Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.

УКАЗ № 396

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., приет от ХLI Народно събрание на 3 декември 2009 г.

Издаден в София на 10 декември 2009 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Маргарита Попова

ЗАКОН за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.

Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 8 375 654,3 хил. лв., както следва: (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 8 372 863,4 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:   Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по приходите и трансферите на обща сума 4 972 845,8 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии“, както следва:   Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ по приходите и трансферите на обща сума 401 713,8 хил. лв., както следва: (2) Приема разходи и трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ на обща сума 401 732,0 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва:   Чл. 4. (1) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по приходите и трансферите на обща сума 116 827,6 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по разходите и трансферите на обща сума 62 163,9 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва:   Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по приходите и трансферите на обща сума 626 368,1 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по разходите и трансферите на обща сума 817 297,5 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“, както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по разходите и трансферите на обща сума 262 230,4 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Безработица“, както следва:   Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 2 085 571,1 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 84 955,2 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:   Чл. 8. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2010 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1; 2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 420 лв.; 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.; 4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

Чл. 9. Определя се за 2010 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст  – 136,08 лв.

Чл. 10. От 1 юли до 31 декември 2010 г. се определя размер на добавката по чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване за пенсионери, навършили 75-годишна възраст, в зависимост от размера на пенсията или сбора от получаваните пенсии и добавки към тях, както следва: 1. до 150 лв. – 50 лв.; 2. от 150,01 до 200 лв. – 40 лв.; 3. от 200,01 до 250 лв. – 30 лв.; 4. от 250,01 до 300 лв. – 20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2010 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица – 6 лв., и дневен максимален размер – 12 лв.

Чл. 12. Определя се за 2010 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Чл. 14. Определя се за приход по бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) 1,5 на сто от приходите от вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Чл. 15. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 16. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 1, т. 4 в размер 60,0 млн. лв. се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 17. (1) Определя се вноската за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в размер 0,1 на сто.

(2) За 2010 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя – 720 лв.

(3) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на НОИ одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен с този закон, като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет, както и за разходи, извършвани от НОИ по силата на други нормативни актове и проекти извън Кодекса за социално осигуряване, които се финансират с трансфери, непредвидени в този закон, и които не водят до влошаване баланса на държавното обществено осигуряване. Тези разходи се отчитат в бюджета на НОИ и с тях могат да бъдат превишени разходите по бюджета на НОИ. § 2. За 2010 г. не се отчислява общ резерв на фондовете по чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване. Сумите по главниците от ревизионните актове за начет за периоди преди 1 януари 2006 г. постъпват като приход на фонд „Пенсии“, а по ревизионните актове за начет, съставени от НОИ след 31 декември 2005 г., постъпват като приход на бюджета на НОИ. Сумите по лихвите от ревизионните актове за начет постъпват като приход в бюджета на НОИ. § 3. За 2010 г. за всяко действително наето лице по програмата „В подкрепа на майчинството“ от фонд „Общо заболяване и майчинство“ се превеждат като трансфер по бюджета на Министерството на труда и социалната политика до 10-о число на месеца, следващ съответното тримесечие, необходимите средства в размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете, определено по реда на чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване. § 4. Покриването на непредвиден недостиг на разходите за осигурителни плащания, включително за 2009 г., се извършва с трансфер от републиканския бюджет. § 5. (1) Дължимите вноски за фонд „Гарантирани вземания за работници и служители“ и Учителския пенсионен фонд се внасят чрез банковите сметки на Националната агенция за приходите за събиране на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

(2) Средствата по ал. 1 за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ и Учителския пенсионен фонд се превеждат периодично по съответните им сметки в Българската народна банка.

(3) Закриват се банковите сметки на Националната агенция за приходите за събиране на приходите от вноски за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ и за Учителския пенсионен фонд.

(4) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 – 3. § 6. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г. и бр. 23, 25, 35, 41, 42 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1, т. 1, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1“; б) в ал. 3, т. 5 думите „нормативно признатите разходи“ се заменят с „разходите за дейността“; в) в ал. 6 след думата „Лицата“ се добавя „по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6“ и думите „в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс“ се заличават.

2. Създава се чл. 4а: „Осигуряване на морски лица Чл. 4а. (1) Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Лицата по ал. 1 по свой избор и желание могат да се осигуряват изцяло за своя сметка и за безработица върху избрания месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Пенсии“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва: 1. 16 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещите при условията на I или II категория труд – 19 на сто; 2. 11 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещите при условията на I или II категория труд – 14 на сто; 3. 3,5 на сто за фонд „Общо заболяване и майчинство“; 4. 1 на сто за фонд „Безработица“; 5. 1,1 на сто за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

(4) Лицата по ал. 1 не определят окончателен размер на осигурителния доход от трудово правоотношение като морски лица.

(5) Редът за осигуряване на лицата по ал. 1 и 2 се урежда с акта на Министерския съвет по чл. 4, ал. 8.

(6) Когато лицата по ал. 1 получават доходи и от дейности по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: 1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2. осигурителния доход като морски лица; 3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 4. доходи за работа без трудово правоотношение.

