание дискети, съдържащи файлове съгласно условията на задачите.

V. Изисквания за оценяване

Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира по следния начин: 50% от оценката се вземат от теоретичната част и 50% - от практическата част на изпита.

Всеки правилен отговор на въпрос в теоретичната част се оценява с 1 точка. Броят на въпросите е 22. За оценка Среден (3,00) на теоретичната част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 или повече точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20. К1, ако K1 < 20, или Отличен (6), ако K1 і 20 (К1 е броят на получените точки).

За оценка Среден (3,00) на практическата част са необходими 5 точки, а за оценка Отличен (6) - 20 точки. Оценката се пресмята по формулата 2+0,20. К2, където К2 е общият брой на получените от двете задачи точки.

Всяка от двете задачи се тества с по 5 тестови примера, всеки от които носи по 2 точки.

Организация на изпита

1. Националният зрелостен изпит по информатика се провежда в изпитни центрове (ИЦ). Компютрите в ИЦ трябва да са предварително подготвени, като на твърдите дискове (почистени от вируси) е инсталиран само софтуерът, необходим за изпитите по информатика и информационни технологии. Мрежата, ако такава има, трябва да бъде изключена за изпита по информатика.

2. На всеки ученик се предоставят по две празни и форматирани дискети с подпечатани от ИО етикети и по два подпечатани карирани листа за чернова.

За практическата част на всеки изпитван се предоставя избрана от него среда за програмиране - Free Pascal, Borland Pascal 7.0, RHIDE (за DJGPP или Pascal) или Borland C/C++ 3.1.

3. Анонимността на изпита се осигурява чрез следната процедура: на ученика се предоставят малък, среден и голям плик. В малкия плик се поставя лист с името на ученика, училището, класа и града и пликът се запечатва. Листът с отговорите на теста се поставя в средния плик и той се запечатва в присъствието на квестора. Запечатаните малък и среден плик, заедно с двете дискети се поставят в големия плик, който се запечатва и се предава на квестора.

Комисията по засекретяване поставя един и същ фиктивен номер на трите плика, листа с отговори и двете дискети.

4. За осигуряване на независимостта на изпита от неизправности на компютърната техника се прилага следната процедура: ако по време на работа възникне повреда в хардуера или софтуера, квесторът записва момента на възникване на събитието в протокола, след което се възстановява работоспособността на компютъра или се осигурява ново работно място. Моментът на възстановяване на работното място също се отбелязва в протокола и се удължава времето за работа на ученика със загубеното време. Ученикът носи отговорност за периодичното съхраняване на дискета на изходния текст на програмите.

Приложение № 36

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по информационни технологии I. Вид на изпита

Държавният зрелостен изпит по информационни технологии (ИТ) се състои от две части - теоретична и практическа.

Теоретичният изпит е анонимен и включва решаването на тестови задачи. Изпитният материал за теоретичния изпит е единен за всички ученици.

Практическият изпит не е анонимен и включва решаването на практическа задача и задание. При недостатъчно работни места за учениците той се провежда на няколко сесии, като изпитният материал е различен за отделните изпитни сесии.

Теоретичният изпит е 1 астрономически час. Практическият изпит е 3 астрономически часа. По време на практическия изпит ученикът може да ползва индивидуална почивка от 15 минути за всеки астрономически час.

II. Учебно съдържание

III. Оценявани знания, умения и отношения

Целта на зрелостния изпит е да се оценят общите компетенции на зрелостниците в областта на ИТ. Като основна цел на тестовите задачи е да се провери степента на усвоените знания, владеенето на понятийния апарат по дисциплината и способността да се прави адекватен подбор на средства на ИТ за решаване на даден проблем.

При практическата задача се оценява до каква степен се използва ефективно конкретно програмно средство.

При заданието се оценява възможността да се създава компютърен продукт чрез комбинативното използване на различни програмни средства, като се обръща внимание на адекватния подбор на отделните програмни средства, с които се създава всеки един от елементите както по отношение на ефективност, така и по отношение на ефикасност, прецизността в изработката на всеки един отделен информационен елемент и композиционната схема, в която те са представени.

IV. Формат на изпита

Теоретичният изпит съдържа тестови задачи с изборен или свободен отговор. Тук под тестови задачи с изборен отговор разбираме въпроси с определен брой фиксирани отговори, като само един от предложените е верен. Броят на предложените отговори трябва да бъде еднакъв за всички въпроси, като не трябва да бъде по-малък от три. Това изискване не важи за въпроси, които представляват твърдение, чиято истинност е необходимо да бъде потвърдена или отхвърлена. Тестовите задачи със свободен отговор представляват въпроси, чиито отговори ученикът е длъжен сам да формулира. Поставеният въпрос трябва да бъде дефиниран така, че неговият отговор да бъде в рамките на три-четири изречения. Броят на тестовите задачи се определя, като се спазват следните изисквания за необходимо време при решаване на една тестова задача: с изборен отговор не по-малко от 1 - 2 минути; със свободен отговор - 3 - 4 минути, като продължителността може и да бъде по-голяма в зависимост от условието на тестовата задача.

Практическата задача изисква извършване на последователност от действия, като се работи с инструментариума на едно и също приложение. Пример за такива задачи са: създаване на конкретно изображение в графичен редактор; въвеждане, редактиране и форматиране на даден текст в текстообработваща система; въвеждане и извършване на операции с данни, в това число и тяхно графично представяне в електронна таблица и т.н. В условието на задачата могат да са изброени основните стъпки, които трябва да бъдат извършвани.

При работата върху заданието се изисква създаването на компютърен продукт за решаване на проблем. Проблемът трябва да бъде дефиниран така, че да позволява неговото решаване да бъде извършено със средствата на изучаваните програмни средства и да изисква като резултат представянето на краен продукт. В неговото условие не трябва да фигурират в явен вид какви програмни средства са подходящи за използване, както и последователността на тяхното прилагане. Това ще позволи да се направи оценка на стратегията, която е предприел изпитваният в решаването на проблема. Не е задължително в условието на поставения проблем да бъде дефиниран видът на крайния продукт. Така например, ако проблемът, поставен за разрешаване, е свързан с извършването на анализ, крайният продукт може да бъде компютърна презентация, текстов документ или web страница. По този начин може да бъде направена и оценка на подбора на средство за представяне на информация.

V. Изисквания за оценяване

Тестовите въпроси, практическата задача и заданието се оценяват с точки. Общият брой на точките (К) е число, кратно на 8. В зависимост от него се определя  тежест (Т) на всяка точка. Тя се получава, като се раздели числото 4 на общия брой точки, т.е. по формулата Т=4: К. Съотношението на броя точки между теоретичния изпит (ТИ), практическата задача (ПЗ), заданието (З) е ТИ : ПЗ : З е 3:1: 4. Оценката от изпита се получава след сумиране на получените точки (С) на ученика по формулата: 2 + С ? Т. Окончателната оценка се закръглява с точност до 0,25.

Проверката на резултатите от практическия изпит се извършва от оценители. При проверка на практическата задача и заданието оценителят попълва формуляр за точките, поставени от него за всяка една от стъпките, които се оценяват. Формулярите за попълване и критериите за оценяване се определят от националната комисия за оценяване по информационни технологии.

Организация на изпита

Зрелостният изпит по ИТ се състои от две части - теоретична и практическа. Провеждането на всяка една от тези части е разделено във времето от другата, като двете части трябва да бъдат проведени в рамките на един ден. За провеждане на зрелостния изпит по информационни технологии се организират изпитни центрове (ИЦ). Началният час на теоретичния изпит за всички ИЦ в страната е един, а за практическия се решава от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.

Всеки един ИЦ се състои от учебни зали за провеждане на теоретичната част и компютърни зали с минимум 7 работни места, свързани в локална мрежа, в които ще се провежда практическата част. За всяка компютърна зала се осигурява едно резервно работно място, което се използва при необходимост. Върху локалния диск на всяко едно работно място се създава директория, която се обявява на учениците за работна в началото на практическия изпит.

По време на практическия изпит учениците нямат право да ползват мрежовите ресурси. При установен опит за нарушение на това изискване работата на ученика се анулира.

За нуждите на учителя-консултант се осигурява едно работно място със: • записващо CD устройство, което се използва след приключване на изпитния ден за съхранение на изпитните работи; • два празни компактдиска (CD-ROM); • връзка към локалната мрежа.

В състава на техническата комисия влиза поне едно техническо лице, което се грижи за изправността на техниката и нормалното функциониране на компютърните системи.

Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии осигурява подходящи условия, отговарящи на техническите изисквания, за нормалното провеждане на изпита, като определя местоположението на ИЦ за региона.

По време на практическия изпит ученикът работи на локалния твърд диск. Той запазва файловете си в директория, чието име е неговото ЕГН. Тази директория се създава от самия ученик като поддиректория на преди това създадената, от учителя-консултант, и обявена работна директория.

В изпитния център за всеки ученик се осигурява по една работна дискета. Тя се използва от ученика за междинно съхраняване на данни.

След като приключи работата си по задачите от практическата част, ученикът предава работната дискета за съхранение и уведомява квестора за необходимостта от прехвърляне на неговата директория с файлове върху локалния диск на работното място на учителя-консултант. Това действие учителят-консултант извършва в присъствието на ученика, след което изтрива от локалния диск, на който е работил изпитваният, съдържанието на работната директория.

След приключване на изпитния ден учителят-консултант изготвя идентични копия на ученическите директории върху двата компактдиска. Заедно с работите на учениците върху компактдисковете се записват и текстови файлове, съдържащи списък на учениците с техните имена и ЕГН, които се изготвят от Регионалната комисия за подготовка и провеждане на държавните зрелостни изпити по информационни технологии.

Приложение № 37

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по философия I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, по времетраене - петчасов, и се полага на изпитен свитък в училище или специално посочено място.

По време на изпита не се ползват никакви помагала и помощ от други лица под каквато и да е форма.

II. Учебно съдържание

Конкретното съдържание на изпитните задачи се извлича от тематичните и идейни ядра на предметите от цикъла “Философия” - задължителна и профилирана подготовка. Тези тематични и идейни ядра са обобщени в основни теми, на които се основава изпитът.

За задължителната подготовка тези основни теми са: 1. Човешкото съществуване

2. Философията - самопознание, критическо мислене и изследване

3. Свят и човечество

4. Познание и творчество

5. Общество, държава, власт, право

6. Наука и научни методи

7. Култура и цивилизация

8. История и политика

9. Морал и ценности

10. Гражданска култура и гражданско поведение

11. Общуване и личностни образци 12. Аз и философията

За профилираната подготовка тези теми са: 1. Решаване на конфликти

2. Истина и смисъл

3. Свобода и отговорност

4. Смисъл на историята и философия на живота

III. Оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма следва целта на обучението по предметите от цикъл “Философия” - да ориентира ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света, да съдейства за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаване на европейската културна и гражданска традиция в нейните исторически образци.

Учебно-изпитната програма се основава на учебното съдържание според Държавните образователни изисквания. Програмата систематизира Държавните образователни изисквания за учебно съдържание за цикъла “Философия” както от задължителната подготовка, така и от профилираната подготовка. В нея са зададени равнища на обща езикова, мисловна и изразна култура, които трябва да владее ученикът, за да покрие изискванията за завършване на средна образователна степен.

В учебно-изпитната програма равностойно в качествен смисъл са представени отделните учебни съдържания на предметите от цикъл “Философия”. Конкретните задачи дават възможност на учениците да демонстрират нива на възпроизвеждане на изучавания материал, логическа култура, способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации, умения да осмислят и създават философски текст.

Учебно-изпитната програма се съсредоточава в задачи по теми от учебния материал, които засягат не само уменията на учениците да прилагат знанията, овладени в средния курс в предметния цикъл по философия, но и да изразяват гражданска култура.

Тестовите задачи и есето дават възможност на учениците да демонстрират: n знания, разбиране и приложение на изучавания материал; n логическа култура и умения за аргументиране; n способности да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации; n умения да осмислят и създават философски текст.

IV. Формат на изпита

Изпитният свитък се състои от следните части: n Индивидуализираща - включва име, презиме, фамилия на завършващия, дата и месторождение, училище, място, дата и час, в който е започнал изпитът. Тази част се попълва собственоръчно от зрелостника и при предаване на изпитния свитък се засекретява от член на изпитната комисия.

n Изпитни материали: Първа - решаване на двадесет и пет (25) тестови задачи.

Двадесет (20) от тях са въпроси от цялото учебно съдържание, регистриращи умения за възпроизвеждане на знания, цялостно владеене на материала, способности за адекватно прилагане на знания и осмисляне на междупредметни връзки, основни аналитични умения и обща култура. Всеки въпрос е адаптиран към конкретен стандарт или основно понятие от учебното съдържание за цикъла “Философия”. Тези въпроси са с един възможен отговор от посочените четири; те са точково равностойни и се оценяват по шаблон.

Пет (5) задачи засягат способността за осмисляне и дефиниране на понятия, преформулиране на проблем, ориентиране в основополагащ за гражданското поведение текст, тълкуване на текст или ситуация при зададени условия и пр. Те се основават както на усвоените понятия, компетенции и умения според Държавните образователни изисквания по предметите от цикъла “Философия” - задължителна и профилирана подготовка, така и на връзки с учебно съдържание по други предмети от задължителната подготовка. Тази част измерва способността за приложение на знанията, преминаването от едно в друго учебно съдържание, първоначални умения за работа с понятия, анализ на текст и извличане на смисли, обосноваване на тези и антитези.

Втора - създаване на философско есе върху избран фрагмент от три зададени, съдържащ едно идейно ядро или минимум две от основните понятия според Държавните образователни изисквания и учебните програми. С тази част се измерват знанията, компетенциите и уменията на зрелостниците; способността им да си служат с основни философски понятия, идеи, принципи и теории в тяхното богатство и смислово многообразие като познавателни средства, осигуряващи синтез на знания и умения; способността им да осмислят своя жизнен опит с философски средства; умението им да създават и аргументират собствени идеи, свързани с общочовешките ценности, хуманизма и гражданското самосъзнание; нивото на общата писмена, интерпретативна и стилистична култура.

n Информативна - отбелязват се особености по протичането на изпита, ако има такива, и задължително час на предаване на работата от член на изпитната комисия.

n Обосноваваща - след всяка от двете части на изпитния свитък двамата оценители мотивират писмено оценката и отбелязват получените точки в специални графи.

V. Изисквания за оценяване

Изпитният свитък се оценява независимо от двама оценители.

Крайната оценка е средноаритметична от оценките на двамата оценители и се определя с точност до третия десетичен знак.

Оценката се формира според общия брой точки, като преходът от точкова в шестобална система се извършва по скала.

Скалата за оценяване има за цел да диференцира оценката с точност до 0,25: От 22 до 27 точки: оценка среден (3,00) От 28 до 33 точки: оценка среден (3,25) От 34 до 39 точки: оценка добър (3,50) От 40 до 45 точки: оценка добър (3,75) От 46 до 51 точки: оценка добър (4,00) От 52 до 57 точки: оценка добър (4,25) От 58 до 63 точки: оценка много добър (4,50) От 64 до 69 точки: оценка много добър (4,75) От 70 до 75 точки: оценка много добър (5,00) От 76 до 81 точки: оценка много добър (5,25) От 82 до 87 точки: оценка отличен (5,50) От 88 до 93 точки: оценка отличен (5,75) От 94 до 100 точки: оценка отличен (6,00)

Изпитът е издържан, ако зрелостникът е постигнал минималния брой точки - от двадесет и две (22) - от двете части.

