Наредба № 73 от 26 септември 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Болногледач“

НАРЕДБА № 73 от 26 септември 2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Болногледач“

Раздел I

Общи положения Чл. 1. С тази наредба се определя Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по професията 723020 „Болногледач“ от област на образование „Здравеопазване“ и професионално направление 723 „Здравни грижи“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 2. Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията 723020 „Болногледач“ съгласно приложението към тази наредба определя изискванията за придобиването на втора степен на професионална квалификация за специалността 7230201 „Здравни грижи“.

Чл. 3. Въз основа на ДОИ по чл. 1 и рамковите програми по чл. 10, ал. 3, т. 6 от Закона за професионалното образование и обучение се разработват учебни планове и учебни програми за обучението по специалността по чл. 2.

Раздел II

Съдържание на Държавното образователно изискване Чл. 4. (1) С ДОИ по чл. 1 се определят професионалните компетенции в края на обучението по професията, които гарантират на обучаемия възможност за упражняване на професията 723020 „Болногледач“.

(2) Държавното образователно изискване за придобиването на квалификация по професията „Болногледач“ определя общата, отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка за професията, както и избираемата подготовка.

(3) Съдържанието на всеки вид задължителна професионална подготовка по ал. 2 включва: 1. необходимите професионални компетенции (знания, умения и професионално-личностни качества); 2. тематичните области, от които се формира съдържанието на учебните предмети/модули.

Чл. 5. С ДОИ по чл. 1 се определят и входящото минимално образователно равнище, описанието на професията, целите на обучението, резултатите от ученето, изискванията към материалната база и изискванията към обучаващите.

Преходни и заключителни разпоредби § 1. Учебните планове и учебните програми за обучение по професията, действащи към влизане в сила на тази наредба, се прилагат до разработване и утвърждаване на учебните планове и учебните програми по чл. 3.

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 3 във връзка с чл. 16, т. 7 от Закона за народната просвета. § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Сергей Игнатов

Приложение към чл. 2

Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията „Болногледач“

1. Входни характеристики

1.1. Изисквания за входящо минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години

За придобиване на втора степен на професионална квалификация по професията „Болногледач“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (утвърден от министъра на образованието, младежта и науката със Заповед № РД-09-413 от 12.05.2003 г., изм. и доп. със Заповед № РД-09-04 от 08.01.2004 г., Заповед № РД-09-34 от 22.01.2004 г., Заповед № РД-09-255 от 9.04.2004 г., Заповед № РД-09-274 от 18.02.2005 г., Заповед № РД-09-1690 от 29.09.2006 г., Заповед № РД-09-828 от 29.06.2007 г., Заповед № РД-09-1891 от 30.11.2007 г., Заповед № РД-09-298 от 19.02.2009 г., Заповед № РД-09-1803 от 29.10.2009 г., Заповед № РД-09-621 от 18.05.2010 г., Заповед № РД-09-1728 от 1.12.2010 г., Заповед № РД-09-748 от 13.06.2011 г., Заповед № РД-09-1805 от 9.12.2011 г. и Заповед № РД-09-638 от 23.05.2012 г.) входящото минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години, е завършено основно образование.

1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит

За обучение по професията „Болногледач“ с придобиване на втора степен на професионална квалификация не се изисква обучаваният да притежава по-ниска степен на професионална квалификация или професионален опит по други сродни професии.

За лица с професионален опит (заемали длъжност „Санитар“ 6 и повече месеца) се организира обучение по професията „Болногледач“, което включва усвояване на компетенциите, описани в т. 4 на ДОИ за придобиване на квалификация.

2. Описание на професията

2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.)

Болногледачът предоставя базови здравни грижи и/или подпомага дейността на специалистите по здравни грижи в лечебни заведения за долекуване (медицински и рехабилитационни заведения, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, заведения за медико-социални грижи с настаняване), в общността (хосписи за терминално болни, в домашни условия, в социални заведения за стари хора и домове за хора с увреждания). Грижите се предоставят на пациенти, възстановяващи се след остър стадий на заболяването, и хора с увреждания в съответствие с плановете за лечение, изготвени от медицински специалисти. В своята работа болногледачът спазва правилата за добра практика и следва назначенията на медицинския специалист или социалния работник за удовлетворяване на универсалните (базовите) потребности, които са общи за всички и необходими за поддържане живота и здравето на хората. Грижата за пациента трябва да бъде насочена преди всичко към осигуряване на добро физическо и социално-психологическо състояние.

Под ръководството на лекар или специалист по здравни грижи болногледачът подпомага нуждаещия се при удовлетворяване на основните му жизнени потребности – хранене, хигиена, движение, дишане, отделяне, сън, почивка, обучение и забавление и осигуряване на психосоциален комфорт.

При извършване на дейности, подпомагащи храненето и приемането на течности, в зависимост от състоянието и заболяването на пациента болногледачът: – подготвя храната в подходяща консистенция (разрежда, раздробява, пасира и др.); – поставя пациента в подходяща поза; – подготвя течности според предписанията.

Болногледачът подпомага пациента при приема на медикаменти през устата, като следи за: – дозировката и навременния им прием (по предписанието на лекаря); – правилното им съхранение; – проявата на нежелани реакции.

Болногледачът оказва помощ на пациента при обличане и събличане, при поддържане на тялото чисто – извършва комплекс от мероприятия за поддържане на личната хигиена и комфорт на пациента – общи тоалети (подпомага пациента при редовно миене на ръцете, къпане, ресане на косата, бръснене, измиване на кожата и кожните гънки) и специални тоалети (сутрешен, вечерен, интимен, на нос, уши, очи, устна кухина, зъби, нокти), за поддържане на хигиена и профилактика на декубитуса (обтриване, талкиране, обръщане); при подготовка за оперативно лечение; при транспортиране и съпровождане за изследване; извършва процедури по обезпаразитяване.

При дейности, свързани с подпомагане движението на пациента, болногледачът го поддържа, придържа и поставя в подходящо положение съобразно заболяването или увреждането му, подпомага самостоятелното му придвижване или с помощни средства, обучава го в техники за движение, наблюдава пациент с гипсова или друга обездвижваща превръзка за произтичащи усложнения.

Дейностите, които болногледачът извършва за подпомагане дишането на пациента, са наблюдение и информиране на медицинския специалист за състояния на кислороден дефицит (задух, кашлица, кръвохрачене, болка в гръдната област). В зависимост от симптомите и указанията на медицинския специалист болногледачът променя положението на пациента (повдигане горната част на тялото), поставя кислородната маска с цел подпомагане на дишането. Извършва профилактика на застойните дихателни инфекции чрез дихателна гимнастика и инхалация.

Болногледачът наблюдава състоянието на отделителните функции на организма – възможностите на пациента самостоятелно да се справя и регулира отделянето, вида, количеството и честотата на екскрециите и секрециите.

Част от отговорностите на болногледача са свързани с осигуряване на оптимални условия за сън и почивка при спазване на биологичния режим (извършване на тоалет преди сън, подходящо положение на тялото за сън, поддържане на спалното бельо изпънато, осигуряване на свеж въздух, комфортна температура и спокойна среда).

Болногледачът осигурява на пациента развлечения според състоянието и желанието му (четене на книги, разходки, дневни занимания, игри, подпомагане на комуникацията чрез интернет връзка и др.).

Дейностите, осъществявани от болногледача, целят подобряване качеството на живот на пациента чрез оказване на медико-социална и психологическа подкрепа за здравословен начин на живот, за ресоциализация и адаптация след операция или при хронични заболявания.

В случай на необходимост болногледачът съдейства на специалиста по здравни грижи при измерване на телесната температура, овладяване на хипо- или хипертермия, провеждане на общоукрепващи и закалителни процедури за пациента.

Болногледачът извършва действия, съобразени с правилата и нормите за хигиена, дезинфекция и стерилизация на болничната, извънболничната среда и в бита, отчитайки измененията и влиянието на околната среда върху човека.

При изпълнението на ежедневните си професионални задължения болногледачът е отговорен за: – сигурността и качеството на извършените дейности, спазването и точното изпълнение на назначенията на медицинския специалист; – спазването на правилата за добра практика по обгрижването на пациента; – спазването на правилника за вътрешния трудов ред на лечебното заведение, в което работи; – дейностите с комплексен характер, извършвани при изменящи се условия; – щетите, причинени от бездействие или незаконосъобразни действия; – опазването на поверения му инвентар и апаратура; – оптималното и ефективно използване на материали и консумативи; – спазването на утвърдените правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за противопожарна безопасност; – опазването на служебна и поверителна информация от личен характер, която би могла да накърни личното достойнство на пациента, на ръководителя или служителя на лечебното заведение, в което работи.

При упражняване на професията от болногледача се изисква да проявява емпатия, търпение, емоционална стабилност, лоялност и толерантност към възрастовите, етническите, религиозните и други различия на пациентите. Необходимо е да има добри обноски и приветлив външен вид. Болногледачът, който работи с деца, трябва да умее да привлича вниманието им и да спечели тяхното доверие.

При изпълнение на трудовите дейности болногледачът поддържа контакти с пациентите и техните близки, както и с работния екип, като проявява гъвкаво поведение и адаптивност за работа при променящи се условия.

Работното време на болногледача се определя от потребностите от персонал в заведенията за долекуване и рехабилитация. Най-често работи на почасов работен график съгласно разпоредбите на трудовото законодателство. При определени ситуации, изискващи спешни и неотложни действия, се налага да работи на удължен работен ден, а също и в празничните и почивните дни.

Особеностите на работната среда предполагат наличието на известни рискови фактори: – физически рискове при повдигане, сваляне и пренасяне на пациенти, работа в изправено положение със стоене на едно място, повтарящи се еднотипни движения, носене на тежести (чували с бельо, контейнери за стерилизация, инструментариум и др.); – сензорни рискове: миризми от използваните дезинфекционни и хигиенни препарати; – биологични рискове: инфекции, микози, алергии и др., възникващи при пренасяне на материали за изследвания, при обработка на болнично бельо и отпадъци; – психологически рискове.

Болногледачът осъществява трудовата си дейност на стационарно работно място, оборудвано с подходящи медицински помощни материали, пособия и консумативи – медицински шкафове, превързочни материали, болнични легла, антидекубитални дюшеци, медицински легенчета, инвалиден стол, тоалетен стол, подлога, термометър, апарат за кръвно налягане, памперси, постелъчно бельо и др. в съответствие със спецификата на лечебното заведение, в което работи.

При изпълнението на трудовите задачи, изискващи придвижване на пациента, болногледачът използва специални транспортни средства – медицинска носилка, инвалиден стол и др.

В работата си болногледачът използва указания, свързани със здравните грижи – работна документация (нормативни документи, план-график, рапортни тетрадки, регистрационни листове, индивидуален работен план, седмичен график на извършваните дейности, стандарти по здравни грижи), помощни средства, компютърна техника, лични предпазни средства.

2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение

Придобилите втора степен на професионална квалификация по професията „Болногледач“ могат да продължат обучението си за актуализиране и разширяване на придобитата професионална квалификация чрез обучение по рамкова програма Е, както и за придобиване на трета степен на професионална квалификация, ако отговарят на изискванията за входящо образователно равнище.

2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена със Заповед № РД-01-931 на министъра на труда и социалната политикаот 27.12.2010 г., изм. и доп. със заповеди РД-01-3 от 3.01.2011 г., РД-01-204 от 28.02.2011 г., РД-01-426 от 30.05.2011 г., РД-01-529 от 30.06.2011 г., РД-01-533 от 30.06.2011 г., РД-01-952 от 29.12.2011 г. и РД-01-586 от 6.07.2012 г.

Придобилите втора степен на професионална квалификация по професията „Болногледач“ могат да постъпят на работа на длъжностите/професиите от НКПД 2011: 5321–1001 „Болногледач“, 5322–1001 „Домашен санитар“, 5322–1002 „Личен асистент“, 5322–1003 „Социален асистент“, както и други длъжности, допълнени при актуализиране на НКПД.

Придобилите квалификация по професията „Болногледач“ могат да работят в структурите на заведения за долекуване, социални заведения и заведения в общността. Болногледачите имат реални възможности за професионална реализация както в България, така и в страните от Европейския съюз.

3. Цели на обучението

3.1. Цели на обучението по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления

След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – знае и прилага основните правила за безопасна работа на работното място – познава и ползва личните предпазни средства, не замърсява околната среда, поддържа лична, производствена хигиена и хигиена на работното място; – знае, преценява и избягва възможните професионални и здравни рискове на работната среда; познава превантивните мерки за пожарна и аварийна безопасност; – познава правата и задълженията си като участник в трудовия процес съгласно Кодекса на труда; – участва при разпределяне на задачите, съдейства и търси помощ от членовете на екипа, отнася се с чувство на отговорност при изпълнение на задълженията си; – осъществява ефективна комуникация при изпълнение на трудовата си дейност в работен екип – умее да формулира проблеми, да задава въпроси, да представя случаи от практиката си, да води необходимата отчетна документация; – притежава базови познания за работа с компютър – умее да ползва електронна поща и програмни продукти за създаване на документи, намира информация в интернет; – умее да работи с подходящото за конкретния случай оборудване, офис техника и медицинска апаратура.

3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка – единна за всички професии от професионално направление „Здравни грижи“

След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – познава здравноосигурителната, социалната и пенсионната система, правата и задълженията на осигурените лица; – познава и ползва документацията, приложима в здравния и социалния сектор; – познава и прилага стандартите и критериите за предоставяне на здравни грижи; – познава и спазва принципите на професионалната етика; – притежава базисни познания за организационно-управленската структура на здравните заведения, основните управленски функции и информационното осигуряване на процесите в здравеопазването; – разбира своята роля, правата и задълженията си в дейността на институциите в здравеопазването, в социалната сфера и институциите в общността.

3.3. Цели на обучението по специфичната за професията „Болногледач“ задължителна професионална подготовка

След завършване на обучението по професията обучаваният трябва да: – познава и прилага стандартите и критериите за обслужване на пациенти; – познава физиологията и патофизиологията на здравия и болния човек по системи: двигателен апарат, сърдечно-съдова, дихателна, храносмилателна, отделителна и полова, нервна система и сетивни органи; – извършва самостоятелно или под контрол на специалист специфични действия при хирургични, ортопедични, вътрешни, инфекциозни, онкологични и спешни състояния; – познава и прилага правилата за изпълнение на общите и специалните грижи за тежко болни пациенти; – познава и прилага правилата за изпълнение на общите и специалните грижи за здраво и болно дете; – познава и прилага правилата за безопасност при настаняване, обгрижване и раздвижване на пациентите; – познава и правилно използва различните превързочни материали, мек и твърд медицински инструментариум, дезинфекционни препарати и др.; – познава и прилага хигиенните правила и норми в асептиката, антисептиката, дезинфекцията, стерилизацията, дезинсекцията и общата хигиена; – в ситуации на риск за здравето и живота на пациента уведомява медицинските специалисти и социалните служби; – осъществява комуникация с пациентите, обяснява процедурите по предоставяне на базовите здравни грижи; – подготвя различните апарати, инсталации и инструменти, необходими за извършване на процедурите, назначени на пациентите; – разпознава отклоненията от нормалния работен режим на медицинската апаратура; – способен е да овладява различни критични ситуации и проявява психологическа устойчивост в условия на стрес; – оказва подкрепа на пациентите за социална интеграция; – познава и прилага стандартите и приципите на медицинската психология, на етичните кодекси в медицината и деонтологията; – умее да събира и систематизира информация, да попълва формуляри, да подготвя справки, да съставя протоколи и отчети.

4. Резултати от ученето

5. Изисквания към материалната база

5.1. Учебен кабинет

Обучението по теория се провежда в учебен кабинет или в зала. Учебният кабинет е оборудван с работно място за всеки обучаван (работна маса и стол), работно място за обучаващия (работна маса и стол), учебна дъска (бяла, черна – според възможностите на залата), аудио-визуална техника, мултимедия с лаптоп, екран за мултимедия, програмни продукти, информационни табла, учебни видеофилми, интернет.

В кабинета трябва да има демонстрационни макети и модели (схеми, диаграми, слайдове с презентации), учебни видеофилми, образци на документи, използвани в практиката – рапортна тетрадка, регистрационен лист (за отразяване на различни показатели: температура, количество урина, дефекация и други показатели), постери, табла и нормативни документи, свързани с дейността, стандарти по здравни грижи, наръчници по здравни грижи, наръчници за здравословни и безопасни условия на труд.

5.2. Учебно-тренировъчни зали

Провеждането на учебната и производствената практика за придобиване на професионална квалификация по професията „Болногледач“ се извършва в базите на различните видове лечебни и социални заведения и в общността, като се използва цялото налично оборудване.

5.2.1. За извършване на професионалните дейности, свързани с хранене на пациентите, са необходими: подвижни масички за сервиране, табли, градуирани съдове, предпазни кърпи, кухненска посуда (чинии, вилици, лъжици, чаши), специализирани съдове за прием на течности.

5.2.2. За извършване на професионални дейности, свързани с общия тоалет на пациентите, са необходими следните материали за практическо обучение: – санитарна количка, съд за топла вода, чаша за прясна вода, леген, бъбрековидно легенче, подлоги, уринатори; – кофа за мръсна вода; торба за събиране на замърсеното бельо на пациента; – табличка с тривка, гъба, сапун, хавлиени кърпи, пижама; – лични принадлежности на пациента – четка и паста за зъби, гребен и др.; – табличка с консумативи за тоалет против декубитус; – табличка за специален тоалет на очи, уши, нос и устна кухина; – ножичка за нокти; – дезинфектант за ръце, дезинфектант за кожа и лигавици; – изолационна престилка, маска, ръкавици, калцуни.

5.2.3. За извършване на професионални дейности, свързани с транспортиране и съпровождане за изследване, са необходими: линейка, реанимобил, медицинска носилка, инвалиден стол, стойка за вливания, подходящ съд за пренасяне на материалите към лабораторията и др.

5.2.4. За извършване на обичайни ежедневни дейности са необходими: медицински шкафове, превързочни материали, болнични легла, антидекубитални дюшеци, медицински легенчета, инвалиден стол, тоалетен стол, подлога, уринатор, термометър, апарат за кръвно налягане, памперси, постелъчно бельо.

5.2.5. За извършване на дейности по оказване на долекарска помощ са необходими материали за практическо обучение, като: мулажи, шини, превързочни материали, апарати за кръвно налягане, апарати за обдишване и др.

5.2.6. За извършване на дейности, свързани с осигуряване на комфорт и хигиена на болничната среда, са необходими следните материали за практическо обучение: кърпи, четки, мопове, кофи, дезинфектанти.

5.2.7. За извършване на дейности в стерилизационни отделения са необходими материали за практическо обучение, като: препарати за предстерилизационна обработка на инструменти, препарати за дезинфекция и стерилизация, стерилизационна техника, контейнер за стерилизация, колички за транспорт на стерилни контейнери, дезинфекционна камера, бактерицидна лампа и др.

5.3. Обучение по практика

Обучението по практика се провежда индивидуално и групово в клиничните бази на различните видове лечебни заведения (многопрофилни болници за активно лечение, специализирани болници за активно лечение, болници за долекуване и рехабилитация и др.) и в общността (хосписи, домове за стари хора, домове за медико-социални грижи, в домашни условия и др.).

6. Изисквания към обучаващите

6.1. По теория

Право да преподават теория по професията „Болногледач“ – втора степен на професионална квалификация, имат следните медицински специалисти: лекар, медицинска сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „Управление на здравните грижи“ със стаж по специалността минимум 3 години, и немедицински специалисти в сферата на чуждоезиковото обучение, нормативната уредба и други области, свързани с професионалното обучение.

6.2. По практика

Право да преподават практика по професията „Болногледач“ – втора степен на професионална квалификация, имат следните медицински специалисти: лекар, медицинска сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по „Управление на здравните грижи“ със стаж по специалността минимум 3 години.

Пояснителен текст

Базовите здравни грижи осигуряват задоволяване на потребностите на пациента, свързани с физиологията, поддържането на личната хигиена, осигуряването на комфорт и хигиена на болничната/извънболничната среда.

Социални (здравни) услуги, предоставяни в общността – комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността.

Социални (здравни) услуги се предоставят от: социален/здравен асистент, личен асистент/болногледач, домашен помощник и др.

Медицински специалисти са лекарите и специалистите по здравни грижи.

Специалисти по здравни грижи са медицинските сестри, акушерките, медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите, фелдшерите, ортопедичните техници и масажистите.