Наредба № 5 от 5 февруари 2004 г. за производство и търговия на горски репродуктивни материали

МИНИСТЕРСТВО

НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

НАРЕДБА № 5 от 5 февруари 2004 г. за производство и търговия на горски репродуктивни материали

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се определят: 1. изискванията при производство и търговия на горски репродуктивни материали, предназначени изцяло или отчасти за лесовъдски цели; 2. държавните органи и техните правомощия при осъществяване на контрол върху производството и търговията на горски репродуктивни материали.

Чл. 2. Наредбата се прилага за репродуктивни материали от дървесните видове и техните изкуствени хибриди, включени в списъка по приложение № 1.

Чл. 3. (1) Изискванията на тази наредба не се отнасят за горски репродуктивен материал - посадъчен материал или части от растения, предназначени за: 1. нелесовъдски цели; 2. износ или реекспорт в страни, които не са членки на Европейския съюз.

(2) Когато репродуктивният материал не е предназначен за лесовъдски цели, той трябва да носи етикет или да бъде придружен от документ, удостоверяващ съответствието му с изиск­ванията за неговото използване.

(3) При отсъствието на изисквания за използ­ването на репродуктивния материал по ал. 2, както и в случаите, когато производителят или доставчикът работят с материали, предназначени както за лесовъдството, така и за други цели, на материалите за нелесовъдски цели се поставя етикет, съдържащ текста: “Предназначен за нелесовъдска цел”.

Глава втора

ПРОИЗВОДСТВО НА ГОРСКИ РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ Чл. 4. (1) Производството на репродуктивни материали от дървесни видове и техните изкуст­вени хибриди, включени в приложение № 1, може да се осъществява само от одобрени и регистрирани в регистър на горската семепроизводствена база (приложение № 2) базови източници. Базовите източници отговарят на следните минимални изисквания: 1. за добив на репродуктивен материал от категория “идентифициран” - съгласно приложение № 3; 2. за добив на репродуктивен материал от категория “селекциониран” - съгласно приложение № 4; 3. за добив на репродуктивен материал от категория “окачествен” - съгласно приложение № 5; 4. за добив на репродуктивен материал от категория “изпитан” - съгласно приложение № 6.

(2) Базовите източници се одобряват и отменят от началника на НУГ по предложение на горските семеконтролни станции (ГСС), соб­ствениците на гори, лицата, които извършват лесоустройственото проектиране, Лесотехническия университет (ЛТУ) и Института за гората (ИГ) при БАН при спазване на следния ред: 1. предложенията по ал. 2 за дървета и насаждения се правят с карнет (приложение № 7), а за семепроизводствени градини, родители на фамилия, клонове и клонови колекции се представя цялата документация, необходима за одобрение съгласно изискванията по приложение № 5; 2. предложенията по ал. 2 се изпращат до НУГ чрез ГСС и се разглеждат от комисия, назначена със заповед на началника на НУГ или упълномощено от него лице, в състав: представители на Национална комисия по горска селекция и семепроизводство (НКГСС), ГСС, лесозащитна станция, регионално управление на горите (РУГ), държавно лесничейство (ДЛ) или държавна дивечовъдна станция (ДДивС), лицата, които извършват лесоустройственото проектиране (когато се извършва лесоустройствена ревизия), и собственика на гората; председател на комисията е представителят на ГСС; комисията изготвя протокол (приложение № 8) с предложение до началника на НУГ за решение; 3. в 7-дневен срок от получаване на протокола по т. 2 началникът на НУГ се произнася по предложението, както следва: а) одобрява (отменя) базовия източник при положително становище на комисията по т. 2; б) постановява мотивиран отказ при отрицателно становище на комисията по т. 2.

(3) Държавното лесничейство (ДДивС) съвместно с ГСС изготвя за всеки одобрен базов източник паспорт в три екземпляра ( приложение № 9), от който по един екземпляр за ДЛ/ДДивС, ГСС и собственика на гората. В паспорта ежегодно се вписват добитите репродуктивни материали, извършените измервания и дейности.

(4) Регистрацията на базови източници, находящи се в границите на горския фонд, в национални паркове, резервати, земеделски земи и населени места, се извършва от ДЛ/ДДивС, в чийто район на дейност или административно деление попадат.

Чл. 5. (1) С цел запазване на генетичния фонд, използван в лесовъдството, и изхождайки от развитието на консервацията “in situ”, началникът на НУГ може да разреши производството и търговията на определени количества ре­продуктивен материал от източници, отклоняващи се от минималните изисквания, когато техният произход е адаптиран към регионалните условия и е застрашен от изчезване.

(2) Предложения за получаване на разрешение по ал. 1 могат да правят: собственици на гори; структурите и специализираните териториални звена на НУГ; ДДивС; Министерство на околната среда и водите (МОСВ); ИГ при БАН и ЛТУ.

(3) Предложенията по ал. 2 се подават в съответната ГСС. В 10-дневен срок от датата на получаване на предложението ГСС изготвя и изпраща в НУГ писмено становище относно целесъобразността на предложението.

(4) В 7-дневен срок от получаване на становището по ал. 3 началникът на НУГ се произнася по предложението, както следва: 1. издава разрешение при положително становище на ГСС; 2. постановява мотивиран отказ при отрицателно становище на ГСС.

Чл. 6. (1) Всеки одобрен базов източник се идентифицира със самостоятелен регистрационен номер, записан в регистъра на горската семепроизводствена база. Регистрационният номер съдържа кодирана информация, посочена в приложение № 10.

(2) Ежегодно до 31 януари НУГ изготвя обобщен списък на всички одобрени източници в цялата страна по образец приложение № 11. Списъкът е публичен.

(3) За базови източници, от които се добиват категориите репродуктивен материал “идентифициран” и “селекциониран”, се допуска списъкът да бъде по райони на произход.

(4) Списъкът по ал. 2 съдържа: 1. ботаническо наименование на дървесния вид или хибрид; 2. категория репродуктивен материал, който може да се добие от източника; за източник, предназначен за добив на репродуктивен материал от категория “изпитан”, се посочва дали е от генетично модифицирани организми; 3. регистрационен номер според регистъра на горската семепроизводствена база или идентификационен код на района на произхода за категориите “идентифициран” и “селекциониран”; 4. местоположение: кратко наименование или прието име на местонахождението и едно от следните описания: а) при категория “идентифициран” - район на произход и географско положение (географска ширина и дължина); б) при категория “селекциониран” - район на произход и географско положение ( географска ширина и дължина), или диапазон по широчина и дължина; в) при категории “окачествен” и “изпитан” - точно географско положение на мястото, където се намира базовият източник; 5. надморска височина или нейния диапазон; 6. вид базов източник; 7. площ на базовия източник; 8. първоначален произход: автохтонен/местен, неавтохтонен/неместен или е с неизвестен произход; 9. първоначален произход на неавтохтонен/неместен базов източник, ако произходът е известен, той се посочва; 10. предназначение (цел); 11. друга информация.

(5) Информацията за изготвяне на списъка по ал. 2 се предоставя ежегодно до 20 януари текущата година от директорите на ГСС в НУГ на хартиен и магнитен носител.

Чл. 7. (1) По предложение на НКГСС базови източници за производство на репродуктивен материал от категория “изпитан” се одобряват от началника на НУГ със срок на валидност до 31 декември 2012 г., когато предварителните резултати от генетичната оценка или сравнителният анализ, проведени съгласно приложение № 6, дават основание да се приеме, че източникът след приключване на изпитването ще отговаря на изискванията за одобрение.

(2) Собственикът на базовия източник по ал. 1 е длъжен да уведоми началника на НУГ за резултатите от генетичната оценка или сравнителния анализ след тяхното извършване.

Чл. 8. (1) Горски репродуктивни материали, предназначени изцяло или отчасти за лесовъдски цели, се произвеждат от: 1. физически лица и търговци, вписани в публичен регистър в НУГ по чл. 39, ал. 2 от Закона за горите за извършване на дейности съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за горите; 2. държавните дивечовъдни станции, ДЛ и специализираните териториални звена на НУГ; 3. юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, и ДДивС “Воден - Ирихисар” и “Искър”; 4. дирекции на национални паркове към МОСВ.

(2) Производството на изходни материали - генеративни единици и части от растения, от лицата по ал. 1, т. 1 се извършва след получаване на разрешение от директора на съответното ДЛ/ДДивС. За получаване на разрешение лицата по ал. 1, т. 1 подават писмена молба до директора на съответното ДЛ/ДДивС, в която посочват: вида на репродуктивния материал; базовите източници за производство и количест­вата, които ще се добият.

(3) Директорът на съответното ДЛ/ДДивС издава писмено разрешително само ако е предвидено производството да се осъществи от одобрените и регистрирани базови източници. Разрешението се издава в 10-дневен срок от датата на подаване на молбата по ал. 2

(4) Номерата на разрешителните по ал. 3 и лицата, на които са издадени, се вписват в книга, съхранявана и водена от определен със заповед на директора на ДЛ/ДДивС служител.

(5) Всички останали етапи при производството на горски репродуктивен материал, извън случаите по ал. 2, са разрешени, ако изходните материали - генеративни единици, части от растения или фиданки: 1. са внесени в България в съответствие с изискванията на чл. 12 и притежават сертификат за идентификация или друг документ, издаден от страната на произхода на репродуктивния материал, съдържащ информация съгласно приложение № 14; 2. за тях е издадено разрешение от НУГ по чл. 5, ал. 4.

(6) Вегетативно производство на горски ре­продуктивен материал, предназначен за търговия, се извършва само от базови източници, отговарящи на изискванията за добив от категориите “селекциониран”, “окачествен” и “изпитан”.

(7) Производството по изкуствен път чрез хибридизация на горски репродуктивен материал за търговия се извършва само от изходни материали, произхождащи от източници, отговарящи на изискванията за добив от категория “изпитан”.

(8) С цел гарантиране на идентичността на горските репродуктивни материали началникът на НУГ със своя заповед може да разпореди: 1. произведеният изходен материал да бъде насочван чрез събирателни пунктове непосредствено след произвеждането му и преди придвижването му към първото местоназначение; 2. материалите, предназначени за декоративни цели и преработка, да бъдат събирани само в определено време на годината; 3. горските репродуктивни материали да бъдат произвеждани от базови източници само под непосредствения контрол на органа, извършил регистрацията им, в присъствието на собственика на гората и дърветата или негов пълномощник.

Чл. 9. С цел гарантиране качеството на горските репродуктивни материали началникът на НУГ със своя заповед може да постави допълнителни изисквания за: 1. одобряване на базови източници на територията на страната и при осъществяване на производството; 2. ограничения при одобряване на източници от категорията “идентифициран”.

Чл. 10. (1) Горските семеконтролни станции нанасят на карта границите на районите на произход за съответните дървесни видове за базовите източници, предназначени за добив на материали от категориите “идентифициран” и “селекциониран”, въз основа на определените райони на произход.

(2) Националното управление по горите изработва и отпечатва карти с нанесените граници на районите на произход.

Глава трета

ТЪРГОВИЯ И ВНОС НА ГОРСКИ РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ Чл. 11. Репродуктивни материали от видовете и изкуствените хибриди, включени в списъка приложение № 1, предназначени изцяло или отчасти за лесовъдски цели, може да се търгуват, ако са произведени от регистрирани базови източници съгласно чл. 4, ал. 1 или за тях има разрешение по чл. 5, ал. 4 и отговарят на едно от следните изисквания: 1. за изкуствени хибриди - принадлежат към категориите “селекциониран”, “окачествен” или “изпитан”; 2. за видове и изкуствени хибриди, които са вегетативно произведени - принадлежат към категориите “селекциониран”, “окачествен” или “изпитан”; 3. за видове и изкуствени хибриди, които се състоят напълно или частично от генетично модифицирани организми - принадлежат към категорията “изпитан”; 4. за репродуктивен материал от категорията “селекциониран” - масово е произведен от семена; 5. за материали извън случаите, описани в точки от 1 до 4 - принадлежат към една от категориите “идентифициран”, “селекциониран”, “окачествен” или “изпитан”.

Чл. 12. Горски репродуктивен материал се търгува само ако: 1. отговаря на качествените изисквания, посочени в приложение № 12; 2. отговаря на фитосанитарните изисквания, посочени в Наредба № 1 за фитосанитарен контрол (обн., ДВ, бр. 82 от 1998 г.; изм., бр. 91 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2002 г., бр. 28 от 2003 г.); 3. отговаря на изискванията, посочени в таблица приложение № 13; 4. е придружен от сертификат за идентификация по приложение № 14; 5. внесеният в страната репродуктивен материал се придружава от сертификат за идентификация или друг документ, издаден от страната на произхода на репродуктивния материал, съдържащ информация съгласно приложение № 14, както и информация за внесената партида съгласно приложение №18.

Чл. 13. (1) Началникът на НУГ може да разрешава на доставчици предлагането на пазара на територията на Република България на определени количества репродуктивен материал без спазване изискванията по чл. 8, ал. 2, 5, 6, 7 и чл. 12 на: 1. репродуктивен материал, предназначен за изпитване, научни цели, селекция или генетична консервация; 2. генеративни единици, които не са предназначени за нуждите на лесовъдството.

(2) Срокът на разрешението по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от два месеца.

Чл. 14. (1) Началникът на НУГ със заповед може да въведе специфични процедури за регулиране на дейности по търговията с определен репродуктивен материал и за материал, предназначен за преработка.

(2) Наличните репродуктивни материали към датата на влизане на наредбата в сила, които не отговарят на изискванията по чл. 11, могат да се търгуват на територията на страната в срок до 31 декември 2012 г.

Чл. 15. (1) В изпълнение на чл. 14, ал. 1 началникът на НУГ може да забрани разпореждането с определени горски репродуктивни материали от внос на краен потребител с цел посев или залесяване на цялата територия на Република България или части от нея при наличие на обстоятелства, когато има причина да се счита, че използването им, заради техните фенологични и генетични характеристики, ще има неблагоприятен ефект върху горите, околната среда, генетичните ресурси или биоразнообразието.

(2) Забраната по ал. 1 може да бъде наложена след подаване до НУГ на заявление от: държавните органи, осъществяващи контрола съгласно чл. 41, ал. 1 ЗГ; МОСВ; неправителствени организации, осъществяващи дейности в областта на горите и околната среда; производители и търговци на горски репродуктивни материали; ИГ при БАН и ЛТУ. Заявлението се придружава със: 1. информация за видовете, растящи върху отделните части или цялата територия, местни или интродуцирани; 2. карти и справки за районите на произход или първоначалния произход за базовия източник на репродуктивните материали, за които се изпраща заявлението; 3. посочване на частите или цялата територия, за която се отнася заявлението за забрана на продажбата на материал на крайния потребител с цел посев или залесяване; 4. цялата налична информация, показваща различията в съответните климатични данни за района на произход или базовия източник съгласно т. 2 и за цялата територия или части от нея съгласно т. 3: а) годишна сума на валежите (мм); б) сума на валежите по месеци (мм), за вегетационния период; в) температура: аа) средногодишна; бб) средна за най-студения месец; вв) средна за най-топлия месец; г) продължителност на вегетационния период ( дни с температура над 5°С или с близки стойности); 5. екологични данни за района на произход или за базовия източник съгласно т. 2 и за цялата територия или части от нея съгласно т. 3: а) надморска височина; б) основна геологична(и) формация(и); в) основен почвен тип. (3) Към заявлението по ал. 2 се представят и: 1. резултати от проведени опити или научни изследвания или резултати, постигнати от лесовъдската практика, показващи защо материалите са неподходящи за използване в отделни части или на територията на цялата страна; 2. информация за проведените опити съгласно изискванията на приложение № 6, като: а) залагане; б) процедура за оценяване; в) анализ на данните; 3. информация за лицата, провеждащи опитите, и дали резултатите се рецензират и публикуват.

(4) За научните изследвания се представя информация за: планиране; източници на данните; процедура за оценяване и резултати от обработката на данните.

(5) За резултатите, постигнати от лесовъд­ската практика, се представя информация и документация относно оцеляването и развитието, в т.ч. и за прираста на горските репродуктивни материали.

(6) Когато заявлението за забрана на търговия с горски репродуктивен материал се отнася за материали от категориите “идентифициран” или “селекциониран” от базовите източници - източник на посевен материал или насаждения за семепроизводство, към него се представя оценка за несъответствие, направена по отношение на района на произход.

(7) Когато заявлението за забрана на търговия с горски репродуктивен материал се отнася за материали от категориите “окачествен” или “изпитан” от базовите източници - семепроизводствени градини, родители на фамилии, клонове или клонови колекции, към него се представя оценка за несъответствие, направена по отношение на отделните базови източници.

(8) При поискване от НУГ се представя и следната информация: 1. критерии за селекция, използвани за компонентите на базовия източник; 2. устройство на базовия източник; 3. район(и) на произход, в които са били селекционирани началните компоненти.

(9) Заявлението по ал. 2 се разглежда от комисия, назначена със заповед на началника на НУГ или упълномощено от него лице, в състав: представител на НУГ, ГСС, ЛТУ, ИГ при БАН и лицето, подало заявлението за забрана. Председател на комисията е представителят на НУГ.

(10) Заявлението по ал. 2 не се разглежда, когато се установи непълнота в изискуемата документация към него.

(11) В едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2 комисията представя на началника на НУГ мотивирано предложение за забрана с проект на заповед. Началникът на НУГ издава заповед за налагане на забраната в 10-дневен срок от получаване на предложението.

Чл. 16. (1) Горски репродуктивен материал може да бъде отдалечаван от мястото на базовия източник, на вегетативното производство или на събирателния пункт и да бъде придвижван до първото му местоназначение само ако е придружен със сертификат за идентификация по приложение № 14.

(2) Сертификатът за идентификация на ре­продуктивен материал се издава от директора на съответното ДЛ/ДДивС или упълномощено от него лице въз основа на писмено заявление от производителя на репродуктивните материали. Държавното лесничейство/ДДивС води списък на произведените партиди от всеки одобрен източник и номерата на издадените сертификати за тях.

(3) При последващо вегетативно размножаване се издава нов сертификат за идентификация по приложение № 14.

(4) Получените смеси от различни партиди се идентифицират чрез издаване на нов сертификат. При регистриране на разрешените по чл. 17, ал. 4 смеси в контролната книга за запасите и движението на горски репродуктивни материали по приложение № 19 се посочват кодовете на районите на произход на отделните им съставни части.

(5) В случаите по ал. 3 и 4, когато новата партида горски репродуктивни материали не е формирана в района на произхода на изходния материал, сертификатът за идентификация се издава от съответната ГСС след подаване на писмено заявление от производителя или доставчика на репродуктивните материали.

Чл. 17. (1) Горският репродуктивен материал във всички фази на производството се съхранява отделно и се обозначава в партиди по одобрени източници с цел гарантиране на идентичността.

(2) Всяка партида репродуктивен материал се придружава от паспорт за идентифициране по приложение № 15, който се изготвя от производителя.

(3) Допуска се последващо вегетативно размножаване на репродуктивен материал от одобрен източник от категориите “селекциониран”, “окачествен” и “изпитан”, без да се нарушават разпоредбите по ал. 1 и чл. 4, ал. 1. В тези случаи материалът се съхранява отделно, като се идентифицира с паспорт по приложение № 15. (4) Без да се нарушават разпоредбите на ал. 1, се допуска смесване на репродуктивен материал от определен вид, когато е получен от: 1. два или повече одобрени източници от един район на произход от категориите “идентифициран” или “селекциониран”; 2. източници на посевен материал и насаждения за семепроизводство от един район на произход от категорията “идентифициран”; новата комбинирана партида се сертифицира като ре­продуктивен материал, получен от дървета; 3. неавтохтонен или неместен базов източник с този от базов източник, с неизвестен произход; новата комбинирана партида се сертифицира като “от неизвестен произход”; 4. един одобрен базов източник от различни години на реколта; в паспорта по ал. 2 се вписват годините на реколтата и процентното съдържание на материала от всяка година.

(5) При смесване, извършено съгласно ал. 4, т. 1, 2 и 3, вместо регистрационния номер на базовия източник в паспорта по приложение № 15 може да се запише идентификационният код на района на произход.

Чл. 18. (1) Горски репродуктивен материал може да бъде търгуван, внасян и изнасян само от: 1. физически лица и търговци, вписани в публичен регистър в НУГ по чл. 39, ал. 2 от Закона за горите за извършване на дейности съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за горите; 2. държавните дивечовъдни станции, ДЛ и специализираните териториални звена на НУГ; 3. юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, и ДДивС “Воден - Ирихисар” и “Искър”; 4. дирекции на национални паркове към МОСВ.

(2) Репродуктивният материал трябва да отговаря на изискванията на чл. 12 и 17, да бъде съпроводен със сертификат за идентификация по приложение № 14, паспорт за идентифициране по приложение № 15 и с етикет по образец по приложение № 16 и цвят за отделните категории, както следва: 1. жълт - за “идентифициран” репродуктивен материал; 2. зелен - за “селекциониран” репродуктивен материал; 3. розов - за “окачествен” репродуктивен материал; 4. син - за “изпитан” репродуктивен материал.

(3) Допуска се търговия на семена от текущата реколта до първия купувач (ползвател), които са в процес на окачествяване по отношение на показателя “кълняемост” и брой на покълващи семена в 1 кг. Резултатите се потвърж­дават от доставчика в срок до три дни от получаване на семеконтролното свидетелство, издадено от ГСС.

(4) За малки количества семена, които не надхвърлят посочените в приложение № 17, етикетът може да не съдържа информация за показателите “кълняемост” (жизнеспособност) и брой на покълващи семена в един кг посевен материал.

(5) Посевен материал се търгува само в добре затворени опаковки, като начинът на затваряне не трябва да позволява повторно запечатване на разпечатани пакети.

(6) Части от растения (резници) от тополи се търгуват само ако в етикета на доставчика е посочен номер от европейската класификация съгласно част В, т. 1б и 2б от приложение № 12.

(7) Всички етикети или документи на партиди репродуктивен материал, получен от базов източник, състоящ се от генетично модифицирани организми, трябва да съдържат текст, обозначаващ този факт.

Чл. 19. Внос, износ и транзит на горски ре­продуктивни материали се извършва само през гранични контролно-пропускателни пунктове, определени съгласно изискванията по чл. 4 от Наредба № 1 за фитосанитарен контрол.

Чл. 20. (1) Износът на репродуктивен материал се удостоверява с митническа декларация.

(2) За идентификация на репродуктивен материал, предназначен за износ, директорът на ДЛ/ДДивС може да издаде на износителя нов сертификат по приложение № 14.

(3) Началникът на НУГ със заповед може да поставя допълнителни изисквания към методите за изпитване на внасяния посевен мате­риал с цел гарантиране на неговото качество.

Чл. 21. (1) Лицата по чл. 18, ал. 1, осъществили износ на горски репродуктивни материали, са задължени в срок два месеца от датата на изпращането им да предоставят на НУГ информация за изнесената партида съгласно приложение № 18.

(2) Производителите и доставчиците на репродуктивни материали при поискване от НУГ и получателят на партидата представят допълнителна информация, мостри и доказателства, свързани с автентичността на материала.

Чл. 22. (1) Лицата по чл. 8, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 водят контролна книга по приложение № 19, в която при извършване на търговски сделки незабавно отразяват промените в запасите и движението на посевния и посадъчен материал за всеки отделен дървесен вид (подвид, хибрид, сорт, клон, кръстоска), по район на произход и партида.

(2) Първичните документи за вписване на данни в книгата по ал. 1 се съхраняват 10 години. Срокът започва с приключване на годината, в която подлежащите на съхранение документи са издадени.

(3) Допуска се воденето на обща контролна книга за дейността на няколко търговски предприятия, управлявани от един собственик.

Глава четвърта

КОНТРОЛ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО, ТЪРГОВИЯТА, ВНОСА И ИЗНОСА НА ГОРСКИ РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ Чл. 23. (1) Одобрените базови източници за производство на горски репродуктивен материал от категориите “селекциониран”, “окачест­вен” и “изпитан” подлежат на проверки не по-малко от два пъти годишно относно тяхното състояние и съответствието им с минималните изисквания за всяка една от категориите, посочени в чл. 4, ал. 1.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват от специалисти на ГСС съвместно със собствениците на одобрените базови източници и представител на РУГ.

(3) За резултатите от проверките се изготвят констативни протоколи с предписания за изпълнение.

(4) При констатирани отклонения от минималните изисквания се изготвя предложение за отмяна на базовия източник. Отмяна на базови източници се извършва по реда на чл. 4, ал. 2.

(5) Базови източници, чието одобрение е отменено по реда на ал. 4, служебно се отписват от регистъра на горската семепроизводствена база ( приложение № 2).

Чл. 24. (1) Служителите на РУГ извършват проверки на регистрираните производители и доставчици на горски репродуктивни материали не по-малко от два пъти годишно.

(2) Служителите по ал. 1 могат да изискват от производителите и доставчиците необходимите им справки за осъществяване на контрола и да вземат безвъзмездни проби от репродуктивен материал, а също така да вземат със съгласието на собствениците проби за изследване.

(3) При констатирано несъответствие на горски репродуктивен материал с изискванията на чл. 12 началникът на съответното РУГ издава заповед за конфискация на репродуктивния материал и неговото унищожаване.

Чл. 25. (1) Преди да се извърши митническата проверка на граничните пунктове и да се проведе фитосанитарният контрол на горски репродуктивни материали инспекторите на Националната служба за растителна защита (НСРЗ) проверяват дали те не са включени в приложение № 1.

(2) Внесените горски репродуктивни материали по приложение № 1 се поставят под карантина и в тридневен срок НСРЗ писмено уведомява НУГ за внесената партида и за мястото, където тя е поставена под карантина.

(3) В тридневен срок от уведомлението по ал. 1 определени от началника на НУГ служители проверяват съответствието на внесената партида с изискванията на чл. 12, т.1, 3 и 5.

(4) В случай на съмнение относно идентичността на съдържанието на внесената партида с данните, посочени в представените документи, или при съмнение за съответствието на партидата с изискванията на чл. 12, т. 1 или 3 служителите на НУГ вземат проби и извършват лабораторен анализ на внесените горски репродуктивни материали.

(5) До потвърждаването на съответствието на внесената партида с изискванията на чл. 12, т. 1, 3 и 5 инспекторите на НСРЗ не допускат вноса на горски репродуктивни материали по приложение № 1.

(6) Когато в резултат на проверката по ал. 3 се установи несъответствие на внесената партида с изискванията на чл. 12, т. 1, 3 или 5, тя се изнася от страната или се унищожава.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. “Автохтонен и местен ” е: а) автохтонно насаждение за семепроизводство или източник на посевен материал, които непрекъснато се възпроизвеждат чрез естествено възобновяване; изкуствено те могат да се възпроизвеждат от репродуктивен материал, събран в същото насаждение за семепроизводство или източник на посевен материал, или в автохтонни насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал в близко съседство; б) местно насаждение за семепроизводство или източник за добив на посевен материал е автохтонно насаждение за семепроизводство или източник за добив на посевен материал или е насаждение за семепроизводство или източник на посевен материал, възпроизведени изкуствено от семена, които произлизат от същия район на произход.

2. “Базови източници” са: а) източник на посевен материал - дървета или насаждения от определен район на произход, от които се добива посевен материал; б) насаждение за семепроизводство - под­брано насаждение по фенотип на ниво популация със задоволително еднороден състав; в) семепроизводствена градина - горска култура, създадена от селекционирани клонове или семенни фиданки от потомства на фамилии, изолирани или поддържани по такъв начин, че да се избегне или намали опрашването от нежелани източници и да се получат многократни, богати и лесни за прибиране семенни реколти; г) родители на фамилия - фенотипно под­брани дървета, които се използват за получаване на потомство чрез контролирано и свободно опрашване на един определен майчин родител с прашец от един родител (пълен сиб) или няколко определени или неопределени родители (полусиб); д) клон - група индивиди (копия), първоначално произведени от един индивид (майка) посредством вегетативно размножаване чрез резници, експланти, зародиши, присадки, отводки или чрез разделяне; е) клонова колекция - смес от определени клонове в определено съотношение.

3. “Вегетативно производство” е производ­ството на фиданки чрез вкореняване на части от растения.

4. “Генетично модифициран организъм” е организъм, включително микроорганизмите, с изключение на хората, в които генетичният материал е бил променен по начин, който настъпва естествено при кръстосване или естествена рекомбинация.

5. “Горски репродуктивни материали” са: а) генеративни единици - шишарки, съплодия, семена и плодове, предназначени за производство на посевен и посадъчен материал; б) части от растения - листни, стъблени и коренови резници, експланти или зародиши за микроразмножаване, пъпки, отводки, корени, филизи и други части от растения, предназначени за производство на фиданки или за залесяване; в) посадъчен материал - растения, получени от семена, плодове или части от растения, или фиданки, израснали в резултат на естествено възобновяване.

6. “Горски посевен материал” са семената, предназначени за производство на фиданки или за залесяване.

7. “Доставчик” е регистрирано в публичен регистър в НУГ физическо или юридическо лице, професионално ангажирано с търговия или внос на горски репродуктивни материали.

8. “Идентификационен код на района на произход” е комбинация от цифри, обозначаваща отделните съставни части на района на произход на базовия източник.

9. “in situ” е метод за съхраняване на генетични ресурси чрез тяхното запазване в зоната на естественото им разпространение.

10. Категориите горски репродуктивни материали са: а) “идентифициран” - репродуктивен материал, добит от базов източник - източник на посевен материал, разположен в определен район на произход и отговарящ на изискванията, посочени в приложение № 3; б) “селекциониран” - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждение за семепроизводство, разположен в определен район на произход, селекциониран по фенотип на ниво популация и отговарящ на изискванията, посочени в приложение № 4; в) “окачествен” - репродуктивен материал, добит от базов източник - семепроизводствени градини, родители на фамилии, клонове и клонови колекции, чиито съставки са селекционирани по фенотип на индивидуално ниво, и отговарящ на изискванията, посочени в приложение № 5; провеждане или приключване на изпитване не е задължително; г) “изпитан” - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждения за семе­производство, семепроизводствени градини, родители на фамилии, клонове и клонови колекции с доказано превъзходство чрез сравнителни потомствени опити или генетическа оценка на компонентите на базовия източник; този източник отговаря на изискванията, посочени в приложение № 6. 11. “Лесовъдска цел” е засаждане на горски видове върху горски територии или земеделски земи за създаване на гори с основни дървопроизводителни и средообразуващи функции, защитни и рекреационни гори и гори в защитени територии.

12. “Месторастене” са земи с еднородни почвено-климатични условия за развитие на гор­ско-дървесна растителност.

13. “Производство” е: всички етапи на добив, прибиране и складиране на генеративни единици и части от растения; конверсия от генеративна единица в семена; отглеждане на посадъчен материал от семена и части от растения; заготовка и преработка на репродуктивен материал, в т. ч. излагане за оглед и реклама.

14. “Производител” е физическо или юридическо лице, регистрирано в публичен регистър в НУГ за производство на горски репродуктивни материали.

15. “Произход” е: а) за автохтонни насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал - мястото, където растат дърветата; б) за неавтохтонни насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал - мястото, от което първоначално са въведени семената или растенията; произходът може да бъде неизвестен.

16. “Район на произход” по отношение на видове и подвидове е район (площ) или група от райони (площи) със задоволително еднородни екологични условия, където се намират насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал, сходни по фенотип и генетични характеристики, като по необходимост се взема предвид и надморската височина.

17. Специализираните териториални звена на НУГ са: тополово стопанство, ГСС, опитна станция по дъбовите гори, опитна станция за бързорастящи горски дървесни видове и дирекции на природни паркове.

18. “Търговия” е професионално поддържане на запаси, излагане с цел продажба, офериране за продажба, отдаване, продажба или доставка на друго лице, включително доставки по договор за услуги и производство.

19. “Реекспорт” е преминаването през страната на горски репродуктивни материали, без да са разтоварвани, претоварвани, разделяни, съхранявани или опаковката им да е сменяна.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 41а, ал. 4 от Закона за горите. § 3. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на НУГ.

Министър: М. Дикме

Приложение № 1 към чл. 2

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1

РЕГИСТЪР НА ГОРСКАТА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА

ДЛ/ДДивС...

Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 1

Минимални изисквания за одобряване на базов източник, предназначен за производство на репродуктивен материал, категоризиран като “материал от идентифициран източник”

I. Базов източник може да бъде източник на посевен материал - дървета или насаждения, разположени в определен район на произход. Необходимостта от официална проверка се определя от НУГ, неговите структури и специализирани териториални звена за всеки отделен случай. Когато източникът е предназначен за специфични нужди на лесовъдството, такава проверка е задължителна.

II. Базовите източници трябва да отговарят на следните критерии: 1. Дървета: а) отбират се във всички категории гори или други територии от ареала на вида; б) отличават се фенотипно по отношение на право­стъбленост, добра производителност, устойчивост към местните условия, пълнодървесност и самоокастреност или да са редки и ценни за вида от съответния район на произход; в) са в добро здравословно състояние.

2. Насаждения: а) заделят се в млади, средновъзрастни, дозряващи и зрели, чисти и по изключение в смесени автохтонни гори и култури (включително опитни, екологични и географски култури и дендрариуми); в смесените насаждения дървесният вид, за който е определен източникът на репродуктивни материали, трябва да доминира в първия етаж; б) разликата във възрастта между дърветата на главния вид в едно насаждение или култура не трябва да е повече от един клас на възраст; в) в границите на района на произход се определят тези насаждения, които растат при оптимални условия на месторастене от I до III бонитет; при маргинални популации и за рядко срещащи се видове се включват и насаждения от IV и V бонитет; г) показателите за производителността на насажденията трябва да превишават средните показатели за насаждения, растящи при сходни екологични условия и начин на стопанисване; д) дърветата трябва да бъдат здрави без нападения от болести и насекомни вредители и да бъдат устойчиви при промените в условията на средата; е) индивидите в насажденията трябва да притежават добре изразени признаци за приспособяване към конкретните екологични условия; ж) дендрариумите, потомствените екологични и географски култури трябва да имат схема за разположение на отделните видове, произходи и форми.

III. Трябва да се декларират: 1. районът на произхода, местоположението, надморската височина и географската ширина на местата, където се събира репродуктивният материал; 2. дали базовият източник е: а) автохтонен или неавтохтонен, или с неизвестен произход; б) местен или неместен, или с неизвестен произход.

При неавтохтонен или неместен базов източник произходът трябва да се декларира, ако е известен.

Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 2

Минимални изисквания за одобряване на източник, предназначен за производство на ре­продуктивен материал, категоризиран като “селекциониран”

Базовият източник е насаждение за семепризвод­ство, разположено в определен район на произход, селекционирано по фенотипни признаци на ниво популация и регистрирано в националния регистър на горската семепроизводствена база.

I. Базовите източници трябва да отговарят на следните критерии: 1. при силно изразена вертикална и хоризонтална зоналност насажденията обхващат екотиповото разнообразие на основните лесообразуващи видове с оглед възможността за районирано добиване и използване на репродуктивните материали; 2. пълнотата и склопеността на насажденията е над 0,7, като след извеждане на селекционните сечи в до­зряваща и зряла възраст тя не е под 0,5 - 0,6 за иглолист­ните и 0,6 - 0,7 за широколистните видове; 3. останалите критерии са идентични с критериите в приложение № 3, раздел II, т. 2, букви “а”, “б”, “в”, “г”, “д”, “е”, “ж”.

II. В зависимост от специфичното предназначение на репродуктивния материал при оценяване на насаждението се определя значението на всяко изискване по отношение на: 1. Произход

С помощта на исторически доказателства и лесо­устройствения проект трябва да се установи дали насаждението е автохтонно /местно, неавтохтонно/ неместно или с неизвестен произход, като при неавтохтонен /неместен базов източник трябва да се посочи произходът, ако е известен.

2. Изолация

Насаждението трябва да е достатъчно отдалечено от лоши в селекционно отношение насаждения от същия или близкородствен вид или разновидност, които могат да създават хибриди с този вид. Това изискване да се спазва особено стриктно, когато насажденията около автохтонни /местни насаждения са неавтохтонни/ неместни или с неизвестен произход.

3. Ефективен размер на популацията

Насажденията трябва да включват една или повече групи дървета, равномерно разпределени и достатъчно на брой върху площта с преобладание на индивиди от плюсовата и нормалната селекционна категория, за да се осигури ефективно вътрепопулационно кръстосване (панмиксис). За да се избегнат неблагоприятните последици от близкородствено кръстосване (инбридинг), избраните насаждения трябва да имат достатъчен брой и гъстота на дърветата върху дадена площ.

4. Възраст и развитие

Насажденията трябва да бъдат в средна, дозряваща или зряла възраст, при която е възможна обективна селекционна оценка. Възрастта се определя диференцирано в зависимост от дървесния вид. Разликата във възрастта между дърветата на главния вид в едно насаждение не трябва да е повече от един клас на възраст.

5. Еднородност

Насаждението трябва да притежава нормална степен на вариабилност по отношение фенотипната проява на признаците. При необходимост част от нежеланите дървета трябва да се изважда от състава при извеждане на селекционните сечи.

6. Адаптивност

Индивидите в насажденията трябва да притежават добре изразени признаци за приспособяване към кон­кретните екологични условия, преобладаващи в района на произход.

7. Здравословно състояние и устойчивост

Дърветата в насажденията трябва да бъдат здрави, без нападения от насекомни вредители и гъбни болести и да бъдат устойчиви при промените в условията на средата. Повреди, нанесени от промишлени замърсявания на атмосферата и почвата, не се взимат под внимание.

8. Производителност

Показателите за производителността на селекционираните насаждения трябва да превишават възприетите средни показатели за насаждения, растящи при сходни екологични условия и начин на стопанисване.

9. Качество на дървесината

Качествата на дървесината, включително смоло­продуктивността на дърветата, задължително се взимат под внимание, а понякога могат да бъдат решаващи критерии при селекцията.

10. Форма или хабитус

Дърветата в насаждението трябва да притежават особено добри фенотипни характеристики и по-специално: - добра правостъбленост и пълнодървесност; - благоприятен хабитус на разклоняване; - малък диаметър на клоните и добра самоокастреност; - вилужните дървета и стъблата с витораслост трябва да са малобройни.

Приложение № 5 към чл. 4, ал. 1, т. 3

Минимални изисквания за одобряване на базов източник, предназначен за производство на репродуктивен материал, категоризиран като “окачествен”

I. Семепроизводствени градини

1. Видът на градините, тяхното предназначение, начинът на кръстосване, местоположението от гледна точка на изолацията и условията на средата, броят на използваните клонове и схемата за тяхното разположение в градината, както и всички промени в тях подлежат на одобрение и регистрация от ГСС.

2. Селекцията на клоновете или фамилиите, които трябва да бъдат включени в семепроизводствената градина, трябва да отговарят на изискванията, посочени в раздел II, т. 4, 6, 7, 8, 9 и 10 от приложение № 4.

3. Присадките от отделните клонове или фиданките от различните фамилии се засаждат по определена схема, одобрена от ГСС, която позволява тяхното идентифициране.

4. Прореждането в семепроизводствените градини се описва заедно с критериите за селекция, които се използват и които са одобрени от ГСС.

5. Семепроизводствените градини се отглеждат и стопанисват така, че да се постигне максимален ефект по отношение на размера, достъпността и дълговечността на короните на присадките, включително увеличаване количеството на урожая, с което ще се постигнат поставените цели при тяхното създаване. Ако семепроизводствената градина е предназначена за производство на изкуствени хибриди, процентното съдържание на хибридите в репродуктивния материал се определя с помощта на контролно изпитване.

II. Родители на фамилия

1. Родителите на фамилия се отбират по фенотипни признаци и генетична характеристика, като особено внимание се отделя на изискванията, посочени в раздел II, т. 4, 6, 7, 8, 9 и 10 от приложение № 4, или се селекционират след изпитване на тяхната комбинативна способност.

2. Характеристики като предназначение, начин на кръстосване, метод за опрашване, компоненти, изолация и местоположение, както и всички съществени промени в тях подлежат на одобряване и регистрация от ГСС.

3. Всеки родител, броят и делът на родителите в набора се одобряват и регистрират от ГСС.

4. Когато родителите на фамилии са предназначени за производство на изкуствени хибриди, процентното съдържание на хибридите в партидата репродуктивен материал се определя с помощта на специално контролно изпитване.

III. Клонове

1. Клоновете се идентифицират по ясни фенотипни признаци, които подлежат на одобряване и регистрация от ГСС.

2. Оценката и окачествяването на отделните клонове се установява от опит или се доказва в процеса на достатъчно продължително експериментиране.

3. Родителите на фамилии, които се използват за производство на клоновете, се избират въз основа на изключителните им качества, като специално внимание се обръща на изискванията, посочени в раздел II, т. 4, 6, 7, 8, 9 и 10 от приложение № 4.

4. Клоновете се одобряват от ГСС с ограничения по отношение на максималната възраст и максималния брой на индивидите, които ще се произвеждат от тях.

IV. Клонови колекции

1. Клоновите колекции се създават върху определена площ от клонове, които отговарят на изискванията, посочени в раздел III, т. 1, 2 и 3.

2. Отделните клонове, броят и делът на съставните клонове в набора, както и методът на селекциониране и начин на получаване се регистрират от ГСС. Всяка колекция трябва да включва в достатъчна степен генетичното разнообразие на вида.

3. Възрастта на колекциите и максималният брой индивиди, които ще се произвеждат от тях, се одобряват от ГСС.

Приложение № 6 към чл. 4, ал. 1, т. 4

Минимални изисквания за одобряване на базов източник, предназначен за производство на репродуктивен материал, категоризиран като “изпитан”

I. Изисквания при провеждане на изпитването: 1. Общи: а) базовият източник трябва да отговаря на съответните изисквания от приложение № 4 или приложение № 5; б) подготовката на опитите за одобряване на базовия източник, тяхното залагане, провеждане и интер­претация на получените резултати се извършва съгласно международно приетите стандарти; в) при сравнително изпитване репродуктивният материал за изпитване трябва да се сравнява с един или по-добре с няколко предварително избрани еталони.

2. Признаци, по които се извършва оценка на опитите: а) изпитването се подготвя с цел оценка на определени отличителни признаци, които трябва изрично да се посочат при всеки тест; б) по-голяма тежест се дава на оценките за адаптация, растеж и устойчивост на въздействието на биотичните и абиотични фактори, като се установява и връзката между тези показатели и конкретните екологични условия в района, където се провежда изпитването.

3. Документи: а) оторизиран специалист изготвя описание на заложените опити, което съдържа: характеристика на мястото на опита, включително на местоположението, климата, почвите, предишно предназначение, размера на площта, стопанисването, наличие на повреди от биотични и абиотични фактори, което се представя в ГСС; б) възрастта на източника и резултатите в момента на оценяването се регистрират в ГСС.

4. Залагане на опитите: а) всички проби от репродуктивния материал се взимат и залагат чрез посев или засаждане и се стопанисват по един и същи начин, доколкото позволява видът на посадъчния материал; б) всеки опит трябва да съдържа достатъчно количество растения за получаване на достоверни данни след статистическа обработка на получените от измерването материали, за да се извърши оценка на отличителните признаци на всеки изследван компонент.

5. Анализ и валидност на резултатите: а) данните от опитите се обработват по общоприетите международни статистически методи, а резултатите се представят за всеки изследван признак; б) осигурява се свободен достъп до използваната при изпитването методология и подробните резултати; в) трябва да се декларира районът на предполагаемата адаптация в страната, в която е извършено изпитването, и отличителните признаци, които биха могли да ограничат очакваните ползи; г) когато резултатите от опита покажат, че репродуктивният материал не притежава поне отличителните признаци на базовия източник или на устойчивост към вредители от икономическо значение, подобна на тази на базовия източник, той не се използва.

II. Изисквания към генетичната оценка на компонентите на базовия източник: 1. Генетична оценка на компонентите може да се извършва на следните базови източници: семепроизводствени градини, родители на фамилии, клонове и клонови колекции.

2. За одобряване на базов източник се изисква следната допълнителна документация: а) характеристика на произхода и родословието на оценяваните компоненти; б) метод на кръстосване, прилаган при производството на репродуктивен материал, използван при изпитването за оценка.

3. Процедури за изпитване. Спазват се следните изисквания: а) оценката на генетичната стойност на всеки компонент трябва да се извърши на две или повече места (обекти), като поне в един от случаите условията на месторастене трябва да са близки до предполагаемото използване на репродуктивния материал; б) преценката на превъзходството на репродуктивния материал се извършва въз основа на тези генетични стойности и специфичния метод на кръстосване; в) изпитванията за оценка и за генетическата преценка подлежат на одобряване от ГСС.

4. Тълкуване: а) оцененото превъзходството на репродуктивния материал ще се преценява отново по отношение на отличителен признак или набор от признаци в сравнение с популацията, определена за еталон; б) изрично се посочва дали оценената генетична стойност на репродуктивния материал отстъпва по някой важен признак на популацията, определена за еталон.

III. Изисквания към сравнителните изпитвания на репродуктивен материал: 1. Проби: а) пробата от репродуктивен материал за сравнителни изпитвания трябва да е представителна за репродуктивния материал, получен от базовия източник, подлежащ на одобряване; б) репродуктивният материал за сравнителни изпитвания, произведен по полов път, трябва да е: - събран в годините на добър цъфтеж и добра плодова и семенна реколта; допуска се изкуствено опрашване; - събран по начин, осигуряващ представителност на получените проби.

2. Еталони: а) качествата на еталоните, използвани в изпитването за сравнителни цели, трябва по възможност да са известни от доста време в района, където се провежда изпитването; еталоните трябва да са с доказани полезни за лесовъдската практика качества в момента на започване на изпитването, вкл. и за екологическите условия, за които се очаква издаване на сертификат; еталоните трябва да са взети, доколкото е възможно, от насаждения, избрани по критериите от приложение № 4, или от базов източник, одобрен за производство на материали за изпитване; б) при сравнителни тестове на изкуствени хибриди към еталоните по възможност трябва да се включат и двата родителски индивида; в) когато е възможно, трябва да се използват няколко еталона; при оправдана целесъобразност еталоните могат да се заместят от най-подходящия от материала, който се изпитва, или средната величина на компонентите на теста; г) едни и същи еталони се използват във всички изпитвания в най-широк възможен спектър на условия­та по места (обекти).

3. Тълкуване: а) статистически значимото превъзходство в сравнение с еталоните трябва да е доказано при поне един важен отличителен признак; б) изрично се отбелязва, ако някои признаци, важни от екологическа или икономическа гледна точка, дават значително по-лоши резултати от тези на еталоните и въздействието им следва да се компенсира от благо­приятните признаци.

IV. Условно одобрение

Предварителната оценка на резултатите от изпитвания в ранен стадий може да послужи като основа за условно одобрение на източника за репродуктивни материали. Искания за признаване на превъзходство въз основа на ранни оценки се извършват максимум след 10 години.

V. Ранни изпитвания

Изпитванията, извършени в разсадници, оранжерии и лаборатории, могат да се приемат от ГСС за условно или окончателно одобрение след доказване на тясна корелация между оценените характерни черти и отличителни признаци, които обикновено се оценяват при изпитване в горска среда. Други изпитвани признаци трябва да отговарят на изискванията, посочени в т. III.

Приложение № 7 към чл. 4, ал. 2, т. 1

КАРНЕТ за характеристика и оценка на предложения източник на горски репродуктивни материали Част А

КАРНЕТ за характеристика и оценка на дърво, предложено за източник на горски репродуктивен материал

Приложение № 8 към чл. 4, ал. 2, т. 2

Приложение № 9 към чл. 4, ал. 3

Приложение № 10 към чл. 6, ал. 1

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

Съдържание на регистрационния номер на одобрен базов източник

Регистрационният номер на базовия източник е число с тринадесет позиции със следните обозначения: 1. Първите три позиции обозначават кода на държавния орган, осъществил регистрацията на базовия източник:    а. Код на дървесния вид: б. Код на горскорастителната подобласт: Името на района на произход носи името на съответната горскорастителна подобласт.

1 - долен

2 - среден

3 - високопланински

5 - среднопланински

3 - неавтохтонен 4 - неавтохтонен и неместен

5 - неизвестен

1 - държавна

2 - частна

3 - общинска

4 - на религиозни организации

5 - кооперации

6 - училища

7 - МОСВ

8 - други юридически лица

Приложение № 11 към чл. 6, ал. 2

Приложение № 12 към чл. 12, т. 1

Приложение № 13 към чл. 12, т. 3

Приложение № 14 към чл. 16, ал. 1

Приложение № 15 към чл. 17, ал. 2

Приложение № 16 към чл. 18, ал. 2

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

Приложение № 17 към чл. 18, ал. 4

Приложение № 18 към чл. 21, ал.1 към чл. 22, ал. 1

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя