Постановление № 236 от 3 август 2011 г. за приемане на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 236 ОТ 3 АВГУСТ 2011 Г. за приемане на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии.

Заключителни разпоредби § 1. Отменя се Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 39 от 2004 г., бр. 6 от 2005 г., бр. 1 и 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 38 от 2010 г. и бр. 19 от 2011 г.). § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

НАРЕДБА за оценка на поземлени имоти в горски територии

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на: 1. цени при сделки с поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост; 2. цени на отделно стоящи дървета в горски територии и извън тях; 3. цени за учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост; 4. цени за учредяване право на ползване и сервитути върху поземлените имоти в горски територии; 5. цени за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии; 6. цени на поземлени имоти в горски територии, за които нормативен акт или държавен орган изисква оценка и в закон не са определени други условия и ред за изготвяне на оценката; 7. стойности на обезщетения при отчуждаване на поземлени имоти в горски територии; 8. стойности на щети, нанесени върху поземлени имоти в горски територии; 9. застрахователна и ипотечна стойност на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 2. Поземлен имот в горска територия е имот, отразен в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост като гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за горите (ЗГ).

Чл. 3. Цената на поземления имот в горска територия е неговата парична стойност към точно определена дата в зависимост от: 1. пазарната конюнктура; 2. стойността на земята и насаждението; 3. специалните полезни функции на гората; 4. местонахождението на имота.

Чл. 4. (1) Цените и стойностите по чл. 1 се определят чрез оценка, посочена в доклад, при условията и по реда на наредбата.

(2) Оценката се изготвя от правоспособен независим оценител на поземлени имоти в горски територии, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО).

(3) При изготвянето на оценката се използват методи на оценяване, които са международно признати, допустими или предвидени от българското законодателство и възприети като стандарти за бизнес оценяване.

(4) Оценките се изготвят, като се използва един или няколко от следните методи: 1. метод на сравнимите продажби; 2. метод на приходната стойност; 3. аналитичен метод (метод на доходната стойност с пазарен множител).

(5) Оценката е валидна 12 месеца от датата, посочена в оценителския доклад.

Чл. 5. (1) Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) създава база данни от информацията за извършените възмездни разпоредителни сделки с поземлени имоти в горски територии по населени места.

(2) Ежегодно ИАГ издава и публикува на електронната си страница бюлетин за пазарните цени на поземлените имоти в горски територии, който е неразделна част от информационната й система.

Глава втора

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНА ЦЕНА ЗА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ Чл. 6. (1) Пазарна цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на осреднените цени от сделки с поземлени имоти в горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

(2) Оценителят определя пазарна цена за поземления имот в горска територия като средна от цените на пазарни аналози по метода на сравнимите продажби.

(3) Пазарен аналог е сделка с имот, подобен на оценявания, който се намира в землището на същото населено място.

(4) Оценителят използва информацията за вписаните сделки на пазарни аналози, сключени между частни лица през последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, като не допуска случаен подбор.

(5) Когато оценителят не може да определи цена по ал. 2 поради липса на информация, могат да се използват пазарните цени за поземлените имоти в горски територии за населеното място, в което попада имотът, съгласно бюлетин, издаден от ИАГ.

(6) Когато оценителят не може да определи цени по реда на ал. 2 и 5, в заключението на оценителския доклад се посочва, че не може да се определи пазарна цена.

Глава трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОРМАТИВНА ЦЕНА ЗА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Раздел I

Оценка на земята Чл. 7. (1) Цената на земята според средните стойности на земята по типове месторастения се определя съгласно приложение № 1.

(2) Цената на земята на незалесените площи в имота, за които не може да се определи тип месторастене, е равна на цената на земята на нелесопригодни площи по приложение № 1.

(3) Цената на земята на застроените площи в имота се определя според типа месторастене на земята, определен в действащия горско-стопански план или програма за съответния подотдел, в който те са разположени. Когато за съответния подотдел не е установено месторастене, се приема това на най-близко разположения до застроената площ подотдел, в който по горскостопански план или програма е определено месторастене.

(4) Курортните местности и курортите от национално и местно значение се определят съгласно приложение № 2. (5) Към цената по ал. 1 се прибавя добавка съгласно приложение № 3 според местоположението и категорията на населеното място, в което попада имотът.

(6) Цената, определена по ал. 5, е базисна цена на земята.

