Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 74 от 1999 г.; доп., бр. 79 от 2001 г.; изм., бр. 32 от 2003 г., бр. 52 от 2005 г.; попр., бр. 58 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2006 г.) § 1. Създава се чл. 7а: “Чл. 7а. (1) Контролно-техническите пунктове, предназначени и за извършване на периодични прегледи, хидравлични и пневматични проверки за годност на ППС за превоз на определени опасни товари съгласно части 6 и 9 от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.), трябва да отговарят на изискванията по чл. 7, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1, буква “б”, т. 2 и т. 3, буква “б”, ал. 4 и 6, както и да разполагат със самостоятелно обособена площадка с твърда настилка за разполагане на допълнителното оборудване.

(2) Площадката по ал. 1 се разполага в непосредствена близост до линията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

(3) Размерите на площадката трябва да осигуряват разполагане на транспортните средства и инсталациите за проверка. Дължината на площадката трябва да бъде не по-малка от 25 метра, а широчината - не по-малка от 10 метра.” § 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 8 - 10: “8. калибри за проверка на износването в заключващото устройство на седловото устройство на седловия влекач; 9. двустранен шублер с удължени челюсти за външно измерване с обхват над 150 мм или калибър, осигуряващ измерванията съгласно приложение № 14; 10. двустранен шублер за измерване на вътрешни канали с обхват 10 - 150 мм или калибри, осигуряващи измерванията съгласно приложение № 14.”

2. В ал. 3 се създават т. 4 - 6: “4. средство (симулатор) за проверка на електрическите връзки в съединителните устройства към ремаркетата; 5. уред за измерване на дължини (ролетка с дължина не по-малко от 20 м); 6. хронометър;”.

3. В ал. 5 текстът “ал. 1, т. 2, 4 и 5” се заменя с “ал. 1, т. 2, 4, 5, 8, 9 и 10, ал. 3, т. 5 и 6 и ал. 9, т. 1, 2 и манометрите по т. 3”.

4. В ал. 6 думите “свързана с” се заменят с “и”.

5. В ал. 8, т. 3 думите “приложения № 6, 6А, 7 и 8” се заменят с “приложения № 6, 6А, 6Б, 6В, 7, 8, 8А, 8Б и 16”.

6. Създават се ал. 9, 10 и 11: “(9) Контролно-техническите пунктове по чл. 7а, ал. 1 трябва да са оборудвани допълнително и със: 1. уред за измерване на сила и напрежение на електрическия ток и електрическо съпротивление; 2. уред за измерване на изолационно съпротивление; 3. инсталация с манометри (с клас на точност не по-нисък от 1) за хидравлични проверки на цистерни; 4. стенд за проверка на експлоатационното оборудване на цистерните; 5. подвижна лампа или ръчно фенерче за работа във взривоопасна среда (с ЕХ защита).

(10) Контролно-техническите пунктове от I, III и V категория, в които се извършва попълване и заверка на сертификат приложение № 16, трябва да разполагат допълнително и със: 1. стационарен телефонен пост; 2. факс връзка; 3. интернет връзка; 4. технологични карти за съответните ППС съгласно Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9/FINAL; 5. Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9/FINAL.

(11) Уредите по ал. 1, т. 8 не се изискват за КТП от II и IV категория.” § 3. Създава се чл. 8б: “Чл. 8б. Контролно-техническите пунктове следва да имат изградена и сертифицирана от компетентен за Европейския съюз сертифициращ орган, система за управление на качеството по ISO 9001:2000.” § 4. В чл. 10 се създават ал. 3 - 9: “(3) При назначаване в комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС членовете й следва да притежават удостоверение за преминато допълнително обучение.

(4) Допълнителното обучение се извършва на всеки 4 години по единна учебна документация.

(5) Обучението по ал. 3 обхваща: 1. измененията в конструкцията на съвременните автомобили; 2. техническите и законовите изменения в областта на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС; 3. техническите и законовите изменения в областта на изискванията към средствата за измерване, съоръженията и инсталациите, използвани в КТП; 4. законодателни изменения в областта на регистрацията на ППС.

(6) Обучението се извършва от учебни заведения, подготвящи специалисти по специалностите, посочени в приложение № 1, букви “А” или “Б”.

(7) Техническите специалисти, извършващи периодични прегледи и проверки на превозни средства, превозващи определени опасни товари по ADR, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. имат завършено висше образование по специалностите съгласно приложение № 1, букви “А”или “Б”; 2. отговарят на изискванията пo ал. 1, т. 2, 3 и 4; 3. са завършили квалификационен курс за обучение за извършване на периодични прегледи и проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари по ADR.

(8) Квалификационните курсове и допълнителното обучение за техническите специалисти по ал.7 се организират и провеждат от учебни заведения, подготвящи специалисти по специалностите, посочени в приложение № 1, букви “А” или “Б”.

(9) Допълнителното обучение за техническите специалисти по ал. 7 се извършва на всеки две години.” § 5. Създава се чл.10а: “Чл. 10а. Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице утвърждава учебните документации, обема и реда за провеждане на курсове за допълнително обучение по чл. 10, ал. 3 и за квалификационните курсове и за курсовете за допълнителното обучение по чл. 10, ал. 7.” § 6. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) думата “пред” се заменя с “в”; б) в т. 1 след думата “строежа,” се добавя “а за пунктовете от V категория и за площадката за извършване на проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари,”; в) в т. 2 след думата “пункт” се поставя запетая и се добавя “а за пунктовете от V категория и за площадката за извършване на проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари”.

2. Алинея 3 се изменя така: “(3) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението се извършва преглед на пункта и оборудването и се издава протокол (приложения № 2 и 2А) за съответствие с изискванията към контролно-техническия пункт в зависимост от категорията на пункта в три еднообразни екземпляра - един за собственика на пункта и два за Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.”

3. Създава се ал. 5: “(5) Прегледът на пункта за издаване на разрешение V категория се извършва от комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.” § 7. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 6 се създават букви “е” и “ж”: “е) удостоверение за преминато допълнително обучение за всички специалисти; ж) удостоверение за професионална квалификация за извършване на периодични прегледи и проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари, за техническите специалисти по чл. 10, ал. 7”; б) създава се т. 7: “7. копие на сертификат за управление на качеството по ISO 9001:2000.”

2. В ал. 3 думите “чл. 4, ал. 1” се заменят с “чл. 4”. § 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” предоставя на техническите специалисти по чл. 10, ал. 7 индивидуални печати за заверка на протоколите за периодични прегледи и проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари.”

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 9. В чл. 22, ал. 2 след думите “контролните талони,” се добавя “индивидуалните печати по чл. 17, ал. 2,”. § 10. Създава се чл. 26а: “Чл. 26а. (1) За попълване и заверка на сертификат (приложение № 16) лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (I, III или V категория), подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” заедно с разработени от тях технологични карти по чл. 8, ал. 10 и копие на сертификат за управление на качеството по ISO 9001:2000. (2) Комисия, определена от изпълнителния директор на ИА “АА”, в едномесечен срок извършва проверка за съответствието на лицата с изискванията по чл. 8, ал. 10. (3) Въз основа на писмено предложение на комисията изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” одобрява предложените технологични карти и предоставя индивидуален печат за заверка на сертификатите.

(4) В контролно-техническия пункт се води регистър на попълнените и преиздадени сертификати.” § 11. В чл. 27 след думите “определени в” се добавя “Закона за движението по пътищата и в”, след думите “чл. 37” се добавят думите “от тази наредба” и след думата “талон” се добавя “или удостоверението за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари”. § 12. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в него: а) в т. 1 думите “МПС” се заменят с “ППС - част I и II”; б) създават се т. 6 - 8: “6. документ за самоличност на лицето, представящо ППС на преглед; 7. сертификат за съответствие на ППС с техническите норми и изисквания за безопасност и сигурност (представя се при попълване и заверка на сертификат съгласно Директива 96/96/ЕС, изменена с Директива 1999/52/ЕС (приложение № 16); 8. предишен сертификат за годишен преглед за техническа изправност съгласно Директива 96/96/ЕС, изменена с Директива 1999/52/ЕС, ако има такъв (изисква се за попълване на нов сертификат съгласно Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9/FINAL)”.

2. Създава се ал. 2: “(2) При периодичните прегледи и проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари, се представят следните документи: 1. за пътното превозно средство - документация за съответствие на ППС с изискванията на част 9 на ADR; 2. за съдовете: а) техническа документация от производителя с данни за извършените периодични проверки съгласно част 6 на ADR; б) сертификат за извършен периодичен преглед на транспортируемите съоръжения под налягане, използвани за превоз на газове от клас 2 на ADR; 3. свидетелство за регистрация на ППС - части I и II; 4. декларация от производителя на ППС за действието на износоустойчивата спирачна система, когато такава се изисква; 5. удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари, ако има такова.” § 13. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2: “(2) Проверката на експлоатационното оборудване на пътните превозни средства, превозващи определени опасни товари, се извършва без разглобяване, освен ако проверките налагат това.” § 14. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: “(2) Периодичните прегледи, хидравличните и пневматичните проверки за годността на ППС за превоз на определени опасни товари обхващат посочените изисквания в части 4, 6 и 9 от Приложение Б на ADR.”

