Постановление № 201 от 1 август 2006 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 201 ОТ 1 АВГУСТ 2006 Г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Заключителни разпоредби § 1. Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приет с Постановление № 223 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 119 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2000 г., бр. 16 и 111 от 2001 г. и бр. 49 и 71 от 2003 г.). § 2. В Устройствения правилник на Агенцията за финансово разузнаване, приет с Постановление № 108 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г.; изм., бр. 106 от 2004 г. и бр. 37 от 2006 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 21а: “Чл. 21а. (1) Уведомленията по чл. 11 ЗМИП се разделят на уведомления за оперативно-аналитични цели и на уведомления за информационно-аналитични цели.

(2) По уведомленията за оперативно-аналитични цели се образуват оперативни преписки, а уведомленията за информационно-аналитични цели се въвеждат в базата данни на агенцията и се използват за собствената й дейност и за дейността на службите за сигурност и обществен ред.

(3) Директорът на дирекция “Информация за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм” разглежда постъпващите по реда на чл. 11 ЗМИП уведомления и на основата на първоначален анализ на съдържащата се в тях информация предлага на директора на агенцията кои от тях да бъдат класифицирани като уведомления за оперативно-аналитични цели и кои - като уведомления за информационно-аналитични цели.

(4) По своя инициатива, по инициатива на служител от дирекция “Информация за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм” или на служба за сигурност и обществен ред директорът на агенцията може да промени класификацията на уведомлението и да образува оперативна преписка.”

2. Навсякъде в текста думите “сигнал”, “сигнали” и “сигналите” се заменят съответно с “информация” и “информацията”, а думите “дирекция “Сигнали за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм” се заменят с “дирекция “Информация за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм”. § 3. Член единствен и § 1 влизат в сила 3 месеца след обнародването на постановлението в “Държавен вестник”.

Министър-председател: Сергей Станишев

За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

Глава първа

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ И ПРОВЕРКА НА ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ ДАННИ Чл. 1. (1) Идентифицирането на клиент и на действителен собственик на клиент - юридическо лице, както и проверката на тяхната идентификация се извършва чрез използване на документи, данни или информация от независим източник.

(2) Идентификацията и проверката на идентификацията може да се извършат чрез изискване на допълнителни документи, потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в страна - членка на Европейския съюз, или в страна, включена в списъка по чл. 4, ал. 9 ЗМИП, или по друг подходящ начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП да приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено.

(3) По изключение лицата по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4 ЗМИП могат да приключат проверката на идентификацията на клиента и действителния собственик на клиент - юридическо лице, след установяването на търговски отношения при наличие на следните кумулативни условия: 1. проверката да приключи в разумно кратък срок след установяването на търговските отношения; 2. приключването на проверката преди или в процеса на установяването на търговски отношения с оглед характера на тези отношения обективно да води до прекъсване нормалното осъществяване на съответната търговска дейност; 3. да са предприети мерки за ефективно управление на риска от изпиране на пари в конкретния случай.

Чл. 2. (1) Идентифицирането и проверката на идентификацията на физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

(2) Физическите лица - еднолични търговци, представят и документите по чл. 3.

(3) При идентифицирането на физически лица се събират данни за: 1. имената; 2. датата и мястото на раждане; 3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента; 4. гражданство; 5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).

(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП могат да събират и други данни след преценка на риска, като: 1. адрес за кореспонденция; 2. телефон, факс и адрес на електронна поща; 3. професия; 4. заемана длъжност; 5. работодател.

(5) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат данните по ал. 3, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи.

Чл. 3. (1) Идентифицирането и проверката на идентификацията на юридическите лица се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор или учредителния акт. То има за цел да установи собствеността, управлението и контрола на клиента - юридическо лице.

(2) При идентифицирането на юридическите лица се събират данни за наименованието, правно-организационната форма, седалището, адреса на управление и адреса за кореспонденция, предмета на дейност или целта, срока на съществуване, органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление, основното място на търговска дейност.

(3) Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат данните по ал. 2, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи.

(4) Клиентите - юридически лица с номинални директори, секретари или собственици на капитала, представят удостоверение или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента - юридическо лице.

(5) Действителен собственик на клиент - юридическо лице, е: 1. физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент - юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират; 2. физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица; 3. група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фондация, организация с идеална цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.

(6) Законните представители на клиент - юридическо лице, пълномощниците и други физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице, се идентифицират съгласно чл. 2.

Чл. 4. (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП проверяват информацията по чл. 3 чрез един или повече от изброените способи: 1. преглед на баланса, финансовите отчети и счетоводните сметки (включително одитния доклад, ако има такъв); 2. проучване чрез посредник за бизнес информация; 3. възлагане на проучване на ползващи се с добра репутация адвокатски дружества или физически, или юридически лица, предоставящи счетоводни услуги; 4. изискване на банкови референции; 5. изискване на референции от лица, които са ползвали или ползват услуги на клиента или са били, или са в търговски или професионални отношения с него; 6. извършване на справка в търговския регистър или от други източници с цел да се установи дали дружеството не е било или не е в производство по несъстоятелност, заличаване, ликвидиране или прекратяване; 7. използване на други независими източници (достъпни бази данни на публични и частни организации, интернет); 8. посещение на производствени помещения или административни офиси на дружеството; 9. контакти по телефон, по пощата или чрез електронна поща.

(2) По преценка на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП могат да бъдат използвани и други способи, без да се накърняват принципите за конфиденциалност и формална преценка на истинността на представяните от клиентите документи.

Чл. 5. (1) Лицата, които подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ, представят копие от картата за идентификация или съответно от регистрационното удостоверение в срока на валидност по чл. 17, ал. 3 и 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ.

(2) Лицата, чиято регистрация подлежи на вписване съгласно изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, представят съответния идентификационен номер.

(3) В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

Чл. 6. (1) В случаите на извършване на операция или сделка от името и за сметка на трето лице се идентифицират лицето, извършило операцията или сделката, и лицето, от името на което се извършва операцията или сделката, като се установява връзката между тях.

(2) В случаите на извършване на операция или сделка чрез трето лице - приносител на документ за извършване на операцията или сделката, се идентифицира и третото лице - приносител на документа.

Чл. 7. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да прилагат ефективно процедурите по идентифициране на клиента и проверка на идентификационните данни и в случаите на установяване на търговски или професионални отношения или осъществяване на операция или сделка без присъствието на клиента.

Чл. 8. (1) Информацията по чл. 2 и 3 се използва от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП за първоначална оценка на рисковия профил на клиента.

(2) На основата на анализ лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП определят категории клиенти или бизнес отношения с по-висок риск, които поставят на особено наблюдение и по отношение на които прилагат разширени мерки. В тези категории могат да се включат клиентите, които нямат постоянно пребиваване или място на търговска дейност в страната, офшорните компании, компаниите с номинални собственици или с акции и дялове на приносител, компаниите на доверително управление или други подобни структури.

(3) Разширените мерки по отношение на клиентите по ал. 2 могат да включват: 1. извършване на посещения на посочения от клиента адрес; 2. изискване на допълнителни документи и информация от клиента; 3. събиране на сведения чрез друг клиент; 4. справки в интернет; 5. изискване на референции от свои контрагенти в страната или в чужбина или от други лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП; 6. събиране на сведения за източника на доходи; 7. проверка на дейността на клиента, включително чрез посещение на негови производствени или административни помещения или чрез събиране на сведения от негови контрагенти; 8. проверка при работодателя на клиент - физическо лице; 9. мерки, съдържащи се в указания, издадени от министъра на финансите или от директора на Агенцията за финансово разузнаване; 10. други мерки, преценени от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП като подходящи.

(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП преценяват във всеки конкретен случай какви конкретни мерки да приложат, като се съобразяват с вида на клиента, с характера на неговата дейност и с бизнес отношенията с него.