(7) Осигурителните вноски на лицата по ал. 1 се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя при изплащането им. Вноски от авансовите плащания не се удържат освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.“

3. В чл. 5: а) в ал. 4 т. 1 се изменя така: „1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;“

б) в ал. 8 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски“.

4. В чл. 6: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „осемнадесет на сто“ се заменят с „шестнадесет на сто“ и думите „21 на сто“ се заменят с „19 на сто“; бб) в т. 2 думите „тринадесет на сто“ се заменят с „единадесет на сто“ и думите „16 на сто“ се заменят с „14 на сто“; б) в ал. 2, в текста преди т. 1, в изречение първо след думите „начислените и неизплатени“ се добавя „или неначислените“; в) в ал. 3: аа) в текста преди т. 1 изречение първо се изменя така: „Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.“; бб) точка 8 се изменя така: „8. от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва: а) 7,1 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 16 на сто; б) 8,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 11,9 на сто;“ вв) точка 9 се изменя така: „9. от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва: а) 4,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 11 на сто; б) 6,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 9,1 на сто.“; г) в ал. 6 след думите „Трудова злополука и професионална болест“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на вноските за лицата по чл. 4а, ал. 1“; д) алинея 7 се изменя така: „(7) Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“; е) алинея 8 се изменя така: „(8) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.“

5. В чл. 7: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.“; б) алинея 5 се отменя; в) в ал. 6 думите „месеца, за който се дължат“ се заменят с „месеца на изплащане на възнаграждението“.

6. В чл. 9: а) в ал. 1: аа) в т. 1 думите „чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4“ се заменят с „чл. 4, ал. 1, т. 1“, а след думата „полученото“ се поставя запетая и се добавя „начисленото и неизплатеното, както и неначисленото“; бб) в т. 4 накрая се добавя „и от лицата по чл. 4а, ал. 1“; вв) в т. 5 след думата „полученото“ се поставя запетая и се добавя „начисленото и неизплатеното, както и неначисленото“; б) в ал. 3: аа) в т. 1 след думите „по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4“ се добавя „и чл. 4а, ал. 1“, а след думите „за сметка на осигурителя“ се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им“; бб) в т. 2 след думите „по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4“ се добавя „и чл. 4а, ал. 1“, а след думите „за сметка на осигурителя“ се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им“; вв) в т. 5 думите „са в съотношението по чл. 6, ал. 3“ се заменят със „се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9“.

7. В чл. 10 след думите „по чл. 4“ се добавя „или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски“.

8. В чл. 22а, т. 1 се създава буква „д“: „д) добавки към пенсиите за лица, навършили 75-годишна възраст.“

9. В чл. 22б, ал. 1 се създава т. 12: „12. добавки към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст.“

10. В чл. 33, ал. 4 след съкращението „ЕСГРАОН“ се поставя запетая и думите „и от Националния статистически институт“ се заменят с „от Националния статистически институт и от лечебните заведения“.

11. В чл. 36, ал. 1 т. 11 се отменя.

12. В чл. 40, ал. 3, изречение първо след думите „декларирана от тях“ се добавя „лична“.

13. Създава се чл. 40а: „Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване Чл. 40а. Документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в следните срокове: 1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени – не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът; 2. от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.“

14. В чл. 46 се създава ал. 3: „(3) Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.“

15. Създава се чл. 48б: „Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане Чл. 48б. Документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в сроковете по чл. 40а.“

16. Създава се чл. 52б: „Срокове за представяне на документи за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете Чл. 52б. Документите за изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в сроковете по чл. 40а.“

17. В чл. 54ж, ал. 3 след думите „декларирана от тях“ се добавя „лична“.

18. В чл. 54и: а) в ал. 1: аа) в текста преди т. 1 думите „съответното териториално поделение на“ се заличават; бб) точка 1 се изменя така: „1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа за период не по-малък от 12 последователни месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението по ал. 3, редовно са поддържали регистрацията си като безработни в Агенцията по заетостта и през този период не са получавали парично обезщетение за безработица;“

б) в ал. 3 след думата „ежемесечно“ се добавя „по реда на чл. 54ж, ал. 3“.

19. В чл. 70а: а) в ал. 1 след думите „ал. 3, т. 5“ се добавя „и 6“, а след думите „самоосигуряващите се лица“ се добавя „и за лицата по чл. 4а, ал. 1“; б) в ал. 3, т. 3 думите „трудов или служебен“ се заменят с „осигурителен“.

20. В чл. 84 ал. 1 се изменя така: „(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва: 1. до 30 юни 2010 г. – 20 на сто; 2. от 1 юли до 31 декември 2010 г. – 25 на сто; 3. от 1 януари до 31 декември 2011 г. – 30 на сто; 4. от 1 януари до 31 декември 2012 г. – 35 на сто; 5. от 1 януари 2013 г. – 40 на сто.“

21. В раздел ІІІ се създава чл. 84а: „Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст Чл. 84а. Към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст, се изплаща добавка при условия и в размер, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“

22. В чл. 95: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането.“

23. В чл. 97, ал. 3 след думите „чл. 95“ се добавя „ал. 1“.

24. В чл. 98: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от: 1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт; 2. длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.“; б) в ал. 2: аа) в изречение първо думите „Длъжностното лице по ал. 1 издава“ се заменят с „Длъжностните лица по ал. 1 издават“; бб) създава се изречение пето: „Ако върху пенсията има наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.“; в) в ал. 6 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „Административния съд – гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс“; г) алинея 7 се изменя така: „(7) Ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.“; д) алинея 8 се изменя така: „(8) След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.“; е) създават се ал. 9 и 10: „(9) Към пенсията по ал. 7 не се изплащат добавки по този кодекс и други нормативни актове.

(10) Пенсията по ал. 7 не може да се получава заедно с друга пенсия.“

25. В чл. 102, ал. 4 думите „за 1999 г.“ се заменят със „за 2007 г.“.

26. В чл. 113 ал. 2 се отменя.

27. Член 114 се изменя така: „Възстановяване на неоснователно получени суми Чл. 114. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане.“

28. В чл. 117: а) в ал. 1: аа) в т. 1 след думите „Националния осигурителен институт“ се поставя запетая и се добавя „откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация“; бб) в т. 2, буква „а“ след думата „изменение“ се добавя „и спиране“; б) в ал. 4 думата „спогодби“ се заменя с „договори за лица с постоянен адрес в чужбина“.

29. В чл. 157: а) алинея 2 се отменя; б) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „а за лицата по чл. 4а, ал. 1 са изцяло за тяхна сметка“; в) в ал. 5 след думите „Самоосигурените лица“ се добавя „и лицата по чл. 4а, ал. 1“.

30. В чл. 158 се създава изречение второ: „Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат и внасят по реда на чл. 4а, ал. 7.

31. В чл. 159, ал. 1 думите „Осигурителните вноски за пенсионните фондове“ се заменят с „Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви към тях“.

32. В чл. 262, ал. 1 се създава т. 10: „10. морските лица.“

33. В чл. 349: а) в ал. 1 думите „от 50 до 1000 лв.“ се заменят с „от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай.“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4; г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) При повторно нарушение по ал. 1, 3 и 4 се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.“

34. В чл. 355: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“; б) в ал. 2 след думата „вноски“ се добавя „и който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице“; в) в ал. 3 след думите „Длъжностно лице, което“ се добавя „начисли, не начисли и/или“; г) алинея 4 се изменя така: „(4) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв., а по ал. 2 – глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.“

35. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в ал. 1: аа) в т. 2 се създава изречение второ: „Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.“; бб) точка 3 се изменя така: вв) създава се т. 5а: „5а. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.“; б) в ал. 2 се създава т. 30: „30. „Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.“

36. В преходните и заключителните разпоредби: а) в § 6, ал. 1 думите „31 декември 2009 г.“ се заменят с „31 декември 2011 г.“; б) създава се § 22н: „§ 22н. От 1 януари 2010 г. пенсиите по чл. 98, ал. 7 и § 22м се определят съгласно чл. 98, ал. 9 и 10.“ § 7. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр.1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г. и бр. 35, 41, 42 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 40, ал. 1: а) в т. 1 след думата „трудови“ се добавя „правоотношения, с изключение на морските лица“; б) създава се т. 2а: „2а. морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица; вноската се удържа и внася от работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване;“

в) в т. 3, буква „а“ думите „т. 1 и 2“ се заменят с „т. 1, 2 и 2а“; г) точка 6 се изменя така: „6. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване;“.

2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 23: „23. „Морско лице“ е физическо лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“ § 8. (1) За 2010 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.

(2) Индексиране на пенсии за 2010 г. може да се извършва по ред и начин, определени от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г. § 9. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат до 31 март 2010 г. без лихва дължимите осигурителни вноски за 2009 г. § 10. Дейността по профилактика и рехабилитация за 2010 г. се извършва само в дружества, в които едноличен собственик на капитала е НОИ. § 11. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт. § 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 3 декември 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

Приложение № 1 към чл. 8, т. 1

Приложение № 2 към чл. 13

Забележки: 1. Добив на уранови и ториеви руди и техните концентрати (код НКИД2003 = 12) – Премества се в ИД с код 07, 09 по КИД2008.

2. Рециклиране на отпадъци (код НКИД2003 = 37) – Премества се в ИД с код 38 по КИД2008.

3. Производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде (код НКИД2003 = 31) – Премества се в ИД с код 28 по КИД2008.

4. Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти; производство на часовници (код НКИД2003 = 33) – Премества се в ИД с код 26 по КИД2008.

5. Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника (код НКИД2003 = 30) – Премества се в ИД с код 26, 28, 33 по КИД2008.

6. Недиференцирани дейности на домакинства като производители на услуги за собствено потребление (код НКИД2003 = 97) – Премества се в ИД с код 98 по КИД2008.

Приложение № 3 към чл. 17, ал. 3