Закон за държавния бюджет на Република България за 2012 г.

УКАЗ № 260

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за държавния бюджет на Република България за 2012 г., приет от ХLI Народно събрание на 8 декември 2011 г.

Издаден в София на 13 декември 2011 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:Диана Ковачева

ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2012 г.

Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2012 г. по приходите на обща сума 17 029 228,1 хил. лв., както следва: (2) Приема републиканския бюджет за 2012 г. по разходите, трансферите и вноската в общия бюджет на Европейския съюз на обща сума 18 585 953,4 хил. лв., от които разходи на сума 7 926 150,5 хил. лв., трансфери (нето) на сума 9 764 067,6 хил. лв. и вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 895 735,3 хил. лв., както следва: (3) Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2012 г. в размер на -1 556 725,3 хил. лв.

(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 1 556 725,3 хил. лв., както следва:   Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2012 г. по приходите на сума 140 000,0 хил. лв., по разходите на сума 400 000,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 260 000,0 хил. лв., както следва: (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2012 г., както следва: (3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.

(4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства в размер до 20 000,0 хил. лв. от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет.

(7) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.

(8) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, след направени отчисления по чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите.

(9) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2012 г. по приходите на сума 2 187,0 хил. лв., по разходите на сума 53 000,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 50 813,0 хил. лв., както следва: (2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва: (3) В срок до 31 януари 2012 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и Министерството на финансите.

(4) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1, в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез корекция на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет.

(5) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1, в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за неотложни и непредвидени разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(6) В срок един месец от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на приходите, разходите, трансферите, субсидиите/вноските, бюджетното салдо и финансирането по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. Приема бюджета на Сметната палата за 2012 г. по разходите на сума 15 057,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 15 057,0 хил. лв., както следва:   Чл. 5. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2012 г. по приходите на сума 8 329,1 хил. лв., по разходите на сума 13 689,4 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 5 360,3 хил. лв., както следва: (2) В разходите по ал. 1 се включват средства в размер на 1 135,4 хил. лв. за финансиране дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

(3) Неизпълнение на приходите по бюджета на Комисията за финансов надзор се компенсира с пропорционално намаление на разходните показатели по ал. 1, т. ІІ.

Чл. 6. (1) Определя приходите на сума 1 178 476,0 хил. лв., разходите на сума 5 582 158,0 хил. лв., трансферите (нето) на сума -233 329,0 хил. лв., субсидиите от (вноските за) централния бюджет на сума 4 873 061,7 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 236 050,7 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2012 г., както следва: (2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно приложение № 1 на обща сума 405 001,0 хил. лв.

(3) Утвърждава разходите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и на Държавната агенция „Национална сигурност“ по ал. 1 по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики и по програма „Администрация“, съгласно приложение № 2.

(4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.

(5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 3 по програми в рамките на утвърдените им разходи съгласно приложение № 2.

(6) В 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. в „Държавен вестник“ държавните органи, министерствата и ведомствата публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети по ал. 4 и 5, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(7) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, съгласно приложение № 3.

Чл. 7. (1) С Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. се определят капиталовите разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, които подлежат на утвърждаване от министъра на финансите.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 предвиждат в рамките на определените капиталови разходи по бюджета си за 2012 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания.

Чл. 8. Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:   Чл. 9. Приема субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел за 2012 г. съгласно приложение № 4 на обща сума 10 460,0 хил. лв.

Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2012 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложение № 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 834 711,0 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т. ч. обща изравнителна субсидия 240 640,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 14 052,5 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 70 210,0 хил. лв., в т. ч. за изграждане и основен ремонт на общински пътища 42 500,0 хил. лв. и по общини, както следва: (2) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции, без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.

Чл. 11. (1) При разработването на общинските бюджети и приемането им от общинските съвети средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности се определят по функции, групи, дейности и параграфи съгласно Единната бюджетна класификация в размери не по-малки от приетите по колона 3 от таблицата на чл. 10, ал. 1.

(2) Определя стойностните и натуралните показатели на общините за делегираните от държавата дейности съгласно приложение № 6.

Чл. 12. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство и основен ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи министърът на финансите утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1.

(2) Поименните списъци по ал. 1 се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

(3) В рамките на определените капиталови разходи, финансирани със средства от целевата субсидия, по предложение на общинския съвет се допуска при условия, определени от министъра на финансите, извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение, след 30 юни 2012 г.

(4) Общинските съвети одобряват промените по ал. 3 само в рамките на бюджетната година.

Чл. 13. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 30 на сто; 2. второ тримесечие – 25 на сто; 3. трето тримесечие – 20 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто.

(2) Годишният размер на целевата субсидия за капиталови разходи, без тази за изграждане и основен ремонт на общински пътища, за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 20 на сто; 2. второ тримесечие – 25 на сто; 3. трето тримесечие – 30 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто.

(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините до 31 януари в размер 50 на сто и до 30 юни – останалите 50 на сто.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 10, ал. 1 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 30 октомври – останалите 25 на сто.

Чл. 14. (1) От общинските бюджети могат да се извършват капиталови разходи над определените с чл. 10, ал. 1, ако източник за финансиране са средства от местните данъци и такси и други неданъчни приходи.

(2) Паричните постъпления от продажба на общински нефинансови активи се изразходват само за финансиране изграждането, основен и текущ ремонт на социална и техническа инфраструктура, както и за погасяване на ползвани заеми за финансиране на проекти на социалната и техническата инфраструктура.

(3) Като източник за финансиране на капиталовите разходи могат да се използват средства от общата субсидия за делегираните от държавата дейности по образованието, определени по този закон, когато средствата са предоставени по формула на училищата, детските градини и обслужващите звена, прилагащи система на делегирани бюджети, и при условия, определени в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г.

Чл. 15. (1) Министерството на финансите финансира плащанията, като спазва следните приоритети: 1. плащания по обслужване на държавния дълг и за вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз; 2. трансфери за осигурителните фондове и за общините; 3. субсидии за бюджета на съдебната власт; 4. плащанията на министерствата, ведомствата и другите бюджетни организации; 5. субсидии за нефинансови предприятия.

(2) Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети: 1. плащания по обслужване на държавния дълг; 2. заплати, осигурителни плащания, обезщетения, помощи, стипендии и медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарствено снабдяване; 3. храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения.

Чл. 16. При възникване на допълнителна потребност от извършване на разходи, свързани със спецификата на Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ и Фонд „Радиоактивни отпадъци“ към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, както и за финансиране на разходите за връщане за преработка на 240 касети с отработено ядрено гориво от окончателно прекратилите експлоатацията си блокове ВВЕР-440 през 2012 г., без тези разходи да се възстановяват от „АЕЦ Козлодуй“ – ЕАД, може да се предостави допълнителен лимит за разход, при условие че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.

Чл. 17. (1) Утвърждава допустими максимални размери на задълженията към доставчици и към дългосрочно командировани служители към 31 декември 2012 г. на разпоредителите с бюджетни кредити съгласно приложение № 7 на обща сума от 368 882,0 хил. лв.

(2) Сумите за съответните разпоредители с бюджетни кредити по приложение № 7 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по приложение № 7, между отделните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на даден първостепенен разпоредител и неговите разпоредители от по-ниска степен е по-малък от съответната сума по приложение № 7.

(4) По реда на ал. 3 не може да се намаляват сумите на максималния допустим размер на задълженията към доставчици и към дългосрочно командировани служители по приложение № 7 на Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Сметната палата и Комисията за финансов надзор и техните разпоредители от по-ниска степен.

(5) В обхвата на задълженията по ал. 1 – 4 се включват всички задължения към доставчици и към дългосрочно командировани служители, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на разпоредителите по ал. 1, включително и на техните разпоредители от по-ниска степен, с изключение на задълженията по финансов лизинг и търговски кредит за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

(6) Министърът на финансите дава указания относно реда и начина за изготвяне и представяне на отчетна и прогнозна информация за задълженията по ал. 1 – 4.

Чл. 18. (1) Преобразуваните през 2012 г. в търговски дружества разпоредители с бюджетни кредити правят вноска в полза на централния бюджет в размер на разликата между утвърдените им приходи и разходи за 2012 г.

(2) Средствата по ал. 1 се превеждат до 25-о число в края на всяко тримесечие на база на фактическото изпълнение на приходите.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. (1) Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по техните бюджети, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят приходите от глоби, имуществени санкции, такси и други неданъчни приходи или е посочено, че се внасят в приход на републиканския или на държавния бюджет, тези приходи постъпват по бюджета на съответния държавен орган или бюджетна организация.

(3) Приходите от глоби по Закона за движението по пътищата, без тези по чл. 167, ал. 4 и § 1, ал. 4, т. 1 от допълнителните разпоредби на същия закон, постъпват в приход на централния бюджет.

(4) Приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органите на Националната агенция за приходите, постъпват по съответните им банкови сметки за приходите на централния бюджет. § 2. (1) Разликата между приходите, разходите, трансферите и нето операциите по финансиране по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 е за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(2) За целите на касовото изпълнение на бюджета сумата по ал. 1 за съответните бюджети и за централния бюджет е резултатна и индикативна величина. § 3. (1) Министърът на финансите одобрява лимит за плащанията на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2012 г. в размер до 100 на сто от плащанията им за разходи и трансфери по уточнен план, независимо от изпълнението на приходите и останалите постъпления по съответните бюджети, в случай че не се нарушава утвърденото бюджетно салдо по републиканския бюджет.

(2) При залагането и актуализирането на лимитите в системата за електронни бюджетни разплащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените суми за нелихвените разходи и трансфери за компенсиране на неизпълнение на приходите по републиканския бюджет, както и за компенсиране на ефекта върху бюджетното салдо, произтичащ от касовите разлики в месечните размери на постъпилите приходи по републиканския бюджет. § 4. (1) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет.

(2) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 се разходват въз основа на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.

(4) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 Министерският съвет да осигури средства за: 1. изплащане на задълженията по проект „Укрепване на бреговете на река Арда в района на град Кърджали“ до 24 000 хил. лв.; 2. крайни декодиращи устройства на лица със специфични социални потребности за приемане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на национална информационна кампания за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване до 17 500 хил. лв. § 5. Утвърждава коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 1,1. § 6. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 180,0 млн. лв. § 7. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2012 г. е в размер на 4,5 млрд. лв. § 8. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 335 лв. от 1 януари 2012 г. § 9. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ е 376 лв. от 1 януари 2012 г. § 10. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 350 лв.

(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 35 лв. за всяко дете.

(3) При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от размера по ал. 2.

(4) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 150 лв.

(5) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е, както следва: 1. за първо дете – по 250 лв.; 2. за второ дете – по 600 лв.; 3. за трето и всяко следващо дете – по 200 лв.

(6) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 100 лв.

(7) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 100 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(9) Размерът на еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 2880 лв.

(10) Размерът на месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за 2012 г. е 189 лв.

(11) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2012 г. е 270 лв. § 11. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2012 г. е 60 лв. § 12. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас за 2012 г. съгласно Закона за политическите партии е 12 лв. § 13. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2012 г., е 4,2 млрд. лв.

(2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2012 г., е 0,3 млрд. лв., в т. ч. гаранционни депозити по § 17, ал. 2, т. 2.

§ 14. Максималният размер на държавния дълг към края на 2012 г. не може да надвишава 15,3 млрд. лв. § 15. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да: 1. емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината; 2. сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга; 3. сключва договори за валутни и лихвени суапови операции; 4. изплаща предсрочно задължения по държавния дълг. § 16. По решение на Министерския съвет министърът на финансите може да емитира държавни ценни книжа на международните пазари в размер до 2,0 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условие за последваща ратификация. § 17. (1) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране на инвестиционни проекти с външни държавни заеми.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата: 1. по заем на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ от Международната банка за възстановяване и развитие, в размер до 70,0 млн. евро, по проект „Рехабилитация на железопътната инфраструктура“ по § 17, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., при спазване на Закона за държавните помощи и условие за последваща ратификация; 2. под формата на гаранционни депозити съгласно § 38 в общ размер до 80,0 млн. лв.

(3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 80,5 млн. лв. § 18. (1) За 2012 г. приходите, разходите, трансферите и елементите на финансирането, свързани с усвояване на държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество, са планирани по централния бюджет.

(2) През 2012 г. разпоредителите с бюджетни кредити, които администрират по бюджетите си държавни инвестиционни заеми или държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество, извършват и отчитат операции с тях, включително и за сметка на националното съфинансиране. Общият лимит на разходите е в размер до 422 250,3 хил. лв.

(3) Министърът на финансите по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити текущо извършва компенсирани промени между централния бюджет и бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити на база на действително извършените и отчетени операции по ал. 2.

(4) Компенсираните промени по ал. 3 могат да се извършват и авансово за плащания, свързани с погашения на задължения към кредитора, разходи за лихви и такси-ангажимент.

(5) Допълнителни бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2012 г. могат да се одобряват и по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 не се прилагат от Националния осигурителен институт. § 19. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер на 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) За имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер на 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(4) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(5) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на централния бюджет на териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на съответното държавно предприятие, респективно дружество с държавно участие.

(6) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(7) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към републиканския бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. § 20. В случаите, когато бюджетните предприятия, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми. § 21. (1) Задълженията на Република България по ратифицираните от Народното събрание споразумения относно поемането от страна на държавата на правата и задълженията на Банковата консолидационна компания се изплащат от централния бюджет.

(2) Изплатените от централния бюджет суми по ал. 1 се отразяват в намаление на постъпленията от приватизация. § 22. Вътрешните разчети между държавния бюджет и български дружества, титуляри на вземания от контрагенти със седалище в държави, с които правителството на Република България е сключило споразумения за окончателно уреждане на вземания с произход от междуправителствени споразумения за предоставяне на кредитни облекчения или за предоставяне на правителствен кредит, се осъществяват пропорционално до размера на получените в бюджета парични средства от изпълнението на споразуменията за окончателно уреждане или от реализация на финансови инструменти, при условие че вземанията са с произход от изпълнени търговски договори, включени в обхвата на споразуменията. § 23. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък „единна сметка“.

(2) Средствата на органите на съдебната власт, както и на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и на другите бюджетни предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.

(3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.

(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.

(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните предприятия по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5, както и на картовите плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет. (9) Въз основа на представена от съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити информация лимитите за плащания по бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите първостепенни разпоредители по ал. 1, Българската академия на науките и държавните висши училища се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите.

(10) За сметките за чужди средства, както и за сметките на бюджетните предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 9, лимитите се определят автоматично на база на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка, по която се залага лимитът, доколкото за тях не е приложена разпоредбата на ал. 9.

(11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 3, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет и Единната бюджетна класификация за 2012 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.

(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или ал. 5 да се включат в единната сметка и/или в системата за електронни бюджетни разплащания средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, държавните висши училища от страната, извънбюджетните сметки и фондове и сметките за чужди средства, както и на други бюджетни предприятия, извън тези по ал. 1, 4 и 5, включително и плащанията по възстановяване на надвнесени или погрешно внесени публични вземания на централния бюджет и от осигурителни вноски.

(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетни предприятия по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 9 и 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.

(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.

(15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства.

(16) За целите на контрола, отчетността и статистиката на публичните финанси в системата за електронни бюджетни разплащания може да се отразява, отчита и обобщава информация за приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа, свързани с консолидираната фискална програма.

(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.

(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3 на бюджетните предприятия по ал. 1 и на държавните висши училища по ал. 12, както и техните наличности по сметките за извънбюджетни и чужди средства, могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.

(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извър­шване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка. § 24. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните предприятия се осъществява от Българската народна банка и от банките.

(2) Наличните парични средства по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и валута на бюджетните предприятия, включително на общините в банките, с изключение на средствата по чл. 19 от Закона за Българската банка за развитие, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на държавни ценни книжа по вън­шния и вътрешния дълг на Република България. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. Банките деблокират държавни ценни книжа само при условие, че това не води до временен недостиг на обезпечение на наличните парични средства на бюджетните предприятия по сметки при тях.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират, въз основа на искане за това, отправено от обслужващите банки в зависимост от размера на паричните средства по сметките в тях.

(4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регис­триране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите на банките, служещи за обезпечение, както и реда и условията за обезпечаване по ал. 1 – 4, за което уведомяват обслужващите банки.

(6) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни предприятия, включително общини, ценните книжа и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 2 – 5, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 2 – 5 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността.

(7) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа и други активи по ал. 5 за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон.

(8) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да бъдат включени и дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции.

(9) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 – 6, включително и за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации. § 25. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата – първостепенни разпоредители, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2011 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.

(2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.

(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните предприятия по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.

(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата. § 26. (1) Бюджетните предприятия публикуват информация от годишните си финансови отчети чрез интернет по ред, начин и срокове, определени от министъра на финансите, съгласувано с председателя на Сметната палата.

(2) Информацията по ал. 1 от одитираните от Сметната палата годишни финансови отчети се публикува и на нейната интернет страница заедно с одитния доклад и/или одитното становище на Сметната палата по чл. 53 от Закона за Сметната палата. § 27. (1) Начисляването, внасянето и отчитането на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството без общините се извършва по досегашния ред чрез прилагането на централизирано разплащане и разчитане между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове.

(2) Годишното разчитане за сумите по ал. 1 между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове се извършва на базата на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия.

(3) Произтичащата в резултат на § 2 разлика между отчетените суми и уточнения план на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 не формира разчет – задължение за съответния бюджет към централния бюджет за целите на прилагане на ал. 2.

(4) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 и 2. § 28. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2012 г. съгласно приложение № 8. § 29. (1) Левовите плащания на Държавен фонд „Земеделие“, включително и плащанията на Разплащателната агенция, както и на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите за средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, включително и плащанията за сметка на свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране от централния бюджет, се извършват чрез системата за електронни бюджетни разплащания.

(2) Авансовото финансиране от централния бюджет може да се извършва по реда, в размерите и сроковете за предоставяне, погасяване и отчитане, предвидени за финансирането на плащанията на извънбюджетните сметки и фондове, включени в системата за електронни бюджетни разплащания, при недостиг на средствата по съответната сметка, както и със средства от трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.10.

(3) Средствата от Европейския съюз по ал. 1 постъпват по сметки в Българската народна банка. Министърът на финансите съгласувано с управителя на Българската народна банка определя реда и начина на обслужване на тези сметки и извършването на операции по тях. § 30. (1) Средствата на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите се получават, разходват и отчитат в съответствие с изискванията на Европейския съюз по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(2) Годишните разчети на извънбюджетните средства по ал. 1 се утвърждават и променят от Министерския съвет.

(3) Промени на разчетите по ал. 2 се правят по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година, при съществено влошаване на техния баланс.

(4) Министърът на финансите може да извършва промени по отделните показатели, утвърдени по реда на ал. 2, в рамките на общия размер на разходите и трансферите.

(5) Чрез извънбюджетната сметка по ал. 1 се осъществяват получаването, разходването и управлението на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти ФАР, Кохезионен фонд (Регламент (ЕО) 1164/94) и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, както и кореспондиращото съфинансиране от държавния бюджет.

(6) Националният фонд може да осигурява за сметка на постъпили текущо през годината или налични като преходен остатък от предходни години средства от централния бюджет авансово финансиране в хода на изпълнението на администрираните оперативни и други международни програми. § 31. (1) На бенефициенти – бюджетни предприятия, и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ може да се предоставя авансово финансиране и по реда на § 29, ал. 2 по ред, начин и срокове, определени от министъра на финансите.

(2) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки до размера на окончателните плащания от финансирането на съответния проект. За определени случаи след предварително съгласуване между Министерството на финансите и съответния управляващ орган авансово финансиране може да се отпусне и за определени междинни плащания до техния размер.

(3) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на бенефициенти – бюджетни предприятия, под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки.

(4) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ под формата на временна безлихвена финансова помощ, като операциите по предоставянето и възстановяването на тези суми се отразяват в отчетността на Националния фонд в частта на финансирането.

(5) Авансовото финансиране по ал. 1 постъпва, се използва, възстановява и отчита чрез отделни сметки и кодове в СЕБРА, обособени от останалите средства на Националния фонд.

(6) Авансово финансиране може да се осигури и чрез други временно свободни средства на Националния фонд, включително и за сметка на преходни остатъци от минали години, при спазване на изискванията на ал. 5 за обособяване на тези средства и операции.

(7) За целите на прилагане на този параграф авансовото финансиране по ал. 1 – 6 представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране на бенефициенти – бюджетни предприятия, и Национална компания „Железопътна инфраструктура“, извън определените в съответствие с правилата за управление на съответните програми суми за финансиране. § 32. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти ФАР, Кохезионен фонд (Регламент (ЕО) 1164/94) и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“ се предоставя за сметка на трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.10 от републиканския бюджет по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

(2) За покриване на по-високото от разчетеното усвояване на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз, Министерският съвет може да одобри предоставянето на допълнително финансиране от републиканския бюджет по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите. § 33. (1) Изпълнителните агенции/Управляващите органи/Програмните оператори по предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от донорите, включително и свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и правото на Европейския съюз/страните донори.

(2) Вземанията на Изпълнителните агенции/Управляващите органи/Програмните оператори по ал. 1, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Вземанията на Изпълнителните агенции/Управляващите органи/ Програмните оператори по ал. 1, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда за събиране на частните държавни вземания.

(4) В случаите на чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от същия закон не се прилага. § 34. (1) Събираните от Националната агенция за приходите чрез сметки за чужди средства на публични и частни вземания по чл. 3, ал. 1, т. 3 и 9 от Закона за Националната агенция за приходите, подлежащи на превеждане в полза на бюджети, които не са част от републиканския бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а останалите събрани средства се превеждат по сметките на Националната агенция за приходите за събиране на приходите на централния бюджет.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на събираните от Националната агенция за приходите вземания, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства за сметка на предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Европейския фонд „Солидарност“, Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“ и свързаното с тях национално съфинансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните договори за тези средства и програми или не е определено друго с нормативен акт. § 35. (1) В случай на наложени финансови корекции, когато същите не подлежат на възстановяване от бенефициентите, Изпълнителните агенции/Управляващите органи/Програмните оператори по предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, възстановяват в рамките на бюджетната година на Националния фонд от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е съответната/ият Изпълнителна агенция/Управляващ орган/Програмен оператор, изплатените недопустими разходи с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд.

(2) В случаите, когато проекти се оттеглят от финансиране със средства от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз, Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, Изпълнителните агенции/Управляващите органи/Програмните оператори преустановяват плащанията с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд, като изплатените недопустими разходи по съответната програма с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд се възстановяват на Националния фонд по реда на ал. 1. Необходимият финансов ресурс за финализирането на проектите се осигурява от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е съответната/ият Изпълнителна агенция/Управляващ орган/Програмен оператор. § 36. При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз, Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или такъв от минали години по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите. § 37. Поетият дълг от общините от Фонда за органите на местно самоуправление в България „ФЛАГ“ – ЕАД, и поетият дълг от общините по линия на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 – 2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка не се включват в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг. § 38. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни предприятия и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативни програми „Транспорт“, „Околна среда“ и „Регионално развитие“, одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 – 2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата на централния бюджет по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Условията за предоставяне и обслужване на заемите и средствата по ал. 1 и 2 се определят със споразумение между Министерството на финансите и Българската банка за развитие, одобрено от Министерския съвет. § 39. (1) При извършване на промени по реда на Закона за устройството на държавния бюджет размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.

(2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част.

(3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет.

(4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната.

(5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните и стойностните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините. § 40. (1) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 10, ал. 1 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи.

(2) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват за финансиране на същите дейности, включително и за инвестиционни разходи.

(3) Размерът на общата изравнителна субсидия може да се увеличава/намалява в случаите на структурни промени чрез компенсирана промяна между съответните бюджети. § 41. С решение на общинския съвет след 30 юни 2012 г. могат да се прехвърлят средства от един вид разходи в друг вид разходи в делегираните от държавата дейности, с изключение на разходите в делегираните от държавата дейности по функция „Образование“, при условие че няма просрочени задължения в делегираната дейност, от която се пренасочва. § 42. В рамките на бюджетната година временно свободните средства за делегираните от държавата дейности могат да се ползват за финансиране и на други плащания по бюджета на общината, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери. § 43. Общините могат да бъдат подпомагани за достъпа си до финансиране от Фонда за органите на местното самоуправление в България „ФЛАГ“ – ЕАД, при изпълнение на проекти от европейските фондове при условия, критерии и ред, определени от Министерския съвет съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България. § 44. (1) Министърът на финансите може да извърши прихващане на невъзстановените от общините временни безлихвени заеми, отпуснати от централния бюджет, от подлежащите на предоставяне субсидии и трансфери за общините, с изключение на общата субсидия за делегираните от държавата дейности.

(2) Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е длъжен да извършва необходимите действия за събирането на невъзстановени от общините ползвани временни безлихвени заеми по чл. 6, ал. 1, т. 7 от Постановление № 40 на Министерския съвет от 2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) и за възстановяването им (обн., ДВ, бр. 24 от 2005 г.; изм., бр. 81 от 2005 г. и бр. 16 от 2008 г.).

(3) В зависимост от размера на задълженията по ал. 1 министърът на финансите може да извърши разсрочването им, включително по погасителен план, приет от общинския съвет и одобрен от министъра на финансите. § 45. Държавен фонд „Земеделие“ през 2012 г. извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. § 46. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след 30 юни 2012 г. може да извършва промени на средствата за научноизследователска дейност между държавните висши училища, Българската академия на науките и Министерството на образованието, младежта и науката на базата на резултати от независима експертиза върху официално представените отчети за научна дейност. § 47. (1) Средствата от държавния бюджет за дейностите по възпитанието, подготовката и обучението на деца и ученици в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета се определят по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на база на единни разходни стандарти за едно дете и един ученик, одобрени с акт на Министерския съвет.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити разпределят средствата, получени по единни разходни стандарти, между училищата, детските градини и обслужващите звена въз основа на формули за всяка отделна дейност.

(3) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити утвърждава формулите по ал. 2 в срок до 28 февруари 2012 г. след обсъждане с директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена от съответната дейност. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края й.

(4) Основни компоненти на всяка формула по ал. 2 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в детските градини, училищата и обслужващите звена за съответната дейност. Допълнителни компоненти на формулата могат да бъдат обективни географски, демографски и инфраструктурни показатели, определящи различия в разходите за едно дете или един ученик, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Не могат да бъдат компоненти на формулите по ал. 2 числеността на персонала и броят на групите и паралелките.

(5) Средствата по ал. 2 за всяка дейност се разпределят: 1. не по-малко от 80 на сто – на база на основните компоненти на формулата; 2. останалите до 20 на сто – въз основа на допълнителни компоненти на формулата.

(6) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност могат да предвидят резерв за нерегулярни разходи в размер до 5 на сто от средствата по съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември 2012 г. средства от резерва се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.

(7) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити като част от допълнителните компоненти на формулите могат да предвидят средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.

(8) Като част от формулите за разпределение на средствата първостепенните разпоредители с бюджетни кредити утвърждават и: 1. условията и реда за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т. ч. и резерва; 2. правила за промени в разпределението на средствата между училища, детски градини и обслужващи звена при изменение на броя на децата и учениците или на стойностите по някой от другите компоненти на формулата, въз основа на които се разпределят средствата.

(9) Освен средствата по ал. 2 първостепенните разпоредители с бюджетни кредити включват в бюджетите на училищата за 2012 г. и разходи за сметка на: 1. установеното към края на 2011 г. превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на съответното училище; 2. собствените приходи на училището; 3. допълнително финансиране за маломерни и слети паралелки, определено като размер с акт на министъра на образованието, младежта и науката; 4. дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити към 31 декември 2011 г.

(10) Средствата по ал. 9, т. 1 за държавните училища, финансирани по единните разходни стандарти, се предоставят по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката в срок до 31 март 2012 г.

(11) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити не утвърждава формули за дейности, по които получател на средства е само едно училище, детска градина или обслужващо звено.

(12) Освен средствата по ал. 1 допълнително финансиране за дейностите по обучението на ученици в задължителна училищна възраст получават защитени училища, определени съгласно § 6е от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета.

(13) До 31 януари 2012 г. Министерството на образованието, младежта и науката публикува на интернет страницата си информация по видове единни разходни стандарти и целеви средства по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за: 1. броя на децата и учениците към 1 януари 2012 г. съгласно информационната система на министерството „АдминМ“; 2. броя на децата и учениците, по които са разчетени средствата за образование, получени от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласно този закон. § 48. (1) Училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището: 1. на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а в общините с районно деление – второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни кредити по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е кметът на район; 2. да извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в т. ч. и между дейности, като уведомява първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за това; 3. да се разпорежда със средствата на училището; 4. да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове; 5. самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити делегират права на директорите на училищата да реализират собствени приходи, включително приходи от собственост. По изключение първостепенният разпоредител с бюджетни кредити може да не делегира приходи от собственост, когато имотът е относително териториално обособена единица, която има самостоятелно отчитане на разходите и не представлява част от присъщата за училището дейност.

(3) По предложение на министъра на образованието, младежта и науката и министъра на финансите, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България, Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят системите на делегираните бюджети.

(4) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити не могат да финансират разходи на звена извън системата на народната просвета за сметка на средствата, които са получили по единни разходни стандарти.

(5) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да намали със съответната сума на неизпълнението размера на трансфера от централния бюджет към бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити при: 1. констатирани случаи на невъзстановяване на превишение на постъпленията над плащанията по бюджетите на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена; 2. неизпълнение на целеви средства и/или на делегирани средства с източник единни разходни стандарти; 3. невъзстановяване на собствени приходи на училищата, детските градини и обслужващите звена.

(6) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да предостави по бюджета на училището, детската градина или обслужващото звено, което не е получило дължимия трансфер от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, освободените в резултат на прилагане на ал. 5 средства. Средствата се предоставят като трансфер чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.

(7) По решение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити детските градини и обслужващите звена могат да прилагат системата на делегирани бюджети при спазване на условията на ал. 1 и 2. § 49. (1) В срок до 31 март 2012 г. министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката да извърши промени по субсидиите на държавните висши училища в случай на разлика между броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данни от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“ от Закона за висшето образование и броя на студентите и докторантите, формиращ размера на субсидиите за издръжка на обучението, включени в трансферите за държавните висши училища по чл. 6, ал. 2.

(2) Освободените средства по ал. 1 се предоставят по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за финансиране на дейности за реализиране на политики в сферата на висшето образование, в т. ч. за изпълнение на § 50. § 50. (1) Частта от държавната субсидия за издръжка на обучението за 2012 г., определена въз основа на комплексната оценка по чл. 91, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 от Закона за висшето образование в размер до 15 000 хил. лв., се предоставя за сметка на предвидените разходи по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за същата година.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката определя условия, критерии и ред за предоставяне на средствата по ал. 1.

§ 51. (1) Средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата, включват: 1. средства за осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства; 2. средства за реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип.

(2) Министърът на културата утвърждава методика (формули) за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и могат да бъдат променяни при изменение на бюджета на министерството общо и за съответната дейност.

(3) Формулите по ал. 2 се състоят от базов компонент и допълнителни компоненти: 1. базовият компонент включва средства, определени на база единните разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, и брой продадени билети от съответния културен институт; 2. допълнителни компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти.

(4) Средствата по ал. 1, т. 1 се разпределят в съотношение: 1. от 70 до 85 на сто – за сумата по базовия компонент на формулата; 2. от 15 до 30 на сто – за сумата по допълнителни компоненти на формулата. § 52. Държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт: 1. самостоятелно да се разпорежда със средствата на института; 2. да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; 3. да определя числеността на персонала и индивидуалните възнаграждения на служителите и работниците, при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. § 53. Освен средствата по § 51, ал. 1 министърът на културата включва в бюджетите на държавните културни институти за 2012 г. и разходи за сметка на: 1. установеното в края на 2011 г. превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт; 2. собствените приходи на държавните културните институти; 3. средствата, предоставени от общините по договори, сключени с Министерството на културата по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата; 4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от министерството на конкурсен принцип; 5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти. § 54. За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити с възможност да съставят бюджети. § 55. (1) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2012 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи, въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(2) Неизразходваните средства от минали години и набраните текущо през 2012 г. приходи и постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд могат да се разходват от Министерството на здравеопазването за капиталови разходи над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването за 2012 г., по реда на чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 56. Закупените по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ медицинска апаратура, хардуер, софтуер, други дълготрайни материални активи и извършваните по проекта строително-монтажни работи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, регионалните здравни инспекции и на Националната здравноосигурителна каса съобразно предназначението им. § 57. Закупените по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването съобразно предназначението им на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. § 58. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала и държавните и общински лечебни заведения по чл. 26 и 26а от Закона за лечебните заведения въз основа на едногодишни договори за дейности, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет или чрез трансфер от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.

(2) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за оказана медицинска помощ при спешни състояния, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и критерии, определени в методиката по ал. 1.

(3) В едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. министърът на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения за болнична помощ по ал. 1 и 2.

(4) Договорите по ал. 3 са едногодишни и общата им стойност не може да надхвърля утвърдените за дейностите по ал. 1 и 2 средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2012 г., в т. ч. и средствата от трансфера от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

(5) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.

(6) В случаите по ал. 5 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон и устава/дружествения договор за увеличаване на капитала на дружеството и за свързаната с това промяна на устава/дружествения договор. Промените се извършват само с подаване на заявление до Търговския регистър от министъра на здравеопазването или оправомощено от него лице. § 59. (1) В случаите по § 57, ако в тримесечен срок от предоставянето на медицинската апаратура, съответно на други дълготрайни материални активи, лечебното заведение не заплати стойността им, капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на апаратурата или дълготрайните материални активи по цена на закупуването им, като държавата записва на свое име всички нови дялове/акции.

(2) Предоставяните от бюджета средства на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, за капиталови разходи се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за капиталови разходи на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон и устава/дружествения договор за увеличаване на капитала на дружеството и за свързаната с това промяна на устава/дружествения договор. Промените се извършват само с подаване на заявление до Търговския регистър от министъра на здравеопазването или оправомощено от него лице. § 60. Министърът на финансите може да предостави предвидените в централния бюджет за 2012 г. средства по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 1.1 за субсидии за нефинансови предприятия и чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 61. (1) Целево предоставяните средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 могат да се прихващат в пълен размер съответно с подлежащи на отпускане от републиканския бюджет трансфери, субсидии и компенсации, включително и за общините. § 62. (1) Министърът на финансите по предложение на министъра на външните работи може да извърши промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане и управление на имоти в чужбина, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличават капиталовите разходи.

(2) Министърът на финансите по предложение на министъра на отбраната може да извърши промени по бюджета на Министерството на отбраната за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане с имоти, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличава разходната част за капиталови разходи.

(3) Министърът на финансите по предложение на министъра на отбраната може да извърши промени по бюджета на Министерството на отбраната за 2012 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане с излишно въоръжение, техника и боеприпаси, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличава разходната част за капиталови разходи по възстановяване на оперативната готовност на съществуващото въоръжение и техника, на въоръжените сили. § 63. Неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. може да се финансира за сметка на централния бюджет. § 64. Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., както и превишението над предвидените разходи за пенсии, помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на държавното обществено осигуряване, може да се финансира за сметка на централния бюджет по ред, определен от Министерския съвет. § 65. Временно свободните средства на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. § 66. (1) Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения през 2012 г. в системите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 25, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) Разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски през съответния месец се извършват до утвърдения по ал. 1 месечен размер.

(3) Увеличение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по месеци може да се извърши само с нормативен акт на Министерския съвет: 1. при структурни промени за сметка на намаление на други елементи на кредитите по бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити; 2. при намаление на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на други разпоредители с бюджетни кредити.

(4) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка.

(5) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала в резултат на преминаване на функции и персонал към друго бюджетно предприятие, икономиите от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски могат да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението и изплащане на дължимите към тях осигурителни вноски и/или за издръжка. Намаляването на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за следващата година.

(6) До утвърждаването от Министерския съвет на месечното разпределение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски през 2012 г. първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 25, могат да извършват месечно разходи за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски до една дванадесета част от определения годишен размер за 2012 г.

(7) Алинеи 1 – 6 не се прилагат по отношение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски за сметка на: 1. получени средства от дарения, международни договори и програми; 2. разходи за социално-битово и културно обслужване на персонала с характер на възнаграждения; 3. разходи за допълнително материално стимулиране, предвидено в закон; 4. получени трансфери от други бюджети; 5. разходи по единни разходни стандарти, приети с акт на Министерския съвет, и целеви средства по програми за развитие на средното образование, приети с акт на Министерския съвет; 6. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта; 7. проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ . § 67. (1) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни договори и програми, включително от минали години, се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.

(2) За извършване на разходи по неусвоени от минали години дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, непредвидени по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4, 5 и 6, министърът на финансите може да осигури средства по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(3) Редът по ал. 2 може да се прилага и за предварително (авансово) финансиране от републиканския бюджет на разходи, подлежащи на последващо безвъзмездно финансиране по международни договори и програми.

(4) Неизразходваните средства от минали години и набраните текущо през 2012 г. постъпления във връзка с дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ се разходват от Център „Фонд за лечение на деца“ над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването, по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 68. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проектите на програмните бюджети на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г., като част от проекта на закона. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проекта на бюджет на Народното събрание, включително с разходите по програми като част от проекта на закона. § 69. (1) Министърът на финансите извършва едновременно с корекциите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет и корекции на утвърдените от Министерския съвет бюджети по програми на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2012 г.

(2) Министърът на финансите може да дава съгласие за вътрешни компенсирани промени на разходите между одобрените с приложение № 2 разходи по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2012 г. по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма „Администрация“ по реда на чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет. § 70. (1) Министерският съвет, министерствата и държавните агенции – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, изготвят и представят на Народното събрание, Сметната палата и Министерството на финансите отчети за изпълнението на политиките и програмите си за полугодието и годишни отчети в срок до 45 работни дни след отчетния период. Отчетите за полугодието и годишните отчети съдържат информация за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение.

(2) Структурата и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) Отчетите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на съответните държавни органи, министерства и ведомства в срок 10 дни от представянето им при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) С годишните отчети за изпълнението на политиките и програмите си първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по ал. 1 внасят в Народното събрание и кратък доклад за обсъждане в подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.

(5) Редът за докладване и обсъждане по ал. 4 се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.

(6) В срок до 1 септември 2012 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2012 г. § 71. Средствата от общия бюджет на Европейския съюз за възстановяване на пътните разходи за делегати на Република България при участие в заседания на работните формати на Съвета на Европейския съюз постъпват по отделно открита сметка на централния бюджет в Българската народна банка и се отчитат като намаление на разходите на централния бюджет. § 72. (1) Министерският съвет може да определя и актуализира задължителни за министерствата лимити за сключването на договори за доставки на активи, услуги и строителство, както и за поемането на други ангажименти.

(2) Редът и начинът за определянето, актуализирането и прилагането на лимитите по ал. 1 се определя с акт на Министерския съвет. § 73. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд „Резервен“ е достигнал или надхвърлил 1/10 част от капитала или определената от устава по-голяма част, за финансовата 2011 г. не правят отчисления за фонд „Резервен“.

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд „Резервен“ са в размер, по-малък от 1/10 част от капитала или определената от устава по-голяма част, за финансовата 2011 г. правят отчисления в размер на 1/10 част от реализираната печалба за фонд „Резервен“. § 74. С решение на общински съвет могат да се осигуряват средства от общинския бюджет за 2012 г. в частта „местни дейности“ за финансиране на държавни културни институти, въз основа на сключени договори по чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата. § 75. (1) Разходването на средствата на извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда може да се извършва чрез системата за електронни бюджетни разплащания.

(2) Министърът на финансите може да определи предоставянето и разходването от Националния доверителен екофонд на средствата по чл. 142г, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда да се извършва чрез съответните кодове на извънбюджетната сметка по ал. 1 в системата за електронни бюджетни разплащания. § 76. (1) Създават се гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони на Република България за периода 2007 – 2013 г., които се управляват и отчитат от Националния гаранционен фонд по чл. 15 от Закона за Българската банка за развитие като отделен финансов блок съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1974/2006“.

(2) Условията за предоставянето, управлението и отчитането на средствата по схемите по ал. 1 се определят със споразумение съгласно чл. 51, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 между министъра на земеделието и храните, в качеството му на ръководител на Управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони, и Националния гаранционен фонд.

(3) Максималният размер на гаранционните схеми не може да надвишава сумата от 480 млн. лв., като средствата се предоставят от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на Националния гаранционен фонд при спазване на съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 1974/2006.

(4) За осигуряване на средствата по ал. 3 Министерският съвет може да сключи договор за държавен заем с „Българската банка за развитие“ – АД, в размер до 480 млн. лв. и със срок на погасяване до 6 месеца, считано от получаването на заема, като средствата от заема се предоставят на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Плащанията по обслужване и погасяване на заема са за сметка на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.

(5) Поемането на дълга по ал. 4 се извършва в рамките на одобрените лимити по § 19, ал. 1 и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Министърът на земеделието и храните подписва от името на правителството договора по ал. 4 след одобряването на проекта на договор от Министерския съвет.

(6) Предоставянето на средствата от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на Националния гаранционен фонд по реда на ал. 3 се отчита в намаление на друго финансиране.

(7) Стартирането на схемите и усвояването на предоставените на Националния гаранционен фонд средства съгласно ал. 1 – 3 не може да започне преди получаване на одобрение от Европейската комисия, като в случай на отказ или частичен отказ на одобрение от страна на комисията неодобрената сума на средствата се възстановява обратно на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.

(8) За поемането на дълга по ал. 4 не се прилагат разпоредбите на чл. 12 – 14 от Закона за държавния дълг и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за Българската банка за развитие. Издадените гаранции по Закона за Българската банка за развитие за схеми по ал. 1 могат да покриват задължението до 100 на сто.

(9) За целите на прилагане на ал. 4 министърът на финансите може да извършва депозити по § 22, ал. 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. § 77. (1) Средствата, предвидени за осигуряване на обучението на пътуващите ученици от средищни училища по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, може да бъдат намалени по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет до размера на финансирането по приоритетни оси 3 и 4 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

(2) Освободените средства по реда на ал. 1 може да бъдат предоставени от централния бюджет по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за временно авансово финансиране на проекти по европейски фондове и програми или за други програми в областта на образованието. § 78. (1) Министърът на финансите одобрява по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на вътрешните работи за разходи на Фонда за безопасност на движението по § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата до размера на постъпилите във фонда приходи от глоби.

(2) Превишението на приходите над разходите в края на годината се предоставя като преходен остатък, който се използва за същите цели през следващата бюджетна година. § 79. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г. и бр. 28 от 2011 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 думите „2011 г.“ се заменят с „2012 г.“.

2. В ал. 4 думите „2012 г.“ се заменят с „2013 г.“. § 80. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г. и бр. 9 от 2011 г.) в чл. 27, ал. 1 след думата „размер“ се поставя запетая, а думите „5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена към 30 септември на предходната година“ се заменят с „определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България“. § 81. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 82 от 2011 г.) в чл. 16 думите „равно на 50 на сто от минималната месечна работна заплата за страната, определена към 30 септември на предходната година“ се заменят с „в размер на 120 лева“. § 82. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г. и бр. 15 и 24 от 2010 г.) в чл. 8д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „в размер 70 на сто от минималната работна заплата“ се заличават.

2. Създава се нова ал. 2: „(2) Размерът на месечната добавка по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, но не може да бъде по-малък от предходната година.“

3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 83. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г. и бр. 19, 39 и 55 от 2011 г.) в чл. 10в ал. 3 се отменя. § 84. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г. и бр. 23 и 48 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 188б, ал. 5 думите „50 на сто от минималната работна заплата, установена за страната“ се заменят със „100 лв.“.

2. В чл. 230, ал. 1 след думата „размер“ се поставя запетая, а думите „на минималната работна заплата, установена за страната“ се заменят с „определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България“.

3. В чл. 231, ал. 1 след думата „размер“ се поставя запетая, а думите „на минималната работна заплата, установена за страната“ се заменят с „определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България“. § 85. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г. и бр. 54 от 2010 г.) в чл. 35в, ал. 6 изречение първо се изменя така: „Членовете на комисията, с изключение на председателя, получават възнаграждение за участието си във всяко заседание, проверка и международна проява на комисията в размер, определен с правилника по чл. 35г, ал. 1. “ § 86. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 98 от 2010 г.; изм., бр. 1 от 2011 г.) се правят следните изменения:

2. В чл. 28 думите „три минимални месечни работни заплати за страната“ се заменят със „720 лв.“. § 87. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г. и бр. 9 и 23 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 26 ал. 6 се изменя така: „(6) Средствата за транспортни разходи по ал. 3 и 4 и за разходите за целодневна организация на учебния ден и за столово хранене по ал. 5 се осигуряват целево от централния бюджет и/или европейски фондове и програми и се предоставят въз основа на нормативи, утвърдени от Министерския съвет с постановлението за изпълнението на държавния бюджет.“

2. Създава се чл. 40б: „Чл. 40б. (1) При изпълнение на служебните задължения лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите.

(2) Средствата за представителното облекло на педагогическия персонал се осигуряват от съответния бюджет на детската градина, училището или обслужващото звено.“ § 88. В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 23 от 2009 г. и бр. 101 от 2010 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 3 се изменя така: „3. „Издаване на държавна гаранция“ е: а) сключването на гаранционно споразумение към кредитни споразумения; б) поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения; в) издаването на гаранционно писмо във връзка с кредитни споразумения; г) поемането на гаранционни задължения при емисия на ценни книжа.

Държавната гаранция се издава от името на държавата.“ § 89. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г. и бр. 19 и 34 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5а: а) алинея 4 се изменя така: „(4) Стандартите по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите. Сметкопланът по ал. 1 и методическите указания по ал. 2 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.“; б) създават се ал. 5 и 6: „(5) Със заповед, съгласувана с председателя на Националния статистически институт, министърът на финансите може да определя предприятия, които не са бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби, да прилагат стандартите и сметкоплана по ал. 1, както и методическите указания по ал. 2, когато тези предприятия попадат в сектор „Държавно управление“ и не са търговски дружества.

(6) Заповедта по ал. 5 се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националния статистически институт.“

2. В глава първа се създава чл. 5в: „Чл. 5в. Министърът на финансите: 1. осъществява координацията и взаимодействието с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз при хармонизация на българското счетоводно законодателство с европейските счетоводни директиви; 2. изготвя становища и методически указания по прилагането на този закон и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия; 3. предприема мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството.“

3. В чл. 26, ал. 7 след думата „предприятия“ се добавя „и на предприятията по чл. 5а, ал. 5“.

4. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 17: „17. „Сектор „Държавно управление“ е сектор „Държавно управление“ (General government) съгласно ESA 95 по Приложение А на Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, включително нейните изменения и допълнения.“ § 90. В Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г., бр. 84 и 86 от 2003 г., бр. 24, 36 и 37 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 18 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 74 и 82 от 2009 г. и бр. 55 от 2011 г.) в чл. 2, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Изречения второ и трето се изменят така: „Те се заплащат в брой или безкасово по съответната сметка. Държавните такси могат да се плащат чрез държавни таксови марки само ако това е изрично предвидено в нормативен акт.“

2. Създава се изречение четвърто: „Министърът на финансите определя със заповед реда за унищожаване на държавните таксови марки.“ § 91. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 82 от 2009 г.) в чл. 7 ал. 1 се изменя така: „(1) Банката формира фонд „Резервен“ по реда на чл. 246 от Търговския закон.“ § 92. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 и 99 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г., бр. 36, 43 и 54 от 2008 г., бр. 74, 80 и 82 от 2009 г., бр. 25 от 2010 г. и бр. 8 от 2011 г.) в чл. 11, ал. 1 думите „по една минимална работна заплата, определена за съответната година с постановление на Министерския съвет“ се заменят с „възнаграждение в размер, определен със заповед на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, която се публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите“. § 93. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г. и бр. 35 от 2011 г.) в чл. 59б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 в текста преди т. 1 думите „три минимални работни заплати за страната“ се заменят със „сума, определена със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на финансите“.

2. Създава се ал. 5: „(5) Заповедта по ал. 4 се публикува на интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта.“ § 94. В Закона за насърчаване на научните изследвания (обн., ДВ, бр. 92 от 2003 г.; изм., бр. 36 от 2008 г., бр. 74 и 82 от 2009 г. и бр. 83 от 2010 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10, ал. 6: а) след думата „размер“ се поставя запетая и думите „до 5 минимални работни заплати, определено от министъра на образованието, младежта и науката“ се заменят с „определен със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите; б) създава се изречение второ: „Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието, младежта и науката.“

2. В чл. 16, ал. 1 думите „равно на минималната месечна работна заплата за страната“ се заменят с „в размер, определен с правилника по чл. 14“. § 95. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г. и бр. 61 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 30, ал. 1, т. 12 след думата „докторанти“ се създава изречение второ: „За някои категории студенти и докторанти академичният съвет може да определи такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет.“

2. В чл. 91: а) в ал. 2 т. 3 се изменя така: „3. комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акт на Министерския съвет, включваща и резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.“; б) в ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акта по ал. 2, т. 3, включваща резултатите от оценката при акредитацията на докторските програми.“

3. В чл. 95: а) в ал. 2: аа) създава се ново изречение второ: „За някои категории студенти и докторанти академичният съвет може да определя такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет.“; бб) досегашното изречение второ става изречение трето; б) в ал. 3 думите „една втора“ се заменят с „две трети“. § 96. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г. и бр. 41 и 81 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 16в: а) в ал. 1 навсякъде думата „контролен“ се заменя с „надзорен“; б) в ал. 4 думата „контролен“ се заменя с „надзорен“; в) в ал. 5 думата „контролен“ се заменя с „надзорен“; г) в ал. 6 думата „контролен“ се заменя с „надзорен“; д) създават се ал. 8 – 12: „(8) Националният надзорен орган включва разходите за изпълнение на функциите си в плана за ефективност в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (OB L 201/1 от 3 август 2010 г.).

(9) В националната разходна база на таксите по чл. 120, ал. 2 се включват и разходите за изпълнение на функциите на националния надзорен орган в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) и Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване.

(10) Средствата от превишението на приходите на националния надзорен орган, предоставени от доставчиците на аеронавигационно обслужване над извършените и доказани разходи за изпълнение на функциите му в края на календарната година, се ползват през следващите финансови години, като целево се разходват за изпълнение на функциите му.

(11) Средствата за изпълнение на функциите на националния надзорен орган се утвърждават от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и се разходват целево чрез бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(12) Служителите в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, заети в дейността й на национален надзорен орган, се назначават на длъжността „инспектор по гражданско въздухоплаване“ по трудово правоотношение.“

2. В чл. 120, ал. 4, т. 12 думите „навигационни съоръжения за въздушна навигация и кацане“ се заменят с „визуалните аеронавигационни средства“.

3. В чл. 143, ал. 3, т. 12 думата „контролен“ се заменя с „надзорен“. § 97. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г. и бр. 35 и 93 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5: а) в ал. 1, т. 2 думите „в рамките на бюджетната година“ се заличават; б) в ал. 2 след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „освен в случаите по ал. 1, т. 2“.

2. Създава се чл. 15а: „Чл. 15а. Разпоредбите на чл. 14, т. 4 и чл. 15 не се прилагат за предложения относно удължаване на срока за погасяване на общински дълг, поет за финансиране на разходи за подготовка или изпълнение на проекти по програми, съфинансирани от Европейския съюз.“ § 98. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30 и 33 от 2011 г.) в § 17, ал. 1 и § 18, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр. 30 от 2011 г.) думата „9-месечен“ се заменя с „10-месечен“. § 99. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. § 100. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 8 декември 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2

Трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2012 г.

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3

Разходи по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2012 г. по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма „Администрация“ І. Разходи по бюджета на Министерския съвет за 2012 г.

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7

Субсидии за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, за 2012 г.

Приложение № 4 към чл. 9

Субсидии за юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2012 г.

Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 І. Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2012 г.

Субсидиите за общините от централния бюджет за 2012 г. се изчисляват по следната формула: С = С1 + С2 + С3, където

С е размерът на субсидията за конкретната община от централния бюджет.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Изравнителната субсидия за общините от централния бюджет за 2012 г. се изчислява по следната формула: С2 = Кi * (A1 + A2 + А3), където i=1 или 2

К1 = 100 % за общините от първа група по т. ІІ на приложението

К2 = 96.28 % за общините от втора група по т. ІІ на приложението

А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Тя се формира от стандарти за два вида услуги – детски заведения и домашен социален патронаж.

А1= Сдз+Сдсп, където

Сдз е изчислен по стандарт за издръжка на едно дете в детско заведение в размер на 400 лв. на дете, умножен по осигурения обхват за достъп до услугата, който е 43 % от децата до 5 години на територията на съответната община.

Сдсп е изчислен по стандарт в размер на 555 лв. за обслужвано лице в домашен социален патронаж, умножен по осигурения обхват за достъп до услугата, който е 3 % от възрастните на и над 65 години на територията на съответната община.

Пълен достъп (100 %) до тази част от субсидията имат общините, чиито текущи разходи за местните дейности към 31.12.2010 г. на един жител (без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки и за дейност „Чистота“) са по-ниски от средното равнище за страната на един жител (ТРМх1<ТРМср.). Останалите общини получават ограничен достъп – 50 %.

ТРМх1 са текущите разходи за местни дейности към 31.12.2010 г. (без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки и за дейност „Чистота“) на един жител на конкретната община.

ТРМср е средният размер за страната на текущите разходи за местните дейности към 31.12.2010 г. (без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки и за дейност „Чистота“) на един жител.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините, чиито данъчни постъпления (патентен данък, имуществени и други данъци) са под средното равнище за страната на един жител (МДх1<МДср.). Изравняването е в размер на 87.3 % от разликата между средното равнище за страната и данъчните приходи на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й. Получената сума е коригирана с т. нар. „данъчно усилие“, което редуцира 87.3 %-то изравняване с 25 % от разликата между максималното данъчно усилие (1) и това на съответната община.

А2 се изчислява по следната формула: А2 = ИДПр х1 – ((1 – ДУсрх1) * 0.25) * ИДПр х1, където

ИДПрх1 = (МДср – МДх1) * Н х1 * 0.873

МДх1 е размерът на постъпленията от местни данъци (патентен данък, имуществени и други данъци) на един жител на конкретната община към 31.12.2010 г.

МДср е размерът на постъпленията от местни данъци на един жител (патентен данък, имуществени и други данъци) – средно за страната към 31.12.2010 г.

Н х1 е населението на съответната община по данни на НСИ от преброяването през 2011 г.

ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущество по възмезден начин на конкретната община за 2011 г. към съответните максимални ставки за 2011 г., определени със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Изчислява се по следната формула: ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИmaх + СТДВПИх1/СТДВПИmaх)/2, където

СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите имоти на конкретната община за 2011 г.

СТДНИmaх е максималният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти за 2011 г., определен със ЗМДТ.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин за 2011 г. на конкретната община.

СТДВПИmaх е максималният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин за 2011 г., определен със ЗМДТ.

А3 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. (ЗДБРБ за 2011 г.). Достъп до тази част на субсидията имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1 и А2 (А1+А2) и размера на изравнителната субсидия, определен в ЗДБРБ за 2011 г.

С3 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи.

Критериите за разпределение на средствата от целевата субсидия за капиталови разходи в размер на 27 710,0 хил. лв. са: а) население – с тегло 40 %; б) брой населени места – с тегло 40 %; в) територия – с тегло 20 %.

Разпределението на сумите по трите критерия за конкретната община е на база относителния дял на всеки един от тези показатели към общото за страната.

Разпределението на средствата от целевата субсидия за капиталови разходи за изграждане и основен ремонт на общински пътища в размер на 42 500,0 хил. лв. е на база дължина на пътната мрежа. ІІ. Групи общини

В първата група попадат общините, на които делът на предоставената изравнителна субсидия през 2010 г. е по-голям от 33.33 % от сумата на отчетените за 2010 г. собствени приходи (без генерираните приходи по делегираните бюджети, постъпленията от продажба на нефинансови активи и получените помощи и дарения) и предоставената изравнителна субсидия през 2010 г.

Във втората група попадат общините, на които делът на предоставената изравнителна субсидия през 2010 г. е по-малък или равен на 33.33 % от сумата на отчетените за 2010 г. собствени приходи (без генерираните приходи по делегираните бюджети, постъпленията от продажба на нефинансови активи и получените помощи и дарения) и предоставената изравнителна субсидия през 2010 г.

Приложение № 6 към чл. 11, ал. 2

I. Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2012 г. (без капиталови разходи)

(в хил. лева)

II. Натурални показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2012 г.

Приложение № 7 към чл. 17, ал. 1

Приложение № 8 към § 28

Списък на извънбюджетните фондове и сметки, които ще функционират през 2012 г.

1. Фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол към Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – Закон за приватизация и следприватизационен контрол.

2. Държавен фонд „Земеделие“ – Закон за подпомагане на земеделските производители.

3. Извънбюджетна сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

4. Специална сметка към общинските съвети за приходите от приватизация на общински предприятия – Закон за приватизация и следприватизационен контрол.

5. Общински фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол – Закон за приватизация и следприватизационен контрол.

6. Специален фонд към съответните общински съвети за инвестиции и дълготрайни активи – Закон за приватизация и следприватизационен контрол.

7. Учителски пенсионен фонд – Кодекс за социално осигуряване.

8. Извънбюджетна сметка към министъра на финансите за средствата от продажбата на предписани емисионни единици – Закон за опазване на околната среда.