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: “(3) Периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и периодичните прегледи, хидравличните и пневматичните проверки за годността на ППС за превоз на определени опасни товари се извършват съгласно съответните методики (приложения № 14 и 14А).”

3. Създават се ал. 4 и 5: “(4) За изпълнение на изискванията, включени в приложение № 14 лицето, получило разрешение по чл. 13, изготвя и утвърждава технологична карта за работа на комисията при проверка на всяка отделна категория ППС (мотоциклет, лек автомобил, автобус, товарен автомобил, ремарке, полуремарке). Технологичната карта се изготвя за всяка отделна линия в КТП и се съгласува със съответния директор на регионална дирекция “Автомобилна администрация”.

(5) Технологичната карта трябва да включва: 1. схема на линията за проверка с обозначени постове за извършване на отделните операции; 2. списък на техническото оборудване; 3. последователност за извършване на периодичния преглед за проверка на техническата изправност на ППС, същност на проверките, изпълнител, необходимо време за всяка операция, използвани средства и съоръжения, условия за отказ, процедури за документооборота и отчитането на ценните образци.” § 15. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се добавя ново изречение: “Председателят на комисията упражнява контрол и ръководи цялостната дейност на комисията по изпълнението на техническия преглед за проверка на техническата изправност на ППС.”

2. В ал. 5, т. 3 след думата “средство” се добавя “идентификационния номер”.

3. В ал. 6 думите “личната карта” се заменят с “документа за самоличност”. § 16. Създава се чл. 31а: “Чл. 31а. (1) Периодичните прегледи, хидравличните и пневматичните проверки за годността на ППС за превоз на определени опасни товари се извършват от технически специалист по чл. 10, ал. 7.

(2) Техническият специалист проверява ППС, въвежда данните от проверката в протоколите за периодичен преглед и проверка по ADR (приложение № 8А и 8Б), подписва протоколите и полага върху тях индивидуалния си печат. Протоколите се съставят в два екземпляра. Първият екземпляр се предоставя на лицето, представило превозното средство за преглед, а вторият екземпляр се отчита в регионалната дирекция на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” заедно с протоколи (приложения № 6 и 6А).

(3) За издадените протоколи в КТП се води регистър.

(4) Извършването на периодичните прегледи, хидравличните и пневматичните проверки за годността на ППС за превоз на определени опасни товари съпътства извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и издаването на знак за преминат преглед.

(5) При установяване на несъответствия с изискванията по част 9 от Спогодба ADR относно техническата изправност на ППС, превозващи определени опасни товари, знак за периодичен преглед не се издава, като лицето, извършващо проверките, писмено уведомява (приложение № 15) изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” до изтичането на работния ден.” § 17. Създава се чл. 31б: “Чл. 31б. При извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на леки автомобили и автобуси, предназначени за обществен превоз на пътници, комисията попълва и съответните карти за допълнителен преглед (приложения № 6Б и 6В).” § 18. Създава се чл. 31в: “Чл. 31в. (1) Попълването и заверката на сертификат за годишен преглед за техническа изправност съгласно Директива 96/96/ЕС, изменена с Директива 1999/52/ЕС, за прилагането на Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9/FINAL (приложение № 16) се извършва след извършването на преглед за проверка на техническата изправност на ППС и издаването на знак за технически преглед.

(2) Сертификатът се подписва от председателя на техническата комисия и подпечатва с индивидуалните печати по чл. 26а, ал. 4.

(3) При първоначално попълване на сертификат (приложение № 16) за превозното средство или при изминали повече от 30 дни от изтичането на срока на валидност на представения предишен сертификат лицето, упълномощено по чл. 26а, прилага копия на представените му при прегледа документи към сведението по чл. 40, ал. 3.

(4) В случаите по ал. 3 попълнените сертификати се представят в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” за заверка.” § 19. В чл. 37а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) Международни удостоверения за технически преглед на ППС по реда на Спогодбата за приемане на еднакви предписания за техническите прегледи на пътните превозни средства и взаимното признаване на тези прегледи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; изм., бр. 42 от 2006 г.) се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” или упълномощени от него лица след представяне на втория екземпляр на протокола за преглед за проверка на техническата изправност на ППС (приложения № 6 и 6А), извършен в КТП от I, III или V категория, или на документ за извършен технически преглед по реда на Наредба № I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.”

2. Създава се ал. 3: “(3) За регистрираните нови ППС от съответните категории международно удостоверение за технически преглед по реда на Спогодбата за приемане на еднакви предписания за техническите прегледи на пътните превозни средства и взаимното признаване на тези прегледи се издава след изтичане на първата година от експлоатацията му.” § 20. В чл. 40 се създава ал. 3: “(3) Информация за попълнените и заверени за деня сертификати по чл. 31в, ал. 1 и издадените протоколи по чл. 31а, ал. 2 се представя ежедневно до 16 часа в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.” § 21. В § 1 се създават т. 3 - 8: “3. “МПС с дизелов двигател “Евро 4” са МПС, оборудвани с двигател от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в ред “B” от таблицата към т. 5.3.1. 4 на приложение I от Директива 70/220/ЕИО, така както тя е изменена с Директива 98/69/ЕО, или МПС, оборудвани с двигател от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в ред “B1” към т. 6.2.1 на приложение I от Директива 2005/55/ЕО.

4. “МПС с дизелов двигател “Евро 5” са МПС, оборудвани с двигател от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в ред “B2” от таблицата към т. 6.2.1 на приложение I от Директива 2005/55/ЕО.

5. “МПС с двигатели, щадящи околната среда (EEV)” са МПС, оборудвани с двигател от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в ред “C” от таблицата към т. 6.2.1 на приложение I от Директива 2005/55/ЕО.

6. “Допълнително обучение” е обучение, свързано с изпълнение на професионалните задължения на техническите специалисти, извършвано по утвърдена програма и през определен интервал от време.

7. “Площадка за извършване на хидравлични и пневматични проверки на превозните средства, превозващи определени опасни товари” е обособена площ с твърда настилка за извършване проверки на цистерните за превоз на опасни товари и проверки на специализираното оборудване към цистерните, намираща се на един и същи адрес в населеното място с линията по чл. 7. 8. “Международно удостоверение за технически преглед” е удостоверение, посочващо първата регистрация след производство и удостоверяващо проведените технически прегледи на ППС в съответствие с разпоредбите по чл. 1 и приложение № 2 на Спогодбата за приемане на еднакви предписания за техническите прегледи на ППС и взаимното признаване на тези прегледи.” § 22. В приложение № 1 към чл. 10, ал. 1, т. 1 се правят следните допълнения: 1. В буква “А” се създава т. 9: “9. Технология и управление на транспорта”.

2. В буква “Б” се създава т. 7: “7. Технология и управление на транспорта”. § 23. Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 се изменя така: “Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ”

П Р О Т О К О Л № ... за съответствие с изискванията към контролно- технически пункт за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС на...

(фирма, организация)

БУЛСТАТ...

Адрес...

(име, презиме, фамилия)

1. Закрито помещение:  площ ...кв.м дължина...м  ширина...м височина ...м ДА НЕ

2. Канал с подемник, осветен и обезопасен;  разст. между каналите ... м  дължина ...м ширина ...м  дълбочина ...м ...мДА НЕ

3. Метална каса за съхранение на ценните  образци ДА НЕ

5. Компютър с инсталиран Windows 98  и MSOffice 97 PRO ДА НЕ  рамата и идвигателя ДА НЕ

СРЕДСТВА ЗА ИЗМЕРВАНЕ  № характе- на  ристики пров.    10. Стенд за диаг-  характе-наристикипров.

10.Стендзадиаг-ностиране на  наспирачната  система системаДА НЕ

13. Уред за провер-  ка регулировка-  та на фаровете ДА НЕ

14. Специализиран  спирачен стенд  за диагностира-  не на спирачна-  та система на

МПС от кат. L3, L4, L5 ДА НЕ

15. Уред за провер-  ка дълбочината  на рисунъка на

(вярното се зачертава)

Допълнително оборудване:...

Забележки на комисията:...

Заключение на комисията: Техническият пункт

(невярното се зачертава)

Възражения на представителя на фирмата (организацията): Съставен на: ... Комисия: 1...  2...  3...  1...

2...

3...

(подпис) ” § 24. Приложение № 4 към чл. 15, ал. 2 се изменя така: “Приложение № 4към чл. 15, ал. 2

Технически пунктове ” § 25. Приложение № 6 към чл. 31, ал. 2 се изменя така: “Приложение № 6 към чл. 8, ал. 8, т. 3

Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на ППС № ...

Рег.№...

