Наредба № 104 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

НАРЕДБА № 104 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

Глава първа

ОБЩА РАЗПОРЕДБА Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и редът за: а) одобряване типа на превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване; б) одобряване типа на имобилайзери като компонент и изискванията към маркировката за одобряване; в) одобряване типа на алармени системи като отделен технически възел и изискванията към маркировката за одобряване; 2. техническите изисквания към: а) устройствата за защита срещу неразрешено използване; б) имобилайзерите; в) алармените системи.

Глава втора

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА УСТРОЙСТВАТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕРАЗРЕШЕНО ИЗПОЛЗВАНЕ

Раздел I

Заявление за одобряване на типа Чл. 2. (1)За одобряване типа на превозно средство по отношение на устройство за защита срещу неразрешено използване, имобилайзер и/или алармена система производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г.). (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, трябва да бъдат предоставени в подходящ мащаб, достатъчно подробно, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните устройства и компоненти с достатъчно подробности.

(4) За системите, компонентите или отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация за неговото действие. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II

Одобряване типа на превозни средства Чл. 3. Типът на превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 4. Производителят предоставя на техническата служба превозно средство, което е представително за типа, за който се иска одобряване. Представят се също и копия от сертификатите за типово одобряване на монтираните на превозното средство имобилайзери и/или алармени системи, ако имат издадени такива.

Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на превозно средство по отношение на неговите устройства за защита срещу неразрешено използване, имобилайзер и/или алармена система, когато превозното средство отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

(3) Завсеки одобрен тип превозно средство се издава номер на одобряването при спазване изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно “74/61” и “95/56”.

(4) За различните типове превозни средства се издават различни номера.

Чл. 6. Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаване на сертификат на основания, свързани с устройство за защита срещу неразрешено използване, ако са изпълнени техническите изисквания по тази наредба.

Чл. 7. Отказът да се издаде сертификат се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 8. (1)Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на одобрения по реда на тази наредба тип превозно средство.

(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на ИА “АА” може да определи извършването на нови изпитвания на изменения тип. За новите изпитвания се съставя нов протокол.

Чл. 9. В случаи на изменения на одобрения в съответствие с тази наредба тип се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 10. Мерките за осигуряване съответствието на производството се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава трета

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА ИМОБИЛАЙЗЕРИ ИЛИ НА АЛАРМЕНИ СИСТЕМИ КАТО ОТДЕЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЕЛ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАРКИРОВКАТА ИМ ЗА ОДОБРЯВАНЕ

Раздел I

Заявление за одобряване на типа Чл. 11. (1)За одобряване типа на имобилайзери като компонент или на алармени системи като отделен технически възел производителят подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА” в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За всеки тип имобилайзер или алармена система се подава отделно заявление. (3) Към всяко от заявленията по ал. 1 се прилага в три екземпляра попълнен списък с данни с приложено към него съдържание, с включени схеми и чертежи, както следва: 1. за имобилайзер - по образец приложение № 3; 2. за алармена система - по образец приложение № 4.

(4) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се предоставят в подходящ мащаб, достатъчно подробно, в размер А4, или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните части с достатъчно подробности.

(5) В случай че системи, компоненти или отделни технически възли имат електронно управление, към попълнения списък с данни се прилага информация за неговото действие.

Чл. 12. Към заявлението по чл. 11, ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II

Одобряване типа на имобилайзер като компонент или на алармена система като отделен технически възел Чл. 13. Типът на имобилайзери като компонент или на алармена система като отделен технически възел се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 14. (1)Производителят предоставя на техническата служба за провеждане на изпитванията за одобряване на типа: 1. за имобилайзер: а) три броя образци от типа имобилайзер, който ще бъде одобряван; б) избрано от заявителя и съгласувано с техническата служба превозно средство с монтиран имобилайзер, който ще бъде одобряван; 2. за алармена система: а) три броя образци от типа алармена система, който ще бъде одобряван, с всички негови компоненти; б) избрано от заявителя и съгласувано с техническата служба превозно средство с монтирана алармена система, която ще бъде одобрявана.

(2) На основните компоненти на образците по ал. 1 трябва да бъдат нанесени видимо и неизтриваемо търговското наименование или марката на лицето, подало заявление за одобряване на типа, и обозначението на типа за този компонент, както и да има достатъчно място за поставяне на маркировката за одобряване.

Чл. 15. (1)Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на имобилайзер или на алармена система като отделен технически възел, когато имобилайзерът или алармената система отговарят на техническите изисквания по тази наредба.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава с максимален формат А4, както следва: 1. за имобилайзер - по образец приложение № 5; 2. за алармена система - по образец приложение № 6.

(3) Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаване на сертификат за одобряване типа на имобилайзер или на алармена система, ако този имобилайзер или алармена система отговаря на техническите изисквания по тази наредба.

(4) Отказът да се издаде сертификатът се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 16. (1) За всеки одобрен тип имобилайзер или алармена система се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, като за секции 2 и 3 на номера се попълва съответно “74/61” и “95/56”.

(2) За различните типове имобилайзери или алармени системи се издават различни номера.

Чл. 17. (1)Маркировката за одобряване се състои от правоъгълник, ограждащ буквите “bg”, последвани от номер 34. Маркировката съдържа също в близост до правоъгълника “базов номер на одобряването”, предвиден в секция 4 на приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови превозни средства и техните ремаркета, предшестван от цифрите “00”.

(2) Маркировката по ал. 1 съдържа и допълнителен символ “А” или “I” или “АI”, показващ дали компонентът или отделният технически възел е алармена система за превозно средство, имобилайзер или комбинация от двете.

(4) Размерите на маркировката трябва да бъдат не по-малки от посочените на образеца по ал. 3, като се спазват съотношенията между тях.

Чл. 18. (1)Всяка алармена система от одобрен тип може да се придружава от сертификат за съответствие, издаден от производителя по образец съгласно приложение № 8, вместо маркировката по чл. 17, ал. 1.

(2) Когато производителят на алармени системи предоставя на производител на превозно средство за монтиране като основно оборудване на модела превозно средство или за група модели превозни средства алармена система от одобрен тип без маркировка за одобряване, той следва да предостави на производителя на превозното средство и такъв брой копия от сертификата за съответствие, който да бъде достатъчен за целите на одобряването на типа превозно средство.

(3) Ако алармената система на превозното средство е изградена от отделни компоненти, сертификатът по ал. 1 трябва да съдържа списък на тези компоненти.

Чл. 19. (1)Производителят информира писмено изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на одобрен по реда на тази наредба тип имобилайзер или алармена система.

(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на ИА “АА” може да определи извършването на нови изпитвания на изменения тип. За новите изпитвания се съставя нов протокол.

Чл. 20. В случаи на изменение на одобрен в съответствие с тази наредба тип имобилайзер или тип алармена система се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 21. Мерките за осигуряване съответствието на производството се предприемат в съответствие с разпоредбите на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава четвърта

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ Чл. 22. (1) Всички превозни средства от категория M1 и N1 следва да бъдат оборудвани с устройство за защита срещу неразрешено използване, отговарящи на изискванията на тази наредба.

(2) Монтирането на устройство за защита срещу неразрешено използване на превозни средства от други категории се допуска, но всяко такова монтирано устройство трябва да отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 23. Техническите изисквания към устройствата за защита срещу неразрешено използване и методите за изпитване за съответствие с техническите изисквания са посочени в приложение № 9.

Чл. 24. (1) Всички превозни средства от категория M1 се оборудват с имобилайзер, който да отговаря на изискванията на тази наредба.

(2) Монтирането на имобилайзер на превозни средства от други категории е по желание, но всяко такова монтирано устройство следва да удовлетворява разпоредбите на тази наредба с нанесени корекции в тях според случая.

Чл. 25. Техническите изисквания към имобилайзери и методите за изпитване за съответствие с техническите изисквания са посочени в приложение № 10.

Чл. 26. (1) Алармените системи, предназначени за трайно закрепване към превозни средства от категория М1 и категория N1 с технически разрешена максимална маса не по-голяма от 2000 kg и електрически системи с напрежение 12V, е необходимо да отговарят на изискванията, посочени в приложение № 11.

(2) Ако алармена система, посочена в ал. 1, е монтирана на превозно средство от друга категория, необходимо е тя да отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 27. Превозните средства от категория М1 и категория N1 с технически разрешена максимална маса не по-голяма от 2000 kg и електрически системи с напрежение 12V трябва да удовлетворяват изискванията, посочени в приложение № 11, по отношение на техните алармени системи.

Чл. 28. Изпитванията за проверка на съответствието с изискванията по чл. 27 и 28 са посочени в приложение № 11.

Чл. 29. Когато алармена система за превозно средство, одобрена по част I от приложение № 11, се използва в превозно средство, представено за одобряване по част II от приложение № 11, не трябва да се повтарят изпитванията, които се изисква да премине алармената система, за да получи одобряване по част I от приложение № 11.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Превозно средство” е всяко моторно превозно средство, предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална конструктивна скорост не по-малка от 25 km/h, с изключение на превозните средства, движещи се по релси, трактори за селското и горското стопанство, както и всяка друга самоходна машина.

2. “Категории(-я) превозни(-о) средства(-о)” са определените в чл. 149, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

3. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените превозни средства, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на превозни средства, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

4. “Тип превозно средство” означава категория моторни превозни средства, които не се различават основно по отношение на: - означаването на типа, направено от производителя; - оформянето и конструкцията на компонента на превозното средство или компонентите, върху които действа устройството за защита срещу неразрешено използване; - типа на устройството за защита срещу неразрешено използване.

5. “Устройство за защита срещу неразрешено използване” е система, конструирана да предотвратява стартирането на двигателя посредством органите за управление на превозното средство в комбинация с поне една от системите, които: - блокират кормилното управление, - блокират трансмисията (предавателната кутия), или

- блокират управлението на механизма за превключване на предавките.

6. “Управление” означава кормилното управление, кормилната колона и свързаните към нея елементи, кормилния вал, кутията на кормилния механизъм и всички други компоненти, които пряко се отразяват върху ефективността на устройството за защита срещу неразрешено използване.

7. “Комбинация” означава един от специфичните проектирани и изработени варианти на заключващата система, който, когато е активиран правилно, разрешава действието на заключващата система.

8. “Ключ” е всяко устройство, проектирано и изработено да осигури действието на заключващата система, която е проектирана и изработена да работи само с това устройство.