Чл. 9. (1) При промяна на обстоятелствата, свързани с идентификацията, по време на осъществяване на операцията или сделката или на професионалните или търговските отношения клиентите - юридически лица или еднолични търговци, представят на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП официално извлечение от съответния регистър в 7-дневен срок от вписването на промяната.

(2) При промяна на обстоятелствата, свързани с идентификацията, по време на осъществяване на операцията или сделката или на професионалните или търговските отношения клиентите - физически лица, уведомяват лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, като представят съответните удостоверителни документи в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП поддържат актуална информацията за своите клиенти и за извършваните от тях операции и сделки, като периодично преглеждат и актуализират съществуващите бази данни.

(4) Базите данни за клиентите и бизнес отношенията с потенциално по-висок риск се преглеждат и актуализират на по-кратки периоди.

(5) При необходимост актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по идентифициране и проверка на идентификацията, когато: 1. е извършена операция или сделка на стойност, различна от обичайната за клиента; 2. има значителна промяна в начина, по който се използва откритата сметка; 3. на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП стане известно, че информацията, с която разполага за съществуващ клиент, е недостатъчна.

Чл. 10. (1) Декларацията по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП се подава пред лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.

(2) Декларацията съдържа реквизитите съгласно приложение № 1.

(3) Декларацията може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички реквизити по приложение № 1 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието й.

(4) Банките и банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, могат чрез акт на лицата, които ги управляват и представляват, да освобождават свои клиенти от задължението за подаване на декларация по чл. 4, ал. 7 ЗМИП при наличието едновременно на следните условия при всяка отделна операция: 1. клиентът да е декларирал еднократно произхода на средствата, с които оперира и ще оперира; 2. клиентът да е познат на съответната банка по силата на установени трайни търговски отношения или да е получил съответни референции от друга банка, с която съответната банка поддържа отношения; 3. извършваните операции да позволяват да бъде проследяван произходът на средствата, с които се оперира, или съответната банка да разполага с други достоверни данни относно произхода на тези средства.

(5) При извършване на операция или сделка със средства с произход, различен от декларирания, както и при съмнение за произхода на средствата лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП изисква, а клиентът подава декларация по чл. 4, ал. 7 ЗМИП.

(6) Съответната банка изпраща на Агенцията за финансово разузнаване копие от акта си по ал. 4, който поражда действие след одобряването му от директора на Агенцията за финансово разузнаване. Одобрението се смята за дадено, ако Агенцията за финансово разузнаване не е възразила с оглед на налична информация по ЗМИП или по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма в срок до 5 работни дни от уведомяването й.

(7) При промяна в обстоятелствата за клиента, освободен от задължение за деклариране, директорът на Агенцията за финансово разузнаване може да даде задължително указание на съответната банка да отмени акта си.

(8) Банката отменя акта си по ал. 4 по своя инициатива, когато условията за издаването му са отпаднали или когато прецени, че отмяната му е целесъобразна с оглед постигане целите на ЗМИП.

(9) Специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП при съответната банка изпълнява задълженията си по закона, правилника и вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП и по отношение на операциите и сделките на клиентите на банката, които са освободени от задължението за подаване на декларация по ал. 4.

Чл. 11. (1) Декларацията по чл. 6, ал. 2 ЗМИП се подава пред лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.

(2) Декларацията съдържа реквизитите съгласно приложение № 2.

Глава втора

СЪБИРАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ Чл. 12. (1) Събирането на информация при съмнение за изпиране на пари се извършва при условията и по реда на ЗМИП, правилника и вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП.

(2) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да завеждат в специален дневник всяко съобщение на свой служител за възникнало съмнение за изпиране на пари, което е направено пред представител на специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП или пред член на управителните органи независимо от начина, по който е направено съобщението.

