Решение № 884 от 29 декември 2002 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища

РЕШЕНИЕ № 884

ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2002 Г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища

На основание чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата във връзка с чл. 13, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 1999 г., МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ: Утвърждава списък на републиканските пътища съгласно приложението.

Министър-председател: Симеон Сакскобургготски

Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

Приложение

Списък на републиканските пътища в Република България

I. Автомагистрали

Обяснителна записка

Списъкът на републиканските пътища в Република България е съставен в изпълнение на чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

Съгласно държавната класификация републикан­ските пътища в Република България се подразделят на: Автомагистрали

Автомагистралите са пътища от най-висок клас и са предназначени за движение на автомобили с високи скорости.

Автомагистралите имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, аварийна лента за спиране и пресичат другите пътища на различни нива. Вливането и отливането на движението при тях става само на определени места (п.в.).

Пътища първи клас

Пътищата първи клас са предназначени за осъщест­вяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на основните транспортни потоци в страната.

Пътища втори клас

Пътищата втори клас са предназначени за осъществяване на транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната.

Пътища трети клас

Пътищата трети клас служат за разпределяне на движението във вътрешността на териториите, прилежащи към пътищата от по-висок клас, или осигуряват връзки между отделните общини. Те уплътняват републиканската пътна мрежа в страната и осигуряват връзки с местните пътища.

Пътищата от всеки клас получават следните национални номера: Пътищата са номерирани чрез последователно пренасяне на номерата на пътищата от по-висок в по-нисък клас без автомагистралите, чиито номера не са пренесени върху останалите пътища.

По принцип четирицифрени номера получават пътищата, които са били прекласирани в трети клас след 2000 г.

Международните европейски пътища на територията на Република България получават следните международни номера Е - ХХ или Е - ХХХ. Международният номер е изписан под националния номер на пътя.

Системата за номериране и структурата на номерата на отделните пътища са дадени в таблицата.

Таблица

Наименованията на пътищата са изписани при спазване на следните принципи

1. При начало на пътя извън чертите на населено място или селищно образувание наименованието на пътя започва с изписване на пътния участък, от който се отделя пътят. Пътният участък се изписва винаги в скоби, а следващите населени места се отделят с тирета, например път II - 58 “(Хасково - Кърджали) - Комунига - и т. н.”.

2. При начало на пътя в чертите на населено място или селищно образувание: - наименованието на пътя започва с населеното място, ако то е изписано в наименованието на пътя от по-високия клас, например път II - 51 “Бяла - Копривец и т.н.” (В случая град Бяла е изписан в наименованието на път I - 5.); - с ок.п. или о.п. и името на населеното място, ако има околовръстен или обходен път, например път III - 189 “Ок.п. София - Банкя” или път II - 14 “о.п. Видин - Кула и т.н.”; - с наименованието на пътния участък в скоби и населеното място, изписано без тире между тях, ако то не е изписано в наименованието на пътя от по-високия клас, например път II - 37 “(Ябланица - Ботевград) Джурово - Етрополе и т.н.” (В случая село Джурово не е изписано в наименованието на път I - 3.).

3. При начало на пътя на държавната граница неговото наименование започва с наименованието на границата, например път I - 9 “Граница Румъния - Дуранкулак - и т. н.”.

Дадените принципи се отнасят и за изписване на края на пътя в неговото наименование.

В текста са използвани следните съкращения: ок.п. - околовръстен път; о.п. - обходен път; п.к. - пътно кръстовище; п.в. - пътен възел; Бл - област Благоевград; Бс - област Бургас; Вн - област Варна; ВТ - област Велико Търново; Вд - област Видин; Вр - област Враца; Гб - област Габрово; Дб - област Добрич; Кн - област Кюстендил; Кж - област Кърджали; Лч - област Ловеч; Мн - област Монтана; Пз - област Пазарджик; Пк - област Перник; Пл - област Плевен; Пд - област Пловдив; Рз - област Разград; Рс - област Русе; Сс - област Силистра; Сл - област Сливен; См - област Смолян; СО - Софийска област; Сф - област София; СЗ - област Стара Загора; Тщ - област Търговище; Хс - област Хасково; Ш - област Шумен; Яб - област Ямбол.