Наредба № 9 от 17 ноември 2011 г. за реда за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и реда за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

НАРЕДБА № 9 от 17 ноември 2011 г. за реда за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и реда за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определят редът за съобщаване, проучване, регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване.

Чл. 2. Всеки взрив от хранително заболяване подлежи на задължително съобщаване, проучване и регистриране с цел установяване на причините, довели до възникването му, и провеждане на неотложни и ефикасни профилактични и противоепидемични мерки.

Раздел II Ред за съобщаване на взрив от хранително заболяване Чл. 3. На съобщаване по реда на тази наредба подлежат: 1. взривове от хранителни заболявания, в т. ч. и битови, причинени от етиологичните причинители, посочени в приложение № 1; 2. всеки смъртен случай от хранително заболяване.

Чл. 4. (1) При наличие на анамнестични и клинични данни за случаи по чл. 3 общопрактикуващите лекари, медицинските специалисти от лечебните заведения, здравните кабинети в училищата, детските градини, детските ясли, специализираните институции за предоставяне на социални услуги, както и лекарят (фелдшерът), изготвил смъртния акт, уведомяват с бързо известие за всеки заболял съгласно приложение № 2 в срок до 24 часа по телефон, факс или електронна поща регионалната здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия е открито заболяването.

(2) След получаване на информацията за взрив от хранително заболяване РЗИ незабавно уведомява Министерството на здравеопазването и съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по телефон, факс или електронна поща.

Чл. 5. (1) След получаване на информацията по чл. 4, ал. 2 ОДБХ незабавно уведомява по телефон, факс или електронна поща Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за възникналия взрив от хранително заболяване на територията на съответната област.

(2) В случай че информация за взрив от хранително заболяване е постъпила първо в ОДБХ, ОДБХ незабавно уведомява по телефон, факс или електронна поща съответната РЗИ за възникване на взрив от хранително заболяване на територията на областта.

Раздел III Ред за проучване на взрив от хранително заболяване Чл. 6. (1) Проучването на хранителен взрив се извършва от медицински екип, сформиран със заповед на директора на РЗИ, състоящ се от специалист по епидемиология (ръководител на медицинския екип), специалист по микробиология и служител/и от ОДБХ, определен/и със заповед на директора на ОДБХ. При необходимост към екипа се привличат и други специалисти.

(2) При взрив от хранително заболяване, когато са засегнати населени места в повече от една област, министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице със заповед може при необходимост да сформира медицински екип за оказване на методическа помощ на екипите по ал. 1. В екипа се включват специалисти от Министерството на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Националния център по заразни и паразитни болести и длъжностно лице от БАБХ, определено със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 7. (1) При провеждане на епидемиологичното проучване членовете на медицинския екип съобразно своята компетентност извършват следното: 1. снемат подробна епидемиологична анамнеза от заболелите и контактните лица в огнищата на инфекция (в домашни и в организирани колективи); 2. изясняват каква храна са консумирали заболелите и контактните лица през последните 24 – 72 часа; 3. установяват има ли заболели, които не са консумирали от същата храна; има ли заболели членове от семействата на засегнатите и каква храна са консумирали те; 4. осъществяват връзка с лабораториите и организират незабавното и правилно транспортиране на взетите проби; 5. предписват извършването на задължителни микробиологични изследвания на контактните, на болните и на персонала, работещ в обекта, където е консумирана храната, и/или в обектите, свързани с добива, преработката, съхранението, транспорта и продажбата й; 6. предписват отстраняване от работа на лицата с положителни микробиологични резултати; отстранените лица се допускат на работа след проведено лечение и отрицателен резултат от последващото микробиологично изследване; 7. установяват и регистрират броя на заболелите, на хоспитализираните и на контактните лица; 8. потвърждават или отхвърлят наличието на „взрив от хранително заболяване“ на основание данните от снетата анамнеза на заболелите, клиничната картина на заболяването, резултатите от лабораторните изследвания и данните от извършените инспекции/проверки на обектите.

(2) Служителят на ОДБХ, който е член на медицинския екип по чл. 6, ал. 1: 1. взема проби за лабораторни анализи от консумираните храни, от полуфабрикати и изходни суровини, както и проби от производствена среда; 2. извършва инспекция/проверка на обекта, където е консумирана храната, и/или обекта, свързан с добива, преработката, съхранението, транспорта и продажбата й; 3. издава писмено предписание за поставяне под възбрана на храните, за които има съмнение, че са причина за възникване на заболяването; 4. издава писмени предписания за провеждане на необходимите хигиенни мероприятия в обектите; 5. съставя актове за констатиране на административни нарушения; 6. прави предложение до директора на ОДБХ за издаване на заповед за спиране експлоатацията на обекта, станал причина за възникване на взрива от хранително заболяване.

(3) След приключване на проучването ръководителят на медицинския екип попълва карта за извършено епидемиологично проучване съгласно приложение № 3.

Чл. 8. (1) Когато обектът, в който е произведен, съхраняван или предлаган хранителният продукт, за който има съмнение, че е вероятен фактор за предаване на инфекцията, се намира извън територията на съответната РЗИ, извършваща проучването на взрива, тя съобщава незабавно по телефон, факс или електронна поща всички необходими данни на РЗИ, на чиято територия се намира обектът.

(2) Регионалната здравна инспекция, на чиято територия се намира обектът по ал. 1, съобщава незабавно по телефон, факс или електронна поща всички необходими данни на съответната ОДБХ за провеждане на съвместно проучване на място.

Чл. 9. След установяване на причините, довели до възникване на взрив от хранително заболяване, членовете на медицинския екип, в рамките на своята компетентност, предписват съответните профилактични, противоепидемични и други мерки.

Раздел ІV Ред за вземане на проби от храни и от производствена среда при взрив от хранително заболяване Чл. 10. Проби от храни (или остатъци от тях), консумирани 24 – 48 часа преди началото на болестните симптоми, се вземат в съответствие с методите за вземане на проби съгласно Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (обн. ОВ, специално българско издание, глава 13, том 51) и Наредба № 22 от 2003 г. за условията и реда за вземане на проби от храни (ДВ, бр. 93 от 2003 г.).

Чл. 11. (1) Проби от производствената среда се вземат от: 1. оборудване, съоръжения, инвентар и работни площи с голяма повърхност (работни маси, плотове, ленти, улеи, тави и други съдове с големи размери); 2. дребен инвентар (съдове и прибори в общественото хранене, потребителски опаковки, специални прибори и техника); 3. тръбни системи; 4. резервоари и други съоръжения за съхранение на полуфабрикати и готови хранителни продукти; 5. ръце на персонала, зает в производствения процес, работно облекло (престилки, ръкавици и др.); 6. други предмети и съоръжения.

(2) Редът за вземане на проби от производствената среда е посочен в приложение № 4.

Раздел V

Регистрация на взрив от хранително заболяване Чл. 12. (1) Бързите известия за случаи на хранително заболяване или смъртни случаи от хранително заболяване се получават, регистрират и съхраняват в РЗИ, на територията на която е възникнал взривът от хранително заболяване.

(2) Взривовете от хранителни заболявания се вписват в регистър по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 13. В срок пет работни дни след приключване на епидемиологичното проучване и диагностичните процедури за всеки регистриран взрив от хранително заболяване ОДБХ изпраща в РЗИ копие на всички документи, издадени от ОДБХ по време на епидемиологичното проучване, и информация за предприетите мерки.

Чл. 14. (1) Регионалните здравни инспекции в седемдневен срок след приключване на взрива изпращат в Министерството на здравеопазването картата за епидемиологично проучване, писмен епидемиологичен анализ, съдържащ данни, непосочени в картата, и информация за предприетите противоепидемични мерки, както и мерките, предприети от съответната ОДБХ.

(2) Регионалните здравни инспекции ежегодно до края на януари на следващата година изпращат в Министерството на здравеопазването и НЦОЗА справка съгласно приложение № 6 за всички взривове от хранителни заболявания, възникнали през предходната година.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Хранително заболяване“ е заболяване, обикновено инфекциозно или токсично по природа, причинено от причинители, които постъпват в организма чрез консумация на храна и вода.

2. „Взрив от хранително заболяване“ е инцидент, при който две и повече лица страдат от едно и също заболяване, последвало след консумация на една и съща храна, и епидемиологичните данни сочат храната като причина (фактор) на заболяването.

3. „Смивове“ са проби промивна течност от машини, съоръжения, тръбни системи и съдове, предназначени за съхранение и транспорт на хранителни продукти.