Идент. № (VIN, рама)...

Двигател №...

Категория ППС...

Марка, модел...

Цвят...

Тип двиг...

Вид ППС...

Застраховка ГО (№, дата)...

УТГ на ППС за опасни товари (сер.№)...

Стикер АГУ №...

Собственик...

(име, презиме, фамилия, фирма)

ЕГН / БУЛСТАТ... двигател ДА НЕ над 2000 оборота/минута ДА НЕ

(вярното се избира)

Заключение на комисията: (вярното се избира) следващ преглед...

Дата:... г.

Град (село):...

Начало на прегледа:...

Край на прегледа:... ... (час, мин.)

Председател:...

Комисия: 1...

2...

(име, фамилия, подпис, печат)

(име, фамилия, ЕГН, л.к. (№ св. за упр. на МПС), подпис)

Забележка. *Съотвeт. - Съответствие съгласно методика - приложение № 14.” § 26. Приложение № 6А към чл. 31, ал. 2 се изменя така: “Приложение № 6А към чл. 8, ал. 8, т. 3

Карта за проверка на спирачна уредба към Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на ППС № ...

Рег. №...

Дата първа рег-я...

Тип спир. у-ба...

Макс. доп. маса...

Ри (бар)...

(вярното се избира)

3.2. Спирачна ефективност

Спирачен стенд (модел, №) ...; Z гран. раб. = ...; Z гран. парк. = ...  сили F(N) натовар- ране F/N/ Мост 5

(вярното се избира)

Измерена стойност 1 : ... Димност m -1 : ...

Измерена стойност 2 : ... Об. / мин. : ...

Измерена стойност 3 : ... Темпер. двиг. : ...  1

1измерване 2 2измерване

Об / мин [1/мин]: ... ...  ......

CO [ %Vol.]: ... ...  ......

CO2 [ %Vol.]: HC [ppmVol.]: O2 [%Vol.]: Извършил измерванията: ...

(име, фамилия, подпис, печат)” § 27. Приложение № 12 към чл. 8, ал. 5 се изменя така: “Приложение № 12 към чл. 8, ал. 5

Емисии на отработените газове - максимално допустими стойности

I. Моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели)

Максимално допустими стойности на въглероден оксид (CO)

Максимално допустимите стойности сe определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики (част I, позиция V от свидетелството за регистрация).

При липса на такава информация максимално допустимите стойности са, както следва: 1. Моторни превозни средства без система за контрол на емисиите (без каталитични неутрализатори): q За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 октомври 1986 г. - съдържание на СО - 4,5 % обемни q За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 октомври 1986 г. - съдържание на СО - 3,5 % обемни

2. Моторни превозни средства със система за контрол на емисиите: q При работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене: - За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,5 % обемни

- За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,3 % обемни q При работа на двигателя на празен ход с повишена честота на въртене най-малко 2000 min-1

- За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,3 % обемни

- За МПС, регистрирани или пуснати в експлоатация след 1 юли 2002 г. - съдържание на СО - 0,2 % обемни

- Въздушно отношение l - в границите 0,97 - 1,03

II. Моторни превозни средства с двигатели със самозапалване (възпламеняване чрез сгъстяване) на работната смес (дизелови двигатели)

Максимално допустими стойности на коефициента на поглъщане на светлината (димност)

Максимално допустимите стойности се определят от производителя на моторното превозно средство и се посочват в техническите му характеристики (част I, позиция V от свидетелството за регистрация).

При липса на такава информация максимално допустимите стойности са, както следва: 1. За МПС с двигатели с атмосферно пълнене (без турбокомпресор) - 2,5 m-1

2. За МПС с двигатели с принудително пълнене (с турбокомпресор) - 3,0 m-1

3. За МПС с двигатели Евро 4, с двигатели Евро 5, с двигатели, щадящи околната среда (EEV), и с двигатели от одобрен тип съгласно граничните стойности за вредни емисии, посочени в последващите изменения на Директива 2005/55/ЕО или на Директива 70/220/ЕИО, така както тя е изменена с Директива 98/69/ЕО -1,5 m-1.

Моторни превозни средства, регистрирани или пуснати в експлоатация преди 1 януари 1980 г., се освобождават от тези изисквания.” § 28. Приложение № 14 към чл. 30, ал. 3 се изменя така: “Приложение № 14 към чл. 8, ал. 1, т. 9

Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства

Методиката определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС.

Част I

I. Идентификация на ППС

1. При периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС се представят изброените документи (чл. 28 от наредбата): Задължителни документи

Свидетелство за регистрация на ППС - I и II част

Документ за платен данък върху ППС за съответната година

Сертификат за съответствие на ППС с техническите норми и изисквания за безопасност и сигурност (представя се при извършване на преглед и попълване на сертификат, прил. № 16)

2. Периодичният преглед за проверка на техническата изправност се извършва при съответствие на категорията, марката и модела на ППС, регистрационния номер, номера за идентифициране на ППС (VIN), номера на двигателя на превозното средство (за ППС без VIN - номерата на рамата и двигателя) с тези в представеното свидетелство за регистрация (част I от свидетелството за регистрация). Допуска се да се представя копие на свидетелството за регистрация част I.

3. При констатирано несъответствие се процедира съгласно чл. 35 от наредбата.

- недобре закрепени; - липсващ или нечетлив надпис; - поставени на неопределени за тази цел места; - неотговарящи на стандарти (БДС 15980 и БДС ISO 7591).

II. Преглед за проверка на техническата изправност

При проверка за изправност на отделните елементи от ППС е препоръчително да се спазва последователността на точки от 1 до 7, както и последователността на описаните проверки в точките.

1. Външен вид

- необезопасено, липсващо или силно корозирало закрепване на купето, кабината или надстройката към рамата; - монтирани или демонтирани части не по установения ред.

- корозия; - незакрепени шпригли и колони; - счупени панти и ключалки на капаците; - нехомологирани; - пукнатини; - недобре закрепени; - нарушена цялост; - недостатъчна видимост; задвижвани механизми; - монтирани елементи, несъответстващи на произвежданите за този вид ППС; - лошо състояние на гумените елементи (пера); - неизправно устройство за измиване на челното стъкло; - не се регулира водната струя.

- незакрепени спрямо купето (каросерията, кабината); 2. Осветяване и светлинна сигнализация

- нерегулирани светлинни потоци; - различен цвят на светлината (може да е бял или жълт, но задължително еднакъв за едновременно светещите фарове); - недостатъчен интензитет на светлината; - монтирани допълнителни елементи, които намаляват интензитета или променят цвета на светлината; - в режим на къси светлини; - свети фар за дълги светлини; - нарушена цялост или пукнатини на разсейвателя (отражателя); - неправилно монтирани; - неправилно свързване; - различен цвят на светлината; - без маркировка за хомологация.

- нарушена цялост на разсейвателите; - липсващи или дефектни елементи; - цвят на светлините - различен от установения за този вид светлини; - без маркировка за хомологация.

- нарушена цялост или пукнатини на разсейвателите и отражателите; - цвят на светлините, различен от установения за този вид светлини; - без маркировка за хомологация; на задна предавка; - нарушена цялост или пукнатини на разсейвателите и отражателите; - цвят на светлините - различен от установения за този вид светлини; - без маркировка за хомологация.

3. Спирачни уредби

3.1. Елементи на спирачните уредби 3.1.1. Работна спирачна уредба

- неправилно закрепване; - изпускане (засмукване) на въздух; - неправилен монтаж или ремонт; - неизправно дренажно устройство за източване на кондензат.

- неподходящ ремонт или изменения; - издуване на тръбопроводите; - липсващи тръбопроводи; - корозирали; - износени или корозирали елементи; - неизправна връзка между елементите; - повредени или усукани въжета; - нерегулирани механизми за задействане, огра ничено движение на елементите; - неподходящ ремонт или изменения; - прекомерно износени или замърсени накладки.

3.1.2. Спирачна уредба за паркиране

- деформиран лост; палецът на спирачката не задържа правилно; - твърде голям ход на лоста, показващ неправилно регулиране; - неизправни спирачни клапани (разтоварващи, регулиращи и др.).

3.1.3. Други

3.2. Спирачна ефективност   колело е по-малка от 70 % от най-голямата регистрирана сила от другото колело на същата ос); - неравномерно задействане на колесните спирачни механизми на ос; - колебания на спирачната сила при едно пълно завъртане на колелото; - недостатъчна спирачна ефективност - прил. № 13.

- автоматичната спирачна уредба при ремаркетата (полуремаркетата) не работи; - недостатъчна спирачна ефективност - прил. № 13.

Забележка. При извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС по чл. 36а спирачна ефективност не се измерва.

4. Кормилна уредба

- нестабилна ремъчна връзка на усилвателя; - несъосност или допир с други елементи; - неподходящ ремонт или изменения.

