Наредба № 6 от 5 февруари 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България

НАРЕДБА № 6 от 5 февруари 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът, начините, методите и механизмът за провеждане на инвентаризацията на горите и земите от горския фонд, разработването на лесоустройствените и ловоустройствените проекти, планове и програми за горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони, приемането и утвърждаването им съгласно Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча.

(2) Неразделна част от лесоустройствените работи е противопожарното устройство на горите.

Чл. 2. Лесоустройствените и ловоустройствените проекти, планове и програми се изработват въз основа на приети номенклатура, структура и формат на базата данни, работеща в среда на Relatifndl Datadase Management Systems (RDBMS), респективно - географски информационни системи и позволяващи извърш­ването на комбинирани анализи и произволни справки, както и визуализация и печат на тематични карти по заявка на потребителя.

Чл. 3. (1) Обект на лесоустройствени проекти, планове и програми са горите и земите от горския фонд независимо от тяхната соб­ственост.

(2) Лесоустройствените проекти, планове и програми се съставят по видове собственост в района на дейност на съответното държавно лесничейство (ДЛ) или държавна дивечовъдна станция (ДДивС).

(3) На инвентаризация подлежат всички гори и земи от горския фонд независимо от тяхната собственост в района на дейност на съответното държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция.

(4) Обект на ловностопанско устройство е ловностопанската площ на Република Бълга-рия по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча, в т.ч. горския фонд и земеделските територии, водните площи и водните течения.

(5) Ловностопанското устройство се разработва като част от лесоустройствените проекти.

Глава втора

ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИ И ВИДОВЕ ЛЕСОУСТРОЙСТВО

Раздел I Цел и задачи на лесоустройството Чл. 4. (1) Цел на лесоустройството е чрез проектиране на основни лесовъдски дейности да се постигне устойчиво развитие на горското стопанство, опазване на биологичното разнообразие и относително постоянство и равномерност на ползването.

(2) Основна задача на лесоустройството е чрез инвентаризация да проучи природните и икономически условия, здравословното състояние и екологическата среда на всички гори и земи от горския фонд, както външните и вътрешните фактори в устройвания обект, оказващи влияние върху комплексното и устойчиво използване и възпроизводство на горските ресурси, и да посочи начините за тяхното използване.

Чл. 5. (1) Срокът на действие на лесоус­тройст­вените и ловоустройствените проекти, планове и програми е 10 години, а за тези, изработени за обекти с бързорастящи горскодървесни видове, е 5 години.

(2) За обекти в недържавните гори, както и за такива с ниска интензивност на ползване на дървесина независимо от собствеността, срокът на действие може да бъде 15 - 20 години.

(3) В случаи на природни бедствия може да бъде проведено извънредно лесоустройство (главно или междинно).

Раздел II

Лесоустройствени методи Чл. 6. (1) При сечищната форма на стопан­ството се прилага комбинираният лесоустрой­ствен метод, който е основен при устройството на горите в Република България и представлява комбинация между метода по класове на възраст и метода на стопанисване по насаждения (участъков метод), като: 1. размерът на ползването от възобновителни сечи при този метод за високостъблените гори се определя въз основа на разпределението на залесената площ, дървесния запас и обемния прираст по класове на възраст и стопански клас; 2. при издънковите гори за превръщане в семенни и при горите за реконструкция се прилага опростена форма - сечище по състояние; 3. проектът за сечите, залесяванията и другите горскостопански мероприятия се разработва на ниво насаждение, съобразно изискванията на лесоустройствения метод на стопанисване по насаждения.

(2) При устройството на защитни и рекреационни гори, както и на гори в защитени територии, се прилага участъковият метод (стопанисване по насаждения), като всички горско­стопански мероприятия, свързани с ползването и стопанисването на горите, се избират според лесовъдско-таксационното и здравословно състояние на отделните насаждения, както и въз основа на оценката за степента на изпълнение на техните специални функции.

(3) При изборна форма на стопанство се прилага контролният лесоустройствен метод, като основна стопанска отчетна единица е отделът.

Раздел III Ред и изпълнение на лесоустройствените работи Чл. 7. (1) Лесоустройствените работи се разделят на теренно-проучвателни и камерални. Те се провеждат в определена последователност, установена с тази наредба.

(2) Теренно-проучвателните работи включват: териториално устройство и картиране на горския фонд; инвентаризация на горския фонд; проучване на природните, икономическите и екологични условия в устройвания обект; оценка на ефекта от досегашното устройство, стопанисване и ползване; проучване на здравословното състояние на гората и оценка на основните негативни въздействия; проектиране на конкретни горскостопански мероприятия в отделните горски насаждения.

(3) Камералните работи при изготвяне на комплексни устройствени проекти, планове и програми за устойчиво стопанисване на горите включват: изработване на картната основа; обработка на материалите от инвентаризацията; разработване на основите на организацията на стопанството в горите, категории и видове гори; еколого-икономическа обосновка на проектираните мероприятия.

Чл. 8. Лесоустройствените работи се възлагат на юридически и физически лица, вписани в публичен регистър на Националното управление по горите (НУГ) за извършване на дейността “Изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми за гори и земи от горския фонд”.

Чл. 9. Възлагането на обекти за лесоустрой­ство се осъществява ежегодно от НУГ - за държавните гори, а за недържавните гори - от техните собственици.

Раздел IV

Видове лесоустройство Чл. 10. (1) Главната лесоустройствена ревизия (главно лесоустройство) включва извършването на всички видове лесоустройствени работи, предвидени в тази наредба.

(2) Междинно лесоустройство се извършва при устройство на обекти с незначителни промени в състоянието на горски фонд, поради което не се налагат съществени изменения в насоките на бъдещата организация и стопанисване на горите.

(3) Видът на лесоустройството се определя от собственика на устройвания обект и се съгласува с НУГ и неговите структури.

Чл. 11. (1) Лесоустройственият проект или план се изработва въз основа на Задание за проектиране (ЗП) (приложение № 1), а лесоустройствените програми по заявление на собственика.

(2) Заданието за проектиране се изработва от инвеститора и се утвърждава от началника на НУГ преди възлагането на лесоустройството.

Глава трета

ГЛАВНО ЛЕСОУСТРОЙСТВО

Раздел I

Организация на територията Чл. 12. Преди започване на тереннопроучвателните работи инвеститорът представя на изпълнителя на лесоустройствените работи всички основни документи за устройвания обект (приложение № 2), като се прави проучване и оценка на пригодността и значението им за предстоящото лесоустройство.

Чл. 13. Площта на всички гори и земи от горския фонд се разделя на отдели и подотдели, в границите на района на дейност на съответното ДЛ или ДДивС.

Чл. 14. (1) Граници на отделите са естествени теренни линии като била, долове, реки, езера и др. или съществуващи трайни изкуствени линии като шосета, далекопроводи, транспортни и други просеки, канали, туристически пътеки и др.

(2) При липса на достатъчно естествени и изкуствени линии границите на отделите се оформят с просеки, като на терена се отразяват чрез боядисване на граничните дървета (приложение № 3).

(3) Размерът на отделите по площ е от 40 до 80 ha за сечищната форма на горско стопанство и от 5 до 25 ha за изборната форма.

Чл. 15. (1) Отделите се номерират с поредните арабски числа, единно и последователно за цялата територия в района на дейност на ДЛ или ДДивС независимо от собствеността на горите.

(2) Номерирането започва от северозападната част на обекта и следва в редове по часовниковата стрелка или по водосбори в планин­ските гори.

(3) При всяка следваща инвентаризация отделите запазват своята номерация, като при необходимост тя се променя след съгласуване с инвеститора.

Чл. 16. (1) Отделите се разделят на подотдели, които са вътрешно еднородни от стопанска гледна точка части в границите на едно землище.

(2) Подотделите са най-малката териториална единица на горите и земите от горския фонд и се отличават с относително постоянство, като служат за основа на инвентаризирането и стопанисването им.

Чл. 17. Видът на подотдела според земите в неговите граници се определя съгласно приложение № 4.

Чл. 18. (1) Опитните и географските култури, вегетативните и семенните градини и плантации се отделят в самостоятелни подотдели.

(2) Семепроизводствените насаждения се отделят като подотдели с площ, посочена в заповедта за обявяване.

(3) В самостоятелни подотдели се отделят защитни ивици в горната граница на гората, на първокласните пътища, магистрали, железопътни линии, хижи, манастири, язовири и реки, горите и земите изключително държавна соб­ственост.

(4) В недържавните гори се обособяват под­отдели само ако площта им е по-голяма от 0,1 ha.

(5) В един подотдел не се допуска наличието на повече от един вид собственост.

Чл. 19. (1) Размерът на залесените подотдели е в границите от 1 ha до 25 ha.

(2) Изключение от ограниченията по ал. 1 се прави в следните случаи: 1. горите от ценни и бързорастящи горскодървесни видове, за които минималната площ на подотдела е 0,1 ha; 2. за незалесените дървопроизводителни и недървопроизводителни площи - до 0,1 ha и над 25 ha.

(3) Линейните недървопроизводителни площи като пътища и просеки се обособяват като подотдели само когато широчината им е 5 m и повече и площта им е не по-малка от 0,1 ha.

(4) При изборните гори границите на подотделите съвпадат с тези на отделите.

Чл. 20. (1) Залесените подотдели, пожарища и сечища се означават последователно с малките букви на българската азбука за всеки отдел поотделно по реда, указан за номериране на отделите.

(2) Подотделите на недървопроизводителните площи и голините се означават с арабски числа.

(3) В защитените природни територии и семепроизводствените насаждения се спазват буквите на подотделите, посочени в заповедта за обявяване на отделните обекти, като при ревизии, когато по някаква причина се налага ново означение върху горските карти, означенията на отделите и подотделите по заповед се поставят в скоби.

(4) Номерацията на отделите не се променя, освен в случаите, определени със ЗП, а означенията на подотделите - само при необходимост.

Чл. 21. (1) Начинът за обозначаване на терена на границите на устройвания обект, отделите и подотделите, както и задълженията на собственика на гората и изпълнителя на лесоустройствените работи са дадени в приложение № 3.

(2) Границите на устройвания обект с национални паркове и резервати се означават на терена като граници с друг устройван обект - вместо черна се използва червена блажна боя, нанесена от външната страна на парка или резервата.

Чл. 22. (1) Границите на подотделите не се маркират или стабилизират на терена, с изключение на сечнозрелите насаждения; семепроизводствените насаждения и защитените природни територии.

(2) Границите на защитените природни територии и семепроизводствените насаждения се обозначават от изпълнителя на лесоустройст­веното проектиране и се поддържат от собственика на гората (приложение № 3).

Раздел II

Картографиране и видове горски карти Чл. 23. (1) Предмет на картата на горите са недвижимите имоти или част от тях, разположени на територията на страната, които: 1. имат начин на трайно предназначение - гори; 2. са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗГ.

(2) Картите на горите се изработват в приетата за граждански цели геодезическа координатна система (БГС 2000).

(3) Картите на горите се създават по ДЛ и ДДивС с единна непрекъсната номерация.

(4) Всички елементи на картата на горите, които са кадастрални данни по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), задължително се вземат от кадастъра в цифров вид. Когато кадастърът не е изработен, данните се вземат от картата на възстановената собственост.

(5) Границите на новообразувани подотдели, когато не са кадастрални данни, трябва да отговарят на изискванията за точност, предвидени в Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.).

Чл. 24. (1) Картата на горите съдържа: 1. държавната и всички административни граници, попадащи в обсега на картните листове; 2. границите на урбанизираните територии; 3. границите на териториите на транспорта; 4. границите на земеделските територии; 5. границите на ДЛ, ДДивС, горскостопан­ските участъци (ГСУ), отделите и подотделите; 6. главните и второстепенни вододели и водосливи; 7. пътища, пътеките, наземните линейни съоръжения, попадащи върху територия на отдели.

(2) За изобразяване на съдържанието на картата на горите се използват “Условни знаци за изработване на горскостопански карти”, изработени през 1994 г. от “Агролеспроект” - ЕООД.

(3) При изработване на картата на горите се използват: 1. данни от службите по кадастъра; 2. цифровите модели и картните материали от предишното устройство; 3. цифровите модели, картните материали и данните от геодезическите измервания, получени при устройството на земеделските територии на територията на ДЛ или ДДивС; 4. налични актуални аерофотоснимки в М 1:10000 - 1:15000, ортофотопланове в М 1:5000 или 1:10000, ортофотокарти и спектрални и панхроматични космически изображения с прост­ранствена разделителна способност не по-малко от 10 m; 5. данни от преки геодезически измервания.

Чл. 25. За основа при изработване на картата на горите се използват кадастрална карта, топографска карта с М 1:10000, карта на възстановената собственост по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 26. Цифровите модели на горите и земите в горския фонд се изработват в утвърден от НУГ формат.

Чл. 27. При всяко устройство цифровите модели се актуализират, като се отразяват всички промени в ситуацията, настъпили през изтеклия ревизионен период.

Чл. 28. (1) Работните горскостопански карти в мащаб М 1:10000 се получават чрез разделяне на цифровия модел на картни листове с размери на работното поле 80/50 cm, 40/50 cm или други кратни на тях, посочени в приложение № 5.

(2) Разделянето на картите се извършва по ДЛ и ДДивС, като се осигурява изобразяването на цели отдели във всеки картен лист. Не се допуска: 1. един картен лист да съдържа отдели от различни ГСУ; 2. нарушаване на последователността на номерата на картните листове по ГСУ.

(3) Картните листове съдържат цели землища или част от едно землище.

(4) Когато територията на ДЛ и ДДивС включва няколко землища, даден картен лист може да съдържа цели отдели от две или повече землища.

(5) Картните листове на работната горско­стопанска карта се номерират с арабски цифри, като се започва от северозападната част на ДЛ и ДДивС по посока на часовниковата стрелка. При възможност се запазва номерацията от предишното лесоустройство.

(6) Новите картни листове, включващи землища, които допълнително са добавени към територията на ДЛ или ДДивС, получават номера след последния използван преди това номер. Допуска се и пълно преномериране на всички картни листове.

Чл. 29. От основната карта се изготвят тематични карти в съответни мащаби, показани в приложение № 5.

Чл. 30. (1) Не се допуска отклонение от подробни точки от граници на недвижими имоти, освен ако промяната е настъпила след предаването на изходния цифров модел на фирмата изпълнител, като се следи спазването на типовете линии съгласно чл. 24, ал. 2. Това не важи за граница между недвижими имоти с еднакъв вид собственост.

(2) Контролът се осъществява по ред, определен от инвеститора.

Раздел III

Теренни проучвания Чл. 31. (1) Природните условия в устройвания обект се определят от географското положение, релефа, хидроложките условия, геоложкия строеж и петрографския състав, климата, почвите и нивата на замърсяване на въздуха и почвите.

(2) Проучването на посочените елементи на природните условия се извършва по начините, указани в приложение № 6.

Чл. 32. Състоянието на възобновяването и протичането на възобновителния процес е обект на основно проучване в зрелите насаждения и насажденията с изборен характер и се извършва по инструкция, утвърдена от НУГ.

Чл. 33. (1) Типологичните проучвания включват определянето на типовете месторастения и/или типовете гора за всяко отделно насаждение и незалесена дървопроизводителна площ или поляна.

(2) Типовете месторастения се определят по възприетата Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България, разработена на база - инструкция за установяването и картирането на типовете горски месторастения (биотопи) и определяне бъдещия състав на денароценозите.

(3) Типовете гора се определят по възприетата Класификация на типовете гора в Република България.

(4) При определени специфични особености могат да се използват и други класификационни схеми, изрично посочени в ЗП.

Чл. 34. (1) Проучването на биологичното разнообразие включва установяването на представителни, редки и уязвими горски екосистеми и находищата на редки, застрашени, защитени и ендемични растителни и животински видове, по допълнително възлагане, указано със ЗП.

(2) При обобщаване на информацията от проучването се включват следните основни количествени показатели: 1. промени в площта на естествените, полуестествените, изкуствените и защитените (строго и поставени на специални режими на стопанисване) горски екосистеми (типове гора); 2. промени в броя и процента на редките, застрашените от изчезване, защитените и ендемични видове от общия им брой; 3. промени в относителния дял на насажденията, стопанисвани с цел запазване и използ­ване на генетичните горски ресурси от общата залесена площ; 4. съотношение между използваните местни и интродуцирани дървесни видове; 5. промени в относителния дял на смесените (два и повече вида) насаждения от общата залесена площ; 6. относителен дял на площта за естествено възобновяване от общата възобновена площ.

(3) Биологичното разнообразие е обособена част от обяснителната записка на лесоустройст­вените проекти, планове и програми. В приложение към проектите се дава списък на находищата и техните основни качествени и количест­вени характеристики.

(4) Проучването на биологичното разнообразие се извършва по специална методика, одобрена от НУГ.

Чл. 35. (1) Установените при проучването горски екосистеми и видове с природозащитен статус, посочени в чл. 34, ал. 1, се картират на базата на основната карта на горите.

(2) Картата за биологичното разнообразие се дава в приложение на лесоустройствените проекти, планове и програми наред с другите тематични карти, посочени в приложение № 5.

Чл. 36. (1) В района на устройвания обект изпълнителят на лесоустройственото проектиране събира информация за уврежданията по дървесни видове и възможните причини за тях, извършените презалесявания и повредите от санитарни сечи, за замърсяването на въздуха, водите и почвата от различни източници (промишлени, транспортни и др.).

(2) Оценката на здравословното състояние на горските насаждения се извършва едновременно с тяхната инвентаризация и се записва в таксационното описание по ред и начин, указани в приложение № 7.

(3) Скали за оценка на обезлистването и оцветяването на листата и короните на дърветата и насажденията са дадени в приложение № 8 на Наредба № 56 от 2003 г. за защита на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 103 от 2003 г.).

Чл. 37. (1) При силно влошено здравословно състояние на горите може да се проведе цялост­но обследване на растежните условия на гор­ския фонд на територията на устройвания обект.

(2) Обследването се извършва в годината преди устройството по заявка на собствениците.

(3) Оценката се извършва на основата на едроплощните математико-статистически методи по методика, одобрена от началника на НУГ.

(4) Оценката на екологическото състояние на горския фонд се възлага по реда за възлагане на лесоустройствените проекти, планове и програми.

(5) Резултатите от обследването се предоставят на изпълнителя на лесоустройственото проектиране, който ги използва както при проучването на здравословното състояние на насажденията, така и при проектирането на лесовъзобновителните и лесозащитните мероприятия.

Чл. 38. (1) При инвентаризацията на горите се събира и анализира разностранна информация за икономическите условия на района.

(2) Проучванията на икономическите условия са свързани с оценка на взаимоотношенията между горския сектор с другите отрасли, като земеделие, промишленост, водно стопанство и енергетика, туристическо дело, здравеопазване и др.

Чл. 39. При тези проучвания се установява разпределението на горите в устройвания обект по вида на собствеността по общини и землища и по вида на техните функции, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за горите, значението им за екологията, водното стопанство, здравеопазването и развитието на рекреацията в горите.

Чл. 40. (1) Във връзка с обезпечаване изпълнението на проектираните мероприятия за стопанисване и ползване от горите се проучват: 1. развитието на пътната мрежа; 2. развитието на съобщителните и комуникационните връзки; 3. условията за експлоатация и транспорт на дървесния ресурс; 4. изпълнението на горскостопанските мероприятия през ревизионния период.

(2) Посочват се площта на труднодостъпните и недостъпните гори и условията за тяхното ползване и стопанисване в бъдеще.

Чл. 41. (1) Установяват се ползвателите на дървесина и се привеждат данни за годишната потребност от дървесина, а също и от други горски ресурси.

(2) Анализират се възможностите на горите, свързани с използването на страничните горски ресурси: паша, добив на сено, листников фураж, семена, билки, плодове, гъби и др., и се установяват ползвателите и техните нужди от ползване на тези ресурси.

(3) Указания за обобщаване и анализ на резултатите от проучването на икономическите условия се дават в приложение № 8.

Чл. 42. (1) При инвентаризацията на горите и земите от горския фонд независимо от формата на собственост се извършват таксационни проучвания, които са съвкупност от дейности и операции за количествена и качествена характеристика на устройвания обект.

(2) Таксационното проучване се провежда по отдели и подотдели и събраната информация се нанася в специален формуляр - таксационно описание.

(3) Номенклатурата на направленията и показателите за оценка при таксационното проучване е задължителна за всички гори и земи от горския фонд, като се определя в зависимост от нуждите на горскостопанската практика и от изискванията на международни договорености и документи, по които Република България е страна.

(4) Формата и съдържанието на таксационното описание е в съответствие с номенклатурата на показателите и се утвърждава от НУГ (приложение № 3).

(5) За автоматизирана обработка на информацията и изготвяне на необходимите обобщителни таблици и разчети показателите в таксационните описания се водят по приетите от НУГ номенклатура и структура на атрибутната база данни.

(6) Таксационното описание се изготвя чрез обхождане на подотделите и извършване на съответните наблюдения, оценки и измервания поне на 3 пункта, които се явяват като средно­представителни по отношение на общо състояние и числена характеристика (приложение № 3).

(7) В таксационното описание се определят необходимите горскостопански мероприятия, обхващащи всички основни дейности по въз­производството, устойчивото стопанисване, комплексното и природосъобразното ползване на горите и тяхното опазване и защита от гъбни болести, насекомни вредители, пожари и почвена ерозия.

Чл. 43. (1) При инвентаризацията на горите и таксирането на насажденията се определя дървесният запас, установява се количеството на сортиментите по категории дървесина и текущият прираст.

(2) За единица мярка при таксирането се използва плътният кубически метър, със закръгляване на 1 m3. В някои случаи дървесната маса може да се изразява и в тегловни единици при единица мярка 1 t и точност на закръгляване до втория знак след десетичната точка.

(3) Изчисляването на обема на насажденията е задължително за всички гори, а изчисляването на категориите дървесина и определянето на текущия прираст - по заявка на техните собственици.

(4) Таксирането на дървостоите се извършва по елементи гора.

Чл. 44. (1) Точността на таксиране на горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции в границите на горския фонд е ± 10 % за зрелите и престарели насаждения и до ± 15 % за останалите насаждения.

(2) Точността на таксиране на изборните гори, семепроизводствените насаждения, тополовите и опитните култури, културите от ценни и бързорастящи видове и семенните плантации е не по-малка от ± 10 %.

(3) Точността на таксиране на защитните и рекреационни гори и горите в защитените територии се определя от инвеститора със ЗП, но не трябва да бъде по-малка от ± 10 % за зрелите и ± 15 % за младите, средновъзрастните и дозряващите насаждения.

Чл. 45. (1) При таксиране на дървостоите се прилагат следните методи: измерителни (пробностъблени); на пълното клупиране; математико-статистически (метод на пробните ленти, на пробните площи, на Битерлих, на разстоянията и комбиниран метод); други методи на базата на математически модели и окомерно-таблични методи.

(2) Технологията на работа при методите по ал. 1 е описана в приложение № 10.

(3) При таксирането на дървостоите могат да се прилагат и други методи, ако отговарят на изискванията за точност.

(4) Изборът на един или друг метод на таксиране се извършва в зависимост от конкретните условия в таксираните насаждения и изиск­ванията за точност.

(5) Задачите и методите за таксиране на насажденията се определят от собствениците на гори със ЗП.

Чл. 46. (1) За решаване на специфични задачи, свързани със сортиментната структура при дърводобивното ползване, растежа и прираста на насажденията при прилагане на различни лесовъдски технологии по стопанисване на горите, на територията на устройвания обект се ползват данни от постоянни или временни пробни площи и се секат дървета за стъблен анализ.

(2) Видът и броят на пробните площи и на дърветата за анализ се определят със ЗП.

(3) Методиката на теренноизмерителните и камералната обработка на получените данни е описана в приложение № 11.

Чл. 47. (1) Обект на инвентаризация са и недървесните горски ресурси, които се разделят на материални и нематериални.

(2) Материалните недървесни горски ресурси са свързани с ползването на горите за добив на различни биопродукти от дърветата (смола, семена, лико, кора, корк, пънна борина, листников фураж и др.). Тук спадат: ползването на горите за паша, добив на сено, събиране на гъби, горски плодове и лечебни растения (билки), както и дивечът обект на ловоустройство.

(3) Нематериалните горски ресурси са свързани със защитните, санитарно-хигиенните и рекреационните функции на горите и опазването на природата.

Чл. 48. (1) Необходимостта от инвентаризация на недървесните горски ресурси трябва да се свърже с тяхното регионално значение за икономиката, екологията и развитието на туристическата инфраструктура.

(2) В ЗП се указват методиките, по които се извършва инвентаризацията на отделните видове недървесни горски ресурси.

Чл. 49. (1) При теренните проучвания се събират данни и анализират резултатите от проведените лесовъдски мероприятия в устройвания обект след последното лесоустройство, съгласно приложение № 9.

(2) При проектирането на мероприятията и ползването през следващия период се изпол­зват резултатите и изводите от досегашната стопанска дейност.

Раздел IV

Камерални работи Чл. 50. (1) Таксационното описание се оформя на базата на теренните измервания и оценки и включва вписването на данни и извършването на дейности, както следва: 1. площ на подотделите и нейното разпределение по дървесни видове при смесените насаждения; 2. за насажденията, таксирани по измерителните или измерително-табличните методи, участието на дървесните видове се изчислява по обем, а при окомерно-табличните методи -по общата кръгова площ, получена от измерванията в среднопредставителните им части; 3. определяне (изчисляване) и вписване на показателите от числената таксационна характеристика - запас на ha и на цялата площ (със и без клони), клас на сортиментност; 4. стопанския клас, вида на горите и техните функции; 5. проверка на точността на поставените шифри; 6. бонитетът на насажденията е абсолютен и се определя по средната възраст и средната доминираща височина на дървостоя; бонитетът се определя по действащата бонитетна система (приложение № 10, табл. № 52); бонитетът на разновъзрастните насаждения се определя по възрастта и средната височина на най-едроразмерните дървета.

(2) Изчисляването на таксационните показатели по т. 3 от ал. 1 се извършва в съответствие с технологията на приложения метод за таксиране.

Чл. 51. (1) Изчисляването на стъбления и общия запас на насажденията при измерително-табличните методи на таксиране се извършва с разредни обемни и обемно-сортиментни таблици (приложение № 10, табл. № 40) или с програмни продукти, приети от НУГ.

(2) Обемът на сортиментите се изчислява и с помощта на сортиментни таблици за цели дървостои (приложение № 10, табл. № 54).

(3) Обемът на сортиментите може да се изчислява и с разредни обемно-сортиментни таблици (приложение № 10, табл. № 40).

Чл. 52. (1) Изчисляването на стъбления и общия запас при неклупираните насаждения, таксирани по метода на Битерлих, се извършва по установената средна кръгова площ на дървостоя на 1 ha и средната видова височина, която се отчита от видово-височинни таблици по средната височина (приложение № 10, табл. № 47, 48 и 49).

(2) Запасът при неклупирани насаждения, таксирани по окомерно-табличните методи, се изчислява с помощта на растежни таблици, утвърдени от началника на НУГ (приложение № 10, табл. № 52 и 53).

(3) Обемът на сортиментите при неклупираните насаждения се изчислява с помощта на сортиментни таблици за цели дървостои (приложение № 10, табл. № 54).

Чл. 53. (1) Текущият прираст по обем на клупираните насаждения се изчислява с помощта на прирастни таблици или косвено по формулата на Шнайдер (приложение № 10).

(2) Текущият прираст по обем при неклупираните насаждения се изчислява с помощта на растежни таблици или косвено по формулата на Шнайдер (приложение № 10).

(3) При решаване на задачи по актуализиране и прогнозиране на дървесните запаси се използва текущият прираст на насажденията, отчетен от растежните таблици, като се взема под внимание пълнотата на насажденията в момента и предвижданията за провеждане на евентуални горскостопански мероприятия в бъдеще.

(4) При изготвяне на прогнозни разчети, свързани с производителността на насажденията при променен бъдещ състав, се използват растежните таблици и средният зрелостен прираст (наличен дървостой или обща производителност).

Чл. 54. Начините за изчисляването на запасите, обемът на сортиментите и видът на таблиците се определят със ЗП.

Раздел V

Основни насоки и цели на многофункционалното стопанисване на горите Чл. 55. (1) Основните насоки и целите, свързани с организация на многофункционалното стопанство в горите, се определят в зависимост от инфраструктурата на района и състоянието на горите към момента на лесоустройственото проучване.

(2) За съгласуване на интересите в устройвания обект и разработване на оптимални проектни решения определяща роля има ЗП.

(3) Основни елементи на организация на горскостопанското производство са: стопан­ските класове, турнусите на сеч или на стопанството, формите на стопанство, изборът на дървесни видове и системите за сеч и възобновяване на горите.

Чл. 56. (1) Стопанските класове са основни стопанско-организационни единици на територията на устройвания обект.

(2) Стопанските класове се обособяват по следните признаци: дървесен вид, бонитет, произход, насоки на стопанисване, лесовъдска система, тип месторастене и тип гора.

(3) На всеки стопански клас се определят: целта на производството (цел на стопанството), турнусът на сечта, размерът на ползването, системите на сечта, мероприятията по възобновяването и отглеждането на насажденията и други мероприятия и решения, свързани с възпроизводството и ползването на горските ресурси.

(4) В отделни стопански класове се отделят иглолистните горски култури, в случаите когато те са създадени извън естествения им район на разпространение.

(5) Стопанските класове се формират от еднородни по някои от признаците, посочени в ал. 2 насаждения с площ над 200 hа. Изключение от тази минимална норма се допуска при тополови, акациеви, липови, върбови, елшови, горскоплодни и други бързорастящи дървесни видове, при които площта може да бъде по-малка, но не по-малка от 50 hа.

(6) Формирането на стопански класове се извършва за всички гори в района на дейност на държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция независимо от собствеността им.

Чл. 57. При устройството на горите по метода на стопанисване по насаждения (участъков лесоустройствен метод) се обособяват производствени групи в зависимост от дървесния вид, условията на месторастене и целта на производството без оглед на тяхната площ.

Чл. 58. (1) Наименованието на стопанските класове и производствените групи е посочено в приложение № 12.

(2) При необходимост могат да се формират стопански класове и производствени групи извън номенклатурата по приложение № 12 и по-специално за изпълнение на рекреационни, защитни, ловно стопанство и други функции, както и за производство на технически суровини, семепроизводство и плодопроизводство.

(3) За всеки устройван обект се формират определен брой стопански класове, уточнени със ЗП.

Чл. 59. Специфичните изисквания при устройството и организацията на стопанството в защитните, рекреационните и защитените гори и територии се посочват в ЗП в зависимост от вида на горите и тяхното предназначение.

Чл. 60. (1) Турнусът на сеч за всеки стопански клас се определя въз основа на техническата, количествената, икономическата, възобновителната, естествената и горскоплодната зрелост на горите, възрастовата структура на стопанския клас, здравословното състояние на дървостоите и прилагания до момента турнус съгласно приложение № 12.

(2) При тополовото стопанство турнусът се определя съгласно Инструкцията за създаване, отглеждане и стопанисване на тополови и върбови култури (1982).

(3) Турнусът на сечта се използва като основа за разделяне на дървостоите по класове на възраст, възрастови групи и най-общо на зрели и незрели дървостои.

(4) При постепенно-сечищните форми на стопанство за зрели се определят онези дърво­стои, чиято възраст попада в рамките на един клас на възраст преди установения турнус, а за презрели - над този турнус.

(5) При голосечищната форма на стопанство зрели са насажденията с възраст, равна на възприетия турнус на сеч, а презрели - с възраст, по-голяма от този турнус.

(6) Зрелите и презрелите дървостои формират експлоатационния запас и в тях се проектират възобновителни сечи.

Чл. 61. При случай на недоказана специфична зрелост в защитните и рекреационните гори в тях могат да се установяват турнуси с един до два класа на възраст по-високи в сравнение с горите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Чл. 62. При горите за реконструкции се определя реконструкционен период.

Чл. 63. При изборната форма на стопанството се определя турнус на стопанството. Приема се турнус на стопанството 10 години, който съвпада с лесоустройствения период.

Чл. 64. (1) Прилаганите до момента на поредното лесоустройство турнуси на сечта могат да бъдат променени само при наличие на убедителни и доказани аргументи в подкрепа на промяната.

(2) Турнусът на сеч се съобразява с изискванията на чл. 50, ал. 5 от Закона за горите.

(3) При устройството на недържавни гори турнусите на сеч се съгласуват със собствениците, но не могат да бъдат по-малки от тези, посочени в Закона за горите.

Чл. 65. (1) Лесовъдско-техническите форми на организация и стопанисване на горите са основа за провеждане на диференцирани лесовъдски режими в горското стопанство.

(2) Формите на горското стопанство се установяват в зависимост от природните условия, състоянието на горите, икономическите и екологичните условия и от съществуващите до момента на лесоустройството форми на стопанството.

(3) При благоприятни условия на месторастене се обособяват високостъблени форми, които се характеризират с по-добър стопански и средозащитен ефект.

(4) При защитните и рекреационните гори се предпочитат високостъблени форми на стопанството.

(5) При многофункционалното горско стопанство, когато са налице необходимите условия, се установява изборната форма на стопанството. При нея се създават най-добри условия за устойчиво и комплексно използване на горските ресурси.

(6) В издънковите гори за превръщане в семенни формата на стопанството има преходен характер. При завършена окончателна фаза на възобновителната сеч и при укрепнал подраст от желаните дървесни видове насажденията се изключват от превръщателния клас и се отнасят към съответните високостъблени стопански класове.

Чл. 66. (1) Изборът на дървесни видове за възобновяване в рамките на стопанските класове се определя от типа месторастене, типа гора, биологията и екологията на видовете и от икономическите, средозащитните и рекреационните потребности в зависимост от конкретно поставените стопански и социално-екологични цели.

(2) Бъдещият състав на горите или неговата актуализация се извършва въз основа на типовете горски месторастения и Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България, отчитайки растежа и състоянието на насажденията и културите.

(3) Изборът на дървесни видове се отразява в таксационното описание и се осъществява чрез проектиране на възобновителните и залесителните мероприятия.

Чл. 67. Изборът на система на възобновителни сечи и начин на възобновяване на горите зависят от вида на стопанския клас, целта на производство и установената форма на стопанство и степента на възобновяване на насажденията.

Чл. 68. (1) Методите за отглеждане на насажденията за всеки стопански клас се определят от състоянието на горите, целта на производство и резултатите от досегашното стопанисване.

(2) Като основа за определяне интензивността на прорежданията и пробирките може да се използва оптималната кръгова площ по указанията, дадени в приложение № 13.

Чл. 69. На основата на таксационните описания се съставят таблици и диаграми, даващи обобщени данни за природните условия, досегашно стопанисване, таксационна характеристика и проектираните мероприятия, съгласно приложение № 14.

Чл. 70. (1) Въз основа на таблиците за таксационната характеристика се установяват основните показатели на гората на устройвания обект и отделните стопански класове - средна възраст, среден бонитет, средна пълнота, среден запас и среден прираст на ha.

(2) Средната възраст се изчислява като средно претеглена по площта, покрита с гора, на отделните подкласове на възраст.

(3) Средният бонитет се изчислява по същия начин, като се умножават площите на отделните бонитети с цифрените им означения и сумата от произведенията се разделя на общата площ.

(4) Средната пълнота се изчислява както за отделните класове на възраст, така и за цялата покрита с гора площ по същия начин.

(5) Средният прираст се изчислява по стопански класове, стопански групи и на цялата залесена площ. Изчислението се извършва, като запасът на отделния клас на възраст се разделя на броя на годините, представляващи средата на класа, след което се извършва сумиране за желаните обекти. Чрез разделяне на съответната площ се получава средният прираст на ha.

Чл. 71. (1) Общият размер на ползването на дървесина и други горски ресурси за целия устройван обект се определя като сбор от нормите на ползванията, определени по вид и обем за съответните стопански класове.

(2) Дърводобивната норма на ползване от горите в рамките на всеки стопански клас се определя по видове сечи, по видове гори и по категории гори (приложение № 15).

(3) Нормата на ползване от главни сечи за всеки стопански клас се определя по формулните методи, когато гората се устройва по комбинирания лесоустройствен метод, и като сечище по състояние, когато гората се устройва по метода на стопанисване по насаждения. (4) Въз основа на изчислените норми на ползване от възобновителни сечи при формулните методи (приложение № 15) и въз основа на съответни разчети се определя оптимална норма на ползване при сечищната форма на стопанството.

(5) При определяне на нормата на ползване по формулните методи се изготвят паралелни разчети за държавните и общинските гори. При така определената норма на ползване за главни сечи се определят насаждения, чиято площ съответства на площта на зрелите гори на територията на ДЛ или ДДивС, отнесени към общата площ на зрелите гори в района на дейност на лесничейството или станцията.

(6) Размерът на годишното ползване от главни сечи в горите, собственост на физически и юридически лица, се определя като сечище по състояние.

(7) При горите за реконструкция размерът на ползването се определя въз основа на площта на стопанския клас и възприетия период на реконструкция.

(8) Размерът на ползването на дървесина при изборната форма на стопанството се определя за всеки отдел насаждение по формули, отчитащи действителния запас, текущия обемен прираст и оптималния запас на разновъзрастните насаждения.

(9) Размерът на ползване от главни сечи при издънковите гори за превръщане, както и за защитните, рекреационните и защитените гори се определят като сечище по състояние, което се контролира по сечището по прираст.

(10) Ползването на дървесина от отгледни сечи за стопанския клас се определя като сума от ползването за всички насаждения, в които са проектирани отгледни сечи.

(11) Всички норми на ползване на дървесина от възобновителни сечи на ниво насаждение съгласно изискванията на комбинирания лесоустройствен метод се определят на терена и се доуточняват в камерална обстановка съобразно утвърдената оптимална норма на ползване по стопански класове.

(12) При тополовото стопанство ползването се определя съгласно Инструкцията за създаване, отглеждане и стопанисване на тополови и върбови култури в НРБ.

Чл. 72. Нормите на ползване на недървесните материални горски ресурси са в размер, гарантиращ тяхното възпроизводство и съхраняване.

Чл. 73. Видът и нормата на ползване на нематериалните горски ресурси се определя в зависимост от категорията и функциите на гората и се избират по предварително изработени методики, конкретизирани със ЗП, съгласно приложение № 16 и 17.

Раздел VI

Проектиране на горскостопанските мероприятия Чл. 74. (1) Проектирането на горскостопанските мероприятия включва: възобновителни сечи; отгледни сечи; санитарни сечи; мероприятия по превръщане на издънковите гори в семенни; производство на репродуктивни материали и залесяването; технико-укрепителни мероприятия; възпроизводство и ползване на недървесни горски ресурси; проекти на пътища, сгради и други съоръжения; лесозащитни мероприятия.

(2) При проектиране на мероприятията по ал. 1 се изхожда от анализа на резултатите от проучването на природните условия, досегашното стопанисване и ползване на горските ресурси, основите за организация на стопанството, регионалните устройствени схеми за устойчиво развитие и дългосрочните планове за многофункционално стопанисване - приложение № 18.

(3) Проектирането на възобновителните сечи е в рамките на утвърдените норми на ползване за различните стопански класове, групи гори или производствени групи, а на отгледните и санитарните сечи - в зависимост от състоянието на насажденията.

(4) Проектираните мероприятия се вписват в таксационните описания - работен проект.

Раздел VII

Икономическа оценка на горите и земите от горския фонд и оценка на ефекта от проектиранитегорскостопански мероприятия и пол­зването от горите през ревизионния период Чл. 75. (1) Икономическа оценка на горите и земите от горския фонд се извършва по заявка на инвеститора при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 19, ал. 1 от Закона за горите.

(2) Със ЗП се посочват изискванията на инвеститора по необходимостта от извършване на икономическа оценка на горския фонд в устройвания обект.

Чл. 76. (1) Оценката на ефекта от изпълнението на проектираните мероприятия и пол­зването се извършва по критерии и показатели за характеризиране на общото състояние на горите на територията на устройвания обект и тяхното устойчиво стопанисване.

(2) Анализът се прави чрез съпоставяне на стойностите на критериите и показателите при миналото и сегашното лесоустройство, дадени в приложение № 19.

(3) Показателите за оценка се изразяват в натурални и относителни единици (относителен дял от общата площ, общия запас, размер на ползването и др.) и се представят в таблична форма.

(4) При защитно-водоохранните гори на основата на възрастта на насажденията, пълнотата им и формата на стопанство се определя защитно-водоохранният им клас на ниво насаждение, отдел и за цялата площ на защитните гори (приложение № 16).

(5) При рекреационните гори въз основа на бонитета на насажденията, тяхната възраст, вида гора, степента на устойчивост на насажденията и формата на стопанство се установява класът на рекреационната ценност на ниво насаждение, отдел и за цялата площ на рекреационните гори (приложение № 17).

(6) Ефектът от лесоустройственото проектиране в защитните и рекреационните гори се оценява по степента на очакваните промени в измененията на защитно-водоохранния им клас или класа на рекреационната им ценност. При наличие на икономическа оценка на горите ефектът се оценява по динамиката на горския капитал на устройвания обект.

Чл. 77. Въз основа на проектираните лесовъдски мероприятия, необходимите за извър­шването им средства и очакваните доходи от реализирането на горската продукция се извършва подробен икономически анализ за развитието на устройвания обект (приложение № 19).

Раздел VIII

Съдържание на лесоустройствените проекти,планове и програми Чл. 78. (1) В зависимост от формите на собственост и от площта на горските имоти, характера на дървопроизводството и ползването от горите, лесоустройствените проекти, планове и програми се разработват с обем и съдържание съгласно ЗП.

(2) Лесоустройствените проекти са основни и най-подробни документи и съдържат данни за: териториалното устройство, резултатите от инвентаризацията на горите и тяхната характеристика, основи на организация и стопанисване на горите, комплекс от разработени меро­приятия, свързани с оптималното използване на ресурсите на гората и тяхното възпроизводство, както и мероприятия по опазване на биологичното разнообразие и абиотичните компоненти на природния комплекс, обосновка на икономическия, екологичния и социалния ефект от изпълнението на проекта.

(3) Лесоустройствените планове представляват опростени лесоустройствени проекти, които съдържат: кратки и систематични данни за местоположението на гората, кратка характеристика на природните условия (климат, почва, хидрография), данни за основните представители на дървесната, храстова и тревната растителност, данни за дивеча, административна и кадастрална принадлежност, задължителни горскостопански мероприятия, обосновка за провеждането им, както и очаквани разходи и доходи от стопанската дейност в горите.

(4) Лесоустройствените програми представляват извадки от проектите и плановете при съвместно лесоустройство или се разработват като самостоятелни документи. Те съдържат данни за задължителните лесовъдски мероприятия, които следва да се провеждат във всеки участък гора независимо от нейната собственост.

Чл. 79. (1) Лесоустройствените проекти се разработват за обществените (държавни и общински) гори, където се организира трайно горско стопанство, както и за недържавни гори, устроени съвместно или поотделно с площ над 500 ha.

(2) Лесоустройствените планове са основа за средносрочно стопанско планиране на маломерни недържавни гори с площ от 50 до 500 ha, в които се води периодично горско стопанство.

(3) Лесоустройствените програми се издават като извлечение от лесоустройствения проект или план на територията на лесничейството при съвместно лесоустройство или като отделен документ, засягащ различни видове собственост с площ до 50 ha.

(4) Конкретната структура и съдържание на лесоустройствените проекти, планове и програми са посочени в приложение № 20.

Глава четвърта

ЕДРОПЛОЩНА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ Чл. 80. (1) За решаване на специфични задачи, свързани с управлението и планирането на горското стопанство, контрола върху стопан­ската дейност в горите и получаването на актуална информация за растежа, прираста и състоянието на горите в границите на горския фонд, се провежда едроплощна инвентаризация.

(2) Точността на таксиране при едроплощната инвентаризация е не по-малка от ± 10 % и по-голяма от ± 5 %.

(3) Провеждането на едроплощна инвентаризация по метода на контрол с постоянни пробни площи се извършва по предварително разработена методика, утвърдена от НУГ.

(4) Границите и площта на обособените части от горите и земите от горския фонд, подлежащи на едроплощна инвентаризация по метода на контрол с постоянни пробни площи, се определят със ЗП.

Чл. 81. (1) За нуждите на управлението на горските ресурси, насочването на инвестиции в горите, наблюдението и контрола на протичащите биолого-екологични процеси, разработване на различни баланси и разчети и формирането на горската политика и стратегия на държавно и регионално ниво се организира провеждането на национална инвентаризация на горите.

(2) Националната инвентаризация на горите се провежда с решение на Министерския съвет по предварително разработен от НУГ проект.

(3) Номенклатурата на направленията и показателите за оценка при националната инвентаризация на горите трябва да бъде съвместима с номенклатурата при инвентаризацията по подотдели (приложение № 9), както и с номенклатурата на националните инвентаризации на страните от Европейския съюз.

(4) Общата статистическа информация за горите и земите от горския фонд, която се получава при националната инвентаризация, трябва да бъде съвместима с досегашната горско-статистическа информация в Република България и да е максимално адаптирана към общоприетата статистика за горите от страните в Европейския съюз.

Глава пета

МЕЖДИННО ЛЕСОУСТРОЙСТВО Чл. 82. (1) Междинното лесоустройство се провежда за обекти, при които е изтекъл периодът на лесоустройствения проект или план, изготвен при главното лесоустройство, и в който не са настъпили съществени изменения в площта и устройствената организация на територията и горскостопанското производство.

(2) Обектите за провеждане на междинно лесоустройство се определят от техните собственици и с него се решават следните основни задачи: 1. проучване и анализ на резултатите от изпълнението на лесоустройствения проект (устройствен план, програма) през изминалия ревизионен период по стопанисването и ползването на горите; 2. установяване и отразяване на настъпилите промени в горския фонд; 3. инвентаризация на площите и запасите на насажденията; 4. анализ на сегашното състояние на гор­ския фонд и проектиране на ползването и горскостопанските мероприятия през следващия ревизионен период; 5. съставяне на нов лесоустройствен проект (устройствен план, устройствена програма).

Чл. 83. (1) При междинното лесоустройство не се променят функционалното деление на горите на територията на устройвания обект, формата на стопанството, целта на производството, стопанските класове и групи гори, турнусите на сеч и турнусите на стопанството, системите за стопанисване и изборът на дървесните видове за залесяване и нормите на ползване.

(2) При междинното лесоустройство се запазва административното деление на територията на горскостопански и охранителни участъци, тяхната номерация и наименование.

(3) При междинното лесоустройство се запазва съществуващото разделяне на гората на отдели и подотдели с изключение на подотделите, в които са настъпили сериозни изменения.

(4) При междинно лесоустройство не се провежда ново типологично проучване и се запазва класификацията и картирането на типовете месторастения (типове гора), направени при главното лесоустройство.

Чл. 84. (1) Тереннопроучвателните работи при междинното лесоустройство включват: 1. актуализация на числената таксационна характеристика от таксационните описания на насажденията и на непокритите с гора площи, съставени при главното устройство, като се отчитат промените, настъпили в тях от изпълнението на проектираното ползване и другите горскостопански мероприятия през изминалия ревизионен период; 2. обхождане на насажденията, в които са проведени горскостопански мероприятия, и подотделите, в които е наложително да се проектират горскостопански мероприятия; 3. провеждане на повторни таксационни измервания в постоянните пробни площи за нуждите на лесоустройството и в обособените части от горския фонд - таксирани по метода на контрол с постоянни пробни площи при главното лесоустройство; 4. провеждане на повторни таксационни измервания в насажденията от изборните гори, формирани при главното лесоустройство за определяне на текущия прираст по обем и получаване на данни за изчертаване на кривата за разпределение на дърветата по степени и класове на дебелина; 5. залагане на временни пробни площи за нуждите на сортиментирането на предвидената за сеч дървесна маса през следващия период; 6. актуализация на картите, съставени при главното лесоустройство за подотделите, в които са настъпили изменения, налагащи промяна в техните граници; това се отнася и за настъпили изменения в площта на лесоустройвания обект по силата на нормативни актове; 7. извършва се актуализация на запасите, като съставът и бонитетът на насажденията не се променят, чрез прибавяне на общия текущ прираст от растежните таблици, а когато липсват такива - прибавяне на общия среден годишен прираст, като се взема предвид ползването на дървесина през изтеклият период; 8. възрастта се получава, като се прибавят годините, изминали от момента на инвентаризация при главното устройство.

(2) След актуализация на запасите пълнотата се изчислява наново както при главното устройство.

(3) Списъкът на подотделите по ал. 1, т. 2 се съставя съвместно с представител на устройвания обект и се съдържа в ЗП.

(4) Проектирането на лесовъдските меро­приятия се извършва като при главно лесоустройство.

Чл. 85. (1) При разработване на лесоустрой­ствения проект или план при междинно лесоустройство обяснителната записка има същото съдържание както при главното лесоустройство и се запазва картирането на типовете горски месторастения.

(2) Картите към лесоустройствения проект се изготвят на основата на картите от главното устройство в съответните мащаби, коригирани по съществуващи документи, аерокосмически изображения или при обхождане на подотделите в годината на междинното устройство. (3) Въз основа на актуализираната географска и таксационно-лесовъдска информация се актуализира базата данни на устройвания обект.

Чл. 86. (1) Лесоустройственият проект или план от междинното лесоустройство се разработва в съответствие със ЗП и съдържа: 1. анализ на досегашната дейност от приложението на лесоустройствения проект, разработен при главното устройство; 2. пълна таксационна характеристика на горския фонд (със съответните таблици за отчета на горския фонд) както при главното лесоустройство; 3. проект за сечите и залесяванията; 4. проекти за смолодобив, противопожарни мероприятия, строеж на сгради и съоръжения и ползване на други недървесни горски ресурси; 5. икономическа оценка на горите и земите от горския фонд и доходите от горското стопанство; 6. критерии и показатели за еколого-икономическия ефект на лесоустройствения проект; 7. горскостопанските карти както при главното лесоустройство.

(2) Всички тереннопроучвателни и изчислителни работи при междинно лесоустройство се планират и провеждат със ЗП, което се разработва и утвърждава по реда, установен за провеждане на главно устройство.

Чл. 87. Междинно лесоустройство се извършва и чрез методите на едроплощната инвентаризация на горите и земите от горския фонд по методика, утвърдена от началника на НУГ (приложение № 21).

Глава шеста

ЛОВНОСТОПАНСКО УСТРОЙСТВО

Раздел I

Методи за ловоустройство Чл. 88. (1) Про­ек­тът за лов­но­с­то­пан­с­ко ус-­­­т­рой­с­т­во оп­ре­де­ля дей­ност­та на чо­ве­ка за опа­з­ва­не и пол­з­ва­не на сво­бод­но жи­ве­е­щи­те бо­зай­ни­ци и пти­ци в про­дъл­же­ние на 10-го­ди­шен срок.

(2) Ло­во­у­с­т­рой­с­т­ве­ният про­ек­т се ра­з­ра­бо­т­ва ка­то част от ле­со­у­с­т­рой­с­т­вен про­ект по об­що за­да­ние и до­го­вор. Ня­кои про­ект­ни и про­уч­ва­тел­ни ра­бо­ти могат да се из­пъл­ня­ват само­стоятелно, без връзка с лесоустройствен проект, в съ­к­ра­тен обем или по осо­бен на­чин, ко­е­то се по­со­чва в допълнително ЗП или с допълнителен договор.

(3) Про­ек­ти­те се ра­з­ра­бо­т­ват при условия и по ред, определени с Правилника за приложението на Закона за лова и опазването на дивеча (ППЗЛОД).

(4) Въ­з­ла­га­не­то и при­е­ма­не­то на обек­та за лов­оустройство като част от лесоустройствения проект се осъ­ще­с­т­вя­ва­т чрез под­пи­с­ва­не на до­го­вор меж­ду ин­ве­с­ти­то­ра и изпълнителя на ловоустройственото проектиране.

Чл. 89. Ме­то­дите за ло­во­у­с­т­рой­с­т­во се определят съобразно теренните особености, лисистостта и основните видове дивеч, които са посочени в приложение № 22.

Раздел II

Задание за проектиране Чл. 90. За­да­ни­е­то за про­ек­ти­ра­не, ме­то­ди­те и ос­нов­ни­те на­п­ра­в­ле­ния, по ко­и­то ще се из­вър­шат про­уч­ва­тел­но-про­ект­ни­те ра­бо­ти, са посочени в приложение № 23.

Раздел III

Те­рен­нопро­уч­ва­тел­ни и про­ект­ни ра­бо­ти Чл. 91. (1) Под­го­т­ви­тел­ни ра­бо­ти са действията, които инвеститорът трябва да предприеме при за­поч­ва­не на те­рен­нопро­уч­ва­тел­ни­те ра­бо­ти в срок една сед­ми­ца, като предос­та­ви на про­ек­тан­та за пол­зва­не всич­ки до­ку­мен­ти от­но­с­но соб­стве­ност­та на площта, до­го­во­ри за предоставянето й за стопанисване, про­то­ко­ли, за­по­ве­ди, вле­з­ли в си­ла про­ек­ти и про­г­ра­ми, раз­по­реж­да­ния и по­с­та­но­в­ле­ния на МС, таксация и пр.

(2) Ин­ве­с­ти­то­рът ор­га­ни­зи­ра първо съ­ве­ща­ние с уча­с­тие на пред­ста­ви­те­ли на стра­ни­те, има­щи от­но­ше­ние по про­б­ле­ми­те на про­ек­ти­ра­не­то. При из­го­т­вя­не на съв­ме­с­тен ле­со- и ло­во­у­с­т­рой­с­т­вен про­ект въ­п­ро­си­те за ло­во­у­с­т­рой­с­т­во се раз­глеж­дат на първо ле­со­у­с­т­рой­с­т­ве­но съ­ве­ща­ние. На то­ва съ­ве­ща­ние ин­ве­с­ти­то­рът мо­же да за­я­ви свои осо­бе­ни виж­да­ния или ис­ка­ния във връз­ка с про­ек­ти­ра­не­то. Про­то­ко­лът от то­ва съ­ве­ща­ние се при­ла­га към обя­с­ни­тел­на­та за­пи­с­ка на про­ек­та.

(3) Уточ­ня­ва­не гра­ни­ци­те на обек­та се из­вър­ш­ва съ­г­ла­с­но съ­ще­с­т­ву­ва­щи­те до­ку­мен­ти или до­го­во­ре­ност­та за сто­па­ни­с­ва­не на площ­та на карта в М 1:25 000. При из­го­т­вя­не на ле­со- и ло­во­у­с­т­рой­с­т­вен про­ект гра­ни­ци­те на обек­та съв­па­дат с гра­ни­ци­те на ле­с­ни­чей­с­т­во­то, ка­кто и границите на земеделските територии в района на действие на държавното лесничейство (респ. държавната дивечовъдна станция). Графиката на всеки ловностопански район се добавя върху цифров вид (ZEM - единен формат) на графиката на съответното землище и след оформянето на ловностопанския район (повдигане на неуказаните в М 1:10 000, имащи ловностопанско значение теренни форми и съоръжения в земеделските територии на ловоустройствените карти в М 1:25 000) от “Баланс на земята в рамките на землищата - по вид територия и предназначение” се изчислява площта на всеки ловностопански район, а оттам - и на дивечо­пригодната площ.

(4) Про­уч­ва­не на еко­ло­ги­че­с­ки­те фак­то­ри е посочено в приложение № 24 и се извършва въз ос­но­ва на по­ка­за­те­ли­те, по­со­че­ни в Наредбата за бо­ни­ти­ра­не на ди­ве­чо­ви­те ме­с­то­о­би­та­ния в Република Бъл­га­рия.

(5) Про­уч­ва­не на ан­т­ро­по­ген­ните фак­то­ри е ця­лост­но­то по­ло­жи­тел­но и от­ри­ца­тел­но въз­дей­с­т­вие на чо­ве­ка вър­ху лов­на­та фа­у­на в ра­йо­на: ос­нов­ни от­ра­с­ли на про­ми­ш­ле­ност­та, за­с­тъ­пе­ни в ра­йо­на, на­чин на сто­па­ни­с­ва­не на гор­с­ки­те на­саж­де­ния, ин­тен­зив­ност на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во и жи­вот­но­въд­ство­то, ор­га­ни­за­ция и ин­тен­зив­ност на лов­но­с­то­пан­с­ки­те ме­ро­п­ри­я­тия, ох­ра­на на ди­ве­ча.

(6) Про­уч­ва­нето на фа­у­на­та - бо­зай­ни­ци и пти­ци, се извършва по метода на ан­ке­тиране, чрез на­б­лю­де­ния на те­ре­на и по дан­ни от так­са­цията на дивеча в ра­йо­на за по­с­лед­ни­те 3 - 5 го­ди­ни.

(7) До­се­га­ш­но­то стопа­ни­с­ва­не се проучва по начини и методи, посочени в приложение № 25.

(8) Установяват се извършените мероприятия през ревизионния период по отношение на риборазвъждането и спортния риболов.

Чл. 92. (1) Про­ект­ните ра­бо­ти включ­ват оп­ре­де­ля­не на: ор­га­ни­за­ци­он­но-те­ри­то­ри­ал­но­то де­ле­ние на лов­ни­те пло­щи, по­до­б­ря­ва­не и обо­га­тя­ва­не на ес­те­с­т­ве­на­та хра­ни­тел­на и за­щит­на ба­за на ме­с­то­о­би­та­ни­я­та, ор­га­ни­за­ция на сто­па­ни­с­ва­не­то и пол­з­ва­не­то на ди­ве­ча.

(2) Ор­га­ни­за­ци­он­но-те­ри­то­ри­ал­ното де­ле­ние на лов­но­с­то­пан­с­ките площи се нанася на работната карта от про­ек­тан­та с по­мощ­та на пер­со­нала, сто­па­ни­с­ва­щ дивеча, съ­о­б­ра­з­но съ­ще­с­т­ву­ва­що­то ор­га­ни­за­ци­он­но-те­ри­то­ри­ал­но де­ле­ние на ра­йо­на по документи. (3) Ос­нов­на­та лов­носто­пан­с­ка ор­га­ни­за­ци­он­на еди­ни­ца в рамките на ловностопанския район е ло­ви­ще­то. Ло­ви­ща­та раз­де­лят ра­йо­на на при­б­ли­зи­тел­но рав­ни по площ ча­с­ти с ог­лед ох­ра­на, пла­ни­ра­не и про­веж­да­не на ме­ро­п­ри­я­ти­я­та. На работната карта задължително се уточняват границите на ловищата в рамките на ловностопанските райони в района на действие на държавните лесничейства (респ. дивечовъдните станции). За гра­ни­ци на ло­ви­ще­то се из­би­рат трай­ни те­рен­ни фор­ми - во­до­дел­ни би­ла, вод­ни те­че­ния, до­ло­ве, шо­се­та, гра­ни­ци на ле­со­у­с­т­рой­с­т­ве­ни от­де­ли и пр. На вся­ко ло­ви­ще в ус­т­рой­ва­ния ра­йон се да­ва но­ме­ра­ция и име по име­то на мест­ност, ре­ка или на­се­лен пункт. Ед­ро­ди­ве­чо­ви­те ло­ви­ща са с го­ле­ми­на 800 - 2000 hа, а дреб­но­ди­ве­чо­ви­те - от по­ря­дъ­ка на 200 - 800 hа. При възможност ло­ви­ща­та се гру­пи­рат по гор­с­ко­с­то­пан­с­ки уча­с­тъ­ци.

(4) В за­ви­си­мост от обитаващите ви­до­ве ди­веч и въз­при­е­тия на­чин на ло­ву­ва­не ло­ви­ще­то мо­же да се де­ли на квар­та­ли за про­веж­да­не на гон­ки (на­п­ри­мер фа­за­но­во ло­ви­ще, ин­тен­зив­но ло­ви­ще за ди­ва сви­ня и др.). На все­ки квар­тал се по­с­та­вя по­ре­ден но­мер в рам­ки­те на ло­ви­ще­то. Бро­ят на квар­та­ли­те е от 2 до 20 в за­ви­си­мост от го­ле­ми­на­та на ло­ви­ще­то и те­рен­ни­те ус­ло­вия. В лов­но­с­то­пан­с­ки ра­йо­ни, къ­де­то се про­веж­да се­лек­ци­о­нен и тро­фе­ен от­стрел чрез при­ча­к­ва­не, из­деб­ва­не и спо­кой­но вди­га­не, не се обо­со­бя­ват квар­та­ли.

(5) Ко­га­то ус­т­рой­ва­ни­ят ра­йон е раз­по­къ­сан на раз­да­ле­че­ни ед­на от дру­га ча­с­ти (при­мер­но от об­ши­рен ком­п­лекс земедел­с­ки зе­ми), ло­ви­ща­та с общи граници се гру­пи­рат в лов­но­с­то­пан­с­ки ком­п­лек­си (ЛСК).

Чл. 93. (1) Ос­нов­ни­те би­о­тех­ни­че­с­ки ме­ро­п­ри­я­тия за по­до­б­ря­ва­не на ес­те­с­т­ве­на­та хра­ни­тел­на ба­за са посочени в приложение № 26.

(2) Обе­мът на би­о­тех­ни­че­с­ки­те ме­ро­п­ри­я­тия се съ­г­ла­су­ва с ин­ве­с­ти­то­ра. Ме­ро­п­ри­я­ти­я­та се про­ек­ти­рат в за­ви­си­мост от нуж­ди­те на ди­ве­ча, въз­мож­но­с­ти­те на ме­с­то­о­би­та­ни­я­та и изискванията на чл. 49 ППЗЛОД.

Чл. 94. Би­о­тех­ни­че­с­ки ме­ро­п­ри­я­тия за по­до­б­ря­ва­не на за­щит­на­та ба­за са посочени в приложение № 27.

Чл. 95. Би­о­тех­ни­че­с­ките съ­о­ръ­же­ния са посочени в приложение № 28.

Чл. 96. (1) След завършване на те­рен­ни­те ра­бо­ти съв­мест­но с ин­ве­с­ти­то­ра се уточ­ня­ват и про­то­ко­ли­рат окон­ча­тел­но: лов­но­с­то­пан­с­ко­то де­ле­ние, глав­ни­те и съ­път­ства­щите ви­до­ве ди­веч, не­об­хо­ди­мост­та и въз­мож­но­с­ти­те за ак­ли­ма­ти­за­ция и ре­а­к­ли­ма­ти­за­ция, как­то и при­б­ли­зи­тел­ни­те стопански коефициенти на до­пу­с­ти­ми­те ди­ве­чо­ви за­па­си на сво­бо­да и в ог­ра­де­ни­те пло­щи.

(2) В протокола по ал. 1 се вписват и дейностите, свър­за­ни с ме­ха­ни­за­ци­я­та на лов­но­с­то­пан­с­ка­та дей­ност, тран­с­порт­ни­те нуж­ди и тех­ни­че­с­ка­та обез­пе­че­ност, нуж­да­та от но­ви пъ­ти­ща, сгра­ди и дру­ги съ­о­ръ­же­ния, свър­за­ни с пря­ка­та и стра­нич­ната дей­ност, как­то и ад­ми­ни­с­т­ра­тив­но-уп­ра­в­лен­че­с­кия и тех­ни­че­с­кия съ­с­тав.

Раздел IV

Обем и съдържание на про­ек­та Чл. 97. Обемът и съдържанието на обя­с­ни­тел­ната за­пи­с­ка са съгласно приложение № 29.

Чл. 98. Из­ра­бо­т­ва­нето на карт­ния ма­те­ри­ал е съгласно приложение № 30.

Чл. 99. Про­ек­тът за лов­но­с­то­пан­с­ко ус­т­рой­с­т­во се из­ра­бо­т­ва в три екземпляра (по един за ДЛ, респ. ДДивС, РУГ и НУГ).

Раздел V

Устройство на държавни дивечовъдни станции Чл. 100. (1) Дър­жав­ни­те ди­ве­чо­въд­ни­ станции слу­жат за запазване на дивечовото разнообразие, съхраняване на ге­нетичния ­фон­д и раз­сел­ва­не на ди­ве­ча, мо­гат да се из­пол­зват и за ак­ли­ма­ти­за­ция на чуж­до­зе­м­ни ви­до­ве и за на­уч­ни на­б­лю­де­ния, опи­ти и про­уч­ва­ния и се ор­га­ни­зи­рат в ра­йо­ни с под­хо­дя­щи ме­с­то­о­би­та­ния и от­лич­ни ус­ло­вия за ра­з­ви­тие на ге­не­ти­ч­ни­те въз­мож­но­с­ти на да­де­ния вид по реда на чл. 9, ал. 5 ЗЛОД.

(2) В ДДивС се про­ек­ти­рат би­о­тех­ни­че­с­ки ме­ро­п­ри­я­тия и съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то съз­да­дат оп­ти­мал­ни ус­ло­вия за ра­з­въж­да­не на ди­ве­ча и обез­пе­ча­ват дъл­го­го­ди­ш­но нор­мал­но ра­з­ви­тие и въз­про­и­з­вод­ство на ди­ве­чо­вия за­пас в ус­т­рой­ва­ния ра­йон: фу­раж­на ба­за, съ­о­ръ­же­ния за зи­м­но, до­пъл­ни­тел­но и ми­не­рал­но под­хран­ва­не, за на­б­лю­де­ние, за улов на жив ди­веч, ка­ран­ти­нен двор за оп­ре­с­ня­ва­не кръв­та и пр.

(3) Съ­о­ръ­же­ни­я­та и сгра­ди­те в ДДивС се про­ек­ти­рат по Закона за устройство на територията (ЗУТ).

(4) В ДДивС се до­пу­с­ка под­бо­рен от­стрел и улов на жив ди­веч за раз­сел­ва­не в дру­ги ра­йо­ни на стра­на­та или в чуж­би­на, как­то и от­стрел на хищ­ни­ци. (5) Ос­но­вен прин­цип при ло­во­у­с­т­рой­с­т­во на та­ки­ва станции е про­ек­ти­ра­не­то на ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни и ре­а­к­ли­ма­ти­за­ци­он­ни съ­о­ръ­же­ния в за­ви­си­мост от нуж­ди­те на лов­но­то сто­пан­с­т­во.

(6) При ус­т­рой­с­т­во на учеб­но-опит­ни ди­ве­чо­въд­ни участъци, създадени съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЛОД, се до­пу­с­кат от­кло­не­ния от та­зи наредба при про­ек­ти­ра­не и из­пъл­не­ние на лов­но­с­то­пан­с­ки­те ме­ро­п­ри­я­тия, до­кол­ко­то ин­ве­с­ти­то­рът е по­и­с­кал то­ва в за­да­ни­е­то.

Чл. 101. (1) Ог­ра­де­ни­ лов­ни пло­щи се проекти­рат в ин­тен­зив­ни лов­но­с­то­пан­с­ки ра­йо­ни с цел по­ви­ша­ва­не ефек­тив­ност­та на от­глеж­да­не­то, раз­сел­ва­не­то и ло­ву­ва­не­то на ди­ве­ча.

(2) Ог­ра­де­ни­те пло­щи за ин­тен­зи­вен лов на ко­с­мат ди­веч се пре­д­виж­дат глав­но за ви­до­ве с ви­сок ко­е­фи­ци­ент на го­ди­шен при­раст, чи­и­то би­о­ло­гич­ни осо­бе­но­с­ти по­з­во­ля­ват про­дъл­жи­тел­но от­глеж­да­не в за­г­ра­де­но про­с­т­ран­с­т­во, без да се на­ма­ли жи­з­не­ност­та и въз­про­и­з­во­ди­тел­на­та спо­соб­ност на по­пу­ла­ци­я­та.

(3) Ко­га­то по­с­та­ве­на­та цел е ак­ли­ма­ти­за­ция, ре­а­к­ли­ма­ти­за­ция или раз­сел­ва­не на сво­бо­да, мо­же да се про­ек­ти­рат ог­ра­де­ни те­ри­то­рии за бла­го­ро­ден елен, зу­бър, меч­ка, ди­ва ко­за, сър­на, за­ек и др.

(4) За до­бив на ко­жа мо­гат да се из­граж­дат ог­ра­де­ни пло­щи за нор­ка, ну­т­рия, волиерна лисица и други подобни.

(5) Про­ек­ти­рат се ог­ра­де­ни пло­щи за мест­ни ви­до­ве пер­нат ди­веч. Под­хо­дя­щи ви­до­ве пер­нат ди­веч за ин­тен­зив­но от­глеж­да­не са фа­за­нът и по­лу­ди­ва­та па­ти­ца. В осо­бе­ни слу­чаи се ор­га­ни­зи­рат ог­ра­де­ни пло­щи за глу­ха­ри, ке­к­ли­ци, дро­п­ли и яре­би­ци. Не се съз­да­ват ог­рад­е­­ни пло­щи за пре­лет­ни ви­до­ве - гор­с­кия бе­кас, гри­ве­ка, гур­гу­ли­ца­та, пъд­пъ­дъ­ка и пр.

Чл. 102. Ог­ра­де­ни пло­щи за ин­тен­зив­но от­глеж­да­не спо­ред пред­на­з­на­че­ни­е­то им биват: 1. производствени стопанства са го­ле­ми би­о­­тех­ни­че­с­ки съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то оси­гу­ря­ват ин­тен­зив­но дъл­го­го­ди­ш­но ра­з­въж­да­не на от­дел­ни ви­до­ве ди­веч - фа­за­на­рии, фер­ми за па­ти­ци, ке­к­ли­ци, яре­би­ци, зайци, глухари, като: а) ка­па­ци­те­тът на производствените стопанства за­ви­си от ос­нов­ни­те на­со­ки за ра­з­ви­тие на лов­но­то сто­пан­с­т­во в Република Бъл­га­рия и на­со­ки­те на сто­па­ни­с­ва­не на ус­т­рой­ва­ния ра­йон; б) при не­об­хо­ди­мост от про­ек­ти­ра­не на нов или раз­ши­ря­ва­не (или ре­кон­с­т­рук­ция) на съ­ще­с­т­ву­ващо производствено стопанство про­ек­тан­тът от­ра­зя­ва на са­мо­с­то­я­тел­на схе­ма в под­хо­дящ ма­щаб ка­то стро­и­тел­ни пет­на про­ек­ти­ра­ни­те съ­о­ръ­же­ния (зи­м­ни дво­ро­ве, клет­ки за сна­ся­не на яй­ца, ин­ку­ба­тор­ни по­ме­ще­ния, во­ли­е­ри, скла­до­ви по­ме­ще­ния, фу­раж­ни пло­щи, сто­пан­с­ки ог­ра­ди, са­ни­тар­ни въ­з­ли, фер­ми и т.н); в) тех­ни­че­с­ки­те про­ек­ти на от­дел­ни­те съ­о­ръ­же­ния или на производственото стопанство ка­то ця­ло се ра­з­ра­бо­т­ват по ре­да на ка­пи­тал­но­то стро­и­тел­с­т­во, по от­де­лен до­го­вор; 2. база за интензивно стопанисване на дивеча (БИСД) са ог­ра­де­ни пло­щи с трай­на ог­ра­да, в ко­и­то ди­ве­чът се ра­з­въж­да и от­глеж­да пре­ди­м­но за про­веж­да­не на ин­тен­зи­вен и ви­со­ко­­-­е­фек­ти­вен въ­т­ре­шен и меж­ду­на­ро­ден ло­вен ту­ри­зъм, как­то и за ин­тен­зи­вен до­бив на ди­ве­чо­во ме­со, като: а) в БИСД за едър дивеч има ка­ран­ти­нен, изо­ла­ци­о­нен, въз­про­и­з­вод­ствен двор, ло­ви­ще, фу­раж­на ба­за, лов­ни про­се­ки, съ­о­ръ­же­ния за зи­м­но, до­пъл­ни­тел­но и ми­не­рал­но под­хран­ва­не, ка­па­ни за улов на жив ди­веч, ча­ка­ла за на­б­лю­де­ние и от­стрел, скла­до­ви по­ме­ще­ния, сто­пан­с­ка сг­ра­да и др. съ­о­ръ­же­ния, съз­да­ва­щи ус­ло­вия за по­с­ти­га­не на цел­та им; б) площ­та на БИСД за едър ди­веч мо­же да бъ­де от 200 до 1000 hа в за­ви­си­мост от ви­да на ди­ве­ча, по изключение площта им може да спадне и до 100 hа; площ­та на БИРД за дре­бен ди­веч мо­же да бъ­де от 50 до 300 hа; в) в БИСД за пер­нат ди­веч има во­ли­е­ри, от­ра­с­ло­ви дво­ро­ве, фу­раж­на ба­за, лов­ни про­се­ки, съ­о­ръ­же­ния за до­пъл­ни­тел­но под­хран­ва­не, скла­до­ви по­ме­ще­ния, сто­пан­с­ка сгра­да, вод­ни пло­щи (осо­бе­но ако се от­глеж­да во­до­п­ла­ващ ди­веч), ка­па­ни за улов на хищ­ни­ци и др.; 3. ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни дво­ро­ве се пре­д­виж­дат в ра­йо­ни, къ­де­то ак­ли­ма­ти­за­ци­я­та и/или ре­а­к­ли­ма­ти­за­ци­я­та на да­ден вид ди­веч е сто­пан­с­ки оп­рав­да­на или е взе­то ре­ше­ние за за­па­з­ва­не­то на мест­на­та фло­ра и фа­у­на, като: а) ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни дво­ро­ве се из­граж­дат ка­то от­дел­ни съ­о­ръ­же­ния за раз­сел­ва­не на ди­ве­ча на сво­бо­да или в ком­би­на­ция с ин­тен­зив­ни ло­ви­ща и ди­ве­чо­въд­ни стан­ции; б) ак­ли­ма­ти­за­ци­он­ни дво­ро­ве са с площ­ от 2 до 10 hа в за­ви­си­мост от ви­да ди­ве­ч, ус­ло­ви­я­та на те­ре­на, ра­з­но­о­б­ра­зи­е­то на ра­с­ти­тел­ност­та и во­до­из­точ­ни­ци­те; 4. во­ли­е­ри - по­ме­ще­ния с по­к­ри­ти двор­че­та за до­от­глеж­да­не на пти­ци - фа­за­ни, па­ти­ци, ке­к­ли­ци и др.; цел­та на от­глеж­да­не на пти­ци­те мо­же да бъ­де за ос­нов­но въз­про­и­з­вод­стве­но ста­до за раз­сел­ва­не в при­ро­да­та или за до­бив на ме­со; площ­та им за­ви­си от въ­з­раст­та на пти­ци­те и цел­та на от­глеж­да­не­то им; 5. ка­ран­тин­ни дво­ро­ве - слу­жат за за­дъл­жи­тел­но пре­с­то­я­ва­не на ин­т­ро­ду­ци­ран от друг ра­йон ди­веч в про­дъл­же­ние на 2 - 3 ме­се­ца с цел про­вер­ка или ук­реп­ва­не на здра­во­с­лов­но­то му съ­с­то­я­ние; пр­е­д­виж­дат се в ди­ве­чо­въд­ни­те ба­зи и БИСД за едър ди­веч; от­де­лят се от ос­та­на­ла­та част на ог­ра­де­на­та площ с двой­на ог­ра­да с меж­дин­но раз­сто­я­ние 5 m; по въз­мож­ност се из­граж­дат в най-ни­с­ка­та и от­да­ле­че­на част; площта им е от 0,2 до 1,0 hа; 6. въз­про­и­з­водств­ени дво­ро­ве - пре­д­виж­дат се в БИСД за едър ди­веч за опа­з­ва­не на ос­нов­но­то въз­про­и­з­вод­стве­но ста­до и на по­ло­ва­та и въ­з­ра­с­то­вата струк­ту­ра на раз­плод­ни­те жи­вот­ни по вре­ме на ин­тен­зив­но ло­ву­ва­не или раз­сел­ва­не; в тях за­дъл­жи­тел­но се про­ек­ти­рат ме­ро­п­ри­я­тия за оси­гу­ря­ва­не на нор­мал­но це­ло­го­ди­ш­но ра­з­ви­тие на ос­нов­но­то ста­до и оп­ре­с­ня­ва­не на кръв­та, как­то и съ­о­ръ­же­ния за про­пу­с­ка­не на при­п­ло­ди­те в лов­ния двор или стан­ци­я­та; в за­ви­си­мост от на­со­ка­та на сто­па­ни­с­ва­не във въз­про­и­з­вод­стве­ния двор мо­же да се про­ек­ти­ра и фер­ма за ин­тен­зив­но въз­про­и­з­вод­ство; площта им е от 50 до 300 hа; 7. изо­ла­ци­он­ни дво­ро­ве - използват се за изо­ли­ра­не на за­бо­ле­ли жи­вот­ни от ос­нов­но­то ста­до за ук­реп­ва­не на здра­ве­то им и за опа­з­ва­не на цен­ни раз­плод­ни жи­вот­ни по вре­ме на лов­ния се­зон; стро­ят се във или към въз­произ­вод­стве­ния двор, ка­то се от­де­лят от не­го с двой­на ог­ра­да с меж­дин­но раз­сто­я­ние 5 m; площ­та им е от 0,2 до 1,0 hа в за­ви­си­мост от те­ре­на и ви­да на ди­ве­ча; 8. от­ра­с­ло­ви дво­ро­ве - използват се за от­глеж­да­не на пер­нат ди­веч на сво­бо­да; в БИСД за дре­бен ди­веч се из­пол­з­ват за ук­реп­ва­не на раз­се­ле­ни­те пти­ци и пред­па­з­ва­не­то им от хищ­ни­ци; ви­со­чи­на­та на ог­рад­на­та мре­жа е най-мал­ко 3 m; площ­та им е от 0,2 до 1,0 hа; в го­ле­ми­те от­ра­с­ло­ви дво­ро­ве ос­вен на­ве­с­ни хра­нил­ки, по­ил­ки, ка­цал­ки и пр. мо­же да има и во­ли­е­ри; 9. ин­тен­зив­ни ло­ви­ща - пре­д­виж­дат се в ог­ра­де­ни­те пло­щи за едър ди­веч за ефек­тив­но ло­ву­ва­не; ос­вен съ­о­ръ­же­ния за ло­ву­ва­не - лов­ни про­се­ки, ча­ка­ла и ка­па­ни, в ин­тен­зив­но­то ло­ви­ще тряб­ва да има би­о­тех­ни­че­с­ки съ­о­ръ­же­ния за зи­м­но и до­пъл­ни­тел­но под­хран­ва­не на ос­та­на­лия за пре­зи­му­ва­не ди­веч с ог­лед ефек­тив­но из­пол­з­ва­не на хра­ни­тел­ни­те въз­мож­но­с­ти на ме­с­то­о­би­та­ни­я­та и евен­ту­ал­на под­мя­на на раз­плод­ни­те жи­вот­ни във въз­про­и­з­вод­стве­ния двор; площ­та на ин­тен­зив­но­то ло­ви­ще е от 100 до 700 hа.

Чл. 103. Допълнителни изисквания относно дейностите в оградени площи: 1. изпълнителят на ловоустройствените дейности оз­на­ча­ва на те­ре­на мя­с­то­то на ог­ра­да­та на всич­ки про­ек­ти­ра­ни ог­ра­де­ни пло­щи със знак “O”, по­с­та­вен от­към въ­т­ре­ш­на­та част на площ­та; 2. при про­ек­ти­ра­не на ог­ра­де­ни пло­щи про­ек­тан­тът спа­з­ва Наредбата за зо­о­ве­те­ри­на­рен над­зор и ука­за­нията на отдела по лов­но и риб­но сто­пан­с­т­во към НУГ и на упъл­но­мо­ще­ни­те от не­го ор­га­ни­за­ции и ве­дом­ства; 3. изискванията за до­пу­с­ти­мите ди­ве­чо­ви за­па­си в оградените площи са посочени в приложение № 31; 4. по­ло­вото­ съ­от­но­ше­ние се из­би­ра в за­ви­си­мост от ви­да на ди­ве­ча и цел­та на ог­ра­де­на­та площ; в ра­з­въд­ни­ци­те съ­от­но­ше­ни­е­то на зре­ли­те раз­плод­ни­ци в пролетния запас е нормално да се поддържа с превес на женските - 1:1,5 до 1:2, като мо­же да до­с­ти­г­не и до 1:10 при възможност за ежегодно поддържане.

Глава седма

ПРОТИВОПОЖАРНО УСТРОЙСТВО НА ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД

Раздел I Цел и обхват на противопожарното устройство Чл. 104. Противопожарното устройство на горите представлява териториална уредба на горските територии с цел предотвратяване на горски пожари в тях, снижаване степента на пожарна опасност на насажденията и създаване на условия и предпоставки за бързо установяване на възникнали пожари, ограничаване на разпространението им и успешното им гасене.

Чл. 105. Противопожарното устройство включва проектиране, залагане на терена, поддръжка и анализ на ефективността на система от лесотехнически, лесокултурни и други устройствени мероприятия.

Раздел II

Срокове за действие на плановете по противопожарно устройство и процедура по възлаганена изработването и утвърждаването им Чл. 106. (1) Срокът за действие на плана за противопожарно устройство е 10 години.

(2) Инвеститорът може да възложи извънредно противопожарно устройство с цел актуализация на плана по противопожарно устрой­ство в случай на коренни промени в пожаро­опасната обстановка на устройваната единица - големи пожари, ветровали и др.

Чл. 107. Предоставянето, разглеждането и утвърждаването на плана по противопожарно устройство, в случаите когато то е възложено извънредно, се извършва по реда и процедурата за утвърждаване на самия лесоустройствен проект или план.

Раздел III

Контрол по изработването на плановете по противопожарно устройство и изпълнението напротивопожарните мероприятия Чл. 108. Проектните работи по противопожарно устройство се извършват от лицензирани за устройство на горите физически и юридически лица.

Чл. 109. Мероприятията по строежа на новите противопожарни съоръжения се извършват през първите три години на ревизионния период, като необходимите средства се осигуряват с оглед спазването на този срок.

Чл. 110. (1) Контролът по изработването на плановете по противопожарно устройство и изпълнението на предвидените в тях мероприятия се осъществява от НСПАБ и НУГ и техните органи и поделения и собственика на гората.

(2) Контрол може да се осъществи и от други заинтересувани страни - МОСВ, общини и др., съобразно предвидените по закон техни правомощия.

Чл. 111. Свитък със съдържанието на плана за противопожарно устройство и комплект карти по противопожарно устройство на територията се предоставят на РСПАБ с оглед осъществяване на дейността им по контрол и методическо ръководство по опазване на горите от пожари.

Раздел IV

Противопожарно проектиране Чл. 112. Противопожарното проектиране е подчинено на основните принципи, представени в приложение № 32.

Чл. 113. Проектирането на лесокултурните противопожарни мероприятия във вътрешността на горите е съобразно степента на пожарната опасност на насажденията, а по периферията на горите - съобразно степента на пожарна опасност на околните територии.

Чл. 114. (1) В зависимост от пожарната им опасност насажденията се класифицират в пет класа: 1. с много висока пожарна опасност - I клас; 2. с висока пожарна опасност - II клас; 3. със средна пожарна опасност - III клас; 4. с ниска пожарна опасност - IV клас; 5. с много ниска пожарна опасност - V клас.

(2) Класът на пожарна опасност на насажденията и останалите горски площи се определя съгласно методиката, представена в приложение № 33.

Чл. 115. Проектирането на противопожарни прегради около линейни и нелинейни обекти в горите е по нормативи, независещи от степента на пожарна опасност на насажденията.

Чл. 116. При проектирането и залагането на терена на противопожарни прегради се спазват изискванията, представени в приложение № 34, а при създаването и поддръжката на насаждения с ниска пожара опасност - принципите и указанията, дадени в приложение № 35.

Чл. 117. При проектирането и реализацията на лесотехническите мероприятия и другите мероприятия по противопожарно устройство се спазват изискванията, представени в приложения № 36 и 37.

Раздел V

Съдържание на работите по противопожарно устройство и на плана за противопожарно  устройство Чл. 118. Противопожарно устройство на територията се реализира чрез извършването на проектантски тереннопроучвателни и камерални работи и работи по залагането на съоръженията с противопожарно значение на терена и тяхната поддръжка.

Чл. 119. Планът за противопожарно устрой­ство съдържа следните документи: карти по противопожарно устройство, ведомост за противопожарните съоръжения и обяснителна записка.

Чл. 120. Видът на проектантските работи и съдържанието на посочените документи са регламентирани с приложение № 38, а указанията за тяхната изработка - с приложение № 39.

Чл. 121. При изработването и оформянето на противопожарните карти се използват условните знаци, представени в приложение № 40.

Чл. 122. При определяне на необходимите разходи за изграждане и поддържане на съоръженията с противопожарно значение се използват разходните трудови норми, представени в приложение № 41.

Чл. 123. Изработването на ведомостта за съоръженията с противопожарно значение е по образец, представен в приложение № 42.

Глава осма

ВЗАИМООТНОШЕНИЕ И КОНТРОЛ ПРИ ИЗРАБОТВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЛЕСО­УСТРОЙСТВЕНИТЕ ПРОЕКТИ, ПЛАНОВЕИ ПРОГРАМИ

Раздел I

Взаимоотношения и контрол при изпълнениена лесоустройствените работи Чл. 124. Държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции, както и собствениците на недържавни гори предоставят на изпълнителя на лесоустройственото проектиране информация за горите, необходима за целите на лесоустройството, която по закон поддържат и съхраняват.

Чл. 125. (1) При изпълнение на лесоустрой­ствените работи инвеститорът предоставя на изпълнителя: 1. задание за изработване на лесоустройствения проект, план или програма; 2. документите за промените в горския фонд (включване, изключване и предоставяне на гори и земи от горския фонд ) след последното лесоустройство и ги отразява върху картния материал; 3. документите за собствеността на горите с картен материал; 4. регистрите за горите и земите от горския фонд; 5. картите на възстановената собственост; 6. писмените заявления (ако има такива) на собствениците на гори, желаещи устройство или групиране за общо (съвместно) устройство; 7. отчетните форми на горския фонд; 8. отчетната документация за водените горскостопански мероприятия (книга на ползването, книга за културите и др.); 9. стария лесоустройствен проект с отразени в него мероприятия, извършени през изминалия ревизионен период; 10. данни по определени образци, необходими за анализ на досегашното стопанисване; 11. протокол от надзор при изпълнение на предишния лесоустройствен проект, план или програма (ако такъв е извършван); 12. други проекти, изработени за територията на устройвания обект; 13. други данни, необходими за изработването на лесоустройствения проект, план или програма.

(2) По време на теренните работи инвеститорът: 1. организира почистването на старите и прокарването на нови гранични просеки, както и привежда в изправност граничните землени могили, стълбове и др.; 2. участва при залагането и организира отсичането на маркираните дървета от постоянните и временните пробни площи.

(3) До един месец след започване на теренните работи инвеститорът организира провеждането на първо лесоустройствено съвещание, което е задължително при изработване на лесоустройствени проекти.

(4) Първото лесоустройствено съвещание се провежда от комисия, назначена със заповед на началника на НУГ, издадена най-малко 10 дни преди определената дата, като в нея задължително участват: председател - представител на НУГ, и членове: представители на регионалното управление на горите, държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция, регионалната инспекция по околната среда и водите, общините, на чиято територия се намира устройваният обект, служба “Пожарна и аварийна безопасност”, изпълнителят на лесо­устройствените работи и други представители на ведомства, собственици на гори, неправителствени организации и сдружения, научни работници, специалисти и др., имащи отношение към устройвания обект.

(5) Първото лесоустройствено съвещание има за задача да доуточни вида и обема на предстоящите работи, залегнали в ЗП, да разгледа обстоятелства и проблеми, свързани с устройването на обекта, възникнали след изработването на заданието, да вземе окончателно решение относно броя и териториалното разположение на горскостопанските и охранителните участъци, да уточни задълженията на трети страни, от чиито компетенции е решаването на проблеми, свързани с устройването на обекта, да уточни сроковете и начина за предоставяне на необходимите справки и информация от инвеститора на изпълнителя; да разгледа въпроси и др.

(6) За работата на първото лесоустройствено съвещание се съставя протокол, който се утвърждава от началника на НУГ, като неговите решения са задължителни за страните.

Чл. 126. (1) Изпълнителят на лесоустройствените работи разработва лесоустройствените проекти, планове и програми съгласно изискванията на ЗП, решенията на първото лесоустройствено съвещание и на експертния технико-икономически съвет за приемане на стопан­ските класове, турнусите на сеч и размера на годишното ползване.

(2) Изпълнителят своевременно уведомява инвеститора за възникнали проблеми в процеса на проектиране, разрешаването на които не е в неговите компетенции и правомощия или налагат изменение на договорните отношения.

(3) След обработка на данните от теренните проучвания изпълнителят представя на инвеститора мотивирано предложение за обособяване на стопанските класове (групи), турнусите на сеч и размера на годишното ползване в четиринадесетдневен срок преди провеждане на експертния технико-икономически съвет ( приложение № 43 ).

(4) Решенията на експертния технико-икономически съвет са задължителни за изпълнителя на лесоустройственото проектиране.

(5) Изпълнителят маркира дърветата за сеч и извършва сортиментирането на добитата маса в постоянните и временните пробни площи.

Чл. 127. (1) Контролът по изпълнението на лесоустройствените работи се осъществява от НУГ, неговите структури и специализирани териториални звена.

(2) Контрол могат да осъществяват и други заинтересовани страни (Министерството на околната среда и водите, общини, собственици на гори и др.).

(3) Контрол се осъществява през всички етапи на изработване на проекта, като за резултатите от всяка проверка се съставя протокол, копие от който се предава на изпълнителя и инвеститора.

(4) Констатираните пропуски и грешки, отразени в протокола по ал. 3, се отстраняват от изпълнителя за негова сметка.

(5) Изпълнителят на лесоустройствените работи е длъжен да съдейства и да не възпрепятства извършването на контрола.

Раздел II Ред за разглеждане, приемане и утвърждаване на лесоустройствените проекти, планове ипрограми Чл. 128. (1). След приключване на теренните и камералните работи изпълнителят на лесоустройственото проектиране представя лесоустройствения проект или план на инвеститора, комплектован с всички приложения и карти.

(2) Инвеститорът уведомява заинтересуваните страни и предоставя всички материали за запознаване с проекта или плана, за проверка на място по отношение на извършените теренни, проучвателни и проектни работи, вида, обема и целесъобразността на предвидените мероприятия.

Чл. 129. (1) За приемане на лесоустройствен проект или план на терена не по-рано от 30 дни след предаването му на инвеститора се провежда второ лесоустройствено съвещание.

(2) За провеждане на второ лесоустройствено съвещание се назначава комисия от: 1. началника на НУГ за приемане на лесо­устройствени проекти; 2. началника на регионалното управление на горите за приемане на лесоустройствен план.

(3) Комисията за провеждане на второ лесоустройствено съвещание е в състав: 1. председател - представител на НУГ (за план - представител на регионалното управление на горите); 2. членове - представители на НУГ, регионалното управление на горите, държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция, общините, на чиято територия е устройваният обект, служба “Пожарна и аварийна безопасност”, изпълнителя на лесоустройственото проектиране, представители на други, имащи отношение към устройвания обект ведомства, неправителствени организации, сдружения, собственици на гори, научни работници и др.

(4) Комисията по ал. 2 задължително извършва проверки на терена и взема становище по отношение на извършените теренни, проучвателни и проектни работи, вида, обема и целесъобразността на предвидените мероприятия, за което съставя протокол. Проектът се оценява и атестира от комисията по специална методика.

(5) Лесоустройствената програма се приема и утвърждава от директора на ДЛ.

(6) Преди провеждане на второ лесоустрой­ствено съвещание инвеститорът организира обществено обсъждане на предложените за приемане лесоустройствени проекти и планове.

Чл. 130. (1) Окончателното приемане на лесоустройствения проект и протокола на второто лесоустройствено съвещание се извършва от експертен технико-икономически съвет на НУГ.

(2) За заседанието на експертен технико-икономически съвет освен лесоустройствения проект изпълнителят представя докладна записка (съкратена обяснителна записка на проекта) в необходимия брой екземпляри (приложение № 44).

(3) Протоколът от ЕТИС се утвърждава от началника на НУГ.

Чл. 131. Окончателното приемане на лесоустройствени планове става с протокола на второто лесоустройствено съвещание, който се утвърждава от началника на регионалното управление на горите.

Чл. 132. Протоколите от второто лесоустройствено съвещание и от ЕТИС заедно с проекта или плана се връщат на изпълнителя за окончателното им оформяне и комплектоването с необходимите приложения и карти и раз­множаване в изискуемия тираж.

Чл. 133. Всички бележки и препоръки , отразени в протоколите от второто лесоустрой­ствено съвещание и от ЕТИС, се отразяват от изпълнителя за негова сметка, ако не са изпълнени ЗП, протоколите от първото лесоустройствено съвещание и от ЕТИС за приемане на стопанските класове, турнусите на сеч и размера на годишното ползване и други нормативни документи, или за сметка на инвеститора, ако са в резултат на нови или допълнителни изисквания извън договорените.

Чл. 134. (1) Лесоустройствените проекти се утвърждават от началника на НУГ след съгласуване с органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на околната среда и водите и на други заинтересувани ведомства, на общинските администрации и на регионалните служби по пожарна и аварийна безопасност.

(2) Лесоустройствените проекти за гори, собственост на физически или юридически лица и на общините, се съгласуват и с държавните лесничейства в техните райони.

(3) Лесоустройствените планове се утвърждават от началника на регионално управление на горите след съгласуване с органите по т. 6, а лесоустройствените програми - от директора на ДЛ.

Чл. 135. (1) Лесоустройственият проект или план от междинното лесоустройство се приема на второто лесоустройствено съвещание и ЕТИС и се утвърждава от ръководителя на НУГ или от началника на регионалното управление на горите.

(2) Редът за представяне, разглеждане, утвърждаване и съхранение на лесоустройствените проекти и планове е същият, както при главно лесоустройство.

Чл. 136. Екземпляр от лесоустройствените проекти , планове и програми за гори - собственост на физически и юридически лица и на общините, задължително се предоставя на регионалното управление по горите и на ДЛ или ДДивС, в чийто териториален обхват се намират.

Глава девета

НАДЗОР ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТИРАНИТЕ ЛЕСОВЪДСКИ МЕРОПРИЯТИЯ Чл. 137. (1) Надзор по изпълнение на предвидените в лесоустройствените проекти меро­приятия се извършва от автора на проекта или от регистрирани за дейността “Изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми” лица по средата на ревизионния период независимо от собствеността на горите.

(2) При възникване на форсмажорни обстоятелства при изпълнението на проекта надзор може да се възложи по всяко време на ревизионния период.

Чл. 138. (1) Надзорът се възлага от НУГ за държавните гори и от собственика за останалите.

(2) В договора за възлагане на надзора се определят задълженията на страните, редът, начинът за провеждането и отчитането му, размерът на възнаграждението, санкциите за неизпълнение, както и комисията за приемането му.

(3) При извършване на надзора задължително участват и представители на регионалното управление на горите, ДЛ или ДДивС, в чийто териториален обхват се намират горите, инвеститорът на проекта и собственикът на гората.

(4) При надзора се проверява изпълнението на всички видове проектирани мероприятия по обем и качество - по отчетни документи и на терена. За констатациите от надзора се съставя протокол, в който задължително се дават конкретни препоръки за отстраняване на допуснати пропуски и слабости при изпълнение на проекта. При наличие на обективни причини могат да се дадат и препоръки за промяна на проектирани мероприятия.

(5) Протоколът от извършения надзор се разглежда и приема в регионалното управление на горите от комисия, определена от началника на регионално управление на горите, в състав: 1. председател - представител на регионалното управление на горите; 2. членове: представители на държавното лесничейство или държавната дивечовъдна станция, в чийто район на дейност се намират горите, собственика на гората, МОСВ, общинските администрации, регионалните служби по пожарна и аварийна безопасност и изпълнителя на надзора. При необходимост могат да се поканят за участие научни работници, специалисти и представители на други заинтересувани страни.

(6) Комисията по ал. 5 съставя протокол, който изпраща в НУГ за утвърждаване.

(7) Протоколите за извършен надзор се приемат от експертен технико-икономически съвет на НУГ, като решенията и препоръките на надзора са задължителни за изпълнение.

Чл. 139. Надзор по изпълнение на лесоустройствени планове и програми се извършва само при необходимост, при мотивирано предложение на регионалното управление, ДЛ или ДДивС или друга заинтересувана страна. Предложението се отправя в писмен вид до началника на регионално управление на горите, който възлага изпълнението му, след съгласуване с НУГ. В този случай протоколът от надзора се утвърждава от началника на регионално управление на горите, без да се разглежда и приема от комисия по чл. 138, ал. 5.

Чл. 140. Надзорът по изпълнение на лесоу­стройствените проекти, планове и програми се извършва по програма, утвърдена от началника на НУГ (приложение № 45).

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА §. 1. По смисъла на тази наредба използваните термини се дефинират, както следва: 1. При ло­во­у­с­т­рой­с­т­во на “рав­нин­ни гор­с­ки ком­п­лек­си”: а) при устройство на едродивечово стопанство ос­но­вен еле­мент в не­го е цен­т­рал­но раз­по­ло­же­на от­кри­та площ или си­с­те­ма от по-го­ле­ми от­кри­ти пло­щи (ди­ве­чо­ва ни­ва, ди­ве­чо­во се­чи­ще), свър­за­на чрез си­с­те­ма от пъ­ти­ща и про­се­ки с по-мал­ки от­кри­ти пло­щи (ни­ви, по­ля­ни), срав­ни­тел­но рав­но­мер­но раз­по­ло­же­ни вър­ху ця­ла­та те­ри­то­рия, спо­ред въз­мож­но­с­ти­те на те­ре­на и с ог­лед из­си­ча­не на най-мал­ко го­ра; б) при устройство на дребнодивечово стопанство в гористи местности се създават ортогонални просеки, а в обезлесени терени - трайни укрития.

2. При ло­во­у­с­т­рой­с­т­во на “бе­з­ле­с­ни ра­йо­ни”: а) ос­но­вен еле­мент при не­го е оси­гу­ря­ва­не­то на ук­ри­тия за дреб­ния ди­веч чрез за­ле­ся­ва­не и за­х­ра­с­тя­ва­не на не­п­ро­и­з­во­ди­тел­ни пло­щи и бре­го­ви зе­ми; б) в равнинни райони в зависимост от условията се предвижда определяне на сеитбооборота с оглед създаване на достатъчна защитна база за дребния дивеч.

3. При разработване на ловоустройствен проект се проучват следните “екологически фактори”: а) кли­мат - ус­та­но­вя­ват се сред­ни­те ме­сеч­ни тем­пе­ра­ту­ри и тех­ни­те ек­стре­м­ни стой­но­с­ти, аб­со­лют­но ми­ни­мал­ни­те и мак­си­мал­ните тем­пе­ра­ту­ри, ин­тен­зив­ност­та на ва­ле­жи­те и де­бе­ли­на­та на снеж­на­та по­к­рив­ка; б) ре­леф - от­чи­тат се над­мор­с­ка­та ви­со­чи­на, на­гъ­на­тост­та и ра­з­но­род­ност­та на те­ре­на, на­к­ло­ни­те и из­ло­же­ни­е­то; в) поч­ви - от­чи­тат се поч­ве­ни­ят тип, дъл­бо­чи­на и струк­ту­ра; г) хи­д­ро­г­ра­фия - опи­с­ват се вод­ни­те те­че­ния, ко­и­то оп­ре­де­лят въз­мож­но­с­ти­те за во­до­пой; д) ра­с­ти­тел­ност - про­уч­ва се по от­но­ше­ние на глав­ния и съ­път­ства­щи­те ви­до­ве ди­веч дър­ве­с­на­та, хра­с­то­ва и трев­на ра­с­ти­тел­ност, съ­с­та­вът и струк­ту­ра­та на гор­с­ки­те на­саж­де­ния, на­ли­чи­е­то на по­д­ле­сен етаж и гор­с­ко­п­лод­ни дър­ве­с­ни и хра­с­то­ви ви­до­ве, изо­би­ли­е­то на жит­ни и бо­бо­ви тре­ви под скло­па на на­саж­де­ни­я­та и в гор­с­ки­те по­ля­ни и ли­ва­ди, въз­мож­но­с­ти­те за бръ­с­те­не и жи­ре­не с бу­ков жъ­лъд, до­с­тъп­ност­та и ед­ли­вост­та на ра­с­ти­тел­ност­та, на­ли­чи­е­то на гъ­с­ти гру­пи за оси­гу­ря­ва­не на спо­кой­с­т­ви­е­то, в от­кри­ти­те земедел­с­ки пло­щи се про­уч­ват ос­нов­ни­те от­глеж­да­ни кул­ту­ри, го­ле­ми­на­та на бло­ко­ве­те и тях­но­то площ­но раз­пре­де­ле­ние при се­ит­бе­ния план, на­ли­чи­е­то и сте­пен­та на уча­с­тие на жит­ни кул­ту­ри (осо­бе­но есен­ни­ци), лю­цер­на, ес­пер­зе­та, фу­ра­жен грах, фий и др., и тях­на­та мо­за­ич­ност.

4. “Ди­ве­чо­п­ри­год­на площ” - площта, която може да се обитава от бозайници и пти­ци от разред “Ко­ко­ше­ви­”. Тя се по­лу­ча­ва, като от об­ща­та площ на ра­йо­на се из­важ­дат всич­ки недивечопригодни площи (на­се­ле­ни ме­с­та, сто­пан­с­ки дво­ро­ве, вод­ни пло­щи, ог­ра­де­ни път­нотран­с­порт­ни ма­ги­с­т­ра­ли, военни полигони, обез­ди­ве­че­ни та­ба­ни и др.).

5. “Ловище” - всеки ловностопански район се разделя на ло­ви­ща, които са при­б­ли­зи­тел­но рав­ни по площ ча­с­ти с ог­лед ох­ра­на, пла­ни­ра­не и про­веж­да­не на ме­ро­п­ри­я­ти­я­та. В едно и също ловище не се ловува в два последователни излета, както и не се ловува в един ден в две ловища.

6. “Квартал” - в за­ви­си­мост от обитаващите ви­до­ве ди­веч и въз­при­е­тия на­чин на ло­ву­ва­не горският фонд в дадено ло­ви­ще мо­же да се де­ли на квар­та­ли за про­веж­да­не на гон­ки (на­п­ри­мер фа­за­но­во ло­ви­ще, ин­тен­зив­но ло­ви­ще за ди­ва сви­ня и др.). В лов­но­с­то­пан­с­ки ра­йо­ни, къ­де­то се про­веж­да се­лек­ци­о­нен и тро­фе­ен от­стрел чрез при­ча­к­ва­не, из­деб­ва­не и спо­кой­но вди­га­не, не се обо­со­бя­ват квар­та­ли.

7. “Форма и големина на ловните просеки”: а) лов­ни­те про­се­ки, ко­и­то ще бъ­дат об­ра­бо­т­ва­ни и за­ся­ва­ни с фу­раж­ни кул­ту­ри, тряб­ва да имат ши­ри­на най-мал­ко два пъ­ти по-го­ля­ма от ви­со­чи­на­та на дър­во­с­тоя в сеч­но­з­ря­ла въ­з­раст и не по-мал­ка от 20 m; б) про­се­ки­те, ко­и­то ще се по­ддър­жат под фор­ма на се­чи­ще за бръст, как­то и те­зи, ко­и­то се пре­д­виж­дат за трай­но за­т­ре­вя­ва­не или за­х­ра­с­тя­ва­не, тряб­ва да имат ши­ро­чи­на от 10 до 30 m; в) в ед­ро­ди­ве­чо­ви­те ло­ви­ща се про­ек­ти­рат про­се­ки с ши­ро­чи­на от 10 до 30 m спо­ред те­рен­ни­те осо­бе­но­с­ти; г) в дреб­но­ди­ве­чо­ви­те ло­ви­ща (пре­ди­м­но фа­за­но­ви) се про­ек­ти­рат про­се­ки с ши­ро­чи­на­ от 30 до 50 m и раз­сто­я­ние меж­ду про­се­ки­те 300 - 500 m. От две­те стра­ни на про­се­ка­та чрез из­реж­да­не на дър­во­с­тоя и залесяване на горско­плодни храсти се съз­да­ва 10-ме­т­ров дър­ве­с­но-хра­с­тов по­яс; д) за по­до­б­ря­ва­не ви­ди­мост­та око­ло ча­ка­ла­та се про­ек­ти­рат лъ­че­ви про­се­ки с ши­ро­чи­на 5 - 10 m и дъл­жи­на 100 - 150 m. 8. “Ма­ло­цен­ни дър­во­с­тои” - представляват из­дън­ко­ви на­саж­де­ния, насаждения с преобладаващ издънков произход, както и на­саж­де­ния, под­хо­дя­щи за ре­кон­с­т­рук­ция.

9. “От­ва­ря­не на ко­т­ли” - извършва се чрез из­си­ча­не на го­ло или из­реж­да­не на скло­па до пъл­но­та 0,3, за да се по­я­ви мла­да се­чищ­на ра­с­ти­тел­ност или по­д­лес с цел подобряване защитните и хранителните качества на местообитанията. Ко­т­ли­те се раз­пре­де­лят мо­за­ич­но (рав­но­мер­но) или гру­по­во. Не се поддържат под формата на дивечови сечища, а се оставят за възобновяване. През следващия 10-годишен период се отварят други котли в останалата част на насаждението или в други насаждения.

10. “За­ле­ся­ва­не на иг­ло­лист­ни пет­на” - съз­да­ват се в чи­с­то ши­ро­ко­лист­ни­те мла­ди и сред­но­въ­з­раст­ни на­саж­де­ния чрез за­ле­ся­ва­не на иг­ло­лист­ни ви­до­ве в за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та на ме­с­то­ра­с­те­не с цел подобряване защитните качества на местообитанията.

11. “Пе­ри­фер­ни дър­ве­с­но-хра­с­то­ви по­я­си” - пе­ри­фер­на­та иви­ца на го­ра­та се из­реж­да до пъл­но­та 0,3 - 0,5, за да се съз­да­дат ус­ло­вия за ра­з­ви­тие на гъст по­д­раст и по­д­лес под скло­па. Сред­на­та ши­ро­чи­на на по­я­са е до 10 m. На оп­ре­де­ле­ни ме­с­та в не­го се пре­д­виж­да за­ле­ся­ва­не на иг­ло­лист­ни и гор­с­ко­п­лод­ни дър­ве­с­ни ви­до­ве.

12. “Зо­ни на спо­кой­с­т­вие” - в тях се за­б­ра­ня­ват дър­во­до­бив­ни­те и ле­со­кул­тур­ните ме­ро­­-­п­ри­я­тия за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме - 10 го­ди­ни. Зо­ни на спо­кой­с­т­вие се обо­со­бя­ват и на ня­кои по­с­то­ян­ни ме­с­та на сват­бу­ва­не на бла­го­род­ния елен. В та­ки­ва зо­ни се спи­рат гор­с­ко­­­­­­­­-с­то­пан­с­ки­те ра­бо­ти по вре­ме на брач­ния пе­ри­од по реда на чл. 70 ЗЛОД. Та­ки­ва зо­ни се обо­со­бя­ват и око­ло ме­с­та­та за раж­да­не на му­ф­лон, елен и дру­ги ед­ри бо­зай­ни­ци, как­то и око­ло ме­с­та­та, къ­де­то се кон­цен­т­ри­ра пер­нат ди­веч за гнез­де­не (во­до­п­ла­ващ, фа­за­ни и др.), чрез ре­гу­ли­ра­не на ту­риз­ма, стра­нич­на­та дей­ност, пашата на домашен добитък и др.

13. “Ох­ра­ни­тел­ни иви­ци” - за да се ог­ра­ни­чи при­ну­ди­тел­на­та ми­г­ра­ция на ед­рия ди­веч към пе­ри­фе­ри­я­та на лов­но­с­то­пан­с­кия ра­йон, ко­я­то гра­ни­чи с гор­с­ки ком­п­лек­си, се оп­ре­де­ля иви­ца, в ко­я­то не се про­ек­ти­рат ме­ро­п­ри­я­тия за по­до­б­ря­ва­не на хра­ни­тел­на­та ба­за и лов­ни съ­о­ръ­же­ния.

14. “Оградени площи” представляват крупни съоръжения за интензивно стопанисване на дивеча - ди­ве­чо­въд­на стан­ция, производствено стопанство, ба­за за ин­тен­зив­но ра­з­въж­да­не на дивеч, въз­про­и­з­вод­ствен двор, ка­ран­ти­нен двор, ак­ли­ма­ти­за­ци­о­нен (респ. ре­а­к­ли­ма­ти­за­ци­о­нен) двор, во­ли­ер, от­ра­с­лов двор и пр. Ог­ра­ди­те им имат ра­з­лич­ни раз­ме­ри и ра­з­лич­на го­ле­ми­на на от­во­ри­те, съ­о­б­ра­з­но би­о­ло­гич­ни­те изи­с­ква­ния на ди­ве­ча и ви­да на ог­ра­де­на­та площ.

15. “Производствени стопанства” - то­ва се го­ле­ми би­о­тех­ни­че­с­ки съ­о­ръ­же­ния, ко­и­то оси­гу­ря­ват ин­тен­зив­но дъл­го­го­ди­ш­но ра­з­въж­да­не на от­дел­ни ви­до­ве ди­веч - фа­за­на­рии, фер­ми за па­ти­ци, ке­к­ли­ци, яре­би­ци, зайци, глухари, мечки и пр. Ка­па­ци­те­тът им за­ви­си от ос­нов­ни­те на­со­ки за ра­з­ви­тие на лов­но­то сто­пан­с­т­во в Република Бъл­га­рия и на­со­ки­те на сто­па­ни­с­ва­не на ус­т­рой­ва­ния ра­йон.

16. “Бази за интензивно стопанисване на дивеча” (БИСД) пред­ста­в­ля­ват ог­ра­де­ни пло­щи с трай­на ог­ра­да, в ко­и­то ди­ве­чът се ра­з­въж­да и от­глеж­да пре­ди­м­но за про­веж­да­не на ин­тен­зи­вен и ви­со­ко­е­фек­ти­вен въ­т­ре­шен и меж­ду­на­ро­ден ло­вен ту­ри­зъм, как­то и за ин­тен­зи­вен до­бив на ди­ве­чо­во ме­со.

17. “Во­ли­е­ри” - то­ва са по­ме­ще­ния с по­к­ри­ти двор­че­та за до­от­глеж­да­не на пти­ци - фа­за­ни, па­ти­ци, ке­к­ли­ци и др. Цел­та на от­глеж­да­не на пти­ци­те мо­же да бъ­де за ос­нов­но въз­про­и­з­вод­стве­но ста­до за раз­сел­ва­не в при­ро­да­та или за до­бив на ме­со.

18. “Карантинни дворове” - слу­жат за за­дъл­жи­тел­но пре­с­то­я­ва­не на ин­т­ро­ду­ци­ран от друг ра­йон ди­веч в про­дъл­же­ние на 2 - 3 ме­се­ца с цел про­вер­ка или ук­реп­ва­не на здра­во­с­лов­но­то му съ­с­то­я­ние.

19. “Въз­про­и­з­водств­ени дво­ро­ве” - пре­д­виж­дат се в БИРД за едър ди­веч за опа­з­ва­не на ос­нов­но­то въз­про­и­з­вод­стве­но ста­до и на по­ло­ва­та и въ­з­ра­с­то­вата струк­ту­ра на раз­плод­ни­те жи­вот­ни по вре­ме на ин­тен­зив­но ло­ву­ва­не или раз­сел­ва­не. В тях за­дъл­жи­тел­но се про­ек­ти­рат ме­ро­п­ри­я­тия за оси­гу­ря­ва­не на нор­мал­но це­ло­го­ди­ш­но ра­з­ви­тие на ос­нов­но­то ста­до и оп­ре­с­ня­ва­не на кръв­та, как­то и съ­о­ръ­же­ния за про­пу­с­ка­не на при­п­ло­ди­те в лов­ния двор или стан­ци­я­та.

20. “Изо­ла­ци­он­ни дво­ро­ве” - слу­жат за изо­ли­ра­не на за­бо­ле­ли жи­вот­ни от ос­нов­но­то ста­до за ук­реп­ва­не на здра­ве­то им и за опа­з­ва­не на цен­ни раз­плод­ни жи­вот­ни по вре­ме на лов­ния се­зон.

21. “От­ра­с­ло­ви дво­ро­ве” - слу­жат за от­глеж­да­не на пер­нат ди­веч на сво­бо­да. В БИРД за дре­бен ди­веч се из­пол­зват за ук­реп­ва­не на раз­се­ле­ни­те пти­ци и пред­па­з­ва­не­то им от хищ­ни­ци.

22. “Ин­тен­зив­ни ловища” - пре­д­виж­дат се в ог­ра­де­ни­те пло­щи за едър и дребен ди­веч за ефек­тив­но ло­ву­ва­не.

23. “Лесотехнически мероприятия” са из­граждането на система от пътища, водоизточници и стационарни наблюдателни постове за нуждите на опазването на горите от пожари.

24. “Лесокултурни мероприятия” са изграждането на система от противопожарни прегради във и около горите и около обектите в тях, както и създаването и поддръжката на насаждения с ниска пожарна опасност.

25. “Други мероприятия по противопожарно устройство на територията” са мероприятия по изграждане на система от депа за противопожарен инвентар, телефонни постове, поставянето на предупредителни и забранителни табели и на бариери по горските пътища, които не са за обща употреба.

26. “Бариерна преграда” е естествена пре­града за огъня (водни площи, скали, пясъци и др.) и изкуствени инфраструктурни линейни обекти (шосета, горски пътища, просеки на електропроводи, газопроводи, ловни просеки и др.), чието основно предназначение не е опазването на горите от пожари, но може да се използва за тази цел.

27. “Лесокултурна преграда” е изкуствено построена противопожарна преграда, почистена от всички горими материали - мъртви и зелени, които могат да поддържат развитието на горски пожар - суха трева, храсти, отпад от дървесна растителност, но без да бъде разкрит минералният почвен слой.

28. “Минерализована ивица” е изкуствено построена противопожарна преграда, почистена от всички горими материали до минералния почвен слой.

29. “Пожарозащитен пояс” е залесена противопожарна преграда, представляваща пояс във вътрешността на дадено насаждение, почистен и поддържан по определен начин, с цел преустановяване разпространението на върхови пожари с определени характеристики.

30. “Санитарна ивица” е залесена противопожарна преграда, представляваща пояс от дадено насаждение, разположен около обекти в гората или по нейната периферия, почистен и поддържан по определен начин, с цел недопускане възникването на горски пожар или навлизането му в горите от съседните територии. В незалесени територии санитарната ивица е окосен и/или обезхрастен пояс от тях.

31. “Комбинирана (сложна) противопожарна преграда” е произволна комбинация от посочените два или повече вида прегради.

32. “Противопожарен блок” е териториално обособен участък от горските територии, ограничен от естествени и изкуствени противопожарни прегради, които могат да бъдат преодолени само от големи пожари.

33. “Противопожарен дял” е участък от гората, еднороден по отношение на пожарната опасност на насажденията.

34. “Голина” - горска площ, предназначена за дървопроизводство, лишена от дървостои, повече от 5 години.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони се издава на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за горите (ДВ, бр. 125 от 1997 г.) и влиза в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”. § 3. При регламентиране на условията, нормативите и изискванията за съставяне на лесоустройствените проекти, планове и програми освен със Закона за горите и правилника за прилагане на Закона за горите тя се съобразява още със следните нормативни актове и документи: 1. Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 110 от 1997 г.) и правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр. 29 от 1998 г.).

2. Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 78 от 2000 г.) и правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 58 от 2001 г.).

3. Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 1 от 2001 г.).

4. Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 86 от 1991 г.).

5. Закона за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г.).

6. Закона за защита на растенията (ДВ, бр. 91 от 1997 г.).

7. Закона за лечебните растения (ДВ, бр. 29 от 2000 г.).

8. Закона за водите (ДВ, бр. 67 от 1999 г.).

9. Закона за пътищата (ДВ, бр. 26/2000 г.).

10. Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.).

11. Подзаконовите нормативни актове и документи по горите и лова като съвкупност от различни наредби, инструкции, окръжни и указания, издадени от МЗГ и НУГ.

12. Международната Конвенция за опазване на биологичното разнообразие.

13. Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

14. Националната и регионални устройствени схеми за устойчиво развитие и дългосрочни програми за многофункционално стопанисване на горите.

15. Национална система за сертификация на горскостопанското производство.

16. Актуални класификационни схеми и карти, отнасящи се до горите, климата, почвите и фитогеографията.

17. Научни трудове и публикации в областта на лесоустройството, инвентаризацията, стопанисването и ползването на горите, ловното и рибното стопанство.

18. Доклади на европейски институти, форуми и организации относно инвентаризацията и състоянието на горите в Европа. § 4. (1) Разработените по тази наредба лесоустройствени проекти, планове и програми са задължителни за изпълнение независимо от формите на собственост върху горите по отношение на: 1. осъщественото деление на горите и земите от горския фонд на отдели, подотдели, гор­ско-технически и охранителни участъци; 2. установените основни елементи на организация на горското стопанство като: а) стопански класове и цели на производството; б) турнусите на сеч и стопанство; в) формите на горското стопанство; г) лесовъдските системи за сеч и възобновяване на горите; 3. възприетите норми за ползване на дървесни и недървесни горски ресурси; 4. проектираните лесозащитни, противоерозионни и противопожарни мероприятия.

(2) Отклонения от посочените в ал.1 изисквания се допускат при доказана от стопанисващите органи необходимост и след съгласуване и писмено утвърждаване на исканите промени от НУГ и неговите органи. § 5. Наредбата с приложенията се обнародва като притурка на “Държавен вестник”.

Министър: М. Дикме