Раздел II

Оценка на насаждението Чл. 8. (1) Оценката на насаждението може да се изготви чрез преки изчисления или по опростен начин чрез парични таблици.

(2) Оценка на насаждението чрез парични таблици не се допуска при изчисляването на цените и обезщетенията по чл. 24 – 28.

(3) Оценката на насаждението чрез парични таблици се прилага при площ на имота над 50 ха, както и при: 1. оценките по чл. 29 – 30; 2. издаване на актове за държавна собственост; 3. делба; 4. уедряване на имоти.

(4) Възложителят определя по какъв начин да се извърши оценката на насаждението, когато табличният метод е допустим.

Чл. 9. (1) Цената на насаждението е сума от стойностите на елементите гора, от които се състои насаждението.

(2) Елемент „гора“ е част от насаждението, максимално еднородна по своите таксационни показатели.

(3) За целите на оценката разновъзрастните насаждения се разделят на три елемента гора: І, ІІ и ІІІ клас на дебелина.

(4) Стойността на елемента гора е равна на стойността на просто насаждение със същите параметри и с площ, равна на парциалната площ на елемента.

Чл. 10. (1) Стойност на дървесината на корен в сегашна възраст е стойността на насаждението в деня на оценката, изчислена въз основа на дохода, който може да се получи, ако дървесината от насаждението се добие при средни добивни разходи и се продаде по средна пазарна цена.

(2) Очакваема стойност на насаждението е стойността на насаждението в деня на оценката, изчислена на база бъдещи (очакваеми) доходи от това насаждение в турнусна възраст.

(3) Стойността на насаждение, което е достигнало или надминало турнусна възраст, е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

(4) Когато насаждението не е достигнало турнусна възраст, се изчислява очакваема стойност и стойност на дървесината на корен в сегашна възраст. За стойност на насаждението се приема по-голямото от тези две числа.

(5) Стойността, определена по ал. 3 и 4, е цена на насаждението.

Чл. 11. (1) Цената на надлесните и отделно стоящите горски дървета се определя чрез цените по категории дървесина съгласно приложение № 4 или по парични таблици за единични дървета съгласно приложение № 19.

(2) Цената на насаждението в нелесопригодните площи е равна на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст.

Чл. 12. Стойността на дървесината на корен в сегашна възраст се определя, като от приходите от продажба се приспаднат разходите за сеч, първична обработка и извоз.

Чл. 13. Приходите от продажба на дървесината се получават, като запасът се сортиментира и обемите по категории дървесина се умножат по съответните им цени съгласно приложение № 4.

Чл. 14. (1) Турнусът на сеч се определя съгласно приложение № 5 според стопанския клас за оценяваното насаждение.

(2) В горските територии със специални полезни функции, в които се предвижда удължаване на възобновителния период, турнусът на сеч се увеличава с един клас на възраст.

(3) За стопански клас „Изборен“ се приема условен 120-годишен турнус.

(4) В случаите по чл. 9, ал. 3 за елементите гора от І клас на дебелина се приема средна възраст 40 г., за елементите гора от ІІ клас на дебелина – 80 г., и за елементите гора от ІІІ клас на дебелина – 120 г.

Чл. 15. (1) Кубирането и сортиментирането на насажденията се извършва с някои от утвърдените от ИАГ програмни продукти или разредни обемни и обемно-сортиментни таблици съгласно приложения № 6 и 7 или таблици за цели насаждения съгласно приложение № 8.

(2) Класът на сортиментност на насаждението се определя съгласно приложение № 9. Когато насаждението е в първата половина на турнусната възраст, условно се приема I клас за иглолистните, II клас за широколистните високостъблени и ІІІ клас за издънковите насаждения.

(3) Използваните методи за кубиране и сортиментиране задължително се посочват в доклада за оценка.

Чл. 16. (1) Средните разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището се определят по дървесни видове и категория дървесина съгласно приложение № 10.

(2) Разходите за сеч и първична обработка на дървесината от приложение № 10 се коригират с коефициент, който отчита трудността на сечището, съгласно приложение № 11.

Чл. 17. (1) Средните разходи за извоз на дървесината при средна трудност на терена се определят по дървесен вид, категория дървесина и извозно разстояние съгласно приложение № 12.

(2) Разходите за извоз се коригират с коефициент, който отчита трудността на извозния път, съгласно приложение № 13.

Чл. 18. (1) Очакваемата стойност за просто насаждение се изчислява по формулата на Блуме: e = au . f + c. (1 – f), където е е очакваемата стойност на насаждението; au – стойността на насаждението в турнусна възраст; c – разходите за създаване на насаждението; f – факторът на възрастта.

(2) Стойността на насаждението в турнусна възраст се определя аналогично на стойността на дървесината на корен в сегашна възраст въз основа на прогнозни таксационни показатели, изчислени в турнусна възраст.

(3) Разходите за създаване на насаждението при средна трудност на терена се определят според дървесния вид и произхода му съгласно приложение № 14.

(4) За отчитане условията на терена разходите по приложение № 14 се умножават с коефициент на трудност съгласно приложение № 15.

(5) Стойността на насаждението в турнусна възраст и разходите за създаване се изчисляват по цените, посочени в съответните приложения.

(6) Факторът на възрастта се определя по приложение № 16 според дървесния вид, бонитета и фактора на възрастта в проценти. Факторът на възрастта в проценти се определя като отношение между сегашната и турнусната възраст.

(7) Когато очакваемата стойност по ал. 1 е по-ниска от разходите за създаване на насаждението, се приема, че очакваемата стойност е равна на разходите за създаване на насаждението.

(8) Очакваемата стойност на насажденията във временно обезлесени площи (сечища и пожарища) е равна на разходите за създаване с определените дървесни видове, като произходът на гората се приема за изкуствен.

Чл. 19. (1) За изчисляване на очакваемата стойност на насаждението се определят прогнозни параметри към турнусна възраст.

(2) Прогнозната средна височина и прогнозният среден диаметър се определят по приложение № 17 и/или по таблиците за растеж и производителност за цели насаждения в случаите, когато не могат да бъдат определени по приложение № 17.

(3) Прогнозният обем на клоните се определя по турнусна възраст и таблица за процент на клоните от стъбления обем по дървесни видове и възраст.

(4) Прогнозният клас на сортиментност е равен на класа на сортиментност в сегашна възраст.

(5) Прогнозната пълнота на насаждението се определя по приложение № 18 въз основа на сегашната му пълнота и сегашната възраст на основния дървесен вид.

(6) Прогнозната пълнота е равна на сегашната пълнота при: 1. несклопени и тополови култури; 2. издънкови насаждения; 3. насаждения в лошо състояние; 4. насаждения, в които строежът по пълнота в момента на оценката е силно неравномерен.

(7) Заетостта на сечището от препятствия, извозното разстояние и категорията на извозния път не се променят в турнусна възраст.

(8) Прогнозният нормален стъблен запас се изчислява по таблиците за растеж и производителност за цели насаждения. Към стъбления запас се добавя обемът на клоните по ал. 3.

(9) Сортиментирането в турнусна възраст се извършва по сортиментни таблици за цели дървостои чрез: 1. средна височина, среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст; 2. среден диаметър и клас на сортиментност в турнусна възраст; 3. програмни продукти, утвърдени от ИАГ.

Чл. 20. Стойността на декоративната горскодървесна растителност, която не може да се изчисли по реда на чл. 9 – 19, се определя по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с Постановление № 151 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1991 г.; попр., бр. 84 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 107 от 2000 г. и бр. 81 от 2003 г.).

Чл. 21. (1) Паричните таблици са таблици в стойностно изражение, чрез които пряко се определя паричната равностойност на отделно дърво или насаждение.

(2) Цената на единичните дървета се определя в зависимост от диаметъра на гръдна височина и височината на оценяваното дърво по парични таблици за единични дървета съгласно приложение № 19.

(3) Цената на насаждението се определя в зависимост от средната възраст на оценяваното насаждение, извозното разстояние и бонитета по парични таблици за цели насаждения.

(4) За насаждения, които са достигнали или надминали турнусна възраст, при оценката се използват парични таблици за стойност на дървесината на корен съгласно приложение № 20.

(5) За насаждения, които не са достигнали турнусна възраст, при оценката се използват парични таблици по приложение № 20 и приложение № 21. За цена на насаждението се приема по-високата стойност.

Раздел ІІІ

Базисна цена на поземлените имоти в горски територии Чл. 22. (1) Базисната цена на поземлен имот в горска територия е сума от базисната цена на земята и цената на насаждението.

(2) В определени райони на страната се създават зони за особена защита от урбанизация, в които базисната цена по ал. 1 се умножава с коефициент съгласно приложение № 22.

(3) Когато имотът попада в земи в ограничителните строителни линии на пътищата, само площта в ограничителната строителна линия на пътя се умножава с коефициент съгласно приложение № 22.

(4) Базисната цена по ал. 1 и 2 се закръглява до цяло число в левове.

Глава четвърта

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИ ПРИ СДЕЛКИ С ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ В ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ

Раздел І

Оценки на поземлени имоти в горски територии Чл. 23. (1) Цената при продажба на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 7 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

(2) Цената при уедряване на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се приема по-високата стойност.

(3) Цените при непарични вноски, издаване на актове за държавна собственост, делба и други случаи, за които нормативен акт изисква оценка на имота, са равни на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

Чл. 24. (1) При замени на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 35 ал. 3 ЗГ цената за замяна на оценявания имот по чл. 22, ал. 1 е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се приема по-високата стойност.

(2) При замени на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 35, ал. 3 ЗГ цената за замяна на оценявания имот, намиращ се в зони за особена защита от урбанизация, се определя, като към цената на имота, определена по реда на глава трета, се прибавя половината от стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

Чл. 25. (1) Цената за учредяване право на строеж за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 54, ал. 1 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 30 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) Цената на учреденото право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за по-кратък период се редуцира пропорционално на срока.

(3) Цената за учредяване безсрочно право на строеж върху поземлени имоти в горски територии по чл. 54, ал. 1 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глава трета.

Чл. 26. (1) Цената за учредяване на сервитут за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 61, ал. 1 и обезщетението за учредения сервитут по чл. 64, ал. 3 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 10 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) Цената за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии по чл. 61, ал. 1 ЗГ е равна на цената на имота, определена по реда на глава трета.

(3) Обезщетението за учредяване на безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии по чл. 64, ал. 3 ЗГ е равно на цената на имота, определена по реда на глава трета.

(4) Цената за учредяване право на ползване за срок 10 години върху поземлени имоти в горски територии по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 20 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(5) Цената за право на ползване и сервитути върху поземлени имоти в горски територии за по-кратък срок от определения в ал. 1 и 4 се изчислява, като се редуцира пропорционално на срока.

Чл. 27. (1) Цената при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по чл. 73, ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 30 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

(2) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, към цените по ал. 1 се прибавя стойността на дървесината на корен в сегашна възраст за оценяваното насаждение.

(3) Цената при промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по чл. 73, ал. 1, т. 3 и 4 ЗГ е равна на сумата от цената на насаждението и 70 на сто от цената на имота, определена по реда на глава трета, като цената на земята по чл. 7, ал. 6 се увеличава със стойността на пазарен множител съгласно приложение № 23.

Чл. 28. Стойността на обезщетението при отчуждаване на поземлени имоти в горски територии е равна на цената на имота, определена по реда на глави втора и трета, като се взема по-високата стойност.

Чл. 29. (1) Застрахователната стойност на поземлени имоти в горски територии е равна на цената на насаждението.

(2) Цената на насаждението се определя по парични таблици за стойност на дървесината на корен за цели насаждения съгласно приложение № 20, ако възложителят не разпореди друго.

Чл. 30. (1) Ипотечната стойност на поземлени имоти в горски територии се определя като сума от базисната цена на земята, определена по реда на чл. 7, ал. 6, и цената на насаждението.

(2) Цената на насаждението се определя по реда на чл. 21, ал. 4 и 5, ако възложителят не разпореди друго.

Чл. 31. Цените, определени по реда на чл. 23 – 30, се закръгляват до цяло число в левове.

Раздел ІІ

Оценка на щети върху поземлени имоти в горски територии Чл. 32. Щета е обстоятелство, в резултат на което се намалява цената на имота.

Чл. 33. (1) Стойността на щета, нанесена върху поземлени имоти в горски територии, която не е административно нарушение по ЗГ, се определя по реда на наредбата като разлика между цената на имота преди и след настъпване на събитието.

(2) При определяне цената на имота преди настъпване на събитието се използват данни от действащия горскостопански план или програма, както и информация за действителното състояние на имота.

(3) При определяне цената на имота след настъпване на събитието при изчисляване на разходите за създаване на насаждението произходът на гората се приема за изкуствен.

Глава пета

ОЦЕНЯВАНЕ

Раздел І

Изготвяне на оценката Чл. 34. (1) Изготвянето на оценката се възлага от собственика или от заинтересуваното лице чрез сключване на договор с независим оценител на поземлени имоти в горски територии.

(2) Възложителят осигурява ясни граници на терена за своя сметка при спазване изискванията на действащата нормативна уредба преди възлагането на оценката.

(3) Оценката се извършва за сметка на възложителя.

Чл. 35. (1) При възлагане на оценката възложителят прилага следните документи: 1. скица на имота с регистър на координатите и актуален лесослой, издадена от общинската служба „Земеделие“ (ОСЗ) по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (обн., ДВ, бр. 102 от 2004 г.; попр., бр. 113 от 2004 г.), или скица на имота със списък на координатите на точките, определящи границите на поземления имот, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР); 2. извадка от картата на горскостопански план или програма с нанесено местоположение на оценявания имот, заверена от структура на ИАГ, от съответното държавно горско стопанство (ДГС), държавно ловно стопанство (ДЛС), учебно-опитно горско стопанство (УОГС), както и от общината за собствените й горски територии; 3. таксационни описания на подотделите, образуващи имота, заверени от структура на ИАГ, съответното ДГС, ДЛС, УОГС, както и от общината за собствените й горски територии.

(2) Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се предоставя със съгласието на собственика на имота.

(3) Когато имотът попада в земи в ограничителните строителни линии на пътищата, правоспособно лице, регистрирано при условията и по реда на ЗКИР, определя и посочва площта на ограничителната строителна линия на пътя в скицата по ал. 1, т. 1 или в скица-проект.

Чл. 36. (1) Оценката се извършва след инвентаризация на имота.

(2) За изготвяне на оценката могат да се ползват данни от действащия горскостопански план или програма, както и информация за действителното състояние на имота.

(3) Площта на оценявания имот се определя с точност до 1 кв. м въз основа на скицата по чл. 35, ал. 1, т. 1.

(4) При изготвяне на оценката могат да се използват и програмни продукти за оценка на поземлени имоти в горски територии, утвърдени от ИАГ.

Раздел ІІ

Докладване на оценките Чл. 37. Оценката на поземлен имот в горска територия представлява становище на оценителя относно стойността на обекта в определен момент от време и в условията на конкретен пазар, изготвено под формата на доклад в писмена форма, подписан и подпечатан.

Чл. 38. (1) Независимият оценител на поземлени имоти в горски територии изработва доклад за оценка, който съдържа: 1. обяснителна записка; 2. калкулация; 3. заключение за резултата от оценка.

(2) Всички документи по ал. 1 съдържат следните данни: номер на имота по картата на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта и землище по ЕКАТТЕ, ДГС, ДЛС или УОГС, горскостопански отдел и подотдел.

(3) Обяснителната записка включва: 1. повода за изготвяне на оценката по чл. 1; 2. данни за възложителя на оценката (трите имена, адрес, БУЛСТАТ/ЕИК, упълномощен представител); 3. описание на обекта на оценка (местоположение, собственика на имота); 4. източници на използваните данни (карта на възстановената собственост, кадастрална карта и горскостопански карти, горско-стопански планове и програми, собствени измервания); 5. нормативни актове и справочни документи; 6. използвани методи за кубиране и сортиментиране; 7. дата на изготвяне на оценката. (4) Към калкулацията се прилагат так-сационните описания на подотделите, в които попада имотът, карнети и сборни листове, съставени при определяне на запаса и сортиментната структура, както и всички данни, които не са взети от приложенията към наредбата.

(5) В заключението на оценителския доклад задължително се посочват пазарната и базисната цена на имота, както и цената по чл. 1, за която се извършва оценката. При невъзможност за определяне на пазарна цена това също се посочва в заключението.

(6) Когато оценката се извършва по чл. 1, т. 3 и 4, в заключението на оценителския доклад се посочва сегашната стойност на дървесината на корен за оценяваното насаждение. (7) Към доклада за оценка се представят договор за извършване на оценката, протокол за приемане на оценката от възложителя, копия от документите по чл. 35 и копие от удостоверение за правоспособност.

Чл. 39. (1) При изготвянето на нормативната оценка по реда на глава трета допустимата грешка е до ±10 на сто.

(2) При определяне обема на дървесината в оценявания имот сумарната грешка не може да бъде по-голяма от ±10 на сто.

(3) При изготвяне оценката на насаждението по реда на глава трета допустимата грешка е до ±10 на сто.

(4) При определяне базисната цена на земята по чл. 7 не се допуска грешка.

(5) При спор оценката се проверява чрез повторна контролна оценка. Грешките по ал. 1 – 3 се определят по отношение на контролната оценка по следния начин: грешка, процент = оценка – контролна оценка . 100.

(6) Когато грешките по ал. 1 – 3 са до ±10 на сто, контролната оценка потвърждава проверяваната.

(7) Оспорване на оценката се извършва съгласно чл. 42 – 44 от Закона за независимите оценители, като в комисията по чл. 43 ЗНО участва и независим оценител на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 40. Изпълнителната агенция по горите със своите структури извършва контрол и може да оспорва изготвени оценки на поземлени имоти в горски територии по реда на чл. 42 – 44 ЗНО.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Базисна цена“ на поземлен имот в горска територия е нормативно установената по аналитичния метод (метод на доходната стойност с пазарен множител) парична стойност на имота при използването му по предназначение към точно определена дата.

2. „Бонитет“ е показател за производителността на насажденията. Най-високопроизводителни са насажденията от I бонитет, а най-нископроизводителни – от V бонитет.

3. „Горска територия“ са площите по чл. 2, ал. 2 ЗГ.

4. „Запас“ е обемът на дървесината на надземната част на дърветата.

5. „Извоз“ е извозването на дървесината от мястото на сечта до временен склад или до горски автомобилен път.

6. „Издънкови насаждения“ са насаждения, които са получени чрез естествено вегатативно възобновявяне.

7. „Инвентаризация“ е установяване на количествените и качествените характеристики на дървостоя в оценявания имот по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и измерване към точно определена дата.

8. „Калкулация“ е част от оценителския доклад, която съдържа всички данни и изчисления, посредством които се изготвя оценката на поземления имот.

9. „Категории дървесина“ са едрата, средната и дребната строителна дървесина и дървата.

10. „Клас на възраст“ е възрастта, закръглена на 5 или 20 години, в т.ч.: 20 години за високостъблените, с изключение на тополови, върбови, липови, и 5 години за издънковите за превръщане в семенни, нискостъблените, тополовите, върбовите и липовите.

11. „Класове на дебелина“ са І, ІІ и ІІІ. Разпределението на дърветата по класове на дебелина е според средния диаметър. Към І клас на дебелина се причисляват дървета с диаметър до 20 см; към ІІ клас на дебелина – дървета с диаметър от 21 до 40 см; към ІІІ клас на дебелина – дървета с диаметър над 41 см.

12. „Кубиране“ е определяне на запаса.

13. „Надлесни дървета“ са единични дървета, по-възрастни с два или повече класа на възраст от възрастта на основното насаждение.

14. „Насаждение“ е част от гората, която е еднородна по всички лесовъдско-таксационни признаци.

15. „Насаждение за изборно стопанство“ е типично разновъзрастно насаждение (с повече от три класа на възраст), в което короните на дърветата заемат цялото вертикално пространство и запазват една и съща структура във времето и пространството.

16. „Независим оценител“ на поземлени имоти в горски територии е лице с висше лесовъдско образование, което притежава удостоверение или диплома за завършен курс за оценка на гори и земи в горски територии, регистрирано е в регистър по реда на ЗНО и има право да изготвя и подписва доклад за оценка на поземлени имоти в горски територии.

17. „Несклопени култури“ са изкуствено създадени насаждения с пълнота под 0,3.

18. „Обезщетение“ е сума, изплащана за възмездяване на щета.

19. „Отделно стоящи горски дървета“ са тези, които не са част от насаждение и не са гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗГ.

20. „Парциална площ“ е идеалната част от площта, която се пада на елемент гора.

21. „Просто насаждение“ е едноетажно, чисто и относително едновъзрастно насаждение.

22. „Пълнота“ е степен на насищане с дървесен запас на единица площ, получена при съпоставяне на запаса на действително насаждение със запаса на еталонно насаждение, определено по таблици за растеж и производителност за цели насаждения.

23. „Първична обработка“ са операциите кастрене, размерване, разкройване и рампиране, както и подреждане на дървата на фигури.

24. „Разходи за създаване“ са разходите за възобновяване на насаждението. В тях влизат разходите, които се правят до укрепване на насаждението: разчистване на сечището, подготовка на почвата, доставка на посадъчен материал, залесяване, торене, попълване, отглеждане на културата, ограждане.

25. „Сегашна възраст“ е възрастта в момента на оценката.

26. „Сортимент“ е дървесина с определени размери и качества.

27. „Сортиментиране“ е разпределяне на стъбления обем на дървото по категории дървесина, които могат да се добият след сечта.

28. „Специални полезни функции“ са защитните и рекреационните функции на горите, както и функциите им като защитени територии.

29. „Стопански клас“ са гори с еднакъв начин на стопанисване. Горите от един стопански клас задължително имат еднакъв турнус.

30. „Тип месторастене“ са земи с еднакви условия за развитие на горскодървесна растителност.

31. „Турнус“ е период от години за производство и добив на дървесина.

32. „Турнусна възраст“ е възрастта на насаждение, навлязло в класа на възраст, равен на турнуса на сечта.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се приема на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за горите. § 3. До утвърждаването на горскостопанските планове или програми за горските територии във връзка с прилагането на чл. 7, ал. 3, чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 36, ал. 2 се използват данни от действащите лесоустройствени проекти, планове или програми. § 4. Методиката за определяне базисната цена на поземлените имоти в горски територии по глава трета се коригира съобразно Методиката за определяне на обезщетението за обществените екосистемни ползи от горските територии по чл. 249, ал. 8 от Закона за горите.

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1

Цена на земята по тип месторастене

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Забележка. Стойността на нелесопригодните площи е 600 лв. на хектар.

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 4

Курортни местности и курорти от национално и местно значение

1. Курорти от национално значение са: 2. Курорти от местно значение са: № 3 към чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите.

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 5

Добавка според местоположението и категорията на населеното място

Забележки: 1. Черноморското крайбрежие включва зоните до 5 km ивица, измерени от брега на Черно море. Разстоянията до брега на Черно море се измерват хоризонтално от морския бряг или от крайбрежната плажна ивица до най-близката точка на имота.

2. Имотът се отнася към курортите от национално или местно значение, когато е включен в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) с подробни устройствени планове или е разположен на разстояние до един километър от тях, мерено хоризонтално по въздушна линия.

3. За курортите от национално или местно значение, за които няма общи устройствени планове, подробни устройствени планове, регулационни планове или друг документ, определящ границите на курорта, от съответната община, в чието землище попада имотът, се издава удостоверение за отстоянието на имота от границите на курорта.

4. Разстоянията се измерват хоризонтално от най-близката точка на имота.

5. Разстоянията се определят от правоспособно лице по кадастър върху извадка от кадастралната карта или картата на възстановената собственост, издадени от СГКК или ОСЗ. При необходимост правоспособно лице по кадастър определя разстоянията чрез преки геодезически измервания.

6. Правоспособното лице по кадастър удостоверява верността на определените разстояния.

7. Столична община – южна зона, обхваща землищата на гр. Банкя, с. Бистрица, с. Владая, с. Герман, с. Долни Пасарел, с. Железница, с. Иваняне, с. Кокаляне, с. Лозен, с. Мало Бучино, с. Мърчаево, с. Панчарево и с. Плана.

8. Столична община – северна зона, обхваща землищата на с. Балша, с. Бусманци, гр. Бухово, с. Войняговци, с. Волуяк, с. Горни Богров, с. Доброславци, с. Долни Богров, с. Желява, с. Житен, с. Казичене, с. Клисура, с. Кремиковци, с. Кривина, с. Кубратово, с. Кътина, с. Локорско, с. Мировяне, с. Мрамор, с. Негован, гр. Нови Искър, с. Подгумер, с. Световрачене, с. Чепинци и с. Яна.

9. Когато имотът може да се отнесе едновременно към различните зони, се взема тази с най-висока стойност.

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1 и чл. 13

Цени на дървесината

Приложение № 5 към чл. 14, ал. 1

Възрасти за сеч (турнуси)

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1

Таблица за определяне на височинните разреди

Разредна обемна и сортиментна таблица

Приложение № 7 към чл. 15, ал. 1

Сортиментна таблица за клоните

Приложение № 8 към чл. 15, ал. 1

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 9 към чл. 15, ал. 2

Класове на сортиментност   * Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т.е. на стъблата, годни за получаване на строителна дървесина).

Приложение № 10 към чл. 16, ал. 1

Разходи за сеч и първична обработка на дървесината при средна трудност на сечището

Приложение № 11 към чл. 16, ал. 2

Трудност на сечището

Категорията на сечище K е средната стойност на коефициентите: K = (n + d + v + k + p)/5, където: n е коефициент за наклон на терена; d – коефициент за средния диаметър на насаждението; v – коефициент за запаса на 1 хектар; k – коефициент за дължината на короната в проценти; p – коефициент на заетостта на площта от препятствия (подраст, храсти, скали и др.) в процент от общата площ.

Стойността на K се закръгля в цели единици от 1 до 6.

Таблица 1. Определяне на коефициентите n, d, v, k и p

Дължината на короната се определя в % от височината на стъблото. Наличието на препятствия се определи като относителен дял на заетата от тях площ спрямо общата площ на парцела. Ако насаждението е многоетажно, запасът е сумарният запас на всички етажи на насаждението. Средният диаметър е средният диаметър на етажа „основно насаждение“. Ако дължината на короната и наличието на препятствията са неизвестни, за показателите k и p се приема стойност 3.

Таблица 2. Коефициент за трудност на сечището

Приложение № 12 към чл. 17, ал. 1

Разходи за извоз на дървесината при средна трудност на пътя

При извозни разстояния до 50 m се начислява минималният разход. При извозни разстояния над 50 m към минималния разход се прибавя и допълнителният разход за съответното извозно разстояние, което е определено в km.

Приложение № 13 към чл. 17, ал. 2

Таблица 1. Определяне на категория на извозния път

Таблица 2. Корекционни коефициенти за категорията на извозния път

Ако пътят се състои от отсечки, отнасящи се към различни категории, категорията на целия път е средна претеглена според дължината на отсечките с различни категории. Средната категория се закръгля с точност до 0,5.

Приложение № 14 към чл. 18, ал. 3

Разходи за създаване на насаждения при средна трудност на терена и пълнота 1

Приложение № 15 към чл. 18, ал. 4

Трудност на терена

Коефициентът за трудност на терена (Т) се изчислява по следната формула: T = K1. K2. K3, където: K1 е коефициентът за наклон на терена; K2 - коефициентът за категория на почвата; K3 - коефициентът за каменливост на почвата.

Определяне стойностите на коефициентите К1, К2 и К3

Каменливостта се определя според относителния дял на камъните в обема на почвата. Камъни са скелетните елементи с ефективен диаметър над 20 mm.

Приложение № 16 към чл. 18, ал. 6

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 17 към чл. 19, ал. 2

Таблици за растеж и производителност на цели насаждения

Ако височината в сегашна възраст ha е над бонитетната ивица на най-добрия бонитет, височината в турнусна възраст hu се определя по формулата: hu=Hu+ha- Ha, където Ha се отчита по средната линия на растеж на най-добрия бонитет за сегашна възраст a, а Hu се отчита по същата линия за турнусна възраст u.

Във всички останали случаи се прилага формулата: hu = Hu x ha/Ha, където Ha се отчита по средната линия на растеж на най-близкия бонитет за сегашна възраст a, а Hu се отчита по същата линия за турнусна възраст u.

Диаметърът du в турнусна възраст се определя по формулата: du = da x hu/ha, където da е диаметърът в сегашна възраст.

Таблица за процент на клоните от стъбления обем по дървесни видове и възраст

Приложение № 18към чл. 19, ал. 5

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 19към чл. 11, ал. 1 и чл. 21, ал. 2

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 20 към чл. 21, ал. 4 и чл. 29, ал. 2

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 21 към чл. 21, ал. 5

Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение № 22 към чл. 22, ал. 2

Корекционни коефициенти на зоните, обособени за защита от урбанизация

Забележки: 1. Земи в ограничителните строителни линии на пътищата са земите, попадащи в зоната на ограничителна строителна линия, която се разполага от двете страни на: 50 m при автомагистралите, 25 m при останалите републикански пътища и 10 m при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране.

2. Когато площ попада едновременно в две или повече зони, при оценката се взeма коефициентът с най-голяма тежест.

Виж също забележките към приложение № 3.

Приложение № 23 към чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и 4 и чл. 27, ал. 1 и 3

Стойност на пазарния множител според категорията на населеното място