Наредба № 102 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М3 и компоненти по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване

МИНИСТЕРСТВО

НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА

НАРЕДБА № 102 от 8 януари 2004 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М3 и компоненти по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване

Глава първа

ОБЩА РАЗПОРЕДБА Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. условията и реда за: а) одобряване типа на нови извънградски моторни превозни средства (ПС) от категория М3 за повече от 22 седящи пътници и непредназначени за превоз на правостоящи пътници по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване; б) одобряване типа на компонент по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване; 2. техническите изисквания към вътрешните материали и към монтажа им.

Глава втора

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА НОВИ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ОТНОШЕНИЕ ПОЖАРОУСТОЙЧИВОСТТА НА ВЪТРЕШНОТО ОБОРУДВАНЕ

Раздел I

Заявление за одобряване на типа Чл. 2. Типът на ПС по отношение на пожароустойчивостта се одобрява по реда на глава втора, раздел II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (ДВ, бр. 59 от 2003 г. ).

Чл. 3. (1) За одобряване типа на ПС по отношение на пожароустойчивостта производителят подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИД на ИА “АА”). (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 1 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, показват съответните елементи с ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите и отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация и за неговото действие. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II

Одобряване типа на ПС Чл. 4. (1) Производителят предоставя на техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията, ПС, представително за типа, за който е подадено заявление за одобряване на типа.

(2) При ПС от един и същи тип производителят предоставя на техническата служба ПС, представително за съответния тип, което отговаря на техническите изисквания, посочени в глава трета.

Чл. 5. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа ПС по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване, когато: 1. превозното средство отговаря на технически изисквания по тази наредбата; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздели II или III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Сертификат по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 6. Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаването на сертификат по чл. 5, ал. 1 на основания, свързани с пожароустойчивостта на вътрешното оборудване, когато ПС отговаря на изисквания на тази наредбата.

Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на сертификат по чл. 5, ал. 1 при условията на чл. 43 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 5, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 8. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа ПС по отношение пожароустойчивостта на вътрешното оборудване.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба тип ПС по отношение пожароустойчивостта на вътрешното оборудване се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 9. (1) За всеки одобрен тип ПС по отношение пожароустойчивостта на вътрешното оборудване се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За различните одобрени типове ПС се издават различни номера.

Чл. 10. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава трета

ОДОБРЯВАНЕ ТИПА НА КОМПОНЕНТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЖАРОУСТОЙЧИВОСТТА

Раздел I

Заявление за одобряване на типа Чл. 11. Типът на компонент по отношение на пожароустойчивостта, предназначен за монтиране на тип ПС от категория М3, се одобрява по реда на глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 12. (1) За одобряване типа на компонент по отношение на пожароустойчивостта производителят на ПС или производителят на компонента подава заявление до изпълнителния директор на ИА “АА”. (2) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага попълнен списък с данни в три екземпляра по образец съгласно приложение № 3 с приложено към него съдържание.

(3) Всички схеми и чертежи, приложени към списъка с данни, се представят в подходящ мащаб, достатъчно подробни, в размер А4 или в папка с размер А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват съответните елементи с ясно различими подробности.

(4) За системите, компонентите или отделните възли с електронно управление към списъка с данни се прилага информация и за неговото действие. (5) Към заявлението по ал. 1 производителят прилага и документ за платена държавна такса.

Раздел II

Одобряване на типа Чл. 13. Производителят предоставя на техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията: 1. образци по глава пета; 2. устройства като седалки, разделителни стени и др., по един комплект от устройство.

Чл. 14. (1) Всеки компонент се обозначава: 1. с марката или търговското наименование на производителя; 2. наименование и адрес на производителя.

(2) Обозначенията по ал. 1 да бъдат ясни, четливи и незаличими, включително и когато компонентът е монтиран на ПС.

Чл. 15. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” издава сертификат за одобряване типа на компонент по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване, когато: 1. компонентът отговаря на технически изиск­вания по тази наредба; 2. е изпълнена процедурата по глава втора, раздел IV от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Сертификат по ал. 1 се издава по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 16. Изпълнителният директор на ИА “АА” не може да откаже издаването на сертификат по чл. 15, ал. 1 на основания, свързани с пожароустойчивостта, когато компонентът отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 17. (1) Изпълнителният директор на ИА “АА” отказва издаването на сертификат по чл. 15, ал. 1 при условията на чл. 43 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) Отказът да се издаде сертификат по чл. 15, ал. 1 се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 18. (1) За всеки одобрен тип компонент по отношение пожароустойчивостта се издава номер на одобряването при спазване на изискванията за образуване на номера съгласно приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(2) За различните одобрени типове компоненти се издават различни номера.

Чл. 19. (1) Всеки компонент, съответстващ на одобрен по тази наредба тип, носи маркировка за одобряване на типа. Маркировката се състои от: 1. символ - правоъгълник, който огражда буквите “bg”, последван от числото 34; 2. “базов номер на одобряване”, предвиден в секция 4 на приложение № 5 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, предшестван от цифрите “00”, поставен в съседство на правоъгълника; 3. стрелка, показваща посоката, в която е била определена скоростта на горене, както следва: а) Ц за хоризонтална посока; б) Ч за вертикална посока; в) ЦЧ за хоризонтална и вертикална посока. (2) Към обозначенията по ал. 1 се добавят и символите: 1. “V” - показващ, че компонентът е бил одобрен по отношение на устойчивостта му на топене; и/или 2. “CD” - показващ, че компонентът е бил одобрен като комплектувано изделие, например седалки, разделителни стени, багажни полици и др.

