Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване

УКАЗ № 453

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет от ХL Народно събрание на 9 ноември 2006 г.

Издаден в София на 16 ноември 2006 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Петканов

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34 и 59 от 2006 г.) § 1. В чл. 19 ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 3: “3. утвърждава формуляри и други документи, свързани с провеждането на задължителното здравно осигуряване във връзка с възложените на НЗОК дейности, които са задължителни за всички физически и юридически лица;”.

2. Досегашните т. 3 - 9 стават съответно т. 4 - 10. § 2. В чл. 23, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 8: “8. целеви субсидии от държавния бюджет за изпълнение на задължения, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност;”.

2. Досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10. § 3. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 6: “6. медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;”.

2. Досегашната т. 6 става т. 7.

§ 4. В чл. 29, ал. 3 се създава т. 8: “8. медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.” § 5. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава т. 6: “6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.”

2. Създава се ал. 2: “(2) Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.” § 6. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите “по чл. 33, т. 3” се заменят с “по чл. 33, ал. 1, т. 3”; б) в т. 3 думите “по чл. 33, т. 4” се заменят с “по чл. 33, ал. 1, т. 4”; в) в т. 4 думите “по чл. 33, т. 5” се заменят с “по чл. 33, ал. 1, т. 5”; г) създава се т. 5: “5. по чл. 33, ал. 1, т. 6 - от датата на възникването на основанието за осигуряване.”

2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 след думите “по чл. 33” се добавя “ал. 1”; б) в т. 2 думите “по чл. 33, т. 4” се заменят с “по чл. 33, ал. 1, т. 4”; в) в т. 3 думите “по чл. 33, т. 5” се заменят с “по чл. 33, ал. 1, т. 5”. § 7. В чл. 35 се създава т. 7: “7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.” § 8. В чл. 39, ал. 1 думите “ал. 4” се заменят с “ал. 5”. § 9. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет: ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.”

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея т. 8 се отменя.

3. Досегашните ал. 3 - 6 стават съответно ал. 4 - 7. § 10. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя “основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава членка в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност”.

2. Създава се нова т. 2: “2. регистър на лицата, осигурени в друга държава членка, които имат право да получават медицинска помощ в страната за сметка на НЗОК в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;”.

3. Досегашните т. 2 - 5 стават съответно т. 3 - 6. § 11. В глава втора “Задължително здравно осигуряване” се създава раздел ХI с чл. 80а - 80г: “Раздел ХI

Издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност Чл. 80а. (1) Националната здравноосигурителна каса издава документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица.

(2) Искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК.

(3) Министърът на здравеопазването по предложение на директора на НЗОК с наредба определя реда за издаване на удостоверителните документи по ал. 1.

Чл. 80б. (1) Директорът на НЗОК или упълномощено от него длъжностно лице издава европейска здравноосигурителна карта със срок на валидност една година.

(2) В случай че заявителят е непълнолетен, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години.

(3) Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност - за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.

Чл. 80в. Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от директора на НЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице за невалидна, когато: 1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена; 2. здравноосигуреното лице е починало; 3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ при условията на чл. 109, ал. 1, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите по чл. 40а, ал. 1.

Чл. 80г. Европейска здравноосигурителна карта не се издава на лицата по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1. ” § 12. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 22: “22.

Преходни и заключителни разпоредби § 13. В срок до 1 декември 2006 г: 1. министърът на здравеопазването издава наредбата по чл. 80а, ал. 3; 2. директорът на НЗОК утвърждава образец на европейска здравноосигурителна карта. § 14. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75 и 81 от 2006 г.) чл. 83 се изменя така: “Чл. 83. (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.

(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.

(7) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.

(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3. ”

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 ноември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:Георги Пирински