5. Окачване, колела и гуми

- износени шарнирни връзки и уплътнения; - неподходящ ремонт или изменения; - ненадежден монтаж на осигурителните пръстени; - нарушена цялост на ресорите и пружините; - пропуск на въздух от възглавниците; рисунък по-малко от 2 mm по цялото протежение; - вулканизирани или регенерирани предни гуми; Забележка. За пътни превозни средства с технически допустима максимална маса над 3,5 t при проверките по т. 4 и 5 се препоръчва използването на стенд за проверка на хлабините в окачването на управляемите колела.

6. Вредни емисии на отработилите газове

МПС с принудително запалване на работната смес (бензинови двигатели) елементи от системата за обезшумяване (ако се изискват); - пукнатини или пропускане на отработени газове; - незакрепени елементи; - неизправно закрепване на тръбопроводите; част I от свидетелството за регистрация на МПС).

При липса на такава информация: свидетелството за регистрация на МПС).

При липса на такава информация: - измерени стойности на СО и коефициента ламбда, по-високи от максимално допустимите стойности (приложение № 12).

МПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови двигатели) eлементи от системата за обезшумяване (ако се изискват); - пукнатини или пропускане на отработени газове; - незакрепени или дефектни елементи; - неизправно закрепване на тръбопроводите; свидетелството за регистрация на МПС).

При липса на такава информация: - измерени стойности, по-високи от максимално допустимите стойности (приложение № 12).

7. Други   горивопроводи; - деформации; - течове на гориво; - липсваща или неефикасна капачка на горивоналивния отвор; - корозия; - неправилен монтаж; - неизправен кран за спиране на горивото, ако се изисква такъв; - излизане на горивоналивната гърловина извън габаритите на превозното средство; - при наличи на монтирани елементи от АГУ от вътрешната страна на задното стъкло, ако няма такова, то на предното се поставя определеният знак.

- без осветление; - монтаж, несъответстващ на нормативните изисквания.  нарушена цялост на данните върху нея; - липсваща фабрична табела и знак за одобряване на типа на тахографа; - размер на автомобилните гуми, несъответстващ на записаните в протокола от последното контролно изпитване; - липсващи или нарушена цялост на пломбите на тахографа и на другите устройства от оборудването за защита на връзките срещу неправомерна манипулация.   на пломбите на ограничителя на скоростта и на др. устройства от оборудването за защита на връзките срещу неправомерна манипулация.

- недобре закрепени; - нарушена цялост; - неправилно монтирани или несъответстващи на превозното средство табели (за ППС с технически допустима максимална маса над 3,5 t, ремаркета или полуремаркета); - липсващ знак за хомологация.

- неокомплектована аптечка; - незареден пожарогасител; - изтекъл срок на годност на лекарствените препарати или пожарогасителя; - недостатъчен брой пожарогасители за определени превозни средства.

- нарушена цялост; - неизправно заключващо устройство; 1. Препоръчителна продължителност на прегледа за проверка на техническата изправност: - за мотоциклети, леки автомобили, ремаркета и полуремаркета - не по-малко от 20 min; - за товарни автомобили и автобуси - не по-малко от 30 min.

За всеки контролно-технически пункт необходимото време за проверка на определена категория ППС се определя след съгласуване на изготвените технологичните карти с регионалната ДАА.

2. Периодичният преглед за проверка на техническата изправност на ППС започва с попълване на данните на ППС от свидетелството за регистрация в протокола приложение № 6 и завършва с издаването на знака за технически преглед, разпечатването на протокола и подписването му от членовете на комисията и от лицето, представило ППС на преглед.

Позициите в протоколи приложение № 6 и приложение № 6а са описаните в съответните точки от 1 до 7 в методиката. При констатиране на някоя от причините за отказ от отделните позиции в точките от 1 до 7 в методиката се отбелязва “НЕ” в съответната точка от протокола (приложение № 6 и приложение № 6а).

При извършване на преглед за проверка на техническата изправност на леки автомобили (кат. M1), предназначени за извършване на обществен превоз, и при преглед на автобуси се проверяват и позициите, определени в съответните приложения (№ 6б и 6в). Издаването на протоколи по точки от 7.13 до 7.16 с положително становище на комисията се отбелязва със зачертаване на символа “ДА”. В хода на проверката, ако ППС конструктивно не притежава някой от елементите, заложени в протокола, се зачертава номерът на позицията по протокола.

3. При констатиране на причини за отказ при прегледа на ППС протоколът се приключва с отрицателно заключение на комисията.

4. При повторен преглед за деня на ППС се издава нов протокол.

5. Знакът за технически преглед се залепва хоризонтално в долния ляв ъгъл на челното стъкло на МПС, като предварително се отстранява старият.

V. Изисквания към средствата за измерване

1. Да отговарят на Закона за измерванията (ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).

2. Да осигуряват нагледност и достоверност на измерваните параметри.

3. Управляващите програми да съответстват на изискванията по наредбата относно регламентираните гранични стойности на проверяваните параметри и методите за тяхното измерване.

4. Резултатите от извършените измервания да могат по електронен път (интерфейс) да се предават на информационната система за електронно регистриране на извършените технически прегледи.

5. Измерванията да се регистрират в реално време.

6. Измерванията на емисиите на отработените газове съгласно приложение № 12 към чл. 8, ал. 5 на Наредба № 32 да се съпровождат с измерване на показателите, определящи условията на измерването: - температурата на маслото на двигателя; - оборотите (честотата на въртене) на двигателя.

7. Стендове за измерване на спирачните сили: 7.1. Препоръчително е да осигуряват измерването на ППС с колесна формула, различна от 4 ґ 2, при които има постоянно включени два и повече водещи моста.

7.2. Стендовете, с които са оборудвани пунктовете за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС - I, III и V категория, да преобразуват измереното налягане (с обхват 0 - 10 bar и клас на точност 3) на въздуха в спирачните (камери) цилиндри на ППС с пневматична спирачна уредба (с регулиране на налягането в зависимост от натоварването) в стойност за изчисляване на корекционния коефициент и изчисляване на спирачната ефективност.

7.3. Измерването на натоварването на ос при стендовете за измерване на спирачните сили на МПС от категориите L3, L3e, L4 и L4e следва да се извършва в динамичен режим по време на измерване на спирачната сила.

7.4. Използваният софтуерен продукт за изчисляване на спирачната ефективност на различните категории ППС трябва да отговаря на определената методика в приложение № 14 и възприетите методики в ЕС.

VI. Нормативни документи, регламентиращи извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС

Закон за движението по пътищата

Закон за автомобилните превози

Закон за измерванията

Директива на съвета 96/96/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с прегледите за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета - 20.12.1996 г.

Спогодба за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи

Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (oбн., ДВ, бр. 98 от 2003 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.)

Наредба № 11 от 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства (ДВ, бр. 65 от 2001 г.)

Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (oбн., ДВ, бр. 108 от 2002 г.; изм., бр. 83 от 2005 г.; попр., бр. 85 от 2005 г.; изм., бр. 26 от 2006 г.)

Наредба № 12 от 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили (ДВ, бр. 6 от 2005 г.)

Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (ДВ, бр. 1 от 2003 г.)

Наредба № 13 от 2004 г. за изискванията за задължителната употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в моторните превозни средства (ДВ, бр. 51 от 2004 г.)

Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (oбн., ДВ, бр.74 от 1999 г.; доп., бр. 79 от 2001 г.; изм., бр. 32 от 2003 г., бр. 52 от 2005 г.; попр., бр. 58 от 2005 г.)

Наредба № 33 от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (oбн., ДВ, бр. 101 от 1999 г.; изм., бр. 50 и 95 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 8, 40 и 108 от 2002 г. и бр. 16 от 2003 г.)

Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (обн., ДВ, бр. 109 от 1999 г.; изм., бр. 50 и 95 от 2000 г., бр. 30 от 2002 г., бр. 107 от 2003 г., бр. 29 и 111 от 2004 г., бр. 23 и 58 от 2005 г.)

Наредба № 40 от 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ, бр. 15 от 2004 г.)

Наредба № I-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм., бр. 48 и 105 от 2002 г., бр. 68 и 105 от 2003 г. и бр. 1 и 21 от 2006 г.)

Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр. 98 от 2003 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.)

Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта (обн., ДВ, бр. 41 от 2000 г.; попр., бр. 54 от 2000 г.; изм., бр. 97 от 2000 г., бр. 18, 47 и 62 от 2001 г.; доп., бр. 104 от 2001 г., бр. 49, 68 и 71 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 101 и 105 от 2005 г.)

ЧАСТ II

Определяне на спирачната ефективност

I. Спирачна ефективност на работна спирачна уредба

1. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС с механично, хидравлично и пневматично спирачно задвижване (без регулиране на налягането в спирачните (камери) цилиндри в зависимост от натоварването).

1.1. Условия за провеждане на изпитването: Проверката на спирачната ефективност е препоръчително да се извършва в ненатоварено състояние на ППС. Допуска се изпитването да се провежда при частично или пълно натоварване на ППС. Пневматичните гуми на ППС трябва да бъдат от един и същ тип, модел и размер, с еднакъв протекторен рисунък на една ос и по възможност сухи и чисти. Налягането на въздуха в гумите на всички колела трябва да съответства на изискванията на производителя. Ролковият спирачен стенд трябва да бъде технически изправен. Състоянието на повърхността на ролките на спирачния стенд трябва да гарантира предписания от фирмата производител коефициент на сцепление.

1.2. Последователност на изпитването: Подготовка на спирачния стенд за работа - извършва се преди началото на работа в съответствие с инструкцията за експлоатация. Превозното средство се придвижва към стенда. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. Влизането на стенда трябва да бъде бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране - незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът автоматично спре в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва: • Обща спирачна сила в момента на блокиране: F = Fл + Fд , където: F е общата спирачна сила на съответната ос; Fл и Fд са измерените спирачни сили на лявото и дясното колело от оста в момента на блокиране или при прехвърляне на границата на блокиране.

• Равномерност на спирачните сили на оста: Fл - Fд . 100

R = --------------------------------------- = ... %

По-голямата спирачна сила

Преминава се на следващата ос.

След изпитване на всички оси се отчита спирачната ефективност на ППС.

Спирачната ефективност представлява отношението на сумата от измерените спирачни сили на всички оси и изпитателното тегло на ППС: Сума от спирачните сили (N). 100

Z = ---------------------------------------------- = ... %

Изпитателно тегло на ППС (N)

Изпитателното тегло на ППС е теглото на ППС в момента на изпитването. Отчита се автоматично от стенда посредством везна като сума от натоварването на всяка една ос.

Издава се разпечатка с крайна оценка на спирачната ефективност на ППС.

2. Спирачна ефективност на работна спирачка на ППС (състав от МПС и ремарке, полуремарке) с пневматична спирачна уредба с регулиране на налягането в спирачните камери (цилиндри) в зависимост от натоварването.

Изпитването на спирачната ефективност на автокомпозиция се извършва отделно за влекача и ремаркето (полуремаркето).

2.1. Условия за провеждане на изпитването: Условията за провеждане на изпитването са аналогични на т. 1.1.

2.2. Последователност на изпитването: Подготовка на спирачния стенд за работа - извършва се преди началото на работа в съот-ветствие с инструкцията за експлоатация. Към един от присъединителните накрайници на спирачните камери на оста, която ще се изпитва, се монтира гъвкав тръбопровод. Към свободния край на тръбопровода се присъединява контролен манометър. В началния момент на задействане на спирачната уредба налягането на въздуха в резервоарите трябва да бъде равно на номиналната стойност за влекача и полуремаркето, определени от производителя. При наличие на ръчен регулатор на налягането положението на лоста трябва да съответства на състоянието на натоварване. В програмата на стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС.

Превозното средство се придвижва към стенда. Влизането на стенда се извършва бавно, докато колелата на съответната ос стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките да бъде в неутрално положение, спирачката за паркиране - незадействана. Включва се спирачният стенд. След завъртане на ролките се задейства спирачната уредба. Спирачната уредба се задейства бавно (постепенно), докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (само на едното колело) или при прехвърляне на границата на блокиране. Отчита се стойността на налягането в спирачните камери в момента на блокиране на колелата. След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва: • Обща спирачна сила - т. 1.2.

• Равномерност на спирачните сили - т. 1.2.

Преминава се на следващата ос.

След изпитване на всички оси по описания начин се изчислява спирачната ефективност Z отделно за влекача и ремаркето (полуремаркето): F1.i1 + F2.i2 + F3.i3+F4.i4 + Fn.in (N) . 100

Z = --------------------------------------------------- = ... %, Допустимо общо тегло на ППС (N) където: F1, F2, F3, F4 ... Fn са измерените спирачни сили, съответно на ос 1, 2, 3, 4 ... n; i е корекционен коефициент, изчислява се за всяка ос със съответното измерено налягане по формулата: Ри - 0,4  i = ------------, Р - 0,4 където: Р (бар) е измереното налягане в спирачните камери (цилиндри), при което е измерена спирачната сила на съответната ос; Ри - изчислително налягане за пневматична спирачна уредба.

Стойността на изчислителното налягане Ри за различните марки и модели ППС се определя от производителя на ППС.

Допустимото общо тегло на ППС се получава в N след умножаване на допустимата максимална маса на ППС (свидетелство за регистрация) по 9,807.

За полуремаркета “допустимото общо тегло” е само тази част от теглото, която се поема от осoвите агрегати на ППС.

За автокомпозиция се издават две отделни разпечатки с крайна оценка на спирачната ефективност - за влекача и полуремаркето.

II. Спирачна ефективност на спирачна уредба за паркиране

1. Спирачна ефективност на спирачка за паркиране на ППС от всички категории.

1.1. Условия за провеждане на изпитването

Условията за провеждане на изпитването са аналогични на т. I.1.1.

1.2. Последователност на изпитването: Изпитването се провежда на оста, на която действа спирачката за паркиране. Придвижва се превозното средство на стенда, като колелата на оста, която ще се проверява, трябва да стъпят върху ролките. Двигателят трябва да е изключен, лостът за превключване на предавките - в неутрално положение, и педалът на работната спирачка - отпуснат. В стенда се въвежда допустимото общо тегло на ППС. Включва се спирачният стенд. Автоматично се отчита натоварването върху проверяваната ос. След завъртане на ролките се задейства спирачката за паркиране. Спирането се извършва бавно, докато стендът спре автоматично в момента на блокиране на колелата (или блокиране само на едното колело). След спиране на ролките стендът автоматично изчислява показателите за съответната ос, както следва: • Обща спирачна сила в момента на блокиране на колелата: F = Fл + Fд , където: F е общата спирачна сила на съответната ос; Fл и Fд са измерените спирачни сили съответно на лявото и дясното колело от оста в момента на блокиране.

Равномерност на спирачните сили: Fл - Fд . 100

R = ----------------------------------------- = ... %

По-голямата спирачна сила

Спирачна ефективност на спирачката за паркиране: Сума от спирачните сили (N) . 100

Z = ------------------------------------------------ = ... %

Допустимо общо тегло на ППС (N)

Критерий за изправността на спирачката за паркиране на седлови колесен влекач с пневматично окачване в ненатоварено състояние (соло режим) и на полуремарке с пневматично окачване в ненатоварено състояние може да бъде и преминаването на границата на блокиране.

2. Спирачна ефективност на спирачна уредба за паркиране на състав от ППС (МПС и ремарке (полуремарке)

Изпитването на спирачката за паркиране на състав от ППС е аналогично като в т. 1, с тази разлика, че се измерват и спирачните сили на осите от ремаркето или полуремаркето, на които действа спирачката за паркиране. На стенда се задава допустимото общо тегло на състава. В този случай спирачната ефективност е отношението на сумата от спирачните сили, измерени на МПС, и спирачните сили, измерени на ремаркето (полуремаркето), към допустимото общо тегло на състава: Z = ---------------------------------------------------- = ... %

Допустимото общо тегло на ППС се получава в N след умножаване на допустимата максимална маса на ППС (свидетелство за регистрация) по 9,807.

Част III

Проверка на съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработените газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови двигатели)

Съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработените газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес се измерва при работа на двигателя с бензин.

1. Подготовка на превозното средство: 1.1. Превозните средства трябва да се проверяват при пълна техническа изправност на дви-гателя.

1.2. Температурата на маслото в двигателя трябва да бъде не по-ниска от 80 °C или от нор-малната работна температура, определена от производителя, ако тя е по-ниска. Когато конфигу-рацията на превозното средство не предвижда такова измерване, работната температура на двигателя може да се определи чрез други средства, например от включването на вентилатора за охлаждане.

1.3. Всички допълнителни принадлежности и оборудване, чието функциониране може да измени честотата на въртене на двигателя при работа на празен ход, трябва да бъдат изключени.

1.4. Предният край на сондата за вземане на проби трябва да се разположи на не по-малко от 300 mm навътре в изпускателната тръба. Ако изпускателната уредба не позволява това, се прави удължение на изпускателната тръба, като се осигурява херметичността на свързването на тръбата с удължението.

1.5. При изпускателна уредба с разклонени изпускателни тръби те се свързват в един изход, когато няма указания срещу това от производителя на моторното превозно средство. Когато е невъзможно да се свържат изходите, измерванията се извършват за всяка изпускателна тръба поотделно. За резултат от измерването се приема средноаритметичната от измерените стойности.

1.6. Във всички случаи използваните адаптори не трябва да влияят върху работата на двигателя.

1.7. По време на измерванията отворът за маслоизмервателната пръчка трябва да бъде запушен.

1.8. Устройството за пускане на студен двигател трябва да е изключено.