(3) Когато одобрена като компонент седалка, комплект от възглавница за сядане или облегалка, или седалка-пейка са тапицирани с един и същ материал, те може да притежават една маркировка.

(4) Маркировката се поставя върху материала така, че да бъде леснодостъпна и незаличима, когато материалът е използван в ПС.

(5) Маркировка за одобряване на типа е дадена в приложение № 5.

Чл. 20. (1) Производителят писмено информира изпълнителния директор на ИА “АА” за всички изменения на типа компонент по отношение пожароустойчивостта.

(2) В случай на изменение на одобрения в съответствие с тази наредба компонент по отношение пожароустойчивостта се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Чл. 21. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Глава четвърта

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ВЪТРЕШНИТЕ МАТЕРИАЛИ И КЪМ МОНТАЖА ИМ Чл. 22. (1) Вътрешните материали, използвани за отделението за пътници на ПС, преминават през едно или повече изпитвания съгласно приложения № 6, 7 и 8.

(2) При изпитване съгласно приложение № 6 се предоставят пет образци в случай на ненасочено изпитване, а в случай на насочено изпитване се предоставят десет образци - по пет за всяка посока, от следните материали: 1. използвани за тапициране на седалки и техните принадлежности (включително седалката на водача); 2. използвани за вътрешна облицовка на тавана и за вътрешно облицоване на страничните и задните стени, включително разделителните стени; 3. с топлинни и/или акустични функции, използвани за вътрешно облицоване на пода и за вътрешно облицоване на багажни полици, отоплителни и вентилационни тръби; 4. използвани за монтаж на осветлението.

(3) Резултатът от изпитванията е задоволителен, когато хоризонталната скорост на горене не надвишава 100 mm/min или ако пламъкът се загаси, преди да е достигнал крайната точка, като се вземат предвид най-лошите резултати.

(4) Производителят изпраща образец от материалите по ал. 1 на техническата служба.

Чл. 23. (1) При двустранно изпитване съгласно приложение № 7 се предоставят четири образеца в случай, че не са еднакви от: 1. материали, използвани за вътрешно облицоване на тавана; 2. материали, използвани за вътрешно облицоване на багажни полици, отоплителни и вентилационни тръби, разположени в тавана; 3. материали, използвани за осветление, разположено в багажните полици и/или тавана.

(2) Резултатът от изпитванията е задоволителен, когато не се образуват капки, които запалват памучната вата, като се вземат предвид най-лошите резултати.

(3) Производителят изпраща образец от материалите по ал. 1 на техническата служба.

Чл. 24. (1) При изпитване на материали за пердета, щори или други части за окачване се предоставят три образеца в случай на ненасочено изпитване за разпространение или шест образеца в случай на насочено изпитване за раз­пространение съгласно приложение № 8.

(2) Резултатът от изпитванията е задоволителен, когато вертикалната скорост на горене не надвишава 100 mm/min, като се вземат предвид най-лошите резултати.

(3) Производителят изпраща образец от материала по ал. 1 на техническата служба.

Чл. 25. Изпитванията, посочени в приложения № 6, 7 и 8, не се прилагат за следните материали: 1. компоненти, направени от метал или стъкло; 2. всяка отделна принадлежност от неметален материал и с маса, по-малка от 200 g, предназначена за монтиране в седалка; ако общата маса на принадлежностите, изготвени от неметален материал за една седалка, надвиши 400 g, тогава всеки материал се изпитва; 3. компоненти, на които външната площ или обем не превишава съответно: а) 100 или 40 cm2 за компоненти, които са свързани към индивидуално място за сядане; б) 300 или 120 cm2 за ред седалки и максимум на линеен метър от вътрешността на отделението за пътниците за тези елементи, които са разпределени в ПС и които не са свързани към едно индивидуално място за сядане; в) електрически кабели; г) компоненти, за които не може да се вземе проба с размерите, описани в т. 3. 1 от приложение № 6, т. 3 от приложение № 7 и т. 3.1 от приложение № 8.

Чл. 26. (1) Материали и/или оборудване, използвани в отделението за пътници и/или в устройства, одобрени като компонент, се монтират, така че да се намали рискът от възникване на пламък или неговото разпространение.

(2) Материалите и/или оборудването се монтират в съответствие с предназначението им и изпитванията, през които преминават, са по отношение на тяхната горимост и разтопяемост (хоризонтална/вертикална посока).

Чл. 27. Лепила, използвани за закрепване на вътрешни материали към конструкцията, не трябва да нарушават пожароустойчивостта на материала.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредбата: 1. “Превозно средство” е всяко ново моторно ПС от категория М3, както е определена в чл. 149 от Закона за движението по пътищата, предназначено за движение по пътищата, комплектувано или некомплектувано, притежаващо най-малко четири колела и максимална проектна скорост не по-малка от 25 км/ч.

2. “Компонент” е устройство, което е част от ПС и може да бъде одобрявано независимо от ПС, като приложимото към него техническо изискване определя начина на извършване на одобрението.

3. “Тип превозно средство” са ПС, които не се различават по следните съществени характеристики: а) оборудване като материали, седалки, пердета, разделителни стени и др., използвани в отделението за пътниците; б) масата на оборудването, доколкото тя влияе на характеристиките, описани в тази наредба; в) стандартно разположение или закрепване на оборудването, което не оказва определящо значение на характеристиките им, описани в тази наредба.

4. “Одобряване на превозно средство” е одобряване на тип ПС, както е дефинирано в т. 3 по отношение на горимостта на вътрешните компоненти на отделението за пътници.

5. “Одобряване на компонент” е одобряване на оборудване като материали, седалки, пердета, разделителни стени и др.

6. “Тип компонент” са компоненти, които не се различават по следните съществени характеристики: а) основен материал(и) като вълна, пластмаса, гума, смесени материали; б) предназначение (тапициранe на седалки, облицовка на тавана и др. ); в) обозначаване на типа от производителя; г) брой на пластовете в случай на сборни материали; д) други характеристики, които биха имзналчени есъществено значение по отношение на характеристиките, описани в тази наредба.

7. “Отделение за пътници” е пространството, обслужващо пътуващите, вкл. бар, кухня, тоалетна и др., ограничено от: а) покрива; б) пода; в) страничните стени; г) вратите; д) външните стъкла; е) задните облегалки на отделението или равнината на облегалките на задните седалки; ж) от страната на водача по отношение на средната надлъжна вертикална равнина на ПС, вертикалната равнина, преминаваща през R точка; з) от противоположната страна по отношение на средната надлъжна вертикална равнина на ПС, предните облегалки за глава.

8. “Седалка” е устройство, което може да е самостоятелно или несамостоятелно от конструкцията на ПС, комплектувано с всички принадлежности и предназначено за сядане на един възрастен човек. Определението се отнася както за индивидуална седалка, така и за част от седалка-пейка, предназначена за сядане на един възрастен човек.

9. “Група седалки” са седалки тип пейка или седалки, които са отделени в редове, чиито закрепвания съответно предно закрепване за задния ред и задно закрепване на предния ред лежат на една линия и които осигуряват едно или повече места за възрастни.

10. “Седалка-пейка” е конструкция, комплектувана с принадлежности, предназначена за сядане на повече от един възрастен пътник.

11. “Скорост на горене” е отношението на разстоянието, през което е преминал пламъкът, измерено съгласно приложения № 5 и/или 7 от наредбата, и времето за изгаряне на това разстояние. Измерва се в mm/min.

12. “Съставен материал” е материал, съставен от няколко пласта от еднакви или различни материали, свързани заедно по техните повърхности чрез циментиране, залепване, покриване или заваряване и др. Когато различни материали са свързани заедно прекъснато (например чрез зашиване, високочестотно заваряване, нитоване), тези материали не се считат за съставни материали.

13. “Лице на материала” е страната на материала, която е обърната към отделението за пътници, където той е използван в ПС.

14. “Тапицерия” е комбинация от вътрешни подложки и покриващ лицев материал, които заедно образуват възглавница на седалковата конструкция.

15. “Облицовка” е материал(и), които заедно покриват повърхностите като таван, стени или под.

16. “Производител” е физическо или юридическо лице, което осъществява производството на ПС, система, компонент или отделен технически възел, отговаря за всички етапи в процеса на одобряване типа и осигурява съответствието на произведените ПС, система, компонент или отделен технически възел с одобрения тип. Производителят може да не е пряко свързан с всички етапи на производство на ПС, система, компонент или отделен технически възел, които са предмет на одобряване на типа. Производителят може да упълномощи писмено свой представител - местно лице, който е регистриран по Търговския закон, да действа от негово име за изпълнение на задълженията, свързани с изискванията по тази наредба.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 138, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. § 3. Наредбата влиза в сила от 31 декември 2005 г.

Министър: Н. Василев

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

Списък с данни № ... за целите на одобряване типа на ПС по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване 0. * Обща информация

0. 1. Марка (търговско наименование на производителя): 0.2. Тип: 0.3. Начини за идентификация на типа, ако се маркира на превозното средство: 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория превозно средство съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата: 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): 1. Общи конструктивни характеристики на превозното средство

1.1. Снимки и/или чертежи на представителното превозно средство (образец): 9. Каросерия

9.10. Вътрешно оборудване 9.10. 3. Седалки 9.10. 3.1. Брой: 9.10.7. Горимост на материалите, използвани за облицоване на вътрешната конструкция на някои категории моторни превозни средства 9.10.7.1. Материали, използвани за вътрешно облицоване на тавана 9.10.7.1.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.1.2. За неодобрени материали или компоненти 9.10.7.1.2.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.1.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.1.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.1.2.4. Максимална/минимална дебелина:...mm 9.10.7.2. Материали, използвани за задната и страничните стени 9.10.7.2.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.2.2. За неодобрени материали 9.10.7.2.2.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.2.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.2.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.2.2.4. Максимална/минимална дебелина: ...mm 9.10.7.3. Материали, използвани за пода 9.10.7.3.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.3.2. За неодобрени материали 9.10.7.3.2.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.3.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.3.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.3.2.4. Максимална/минимална дебелина: ...mm 9.10.7.4. Материали, използвани за тапициране на седалките 9.10.7.4.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.4.2. За неодобрени материали 9.10.7.4.2.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.4.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.4.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.4.2.4. Максимална/минимална дебелина:...mm 9.10.7.5. Материали, използвани за отоплителните и вентилационните тръби 9.10.7.5.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.5.2. За неодобрени материали 9.10.7.5.2.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.5.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.5.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.5.2.4. Максимална/минимална дебелина: ...mm 9.10.7.6. Материали, използвани за багажните полици 9.10.7.6.1. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.6.2. За неодобрени материали 9.10.7.6.2.1. Основни материали/обозначаване:.../...

9.10.7.6.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.6.2.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.6.2.4. Максимална/минимална дебелина: ...mm 9.10.7.7. Материали, използвани за други цели 9.10.7.7.1. Определени цели: 9.10.7.7.2. Номера на одобрение на типа компоненти, ако има: 9.10.7.7.3. За неодобрени материали 9.10.7.7.3.1. Основни материали/обозначаване: .../...

9.10.7.7.3.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 9.10.7.7.3.3. Тип на покритието (1): 9.10.7.7.3.4. Максимална/минимална дебелина: ...mm 9.10.7.8. Компоненти, одобрени като комплектни устройства (седалки, разделителни стени, багажни полици и др.)

9.10.7.8.1. Номера на одобрение на типа компоненти: 9.10.7.8.2. За комплектното устройство: седалка, разделителна стена, багажна полица и др. (1) * Номерацията отговаря на използваната в Директивите на Европейския съюз.

(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

Образец максимален формат: A4 (210 x 297 mm)

Печат на ИА “АА”

Сертификат за одобрение на типа

Информация, отнасяща се до: - одобряване на типа (1)

- изменение на одобряването на типа (1)

- отнемане на одобряването на типа (1)

- отказ за одобряване на типа (1) за тип превозно средство/компонент/отделен технически възел (1) в съответствие с Наредба № 102 за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М3 и компоненти по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване.

Номер на одобряването: Основание за изменението: Раздел I

0. 1. * Марка (търговско наименование на производителя): 0.2. Тип : 0.3. Начин на идентифициране на типа, ако е маркиран на превозното средство/компонент/отделен технически възел (1) (2): 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория превозно средство съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата (3): 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.7. В случай на компонент и отделен технически възел, разположение и метод на закрепване на маркировката за одобряване: 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): Раздел II

1. Допълнителна информация (когато е приложена): виж раздел III

2. Техническа служба, отговорна за извършване на изпитванията: 3. Дата на протокола за изпитването: 4. Номер на протокола за изпитването: 5. Забележки (ако има): виж раздел III

6. Място: 7. Дата: 8. Подпис: 9. Номерацията на техническото досие, създадена от одобряващата институция, която може да се получи при поискване, е приложена.

Раздел III

1. Допълнителна информация

1.1. Пожароустойчивост на материалите, използвани за вътрешно оборудване на някои категории моторни ПС 1.1.1. Материали, използвани за вътрешна облицовка на тавана

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.2. Материали, използвани за задна и странични стени

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.3. Материали, използвани за пода

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.4. Материали, използвани за тапициране на седалките

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.5. Материали, използвани за отоплителните и вентилационните тръби

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.6. Материали, използвани за багажните полици

Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.7. Материали, използвани за други цели

Определени цели: Номера на одобренията на типа компонент и/или устройство: или

Основни материали/обозначаване:.../...

1.1.8. Компоненти, одобрени като комплектни устройства

Номер на одобрението на типа компонент: за седалки, разделителни стени, багажни полици и др. (1) или ги изброи

5. Забележки:...

(1) Излишното се задрасква.

(2) Ако начинът на идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например: ABC?? 123??).

(3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движение по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2

Списък с данни № ... за одобряване на типа компонент за вътрешни материали за някои категории моторни превозни средства по отношение на горимостта 0.* Обща информация

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): 0.2. Тип: 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.7. В случай на компонент и отделни технически възли, местоположение и начин на поставяне на маркировка за одобрение: 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): 1. Вътрешни материали

1.1. Материали, използвани за вътрешно облицоване на тавана 1.1.1. Основни материали/обозначаване: .../...

1.1.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.1.3. Тип на покритието (1): 1.1.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.1.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.2. Материали, използвани за задната и страничните стени 1.2.1. Основни материали/обозначаване:.../...

1.2.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.2.3. Тип на покритието (1): 1.2.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.2.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.3. Материали, използвани за пода 1.3.1. Основни материали/обозначаване:.../...

1.3.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.3.3. Тип на покритието (1): 1.3.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.3.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.4. Материали, използвани за тапициране на седалките: 1.4.1. Основни материали/обозначаване:.../...

1.4.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.4.3. Тип на покритието (1): 1.4.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.4.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.5. Материали, използвани за отоплителни и вентилационни тръби 1.5.1. Основни материали/обозначаване:.../...

1.5.2. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.5. 3. Тип на покритието (1): 1.5.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.5.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.6. Материали, използвани за багажни полици 1.6.1. Номера на одобрения на типа компонент и устройство 1.6.2. Основни материали/обозначаване:.../...

1.6.3. Тип на покритието (1): 1.6.4. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.6.5. Номера на одобрение на типа, ако има: 1.7. Материали, използвани за други цели 1.7.1. Определени цели: 1.7.2. Основни материали/обозначаване:.../...

1.7.3. Съставен/единичен (1) материал, брой на пластовете (1): 1.7.4. Тип на покритието (1): 1.7.5. Максимална/минимална дебелина: ... mm 1.7.6. Номера на одобрение на типа, ако има: * Номерацията отговаря на използваната в ЕС.

(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 4  към чл. 15, ал. 2

ОБРАЗЕЦ максимален формат: A4 (210 x 297 mm)

Печат на ИА “АА”

Сертификат за одобрение на типа

Информация, отнасяща се до: - одобряване на типа (1)

- изменение на одобряването на типа (1)

- отнемане на одобряването на типа (1)

- отказ за одобряване на типа (1) за одобряване типа на компонент по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване.

Номер на одобряването: Основание за изменението: Раздел I

0.1. * Марка (търговско наименование на производителя): 0.2. Тип: 0.3. Начин на идентифициране на типа, ако е маркиран на превозното средство/компонент/отделен технически възел (1) (2): 0.3.1. Местоположение на тази маркировка: 0.4. Категория превозно средство съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата (3): 0.5. Наименование и адрес на производителя: 0.7. В случай на компонент и отделни технически възли, местоположение и начин на закрепване на маркировката за одобряване: 0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): Раздел II

1. Допълнителна информация (когато е приложена): виж раздел III

2. Техническа служба, отговорна за извършване на изпитванията: 3. Дата на протокола за изпитването: 4. Номер на протокола за изпитването: 5. Забележки (ако има): виж раздел III

6. Място: 7. Дата: 8. Подпис: 9. Номерацията на техническото досие, създадена от одобряващата институция, която може да се получи при поискване, е приложена.

Раздел III

1. Допълнителна информация

1.1. Материалите са подходящи за: - облицовка на таван (1)

- облицовка на задни или странични стени (1)

- подови покрития (1)

- тапициране (1) или покриване (1) на седалки

- отоплителни и вентилационни тръби (1)

- багажни полици (1)

- други цели (моля, опишете ги): Компонентите като комплектни устройства (седалки, разделителни стени, багажни полици и др.) (1) са подходящи за използване в превозни средства категории M2/M3 (1).

1.2. Съответствията с изискванията за скоростта на горене са проверени във: хоризонталната посока (Ц) вертикалната посока (Ч) двете, хоризонтална и вертикална посока (ЦЧ) (1).

Съответствието със скоростта на топене е проверено за компоненти съгласно приложение № 7, символ V.

Съответствието е проверено за компоненти, одобрени като комплектни устройства, символ CD.

1.3. Някои ограничения при употреба и монтажни изисквания: 5. Забележки: (1) Излишното се задрасква.

(2) Ако начинът на идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: “?” (например: ABC?? 123??).

(3) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движение по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Приложение № 5 към чл. 19, ал. 5

Маркировка за одобряване на типа

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

На фигурата е показан пример на маркировка за одобряване на компонент по отношение на пожароустойчивостта на вътрешното оборудване. До буквите bg се поставя числото “34”. Номерацията под правоъгълника е съставена от цифрите “00” и “базов номер на одобряването” - 2439. Допълнителният символ ЦЧ показва, че този тип материал е бил одобрен, като са проверени неговите хоризонтална и вертикална скорост на горене.

Символите V и/или CD показват одобрение съгласно приложение № 7 и/или одобрение като комплектувано изделие като седалки, разделителни стени и др.

Приложение № 6 към чл. 22, ал. 1

Изпитване за определяне хоризонталната скорост на горене на материалите

1. Принцип

Пробата се поставя в хоризонтален U-образен съд и се подлага на действието на определен нискоенергиен пламък за 15 s в горивна камера, като пламъкът дейст­ва върху свободния край на пробата. Изпитването се определя, ако и когато пламъкът загасне или времето, за което пламъкът преминава определено разстояние.

2. Апаратура

2.1. За предпочитане е горивната камера (фиг. 1) да е направена от неръждаема стомана и с размери, дадени на фиг. 2. Предната част на камерата има огнеупорен прозорец за наблюдение, който може да бъде направен като врата за достъп. Дъното на камерата има вентилационни отвори, а в горната част има от всички страни изрези. Горивната камера има четири крака с височина 10 mm. Камерата може да има отвор за вкарване на съда с пробата, а на другия край на камерата е предвиден отвор за подаване на газ. Разтопеният материал се събира в съд (виж фиг. 3), който е поставен на дъното между вентилационните отвори, без да ги покрива.

Фиг. 1. Модел на горивна камера със съд за пробата и съд за стопилката Фиг. 2. Модел на горивна камера  (размери в mm)   Фиг. 3. Типичен съд за стопилка  (размери в mm)

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

2.2. Съдът за пробата се състои от два U-образни метални листа или скара от корозионноустойчив материал. Размерите са дадени на фиг. 4. На долния лист има щифтове, а на горния - съответни отвори, подредени по такъв начин, че да осигуряват целостта на съда. Щифтовете също така служат като измерителни точки за начало и край на разстоянието за изгаряне. Предвиждат се поддържащи рамката прътове, направени от топлоустойчив метал с диаметър 0,25 mm, поставени на интервали от 25 mm на дъното (фиг. 5). Долната част на пробата е на 178 mm над долния лист. Разстоянието между предния ръб на съда за пробата и предната стена на камерата е 22 mm, а разстоянието по дължина между съда за пробата и страничните стени на камерата 50 mm (всички размери са вътрешни) (виж фиг. 1 и 2).

Фиг. 4. Модел на съд за проба  (размери в mm)   Фиг. 5. Модел на част от долната U-образна рамка, конструирана за поддържане от пръти (размери в mm)

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя

2.3. Газова горелка. Малкият източник на запалване се осигурява от Bunsen горелка с вътрешен диаметър 9,5 ± 0,5 mm. Тя е разположена в изпитвателното отделение, така че центърът на дюзата е на 19 mm под средата на долния ръб на отворения край на пробата (виж фиг. 2).

2.4. Газът за изпитване, с който се захранва горелката, има калоричност около 38 MJ/mi (например естествен газ).

2.5. Метален гребен с дължина не по-малка от 110 mm със седем, осем добре загладени зъба през 25 mm.

2.6. Измервател на горенето с точност до 0,5 s.

2.7. Шкаф за изпарения. Горивната камера се разполага в шкаф с вътрешен обем не по-малък от 20 пъти и не по-голям от 110 пъти от обема на горивната камера и всеки от размерите му - височина, широчина и дължина, не е повече от два и половина пъти от другите два размера.

Преди изпитването вертикалната скорост на въздуха през шкафа се измерва на разстояние 100 mm в предната и задната част на мястото, където ще бъде поставена горивната камера. Тя трябва да бъде между 0,10 и 0,30 m/s с цел да не създаде дискомфорт от изгарящите продукти на оператора. Допуска се използването на шкаф с естествена вентилация и подходяща въздушна скорост.

3. Проби

3.1. Форма и размери 3.1.1. Формата и размерите на пробата са дадени на фиг. 6. Дебелината на пробата съответства с дебелината на изпитвания продукт. Тя не трябва да е по-голяма от 13 mm. Когато се взема пробата, нейното сечение да бъде с постоянни размери по цялата й дължина.

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя Фиг. 6. Проба  (размери в mm)   3.1.2. Ако формата и размерите на продукта не позволяват вземането на проба с дадените размери, се съобразяват следните минимални размери: a) за проби с широчина между 3 и 60 mm дължината е 356 mm; в този случай материалът се изпитва по широчината на продукта; б) за проби с широчина между 60 и 100 mm дължината е най-малко 138 mm; в този случай разстоянието за изгаряне съответства на дължината на пробата и измерването започва от първата точка.

3.2. Вземане на проби

Пробите се вземат от материала, който се изпитва. Материалите с различни скорости на горене в различни посоки се изпитват във всяка посока. Взетите проби се поставят в изпитвателната апаратура, така че да се измери най-високата скорост на горене.

Когато материалът е доставен на широчина, дължина от най-малко 500 mm да се отреже, като покрива цялата широчина. От тези проби се избират тези, които са взети най-малко на 100 mm от края на материала и равностоящи една на друга.

Проби се вземат по същия начин от крайните продукти, когато формата на продукта го позволява. Когато дебелината на продукта е повече от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез прилагане на механичен процес върху тази страна, която не е към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначалната широчина на материала, като това се отбелязва в изпитвателния протокол.

Съставни материали (виж т. 2.10 от приложение 1) се изпитват като еднородни материали.

В случай на материали, направени от наложени пластове от различни комбинации, които не са композитни материали, всички пластове, включени в материала в границите на 13 mm от лицевата страна, се изпитват самостоятелно.

3.3. Условия, при които се провеждат изпитванията

Пробите престояват най-малко 24 h, но не повече от 7 дни при температура 23 ± 2 °C и относителна влажност 50 ± 5 %, като се поддържат при тези условия и преди изпитването.

4. Процедури

4.1. Пробата с мъхестата или снобчеста повърхност се поставя на равна повърхност и два пъти повърхността се разресва обратно на косъма с гребен (т. 2.5).

4.2. Пробата се поставя в съда (т. 2.2), така че лицевата страна да бъде надолу към пламъка.

4.3. Дължината на пламъка се регулира да бъде 38 mm по знака в камерата, като кранчето за въздуха на горелката е затворено. Преди започване на първото изпитване пламъкът гори най-малко 1 min, за да се стабилизира.

4.4. Съдът с пробата се вкарва в горивната камера, така че краят на пробата да бъде изложен към пламъка и след 15 s газта се прекъсва.

4.5. Измерването на времето за горене започва в момента, когато стъпката на пламъка премине първата измервателна точка. Наблюдава се разпространението на пламъка от страната, където той гори по-бързо (горна или долна страна).

4.6. Измерването на времето за горене е завършило, когато пламъкът достигне до последната точка на измерване или когато загасне, преди да е достигнал последната измервателна точка. Ако пламъкът не достигне последната точка, се измерва изгореното разстояние до точката, в която пламъкът е изгаснал. Изгорено разстояние е разложената част от пробата, на която е унищожена повърх­ността или вътрешността й от горене.

4.7. Ако пробата дълго време не се запали или спре да гори, преди пламъкът да е достигнал първата измерителна точка, в протокола се отбелязва, че скоростта на горене е 0 mm/min.

4.8. Когато се прави серия от изпитвания или се повтарят изпитвания, се осигурява температура на горивната камера или съда за пробата 30 °C преди започване на следващото изпитване.

5. Изчисление

Скоростта на горене B(1) в милиметри за минута се изчислява по формулата

Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където: s е изгореното разстояние, в mm; t - времето, в секунди, за изгаряне на разстоянието s.

Скоростта на горене B(1) за всяка проба се изчислява само в случай, че пламъкът е достигнал последната измерителна точка или края на пробата.

Приложение № 7  към чл. 22, ал. 1

Изпитване за определяне топимостта на материалите

1. Принцип

Пробата се поставя хоризонтално и с лице към елект­рически нагревател. Един съд се поставя под нея за събиране на капките.

Памучна вата се поставя в съда за проверка дали някоя от капките гори.

2. Апаратура

Състои се от (фиг. 1): a) електрически нагревател; б) поставка за пробата със скара; в) съд (за капките); г) статив (за апаратурата).

Фиг. 1. Апаратура (размерите са в mm)

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF-а на броя

2.1. Източникът на топлина е електрически нагревател с мощност 500 W. Излъчващата топлинна повърх­ност е прозрачна кварцова плоча с диаметър 100 ± 5 mm.

Излъчваната топлина от апаратурата, измерена на повърхността, която е успоредна на повърхността на нагревателя на разстояние 30 mm, е 3 W/cm2.

2.2. Регулиране

За регулиране на нагревателя се използва радиометър от Gardon (фолиев) тип с обхват не повече от 10 W/cm2.

Колекторът, подложен на радиация и може би с конвекциямалка конвекция, да бъде плосък, кръгъл, с диаметър не повече от 10 mm и с трайно матово-черно покритие.

Колекторът да бъде в кожух с водно охлаждане, лицевата част на който да бъде направена от много добре полиран метал, плосък, съвпадащ с равнината на колектора и кръгъл с диаметър около 25 mm.

Радиацията не преминава през никакъв прозорец, преди да достигне колектора. Инструментът е здрав, прост за настройване и употреба, нечуствителен на течения и стабилен при настройка, с точност ± 3 % и способност за повторение в границите на 0,5 %.

Калибрирането на радиометъра се проверява, когато се извършва настройка на нагревателя, чрез сравняване с инструмент, използван като еталон и който не се използва за други цели. Еталонът се калибрира годишно в съответствие с националния стандарт.

2.2.1. Проверка при калибриране

Облъчването от захранването, на което е направено първоначалното калибриране и съответстващо на 3 W/cm2, периодично се проверява (най-малко един път на всеки 50 работни часа) и апаратурата се калибрира наново, ако тези проверки покажат отклонение, по-голямо от 0,06 W/cm2.

2.2.2. Процедура при калибриране

Апаратурата се поставя на чисто и спокойно от въздушни течения място (не повече от 0,2 m/s), а радиометърът - в апаратурата на мястото на пробата, така че колекторът му да е разположен централно срещу повърхността на нагревателя.

Включва се захранването и в регулатора се установява такава стойност на входното напрежение, необходима, за да се получи облъчване в центъра на нагревателната повърхност 3 W/cm2. След като веднъж е извършено регулиране на силовия възел на 3 W/cm2 в продължение на 5 min не се правят никакви регулировки, за да се получи равновесие.

2.3. За подставка за пробата се използва метален пръстен (фиг. 1). Отгоре на подставката се поставя решетка от неръждаема стомана със следните размери: - вътрешен диаметър 118 mm; - размер на отворите 2,10 mm2; - диаметър на стоманената тел 0,70 mm.

2.4. Съдът за стопилката е цилиндър с вътрешен диаметър 118 mm и дълбочина 12 mm.

Съдът се запълва с памук.

2.5. Към вертикална колона се закрепват всички части, описани в т. 2.1, 2.3 и 2.4.

Нагревателят се поставя най-горе, така че излъчващата повърхност е хоризонтална и нагряването е насочено надолу.

Колоната се снабдява с лост/педал за бавно издигане на опората на радиатора. Тя притежава фиксатор, който да гарантира връщането на радиатора в нормалното му положение.

При разполагането й осите на нагревателя, под­ставката за пробата и съдът за стопилката съвпадат.

3. Проби

Пробите за изпитване имат размери 70 mm x 70 mm.

Проби се взимат от готовите продукти по начин, който позволява формата на продукта. Когато дебелината на продукта е над 13 mm, тя се намалява по механичен начин откъм страната, която няма да е с лице към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначална широчина, която се описва в протокола.

Съставните материали се изпитват като еднородни.

В случай на многопластови материали, които не са композитни и направени от слепване на различни пластове, всеки пласт с дебелина до 13 mm се изпитва индивидуално откъм страната на отделението за пътниците.

Общата маса на пробата, която се изпитва, е най-малко 2 g. Ако масата е по-малка, се добавят допълнителни проби.

Ако двете страни на материала са различни, се изпитват и двете, което означава, че се изпитват осем проби.

Пробите и памукът престояват най-малко 24 h при температура 23 ± 2 °C и относителна влажност 50 ± 5 % до самото изпитване.

4. Процедура

Пробата се поставя на подставката, така че разстоянието между повърхността на нагревателя и горната повърхност на пробата да е 30 mm.

Съдът за стопилката и памукът в него се поставят под скарата на подставката на разстояние 300 mm.

Нагревателят се включва, без да нагрява пробата предварително. Когато се нагрее на пълната си мощност, той се поставя над пробата и се засича времето.

Ако материалът се стопи или деформира, разстоянието до пробата се променя на 30 mm.

Ако материалът се запали, нагревателят се завърта настрани след 3 s. Връща се обратно, когато пламъкът е загаснал, и същата процедура се повтаря толкова често, колкото е необходимо през първите 5 min на изпитването.

След петте минути на изпитването: а) ако пробата е загаснала (независимо дали се е запалила или не по време на първите 5 min), нагревателят се оставя даже и в случай на повторно запалване на пробата; б) ако материалът гори, се изчаква загасването му, преди да се постави нагревателят отново на място.

Във всеки случай изпитването продължава още 5 min.

5. Резултати

Наблюдаваните явления се описват в доклада като: - падане на капки, ако има, независимо горящи или не; - запалване на памука.

Приложение № 8 към чл. 22, ал. 1

Изпитване за определяне вертикалната скорост на горене на материалите

1. Принцип

Това изпитване се състои в подлагане на проби, които се държат във вертикално положение, на въздействието на пламъка и се определя скоростта на разпространение на пламъка през изпитвания материал.

2. Апаратура

Апаратурата да се състои от: a) фиксатор за пробата; б) горелка; в) аспирационна система за изсмукване на газ и продукти от горенето; г) шаблон; д) маркери от бели заздравени памучни конци, имащи максимална линейна плътност 50 tex.

2.1. Фиксаторът за пробата е правоъгълна рамка, висока 560 mm, която има два здраво свързани и успоредни пръта на 150 mm , встрани от които има щифтове, на които се поставя изпитваната проба на разстояние 20 mm от рамката. Шифтовете не са по-дебели от 2 mm и с дължина най-малко 27 mm. Те се поставят на успоредните пръти на местата, показани на фиг. 1. Рамката се поставя на подходяща опора, за да може да се отвесира по време на изпитването. (С цел фиксиране на пробата на щифтовете встрани от рамката може да се поставят дистанционни втулки с дебелина 2 mm.)

2.2. Горелката е показана на фиг. 2.

Газта, с която се захранва горелката, може да бъде пропан или бутан.

Горелката се поставя отпред и отдолу на пробата, така че да лежи в равнина, минаваща през вертикалната ос на пробата и перпендикулярна на лицевата й част (виж фиг. 3), а надлъжната ос е под ъгъл 30 ° към вертикалата към долния край на пробата. Разстоянието между края на горелката и долния край на пробата е 20 mm.

2.3. Апаратурата може да бъде поставена в шкаф за изпаренията, вътрешният обем на който е не по-малко от 20 пъти и не повече от 110 пъти от обема на апаратурата, и единичната височина, широчина или дължина на шкафа е два пъти и половина по-голяма спрямо другите два размера. Преди изпитването вертикалната скорост на въздуха, преминаващ през шкафа, се мери на 100 mm преди и зад мястото на поставяне на апаратурата. С цел да не се създава дискомфорт на оператора от горенето вертикалната скорост на газта е между 0,10 и 0,30 m/s. Може да се ползва шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

2.4. Ползва се здрав, плосък шаблон, направен от подходящ материал с размери, отговарящи на размерите на пробата. На шаблона на местата, отговарящи на щифтовете на рамките, се пробиват отвори с 2 mm диаметър, симетрични на вертикалната осова линия (ос) на шаблона (виж фиг. 1).

3. Проби

3.1. Размерите на пробите са 560 ? 170 mm.

3.2. Пробите престояват най-малко 24 h при температура 23 ± 2 °C и относителна влажност 50 ± 5 % до самото изпитване.

4. Процедура

4.1. Изпитването се извършва при температура между 10 и 30 °C и относителна влажност между 15 и 80 %.

4.2. Горелката се загрява предварително за 2 min. Дължината на пламъка се регулира на 40 ± 2 mm, измерена между върха на горелката и края на жълтата част на пламъка, като горелката е вертикално ориентирана и пламъкът се наблюдава на тъмно.

4.3. Пробата се поставя на щифтовете на рамката, като щифтовете преминават през местата, маркирани от шаблона, и е на разстояние най-малко на 20 mm от рамката. Рамката е на държачите така, че пробата е вертикална.

4.4. Маркировъчните конци се присъединяват хоризонтално на предната част на пробата на местата, показани на фиг. 1. На всяко място примката на конеца се поставя така, че двете части са на разстояние 1 mm и 5 mm от предната повърхнина на пробата.

Всяка примка се прикрепя към времеизмерващо уст­ройство. Прилага се усилие към конеца, за да се фиксира неговото относително положение спрямо пробата.

4.5. Пламъкът се прилага към пробата за 5 s. Счита се, че се е появило запалване, ако горенето на пробата продължи 5 s след отстраняване на запалващия пламък. Ако запалване не се появи, пламъкът се прилага за 15 s на друга проба.

4.6. Ако резултатът от комплект от три проби е минимум 50 %, се изпитва друг комплект от три проби за тази посока или страна. Ако една или две проби от комплект от три не изгорят до горния маркировъчен конец, се изпитва друг комплект от три проби за тази посока или страна.

4.7. Измерват се следните времена в s: a) от започване прилагането на запалителния пламък до скъсването на първия маркировъчен конец, t1; б) от започване прилагането на запалителния пламък до скъсването на втория маркировъчен конец, t2; в) от започване прилагането на запалителния пламък до скъсването на третия маркировъчен конец, t3.

5. Резултати

Наблюдаваното се описва в изпитвателен протокол, който съдържа: а) продължителност на горенето - t1, t2 и t3 в секунди; б) съответните изгорели разстояния - d1, d2 и d3 в mm.

Скоростта на горене V1 и скоростите V2 и V3, ако е приложимо, се изчисляват (за всяка проба, ако пламъкът е достигнал на малко до първия маркировъчен конец), както следва: Взема се предвид най-високата скорост на горене V1, V2 и V3.

Фиг. 1. Фиксатор на пробата  (размерите са в mm)   Фиг. 2. Газова горелка (размерите са в mm)   Фиг. 3. Разположение на горелката

Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF-а на броя