4. „Отривки“ са проби от изследваните обекти, взети посредством отриване на повърхностите със стерилни тампони. Тампоните се монтират върху пръчици от неръждаема стоманена тел или друг материал, подходящ за стерилизация.

5. „Стърготини“ са проби от остърган повърхностен слой на различни предмети и повърхнос­ти от инвентари и се използват при насочено изследване на определени микроорганизми, обикновено по епидемиологични показания.

Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 60, ал. 7 от Закона за здравето.

Министър: Стефан Константинов

Приложение № 1 към чл. 3, т. 1

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 3

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 2   Ред за вземане на проби от производствената среда

1. Вземането на смивове от: 1.1. изходящи отвори, кранове, шлангове и др. се извършва след измиването и дезинфекцията на машините, съоръженията, резервоарите, тръбните системи и след последващо обилно промиване от дезинфекционните разтвори с   питейна вода; последните струи промивна вода се събират в количество 50 cm3 в стерилни колби, отворите на които     предварително са измити отвън със стерилна питейна вода и обгорени на пламъка на спиртна лампа;   1.2. вътрешната повърхност от съдове и потребителски опаковки се извършва по следния начин: 25 cm3 стерилна   питейна вода се налива в изследваните опаковки и съдове; внимателно с въртеливи движения се изплаква вътрешната им повърхност; при спазване на правилата на асептиката водата се прехвърля в подходящ стерилeн лабораторен съд, в който пробите се транспортират до лабораторията; за изследване на по-големи съдове с обем над 1 литър промиването се   извършва с 50 cm3 стерилна питейна вода.

2. Вземането на отривки: 2.1. предназначени за количествено определяне степента на замърсяване на производствената среда, се извършва по следния начин: стерилните памучни тампони се монтират в гумените запушалки на епруветката така, че тампонът да достига   почти до дъното на епруветката, в която предварително са поставени 2 cm3 стерилна питейна вода; в хранителния обект   при спазване на правилата на асептиката тампоните, навлажнени в стерилна вода се изцеждат внимателно върху вътрешната повърхност на стената на епруветката, след което с тях внимателно се обтрива изследваната повърхност:   2.1.1. за изследване на предмети с голяма повърхност се прилагат шаблон-квадрати (с размери 5/5 см или 25 см2), които   са изработени от неръждаема ламарина и предварително стерилизирани в лабораторията; налагат се последователно върху

4 места от изследваната повърхност с цел да бъдат обхванати общо 100 cm2, като ограничените от тях площи се обтриват с   един и същи стерилен тампон; след това тампонът се връща в епруветката и взетата проба се транспортира до лабораторията; 2.1.2. при вземане на проби от предмети с малка или нестерилна повърхност (лъжици, черпаци, вътрешна повърхност на измити чинии, вътрешна повърхност на измити чаши и 2 cm от външната под ръба на чашата, други предмети и дребен инвентар, също ръце на персонала и елементи на работното облекло) със стерилния тампон се обтрива цялата изследвана повърхност, след което тампонът се връща в епруветката и взетата проба се транспортира до лабораторията; 2.2. предназначени за качествено определяне наличието на патогенни и условно патогенни микроорганизми в производствената среда, се извършва по следния начин: подготвят се стерилни памучни тампони; отделно се приготвят епруветки с течни обогатителни среди, предназначени за изолиране на съответните микроорганизми; в хранителния обект при спазване на правилата на асептиката стерилните тампони се изваждат от пликовете и се навлажняват в епруветката със съответната обогатителна среда; изследваните повърхности внимателно се обтриват с тампона, след което той се връща в епруветката, многократно се промива в средата, изцежда се върху вътрешната повърхност на стената на епруветката и се отстранява; така взетата проба се транспортира до лабораторията.

3. Вземането на стърготини се извършва по следния начин: с предварително стерилизиран нож се изстъргва внимателно изследваната повърхност; с помощта на подходящ инструментариум (шпатула, плосък нож и др.) стърготините се събират стерилно в подходящ стерилен лабораторен съд и пробите се транспортират до лабораторията; посяват се в течни обогатителни среди.

Приложение № 5 към чл. 12, ал. 2

Регистър на взривове от хранителни заболявания

Приложение № 6 към чл. 14, ал. 2

(Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя)