Постановление № 54 от 21 март 2008 г. за приемане на Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили на основата на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 54 ОТ 21 МАРТ 2008 Г. за приемане на Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили на основата на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., приет с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 50 от2006 г. и бр. 26 от 2007 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Приема Актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили съгласно приложение № 1.

Чл. 2. Приема графици и разчети за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили към Актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили съгласно приложение № 2 (поверително).

Заключителни разпоредби § 1. Постановлението се приема на основание чл. 32, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. § 2. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на отбраната. § 3. Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.

Министър-председател: Сергей Станишев

За главен секретар на Министерския съвет: Галина Маринска

Приложение № 1 към чл. 1

Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили

Актуализираният план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили привежда параметрите на приетия с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2004 г. План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. (План 2015) в съответствие с нарасналите изисквания към способностите на въоръжените сили.

Планът е основен документ за изграждането и развитието на способностите на въоръжените сили на Република България. Заложените в него дейности, подходи, методи, практики и визии целят по-ефективното изпълнение на целта, ролите (мисиите) и задачите на въоръжените сили, което ще позволи на държавата по-пълноценно да използва военния инструмент за постигане на интересите си.

Планът е естествено продължение на завършилия първи етап на План 2015. Актуализацията е базирана на резултатите от досегашното изпълнение на План 2015, нивото на амбиция на НАТО, трансформационните процеси в Алианса и изграждането на военни способности на Европейския съюз (ЕС), на опита от участието ни в мисии и операции в отговор на кризи извън територията на страната и е съобразен със заделяните за отбрана ресурси в рамките на планиращия период.

Основните положения и параметри на актуализирания план са в съответствие с приетата от Народното събрание Дългосрочна визия за развитие на войските и силите 2015.

Планът е продукт на съвместната работа на цивилни и военни експерти от Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия и видовете въоръжени сили. Той е отворен документ, подлежащ на развитие и актуализиране в съответствие с отбранителната политика на държавата.

I. Политика за трансформация на отбранителните способности.

1. Защо бе необходимо да се направи актуализация на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили 2015?

Направената в Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната оценка на средата на сигурност и заложените в Дългосрочната визия за развитие на войските и силите 20151 насоки и параметри за развитие на българските въоръжени сили безспорно са актуални и днес2 . Необходимо е обаче три години след старта на План

2 Този извод е направен на базата на извършената в хода на прегледа на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили 2015 оценка и анализ на актуалната среда на сигурност.

2015, който е инструментът за осъществяване на трансформацията на въоръжените ни сили на настоящия етап, да си отговорим на въпроса за неговата ефективност, за това дали той осигури “най-добрите и най-подходящи способности в рамките на съществуващите ресурсни ограничения”3 и нужните темпове за придобиване на тези способности, фокусиран ли е достатъчно равномерно върху основните елементи на въоръжените сили4 , които определят техните способности.

Трансформацията на въоръжените сили не е еднократен акт, а постоянен процес, изискващ непрекъснато управление. Този процес задължително следва да отчитат динамиката на факторите, влияещи върху средата на сигурност, новите тенденции, необходимостта от усъвършенстване на отбранителните ни способности, постигнатото, положителните и негативните аспекти от изпълнението на планираните дейности, балансът между изразходвани средства и постигнати резултати и на базата на отчетеното да се предприемат адекватни действия, водещи до повишаване ефективността на трансформацията. Само тогава може да се осигури ефективност и ефикасност на процеса, т.е. ще се направи максималното въоръжените ни сили да бъдат адекватни на предизвикателствата на средата и следователно да бъдат ефективен инструмент на държавната политика.

2. Какво показа досегашното изпълнение на плана?

2.1. Постижения.

Изминалите три години - първият етап, от изпълнението на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. показаха, че определените роли (мисии) и задачи на въоръжените сили са адекватни на средата на сигурност. Предвидените за изграждане отбранителни способности създават потенциал за тяхното изпълнение.

През този период: Изпълнението на горните задачи повиши ролята и значението на въоръжените сили и постави страната ни сред активните фактори на международната сигурност в региона и в света.

През периода бе оптимизирана структурата на Българската армия на стратегическо и оперативно ниво, като бяха разформировани командванията за материално-техническо осигуряване и на стратегическата комуникационно-информационна система, командванията, пряко подчинени на Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Формира се Съвместно оперативно командване. Това

3 Виж т. 21 от Дългосрочната визия за развитие на войските и силите 2015.

4 Доктрина, организация, личен състав, образование, квалификация, бойна подготовка, въоръжение и екипировка, бойна готовност, защита, поддръжка, военна инфраструктура. повиши ефективността на командване и управление на Българската армия. Придобити бяха нови оперативни способности от видовете въоръжени сили и родовете войски, което им позволи по-ефективно да изпълняват задачите си.

Промененият срок на пълна професионализация на въоръжените сили от 2010 г. на 1 декември 2007 г. бе истинско предизвикателство пред въоръжените сили, с което те се справиха успешно, и от 1 декември 2007 г. Българската армия е изцяло с професионален състав.

2.2. Тенденции: В хода на осъществяване на планираните дейности се проявиха и следните тенденции: 2.3. Дефицит на способности.

Нарасналите в количествено и качествено отношение изисквания към въоръжените сили за придобиване на нови оперативни способности и допуснатото по ресурсни и организационни причини забавяне в тяхното придобиване доведе до дефицит от способности. Това намалява капацитета на въоръжените сили да изпълняват задачите си по отбранителната роля (мисия) и не съответства на политически поетите от страната ни ангажименти в осъществяването на отбранителната политика на съюзите, в които България участва.

2.4. Извод.

Горните изводи и тенденции и политическата ангажираност на страната ни наложиха търсенето на нов баланс между задачите на въоръжените сили, тяхната численост и разполагаемия ресурс.

Този нов баланс цели да осигури възможност за ускорено изграждане и поддържане на адекватни на средата на сигурност способности, които да дават възможност на правителството да осъществява основните цели на отбранителната политика, да гарантира сигурността на страната и гражданите и да изпълнява съюзните си задължения.

3. Времеви обхват и етапи в реализирането на актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили.

Дългосрочността на процеса на придобиване на способности и оперативните ангажименти на въоръжените сили налагат разширяване обхвата на плана до 2018 г. Десетгодишният хоризонт за планиране създава стабилност и управляемост на процеса на планиране на способностите и синхронизира националното отбранително планиране с това на съюзниците.

Опитът от изпълнението на Плана за организационното изграждане и структурата на Българската армия 2010 г., на Плана за организационното изграждане на въоръжените сили на Република България 2004 г. 5 и на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили 2015 г. показва безалтернативно, че подходът за планиране с фиксиран краен срок не е достатъчно ефективен. Той не е адекватен на динамичните изисквания на средата на сигурност. В хода на изпълнението и на трите плана се доказа, че на всеки две-три години е необходим преглед на постигнатите резултати, адаптиране на планирането към промените и конкретизиране на дейностите, предстоящи за изпълнение в следващите две-три години. Динамиката на процесите в областта на сигурността и отбраната, високата степен на непредсказуемост на рисковете и заплахите в днешната и утрешната среда на сигурност налагат цикличността на прегледа като необходимо условие за повишаване ефективността на планиране, а оттам и на разходване на предоставения ресурс за отбрана.

Съюзната практика показва, че на всеки две години е целесъобразно да се извършва преглед на резултатите от изпълнението на десетгодишния план, които да се използват за адаптиране на заложеното в него, а на всяка четвърта година да се удължава хоризонтът на планиране с четири години. По този начин се осигурява непрекъснатост, гъвкавост и реалистичност на планирането и управлението на процеса на изграждане на необходимите способности.

Предимствата на този подход налагат въвеждането му и в българските въоръжени сили. С оглед на това следва до края на 2008 г. да се изготвят необходимите концептуални и организационни документи, осигуряващи стартирането му през 2009 г.

С оглед на този нов подход настоящата актуализация на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили няма да има фиксирана крайна дата, а той ще бъде отворен за автоматично продължение.

4. Средата за сигурност и отбранителната политика.

4.1. Основни изводи от анализа на средата за сигурност и относимостта им към въоръжените сили.

Намирането на необходимия нов баланс на задачи, ресурси и численост наложи преглед на задачите на въоръжените сили въз основа на анализ на средата на сигурност в перспектива до 2015 - 2018 г. 6 Основните изводи от този анализ са: 1. Средата на сигурност ще се характеризира с динамизъм и нарастваща непредвидимост. Предизвикателствата и заплахите ще са много по-разнообразни по характер, по-малко очевидни и по-трудно предсказуеми.