(3) Дневникът по ал. 2 се прошнурова, прономерова и заверява с подписа на ръководителя на специализираната служба и с печата на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

(4) При завеждане на съобщение по ал. 2 ръководителят на специализираната служба или оправомощен от него служител открива преписка, в която се събират и подреждат по реда на тяхното постъпване всички документи, имащи отношение към извършените от служители на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП действия, свързани със съобщението.

(5) Ръководителят на специализираната служба отговаря за правилното съхраняване и водене на дневника по ал. 2 и на преписките по ал. 4.

(6) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП изпълняват лично задълженията си по този член, когато не е възможно да се създаде специализирана служба.

(7) Министърът на финансите може да дава задължителни указания на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП относно условията и реда за събиране и съхраняване на информация.

Чл. 13. (1) Уведомяването по чл. 11 ЗМИП се извършва в писмена форма по образец, утвърден от директора на Агенцията за финансово разузнаване. (2) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат служебно заверени копия на всички събрани документи за операцията или сделката и за клиента.

(3) В неотложни случаи уведомяването може да се извърши в устна форма с последващо писмено потвърждение в срок до 24 часа.

(4) Неспазването на формата не води до недействителност на извършеното уведомяване.

Чл. 14. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да осигурят условия за съхраняване на информацията по чл. 12 по начин, недопускащ използването й за цели, различни от тези на ЗМИП.

Чл. 15. (1) За проучване и разкриване на получената информация Агенцията за финансово разузнаване може да извършва проверки на място при лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП - самостоятелно или съвместно с органите за надзор.

(2) При извършване на проверките по ал. 1 Агенцията за финансово разузнаване има право: 1. на свободен достъп до служебните помещения на лица, при които се извършва проверката; 2. да изисква документи, сведения и писмени обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката; 3. да използва помощта на вещи лица или други експерти по чл. 10, ал. 13 ЗМИП.

(3) В заповедта за извършване на проверка по ал. 1 се посочват целите, срокът и мястото на проверката, лицето, при което се извършва проверката, както и името и длъжността на проверяващите лица.

Чл. 16. (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП предоставят информацията по чл. 11а ЗМИП на Агенцията за финансово разузнаване на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен или магнитен носител или по електронен път по образец съгласно приложение № 3.

(2) Българската народна банка, банките и банките със седалище в чужбина, получили разрешение (лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, предоставят информацията по чл. 11а ЗМИП на Агенцията за финансово разузнаване на месечна база по реда и в срока по ал. 1 по образец, утвърден със съвместна инструкция на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите.

(3) Информацията по чл. 11а ЗМИП може да се предоставя по електронен път след изграждането на защитена електронна връзка между съответното лице по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и Агенцията за финансово разузнаване.

Глава трета

ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ, КОНТРОЛ И ОБУЧЕНИЕ Чл. 17. С вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП се установяват: 1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти; 2. условията и редът за събиране, анализиране, съхраняване и разкриване на информация за операции или сделки; 3. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП; 4. разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари по клоновете на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП; 5. използването на технически средства по превенция на изпиране на пари; 6. системата за вътрешен контрол по изпълнение на задълженията, установени в ЗМИП и в актовете по прилагането му; 7. правилата за обучение на служителите от специализираните служби по чл. 6, ал. 5 ЗМИП; 8. правилата за обучение на останалите служители; 9. други изисквания съобразно особеностите на дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП.

Чл. 18. (1) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни да осигурят продължаващо обучение на служителите си от специализираните служби по чл. 6, ал. 5 ЗМИП и на останалите си служители във връзка с дейността им по превенция на изпирането на пари и прилагането на мерките по ЗМИП и актовете по прилагането му.

(2) Агенцията за финансово разузнаване оказва методическа помощ на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП при разработването и осъществяването на програми за обучение.

Чл. 19. (1) Вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП се утвърждават от директора на Агенцията за финансово разузнаване.

(2) Когато вътрешните правила по чл. 16, ал. 1 ЗМИП не съответстват на ЗМИП или на правилника, не са приети от компетентен орган на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на закона, директорът на Агенцията за финансово разузнаване ги връща на лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП и дава задължителни указания за отстраняване на установените несъответствия.