Оценката на националната комисия е окончателна и се вписва в дипломата за завършено средно образование.

За първа част

Основни критерии за оценяване на първата част са степента, в която зрелостникът демонстрира умения да: • разпознава и посочва верните отговори на тестовите задачи; • дефинира и сравнява понятия; • характеризира и обосновава идея/идеи; • открива противоречия и аргументира тези и антитези; • трансформира определено твърдение (научно, историческо, житейско и др. ) при зададени условия; • тълкува текст, като извлича, сравнява или променя смисли.

Отговорите на първите двадесет (20) тестови задачи се оценяват по шаблон - 1 точка за верен отговор.

Последните пет задачи предполагат вариативни отговори, насочени към проверка на способността за прилагане на философски умения, както в предметите от цикъл “Философия” - задължителна и профилирана подготовка, така и от други предмети от общообразователния курс. Отговорите се оценяват в диапазон от 0 до 6 точки.

Оценяването на петте задачи се основава на следните критерии: • За първата задача - въпрос за дефиниране на две философски понятия в смислова връзка: - за неправилно дефиниране и на двете понятия - нула (0) точки; - за дефиниране на едно понятие и просто посочване на другото - една (1) точка; - за частично дефиниране и на двете понятия, без да е изведена смислова връзка - две (2) точки; - за обстойно дефиниране на едно понятие и частично определяне на друго, без да е изведена смислова връзка между тях - до четири (4) точки; - за обстойно дефиниране на едно и частично определяне на друго с посочена смислова връзка между тях - пет (5) точки; - за обстойно дефиниране и на двете понятия с изведена смислова връзка - шест (6) точки.

• За втората задача - въпрос за откриване и промяна на философски смисъл в нефилософски текст (научен, исторически, художествен и др.) чрез посочени понятия или условия: - за неправилно тълкуване на текста или за подмяна на понятията/условията - нула (0) точки; - за тълкуване на текста в несвързана форма и елементарна замяна на тезата - една (1) точка; - за непоследователно тълкуване на текста в стила на съответната предметна област (физика, биология, история, изкуство и т.н.) и промяна на смисъла, без да се използва категориалният апарат на философията - две (2) точки; - за непоследователно тълкуване, включващо философски понятия, близки до смисъла на текста - три (3) точки; - за последователно научно (в съответната предметна област) и философско тълкуване и частична промяна на смисъла на текста - четири (4) точки; - за последователно научно-философско тълкуване, промяна на смисъла и преход към други равнища на знание в съответната предметна област - пет (5) точки; - за цялостна промяна на смисъла на текста с формулирани философски тези и аргументирани научни и светогледни следствия - шест (6) точки.

• За третата задача - въпрос за характеристика на идея (определяне на общ смисъл) от посочени понятия в няколко смислени изречения (не повече от 5): - за погрешно определяне на приведените понятия и подмяна на задачата - нула (0) точки; - за просто редополагане на понятията в изречение - една (1) точка; - за определяне на идеята чрез едно понятие - две (2) точки; - за ограничено разкриване на идеята с част от понятията (две-три) - три (3) точки; - за формулиране на идеята чрез недостатъчно задълбочено определяне на понятията - четири (4) точки; - за свързано включване на понятията в определяне на идеята - пет (5) точки; - за цялостно разгръщане на идеята чрез последователно включване на посочените понятия - шест (6) точки.

• За четвъртата задача - въпрос за откриване и дефиниране на противоречие и обосноваване на теза и антитеза в зададен текст: - за неоткриване на противоречието и необосноваване на теза и антитеза - нула (0) точки; - за откриване на противоречието, без да са формулирани теза и антитеза - една (1) точка; - за откриване и дефиниране на противоречието и тълкуване на тезата/антитезата чрез просто обръщане на понятията - две (2) точки; - за дефиниране на противоречието и разработване единствено на тезата или антитезата - три (3) точки; - за дефиниране на противоречието и непълно обосноваване на тезата/антитезата - четири (4) точки; - за дефиниране на противоречието и обосноваване на тезата и антитезата чрез предметно свързано с тях понятие или прецедент (научен, исторически, практически и т.н.) - пет (5) точки; - за дефиниране на противоречието и цялостно обосноваване на тезата и антитезата и посочване на обща идея за съществуването на противоречието - шест ( 6 ) точки.

• За петата задача - въпрос за тълкуване на текст в три зададени смисъла от психологически, логически, етически, правен, общофилософски контекст: - за неразбиране на заданието (неизвеждане на смисъл в посочените контексти) - нула (0) точки; - за частично тълкуване на текста и посочване на смисъл в един контекст - една (1) точка; - за частично тълкуване на текста и посочване на смисъл в два контекста - две (2) точки; - за цялостно тълкуване на текста и извеждане на смисъл поне в един контекст - три (3) точки; - за тълкуване на текста чрез цялостно извеждане на смисъл в един контекст и частично в другите два - четири (4) точки; - за пълно и цялостно тълкуване на текста и извеждане на смисъл в два контекста - пет (5) точки; - за пълно и цялостно тълкуване на текста и последователно извеждане на смисъл в посочените три контекста - шест (6) точки.

За втора част

Оценяването на философското есе по теми и проблеми, зададени от избран фрагмент, се основава на критерии (вж. Учебни програми, част III, София, 2000, с. 102 и сл.), основаващи се на следните показатели: Основните критерии за оценката на философското есе са равнището на осмисляне и философизиране на темата/проблема, зададен чрез фрагмента, както и изразеното оригинално и обосновано лично отношение на “аз”-а към себе си, към другите и към света.

Оценяването на философското есе е поместено в диапазон от 10 до 50 точки и се извършва по следната скала: Приложение № 38

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по история и цивилизация I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.

II. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Държавният зрелостен изпит по история и цивилизация обхваща съдържанието по история на България по учебните програми за ХI клас за задължителна и профилирана подготовка и отделни теми от съвременната световна история по учебната програма за Х клас (Приложение 38 А). 1

До 2004/2005 учебна година, когато ще е постигнат пълен цикъл на въвеждането на учебниците, съответстващи на новите учебни програми, зрелостният изпит ще се осъществява само върху съдържанието на учебните програми по История и цивилизация за ХI клас.

Целта на изпита е да установи степента, в която кандидатите са постигнали държавните образователни изисквания за: • Знания за българската история от Античността до наши дни и за съвременната световна история.

• Умения да представят, анализират и интерпретират различни исторически източници (писмени исторически текстове, карти, схеми, статистически данни).

В тематично отношение подборът на изпитните задачи е ориентиран към различни аспекти на историческото съдържание (общество, политика, стопанство, изкуство, всекидневие и манталитет).

Държавните зрелостни изпити по История и цивилизация ще позволят да се оцени историческата компетентност на кандидатите и да се прояви гражданската им образованост.

Характеристика на компонентите на изпита

ПЪРВИ КОМПОНЕНТ

Първият компонент включва проверка на знания върху конкретни исторически събития, на умения на кандидатите да боравят самостоятелно с исторически факти и историческа хронология, които се отнасят до различни аспекти на политическия, стопанския, културния и всекидневния живот.

Задачите в тази част са 6 и изискват кандидатите да: • попълват и да съставят хронологии за определени епохи, периоди и събития; • установяват синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и световната история; • разпознават определени събития или периоди по исторически карти.

ВТОРИ КОМПОНЕНТ

Вторият компонент обхваща проверка на знанията за съдържание на понятия и уменията за тяхното приложение в конкретно зададени ситуации.

1 Вж. Учебни програми по история и цивилизация за Х - ХI клас

Задачите в тази част са също 6 и изискват кандидатите да: • дават определение на отделни основни исторически понятия; • посочват примери, с които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие; • използват исторически понятия в зададена конкретна ситуация; • коментират исторически понятия, включени в писмен източник.

Първите два компонента включват задачи, които обхващат учебно съдържание от българската и от съвременната световна история.

Задачите от първи и втори компонент могат да съдържат различен брой елементи, като общият им брой за всеки един от компонентите е 30.

ТРЕТИ КОМПОНЕНТ

Третият компонент предвижда проверка на уменията на кандидатите да съставят самостоятелен текст по избор на един от следните варианти: • по зададен исторически въпрос; • по исторически източник (или комбинация от източници).

При работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да: • формулират твърдения; • организират и структурират изложението си; • привеждат аргументи в подкрепа на формулираните твърдения, като се основават на познаването, разбирането и осмислянето на изучаваните исторически явления.

Текстовете трябва да разкриват историческите компетенции и общата езикова култура на кандидатите.

Двата варианта се придружават от въпроси, които подпомагат структурирането на изложението.

Обемът на съставените от кандидатите текстове по този компонент не бива да надхвърля: • 4 страници за първия вариант; • 3 страници за втория вариант.

Първи вариант - отговор на исторически въпрос

Формулировката на въпроса съответства на изискванията на учебните програми и е съобразена с наличието на достатъчна по обем историческа информация в учебниците за ХI клас. Тя не повтаря заглавията на урочните единици и не допуска буквалното възпроизвеждане на основни текстове от тях.

Въпросът може да се отнася до процеси, личности, идеи.

Съставеният текст показва умението на кандидата да анализира и прави заключения, като подбира и организира исторически факти в съответствие със зададения въпрос.

В структурно отношение отговорът на историческия въпрос включва: • изясняване на ключовите понятия в заглавието; • изложение на твърдения и тяхното аргументиране с факти; • изводи, основани на направения анализ.

Втори вариант - съставяне на текст по отделен исторически източник (или комбинация от източници)

Кандидатът може да избира между анализа на два вида исторически източници: текст или изображение (или комбинация от текст и изображение).

Източниците могат да бъдат подбрани измежду включените в утвърдените от МОН учебници или да бъдат сходни на тях по вид и съдържание (текст, схема, карта, карикатура, таблица, диаграма, графика, статистически данни и др.).

Подбират се източници, които съдържат достатъчно информация, позволяваща да бъде направен анализ.

Коментарът на източника не допуска неговото преразказване или излизане извън съдържанието му.

При работа с тези източници кандидатите проявяват умението си да: • представят източника; • извлекат коректно информация от него; • направят коментар съобразно със зададената тема, като отговорят на всички поставени въпроси.

IV. Формат на изпита

Състои се от три компонента, които не са обвързани тематично помежду си. Съдържанието на задачите във всеки един компонент може да се отнася до различни исторически епохи и периоди.

Съществените различия между тях се изразяват във включването на такива задачи, които оценяват различни равнища на постижения и различни умения, заложени в държавните образователни изисквания.

V. Изисквания за оценяване

1. Крайната оценка на изпитните материали се формира от общия бал, получен за трите компонента.

2. Максималният брой точки, който гарантира отлична оценка, е 100.

3. Броят на точките, който може да се получи за първи и втори компонент по отделно, е 30.

4. Минималният брой точки за успешно положен изпит е 28, задължително получени с решаването на задачи от първи и втори компонент. При набирането на този бал не се допуска минималният брой точки за единия от компонентите да е по-нисък от 12.

5. Всяко подусловие от задачите, включени в първи и втори компонент, се оценява с 1 точка.

6. Пълният отговор на трети компонент се оценява с 40 точки.

7. Минималният брой точки за този компонент е 15.

• Критериите за оценка на трети компонент се изработват според конкретно зададения вариант.

• Скала за оценяване

28 - 30 точки: оценка среден (3) от 31 до 36 точки: оценка среден (3,25) от 37 до 44 точки: оценка добър (3,50) от 45 до 50 точки: оценка добър (3,75) от 51 до 56 точки: оценка добър (4) от 57 до 61 точки: оценка добър (4,25) от 62 до 67 точки: оценка много добър (4,50) от 68 до 73 точки: оценка много добър (4,75) от 74 до 78 точки:оценка много добър (5) от 79 до 84 точки: оценка много добър (5,25) от 85 до 90 точки: оценка отличен (5,50) от 91 до 95 точки: оценка отличен (5,75) от 96 до 100 точки: оценка отличен (6)

Приложение № 38 А

Тематични области от съвременна световна история в съответствие с учебната програма за

Х клас

1. Версайска система.

2. Политически системи в Европа между двете световни войни.

3. Международни отношения през 30 - 50-те г. на ХХ в.

4. Процесите на евроинтеграция.

От учебното съдържание на посочените теми се съставят задачи за първите два компонента на изпита.

Приложение № 39

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 4 (четири) астрономически часа.

II. - III. Учебно съдържание и оценявани компетентности

Учебно-изпитната програма за държавен зрелостен изпит по география и икономика обхваща съдържанието по социално-икономическа география на света и география на България. Тя е в съответствие с утвърдените от МОН учебни програми за IX - XII клас за задължителна и профилирана подготовка.

Целта на зрелостния изпит е да провери и оцени степента на географските знания и умения на зрелост­ниците в съответствие с Държавните образователни изисквания.

Съгласно поставените цели на обучението по гео­графия и икономика за задължителна подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания: • знания за основните закономерности за развитие на природата на Земята, на природните региони и на България; • знания за разкриване на взаимовръзките между природата, обществото и стопанството на глобално, регионално и национално ниво; • степента на развитие на познавателните способности като наблюдение, описание, логическо и пространствено мислене и др.; • умения за самостоятелна работа като съставяне и оформяне на географски текст, на графични приложения на базата на разнообразна гео­графска фактология и информация; • придобитите познавателни способности за работа с различни географски документи, карти, статистически материали и др.; • умения за пространствен анализ на природни и социално-икономически явления и процеси; • степента на ориентираност относно съвременните политически, икономически и културни събития и процеси на глобално, регионално и национално ниво; • знания за демографски, екологични, икономически и др. глобални проблеми; • умение за прилагане на географското познание в стопанския, политическия и културния живот на човека.

Съгласно поставените цели на обучението по гео­графия и икономика за профилирана подготовка на проверка подлежат следните Държавни образователни изисквания: • знания за по-сложните проблеми на съвременното географско познание, разкриване на причините, които ги пораждат, и пътищата на научното познание за тяхното решаване; • умения за самостоятелно познание, разбиране и осмисляне на географските факти, явления и процеси; • умения за разкриване и обясняване на причинно-следствените връзки между изучаваните явления и процеси, както и проблемите, произтичащи от тях; • умения за анализиране на графични и статистически материали; • умения да проследяват и съпоставят различни географски явления и процеси; • умения да подбират факти и привеждат аргументи в подкрепа на формулирани твърдения; • умения за аргументирано и логично излагане на знания в обобщен вид; • умения за формулиране на изводи, основани на направения анализ; • умения да използват научен стил на изложение, като проявяват висока езикова култура.

IV. Формат на изпита

В структурен план се състои от три компонента, разпределени, както следва: • Компонент А

Съдържа писмена разработка на географски теми (или части от тях).

• Компонент Б

Включва тестови задачи със структуриран и отворен отговор.

• Компонент В

Проверява практическите знания и умения на зрелостниците чрез изпълнение на конкретни задачи.

Компонент А - включва учебното съдържание по География на света и География на България в съотношение 50% : 50%. Зрелостниците развиват по избор две от предложените географски теми: - една от География на света; - една от География на България.

