Постановление № 229 от 25 септември 2012 г. за приемане на нормативни актове по прилагането на Закона за безопасно използване на ядрената енергия

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 229 ОТ 25 СЕПТЕМВРИ 2012 г. за приемане на нормативни актове по прилагането на Закона за безопасно използване на ядрената енергия

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Приема Наредба за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди.

Чл. 2. Приема Наредба за основните норми за радиационна защита.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. Отменя се Наредбата за основните норми на радиационна защита, приета с Постановление № 190 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 73 от 2004 г.). § 2. В Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, приета с Постановление № 93 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г. и бр. 93 от 2009 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6, ал. 2 думите „14-дневен срок“ се заменят с „подходящ срок, но не по-малък от 14 дни“.

2. В чл. 10 ал. 1 се изменя така: „(1) Лицензиите се издават за срок до 10 години.“

3. В чл. 11, ал. 3, т. 2 накрая се добавя „или във връзка с изпълнение на указания, дадени при осъществяването на контрол по глава пета от ЗБИЯЕ, както и при организационни промени, въз основа на нормативен акт или решение на Министерския съвет“.

4. В чл. 12: а) алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) За всеки блок и за всяко друго ядрено съоръжение на площадката на ядрена централа се издава отделна лицензия за експлоатация или за извеждане от експлоатация, както и отделно разрешение за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация, доколкото в закона не е установено друго.

(3) Разрешение по ал. 2, заповед за одобряване на избраната площадка и заповед за одобряване на изготвения технически проект могат да бъдат издадени за обособен отделен етап от дейността, ако заедно с документите за издаването на разрешението или заповедта заявителят е обосновал необходимостта от отделно изпълнение на съответния етап.“; б) алинея 5 се изменя така: „(5) За едно и също ядрено съоръжение последващо разрешение по чл. 33, ал. 1 или лицензия по чл. 35, ал. 1 ЗБИЯЕ се издава на лицето – титуляр на предходно разрешение или лицензия, на неговия правоприемник в случай на извършено преобразуване, както и на приобретател на вещни права върху имуществото, с което ще се извършва дейността. Това изискване се прилага и когато производството по издаване на разрешение или лицензия е започнато от титуляря на предходното разрешение или лицензия, ако той е дал писмено съгласие.“; в) създава се ал. 6: „(6) При смяна на титуляря на разрешение или лицензия правата и задълженията, произтичащи от актове, издадени на титуляри на предходни разрешения и лицензии, обвързват новия титуляр.“

5. В чл. 13: а) в ал. 1 т. 5 се изменя така: „5. данните от документа за регистрация и единния идентификационен код на лицензианта, съответно на титуляря на разрешението – юридическо лице или едноличен търговец; собственото, бащиното и фамилното име, единния граждански номер, постоянния и настоящия адрес в Република България на лицензианта или на титуляря на разрешението – физическо лице, съответно аналогични данни за чуждестранно физическо лице;“

б) в ал. 2 т. 7 се изменя така: „7. изисквания, свързани със системата за управление на дейността;“.

6. В чл. 14: a) в ал. 1 след думите „чл. 21, ал. 1“ се добавя „и чл. 21а“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Търговско дружество – титуляр на разрешение по чл. 33, ал. 1 ЗБИЯЕ или на лицензия по чл. 35, ал. 1 ЗБИЯЕ, което възнамерява да извърши преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество, промяна на правната форма, прехвърляне на търговското предприятие или непарична вноска в капитала на друго дружество на имущество – обект на лицензии или разрешения, както и намаляване или увеличаване на капитала, е длъжно предварително да уведоми за това председателя на АЯР и да представи оценка за значението на тези действия за ядрената безопасност и радиационната защита с оглед последващото прилагане на чл. 21, ал. 1 или чл. 21а ЗБИЯЕ.“

7. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Лицензията или разрешението могат да бъдат изменени служебно от председателя на АЯР в случаите по чл. 21, ал. 4 ЗБИЯЕ.

(2) Извън случаите по ал. 1 лицензията за експлоатация на ядрено съоръжение се изменя служебно, когато издаването на разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 5 ЗБИЯЕ налага изменение на съдържанието на лицензията.

(3) Председателят на АЯР уведомява писмено лицензианта или титуляря на разрешение за откриването на производството за служебно изменение на лицензията или разрешението. Лицензиантът, съответно титулярят на разрешение, може в 14-дневен срок да изрази писмено становище по основанията за изменение на лицензията, съответно на разрешението.

(4) Лицензията или разрешението могат да бъдат изменени след изтичането на срока по ал. 3.

(5) В случаите по ал. 2 лицензията се изменя с разрешението по чл. 15, ал. 4, т. 5 ЗБИЯЕ, като се привежда в съответствие с предвидените в него условия. В разрешението задължително се посочват измененията в лицензията и новото им съдържание.

(6) При наличие на несъответствие между условията на издаденото разрешение по ал. 2 и извършените с него изменения на лицензията се прилагат условията на разрешението.“

8. В чл. 18, ал. 1 след думите „чл. 21, ал. 1“ се добавя „и чл. 21а, ал. 1“.

9. В чл. 19: а) в ал. 1: аа) в т. 1 след думите „чл. 15, ал. 3, т. 1“ се добавя „и 8“; бб) в т. 2 думите „чл. 15, ал. 3, т. 2 – 6“ се заменят с „чл. 15, ал. 3, т. 2 – 5“; б) в ал. 2 т. 1 се отменя.

10. В чл. 20, ал. 2 накрая се добавя „или да измени служебно лицензията или разрешението“.

11. В чл. 23: а) в ал. 2: аа) думите „Към заявлението“ се заменят със „За ядрени съоръжения към заявлението“; бб) в т. 1: ааа) думите „или на обекта с източник на йонизиращи лъчения“ се заличават; ббб) в буква „б“ думите „или на обекта с ИЙЛ“ се заличават; б) създават се ал. 3 – 5: „(3) За дейности с ИЙЛ към заявлението по ал. 1 се прилага обосновка на новия срок, а в случаите на подновяване на лицензия се прилагат и: 1. актуализиран анкетен лист по образец, утвърден от председателя на АЯР, който съдържа информация за: а) използваните и съхраняваните ИЙЛ и дейностите с тях; б) персонала и организацията на работа с ИЙЛ в обекта; в) средствата за радиационен мониторинг и индивидуален дозиметричен контрол; г) организацията и мерките за осигуряване на радиационна защита и физическа защита; 2. документ за платена такса за разглеждане на заявлението в съответствие с глава четвърта от Тарифата за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по ЗБИЯЕ. (4) Към актуализирания анкетен лист по ал. 3, т. 1 се прилагат актуални инструкции, програми, заповеди и други вътрешни документи на заявителя.

(5) За обекти с радиоактивни вещества актуализираният анкетен лист по ал. 3, т. 1 се съгласува с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи относно физическата защита в предвидените от закона случаи.“

12. В чл. 24, ал. 1: а) в т. 1 след думите „чл. 15, ал. 3, т. 1“ се добавя „и 8“; б) точка 2 се изменя така: „2. за лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 2 – 5 ЗБИЯЕ – не по-късно от един месец преди изтичането на срока на действащата лицензия.“

13. В чл. 26 ал. 3 се изменя така: „(3) Лицензията се подновява за срок, не по-дълъг от сроковете по чл. 35, ал. 3 и чл. 58, ал. 3 ЗБИЯЕ.“

14. В чл. 28: а) в ал. 1: аа) в т. 3 след думите „или разрешението“ се поставя точка и запетая и текстът докрая се заличава; бб) точка 5 се изменя така: „5. при обявяване в несъстоятелност или при прекратяване с ликвидация на юридическото лице – лицензиант или титуляр на разрешение;“ вв) точка 7 се изменя така: „7. при преобразуване на юридическото лице – титуляр, когато към момента на извършване на вписването в търговския регистър не е налице изменение на разрешението в съответствие с чл. 21а, ал. 1 ЗБИЯЕ;“ гг) създава се т. 8: „8. при издаване на нова лицензия за същата дейност на същия или на нов титуляр;“

б) в ал. 3 думите „ал. 1, т. 1, 5 – 7“ се заменят с „ал. 1, т. 1, 5 – 8“; в) алинея 5 се отменя.

15. В чл. 30, ал. 2 след думата „енергийно“ се добавя „и водно“.

16. Член 31 се изменя така: „Чл. 31. Лицензията или разрешението се отнема в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ и т. 2 и 4 ЗБИЯЕ.“

17. В чл. 34: а) в ал. 1 след думите „чл. 15, ал. 3, т. 1“ се добавя „и 8“, а думите „ал. 4, т. 1 – 6, 14 и 15“ се заменят с „ал. 4, т. 1 – 5, 14 и 15“; б) създава се ал. 8: „(8) Разрешение по ал. 1 и заповеди по ал. 3 и 4 могат да бъдат издадени за обособен отделен етап от дейността, ако заедно с документите за издаването на разрешението или заповедта заявителят е обосновал необходимостта от отделното изпълнение на съответния етап.“

18. В чл. 35, ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. копие от акта, удостоверяващ търговската регистрация на заявителя;“

б) в т. 2 думите „от съответния съд“ се заличават; 19. В чл. 36: а) в ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. описание на системата за управление на дейността;“ б) алинея 2 се отменя; в) в ал. 3 думите „съхраняване и/или“ се заличават.

20. Член 38 се изменя така: „Чл. 38. След издаване на разрешението за избор на площадка и ако са извършени необходимите проучвания на площадката съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, букви „г“ и „д“, и ако е налице влязло в сила решение по чл. 37, ал. 1, т. 3, заявителят може да подаде заявление за издаване на разрешение за проектиране, преди да е издадена заповед за одобряване на избраната площадка.“

21. В чл. 39, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. описание на системата за управление на дейността;“.

22. В чл. 40: а) в ал. 1, т. 1, буква „а“ думите „препоръчителна структура на отчет за анализ на безопасността е посочена в приложението“ се заменят с „обхватът на отчет за анализ на безопасността трябва като минимум да включва темите, посочени в приложение № 1“; б) алинеи 2 – 5 се отменят.

23. В чл. 41: а) в ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. описание на системата за управление на дейността.“; б) алинеи 4 и 5 се отменят.

24. Член 42 се отменя.

25. В чл. 43: а) в ал. 1: аа) точка 5 се отменя; бб) точка 6 се изменя така: „6. описание на системата за управление на дейността;“ вв) точка 9 се изменя така: „9. технологичен регламент за експлоатация на ядреното съоръжение, който съдържа предели и условия за експлоатация, включително: предели за безопасност; стойности на параметрите за задействане на системите за безопасност; експлоатационни предели иусловия; изпитвания, проверки, надзор и оперативен контрол на системите, важни за безопасността; минимален брой на оперативния персонал при различни експлоатационни състояния, включително правоспособния и квалифициран персонал на блочния пулт за управление; действия на персонала при отклонения;“ гг) в т. 11 думите „буква „а“ се заменят с „букви „а“ и „б“; дд) точка 27 се отменя; ее) точка 30 се отменя; б) създава се ал. 3: „(3) Документите по ал. 1, т. 12, 17 и 29 се представят на Националния център по радио­биология и радиационна защита.“

26. В чл. 48: а) в т. 2 думите „по чл. 43, ал. 1, т. 7, 14, 16, 17, 20, 22, 24, 27 и 28“ се заменят с „по чл. 43, ал. 1, т. 7, 9, 10, 13, 16, 17, 22, 24, 28 и 29“; б) точка 3 се отменя; в) точка 10 се изменя така: „10. описание на системата за управление на дейността при експлоатация на ядреното съоръжение;“ г) точка 11 се отменя; д) точка 16 се отменя.

27. В чл. 49: а) създава се нова т. 4: „4. инструкция за експлоатация на конструкциите, системите и компонентите (КСК), важни за безопасността;“

б) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.

28. В чл. 50 думите „чл. 49, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 49, т. 5 и аварийни инструкции за действия на персонала при аварии“.

29. В чл. 51, т. 2 запетаята и думите „който се произвежда“ се заличават.

30. Член 53 се изменя така: „Чл. 53. За издаване на лицензия за експлоатация на съоръжение за обработване и/или съхраняване на РАО се прилагат документите по чл. 48 и следните документи, потвърждаващи съответствието с изискванията на наредбата по чл. 77, ал. 3 ЗБИЯЕ: 1. критерии за приемане на РАО за обработване и/или съхраняване; 2. техническа спецификация на опаковките на кондиционираните РАО; 3. описание на дейностите по управление на РАО в тяхната технологична последователност; 4. списък на вътрешните правила, инструкции и процедури за осъществяване на дейността, за която е предназначено съоръжението.“

31. Член 54 се изменя така: „Чл. 54. (1) За издаване на лицензия за експлоатация на съоръжение за погребване на РАО се прилагат документите по чл. 48 и следните документи, потвърждаващи съответствието с изискванията на наредбата по чл. 77, ал. 3 ЗБИЯЕ: 1. критерии за приемане на РАО за погребване; 2. процедури за предаване и приемане на РАО за погребване; 3. програма за инспекции на опаковките РАО при приемане за погребване; 4. план за затваряне на съоръжението, включително за контрола след затварянето.

(2) Планът по ал. 1, т. 4 отчита резултатите от оценката на безопасността на съоръжението за времето след затваряне.

(3) Отчетът за оценка на безопасността на съоръжение за погребване на РАО по чл. 48, т. 1 включва оценки на безопасността на съоръжението за периода на експлоатация и за времето след неговото затваряне.“

32. Член 55 се отменя.

33. В чл. 56: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Заявителят подава общо заявление за издаване на разрешение за извършване на всички взаимосвързани и взаимообусловени промени.“

34. В чл. 57, ал. 3 т. 7 се изменя така: „7. документ, описващ конкретните мерки за управлението на дейността, включително възлагане на отговорности за контрол на външните изпълнители и приемане на резултатите, както и механизъм за управление на несъответствията и предприемане на коригиращи действия при необходимост.“

35. В чл. 58: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Към заявлението за издаване на разрешение за внос и износ на ядрен материал се прилагат съответните документи, удостоверяващи изпълнението на режима за внос или износ, по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.“; б) създава се ал. 5: „(5) В случаите на внос в Република България или на износ от Република България съответно от или във държава – членка на Европейския съюз, не се изисква издаване на разрешение за внос или износ на ядрен материал.“

36. В глава втора, в наименованието на раздел ІХ думата „Разрешения“ се заменя с „Лицензия“.

37. Член 59 се изменя така: „Чл. 59. Цялостният процес на извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение се разработва, анализира, планира и обосновава в план за извеждане от експлоатация, който като минимум съдържа: 1. описание на съоръжението, неговата площадка, зоните с особен статут, КСК и радиоактивно замърсяване на КСК и компоненти на околната среда; 2. експлоатационна история на съоръжението – разрешени дейности, описание на важни експлоатационни обстоятелства и събитията, имащи отношение към извеждането от експлоатация, включително причините за извеждане от експлоатация; 3. списък на използваните при планирането на извеждане от експлоатация стандарти; 4. оценка на наличните в съоръжението радиоактивни и други опасни материали по видове, количество и местоположение; 5. стратегия за извеждане от експлоатация – описание на разгледаните варианти за извеждане от експлоатация и обосновка на избрания вариант; 6. план-график на етапите и дейностите по извеждане от експлоатация; 7. описание на дейностите по извеждане от експлоатация, отнасящи се до радиоактивно замърсените конструкции, оборудване, почва и подземни води; 8. класификация на КСК от гледна точка на тяхното значение за безопасността през различните етапи от изпълнението на плана за извеждане от експлоатация; 9. описание на необходимите основни изменения в съществуващите КСК, включително въвеждането на нови КСК, необходими специално за целите на извеждането от експлоатация; 10. програма и графици за надзор и поддръжка на КСК, които е необходимо да са разполагаеми в процеса на извеждане от експлоатация; 11. описание на разгледаните възможни решения по дезактивация и обосновка на избрания вариант; 12. описание на наличните и планираните технологии и технически средства за демонтаж и дезактивация; 13. програма за управление на РАО, обхващаща: a) всички източници и потоци, видове и количества РАО на площадката; б) критериите за сортиране на радиоактивните материали; в) организацията на дейностите по управление на РАО преди погребване, включително обосновка на методите за обработване от гледна точка на възможностите за погребване на РАО; г) критериите и възможностите за повторно използване и рециклиране на материали; д) очакваните течни и газови радиоактивни изхвърляния в околната среда; 14. програма за оценка на безопасността, в т.ч. обосновка на възможностите за освобождаване от регулиране, която се предоставя от АЯР на Националния център по радиобиология и радиационна защита; 15. описание на системата на управление, включително управление на персонала; 16. програма за радиационна защита на персонала и населението и опазване на околната среда; 17. описание на организацията и отговорностите по аварийно планиране и готовност; 18. задължения и отговорности за осигуряване физическа защита на съоръжението, а при необходимост – и мерки за физическо разделяне на съоръжение в процес на извеждане от експлоатация от съоръжения в експлоатация; 19. актуализирана оценка на разходите за извеждане от експлоатация на съоръжението, механизъм на финансиране и налични ресурси; 20. описание на програмите за мониторинг, методите и техническите средства за обследване на площадката след завършване процеса на извеждане от експлоатация с цел освобождаване на площадката и разположените на нея съоръжения от регулиращ контрол по ЗБИЯЕ; 21. план-график за докладване в АЯР на междинни и окончателни резултати от извеждането от експлоатация.“

38. В чл. 60: а) в основния текст думата „разрешение“ се заменя с „лицензия“; б) създава се нова т. 4: „4. описание на системата за управление на дейностите;“

в) досегашната т. 4 става т. 5; г) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея думата „системите“ се заменя с „КСК“.

39. В чл. 61: а) в ал. 1 след думите „за всеки етап“ се добавя „в рамките на действаща лицензия за извеждане от експлоатация“; б) в ал. 2: аа) точка 2 се отменя; бб) в т. 3 думата „технологичен“ се заменя с „актуализиран технологичен“; вв) в т. 4 думите „инструкции за експлоатация на системите“ се заменят със „списък на инструкциите за експлоатация на КСК“; гг) точка 5 се отменя; в) алинея 3 се отменя.

40. В чл. 62: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Актуализиран план по чл. 61, ал. 2, т. 1, включващ описание на извършените дейности и постигнатите резултати през предходните етапи на извеждането от експлоатация на ядреното съоръжение и актуалното състояние на съоръжението, се представя само когато се налагат изменения на първоначално планираните обеми, технологии и срокове на изпълнение на етапите и дейностите, възникнали поради нови обстоятелства или усъвършенстване на технологиите.“; б) алинея 2 се отменя.

41. Глава трета се изменя така: „Глава трета

ЛИЦЕНЗИИ И РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Раздел I

Основни положения Чл. 73. (1) За дейности с ИЙЛ се издават лицензии и разрешения по чл. 15, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 9 – 11 и 13 ЗБИЯЕ.

(2) Лицензии и разрешения за дейности с ИЙЛ не се изискват, когато въз основа на критериите, определени с наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ, е доказано, че вероятността за увреждане на здравето е пренебрежимо малка. При тези дейности радиационният риск е пренебрежимо малък и те не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ.

(3) Лицензии и разрешения за дейности с ИЙЛ не се изискват и когато е доказано, че вероятността за увреждане на здравето е незначителна, съгласно критериите, определени с наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ. При тези дейности радиационният риск е незначителен, но облъчването не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на радиационната защита и те подлежат на контрол по ЗБИЯЕ по отношение на спазването на изискванията за радиационна защита.

(4) Списък на дейностите по ал. 3 е посочен в приложение № 2.

(5) Лицензии и разрешения за дейности с ИЙЛ не се изискват и когато дейности извън списъка по ал. 4 отговарят на съответните критерии, определени с наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ.

(6) За дейностите по ал. 3 и 5 се подава заявление по образец, утвърден от председателя на АЯР, който се произнася писмено по заявленията в едномесечен срок.

(7) За дейностите по ал. 5 с ИЙЛ за медицински цели заявлението се съгласува с Министерството на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита.

(8) Дейностите по ал. 3 и 5 се вписват в регистъра по чл. 111, ал. 1, т. 1 като обекти, подлежащи на контрол.

Чл. 74. Не се изисква издаване на разрешение за временно съхраняване на ИЙЛ, които са включени в обхвата на лицензия за използване и производство на ИЙЛ.

Чл. 75. (1) За издаване на лицензии и разрешения за дейности с ИЙЛ се подава заявление по чл. 4, ал. 1.

(2) За издаване на лицензии за дейности с ИЙЛ към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи, доказващи изпълнение на изискванията на чл. 60 ЗБИЯЕ: 1. управленска и организационна структура; 2. декларация или други документи, удостоверяващи, че заявителят разполага с достатъчно финансови ресурси, необходими за безопасното осъществяване на дейността; 3. акт на заявителя за определяне на персонала, който извършва дейностите с ИЙЛ, и за определяне на отговорните лица за радиационната защита; 4. описание на ИЙЛ и на дейностите, осъществявани с тях, включително техническа документация (обяснителна записка, чертежи, схеми, снимки) и сертификати на ИЙЛ, необходими за оценка на радиационната защита; 5. оценка на очакваните дози на персонала при нормални и аварийни условия; 6. описание на използваните средства за индивидуална защита, както и на приспособленията и съоръженията, използвани за безопасна работа и защита на персонала от йонизиращи лъчения; 7. инструкция за радиационна защита; 8. вътрешен авариен план; 9. експертно заключение за медицинска пригодност на персонала за работа в среда на йонизиращи лъчения, издадено по реда на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето; 10. удостоверения за правоспособност на персонала за работа с ИЙЛ, издадени по реда на наредбата по чл. 65, ал. 3 ЗБИЯЕ; 11. вътрешни правила и процедури, определящи отговорностите и задълженията за осигуряване на радиационната защита, включително организация на работата; 12. програма за мониторинг на радиационните характеристики на работната среда и за индивидуален мониторинг, включително описание на използваните технически средства; 13. документ от метрологичен контрол на техническите средства, които се използват за измерване на радиационните характеристики на работната среда; 14. документ, удостоверяващ, че е осигурен индивидуален мониторинг на персонала в съответствие с изискванията на чл. 30 от Наредбата за основните норми за радиационна защита; 15. анкетен лист по образец, утвърден от председателя на АЯР; 16. други документи, които установяват съответствието с изискванията за извършване на съответната дейност.

(3) За обекти с радиоактивни вещества се прилагат и: 1. документ, удостоверяващ, че е осигурена физическата защита на обекта, от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в предвидените от закона случаи; 2. оценка на количеството и вида РАО, които се очаква да се получат за срока на лицензията или разрешението, и мерки за тяхното безопасно съхраняване и предаване за управление на лица, които притежават лицензия, издадена по реда на чл. 53 и 54.

(4) За нови дейности, за които не е доказано, че ползата от дейността е по-голяма от възможното увреждане на здравето се изисква обосновка.

(5) Когато заявителят е физическо лице и ще извършва дейността лично, документите по ал. 2, т. 1 и 2 не се изискват.

Чл. 76. (1) Лицензия за производство и използване на ИЙЛ в съответните обекти се издава след въвеждането им в експлоатация.

(2) За въвеждане в експлоатация на обект с ИЙЛ заявителят уведомява председателя на АЯР за готовността на обекта.

(3) Председателят на АЯР определя със заповед състава на комисия и срок за проверка на обекта с цел установяване на съответствието със заявените данни и обстоятелства и готовността за въвеждане в експлоатация.

(4) В комисията по ал. 3 се включват инспектори от АЯР и представители от Националния център по радиобиология и радиационна защита или от съответната регионална здравна инспекция със звено „Радиационен контрол“. В комисията могат да се включват и представители на други органи, които осъществяват специализиран контрол.

(5) Заявителят по ал. 2 представя на комисията: 1. документите по чл. 75, ал. 2 и 3; 2. приходно-разходна книга за отчет и контрол на ИЙЛ; 3. дневник за начален и периодичен инструктаж на персонала по радиационна защита; 4. дневници за мониторинг на радиационните характеристики на работната среда и за индивидуален мониторинг, индивидуални дозиметрични карти и радиационни паспорти за персонала; 5. документи, съдържащи резултатите от предварителните изпитвания на системи и оборудване; 6. документи, установяващи въвеждането на обекта в експлоатация, ако такова се предвижда, съгласно Закона за устройство на територията и актовете по прилагането му.

(6) За резултатите от проверката комисията съставя протокол, който се утвърждава от председателя на комисията. Инспекторът от Националния център по радиобиология и радиационна защита или от съответната регионална здравна инспекция по ал. 4, участващ в приемателната комисия, дава становище за готовността на обекта за въвеждане в експлоатация и за съответствието му с изискванията за радиационна защита след измерване на радиационните фактори на средата при работно и неработно положение на източника на йонизиращо лъчение. Становището е неразделна част от протокола на комисията.

(7) Протоколът по ал. 6 се връчва на заявителя или на упълномощен негов представител в 5-дневен срок след приключване на проверката. Забележките на комисията се отстраняват в срок, указан в протокола, за което заявителят уведомява писмено АЯР и Националния център по радиобиология и радиационна защита или съответната регионална здравна инспекция със звено „Радиационен контрол“.

(8) Положителното заключение на комисията, отразено в протокола по ал. 6, е основание за издаването на лицензиите по ал. 1.

Чл. 77. Член 76 не се прилага за: 1. обекти със закрити източници, монтирани в уреди за технологичен контрол, с изключение на неутронни източници; 2. обекти с открити източници за работи от III клас съгласно Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 5 от 2010 г. и бр. 7 от 2011 г.); 3. преносими рентгенови апарати за промишлени цели.

Раздел II

Разрешение за строителство на обект с източник на йонизиращи лъчения, монтаж и предварителни изпитвания Чл. 78. (1) Към заявлението за разрешение за строителство на обект с ИЙЛ, монтаж и предварителни изпитвания се прилагат: 1. документите по чл. 75, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 14, ако е необходимо; 2. технически проект и мерките за радиационна защита в съответния обект; 3. копия от становища на съответния компетентен орган на Министерството на здравеопазването относно съответствието на площадката и техническия проект съгласно нормативните изисквания в областта на опазване на здравето; 4. документ, доказващ правото на собственост или ограничени вещни права на заявителя върху площадката, съответно документ, доказващ съгласието на собственика или носителя на ограничени вещни права върху площадката за извършване на строителството и монтажа от заявителя; 5. документи, регламентиращи взаимоотношенията на заявителя с външни лица, наети за монтаж и предварителни изпитвания на ИЙЛ, които трябва да притежават лицензия по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗБИЯЕ.

(2) Заявителят може да наема външни лица за извършване строителство на обект с ИЙЛ, монтаж и предварителни изпитвания, които трябва да притежават лицензия за работа с ИЙЛ по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗБИЯЕ. В този случай документите по чл. 75, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 14 не се изискват.

Раздел IІІ

Разрешение за извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества Чл. 79. Към заявлението за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация на обект с открити източници и закрити източници от категория 1 се прилагат: 1. документите по чл. 75, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 14; 2. план за извеждане от експлоатация, утвърден от заявителя, който включва: а) описание на етапите и съответните дейности по извеждане от експлоатация; б) оценка на очакваните дози на облъчване и мерки за радиационна защита при отделните етапи на извеждане от експлоатация, включително методи и средства за дезактивация и за осигуряване на безопасност при демонтаж на радиоактивни източници и при работа с оборудване и материали, съдържащи радиоактивни вещества; в) описание на наличните закрити и открити източници, други радиоактивни вещества и РАО в обекта; г) оценка на очакваните количества РАО при извеждането от експлоатация на обекта, данни за радионуклидния състав и активността им; 3. документи от обследване на радиационното състояние на обекта (сгради и прилежаща територия, помещения, технологични съоръжения, системи и оборудване, използвани за работа с радиоактивни вещества); 4. описание на мерките за безопасно съхраняване на РАО по чл. 16, т. 7 ЗБИЯЕ.

Чл. 80. (1) За обекти със закрити източници от категории 2 – 5 разрешение за извеждане от експлоатация не се изисква.

(2) В случаите по ал. 1 се представя документ, удостоверяващ, че източниците са предадени на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Чл. 81. (1) Разрешение за извеждане от експлоатация на обект с радиоактивни вещества се издава на лицата, които са използвали или съхранявали радиоактивните вещества, на техните правоприемници или на лицата, на които това е възложено с нормативен акт.

(2) Заявителят може да наема външни лица за извършване на дейности по извеждане от експлоатация, които трябва да притежават лицензия за работа с ИЙЛ по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗБИЯЕ.

(3) Ако извеждането от експлоатация е възложено от заявителя на външни лица съгласно ал. 2, документите по чл. 75, ал. 2, т. 3, 9, 10 и 14 не се изискват.

Чл. 82. Председателят на АЯР уведомява органите на държавния здравен контрол за обектите, които са изведени от експлоатация.

Раздел ІV

Разрешение за временно съхраняване на радиоактивни вещества Чл. 83. (1) Към заявлението за издаване на разрешение за временно съхраняване на радио­активни вещества се прилагат документите по чл. 75, ал. 2, т. 2, 3, 8, 9, 10, 12, 14 и анкетен лист по образец, утвърден от председателя на АЯР, който съдържа: 1. описание на съхраняваните радиоактивни вещества в обекта (закрити и открити източници, други радиоактивни материали и РАО) и данни за техните опаковки и технически характеристики, количества и активност, включително данни за очакваната мощност на дозата вътре в хранилището и на външните му повърхности; 2. схема на местоположението на хранилището и схема за местоположението на радиоактивните вещества вътре в хранилището.

(2) Анкетният лист по ал. 1 се съгласува с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи относно физическата защита в предвидените от закона случаи.

Раздел V

Разрешение за внос и износ на ИЙЛ Чл. 84. (1) Към заявлението за издаване на разрешение за внос или износ на ИЙЛ, съответно от или във държава, която не е членка на Европейския съюз, се прилагат: 1. документи, определящи лицето, за което са предназначени внасяните или изнасяните ИЙЛ; 2. инвентарен списък и идентификационни данни на внасяните или изнасяните ИЙЛ (тип, модел, производител, фабрични номера, брой, активност на радионуклидите и други технически характеристики за съответния вид ИЙЛ), включително данни за опаковките на радиоактивните източници при превоза им; 3. попълнени и подписани документи, които се изискват от митническите служби при внасяне или изнасяне на стоки по общия ред за регистриране и разрешаване на външнотърговски сделки, включително документи, установяващи верността на данните в удостоверенията за внос/износ на стоки; 4. документи, удостоверяващи съответствието на внасяните или изнасяните ИЙЛ с определени стандарти (техническа документация за съответния вид ИЙЛ, сертификати, снимки, схеми); 5. документ, доказващ, че е осигурено превозването на радиоактивните източници от лице, което има разрешение или лицензия за превоз на радиоактивни вещества, издадени по реда на глава четвърта, раздел III.

(2) За издаване на разрешение за внос на радиоактивни източници към документите по ал. 1 се прилагат и: 1. документи, доказващи, че лицето, за което са предназначени радиоактивните източници, има лицензия за използване или е осигурило безопасното им съхраняване; 2. документ, удостоверяващ, че е осигурено връщане на внасяните закрити източници, които са от категории 1, 2 или 3 съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗБИЯЕ и са с период на полуразпадане, по-голям от 5 години, на техните производители след прекратяване на използването им.

(3) За издаване на разрешение за износ на ИЙЛ се представя и документ, издаден от компетентния орган от държавата по регистрацията на вносителя, удостоверяващ правото му да извършва тази дейност.

Чл. 85. При доставка на ИЙЛ от/във държава – членка на Европейския съюз, не се изисква издаване на разрешение по чл. 15, ал. 4, т. 13 и чл. 59 ЗБИЯЕ. В този случай лицата, които доставят ИЙЛ, трябва: 1. да осигурят превозването на радиоактивните източници от лице, което има разрешение или лицензия за превоз на радиоактивни вещества, издадени по реда на глава четвърта, раздел III; 2. да уведомят писмено председателя на АЯР веднага след като предадат доставяните от тях ИЙЛ на лицата, за които са предназначени; 3. при всеки внос на закрити източници да представят за заверка в АЯР декларация, оформена по образец съгласно изискванията на чл. 4 и Анекс I към Регламент (ЕВРАТОМ) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки (ОВ, L 148, 19.6.1993 г.); 4. при всеки износ на закрити източници да представят в АЯР заверена от компетентния орган на съответната държава декларация, оформена по образец съгласно изискванията на чл. 4 и Анекс I към Регламент (ЕВРАТОМ) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г. относно доставките на радиоактивни вещества между държавите членки; 5. да уведомяват писмено председателя на АЯР при всеки внос на закрити източници, които са от категории 1, 2 или 3 и са с период на полуразпадане, по-голям от 5 години, и да представят документи, удостоверяващи, че е осигурено тяхното връщане на съответните производители след прекратяване на използването им.

Раздел VI

Лицензии за използване, за производство или за работа с ИЙЛ Чл. 86. (1) Към заявлението за издаване на лицензия за използване на ИЙЛ за стопански и научни цели или за осъществяване на контролни функции се прилагат документите по чл. 75 и документи, удостоверяващи, че е осигурена техническа поддръжка на използваните технически средства за осъществяване на дейността. (2) Към заявлението за издаване на лицензия за използване на ИЙЛ за медицински цели се представят документите по чл. 75 и описание на предвидените за използване индивидуални средства за радиационна защита при медицинско облъчване, както и документите, удостоверяващи спазването на нормативните изисквания в областта на опазване на здравето към извършване на дейностите.

(3) Лицензията за използване на ИЙЛ дава право на лицензианта да извършва дейности по техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания и ремонт на съответните ИЙЛ, ако това е определено в условията на лицензията.

Чл. 87. (1) Лицензии за използване на ИЙЛ за медицински цели се издават след служебно съгласуване с министъра на здравеопазването чрез Националния център по радиобиология и радиационна защита.

(2) Служебното съгласуване по ал. 1 се прилага и при изменение или подновяване на лицензия за използване на ИЙЛ за медицински цели, свързано с въвеждане в експлоатация на нови ИЙЛ или с промяна на конструкцията и разположението на ИЙЛ в даден обект.

(3) При служебното съгласуване по ал. 1 и 2 председателят на АЯР изпраща до Националния център по радиобиология и радиационна защита анкетния лист по чл. 75, ал. 2, т. 15, документите по чл. 86, ал. 2 и опис на документите, представени от заявителя.

(4) Националният център по радиобиология и радиационна защита издава съгласувателно заключение или мотивирано отказва да издаде такова. Съгласувателното заключение или мотивираният отказ се изпраща до председателя на АЯР и до заявителя в срок до 10 дни от получаването на документите по ал. 3.

Чл. 88. (1) За нови ИЙЛ или за промяна на конструкцията и разположението на ИЙЛ в даден обект се издава нова лицензия или се изменя издадената лицензия за използване на ИЙЛ.

(2) В случаите по ал. 1, когато има промяна на проекта, изискваща преразглеждане на мерките за радиационна защита, изменение на лицензията за използване на ИЙЛ се извършва след издаване на разрешение за строителство и монтаж и въвеждане в експлоатация по реда на чл. 76.

Чл. 89. Към заявлението за издаване на лицензия за производство на ИЙЛ се прилагат документите по чл. 75.

Чл. 90. Към заявлението за издаване на лицензия за работа с ИЙЛ с цел техническо обслужване, монтаж, демонтаж, измервания, строителни и ремонтни дейности и услуги се прилагат документите по чл. 75, ал. 2, т. 1 – 4, 6, 7, 9 – 16.“

42. Членове 91 – 98 се отменят.

43. В чл. 99: а) алинея 2 се отменя; б) създават се ал. 4 – 7: „(4) Международен превоз на РАО или отработено ядрено гориво се извършва въз основа на издадени лицензия или разрешение по ал. 1 и документ за потвърждаване на превоза съгласно § 1б от допълнителните разпоредби на ЗБИЯЕ, в случай че Република България е: 1. изпращаща държава – при превоз между държави членки или при износ извън Европейския съюз; 2. приемаща държава – при внос в Европейския съюз; 3. първата държава членка, в която товарът навлиза на територията на Европейския съюз при транзитно преминаване през територията на Европейския съюз.

(5) Заявител за издаване на документ за потвърждаване на международния превоз е: 1. товароизпращачът – в случаите по ал. 4, т. 1; 2. товарополучателят – в случаите по ал. 4, т. 2; 3. лицето, отговорно за превоза на територията на страната – в случаите по ал. 4, т. 3.

(6) Заявлението по ал. 4 се изготвя в стандартен формат, одобрен със заповед на председателя на АЯР съгласно § 1б, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ЗБИЯЕ.

(7) Документ за потвърждаване на превоза по ал. 4 не се изисква, ако: 1. активността и специфичната активност на товара не надвишават граничните стойности за освобождаване от регулиране съгласно чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ; 2. ще се превозват неизползваеми закрити радиоактивни източници към техния доставчик, производител или към лицензирано съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци; 3. ще се превозват радиоактивни материали, получени при преработка на отработено ядрено гориво и предназначени за по-нататъшна употреба; 4. ще се превозват радиоактивни отпадъци, които съдържат само естествени радионуклиди.“

44. В чл. 100: а) точка 1 се изменя така: „1. копие от акта, удостоверяващ търговската регистрация на заявителя – юридическо лице или едноличен търговец;“

б) в т. 2 думите „от съответния съд“ се заличават; в) точка 3 се изменя така: „3. декларация на членовете на управителните и контролните органи на заявителя – юридическо лице, съответно на едноличния търговец, или физическо лице – заявител, че не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;“

г) в т. 4 след думите „притежава финансови“ се добавя „технически и материални“; д) точки 5 и 6 се отменят.

45. В чл. 101, ал. 1 т. 18 се изменя така: „18. документ, описващ управлението на дейността чрез последователност от процеси или действия, включително създадената организационна структура, мерките за контрол и механизма за предприемане на коригиращи действия;“.

46. В глава четвърта, в наименованието на раздел ІІІ накрая се добавя „различни от ядрен материал“.

47. В чл. 102: а) точки 1 – 10 се изменят така: „1. анкетен лист по образец, утвърден от председателя на АЯР, който съдържа информация за: a) радиоактивните вещества, които се планира да бъдат превозвани във всяка транспортна единица – вид, физико-химически характеристики, количество, активност, UN номерата съгласно единната класификация на ООН; б) транспортните опаковки – тип, категория, транспортен индекс; в) максимално заявения или максимално допустимия сумарен транспортен индекс за всяко превозно средство; г) начина за извършване на превозите – шосеен, железопътен, речен, морски, въздушен, комбиниран, а при комбиниран превоз – и междинните пунктове за пристигане и заминаване, данни за превозвачите и за упълномощените от тях лица за контакти; д) консултанти за безопасността на превозите, отговорници за уведомяване на АЯР и дозиметристи; е) извършвания индивидуален и общ радиометричен контрол, използвана радиометрична апаратура; 2. документи, регламентиращи взаимоотношенията между заявителя и подизпълнителите, свързани с превоза; 3. документи, удостоверяващи съответствието на превозните средства с изискванията и нормите за безопасен превоз и радиационна защита; 4. акт на управителния орган на заявителя за определяне на: а) консултанти за безопасността на превоза, отговорници за уведомяване на АЯР и дозиметристи; б) персонала, участващ в транспортните операции; в) водачите на превозните средства – при превоз по шосе; 5. експертно заключение за медицинска пригодност на персонала; 6. удостоверения за правоспособност, издадени по реда на наредбата по чл. 65, ал. 3 ЗБИЯЕ и съгласно ратифицираните от Република България международни спогодби за превоз на опасни товари; 7. документ за осигурен индивидуален дозиметричен контрол на персонала; 8. инструкция за радиационна защита, авариен план при превоз и програма за радиационен мониторинг; 9. вътрешни правила и процедури, определящи отговорностите и задълженията при периодичното проверяване и поддържане на транспортните опаковки, при подготовката на радиоактивния товар, транспортната документация и при операциите по превоза и транзитното съхранение на товара; 10. документи, удостоверяващи, че ако отделен превоз не може да се извърши или условията за превоз не могат да бъдат изпълнени, заявителят ще върне обратно товара в отправната точка, а товароизпращачът ще го приеме.“; б) точки 11 и 12 се отменят.

48. В чл. 103: а) в ал. 1: аа) точки 1 – 4 се изменят така: „1. документи, съдържащи информация за: а) разрешението, лицензията или друг административен акт, съгласно който товарополучателят може да съхранява или използва радиоактивните вещества; б) предполагаемите начална и крайна дата на превоза и отправната точка, маршрута на територията на страната, включително местата за транзитен престой, и крайния пункт за приемане на радиоактивните вещества; в) държавата на произход на товара, приемащата държава и държавите, през които ще се извърши транзитен превоз; 2. документи, регламентиращи взаимоотношенията между товароизпращача и товарополучателя и между заявителя и подизпълнителите, свързани с превоза; 3. административни актове, издадени от съответните компетентни органи, за утвърждаване на транспортните опаковки и други конструкции съгласно наредбата по чл. 26, ал. 4 ЗБИЯЕ; 4. разрешения за превоз или съответстващите им административни актове, издадени от компетентните органи на държавата, приемаща товара, и на държавите, през които ще се извърши транзитен превоз, след напускане на българската територия – в случай на износ или транзитен превоз на радиоактивни материали.“; бб) точка 5 се отменя; б) в ал. 2 се създава т. 3: „3. документ, удостоверяващ, че товароизпращачът/товарополучателят има право да извършва дейности със стоки и технологии с възможна двойна употреба съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.“

49. В чл. 104: а) в ал. 1: аа) в основния текст след думите „радиоактивни вещества“ се поставя запетая, добавя се „различни от ядрен материал“ и се поставя запетая; бб) в т. 1 буква „а“ се отменя; вв) в т. 2 думите „Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба“ се заменят със „Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Към заявлението за издаване на разрешение за транзитен превоз на ядрен материал или отработено гориво се прилагат документите по чл. 101, както и документ, съдържащ информация за: 1. държавата на произход на товара, приемащата държава и държавите, през които ще се извърши транзитен превоз; 2. граничните пунктове при влизане и излизане от страната и предполагаемите дати за преминаването им.“

50. В чл. 109 ал. 2 се изменя така: „(2) Протоколът се довежда до знанието на проверяваното лице.“

51. Член 110 се отменя.

52. В чл. 111, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително обектите, подлежащи на контрол по чл. 73, ал. 3 и 5“.

53. В допълнителните разпоредби: а) в § 1: аа) точки 2, 3 и 8 се отменят; бб) създава се т. 13а: „13а. „Система за управление на дейността“ е съвкупност от взаимносвързани елементи, които установяват политиката и целите на организацията и спомагат за постигането им по ефективен и ефикасен начин. Тези елементи включват: структура; ресурси (персонал, оборудване, финансови ресурси); процеси (работни практики); културата на организацията. Системата за управление на дейността интегрира всички изисквания по безопасност в тяхната взаимосвързаност с всички други изисквания относно здраве, околна среда, сигурност, качество и икономика по такъв начин, че принципът за приоритет на безопасността да бъде обезпечен, включително чрез осигуряване на възможност за поддържане и развитие на културата по безопасност.“; б) в § 2 ал. 2 се отменя; в) параграф 5 се отменя.

54. В приложението към чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“: а) думата „Приложение“ се заменя с „Приложение № 1“; б) в т. 9.9 накрая се поставя запетая и се добавя „включително взаимодействие и координация с органите на изпълнителната власт, участващи в реагирането при авария“.

55. Създава се приложение № 2: „Приложение № 2 към чл. 73, ал. 4

Списък на дейностите с ИЙЛ, за които не се изискват лицензии и разрешения, но които подлежат на контрол по ЗБИЯЕ, по отношение на спазването на изискванията за радиационна защита

1. Използване на дентални рентгенови уредби за секторни графии.

2. Използване на остеоденситометри за определяне на костната плътност на крайници.

3. Използване на рентгенови апарати за елементен и микроструктурен анализ на материали: 3.1. рентгенови анализатори за химичен анализ; 3.2. апарати за рентгенофлуоресцентен и рентгеноструктурен анализ.

4. Използване на рентгенови апарати за контрол на ръчен багаж и колетни пратки.

5. Използване на газхроматографи и електронни микроскопи.

6. Използване на закрити източници от категория 5.“ § 3. (1) Заварените незавършени производства по издаване на лицензии и разрешения за дейности, които влизат в обхвата на приложение № 2 към чл. 73, ал. 4 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, подлежат на прекратяване.

(2) Прекратяването на производствата по ал. 1 се извършва от председателя на Агенцията за ядрено регулиране въз основа на подадено заявление по чл. 73, ал. 6.

§ 4. (1) Заварените издадени и влезли в сила лицензии и разрешения, срокът на които не е изтекъл, с предмет, който влиза в обхвата на приложение № 2 към чл. 73, ал. 4 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, подлежат на прекратяване.

(2) Прекратяването на лицензиите и разрешенията по ал. 1 се извършва със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране въз основа на подадено от лицензианта заявление по чл. 73, ал. 6.

§ 5. В Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 5 от 2010 г. и бр. 7 от 2011 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. С наредбата се определят изискванията и правилата за осигуряване на радиационна защита на лица от персонала и населението при осъществяване на дейности с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ), редът за водене на отчет и контрол на радиоактивни източници, категоризацията на радиоактивните източници и дейностите с тях в зависимост от радиационния риск.“

2. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. Дейностите с ИЙЛ се извършват в съответствие с правилата на наредбата и при спазване на принципите, нормите и изискванията, определени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и Наредбата за основните норми за радиационна защита.“

3. В чл. 3, т. 5 думата „радиационнозащитна“ се заменя със „зона за превантивни защитни мерки“.

4. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. Техническите средства, които се използват за радиационен контрол в обектите с ИЙЛ, следва да бъдат метрологично осигурени съгласно Закона за измерванията.“

5. В чл. 7, ал. 1: а) основният текст се изменя така: „Всяко физическо или юридическо лице, извършващо дейности с ИЙЛ, е длъжно да осигури:“; б) в т. 3 думите „радиационнозащитната зона и в наблюдаваната зона около обекта“ се заменят със „зоната за превантивни защитни мерки и наблюдаваната зона“; в) в т. 4 накрая се добавя „срещу подпис“; г) създава се т. 8: „8. техническа поддръжка на системите и оборудването, осигуряващи радиационната защита.“

6. В чл. 8 т. 7 се отменя.

7. В чл. 12 ал. 2 се изменя така: „(2) Забраната по ал. 1 не се прилага при използването на дентални рентгенови уредби.“

8. В чл. 17: а) в таблицата, в колона втора „Предназначение на помещенията и територията“, ред трети думите „и територията на радиационнозащитната зона“ се заличават; б) под таблицата се добавя: „(*) Естественият гама-фон не се отчита.“

9. В чл. 18: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 – 4: „(2) При проектиране на обекти със закрити и открити източници следва да се спазват специфичните изисквания за радиационна защита съгласно глави шеста и седма.

(3) При проектиране на обекти с източници на йонизиращи лъчения, използвани за медицински цели, следва да се спазват специфичните изисквания за радиационна защита, определени в съответните подзаконови нормативни актове по Закона за здравето.

(4) При проектиране на хранилища за съхраняване на радиоактивни вещества следва да се спазват специфичните изисквания съгласно глава четвърта.“

10. В чл. 20: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) След извършване на дейностите по ал. 1 в АЯР се представят докладите за тяхното изпълнение и резултатите от предварителни изпитвания.“

11. В чл. 22, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „включително опис на ИЙЛ във всяко отделно съоръжение за съхраняване.“

12. В чл. 27 ал. 1 се изменя така: „(1) Съхраняването на радиоактивни източници във временни хранилища извън територията на обекта, включително гама-дефектоскопи, уреди за каротаж, влагомери, плътномери и други, които се използват в полеви условия, се допуска след съгласуване с Министерството на вътрешните работи (МВР) и разрешение от АЯР.“

13. В чл. 28 се създава ал. 3: „(3) Контролираните и надзираваните зони в обекта се обособяват съгласно изискванията в Наредбата за основните норми за радиационна защита.“

14. Създава се чл. 28а: „Чл. 28а. При дейности с източници на йонизиращи лъчения за медицински цели следва да се спазват и специфичните изисквания за радиационна защита, определени в съответните подзаконови нормативни актове по Закона за здравето.“

15. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) При използване на ИЙЛ лицата, получили лицензия за използване на ИЙЛ, са длъжни да създават, поддържат и актуализират следните документи, които са пряко свързани с осигуряването на радиационна защита в съответния обект: 1. инструкция за безопасна експлоатация на ИЙЛ, включително за поддръжка и ремонт на съоръженията и оборудването в обекта; 2. инструкция за радиационна защита в обекта по приложение № 9; 3. вътрешен авариен план за обекта, включително мерки за пожарна и аварийна без­опасност по приложение № 10; 4. правилник за вътрешния ред в обекта, включващ: а) организация на работата с ИЙЛ и контрол на достъпа в обекта; б) отговорности на длъжностните лица по т. 6 и на персонала, ангажиран в дейностите с ИЙЛ; в) вътрешни правила и/или процедури за реда и начина за получаване, съхранение, предаване и отчитане на ИЙЛ в обекта; г) вътрешни правила и процедури за събиране, сортиране, обработване, предаване, съхранение и отчитане на генерираните РАО в обекта; д) вътрешни правила и процедури за реда и начина за допускане до самостоятелна работа с ИЙЛ, провеждане на първоначални, текущи и периодични инструктажи и проверка на знанията на персонала по радиационна защита; 5. програма за мониторинг на радиационните характеристики на работната среда и за индивидуален мониторинг; 6. акт на ръководителя на предприятието за определяне на персонала, ангажиран в дейностите с ИЙЛ, и за определяне на отговорните лица за радиационната защита (ръководител на обект, отговорник по радиационна защита, отговорник за радиационния мониторинг, отговорник за водене на отчет и контрол на ИЙЛ и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии); 7. правила за допускане и осигуряване на радиационна защита на външни екипи, привлечени за ликвидиране и ограничаване на последствията от възникнала авария в обекта.

(2) Броят на лицата по ал. 1, т. 6 се определя от съответния лицензиант или титуляр на разрешение в зависимост от спецификата и сложността на обекта с ИЙЛ. Допуска се функциите на отговорник по радиационна защита, отговорник за водене на отчет и контрол на ИЙЛ и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии да се възлагат на едно длъжностно лице.“

16. В чл. 33 съюзът „или“ се заличава.

17. В чл. 35: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Закритите ИЙЛ в зависимост от свързания с дейностите риск се класифицират в пет категории съгласно приложение № 7.“

18. В чл. 43, ал. 3 думите „закрити ИЙЛ и“ се заличават.

19. В чл. 53, ал. 2 изречение първо след думите „Операции с открити ИЙЛ“ се добавя „от І клас“.

20. В чл. 65, ал. 2 думата „определят“ се заменя с „разрешават“.

21. В чл. 68, ал. 3 числото „20“ се заменя с „15“.

22. В чл. 79 думата „Отоплението“ се заменя с „Климатизацията“.

23. В чл. 95: а) в ал. 2: аа) в основния текст думите „Основните средства“ се заменят със „Средствата“; бб) създават се т. 5 – 9: „5. защитни очила, каски, шлемове; 6. гумени или латексови ръкавици; 7. допълнително специално облекло от пластмасови материали или материали с полимерно покритие (полухалати, комбинезони, куртки, наръкавници, престилки, мушами); 8. гумени и пластикатови специални обувки или ботуши; 9. противогази и автономни дихателни апарати (кислородни апарати, кислородни скафандри).“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) При работи от II клас с открити ИЙЛ и при отделни работи от III клас персоналът е длъжен да използва престилки, халати, шапки, очила, латексови ръкавици, леки обувки и при необходимост, средства за защита на дихателните органи.“; в) алинея 4 се отменя.

24. В чл. 105, ал. 2 се създава т. 7: „7. шкаф за спешна медицинска помощ.“

25. В чл. 113, ал. 2 думите „радиационнозащитна зона“ се заменят със „зона за превантивни защитни мерки“.

26. В чл. 118: а) в т. 1 думите „радиационнозащитната зона“ се заменят със „зоната за превантивни защитни мерки“; б) в т. 5 думите „радиационнозащитната зона“ се заменят със „зоната за превантивни защитни мерки“.

27. В чл. 120, ал. 1, т. 2 думите „радиационнозащитната зона“ се заменят със „зоната за превантивни защитни мерки“.

28. Глава десета се отменя.

29. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в т. 8 след думите „облъчване, от“ се добавя „поглъщане или от“; б) точка 11 се изменя така: „11. „Високоактивен източник“ е закрит източник, съдържащ радионуклид, чиято активност в момента на производство (или когато това не е известно – в момента на пускането на пазара) е по-голяма от или равна на граничната стойност за съответния радионуклид по приложение № 8.“; в) създава се т. 15: „15. „Генератор на лъчение“ е устройство, способно да генерира йонизиращи лъчения, ако получи енергия от външен енергиен източник.“

30. В приложение № 4 към чл. 126, ал. 2 в т. 4 думите „т. 2“ се заменят с „т. 3“.

31. Приложение № 7 към чл. 129, ал. 1 се отменя.

32. Създава се приложение № 7 към чл. 35, ал. 2: „Приложение № 7 към чл. 35, ал. 2

Категоризация на радиоактивните източници в зависимост от свързания с дейностите риск

Забележка. Стойностите на коефициента D, както и методите за пресмятане са дадени в наредбата по чл. 123 ЗБИЯЕ.“

33. Приложение № 8 към чл. 133 се отменя.

34. Създава се приложение № 8 към § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба: „Приложение № 8 към § 1, т. 11

Стойности на активността за отделни радио­нуклиди, при които закритите източници се класифицират като високоактивни източници

Забележки: 1. За радионуклидите, които не са посочени в таблицата, съответните активности са равни на D величините, определени в приложение № 1 към Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 94 от 2011 г.).

2. За неутронни източници Pu-239/Be и Am-241/Be посочената активност се отнася за съответния алфа-емитер.“

35. Създава се приложение № 9 към чл. 30, ал. 1, т. 2: „Приложение № 9 към чл. 30, ал. 1, т. 2

Типово съдържание на инструкция за радиационна защита в обекти с ИЙЛ

1. Общи положения (цел и обхват на инструкцията).

2. Разпределение на отговорностите по осигуряване на радиационната защита в съответния обект с ИЙЛ.

3. Основни характеристики и особености на използваните и съхраняваните ИЙЛ: а) за обекти със закрити източници: – категоризация на източниците и съответните дейности с тях; – видове и брой на източниците, единична и сумарна активност на радионуклидите, съдържащи се в тях; б) за обекти с открити източници: – видове и брой на източниците, единична и сумарна активност на радионуклидите, максимална активност на работните места, годишно потребление; – вид и клас на работа с открити източници; в) за обекти с генератори на йонизиращи лъчения: – видове и брой на генераторите на йонизиращи лъчения; – захранващи напрежения и аноден ток (максимални и работни стойности), лъчев добив на рентгеновите тръби.

4. Определяне на контролирана зона и надзиравана зона (обслужвани, полуобслужвани и необслужвани помещения и схема на местоположението).

5. Определяне на дозови квоти и контролни нива.

6. Определяне на конкретни технически и организационни мерки за радиационна защита в обекта.

7. Средства за индивидуална защита при работа с ИЙЛ (видове, брой, предназначение, вътрешни правила за употребата им).

8. Водене на отчет и контрол на закрити и открити източници и осигуряване на физическа защита; 9. Водене на отчет и контрол на генерираните РАО при работа с открити източници.

10. Вътрешен административен контрол по спазване на изискванията и правилата за радиационна защита в обекта, специализирано обучение и медицинско наблюдение на персонала.

Забележка. Инструкцията за радиационна защита се утвърждава от ръководителя на предприятието и периодично се актуализира. Ръководителят на предприятието уведомява АЯР при внасяне на изменения и допълнения в инструкцията.“

36. Създава се приложение № 10 към чл. 30, ал. 1, т. 3: „Приложение № 10 към чл. 30, ал. 1, т. 3

Типово съдържание на вътрешен авариен план за обекти с ИЙЛ

1. Общи положения (цел и обхват на аварийния план).

2. Рискова категория на обекта с ИЙЛ съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. (ДВ, бр. 94 от 2011 г.): а) обекти, в които се използват и съхраняват гама-облъчватели или други радиоактивни източници от категория 1, спадат към рискова категория III; б) обекти, в които се използват и съхраняват гама-дефектоскопи, уреди за технологичен контрол с вградени източници или други радиоактивни източници от категории 2 или 3, спадат към рискова категория IV; в) превоз на радиоактивни вещества се причислява към рискова категория IV; г) обекти и дейности, които не са пряко свързани с радиоактивни източници, като гранични контролно-пропускателни пунктове, летища, пристанища и предприятия, в които се преработва и претопява метален скрап, спадат към рискова категория V; д) обекти и дейности с генератори на йонизиращи лъчения се причисляват към рискова категория V.

3. Описание на възможните сценарии за възникване и развитие на авария с радиоактивни източници.

4. Критерии за въвеждане на аварийния план в действие и за прекратяване на неговото изпълнение.

5. Състав, задължения и отговорности на аварийния екип, средства за радиационен мониторинг, индивидуален дозиметричен контрол, индивидуална защита и комуникация, предвидени в случай на авария или друго извънредно събитие с обекта с ИЙЛ.

6. Ред за уведомяване и реагиране при възникване на инцидент или авария с ИЙЛ, производствена авария, пожар, взрив, природно бедствие или друго извънредно събитие, свързано с безопасността на обекта.

7. Ред за документиране и докладване на извънредни събития и искане на външна помощ за ликвидиране на възникнали радиационни последствия.

8. Поддържане на аварийна готовност и провеждане на обучение и тренировки на персонала по прилагане на аварийния план, актуални телефонни номера и адреси за уведомяване на АЯР, специализираните контролни органи и други ведомства при възникване на извънредни събития.

Забележка. За обекти от рискова категория V аварийният план трябва да съдържа т. 1 – 4, както и: а) отговорните лица за уведомяване при възникване на авария или друго извънредно събитие в обекта; б) актуални телефонни номера и адреси за уведомяване на АЯР, специализираните контролни органи и други ведомства в случай на извънредни събития в обекта; в) ред за реагиране и искане на външна помощ в случай на авария или друго извънредно събитие в обекта.“

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

НАРЕДБА за радиационна защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди

Раздел І

Общи положения Чл. 1. (1) С наредбата се определят изисквания и мерки за радиационна защита, контрол и ограничаване на облъчването при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които се осъществяват в промишлените отрасли, посочени в приложение № 1.

(2) Дейностите по ал. 1 включват: 1. производство, обработване, складиране и превозване на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди; 2. депониране и рециклиране на остатъчни материали, посочени в приложение № 2; 3. ремонт и депониране на технологично оборудване, замърсено от наслагване и сорбция на естествени радионуклиди.

Чл. 2. (1) За идентифициране на конкретни видове работи по чл. 1, водещи до облъчване на работници и лица от населението, което не може да се пренебрегне от гледна точна на радиационната защита, се извършват анализи и оценки съгласно глава втора.

(2) Mерки за радиационна защита се предприемат според конкретния случай съгласно глава трета въз основа на анализите и оценките по ал. 1.

(3) Граничните дози при облъчване на работници и лица от населението в резултат на дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди са определени в чл. 9.

Чл. 3. (1) Изискванията за контрол и ограничаване на облъчването при производство, търговия и използване на суровини, продукти и стоки с повишено съдържание на естествени радионуклиди и редът за допускането им на пазара се определят с наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.

(2) Специфичните изисквания при управлението на минни отпадъци се определят с наредбата по чл. 22к от Закона за подземните богатства.

Раздел ІІ

Анализ и оценка на облъчването от материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди Чл. 4. (1) Предприятие, което осъществява дейност по чл. 1, уведомява за това председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и организира: 1. извършване на анализи и оценки на количествата и видовете материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, които се използват за дейността или са продукт от нея; 2. измерване на специфичната активност на материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, използвани за дейността или получени от нея; 3. измерване мощността на еквивалентната доза по работните места и на разстояние 0,1 m и 1,0 m от използваните и получаваните материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, свързани с дейността; 4. извършване на оценка на очакваните дози от външно и вътрешно облъчване на работници и лица от населението.

(2) Предприятието по ал. 1 представя на председателя на АЯР описание на дейността и резултатите и оценката по същата алинея.

(3) При промяна на технологията за обработка и вида на използваните или получаваните материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди предприятието по ал. 1 организира нови измервания, анализи и оценки по същата алинея.

Чл. 5. Измерванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 се извършват от акредитирани лаборатории, а оценките по чл. 4, ал. 1, т. 4 се извършват от квалифицирани експерти по радиационна защита.

Чл. 6. Председателят на АЯР съгласувано с министъра на здравеопазването се произнася писмено по документацията по чл. 4, ал. 2 в двумесечен срок.

Чл. 7. Предприятие, което възнамерява да започне определена дейност по чл. 1, представя на председателя на АЯР два месеца преди започването на дейността информация за дейността и специфичните активности на съответните материали и оценка на очакваните дози.

Чл. 8. Предприятие, което възнамерява да прекрати дейност по чл. 1, уведомява за това председателя на АЯР един месец преди прекратяването на дейността.

Раздел ІІІ

Мерки за радиационна защита и гранични дози при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди Чл. 9. (1) В случаите, когато индивидуалната ефективна доза може да надвиши 1 mSv за една година, предприятията, извършващи дейности по чл. 1, организират радиационен мониторинг на работната среда и контрол на облъчването на лицата, които работят с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди.

(2) В случаите, когато индивидуалната ефективна доза може да надвиши 6 mSv за една година, предприятията, извършващи дейности по чл. 1, организират индивидуален дозиметричен контрол на съответните работници и прилагат мерки за радиационна защита съгласно наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ.

(3) Границата на индивидуалната ефективна доза за лица, работещи с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, е 20 mSv за една година, като се спазват границите за еквивалентните дози 20 mSv за очна леща и 500 mSv за кожа, ръце и стъпала.

(4) Предприятията по ал. 1 и 2 информират ежегодно председателя на АЯР и министъра на здравеопазването за резултатите от контрола по ал. 1 и 2.

(5) Предприятията по ал. 1 и 2 уведомяват председателя на АЯР и министъра на здравеопазването и представят доклади от разследване на обстоятелствата и причините за всеки случай, при който работник получи ефективна доза над 6 mSv през дадена година.

(6) Председателят на АЯР и министърът на здравеопазването разследват обстоятелствата и причините и предписват коригиращи мерки за всеки случай, при който работник получи ефективна доза над 20 mSv през дадена година или са надвишени границите на еквивалентните дози по ал. 3.

Чл. 10. Мерките за радиационна защита по чл. 9, ал. 2 се определят от председателя на АЯР и министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай и могат да включват: 1. извършване на радиационен мониторинг на работната и жизнената среда; 2. използване на средства за индивидуална защита и радиационна хигиена по глава седма, раздел IV от Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 5 от 2010 г. и бр. 7 от 2011 г.); 3. категоризиране на лица, работещи с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди по чл. 24 от Наредбата за основните норми за радиационна защита; 4. разработване на вътрешни правила, процедури, инструкции и други документи, свързани с ограничаване и контрол на облъчването и осигуряването на радиационна защита при работа с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди; 5. водене на отчет и контрол на материалите с повишено съдържание на естествени радионуклиди по видове, количества и специфични активности; 6. определяне на отговорници по радиационна защита и за уведомяване при извънредни събития.

Чл. 11. (1) Предприятията, извършващи дейности по чл. 1, информират ежегодно председателя на АЯР и министъра на здравеопазването за изпълнението на мерките по чл. 10 и за състоянието на радиационната защита в съответните обекти.

(2) Предприятията по ал. 1 осигуряват свободен достъп на инспекторите от АЯР и органите на държавния здравен контрол до съответните обекти.

Чл. 12. (1) Министърът на здравеопазването оценява дозите на облъчване на населението и радиационния риск от дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, като взема предвид: 1. обособените критични групи и населението като цяло; 2. очакваните дози от външно и вътрешно облъчване, възможните пътища на облъчване, особеностите и вида на радионуклидите, техните активности, химични форми и физични характеристики.

(2) При оценката по ал. 1 се използват резултатите от радиационния мониторинг на работната и жизнената среда.

(3) Органите на държавния здравен контрол контролират факторите на работната и жизнената среда за определяне и намаляване на облъчването от материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди.

(4) Инспекторите на АЯР извършват периодични и извънредни проверки в обекти с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди и могат да дават предписания, свързани с радиационната защита.

Чл. 13. (1) Забранява се извършването на дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, ако ефективната доза за което и да е лице от населението, дължаща се на течни и газообразни емисии в околната среда, е по-голяма от 0,3 mSv за една година.

(2) Мерки за оптимизиране на радиационната защита при дейности с материали с повишено съдържание на естествени радио­нуклиди се предприемат, когато: 1. ефективната доза за което и да е лице от населението, дължаща се на течни и газообразни емисии в околната среда, е по-голяма от 0,01 mSv за една година; 2. индивидуалната ефективна доза за работници е по-голяма от 6 mSv за една година при производствени условия.

(3) Мерките по ал. 2 се определят от председателя на АЯР съгласувано с министъра на здравеопазването.

Раздел ІV

Контрол на остатъчни материали и оборудване от дейности с повишено съдържание на естествени радионуклиди Чл. 14. (1) Остатъчни материали, получени от дейност по чл. 1, могат да се освободят от обхвата на наредбата, при условие че техните специфични активности не надвишават нивата, определени в приложение № 1, таблица 3 към Наредбата за основните норми за радиационна защита.

(2) За доказване съответствието на специфичните активности на остатъчни материали с нивата по ал. 1 предприятията организират измервания, анализи и оценки и представят резултатите на председателя на АЯР.

(3) Председателят на АЯР се произнася писмено по документите по ал. 2 в едномесечен срок.

(4) Смесване и разреждане на остатъчни материали с други материали за намаляване на специфичната им активност и достигане на нивата по ал. 1 се допуска само след разрешение от председателя на АЯР съгласувано с министъра на здравеопазването.

(5) Остатъчни материали, за които е доказано, че отговарят на условието по ал. 1, могат да се използват като суровини или строителни материали при спазване изискванията на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.

(6) Остатъчни материали, за които е доказано, че отговарят на условието по ал. 1 и които подлежат на депониране, се третират като отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

Чл. 15. (1) Остатъчни материали от дейностите по чл. 1, чиито специфични активности са по-големи от нивата по чл. 14, ал. 1, могат да се складират, депонират, рециклират или използват на производствената площадка на дадено предприятие при спазване изискванията на чл. 4.

(2) За остатъчни материали от дейности по чл. 1, предвидени за съхраняване, депониране, рециклиране или използване извън производствената площадка на дадено предприятие, е необходимо: 1. предприятието да уведоми председателя на АЯР за намерението да съхранява, депонира или предаде за рециклиране или използване остатъчни материали извън неговата площадка; 2. предприятието да представи на председателя на АЯР следната документация за даден остатъчен материал: а) резултати от измерванията по чл. 4, ал. 1, т. 2; б) описание на вида и количеството на материала и на дейността, от която той произхожда; в) обосновка на целесъобразността за неговото съхраняване, депониране, рециклиране или използване в друг обект или на друго място; г) декларация от съответното юридическо лице за съгласие и готовност за приемане на материала/оборудването за съхраняване, депониране, рециклиране или използване; д) описание на транспортната схема, по която ще се превозва материалът от предприятието до предвиденото място (транспортни средства, маршрут, начин на опаковане, товарене, разтоварване), и описание на самото място.

Чл. 16. (1) Председателят на АЯР се произнася писмено по документацията по чл. 15, ал. 2, т. 2 в двумесечен срок от представянето й, като дава указания и определя мерки за радиационна защита съгласувано с министъра на здравеопазването.

(2) Условията за безопасен превоз на материалите по чл. 15 се определят от председателя на АЯР.

(3) Председателят на АЯР изисква становище от министъра на околната среда и водите по отношение на необходимостта от приложима процедура по реда на нормативната уредба по околна среда при избор на площадка за съхраняване или депониране на материалите по чл. 15.

Чл. 17. (1) Технологично оборудване от дейности по чл. 1 може да бъде освободено от обхвата на наредбата, при условие че са спазени изискванията на чл. 14.

(2) Технологично оборудване от дейности по чл. 1 се предава за претопяване като метален скрап, при условие че неговата специфична активност не надвишава нивата по чл. 15, ал. 1.

(3) За технологично оборудване от дейности по чл. 1 се прилагат чл. 15 и 16, когато специфичната активност е по-голяма от нивата по чл. 14, ал. 1.

Чл. 18. Материали по чл. 15 и технологично оборудване по чл. 17, които подлежат на депониране, се третират като радиоактивни отпадъци по смисъла на ЗБИЯЕ, ако се установи, че радиационният риск за работници и лица от населението е значителен.

Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Депониране“ е дълговременно съхраняване по подходящ начин на остатъчни материали или технологично оборудване от дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, за които не се предвижда последващо използване или рециклиране.

2. „Материал с повишено съдържание на естествени радионуклиди“ е материал (суровина, основен продукт, остатъчен материал, минен отпадък или технологично оборудване), който съдържа естествени радионуклиди с по-висока концентрация от тази в естествените материали и който е предмет на дейност по чл. 1. 3. „Остатъчен материал“ е материал с повишено съдържание на естествени радионуклиди, получен като отпадъчен или страничен продукт при осъществяване на дейност по чл. 1, който може да бъде използван, рециклиран, складиран или депониран според конкретния случай.

4. „Предприятие“ е юридическо или физическо лице, което осъществява дейности по чл. 1. 5. „Рециклиране“ е преработване на остатъчни материали с цел получаване на нови материали, пригодни за използване.

6. „Складиране“ е кратковременно съхраняване по подходящ начин на материали с повишено съдържание на естествени радио­нуклиди.

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Предприятията, които към датата на влизане в сила на наредбата извършват дейности по чл. 1, уведомяват министъра на здравеопазването и председателя на АЯР и представят документацията по чл. 4 в срок 6 месеца от влизането в сила на наредбата. § 3. Наредбата се приема на основание чл. 26, ал. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия. § 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от председателя на АЯР и от министъра на здравеопазването.

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1

Промишлени отрасли, в които се идентифицират дейности и материали, подлежащи на контрол от гледна точка на радиационната защита

1. Фосфатна промишленост – производство на фосфор, фосфорна киселина, фосфатни торове и други продукти чрез термична и „мокра“ преработка на фосфорити (фосфатни руди).

2. Нефтена и газова промишленост – добив и преработка на нефт и газ.

3. Циментова промишленост – производство на цимент.

4. Металургична промишленост (пирометалургия) – производство на черни и цветни метали (желязо, стомана, чугун, феромагнитни сплави, олово, цинк, мед, алуминий, калай и др.) чрез термообработка на съответни металосъдържащи руди, различни от уранова руда.

5. Производство на редкоземни метали чрез обработка на руди и минерали (циркон, монацит, титанит, рутил, илменит, гадолинит и др.) и екстракция на метали (цирконий, скандий, титан, церий, лантан и др.).

6. Производство на изделия и продукти, съдържащи торий или негови химически съединения (осветителни тела, мрежички на газови лампи, оптични изделия, ториеви лещи, заваръчни електроди, цветни пигменти, абразивни материали и др.).

7. Производство на пигменти и инкрустации, съдържащи TiO2.

8. Енергетика (използване на органични горива, като въглища и торф, в котелни агрегати при производство на електрическа енергия от топлоелектрически централи).

Приложение № 2 към чл. 1, ал. 2, т. 2

Видове остатъчни материали, които могат да бъдат замърсени от наслагване и сорбция на естествени радионуклиди при дейности в промишлените отрасли по приложение № 1 към чл. 1, ал. 1

1. Странични и отпадъчни продукти от фос­фатната промишленост (фосфогипс, фосфористи шлаки, ферофосфори, отлагания, налепи, утайки прахообразни и други замърсявания и отпадъчни материали от филтриращи устройства и инсталации за термообработка).

2. Отпадъчни продукти от нефтената и газовата промишленост (отлагания, налепи, утайки от инсталации за добив и преработка на нефт и газ – нефтени кладенци, платформи, рафинерии, тръбопроводи, арматура, резервоари и друго технологично оборудване).

3. Отпадъчни продукти от циментовата промишленост (отлагания, налепи, утайки от клинкерни пещи, прахоочистващи филтри и друго технологично оборудване).

4. Странични и отпадъчни продукти от пирометалургичното производство на черни и цветни метали (шлаки, филтърни прахове от газоочистващи инсталации при агломерация, отлагания, налепи, нагари от топилни пещи и друго технологично оборудване, хвост, шлам, сгурия, пепел, отпадъци от ремонт на пещи и от руди).

5. Странични и отпадъчни продукти от производството на редкоземни метали, пигменти с TiO2, изделия и продукти, съдържащи ториеви съединения (шлаки, отлагания, налепи, утайки прахообразни и други замърсявания и отпадъчни материали от технологичното оборудване и от използваните суровини – циркон, рутил, циркониеви и монацитови пясъци и други руди и минерали).

6. Отпадъчни продукти от котелни агрегати с изгаряне на въглища при експлоатация на топлоелектрически централи (шлака, сгурия, пепел, прах от очистващи филтри, отпадъчни материали от ремонт на котли).

7. Отпадъчни продукти и други материали с повишено съдържание на естествени радио­нуклиди, получени от предишни дейности в отраслите по приложение № 1, които са депонирани в миналото на определени площадки (шлака, сгурия, строителни, метални или прахообразни отпадъци, технологично оборудване, очистващи филтри, отпадъци от използвани суровини).

НАРЕДБА за основните норми за радиационна защита

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Предмет на наредбата са основните изисквания за радиационна защита, критериите и нивата за освобождаване от регулиране, мерки за радиационна защита при осъществяване на дейности по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) по смисъла на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

(2) Изискванията на наредбата се отнасят до дейности, при които наличието на естествени източници води до повишаване облъчването на персонала и населението. Специфичните мерки и изисквания за радиационна защита при осъществяване на тези дейности се определят с наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ. (3) От изискванията на наредбата се изключва облъчването на хората, дължащо се на: 1. космичното лъчение върху земната повърхност; 2. съдържанието на калий – 40 в човешкото тяло; 3. съдържанието на естествени радионуклиди в различни материали, което не е променено от човешка дейност.

Чл. 2. Наредбата има за цел: 1. изключване възникването на детерминистични ефекти; 2. намаляване на вероятността от възникване на стохастични ефекти до ниво, което се определя като приемливо съгласно международните препоръки.

Глава втора

ПРИНЦИПИ НА РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА Чл. 3. (1) Дейностите, водещи до облъчване с йонизиращи лъчения, трябва да бъдат предварително обосновани от гледна точка на техните икономически, социални и други ползи, при което ползата е по-голяма от вредата за здравето на човека, която те могат да причинят.

(2) Обосновка по ал. 1 се изисква за нови дейности, за които не е доказано, че ползата от дейността е по-голяма от възможното увреждане на здравето, и се представя от заявителя в рамките на производството по издаване на лицензии и разрешения.

(3) Обосновката на съществуващи дейности се преразглежда, ако се получат данни и възникнат обстоятелства, налагащи преоценка на ползата и вредата от дадена дейност.

(4) Забранява се всякакво преднамерено увеличаване на активността чрез добавяне на радиоактивни вещества или активация при производството на хранителни продукти, напитки, козметични средства, играчки и бижутерия, както и вносът или износът на такива продукти.

Чл. 4. (1) Индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчваните лица и вероятността за облъчване при каквато и да е дейност, водеща до облъчване, трябва да се поддържат на възможно най-ниско и разумно постижимо ниво под определените в наредбата граници на дозите при отчитане на социалните и икономическите условия.

(2) Принципът по ал. 1 се прилага от етапа на проектиране до погребване на източника или извеждане от експлоатация на съоръжението.

Чл. 5. (1) С цел прилагане принципа на оптимизация на радиационната защита на персонала и населението в хода на разрешителния и лицензионния процес се предвиждат и обосновават дозови ограничения (квоти), които са по-ниски от установените с наредбата граници на дозите.

(2) Дозовите ограничения за персонала и населението се определят, като се използват коефициенти на сигурност съгласно т. 1 от приложение № 2.

(3) Дозовите ограничения се посочват в условията на съответните лицензии и разрешения и не трябва да превишават нормативноопределените стойности.

Чл. 6. (1) Сумата от дозите, получени от всички дейности, не трябва да надхвърля дозовите граници, установени с наредбата, за професионално облъчвани лица (персонал), стажанти, учащи се и за всяко лице от населението.

(2) Принципът по ал. 1 не се прилага за случаите на медицинско облъчване.

Глава трета

ДЕЙНОСТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА РЕГУЛИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ РЕГУЛИРАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ Чл. 7. Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности, за които са валидни едновременно следните общи критерии: 1. радиационният риск от дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения е пренебрежимо малък и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна; 2. регулиращ контрол върху дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения не е оправдан и няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози.

Чл. 8. (1) В съответствие с критериите по чл. 7 не подлежи на регулиране по ЗБИЯЕ дейност, която отговаря на следните дозови критерии: 1. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението, да не надхвърля 10 µSv; 2. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението при сценарии с малка вероятност на възникване, да не надхвърля 1 mSv.

(2) Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности със: 1. малки количества радиоактивен материал (под 1000 kg), съдържащ един радионуклид, общата активност или специфичната активност на който не надвишава съответните нива, посочени в приложение № 1, таблица 1; 2. малки количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който е налице поне едно от следните условия: а) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношенията на техните активности към активностите за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 2, е не по-голяма от единица; б) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношениятa на техните специфични активности към специфичните активности за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 3, е не по-голяма от единица; 3. големи количества радиоактивен материал (над 1000 kg), съдържащ един радионуклид от техногенен произход, специфичната активност на който не надвишава съответното ниво, посочено в приложение № 1, таблица 2; 4. големи количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица; 5. електрически апарат, който е източник на йонизиращи лъчения, с изключение на посочените в т. 6, при едновременно спазване на следните изисквания: а) типът му е утвърден от компетентните държавни органи; б) при нормални условия на експлоатация апаратът не създава мощност на еквивалентната доза над 1 µSv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност; 6. електронно-лъчева тръба, предназначена да дава видими образи, или друг електрически апарат, работещи с потенциална разлика до 30 kV, като се спазва изискването при нормални условия на работа да не създава мощност на дозата над 1 µSv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност.

Чл. 9. (1) Дейности с незначителна вероятност за увреждане на здравето по чл. 56, ал. 3 ЗБИЯЕ са тези, за които са изпълнени следните критерии: 1. безопасността е еднозначно осигурена от проекта на съоръжението и конструкцията на оборудването; 2. експлоатационните процедури са лесно изпълними; 3. изискванията за безопасна работа са минимални; 4. няма регистрирани събития, довели до значими проблеми с радиационната защита.

(2) Критериите по ал. 1 се приемат за автоматично изпълнени за дейностите, посочени в приложение № 2 към Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за без­опасно използване на ядрената енергия, приета с Постановление № 93 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г. и бр. 93 от 2009 г.). (3) Към обоснованите дейности по ал. 1 и 2 се прилагат изискванията за осигуряване на радиационната защита.

Чл. 10. (1) Радиоактивен материал, произхождащ от регулирани дейности, за който се предвижда погребване, рециклиране или повторно използване, подлежи на регулиране.

(2) Радиоактивен материал по ал. 1 се освобождава от регулиране за всеки конкретен случай със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по искане на лицензианта или на титуляря на разрешение.

(3) За всеки конкретен случай заявителят обосновава съответствието с критериите за освобождаване от регулиране по тази глава.

(4) Дейности с освободен от регулиране материал по тази глава не подлежат на регулиране.

(5) Забранява се умишлено смесване и разреждане на радиоактивен материал с други материали с цел намаляване на специфичната му активност и достигане нивата за освобождаване от регулиране, освен ако това не е предварително одобрено от председателя на АЯР.

Чл. 11. (1) От регулиране по ЗБИЯЕ може да бъде освободен радиоактивен материал от регулирани дейности при спазване на следните общи критерии: 1. радиационният риск за населението от освободения радиоактивен материал е пренебрежимо малък, така че регулиращият контрол не е оправдан и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна; 2. последващ контрол върху радиоактивния материал няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози и на здравния риск.

(2) Радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране при условията на ал. 1, ако отговаря на следните дозови критерии: 1. при всички разумно предвидими обстоятелства (реалистични сценарии) ефективната доза, която се очаква да бъде получена от което и да е лице от населението вследствие на освободения радиоактивен материал, да не надвишава 10 µSv за една година; 2. при сценарии с много малка вероятност за възникване, засягащи освободения радиоактивен материал, ефективната доза, която може да бъде получена от което и да е лице от населението, да не надхвърля 1 mSv за една година.

(3) В съответствие с критериите по ал. 2 радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране безусловно, ако е осигурено: 1. специфичната активност на отделен радионуклид от техногенен произход не превишава нивото за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 2; 2. за радиоактивен материал, съдържащ повече от един техногенен радионуклид, сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица; 3. специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди от естествен произход не превишава съответното ниво за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 3; 4. за радиоактивен материал, съдържащ смес от радионуклиди от техногенен и естествен произход, са спазени едновременно изискванията по т. 2 и 3.

(4) Освободен от регулиране по този член радиоактивен материал може да бъде използван без ограничения по отношение на произход, вид и област на приложение.

(5) Нивата за освобождаване от регулиране не се прилагат за: 1. остатъчни продукти от промишлени отрасли, преработващи материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, когато такива продукти се използват като съставки в строителни материали; 2. течни и газоаерозолни радиоактивни емисии в околната среда от разрешени дейности.

Чл. 12. (1) Радиоактивен материал, чиято специфична активност е по-голяма от нивата съгласно чл. 11, ал. 3, може да бъде освободен от регулиране условно, когато: 1. заявителят е определил специфичните условия на последващото му управление, произтичащи от характеристиките на материала, намеренията, начина и областта на използването му; 2. заявителят е обосновал, че при спазване на специфичните условия по т. 1 последващите дейности с освободения радиоактивен материал удовлетворяват критериите по чл. 11, ал. 2; обосновката трябва да съдържа и процедурата по практическото установяване на съответствието на характеристиките на освобождавания радиоактивен материал с критериите за освобождаване от регулиране.

(2) Метали могат да бъдат освободени от регулиране условно за последващо рециклиране, ако сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 4, не надвишава единица. За всеки конкретен случай заявителят обосновава и допустими нива на повърхностно радиоактивно замърсяване.

(3) За всеки конкретен случай по ал. 1 и 2 със заповедта по чл. 10, ал. 2 председателят на АЯР определя ограничителните условия за използването на радиоактивния материал, които се съгласуват с министъра на здравеопазването.

(4) Предаването на всяка партида освободен от регулиране по ал. 1 и 2 радиоактивен материал се придружава от документ за удостоверяване на радионуклидния състав и нивата на повърхностно радиоактивно замърсяване.

Чл. 13. (1) Лицензиантът разработва и поддържа документирана система за управление на радиоактивните материали, за които се предвижда освобождаване от регулиране, включително относно обработване, дезактивиране, съхраняване, превозване, измервания, предаване, проследимост и записи.

(2) Определянето на специфичната активност на радионуклидите в подлежащия на освобождаване от регулиране материал се извършва от акредитирани органи по изпитване или контрол. Резултатите от изпитванията или контрола се прилагат към заявлението за освобождаване.

(3) Съответствието на освобождавания материал с нивата и критериите за освобождаване от регулиране се потвърждава от акредитиран орган по контрол.

Глава четвърта

ГРАНИЦИ НА ДОЗИТЕ И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБЛЪЧВАНЕ В НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ

Раздел I

Граници на дозите Чл. 14. (1) Границата на ефективната доза за професионално облъчване е 20 mSv за всяка отделна година.

(2) Като се спазват границите по ал. 1, границите на годишните еквивалентни дози за персонал са: 1. 20 mSv за очната леща; 2. 500 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност); 3. 500 mSv за дланите, подлакътниците на ръцете, за стъпалата и за глезените.

Чл. 15. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv.

(2) Границите на годишните еквивалентни дози, като се спазват границите на ефективните дози по ал. 1, са: 1. 15 mSv за очната леща; 2. 50 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

Чл. 16. За целите на радиационната защита се използват вторични граници и коефициенти на сигурност на облъчване на персонала и населението съгласно приложение № 2.

Чл. 17. (1) Оценката на дозите при външно или вътрешно облъчване се извършва с използването на съответните величини и формули по приложения № 2 и 3.

(2) Министърът на здравеопазването оценява дозите на облъчване на населението, като се вземат предвид: 1. населението като цяло; 2. критичните групи от населението във всички случаи, при които могат да се оформят такива групи; 3. дозите от външно облъчване, като се взема предвид неговият характер; 4. дозите от вътрешно облъчване, като се определят видът на радионуклидите, техните химични форми и физични характеристики, активности, специфични и обемни активности.

(3) При извършване на оценката по ал. 2 се използват резултатите от радиационния мониторинг на работната и жизнената среда.

Раздел II

Специални изисквания за жени, подложени на професионално облъчване, за стажанти и учащи се и в случай на разрешено повишено облъчване Чл. 18. (1) Всяка жена, подложена на професионално облъчване, е длъжна веднага да уведоми ръководителя на предприятието, в което работи, след като е установена бременността, като представи съответното медицинско заключение.

(2) Уведомяването по ал. 1 не е причина за отстраняване на жената от дейности с йонизиращи лъчения, но ръководителят на предприятието е длъжен да осигури такива условия за работа, при които зародишът или плодът да бъде защитен както лице от населението, като еквивалентната доза трябва да се поддържа на толкова ниско ниво, колкото е разумно постижимо, но във всички случаи да не надвиши 1 mSv за оставащия период от бременността.

(3) Веднага след като майка кърмачка информира за своето състояние, ръководителят на предприятието е длъжен да й осигури такива условия на работа, при които не съществува вероятност от радиоактивно замърсяване на тялото на майката кърмачка.

Чл. 19. Границите на дозата за стажанти и студенти, навършили 18 години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, се определят съгласно чл. 14.

Чл. 20. (1) В съответствие със случаите и условията по този член на лица на възраст до 18 навършени години не може да се възлага работа, за която се прилагат изискванията на чл. 14.

(2) Граница на годишната ефективна доза за учащи се и стажанти на възраст от 16 до 18 навършени години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, е 6 mSv.

(3) За лицата по ал. 2 границата на годишната еквивалентна доза, като се спазва границата на ефективната доза съгласно ал. 2, се определя, както следва: 1. 20 mSv за очната леща; 2. 150 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност); 3. 150 mSv за дланите, подлакътниците, за стъпалата и за глезените.

Чл. 21. (1) При изключителни обстоятелства, които не са радиационна авария, и когато извършването на определени операции налага това, министърът на здравеопазването съгласувано с председателя на АЯР може да разреши повишено облъчване на лица от персонала след предварителна обосновка, като се спазват следните изисквания: 1. не се разрешава такова облъчване на учащи се, стажанти, бременни жени и кърмачки; 2. такова облъчване може да се разреши само за лица от персонала, класифицирани като категория А съгласно чл. 28, т. 1; 3. облъчването е ограничено по време и са определени засегнатите работни помещения и лица от персонала; 4. максималната граница на дозата за всяко конкретно повишено облъчване се определя с акта за разрешаването му, но не може да надвишава 50 mSv за всяка отделна година, при условие че средната ефективна доза за които и да е пет последователни години не надвишава 20 mSv.

(2) При настъпване на обстоятелства, при които е наложително да се извършат операции, свързани с повишено облъчване на лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да представи на министъра на здравеопазването и на председателя на АЯР обосновка, придружена със списък на лицата от персонала, които ще извършват операциите, тяхното писмено съгласие, времето и мястото на операциите, становището на здравно заведение и всяка друга информация за създалите се обстоятелства и за предприети мерки.

Чл. 22. (1) Преди извършване на операции, при които е разрешено повишено облъчване на определени лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да предостави на засегнатите лица информация за очакваната ефективна и еквивалентна доза, характера на работата, защитните мерки и радиационния риск.

(2) Ръководителят на предприятието по ал. 1 е длъжен да предоставя на засегнатите лица информация за реално получените дози след приключването на съответната работа или във всеки момент по тяхно желание.

(3) Всяко лице, което се подлага на разрешено повишено облъчване, може по собствено желание във всеки момент да прекрати дейността чрез писмен отказ.

(4) Надхвърлянето на границите на ефективните дози при повишено облъчване не е основание за отстраняване или преместване на професионално облъчваното лице от извършваната от него дейност.

Глава пета

ИЗИСКВАНИЯ И МЕРКИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБЛЪЧВАНИ ЛИЦА, СТАЖАНТИ И УЧАЩИ СЕ

Раздел I

Общи изисквания Чл. 23. Радиационната защита на професионално облъчваните лица се осигурява чрез: 1. предварителна оценка за определяне на естеството и степента на радиационния риск за облъчваните работници и прилагане оптимизацията на радиационната защита при всички условия на работа; 2. класификация на работните места в различни зони, където е подходящо, определени въз основа на оценка на очакваните годишни дози и вероятността и нивото на възможните облъчвания; 3. класификация на професионално облъчваните лица в различни категории; 4. осъществяване на контрол и мониторинг в различните зони и в зависимост от условията на работа, включително, при необходимост, и индивидуален мониторинг; 5. медицинско наблюдение.

Раздел II

Мерки за ограничаване на облъчването Чл. 24. (1) В ядрените съоръжения и обектите с ИЙЛ, където има вероятност облъчването да надхвърли 1 mSv годишно или еквивалентната доза да достигне една десета от дозовата граница за очната леща, кожата и крайниците, се обособяват контролирана и/или надзиравана зона.

(2) В контролираната и надзираваната зона се осъществяват защитни мероприятия и мониторинг, като техният вид, качество и обхват се определят в съответствие с вида на съоръжението или източника и естеството, и размера на риска.

(3) Мерките за радиационна защита в контролираната зона на ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ, в т. ч. вътрешни правила, инструкции и административни процедури, се определят и прилагат от съответните лицензианти.

(4) Размерът и границите на контролираната и надзираваната зона и предвидените защитни мерки в тях се обосновават в хода на лицензионния процес.

Чл. 25. (1) При определяне границите на контролираната зона в ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ следва да се отчитат очакваните дози при нормално облъчване, вероятностите и дозите от потенциално облъчване, видът и обемът на необходимите мерки за радиационна защита на персонала.

(2) Границите на контролираната зона се обозначават, като се използват знаци, надписи и други подходящи средства в зависимост от характеристиките на йонизиращите лъчения и вида на извършваната работа. Това изискване се отнася и за случаите, когато даден ИЙЛ се използва само временно или се премества на различни места при използването му. В тези случаи при обозначаването на контролираната зона се посочва и времето на възможното облъчване.

Чл. 26. (1) На входовете към контролираната зона и на други подходящи места вътре в контролираната зона (помещения, оборудване, работни места) се поставят предупредителни знаци и надписи, конкретни указания за безопасна работа и се осигуряват необходимите технически средства за радиационна защита и дозиметричен контрол, както и места (помещения) за смяна и съхранение на работното и личното облекло на персонала.

(2) Достъпът в контролираната зона се ограничава чрез използване на физически бариери и други административни и технически мерки, съответстващи на вида и характеристиките на източника или съоръжението.

(3) На изходите от контролираната зона се осъществява контрол на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото на персонала и на изнасяните предмети и материали и се обособяват места (помещения), оборудвани за дезактивация.

Чл. 27. (1) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в контролираната зона с цел да се оцени необходимостта от преразглеждане на мерките за радиационна защита на персонала. При необходимост границите на контролираната зона може да се изменят, за което лицензиантът уведомява компетентните държавни органи.

(2) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в надзираваната зона с цел да се оцени необходимостта от прилагане на мерки за радиационна защита и необходимостта от изменение на границите на надзираваната зона. Според конкретния случай лицензиантът обозначава по подходящ начин границите на надзираваната зона и/или определени помещения, работни места и участъци в границите на тази зона.

(3) Лицензиантите се консултират с квалифициран експерт по въпросите, свързани с радиационната защита в контролираната и надзираваната зона.

Чл. 28. За целите на радиационната защита и мониторинга персоналът се разделя на две групи: 1. категория А – персонал, който би могъл да получи годишна ефективна доза над 6 mSv или годишни еквивалентни дози, по-високи от 15 mSv за очната леща или по-високи от 150 mSv за кожата и крайниците; 2. категория Б – персонал, който не попада в категория А.

Чл. 29. (1) На учащи се и стажанти на възраст над 18 години се осигуряват такива условия на работа и радиационна защита, каквито са предвидени в тази глава за персонал категория А или Б в зависимост от конкретния случай.

(2) На учащи се и стажанти на възраст между 16 и 18 години се осигуряват такива условия на работа и защита, каквито се изиск­ват за персонал категория Б.

Чл. 30. Предприятията са длъжни да информират професионално облъчваните лица, както и стажантите и учащите се, допуснати за обучение в тези предприятия, относно: 1. рисковете за здравето в тяхната работа, включително нуждата от ранно обявяване на бременността, предвид рисковете за облъчване на плода и рисковете от замърсяване на кърмачето в случай на радиоактивно замърсяване на майката кърмачка; 2. техническите, медицинските и админис­тративните изисквания; 3. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки при изпълнение на дейностите като цяло или за всяка операция, която може да им бъде възложена; 4. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки за всяка длъжност.

Чл. 31. (1) Предприятията са длъжни да извършват систематични проверки на ефективността на техническите средства за защита на околната среда и на населението.

(2) Предприятията са длъжни да се консултират с квалифициран експерт по радиационна защита по следните въпроси: 1. оценка на проектите на обектите с ИЙЛ и на ядрените съоръжения от гледна точка на радиационната защита; 2. приемане в практиката на нови или модифицирани източници от гледна точка на радиационната защита; 3. редовна проверка на ефективността на защитните средства и техника.

Раздел III

Оценка на облъчването и медицинско наблюдение Чл. 32. (1) Предприятията са длъжни да провеждат мониторинг на радиационните характеристики на работната среда в съответствие със Закона за здравето и Закона за безопасни условия на труд.

(2) Предприятията възлагат мониторинга на работната среда на лица от персонала в съответния обект и/или на външни лица, които отговарят на изискванията на ЗБИЯЕ.

(3) Обхватът и средствата за мониторинг на работното място се обосновават в хода на лицензионния процес или се определят със заповед на министъра на здравеопазването за дейностите, при които наличието на естествени източници води до повишаване на облъчването, което не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на радиационната защита.

(4) Мониторингът трябва да включва, където е подходящо, измерване на: 1. мощността на еквивалентната доза от външното фотонно лъчение и бета-лъчение; 2. мощността на еквивалентната доза от неутрони и/или плътност на потока неутрони; 3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, отчитайки тяхното физическо и химическо състояние; 4. радиоактивно замърсяване на повърхности на помещенията и обзавеждането с алфа- и бета-радиоактивни вещества.

(5) Предприятията са длъжни да осигурят калибрирането на средствата за измерване на величините по ал. 4.

(6) Резултатите от измерванията трябва да се документират и може да се използват за оценка на индивидуалните дози на професионално облъчваните лица.

Чл. 33. (1) За всички професионално облъчвани лица от категория А се извършва систематичен индивидуален мониторинг.

(2) За професионално облъчваните лица от категория Б индивидуален мониторинг се извършва винаги когато е препоръчан от здравните заведения, с цел да се докаже, че работникът е правилно класифициран в категория Б.

(3) В случаите, в които извършването на индивидуални измервания не е осъществимо, индивидуалният мониторинг се основава на индивидуалните измервания, направени на други професионално облъчвани лица, работещи при същите условия, или на резултатите от мониторинга на работното място.

(4) В ядрени съоръжения, при дейности с открити източници, а при необходимост – и в други случаи, се извършва мониторинг на замърсяването с радионуклиди на кожата, работното облекло и средствата за индивидуална защита.

Чл. 34. (1) Индивидуалният мониторинг на персонала се осъществява от лица, акредитирани за извършване на тази дейност от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“.

(2) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите до предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване с периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг.

(3) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, са длъжни да изпращат в Националния регистър по чл. 37 актуални данни за предприятията, числеността на персонала в тях, периодичността на мониторинга и вида на използваните средства за измерване.

Чл. 35. (1) В случай на инцидентно облъчване получената доза и нейното разпределение в тялото трябва да бъде оценена от експерт по радиационна защита.

(2) В случай на аварийно облъчване индивидуалният мониторинг и/или оценката на дозите се осъществява по подходящ начин съобразно конкретните обстоятелства.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 34 регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите в Националния регистър по чл. 37 и на предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване в периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг.

(2) При подаване на данни в Националния регистър по чл. 37 лицата по чл. 34 са длъжни да осигурят пълна идентификация на персонала, индивидуалните средства за измерване, както и информация за извършваната дейност и за източниците на йонизиращи лъчения.

Чл. 37. (1) Резултатите от индивидуалния мониторинг за професионално облъчваните лица се регистрират в Националния регистър, който се води и съхранява от Националния център по радиобиология и радиационна защита.

(2) В Националния регистър се регистрират и съхраняват: 1. данни за индивидуалните дози, получени от индивидуалния мониторинг; когато индивидуални средства за измерване осигуряват диференциална оценка на дозите от фотонни, бета- и неутронни лъчения, индивидуалните дози от различните лъчения се регистрират в отделни полета; 2. данни за индивидуалните дози, получени при разрешено повишено облъчване, инцидентно или аварийно облъчване; получените дози се регистрират чрез отделни записи; 3. обстоятелствата и предприетите мерки в случай на инцидентно или аварийно облъчване; 4. резултатите от мониторинга на работното място, когато се използва за оценка на индивидуалните дози.

(3) Информацията по ал. 2 за всяко професионално облъчвано лице се съхранява, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.

(4) Данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят при писмено поискване в срок до един месец на: 1. компетентните органи; 2. предприятията; 3. съответното професионално облъчвано лице; 4. лечебни и здравни заведения.

(5) В случай на инцидентно или аварийно облъчване данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят незабавно на лицата по ал. 4.

(6) Предприятията са длъжни да предоставят получените данни на съответните професионално облъчвани лица срещу подпис.

(7) Националният център по радиобиология и радиационна защита има право да изисква от предприятията необходимите данни за осигуряване на пълна идентификация на лицата, подлежащи на индивидуален мониторинг.

Чл. 38. (1) Професионално облъчваните лица подлежат на задължително медицинско наблюдение с цел да се установи здравословното им състояние и годността им от медицинска гледна точка да осъществяват поставените им задачи.

(2) Медицинското наблюдение на лицата се осъществява от здравни и/или лечебни заведения.

(3) Предприятията и специализираните контролни органи са длъжни да предоставят на здравните заведения по ал. 2 информация за параметрите на работната среда, условията на труд и резултатите от индивидуалния мониторинг.

Чл. 39. (1) Медицинското наблюдение включва първоначален и периодични прегледи.

(2) Първоначалният преглед се извършва преди класификацията на работника или служителя с цел да се определи неговата годност да изпълнява длъжност като персонал категория А или Б.

(3) Периодичните прегледи се извършват най-малко веднъж годишно с цел да се определи дали работникът продължава да е в здравословно състояние, позволяващо да извършва възложените му задачи.

(4) Периодичните прегледи се извършват и по-често при необходимост по преценка на лечебното и/или здравното заведение.

(5) По решение на лечебното и/или здравното заведение медицинското наблюдение на лицата може да продължи и след прекратяване на трудовата дейност, свързана с професионално облъчване по смисъла на наредбата. Продължителността на това наблюдение се определя от лечебното и/или здравното заведение.

Чл. 40. (1) В резултат на първоначалния и периодичните прегледи здравните и/или лечебните заведения издават документ за годността на работника да изпълнява възложените му задачи.

(2) За целите на медицинските заключения по ал. 1 се въвежда следната медицинска класификация: 1. годен; 2. годен при определени условия; 3. непригоден.

(3) Забранява се назначаването на лице като персонал категория А или Б за какъвто и да е период от време, ако съгласно медицинското заключение е „непригоден“ да изпълнява специфичната работа за тази категория.

Чл. 41. (1) За всяко лице от персонала съответното здравно и/или лечебно заведение издава и поддържа лична медицинска документация.

(2) В личната медицинска документация се записват следните данни: 1. резултатите от първоначалния и периодичните медицински прегледи; 2. резултатите от индивидуалния мониторинг; 3. други данни за здравословното състояние на лицата, имащи отношение към извършваната от него работа.

(3) Данните по ал. 2 се съхраняват в съответните здравни и/или лечебни заведения, докато лицето навърши или би навършило 75 години, но не по-малко от 30 години след приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.

(4) Личната медицинска документация се съхранява от съответното лечебно и/или здравно заведение, което е длъжно да предоставя данните от нея на професионално облъчваното лице, на предприятието и на контролните органи при поискване. Информация за заболявания и увреждания на здравето може да се предоставя само с писмено съгласие на лицето.

Чл. 42. (1) В случай на надхвърляне на дозовите граници по чл. 14 професионално облъчваното лице се подлага на специално медицинско наблюдение и/или лечение.

(2) Условията за последващо дозово натоварване се определят от съответното здравно и/или лечебно заведение, записват се в медицинската документация и се предоставят на предприятието. Ръководителят на предприятието е длъжен да се съобрази с медицинските предписания.

(3) Отношенията между ръководителя на предприятието и персонала, свързани с неизпълнението на медицинските предписания, се уреждат съгласно нормативните актове, уреждащи трудовите и служебните правоотношения.

Глава шеста

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОБЛЪЧВАНЕ, ДЪЛЖАЩО СЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ Чл. 43. За дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, водещи до облъчване, което не може да се пренебрегне от гледна точка на радиационната защита, се прилагат мерки за радиационна защита и контрол съгласно наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ.

Чл. 44. (1) Ефективната годишна доза за лица, които извършват дейности по чл. 43, не трябва да надхвърля в производствени условия с 6 mSv облъчването от локалния естествен радиационен фон.

(2) Изискването на ал. 1 се отнася и за облъчване на екипажите на самолети от космическото лъчение, като работодателят е длъжен: 1. да определя и регистрира облъчването на екипажите, когато е възможно годишната ефективна доза да надхвърля 1 mSv; 2. да прилага изискванията на чл. 18 по отношение на жените в екипажите.

(3) Не се определя граница за ефективна доза при облъчване на населението от естествени източници.

Чл. 45. (1) Мощността на еквивалентната доза гама-лъчение в жилищни сгради, сгради с обществено предназначение, производствени и други сгради не следва да надвишава локалната мощност на дозата на открито с повече от 0,2 µSv/h.

(2) Референтните нива за ограничаване на облъчването от радон са: 1. средногодишна концентрация на радон във въздуха – 200 Bq.m– 3 за новопостроени жилищни и обществени сгради; 2. средногодишна концентрация на радон във въздуха – 300 Bq.m– 3 за съществуващи жилищни и обществени сгради; 3. средногодишна концентрация на радон във въздуха – 1000 Bq.m– 3 за работни места.

(3) В специфични случаи, когато продължителността на обитаване в съществуващи сгради с обществено предназначение е малка, министърът на здравеопазването може да определи за средногодишната концентрация на радон във въздуха референтно ниво, по-голямо от 300 Bq.m– 3, но не повече от 1000 Bq.m– 3.

(4) При идентифициране на сгради и работни места, където референтните нива по ал. 1 са надвишени, се предприемат мерки за: 1. намаляване концентрацията на радон във въздуха на обществени сгради и работни места в съответствие с принципа за оптимизация; 2. информиране и насърчаване на хората, живеещи в съществуващи сгради, за предприемане на действия за намаляване концентрацията на радон във въздуха на съответните помещения (чрез подобряване на вентилацията, ограничаване на постъплението на радон и др.); 3. системен контрол на концентрацията на радон в сгради и работни места с повишено съдържание на радон във въздуха.

Чл. 46. (1) Допуска се използване на питейна вода от населението без ограничения, ако съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди в нея създава годишна ефективна доза до 0,1 mSv (дозова квота по чл. 5). Стойностите на границата на средногодишната обемна активност на отделни радионуклиди в питейната вода са посочени в приложение № 2, таблица 9.

(2) В случай че съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди създава годишна ефективна доза, по-голяма от 0,1 mSv, използването на съответната вода (водоизточник) за битово водоснабдяване може да става по преценка на министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай.

Глава седма

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБЛЪЧВАНЕ Чл. 47. Радиационната защита при медицинско облъчване се основава на принципа на обосноваване на облъчването и принципа за оптимизация на облъчването, съобразени с основната цел на това облъчване.

Чл. 48. (1) За всяко медицинско облъчване трябва да бъде доказано, че общата полза за облъчваното лице и за обществото ще бъде по-голяма от общата вероятна очаквана вреда. Обосноваването на медицинското облъчване означава предварително доказване на целесъобразността на всички диагностични и лечебни практики, както и периодично преразглеждане на вече прилаганите според изискванията на добрата медицинска практика.