9. “Променящ се код” означава електронен код, обхващащ няколко елемента, комбинацията от които се изменя след всяко задействане на предавателя, излъчващ кода.

10. “Имобилайзер” е устройство, предназначено да предотврати придвижване на превозното средство чрез използване на собствения му двигател.

11. “Оборудване за управление на имобилайзер” е оборудването, необходимо за задействане и/или изключване на имобилайзера.

12. “Индикатор за състоянието” е всяко устройство, предназначено да показва състоянието на имобилайзера (задействано и/или изключено, промяната от едното в другото състояние и обратно).

13. “Включено състояние” е състояние, в което превозното средство не може да се придвижва от собствения си двигател.

14. “Изключено състояние” е състояние, в което превозното средство може да се придвижва нормално.

15. “Отмяна” означава конструктивна възможност да се блокира имобилайзерът в из­ключено състояние.

16. “Тип имобилайзер” означава системи, които не се различават основно по отношение на: - търговското наименование на производителя или марката; - вида на оборудването за управление; - начина на въздействие върху свързаните с тях системи на превозното средство (както е посочено в т. 2.1 на част I от приложение № 10).

17. “Алармена система за превозно средство” е система, предназначена за монтиране към даден тип превозно средство, която е конструирана да съобщава при неправомерно влизане в превозното средство или при въздействие върху него; тези системи могат допълнително да осигуряват защита срещу неразрешено използване на превозното средство.

18. “Сензор” означава устройство, което реагира на измененията, които са предизвикани от влизане в превозното средство или от въздействие върху него.

19. “Сигнално устройство на алармената система” означава устройство, което означава, че е осъществено влизане в превозното средство или въздействие върху него.

20. “Оборудване за управление на алармената система” означава оборудване, което е необходимо за включване, изключване и проверка на алармена система за превозно средство и за дистанционно настройване на режима на алармата на сигналните устройства.

21. “Включено” означава състояние на алармена система за превозно средство, при което състоянието на тревога може да се предаде на сигналните устройства.

22. “Изключено” означава състояние на алармена система за превозно средство, при което състоянието на тревога не може да бъде предадено към сигналните устройства.

23. “Тип алармена система за превозно средство” означава системи, които не се различават основно по отношение на: - търговското наименование на производителя или марката; - вида на сензора; - вида на сигналното устройство на алармената система; - вида на оборудването за управление.

24. “Сигнал за тревога при опасност” означава устройство, което позволява на хората да използват монтираната към превозното средст­во алармена система, за да подадат в случай на опасност сигнал за помощ.

25. “Оригинална алармена система ” е система от компоненти, монтирана като оригинално оборудване на типа превозно средство, която е конструирана да съобщава за проникване в превозното средство или за въздействие върху него; тези системи могат допълнително да осигуряват защита срещу неразрешено използване на превозното средство.

26. “Тип превозно средство по отношение на неговата алармена система” означава превозни средства, които не се различават основно по отношение на: - търговското наименование на производителя или марката; - характеристиките на превозното средство, които се влияят значително от действието на алармената система; - типа и оформянето на алармената система или алармената система за превозно средство.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. § 3. За категория М1 наредбата влиза в сила от 1 юни 2004 г., а за категории М2, М3, N1, N2, N3 от 31 декември 2005 г.

Министър: Н. Василев

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2

Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на превозно сред­ство по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване съгласно Наредбата № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи в съответствие с приложение № 2 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета  * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC?? 123???).

ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение 1.

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

Сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до1: - одобряване на типа; - изменение на одобряването на типа; - отнемане на одобряването на типа; - отказ за одобряване на типа; за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел1 в съответствие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

Раздел I

Раздел II

Раздел III

Допълнителна информация за одобряване типа на превозно средство в съотвествие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

1. Допълнителна информация

1.1. Кратко описание на устройството (устройствата) срещу неразрешено използване и елементите на превозното средство, на които то(те) въздейства: 1.2. Кратко описание на имобилайзера: 1.3. Кратко описание на алармената система, ако е приложимо, включително номинално захранващо на­прежение4: 5. Забележки: * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Излишното се задрасква.

2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства.

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”.

4 Да бъде обозначено само за алармени системи, предназначени за използване в превозните средства, при които захранващото напрежение не е 12 V.

i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC?? 123???).

ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение 2.

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3, т. 1

Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на имобилайзери на превозно средство като компонент или отделен технически възел съгласно Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи в съответствие с приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

2 Името на лицето, което иска одобрението на типа, и е отговорно пред ИА “АА”.

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 3, т. 2

Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на алармени системи на превозно средство като компонент или отделен технически възел съгласно Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи в съответствие с приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

2 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2, т. 1

ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297mm)

Сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до1: - одобряване на типа; - изменение на одобряването на типа; - отнемане на одобряването на типа; - отказ за одобряване на типа; за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел1 в съответствие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

Раздел I

Раздел II

Раздел III

Допълнителна информация за одобряване на имобилайзера като отделен технически възел в съответствие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи.

1. Допълнителна информация

1.1. Търговско наименование или марка на имобилайзера: 1.2. Тип на имобилайзера: 1.3. Кратко описание на имобилайзера: 1.4. Списък на превозните средства, за които имобилайзерът е предназначен да бъде монтиран: 1.5. Типове превозни средства, върху които е бил изпитан имобилайзерът: 1.6. Списък на основните надлежно идентифицирани компоненти, които включва имобилайзерът: 5. Забележки: * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Излишното се задрасква.

2 Име, под което производителят представя себе си при продажбата на превозни средства.

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC?? 123???).

ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 6 към чл. 16, ал. 2, т. 2

ОБРАЗЕЦ максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

Сертификат за одобряване на типа

Печат на ИА “АА”

Информация, отнасяща се до1: - одобряване на типа; - изменение на одобряването на типа; - отнемане на одобряването на типа; - отказ за одобряване на типа; за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел1 в съответствие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

Раздел I технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркиров- ката за одобрение: Раздел II

Раздел III

Допълнителна информация за одобряване на алармена система като отделен технически възел в съответствие с Наредба № 104 от 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на устройствата за защита срещу неразрешено използване и за одобряване типа на имобилайзери и на алармени системи

1. Допълнителна информация

1.1. Търговско наименование или марка на алармената система: 1.2. Тип на алармената система: 1.3. Кратко описание на алармената система: 1.4. Списък на превозните средства, за които алармената система е предназначена да бъде монтирана: 1.5. Типове превозни средства, върху които е била изпитана алармената система: 1.6. Списък на основните надлежно идентифицирани компоненти, които включва алармената система: 5. Забележки: * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

1 Излишното се задрасква.

2 Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства.

3 Името на лицето, което иска одобрението на типа и е отговорно пред ИА “АА”.

i Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобрение, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например ABC?? 123???).

ii Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 7 към чл. 17, ал. 3

Маркировка за одобряване

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

1. Горната маркировка за одобряване, закрепена към алармената система на превозното средство или към имобилайзера, показва, че алармената система (А) или имобилайзерът (I) или алармена система в комбинация с имобилайзер (АI) са одобрени в Република България (bg 34) с базов номер на одобряване 1406. Първите две цифри “00” показват , че одобряването е издадено съгласно тази наредба.

2. Височината на символите на номера е: а/3, където  а = 5 mm.

3. Размерите на правоъгълника, ограждащ номера, са за дължина, равна на а и за височина равна на: 2а/3.

4. Поредният номер се поставя под правоъгълника с означение “bg 34”.

Приложение № 8 към чл. 18, ал. 1

Сертификат за съответствие Аз, долуподписаният... , удостоверявам, че описаната по-долу алармена система за превозно средство

Марка (търговско наименование на производителя): ...

Тип: ... е в пълно съответствие с типа, одобрен в... на...

Идентификация на главните компоненти: Пълен адрес и печат на производителя: ...

Подпис:...

(да се уточни и служебното положение)

Приложение № 9 към чл. 23 Част I

Технически изисквания към устройства за защита срещу неразрешено използване

1. Общи изисквания

1.1. Устройството за защита срещу неразрешено използване да е конструирано така, че да е необходимо да бъде прекратено неговото действие, за да се даде възможност: 1.1.1. двигателят да бъде стартиран с помощта на собствените си органи за управление, и 1.1.2. превозното средство да бъде управлявано, привеждано в движение или премествано напред на собствен ход.

1.2. Изискванията на т. 1.1. трябва да бъдат изпълнени чрез използването само на един ключ.

1.3. Освен в случая, предвиден в т. 2.1.5, в система, работеща с поставен в ключалката ключ, не се разрешава изваждане на ключа преди посоченото в т. 1.1 устройство да се задейства или да бъде поставено в действащо положение.

1.4. Устройството за защита срещу неразрешено използване, посочено в т. 1.1, и елементите на превозното средство, върху които то въздейства, трябва да бъдат конструирани така, че да не могат бързо и без привличане на вниманието да бъдат отворени, елиминирани или унищожени чрез например използването на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити, оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място.

1.5. Устройството за защита срещу неразрешено използване да бъде монтирано към превозното средство като част от оригиналното оборудване (т.е. оборудване, инсталирано от производителя на превозното средство, преди да бъде продадено) и да е сглобено по такъв начин, че когато е в заключено състояние, даже след премахване на неговия корпус, да не може да бъде демонтирано, освен със специални инструменти. Ако съществува вероятност защитното устройство да бъде повредено чрез премахване на болтовете, те, ако има техническа възможност да бъдат развити, да бъдат закрити от части на включеното защитно устройство.

1.6. Механичните заключващи системи да обезпечават поне 1000 различни ключови комбинации или брой, равен на общия брой годишно произвеждани превозни средства, ако е по-малък от 1000. Честотата на появяване на една комбинация за един тип превозно средство да е по-рядка от една на 1000.

1.7. Електрически/електронни заключващи системи, например с дистанционно управление, да имат поне 50 000 варианта и да включват променящи се кодове и/или да имат минимално време за сканиране 10 денонощия, например максимално 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на вариантите 50 000.

1.8. Кодирането на ключа и на ключалката да не се вижда.

1.9. Заключването се проектира, изработва и монтира така, че когато е в заключено положение, завъртането на заключващия цилиндър с друг ключ да не е възможно с момент, по-малък от 2,45 Nm; като: 1.9.1. за заключващи цилиндри, имащи повече от два еднакви барабана с щифтове, работещи в една и съща посока, да не са разположени непосредствено един до друг, а в една ключалка да няма повече от 60% еднакви барабани; 1.9.2. за заключващи цилиндри, имащи барабани с дискове, повече от два еднакви барабана, работещи в една и съща посока, да не са разположени непосредствено един до друг, а в една ключалка да няма повече от 50% еднакви барабани.

