Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г.

УКАЗ № 282

На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от ХLI Народно събрание на 8 декември 2011 г., повторно приет на 16 декември 2011 г.

Издаден в София на 16 декември 2011 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Диана Ковачева

ЗАКОН за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г.

Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 8 465 555,7 хил. лв., както следва: (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 8 462 341,5 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на държавното обществено осигуряване, както следва:   Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по приходите и трансферите на обща сума 5 304 927,8 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Пенсии“ по разходите и трансферите на обща сума 6 971 130,0 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии“, както следва:   Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ по приходите и трансферите на обща сума 300 634,6 хил. лв., както следва: (2) Приема разходи и трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ на обща сума 300 648,3 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, както следва:   Чл. 4. (1) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по приходите и трансферите на обща сума 116 592,7 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по разходите и трансферите на обща сума 53 670,5 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“, както следва:   Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по приходите и трансферите на обща сума 627 085,3 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по разходите и трансферите на обща сума 709 089,4 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“, както следва:   Чл. 6. (1) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по приходите и трансферите на обща сума 172 581,2 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на фонд „Безработица“ по разходите и трансферите на обща сума 349 536,9 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Безработица“, както следва:   Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 1 943 734,1 хил. лв., както следва: (2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите и трансферите на обща сума 78 266,4 хил. лв., както следва: (3) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:     Чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2012 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1; 2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2010 г. като самоосигуряващи се лица: а) до 5400 лв. – 420 лв.; б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.; в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.; г) над 7500 лв. – 550 лв.; 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.; 4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2000 лв.

(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2010 г., както и за започналите дейност през 2011 и 2012 г. е 420 лв.

(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за периода от 1 януари до 31 май 2012 г. минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст 136,08 лв., а за периода от 1 юни до 31 декември 2012 г. – 145 лв.

Чл. 10. Определя се за 2012 г. дневен минимален размер на обезщетението за безработица 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2012 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване 240 лв.

Чл. 12. Определя се за 2012 г. размер на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице 540 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2. Осигурителната вноска е за сметка на осигурителя.

Чл. 14. За 2012 г. не се прилага чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Чл. 15. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 16. (1) За 2012 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

(2) За 2012 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 1000 лв.

(3) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен с този закон, като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет, както и за разходи, извършвани от НОИ по силата на други нормативни актове и проекти извън Кодекса за социално осигуряване, които се финансират с трансфери, непредвидени в този закон, и които не водят до влошаване на баланса на държавното обществено осигуряване. Тези разходи се отчитат в бюджета на НОИ и с тях могат да бъдат превишени разходите по бюджета на НОИ. § 2. За 2012 г. не се отчислява общ резерв на фондовете по чл. 18 от Кодекса за социално осигуряване. Сумите по главниците от ревизионните актове за начет за периоди преди 1 януари 2006 г. постъпват като приход на фонд „Пенсии“, а по ревизионните актове за начет, съставени от НОИ след 31 декември 2005 г., постъпват като приход на бюджета на НОИ. Сумите по лихвите от ревизионните актове за начет постъпват като приход в бюджета на НОИ. § 3. (1) Дължимите вноски за Учителския пенсионен фонд се внасят чрез банковите сметки на Националната агенция за приходите за събиране на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

(2) Средствата по ал. 1 за Учителския пенсионен фонд се превеждат периодично по съответните им сметки в Българската народна банка. § 4. За 2012 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. § 5. Дейността по профилактика и рехабилитация за 2012 г. се извършва във: 1. дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт; 2. специализирани болници за рехабилитация, получили разрешение за лечебна дейност от министъра на здравеопазването за дейности по рехабилитация, както и лечебни заведения за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които извършват дейности по рехабилитация. § 6. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; бр. 45 от 2011 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г.; изм., бр. 60 и 77 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6: а) в ал. 3: аа) в т. 8, буква „б“ след думите „категория труд“ се добавя „и за лицата по чл. 69а“; бб) в т. 9, буква „б“ след думите „категория труд“ се добавя „и за лицата по чл. 69а“; б) в ал. 11 думите „ал. 3, 4 и 5“ се заменят с „ал. 3 и 5“.

2. В чл. 6а след думите „минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава“ се поставя запетая и се добавя „а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3“.

3. В чл. 9, ал. 5 след думата „осигуряване“ се добавя „и Учителския пенсионен фонд“.

4. В чл. 11, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати“ се заличават.

5. В чл. 12, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати“ се заличават.

6. В чл. 13, ал. 2 думите „в общ размер две минимални работни заплати“ се заличават.

7. Създава се чл. 13г: „Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице Чл. 13г. Размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице по чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Помощта се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на осигуреното лице.“

8. В чл. 37, ал. 3 изречение трето се заличава.

9. В чл. 38, ал. 1: а) думите „ръководителите на функционалните направления на института и подуправител“ се заменят с „управителя, подуправителя и ръководителите на функционални направления на института“; б) създава се изречение второ: „Управителят свиква и ръководи заседанията на съвета на управителя.“

10. В чл. 41, ал. 1, изречение първо числото „12“ се заменя с „18“.

11. В чл. 47, ал. 2, изречение първо думите „12-те“ се заменят с „18-те“ и в изречение второ думите „12 месеца“ се заменят с „18 месеца“.

12. В чл. 48, ал. 2, изречение първо думите „12-те“ се заменят с „18-те“ и в изречение второ думите „12 месеца“ се заменят с „18 месеца“.

13. В чл. 49, ал. 1, изречение първо числото „18“ се заменя с „24“.

14. В чл. 54а, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;“.

15. В чл. 54б, ал. 1 числото „18“ се заменя с „24“.

16. В чл. 54д, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;“.

17. В чл. 54е, ал. 3 думата „професионална“ се заличава.

18. В чл. 68: а) в ал. 1 изречение второ се изменя така: „От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.“

19. В чл. 69: а) в ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“; б) в ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи.“; в) в ал. 3 т. 2 се изменя така: „2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, на военна служба или по законите по ал. 2. “; г) в ал. 5 т. 2 се изменя така: „2. от 1 януари 2012 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита.“

20. В чл. 70, ал. 1, изречение второ след цифрата „3“ се поставя запетая и се добавя „а от 1 януари 2012 г. – 4“.

21. В чл. 94: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.“; б) създава се нова ал. 2: „(2) Пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно – прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 3.

22. В чл. 100 думите „процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година“ се заменят със „с процент, равен на индекса на потребителските цени през предходната календарна година“.

23. В чл. 110, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им;“.

24. В чл. 115, ал. 4 изречение първо се изменя така: „Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят.“

25. В чл. 127: а) в ал. 1 думите „при условията и по реда на част първа“ се заменят с „във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване“; б) в ал. 2 след думите „категория труд“ се добавя „които са осигурени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване“ и се поставя запетая.

26. В чл. 157, ал. 5 думата „Самоосигурените“ се заменя със „Самоосигуряващите се“.

27. В чл. 349 ал. 1 се изменя така: „(1) За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.“

28. В § 1, ал. 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 11: „11. „Пенсия за осигурителен стаж и възраст“ по глава четвърта „а“ е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби.“

29. В преходните и заключителните разпоредби: а) в § 4 ал. 1 се изменя така: „(1) До 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са: 1. навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд; 2. от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд.“; б) в § 5: аа) в ал. 3 думите „чл. 68, ал. 1“ се заменят с „чл. 68, ал. 1 и 2“; бб) алинея 4 се изменя така: „(4) На учителите, които имат изискуемия по ал. 1 учителски осигурителен стаж и се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не по-късно от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 и 2 или навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 пенсията се изплаща за сметка на фонд „Пенсии“.“; в) в § 22о в текста преди т. 1 думите „до 31 декември 2011 г.“ се заменят с „до 31 декември 2012 г.“.

30. Параграф 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г.; изм., бр. 60 от 2011 г.) се отменя. § 7. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г. и бр. 9 от 2011 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 71, ал. 2: а) в т. 1 числото „3,4“ се заменя с „2,1“; б) в т. 2 числото „2,2“ се заменя с „1,4“.

2. В чл. 73, ал. 2: а) в т. 1 числото „2,6“ се заменя с „1,6“; б) в т. 2 числото „1,5“ се заменя с „1,1“.

3. В чл. 117, ал. 1 думите „толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат“ се заменят със „75 на сто от брутното месечно възнаграждение за всяка прослужена година“ и числото „20“ се заменя с „15 брутни месечни възнаграждения“. § 8. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; бр. 91 от 2010 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1 и 18 от 2011 г.) в чл. 106, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Изречение първо се изменя така: „В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му брутна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни брутни заплати.“

2. Създава се изречение пето: „Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.“ § 9. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23 и 48 от 2011 г.) в чл. 160, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 думите „50 години“ се заменят с „52 години“.

2. В т. 3 думите „51 години“ се заменят с „54 години“.

3. В т. 4 думите „52 години“ се заменят с „54 години“.

4. В т. 5 думите „55 години“ се заменят с „56 години“.

5. В т. 6 думите „57 години“ се заменят с „58 години“.

6. В т. 9 думите „60 години“ се заменят с „62 години“. § 10. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; бр. 26 от 2007 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 60 от 2011 г.) в § 19к от преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2011 г.“ се заменят с „31 декември 2012 г.“. § 11. Паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, за безработица и при трудоустрояване, отпуснати с начална дата до 31 декември 2011 г., продължават да се изплащат в определения им досегашен размер до изтичането на срока им. § 12. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт. § 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 8, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 8 декември 2011 г. и на 16 декември 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1

Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии – 2012 г.

Забележки: 1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.

2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.

3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение 2 към Заповед №РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

4. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.

Приложение № 2 към чл. 13

Диференцирани осигурителни вноски за фонд „ТЗПБ“ 2012

Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3

ПЛАН-СМЕТКА на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за 2012 г.