Kомпонент А участва с най-голям дял във формирането на окончателната оценка на изпита - 45%. Препоръчително е обемът на писмените разработки по двете теми да бъде около 6 (шест) страници - по три на тема, а времетраенето за тяхната разработка да е около два часа.

Компонент Б - представлява тестови задачи със структуриран и отворен (без посочен) отговор. Всяка задача със структуриран отговор съдържа четири отговора, от които само един е верен. Задачите с отворен отговор също изискват само един верен отговор. Съотношението между въпросите от тестовите задачи е в полза на География на България - 60 % : 40 %. Препоръчително е времетраене около един час от изпитното време. Компонентът формира 30 % от окончателната оценка.

Компонент В - проверява практическите знания и умения на зрелостниците. Постига се чрез анализиране и интерпретиране на географска информация. При отговорите се изисква знания за географски обекти и пространствена ориентация върху географска карта. Проверяват се знанията и уменията на зрелост­ниците при работа с източници на географска информация. Компонентът изисква изпълнението на две практически задачи - по една от учебните програми за География на света и География на България. Оценката от него формира 25 % от окончателната оценка на изпита.

Окончателната оценка от зрелостния изпит се формира от отговорите на задачите от трите компонента А, Б и В, които се оценяват с различна тежест.

V. Изисквания за оценяване

Критерии за оценка. Основен критерий се явява степента на усвоеност на географските знания и умения в съответствие с Държавните образователни изисквания и Учебните програми за IX - XII клас. Получените резултати от оценените знания и умения трябва да съответстват на поставените цели на обучението по гео­графия и икономика. Те определят степента на формираната географска култура.

1. Всеки от компонентите носи съответен относителен дял от окончателната оценка.

2. Окончателната оценка от изпита е обща за трите компонента и се формира като отношение 45% : 30 % : 25 %.

Компонент Б формира 30 точки при пълен отговор на тестовите задачи (по една точка за всеки верен).

Компонент ВВерният и пълен отговор на задачите дава 25 точки.

3. Максималният брой точки от трите компонента, гарантиращ отлична оценка, е 100 точки.

4. Минималният брой точки, който се равнява на успех среден 3,00, се равнява на 30 точки.

5. Окончателната оценка от зрелостния изпит е комплексна, включва оценките от трите компонента и се формира по следната схема, в която стъпката е 0,25: Приложение № 40

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физика и астрономия I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен, анонимен, с продължителност 3 (три) астрономически часа.

II. Учебно съдържание

Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия се провежда по учебно-изпитна програма, съобразена с ДОИ за учебно съдържание върху задължителната и задължителноизбираема подготовка (приложение № 40 А).

III. Оценявани компетентности

Чрез държавния зрелостен изпит по физика и астрономия се проверяват: • усвояването на фундаменталните физични явления; • умението да се прилагат тези знания в познати и непознати ситуации; • умения за наблюдение и изследване на експериментални данни.

Експерименталните умения не се проверяват директно, а чрез задачи за: • конструиране на експериментална постановка по схематично зададени или описани елементи; • разчитане и/или построяване на графики по данни от експериментални резултати; • установяване на достоверността на физични закономерности по експериментални данни.

Чрез задачите в изпитния материал ще бъдат проверявани и знанията за единиците на физичните величини, техните дробни и кратни, а така също и връзките между единиците на всички споменати в програмата физични величини.

IV. Формат на изпита

Зрелостният изпит включва решаването на 60 тестови задачи с избираем отговор.

V. Изисквания за оценяване

Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с 1 (една) точка. За грешен отговор на въпрос или в случай, че не е посочен възможен отговор, точки не се дават.

Максималният бал е 60 точки. Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е положен успешно, ако полученият бал е равен или по-голям от 30 % от максималния възможен.

Оценката от изпита се определя по приложената таблица (приложение № 40 Б), в която е посочено съответствието между постигнатия от зрелостника бал (в проценти от максималния възможен) и оценката.

Приложение № 40 А

Изпитна програма по физика и астрономия - задължителна и задължителноизбираема подготовка

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 40 Б

1. Всеки верен отговор на въпрос от теста се оценява с една точка.

2. За грешен отговор на въпрос или в случай, че не е посочен възможен отговор, точки не се дават.

3. Максималният бал е 60 точки.

4. Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е положен успешно, ако полученият бал е равен или по-голям от 30 % от максималния възможен.

5. Оценката от изпита се определя по приложената таблица, в която е посочено съответствието между постигнатия от зрелостника бал (в проценти от максималния възможен) и оценката.

6. Пример.

Изпитен бал - 43 точки.

Резултат в проценти от максималния бал - 71,67 % ≈72 %.

Оценка - много добър (5,10).

Приложение № 41

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен. Продължителността му е 4 (четири) астрономически часа.

II.-III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения

Учебното съдържание е разработено на основата на учебните програми по биология и здравно образование за задължителна и профилирана подготовка в IХ - ХII клас. Представено е по ядра, теми и подтеми и със съответните знания и умения, които ще бъдат оценявани (приложение № 41 А).

IV. Формат на изпита

Изпитната тема съдържа 70 тестови задачи, разпределени в четири части - I част (30 задачи), II част (20 задачи), III част (15 задачи) и IV част (5 задачи).

Част I и част II съдържат задачи със структуриран отговор (тип “множествен избор”). В част I са включени задачи с четири възможни отговора, от които само един е верен. В част II са включени задачи, които съдържат четири елемента, комбинирани в четири възможни отговора, от които само един е верен.

Част III съдържа задачи с ограничена свобода на отговора (тип “полуоткрити задачи”). Задачите от този тип са разнообразни: за заместване; за откриване и коригиране на грешки; за асоциация; за допълване, преобразуване и редактиране на текст; за означения на схеми; за изграждане на диаграми и графики; за попълване на таблици; за решаване на генетични задачи и др.

Част IV съдържа задачи със свободен отговор (тип “есе”). Задачите от този тип са формулирани така, че предопределят кратки отговори (от няколко думи до няколко изречения). Рядко се изисква по-обширен отговор. При решаването им се проявява собствен стил на мислене, собствена позиция, находчивост, творчество.

V. Изисквания за оценяване

Оценяването на задачите се извършва по точкова система. Оценката (в брой точки) се формира като сума от постигнатите резултати от всички части на теста. Преобразуването на крайната оценка от брой точки в оценка по шестобалната система се осъществява по скала (приложение № 41 Б).

Всяка задача от част I и част II има един верен отговор, който се оценява с 1 точка. При грешен отговор или при липсващ отговор задачата се оценява с нула точки.

Всяка задача от част III и част IV се оценява с определен брой точки в зависимост от относителната й тежест. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки.

При оценяването на задачите от част III и част IV се има предвид следното: 1. Оценката на дадена задача е нула точки, ако отговорът е изцяло грешен или не е въведен отговор.

2. Ако отговорът е верен, но не е пълен, оценката е съответна част от максималния брой точки, определен за тази задача. (Пример: Ако задачата включва три верни отговора и всеки от тях се оценява с по 0,5 точки, а зрелостникът е посочил само два от тях, то задачата се оценява с 1 точка.)

3. В случай, че за дадена задача зрелостникът е посочил освен верните отговори и грешни отговори, то за всеки грешен отговор се отнемат толкова точки, колкото се дават за съответния верен отговор. (Пример: Ако задачата има четири верни отговора и всеки от тях се оценява с по 0,5 точки, а зрелостникът е посочил освен тях и един грешен отговор, то задачата се оценява с 1,5 точки.)

Приложение № 41 А

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 41 Б

Скала за преобразуване на оценката от брой точки в оценка по шестобалната система

Приложение № 42

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по химия и опазване на околната среда I. Вид и времетраене на изпита

Изпитът е писмен и анонимен. Продължителността му е 4 (четири) астрономически часа.

II.-III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения

Учебното съдържание е разработено на основата на учебните програми по химия и опазване на околната среда за задължителна и профилирана подготовка в IХ - ХII клас. Представено е по теми и със съответните знания и умения, които ще бъдат оценявани (приложение № 42 А).

IV. Формат на изпита

Изпитът се състои от тест, включващ 70 задачи, разпределени в две части: част I и част II.

Част I се състои от 50 задачи. При решаването им се изисква определяне на верния отговор според приложената към теста инструкция.

Част II се състои от 20 задачи с полуоткрит отговор. При решаването им се изисква добавяне на кратък текст или избор на повече от един верен отговор.

По време на изпита зрелостникът може да използва периодична таблица, таблица на разтворимост, ред на електроотрицателност и ред на относителната активност (приложение № 42 Б). Тези пособия са едни и същи за всеки ученик и се предоставят в деня на изпита заедно с изпитния материал.

V. Изисквания за оценяване

При оценяването се спазват следните изисквания: 1) Веществата да се означават с химични формули, като е указан видът на формулите (пълна структурна, съкратена структурна, електронна, пространствена и т. н.).

2) Химичните уравнения да са изравнени. Признават се всички възможни начини на изразяването на химичните уравнения (молекулни, йонни или чрез структурни формули) освен в случаите, при които в задачата е указан типът уравнение, и в този случай прилагането му е задължително.

3) Да е отбелязано дали реакцията е обратима или не, както и условията, при които протича (температура, налягане, катализатор, лъчение и др.).

4) Да е отбелязано състоянието на веществата (утайка, газ, разтвор, твърдо вещество), като се признават всички приети начини за означение.

5) При изразяване на химични закони с математически формули да се използват приетите буквени означения.

6) При наименоване на органичните вещества да се използва основно номенклатурата на IUPAC, но ще се признават и всички използвани верни тривиални наименования.

7) При изразяване на електронната структура на атомите и структурата на молекулите могат да се използват всички възможни модели от различните учебници за средната степен на образование.

8) Допускат се всички определения, включени в различните учебници по химия и опазване на околната среда за гимназиалния етап на средната степен на образование.

Оценяването на задачите се извършва по точкова система. За всеки правилен отговор на задачите от част I се получава по 1 точка. За всеки правилен отговор на задачите от част II се получават по 2 точки.

Крайната оценка по шестобалната система се изчислява по скала (приложение № 42 В).

Приложение № 42 А

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 42 Б

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 42 В

Скала за преобразуване на оценката от брой точки в оценка по шестобалната система

Приложение № 43

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по музика I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по музика се осъщест­вява в два етапа: 1. Писмен изпит.

2. Практически изпит.

Общото времетраене на писмения изпит по музика е 150 минути.

Провеждането на практическия изпит е най-малко два работни дни след писмения, публично и по предварително фиксиран график за ден и час.

II. Учебно съдържание

Учебно-изпитната програма обхваща следните проблемно-тематични области: • Фолклор.

• Съвременна популярна музика.

• Българска музикална култура.

• Етапи в историята на европейската музика.

• Стилове в европейската т. нар. “сериозна” музика.

• Музикални форми и жанрове.

• Афро-американска музика.

• Възлови български песни и инструментални творби.

• Прочути български музиканти.

• Прочути световни музиканти.

III. Оценявани компетентности • усвоено учебно съдържание на общообразователния минимум по музика; • логическо мислене; • езикова и писмена грамотност; • познаване на основни термини, понятия и категории в музиката; • възможност за опериране със специализирана информация; • слухова представа за образци от различни стилове, жанрове и типове музика.

IV. Формат на изпита

Писменият изпит е във формата на тест от 20 въпроса, пет от които изискват прозвучаване на музика, записана на аудиокасета.

Изпитът започва с въпросите, свързани с прозвучаване на музика. Те са разположени на отделна страница в изпитната бланка. Условието на всеки въпрос трябва да бъде прочетено на глас, преди да прозвучи музиката. След всеки музикален фрагмент (с времетраене до две минути) следва пауза от по две минути, в която учениците попълват отговорите.

След прозвучаването на музикалните фрагменти учениците отговарят на останалите 15 въпроса с множествен избор. Някои от въпросите предполагат и повече от един верен отговор.

Музиката към звучащите въпроси се записва предварително на аудиокасета. Оторизирани органи на МОН осигуряват разпращането на изпитните бланки и аудио­касетите до съответните поделения в страната.

На практически изпит се явяват ученици, получили най-малко среден (3,00) от писмения изпит.

Практическият изпит е задължителен за всички зрелостници, изявили желание да се явят на трети изпит, независимо дали са изучавали музика като ЗП, ЗИП или профил.

Практичиският изпит се изразява в музикално изпълнение на изучавания музикален предмет (пеене или свирене на музикален инструмент). Всеки зрелостник представя две свои изпълнения.

V. Изисквания за оценяване

Оценяването на резултатите се извършва от национална седемчленна компетентна комисия, която включва учители по музика и утвърдени специалисти в областта на музикалната педагогия.

Всички въпроси се оценяват по шестобална система според приложените критерии за оценка към всеки въпрос. Общата оценка е средноаритметична с точност до 0,01 от оценките за всеки въпрос.

Оценяването на практическия изпит става от мест­ни комисии, определени със заповед от РИО на МОН. Комисиите включват най-малко пет членове, като в състава им задължително присъстват специалисти по вида музикални инструменти или вида пеене за всеки зрелостник. Оценяването се извършва по шестобална система.

Общата оценка на всеки зрелостник се формира като средноаритметична от удвоената цифрова оценка на тесния специалист и оценките на останалите членове на комисията.

При оценяването се вземат предвид утвърдените в практиката качества на изпълнението и степента на въздействие върху слушателите.

При получена слаба оценка на практически изпит кандидат-зрелостникът следва да положи поправителен изпит само на този етап.

Окончателната оценка от държавния зрелостен изпит се оформя като средноаритметична с точност до 0,01 от оценките на двата изпита.

Приложение № 44

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по изобразително изкуство I. Вид и времетраене на изпита

Зрелостният изпит се състои от две части, които се провеждат анонимно: писмена (теоретична) и практическа.

Изпитът се провежда в два дни: • първи ден: писмен изпит с продължителност на изпита 3 (три) астрономически часа; • втори ден: практически изпит с продължителност на изпита 6 (шест) астрономически часа.

II. Учебно съдържание

1. Учебни проблеми. Те са представени в обобщен, синтезиран вид. Посочени са и по-съществените им източници от учебниците по Изобразително изкуство за отделните класове.

(1) Приложение на различни принципи за изграждането на художествения образ (V кл., с. 6-7, 32-35, 80-83; VII-VIII кл., с. 14-26, 46-55; IХ кл., с. 132-140; Х кл., с. 40-47; ХI кл., с. 12-23, 42-53).

(2) Създаване варианти на образи с едно и също съдържание (V кл., с. 26-29; VI кл., с. 76-80; VII-VIII кл., с.22-23; IХ кл., с. 74-79; Х кл., с. 66-69).

(3) Създаване на цикъл илюстрации (V кл., с. 56-61; VII-VIII кл.,с. 106-113).

(4) Прилагане елементите на светлосянката като варианти на пространствено изграждане при рисуване на натюрморт (VI кл., с. 76-80; VII-VIII кл., с. 13).

(5) Създаване варианти на фантазни образи по натурен обект (V кл., с. 80-83; VII-VIII кл., с. 108-111; ХI кл., с. 8).

(6) Създаване варианти на декоративни композиции с използване на различни обекти от натура (V кл., с. 76-79; VI кл., с. 44-53; VII-VIII кл., с. 100-105; ХI кл., с. 98-99).

(7) Прилагане на различни варианти на пространствено изграждане, придружени с писмено обяснение за избрания подход (VII-VIII кл., с. 22-26).

(8) Представяне чрез скици варианти на визуални средства за информация и комуникация по определена тема (V кл., с. 112-113; VI кл., с. 64-69; ХI кл., с. 62-70).

(9) Прилагане системата на перспективно построяване при рисуването на натюрморт, пейзаж, интериор и фигурална композиция (VII-VIII кл., с. 6-13; IХ кл., с. 78-79, 82-89).

(10) Скициране по памет на човешки фигури в различни положения с отразяване на пропорциите на тялото (VII-VIII кл., с. 86-91).

(11) Анализиране и отразяване в скици пространст­веното изграждане на художествени произведения от различни епохи, видове и жанрове (V кл., с. 32-57, 64-69; VI кл., с. 84-87, 90-93; VII-VIII кл., с. 14-25).

(12) Отразяване асоциативните връзки между слово и образ при изпълнението на илюстрации по даден текст или фигурална композиция по тема (V кл., с. 112-113; VII-VIII кл., с. 106-113).

(13) Определяне основните стилови особености на дадена художествена творба (IХ кл., с. 14-17).

(14) Създаване варианти на ескизи по натура и въображение при изпълнение на фигурални композиции (VII-VIII кл., с. 92-97; IХ кл., с. 121; Х кл., с. 32-35; ХI кл., с. 138-139).

(15) Анализиране съдържанието, стиловите особености, изразните средства и начините на използването им в художествени произведения от близки и далечни епохи (IХ кл., с. 14-33, 36-44; Х кл., с. 6-13).

(16) Обясняване различията между реално и картинно пространство във видовете изобразителни и декоративно-приложни изкуства (IХ кл., с. 39-68).

2. Понятия и термини.

Те са разпределени в две групи: теория и практика на изкуството и история на изкуството. Първата група се отнася отчасти и до ученическата изобразителна дейност.

Теория и практика на изкуството

(Източници: учебници по Изобразително изкуство).

• Видове изкуства

Графика

Скулптура

Декоративно-приложни изкуства • Приложна графика

Компютърна графика

Монументални изкуства

Архитектура

Синтетични изкуства: Кино

Театър

Сценография

Дизайн - видове

Неконвенционални форми

Народно изкуство

Форма

Цвят

Пространство

Композиция - видове и елементи

Светлосянка

Обем

Материали и техники

Рисунка

Скица

Ескиз

Етюд Жанр

Натюрморт

Портрет

Пейзаж

Интериор

Фигурална композиция

Нефигурално изкуство

Цветознание: Групи цветове Тон

Гама

Колорит

Перспектива - видове и елементи • Дизайн на книгата - шрифт

Комбинаторика • Проектиране

Стил

Иконография • Иконопис

Канон

Кавалетни изкуства

Експресивност

Метафора

Иконичен знак

Иконичен символ

Подражание и условност

Симетрия

Хармония

Орнамент

Фактура

Художествени традиции и съвременност

Визуални средства за информация и комуникация

Медийни форми

Етапи на творческия процес

Модулни конструкции

Стилизация

Архитектурна среда - интериор и екстериор

Изразни средства

История на изкуството

Първобитно изкуство

Древноизточно изкуство

Антично изкуство

Средновековно изкуство

Възрожденско изкуство

Изкуство на Новото време

Модерно и съвременно изкуство

Тракийско изкуство

Изкуство на Първата българска държава

Изкуство на Втората българска държава

Изкуство на българското Възраждане

Българско изкуство - ХХ век

Готически стил

Барок

Класицизъм

Романтизъм

Реализъм

Импресионизъм

Сецесион

Авангард

Паметници, автори, творби

Чуждестранно изкуство

Вилендорфска Венера

Пещерни рисунки - Ласко

Стоунхендж - Англия

Пирамидите в Гиза и Сфинксът - Египет

Храмът в Луксор - Египет

Стенопис от гробница - Египет

Крилат бик с човешка глава - Месопотамия

Статуя на Гудея - Месопотамия

Древногръцки храм

Релеф от фриза на Партенона - Гърция

Гръцка ваза с украса

Крилатата богиня Нике от Самотраки

Венера Милоска

Колизеят в Рим

Пантеонът в Рим

Римски скулптурен портрет

Стенопис от Вилата на Мистериите в Помпей

Църквата “Св. София” в Истанбул

Катедралата в Кьолн

Интериор на готическа катедрала

Скулптурен портал на готическа катедрала

Стенопис от Джото

Капела Паци във Флоренция

Сандро Ботичели - Пролет

Леонардо да Винчи - Мона Лиза

Рафаел - Полагане в гроба

Микеланджело - Пиета

Микеланджело - Таванът на Сикстинската капела

Тициан - Автопортрет Рим - площадът “Св. Петър” Ян ван Ейк - Мария и Христос

Рогир ван дер Вайден - Св. Лука, рисуващ Мадоната

Йеронимус Бош - Земният рай

Питър Брьогел - Пейзаж с фигури

Албрехт Дюрер - Молещият се Христос

Ел Греко - Петър и Павел

Рембранд - Завръщане на блудния син

Веласкес - Инфантите

Франс Халс - Групов портрет

Бароков ансамбъл - интериор

Лоренцо Бернини - Екстазът на Св. Тереза

Дворецът Версай край Париж

Франсиско Гоя - 2 май 1808 на площад “Пуерта дел Сол”

Йожен Дьолакруа - Свободата води народа на барикадите

Гюстав Курбе - Погребението в Орнан

Оноре Домие - Любител на изкуството

Василий Суриков - Боярката Морозова

Едуард Мане - Закуска на тревата

Клод Моне - Пейзаж

Огюст Роден - Мислителят Пол Сезан - Натюрморт със завеса

Ван Гог - Звездна нощ Пол Гоген - Таитянски жени

Густав Климт - Дамски портрет

Анри Матис - Танц

Пабло Пикасо - Гуерника

Василий Кандински - Абстрактна композиция Пит Мондриан - Геометрична абстракция

Константин Бранкузи - Птица

Марсел Дюшан - “Реди Мейд”

Давид Сикейрос - Нашият съвременен образ

Салвадор Дали - Изкушението на Св. Антоний

Джаксън Полък - Композиция

Виктор Вазарели - Вега 2000 • Енди Уорхъл - Мерлин

Българско изкуство

Пещерни рисунки от пещера “Магурата”

Златен ритон от Панагюрското съкровище

Стенопис от Казанлъшката гробница

Оброчна плоча на тракийски конник

Църквата “Св. София” в София

Икона на Св. Тодор Стратилат

Стенопис от Боянската църква

Стенопис от църквата в Земенския манастир Цар Иван Александър, царица Теодора със синовете си Иван Асен и Иван Шишман - миниатюра от Лондонското евангелие

Двустранна икона на царица Елена Палеолог от Погановския манастир

Икона с житието на Св. Георги

Рождество Богородично - икона от ХIХ век

Възрожденска къща

Рилският манастир

Захари Зограф - Автопортрет

Станислав Доспевски - Портрет на Доменика Ламбрева

Николай Павлович - Съединението на България

Църквата “Александър Невски” в София

Иван Мъквичка - Хоро

Антон Митов - Селянки на пазар в София

Ярослав Вешин - Битката при Люле Бургас

Жеко Спиридонов - Нимфа

Андрей Николов - Дух и материя

Никола Михайлов - Портрет на жената на художника

Никола Петров - Църквата “Св. София”

Сирак Скитник - Ваза с цветя

Иван Милев - Нашите майки все в черно ходят

Васил Захариев - Маринчо Бимбелов

Иван Ненов - Безработна

Борис Ангелушев - Аспаруховата конница

Кирил Цонев - Зелени маслинови дървета

Иван Лазаров - Три молещи се жени

Златю Бояджиев - Две сватби

Илия Бешков - Публика

Ненко Балкански - Семейството на работника

Цанко Лавренов - Старият Пловдив

Владимир Димитров Майстора - Мома

Стоян Венев - Хоро

Марко Марков - Паметник на Патриарх Евтимий

Веселин Стайков - Велико Търново

Дечко Узунов - Детски портрет

Илия Петров - Боят при Шипка

Бенчо Обрешков - Госпожа Виолет от Ница

Найден Петков - Пейзаж

Димитър Казаков - Ритуал

Забележка: От този списък се подбират произведения за разглеждане и анализ в темите на писмения и практическия зрелостен изпит. Към тях могат да се посочат и други творби, също от учебниците, в зависимост от конкретните задачи на зрелостния изпит. В някои случаи, върху отделни листове, могат да се приложат допълнителни илюстративни материали.

III. Оценявани компетентности

1. Области на оценяването

В учебно-изпитната програма са обособени следните области на учебното съдържание за оценяване: Учебни проблеми и задачи от учебното съдържание по изобразително изкуство.

- Паметници, автори, творби; - Термини и понятия; - Практическа изобразителна задача по определен проблем.

2. Относителна тежест на оценките

В системата за оценяване е определена следната относителна тежест на оценките в съответните области на оценяването: 3. Описание на типичните постижения на учениците по области на оценяването: Относителната тежест на оценките по отделните параметри в различните области на оценяването се определя по следния начин: IV. Формат на изпита

Зрелостният изпит по Изобразително изкуство се състои от две части: практическа и теоретична, и се провежда в два дни.

Зрелостниците изпълняват: • Първи ден: писмена теоретична задача. Темите за писмен зрелостен изпит включват въпроси и задачи от теорията и историята на изобразителното изкуство и съдържат не по-малко от пет задачи.

• Втори ден: практическа задача. Практическият зрелостен изпит дава право на избор между теми по изящни и приложни изкуства, всяка от които съдържа не по-малко от пет задачи за всяка тема.

Материали, които се осигуряват от зрелостника: • моливи - черни и цветни • акварелни бои • темперни бои • туш • пастели - сух и маслен • въглен, креда, сангин.

Според спецификата на задачата и избрания материал зрелостникът ползва различни пособия, помощни средства: моливи, пера, четки, чертожни инструменти, паус и др.

По време на изпита зрелостникът може да ползва: • свитък (листове) с репродукции и текст, подготвени за зрелостния изпит по Изобразително изкуство.

Зрелостникът няма право да внася в изпитната зала папка, рисунки, скици.

Забележка: По технически причини зрелостният практически изпит не включва пластически и конструктивни задачи.

V. Изисквания за оценяване

Системата за оценяване в зрелостния изпит по Изобразително изкуство се основава на: • текстове в нормативни актове на МОН (ЗНП, ЗСООМУП, Наредба № 2 за учебното съдържание, Наредба № 6); • учебни програми по Изобразително изкуство за I - ХII клас • общи и специфични за предмета Изобразително изкуство изисквания за организиране и провеждане на зрелостен изпит.

Системата за оценяване отчита: • обема и равнището на знания и умения в съответните области на учебното съдържание, конкретизирани в теми на учебно-изпитната програма; • динамика на развитие на личността на ученика; • умения за критично мислене и решаване на проблеми.

Тази особеност на системата за оценяване в зрелост­ния изпит по Изобразително изкуство определя: • променлива тежест на елементите за оценяване в различните области на учебното съдържание от учебно-изпитната програма; • прилагане на съответен инструментариум за оценяване съобразно вида и характера на задачите в учебно-изпитната програма; • прилагане на комплексен подход при формиране на крайната оценка.

Критерии за формиране на оценката

Критериите за оценка са по общи показатели (учебни проблеми, понятия и термини, творби и художници) и по конкретни показатели, които са свързани със съдържанието (задачите) на отделните изпитни теми.

Оценяването се извършва по шестобална система: Отличен (6)

Много добър (5)

Добър (4)

Среден (3)

Слаб (2) Към всяка изпитна тема се посочват критерии за оценка на резултатите по задачи. Комисията мотивира поставената оценка въз основа на определените критерии и постиженията на учениците по показатели в съответните области на оценяването.

За писмения и за практическия изпит се поставят отделни оценки.

Крайната оценка се формира като средноаритметичен сбор от двете оценки от “Среден (3)” до “Отличен (6)” с точност до 0,25. При “Слаб (2)” на единия или на двата изпита не се формира крайна оценка.

Зрелостникът се явява на поправителен изпит само за изпита, по който е получил слаба оценка.

Приложение № 45

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт

(спортна подготовка) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - спортна подготовка, е практически. Той се провежда в един или в няколко дни, в зависимост от броя на явилите се зрелостници.

II. Учебно съдържание

Програмата за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - спортна подготовка, e из­градена върху учебното съдържание за ЗИП IХ - ХII клас и върху учебното съдържание за профилирано обучение по спортна подготовка IХ - ХII клас. Тя включва тестове и нормативни таблици по основните ядра (спортове) от учебната програма за ЗИП и профилираното обучение.

III. Оценка на уменията и способностите

Оценка на общофизическата подготовка

Оценка на специалната спортна подготовка

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит е изграден от модули (спортове) тестове и нормативи по дадения вид спорт. Зрелостникът избира един модул (спорт).

V. Изисквания за оценяване

Системата на оценяване включва: - Оценка на общофизическата подготовка

- Оценка на специалната спортна подготовка

Оценяването е по точкова система с максимален брой 40 точки, които се конвертират в бална оценка (6, 5, 4, 3, 2).

При непокриването на норматив на един от тестовете (0 точки) балната оценка е слаб 2.

Схема на оценяване: 1. Оценка на общофизическата подготовка

Според постиженията по тестовете зрелостникът може да получи максимален брой 20 точки. За всеки тест - максимум 5 точки съгласно нормативите.

2. Оценка на специалната спортна подготовка

Зрелостникът може да получи максимален брой - 20 точки. В зависимост от теста максималният брой точки може да бъде 20 или 10 точки съгласно норматива в зависимост от спецификата на спорта. Полученият сбор точки от оценката на общофизическата подготовка и оценката на специалната спортна подготовка (40 точки) се конвертира по шестобалната система, както следва: Приложение № 46

Учебно-изпитна програма за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт

(теория и методика на спортната тренировка) I. Вид и времетраене на изпита

Държавният зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - теория и методика на спортната тренировка, е писмен, с продължителност три астрономически часа.

II - III. Учебно съдържание и оценявани знания и умения

Програмата за държавен зрелостен изпит по физическо възпитание и спорт - теория и методика на спорт­ната тренировка, e изградена върху учебното съдържание по ТМСТ за IХ - ХII клас за спортното училище. Тя включва тестове.

Тестовата програма включва: - основни знания, понятия и умения по ТМСТ; - знания по организация и управление на спортната тренировка; - знания и умения по избрания вид спорт.

IV. Формат на изпита

Държавният зрелостен изпит е тест, съдържащ задачи за проверка знанията, понятията и уменията.

V. Изисквания за оценяване

Оценяването е по точкова система с максимален брой 125 точки. Верните отговори получават съответно 5, 4, 3, 2, 1 точки в зависимост от съответния дял на теста.

Схема на оценяване: Максималният брой точки по точковата система е 125. Получените точки по системата за оценяване се конвертират в бална оценка. Преминаването в шестобална оценка (6,5,4,3,2) се извършва по следната оценъчна скала: 28274