(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни в едномесечен срок от получаване на указанията да отстранят несъответствията и да представят повторно вътрешните си правила на директора на Агенцията за финансово разузнаване за утвърждаване.

Чл. 20. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП са длъжни в 7-дневен срок от получаване на лицензията, разрешението или удостоверението за регистрация или от започването на дейността, когато съответната дейност не попада под лицензионен или разрешителен режим или не подлежи на регистрация, да заявят в Агенцията за финансово разузнаване писмено адрес за контакти.

Чл. 21. Специализираната служба по чл. 6, ал. 5 ЗМИП се ръководи от служител на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, заемащ ръководна длъжност.

Чл. 22. Органите, на които със специален закон е възложено да упражняват контрол върху лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП, могат да си сътрудничат с Агенцията за финансово разузнаване при изработването на ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, както и на мерки за предотвратяване и разкриване изпирането на пари в съответните области.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Инструкцията на управителя на Българската народна банка и министъра на финансите по чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приет с Постановление № 223 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 119 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2000 г., бр. 16 и 111 от 2001 г. и бр. 49 и 71 от 2003 г.), се прилага до приемането на нова инструкция по чл. 16, ал. 2 от правилника. § 2. Министърът на финансите дава указания по прилагането на правилника. § 3. Правилникът се приема на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП.

Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2

ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП

Долуподписаният/ата:... , (име, презиме, фамилия)

ЕГН... , постоянен адрес... , гражданство... , документ за самоличност ... , в качеството ми на ... в... , БУЛСТАТ... , данъчен №... , Декларирам, че паричните средства - предмет на посочената тук операция (сделка), имат следния произход:...

Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства. деклариране: ... ...  ...

(подпис)

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 2

ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 6, ал. 2 ЗМИП

Долуподписаният/ата:... , (име, презиме, фамилия)

ЕГН... , постоянен адрес... , гражданство... , документ за самоличност... , в качеството ми на законен представител (пълномощник) на... , вписано в регистъра при... , Декларирам, че действителен собственик по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗМИП във връзка с чл. 3, ал. 5 ППЗМИП на горепосоченото юридическо лице е/са следното физическо лице/следните физически лица: 1. ... , (име, презиме, фамилия)

ЕГН... , постоянен адрес... , гражданство... , документ за самоличност...

2. ... , (име, презиме, фамилия)

ЕГН... , постоянен адрес... , гражданство... , документ за самоличност...

3. ... , (име, презиме, фамилия)

ЕГН... , постоянен адрес... , гражданство... , документ за самоличност...

Известна ми е наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства. деклариране: ... ...  ...

(подпис)

Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1

ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ!

ИНФОРМАЦИЯ ПО ЧЛ. 11а ОТ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

А. ОПИСАНИЕ НА ОПЕРАЦИЯТА

1. Дата на операцията:  приемане на пари в брой  изплащане на пари в брой  обмяна на валута

Б. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЛИЦЕТО, ИЗВЪРШИЛО ОПЕРАЦИЯТА

7. Операцията е извършена от: едно лице еднолиценяколко лица

10. Постоянен адрес:  паспорт  свидетелство за управление на МПС

14. ЕГН (ЕНЧ): В. ЛИЦЕ, В ЧИЯТО ПОЛЗА СЕ ИЗВЪРШВА ОПЕРАЦИЯТА

В полза на юридическо лице: 17. Вписване: съд ..., ф. дело ..., номер ..., том ..., страница ...

БУЛСТАТ ...

В полза на физическо лице: 20. ЕГН (ЕНЧ): Г. ИДЕНТИФИКАЦИОННИ ДАННИ НА ЛИЦЕТО ПО ЧЛ. 3, АЛ. 2 И 3 ЗМИП

23. Вписване: съд ..., ф. дело ..., номер ..., том ..., страница ...

БУЛСТАТ ...

Служител: 55705