2. През следващото десетилетие не се очаква Република България да бъде изправена пред заплаха от конвенционален военен конфликт, застрашаващ суверенитета и териториалната й цялост. Ако възникне такава заплаха, стратегическото време за предупреждение ще позволи възстановяване, усилване и подготовка на необходимите оперативни способности.

3. Развитието на средата на сигурност и характера на заплахите определят като най-вероятно използването на въоръжените сили в операции в отговор на кризи извън зоната за отговорност на НАТО и територията на ЕС.

4. Наборът от роли и задачи, форми и методи, условия и зависимости при използването на въоръжените сили се увеличава и ще се увеличава значително бързо в съответствие със средата на сигурност.

5. Изграждането и развитието на националните военни способности ще се осъществява в условия на нарастващи потребности и дефицит от ресурси.

За изминалите три години променената парадигма на понятието национална сигурност и предефинирането на националния ни интерес в областта на сигурността и отбраната с присъединяването на страната ни към НАТО и ЕС и новите рискове, заплахи и предизвикателства очертаха още по-ясно проявилите се през последните години тенденции в използването на въоръжените сили. Аморфността на рисковете и заплахите, високата динамичност на процесите и наличието на твърде много неизвестности и неопределености в перспектива налагат усилията да се концентрират все повече върху контрола, превенцията и изпреварването на ескалацията на риска. Намаляването на ресурсите за отбрана налагат повишаване на способностите за противодействие чрез превенция и съюзническа съвместимост.

4.2. Цел на отбраната.

Горните изводи за средата на сигурност не водят до промяна на целта на отбраната. Основната цел на отбраната продължава да бъде гарантирането на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитата на териториалната й цялост, осъществявана в контекста на съюзната система за колективната отбрана (НАТО), Европейската политика за сигурност и отбрана и ефективното ангажиране на националните способности и ресурси.

4.3. Роли (мисии), задачи, операции.

На базата на оценката на средата на сигурност и посочените по-горе тенденции в изпълнението на ролите (мисиите) на въоръжените сили ролите, задачите и възможните за тях операции придобиват следния вид: 6 Оценката на средата на сигурност е част от материалите на прегледа на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили 2015 г., като основните изводи и тенденции от заложеното в План 2015 са валидн и днес.

4.4. Използване на въоръжените сили.

Ролите на въоръжените сили се изпълняват, както следва: А. Отбранителна.

При изключително ниската вероятност територията на Република България и на страните - членки на Алианса, да бъдат заплашени от конвенционална военна заплаха отбранителни задачи на територията на страната и в зоната на отговорност на Алианса е най-малко вероятно да бъдат изпълнявани.

Това не означава, че не трябва да изграждаме и поддържаме способности за изпълнение на тези задачи от мисията, защото безспорно основната цел на въоръжените сили е да защитават мира и да гарантират териториалната цялост, суверенитета и сигурността на страната. Но при тази оценка на средата изграждането и развитието на способности за отбранителна операция става при ясното съзнание, че въоръжените сили ще разполагат с достатъчно време за изграждане на нови и за развитие на съществуващи оперативни способности, необходими за изпълнението на тези задачи. Следователно способностите, необходими за изпълнение на отбранителните задачи, се развиват в степен и насока, позволяващи поддържането им на необходимото за възстановяването им ниво в рамките на разполагаемия ресурс. Ако в бъдеще възникне необходимост, нужният отбранителен капацитет може да бъде достигнат при достатъчен времеви и финансов ресурс. Този процес отчита обстоятелството, че създаването на някои нови способности е дълъг и комплексен процес от технологична, организационна, доктринална и ресурсна гледна точка.

Преценката от гледна точка на днешното ниво на познание кои и колко оперативни способности да бъдат поддържани и развивани за отбранителните операции се прави на принципа за възможно най-висока ефективност в рамките на ограничения ресурс.

Б. Подкрепа на международния мир и сигурност.

Въоръжените сили ще допринасят за посрещане на предизвикателствата и за неутрализиране на рисковете и заплахите пред сигурността все по-често и по-активно в рамките на колективните системи за сигурност.

Това означава, че българските въоръжени сили ще действат в колективна среда и оперативната им съвместимост със силите на съюзниците от НАТО и партньорите от ЕС става изключителен приоритет. Тези действия при все по-активното ангажиране на страната ни с политиката на НАТО и ЕС са и ще бъдат основно извън зоната на отговорност на Алианса и територията на ЕС. Въоръжените сили трябва да предоставят достатъчно като количество способности за реализиране на политиката на двата съюза и наред с това предоставените сили трябва да бъдат в състояние да се разполагат далеч от границите на страната ни и да бъдат в състояние да изпълняват ефективно задачите си в тази среда. Това налага структурата на въоръжените сили да осигурява бойни способности, способности за бойна поддръжка и бойно осигуряване. Участието на българските въоръжени сили в операции в отговор на кризи извън зоната за отговорност на НАТО и територията на ЕС стават приоритет и представляват пряк принос на въоръжените ни сили за защита на националните интереси.

В. Принос към националната сигурност в мирно време.

Необходимите способности за изпълнение на задачите по мисията принос към сигурността в мирно време отчитат обстоятелството, че в държавата съществуват структури, на които са вменени задължения по осигуряване на необходимите способности за изпълнение на задачите по осигуряване на сигурността и подпомагане на населението и стопанството при кризи от невоенен характер.

С оглед на това въоръжените сили предоставят способности за задачите в тази мисия при недостиг на способности от задължените за това структури и в рамките на вече изградените и налични оперативни способности.

5. Ниво на амбиция.

Съобразно достигнатите и планираните за придобиване способности на въоръжените сили националното ниво на амбиция за участие в мисии и операции в отговор на кризи извън зоната на отговорност на НАТО и територията на ЕС е: Така определеното ниво на амбиция подлежи на преоценка в рамките на цикличните прегледи на планирането.

6. Метод на планиране и на управление на развитието на въоръжените сили.

Качеството на методите и механизмите на планиране предопределя изграждането на необходимите способности при ефективно разходван ресурс. Затова всяка организация търси подобряване на качеството на планиращите процеси.

Съвременната теория и съюзната практика определят планирането, базирано на способности, като най-ефективното планиране при висока степен на неопределеност. Този метод позволява изграждане на способности, необходими за посрещане на широк спектър от предизвикателства и условия, при отчитане на ресурсните възможности. Той осигурява ефективно транслиране на политиката в отбранителни способности чрез анализа на съществуващата и предвижданата среда на сигурност и съответните сценарии, а това е гаранция за ефективно изпълнение на отбранителните задачи, следователно и на самата политика.

Планирането, базирано на способности, най-ефективно дава отговор на три взаимносвързани предизвикателства пред въоръжените сили: Тези предимства на планирането, базирано на способностите, налагат ускорено системата, в която този метод работи във въоръжените сили, а именно системата за управление на развитието на въоръжените сили да достигне пълните си оперативни способности.

Системата за управление на въоръжените сили осигурява процеса на определяне и изграждане на необходимите отбранителни способности в рамките на разполагаемия ресурс.

Тя се състои от три взаимносвързани системи: На този етап в Министерството на отбраната функционират две от подсистемите - интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана и системата за отбранителна аквизиция. За да се осигури ефективност на метода на планиране, базиран на способностите, е необходимо да започне да функционира и системата за определяне на необходимите оперативни способности и да се подготвят нейните основни планиращи документи, като сценарии, таблица на градивните елементи на въоръжените сили и техните способности и други. Това изисква до края на 2008 г. в съответствие с настъпилите промени всички концептуални и организационни документи на системата за управление на развитието на въоръжените сили да бъдат осъвременени.

Чрез стартирането на системата за необходимите оперативни способности ще се осигури по-голяма ефективност на процеса на отбранително планиране, а следователно и възможност за по-ефективно разходване на предоставения ресурс за отбрана и по-бързо придобиване на необходимите отбранителни способности.

7. Хората в отбраната.

Набирането и мотивирането на хора с високи качества за отбраната и въоръжените сили е от критична важност за трансформацията. Демографските и социалните фактори правят това все по-трудно, но способността на въоръжените сили да изпълняват ефективно задачите си зависи и все повече ще зависи от способността на армията да има достатъчно добре тренирани и мотивирани мъже и жени. Затова в следващите години най-голямото предизвикателство пред ръководството на въоръжените сили ще бъде набирането, подготовката и задържането на личния състав.

Това изисква дългосрочна, финансово обоснована и насочена към реалните, съвременни интереси на хората програма. Необходимо е да се преосмисли съществуващата система на набиране, задържане, подготовка и кариерно развитие на хората в отбраната. Без промени в сега съществуващата система няма да се постигне желаният ефект.

В тази насока стартиралите в Министерството на отбрана процеси на разработка на нова концепция за кариерно развитие на военнослужещите и концепция за резерва са добро начало, което трябва да приключи през 2008 г. и да послужи като основа за разработване на атрактивен социален пакет за хората в отбраната. Необходимо е да се преценят предимствата и недостатъците на сега съществуващата система на централизирано разпределение на някои социални придобивки и възможността да се приложи принципът парите да бъдат при хората и те самостоятелно да преценят възможностите за задоволяване на потребностите си. Само по този начин Министерството на отбраната ще може да се превърне в модерен и справедлив работодател, отчитащ натиска на развиващия се пазар на труда.

Безспорно е, че намаляването на числеността на въоръжените сили през последните десет години се отразява на ефективността на съществуващата военнообразователна система. В Министерството на отбраната се осъществява процес на цялостен преглед на военнообразователната система, който следва да приключи през 2008 г., и въз основа на него да се предприемат дейности за нейното преструктуриране с цел повишаване качеството на военното образование.

Въпреки постигнатите в областта на квалификацията на личния състав определени успехи чрез разкриването през 2007 г. на сержантските колежи и курсовете за квалификация, дейността трябва да продължи, за да осигури непрекъснатост на процеса на захранване на системата с необходимия брой добре подготвени професионалисти.

Най-високото натоварване на хората в системата е по време на участието им в мисии и операции. Успехът на мисиите и операциите и личното оцеляване зависят не само от екипировката, а много повече от подготовката, дисциплината, колективния боен дух. Именно затова провеждането на добра бойна подготовка трябва да бъде приоритет както от гледна точка на постигане на необходимите оперативни способности, така и от гледна точка на грижата за хората.

Едно от ключовите предизвикателства на трансформацията е намирането на баланс между инвестициите в хората и бойната техника. За да се постигне оптималният баланс, е необходимо политиката по отношение на хората в отбраната да бъде активна и динамична, така както е динамичен и самият човешки ресурс. Само тогава тази политика ще даде резултат и ще гарантира на въоръжените сили най-важния ресурс - хората.

8. Развитие на системата за единната логистика.

Опитът от участието на Българската армия в мисии и операции от различен характер показва, че съществува дефицит на логистични способности за ефективно и ефикасно логистично осигуряване на войските и силите както на територията на страната, така и зад граница.

Сложните функционални взаимовръзки на органите по планиране и изпълнение, както и проблемите в някои функционални области, като снабдяване с материални средства, инфраструктура, метрология и др., затрудняват нормалното осигуряване на Българската армия. С оглед на това задачата за достигане на пълни оперативни способности на системата за логистика на Българската армия е от изключителна важност.

Трансформацията на системата ще се осъществи чрез интеграция на структури на стратегическо и оперативно ниво и обединяване на трите основни области на логистиката - придобиване на отбранителни продукти, логистични услуги и потребление на придобитите материални ресурси.

В процеса на организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили основните приоритети в развитието на системата за логистично осигуряване са: 9. Развитие на системите C4I.

Насоките за развитието на C4I остават така, както са определени в План 2015, като оперативната архитектура на системата се определя от новата организационно-щатна структура, утвърдена с настоящия план.

Изграждането и развитието на C4I системите е приоритетна задача за българските въоръжени сили, тъй като осигурява повишаване на оперативните им способности и ги прави оперативно съвместими. Технологията за развитие на системата C4I в следващите години ще бъде в посока на централизация на комуникационно-информационната поддръжка и постигане на мрежово-центрични способности. Във връзка с това ефективното интегриране на създадения и създавания комуникационен и информационен ресурс не само на въоръжените сили, но и на другите държавни структури, ще бъде основно изискване.

Приоритетното изграждане на съвременни комуникационно-информационни системи ще доведе до трансформация на обслужващия ги личен състав и освобождаване на човешки и финансов ресурс, който може да бъде използван за повишаване на оперативните способности.

10. Развитие и усъвършенстване на нормативната база, на доктриналните, концептуалните, планиращите и ръководните документи.

В последните години настъпиха значителни промени в разбирането и практиката на управление на отбраната и въоръжените сили, които безспорно налагат преосмисляне на нормативната база, регламентираща правоотношенията в сферата на отбраната. Наред с това развитието на ролите и задачите на въоръжените сили, на оперативните изисквания и военния професионализъм предполагат също необходимостта от модерна нормативна база. За да бъде тази промяна ефективна, е необходимо да се разработят визии за реинженеринг на военната институция на стратегическо ниво на управление, за кариерното развитие на военнослужещия, за резерва, за системата за набиране и задържане, за военнообразователната система като елементи на трансформацията. Яснотата и прецизността на тези визии са гаранция за качеството на нормативната база, предпоставят в перспектива ефективността на системата и ще създадат възможност да се подготвят необходимите устройствени и други закони, осигуряващи нормативната основа на отбраната и въоръжените сили.

За изминалите три години от изпълнението на План 2015 българските въоръжени сили придобиха значителен теоретичен и практически опит. Работата в многонационална среда, прилагането на съвременни стандарти, практики, техники, процедури, участието в операции неизбежно водят до необходимостта от промяна в националните доктринални и концептуални документи на въоръжените сили. Много нови принципи се утвърдиха в работата на армията - съвместност, многонационалност, оперативна съвместимост. Други, като работа в мрежова среда и делегиране на управленски/командни правомощия на възможно най-ниските тактически нива, тепърва се утвърждават и също трябва да намерят своето концептуално и доктринално отражение. Йерархичният характер на набора от концептуални и доктринални документи логично предполага приемането на стратегия за национална сигурност като отправна точка за актуализирането им.

11. Ресурсно осигуряване на отбраната.

В българското общество и сред политическите среди съществува широк консенсус относно важността въоръжените сили да бъдат ефективен инструмент на новата българска политика, да бъдат с висок професионализъм, добре подготвени и екипирани. Въпреки това комбинация от фактори, произтичащи от необходимостта страната ни да ускори икономическото и социалното си развитие, повишаването на разходите за енергия и стратегически суровини и необходимостта от придобиване на високотехнологично оборудване и общо повишаване на разходите за операции на въоръжените сили, оказват натиск върху бюджета за отбрана.

Основно условие за ефективното изпълнение на заложените в настоящия план дейности и следователно за придобиването на необходимите на въоръжените сили оперативни способности е гарантираното в дългосрочна перспектива на разполагаемия ресурс за отбрана. Тук не става въпрос за това колко, а за сигурността на получаване на предварително определения размер, защото процесът на изграждане на оперативните способности не може да се побере в рамките на една бюджетна година, а има дългосрочен характер.

С Решение № 706 на Министерския съвет от 2007 г. е определена прогнозната бюджетна рамка за 2008, 2009 и 2010 г. Съгласно него предвиденият за отбрана ресурс за 2009 г. е 1,98 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2010 - 1,89 на сто. На 8 ноември 2007 г. Министерският съвет прие Решение № 713 за стартиране на прегледа на План 2015, в което посочи, че правителството ще продължи да се стреми да заделя 2,6 на сто от брутния вътрешен продукт за отбрана. Неяснотата по отношение на дългосрочното финансово осигуряване намалява ефективността на разходите, предоставени за отбрана.

Намирането на вътрешен ресурс за придобиване на необходимите на въоръжените сили нови оперативни способности бе една от причините за създаването на актуализирания План за изграждане на въоръжените сили. Една от основните цели на този план е ускореното деактивиране на способности, които не са необходими от гледна точка на днешната оценка на средата на сигурност, и насочване на освободения от това ресурс към два основни приоритета: задържане на личния състав и ускорено придобиване на способности за декларираните сили.

Повишаването на ефективността на разходване на финансовия ресурс в дългосрочен план ще продължи да бъде приоритет в управлението на въоръжените сили. Нашата цел по отношение на структурата на бюджета е в краткосрочен план да подобрим съотношението на основните направления на бюджетните разходи, като увеличаваме капиталовите разходи за сметка на текущите. Това може да бъде постигнато само ако направеното редуциране на личния състав, въоръжение и техника и инфраструктура не бъде последвано от редуциране на относителния дял от брутния вътрешен продукт, отделян за отбрана.

12. Критерии за ефективност на трансформацията.

Трансформацията на въоръжените сили е процес, който трябва да осигури бойна ефективност на въоръжените ни сили, позволяваща им да изпълняват успешно днешните и утрешните задачи. За постигането на тази цел процесът на трансформация изисква да се фокусираме върху придобиването на следните способности: Многонационалност. Многонационал-

II. Организационно изграждане и развитие на въоръжените сили

1. Функционална структура на въоръжените сили.

Република България изгражда и развива въоръжени сили за осигуряване на необходимите отбранителни способности, адекватни на ролите (мисиите) на отбраната и произтичащите от тях задачи в системата за колективна отбрана и за реализация на ангажиментите на страната по международни договорености в рамките на предоставения ресурс.

Във функционално отношение въоръжените сили се състоят от: = Активни сили.

= Резервни сили.

Активните сили са: Сили за развръщане - формирования от въоръжените сили с висока и ниска степен на готовност, способни за изпълнение на задачи в целия спектър от мисии на НАТО на територията на Алианса по смисъла на член 5 от Вашингтонския договор или извън нея (не по член 5) в отговор на кризи от военен и невоенен характер. Основа на силите за развръщане са декларираните сили за НАТО, ЕС и за участие в регионални инициативи.

Силите за развръщане се състоят от щатни и модулни формирования, включващи в състава си бойни подразделения, формирования за бойна поддръжка и формирования за осигуряване, както и елементите от въоръжените сили, изпълняващи задачи по наблюдение и контрол на режима на въздухоплаването като част от интегрираната система за ПВО на НАТО, защита на въздушното пространство от несанкционирани влитания и по наблюдение и защита на морските пространства.

Сили за поддръжка - формирования от видовете въоръжени сили, логистични и комуникационно-информационни поделения, осигуряващи и поддържащи въоръжените сили на територията на страната, военноучебни заведения, центрове и полигони, представителни поделения и здравни заведения.

Активните сили са с различна степен на готовност, като са планирани за изпълнение на задачи при кризи от различен характер, внезапно или с последващо нарастване на усилията както на територията на страната, така и извън нея за изпълнение на международни и коалиционни ангажименти.

Срокове за готовност за използване на активните сили: Сили с висока степен на готовностна въоръжените сили са формирования от въоръжените сили, комплектувани с личен състав над 90 на сто, въоръжение и техника на 100 на сто.

Част от формированията с висока степен на готовност формират Силите за незабавно действие. Съставът на Силите за незабавно действие, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя ежегодно със заповед на министъра на отбраната.

Сили с ниска степен на готовност са формирования от въоръжените сили, комплектувани със 70 на сто личен състав.

Силите за развръщане и Силите за поддръжка имат готовност за използване в съответствие с Директивата за бойната готовност на Българската армия.

Резерв: За попълване на въоръжените сили с личен състав при кризисна обстановка и за военно време се подготвя и поддържа резерв, който бива постоянен и мобилизационен.

2. Организационна структура на въоръжените сили.

Настоящият план стартира процеса на трансформация на стратегическото ниво на управление на въоръжените сили с цел подобряване ефективността на управление и изграждане на единна интегрирана институция.

До разработването на цялостна визия за трансформация на стратегическото ниво на управление на въоръжените сили организационната структура на Българската армия остава съгласно определеното в План 2015 при следните промени: От 1 юни 2008 г. управленията в Генералния щаб на Българската армия се трансформират в дирекции: “Личен състав”, “Войсково разузнаване”, “Операции”, “Логистика”, “Стратегическо планиране”, “Комуникационни и информационни системи”, “Подготовка на войските и силите”.

На оперативно ниво Съвместното оперативно командване се преструктурира и поема функциите по планиране и провеждане на операциите от Генералния щаб и щабовете на видовете въоръжени сили.

На тактическо ниво трансформациите осигуряват прегрупиране на оперативните способности с цел повишаване на ефективността за изпълнение на задачите.

Функциите на структурите на Българската армия са: Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във видовете въоръжени сили, като изпълнява следните функции: За изпълнение на функциите си организационно Генералният щаб включва: Осигуряващите и поддържащи поделения включват инспекции, служби, части и подразделения.

Свързочната бригада осигурява комуникационно-информационната поддръжка на органите за управление на държавата и въоръжените сили на Република България при изпълнение на мисиите и произтичащите от тях задачи.

Логистичната бригада осигурява логистична поддръжка на Българската армия чрез приемане, водене на отчет, съхранение, ремонт и поддръжка, транспортиране и доставка, бракуване на въоръжението, техниката и другите материални средства.

Съвместното оперативно командване е структура на оперативно ниво за планиране и провеждане на съвместни операции за изпълнение на задачите на въоръжените сили, за провеждане на съвместни учения и тренировки.

Сухопътните войски подготвят съединения, части и подразделения за участие съвместно с другите видове въоръжени сили в операции под ръководството на Съвместното оперативно командване по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната. Тази роля Сухопътните войски осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия.

Военновъздушните сили подготвят съединения, части и подразделения за участие в операции. Под оперативното командване и управление на Съвместното оперативно командване гарантират въздушния суверенитет и сигурността на страната и съвместно с останалите видове въоръжени сили гарантират териториалната й цялост. Тази мисия Военновъздушните сили осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия.

Военноморските сили подготвят съединения, части и подразделения за участие в операции. Под оперативното командване и управление на Съвместното оперативно командване гарантират морския суверенитет, защитата на териториалнoто море, защитават интересите на страната в морските пространства и във взаимодействие с другите видове въоръжени сили гарантират сигурността и териториалната цялост на страната. Тази мисия Военноморските сили осъществяват в системата на колективна система за сигурност и отбрана, като поддържат способности за участие в изпълнението на мисиите и задачите на Българската армия.

Служба “Военна информация” добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на националната сигурност и отбрана.

Служба “Военна полиция” осъществява поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и във въоръжените сили.

Военномедицинската академия осъществява медицинското осигуряване на въоръжените сили, профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на личния състав.

3. Комплектуване с въоръжение и техника.

Комплектуването на Българската армия с основно въоръжение и бойна техника е съгласно таблицата.

Забележка. В базите за съхранение на Сухопътните войски, авиационните бази на Военновъздушните сили и военноморските бази на Военноморските сили се съхранява известно количество бойна техника и въоръжение, която се използва за подмяна на оперативно готовите средства при планови ремонти, подмяна на излезли от строя образци и резервни части.

4. Модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили.

С оглед на настъпилите промени в числеността и структурата на въоръжените сили до края на 2008 г. ще се даде приоритет на проектите за модернизация при отчитане на необходимостта от придобиване на способности за участие в операции в отговор на кризи извън територията на страната.

III. Основни източници на информация за финансовите параметри на актуализацията на плана.

1. Основни източници на информация: Въпросник за отбранително планиране на НАТО - 2006 г., и коригираната предварителна национална позиция по предложенията на НАТО за Цели на въоръжените сили 2008 г.

Потребният финансов ресурс за осигуряване издръжката на личния състав и бойната подготовка на подразделенията за изпълнение на целите на въоръжените сили и проектите за модернизация, за които има сключени договори, е разчетен в съответствие с Методика за изготвяне на норми и лимити за отбранителните разходи и Сборник норми и лимити за разходи на отбранителни ресурси за личен състав, въоръжение и техника, с актуални данни за 2008 г.

2. Очакван размер на бюджета за отбрана за периода.

Съгласно Решение № 713 на Министерския съвет от 2007 г. българското правителство ще продължи да се стреми да отделя 2,6 на сто от брутния вътрешен продукт на страната за отбрана.

В съответствие с разпоредбите на Закона за устройството на държавния бюджет Министерският съвет ежегодно одобрява бюджетна прогноза за следващите три години, като предвижданите в нея параметри ежегодно се актуализират. Разходният таван за 2008 г. и бюджетната прогноза за периода 2009 - 2010 г. бе одобрена с Решение № 706 на Министерския съвет от 2007 г. Съгласно нея за 2009 г. бюджетът за отбрана ще бъде 1,98 на сто от брутния вътрешен продукт, а за 2010 г. - 1,89 на сто.

За периода 2011 - 2018 г. данните за прогнозната макрорамка за отбрана са изискани и предоставени от Министерството на финансите. Продължаването на тенденцията разходите за отбрана в средносрочен аспект да се определят с тригодишната бюджетна прогноза поставя ефективността на дългосрочното планиране на голямо изпитание и затруднява процеса на придобиване на необходимите отбранителни способности в нужното качество, количество, срок и при минимален разход на ресурс.