2. Методика на измерването

2.1. Моторни превозни средства без система за контрол на емисиите на отработените газове

Визуална проверка на изпускателната уредба с цел да се провери, че няма утечки. Към двигателя се свързват оборотомер и термометър. Избира се най-големият обхват на измервателната скала на газоанализатора. Установява се минимална честота на въртене на празен ход на двигателя. Включва се помпата за вземане на проби. Предният край на сондата за вземане на проби се вкарва в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Проверява се дали установеният обхват на измервателната скала на газоанализатора е подходящ и при необходимост се избира друг. Измерва се съдържанието на СО през време, достатъчно за получаване на минималната и максималната стойност, но не повече от 30 s. Резултатите се отпечатват.

2.2. Моторни превозни средства със система за контрол на емисиите на отработените газове

Визуална проверка на изпускателната уредба с цел да се провери, че няма утечки. Към двигателя се свързват оборотомер и термометър. Проверка на ефективността на системата за контрол на емисиите чрез измерване на стойността на въздушното отношение l (ламбда) и съдържанието на СО в отработените газове в съответствие с процедурите, предложени от производителя и типово одобрени, или в съответствие със следните процедури: 2.2.1. Измерване при работа на двигателя на празен ход (без натоварване) и минимална устойчива честота на въртене

Избира се най-големият обхват на измервателната скала на газоанализатора. Установява се минимална честота на въртене на празен ход. Включва се помпата за вземане на проби. Предният край на сондата за вземане на проби се разполага в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Проверява се дали установеният обхват на измервателната скала на газоанализатора е подходящ и при необходимост се избира друг. Измерва се съдържанието на СО през време, достатъчно за получаване на минималната и максималната стойности, но не повече от 30 s. Резултатите се отпечатват.

2.2.2. Измерване при работа на двигателя на празен ход (без натоварване) и честота на въртене най-малко 2000 min-1

Избира се най-големият обхват на измервателната скала на газоанализатора. Установява се честота на въртене на празен ход най-малко 2000 min-1. Включва се помпата за вземане на проби. Предният край на сондата за вземане на проби се разполага в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm. Проверява се дали установеният обхват на измервателната скала на газоанализатора е подходящ и при необходимост се избира друг. Измерва се съдържанието на СО и стойността на въздушното отношение l (ламбда) през време, достатъчно за получаване на минималните и максималните им стойности, но не повече от 120 s. Резултатите се отпечатват.

Част IV

Измерване на коефициента на поглъщане на светлината (димността) на отработените газове на моторни превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови двигатели)

1. Условия за извършване на измерването: 1.1. Димността трябва да се измерва в режим на свободно ускоряване (без натоварване), от режим на работа на двигателя на празен ход до режим на осигуряване максимален дебит на гориво, максимална честота на въртене на двигателя и последващо задействане на регулатора на оборотите.

1.2. Горивната камера не трябва да е охладена или замърсена в резултат на продължителна работа в режим на празен ход, предшестващ изпитването.

1.3. Лостът на предавателната кутия се поставя в неутрално положение и се включва съеди-нителят.

2. Подготовка на превозното средство: 2.1. Превозните средства трябва да се проверяват при пълна техническа изправност на двигателя.

2.2. Температурата на маслото в двигателя трябва да е не по-ниска от 80 °С или от нормалната работна температура, определена от производителя, ако тя е по-ниска. Когато конфигурацията на превозното средство не предвижда такова измерване, нормалната температура на двигателя може да се определи чрез други средства, например от включването на вентилатора за охлаждане.

2.3. Не трябва да има пропуски на отработили газове през съединенията на изпускателната уредба. Проверката се извършва визуално при работа на двигателя на празен ход.

2.4. Когато е необходимо, към изпускателната система се монтира допълнителна изпускателна тръба или събирателен колектор.

2.5. Когато се използва допълнителна изпускателна тръба, при свързването й с изпускателната уредба не трябва да се допуска преминаване на газове през него.

2.6. При разклонена изпускателна уредба изпускателните тръби се свързват в един изход, когато няма указания срещу това от производителя на моторното превозно средство. При невъзможност да се свържат изходите, измерванията се извършват за всяка изпускателна тръба поотделно. За резултат от измерването се приема средноаритметичната от измерените стойности, ако те не се различават помежду си с повече от 0,15 m-1.

2.7. Във всички случаи използваните адаптори не трябва да влияят върху работата на двигателя.

2.8. Изпускателната уредба трябва да се прочисти с най-малко три цикъла на свободно ускоря-ване или чрез подобен метод.

2.9. По време на измерванията отворът за маслоизмервателната пръчка трябва да бъде запушен.

2.10. Устройството за пускане на студен двигател трябва да е изключено.

2.11. Всички допълнителни принадлежности и оборудване, чието функциониране може да измени честотата на въртене на двигателя при работа на празен ход, трябва да бъдат изключени.

3. Монтиране и работа с димомер

3.1. Димомер, работещ с вземане на проби чрез сонда

Отношението на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпуска-телната тръба не трябва да бъде по-малко от 0,05. Сондата трябва да представлява тръба с отворен край, насочен срещу потока отработени газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителната изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата трябва да се разположи в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно.

Тръбите за свързване към димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да имат остри извивки, в които може да се натрупват сажди.

Преди димомера може да се монтира пропускателен клапан за изолиране на уреда от потока на отработените газове в периодите, когато не се извършват измервания.

3.2. Димомер, работещ в режим на пълен поток

Съединенията на тръбите между изпускателната тръба и димомера не трябва да допускат проникването на въздух отвън.

Тръбите за свързване към димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да имат остри извивки, в които може да се натрупват сажди.

4. Методика на измерване

4.1. Преди началото на всеки цикъл на свободно ускоряване двигателят и турбокомпресорът трябва да работят в режим на празен ход. За дизелови двигатели на тежкотоварни МПС това означава изчакване най-малко 10 s след отпускане на педала.

4.2. Определя се максимално допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината за конкретния двигател.

4.3. Включва се помпата за взимане на проби.

4.4. Предният край на сондата за вземане на проби се вкарва в изпускателната тръба или в удължението на дълбочина не по-малко от 300 mm.

4.5. Провеждат се две последователни ускорявания на двигателя за проверка на свръхналягането (не повече от 750 mmHg) и температурата (не по-малко от 70 °С) в измервателната камера.

4.6. При работа на двигателя на празен ход с минимална честота на въртене педалът за упра-вление на подаването на гориво се натиска бързо, но не ударно, до крайно положение. Педалът се задържа в това положение не по-малко от 1 s, за да се достигне максимално подаване на гориво от помпата.

4.7. По време на всеки цикъл на свободно ускоряване двигателят трябва да достигне своята максимална честота на въртене на празен ход и включването на регулатора му. За превозни средства с автоматична трансмисия максималната честота на въртене се определя от производителя; ако такава информация липсва, то двигателят се ускорява до две трети от максималната честота на въртене. След това педалът се връща в начално положение и се изчаква двигателят отново да започне да работи с минимална честота на въртене на празен ход и показанието на димомера да се установи на положението, съответстващо на този режим на работа.

4.8. В хода на всяко отделно ускоряване димомерът автоматично измерва стойностите на коефициента на поглъщане на светлината и запаметява най-високата устойчива такава, както и оборотите на двигателя, при които е постигната тя.

4.9. Измерените стойности се считат за стабилизирани, когато резултатите от четири последователни измервания се намират в рамките на диапазон с широчина 0,25 m-1 и не образуват низходяща редица. Не се вземат под внимание стойностите, отчетени в процеса на работата на двигателя на празен ход между отделните ускорявания. Когато средноаритметичната от най-малко трите последно измерени стойности е по-малка от допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината, се счита, че двигателят отговаря на изискванията и изпитването се прекратява.

4.10. Когато средноаритметичната от трите стойности е по-голяма от допустимата стойност на коефициента на поглъщане на светлината, се счита, че двигателят не отговаря на изискванията и изпитването се прекратява.

Част V

Изисквания към защитните устройства на ППС

1. Странични защитни устройства (СЗУ)

Възможни са два вида странични защитни устройства.

Обикновенно (същинско) СЗУ

А) СЗУ не трябва да увеличава габаритната широчина на ППС, а основната част от неговата външна повърхност не трябва да отстои на повече от 120 mm от най-изпъкналата част (максималната широчина) на ППС. Задният край на СЗУ да е на не повече от 30 mm от допирателната към предната част на задните калници на колелата, перпендикулярна на пътя, и не по-малко от 250 mm.

Б) Външната повърхност на СЗУ трябва да бъде гладка и по възможност цяла от предния до задния край. Допуска се тя да е от съставни части, при условие че в мястото на снадката краищата на горната част са обърнати назад и надолу. Допуска се между тях наличие на надлъжен отвор с широчина до 25 mm, при условие че задната не излиза пред предната. Закръглените глави на болтовете или на нитовете да стърчат над повърхността не повече от 10 mm. Всички външни ръбове и краища да имат закръгления с радиус не по-малък от 2,5 mm.

В) При използване на профили или комбинация от плоскости разстоянието между тях трябва да е до 300 mm, а височината (широчината) им - не по-малка от: - 50 mm за автомобили с тдмм от 3,5 до 12 t и ремаркета с тдмм от 3,5 до 10 t; - 100 mm за автомобили с тдмм над 12 t и ремаркета (полуремаркета) с тдмм над 10 t.

Комбинацията от плоскости и профили трябва да образува практически цяло странично ограждение, съответстващо на горните указания.

Г) Предният край на СЗУ трябва да отстои: - при автомобили: не повече от 300 mm назад от вертикалата, допирателна към външната повърхност на колелото, разположено пред защитата; - при ремаркета: не повече от 500 mm назад от вертикалата, определена по-горе; - при полуремаркета: не повече от 250 mm назад от средната напречна плоскост на опорните стойки, ако има.

Д) Ако предният край се намира в друго незащитено пространство, то той трябва да бъде цял вертикален елемент, закриващ ограждението по цялата височина, при това външната и предната плоскост на елемента трябва да достигат назад не по-малко от: - 50 mm за автомобили с тдмм от 3,5 до 12 t и ремаркета и полуремаркета с тдмм от 3,5 до 10 t; - 100 mm за автомобили с тдмм над 12 t и ремаркета и полуремаркета над 10 t.

И да се огъва навътре на 100 mm.

Е) При автомобили, за които разстоянието до кабината, посочено в буква “Г” е под 300 mm, разстоянието между СЗУ и кабината да е под 100 mm и при необходимост може да бъде огънато навътре под ъгъл не повече от 45 °. В този случай изискванията на буква “Д” не се прилагат.

Ж) Задният край на СЗУ не трябва да излиза напред над 300 mm зад границата на вертикалната равнина, перпендикулярна на надлъжната равнина на ППС и допирателната към външната на гумите на най-задното колело.

З) Разстоянието от долния край на СЗУ до пътя не трябва да е по-голямо от 500 mm.

И) Горният край на СЗУ не трябва да бъде под 350 mm от пресечната линия на конструкцията на ППС с допирателната равнина към външната повърхност на страничните колела, със следните изключения: - равнината не преминава през конструкцията от ППС - горният край на СЗУ трябва да е на нивото на каросерията или на разстояние 950 mm от пътя в зависимост от това, кое разстояние е по-малко; - равнината преминава през конструкцията от ППС, разположена на разстояние над 1,3 m от пътя, горният край на СЗУ трябва да бъде на разстояние не по-малко от 950 mm над нивото на пътя.

Комбинирано СЗУ

Ако страничната част на ППС е конструирана или оборудвана по такъв начин, че изпълнява и друго предназначение (напр. сандъци или специализирани спомагателни устройства), тя може да бъде СЗУ, при условие че по форма, размери и характеристики отговаря на посочените условия.

СЗУ трябва да бъде твърдо и надежно закрепено и с изключение на отделни елементи трябва да е от метал или други пригодени за целта материали.

Постоянно монтираните на ППС възли и части (акум. кутии, горивни резервоари, шкафове и др.) могат да бъдат вградени в СЗУ, при условие че отговарят на изискванията за него.

В случай на ППС със страничен борд, конструиран или оборудван по такъв начин, че като цяло и по съставни части изпълнява изискванията, той се приема за устройство, заменящо СЗУ.

2. Задни защитни устройства (ЗЗУ)

А) Височината на напречното сечение на напречната греда трябва да бъде не по-малка от 100 mm. Краищата на гредата не трябва да са огънати назад и да имат остри ръбове (закръгленията им да са с радиус, по-голям от 2,5 mm).

Б) Допуска се конструкция на ЗЗУ, при която то може да заема няколко положения. В този случай трябва да е предвидено надеждно закрепване, изключващо случайно преместване в друго положение (позиция).

В) Знакът за одобряване (хомологация) се поставя до табелката с фабричните данни за ППС от завода производител или се включва в съдържанието на самата табелка.

Г) Пътният просвет (разстоянието от пътя до долния край на ЗЗУ), включително и при пълно ППС, не трябва да е над 550 mm по цялото протежение на устройството.

Д) Широчината на ЗЗУ (дължината, ако се разглежда само като част, отделно от ППС) не трябва да е по-голяма от дължината на задната ос с колелата, включваща и изпъкналите части на гумите при контакта им с пътя. Също така широчината на ЗЗУ не трябва да бъде по-малка от широчината на ППС с повече от 200 mm. При наличие на няколко задни оси с различна дължина за меродавна се приема оста с най-голяма дължина.

Е) Разстоянието по хоризонталата от задния край на ЗЗУ до задния край на ППС не трябва да е над 400 mm.

Част VI

Определяне на степента на износване на елементите на теглително-прикачните устройства на ППС

Степента на износване на основните елементи от масово използваните теглително-прикачни устройства на ППС се определят със съответните калибри или измерват съгласно посочените размери с шублери.

Граници на износване

Проверка износването на заключващия клин на буксирното устройство

Проверка с калибър износването в ухото на ремаркето

Проверка състоянието на буксирното устройство

Забележка на редакцията: виж графиките в PDF-a на броя     Част VII

Съгласно изискванията на Закона за автомобилните превози, Наредба № 33, Наредба № 11, Наредба № 2 и Наредба № 34 моторните превозните средства, с които се извършва обществен превоз на пътници, трябва да отговарят на определени специфични изисквания за доказване на годността им за превоз. На тези МПС се извършва и допълнителен преглед, състоящ се от вътрешен и външен оглед на МПС.

Прегледът за проверка на съответствието на МПС с изискванията за годност по заложените показатели в съответните карти за проверка се извършва в рамките на периодичния преглед за проверка на техническата изправност съгласно Наредба № 32 и с периодичност в съответствие с ЗДвП и Наредба №32. Извършва се само по искане на “превозвача” по смисъла на съответната наредба и е с валидност до срока на издадения знак за преминат технически преглед.

За резултатите от прегледа се издава карта (прил. № 6б и 6в) към протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност (прил. № 6 и 6а).

Първият екземпляр на издадената карта за допълнителен преглед на превозното средство се предоставя на превозвача или упълномощеното от него лице.

Приложение № 6б - Карта за допълнителен преглед на автобус (лек автомобил) за превоз на пътници.

- Извършване на прегледа: - Идентификация на превозвача

Наименованието на фирмата и БУЛСТАТ се вземат от талона за БУЛСТАТ или съдебното решение за създаване на “търговеца”. За превозите на територията на страната превозвачът представя застраховка “Злополука” (Гражданска отговорност на превозвача), като в картата се записва № на полицата и валидността й.

- Идентификация на автомобила

Данните по т. 1, 2 и 3 се пренасят от протокола за ПППТИ. За година на първа регистрация (т. 4) се записва датата на първа регистрация от свидетелството за регистрация.

- Съответствие с изискванията към надстройката на МПС

Информацията за пътниковместимостта се взема от свидетелството за регистрация и ако действителният брой места съответства на записаните в него, се зачертва с “х” позиция “да”. Ако превозните средства имат оборудване за превоз на трудноподвижни лица, в свидетелството за регистрация трябва да е отбелязано това в позиция “Забележка”.

Минималният брой на вратите на автобусите трябва да бъде 2 - една за пътници и една аварийна врата, или две за пътници.

Необходимият минимален брой на вратите за пътници е следният:  нициве I и А  ве III и В

При ръчно отваряне и затваряне на вратите се изисква това да се извършва с ръкохватки отвътре и отвън. За класове А и В се допуска ръчно управление на вратите. Двойната врата за пътници се брои за две врати.

Когато кабината (отделението за водача) не е свързана с отделението за пътници, тя трябва да има две врати - една от лявата и една от дясната страна. Врата от вида “хармоника” с широчина (проходна част) от 650 mm до 1199 mm се счита за единична.

Вратите трябва да се затварят плътно и сигурно. При съчленени автобуси се изисква наличието на най-малко две врати в предната секция на автобуса.

Размери и разстояние на седалките

Забележка на редакцията: виж графиките в PDF-a на броя

H = 650 mm за класове I, А и В ; Н = 680 mm за класове II и III.

Забележка на редакцията: виж графиките в PDF-a на броя

Н = 400 - 500 mm

К = 350 mm за класове I, А и В

К = 400 mm за класове II и III

440 mm минимална широчина на приоритетната седалка

Н = 650 mm за клас I, А и В и Н = 680 mm за клас II и III, като замерването се извършва при височина на точката 620 mm.

Проверява се обозначаването на аварийните изходи върху стъклата и люковете (ако има такива). Те трябва да са изправни и в близост до обозначаването им да има налични аварийни чукчета. Необходимо е да бъдат обозначени местата за инвалиди с табели (знак) “Инвалид”. Минималният брой на приоритетните седалки трябва да бъде за класове А и В - 1 бр; за класове II и III - 2 бр., и за клас I - 4 бр.

Конструкцията на седалките трябва да бъде здрава и сигурно закрепена към пода, а тапицерията - здрава и чиста. Максималното разстояние от пътното платно до първото стъпало за класове А и I е 370 mm, а за класове В, II и III е 400 mm (ако окачването е изцяло механично - 450 mm).

Подът трябва да бъде осигурен против хлъзгане с материал с абразивна повърхност.

Проверява се изправността на съчленението, отнасящо се само за клас I. Височината на проходната част по дължина на салона трябва да е не по-малко от 1800 mm за клас I, II и III, за клас В - 1400 mm, и за втори етаж - 1700 mm.

Широчината на прохода по дължината на автобуса при краката трябва да бъде не по-малка от 300 mm за класове В и III; 350 mm - за класове А и II; 450 mm - за клас I.

Проверява се изправността на люковете за проветрение.

Тръбна арматура, ръкохватки и дръжки на седалките се изискват само за класове А, I и II с предвидена площ за стоящи пътници. Предпазната арматура пред седалките, които се намират зад проходите на стъпалата (вратите), трябва да бъде с височина от пода над 750 mm. Изисква се наличието на предпазни колани на приоритетните седалки.

В случай на поставени допълнителни надписи и емблеми се изисква разрешение от МВР, като номерът на разрешението е записан в позиция 15 на свидетелството за регистрация.

- Съответствие с изискванията към автобус за превоз на трудноподвижни лица

Минималните размери на площта за инвалидна, детска или друга количка трябва да бъдат 1300 mm ґ 750 mm.

Вратата, разположена срещу площадката за колички, трябва да бъде с размери минимум 900 mm ґ 1400 mm. На височината на ръкохватките широчината й може да е 800 mm (позицията не се попълва, когато площадката за колички е срещу двойната врата).

Проверяват се: изправността на осветлението на рампата, на подемника за инвалидни колички, изправността на сигнализацията при повреда на автоматичните устройства за задвижване на рампата или на подемника за инвалидни колички (позицията не се попълва при ръчно задвижване на рампата за качване на количките).

Проверява се изправността на системата за обездвижване на инвалидната количка, изправността на ръчното задвижване на автоматичната рампа или на автоматичния подемник за инвалидни колички и изправността на устройството за звуков сигнал при спиране и потегляне в случай на наличие на незрящи пътници.

Автомобилите трябва да имат външно обозначаване, различно от останалите, чрез поставени знаци, символизиращи трудноподвижни лица.

Устройството за сигнализиране на водача от мястото за инвалидна количка се разполага в близост до мястото за инвалидна количка и на височина 700 - 1500 mm от пода.

Записва се номерът на издадения знак за ПППТИ и неговата валидност. В таблицата за класовете и категория на МПС се зачерква съответната позиция с знак “Х”.

При установяване на несъответствие заключението завършва с “НЕГОДЕН”.

Приключената карта се предоставя на превозвача за възражения и подпис, подписва се от председателя и членовете на комисията и се подпечатва с печата на пункта. Издадената картата за допълнителен преглед е неразделна част от протокола за ПППТИ.

Приложение № 6в - Карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил

- Идентификация на превозвача

Наименованието на фирмата и БУЛСТАТ се вземат от талона за БУЛСТАТ или съдебното решение за създаване на “търговеца”. За превози на територията на страната превозвачът представя застраховка “Злополука” (Гражданска отговорност на превозвача), като в картата се записва № на полицата и валидността й.

- Идентификация на автомобила

Прегледът се извършва, ако не са изтекли повече от десет години от първата регистрация на лекия автомобил. За година на първата регистрация (т. 4) се записва датата на първата регистрация от свидетелството за регистрация.

Данните по т. 1, 2 и 3 се пренасят от протокола за ПППТИ.

- Съответствие с изискванията към надстройката на МПС.

Съпоставя се действителният цвят на автомобила със записания в свидетелството за регистрация. При видимо несъответствие на цвета той се сравнява по каталог. Когато в свидетелството за регистрация е записан “жълт” и установеният по каталога съвпада с поне един от жълтите цветове от него, в картата се отразява заключение “да”. Изисква се автомобилът да бъде трайно боядисан без облепване с фолио.

Броят на местата се сравнява по свидетелството за регистрация и се отразява в картата, като същият не може да надвишава 4+1 места. Минималният брой врати трябва да бъде четири. Автомобилът да не е оборудван за управление от инвалиди или за учебни цели.

Автомобилът се обозначава със знак “такси”, светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано “такси”. Знакът “такси” трябва да бъде трайно закрепен върху покрива на автомобила или върху специално монтирано за целта устройство. Знакът е един и е с размери съгласно приложение № 8 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници. Не се допуска използването на магнитен знак “такси”. В автомобила трябва да има табела с надпис “не работи”.

Стикерите за цените се залепват на видимо отвън място, вдясно на предното стъкло и в салона на арматурното табло, както и на стъклата на двете задни врати. Стикерите са с размери 150 ґ 100 mm на бял фон с черни букви с височина на буквите не по-малка от 5 mm и височина на цифрите не по-малка от 10 mm, с информация за наименование на превозвача, цената на един километър пробег по дневна тарифа, цената на един километър пробег по нощна тарифа, цена на повикване на адрес, първоначалната такса и цената за една минута престой. Не се допуска използването на магнитни стикери. Двуредната лента с шахматно разположени квадрати да е отстрани по цялата дължина на вратите на автомобила, непосредствено под линията на стъклата, с бял и черен цвят и с размери на квадратите 30 ґ 30 mm. Не се допуска използването на магнитна шахматна лента. Размерът на буквите и цифрите на табелите или надписите на наименованието и телефонният номер на превозвача на предните врати на автомобила да е не по-малък от 30 mm. Същите да са трайно закрепени и изписани на кирилица. Извършва се проверка на монтирания електронен таксиметров апарат с фискална памет за съответствие с одобрен тип. Това се доказва с удостоверение за одобрен тип, издадено от Държавната агенция по стандартизация и метрология, съгласно Наредба № 35. В картата се записват номерът на ЕТАФП, номерът на фискалната памет. Проверява се пломбирането и наличието на паспорт на таксиметровия апарат, проверява се съответствието на размера на автомобилните гуми с посочените в паспорта на таксиметровия апарат и работата на светещия индикатор. Ако автомобилът е с радиотелефон, се изисква съответното разрешение за използване на радиочестота. Багажникът трябва да бъде закрит. Тапицерията да бъде здрава и чиста. В случай на поставени допълнителни надписи и емблеми се изисква разрешение от МВР, вписано в позиция 21 на свидетелството за регистрация на автомобила.

В картата се записва номерът на знака за ПППТИ и неговата валидност.

Автомобилът се представя за допълнителен преглед от “превозвача” или собственика на автомобила. При установено несъответствие заключението завършва с “НЕГОДЕН”.

Приключената карта се предоставя на превозвача за възражения и подпис, подписва се от председателя и членовете на комисията и се подпечатва с печата на пункта. Картата за допълнителен преглед е неразделна част от протокола за ПППТИ.

Преходни и заключителни разпоредби § 29. Навсякъде в наредбата думите “министърът на транспорта и съобщенията” и “министъра на транспорта и съобщенията” се заменят съответно с “министърът на транспорта” и “министъра на транспорта”. § 30. Навсякъде в наредбата думите “регионалния отдел на ДАИ” се заменят с “регионална дирекция “Автомобилна администрация”. § 31. Параграф 2, т. 1, относно чл. 8, ал. 1, т. 9 и 10, § 4, относно чл. 10, ал. 3 и § 7, т. 1, относно чл. 13, ал. 1 влизат в сила 6 месеца след обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”. § 32. Параграф 2, т. 1, относно чл. 8, ал. 1, т. 8 влиза в сила 18 месеца след обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”. § 33. Параграф 2, т. 2, относно чл. 8, ал. 3, § 5, относно чл. 10а, § 14, т. 3, относно чл. 30, ал. 4 влизат в сила 3 месеца след обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”. § 34. Параграф 3, относно чл. 8б влиза в сила 6 месеца от датата на обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”. Лицата, притежаващи разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, следва да приведат дейността си в съответствие с чл. 8б най-късно до 18 месеца от обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”. След влизане в сила на § 3 разпоредбите по чл. 8б се прилагат и в случаите на издаване на следващо разрешение при изтичане срока на издаденото разрешение. § 35. Техническите специалисти, включени в комисии за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС към датата на обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”, следва да преминат курс за допълнително обучение в срок до 3 години от тази дата. § 36. Параграф 32 относно приложение № 12 към чл. 8, ал. 5 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. § 37. За техническите специалисти, попълващи и заверяващи сертификат, съгласно Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9/FINAL изискването за преминато допълнително обучение влиза в сила 9 месеца след обнародването на тази наредба в “Държавен вестник”.

Министър: П. Мутафчиев

(Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)