1.10. Устройствата за защита срещу неразрешено използване са такива, че да изключват всяка опасност от случайно нарушаване на работния процес при включен двигател и по-специално блокиране, което може да предизвика нарушаване на безопасността.

1.10.1. Устройството за защита срещу неразрешено използване не може да се задейства, докато устройствата за управление на двигателя не се поставят в положение за спиране. Включването на устройството не е непременно продължение на процедурата по спирането на двигателя.

1.10.2. При устройствата за защита срещу неразрешено използване, ако изваждането на ключа активизира устройството, се изисква или минимално преместване на 2 mm, преди устройството да се задейства, или внасянето на допълнителни действия с ключа, за да се избегне неговото случайно изваждане или частично издърпване.

1.11. За обезпечаване на действието заключване или отключване на устройството за защита срещу неразрешено използване може да се използва допълнителна мощност. Устройството да се задържа в работещо състояние по подходящ начин, който не изисква допълнително захранване.

1.12. Двигателят на превозното средство не може да се включи по обичайния начин, докато не се деактивира устройството за защита срещу неразрешено използване.

1.13. Не се допускат устройства за защита срещу неразрешено използване, пречещи на отпускането на спирачките на превозното средство.

1.14. Ако устройството за защита срещу неразрешено използване има вградена възможност да предупреждава водача, то сигналът за предупреждение се задейства, когато се отвори вратата на водача, освен когато устройството е било активирано и ключът е изваден от оператора.

2. Специални изисквания

В допълнение към общите изисквания, описани в т. 1, устройството за защита срещу неразрешено използване да съответства на следните специални условия: 2.1. Устройства за защита срещу неразрешено използване, действащи върху кормилното управление: 2.1.1. да може да прави управлението неработоспособно; преди двигателят да бъде стартиран, да бъде възстановено нормалното функциониране на кормилното управление; 2.1.2. да е невъзможно да се възпрепятства функционирането на устройството за защита срещу неразрешено използване, когато то е във включено състояние; 2.1.3. да продължи да съответства на изискванията по 1.10, 2.1.1, 2.1.2 и 2.1.4, след като е било подложено на 2500 цикъла на заключване във всяка посока при изпитването на надеждност, посочено в част II; 2.1.4. когато е във включено състояние, да удовлетворява едно от следните изисквания: 2.1.4.1. да е достатъчно здраво, за да издържи без повреда на управляващия механизъм, която да наруши безопасността, прилагането в статично положение към вала на кормилното колело на въртящ момент 300 Nm в двете посоки; 2.1.4.2. да включва механизъм, конструиран да поддава или да приплъзва, така че системата да издържи продължително или прекъсващо прилагане на въртящ момент не по-малък от 100 Nm; след изпитването, определено в част III, заключващата система да продължи да издържа прилагането на този въртящ момент; 2.1.4.3. да включва механизъм, конструиран да позволи на кормилното колело да се върти свободно около блокирания вал на кормилното управление; блокиращият механизъм да е достатъчно здрав, за да издържи прилагането в статично положение на въртящ момент 200 Nm в двете посоки около оста на вала на кормилното колело; 2.1.5. ако устройството за защита срещу неразрешено използване е такова, че ключът може да бъде изваден до положение, различно от положението, в което кормилното управление е неработоспособно, да бъде с такава конструкция, че действието за достигане на това положение и изваждането на ключа да не може да бъде извършено по невнимание; 2.1.6. ако устройството за защита срещу неразрешено използване се повреди така, че изискванията за въртящия момент, определени в т. 2.1.4. 1, 2.1.4. 2 и 2.1.4. 3, не могат да бъдат приложени, а кормилната уредба остава да бъде блокирана, системата удовлетворява изискванията.

2.2. Устройства, действащи върху трансмисията (предавателната кутия), изисквания: 2.2.1. Устройство за защита срещу неразрешено използване, действащо върху трансмисията, което да не допуска въртенето на задвижващите колела на превозното средство.

2.2.2. След като устройството за защита срещу неразрешено използване е задействано, трябва да бъде невъзможно да се попречи на неговото функциониране.

2.2.3. Когато ключът е в ключалката на устройството за защита срещу неразрешено използване, да бъде невъзможно да се блокира трансмисията по невнимание, даже ако устройството за предотвратяване стартирането на двигателя е задействано или е поставено във включено положение.

2.2.4. Устройство за защита срещу неразрешено използване, което е проектирано и произведено така, че да остава напълно ефективно дори след такава степен на износване, която е резултат на 2500 заключващи цикъла във всяка посока.

2.2.5. Ако устройството за защита срещу неразрешено използване е такова, че ключът може да бъде изваден до положение, различно от положението, в което трансмисията е заключено, то да бъде с такава конструкция, че действието за достигане на това положение и изваждането на ключа да не може да бъде извършено по невнимание.

2.2.6. Устройство за защита срещу неразрешено използване, което е достатъчно здраво, за да издържи без повреда, която да наруши безопасността, на прилагането в статично положение и в двете посоки на въртящ момент, по-голям с 50 % от максималния въртящ момент, нормално прилаган към трансмисията. При определяне стойността на този изпитателен въртящ момент се взема предвид не максималният въртящ момент на двигателя, а максималния въртящ момент, който може да бъде предаван от съединителя или от автоматичната предавателна кутия.

2.3. Устройства за защита срещу неразрешено използване, действащи върху механизма за превключване на предавките, изисквания: 2.3.1. Да е в състояние да попречи на каквото и да е превключване на предавките.

2.3.2. При предавателна кутия с ръчно превключване да е възможно скоростният лост да бъде заключен само в положение за заден ход; допълнително е разрешено заключване в неутрално положение.

2.3.3. При автоматична предавателна кутия, която има положение “паркиране”, да е възможно механизмът да бъде заключен само в положение за паркиране; допълнително е разрешено заключване в неутрално положение и/или на заден ход.

2.3.4. При автоматична предавателна кутия, която няма положение “паркиране”, да е възможно механизмът да бъде заключен само в следните положения: неутрално и/или заден ход.

2.3.5. Да е проектирано и произведено така, че да остава напълно ефективно даже след такава степен на износване, която е резултат на 2500 заключващи цикъла във всяка посока.

3. Електромеханични и електронни устройства за защита срещу неразрешено използване

Електромеханични и електронни устройства за защита срещу неразрешено използване, когато са монтирани, да изпълняват изискванията по т. 1, 2 и 3, част I, на приложение № 10, където са внесени необходимите изменения.

Част II

Изпитване на надеждност на устройства за защита срещу неразрешено използване, действащи върху кормилното управление

1. Изпитвателно оборудване

1.1. Изпитвателното оборудване се състои от: 1.1.1. стойка, подходяща за монтиране на образеца кормилно управление, комплектувано с устройството за защита срещу неразрешено използване, както е формулирано в т. 5 от допълнителната разпоредба; 1.1.2. средства за включване и за изключване на устройството за защита срещу неразрешено използване, включващо използване на ключ; 1.1.3. средства за завъртане на кормилния вал, свързан с устройството за защита срещу неразрешено използване.

2. Метод за изпитване

2.1. Към стойката по т. 1.1.1 се закрепва образец от кормилно управление, комплектувано с устройство за защита срещу неразрешено използване.

2.2. Един цикъл от изпитателната процедура включва следните операции: 2.2.1. Изходна позиция. При деактивирано устройство за защита срещу неразрешено използване кормилният вал се завърта до положение, което не позволява зацепване на устройството за защита срещу неразрешено използване, освен ако не е от тип, позволяващ заключване на кормилното управление при всяко положение на кормилото.

2.2.2. Устройството се включва. Ключът за задействане на устройство за защита срещу неразрешено използване се поставя от изключено във включено положение.

2.2.3. Активиране. Валът на кормилното колело се завъртва така, че въртящият момент върху него в момента на зацепване на устройството за защита срещу неразрешено използване е 40 ± 2 Nm.

2.2.4. Деактивиране. Устройството за защита срещу неразрешено използване се изключва по обикновения начин, като въртящият момент се намалява до нула, за да се улесни освобождаването на зацепването.

2.2.5. Връщане. Кормилният вал се завъртва до положение, което не позволява зацепване на устройството за защита срещу неразрешено използване.

2.2.5.1. Когато устройството за защита срещу неразрешено използване позволява заключване при всяко положение на кормилното колело, процедурите, описани в т. 2.2.3 и 2.2.5, се пропускат.

2.2.6. Противоположно завъртане. Повтарят се процедурите, описани в т. 2.2.2, 2.2.3, 2.2.4 и 2.2.5, но завъртането на кормилния вал е в противоположна посока.

2.2.7. Интервалът от време между две последователни зацепвания на устройството е поне 10 s.

2.3. Броят повторения на цикъла, създаващ износване, е определен в т. 2.1.3 от част I.

Част III

Изпитване на устройства за защита срещу неразрешено използване, действащи върху кормилното управление и използващи устройство за ограничаване на въртящия момент

1. Изпитвателно оборудване

1.1. Изпитвателното оборудване се състои от: 1.1.1. стойка, подходяща да поддържа частите, свързани с кормилната уредба, или, ако изпитването се провежда върху комплектувано превозно средство - подемно устройство, способно да повдига безопасно всички управляеми колела; и 1.1.2. устройство или устройства, които могат да създадат и да измерят въртящия момент, приложен върху кормилното управление, както е описано в т. 2.3; грешката на измерване е не по-голяма от 2 %.

2. Описание на процедурата на изпитване

2.1. Ако изпитването се провежда с комплектувано превозно средство, по време на изпитването всички управляеми колела на превозното средство се повдигат.

2.2. Заключването на управлението се задейства така, че кормилното управление е блокирано.

2.3. Към кормилното управление се прилага такъв момент, че то да се завърти.

2.4. Изпитвателният цикъл включва завъртане на кормилното управление на 90°, последвано от завъртане на 180° в противоположно направление и отново завъртане на 90° в изходната посока (виж фиг. 1); 1 цикъл = +90°/-180°/+90° с разлика от ± 10 %.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 1. Завъртане на кормилното колело

2.5. Продължителността на цикъла е 20 ± 2 s.

2.6. Провеждат се пет изпитвателни цикъла.

2.7. Минималната стойност на въртящия момент, записана по време на всеки изпитвателен цикъл, следва да бъде по-висока от дадената в т. 2.1.4. 2 от част I.

Приложение № 10 към чл. 25 Част I

Технически изисквания към имобилайзери

1. Общи изисквания

1.1. Имобилайзерът да се включва и изключва в съответствие с долу посочените изисквания.

1.2. Ако действието на устройството е свързано с излъчване на радиовълни, например за включване и изключване, то да отговаря на съответните стандарти на ETSI1.

1.3. Имобилайзерът, неговото монтиране и свързване са конструирани така, че всяко оборудвано превозно средство да продължи да съответства на техническите изисквания.

1 ETSI: Европейски институт за телекомуникационни стандарти. Ако тези стандарти не са приложими, при влизане в сила на тази наредба, се прилагат съответните БДС.

1.4. Задействането на имобилайзера е невъзможно, когато ключът за запалването е в положение за работа на двигателя.

1.5. Отмяната на действието на имобилайзера е възможна само когато той е в изключено състояние, осъществено посредством използването на подходящ ключ.

1.6. Имобилайзерът е конструиран и изграден така, че когато е инсталиран, не се отразява на конструктивното предназначение и работа на превозното средство, дори и в случай на неизправност.

1.7. Имобилайзерът е конструиран и изграден така, че когато е инсталиран в превозното средство в съответствие с инструкциите на производителя, не може бързо и без привличане на вниманието да бъде елиминиран или унищожен чрез използването на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити; оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място. Замяната на основни компоненти или възли с цел елиминиране на имобилайзера да бъде трудна и да изисква време.

1.8. Имобилайзерът е конструиран и изграден така, че когато е инсталиран в превозното средство в съответствие с инструкциите на производителя, да издържи достатъчно дълго на условията в превозното средство (за изпитването виж т. 3 от тази част). По-специално електрическите характеристики на бордовата инсталация да не се влияят неблагоприятно от добавянето на имобилайзер (местата на свързване на кабели, безопасността на контактите и др.).

1.9. Имобилайзерът може да бъде комбиниран с други системи на превозното средство или може да бъде вграден в тях (например управлението на двигателя, алармените системи).

2. Специални изисквания

2.1. Обхват на създадената неработоспособност 2.1.1. Имобилайзерът е конструиран така, че да не допуска превозното средство да работи, като използва собствения си двигател, чрез един от следните начини: 2.1.1.1. блокиране на поне две отделни системи на превозното средство, които са необходими за неговата работа със собствена мощност (например стартер, запалване, подаване на гориво и др.); 2.1.1.2. функциониране на поне един от органите за управление на превозното средство само при подаден код от имобилайзера; 2.1.2. При превозни средства, оборудвани с катализатор, вграденият имобилайзер не предизвиква навлизането на неизгоряло гориво в изпускателния тръбо­провод.

2.2. Надеждност на работата

Надеждност на работата да бъде осигурена чрез подходяща конструкция на имобилайзера, като са взети предвид условията на специфичната среда в превозното средство (виж т. 1.8 и 3).

2.3. Сигурност на работа

Имобилайзерът да не променя състоянието си (включено/изключено) в резултат на което и да е от изпитванията по т. 3.

2.4. Настройка на имобилайзера 2.4.1. Имобилайзерът се включва без допълнително действие от страна на водача чрез поне един от следните начини: - при завъртане на ключа за запалването в положение “0” и заключване на вратата; допълнително е разрешено имобилайзери, които се изключват незабавно преди или по време на нормалната процедура за стартиране на превозното средство, да се включват при изключване на запалването; - най-много 5 min след изваждането на ключа от ключалката за запалването, или

- когато се заключва превозното средство

2.5. Изключване 2.5.1. Изключването се осъществява чрез използване на едно или на комбинация от следните устройства: 2.5.1.1. механичен ключ, съответстващ на изискванията на част IV от приложение № 11.

2.5.1.2. устройството за въвеждане на индивидуално избираем код, имащо поне 10 000 варианта.

2.5.1.3. електрическо/електронно устройство, например дистанционно управление с поне 50 000 варианта и включващо променящи се кодове и/или имащо минимално време за сканиране 10 дни (например най-много 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на вариантите (комбинациите) 50 000).

2.5.1.4. разрешени са други устройства, осигуряващи същото действие.

2.6. Индикатор на състоянието 2.6.1. Позволени са оптични индикатори вътре в отделението за пътниците или извън него, които дават информация за състоянието на имобилайзера (включено/изключено) промяна от включено към изключено състояние или обратното. Интензивността на светлината на оптичните сигнали, монтирани извън отделението за пътници, не превишават 0,5 cd.

2.6.2. При осигурена индикация на краткотрайни “динамични” процеси, като промяната от “включено” към “изключено” или обратно, индикацията е оптична в съответствие с т. 2.6.1. Такава оптична индикация може да бъде направена да работи едновременно с пътепоказателите и/или със светлините в отделението за пътници; при условие, че продължителността на оптичната индикация на пътепоказателите не е по-голяма от 3 s.

3. Работни параметри и условия на изпитване

3.1. Работни параметри

Всички компоненти на имобилайзера съответстват на изискванията, определени в т. 3, част I на приложение № 11, с изключение на: - онези компоненти, които са монтирани и изпитани като част от превозното средство независимо от това дали е монтиран имобилайзер (например светлини); или, - компоненти, които са изпитани предварително като част от превозното средство, за което е представен съответен документ.

3.2. Условия на изпитване

Всички изпитвания се провеждат с един имобилайзер. По преценка на техническата служба може да бъдат използвани други образци, ако се счита, че това няма да се отрази на резултатите от другите изпитвания.

3.2.1. Функционално изпитване

След изпълняване на всички изпитвания имобилайзерът се изпитва при нормалните условия на изпитване, определени в т. 3.1.2, част I на приложение № 11, за да се провери дали продължава да функционира нормално. Когато е необходимо, електрическите предпазители могат да бъдат сменени преди изпитването.

Всички компоненти на имобилайзера съответстват на изискванията по т. 3.2.2 до 3.2.8 и 3.2.12 на част I на приложение № 11.

4. Инструкции

(точки 4.1 до 4.3 са само за целите на монтажа след продажбата)

Всеки имобилайзер се съпровожда от: 4.1. Инструкция за монтаж, включваща 4.1.1. списък на превозните средства или на моделите превозни средства, за които е предназначено устройството; този списък може да бъде конкретен или общ, например “всички превозни средства с бензинови двигатели и акумулаторни батерии с напрежение 12 V и свързан към “маса” отрицателен полюс”; 4.1.2. начина на монтаж, илюстриран със снимки и/или много ясни чертежи; 4.1.3. подробните инструкции за монтаж, осигурени от доставчика, позволяват, когато се изпълняват правилно от компетентен монтажник, да не се влошава безопасността и надеждността на превозното средство; 4.1.4. приложената инструкция за експлоатация, която да определя изискванията за електрическото захранване на имобилайзера и, когато се счита за необходимо, да дава съвет за увеличаване размера на акумулаторната батерия; 4.1.5. осигурени от доставчика процедури за проверка на превозното средство след монтажа на устройството; видимо и ясно да са отбелязани подробностите, свързани с безопасността.

4.2. Образец на сертификат за монтаж е посочен в част II.

4.3. Общи инструкции към купувача на имобилайзера: 4.3.1. имобилайзерът да бъде монтиран в съответствие с инструкциите на производителя; 4.3.2. препоръка за избор на добър монтьор (който може да бъде препоръчан и от производителя на имобилайзера); 4.3.3. сертификатът за монтаж, приложен към имобилайзера, да се попълни от монтьора.

4.4. Инструкция за експлоатация

4.5. Инструкция за поддържане

4.6. Общо предупреждение относно опасностите от извършване на каквито и да било изменения или допълнения към имобилайзера; такива изменения или допълнения автоматично правят невалиден сертификата за монтаж по т. 4.2.

Част II

Сертификат за монтаж Аз, долуподписаният... , удостоверявам, че монтажът на описания по-долу имобилайзер е извършен от мен съгласно представените от производителя на системата инструкции за монтаж.

Описание на превозното средство: Марка (търговско наименование на производителя): ...

Тип: ...

Сериен номер: ...

Регистрационен номер: ...

Описание на имобилайзера: Марка (търговско наименование на производителя): ...

Тип: ...

Номер на одобряване: ...

Пълен адрес на извършилия монтажа (и печат при необходимост): ...

Подпис:...

Длъжност:...

___

Приложение № 11 към чл. 26, ал. 1 Част I

Технически изисквания към алармени системи за превозни средства и изпитвания

1. Общи изисквания

1.1. Алармените системи за превозни средства да подават сигнал за тревога при неправомерно влизане в превозното средство или при въздействие върху него.

Сигналът за тревога да бъде звуков, като допълнително може да включва оптични сигнални устройства, или да бъде аларма с радиовръзка, или комбинация от тези възможности.

1.2. Алармените системи за превозни средства да са проектирани, изработени и монтирани по такъв начин, че и след тяхното инсталиране превозното средство да продължи да отговаря на съответните технически изисквания и по-специално по отношение на електромагнитната съвместимост (ЕМС).

1.3. Ако алармената система за превозни средства включва възможността да излъчва радиосигнали, например за включване и изключване на самата алармена система или на излъчването на сигнала, тя да изпълнява съответните изисквания на стандартите ETSI. Честотата да бъде 433,92 MHz при максимална излъчвана мощност 25 mW.

1.4. Монтирането на алармена система към превозно средство да не оказва влияние върху характеристиките на превозното средство (когато алармената система е изключена) или върху безопасното му функциониране.

1.5. Алармената система за превозно средство и нейните компоненти да не се задействат по невнимание, по специално докато двигателят е в работещо състояние.

1.6. Повреда на алармената система или повреда на нейното електрическо захранване да не се отразяват на безопасното функциониране на превозното средство.

1.7. Алармената система за превозно средство, нейните компоненти и контролираните от нея части да са проектирани, изработени и монтирани по такъв начин, че да се сведе до минимум възможността да бъде направена неработоспособна или да бъде унищожена бързо и без привличане на вниманието чрез използването например на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити, на оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място.

1.8. Начинът на включване и изключване на алармената система за превозно средство да бъде направен така, че да съответства на изискванията на приложение № 9. Позволени са електрически връзки към компонентите, които са предмет на това приложение.

1.9. Системата да бъде разработена така, че даването “на късо” на която и да е сигнална верига да не поврежда никоя от функциите на алармената система освен тази, чиято верига е била дадена “на късо”.

1.10. Алармената система за превозно средство може да включва имобилайзер, който да съответства на изискванията на приложение № 10.

2. Специфични изисквания

2.1. Обхват на защитата 2.1.1. Изисквания

Алармената система за превозно средство установява и сигнализира поне отварянето на която и да е от вратите на превозното средство, капака на двигателя и багажника. Повредата или изключването на източниците на светлина, например светлините на отделението за пътниците, не трябва да разстройва функционирането на управлението.

Позволени са допълнително действащи сензори, при проникване в превозното средство, чрез контрол на обема на отделението за пътници, контрол на стъклата на прозорците, счупване на който и да е остъклен участък, или опит за кражба на превозното средство, (например със сензор за накланяне); като се имат предвид мерките за предпазване от ненужно активиране на алармата (фалшива аларма, виж т. 2.1.2).

Тъй като тези допълнителни сензори създават сигнал за тревога, както след като е настъпило проникване (например при разбиване на някой остъклен участък), така и при външни влияния (например вятър), сигналът на алармата, активиран от един от посочените сензори, трябва да се задейства не повече от 10 пъти в рамките на периодa, през който е задействана алармената система. В този случай периодът на задействане се определя от времето, необходимо на притежателя/ползвателя на превозното средство за изключване на системата.

Някои видове допълнителни сензори, например за контрол на обема на отделението за пътници (ултра­звукови, инфрачервени), или сензори за накланяне и т. н., могат да бъдат деактивирани по желание на притежателя/ползвателя на превозното средство. В този случай всеки път преди да бъде включена алармената система на превозното средство, се извършат действията, необходими за тяхното деактивиране. Когато системата е във включено състояние, да бъде невъзможно изключването на сензорите.

2.1.2. Защита срещу фалшива аларма 2.1.2.1. Сигналът на алармената система както във включено, така и в изключено състояние, да не се задейства при: - сблъскване на превозното средство (изпитването е посочено в т. 3.2.13); - електромагнитна съвместимост (изпитването е посочено в т. 3.2.12); - спадане на напрежението на акумулаторната батерия поради продължително разреждане (изпитването е посочено в т. 3.2.14); - фалшива аларма от сензорите за защита на обема на отделението за пътници (изпитването е посочено в т. 3.2.15).

2.1.2.1.1. Изискването по т. 2.1.2. 1 може да бъде постигнато чрез: - механична конструкция или устройството на електрическата верига в съответствие с условията, специфични за моторни превозни средства; - избор и прилагане на принципите за действие и контрол на алармената система и на части от нея.

2.1.2.2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването за одобряване, може да пропусне някои от изпитванията, посочени в т. 2.1.2. 1, ако заявителят на одобряването може да демонстрира, например чрез технически данни, че защитата срещу фалшивата аларма е осигурена в достатъчна степен.

2.2. Звуков алармен сигнал 2.2.1. Общи разпоредби

Сигналът на алармата да се чува и разпознава ясно и да се различава значително от другите звукови сигнали, използвани при движението по пътищата.

Към оригиналното сигнално звуково устройство в зоната на превозното средство, която се контролира от неговата алармена система и където ще бъде защитено срещу лесен и бърз достъп от хора, може да бъде монтирано допълнително отделно устройство за звуков алармен сигнал.

Ако се използва отделно устройство за звуков алармен сигнал в съответствие с т. 2.2.3. 1, алармената система може да задейства допълнително и оригинално монтираното сигнално звуково устройство, при условие че всяка повреда на стандартното устройство за звуков сигнал (което по принцип е по-лесно достъпно) не се отразява на работата на обособеното устройство за звуков алармен сигнал.

2.2.2. Продължителност на звуковия алармен сигнал минимална - 25 s; максимална - 30 s.

Звуковият алармен сигнал може да звучи отново само след следващото въздействие върху превозното средство, т. е. след посочения интервал от време (ограниченията са посочени в т. 2.1.1 и 2.1.2).

Изключването на алармената система трябва незабавно да прекрати нейния звуков сигнал.

2.2.3. Изисквания относно звуковия алармен сигнал 2.2.3.1. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с постоянен тон (постоянен честотен спектър), например клаксони, сирени и др., са в съответствие с част V.

Пулсиращ сигнал на алармата (вкл./изкл.): Честота на превключванията 2 ± 1 Hz

Вкл. време = изкл. време ± 10 %.

2.2.3.2. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с честотна модулация, например звукови и други, са в съответствие с част V, но представляват колебания на тона на излъчвания звуков сигнал в границите на значителен честотен диапазон (1800 до 3550 Hz) и в двете посоки.

Честота на колебанията 2 ± 1 Hz.

2.2.3.3. Ниво на звука

Източникът на звук трябва да бъде: - устройство за звуков алармен сигнал, одобрено съгласно Наредба № 65 за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства, или устройство, съответстващо на изискванията по т. 1 и 2 от част V; - ако източникът на звук се различава от оригинално монтираното звуково сигнално устройство, минималното ниво на звука може да бъде намалено до 100 dB(А), измерено съгласно условията на част V.

2.3. Светлинен алармен сигнал (ако е монтирана на превозното средство) 2.3.1. Обща разпоредба

При случай на проникване в (или въздействие върху) превозното средство устройството трябва да задейства светлинен алармен сигнал, както е описано в т. 2.3.2 и 2.3.3.

2.3.2. Продължителност на светлинния алармен сигнал

Светлинният сигнал на алармата трябва да продължава между 25 s и 5 min, след като алармата е била задействана.

Изключването на алармената система да води до незабавно прекратяване на светлинния алармен сигнал.

2.3.3. Тип на светлинния алармен сигнал

Периодично светване на всички лампи на пътепоказателите на превозното средство и/или светлината в отделението за пътници, заедно с всички светлини, които са включени в същата електрическа верига.

Честота на превключванията 2 ± 1 Hz.

Позволяват се също и асинхронни светлинни алармени сигнали, както при звуковите алармени сигнали.

Вкл. време = изкл.време ± 10 %

2.4. Радиоаларми (пейджър) - ако е вграден

Алармените системи за превозни средства могат да притежават възможност да създават сигнал за тревога чрез радиоизлъчване.

2.5. Заключване на управлението на алармената система

Преднамереното или случайното включване на алармената система да бъде невъзможно, когато двигателят на превозното средство е в режим на работа.

2.6. Включване и изключване на алармената система 2.6.1. Включване

Позволен е всеки подходящ начин на включване на алармената система, при условие че този начин няма да предизвиква случайно включване на сигнала на алармената система.

2.6.2. Изключване

Изключването на алармената система на превозното средство да се извършва с едно от следните устройства или чрез комбинация от тях (разрешени са и други устройства, притежаващи равностойни характеристики): 2.6.2.1. механичен ключ (съответстващ на изискванията на част IV), който може да бъде съчетан с цен­тралната заключваща система на превозното средство, включващ поне 1000 варианта и действаща от външната страна на превозното средство; 2.6.2.2. електрическо/електронно устройство, например дистанционно управление с поне 50 000 варианта, което работи с променящ се код и/или има минимално време за сканиране 10 денонощия, например 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на комбинациите 50 000; 2.6.2.3. механичен ключ или електрическо/електронно устройство вътре в защитеното отделение за пътници с определено забавяне с времето за влизане или излизане.

2.7. Забавяне за излизане

Ако превключващото устройство за включване на алармената система е монтирано в защитаваната зона, се осигурява задържане за времето на излизане. Трябва да е възможно да се подбере време за задържане между 15 и 45 s, след като е бил задействан превключвателят на устройството. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача.

2.8. Забавяне за влизане

Ако превключващото устройство за изключване на алармената система е монтирано в защитаваната зона, се допуска задържане от минимум 5 s до максимум 15 s, преди да се задействат звуковият и светлинният сигнал на алармата. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача.

2.9. Индикатор за състоянието 2.9.1. Допуска се използването на светлинни индикатори, разположени в отделението за пътници или извън него, които да дават информация за състоянието на алармената система на превозното средство (включена, изключена, на какъв интервал е настроена алармата, дали е била задействана). Интензивността на светлината на светлинните сигнали, монтирани извън отделението за пътници, да е не по-голяма от 0,5 cd.

2.9.2. Ако е осигурена индикацията на краткотрайни “динамични” процеси, такива като промяната от “включено” към “изключено” или обратно, тя трябва да бъде светлинна и да отговаря на изискванията по т. 2.9.1. Допуска се тази оптична индикация да работи едновременно с пътепоказателите и/или със светлините в отделението за пътници, при условие че продължителността на светлинния импулс на пътепоказателите е не по-голяма от 3 s.

2.10. Захранване

Източник за захранване на алармената система може да бъде акумулаторната батерия на превозното средство.

Когато е предвидена допълнителна батерия, тя трябва да бъде акумулаторна и да не захранва нито една от частите на електрическата система на превозното средство.

2.11. Изисквания относно допълнителни функции 2.11.1. Самопроверка, автоматична индикация при повреда

При включване на алармената система чрез функцията самопроверка (контрол за приемливо състояние) могат да бъдат установени и индицирани неправилни състояния, например отворени врати и т. н.

2.11.2. Сигнал за тревога при опасност

Позволява се светлинен и/или звуков и/или радиосигнал за тревога независимо от състоянието (включено или изключено) и/или от функцията на алармената система. Такъв сигнал за тревога трябва да се включва от вътрешността на превозното средство и не трябва да влияе на състоянието (включено или изключено) на алармената система. Сигналът за тревога при опасност да може да се изключва от ползващия превозното средство. Продължителността на включения звуков сигнал за тревога при опасност не трябва да бъде ограничавана. Сигналът за тревога при опасност да не блокира работата на двигателя или да го спира, ако той е в работещо състояние.

3. Работни параметри и условия за изпитване1

3.1. Работни параметри

Всички компоненти на алармената система на превозното средство работят безотказно при следните условия: 3.1.1. Климатични условия

Формулирани са два класа околна температура, както следва: • от - 40 до +85 °С за части, предназначени за монтаж в отделението за пътници или в багажното отделение; • от - 40 до +125 °С за части, предназначени за монтаж в отсека за двигателя, доколкото не са поставени други изисквания.

3.1.2. Степен на защита на електрическата инсталация

В съответствие с IЕС 529-1989 са предвидени следните степени на защита: • IP 40 - за части, които се монтират в отделението за пътници; • IP 42 - за части, които се монтират в отделението за пътници на открити/преработени и превозни средства с подвижен покрив, ако мястото за инсталиране изисква по-висока степен на защита от IP 40; • IP 54 - за всички други части.

1 Лампите, които се използват като част от светлинните алармени устройства и които са включени в стандартната осветителна система, не е необходимо да съответстват на работните параметри, дадени в т. 5.1, и не трябва да се представят за изпитванията, описани в т. 5.2.

Всички ограничения за разполагането на частите от инсталацията по отношение на прах, вода и температура са посочени в инструкцията за монтаж от производителя на алармената система.

3.1.3. Устойчивост на атмосферни влияния - 7 дни съгласно IЕС 68-2-30-1980.

3.1.4. Електрически условия

Номинално захранващо напрежение - 12V.

Диапазон на работното захранващо напрежение: от 9 до 15 V в температурния диапазон, посочен в т. 3.1.1.

Разрешено време за повишаване на напрежението при 23°С: максимум 1 h при U = 18V, максимум 1 min при U = 24V.

3.2. Условия на изпитване 3.2.1. Функционални изпитвания 3.2.1.1. Проверява се съответствието на алармената система с изискванията, както следва: а) продължителност на звуковия алармен сигнал съгласно т. 2.2.2 и 2.3.2; б) честота на превключвания и ниво на звука в съответствие с т. 2.3.3 и 2.2.3. 1 или съответно 2.2.3. 2; в) брой на циклите на алармата съгласно т. 2.1.1, ако е приложимо; г) проверка на заключването на управлението на алармената система съгласно т. 2.5.

3.2.1.2. Нормални състояния при изпитването напрежение U = 12 ± 0,2V; температура Т = 23 ± 5 °С.

3.2.2. Устойчивост при изменения на температурата и напрежението

Проверява се съответствието с изискванията по т. 3.2.1. 1 при следните условия: 3.2.2.1. Температура при изпитването Т = - 40 ± 2 °С; Напрежение при изпитването U = 9 ± 0,2V; Продължителност на съхранение 4 h.

3.2.2.2. За части, монтирани в отделението за пътници или в багажното отделение: температура при изпитването Т = 85 ± 2 °С; напрежение при изпитването U = 15 ± 0,2V; продължителност на съхранение 4 h.

3.2.2.3. За части, монтирани в отсека за двигателя, ако няма други изисквания: температура при изпитването Т = 125 ± 2 °С; напрежение при изпитването U = 15 ± 0,2V; продължителност на съхранение 4 h.

3.2.2.4. Както във включено, така и в изключено състояние алармената система се подлага на въздействието на повишено напрежение 18 ± 0,2V в продължение на 1 h.

3.2.2.5. Както във включено, така и в изключено състояние, алармената система се подлага на въздействието на повишено напрежение 24 ± 0,2V в продължение на 1 min.

3.2.3. Запазване на работоспособността след изпитване за устойчивост срещу проникване на чуждо тяло и вода

След изпитване за устойчивост срещу проникване на чуждо тяло и вода съгласно IEC 529-1989 за определяне степента на защита по т. 3.1.2 се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1.

3.2.4. Запазване на работоспособността след изпитване на влагоустойчивост

След изпитване за устойчивост на влага съгласно IEC 68-2-30-1980 се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1.

3.2.5. Изпитване за защита срещу обратна полярност

Компонентите на алармената система да не се повреждат при подаване на напрежение до 13V с обратна полярност в продължение на 2 min.

След провеждане на това изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1.

3.2.6. Изпитване за защита срещу късо съединение

Всички електрически връзки на алармената система да са устойчиви на късо съединение спрямо “маса” при напрежение 13V и/или да са защитени с предпазител. След провеждане на това изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1, ако е необходимо, със сменени предпазители.

3.2.7. Консумиран ток във включено състояние

Токът, който консумира цялата алармена система във включено състояние, заедно с индикатора за състоянието и имобилайзера при посочените в т. 3.2.1. 2 условия, не трябва да превишава 20 mA.

3.2.8. Запазване на работоспособността след изпитване на виброустойчивост 3.2.8.1. За това изпитване компонентите се разделят допълнително на два типа: тип 1: компоненти, стандартно монтирани към превозното средство; тип 2: компоненти, предназначени за закрепване към двигателя.

3.2.8.2. Компонентите или алармената система като цяло трябва да бъдат подложени на вибрации със синусоидална форма, чиито характеристики са, както следва: 3.2.8.2.1. за тип 1 - честотата трябва да бъде променлива от 10 до 500 Hz с максимална амплитуда ± 5 mm и максимално ускорение 3g (0-пик).

3.2.8.2.2. За тип 2 - честотата трябва да бъде променлива от 20 до 300 Hz с максимална амплитуда ± 2 mm и максимално ускорение 15g (0-пик).

3.2.8.2.3. За тип 1 и тип 2 - изменението на честотата е 1 октава/min.

Броят на циклите е 10, като изпитването се провежда по посока на трите оси. Вибрациите са приложени с максимална постоянна амплитуда при ниските честоти и с максимално постоянно ускорение при високите честоти.

3.2.8.2.4. По време на изпитването алармената система се свързва с електрическото захранване, като кабелът е закрепен на разстояние не по-малко от 200 mm.

3.2.8.4. След провеждане на вибрационното изпитване се повтаря функционалното изпитване по т. 3.2.1.

3.2.9. Изпитване на надеждност

При условията на изпитване по т. 3.2.1. 2 се извършват 300 пълни цикъла на алармените сигнали (звукови и светлинни) с 5 min пауза на звуковото сигнално устройство.

3.2.10. Изпитване за превключване с външен ключ (поставен от външната страна на превозното средство)

Ако не се използва заключващият цилиндър на оригиналната ключалка на вратата, с която е оборудвано превозното средство, се провеждат следните изпитвания: 3.2.10.1. Ключът да бъде конструиран по такъв начин, че да не се деформира дори и след изпитване от 2500 цикъла на включване/изключване във всяка посока, последвани от изпитване за устойчивост на корозия чрез въздействие на солени пръски в съответствие с IEC 68-2-11-1981 в продължение на не по-малко от 96 h.

3.2.11. Изпитване на системи за защита на обема на отделението за пътници

Алармите трябва да се задействат, когато през отворения прозорец на предната врата в отделението за пътници се внесе вертикална плоча с размери 0,2 ? 0,15 m на разстояние 0,3 m (измерено от центъра на вертикалната плоча), в посока напред и успоредно на пътната повърхност, със скорост 0,4 m/s и под ъгъл 45° спрямо надлъжната равнина на симетрия на превозното средство, както е показано на фигурата.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

Фигура. Изпитване на системи за защита на обема на отделението за пътници 3.2.12. Електромагнитна съвместимост

Алармените системи на превозните средства трябва да удовлетворяват съответните технически изисквания и по-специално по отношение на електромагнитната съвместимост (ЕМС).

3.2.13. Защита срещу фалшива аларма при удар на превозното средство

Проверява се удар с енергия до 4,5 J, създаден от тяло с формата на полусфера с диаметър 165 mm и твърдост (70 ± 10) Shore A, и приложен със заоблената част от неговата повърхност където и да е по каросерията на превозното средство или остъкляването, дали не предизвиква фалшива аларма.

3.2.14. Защита срещу фалшива аларма при спадане на напрежението

Проверява се бавно спадане на напрежението на главната акумулаторна батерия при продължително разреждане със скорост 0,5 V/h до напрежение 3V дали не предизвиква фалшива аларма.

Условията на изпитване са посочени в т. 3.2.1.2.

3.2.15. Защитата срещу фалшив сигнал на системата за защита на обема на отделението за пътници

Системите, предназначени за защита на отделението за пътници, съгласно точка 1.1.1 се изпитват заедно с превозното средство, което е в нормално състояние (виж т. 3.2.1. 2).

Системата, монтирана съгласно инструкциите на производителя, да не се задейства, когато е била подложена 5 пъти на изпитването по т. 3.2.13 през интервал 0,5 s.

Присъствието на хора, докосващи или обикалящи около превозното средство (при затворени прозорци), да не предизвиква фалшива аларма.

4. Инструкции

Всяка алармена система за превозно средство се придружава от: 4.1. Инструкция за монтаж, съдържаща: 4.1.1. списък на превозните средства и на моделите превозни средства, за които е предназначено устройството; този списък може да бъде конкретен или общ, например “всички превозни средства с бензинови двигатели и акумулаторни батерии с напрежение 12 V и свързан към “маса” отрицателен полюс”; 4.1.2. начина на монтаж, илюстриран със снимки и/или много ясни чертежи; 4.1.3. когато се отнася за алармени системи, включващи имобилайзер, трябва да бъде осигурена допълнителна инструкция по отношение на съответствието с изискванията на приложение № 10.

4.2. Образец на сертификат за монтаж е посочен в част III.

4.3. Общи инструкции към купувача на алармената система, които да насочва неговото внимание към: - изискването алармената система да бъде монтирана в съответствие с инструкциите на производителя; - необходимостта да се избере добър монтьор (същият може да бъде препоръчан и от производителя); - изискването сертификатът за монтаж, приложен към алармената система, да се попълни от монтьора.

4.4. Инструкция за експлоатация

4.5. Инструкция за поддържане

4.6. Общо предупреждение за опасността от извършване на каквито и да са изменения или допълнения към алармената система; такива изменения или допълнения автоматично правят невалиден сертификата за монтаж по т. 4.2.

4.7. Информация за мястото (местата) на маркировката за одобряване, посочена в приложение № 7 към тази наредба, и/или на сертификата за съответствие, посочен в приложение № 8.

Част II

Изисквания към превозни средства по отношение на оригиналната им алармена система

1. Общи изисквания

1.1. Алармената система да е оформена и вградена по такъв начин, че да създава алармен сигнал в случай на проникване в превозното средство или на влияние върху него.

Сигналът за тревога е звуков, като допълнително може да включва светлинни сигнални устройства или е аларма с радиовръзка, или комбинация от тези възможности.

1.2. Превозните средства, оборудвани с оригинални алармени системи, да отговарят на съответните технически изисквания, по-специално по отношение на електромагнитна съвместимост (ЕМС).

1.3. Ако оригиналната алармена система за превозни средства включва възможността да излъчва радиосигнали, например за включване и изключване на алармата или на излъчването на сигнала, тя изпълнява съответните изисквания на стандартите ETSI. Честотата е 433,92 MHz при максимална излъчвана мощност 25 mW.

1.4. Оригиналната алармена система и нейните компоненти не се задействат по невнимание, в частност когато двигателят е в работещо състояние.

1.5. Повреди в оригиналната алармена система или повреди на нейното електрическо захранване не се отразяват на безопасната работа на превозното средство.

1.6. Оригиналната алармена система, нейните компоненти и контролираните от нея части са монтирани по такъв начин, че до минимум е сведена опасността да бъде направена неработоспособна, или да бъде унищожена бързо и без привличане на вниманието, чрез използването например на евтини инструменти, които могат да бъдат лесно скрити, на оборудване или самоделни приспособления, които могат да бъдат лесно използвани на публично място.

1.7. Алармената системата е разработена така, че даването “на късо” на която и да е сигнална верига не поврежда никоя от функциите й освен тази, чиято верига е била дадена “на късо”.

1.8. Оригиналната алармена система може да включва имобилайзер, който да съответства на изискванията на приложение № 10.

2. Специфични изисквания

2.1. Обхват на защитата 2.1.1. Общи разпоредби

Оригиналната алармена система установява и сигнализира поне отварянето на която и да е от вратите на превозното средство, капака на двигателя и багажника. Повредата или изключването на източниците на светлина, например светлините на отделението за пътници, не разстройва функционирането на управлението.

Инсталирането на допълнително действащи сензори: - при проникване в превозното средство, контрол на обема на отделението за пътници, контрол на стъклата на прозорците, счупване на който и да е остъклен участък, или

- опит за кражба на превозното средство, например със сензор, чувствителен към накланяне, е позволено, като се имат предвид мерките за предпазване от ненужно активиране на алармата (фалшива аларма, виж т. 2.1.2).

Тъй като тези допълнителни сензори създават сигнал за тревога, както след като е настъпило проникване (например при разбиване на остъклен участък), така и при външни влияния (например вятър), сигналът на алармата, активиран от един от допълнителните сензори, се задейства не-повече от 10 пъти в рамките на периодa, през който е задействана оригиналната алармена система.

В този случай периодът на задействане се определя от времето, необходимо на притежателя/ползвателя на превозното средство за изключване на системата.

Някои видове допълнителни сензори, например за контрол на обема на отделението за пътници (ултразвукови, инфрачервени) или сензори за накланяне и т. н., могат да бъдат деактивирани по желание на притежателя/ползвателя на превозното средство. В този случай всеки път преди да бъде включена оригиналната алармена система на превозното средство, се извършват действията, необходими за тяхното деактивиране. Когато системата е във включено състояние, изключването на сензорите е невъзможно.

2.1.2. Защита срещу фалшива аларма.

2.1.2.1. Прави се необходимото както във включено, така и в изключено състояние, сигналът на оригиналната алармена система да не се задейства при: - сблъскване на превозното средство - изпитване, определено в т. 3.2.13; - спадане на напрежението на акумулаторната батерия поради продължително разреждане - изпитване, определено в т. 3.2.14; - фалшива аларма от сензорите за защита на обема на отделението за пътници - изпитване, определено в т. 3.2.15.

2.1.2.2. Техническата служба, отговорна за провеждане на изпитването за одобряване, може да пропусне някои от посочените изпитвания, ако заявителят на одобряването може да демонстрира (например чрез технически данни), че защитата срещу фалшиви сигнали на алармата е осигурена в достатъчна степен.

2.2. Звуков алармен сигнал 2.2.1. Общи разпоредби

Сигналът на алармата да се чува и разпознава ясно, да се различава значително от другите звукови сигнали, използвани при движението по пътищата.

Към оригиналното сигнално звуково устройство в зона на превозното средство, която се контролира от неговата оригинална алармена система и където ще бъде защитено срещу лесен и бърз достъп от хора, може да бъде монтирано допълнително отделно устройство за звуков алармен сигнал.

Ако се използва отделно устройство за звуков алармен сигнал, в съответствие с т. 2.2.3. 1 оригиналната алармена система може да задейства допълнително и оригинално монтираното сигнално звуково устройство, при условие че всяка повреда на стандартното устройство за звуков сигнал (което по принцип е по-лесно достъпно) не се отразява на работата на обособеното устройство за звуков алармен сигнал.

2.2.2. Продължителност на звуковия алармен сигнал: минимална - 25 s; максимална - 30 s.

Звуковият алармен сигнал може да звучи отново само след следващото въздействие върху превозното средство, т. е. след посочения интервал от време (за ограниченията виж т. 2.1.1 и 2.1.2).

Изключването на оригиналната алармена система трябва незабавно да прекрати нейния звуков сигнал.

2.2.3. Изисквания относно звуковия алармен сигнал 2.2.3.1. Данните за устройства за звуков алармен сигнал с постоянен тон (постоянен честотен спектър), например клаксони, сирени и др., са в съответствие с част V.

Пулсиращ сигнал на алармата (вкл./изкл.): честота на превключванията 2 ± 1 Hz; вкл. време = изкл. време ± 10 %.

2.2.3.2. Устройства за звуков алармен сигнал с честотна модулация - звуковите и другите данни са в съответствие с посочените в част V, но представляват изменения на тона на излъчвания звуков сигнал в границите на значителен честотен диапазон (1800 до 3550 Hz) и в двете посоки. Честота на колебанията 2 ± 1 Hz.

2.2.3.3. Ниво на звука

Източникът на звук трябва да бъде устройство за звуков алармен сигнал, одобрено съгласно Наредба № 65 от 2003 г. за одобряване типа на устройства за звуков сигнал на моторни превозни средства, или устройство, съответстващо на изискванията на т. 1 и 2 от част V. Когато източникът на звук се различава от оригинално монтираното устройство за звуков сигнал на превозното средство, минималното ниво на звука може да бъде намалено до 100 dB(А), измерено по реда на част V от това приложение.

2.3. Светлинен алармен сигнал - ако е монтирана 2.3.1. Обща разпоредба

При случай на проникване в (или въздействие върху) превозното средство устройството задейства светлинен алармен сигнал, както е описано в т. 2.3.2 и 2.3.3.

2.3.2. Продължителност на светлинния алармен сигнал

Светлинният сигнал на алармата да има продължителност между 25 s и 5 min, след като алармата е била задействана. Изключването на оригиналната алармена система да доведе до незабавно спиране на светлинния алармен сигнал.

2.3.3. Тип на светлинния алармен сигнал

Периодично светване на всички лампи на пътепоказателите на превозното средство и/или светлината в отделението за пътници, заедно с всички светлини, които са включени в същата електрическа верига.

Честота на превключванията 2 ± 1 Hz.

Позволяват се също и асинхронни светлинни алармени сигнали, както при звуковите алармени сигнали.

Вкл. време = изкл. време ± 10 %.

2.4. Радиоаларма (пейджър) - ако е вградена

Оригиналните алармени системи могат да притежават възможност да създават сигнал за тревога чрез радиоизлъчване.

2.5. Заключване на управлението на оригиналната алармена система * Когато двигателят е в режим на работа, да бъде невъзможно преднамерено или случайно включване на оригиналната алармена система.

2.6. Включване и изключване на оригиналната алармена система 2.6.1. Включване

Позволен е всеки подходящ начин на включване на алармената система, при условие че този начин няма да предизвиква случайно включване на сигнала на алармената система.

2.6.2. Изключване

Изключването на оригиналната алармена система да се извършва с едно от следните устройства или чрез комбинация от тях: 2.6.2.1. механичен ключ (съответстващ на изискванията, посочени в част IV), който може да бъде съчетан с централната заключваща система на превозното средство, включващ поне 1000 варианта, и действаща от външната страна на превозното средство; 2.6.2.2. електрическо/електронно устройство, например дистанционно управление, с поне 50 000 вариан­та, което работи с променящ се код и/или има минимално време за сканиране 10 денонощия, например 5000 варианта за 24 часа при минимален брой на комбинациите 50 000; 2.6.2.3. механичен ключ или електрическо/електронно устройство вътре в защитеното отделение за пътници с определено забавяне с времето за влизане или излизане; 2.6.2.4. Разрешено е използването и на други устройства, които дават еквивалентни възможности за изключване.

2.7. Забавяне за излизане

Ако превключващото устройство за включване на оригиналната алармена система е монтирано в защитаваната зона, се предвижда времето на задържане за излизане, след като е бил задействан ключът, да бъде установено между 15 и 45 s. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача.

2.8. Забавяне за влизане

Ако устройството за изключване на оригиналната алармена система е монтирано в защитаваната зона, се допуска задържане от минимум 5 до максимум 15 s, преди да се задейства звуковият или светлинният сигнал. Може да има възможност да бъде настроен периодът на забавяне, за да подхожда на индивидуалните особености на водача.

2.9. Индикатор за състоянието * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на ЕС.

2.9.1. Допуска се използването на светлинни индикатори, разположени в отделението за пътници или извън него, които да дават информация за състоянието на оригиналната алармена система на превозното средство (включена, изключена, на какъв интервал е настроена алармата, дали е била задействана). Интензивността на светлината на светлинните сигнали, монтирани извън отделението за пътници, да не е по-голяма от 0,5 cd.

2.9.2. Ако е осигурена индикацията на краткотрайни “динамични” процеси, такива като промяната от “включено” към “изключено” или обратно, тя да бъде светлинна в съответствие с т. 2.9.1. Такава светлинна индикация може да бъде направена да работи едновременно с пътепоказателите и/или със светлините за отделението за пътници, при условие че продължителността на светлинния импулс на пътепоказателите е не по-голяма от 3 s.

2.10. Захранване

Източник за захранване на оригиналната алармена система може да бъде акумулаторната батерия на превозното средство.

Когато е предвидена допълнителна батерия, тя да бъде акумулаторна и да не захранва нито една от частите на електрическата система на превозното средство.

2.11. Изисквания относно допълнителни функции 2.11.1. Самопроверка, автоматична индикация при повреда

При включване на оригиналната алармена система чрез функцията самопроверка (контрол за приемливо състояние) могат да бъдат установени и индицирани неправилни състояния, например отворени врати и т. н.

2.11.2. Сигнал за тревога при опасност

Позволява се светлинен и/или звуков, и/или радио- сигнал за тревога независимо от състоянието (включено или изключено) и/или от функцията на оригиналната алармена система. Такъв сигнал за тревога да се включва от вътрешността на превозното средство и да не се влияе от състоянието (включено или изключено) на оригиналната алармена система. Също така да е възможно сигналът за тревога при опасност да бъде изключен от ползващия превозното средство. Продължителността на включения звуков сигнал за тревога при опасност да не бъде ограничавана. Сигналът за тревога при опасност да не обездвижва двигателя или да го спира, ако той е в работещо състояние.

3. Условия на изпитването

Всички компоненти на оригиналната алармена система на превозно средство или алармената система се изпитват в съответствие с процедурата, описана в т. 3 на част I.

Тези изисквания не се отнасят за: 3.1. онези компоненти, които са монтирани и изпитани като част от превозното средство независимо дали има или няма монтирана алармена система (например светлини); или 3.2. онези компоненти, които са били изпитани предварително като части от превозно средство, за което е представен съответен документ.

4. Инструкции

Всяко превозно средство се съпровожда от: 4.1. Инструкция за експлоатация; 4.2. Инструкция за поддържане; 4.3. Общо предупреждение относно опасностите от извършване на каквито и да са изменения или допълнения към оригиналната алармена система.

Част III

Сертификат за монтаж Аз, долуподписаният... , професионален монтьор, удостоверявам, че монтажът на описаната по-долу алармена система на превозното средство е извършен от мен съгласно предоставените от производителя на системата инструкции за монтаж.

Описание на превозното средство: Марка (търговско наименование на производителя): ...

Тип: ...

Сериен номер: ...

Регистрационен номер: ...

Описание на алармената система на превозното средство: Марка (търговско наименование на производителя): ...

Тип: ...

Номер на одобряване: ...

Извършено във:... на:...

Пълен адрес на извършилия монтажа (и печат, при необходимост): ...

Подпис:...

(да се посочи длъжността) Част IV

Изисквания към механичната ключалка

1. Цилиндърът на ключалката да не се подава на повече от 1 mm от капачката, като издадената част да бъде конична.

2. Връзката между вътрешната част на цилиндъра и неговата обвивка да бъде в състояние да издържи опъваща сила 600 N и въртящ момент 25 Nm.

3. Ключалката да бъде снабдена с препятствие срещу просвредляване на цилиндъра.

4. Профилът на ключа да има поне 1000 ефективни варианта.

5. Ключалката да не се отключва с ключ, който има само една разлика спрямо ключа, който съответства на ключалката.

6. Отворът за ключа на външната ключалка да бъде с капаче, или да е защитен по друг начин срещу проникването на замърсяване и/или вода.

Част V

Технически изисквания към звукови алармени устройства

1. Звуковите алармени устройства (ЗАУ) е необходимо да излъчват продължителен и постоянен звук, като неговият акустичен спектър не се променя значително по време на неговото действие. За ЗАУ, захранвани с променлив ток, това изискване се отнася само за постоянна честота на въртене на ротора на генератора в границите на диапазона, определен в т. 2.1.3.2.

2. Звуковите алармени устройства да притежават акустични характеристики (спектрално разпределение на нивото на акустическата енергия на звуковото налягане) и такива механични характеристики, че да могат да удовлетворят следните изпитвания в дадената последователност: 2.1. Измерване на звуковите характеристики 2.1.1. За предпочитане е звуковите алармени устройства да бъдат изпитани в безехова среда. Алтернативно, те могат да бъдат изпитани в полу-безехова камера или на открито пространство. В този случай се вземат мерки, за да се избегне отразяването от повърхността на участъка за провеждане на измерването (например чрез поставяне на редица от звукопоглъщащи екрани). Измерва се сферичното разпределение на звука с точност 1 dB, вътре в полусфера с радиус не по-малък от 5 m, при максималната честота, като специално се проверява в измерваното направление и на височината на устройството и на микрофона.

Нивото на околния шум трябва да бъде с поне 10 dB по-ниско от измерваното ниво на звуковото налягане.

Изпитваното устройство и микрофонът се разполагат на еднаква височина - между 1,15 и 1,25 m. Оста на максималната чувствителност на микрофона трябва да съвпада с посоката на максималното ниво на звука на устройството.

Микрофонът да е разположен така, че неговата мембрана да е на разстояние 2 ± 0,01 m от излъчващата повърхност на устройството. Ако устройството има няколко източника на звук, разстоянието се определя спрямо най-близката до микрофона излъчваща повърхност.

2.1.2. Нивото на звуковото налягане се измерва с помощта на прецизен шумомер от клас 1,0, съответстващ на изискванията на Публикация на IEC № 651, първа редакция (1979 г.).

Всички измервания се извършват при режим на работа на шумомера “F”. Общото ниво на звуковото налягане се измерва, като се използва крива А за честотна корекция.

Спектърът на излъчвания шум се измерва съгласно преобразуването на Фурие за акустични сигнали. Алтернативно може да се използва една трета октавни филтри, съответстващи на изискванията на Публикация на IEC № 225, първа редакция (1966 г.). В този случай нивото на звуково налягане при среднооктавна честота 2500 Hz се определя като квадратен корен от сумата на квадратите на звуковото налягане в една трета октавните ленти със средни честоти 2000, 2500 и 3150 Hz.

Във всеки случай за основен се счита само методът с преобразуване на Фурие.

2.1.3. Захранването на звуковите алармени устройства според случая може да бъде със следните на­прежения: 2.1.3.1. Ако звуковите алармени устройства се захранват с постоянен ток, измереното на клемите на източника на електрическо захранване изпитвателно на­прежение, равно на 6, 5, 13 или 26 V, отговаря съответно на стандартните напрежения 6, 12 и 24 V; 2.1.3.2. Ако звуковите алармени устройства се захранват с променлив ток, захранването се осъществява от електрически генератор от същия тип, какъвто обикновено се използва за захранване на този тип звуково алармено устройство. Акустичните характеристики на алармата се записват при честота на въртене на ротора на генератора, равна на 50, 75 и 100% от максималната честота на въртене на ротора за продължителна работа, определена от производителя на генератора. По време на това изпитване към генератора не се включват други електрически товари. Изпитването на надеждност, описано в т. 3, се провежда при скоростта, определена от производителя на оборудването и избрана от горния ред.

2.1.4. Ако при изпитване на звуково алармено устройство, захранвано с постоянен ток, се използва токоизправител, променливата съставка на напрежението, измерена на неговите клеми, когато предупреждаващото устройство е в задействано състояние, да не бъде по-голяма от 0,1 V, от връх до връх.

2.1.5. За звуково алармено устройство, захранвано с постоянен ток, съпротивлението на захранващите проводници, включително клемите и контактите, да е колкото е възможно по-близко до: а) 0,05 ? - за 6-волтова верига; б) 0,10 ? - за 12-волтова верига; в) 0,20 ? - за 24-волтова верига.

2.1.6. Устройството да бъде монтирано устойчиво, като се използва част или части, предвидени от производителя, към опора, чиято маса е поне 10 пъти по-голяма от масата на устройството и не по-малка от 30 kg. Освен това монтирането на устройството да бъде такова, че отразяването от страна на опората и нейните собствени вибрации да не оказват забележимо влияние върху резултатите от измерванията.

2.1.7. При описаните условия А-претегленото ниво на звуковото налягане да не надвишава 118 dB(A). Освен това нивото на звуковото налягане в честотния диапазон от 1800 до 3500 Hz трябва да бъде по-голямо от нивото при всяка честотна лента над 3500 Hz и във всеки случай да е равно на 105 dB(A) или по-голямо.

2.1.8. Дадените изисквания също да се изпълняват и от устройство, предназначено за изпитването на надеждност, описано в т. 3, със захранващо напрежение, изменяно между 115 и 95 % от неговата номинална стойност при звукови алармени системи, захранвани с постоянен ток, а за захранвани с променлив ток алармени системи - между 50 и 100 % от максималната скорост на генератора, определена от производителя за продължителен режим на работа.

2.1.9. Времето, изминаващо от момента за задействане до момента, в който звукът достига минималното ниво, определено в точка 2.1.7, да не превишава 0,2 s, измерено при околна температура 20 ± 5 °С.

Тази разпоредба се прилага по-специално за устройства с електропневматично действие.

2.1.10. Устройства, които са с пневматично, или с електропневматично действие, когато са настроени в съответствие с указанията на производителя, да имат същите акустични характеристики, каквито се изискват за звуковите алармени устройства с електрическо действие.

2.1.11. При устройства с няколко излъчвани тона, при които излъчвателят на всеки тон има възможност да функционира независимо, минималната определена стойност се получава, когато всеки от съставните излъчватели работи самостоятелно. Когато съставните излъчватели работят едновременно, да не се превишава максималната стойност на общото ниво на звука.

3. Изпитвания за надеждност

3.1. Звуковото алармено устройство се захранва с ток с номинално напрежение и със съпротивление на захранващия кабел, определено в т. 2.1.3 и 2.1.5, и работи 50 000 пъти, всеки път по една s, следвана от пауза от 4 s. По време на изпитването акустичното алармено устройство се охлажда от въздушен поток със скорост приблизително 10 m/s.

3.2. Ако изпитването се провежда в безехова камера, тази скорост да бъде достатъчна, за да осигурява нормално разсейване на топлината, излъчвана от устройството по време на изпитването за надеждност.

3.3. Околната температура в помещението, в което се провежда изпитването, е между +15 и +30 °С.

3.4. Ако след като звуковото алармено устройство е отработило половината на описания брой пъти, характеристиките на звуковото ниво вече не са същите както преди изпитването, акустичното алармено устройство може да бъде настроено. След като е работило описания брой пъти и след последвала настройка, ако е необходимо, акустичното алармено устройство преминава изпитването, описано в т. 2.1.

3.5. За сигнални устройства от електропневматичен тип, устройството може да бъде смазвано с препоръчано от производителя масло след всеки 10 000 цикъла на работа.

4. Изпитвания за одобряване на типа

Изпитванията се провеждат с два образеца от всеки тип, представен от производителя за одобряване. Двата образеца се подлагат на всички изпитвания и е необходимо да отговорят на техническите изисквания, определени в тази част.