(2) С цел да се избегне ненужно облъчване се използват наличните диагностични изследвания и алтернативни нерадиационни методи, които имат същата цел, но без или със по-малко излагане на йонизиращи лъчения.

Чл. 49. (1) Новите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, трябва да бъдат обосновани, преди да бъдат приети.

(2) Съществуващите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, могат да бъдат преразгледани, когато са събрани нови важ­ни свидетелства за тяхната ефикасност или последици.

(3) Всички индивидуални медицински облъчвания трябва да бъдат обосновани предварително от съответния медицински специалист, като се вземат под внимание специфичните цели на облъчването и характерните особености на облъчваното лице.

(4) В случай че даден вид медицински метод за изследване и лечение, свързан с медицинско облъчване, не е обоснован по принцип, конкретно индивидуално облъчване от този вид може да бъде обосновано при специални обстоятелства и да бъде оценено за конкретния случай.

(5) Медицинските облъчвания, при които няма пряка здравна полза за лицето, изложено на облъчване, включително тези, които са свързани с установяването на факти, важни за защита на обществото и правния ред, трябва да бъдат специално обосновани.

Чл. 50. (1) Не се допуска медицинско облъч­ване, което не е обосновано.

(2) Диагностични изследвания и терапевтични процедури на бременни жени и деца с използване на йонизиращи лъчения се извършват само в случаи, когато животът и здравето им са сериозно застрашени и липсват алтернативни методи без облъчване, като се прилага наличен метод с възможно най-малко облъчване.

Чл. 51. (1) Всички дози, произтичащи от медицинско облъчване, с изключение на радио­терапевтичните процедури, трябва да бъдат поддържани толкова ниско, колкото е разумно достижимо, така че да се получи необходимата информация, като се вземат предвид икономическите и социалните фактори.

(2) Радиотерапевтичните процедури трябва да бъдат индивидуално планирани за всяко облъчвано лице (пациент), като дозите на облъчване на здравите тъкани и органи трябва да бъдат толкова ниски, колкото е разумно постижимо, но така, че да се постигне желаната лечебна цел.

Чл. 52. При медицинското облъчване не се определят граници на дозите, но при диагностичните изследвания министърът на здравеопазването определя референтни диагностични нива.

Чл. 53. (1) Здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се прилага само след обосноваване на необходимостта и целесъобразността и при отчитане на ползата и риска.

(2) Програмата за здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се съгласува с Националния център по радиобиология и радиационна защита и се утвърждава от министъра на здравеопазването.

Чл. 54. (1) В изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения не могат да участват деца, бременни жени и кърмачки.

(2) При участие на здрави лица в изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения за диагностични цели индивидуалната ефективна доза от облъчването не трябва да надвишава 20 mSv за лицата, предвидени за участие в такива програми.

Глава осма

РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ВЪНШЕН ПЕРСОНАЛ Чл. 55. Всяка външна организация трябва да осигури самостоятелно или чрез договор с предприятието радиационната защита на своя персонал, която включва: 1. спазване на принципите и правилата за радиационна защита; 2. информиране и обучение в съответствие с чл. 30; 3. индивидуален мониторинг, подходящ за извършваните дейности; 4. медицинско наблюдение в съответствие с чл. 37; 5. регистриране на данните от индивидуалния мониторинг в Националния регистър, както и периода за провеждане на дейността; 6. осигуряване на средства за индивидуална защита.

Чл. 56. (1) Предприятие, което допуска външен персонал за работа в контролираната зона, проверява и контролира изпълнението на изискванията на чл. 55 и инструктира лицата за специфичните изисквания за безопасна работа в контролираната зона и конкретните дейности. При необходимост се провежда допълнително обучение.

(2) Предприятието осигурява за външния персонал средства за защита и индивидуален мониторинг, каквито са предвидени за неговия персонал.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Аварийно облъчване“ е облъчване на лица, които доброволно извършват неотложни действия, за да помогнат на изложените на опасност хора и/или за да спасят ценно имущество и оборудване, при което е възможно да бъдат надхвърлени някои от границите на дозите, определени за професионално облъчвани лица.

2. „Активност“ на радиоактивен източник е отношението на средния брой спонтанни ядрени превръщания (разпадания) (dN) в него за малък интервал от време (dt) и продължителността на този интервал: А = dN/dt.

Единица: Бекерел [Bq]; 1 Bq = 1 s– 1.   3. „Вреда на здравето“ е вероятността за намаляване на продължителността и качеството на живота, които биха настъпили в една популация в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения, като се отчитат соматичните ефекти, включително рак и тежки генетични увреждания.

4. „Възрастова група“ на лице от населението е група в зависимост от възрастта, определена за целите на радиационната защита. Лицата от населението се разпределят в 6 възрастови групи, а лицата от персонала са отделна възрастова група.

5. „Външен (командирован) персонал“ е всяко професионално облъчвано лице от категория А, наето временно или постоянно от външна за предприятието организация, или е лице на свободна практика (включително учащи се и стажанти), което извършва каквито и да е дейности в контролираната зона.

6. „Външна организация“ е всяко физическо или юридическо лице, извършващо дейности в контролираната зона, за която носи отговорност предприятието, различно от предприятието (отговорно за контролираната зона), извършващо дейности в контролираната зона.

7. „Граница на дозата“ е стойност на ефективната доза или еквивалентната доза, посочена в наредбата, която не трябва да се надхвърля при облъчване на отделни лица от персонала или от населението при нормални условия.

8. „Дейност“ е практическа дейност, която може да доведе до увеличаване на облъчването на лица от изкуствен (техногенен) източник или от естествен източник на лъчения.

9. „Детерминистични (нестохастични) ефекти“ са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения, за които има минимална доза, предизвикваща даден ефект, над която тежестта на проява на ефекта се увеличава с нарастване на дозата.

10. „Еквивалентна доза“ е погълнатата доза, осреднена за даден орган или тъкан, умножена със съответния радиационен тегловен фактор: , където:   е средната погълната доза в дадения орган или тъкан Т, дължаща се на лъчението R; WR е радиационният тегловен фактор за лъчението R.

Ако радиационното поле се състои от няколко лъчения с различни стойности на WR, еквивалентната доза се определя по формулата: .

Единица: Сиверт [Sv], 1 Sv = 1 J.kg –1.   11. „Естествен (природен) източник“ е източник на йонизиращо лъчение, съществуващ в естествени условия – космичното лъчение и естествено разпределените радионуклиди в околната среда, в храните и в организма на човека.

12. „Естествен (природен) радиационен фон“ е радиационно поле, дължащо се на естествени източници. Под непроменен естествен радиационен фон се разбира естествен радиационен фон, който не е повлиян от човешка дейност.

13. „Ефективна доза“ е сумата от произведенията на еквивалентните дози в органите и/или тъканите със съответния тъканен тегловен фактор: ,  е стойността на еквивалентната доза в тъканта или органа Т; WT е тъканният тегловен фактор за тъкан или органа Т.

Единица: сиверт [Sv], 1 Sv = 1 J.kg-1.

При равномерно облъчване на цялото тяло ефективната доза е числено равна на еквивалентната доза.

14. „Закрит източник“ е източник, чиято конструкция е такава, че при нормални условия на експлоатация, за които е предназначен, изключва разпространение на съдържащите се в него радиоактивни вещества в околната среда. Отработеното ядрено гориво не е закрит източник.

15. „Инцидентно облъчване“ е облъчване на лица в резултат на авария. Това не включва аварийното облъчване.

16. „Квалифициран експерт по радиационна защита“ е физическо лице с необходимите знания, подготовка и технически умения, които му дават възможност да извършва оценки на дозите и да дава консултации и съвети по осигуряване радиационната защита на персонала и населението и безопасността на източниците на йонизиращи лъчения. Правоспособността на квалифициран експерт по радиационна защита се признава по ред, определен в съответните нормативни актове.

17. „Колективна ефективна доза“ е общата ефективна доза за определена група от населението, която се определя по формулата: ,   е средната ефективна доза на подгрупата (i) от населението; Ni е броят на хората в подгрупата.

Единица: човекосиверт [man. Sv].

18. „Контролирана зона“ е всяка зона, за която се изискват мерки за радиационна защита на персонала, мониторинг на професионалното облъчване и радиоактивните замърсявания при нормални условия на работа, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на потенциалното облъчване.

19. „Критична група“ е група лица от населението, която е достатъчно еднородна от гледна точка на облъчването, получавано от определени източник и начин на облъчване, и е представителна за лицата, които получават или ще получат най-големи ефективни дози или еквивалентни дози (в зависимост от случая) от определените източник и начин на облъчване.

20. „Лечебни и/или здравни заведения“ са лечебните и/или здравните заведения по Закона за лечебните заведения и по Закона за здравето, определени да извършват медицинско наблюдение на професионално облъчвани лица.

21. „Лице от населението“ е всяко лице, с изключение на случаите, когато то е подложено на професионално или медицинско облъчване.

22. „Медицинско облъчване“ е облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения с диагностична, лечебна или изследователска цел. Медицинското облъчване се прилага на: а) пациенти при извършване на диагностика или лечение; б) лица, които не са персонал, но доброволно подпомагат и осигуряват удобство на пациентите по време на диагностика или лечението им с източници на йонизиращи лъчения; в) лица при професионално медицинско наблюдение; г) лица при провеждане на здравен скрининг; д) здрави лица или пациенти, които доброволно участват в медицински, биомедицински, диагностични или терапевтични изследователски програми.

23. „Надзиравана зона“ е всяка зона извън границите на контролираната зона, където се извършва радиационен контрол на работната среда, но не се изискват мерки за радиационна защита на персонала.

24. „Облъчване“ е процесът на въздействие на йонизиращо лъчение върху човека.

25. „Потенциално облъчване (възможно облъчване)“ е облъчване, за което не е сигурно, че ще се осъществи, но има вероятност да настъпи.

26. „Професионално облъчвани лица (персонал)“ са всички лица, които работят самостоятелно или за работодател, постоянно или временно, при пълен или непълен работен ден, официално декларирали съгласието си да извършват дейности с йонизиращи лъчения и които при изпълнение на тези дейности е възможно да получат дози, надхвърлящи границите на дозите за населението.

27. „Повишено облъчване“ е специално разрешено облъчване, при което са надхвърлени или могат да бъдат надхвърлени границите на дозите, определени за професионално облъчваните лица.

28. „Предприятие“ е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности по чл. 1 и което носи отговорност за извър­шването на тези дейности.

29. „Работно място“ е мястото за временно или постоянно пребиваване на лица от персонала при изпълнение на дейностите им с йонизиращи лъчения.

30. „Радиационен риск (риск)“ е вероятността за възникване на вредни за здравето ефекти у човека или у неговото потомство в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения.

31. „Радиоактивно замърсяване“ е наличие на радиоактивни вещества в материали или на повърхността им, в тялото на човека или на неговата повърхност или на друго място, където наличието на тези вещества е нежелателно или може да бъде опасно. При замърсяване на повърхности единицата е брой частици, излъчвани в 2 p геометрия от площ един квадратен сантиметър за една минута (part.cm– 2.min– 1).

32. „Радиоактивно вещество“ е което и да е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или концентрация на активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита.

33. „Радиоактивен материал“ е материал, съдържащ в състава си радиоактивни вещества.

34. „Радионуклид“ е съвкупност от радиоактивни атоми с дадено масово число и атомен номер, а за изомерните атоми – и с дадено определено енергетично състояние на атомното ядро. Радиоактивните (и нерадиоактивните) нуклиди на даден елемент се наричат негови изотопи.

35. „Радиотоксичност“ е свойство на радио­нуклидите при попадането им в организма да предизвикват различни по степен патологични изменения.

36. „Референтни диагностични нива“ са препоръчителни нива на доза на пациента при рентгенови диагностични изследвания или нива на активност на въведения радиофармацевтик при нуклеарномедицински изследвания, за типични изследвания за групи от пациенти със стандартни размери или за стандартни фантоми, които се отнасят за широко разпространени типове радиологични уредби. При прилагане на добра радиологична практика се очаква тези нива да не бъдат надвишени.

37. „Референтно ниво“ е нивото на дозата или риска при ситуация на аварийно или съществуващо облъчване, над което наличието на облъчване се счита за недопустимо, а под което се осъществява оптимизация на радиационната защита.

38. „Стажант“ е всяко лице, което преминава специална подготовка или обучение в дадено предприятие с цел придобиване на специфични знания и умения.

39. „Специфична активност (масова активност)“ е активността на радиоактивния източник, разделена на масата му.

Единица: Бекерел на килограм (Bq.kg– 1).

40. „Стохастични (вероятностни) ефекти“ са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращите лъчения, за които се приема, че няма прагова доза и вероятността за проявата им е правопропорционална на дозата, а тежестта им не зависи от дозата.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Лицата, които извършват индивидуалния мониторинг на персонала, се акредитират за извършване на дозиметрични измервания от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ в срок до една година от влизането в сила на наредбата. § 3. Наредбата се приема на основание чл. 26, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Приложение № 1 към чл. 8 и 11

Таблица 1

Нива на активности и специфични активности на радионуклиди, под които дейностите с тях не подлежат на регулиране

(за малки количества материали до 1000 kg)

Забележка. С префикс а са означени радионуклидите с дъщерни нуклиди, които са отчетени при оценката на дозите. Дъщерните нуклиди на радио­нуклидите от таблица 1 са, както следва: Таблица 2

Нива на специфични активности, при които радио­активен материал не подлежи и се освобождава от регулиране

(за големи количества над 1000 kg)

Забележка. С префикс а са означени радионуклидите с дъщерни нуклиди, които са отчетени при оценката на дозите. Дъщерните нуклиди на радио­нуклидите от таблица 2 са, както следва: Таблица 3

Нива на специфични активности за естествени радионуклиди за освобождаване от регулиране на големи количества материали

Таблица 4

Нива за освобождаване от регулиране на метали, подлежащи на рециклиране

Забележки: 1. При наличие на смес от радионуклиди в материала сумата от отношенията на специфичните активности на отделните радионуклиди към съответните граници на специфичните активности трябва да бъде по-малка или равна на 1.

2. Краткоживеещите радионуклиди, принадлежащи към съответните радиоактивни вериги на разпадане, са включени в специфичната активност на техните майчини нуклиди и затова в таблицата не са дадени поотделно техните граници на специфичната им активност.

3. За радионуклидите, които не са посочени в тази таблица, нивата за освобождаване от контрол (т.е. границите на специфичната им активност) се определят от АЯР и Министерството на здравеопазването за всеки конкретен случай.

Приложение № 2 към чл. 16

ВТОРИЧНИ (ПРОИЗВОДНИ) ГРАНИЦИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА РАДИАЦИОННИЯ КОНТРОЛ, ПЛАНИРАНЕ НА ЗАЩИТАТА И ОЦЕНКА НА ДОЗИТЕ

Приложение № 3 към чл. 17

ВЕЛИЧИНИ И ФАКТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНА И ЕКВИВАЛЕНТНА ДОЗА ОТ ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ОБЛЪЧВАНЕ

ВИЖ Приложение № 2 и Приложение № 3

Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя