Постановление № 47 от 1 март 2004 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 47

ОТ 1 МАРТ 2004 Г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Приема Единен класификатор на длъжностите в администрацията.

Чл. 2. Приема Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. (1) В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението ръководителите на администрациите: 1. утвърждават длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията; 2. въз основа на съществуващото към момента на влизане в сила на постановлението поименно разписание на длъжностите уведомяват писмено лицата, които изпълняват длъжност, определена за заемане от държавен служител, за правата им по § 75 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1, т. 2 лицата подават писмено заявление, към което прилагат документите съгласно Наредба № 1 от 2000 г. за документите за заемане на държавна служба (ДВ, бр. 23 от 2000 г.).

(3) За лицата, които се намират в законоустановен отпуск, командировка или специализация, срокът по ал. 2 започва да тече от датата на завръщането им на работа.

(4) Органът по назначаването се произнася по подадените заявления в 3-дневен срок от завеждането им в съответната администрация. Актът за назначаване, съответно мотивираният отказ да се издаде акт за назначаване, се съобщава в 3-дневен срок от издаването му.

(5) Назначаването на държавните служители се извършва от 1-во число на месеца, следващ датата на съобщението по ал. 4.

(6) С акта за назначаване на държавния служител му се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален ранг за заемане на длъжността, освен ако притежава по-висок ранг.

(7) Едновременно с акта за назначаване трудовото правоотношение на лицето се прекратява и му се предлага да подпише клетвен лист.

(8) Правата на лицата по ал. 1, т. 2, придобити по трудовото правоотношение, се запазват, доколкото са предвидени и за държавните служители. (9) Въз основа на утвърденото длъжностно разписание, актовете за назначаване на държавните служители, трудовите договори и допълнителните споразумения се изготвя ново поименно разписание на длъжностите по образец съгласно приложение № 2 към чл. 11, ал. 3 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. § 2. (1) Служителите, които към момента на влизане в сила на Единния класификатор на длъжностите в администрацията заемат по трудово правоотношение длъжности, предвидени за заемане по служебно правоотношение, и не отговарят на изискването за професионален опит, могат да продължат да работят по трудово правоотношение и се назначават като държавни служители при придобиване на минималния професионален опит, необходим за заемане на длъжността. Срокът не може да бъде по-дълъг от 3 години.

(2) Служителите, назначени на длъжност “младши експерт” в администрацията на Народното събрание, администрацията на Президента и администрацията на Министерския съвет, запазват служебното или трудовото си правоотношение на заеманата длъжност до настъпване на условията за преназначаване на длъжност “старши експерт” освен при прекратяването му.

(3) Служителите, назначени на длъжност “държавен съветник” в администрацията на Народното събрание, администрацията на Президента и администрацията на Министерския съвет, се преназначават на длъжност “съветник”, като запазват ранга и достигнатата заплата. § 3. Изискването за “професионален опит”, определено в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, се прилага при назначаване и преназначаване на служителите след влизането в сила на постановлението. § 4. Отменят се: 1. Постановление № 35 на Министерския съвет от 2000 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53 и 62 от 2000 г., бр. 28 и 108 от 2001 г., бр. 115 от 2002 г. и бр. 109 от 2003 г.).

2. Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 35 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 56, 62, 63 и 89 от 2000 г., бр. 10, 16, 17, 28, 35, 48, 54, 62 и 108 от 2001 г., бр. 9, 56, 71, 83, 86, 115, 118 и 119 от 2002 г. и бр. 4, 15, 17, 20, 25, 36, 42, 49, 63, 96 и 106 от 2003 г.). § 5. В Наредбата за служебното положение на държавните служители, приета с Постановление № 34 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 23 от 2000 г.; попр., бр. 47 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 62 и 89 от 2000 г.; попр., бр. 90 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 28 и 35 от 2001 г., бр. 54 от 2001 г. - Решение № 3901 на Върховния административен съд от 2001 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2001 г., бр. 15, 67 и 115 от 2002 г. и бр. 17, 59 и 109 от 2003 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1: а) точка 2 се отменя; б) точка 3 се изменя така: “3. основна заплата и допълнителните възнаграждения към нея;”.

2. В чл. 2, ал. 3 думите “Органът по назначаването” се заменят с “Във всяка администрация се”.

3. В чл. 3: а) в ал. 1 след думите “книжка на” се добавя “лице, определено от”; б) алинея 4 се изменя така: “(4) В дневника по ал. 3 се отбелязва предаването и връщането на служебната книжка от държавния служител през времетраене на служебното му правоотношение в съответната администрация.”

4. В чл. 4: а) в ал. 1 думите “органа по назначаването или от упълномощено от него длъжностно лице” се заменят с “определеното от органа по назначаването лице”; б) в ал. 3 след думата “извършват” се добавя “от лице, определено”.

5. Членове 5 и 7 се отменят.

6. В чл. 8, ал. 1 след думата “извършва” се добавя “от лице, определено”.

7. Раздел III се отменя.

8. Заглавието на раздел IV се изменя така: “Основна заплата и допълнителни възнаграждения”.

9. Членове 16 и 17 се изменят така: “Чл. 16. Брутната заплата на държавния служител включва индивидуалната основна за­плата и допълнителните възнаграждения.

Чл. 17. Минималните и максималните размери на основните заплати се определят от Министерския съвет.”

10. Член 17а се отменя.

11. В чл. 18: а) в ал. 1 думите “допълнителна месечна добавка” се заменят с “допълнително месечно възнаграждение” и думите “тази добавка” се заменят с “това възнаграждение”; б) в ал. 2 думата “добавката” се заменя с “допълнителното месечно възнаграждение”; в) в ал. 3, т. 2 думите “задължително обществено” се заменят със “социално”; г) в ал. 4 думата “добавката” се заменя с “допълнителното месечно възнаграждение”.

12. Член 19 се изменя така: “Чл. 19. (1) За положения извънреден труд на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официални празници.

(2) Държавните служители, които получават допълнителен отпуск за ненормирано работно време, не получават допълнително възнаграждение за положения извънреден труд през работните дни.

(3) При полагането на извънреден труд се спазва правото на непрекъснатата междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.”

13. Създава се чл. 19а: “Чл. 19а. (1) При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници, включени в месечния график, държавният служител получава за отработеното време на този ден допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата.

(2) При изпълнение на държавната служба в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 19, ал. 1, т. 3 държавният служител получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време.”

14. В чл. 20: а) в ал. 1 думата “добавка” се заменя с “допълнително възнаграждение”; б) алинея 4 се отменя.

15. В чл. 21: а) в ал. 1 думата “добавка” се заменя с “допълнително възнаграждение”; б) в ал. 2 думите “по-благоприятната добавка” се заменят с “по-благоприятното допълнително възнаграждение”.

16. В чл. 22 думата “добавка” се заменя с “допълнително възнаграждение”.

17. В чл. 24: а) в ал. 1 думите “добавка, определена” се заменят с “допълнително възнаграждение, определено”; б) в ал. 2, 3 и 4 думата “работна” се заличава; в) в ал. 4 думите “работните заплати” се заменят със “заплатите”.

18. Член 25 се изменя така: “Чл. 25. Държавният служител има право на допълнителен отпуск в зависимост от заеманата длъжност съгласно приложение № 7.”

19. В чл. 28 ал. 1 се изменя така: “(1) Стойността на представителното работно облекло на държавните служители за една календарна година е, както следва: 1. за ръководни длъжности - до 300 лв.; 2. за експертни длъжности - до 150 лв.”

20. Приложение № 4 към чл. 17, ал. 2 се отменя.

21. Приложение № 5 към чл. 17, ал. 3 се отменя.

22. Приложение № 6 към чл. 17, ал. 4 се отменя.

23. Приложение № 6а към чл. 17а се отменя.

24. Приложение № 7 се изменя така: “Приложение № 7 към чл. 25

Таблица за размерите на допълнителния отпуск в зависимост от заеманата длъжност   ”

25. Приложение № 8 към чл. 25, ал. 3 се отменя. § 6. Указания по прилагането на актовете, приети с чл. 1 и 2, дават министърът на държавната администрация, министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите съобразно компетенциите им. § 7. Постановлението се приема на основание чл. 13, ал. 1 от Закона за администрацията във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител. § 8. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 5 от преходните и заключителните разпоредби, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.

Министър-председател: Симеон Сакскобургготски

Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF-а на броя

Забележка. Нивата, в които са разпределени администрациите, са, както следва: Първо ниво: Централните управления на Агенция “Митници”, на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и на Националния статистически институт; Държавната комисия по енергийно регулиране; Агенцията за ядрено регулиране; Патентното ведомство; Агенцията за държавни вземания; Агенцията за финансово разузнаване; Държавната комисия по хазарта; служба “Военна информация”; служба “Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване”; Комисията за защита на конкуренцията; Комисията за защита на личните данни; Държавната комисия по сигурността на информацията.

Второ ниво: Административни структури, създадени със закон, чиято дейност се отчита пред Народното събрание; административните структури, създадени със закон към Министерския съвет; държавни агенции по чл. 47 от Закона за администрацията; администрациите на държавните комисии към Министерския съвет по чл. 50 от Закона за администрацията; областните администрации, Общинската администрация на Столичната община; териториалните звена на Агенция “Митници” и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол; Националното управление по горите; администрациите на държавните комисии към министър по чл. 50 от Закона за администрацията; агенциите по чл. 54 от Закона за администрацията; административните структури, създадени със закон, към министър; юридическите лица по чл. 60 от Закона за администрацията; транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове на Държавната агенция за бежанците.

10200

НАРЕДБА за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) В Единния класификатор на длъжностите в администрацията се определят: 1. наименованията на длъжностите в администрацията; 2. разпределението на длъжностите в администрацията по длъжностни нива; 3. минималната образователна степен за заемане на длъжност в администрацията; 4. минималният ранг, необходим за заемане на длъжностите, определени за държавни служители; 5. минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността; 6. видът на правоотношението, по което се заема длъжността.

(2) Наименованията на длъжностите, посочени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, се използват и в админи­страциите, които съгласно специални закони не прилагат статута на държавния служител.

(3) Разпределянето на длъжностите по длъжностни нива е в зависимост от сложността на изпълняваните функции и отговорностите на длъжността и в зависимост от органа, който те подпомагат при осъществяването на неговите правомощия.

Чл. 2. (1) Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за от­браната и въоръжените сили на Република България или на Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изиск­вания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

(2) Минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

(3) Професионален опит се доказва с официални документи за: 1. трудов стаж; 2. служебен стаж; 3. осигурителен стаж; 4. извършване на дейност в чужбина.

(4) Професионалният опит за специфични длъжности, посочени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, се преценява с оглед функциите на длъжността, определени с нормативен акт.

Глава втора

ДЛЪЖНОСТИ В АДМИНИСТРАЦИЯТА Чл. 3. (1) Длъжностите в администрацията са: 1. ръководни; 2. експертни; 3. технически.

(2) Експертните длъжности в администрацията са: 1. експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; 2. експертни длъжности със спомагателни функции.

(3) Длъжностите в администрацията се заемат от: 1. държавни служители; 2. лица, работещи по трудово право­от­ношение. (4) От държавни служители се заемат следните длъжности: 1. ръководни длъжности; 2. експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; 3. длъжностите “главен счетоводител”, “главен архитект”, “главен инженер” и юрисконсултските длъжности.

(5) Експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции по ал. 4, т. 2 в общинските администрации могат да се заемат и по трудово правоотношение. (6) От лица, работещи по трудово правоотношение, се заемат следните длъжности: 1. експертните длъжности със спомагателни функции; 2. техническите длъжности.

Чл. 4. Ръководните длъжности в администрацията са длъжностите, посочени в раздел “А” на Единния класификатор на длъжностите в администрацията.

Чл. 5. Служителите на ръководна длъжност в администрацията: 1. ръководят, включително планират, организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено; 2. носят отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган; 3. отчитат дейността на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган; 4. ръководят работата на непосредствено подчинените им служители в съответната администрация и/или структурно звено.

Чл. 6. (1) Експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са посочени в раздел “Б” на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като тяхното изпълнение е свързано със: 1. изготвяне на становища по проекти на нормативни актове, на стратегии, концепции и проблеми; 2. участие в разработването на проекти на стратегии, концепции, програми и на нормативни актове; 3. изготвяне на анализи и прогнози; 4. събиране и обработка на информация, поддържане на регистри и бази данни; 5. прилагане на законодателството, анализиране и разработване на предложения за решения на управленски проблеми; 6. осъществяване на контролни функции както по отношение на дейността на админист­рацията, така и спрямо дейността на други физически и/или юридически лица, когато това е определено с нормативен акт; 7. изготвяне на анализи на практиката по прилагане на нормативни актове и на предложения за решаване на възникнали проблеми; 8. предоставяне на административни услуги.

(2) Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на високопрофесионални становища и оценки по секторни политики, с разработването на общонационални концепции и стратегии в съответната област на управлението, с разработването на проекти на нормативни и други актове и подпомагане на тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност във връзка с осъществяваната от него дейност.

(3) В зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация, образователна степен и професионален опит длъжностите “експерт” и “инспектор” в администрация­та имат четири групи, подредени в низходящ ред - съответно държавен, главен, старши и младши. При определяне на длъжностите в съответната администрация трябва да се има предвид следното: 1. длъжността “държавен експерт” е свързана с изготвянето на високопрофесионални експертни анализи, прогнози и становища и с разработването на проекти на нормативни актове от общонационално значение; дейността е свързана с консултации по прилагането на нормативни актове, както и с координираща функция между администрациите; държавният експерт носи пряка отговорност във връзка с осъществяваната от него дейност; длъжността може да се използва в цент­ралната администрация (без териториалните й звена), в областните администрации и в админи­страцията на Столичната община; 2. длъжността “главен експерт” е свързана с разработването на експертни анализи и изготвянето на становища по важни проблеми от дейността на администрацията и отговори на запитвания на физически и юридически лица, с изготвянето на експертни мнения във връзка с осъще­ствяване правомощията на ръководителя на администрацията и подобряване на административното обслужване; главният експерт носи пряка отговорност във връзка с прилагането на нормативните актове и предлаганите от него решения; 3. длъжността “старши експерт” е свързана с обработката на преписки, изготвянето на анализи и предложения, засягащи дейността на съответната администрация и гражданите, поддържането на регистри и бази данни, с осъщест­вяването на дейности, свързани с правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация; старшият експерт носи пряка отговорност за извършваните от него действия във връзка с изпълнение­то на длъжността; 4. длъжността “младши експерт” е свързана с подкрепа на дейността на по-високите длъжностни нива чрез събиране и систематизиране на информация, с обработка на бази данни, с проучване и обобщаване на различни практики, проблеми и алтернативни решения във връзка с дейността на администрацията; младшите експерти могат да осъществяват дейности по административното обслужване; 5. длъжността “държавен инспектор” е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството, изискващи голям професионален опит в съответната област на дейност, с изготвянето на анализи и предложения във връзка с контролната дейност; държавният инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове, както и за дей­ствията си във връзка с осъществяването на конт­ролната дейност; длъжността се използва в централната администрация (без терито­риалните й звена), в областните администрации и за инспекторите по чл. 127, ал. 2 от Закона за държавния служител; 6. длъжността “главен инспектор” е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица и с изготвянето на анализи и отчети във връзка с контролната дейност; главният инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове, както и за действията си в изпълнение на длъжността; 7. длъжността “старши инспектор” е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица; старшият инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове; 8. длъжността “младши инспектор” е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и със събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност; младшият инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове.

Чл. 7. (1) Длъжността “правителствен агент” се ползва в Министерството на правосъдието, като е свързана с осъществяването на процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с подготвянето на проекти на спогодби и с осъществяването на действия, свързани с изпълнението на влезли в сила решения на ЕСПЧ.

(2) Длъжностите “главен архитект” и “главен инженер” са свързани с осъществяването на определени с нормативен акт функции в общинската администрация.

(3) Длъжността “юрисконсулт” е свързана с осъществяването на процесуално представителство на съответния орган на държавна власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или с разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация.

(4) Длъжността “счетоводител” е свързана с осъществяването на определени с нормативни актове функции по счетоводната дейност и отчетност в съответната администрация.

(5) В зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит длъжностите “юрисконсулт” и “счетоводител” се степенуват в 3 групи, подредени в низходящ ред - съответно главен, старши и младши, като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност.

Чл. 8. (1) Експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в раздел “В” на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като тяхното изпълнение е свързано с подпомагане и осигуряване дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служители, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива в съответната администрация.

(2) В зависимост от възложените служебни задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит длъжността “специалист” има 3 групи, подредени в низходящ ред - съответно главен, старши и младши, като се има предвид следното: 1. длъжността “главен специалист” е свързана с техническата обработка на преписките, практическото прилагане на законодателството, систематизирането на информация и административно обслужване; главният специалист носи пряка отговорност за действията си в изпълнение на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите специалисти; 2. длъжността “старши специалист” е свързана с техническата обработка на преписките, практическото прилагане на законодателството, систематизирането на информация и административно обслужване; 3. длъжността “младши специалист” е свързана с изпълнението на общи спомагателни функции, с набирането и обработването на информация, регистрирането на преписки и административно обслужване.

(3) Длъжността “технически сътрудник” е свързана с техническото осигуряване и обслужване на съответния орган на държавна власт или на служител на ръководна длъжност, както и с извършването на конкретни експертни дейности.

Чл. 9. (1) Техническите длъжности са посочени в раздел “Г” на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като тяхното изпълнение е свързано с техническото обслужване и подпомагане на дейността на администрацията и/или на други служители.

(2) В зависимост от възложените служебни задължения и необходимата за тяхното изпълнение професионална квалификация и/или обща подготовка може да се използват уточняващи наименования, като: шофьор, закупчик, снабдител, куриер, машинописец, оператор на ..., механик, монтьор, готвач, сервитьор, помощник-готвач, работник в кухня, градинар, телефонист, портиер, охрана, общ работник, хигиенист (чистач) и други подобни, конкретизирани с длъжностната характеристика.

Чл. 10. (1) Териториалните звена на министерствата и на администрациите от първо ниво, които извършват дейност на територията на една или повече области, ползват длъжности от длъжностните нива за второ ниво администрации.

(2) Териториалните звена на министерствата и на администрациите от първо и второ ниво, които извършват дейност на територията на една или повече общини, ползват длъжности от длъжностните нива за общината, в която е седалището на териториалното звено, в зависимост от броя на населението й.

(3) Териториалните звена на администрациите от второ ниво, които извършват дейност на територията на една или повече области, ползват длъжности за общини с население над 50 000 души.

Глава трета

ДЛЪЖНОСТНО РАЗПИСАНИЕ И НОРМА-

ТИВИ ЗА ЧИСЛЕНОСТ Чл. 11. (1) Ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1.

(2) В длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт. (3) Въз основа на утвърденото длъжностно разписание, актовете за назначаване на държавните служители, сключените трудови договори и допълнителните споразумения към тях се изготвя поименно разписание на длъжностите по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 12. (1) При разработването и утвърждаването на длъжностното разписание задължително се спазват следните нормативи за численост на персонала по длъжности: 1. числеността на лицата, заемащи ръководни длъжности, не може да надвишава 20 на сто от определената обща численост, като в общата численост на администрацията не се включват изборните длъжности и органите по чл. 19 от Закона за администрацията, техните заме­стници, а за общинските администрации - и кметските наместници; 2. числеността на лицата, заемащи длъжно­стите “държавен експерт” и “държавен инспектор” в администрацията, включително в инспекторатите, не може да надвишава 20 на сто от експертните длъжности в администрацията; 3. числеността на персонала в централните администрации, с изключение на администрациите на Народното събрание, на Президента и на Министерския съвет, е, както следва: а) кабинет на министър - до 5 на сто от общата численост на персонала; б) обща администрация - до 30 на сто от общата численост на персонала, съответно до 35 на сто за администрациите, които не образуват кабинети на министър; в) специализирана администрация - не по-малко от 60 на сто от общата численост на персонала; 4. числеността на персонала в областните администрации е, както следва: а) обща администрация - до 30 на сто от общата численост на персонала; б) специализирана администрация - не по-малко от 65 на сто от общата численост на персонала; 5. числеността на персонала в специализираната администрация в общинските админи­страции е до 70 на сто от общата численост на персонала; 6. в специализираната администрация видът и броят на звената се определят при спазване на следните нормативи за численост: а) дирекция - не по-малко от 10 щатни бройки, а за общинската администрация в общини с население до 50 000 души - не по-малко от 6 щатни бройки; б) отдел - не по-малко от 6 щатни бройки, а за общинската администрация в общини с население до 50 000 души - не по-малко от 3 щатни бройки; в) сектор - не по-малко от 3 щатни бройки; 7. за главните дирекции по чл. 4, ал. 2 от Закона за администрацията не се прилагат нормативи за числен състав; 8. инспекторатите се организират на пряко подчинение на съответния министър или председател на държавна агенция в рамките на утвърдената с устройствения правилник численост; 9. в администрацията на държавните комисии по чл. 50 и на агенциите по чл. 54 от Закона за администрацията общата администрация се организира в една дирекция, когато общата численост на персонала е до 50 души, а за специализираната администрация се спазват нормативите по т. 6; 10. при численост на персонала под 10 щатни бройки администрациите на общините могат да се организират в една дирекция, която се ръководи пряко от секретаря на общината.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага за Министерството на земеделието и горите.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за админи­страциите на Народното събрание, на Президента и на Министерския съвет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 1. Администрациите на Народното събрание, на Президента на Република България и на Министерския съвет могат да ползват длъжността “младши експерт” за срок до 3 години от влизането в сила на наредбата като длъжност от длъжностно ниво Б5 съгласно Единния класификатор на длъжностите в админи­страцията. Длъжността може да бъде заемана само от служители, които към датата на влизане в сила на наредбата са назначени на такива длъжности по служебно или по трудово правоотношение. § 2. Наименованията на длъжностите на държавните служители - граждански лица, в Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи. § 3. Наименованията на длъжностите на държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, както и на лицата, работещи по трудово правоотношение, в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието се определят от министъра на правосъдието. § 4. Длъжностите за граждански лица от Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията и Закона за държавния служител, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. § 5. (1) Използването на други наименования на длъжностите в администрацията е допустимо само ако е предвидено в специален закон.

(2) Определянето на наименованията на длъжностите и посочването им в съответното длъжностно ниво, установено с Единния класификатор на длъжностите в администрацията, се извършват с акт на органа на държавна власт съгласувано с министъра на финансите и с министъра на държавната администрация.

(3) Използването на наименования на специфични длъжности в администрацията на Народното събрание и в администрацията на Президента и определянето им в съответното длъжностно ниво се извършва от председателя на Народното събрание и от Президента съгласувано с министъра на финансите и с министъра на държавната администрация.

(4) Размерите на основните заплати на специфичните длъжности, определени по реда на ал. 2 и 3, се определят съгласно минималните и максималните размери, посочени за съответното длъжностно ниво.

Приложение № 1 към чл. 11, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 3

Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя