Решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България (Продължение от бр. 96)

РЕШЕНИЕ за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ за управление и развитие на водния сектор в Република България

(Продължение от бр. 96)

Приложение № 6

АНАЛИЗ НА КАПАЦИТЕТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ИМАЩИ ОТГОВОРНОСТИ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ

6. Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите

6.1. Методологически подход

Анализът и оценката на капацитета на институцията се извършват през призмата на функциите, които държавата й е възложила да изпълнява в областта на управлението на водите: за да може успешно да осъществява тези функции, съответното ведомство трябва да разполага с адекватен ресурсен и организационен потенциал.

Институционалният капацитет се разглежда като потенциал на организацията, включващ: нейния персонал; вътрешната организация и взаимодействието с други институции за изпълнение на функциите; материално-техническа и информационна (вкл. софтуерна) осигуреност.

В съответствие с това разбиране първоначално се прави обобщен преглед на възложените функции на институцията, след което последователно се анализират посочените компоненти на капацитета: - Функциите са изведени от национални и/или ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите. Обобщеното представяне на функциите задава базата на по-нататъшния анализ.

- Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики и по-специално: общ брой, образователна структура, дял на ръководния персонал, полова и възрастова структура; повишаване на квалификацията чрез обучение; практики и проблеми с набирането, назначаването и задържането на необходимите кадри; оценка за бъдещите потребности в краткосрочна и средносрочна перспектива. Анализът се базира върху статистическа информация, събрана при посещенията в институциите и/или от техните сайтове и отчетни документи, както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти (по правило това са ръководителите на съответните звена).

- Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на институцията в контекста на възложените й функции за управление на водите. Целта е организацията на работа да се оцени през призмата на изпълняваните функции, но и да се идентифицира наличието на евентуални несвойствени функции, с които е натоварена съответната институция. Анализът се базира върху вътрешни правила и документи (напр. Устройствен правилник), както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.

- Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер. Анализът се базира най-вече върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.

- Анализ на взаимодействието с други институции, имащи отговорности в управлението на водите. Целта е да се оцени координацията между звената, ангажирани с това управление, и да се идентифицират съществуващи проблеми, тъй като те влияят върху неговото качество и ефикасност.

За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи: • набиране и анализ на статистически данни за количествените и качествените характеристики на персонала, както и на информация за извършената през 2009 г. дейност от експертите, ангажирани с управление на водите; • събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите; • провеждане на дълбочинни интервюта с представител(и) на институцията за изясняване на състоянието на осигуреността и на бъдещите потребности от персонал, за релевантността на възложените за изпълнение функции, за използвани практики и проблеми във вътрешната организация на дейността и във взаимодействието с други институции, за техническата и информационната осигуреност на ведомството.

Изследването на институционалния капацитет обхвана основните ведомства и звена с отговорности в управлението на водите на национално и регионално/местно ниво: 1. Министерството на околната среда и водите

2. Изпълнителната агенция за околна среда

3. Басейновите дирекции – БД Дунавски район, БД Източнобеломорски район, БД Черноморски район, БД Западнобеломорски район

4. Регионалните инспекции за околна среда и води в Благоевград, Варна, В. Търново, Плевен, Пловдив, София, Стара Загора

5. Дирекции на национални паркове

6. Министерството на регионалното развитие и благоустройството

7. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

8. Министерството на здравеопазването

9. Регионалните здравни инспекции (по-специално бившите инспекции за опазване и контрол на общественото здраве) в Благоевград, Варна, Плевен, Пловдив

10. Министерството на земеделието и храните – дирекция „Хидромелиорации“

11. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури

12. „Напоителни системи“ – ЕАД[1]

[1] По методологически съображения капацитетът на „Напоителни системи“ – ЕАД, и на предприятие „Язовири и каскади“ е разгледан в „Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор“.

13. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – предприятие „Язовири и каскади“ в НЕК – ЕАД

14. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

15. Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“

16. Изпълнителната агенция „Морска администрация“

17. Националния институт по метеорология и хидрология към БАН

18. Националният статистически институт

19. Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи

20. Общини

Използван е подходът на анализа и синтеза. За всяка от тези институции е изготвен самостоятелен анализ, който завършва с извеждане на основни изводи и обобщена оценка за всяка изследвана структура. На тази основа в края на раздела в матрична форма са систематизирани най-важните силни и слаби страни и проблеми, свързани с капацитета на изследваните институции, и са формулирани съответни обобщения.

6.2. Анализ и оценка на капацитета по институции 6.2.1. Министерство на околната среда и водите

Функции

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е централна администрация на изпълнителната власт, юридическо лице на бюджетна издръжка. Мисията на МОСВ е да съхрани природните богатства на България и да осигури здравословна околна среда за населението й. МОСВ разработва и провежда националната политика по околната среда и водите в Република България.

Основните функции на министъра на околната среда и водите са определени в Закона за опазване на околната среда. Тези функции са свързани с разработването и осъществяването на националната политика в областта на околната среда и водите и имат пряко отношение и към управлението на водите. Министърът на околната среда и водите: 1. разработва с компетентните органи на изпълнителната власт (в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други) политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България; 2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Националната система за мониторинг на околната среда; 3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната; 4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда; 5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики; 6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт: а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони; б) утвърждава методики за ОВОС; в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси; г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда; д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда; 7. ежегодно подготвя и внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда; 8. организира и координира дейностите по финансовия инструмент на Европейската комисия за околна среда (LIFE+); 9. подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

МОСВ самостоятелно или съвместно с други министерства разработва и внася за приемане от Министерския съвет: – концепции, стратегии и програми за развитието на околната среда и водите; – проекти на нормативни актове, решения и разпореждания; – проекти на международни договори.

Министерството управлява програми и проекти в сферата на околната среда и водите, финансирани от предприсъединителните фондове, Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС) и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. МОСВ е компетентен орган по изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, чиято главна стратегическа цел е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура.

МОСВ изпълнява функции, свързани с докладването на национално и международно ниво в областта на околната среда и водите, както и с информирането на обществеността.

За осъществяване на своите отговорности и задачи министерството разработва политики по отделните компоненти на околната среда и факторите на замърсяване със съответни стратегически цели и програми за изпълнението им, чрез които се постигат ползите за обществото.

Конкретните функции на МОСВ в областта на водите са подробно регламентирани в Закона за водите (ЗВ). Министърът на околната среда и водите осъществява управлението на водите на национално ниво. Най-общо правомощията му включват политически, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции и дейности, насочени към осигуряване и опазване качеството на водите (изработване на политики, планове, програми и мерки); дейности, насочени към установяване на контрол на емисиите (издаване на разрешителни, контрол), и дейности, насочени към установяване на общи правила за мониторинг и докладване на данните.

Министърът на околната среда и водите изпълнява следните основни функции: – осъществява държавната политика за управление на водите; – разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България; – предлага за приемане от Министерския съвет: - плановете за управление на речните басейни; - плановете за управление на риска от наводнения; – разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите; – издава разрешителни за водовземане и/или водоползване в предвидените в ЗВ случаи; – организира и ръководи мониторинга на водите и на зоните за защита на водите; – определя санитарно-охранителни зони.

МОСВ изгражда, развива и поддържа информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, в частност, за мониторинг на водите. Министерството създава и поддържа база данни за подземните води, в т.ч. минералните води. В процес на разработване са ГИС и бази данни за управление на водите, които ще съдържат както наличната към момента информация за границите на България, границите на районите за басейново управление на водите, за административните граници на областите и общините, за населените места и пътищата, за реките и границите на водосборите им, така и специално разработени за целите на управление на водите слоеве и атрибутни таблици (или бази данни) към тях.

МОСВ съставя и поддържа публични регистри, които са регламентирани със Закона за водите, както и регистър на заявленията за достъп до информация. Съставя бюлетини за състоянието на водите както за всеки район за басейново управление, така и обобщени за цялата страна.

МОСВ разработва във взаимодействие с другите компетентни институции и ведомства годишен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България.

Министерството изготвя също: – Национални доклади по изпълнение на изискванията на Европейското законодателство в областта на водите; – Национален доклад за изпълнение на изискванията на чл. 8 от Рамковата директива по водите относно програмите за мониторинг на водите; – Национален доклад за управлението на водите на речно басейново ниво в Република България – Преглед на изпълнението на изискванията на чл. 5 и 6 от Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС .

В изпълнение на своите функции по координация и методическо ръководство МОСВ разработва наръчници, ръководства, методики и инструкции.

Министерството поддържа и развива Информационен център за обществеността, както и електронен Национален каталог на източниците на екологична информация.

За подпомагане на дейността към министъра на околната среда и водите е създаден Висш консултативен съвет по водите. Този Съвет включва представители на министерствата с функции и отговорности по управление и опазване на водите, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други. Съветът извършва дейността си в съответствие с правилник за устройството и дейността му, издаден от министъра на околната среда и водите.

Функции на МОСВ, имащи отношение към управлението на водите, са регламентирани и в Закона за опазване на околната среда, Закона за концесиите, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България, Закона за здравето, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за сдруженията за напояване и др., както и в подзаконовите актове към тях.

Държавната политика по управление на водите се интегрира в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост и други. Във връзка с това МОСВ взаимодейства с други компетентни министерства (МРРБ, МИЕТ, МЗ, МЗХ, МТИТС) и институции и заинтересовани страни на национално, регионално и местно равнище (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Националното сдружение на общините в Република България, Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, Националния статистически институт, областни администрации, общини, неправителствени организации и др.).

Може да се заключи, че МОСВ (вкл. неговите деконцентрирани структури) е ключова институция, натоварена със значителни по обхват и тежест разработващи, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции в управлението на водния сектор, от които в голяма степен зависи неговото оптимално функциониране.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала са определени с Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС № 274 от 20.11.2009 г., обн., ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.).

В съответствие с Устройствения правилник централната администрация на МОСВ е структурирана в 16 дирекции и инспекторат. Дирекция „Вътрешен одит“ е на пряко подчинение на министъра. Останалите 15 дирекции са организирани в две направления: обща и специализирана администрация. В тях са заети съответно 14 % и 86 % от служителите, което е едно добро съотношение.

Общата администрация е структурирана във: 1. дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“; 2. дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство“; 3. дирекция „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване“.

Специализираната администрация е организирана в 12 дирекции и включва: 1. дирекция „Управление на водите“; 2. дирекция „Земни недра и подземни богатства“; 3. дирекция „Политики по околната среда“; 4. дирекция „Национална служба за защита на природата“; 5. дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; 6. дирекция „Превантивна дейност“; 7. дирекция „Политика по изменение на климата“; 8. дирекция „Управление на отпадъците“; 9. дирекция „Кохезионна политика за околна среда“; 10. дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“; 11. дирекция „Европейски и международни проекти“; 12. дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“.

Съгласно Устройствения правилник общата численост на персонала на МОСВ е определена на 1868 бройки, в т.ч. 441 бр. в централната администрация и 1427 бр. във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (Изпълнителната агенция по околна среда, 16 регионални инспекции по околната среда и водите, 4 басейнови дирекции, 3 дирекции „Национални паркове“). По данни от Отчета на МОСВ за изпълнението на провежданите политики за деветмесечието на 2010 г. числеността на щатния персонал към 30.09.2010 г. възлиза на 1787 души. Съгласно същия доклад общият брой персонал за водите в структурите на МОСВ е 328 души (18 %).

Длъжностното и поименното щатно разписание на министерството се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

Към момента на проучването (м. ноември 2010 г.), по данни от Административния регистър, заетите щатни бройки в централната администрация на МОСВ са 394. Незаетите длъжности (47 бр.) представляват около 10 % от общата щатна численост, като почти всички от тях (96 %) са в специализираната администрация. Назначени по служебно правоотношение са 94 % от целия персонал.

Поради тясната взаимосвързаност и пре­плитане на дейности по водите е трудно да се определи точният брой на служителите, изпълняващи функции само в областта на водите в самото министерство.

С преки функции за водите е дирекция „Управление на водите“. По мнение на интервюираните участници при посещението на място „трудно е да се очертае точно разделна граница между дейностите по водите и другите дейности по околна среда поради множеството допирни точки и преплетени функции“. Функции и задачи по управлението и опазването на водите имат и други дирекции в МОСВ. Според отчета на МОСВ в изпълнението на Програма „Оценка, управление и опазване на водите на Република България“ участват и служители от: дирекция „Кохезионна политика за околна среда“, която изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“; дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“, която изпълнява функциите на междинно звено по ОП „Околна среда“; и дирекция „Европейски и международни проекти“, която изпълнява дейностите по подготовка, изпълнение, мониторинг и контрол на международни и европейски проекти извън тези по ОПОС и функциите на Управляващ орган по Кохезионен фонд, създаден с Регламент 1164/94.

Дирекция „Управление на водите“ има водеща роля при изпълнението на Програма „Оценка, управление и опазване на водните ресурси на Република България“ от програмния бюджет на МОСВ. Дирекцията: 1. осъществява управлението на водите на национално равнище; 2. извършва координация, методическо ръководство, анализ и контрол на дейността на басейновите дирекции при оперативното управление на водите; 3. взаимодейства с други централни ведомства и техните регионални структури при осъществяване управлението на водите.

Дирекцията участва също в разработването на политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите, в разработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и на национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите. Дирекцията води регистър на разрешителните, издадени от министъра на околната среда и водите, и на предоставените концесии за минерални води изключителна държавна собственост и обобщава специализираните карти, регистрите и информационната система, които се водят от басейновите дирекции.

Щатният персонал в дирекция „Управление на водите“ е 33 души, което представлява около 10 % от заетите в специализираната администрация. Няма незаети щатни бройки.

В количествено отношение наличният щатен персонал може да се оцени като достатъчен, при положение че служителите притежават необходимата професионална подготовка и квалификация за изпълнение на функциите и задачите.

По мнението на интервюираните обаче квалификацията на служителите не отговаря в необходимата степен на задачите, които следва да изпълняват. В квалификационен аспект проблемите произтичат не толкова от липсата на кадри с формално съответстващи на потребностите специалности, колкото от недостатъчната подготовка и липсата дори на минимален професионален и практически опит у кандидатите за работа. Естеството на работата в министерството налага високи изисквания „на входа“, които обаче при подбора остават неудовлетворени. Основна причина за затрудненията при набиране на квалифицирани кадри е неатрактивното ниво на възнагражденията, което не стимулира кандидатстването на специалисти с подходяща квалификация и опит. По последни данни (декември 2010 г.) средномесечното възнаграждение на служител в системата на МОСВ през 2010 г. е 667 лв. (субсидия от държавния бюджет плюс ДМС). Двете компоненти заедно формират едно от най-ниските средни трудови възнаграждения за цялата държавна администрация.

Проблемът се усложнява допълнително от „динамичната“ нормативна уредба, и в частност, от промените в Закона за водите, който според участниците в срещата е „друга предпоставка за ниското качество в работата на кадрите“. Липсата на синхронизация между отделните нормативни актове, наличието на противоречащи си регламенти (например в Закона за водите и Закона за устройство на територията – по отношение задълженията на В и К операторите), както и забавянето в приемането на предвидените в законите поднормативни документи (наредби и др.) са сериозни предизвикателства към поддържане на необходимото ниво на квалификация и компетентност на служителите. Друга причина за сегашното състояние са допуснатите през годините грешки при подготовката и развитието на кадри на национално ниво и недооценяване на потребностите от специалисти по управление на водите. Всичко това препятства стратегическия и оперативния мениджмънт на водния сектор от страна на тази ключова държавна институция.

Професионално развитие на персонала

По отношение развитието на персонала в МОСВ се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105 от 2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители и се изготвят заповеди за повишаване в ранг.

Дейностите по управление на човешките ресурси, в т.ч. повишаване на квалификацията и обучението на служителите, в МОСВ се извършват от дирекция „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване“. Дирекцията изготвя и актуализира длъжностните и поименните разписания на длъжностите, документира трудовите и служебните правоотношения, организира и контролира обучението, оценяването и развитието на персонала, вкл. изготвя анализ на потребностите, идентифицирани по време на атестационния процес, и съставя годишен план за общо и специализирано обучение на персонала.

Съгласно Отчета на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение за първото полугодие на 2010 г. министерството е направило разходи за обучение на младши експерти, подобряване квалификацията на служителите, специализирана литература и провеждане на семинари в размер на 79 887 лв. За заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, са изразходвани 7 037 463 лв. Това показва, че разходите за обучение са в размер на 1,3 % от разходите за персонал, което е относително задоволително равнище на осигуреност с обучителни дейности в МОСВ.

Обучението на персонала се извършва по линия на Института по публична администрация, някои оперативни програми (ОП „Административен капацитет“, ОП „Околна среда“, ОП „Техническа помощ“) и по проекти за международно сътрудничество.

Институтът по публична администрация провежда задължителното безплатно обучение за служебно развитие, което се провежда за новоназначените служители в държавната администрация и за ръководните кадри, както и курсове за чужди езици и за информационни технологии. Тематиката на повечето от курсовете за професионално развитие на ИПА обаче е насочена в много голяма степен към нормативната уредба и управлението на различни аспекти в държавната администрация и не представлява сериозен източник на специализирано обучение в изследваната област.

Някои от обученията в областта на водите, реализирани по линия на двустранното и международното сътрудничество, включват: • „Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите“ – проект, финансиран по Норвежката програма за сътрудничество с Румъния и България; • „Изграждане на капацитет за изготвяне и управление на проекти по финансовия инструмент за околната среда LIFE+“ – българо-холандски проект, финансиран по програма G2G.NL на правителството на Кралство Нидерландия.

Проведени са и обучения по законодателството, свързано с достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземането на решения за околната среда, както и на европейските и международните актове и практики в тази област.

За повишаването на квалификацията на служителите чрез обмяна на опит и добри практики допринася участието им в работата на работни групи и комитети по прилагане на съществуващото и в работните групи по изготвяне на ново европейско законодателство в областта на водите (learning by doing).

Използват се и възможности за участие в обучения, семинари, кръгли маси и др. инициативи, организирани от други ведомства с функции по водите (Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др.). Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, може да се препоръча разширяване на тази практика чрез създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите и програмите за обучение на звената за управление на човешките ресурси в министерствата, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове от полза за експерти по водите в повече от една институция.

По време на посещението на място беше изказано общото мнение, че „като цяло обучението на служителите не е на необходимото ниво“. Основен проблем представлява недостигът на специализирано обучение (по мониторинг на водите, по прилагане на специализиран софтуер/модели за управление на водите, по прилагането на най-новите директиви на ЕК в областта на водите, в т.ч. Директивата за оценка и управление на риска от наводнения и Рамковата директива за морската стратегия и др.). Голямата натовареност на служителите, липсата на достатъчно бюджетни средства и на програми за специализирано обучение до голяма степен обезсмислят изготвените индивидуални планове за обучение и квалификация на служителите. В резултат на това се губи мотивацията на служителите да повишават квалификацията и знанията си и се намалява експертният потенциал, с който разполагат отделните структурни звена и министерството като цяло.

Решение на проблема следва да се търси в цялостно преразглеждане на програмите за подготовка на специалисти за водния сектор на национално ниво, осигуряване на държавни поръчки за съответните ВУЗ, изграждане на система от механизми и стимули за привличане и задържане на перспективни кадри в структурите на МОСВ и по-добра работа във връзка с приоритетизиране на темите за обучение при изготвяне на годишния план за обучение на персонала в съответствие с разполагаемия бюджет.

Друг идентифициран проблем във връзка с обучението е процесът на изтичане на кадри, обучени с държавни средства, към частния бизнес. Този проблем не е характерен само за МОСВ, а е общ за цялата държавна администрация. Решение следва да се търси в по-общ план, като обученията на служителите, свързани с повишаване на техните знания и компетентност, могат да се обвързват със задължения за работа в държавната администрация за определен период от време.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

МОСВ е приело и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто изпълнение на функциите му във връзка с управлението на водния сектор.

С Устройствения правилник на МОСВ се урежда вътрешната управленска и организационна структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им.

Разработени са и други вътрешни документи, които конкретизират функциите и допринасят за тяхното изпълнение: – Вътрешни правила за организацията на работата в МОСВ при извършването на административни услуги; – Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове; – Вътрешен ред за предоставяне на достъп до обществена информация; – Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП); – Етичен кодекс за поведение на служителите в МОСВ (утвърден от министъра на околната среда и водите със Заповед № РД-418 от 24.06.2009 г.), с който се регламентират методите за борба против корупцията и предотвратяване на конфликта на интереси; – Харта на клиента (от юни 2010 г.).

Сегашната вътрешна организация на работата в МОСВ е изградена в съответствие с приетия през ноември 2009 г. Устройствен правилник и отразява в голяма степен новото разпределение на функциите и задачите между структурните звена, вменени им съобразно последните изменения в ЗВ. В процес на допълнително оптимизиране са вътрешните връзки и комуникацията между дирекциите и отделите, както и взаимоотношенията между централната администрация и структурите от системата на МОСВ.

Към настоящия момент вътрешната организация на работата може да се оцени като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ.

Материално-техническа и информационна осигуреност

МОСВ разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на своите функции и задачи. Компютърната техника включва настолни и преносими компютри, принтери, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършва се редовна поддръжка и профилактика на оборудването. Прави се годишна инвентаризация и оценка на потребностите от ново оборудване и се подготвят необходимите процедури за доставка на допълнителна компютърна техника и модернизиране на наличната такава. Към момента на настоящия анализ МОСВ е възложило разработване на софтуер за информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите.

По мнение на участниците в проведената среща в министерството няма проблеми с хардуера. Сериозен проблем е липсата на специализиран софтуер. Преобладаващата част от служителите разполагат само с базови програмни продукти (Word и Excel), което затруднява изпълнението на задълженията им по националното и международното законодателство. Необходимо е софтуерно осигуряване, насочено към подготовката на политика за управление на водите. Недостигът на специализиран софтуер до голяма степен е свързан с липсата на стратегия за управление на водите на национално ниво. Моделите за управление на отделните дейности по водите трябва да се разработват в тясно сътрудничество с представители на академичните среди – научни работници в институти на БАН, висококвалифицирани преподаватели във ВУЗ и др.

Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че все още не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище. Директивата за пространствена информация в Европейската общност INSPIRE на ЕС има за цел да подпомага правителствата при подготовка на политики в областта на екологията, управлението при бедствия и аварии и опазването на живота и здравето на хората и изисква създаване на инфраструктура за пространствена информация. Въпреки че страната е изпълнила задълженията за въвеждане в националното законодателство на Директивата чрез приетия Закон за достъп до пространствени данни (изготвен от МТИТС), все още не е създаден национален портал в изпълнение на изискванията на Директивата.

Взаимодействие и координация с други институции

При изпълнение на политиката по управление на водите МОСВ взаимодейства основно със следните институции: • Министерството на регионалното развитие и благоустройството – като орган, осъществяващ държавната политика в областта на експлоатацията, изграждането, ремонта и реконструкцията на водоснабдителните и канализационните системи на населените места, на системите и съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места и като принципал на „В и К“ дружествата с над 50 % държавно участие, и по отношение устройството и развитието на териториите и осигуряването на организираното и ефективно водоснабдяване на урбанизираните територии; • Министерството на земеделието и храните – по отношение на опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, вредни и опасни вещества, използвани за растителна защита; за аквакултури и свързаните с тях дейности; рационалното и ефективно използване на водите при развитие на поливното земеделие и в животновъдството, поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите; • Министерството на здравеопазването – по отношение контрола на качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на водите, използвани за питейно-битови цели, и на минералните води, управлението на водите за къпане и определянето на зоните за защита на водите; • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – по отношение използването на водите, и особено при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда; • Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гражданска защита“ – по отношение извършването на съгласувани действия при защита от вредното въздействие на водите, осигуряване на оценките, разработване на плановете и изпълнение на мерките за предотвратяване или смекчаване на ефекта от вредното въздействие на водите при наводняване и при засушаване; • Министерството на външните работи – по отношение на разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на водите в международните речни басейни и трансграничните водни тела; • Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение опазването на морските води и мониторинга на водите на р. Дунав; • Министерството на финансите – по отношение планирането, осигуряването и контрола за изразходването на средствата от държавния бюджет, в т.ч. одобряването и координирането на проекти, свързани с управлението на водите, и координирането на проектите, финансирани със средства от ЕС и международните финансови институции; • Държавната комисия по енергийно и вод­но регулиране – по отношение регулирането на цените, достъпността и качеството на услугата по водоснабдяване и канализация. Основните взаимоотношения са свързани с планирането и провеждането на ценова политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на ценова политика, с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигане на целите за опазване на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени във всеки район за басейново управление на водите за постигане на целите по чл. 9 от Рамковата директива за водите, както и определяне на прогнозни цени на услугите за водоснабдяване, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води, съобразени със социалния и икономическия ефект и ефекта за опазване на околната среда от възстановяване на разходите, както и с географските и климатичните условия в съответните райони.

• Областните управители – по отношение поддържане на проводимостта на речните легла и защитата от вредното въздействие на водите; • Кметовете на общини – по отношение използването и опазването на водите, публична общинска собственост, включително водите на язовирите и микроязовирите, публична общинска собственост, както и на минералните води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване от съответните общини, и управлението на водностопанските системи и съоръжения, общинска собственост, включително В и К дружествата – общинска собственост, координиране на дейностите за защита от вредното въздействие на водите, в т.ч. поддържане проводимостта на речните легла в границите на населените места, спазване на забраните за строителство в крайбрежните заливаеми ивици на реките и съгласуване на документите за предоставяне на концесии за минерални води; • Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН – по отношение на метеорологичните и хидрологични прогнози и мониторинга на количеството на валежите, повърхностните и подземните води; • Националния статистически институт – по отношение статистическите данни за иззетите и доставени количества вода за населението и за отделните отрасли на икономиката, както и за обема на отпадъчните води, в т.ч. пречистени и непречистени, и други, включително икономическите показатели, необходими при разработване на икономическия анализ на водоползването.

Общата оценка на интервюираните е, че независимо от известното подобрение в последно време, като цяло „липсва добра междуведомствена координация“ и е необходимо „съществено подобрение на взаимоотношенията на ниво централна администрация“.

Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Дългият гореизброен списък с институциите, с които МОСВ взаимодейства, показва сам по себе си, че потенциалният риск от възникване на проблеми е голям. В средно- и дългосрочна перспектива на практика липсва стратегически мениджмънт на водния сектор; в краткосрочна (оперативна) перспектива той се управлява недостатъчно координирано, мониторингът на качеството и количеството на водите е разпокъсан в отделни ведомства и т.н.

С някои от институциите липсва нормативно уреждане на отношенията по повод обмена на данни и информация, които те произвеждат. В такива случаи се разчита единствено на двустранни споразумения, сключването на които може да бъде забавяно или възпрепятствано по различни причини. Според интервюираните преструктурирането на водния сектор би следвало ведеда доведе и до по-ясни хоризонтални и вертикални нормативно регулирани комуникации.

Друга идентифицирана слабост е при взаимодействие с министерства, в които част от функциите се изпълняват от държавни търговски дружества, на които те са принципал. Понякога, вероятно поради недостатъчно времеви и човешки ресурс, съответното министерство препраща към търговското дружество, което от своя страна не предоставя необходимото съдействие по различни причини, като например – поради разбирането си за йерархията на хоризонталната и вертикалната координация.

С последните промени в Закона за водите е заложено преразпределение на част от функциите по управление на водите към други институции (например общините – по управление на общинските язовири), които имат нужда от изграждане на допълнителен капацитет, за да могат да ги изпълняват. Необходимо е да се изградят механизми за по-тясно сътрудничество между заинтересованите министерства при подготовката на планове и програми от мерки, насочени към контрол на замърсяването и опазване чистотата на водите. Това ще допринесе и за по-ефективно усвояване на средствата от Структурните фондове, Кохезионния фонд и другите финансови инструменти на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение МОСВ разполага с достатъчно на брой щатни служители за изпълнение на функциите по управление на водите.

• Водещи проблеми при набирането и подбора на персонал са: (а) недостигът на специалисти с профил в областта на водите и с добра предварителна подготовка; (б) ниското ниво на възнагражденията. Неконкурентното заплащане (едно от най-ниските в цялата държавна администрация) е основна причина за напускане на експертния състав, както и за трудностите при задържане на млади и перспективни специалисти. В краткосрочен план това състояние води до високо натоварване и напрежение за наличния персонал. В средносрочна перспектива липсата на „свежи“ попълнения, както и отсъствието на условия за приемственост и предаване на опит може да се превърне в сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на МОСВ.

• В качествено отношение квалификацията на служителите се оценява като задоволителна, но не и напълно съответстваща на функциите и задачите, които трябва да изпълняват по управление на водите. Сред основните причини за настоящото образователно и квалификационно ниво на персонала е не само липсата на специалисти с добра подготовка „на входа“ на системата, но и отсъствието на адекватна оценка на експертния труд и реализация на експертните предложения, което води до демотивация на служителите с оглед повишаване на тяхната квалификация и самоусъвършенстване.

• Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява отчасти потребностите на МОСВ. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение. • Към горния „вътрешноведомствен аспект“ може да се добави, че при анализа на данните за отделните институции стана ясно, че съществуват редица теми за обучение и повишаване на квалификацията, които се отнасят за повече от една институция с функции по управление на водите. Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, би могло да се препоръча създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите по обучение на звената за управление на човешките ресурси в институциите с функции за водите, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове. Такава практика съществува, но в изолирани случаи.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на МОСВ е структурирана в съответствие с приетия Устройствен правилник. За изпълнение на своите функции и задачи по разработване и провеждане на националната политика в областта на околната среда и водите министерството е разработило и приело редица вътрешни правила, процедури и инструкции. Към настоящия момент организацията на работата се оценява като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ.

• Материално-техническото осигуряване на МОСВ е на необходимото ниво. Като проблем се идентифицира недостигът на специализиран софтуер по отделни дейности във връзка с изпълнението на националното и международното законодателство (задължения по докладване). Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието на МОСВ с други заинтересовани министерства, държавни институции и ведомства, местни органи на държавната власт и други организации като цяло не е оптимално. Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Ефективността на сътрудничеството може да се подобри значително при наличието на нормативно регламентирани отношения на ниво централни администрации. По-добрата координация и синхрон в работата на отделните институции с функции в областта на водите ще се отрази положително на оперативната работа на звената в техните структури, както и ще допринесе за по-ефективното оползотворяване на средствата за опазване на околната среда и водите, предоставяни от ЕС и други международни организации.

Въз основа на направения анализ и изводи, може да се заключи, че като цяло институционалният капацитет на МОСВ за изпълнение на функциите по управление на водите е на задоволително равнище и му позволява да изпълнява своите функции и задачи във връзка с управление и развитие на водните ресурси. Силните страни на този капацитет са най-вече достатъчният брой висококвалифицирани специалисти в сектор „Води“, добрата материално-техническа осигуреност, адекватните организационна структура, вътрешна организация на работата и вътрешни правила и процедури за работните процеси. Слабите страни и проблемите са свързани основно със: бъдещата необходимост от квалифицирани експерти във водния сектор във връзка с пенсиониране на част от работещите експерти и с трудностите при набиране и задържане на такъв персонал; необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на текущата квалификация на персонала и неговото материално стимулиране; развитието на специализираното софтуерно осигуряване на управлението на водния сектор; подобряването на взаимодействието с други институции с функции по управление и развитие на водния сектор, включително чрез нормативно регулиране.

6.2.2. Изпълнителна агенция по околна среда

Функции

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е администрация към министъра на околната среда и водите и по силата на това е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. ИАОС е Национален референтен център към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) и член на EPA Network (Мрежа на Директорите на Агенции по опазване на околната среда).

ИАОС е ключова институция, която осъществява прилагането на изискванията на законодателството и нормативната уредба, свързани с околната среда. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията са уредени с Устройствения правилник (приет с ПМС № 162 от 3 август 2010, с което се отменя ПМС № 63 от 2000 г. за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по околна среда, обн., ДВ, бр. 36 от 2000 г.; последно изм. и доп., бр. 42 и 94 от 2009 г.). Работата на ИАОС се подпомага от Експертен екологичен съвет – специализиран орган на пряко подчинение на изпълнителния директор на Агенцията.

ИАОС осъществява функциите и задачите си в изпълнение на следните основни нормативни актове: Закон за опазване на околната среда, Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закон за почвите, Закон за подземните богатства, Закон за биологичното разнообразие, Закон за защитените територии, Закон за защита от шума в околната среда, Закон за управление на отпадъците, Закон за горите, Закон за безопасно използване на ядрената енергия, и свързаната с тях подзаконова нормативна уредба по прилагането им.

ИАОС осъществява ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда в България. Агенцията проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) на територията на цялата страна, като осигурява материално-техническите, методическите и програмно-информационните ресурси, необходими за нейното функциониране и развитие. НСМОС осигурява своевременна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която да се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Агенцията поддържа информационни бази данни на национално и регионално равнище. Базите данни са структурирани по компоненти на околната среда с използване на общи номенклатури.

ИАОС администрира и Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България и системата за контрол на авиационния шум в София. В лабораториите на агенцията, които са първите акредитирани лаборатории в системата на МОСВ (по БДС EN ISO/IEC 17025 – „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ от ИА „БСА“), се извършват: • Анализи по всички компоненти на околната среда, включени в НСМОС; • Хармонизиране на българските стандарти в областта на контрола на замърсители с европейски и международни стандарти; • Методическо ръководство на лабораториите в Регионалните инспекции по околната среда и водите и проверка на произвежданите от тези лаборатории данни.

Основните функции на ИАОС в областта на водите включват: 1. Провеждане на лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите; 2. Провеждане на мониторинга на национално ниво на: а) химичното и биологичното състояние на повърхностните водни тела и свързаните с това измервания на количеството им, и б) химичното състояние и количественото състояние на подземните водни тела, когато това е предвидено в пунктове от мрежата за мониторинг на химическото състояние на подземните води; 3. Поддържане на географска информационна система за водите на национално ниво; 4. Подготовка на годишник за състоянието на водите; 5. Издаване на периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България въз основа на данните от проведения мониторинг на екологичното и химичното състояние на водите и данните за количеството на водите, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН; 6. Създаване и поддържане на специализирани бази данни, карти, регистри и информационна система за водите.

В изпълнение на своите функции и в съответствие с основните нормативни актове, с които се регламентира контролът и опазването на околната среда в Република България, ИАОС работи в сътрудничество със: • Държавни институции: Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, НСИ, Регионалните инспекции по околната среда и водите, Басейновите дирекции, Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве; • НИМХ на БАН; • Общини и областни администрации; • НПО.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Общата численост на персонала на ИАОС е определена с Устройствения правилник (приет с ПМС № 162 от 3 август 2010 г.) на 387 души. Щатът се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

ИАОС се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Административното ръководство се осъществява от главния секретар на агенцията.

В съответствие с Устройствения правилник, работата на ИАОС е структурирана в две основни направления: обща администрация и специализирана администрация.

Общата администрация включва: • Дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и управление на собствеността“; • Дирекция „Информационно обслужване и технологии, международно сътрудничество и връзки с обществеността“.

В състава на специализираната администрация са включени: • Дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“; • Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“; • Дирекция „Разрешителни режими“.

Главна дирекция „Лабораторно-аналитична дейност“ включва и 15 териториални звена – регионални лаборатории (РЛ), които покриват цялата страна.

Към момента на проучването (м. ноември 2010 г.) заети в ИАОС са 369 щатни бройки. Незаетите длъжности (18 бр.) представляват около 5 % от общата щатна численост, като основната част от тях (80 %) са в специализираната администрация.

Според проведеното проучване на място заетият персонал в сектор „Води“ наброява 126 души, в т.ч. 106 души изпълнителски персонал. Тази бройка включва експертите от следните звена: Лаборатория води (ЛВ), Лаборатория по газ-хроматография (ГХ), Лаборатории за тежки метали ААС, Лаборатория Хидробилогичен мониторинг (ХБМ), Мониторинг води (МВ). Посоченото число не може да се счита за абсолютно, тъй като включва и експертите, работещи в лабораториите по газова хроматография (ГХ), както и тези, работещи в лаборатории за тежки метали (ААС), които са ангажирани по всички компоненти на околната среда (води, въздух, почви, отпадъци). В броя експерти, извършващи дейности по водите, е включен и персоналът, извършващ пробонабиране и анализ на показатели на място при пробовземане.

Наличният щатен персонал се оценява като недостатъчен за изпълнение на функциите и задачите, възложени на ИАОС. В количествен аспект основните причини се свързват с бюджетните ограничения и наложените изисквания за съкращаване на държавната администрация. В квалификационно отношение сериозен проблем съществува при намирането на добре обучени кадри със специализиран профил, например по газ-хроматография и анализ на тежки метали, по биологичен мониторинг и др. Обучението на такива кадри изисква време, а заплащането в частния сектор на този тип дейност е много по-високо, поради което в системата на ИАОС има голямо текучество.

Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и отговаря на изпълняваните функции. Три четвърти от персонала в ИАОС е с висше образование, като за сектор „Води“ този показател е над 90 %, което е много добро равнище. Оценката е, че „ИАОС разполага с добре обучени експерти, които в съчетание с доброто аналитично оборудване биха могли да се справят със заложените нормативно основни задачи по води в частта „аналитична дейност“.

Проблем има с експертния потенциал при анализа на органични замърсители във води. С последните промени в нормативната уредба на Агенцията са възложени нови задачи, за които липсва квалификация и опит на персонала. Те са свързани основно с извършване на хидробиологичен мониторинг и инвентаризация и списък на замърсяващи вещества във водите.

В структурно отношение персоналът на ИАОС има следните характеристики. Ръководният персонал представлява 13 % от общия щатен състав – една стойност, близка до оптималните величини. Общата и специализираната администрация заемат съответно 16 % и 84 %, което съответства на структурата на възложените им дейности. Делът на жените е сравнително висок (74 %). Това се обяснява предимно със средното ниво на заплащане в системата на ИАОС, което се оказва непривлекателно за експерти мъже. По отношение на възрастовата структура 37 % от служителите са под 40 години, което е една сравнително задоволителна величина, но тя може да породи проблеми с кадровата осигуреност в средносрочна перспектива. Структурните характеристики на персонала, зает в сектор „Води“, показват по-съществени различия по два показателя: заети жени (81 %) и служители под 40 години (51 %).

Персоналът, назначен по служебно правоотношение, представлява 75 % от общия щатен брой на ИАОС.

Потребностите от допълнителен персонал са свързани с увеличаване на експертния потенциал в някои от звената (дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“, Регионални лаборатории), натоварени с изпълнението на новите задачи, произтичащи от промените в Закона за водите, Устройствения правилник и съответните подзаконови документи (наредби, методики). За сектор „Води“ необходимото увеличение на изпълнителския персонал се оценява на около 15 % от сегашния състав. Това произтича от сегашната липса на достатъчен технически и експертен капацитет за интегриране на оценките за качество на водите с въздействието по сектори, оценка на връзката между подземни и повърхностни води и други задълбочени анализи на времеви тенденции.

По отношение на професионалния профил, необходими са основно кадри със специалност биология, хидробиология, химия, инженерна химия. Сериозен е недостигът на квалифицирани специалисти в областта на биологичния мониторинг, по хроматографски анализи, анализ на тежки метали.

Към момента решение на проблемите се търсичрез преразпределение на дейности между осигурените с необходими кадри Регионални лаборатории (РЛ), както и с възлагане на допълнителни задачи и отговорности на наличния квалифициран персонал. В краткосрочен и средносрочен план обаче, дефицитът на кадри с подходяща специализация и квалификация, неконкурентното заплащане и драстичното съкращаване на щатния персонал в държавната администрация се очертават като главните проблеми пред осигуряването на ИАОС с необходимите човешки ресурси.

Професионално развитие на персонала

По отношение развитието на персонала в ИАОС се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Разработени са правила заорганизация на работната заплата и за допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се поддържат всички лични трудови и служебни досиета. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики на служителите в Агенцията се утвърждават от главния секретар.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове, по които се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се изготвят окончателни формуляри за атестация на служителите.

Дейностите по управление на човешките ресурси, в т.ч. по повишаване на квалификацията и обучението на служителите, се ръководят и контролират от главния секретар, а оперативната дейност се осъществява от отдел „Човешки ресурси“ към дирекция „Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и управление на собствеността“. Обученията се организират на основата на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес.

Обучението на персонала в ИАОС се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация; • Ведомствени обучения на МОСВ; • Проекти по международно сътрудничество.

Институтът по публична администрация провежда въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, обучения за ръководния персонал, езикови обучения и др. Някои от темите на курсовете са Въведение в държавната служба, Закон за държавния служител и др. Всички новопостъпили служители преминават въвеждащо обучение.

Министерството на околната среда и водите като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в ИАОС. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на контрола и опазването на околната среда, в частност на водите, с промените в нормативната уредба, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности и др. Формите за повишаване на квалификацията включват семинари, дискусии по общи и специализирани теми в областта на опазване на околната среда, национални съвещания с участието на всички структури от системата на МОСВ и др. Нуждите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите са удовлетворени отчасти. Недостатъчно се покриват потребностите от специализирано обучение, вкл. в сектор „Води“, а така също и от своевременно изготвяне и предоставяне на необходимите методики, указания и инструкции по изпълнение на дейността от страна на координиращия орган.

Специализираните обучения се осъществяват по линия на МОСВ, както и в рамките на международни туининг договори.

Поради сериозните бюджетни ограничения отсъстват възможности за участие в курсове и обучения, организирани от външни фирми.

За повишаване на квалификацията на служителите допринасят също вътрешните обучения, които се организират за регионалните структури (РЛ) по разясняване на промените в нормативната уредба, даване указания по отделни дейности и др., а така също и обмяна на опит и добри практики между регионалните структури.

Някои от основните теми на проведените обучения са: • Химични аналитични методи в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 – 2009 г.

• Процедури за вътрешнолабораторен контрол и контрол на качеството в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 – 2009 г.

• Методологияза мониторинг на химичен и екологичен статус в рамките на международен Туининг договор BG 06 IB EN 01 • Обучение по Туининг – проект BG 06 IB EN 01 „Укрепване дейността на мрежата за мониторинг на повърхностни води“ • Прилагане на Рамковата директива 2000/60/ЕС за водите във връзка с изпълняване на проекти • Работа с ГИС продукти и потребителски софтуер • Специализирани обучения по определяне на биологични елементи за качество на водите.

Основните проблеми при обучението и повишаването на квалификацията на служителите в ИАОС са свързани с недостатъчното специализирано обучение, отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган, както и липсата на бюджетни средства за участие във външни курсове и обучения. Бюджетните ограничения се отразяват отрицателно върху изпълнението на индивидуалните годишни планове на служителите в частта „обучение“ и са сериозна пречка пред постоянното повишаване на професионалната квалификация.

Решенията на тези проблеми се свързват с усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията в МОСВ чрез системно проучване на потребностите от обучение, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички структури от системата на МОСВ и др.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

ИАОС има разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на функциите и задачите й в областта на контрола и опазване на околната среда. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приетите инструкция за организацията на деловодната дейност и документооборота, вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, вътрешен ред за предоставяне на достъп до обществена информация, система за финансово управление и контрол в ИАОС, вътрешни правила за организация на административното обслужване, Етичен кодекс на служителите в ИАОС, харта на клиента. Разработени са процедури по отделни дейности – процедури по комплексните разрешителни (за издаване, преразглеждане, изменение и актуализиране), по акредитирането и преакредитирането на лабораториите в съответствие с изискванията на БДС EN ISO/IEC 17025:2006 и др. Всички документи са разработени в съответствие с Устройствения правилник на ИАОС и другите приложими нормативни документи.

Агенцията разполага с изградени информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, както и на информацията за състоянието на компонентите и факторите на околната среда за територията на Р България. За работата на сектор „Води“ е изготвена програма и мрежа за контролен и оперативен мониторинг на повърхностни води и на подземни води, както и програма за мониторинг за съдържанието на нитрати във водите и на еутрофикацията на водите, съгласно изискванията на Директива 91/676/ЕСЕ (Нитратна директива).

Изградената информационна система се използва за изпълнение на международните ангажименти за докладване (по Решение 97/101/ЕС) пред Европейската агенция по околна среда на данните за повърхностни, черноморски и подземни води; за обработка и предоставяне на информация за качеството на водите в Черно море на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване; за контрол, обработка и предоставяне на информация за качеството на водите на р. Дунав в Международната Дунавска програма.

ИАОС съвместно с други институции – МОСВ, МИЕТ, МЗ, МЗХ и НСИ, разработва годишен Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България, който представя политиката и дейността за подобряване на състоянието на околната среда. За изготвянето на доклада се използват данни от НСМОС на ИАОС, РИОСВ, МЗ, НСИ и НИМХ на БАН.

Агенцията подготвя и издава ежедневен бюлетин за състоянието на атмосферния въздух и радиационната обстановка в страната, тримесечен бюлетин за състоянието на околната среда, бюлетин за състоянието на морската вода, индикаторен доклад за състояние и оценка на околната среда.

Като цяло оценката е, че сегашната вътрешна организация на работата в ИАОС е адекватна за изпълнение на функциите и задачите, възложени на Агенцията, вкл. в областта на водите.

Материално-техническа и информационна осигуреност

ИАОС разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на своите функции и задачи. Оценката се отнася както за централното управление, така и за Регионалните лаборатории, които са оборудвани със съвременна апаратура и техника.

Известни проблеми се срещат при осигуряване на анализите на морски води(с консумативи/химикали). За коректно изпълнение на прилагания от Басейнова дирекция „Черноморски район“ мониторинг на биогенни елементи и тежки метали в морски води е необходимо да се осигури допълнителна апаратура и консумативи, за да могат да се елиминират пречещите вещества. Проблем има и при анализа на някои специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации, за който се изисква специализирано оборудване.

За изпълнение на пълния спектър анализи на качеството на водите има нужда от допълнителна техника и оборудване. Това се отнася основно за газ-хроматографските лаборатории и лабораториите за анализ на тежки метали. Необходимо е закупуването на апаратура за директно определяне на живак в ниски концентрации (поне в 2 регионални лаборатории), както и апаратура за анализ на специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации (течен хроматограф с два масселективни детектора за една от лабораториите).

По отношение осигуреността с компютри и програмни продукти оценката е, че ИАОС разполага с необходимото базово равнище на хардуер и софтуер. За пълноценното изпълнение на задълженията на институцията по прилагане на националното и международното законодателство има нужда от модернизиране на наличната компютърна техника, както и от осигуряване на допълнителен специализиран софтуер по отделните дейности. В областта на водния сектор е необходимо да се разработи самостоятелна информационна система за водите, както и методика за инвентаризацията на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни вещества и замърсители за всеки район на речен басейн.

Планирането на потребностите и осигуряването на компютърна техника и софтуер се извършва централизирано от МОСВ на базата на ежегодни заявки от ИАОС. Оценката е, че динамичното развитие на нормативната уредба и нарасналите изисквания към ИАОС по отношение прилагането на националното и международното законодателство (задължения по докладване) налагат намирането на нови, по-ефективни решения от страна на координиращия орган за цялостно подобряване състоянието на информационния сектор в агенцията.

Взаимодействие и координация с други институции

ИАОС осъществява своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МОСВ, други държавни институции, ведомства и техни регионални структури, с местните органи на държавната власт, както и с обществени организации и медии. По-конкретно, оценките за взаимодействието с ключови институции са, както следва: – С Министерството на околната среда и водите: МОСВ осъществява обща координация на работата на ИАОС; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба и поднормативните актове; приема Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България; утвърждава годишния план за дейността и приема отчета с резултатите от изпълнението му. Оценката е, че взаимодействието с МОСВ е на много добро ниво.

– С Басейновите дирекции: сътрудничеството е при осъществяването на съвместен контрол върху комплексните разрешителни в съответствие с наредбата. ИАОС е първичен източник на информация (от регионалните лаборатории) и вторичен източник на информация във връзка с докладването на национално ниво (по качеството на водите). Взаимодействието като цяло е на добро ниво; може да се усъвършенстват процедурите по обмена на данни.

– С Регионалните инспекции по околната среда и водите: сътрудничеството се осъществява основно от Регионалните лаборатории на ИАОС във връзка с мониторинга на отпадъчните води. Изготвят съвместно списък на обектите, източници на отпадъчни води, заустващи в повърхностни водни обекти. РИОСВ предоставят информация на ИАОС за Националната база данни за състоянието на отпадъчните води в България. Взаимодействието и координацията са на много добро ниво.

– С Министерството на земеделието и храните: сътрудничеството е главно по линия на предоставяне на информация във връзка с изготвянето на Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България. Взаимодействието е добро.

– С Министерството на здравеопазването: взаимодействието е основно с регионалните структури на МЗ по осъществяване на съвместни наблюдения за качеството на водите. Оценката е, че сътрудничеството е на необходимото ниво, но има нужда от по-добра координация при планиране на проверките.

– С общините: взаимодействието е по линия на програмите от мерки по опазване на околната среда и мониторинг на елементите на околната среда. Сътрудничеството е на добро ниво.

– С НИМХ на БАН и НСИ: взаимодействието е по отношение предоставяне на информация и данни за Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Р България и се оценява като добро.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • ИАОС не е обезпечена в количествено отношение с достатъчно на брой щатни служители. Специална необходимост има от повишаване на числеността на експертния състав в териториалните структури (РЛ) с оглед пълноценно осъществяване на дейностите, вменени с нормативната уредба.

• Сериозен проблем при набирането на кадри е ниското ниво на възнагражденията. Неконкурентното заплащане е основната причина за напускане на експертния състав и сравнително високия процент на текучество в системата на Агенцията. Ниското ниво на възнагражденията (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налага търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите, както и разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти.

• Идентифицират се потребности, свързани основно с намирането на кадри със специалност биология, хидробиология, химия, инженерна химия. Сериозен е недостигът на квалифицирани специалисти в областта на биологичния мониторинг, хроматографските анализи, анализа на тежки метали.

• В качествено отношение ИАОС разполага с висококвалифициран персонал, при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Възрастовата структура е задоволителна и сочи за наличието на потенциал за развитие на кадрите. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план обаче, ниското заплащане, в съчетание с дефицита на пазара на труда по отношение предлагането на специалисти с необходимия професионален профил, ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на ИАОС.

• Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява отчасти потребностите на ИАОС. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение и отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган. Липсата на бюджетни средства възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми. Решение на проблемите следва да се търси основно в усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията на ниво координиращ орган.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Към настоящия момент вътрешната организация на работата може да се определи като адекватна на отговорностите и задълженията на ИАОС.

• Материално-техническото и информационното осигуряване на ИАОС е на задоволително ниво. За някои регионални лаборатории има нужда от доставяне на специализирано оборудване за дейността – напр. апаратура за директно определяне на живак в ниски концентрации (поне в 2 регионални лаборатории), както и апаратура за анализ на специфични органични замърсители и приоритетни вещества във води в ниски концентрации (течен хроматограф с два масселективни детектора за една от лабораториите). В количествен аспект Агенцията разполага с необходимите компютри и друга офис техника, но част от тях имат нужда от модернизиране и надграждане. Като проблем се идентифицира недостигът на специализиран софтуер по отделни дейности във връзка с изпълнението на националното и международното законодателство (задължения по докладване).

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между ИАОС и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции, ведомства и техните регионални структури, местните органи на държавната власт и другите организации е на добро ниво. Има нужда от по-добра синхронизация със структурите на МЗ по програмите за мониторинг на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване (Наредба № 12) и на водите за питейно-битови цели (Наредба № 9). Може да се търсят компромисни решения за намаляване броя на пунктовете и анализите.

• Усъвършенстване на сътрудничеството и координацията между институциите, изпълняващи функции по опазване на околната среда и в частност на водите, може да се постигне чрез въвеждане на стандартизирани процедури за обмен на информация и данни, както и ясно нормативно регламентиране на отговорностите и задълженията на всяка институция, с оглед елиминиране дублиране на функции и ефективно използване на наличните материални и човешки ресурси.

Обобщение: Институционалният капацитет на ИАОС е на сравнително добро равнище, което й позволява да изпълнява възложените й функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече висококвалифицираният персонал на агенцията, задоволителната материално-техническа осигуреност, добрата вътрешна организация на работата и доброто взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на институцията, са свързани преди всичко със: ниското заплащане; високото текучество; количествения недостиг на експерти (особено в регионалните лаборатории); отворената необходимост от експерти по определени специалности, от специализирано оборудване и софтуер, както и от системност в повишаването на квалификацията.

6.2.3. Басейнови дирекции

Функции

Управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Принципът на басейново управление е въведен със Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.) на основата на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Р България. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за водите и в съответствие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС територията на България е разделена на четири района за басейново управление на водите: 1. Дунавски район с център Плевен – обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки и водите на река Дунав; 2. Черноморски район с център Варна – обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море; 3. Източнобеломорски район с център Пловдив – за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река; 4. Западнобеломорски район с център Благоевград – за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат.

В съответствие с четирите района през 2002 г. са учредени четири басейнови дирекции: • Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) • Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) • Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БДИБР) • Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР)

Те започват да функционират през 2003 г., когато са осигурени средства от държавния бюджет за кадровото и материално-техническото им осигуряване. С учредяването на басейновите дирекции се създават институционалните предпоставки за въвеждане на интегрираното управление на водите на басейнов принцип и практическо изпълнение на функциите, заложени в нормативната уредба.

Басейновите дирекции(БД) са юридически лица, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), създадени със заповед на министъра на околната среда и водите. Тяхната дейност се координира и контролира от дирекция „Управление на водите“ в МОСВ. В своята работа БД се подпомагат от басейнови съвети.

Функциите и компетенциите на басейновите дирекции са определени със Закона за водите, Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС 274 от 20.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.) и Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от МОСВ (обн., ДВ, бр. 10 от 29.01.2002 г.; изм., ДВ, бр. 92 от 20.11.2009 г.).

Функциите на БД могат да се структурират в четири основни групи: • Управленските функции се изразяват основно в разработването на Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), стопанисването на водите – изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия, стопанисване на съоръженията за подземни води – публична държавна собственост.

• Регулаторните функции са свързани с разрешителния режим за водовземане и ползване на водните обекти, който се въвежда от Закона за водите като средство за регулиране на нуждите на обществото и лицата от водни ресурси с определено количество и качество. Наред с това регулаторните функции включват и разработване на мрежите за мониторинг на водите на басейново ниво, определяне на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, водене на водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни.

• Информационните функции се изразяват в осигуряването на информация за обществеността за състоянието на водите, връзките с медиите и населението в района за басейново управление, контактите с всички заинтересовани лица, както и включването на гражданите в процеса на вземане на решения.

• Контролните функции са свързани с осъществяване на дейности във връзка с недопускане и предотвратяване на последиците от вредното въздействие върху водите, съхраняването и опазването на водните екосистеми и свързаните с тях екосистеми.

БД са отговорни за прилагането на държавната политика по управление и опазване на водите на басейново ниво в съответния район, както и за постигането на европейски стандарти при управлението на водите.

Специфично за БДЧР – Варна е фактът, че басейновата дирекция е единствената с компетенции по управлението и опазването на водите на Черно море (крайбрежни – в регулацията на РДВ/ЗВ, и морска околна среда – в регулацията на РДМС), което следва да се има предвид при оценката на ресурсното осигуряване. Басейнова дирекция „Черноморски район“ ще отговаря за разработката, актуализацията, контрола и отчитането на изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда.

В изпълнение на своите функции и в съответствие със Закона за водите и другите нормативни актове, които определят условията за опазване и използване на водите и водните обекти и целите за осигуряване на единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, БД работят в сътрудничество със: – Държавни институции: териториалните структури на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на здравеопазването, с Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекции по околната среда и водите, разположени на съответната територия, Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР, Дирекциите на Националните паркове

– Общини

– Областни администрации

– В и К дружества, „Напоителни системи“ – ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“

– Неправителствени организации

– Водни ползватели и водни замърсители – граждани и юридически лица.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

С Правилника за дейността, организацията на работа и състава на БД общата численост на персонала в тях е определена на 250 щатни бройки. Щатът на всяка басейнова дирекция се предлага от нейния директор въз основа на обхвата на района за басейново управление, броя и мащабността на контролираните обекти и пунктовете от националните мрежи за мониторинг на водите. Щатът се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

В съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции работата на БД е организирана в следните звена: 1. Административно-стопански отдел; 2. отдел „Планиране и стопанисване“; 3. отдел „Мониторинг, прогнози и информационно осигуряване“; 4. отдел „Разрешителни и регистри“; 5. отдел „Воден и водностопански кадастър“; 6. отдел „Контрол, връзки с други институции и информиране на обществеността“.

В зависимост от териториалния обхват и с оглед по-добрата организация на работата в състава на някои басейнови дирекции (БДДР – Плевен и БДИБР – Пловдив) са включени и регионални бюра. Задачата им е да съдействат за по-добрата комуникация и сътрудничество между басейновата дирекция и местните власти.

По информация от проведените интервюта с директорите на четирите БД реално заети са 231 щатни бройки. Незаетите длъжности (19 бр.) представляват малко над 5 % от общата щатна численост и се дължат основно на непопълнени позиции в две от басейновите дирекции.

Общото мнение на интервюираните лица е, че наличният щатен персонал е недостатъчен за изпълнение на функциите и задачите, които са възложени на БД. Потребностите от допълнителен персонал се оценяват между 30 % и 50 % от сега утвърдените щатни бройки. От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането.

Това мнение се подкрепя от оценката за натовареността на персонала, извършена въз основа на достъпна публична информация. [2]

[2] Анализът в случая се основава на данни от годишните отчети на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики, които са официално достъпни на интернет страницата на министерството. Липсата на информация по част от показателите за 2008 г. затруднява изготвянето на пълен сравнителен анализ за периода 2008 – 2010 г. Отчетните данни към 30.06.2010 г. дават само приблизителна информация за възможните стойности на показателите на годишна база. По тази причина сравненията спрямо 2010 г. са въз основа на актуализирания бюджет на министерството и линейно екстраполиране на евентуалните стойности на показателите в края на 2010 г. Липсата на информация и сравними данни по периоди не дава възможност за по-точна оценка на пълната натовареност на служителите от гл.т. на другите функции и задачи, които те изпълняват.

Както се посочи по-горе, към края на 2010 г. общата численост на реално заетите служители в БД е 231 души. При относителен дял на специализираната администрация от средно 86 % това означава, че около 200 души са ангажирани с основните дейности по издаване на разрешителни, извършване на проверки, изготвяне на предписания и на заповеди за определяне на СОЗ.

Служителите в БД са ангажирани основно със: (1) Проверки по предотвратяване и намаляване на щетите от вредните въздействия на водите; (2) Издаване на разрешителни; (3) Проверки във връзка с превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори; (4) Изготвяне на предписания.

Данните от публикуваните годишни отчети на МОСВ за изпълнението по програми (отчет за 2008 г., 2009 г. и актуализиран бюджет за 2010 г.) сочат почти двойно нарастване на броя на проверките по предотвратяване и намаляването на щетите от вредните въздействия на водите през 2009 спрямо 2008 г. За 2010 г. планираният брой е по-малък от отчетения за 2009 г., като не са ясни мотивите за тези занижени очаквания (вж. таблицата по-долу). Съдейки по отчетните данни за полугодието на 2010 г., може да се очаква увеличение от около 25 – 30 % спрямо предходната година.

За същия период броят на издадените разрешителни се е увеличил, както следва: с 47 % през 2009 г. спрямо 2008 г. и с (планирани) 12 % през 2010 г. спрямо 2009 г. Планираното равнище обаче може да бъде достигнато, ако бъде повишена динамиката на постигане на предвидения за 2010 г. брой, тъй като към полугодието е достигната едва 1/3 от целевата стойност на този показател; това обаче би означтоварвало нерязко натоварване на съответните служители за сметка на други техни задължения.

Проверките за осъществяване на превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори през 2010 г. се планира да нараснат с около 10 % спрямо 2009 г.

Броят на направените предписания през 2009 г. се е увеличил с 36 % спрямо 2008 г. Независимо че планираният за 2010 г. брой предписания е по-малък от този през 2009 г., отчетните данни за полугодието (85 % от целевата стойност) дават основания да се очаква нарастване от порядъка на 40 – 45 % на годишна база.

Въз основа на наличните данни може да се направи оценката, че ориентировъчната натовареност на служителите в БД, които изпълняват задачи по посочените дейности, се е увеличила съществено през 2009 г. спрямо 2008 г. (близо 50 %), като планираното нарастване през 2010 г. спрямо 2009 г. е доста по-малко – под 10 %. Тази стойност, обаче, не отразява фактическото състояние на годишна база поради (а) липсата на окончателни данни за 2010 г.; (б) по-високите от планираното проекции за очакваното годишно изпълнение. Запазването на подобна тенденция през следващите години (до евентуално нормализиране на честотата на подобни дейности) би довело до значително натоварване на персонала, което при равни други условия би се отразило отразилоотрицателно на неговата ефективност при изпълнение на други функции и задачи, възложени на БД.

Като основен проблем се идентифицират трудности при набиране на кадри за попълване на незаетите длъжности. На първо място като причина е ниското заплащане. Общото мнение е, че „една заплата от 330 лв. не може да мотивира млад специалист да дойде на работа – със съответна подготовка, квалификация, владеене на чужди езици“. На следващо място е липсата на кандидати с подходящо образование и квалификация. Басейновите дирекции изпитват сериозен структурен недостиг на специалисти най-вече с техническо и инженерно образование – хидрогеолози, хидроинженери, В и К инженери, геодезисти, химици. Трудности има и при наемането на компютърни специалисти, биолози и еколози с профилирана специализация и други. Освен неатрактивното заплащане друга важна причина за този проблем е очерталият се през последните години общ дефицит на кадри с техническо образование в национален план.

Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и съответства на изпълняваните функции. Преобладаващата част (90 – 95 %) от персонала е с висше образование в съответната област.

След назначаването им на работа служителите се включват в различни форми на обучение и повишаване на квалификацията с цел придобиване на специфични знания и умения. Спецификата на работата, динамичните промени в нормативната уредба и изпълнението на задължения по прилагане на законодателството налагат постоянно усъвършенстване на кадрите „в движение“. Достигането на адекватно равнище на квалификация изисква време и ресурси, поради което задържането на изградените кадри със стаж и опит в дирекциите е от приоритетно значение за дейността им.

В структурно отношение персоналът на БД има следните характеристики: Ръководният персонал представлява средно 10 % от общия щатен състав, което може да се оцени като оптимална стойност. Общата и специализираната администрация заемат съответно 14 % и 86 %. Делът на жените е относително висок (средно 70 %), което се обяснява основно с ниското ниво на заплащане, особено при младшите експертни длъжности, което ги прави неатрактивни за по-голямата част от кандидатите мъже. По отношение на възрастовата структура около 35 – 40 % от служителите са под 40 години, което е една задоволителна величина.

Преобладаващата част от персонала (90 %) е назначен по служебно правоотношение. Това включва всички служители в специализираната администрация и основните длъжности в общата администрация.

Директорите на БД са назначени по трудово правоотношение от министъра на околната среда и водите след конкурс. Общото мнение на интервюираните е, че предвид техните функции и отговорности, както и обстоятелството, че ръководените от тях са почти изцяло държавни служители, този статут следва да бъде променен.

Потребностите от допълнителен персонал са свързани на първо място с увеличаване на щатния брой, което произтича от големия обем на работата, новите функции, възложени на БД с последните изменения и допълнения на Закона за водите, както и участието на експертите в растящ брой извънредни, нерегламентирани проверки, съвместно с представители на други органи и ведомства. Поради липсата на достатъчно персонал изпълнението на част от функциите – особено в областта на мониторинга – се оценява на едва 50 % от необходимото съгласно нормативната уредба. Някои от интервюираните са още по-категорични, като твърдят, че „...покриваме 30 % от задълженията на отдел „Мониторинг“ поради малкия брой служители, т.е. с тези хора, с тази квалификация“. Отговорностите, свързани с подготовката на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и изпълнението на мерките към него не са обезпечени с необходимите специалисти – като брой и квалификация. Допълнителни натоварвания за персонала ще възникнат и във връзка с прилагането на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета – за оценка и управление на риска от наводнения.

По отношение на професионалния профил най-големи са потребностите от специалисти с инженерно-техническо образование – хидрогеолози, хидролози, В и К инженери; от хидробиолози и химици със специализиран профил; от компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи. Дефицитът на кадри с необходимата квалификация на пазара на труда, съчетан с неконкурентното ниво на заплащане, представлява сериозен проблем за осигуряването на БД с необходимите човешки ресурси както в краткосрочен, така и в средносрочен план.

Професионално развитие на персонала

По отношение развитието на персонала БД изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Имат разработени правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се поддържа комплектността на личните трудови и служебни досиета. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Ясно дефинирани са персоналните права и задължения на служителите за извършване на необходимата отчетност и отговорност при изпълнение на служебните задължения.

Съгласно обичайната практика за управление на персонала новопостъпили служители се въвеждат в работата; провеждат се редовни събирания на целия персонал, на които се представя дейността на отделните звена. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове и по тях се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се попълват окончателни формуляри за атестация на служителите.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се планират и организират от звената „Човешки ресурси“ към Административно-стопанския отдел на съответната дирекция въз основа на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес.

Обучението на персонала в БД се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация • ОП „Административен капацитет“ • ОП „Околна среда“ • Ведомствени обучения на МОСВ • Вътрешни обучения в рамките на БД • Международни проекти

Институтът по публична администрация организира въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, езикови обучения, обучения по някои специализирани теми, като екологична оценка и законотворчество и др. В рамките на ОП „Административен капацитет“ се реализират обучения по управленски умения за ръководни кадри, по управление на проекти, административно обслужване, финансово управление и контрол в публичния сектор, управление, контрол и одит на средствата от ЕС и други.

Министерството на околната среда и водите като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в БД. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на водите, промените в нормативната уредба и поднормативните актове, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности и др. Формите за повишаване на квалификацията включват курсове, семинари, участие в работни групи, срещи, национални съвещания и др. Общо изказаното мнение по време на интервютата е, че тези обучения не са достатъчно добре развити, липсва им системност и по-скоро са епизодични, по инициатива на БД.

За повишаване на квалификацията на служителите активно се използват и възможностите, предоставяни по международни проекти или по линия на двустранното сътрудничество. Проекти, реализирани с финансовата подкрепа на правителствата на Дания, Холандия, Франция и други страни, са способствали за изграждане на административния капацитет на басейновите дирекции и за придобиване на знания и опит в областта на басейновото управление на водите.

Всички дирекции прилагат вътрешни форми за обучение и повишаване на квалификацията, като запознаване с новости и изменения в нормативната уредба, обсъждания на казуси от практиката, включване в работни групи, споделяне на опит от участия в курсове, семинари и др.

Тъй като при отделните специалности се налага непрекъснато осъвременяване, допълване и надграждане, свързано с въвеждане и на европейските изисквания, важна роля има самоподготовката и самоусъвършенстването на всеки служител. Това обаче не е достатъчно, за да се постигне необходимата адекватност между изискванията на работното място и професионалния профил на персонала.

Курсовете и обученията, предлагани от външни фирми, са много слабо застъпени поради липсата на бюджетни средства. Това е сериозен ограничител пред абсолютно наложителното постоянно осъвременяване и повишаване на професионалната квалификация.

Някои от основните теми на проведените обучения са: • Управленски умения – за ръководни кадри • Управление на проекти • Управление, контрол и одит на средствата от ЕС • Как да подобрим финансовото управление и контрол в публичния сектор • ИТ мениджмънт • Нормативна уредба (Закон за обществените поръчки, Наредба за малките обществени поръчки и др.) • Административен капацитет и ефективно административно обслужване • Бюджет и финансов контрол • Успешно управление и провеждане на политики по устройство на територията • Безопасност и здраве при работа. Задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Независимо от преобладаващата оценка, че потребностите от повишаване на квалификацията на служителите в БД се удовлетворяват във възможната степен, интервюираните са единодушни, че има редица нерешени въпроси и празноти в системата за обучение и развитие на кадрите. Основните проблеми са свързани с недостатъчното (по количество и качество) специализирано обучение, липсата на бюджетни средства за участие във външни курсове и обучения, отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган. Бюджетните ограничения рефлектират в неизпълнение най-вече на частта „обучение“ в индивидуалните годишни планове на служителите.

Решенията за преодоляване на тези слабости се свързват с усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията в МОСВ чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им на външни обучителни организации и научни звена, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ и др.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

БД имат разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на техните функции и задачи по басейново управление на водите. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приети правила за документооборота и водене на деловодната дейност, за водене на регистрите, за водене на архива, за достъп до обществена информация, харта на клиента и други. Разработени са специални процедури за издаване на разрешителни, за подготовка на становища, за определяне на санитарно-охранителните зони и др.

Изградени са информационни системи за набавяне, обработка, съхранение и разпространение на данни и информация, които обслужват цялостната работа на дирекциите, както и дейностите, пряко свързани с администриране на данни от мониторинг на подземни и повърхностни води,попълване на географската база данни,организиране на достъп до географската база данни в регионалните бюра.

ПУРБ е основният документ, на който е базирана дейността на БД, както и програмата от мерки към него. ПУРБ е основен инструмент за управление на водите на басейново ниво и за реализация на целите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС и на изискванията на Закона за водите.

Първите ПУРБ 2010 – 2015 г. на БД са утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите от март 2010 г.

Басейновите дирекции изготвят годишни планове за дейността и годишни отчети с резултатите от изпълнението, които представят в МОСВ. Дирекциите издават и периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси в съответния район.

Ефективността на вътрешната организация на работа и практическото приложение на разработените правила и процедури се влияят съществено от промените в нормативната база, регулираща сектора. Последните изменения и допълнения на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.) и произтичащите от тях промени в редица подзаконови актове и съпътстващи документи (указания, инструкции и др.) създават определени затруднения пред изпълнението на функциите и задачите на БД. Според интервюираните това се дължи преди всичко на множеството вътрешни противоречия в закона, забавянето в приемането на редица нови наредби, както и синхронизирането на съществуващите наредби с актуалните разпоредби на закона. Подчертава се и несъответствието „Закон – Правилник за дейността“.

Тези обстоятелства, изпълнението на ПУРБ, прилагането на европейските директиви и изисквания за докладване по международното законодателство, както и някои промени в териториалния обхват на дирекциите налагат адекватни и своевременни промени в съществуващата вътрешна организация на работата. За целта екипи на четирите БД са изготвили съвместно проект за нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на БД, който е внесен за обсъждане и е одобрен от МОСВ.

В допълнение се посочва, че е необходимо да се ускори разработването на наредбите и методиките, предвидени в Закона за водите – ЗВ. По думите на един от интервюираните „изброили сме общо 13 подзаконови документа, които липсват – описани са в ЗВ, но или не са разработени, или не са синхронизирани с последните изменения и допълнения на закона“.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата и информационната осигуреност на БД може да се оцени като сравнително достатъчна към момента, но е необходимо постоянно да се поддържа и модернизира. БДЧР и БДИБР имат проблеми със сградите, не разполагат с достатъчно помещения, което пречи на осигуряването на нормални условия за работа на служителите.

За пълноценно изпълнение на функциите има нужда от допълнително специализирано оборудване (например тотална станция за точни геодезически замервания, техника за видеонаблюдение, измервателна техника и др.). Техниката и оборудването се осигуряват чрез бюджетни средства и със средства от ПУДООС.

По отношение на осигуреността с компютри и софтуер в количествено отношение няма сериозни проблеми, но компютрите са старо поколение, имат нужда от постоянно надграждане, за да може да се използват за работа със съвременен софтуер (вкл. ГИС). Основен проблем представлява липсата на лицензиран специализиран софтуер (за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD и др.), който е много скъп и басейновите дирекции не разполагат със средства да го осигурят. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, и др. Всички интервюирани отчитат „растящо несъответствие между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб (задължения по докладване)“.

Съществува централизирана система в МОСВ за планиране на потребностите от компютърна техника и софтуер, към която БД изпращат ежегодно заявки. Процедурата по доставките обаче е бавна и в много случаи доставената техника и най-вече софтуерът се оказват остарели. Необходимо е следователно въвеждането на ефективни механизми за реализиране на доставките в по-кратки срокове.

Взаимодействие и координация с други институции

БД осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МОСВ, други държавни институции и техни регионални структури на територията на района, с местните органи на държавната власт, В и К оператори, както и с обществените организации и медиите на територията на района. По-конкретно оценките за взаимодействието с ключови институции е, както следва: – С Министерството на околната среда и водите: като координиращ орган, МОСВ осъществява координация на работата на БД; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба и поднормативните актове; утвърждава плановете за дейността и приема отчетите с резултатите за изпълнението им. По мнение на интервюираните има нужда от засилване на координацията и намаляване на елементите на администриране при взаимодействието с МОСВ; установяване на ясни, устойчиви и предварително разписани правила на комуникация с отделните структурни звена и служители в МОСВ; регламентиране на обема и формата на информацията и данните, предоставяни от БД; установяване на работеща обратна връзка по отношение на годишните планове и отчетите за дейността; засилване на методическата помощ към БД по отношение прилагането на нормативната уредба и предоставяне на ясни тълкувания и решения по конкретни казуси от практиката.

– С Изпълнителната агенция по околна среда: БД взаимодействат и си сътрудничат с Регионалните лаборатории на ИАОС по места в областта на лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите и мониторинга на водите в съответния район; обменят информация в рамките на географската информационна система за водите, която ИАОС поддържа на национално ниво. Взаимодействието се оценява като много добро.

– С РИОСВ: осъществява се сътрудничество и обмен на информация в областта на мониторинга на отпадъчните води и контрола върху състоянието на отпадъчните води и издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води. Сътрудничеството е на добро ниво, но липсва регламент за обмен на информацията.

– С НИМХ при БАН: взаимодействието е по линия на ползване на базата данни и мониторинговата мрежа за валежите, която НИМХ поддържа. Поради необходимостта от сключване на договор и заплащане на услугата някои БД не ползват тази информация, което затруднява тяхната работа. Оценката е, че е необходимо ново законово регламентиране на условията, при които може да ползва базата данни на НИМХ.

– С В и К дружества: взаимодействието е по линия на издаването на разрешителни за водоползване и събиране на таксите за ползваните количества вода. При просрочени задължения към БД се търсят извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане или се водят съдебни дела.

– С общини и области: представител на БД участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията и изготвя писмени становища за случаите, предвидени в закона. Сътрудничат си при обучения по проекти, при разясняване на ПУРБ и др. инициативи. Взаимодействието се оценява на добро ниво.

– С „Напоителни системи“ – ЕАД: Басейновите дирекции взаимодействат с дружеството във връзка с таксите за ползваната вода. Проблеми възникват от някои нерешени въпроси със собствеността на дружеството, липсата на планове за развитие и др.

– С Предприятие „Язовири и каскади“. Проб­лемите са сходни с тези при „Напоителни системи“ – ЕАД. Като цяло комуникацията се осъществява нормално.

Анализът на събраната информация показва, че координацията на действията и обмяната на информация между басейновите дирекции и някои от институциите не е на необходимото ниво, което води до ненужни разходи на финансови и човешки ресурси. Например, необходимо е синхронизиране на действията между БД (мерки в ПУРБ по отношение на земеделието като източник на замърсяване на водите) и Министерството на земеделието и храните (мерки по прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС). При изготвяне на ПУРБ несвоевременното предоставяне на данни за питейните води или за зоните за къпане от Министерството на здравеопазването е довело до необходимост от преработване на плановете и пилеене на време и експертен потенциал.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • Басейновите дирекции не са обезпечени с достатъчно на брой щатни служители (по оценки на интервюираните директори недостигът е между 30 и 50 % от сегашната численост). От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането. Необходимо е повишаване на числеността на служителите на отделите за пълното и всеобхватно осъществяване на дейността в съответствие с функциите и отговорностите, вменени с нормативната уредба. Броят на щатния персонал следва да се предефинира въз основа на анализ на дейността на всяка басейнова дирекция по отношение обема на извършваната работа и района, който обхваща, при отчитане на функциите, отговорностите и задълженията по националното и международното законодателство.

• Сериозен проблем при набирането на кадри представлява ниското ниво на заплащане. Независимо че не се отчита висок процент на текучество, неконкурентното заплащане е основната причина за напускане на експертния състав.

• Идентифицират се потребности, свързани основно с намирането на специалисти с инженерно-техническо образование (хидролози, хидрогеолози, В и К инженери), както и химици, хидробиолози и профилирани еколози. Не достигат също компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи.

• В качествено отношение БД разполагат с добре образован и квалифициран персонал при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Възрастовата структура като цяло е задоволителна. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план, обаче, ниското заплащане в съчетание с дефицита в „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование в национален мащаб ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на БД. Препоръчва се разработването на мерки на ниво министерство, които да стимулират подготовката и изграждането на кадри за структурите от системата на МОСВ – стипендиантски програми, отпускане на квоти по държавни поръчки и др. • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите като цяло задоволява потребностите на БД. Обученията се провеждат основно по линия на МОСВ, Института за публична администрация и проекти по оперативни програми, които са осигурени с финансови средства. Басейновите дирекции прилагат широко вътрешни форми на обучение. Разчита се и на самоподготовката и самоусъвършенстването на служителите. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение. Липсата на средства в бюджета на БД възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми.

• Решение на проблемите може да се търси в усъвършенстване на цялостната система за повишаване на квалификацията на ниво координиращ орган (МОСВ) – напр. чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им от външни обучителни организации, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ и др. • Необходимо е системата за управление на човешките ресурси в БД да включва комплексни мерки за подбор, развитие, мотивация и стимулиране на персонала. Ниското ниво на възнагражденията (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налага търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите; необходимо е разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на БД е структурирана в съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. За изпълнение на техните функции и задачи по басейновото управление на водите дирекциите са разработили и приели редица вътрешни документи, правила и процедури. Последните изменения в нормативната уредба, утвърждаването на ПУРБ и ангажиментите по международното законодателство наложиха актуализиране на системата на организация на работата на БД чрез приемане от МОСВ на нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции.

• Материално-техническото и информационното осигуряване на БД към момента е на задоволително ниво. В количествен аспект те разполагат с достатъчно компютри и друга техника, които обаче имат нужда от постоянна поддръжка и обновление.

• Основни проблеми: o В някои дирекции (БДЧР и БДИБР) има недостиг на помещения.

o Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб: по-конкретно, не достига специализиран софтуер, програмни продукти за отделни дейности (напр. за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD), картен материал и др. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, както и други.

o Необходимо е да се усъвършенства системата за централизирани доставки на хардуер и софтуер.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между БД и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции и техните регионални структури на територията на района, местните органи на държавната власт, В и К операторите и другите организации е на добро ниво. Има нужда от засилване на координационните функции на МОСВ и ясно регламентиране на комуникацията на БД със структурните звена и служителите в министерството.

• Като проблем е идентифицирана недобрата координация на информационните потоци между институциите (напр. МЗХ, МЗ, НИМХ), както и отсъствието на регламенти за ползването на базите данни на някои от тях. Предложението е чрез съответни нормативни и управленски лостове на национално ниво да се създадат условия за сътрудничество и взаимодействие между всички институции в областта на водите, при ясно дефинирани права, отговорности и задължения по предоставянето и ползването на данни и информация.

Обобщение: Институционалният капацитет на басейновите дирекции е на задоволително равнище, което се отразява на оптималното изпълнение на възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са преди всичко висококвалифицираният и мотивиран персонал на дирекциите, който използва пълноценно своя потенциал благодарение на добрия мениджмънт и вътрешната организация на работа, задоволителната материално-техническа осигуреност (в повечето дирекции) и доброто взаимодействие с повечето външни институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на институцията, са свързани преди всичко със: недостатъчната количествена осигуреност с персонал, чиято численост и структура сега не съответства изцяло на нарастващия обем и срочността на задачите; ниското заплащане; недостига на специализирано обучение и недостатъчната системност в повишаването на квалификацията като част от кариерното развитие; изоставането в информационната обезпеченост (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и недостатъчната офисна площ (БДЧР, БДИБР).

6.2.4. Регионални инспекции по околната среда и водите

Функции

Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са административни структури към министъра на околната среда и водите, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Общият им брой за страната е 16, като дейността на една РИОСВ обхваща територията на една или няколко области.

Дейността на РИОСВ се координира от дирекция „Политики по околната среда“ (ПОС) в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Работата на РИОСВ се подпомага от Експертни екологични съвети (ЕЕС).

Функциите на РИОСВ са регламентирани с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г.), Закона за водите (обн., ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 06.08.2010 г.), другите законови и подзаконови актове по всички компоненти на околната среда на Р. България и Правилника за устройството и дейността на РИОСВ (изд. от МОСВ, обн., ДВ, бр. 65 от 27 юли 2004 г., посл. изм., бр. 103 от 29 декември 2009 г.).

Основните нормативни актове, които регламентират функциите на РИОСВ в областта на опазване на водите, са: Закон за водите; Закон за опазване на околната среда; Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите; Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми на допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти; Наредба № 7 от 08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води; Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места; Наредба № 10 от 03.07.2001 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

В съответствие с Правилника за устройството и дейността РИОСВ изпълняват регулиращи, информационни и контролни функции: - При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработват или участват в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провеждат на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област.

- При осъществяване на информационните функции РИОСВ разработват и участват в провеждането на дейности, свързани със: – предоставяне на информация на обществеността в областта на околната среда; – предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване в областта на околната среда; – повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда.

- Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат.

В областта на опазване на водите от замърсяване превантивният контрол включва: а) участие в процедури по издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти чрез даване на становище относно подаденото заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води и даване на становище относно проекта на разрешително; б) издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища за екологична оценка, преценка за необходимостта от екологична оценка, комплексни разрешителни и други; в) ежегодна актуализация на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, подлежащи на задължителен емисионен контрол.

При осъществяване на функциите по текущия и последващия контрол РИОСВ извършват проверки, наблюдения и възлагат извършване на измервания от лабораториите към ИАОС в изпълнение на произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи.

Текущият и последващият контрол по опазване на водите се извършва по отношение на: а) качеството и количеството на изпусканите отпадъчни води от източници на замърсяване; б) замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания; в) състоянието и правилната експлоатация на мрежите за собствен мониторинг на отпадъчни води; г) състоянието и правилната експлоатация на канализационните мрежи на обектите, формиращи отпадъчни води, и на пречиствателните станции и съоръжения към тях; д) състоянието и правилната експлоатация на хвостохранилищата, шламохранилищата и насипищата и системите за следене на сигурността им; е) изпълнението на условията и изискванията на издадените по реда на Закона за водите разрешителни за заустване на отпадъчни води, както и изпълнението на плановете за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води и комплексните разрешителни.

Контролната дейност е насочена предимно към обекти, включени в списък, утвърден от ИАОС във връзка със създаване на Националната система за мониторинг на отпадъчните води; на обекти, изпускащи с отпадъчните води във водната околна среда опасни и вредни вещества, включени в Приложения 1 и 2 към Наредба № 6/2000, както и по контрол за спазване условията в издадените разрешителни за заустване и по постъпили сигнали във връзка със замърсяване на водите на водни обекти.

При изпълнение на своите функции и задачи по опазване на водите от замърсяване РИОСВ работят в сътрудничество със: – Държавни институции: териториални структури на Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция по околна среда, Басейновите дирекции, действащи на съответната територия, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Дирекциите на Националните паркове

– Областни управители

– Общини

– В и К дружества, „Напоителни системи“ – ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“

– Неправителствени организации

– Водни ползватели и водни замърсители – граждани и юридически лица.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Длъжностното разписание на РИОСВ се утвърждава от министъра на околната среда и водите съобразно регламентираната в Правилника структура и обхват на дейност и при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.). Поименното щатно разписание на длъжностите на РИОСВ се определя от директора.

В съответствие с Правилника за устройството и дейността администрацията на РИОСВ е разделена на обща и специализирана.

Общата администрация е организирана в отдели или сектори по следните направления: - „Финансова дейност“

- „Административно-правно обслужване“

- „Информационно обслужване“.

Специализираната администрация е организирана в отдели или сектори по следните направления: - „Биологично разнообразие и защитени територии“

- „Опазване на водите“

- „Опазване на почвите и земните недра“

- „Опазване чистотата на въздуха“

- „Опасни химични вещества и управление на риска“

- „Превантивна дейност“

- „Управление на отпадъци“.

По данни на Административния регистър общата щатна численост на персонала в РИОСВ е 609 души. Незаетите длъжности (84 бр.) представляват 13 % от общата щатна численост, като 55 от тях, или 9 % от общия брой, се дължат на непопълнени позиции в специализираната администрация.

Сравнително висок е броят на незаетите длъжности (особено в сравнение с общата щатна численост на персонала) в

[3] По време на проучването на терен (м. 11, 2010 г.) в РИОСВ – София, се провеждаха конкурси за подбор на персонал по незаетите длъжности.

Направеното проучване и информацията, получена от посещенията на място, сочат, че в преобладаващата част от РИОСВ в направление „Опазване на водите“ работят средно 2 – 3 служители, в т.ч. ръководителят на направлението, като всички длъжности са попълнени. Сегашното състояние на числеността на персонала е резултат от реформирането на отделите по водите в РИОСВ през 2003 г., след създаването на Басейновите дирекции за управление на водите, когато голям брой служители от тези отдели преминават на работа в басейновите дирекции. Общата оценка на интервюираните е, че този брой засега е достатъчен за изпълнение на функциите и задачите, предвидени по закон. Изключение прави РИОСВ – София, където към момента е назначен само един служител (на извънщатна длъжност), а са необходими минимум 4 – 5 души предвид териториалния обхват и обема на работата.

Тази оценка като цяло се подкрепя от оценката за натовареността на персонала, извършена въз основа на достъпна публична информация. [4]

[4] Анализът в случая се основава на данни от годишните отчети на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики, които са официално достъпни на интернет страницата на министерството. Липсата на информация по част от показателите за 2008 г. затруднява изготвянето на пълен сравнителен анализ за периода 2008 – 2010 г. Отчетните данни към 30.06.2010 г. дават само приблизителна информация за възможните стойности на показателите на годишна база. По тази причина сравненията спрямо 2010 г. са въз основа на актуализирания бюджет на министерството и линейно екстраполиране на евентуалните стойности на показателите в края на 2010 г. Липсата на информация и сравними данни по периоди не дава възможност за по-точна оценка на пълната натовареност на служителите от гл.т. на другите функции и задачи, които те изпълняват.

При средна численост на служителите в направление „Води“ от 2 – 3 души може да се приеме, че общият им брой за всички РИОСВ е около 40 души.

Данните от публикуваните годишни отчети на МОСВ за изпълнението по програми (отчет за 2008 г., 2009 г. и актуализиран бюджет за 2010 г.) посочват относително стабилен брой на проверките във връзка с превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори, които са от компетенциите на РИОСВ (вж. таблицата по-долу). Броят им през 2009 г. е равен на 95 % от броя през 2008 г., докато планираният обем за 2010 г. сочи ръст от около 10 %. Предвид постоянния брой на служителите в направление „Води“ през разглеждания период това рефлектира и в относителна постоянна средна натовареност на един служител, която варира в рамките на 100 – 110 проверки годишно.

Ако обаче в края на 2010 г. се регистрира по-голямо от планираното увеличение на проверките и ако тази тенденция се запази и през следващите години (до евентуално нормализиране на честотата на подобни дейности), това би довело до продължаващо натоварване на персонала, което при равни други условия би се отразило отразилона неговата ефективност при изпълнение на други функции и задачи, възложени на РИОСВ.

Основният проблем при набирането на кадри за попълване на незаетите длъжности е свързан най-вече с ниското заплащане, а при някои РИОСВ липсват кандидати с подходящо образование и квалификация. РИОСВ се нуждаят основно от специалисти с техническо и инженерно образование – хидрогеолози, В и К инженери, химици (специализирани в пречистване на водите), специалисти по пречиствателни станции, биолози, еколози.

Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и съответства на изпълняваните функции. Преобладаващата част (90 – 95 %, при някои РИОСВ и 100 %) от персонала е с висше образование. След назначаването им на работа служителите се включват в различни форми на обучение и повишаване на квалификацията с цел придобиване на специфични знания и умения. Спецификата на работата и динамиката в нормативната уредба изискват постоянна самоподготовка и самоусъвършенстване на кадрите. Достигането на адекватно равнище на квалификация изисква време и ресурси, поради което от приоритетно значение за РИОСВ е да се намерят механизми за задържане на изградените кадри и да се намали текучеството.

В структурно отношение персоналът на РИОСВ има следните характеристики (оценката е направена на база посещенията в 7 РИОСВ): Ръководният персонал представлява около 15 % от общия щатен състав, което е в горните граници за подобни съотношения. Общата и специализираната администрация заемат съответно 28 % и 72 % – съотношение, което се нуждае от оптимизиране в посока на увеличаване дела на специализираната администрация. Делът на жените е относително висок (средно 70 %). Тази феминизация на персонала се обяснява основно с ниското ниво на заплащане, особено при младшите експертни длъжности, което ги прави неатрактивни за по-голямата част от кандидатите мъже. По отношение на възрастовата структура над 50 % от служителите са под 40 години, което е една задоволителна величина от гледна точка на възможностите за качествено развитие на персонала в краткосрочна перспектива.

Преобладаващата част (80 – 85 %) от работещите в РИОСВ са назначени по служебно правоотношение.

Потребностите от допълнителен персонал не са идентични от гледна точка на РИОСВ като цяло и от гледна точка на направлението по опазване на водите. Значителна част от РИОСВ и особено тези, в чийто обхват влизат обширни територии и голям брой подконтролни обекти (на първо място, РИОСВ – София, но също Варна, Стара Загора, Плевен от интервюираните), изпитват недостиг на щатни бройки поради големия обем на работата, извънредни проверки, проверки по сигнали и др. По отношение направление „Опазване на водите“ обаче, потребностите са не толкова в количествен, колкото в квалификационен аспект. Преобладаващата част от РИОСВ срещат известни затруднения при намирането на кадри с подходящо образование и подготовка. За дейностите по опазване на водите най-големи са потребностите от инженерно-технически специалности (хидрогеолози, В и К инженери, строителни инженери, инженери по пречиствателни станции), химици (в областта на отпадъчните води), биолози, еколози с профил води. Поради работата с общ и специализиран софтуер е необходима и много добра компютърна подготовка.

Професионално развитие на персонала

РИОСВ изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на персонала. Имат разработени правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се водят личните трудови и служебни досиета. Компетенциите и задачите на служителите на РИОСВ се определят от действащото законодателство и са регламентирани в длъжностните им характеристики, които се утвърждават от директора и с които служителите са подробно запознати.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове и по тях се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се определят окончателните атестационни оценки на служителите.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите в РИОСВ се планират и организират от служителите по човешки ресурси в направление „Административно-правно обслужване“ в общата администрация на съответната РИОСВ въз основа на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес.

Обучението на персонала в РИОСВ се извършва основно по линия на: – Министерството на околната среда и водите

– Института по публична администрация

– Проекти по международно сътрудничество, по които МОСВ е бенефициент

– Вътрешни обучения в рамките на РИОСВ.

Институтът по публична администрация организира въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, езикови обучения, обучения по специализирани екологични теми. В рамките на ОП „Административен капацитет“ се реализират обучения по управленски умения за ръководни кадри, по управление на проекти, административно обслужване, финансово управление и контрол в публичния сектор и др.

МОСВ като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в РИОСВ. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на водите, промените в нормативната уредба, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности и др. Формите за повишаване на квалификацията включват курсове, семинари, участие в работни групи, срещи, национални съвещания, обмен на добри практики и др. Общо изказаното мнение по време на интервютата е, че тези обучения са много полезни, провеждат се редовно и съдействат за повишаване на квалификацията на всички служители на РИОСВ.

Използват се и възможности за участие в курсове и семинари по линия на проекти по международното сътрудничество, по които бенефициенти са МОСВ, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните поради ползването на обща нормативна рамка при дейностите по опазване на водите.

Всички РИОСВ прилагат активно вътрешни форми за обучение и повишаване на квалификацията, като редовни събирания на целия персонал, на които се представя дейността на отделните звена, запознаване с новости и изменения в нормативната уредба, обсъждания на казуси от практиката, включване в работни групи, споделяне на опит от участия в курсове, семинари и др. Служителите придобиват знания и умения и при т.нар. полеви обучения (на терен), организирани от други институции по повод съвместни действия. Такива се извършват например по инициатива на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, Агенция „Митници“ при Министерството на финансите и др.

Платени курсове и обучения, предлагани от външни фирми, не се използват, понеже РИОСВ не разполагат с бюджетни средства за такава дейност.

Някои от темите на проведените обучения са: – Укрепване на административния капацитет

– Управление на персонала

– Опазване чистотата на въздуха и водите

– Контрол на опасни химични вещества и препарати

– Управление на отпадъците

– Биологично разнообразие и защитени територии

– Закон за предотвратяване на екологични щети

– Образование „Натура 2000“

– Връзки с обществеността

– Информационни технологии

– Бюджетно счетоводство. Изготвяне на проектен бюджет и отчет

– Прилагане на Закона за обществените поръчки

– Административнопроцесуален кодекс

– Ефективно административно обслужване – стратегия и политика. Ефективна комуникация с гражданите и бизнеса.

Общата оценка за удовлетвореността на потребностите от повишаване на квалификацията на служителите е положителна. Интервюираните смятат, че може да се засили специализираното обучение в областта на опазването на водите. Трябва да се търсят допълнителни възможности за усъвършенстване на системата за обучение и развитие на кадрите, като се предвидят повече бюджетни средства, вкл. за участие в платени форми на обучение; да се прилагат гъвкави методи на организация на междуведомствени обучения по теми от общата нормативна рамка; да се използват по-ефективно възможностите за участие в международни проекти и др.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

РИОСВ имат разработени необходимите вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на техните регулиращи, контролни и информационни функции. Опитът им в областта на опазване на околната среда и водите, който датира от 1997 г., намира отражение в една добре работеща и структурирана вътрешна организация на работата, основаваща се на приети правила и процедури по всички аспекти от дейността – вътрешен правилник за контролната дейност, правила за документооборота и водене на деловодната дейност, за движение на документите, за водене на архива, за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, за предоставяне на достъп до обществена информация, харта на клиента и др., които са разработени в съответствие с Правилника за устройството и дейността на РИОСВ и другите приложими нормативни документи. Контролът се осъществява в съответствие с Инструкция за планиране и отчитане на контролната дейност, утвърдена от министъра на околната среда и водите. От 2004 г. РИОСВ поддържат контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води, базирана на приложен софтуер за Национална база данни за състоянието на отпадъчните води в Република България. Софтуерът позволява генериране на справки по водни количества и замърсяващи вещества на регионално и национално ниво.

РИОСВ съставят годишен план за контролната дейност, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. Изготвят годишни доклади за състоянието на околната среда, месечни отчети за дейността, доклади от комплексни проверки по контролната дейност. Инспекциите издават и периодични бюлетини за състоянието на отделни компоненти на околната среда.

Като цяло съществуващата вътрешна организация на работата съответства на функциите и отговорностите на РИОСВ, вменени им с нормативната уредба. Директорите на РИОСВ имат право да извършват промени в рамките на щатното разписание и утвърдения бюджет, чрез които да оптимизират организационната структура така, че тя да отговаря най-адекватно на функциите и задачите на съответната РИОСВ.

По време на посещенията на място беше отбелязано наличието на редица несъответствия и „разнобой“ между нормативните актове. По мнението на интервюираните „при много закони има текстове, които са преписани дословно във връзка с хармонизирането на нормативната уредба с европейското право – буквално съвпадат с текстове от регламентите и директивите“. Спецификата в България обаче изисква други подходи и решения. При част от законите са описани дейности, но не са посочени органите с правомощия за изпълнението им. Тези проблеми рефлектират в отделянето на допълнителни човешки ресурси и финанси и нарушават създадената система на вътрешна организация на работата.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата и информационната обезпеченост на РИОСВ може да се оцени като сравнително достатъчна към момента. Някои РИОСВ (София, Пловдив и др.) изпитват затруднения по отношение на сградния фонд, не разполагат с достатъчно помещения, което пречи на осигуряването на нормални условия за работа на служителите и за извършването на отделни дейности (в РИОСВ – София, няма помещение за съхраняване на архива).

Повечето РИОСВ са добре осигурени с необходимата техника и оборудване. За по-добро изпълнение на функциите има нужда от допълнително специализирано оборудване (основно оборудване за контрол и мониторинг, например мобилни станции за извършване на експресен и референтен анализ на място). Техниката и оборудването се осигуряват централизирано с бюджетни средства на МОСВ.

Компютърната техника и общият и специализиран софтуер се доставят централизирано от МОСВ на основата на ежегодни заявки от РИОСВ. По отношение на осигуреността с компютри и софтуер в количествено отношение няма сериозни проблеми, но компютрите са старо поколение и се нуждаят от модернизиране. В повечето РИОСВ има нужда от подмяна на наличните сървъри с по-мощни и осигуряване на резервен сървър за по-сигурна защита и съхранение на информацията. Някои РИОСВ имат нужда от допълнителна офис техника (принтери, скенери и др.).

РИОСВ разполагат с достатъчно програми и специализиран софтуер за мониторинг на отпадъчните води, както и за докладване по националното законодателство. РИОСВ нямат непосредствени отговорности по международното законодателство.

Взаимодействие и координация с други институции

Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури в системата на МОСВ, други държавни институции и техни регионални структури на територията на района, с органите на местно самоуправление, В и К оператори, както и с обществените организации и медиите на територията на района.

– Министерство на околната среда и водите. Като координиращ орган МОСВ осъществява координация на работата на РИОСВ; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба; утвърждава годишните планове за контролната дейност и приема отчетите за дейността. По мнение на интервюираните има нужда от засилване на координацията и установяване на ясни, устойчиви и предварително разписани правила на комуникация с отделните структурни звена и служители в МОСВ; регламентиране на обема и честотата на предоставяне на информация и справки от РИОСВ; по-голяма експедитивност при искане на консултации по прилагането на нормативната уредба и предоставяне на писмени тълкувания и решения по конкретни казуси от практиката; установяване на работеща обратна връзка по отношение на годишните планове и отчетите за дейността на РИОСВ.

– Изпълнителна агенция по околна среда. РИОСВ взаимодействат с Регионалните лаборатории на ИАОС във връзка с мониторинга на отпадъчните водите. Предоставят информация на ИАОС за Националната база данни за състоянието на отпадъчните води в България. Сътрудничеството се оценява като много добро.

– Басейнови дирекции. Осъществява се сътрудничество и обмен на информация в областта на мониторинга на отпадъчните води и контрола върху състоянието на отпадъчните води и се изготвят становища по издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води. Взаимодействието е на добро ниво. Има нужда от законови промени по отношение на някои от процедурите. По мнение на някои от интервюираните например „сегашната процедура за изграждане на ВЕЦ е „обърната“ – първо РИОСВ вземат отношение по ОВОС, а след това БД издават разрешителното за водоползване. Практиката показва, че последователността трябва да е точно обратната, тъй като, след като се направи ОВОС, може да се окаже, че няма достатъчно водни количества и така се изразходват ненужно ресурси“.

– РЗИ – осъществяват съвместни проверки по сигнали. Сътрудничеството е на добро ниво.

– В и К дружества – взаимодействието е по повод заустването на отпадъчни води. Като цяло интервюираните го оценяват на добро ниво.

– Общини – взаимоотношенията са добри. При някои общини има нужда от засилване на контрола върху нерегламентираните зауствания. На места общинските администрации не разполагат с достатъчен капацитет за изпълнение на задълженията им по опазване на околната среда и водите.

– Областни управители – сътрудничеството е по повод осъществяване на съвместни проверки. Оценява се, че е на добро ниво.

– Полиция, Прокуратура – РИОСВ предоставят справки и информация. Необходимо е да се регламентира процедурата по изискване и предоставяне на справките – по отношение на срока за изготвяне, формата на предоставяната информация и др.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение щатният персонал на изследваните РИОСВ е сравнително достатъчен. Потребности от допълнителни служители се идентифицират при РИОСВ с широк териториален обхват и голям брой подконтролни обекти. В квалификационен аспект потребностите са свързани основно с намирането на специалисти с инженерно-техническо образование (хидрогеолози, В и К инженери, инженери по пречиствателни станции, строителни инженери), както и химици, хидробиолози и профилирани еколози. Трябва да се отчете възможността от бъдещо нарастване на потребностите от служители във връзка с растящия брой проверки (планови, извънредни и по сигнали и жалби) и обема на изготвяните справки.

• Сериозен проблем при набирането, назначаването и задържането на персонала е ниското възнаграждение на експертния състав.

• В качествено отношение РИОСВ разполагат с добре образован и квалифициран персонал. В структурно отношение, необходимо е оптимизиране на съотношението между ръководни и изпълнителски кадри (което е в горните граници на подобни стойности) и между общата и специализираната администрация в посока на увеличаване на дела на специализираната администрация.

• Възрастовата структура към момента като цяло е добра. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план обаче ниското заплащане, в съчетание с дефицита в „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование в национален мащаб, ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на РИОСВ. Препоръчва се разработването на мерки на ниво министерство, които да стимулират подготовката и изграждането на кадри за структурите от системата на МОСВ – стипендиантски програми, отпускане на квоти по държавни поръчки и др. • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява във висока степен потребностите на РИОСВ. Идентифицират се потребности от допълнително специализирано обучение в областта на дейностите по опазване на водите. Липсата на средства в бюджета на РИОСВ възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми, предлагани от външни организации. Решение на тези проблеми следва да се търси на ниво координиращ орган, като се усъвършенства системата за проучване и оценка на потребностите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите в структурите на МОСВ, както и чрез намиране на възможности за допълнително финансиране за обучителните дейности.

• Ниските възнаграждения в РИОСВ (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налагат търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите; необходимо е разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Съществуващата организация на работата е адекватна на дейността на РИОСВ и за момента не се нуждае от съществени промени. Даденото на директорите на РИОСВ право да променят организационната структура в рамките на утвърдените щатен състав и бюджетни средства им позволява да управляват по-ефективно в съответствие със спецификата на условията, в които работи съответната РИОСВ.

• Материално-техническото и информационното осигуряване на РИОСВ е на сравнително добро ниво. Някои РИОСВ (София) изпитват сериозен недостиг на помещения, което затруднява нормалната организация на работата. В количествено отношение РИОСВ разполагат с достатъчно компютри и друга офис техника, но тя има нужда от постоянна поддръжка и модернизация; необходима е подмяна на сървърите с по-мощни. Оценката за наличния общ и специализиран софтуер е положителна.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между РИОСВ и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции и техните регионални структури на територията на района, местните органи на държавната власт, В и К операторите и другите организации е на добро ниво. Има нужда от засилване на координацията и ясно регламентиране на комуникацията между РИОСВ и структурните звена и служителите в МОСВ, установяване на обратна връзка по отношение годишните планове за дейността на РИОСВ и отчетите за изпълнението им.

• Като проблем е идентифицирано отсъствието на ясни регламенти за предоставяне и обмен на данни и информация между институциите, както и недостатъчният капацитет при някои институции за ефективно сътрудничество по изпълнение на общата нормативна уредба.

• Интервюираните лица идентифицират наличието на несъответствия и „разнобой“ между нормативни актове – при много закони има текстове, които буквално съвпадат с текстове от европейски регламенти и директиви. Спецификата в България изисква детайлизиране на подходите и регламентацията. При част от законите са разписани дейности, но не са посочени органите с правомощия за изпълнението им. Тези проблеми рефлектират в отделянето на допълнителни човешки ресурси и финанси и нарушават създадената система на вътрешна организация на работата.

Обобщение: Институционалният капацитет на изследваните РИОСВ е на сравнително добро равнище, което им позволява да изпълняват възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече: добрата количествена осигуреност с персонал и наличието на висококвалифицирани експерти; задоволителната материално-техническа осигуреност, адекватната вътрешна организация на работа (с предоставена възможност за гъвкава промяна чрез децентрализирани решения от директорите) и доброто взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на РИОСВ, са свързани преди всичко със: недостатъчната кадрова осигуреност на РИОСВ с широк териториален обхват; недостига от специалисти с инженерно-техническо образование; ниското заплащане; недостига на специализирано обучение и недостатъчната системност в повишаването на квалификацията като част от кариерното развитие; сравнително високият дял на ръководните кадри; недостиг на офис площи (София).

6.2.5. Дирекции на националните паркове

Функции

Дирекциите на националните паркове (ДНП) са образувани на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 и чл. 49 от Закона за защитените територии със Заповед № РД-506/29.12.1998 г. (изменена със Заповед № РД-75/03.02.2006 г.) на министъра на околната среда и водите като самостоятелно юридическо лице на пряко подчинение на министъра и включват: • Дирекция „Национален парк Рила“ със седалище в Благоевград • Дирекция „Национален парк Пирин“ със седалище в гр. Банско • Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ със седалище в гр. Габрово

Функциите на ДНП за управление на националните паркове са регулирани в Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и в други закони, които третират живата и неживата природа в парковете, вкл. Закона за водите.

Съгласно ЗООС ДНП заедно с РИОСВ и басейновите дирекции (БД) осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.

Най-общо дейността на ДНП включва: • Охрана и контрол във връзка със спазването на екологичното законодателство и нормите, режимите и условията в парковете, вкл. опазване на парковете от пожар и контрол върху органи, организации и лица, извършващи дейност на територията на парковете.

• Мониторинг върху състоянието на природните екосистеми и съобщества, на популациите на защитени и редки растителни и животински видове и на други компоненти на околната среда – въздух, води, почви, както и наблюдение върху туристическото натоварване.

• Поддържане на бази данни за горите, растителните и животинските видове и хабитати, които са под специален режим, флористичното и фаунистичното разнообразие, туристическото натоварване; културно-историческите и други обекти и дейности на територията на парковете и прилежащите им територии.

• Образователна и информационна дейност чрез разработване, организиране и координиране на образователни и разяснителни програми както за посетителите, така и за местното население и чрез изграждане и функциониране на посетителски и информационни центрове.

• Развитие на екотуризма и устойчиво използване на ресурсите чрез туристически маршрути, места за отдих, средства за улесняване на достъпа, средства за информиране, за опазване живота и здравето на посетителите и чрез издаване на разрешителни за традиционни ползвания, като събиране на диворастящи плодове, гъби, лечебни растения, паша, ползване на дървесина при извършване на поддържащи и възстановителни дейности в горите.

• Възлагане на дейности, свързани с научноизследователска работа, залесяване и борба с ерозията, поддържане и възобновяване на горите, изграждане и поддържане на туристическа инфраструктура – маршрути, маркировка и обозначения, заслони и места за почивка, поддържане или възстановяване популациите на растителни и животински видове или условията в техните местообитания.

Дирекциите на националните паркове се финансират от държавния бюджет, ПУДООС, Националния доверителен екофонд, както и от целеви средства от други финансиращи институции и дарения за дейности по опазване на биологичното разнообразие, управлението и контрола на парковете. Средствата от държавния бюджет са за издръжка, а тези от ПУДООС – за финансиране на дейностите в парковете. Тези разходи се одобряват от министъра на околната среда и водите.

В този общ контекст функциите на ДНП по управление на водите са много ограничени. Съгласно Закона за водите министърът на околната среда и водите чрез директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на националния парк: 1. контролира спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони; 2. осъществява наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите.

За изпълнение на тези функции ДНП извършват наблюдение и охрана и в случаите на констатирани нарушения уведомяват БД, които също контролират спазването на забраните и ограниченията в санитарно-охранителните зони (съгласно ЗВ и Наредба № 3/16.10.2000 г.). ДНП съдействат и при мониторинга на водите, като съвместно с ИАОС определят езера и участъци от реки, в които ежегодно по определен график се изследва качеството на водите. Пробовземанията се осъществяват и обработват от служителите на регионалните лаборатории на ИАОС, а протоколите се представят и в ДНП.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Функциите, задачите и структурата са уредени в Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове. Щатното разписание на дирекциите се определя със заповед на министъра на околната среда и водите.

Общата численост на персонала в ДНП е 197 души – 73 души в ДНП „Централен Балкан“, 73 души в ДНП „Рила“ и 51 души в ДНП „Пирин“. Няма незаети щатни длъжности. Наличният щатен персонал се оценява като недостатъчен – което се отнася най-вече за персонала по контрол и охрана. Съгласно ЗЗТ всеки охранителен участък в националните паркове обхваща до 1500 ха, а на практика поради недостатъчния щат служителите по охрана обслужват по-големи участъци (до 2000 ха). Поради характера на работа голяма част от служителите в дирекциите работят на ненормирано работно време, тъй като е необходимо да се осигури денонощно целогодишно покритие на дейността.

Делът на ръководния състав и делът на общата администрация са ниски – под 9 %, което показва добро съотношение между отделните структурни звена. Възрастовата структура също е относително благоприятна (предвид спецификата на изпълняваната работа) и делът на персонала на възраст под 40 г. е висок (например 40 % в ДНП „Централен Балкан“).

Квалификацията на служителите е добра. Около 40 % от служителите са с висше образование – основно лесовъди, биолози, еколози. Останалият персонал е със средно и средно специално образование. Голяма част от персонала е назначен още със създаването на ДНП и е натрупал професионален опит и умения за справяне със специфичните задачи при работа в национален парк. Екипите работят добре. В този смисъл може да се обобщи, че не се наблюдава текучество на персонала.

Във връзка с осигуряване на квалифицирани кадри за ДНП не се идентифицират проблеми в краткосрочен план. В средносрочен план обаче проблемът „много ниско заплащане“ може да се окаже пречка пред намиране на специалисти, готови да работят в трудни условия за малко пари.

Професионално развитие на персонала Във всяка от трите дирекции има експерт по управление на човешките ресурси (което е добра практика), чиито основни функции са осигуряване на трудовоправните отношения и развитието на персонала. Задълженията на експертите по човешки ресурси включват и идентифициране на потребности от повишаване на квалификацията и организиране на подходящи дейности в тази насока.

Поради сезонната специфика на работата дейностите във връзка с професионалното развитие на персонала се провеждат преобладаващо през зимния сезон. Използват се разнообразни форми за повишаване на квалификацията – както краткосрочни, така и дългосрочни.

Оценката за развитието на капацитета на персонала на ДНП до момента е, че то е на добро равнище. През годините са полагани системни усилия и действия в тази посока. Веднага след създаване на дирекциите, по два поредни проекта за опазване на биологичното разнообразие и икономически растеж, финансирани от американското правителство, парковите служители преминават обучение в най-съвременните подходи и методи на защита на природата. След това, отново по международни програми и проекти, експертите от дирекциите на националните паркове подобряват квалификацията си чрез посещения на място и проучване на опита на свои колеги от други страни от ЕС, както и съседни държави.

Периодично се провежда вътрешноорганизационно обучение, в което експертите обучават по различни аспекти от дейността служителите с контролни и охранителни функции. Провеждат се също обучения за подобряването на теренните умения на служителите при осъществяване на мониторинга и събирането на данни за различни животински и растителни видове с цел опазване и поддържане на биоразнообразието. Използват се лектори от Лесотехническия университет и други научни институти.

През последните години служители на ДНП са преминавали курсове по английски език (в Института за чуждестранни студенти), средносрочни курсове за повишаване на квалификацията, задочно обучение за придобиване на втора специалност и др. По линия на европейски и международни програми за защитени територии и за биологичното разнообразие се провеждат работни срещи, семинари и други форми за натрупване на допълнителен опит и подобряване на знанията.

Показател за добрия капацитет и професионален опит на служителите е успешното привличане на средства и изпълнение на голям брой проекти – по ОПОС, по различни европейски програми, от международни донори и др.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Цялостното управление на националните паркове се извършва въз основа на десетгодишни Планове за управление, които се приемат от Министерския съвет след обществено обсъждане и преглед от Висшия експертен съвет към МОСВ. В плановете се описва ценността на биологичното разнообразие, конкретните заплахи за него и начини на съхраняването му.

Програмите и проектите в Плана за управление се доразвиват и изпълняват чрез подготовката и прилагането на Годишни планове за дейността на парковите дирекции, одобрявани от министъра на околната среда и водите.

Във връзка с възлагане на дейности, предвидени в Плана за управление и устройствените планове и проекти, ДНП са приели вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки в съответствие с нормативната уредба.

Други приети вътрешни документи включват: – Етичен кодекс на служителите; – Правилник за вътрешния трудов ред; – Правилник за организация на деловодната дейност; – Правила за прилагане на антикорупционни процедури; – Процедура за подготовка и избор на проект; – Правила за системите за финансово управление и контрол.

Всички ДНП поддържат интернет страници, на които е представена подробна информация за дейността, предлаганите услуги, провежданите инициативи и т.н.

ДНП са приели процедури и са разработили формуляри за заявления и други необходими документи във връзка с административното обслужване, които са достъпни в електронен вид на интернет страниците на ДНП. Публикувани са и тарифите за предоставяните услуги. Положителен факт е, че е започнало въвеждане на електронни услуги с универсален електронен подпис, които в различните ДНП са в различен етап на въвеждане – от предоставяне на достъп до обществена информация до издаване на разрешителни за различни дейности.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Парковите служби са оборудвани с модерна техника за наблюдение на биологичното разнообразие, контрол и охрана.

Осигуряването с офис техника (принтери, скенери, плотери и т.н.) и софтуерни продукти е на много добро равнище. Комуникационните средства също са достатъчни за извършване на дейността (стационарни и мобилни телефони, GPS и др.). Недостатъчно застъпена е техниката за видеонаблюдение, но според интервюираните тя невинаги има приложение, тъй като липсата на комуникационно покритие обезсмисля работата й.

ДНП разполагат с достатъчно моторни превозни средства, включително високопроходими, като в ДНП „Централен Балкан“ се идентифицира необходимост от допълнителни такива.

Във връзка с опазване на парковете от пожари, ДНП са оборудвани с противопожарни шкафове, монтирани на опорните бази на парковата охрана, хижи и др., така че максимално бързо да се използва намиращият се в тях инвентар. Закупени са достатъчно количество бензиномоторни помпи. Всички служители от парковите охрани са оборудвани с необходимите лични предпазни средства и специализирана екипировка за противопожарна охрана.

Като недостатъчна се оценява наличната охранителна инфраструктура. Изграждането й е скъпо и средствата са недостатъчни. В този контекст се препоръчва МОСВ да планира средства в бюджетите на ДНП за изграждане на заслони и друга опорна база на парковата охрана.

Взаимодействие и координация с други институции

МОСВ оказва методическо ръководство за управлението на националните паркове. Обмяната на информация и свързаните с това взаимоотношения с ИАОС и МОСВ във връзка с мониторинга на компонентите на околната среда се урежда със заповед на министъра на околната среда и водите. В своята дейност ДНП взаимодействат с други централни органи за управление и с общините, както и с много други институции, вкл. висши учебни заведения, научни институти, неправителствени организации, международни организации. Дирекциите работят също съвместно с местни организации и доброволци за опазване на дивата природа. Взаимодействието се оценява като безпроблемно.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • ДНП разполагат с относително достатъчно количество персонал с подходяща квалификация и добри структурни характеристики по отношение на образование и възрастови групи. Недостиг на специалисти се идентифицира при персонала с функции за контрол и охрана.

• Оценката за развитието на капацитета на персонала на ДНП до момента е, че то е на добро равнище. През годините са полагани системни усилия в тази посока. Прилагат се различни форми, вкл. краткосрочни и дългосрочни, за повишаване на квалификацията на служителите.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • ДНП са приели редица вътрешни правила и процедури за осигуряване на ефективна работа за изпълнение на Плановете за управление на националните паркове и годишните планове за дейността.

• Идентифицира се необходимост от по-детайлно прецизиране на възложените функции по Закона за водите с оглед по-добро взаимодействие с другите институции при изпълнение на контролните функции.

• Положителен факт във връзка с предоставяне на административните услуги е започналото предоставяне на електронни услуги с универсален електронен подпис, които са в различен етап на въвеждане – от предоставяне на достъп до обществена информация до издаване на разрешителни за различни дейности.

• Парковите служби са оборудвани с модерна техника за наблюдение, контрол и охрана. Осигуряването с офис техника и комуникационни средства е на много добро равнище.

• Като недостатъчна се оценява наличната охранителна инфраструктура. Изграждането й е скъпо и средствата са недостатъчни. В този контекст е препоръчително МОСВ да планира средства в бюджетите на ДНП за изграждане на заслони и друга опорна база на парковата охрана.

Взаимодействие с други институции • Обмяната на информация и свързаните с това взаимоотношения с ИАОС и МОСВ във връзка с мониторинга на компонентите на околната среда се оценяват като добри. В своята дейност ДНП взаимодействат и с редица други централни и местни органи, както и с други институции, вкл. висши учебни заведения, научни институти, местни неправителствени организации и доброволци, международни организации, като взаимодействието се оценява като безпроблемно.

Обобщение: Институционалният капацитет на ДНП е на добро равнище, което им позволява да изпълняват възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече добрите количествени и качествено-структурни параметри на персонала, високото ниво на материално-техническа осигуреност, добрата вътрешна организация на работата и взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите са свързани преди всичко с необходимостта от по-детайлно прецизиране на възложените функции по ЗВ, от допълнителни служители по контрол и охрана и от развитие на охранителната инфраструктура.

6.2.6. Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Функции

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е юридическо лице на бюджетна издръжка в състава на централната администрация на изпълнителната власт, което провежда държавната политика в областта на регионалното развитие и благоустройството в Република България.

Една от основните области на дейност на МРРБ е изграждането и поддържането на техническата инфраструктура, свързана с интегрираното управление на водните ресурси. Министерството осъществява своите функции и задачи във водния сектор в съответствие със следните основни нормативни актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Закон за регионалното развитие, Закон за устройство на територията, Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Закон за концесиите, Закон за устройството на Черноморското крайбрежие и други подзаконови нормативни документи. По-конкретно съгласно Закона за водите МРРБ осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и водностопанските системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места.

Основните функции и компетенции на МРРБ включват: – Разработване на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България и предлагането й за приемане от Министерския съвет. Със стратегията се определят основните цели, приоритетите, етапите и необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на В и К системите и за повишаване на качеството на В и К услугите; – Координация и контрол по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията; – Разработване на проекти на нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията; – Издаване на подзаконови нормативни актове, свързани с управлението и развитието на водоснабдяването и канализацията, в случаите, когато това е предвидено със закон; – Координация на управлението на В и К системите на национално ниво; – Изпълнява функциите на принципал на търговските дружества – В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества – В и К оператори, с държавно участие в капитала; – Създаване и поддържане на Единна информационна система и регистър на асоциациите по В и К и В и К операторите; – Одобрение на краткосрочни и средносрочни програми за проучване, проектиране и изграждане на В и К системи – публична държавна собственост, в съответствие с Плановете за управление на речните басейни.

В съответствие с разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги министърът на регионалното развитие и благоустройството може със заповед да налага на В и К операторите допълнителни задължения за обслужване на обществото, когато са свързани със: 1. непрекъснатостта на доставянето на вода с питейни качества и отвеждането на отпадъчната вода и нейното пречистване; 2. опазването на околната среда – съгласувано с министъра на околната среда и водите; 3. мерки за защита на населението срещу бедствия и аварии – съгласувано с министъра на вътрешните работи; 4. мерки, свързани с националната сигурност и отбраната на страната – съгласувано с министъра на отбраната.

В качеството си на принципал на търговските дружества – В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и на търговските дружества – В и К оператори, с държавно участие в капитала, министърът на регионалното развитие и благоустройството: – одобрява програмите за преструктуриране на търговските дружества – В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала; – предлага за одобряване от съответните общи събрания програми за преструктуриране на търговските дружества – В и К оператори, с държавно участие в капитала; – сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението на търговските дружества – В и К оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала – сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание; – в договорите за възлагане и за контрол на управлението определя основните показатели за дейността на В и К операторите в съответствие с одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) бизнес планове и контролира изпълнението им съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала; – осъществява контрол на дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите, като за целта получава от тях информацията по чл. 198с от ЗВ; – при условията и по реда на Закона за държавните помощи прави уведомление за предоставяне при необходимост на държавни помощи на В и К оператори.

В съответствие с УП и нормативните актове, регламентиращи дейността му, МРРБ съставя и поддържа публични регистри, в т.ч. кадастър и имотен регистър на България, регистър на асоциациите по В и К и на В и К операторите, регистър на сключените концесионни договори, регистър на обществените поръчки, регистър на заявленията за достъп до информация и др.

МРРБ издава самостоятелно или съвместно с други институции и ведомства наредби за ползването и опазването на подземните и повърхностните води, за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; за условията и реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи; за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; за условията, реда за създаването, поддържането и съдържанието на специализираните водностопански карти, регистри и информационни системи, които се водят от басейновите дирекции, и др. След съгласуване с МОСВ министерството издава правилник за организацията и дейността на асоциациите по В и К.

МРРБ изготвя тримесечни отчети и годишен отчет за изпълнението на бюджета по програми; годишни доклади и заключителен доклад за изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г.; месечни, 6-месечни и годишни доклади за напредъка на проектите, финансирани от Кохезионния фонд по Регламент 1164/94, и от Кохезионния фонд и Структурните фондове на ЕС.

При провеждането на държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво МРРБ работи в сътрудничество с държавни институции и ведомства и органите на местната власт, по-конкретно със: • Министерство на околната среда и водите и неговите структури – басейнови дирекции, регионални инспекции по околната среда и водите • Министерство на здравеопазването • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма • Министерство на земеделието и храните • Министерство на вътрешните работи – ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ • Държавна комисия за енергийно и водно регулиране • Национален статистически институт • Областни управители • Общински съвети и кметове на общини • В и К оператори, асоциации по В и К.

Въз основа на получената от институцията информация може да се направи следният анализ на нейния капацитет.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Общата численост на персонала на МРРБ е определена с Устройствения правилник (приет с ПМС № 271 от 2009 г., обн., ДВ, бр. 94 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2010 г., изм. и доп., бр. 102 от 30.12.2010 г.) на 642 души.

В съответствие с Устройствения правилник администрацията на МРРБ е структурирана в 4 главни дирекции, 15 дирекции и инспекторат. Дирекциите са организирани в две направления: обща и специализирана администрация.

Общата администрация е организирана във: • дирекция „Административна“; • дирекция „Финанси и управление на собствеността“; • дирекция „Правна“; • дирекция „Европейска координация, връзки с обществеността и анализи“; • дирекция „Информационни системи и сигурност“; • дирекция „Обществени поръчки“.

Специализираната администрация е организирана във: • Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“; • Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“; • Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“; • Главна дирекция „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство“; • дирекция „Европейски инфраструктурни проекти“; • дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“; • дирекция „Държавна собственост и жилищна политика“; • дирекция „Концесии“; • дирекция „Устройство на територията“; • дирекция „Технически правила и норми“; • дирекция „Инвестиционни дейности“; • дирекция „Пътни проекти“.

Дирекция „Вътрешен одит“ и инспекторатът са на пряко подчинение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По данни на Административния регистър от общата щатна численост на персонала на МРРБ незаетите длъжности са 77, или 12 % от общия брой. Преобладаващата част от тях (около 75 %) са в специализираната администрация, а 18 % – в общата администрация. Основната част от персонала (85 %) е назначен по служебно правоотношение.

С основни функции в областта на В и К отрасъла е персоналът на дирекция „Инвестиционни дейности“ (25 души), която включва три отдела: отдел „Благоустройствени дейности“, отдел „Водоснабдяване и канализация“ и отдел „Нормативна дейност“. Функциите на дирекцията в областта на В и К отрасъла са свързани основно със: подпомагане на министъра при провеждане на държавната политика по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения на населените места; координация и контрол върху проектирането и изграждането на санитарно-охранителни зони около питейните водоизточници и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване на населените места;разработване на стратегии за развитие на водоснабдяването и канализацията; разработване на проекти на нормативни и административни актове в областта на В и К отрасъла; разработване и координация реализацията на инвестиционни програми за реконструкция и изграждане на обекти за водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, предназначени за питейно водоснабдяване; съдействие и контрол на дейностите на В и К операторите по изпълнение на проекти за водоснабдяване и канализация, финансирани чрез Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.;управление на проекти по Програма ФАР от предприсъединителните фондове на ЕС, свързани с изграждане на В и К инфраструктура в населените места и на проекти за В и К отрасъла, финансирани от международни финансови институции; мероприятия по предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия, аварии и катастрофи и осигуряване на водоснабдяването на населението в тези случаи; създаване и поддържане на информационна система за водоснабдяването и канализацията.

Съгласно Устройствения правилник на МРРБ функции във В и К отрасъла изпълняват също служители от дирекция „Концесии“ (организация и осъществяване на концесионната политика и дейностите по предоставяне на концесии за услуги и/или строителство на водоснабдителни и канализационни системи и контрол върху изпълнението на задълженията по концесионните договори) и дирекция „Европейски инфраструктурни проекти“ (поддържане на контакти с регионалните В и К дружества по въпроси, свързани с участие в подготовката, изпълнението, наблюдението и контрола на проектите, финансирани от ЕС и международните финансови институции).

Поради взаимосвързаност и преплитане на дейностите между отделните структурни звена, което прави трудно отграничаването на точния брой служители, изпълняващи функции само във В и К отрасъла, а също и поради отсъствието на по-конкретна информация оценката за числеността на този персонал се основава на данни от отчетите на министерството по програми. Съгласно отчета на МРРБ към 30.09.2010 г. щатният персонал, зает с изпълнението на Програма 7 „Водоснабдителна и канализационна инфраструктура“, наброява 32 души, или 7 % от специализираната администрация. През 2008 и 2009 г. същата програма е била изпълнявана респективно от 27 и 26 служители. Независимо от известното увеличение през 2010 г. броят на заетите лица остава постоянно по-нисък от стойностите, заложени по закон в началото на съответния период – 36 бр. за 2010 г. и 37 бр. за 2008 и 2009 г. Част от причините за това състояние са бюджетните ограничения и общата тенденция към съкращаване на щатовете в държавната администрация, вкл. и в МРРБ, относително ниското заплащане, както и дефицитът на квалифицирани специалисти на пазара на труда.

Професионално развитие на персонала

В МРРБ се изпълняват всички нормативни изисквания по отношение развитието на персонала. Управлението на човешките ресурси се осъществява от дирекция „Административна“ в съответствие със стратегическите цели на министерството. Разработени са правилник за вътрешния трудов ред, правила заорганизация на работната заплата, за допълнителното материално стимулиране, отличията и наградите. Трудовите и служебните досиета на служителите в министерството се поддържат в съответствие с Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики на служителите се утвърждават от главния секретар.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) са въведени системи за атестиране, заплащане и израстване в кариерата на служителите в министерството. Атестирането се извършва на основата на оценка на изпълнението на индивидуалните годишни планове на служителите. В процес на разработване са обективни критерии, процедури и методики за периодично оценяване на служителите в съответствие с техния принос и обвързване на заплащането с постигнатите резултати.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се организират и контролират от дирекция „Административна“.

Обучението на персонала в МРРБ се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация • Оперативна програма „Регионално развитие“ • Други оперативни програми • Международни организации и проекти • Вътрешноведомствени обучения.

Някои от темите на проведените обучения са: • Интеграция на глобалните екологични въпроси в политиките за регионално развитие и стратегическото планиране (със СУ „Св. Климент Охридски“); • Обучение на контрольори по първи етап на изпълнение на проекти по Оперативна програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа; • Семинар за контрольори по Оперативна програма за интеррегионално сътрудничество INTERREG IVC (съвместно със звеното във Виена).

Възможности за повишаване на квалификацията на служителите се предоставят по линия на участието им в дискусионни форуми, работни срещи, конференции, семинари и други национални и международни инициативи, на които се извършва обмен на опит и добри практики.

Общата оценка е, че потребностите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите в МРРБ се удовлетворяват в задоволителна степен.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

В МРРБ са приети и се прилагат редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, необходими за осъществяване на доброто управление.

С Устройствения правилник (УП) се урежда вътрешната управленска и организационна структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на утвърдени правила, разпоредби и заповеди на министъра за: вътрешния трудов ред, пропускателния режим, противопожарната охрана; правилник за документооборота; вътрешни правила за планиране, възлагане и мониторинг на обществените поръчки; вътрешни правила за финансово управление и контрол; процедури за поемане на задължения и извършване на капиталови разходи за строителство, доставки и услуги в инвестиционната дейност; вътрешни правила за организация на административното обслужване, вкл. правила за предоставяне на достъп до обществена информация; харта на клиента. Всички документи са разработени в съответствие с Устройствения правилник на МРРБ и приложимите нормативни документи.

Вътрешната организация на работата в МРРБ е изградена в съответствие с Устройствения правилник и може да се оцени като адекватна на функциите и компетенциите на министерството, вкл. в областта на В и К отрасъла.

Материално-техническа и информационна осигуреност

МРРБ разполага с изградени информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни по отделните направления на дейността. Министерството изгражда и поддържа информационната система за гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО), единна информационна система за управление на регионалното развитие (ЕИСУРР), единна информационна система за В и К услугите; уеббазирана система за достъп до процеса на извършване на административни услуги.

Единната информационна система за В и К услугите се изгражда като подсистема към Единната информационна система за управление на регионалното развитие (чл. 25 от Закона за регионалното развитие) и чрез нея се осигуряват: • публичен достъп на потребителите до информация за развитието и регулирането на В и К услугите в страната, както и информация за цените на услугите на В и К операторите, за показателите за намаляване на загубите на вода и за другите основни показатели, одобрени с бизнес плановете на В и К операторите; • информация за държавните органи, асоциации­те по В и К, общините и В и К операторите във връзка с изпълнението на този закон и развитието на В и К отрасъла; • възможност за извършване на справки в бизнес плановете.

Въпреки че е достъпна на интернет страницата на министерството, към момента на проучването (януари 2011 г.) ЕИСУРР не е актуализирана от 2009 г. и не е изцяло разработена, а единната информационна система за В и К услугите все още не е достъпна.

Взаимодействие и координация с други институции

При провеждане на държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места, МРРБ взаимодейства основно със следните институции: – с Министерството на околната среда и водите – по повод съвместни действия, съгласуване и изработване на съвместни документи за осъществяване на държавната политика за отрасъла водоснабдяване и канализация като част от държавната водностопанска политика и Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в България; МРРБ участва със свой представител във Висшия консултативен съвет по водите; – с Министерството на здравеопазването – по повод изработване на съвместни нормативни документи (наредби) за качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, за качеството на крайбрежните морски води; – с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – изработване на съвместни нормативни документи (наредби) за проучване, ползване и опазване на подземните води, за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти; – с Министерството на земеделието и храните – изработване на съвместна наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; – с Министерството на вътрешните работи (ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“) – по отношение предприемането на съгласувани мерки и действия при защита от вредното въздействие на водите и преодоляване на последствията от аварии, бедствия и катастрофи; – с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР одобрява бизнес плановете на В и К операторите; – с Националния статистически институт – във връзка с обмена на статистически данни и информация за В и К отрасъла; – с общински съвети и кметове на общини – осъществяват тясно взаимодействие и координация на действията по повод провеждане на държавната политика във В и К отрасъла; МРРБ им оказва методическа помощ; – с В и К оператори – в качеството на принципал на търговските дружества – В и К оператори с над 50 % държавно участие в капитала, МРРБ одобрява програми за преструктуриране на В и К дружествата, сключва договорите за възлагане и за контрол на управлението, контролира дейността по предоставянето на услуги от В и К операторите; – с асоциации по В и К – МРРБ (след съгласуване с МОСВ) издава правилник за организацията и дейността им и координира тяхната работа.

Общата оценка е, че взаимодействието на МРРБ с другите ведомства и институции се осъществява на добро ниво.

Изводи

Състояние и развитие на персонала о потребностите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите се удовлетворяват в задоволителна степен.

Вътрешни правила и процедури о адекватна на функциите и компетенциите на министерството в областта на В и К отрасъла вътрешна организация на работата.

Материално-техническа и информационна обезпеченост о Министерството разполага с изградени информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни по отделните направления на дейността.

Взаимодействие и координация с други институции о взаимодействието с другите ведомства и институции е на добро ниво.

6.2.7. Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

Функции

Държавната комисия за енергийно регулиране е създадена с Постановление № 181 на Министерския съвет на Република България от 10.09.1999 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ). Със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр.18 от 22.02.2005 г., ЗРВКУ) е изменен Законът за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., ЗЕ) и комисията е транс­формирана в Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

ДКЕВР е независим специализиран колегиален държавен орган, първостепенен разпоредител с бюджетни средства, който осъществява регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдителните и канализационните услуги. Комисията се състои от 7 членове, от които един председател и шестима комисари, като двама от тях са с функции за регулиране на В и К услугите. Членовете на Комисията се избират с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. Мандатът им е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата.

Функциите и правомощията на Комисията в областта на водите се определят със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Във връзка с функциите на ДКЕВР в областта на водоснабдяването и канализацията други приложими подзаконови актове са Наредбата за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18 април 2006 г.), Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18 април 2006 г.), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за използване на водоснабдителните и канализационните системи.

В областта на водоснабдяването и канализацията Комисията има функции да: – регулира качеството и цените на В и К услугите; – разработва, съгласува и предлага на Ми­нистерския съвет проекти на нормативни актове по ЗРВКУ и дава писмени указания относно прилагането на подзаконовите нормативни актове; – одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите и упражнява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в ЗРВКУ; – осъществява предоставените й със ЗРВКУ правомощия по повод на концесионни и други договори; – води регистър на договорите за възлагане извършването на В и К услуги; – регистрира експертите, които участват при извършването на контрола по този закон.

Устройственият правилник на ДКЕВР и на нейната администрация (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.) урежда вътрешната управленска и организационна структура на Комисията и регламентира функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им.

В своята дейност ДКЕВР се подпомага от администрация, която се разделя на обща и специализирана, според разпределението на функциите, и е структурирана в дирекции.

Общата администрация подпомага технически дейността на Комисията и на специализираната администрация. В специализираната администрация функции в областта на водоснабдяването и канализацията имат: - Главна дирекция „Водоснабдителни и канализационни услуги“, която изцяло отговаря за дейността на Комисията по регулиране на качеството и цените на В и К услугите. Функциите на дирекцията са основно в три направления: 1) утвърждаване или определяне на цените, регулирани от ЗРВКУ, 2) осъществяване на контрол; 3) упражняване на методическо ръководство върху контролната дейност, осъществявана от териториалните й звена.

В дирекцията са обособени два отдела (отдел „Цени“ и отдел „Контрол“) и 4 териториални звена (ТЗ „Запад“ със седалище София, ТЗ „Изток“ със седалище Варна, ТЗ „Север“ със седалище Плевен и ТЗ „Юг“ със седалище Пловдив), които имат основно контролни функции.

- Дирекция „Икономически анализи и работа с потребители“. В дирекцията са обособени два отдела, като единият отговаря за жалбите, включително в областта на В и К услугите, а другият има широки функции в областта на ценообразуването – изготвяне на методики и указания за ценообразуване, определяне на таксите и др.

- Дирекция „Правна“ – отдел „Правно регулиране на топлоенергетика и В и К услуги“. Дирекцията участва при доброволното уреждане на спорове между потребители и В и К оператори и между В и К оператори, както и в изготвянето на становища за съответствие на проектите за концесионните договори и договорите за управление на В и К системите със ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Съгласно Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация общата численост на персонала на ДКЕВР е 128 щатни бройки, в това число 1 председател, 12 членове на комисията и 115 служители в администрацията – 22 в обща администрация, 82 в специализирана администрация и 11 на пряко подчинение на председателя (7 директори на дирекции и 4 други). След промените в ЗЕ от 2010 г. членовете на ДКЕВР вече са 7, т.е. общата численост на персонала е 122 души. Реално заетите щатни бройки в администрацията към 31.12.2009 г. са 109 служители. Към момента на изготвяне на настоящия анализ ДКЕВР е в процес на изготвяне на нов Устройствен правилник.

С преки функции в областта на В и К са приблизително 40 души, или 34 % от общия числен състав на ДКЕВР, по-конкретно 2 членове на комисията и 31 служители в Главна дирекция „В и К“, от които 7 в отдел „Цени“, 6 в отдел „Контрол“ и 16 в 4-те териториални звена към дирекцията. Част от функциите на Дирекция „Икономически анализи и работа с потребители“ и Дирекция „Правна“ също са в областта на В и К отрасъла. Този брой се оценява като достатъчен за изпълнение на всички възложени функции във В и К отрасъла. По-конкретно, ресурсната обезпеченост за упражняване на деконцентрираните контролни функции е недостатъчна. През 2009 г. са планирани 61 броя проверки, а са проведени 40 броя. Броят на извънредните проверки е 45. За проведените планови проверки са изразходвани средно 640 човекодни, а за извънредните – 180 човекодни. Особеност в натовареността на персонала е неравномерното разпределение на задачите във времето, тъй като част от функциите предполагат извършване на голям обем работа за кратък период от време с елемент на кампанийност – например контрол върху изпълнението на бизнес плановете на В и К дружествата (анализ на годишните финансови отчети и отчетите за дейността на В и К дружествата), което също намалява ефективността и качеството на изпълнение на задачите. През последните години този проблем се решава и понастоящем има съществено подобрение в тази насока.

Делът на ръководните кадри (включително членовете на комисията и в администрацията) е в рамките на високите стойности – 26 %. Делът на общата администрация е 16 %.

Структурата на персонала по степен на образование е много добра. Делът на квалифицирания персонал е много висок, което е логично предвид функциите и задачите на Комисията – 95 % от щатния персонал на ДКЕВР е с висше образование, останалите 5 % са със средно образование – техници, шофьори и др. Всички служители в Главна дирекция „В и К услуги“ са с висше образование – основно инженери и икономисти.

Възрастовата структура в ДКЕВР е неблагоприятна – делът на служителите на възраст под 40 години е 21 %. В Главна дирекция „В и К услуги“ делът на служителите под 40 години е 26 %.

По данни от отчети наДКЕВР проблемът в областта на човешките ресурси е сравнително високо текучество на кадрите през последните години и трудности при привличане на работа на квалифицирани В и К специалисти.

В Главна дирекция „В и К услуги“ едва 5 души от всички 33 експерти с преки функции във В и К отрасъла са В и К инженери. В териториалните поделения също има недостиг на В и К инженери.

През 2008 г. са напуснали 17 специалисти с много добра квалификация. През 2009 г. са напуснали 7 специалисти (1 директор на дирекция, 3 началници на отдели и 3 експерти). Те са се ориентирали към частния сектор, където възнагражденията са значително по-високи. За попълване на свободните длъжности се прилага Наредбата за провеждане на конкурсната процедура по назначаване на държавни служители. През 2009 г. са проведени 10 конкурса за назначаване на експерти и ръководни кадри. Повечето от тях са приключили с назначаване, но има случаи, в които нивото на кандидатите е било много ниско и конкурсите са приключили без назначаване.

Професионално развитие на персонала

По отношение на развитието на персонала може да се обобщи, че ДКЕВР изпълнява нормативните изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е запознат. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с Постановление 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни лични оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители в администрацията и заповеди за повишаване в ранг.

Повишаването на квалификацията на служителите в администрацията на ДКЕВР се извършва съобразно идентифицираните по време на атестационния процес потребности и самооценката е, че тези потребности се задоволяват във висока степен.

По данни от отчетите на ДКЕВР служители от администрацията са преминали през различни форми на обучение и квалификация, организирани от Института за публична администрация. През 2008 г. 37 служители са преминали през различни форми на обучение и квалификация в Института за публична администрация – ИПА, а през 2009 г. – 15 служители. Обучения са провеждани за сертифициране на базови компютърни умения, специализирани курсове по английски език за работа с институциите на Европейския съюз. Провеждани са и семинари по международни проекти с участието на чужди консултанти.

През 2009 г. 16 служители са участвали в различни курсове и семинари, свързани с промени в нормативните актове. В две международни обучения са участвали 6 служители от Комисията. Финансовите ограничения в резултат на икономическата криза са се отразили неблагоприятно на повишаването на квалификацията, като проведените през 2009 г. и 2010 г. обучения са значително по-малко от предвидените в плановете.

Основните теми в областта на В и К са нормативна уредба, отчетност, загуби на вода.

В ДКЕВР се прилагат и вътрешни форми за повишаване на квалификацията, като менторство, работни срещи за решаване на определени казуси и др. Оценката на институционалния капацитет по отношение на персонала показва, че е налице потребност от изграждане и развитие на цялостна модерна система за управление на човешките ресурси в рамките на ДКЕВР, която наред с другите компоненти да отчита и противодейства на рисковете, свързани с човешките ресурси.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

ДКЕВР е приела и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто управление.

На първо място, Устройственият правилник (УП) на Комисията и на нейната администрация урежда вътрешната управленска и организационна структура и регламентира функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им. Основните аспекти, които са подробно регулирани в УП, са: – Функции на структурните звена

– Правила за професионална етика

– Вземане на решения, организация на работата, работно време, пропускателен режим

– Деловодна дейност, вкл. документооборот, архивиране и съхраняване на документите

– Водене на публични регистри

– Проучване на преписки и жалби – ред и срокове

– Възнаграждения, работна заплата и допълнително материално стимулиране

– Вътрешен одит и финансов контрол

– Длъжностни характеристики за всяка позиция от щатното разписание

Предвид направените през 2010 г. промени в ЗЕ относно състава на ДКЕВР към момента на изготвяне на настоящия анализ е в процес на изготвяне нов Устройствен правилник.

Други вътрешни документи, които допринасят за изпълнението на функциите, са: – Вътрешни правила за работа на администрацията

– Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове

– Вътрешни правила за работната заплата

– Вътрешни правила за противодействие на корупционни прояви

– Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). С тях е определена последователността на действията във връзка с възлагането на обществени поръчки, сроковете и отговорностите на длъжностните лица.

– Правила за деловодната дейност

– Процедура за достъп до обществена информация

– Харта на клиента.

Комисията е въвела компютризирани системи за управление на различни процеси, като счетоводна система, правно-информационни системи, деловодна система „Архимед“ за регистрация, проследяване и архивиране на документооборота и други. Системите се поддържат редовно и се актуализират периодично.

ДКЕВР поддържа интернет страница, която се актуализира постоянно. Предвид обществената и социална значимост на дейността на Комисията, препоръчва се да се направят някои подобрения в този източник на информация. Интернет страницата не е достатъчно ориентирана към потребителите, не е добре структурирана и намирането на информация е трудно. Липсва информация за административната структура и за функциите и дейността на административните звена на Комисията. Тази информация потребителите могат да намерят (ако са достатъчно правно грамотни) в устройствен правилник на ДКЕВР в секция „Нормативни документи“, който обаче е в неактуален вариант от 2008 г. Препоръчително е осигуряване на повече възможности за електронна комуникация с потребителите. Например Комисията е разработила анкетен лист за обратна връзка от потребителите, който обаче нито може да бъде попълнен електронно, нито е посочен електронен адрес, на който може да се изпрати попълненият анкетен лист. В приетата Харта на клиента също не е посочен нито един електронен адрес за кореспонденция с ДКЕВР. Добре би било също на интернет страницата да се публикуват данни за показателите за качество на В и К услугите. Съгласно разпоредбите на ЗРВКУ Комисията следва да публикува на интернет страницата си изготвените ежегодни доклади за извършената от нея дейност, както и за състоянието на В и К отрасъла, вкл. сравнителен анализ на дейността на В и К операторите по основните параметри на бизнес плановете, цените на В и К услугите, определените от комисията показатели и тяхното изпълнение. Тези доклади не са публикувани на интернет страницата. Тези слабости сочат недостатъчен капацитет или недостатъчно добра вътрешна организация на информационните потоци между специализираната администрация и общата администрация, която има функции да поддържа и да актуализира страницата на комисията в интернет в техническо отношение. Тя отразява и недостатъчна отвореност/прозрачност на информация от Комисията към външни потребители.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата и информационната осигуреност на ДКЕВР е на много добро равнище.

Компютърната техника включва принтери, монитори, настолни и преносими компютри, UPS-и, сървъри, активно мрежово оборудване и др. През 2009 г. е изградена преносна среда със 100 Mbps свързаност до рутер в сградата на ДКЕВР. Осигурен е достъп до интернет със скорост 10 Mbps за международен и 40 Mbps за български трафик при 100 % гарантирана симетрична скорост. Извършено е въвеждане, настройка и поддържане на Blackberry услугата, която е интегрирана с корпоративната система за електронни съобщения. Инсталиран и конфигуриран е актуален софтуер за защитна стена на антивирусна система за повишаване ефективността и надеждността на антиспам и антивирусната защита. Извършва се редовна поддръжка, профилактика и актуализиране на активното и пасивното оборудване, хардуерен и софтуерен „ъпгрейд“ на сървърните машини, персоналните компютри – операционни системи и приложения, регулярно архивиране на критични данни.

Всеки служител разполага с персонален компютър, персонален мрежов акаунт и с електронна поща.

Комисията е въвела компютризирани системи за управление на различни процеси, като компютърна счетоводна система, правно-информационни системи, деловодна система „Архимед“ за регистрация, проследяване и архивиране на документооборота и други. Системите се поддържат редовно и се актуализират периодично.

Потребностите в областта на материално-техническото и информационното осигуряване се свързват с необходимост от специализиран софтуер, вкл. механизъм за регулаторна счетоводна отчетност.

Взаимодействие и координация с други институции

Основните взаимоотношения с МОСВ са свързани с планирането и провеждането на ценовата политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на ценова политика, с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигане на целите за опазване на околната среда, както и определяне на прогнозни цени на услугите за водоснабдяване, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води, съобразени със социалния и икономическия ефект и ефекта за опазване на околната среда от възстановяване на разходите, както и с географските и климатичните условия в съответните райони. МОСВ съгласува с ДКЕВР лимитите за водопотребление при заявка за промени в разрешителните за водоползване от страна на В и К оператори. Представители на ДКЕВР участват в съвместни работни групи.

Основните взаимоотношения с МРРБ са свързани с планирането и провеждането на инвестиционната политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на качество на В и К услугите. Представители на ДКЕВР участват в работни групи при обсъждане и разработване на генералните планове – регионални и на населени места.

При определяне на цените на В и К услугите ДКЕВР осъществява взаимодействие с представителните организации на социалните партньори синдикати и работодатели, с неправителствени и обществени организации. С общините Комисията взаимодейства при утвърждаване на инвестиционните програми на В и К дружествата с оглед съгласуваността на тези програми с общинските планове за развитие и инвестиционните намерения на общините.

Комисията действа като медиатор между интересите на доставчиците и потребителите на В и К услуги и провежда нормативно изискваните обществени обсъждания при вземане на решения.

Оценката е, че взаимодействието като цяло е на добро ниво.

Изводи

Оценка на персонала

- Квалификацията на служителите в ДКЕВР е висока и е адекватна за изпълнение на функциите в областта на водното регулиране.

- Броят на служителите, изпълняващи задачи във В и К отрасъла, се оценява като достатъчен за изпълнение на всички възложени функции в отрасъла.

- Съществува тенденция към текучество на персонала и намаляване на специалистите В и К инженери. Налице е институционална потребност от развитие на модерна система за управление на човешките ресурси, която, наред с останалото, да отчита и противодейства на рисковете в тази сфера.

Вътрешна организация на работата и материално-техническа осигуреност

- ДКЕВР е приела и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто управление.

- Материално-техническата и информационната осигуреност е на много добро равнище. Създадени са всички необходими предпоставки за изпълнение на функциите, включително съвременно хардуерно и софтуерно оборудване, както и компютризирани системи за управление на различни процеси (счетоводно, правно-информационно, деловодство и административно обслужване).

- Наблюдават се слабости във връзка с предоставяне на публична информация чрез интернет страницата на Комисията, които сочат недостатъчен капацитет или недостатъчно добра вътрешна организация на информационните потоци между специализираната администрация и звеното в общата администрация, натоварено да поддържа и да актуализира страницата на Комисията в интернет в техническо отношение.

Взаимодействие с други институции

- Комисията работи с редица институции във връзка с планирането и провеждането на ценовата политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на ценова политика, с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигане на целите за опазване на околната среда. Оценката е, че взаимодействието като цяло е на добро ниво.

- Наред с това ДКЕВР действа като медиатор между интересите на държавата, доставчиците и потребителите на В и К услуги, изпълнява нормативно изискваните обществени обсъждания при вземане на решения и осъществява постоянен диалог със заинтересуваните страни и с медиите.

Обобщение: Извършеният анализ на капацитета на ДКЕВР от гледна точка на функциите, които са й възложени, и на ресурсите (човешки и организационни), с които разполага, показва, че като цяло институционалният капацитет на Комисията е на задоволително равнище и й позволява да изпълнява възложените функции и задачи във връзка с регулиране на цените и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Силните страни на този капацитет са най-вече висококвалифицираните специалисти в отрасъл „В и К“, добрата материално-техническа осигуреност, адекватните организационна структура и вътрешни правила и процедури за работните процеси. Слабите страни и проблемите са свързани основно с текучество на персонала и с недостиг на квалифицирани В и К инженери на пазара на труда; необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на текущата квалификация на персонала чрез изграждането и развитието на модерна система за управление на човешките ресурси, която да отчита и противодейства и на всички рискове във връзка с управлението на персонала.

6.2.8. Министерство на здравеопазването

Функции

Основните функции на Министерството на здравеопазването във връзка с управлението на водите са описани в Закона за водите и те са свързани главно с качеството на водите за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води.

Най-общо функциите на министъра на здравеопазването са да: – издава или участва съвместно с други компетентни министри в издаване на наредби за поддържане на количеството и необходимото качество на водите; – разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, по ред, определен в Наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели; – контролира качеството и ръководи мониторинга на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво; – издава сертификати и балнеологични оценки за минерални води; – съгласува санитарно-охранителните зони на водовземни съоръжения за минерални води, на водовземни съоръжения, разположени в границите на националните паркове, на комплексните и значими язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите разработва Национален план за действие за подобряване качеството на водите за питейно-битови цели.

Чрез новосъздадените регионални здравни инспекции (бивши регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве) министърът на здравеопазването изпълнява функциите, които са описани по-долу в частта за инспекциите.

В Закона за здравето също са описани функции във връзка с качеството на питейните води. В редица подзаконови нормативни актове са конкретизирани допълнително редът за изпълнение на тези функции – Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88/2000 г.), Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) и други.

Съгласно изискванията на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление 256/28.10.2009 г., функциите във връзка с качеството на водите са възложени на Дирекция „Обществено здраве“, по-конкретно отдел „Държавен здравен контрол“, сектор „Здравен контрол върху нехранителни обекти и стоки“ (КНОС). Секторът разработва и съгласува проекти на нормативни актове за факторите на жизнената среда; организира и ръководи мониторинговите системи по питейните води и водите за къпане; участва в изготвянето на предложение за определяне на районите в страната с повишен здравен риск от въздействието на факторите на жизнената среда; предлага и ръководи изпълнението на програми за организиране на контролни изследвания и прегледи и провеждането на дейности, свързани с опазване, укрепване и възстановяване здравето на гражданите, които живеят в районите с повишен здравен риск; участва в проверки и в разглеждането на предложения и сигнали, свързани с държавния здравен контрол; изготвя и предоставя на Европейската комисия доклади с резултати от проведен контрол и мониторинг върху качествата на водите за къпане и за питейно-битови цели, в изпълнение на правото на Европейския съюз.

При изпълнение на функциите за водите МЗ взаимодейства основно с МОСВ, ИАОС, МРРБ, с В и К дружествата.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

С преки функции във връзка с качеството на водите в Министерството на здравеопазването са трима специалисти. Според интервюираните представители „тези специалисти не са достатъчни като административен капацитет, защото се занимават не само с водите – паралелно са натоварени с много други дейности, т.е. на национално ниво се чувства затруднение“.

Специфично за Министерството на здравеопазването е, че (за разлика напр. от МОСВ) няма изпълнителна агенция. Поради това, наред със стратегическо управление, разработване на проекти на нормативни актове и докладване пред ЕК за резултатите от мониторинга по Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и Директива 76/160/ЕЕС относно качеството на водите за къпане, съответните трима експерти са ангажирани и с оперативно управление. Следва да се отбележи, че единият от тези трима специалисти е началник на сектора и естествено той има и допълнителни административни функции. В щатното разписание е имало вакантни бройки, но те са съкратени в процеса на съкращенията в държавната администрация. В редки случаи се използва помощта на трима специалисти по водите в Националния център за опазване на общественото здраве, които административно не са подчинени на МЗ и се привличат основно за работа по конкретни казуси, свързани с изследователска дейност.

Квалификацията на експертите в областта на питейните води в МЗ е на високо равнище. Всички са с висше медицинско образование и с допълнителна квалификация по хигиена. Имат и богат практически опит. При нужда те оказват методическа подкрепа и предоставят обучение на регионалните инспекции.

Във връзка с недостига на кадри и съкращение на щата беше отбелязано, че „Европейският съюз е силно бюрократизирана структура. Това трябва да се осъзнае много ясно от правителствата, всяко от които започва със съкращаване на администрацията. Изпълнението на функции само по задълженията на страната пред ЕК по прилагане на законодателството – докладване, предоставяне на информация, изготвяне на нормативни документи – изисква значителен човешки ресурс. Няма как да бъде по друг начин.“ Например като страна – членка на Европейския съюз, Република България за първи път е задължена да подготви и представи доклад за резултатите от провеждания мониторинг през 2007 г. на качеството на водата за пиене, подавана в големите зони на водоснабдяване (зони, в които се разпределят водни обеми над 1000 куб. м. за 24 ч. и/или постоянно живеещото население, свързано към водоснабдителната система, е над 5000 човека). За първи път от Европейската комисия е поискано да се представи и още един доклад с данни за малките зони на водоснабдяване за едногодишен период, като по решение на дирекция „ДЗК“ за малките зони като отчетен период е избрана 2008 г. Докладите съдържат подробни данни за големите зони на водоснабдяване и по-обобщени за малките зони на водоснабдяване по отношение количеството на разпределяната в зоните вода, броя на постоянно живеещото население в тях, извършените анализи на водата, броя на несъответстващите анализи по зони и показатели, причините и предприетите мерки за отстраняване на несъответствията, зоните и показателите, по които извършеният мониторинг по честота и обем не отговаря на изискванията на Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначени за консумация от човека и Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В контекста на горната илюстрация на задължения е необходимо намаляването на числеността на персонала да се обвързва с количеството и сложността на възложените функции.

Професионално развитие на персонала

По отношение на развитието на персонала може да се обобщи, че МЗ изпълнява всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е детайлно запознат. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с Постановление 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни лични оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители в администрацията и заповеди за повишаване в ранг.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите в МЗ се управляват от Дирекция „Управление на човешките ресурси“. Дирекцията изготвя общ годишен план за общо и за специализирано обучение на служителите и осъществява процеса на оценяване на държавните служители. Повишаването на квалификацията на служителите се извършва съобразно потребностите, идентифицирани по време на атестационния процес. За съжаление, поради недостиг на бюджетни средства за обучение, тази дейност е чувствително редуцирана и на практика до голяма степен обезсмисля изготвените годишни планове.

Що се отнася до обучението на специалистите по водите в МЗ, оценката е, че МЗ търси други форми на обучение и текущото им обучение се извършва в хода на работата основно по международни проекти и чрез работните групи и комитети на равнище ЕС, които се оценяват от интервюираните като изключително полезни.

Към края на 2010 г. е в напреднал етап на изпълнение проект по програма МАТРА на холандското правителство „Укрепване на капацитета на Министерството на здравеопазването за докладване на резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейната вода пред Европейската комисия“. Главната цел на проекта е да се подпомогнат компетентните органи – Министерството на здравеопазването и неговите териториални органи, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, както и водоснабдителните дружества при прилагането на Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначена за консумация от човека, по отношение качеството на изготвените мониторингови програми, събирането, анализирането и представянето на данните от провеждания мониторинг във вида, под който тези данни трябва да се докладват на Европейската комисия. Проведен е национален семинар с участие на представители от всички регионални здравни инспекции и големите водоснабдителни дружества в страната за запознаване и първоначално обучение за работа с изготвената по проекта програма. В семинара са участвали и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Българската асоциация по водите и Националния център по опазване на общественото здраве. Провежда се и специализирано регионално обучение за регионалните здравни инспекции и В и К за работа с програмата.

Друг проект, по който през 2010 г. са обучавани експертите от МЗ и от регионалните структури, е „Подпомагане на аналитичния капацитет на компетентните органи в България, отговорни за изпълнение на Директива 98/83/ЕО относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека“. Определени са специалистите от лабораторните дирекции в регионалните инспекции, които участват в предвиденото по проекта обучение във водещи холандски лаборатории за изследване на води.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

МЗ е приело и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто управление.

На първо място, Устройственият правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление 256/28.10.2009 г., урежда вътрешната управленска и организационна структура и регламентира функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им. Основните аспекти, които са подробно регулирани в този правилник, са: – Функции на структурните звена

– Правила за професионална етика

– Вземане на решения, организация на работата, работно време, пропускателен режим

– Деловодна дейност, вкл. документооборот, архивиране и съхраняване на документите

– Водене на публични регистри

– Проучване на преписки и жалби – ред и срокове

– Възнаграждения, работна заплата и допълнително материално стимулиране

– Вътрешен одит и финансов контрол

– Длъжностни характеристики за всяка позиция от щатното разписание.

Други вътрешни документи, които допринасят за изпълнението на функциите, са: – Вътрешни правила за работа на администрацията

– Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове

– Вътрешни правила за противодействие на корупционни прояви

– Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). С тях е определена последователността на действията във връзка с възлагането на обществени поръчки, сроковете и отговорностите на длъжностните лица

– Правила за деловодната дейност

– Правила за достъп до обществена информация

– Харта на клиента

Установени са ясни правила за вертикална комуникация между МЗ и регионалните здравни инспекции (бившите РИОКОЗ), като специалистите по водите от министерството имат установени много добри работни отношения с териториалните структури в цялата страна.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Техническата и информационната обезпеченост в Министерството на здравеопазването е на много добро равнище. Компютърната техника включва принтери, монитори, настолни и преносими компютри, UPS-и, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършено е въвеждане, настройка и поддържане на Blackberry услугата, която е интегрирана с корпоративната система за електронни съобщения. Инсталиран и конфигуриран е актуален софтуер за защитна стена на антивирусна система за повишаване ефективността и надеждността на антиспам и антивирусната защита. Извършва се редовна поддръжка, профилактика и актуализиране на активното и пасивното оборудване, хардуерно и софтуерно обновяване на сървърните машини и на операционни системи и приложения на персоналните компютри. Регулярно се архивират данни.

Всеки служител разполага с персонален компютър, персонален мрежов акаунт и с електронна поща.

Във връзка с мониторинга на качеството на питейните води министерството приключва изграждането на информационната система за питейните води, включително специализиран софтуер, което ще подобри значително изпълнението на функциите и ще облекчи докладването пред ЕК.

МЗ поддържа интернет страница, която се актуализира редовно. Информация за водите обаче липсва. Не са представени например доклади и оценки на качеството на питейните води.

Взаимодействие и координация с други институции

Министерството на здравеопазването и по-специално Дирекция „Обществено здраве“ имат дългогодишно добро сътрудничество с МОСВ и с ИАОС. Експертите от сектор КНОС в отдел „Национален здравен контрол“ на МЗ участват в изготвяне на издаваните от ИАОС годишни национални доклади за състоянието на околната среда, като отговарят за частта „Вода и здраве“.

Като основен проблем на взаимодействието с МРРБ се идентифицира недостатъчната съвместна дейност между двете министерства в областта на политиката по отношение на питейните води и в частност на тяхното качество. Според интервюираните „за МРРБ приоритетни изглеждат управлението и икономическите аспекти от дейността на В и К дружествата, на които то е принципал, а не толкова качеството на питейните води.“ Например МЗ не е издало на В и К фирма нито едно разрешение за „разрешаване на отклонения от изискванията за качество на питейната вода“ не поради това, че е нямало искания, а защото съответните В и К дружества не са предлагали и не са поемали никакви инвестиционни ангажименти за отстраняване на тези отклонения в рамките на няколко години. Съгласно чл. 11, ал. 5, т. 6 от Наредба № 9 за качество на водата, предназначена за питейно-битови нужди, за такова разрешение (наред с други изисквания) В и К дружествата следва да представят план за действията, предвидени за отстраняване на отклонението, график за работата, планирани проверки и финансови разчети за разходите. Дружествата не правят това и по тази причина МЗ не е издало нито едно разрешително за ползване на такава вода. Наличието на питейна вода с отклонения от изискванията за качество плюс (основателното) неиздаване на разрешителни се очертават като сериозен проблем за България в европейски план в близките 2 – 3 години. Необходим е по-интензивен диалог и съвместна дейност между МЗ и МРРБ за осигуряване на качеството на питейните води, вкл. взаимодействие на регионално ниво и при изготвяне на инвестиционните програми на дружествата.

Сътрудничеството с В и К дружествата е на задоволително ниво. Министерството на здравеопазването включва техни представители в различни видове обучения във връзка с питейните води, последното от които е било за въвеждането на информационната система за питейни води. МЗ обаче няма механизъм за оказване на натиск върху В и К дружествата за включване в инвестиционните програми на проекти за отстраняване на отклоненията в качеството на питейна вода.

За преодоляване на проблема с неизпълнение на инвестиционни дейности за отстраняване на отклонения в качеството на питейната вода от страна на В и К дружествата МЗ би могло да установи контакти и сътрудничество не само с МРРБ, но и с ДКЕВР, която като регулатор на качеството на В и К услугите има законови механизми за въздействие в тази посока.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение броят на персонала за водите не е достатъчен за извършване на възложените функции на това ключово министерство. Необходим е поне още един специалист с висше медицинско образование и с опит в областта на водите в сектор КНОС в отдел „Национален здравен контрол“.

• В качествено отношение образователната и квалификационната структура на персонала в областта на водите в МЗ съответства на изпълняваните задачи и е на високо равнище.

• Текущото повишаване на квалификацията и професионалното развитие на служителите, занимаващи се с качеството на питейните води и водите за къпане, се оценява като много добро. Създадени са възможности за работа по международни програми и проекти в областта на водите, по които чрез различни форми (семинари, работни групи, комитети, симпозиуми) се придобива значителен опит на европейско равнище.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Министерството на здравеопазването е приело редица вътрешни правила, методики и процедури за управление на персонала и на работните процеси, което е организационна предпоставка за добро изпълнение на съответните функции и задачи в управлението на водния сектор.

• Материално-техническата и информационната обезпеченост на персонала за водите в МЗ е много добра.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието с други институции с функции за водите се характеризира както с добри практики, така и с известни затруднения, които произтичат от недостатъци в нормативната уредба или липса на междуведомствена регламентация.

• Необходим е по-интензивен диалог и съвместна дейност между МЗ и МРРБ по отношение осигуряване качеството на питейните води, вкл. при изготвяне на инвестиционните програми на В и К дружествата. За целта е препоръчително двете министерства да регламентират под някаква форма съвместна работа на съответните звена в техните структури. За преодоляване на проблема с неизпълнение на инвестиционни дейности за отстраняване на отклонения в качеството на питейната вода от страна на В и К дружествата МЗ би могло да установи контакти и сътрудничество не само с МРРБ, но и с ДКЕВР, която като регулатор на качеството на В и К услугите има законови механизми за въздействие по отношение на качеството на В и К услугите.

Обобщение: Институционалният капацитет на МЗ е на много добро равнище, което му позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече: адекватната образователна и квалификационна структура на (макар и малоброен) персонал, притежаващ много добра професионална подготовка, опит и мотивация; добрата вътрешна организация и ефективна работа в екип на експертите, пряко заети с функции по управление на водите; оптималната материално-техническа осигуреност и колегиалното взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на МЗ, са свързани преди всичко с малкия брой на експертите, които са пряко ангажирани с изпълнението на функциите на министерството, изискващ значителна интензификация на тяхната работа. Идентифицира се също потребност от по-интензивен диалог и съвместна дейност между МЗ и МРРБ по отношение инвестиции на В и К дружествата за повишаване качеството на питейните води като един от приоритетите в развитието на водния сектор.

6.2.9. Регионални здравни инспекции

С промени в Закона за здравето (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) се създават Регионални здравни инспекции, които осъществяват и организират държавната здравна политика на териториите на областите в България.

Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място, административен център на областта, и се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.

С Постановление № 1 от 6 януари 2011 г. (обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.) новите регионални здравни инспекции обединяват бившите регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), като дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на преобразуваните структури се поемат от съответните регионални здравни инспекции.

Долният анализ е концентриран върху бившите регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), които осъществяваха функциите във връзка с водите към момента на изследването (ноември 2010 г.). Прегледът на нормативната уредба за структурата и функциите на РЗИ показва, че няма различия във функциите по отношение на водите и анализът на капацитета би могъл да се счита релевантен и към тях. В структурно отношение броят и териториалният обхват на РЗИ е еднакъв с този на бившите РИОКОЗ (28). Съгласно Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 18.01.2011 г.) в РЗИ отново съществува Дирекция „Здравен контрол“, която осъществява функциите, свързани с качеството на питейните води, водите за къпане и минералните води. По-съществено различие е намаляване на броя на РЗИ, в които има дирекции „Лабораторни изследвания“, като само в 13 от всички РЗИ се създават такива дирекции. Запазва се броят на инспекциите, оборудвани с апаратура за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения, вкл. извършване на радиологичен анализ на водите – Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе.

В новосъздадените Регионални здравни инспекции общият брой на персонала е 3378 души. Персоналът в дирекция „Здравен контрол“ се запазва относително еднакъв (1161 в РЗИ срещу 1081 в бившите РИОКОЗ). Почти два пъти обаче е намален персоналът в дирекции „Лабораторни изследвания“ – от 610 в бившите РИОКОЗ на 342 в РЗИ. Все още не може да се оцени как това намаление ще се отрази на количеството и качеството на извършваните проби.

Бившите Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) са създадени с Постановление № 351 на МС от 17.12.2004 г. за преобразуване на хигиенно-епидемиологичните инспекции в регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2005 г., в сила от 1.02.2005 г., изм., бр. 22 от 14.03.2006 г.). Териториалният обхват на РИОКОЗ следваше областното административно деление – 28 РИОКОЗ със седалище населеното място – административен център на областта. Контролът върху дейността им се осъществяваше от министъра на здравеопазването.

Функциите на РИОКОЗ в областта на водите са изброени в чл. 155а от Закона за водите и включват най-общо три основни направления: • Мониторинг (вземане на проби и лабораторен анализ) на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели, и водите за къпане – във всички населени места в страната при крайния консуматор, както и на сурова вода от водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, вода на различни етапи на обработката и доставянето й към крайния консуматор, вода от самостоятелно водоснабдени обекти, от местни водоизточници, от зоните за къпане и др.; • Контрол (проверки и обследвания) на санитарно-хигиенното състояние на обектите и съоръженията за централно питейно-битово водоснабдяване – водоизточници, водовземни съоръжения, санитарно-охранителни зони, пречиствателни станции за питейни води, хлораторни и други станции за дезинфекция на водата, резервоари, самостоятелно водоснабдени обекти, на зоните за къпане, плажовете и др.; • Предприемане на административно-наказателни (предписания, актове, наказателни постановления, заповеди за спиране, имуществени санкции и т.н.) и други мерки при установяване на несъответствия в качеството на питейната вода и нарушения на санитарно-хигиенните изисквания.

Основните приложими подзаконови нормативни актове във връзка с разглежданите функции са Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88/2000 г.), Наредба № 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.).

В съответствие с Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве функциите във връзка с мониторинга и контрола на качеството на водите в бившите РИОКОЗ се изпълняваха от отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки“ (КНОС) в Дирекция „Здравен контрол“ и от Дирекция „Лабораторни изследвания“. Следва да се отбележи, че тези дирекции имат и редица други функции.

В изпълнение на своите функции инспекции­те взаимодействат със структурните на МОСВ (ИАОС, РИОСВ, Басейнови дирекции), с В и К дружествата, с МРРБ, както и с други органи на централната и на местната власт на съответната територия.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Трудно е да се даде количествена характеристика на персонала, натоварен с функции за мониторинг и контрол на водите за питейно-битови цели, водите за къпане и минералните води, тъй като служители, които изпълняват функциите, предмет на настоящия анализ, изпълняват и редица други функции. Това се отнася в най-голяма степен за служителите в Дирекции „Лабораторни изследвания“ в структурата на РИОКОЗ.

Съгласно Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве общата численост на персонала в 28-те РИОКОЗ е 3333 души, от които 1081 в Дирекции „Здравен контрол“ и 610 в Дирекции „Лабораторни изследвания“. Средно това прави между 13 – 20 % от персонала на РИОКОЗ.

По данни от Регистъра на административните структури към 25.11.2010 г. броят на незаетите длъжности в системата на РИОКОЗ е 357 души, или 11 %. Подобен е и процентът в звената с функции за водите. По оценка на интервюираните експерти от РИОКОЗ наличният персонал е достатъчен за изпълнение на функциите в големите области, а в по-малките области персоналът е недостатъчен и съществуват трудности при намиране на специалисти поради липса на достатъчно квалифицирани кадри на местния пазар на труда. Ограниченият ресурс на по-малките инспекции се проявява най-вече при отсъствие на служители поради отпуск, болест и продължителни курсове, което води до затруднение в работата, особено при единични длъжности без заместници, което допълнително затруднява изпълнението на задачите.

Оценката към момента на изследването е, че персоналът е достатъчен, що се отнася до изпълнение на възложените функции. Проблеми с натовареността и количеството на наличния персонал обаче възникват във връзка с мониторинга, който трябва да провеждат В и К дружествата. Водоснабдителните организации, в качеството им на структури, осъществяващи дейността по водоснабдяване за питейно-битови цели, са изцяло отговорни за изпълнението на изискванията на законодателството за питейните води, включително и провеждане на мониторинг на качеството на питейната вода в пълния му обем. Те обаче масово не изпълняват своите задължения по причини от субективен и обективен характер, в т. ч. недостатъчните капацитетни възможности на лаборатории на В и К дружествата. Това води до допълнителна натовареност на лабораториите в инспекциите, което съответно е свързано с потребност от човешки ресурс.

Показател за това доколко персоналът е достатъчен е броят изготвени проби и анализи. По данни от годишния доклад „Вода и здраве“ на МЗ за 2009 г., независимо от огромното количество проби (18 096 по постоянния мониторинг и 3143 проби по периодичния мониторинг през 2009 г.), при изготвяне на обобщените доклади в МЗ се очертава проблемът с недостатъчен по обем и честота мониторинг по редица показатели, включени в периодичния мониторинг, най-вече свързаните с евентуално органично замърсяване на водата (пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, 1,2 дихлоретан, бензен, бензапирен, тетрахлоретан, трихалометани, бромати, общ органичен въглерод), живак и тритий. Това се дължи на недостатъчни капацитетни възможности на лабораториите на В и К и на регионалните инспекции. За частично преодоляване на този проблем през 2008 г. по настояване на дирекция „Обществено здраве“ в МЗ са осигурени около 800 000 лв. от бюджета на МЗ, с които е закупено и доставено лабораторно оборудване за изследване на води за нуждите на лабораторните дирекции „Лабораторни изследвания“. Въпреки това проблемът не е преодолян напълно. В същото време персоналът не е увеличен.

Квалификацията на служителите (според споделените при проучването самооценки) е на необходимото равнище и съответства на изпълняваните функции. Кадрите са основно с висше медицинско образование и с бакалавърско медицинско образование от медицински колежи. В инспекциите работят и специалисти с висше немедицинско образование (еколози, химици, В и К инженери и др.). Те се занимават основно с превантивен контрол – проектиране на обекти, устройствени планове и др., но помагат на здравните инспектори при контрола на водоснабдителните обекти. Съотношението между висшисти и специализиран персонал с бакалавърско образование е относително балансирано. Персоналът има сериозни знания и умения, тъй като всички (както лекари, така и здравни инспектори с образователна степен бакалавър) имат придобита специалност по комунална хигиена, която задължително включва и модул „Хигиена на водите“ – с познания запринципите при пробонабиране от различни среди, възможностите на съвременните физични, химични и микробиологични методи за анализ на факторите на жизнената среда и оценка на валидността и представянето на получени резултати, основните етапи за оценка на здравния риск, респ. преценка на качеството и пълнотата на наличната информация за реализация на всеки от тях, начините за комуникация с населението и т.н.

Във всяка инспекция има и персонално определен ресорен специалист в областта на питейните води. Според интервюираните „там, където поради недостиг на кадри изпитват затруднения, свързани с ресорен специалист със съответно допълнително образование, компенсират липсата с кадри от бакалавърския състав, в който има много специалисти с дългогодишен опит“.

В по-голямата част от здравните инспекции има назначени специалисти за взимане на проби. Там, където няма, това се извършва от здравни инспектори, които са специално обучени за това.

Данните и наблюденията за другите структурни характеристики на персонала показват, че делът на жените е много висок (средно 91 % в посетените инспекции). Този дял следва общата тенденция към нарастване на дела на жените в държавната администрация, като в тази структура обаче той е много висок. Всички интервюирани посочиха ниското заплащане на служителите като фактор за намаляване на броя на мъжете специалисти с висше медицинско образование.

Делът на по-младите специалисти под 40 години е незадоволителен (средно 22 % в посетените инспекции), като делът на служителите над 40-годишна възраст расте.

Потребностите от допълнителен персонал се свързват не толкова с количествени, а с квалификационни характеристики – привличане на лекари и на специалисти химици и микробиолози за работа със специализирана апаратура, както и на юристи във връзка с делата по издадени наказателни постановления.

Професионално развитие на персонала

По отношение на развитието на персонала може да се обобщи, че се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е детайлно запознат. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с Постановление № 105 от 2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни лични оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се организират и координират от главния секретар на съответната инспекция в зависимост от потребностите, идентифицирани в атестационния процес.

Текущото повишаване на квалификацията на персонала се извършва основно по две направления.

На първо място, Министерството на здравеопазването ежегодно организира обучителни курсове и семинари за питейни води. Организират се и други форми за усъвършенстване на уменията, като работни групи, срещи, конференции, национални съвещания, на които се обсъждат теми по прилагане на законодателството за питейните води и водите за къпане и се разискват актуални аспекти по темите, свързвани с водите. Немалка роля за повишаване на текущата квалификация има работата по международни проекти. Така например, Министерството приключва изграждането на информационната система за питейните води по проект по програма МАТРА на холандското правителство „Укрепване на капацитета на Министерство на здравеопазването за докладване на резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейната вода пред Европейската комисия“. Главната цел на проекта е да се подпомогнат компетентните органи – Министерство на здравеопазването (МЗ) и неговите териториални органи, както и водоснабдителните дружества, при прилагането на Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначена за консумация от човека, по отношение качеството на изготвените мониторингови програми, събирането, анализирането и представянето на данните от провеждания мониторинг във вида, под който тези данни трябва да се докладват на Европейската комисия (ЕК). Проведени са национални семинари с участие на представители от всички регионални инспекции и големите водоснабдителни дружества в страната, както и специализирано регионално обучение за три пилотни РИОКОЗ и В и К. Към момента на настоящото проучване се провежда централизирано обучение в МЗ за работа със софтуерната система.

Друг проект, по който са обучавани експертите от МЗ и от регионалните структури, е „Подпомагане на аналитичния капацитет на компетентните органи в България, отговорни за изпълнение на Директива 98/83/ЕО относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека“. Определени са специалистите от лабораторните отдели, които участват в предвиденото по проекта обучение във водещи холандски лаборатории за изследване на води.

На второ място, традиционно основна роля за обучението на служителите има Националният център за опазване на общественото здраве. Центърът изпраща до всички структури в системата на МЗ, вкл. бившите РИОКОЗ, годишната си програма за обучения. РИОКОЗ правят съответно годишни заявки след консултации и заявки от всички дирекции. За съжаление събраните данни, включително от проведените интервюта, показват, че тези заявки не се изпълняват, единствено по причина на финансов недостиг. Всички интервюирани посочиха липсата на средства като единствена причина за незадоволителното равнище на дейности по повишаване на квалификацията. Независимо, че ръководителите разрешават на служителите да посещават такива курсове, те не им предоставят необходимите командировъчни средства и може да се каже, че на практика служителите сами финансират част от дейностите по повишаване на квалификацията си. Затрудненията произтичат от недостатъчния бюджет за обучения, който е значително по-малък от законово дефинираните до 2 на сто от планираните средства за работна заплата. Това е обяснимо, като се има предвид например, че по данни от Националния доклад за състоянието на администрацията за 2009 г. само една четвърт от целево предвидените средства за специализирано обучение за 2009 г. са реално преведени по бюджетите на администрациите.

Някои от темите на проведени обучения са: • Качество на питейните води; • Микробиологично изследване на питейни бутилирани води – мембранна филтрация; • Методи за откриване и преброяване на E.coli и ентерококи във води за къпане; • Вземане на проби води, предназначени за микробиологично изследване.

Идентифицираните потребности за тематични области на обучение са свързани със строго специализирани обучения. Липсват обучения например за химици, включително при промяна в стандартите за изпитания на дадена апаратура. Може да се помисли в посока на обединяване на програмите за обучение на МОСВ и МЗ за съвместни обучения на специалистите от лабораториите в структурите на двете министерства, като по този начин ще се поделят и необходимите финансови средства.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Регионалните структури на МЗ имат десетилетен опит в проследяване на качеството на питейната вода. Мониторингът и контролът на питейната вода е в правомощията на инспекциите от дълги години, още преди преструктурирането на ХЕИ в РИОКОЗ и на РИОКОЗ в РЗИ. Поради това в бившите РИОКОЗ има изградена добре работеща вътрешна организация на дейностите във връзка с изпълнението на тези функции. Създадена е добра организация, както и информационна система за събиране, обработка и анализиране на резултатите от провеждания от водоснабдителните дружества и от инспекциите мониторинг на качеството на питейната вода и за изготвяне на периодичните доклади до МЗ и съответно обобщените доклади до ЕК.

Дейностите във връзка с водите в регионалните инспекции се организират въз основа на годишен план, разработен в съответствие с националните цели, приоритети и съобразно териториалната специфика на проблемите по опазване и контрол на общественото здраве. Годишният план за работа се изготвя по образец, утвърден със заповед на главния държавен здравен инспектор и се приема от него. В плана се включва обем на минималната дейност и всяка инспекция има своите количествени задачи във връзка с мониторинга. Тримесечно резултатите от дейността се отчитат в МЗ по определени показатели.

Материално-техническа и информационна осигуреност

По отношение на апаратурата за мониторинг на водите дирекциите „Лабораторни изследвания“ във всички бивши РИОКОЗ са сертифицирани органи за контрол тип А. Лабораториите в седем големи РИОКОЗ са сертифицирани изпитателни лаборатории и са снабдени с ново модерно и много скъпо оборудване за извършване на лабораторните анализи на взетите проби. В тях се извършват изследвания и по-сложните химични анализи, докато в останалите 21 от бившите РИОКОЗ – изследванията и анализите на по-рутинните показатели. Пет регионални инспекции (както и Националният център по радиобиология и радиационна защита) са оборудвани с апаратура за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения, вкл. извършване на радиологичен анализ на водите – Бургас, Варна, Враца, Пловдив и Русе. Те покриват и обслужват всички здравни инспекции в страната и тези им функции се запазват и в новите РЗИ.

Материално-техническата и информационната обезпеченост за изпълнение на дейностите (според интервюираните) като цяло обаче е на незадоволително равнище. Основните проблемни области са: - Недостиг на компютри и софтуер в повечето инспекции. Липсата на достатъчно компютри логично води и до ограничен достъп до интернет.

- В рамките на проект „Укрепване на капацитета на Министерство на здравеопазването за докладване на резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейната вода пред Европейската комисия“ е изготвен специализиран софтуер за въвеждане на данните и изготвянето на докладите, но не е осигурен необходимият хардуер.

- Липсват високопроходими транспортни средства за извършване на пробовземане от водоизточниците на питейна вода, повечето от които се намират в отдалечени и труднодостъпни райони. Обичайна практика е съответните В и К дружества да оказват съдействие чрез осигуряване на транспорт.

- Идентифицираните по време на проучването проблеми, свързани с лабораторното оборудване, са основно в две насоки: o (1) недостатъчно средства за калибриране и ежегодна профилактика на това оборудване – дейности, изискващи специфична експертиза и значителни средства; в същото време, отлагането на дейността по калибриране и профилактика може да доведе до повреди на тези изключително скъпи машини; o (2) недостатъчно оборудване в лабораториите – „необходимо е допълнително оборудване и техническо насищане на лабораториите в РИОКОЗ, за да се стигне средно европейско ниво в това отношение и да се подобри контролът върху качеството на питейните води“.

Взаимодействие и координация с други институции

В периода на съществуването си регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с другите държавни контролни органи на територията на съответната област, с органите на местно самоуправление, както и с обществените организации и медиите на територията на областта.

По данни от дълбочинните интервюта взаимодействието с останалите институции с функции в областта на водите е на много добро равнище. По-специално например: – РИОКОЗ предоставя на Басейновите дирекции за управление на водите към МОСВ периодично информация за извършения мониторинг и контрол на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на водите за къпане. В случаите, когато се установи отклонение в качеството на водата, използвана за питейно-битови цели, когато има основание да се предполага, че това се дължи на изменено състояние на водното тяло, от което се извършва водовземането, инспекциите уведомяват в 7-дневен срок Басейновите дирекции. Двете институции обменят данните от провеждания от тях мониторинг за качествата на питейната вода и съвместно изготвят обобщени годишни доклади за съответната територия.

– Като контролен орган регионалните инспекции работят във взаимодействие с В и К дружествата на територията на съответната област за изготвяне и изпълнение на съвместни програми за постоянен и периодичен мониторинг на питейните води на населените места и по регистрацията на централни водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Във всички изследвани инспекции оценката е, че успяват да решават въпросите и възникнали проблеми в работен порядък и нямат трудности при взаимодействието с дружествата.

– Съвместната работа с РИОСВ включва съвместни проверки по сигнали и оценката за това сътрудничество е, че „нямаме проблеми“.

Някои участници в проведените интервюта смятат, че „координацията на информационните потоци между отделните институции не е добра, което води до ненужни разходи на човешки и материални ресурси“. Няма практика на устойчив информационен обмен на данни между отделни системи, което води до нерационално използване на ресурсите, дублиране на данни, многократно въвеждане на аналогична информация и т.н.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение броят на персонала се оценява като оптимален за изпълнение на функциите. Идентифицирани бяха потребности, свързани с намирането на (подготвени) специалисти и недостиг на персонал в по-малките регионални инспекции.

• В качествено отношение инспекциите разполагат с образован и квалифициран персонал при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри и подходяща организационна структура. Образователната и квалификационната структура на персонала не предизвикват загриженост в краткосрочна перспектива. Все пак предвид ниското заплащане се наблюдава намаляване на дела на лекарите за сметка на специалистите с бакалавърско медицинско образование. Препоръчително е разработване и провеждане на активна политика за привличане на млади хора с висше медицинско образование (предвид неблагоприятната възрастова структура на персонала).

• Съществуващата система за повишаване на квалификацията на служителите в структурата на Министерството на здравеопазването е добра и е съобразена с потребностите, включително във връзка със задълженията на страната по отношение на докладването на качеството на питейните води пред ЕК. Във връзка с повишаване на квалификацията на персонала регионалните инспекции прилагат редица добри практики – поддържане на база данни за преминатото от персонала краткосрочно професионално обучение, вътрешно обучение и споделяне с персонала от страна на служителя, преминал през курс на обучение, обучение на новопостъпили от по-опитни служители и други.

• Основните предизвикателства по отношение на квалификацията са свързани с осигуряване на финансови средства за текущата професионална квалификация на персонала, тъй като именно недостигът на средства за покриване на разходите за обучение представлява проблем за по-пълно задоволяване на идентифицираните по време на атестационния процес потребности от обучение.

• Необходимо е МЗ и ръководствата на новосформираните регионални здравни инспекции да обърнат внимание на потребностите от строго специализирано обучение за специалисти (химици), работещи в лабораториите в териториалните структури на МЗ, в която област обучението се оценява като недостатъчно. МЗ следва да търси възможности за допълнително финансиране на тази дейност по линия на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, както и от други извънбюджетни източници. За целта може да се обединят усилията на МОСВ и МЗ за съвместни обучения на специалистите от лабораториите в структурите на двете министерства, като по този начин ще се поделят и необходимите финансови средства.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • В инспекциите е изградена добре работеща вътрешна организация на дейността и са приети редица вътрешни актове във връзка с изпълнението на функциите за контрол на качеството на водите за питейно-битови цели и водите за къпане.

• Материално-техническото осигуряване е на незадоволително равнище – повечето инспекции изпитват недостиг на компютри и софтуер за дейността, както и на транспортни средства за пробонабиране. По отношение на лабораторното оборудване оценката е, че с изключение на няколко големи инспекции, съществува необходимост (1) от допълнително оборудване с цел повишаване на качеството на контрола върху питейните води; (2) от средства за калибриране и ежегодна профилактика на лабораторното оборудване.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието с другите институции с функции по водите е добро. Като общ проблем е идентифицирана недобрата координация на информационните потоци между отделните институции, което води до неефективен разход на ресурси и снижава институционалния капацитет.

Обобщение: Институционалният капацитет на изследваните инспекции е на сравнително добро равнище, което им позволява да изпълняват своите функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече: добрата количествена осигуреност с персонал и основните му качествено-структурни характеристики (образователно ниво, квалификация, съотношение между ръководни и изпълнителски кадри), оптималната вътрешна организация на дейностите във връзка с изпълнението на функциите, както и доброто взаимодействие с повечето партниращи институции. Слабите страни и проблемите са свързани преди всичко със: ниското заплащане; недостига на специалисти с нужния профил на местния пазар на труда (в по-малките инспекции); незадоволителното материално-техническо осигуряване; недобрата координация на информационните потоци между отделните институции, което води до неефективен разход на човешки, материални и финансови ресурси.

6.2.10. Министерство на земеделието и храните

Функции

Основните функции на министъра на земеделието и храните по отношение на материята, предмет на настоящата стратегия, са определени в няколко закона.

Съгласно Закона за водите (ЗВ) министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места. Министърът на земеделието и храните издава Правилник за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, в който са описани специфичните изисквания към експлоатацията на малките язовири.

Съвместно с другите компетентни министри министърът на земеделието и храните участва в издаване на наредби за поддържане на количеството и необходимото качество на водите, по-специално – наредба за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, наредба за качеството на водите за обитаване от риби и черупкови организми, наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури, наредба за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.

Със Закона за сдруженията за напояване на министъра се възлагат допълнителни функции във връзка с управлението на хидромелиоративните системи и съоръжения. Съгласно този закон министърът на земеделието и храните упражнява правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията за напояване, одобрява ежегодно до 30 септември със заповед цени на услугата „водоподаване“ за следващата година; одобрява общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружението.

В Закона за рибарството и аквакултурите са определени функциите на министъра на земеделието и храните във връзка с управлението, наблюдението и контрола върху рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми и всички дейности в рибностопански води.

За подпомагане на министъра при изпълнение на възложените му функции към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) са създадени съответни структури: • В организационната структура на МЗХ през 2010 г. е създадена дирекция „Хидромелиорации“, след закриване (с ПМС № 95 от 18.05.2010 г.) на Изпълнителната агенция по хидромелиорация, която беше на подчинение на МЗХ. С промени в Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (изм., ДВ, бр. 52 от 9.07.2010 г.) са определени функциите на дирекцията.

• На регионално равнище всяка от 28-те областни дирекции „Земеделие“ на подчинение на Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения“ в МЗХ има функции във връзка с рехабилитация на напоителните системи и съоръжения и с дейности по напояване и отводняване.

• Голяма част от функциите съгласно ЗВ се извършват от трите държавни търговски дружества, чийто принципал е МЗХ – „Напоителни системи“ – ЕАД, „Хидромелиорации Севлиево“ – ЕАД, гр. Севлиево, и „Земинвест“ – ЕАД, гр. София. В капитала на трите еднолични акционерни дружества в момента на тяхното регистриране са включени всички хидромелиоративни обекти в страната, изградени с държавни средства, в това число съоръжения и системи за доставка на вода, както и съоръжения и системи за предпазване от вредното въздействие на водите – корекции на реки, предпазни диги, отводнителни системи.

• Дирекция „Управление на собствеността и държавно участие“ в МЗХ подпомага министъра при осъществяването на правомощията му съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала – в конкретния случай върху „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, и „Хидромелиорации Севлиево“ – ЕАД. • Към министъра на земеделието и храните е създадена Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), която изпълнява функциите по Закона за рибарството и аквакултурите.

В изпълнение на своите функции във връзка с управление на водите МЗХ взаимодейства най-вече с другите отговорни министерства (МОСВ, МИЕТ, МТИТС, МВР), със сдруженията за напояване, риболовните сдружения и браншови организации и други.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

В рамките на МЗХ с преки функции в управлението на водите е дирекция „Хидромелиорации“. Основните задължения на дирекцията са да подпомага министъра на земеделието и храните при упражняване на функциите му по Закона за водите и Закона за сдруженията за напояване.

Дирекцията организира, ръководи и контролира изпълнението на дейностите по: o напояване на земеделските земи; o развитие на хидромелиорациите, включително проектиране, изграждане, ремонт, реконструкция и поддържане на хидромелиоративния фонд, разработване на инвестиционни проекти и инвеститорски контрол върху обектите от хидромелиоративната структура с цел ефективно използване на водите за напояване, провеждане на технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на предварителни (прединвестиционни) проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите от хидромелиоративната инфраструктура; o разработване на националния водностопански план и съставяне на водните и водностопанските баланси на страната в частта им, свързана с напояването и отводняването; o поддържане на регистър на хидромелиоративния фонд.

Дирекцията участва в изготвянето на технико-икономически задания за изработване на договорните научноизследователски и приложни задачи и организира работата по сътрудничество и взаимодействие с научни институти и консултантски звена по обучение на кадрите в областта на хидромелиорациите.

Дирекцията упражнява дейности по контрол на сдруженията за напояване.

Щатното разписание на дирекция „Хидромелиорации“ за изпълнение на тези функции е 10 души. Всички щатни длъжности са заети. Дирекцията е една от 12-те дирекции в специализираната администрация и в нея работят 3 % от общия брой специализирана администрация в МЗХ. Този персонал се оценява като недостатъчен – „необходими са и е направена заявка за още 4 щатни бройки“.

Квалификацията на служителите в дирекцията е висока и съответства на специализираните функции, които изпълняват. Всички специалисти в дирекцията са с висше образование (9 инженери и 1 лекар).

В 20 от 28-те областни дирекции „Земеделие“ също има специалисти за управление на хидромелиорациите. В тях над 80 % са инженери, останалите са агрономи, като има и 2-ма със средно техническо образование. Квалификацията им е много добра – притежават дългогодишен опит и познават местните особености. В останалите 8 областни дирекции все още няма назначени такива специалисти.

Потребностите от допълнителен персонал както в дирекция „Хидромелиорации“, така и в областните дирекции „Земеделие“ се свързва с проблема липса на млади специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство. Необходимо е назначаване на такива специалисти за осигуряване на приемственост, така че по-старите служители да предадат опита си на по-младите преди пенсиониране.

Във връзка с дейността на „Напоителни системи“ – ЕАД, чийто принципал е министърът на земеделието и храните, дирекция „Управление на собствеността и държавно участие“ подпомага министъра при упражняване на функциите му. Дирекцията анализира финансово-икономическото състояние на търговските дружества и прави предложения до министъра във връзка с тяхното преструктуриране, приватизация, ликвидация или несъстоятелност; следи за изпълнението на възложените задачи от страна на органите на управление и контрол, като извършва проверки за изпълнението на поставените задачи и информира министъра за резултатите от проверките.

На базата на наличната информация не може да се определи със сигурност доколко е ефективна дейността на дирекцията, предвид изнесените в последната година данни за финансовото състояние и за злоупотреби при управление на „Напоителни системи“ – ЕАД. Тъй като решенията се вземат на политическо равнище, не е ясно доколко дирекцията е изпълнявала добре функциите си да анализира финансово-икономическото състояние на дружествата и да прави предложения до министъра във връзка с тяхното укрепване, преструктуриране или други мерки. Извършеният от Сметната палата одит на дейността на МЗХ за 2009 г. повдига въпроси относно ефективния контрол върху дейността на търговските дружества през предходните години.

Професионално развитие на персонала

В структурата на МЗХ има дирекция „Човешки ресурси“ в общата администрация, чрез която се осъществява политиката в тази област в МЗХ. Дирекцията има достатъчен капацитет за осъществяване на съвременна политика и стратегия по управлението на човешките ресурси в системата на министерството, основаваща се на прозрачна система за наемане и подбор; система за въвеждане на новопостъпили служители; система за оценка на трудовото изпълнение и развитие на кариерата; програми за обучение и професионална квалификация и проектиране на работните места.

Въз основа на проучването може да се обобщи, че МЗХ изпълнява нормативните изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила заорганизация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е детайлно запознат. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с Постановление № 105 от 2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни лични оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители в администрацията и заповеди за повишаване в ранг.

Според интервюираните експерти досега не е имало потребност от специализирано обучение и не са организирани такива на персонала с функции по хидромелиорации, тъй като те имат необходимата квалификация за заемане на съответните длъжности. Обучения се провеждат при промяна в нормативната уредба и по ЗУТ и по теми във връзка с проекти, финансирани със средства на ЕС.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

С приемането на новия Устройствен правилник на МЗХ (ПМС № 265 от 10.11.2009 г.) се оптимизира структурата и числеността на административните звена в министерството, прецизират се техните функционални характеристики и се избягват дублиращи функции. Функциите на административните звена са основно преразгледани, систематизирани и по-добре дефинирани. Устройственият правилник урежда както функциите, структурата и числеността, така и организацията на работата на министерството. Закрита е Изпълнителна агенция по хидромелиорация с цел оптимизиране на хидромелиоративните дейности.

Министерството е приело редица правила, които регламентират различни аспекти от организацията на работата, например: Правила за управление на човешките ресурси – подборът и назначаването на персонала се осъществява след провеждане на конкурс съобразно утвърдените образователни и квалификационни изисквания за съответната длъжност. Има утвърдени длъжностни характеристики с изисквания за знания, умения и опит за заеманата длъжност.

Правила за достъп до активите и информация – достъпът до всякакъв вид информация в електронен вид е подробно описан във Вътрешни правила за правата и задълженията на потребителите на компютърната и информационната среда в МЗХ, утвърдени от министъра на земеделието и храните.

Правила за документиране на всички операции и действия, свързани с дейността на организацията – с вътрешни правила са въведени процедури за архивиране, съхраняване, ред за достъп и ползване на създадените документи, както и политика по сигурността на информацията, включително физическия достъп до активи и информация. Процедурите за документиране на управленските и организационните процеси са регламентирани с Наредбата за документооборота.

Отделно и подробно са разписани съгласуваността и оперативността по дейности, които се отнасят до две или повече административни звена, като е определен редът за обща координация, субординация, взаимна информираност и контрол по изпълнението – нещо, което не се прави във всички анализирани институции.

Като слабост се отчита тежката бюрократична процедура при взаимодействие между звената вътре в министерството, което забавя реакциите при необходимост от спешни действия. Спецификата на работата на дирекция „Хидромелиорации“ е такава, че вземането на важни решения за сигурността на съоръженията, за инвестиции, за промяна на различни технологични процеси изискват вземане на бързи решения, а при тази схема на работа и процедура за вземане на решения нещата стават бавно и понякога взетото решение вече не е актуално. Например при аварийна ситуация, ако се налага решение за финансов разход, пренасочване на човешки и материални ресурси, то трябва да се съгласува със съответните дирекции, в които пък не се проявява разбиране поради неразбиране на спецификата на дейността. Например, „ако трябва да се отиде на обект с аварийна ситуация (язовир, дига, др.), заповед за командировка се получава най-рано след 2 – 3 дни, а това е спешна ситуация и този срок е неприемлив“.

Това до голяма степен се дължи на обща слабост в организационната структура на институциите в държавната администрация, по-специално изискванията на Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, съгласно която минималната численост, определена като условие за създаване на вътрешни звена, е изключително ниска. Това създава предпоставки за необосновано „стръмна“ организационна структура и бюрократизиране на системата, като резултатът е именно забавяне на реакциите при взаимоотношенията вътре в администрациите, тежки управленски и работни процеси, незадоволителна координация и понижена ефективност и ефикасност.

В този контекст решение би могло да се търси в промени във вътрешната организация, като например се определят въпроси, които се класифицират като спешни и следва да се ползват с приоритет, в случая – по отношение управление на хидромелиорациите.

По отношение на документите, свързани с упражняване на функциите на МЗХ по управление на хидромелиоративния фонд, министерството не е приело необходимите документи за осигуряване на ефективно и ефикасно управление на този фонд. През годините дейностите са били извършвани без наличие на ясна и целенасочена политика в тази област. МЗХ не е успяло да приеме Стратегия за управление и развитие на хидромелиоративния фонд. Липсата на такава стратегия се отразява неблагоприятно на планирането и на оперативната работа на служителите, занимаващи се с тези дейности. Последното преброяване на изградените и годни за напояване поливни площи в България е извършено през 1999 г. и получените данни са утвърдени с постановление на Министерския съвет от 20 юли 2000 г. Не е приета Методика за определяне на цените за водоползване за напояване, което до голяма степен затруднява дейностите и създава предпоставки за междуведомствени проблеми. В отчета на МЗХ за постигане на целите за 2009 г. се отчита също твърде незадоволително ниво на постигане на целите по отношение на дейности, свързани с предпазване от вредното въздействие на водите.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Техническата и информационната осигуреност в Министерството на земеделието и храните е на много добро равнище. Компютърната техника включва принтери, монитори, настолни и преносими компютри, UPS-и, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършва се редовна поддръжка, профилактика и актуализиране на активното и пасивното оборудване, хардуерно и софтуерно обновяване на сървърните машини и на операционни системи и приложения на персоналните компютри. Регулярно се архивират данни.

Компютърната осигуреност на служителите е на високо равнище. Всеки служител разполага с персонален компютър, персонален мрежов акаунт и с електронна поща. За дирекция „Хидромелиорации“ е необходим специализиран компютърен софтуер, какъвто обаче не е разработен. Би следвало да се изготвят необходимите характеристики и да се възложи разработка, като е възможно да се търсят източници на финансиране по линия на европейските фондове за повишаване на капацитета на МЗХ.

Министерството поддържа уебстраница. Като слабост може да се отбележи, че информацията за самото МЗХ и функциите на отделните структурни звена е оскъдна и не се актуализира. Например към 31.12.2010 г. не са представени функциите на дирекциите от специализираната администрация, нито Правилник за устройството и дейността на МЗХ. Информацията също не е актуализирана след създаване на дирекция „Хидромелиорации“ и дирекцията липсва в структурата на министерството. На интернет страницата продължава да стои информация за закритата с решение от юни 2010 г. Изпълнителна агенция по хидромелиорация като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и др.

Взаимодействие и координация с други институции

Взаимодействието с другите институции се оценява като добро. По време на проучването на място беше изразена препоръка за по-добро взаимодействие с МОСВ по отношение на поставяне на приоритетите за управление на хидромелиоративния фонд и неговото въздействие върху околната среда. Например в някои части на страната (Натура 2000, местообитания и др.) е необходима по-ефективна координация с цел определяне на приоритетите при изграждане и функциониране на хидромелиоративните съоръжения или друга свързана с управление на хидромелиорациите дейност.

Взаимодействието със сдруженията за напояване се оценява като добро, макар че се изказват резерви по отношение на Закона за сдруженията за напояване, който не стимулира развитието на сектора. „Законът трябва да се промени и да позволява сравнително лесно да се учредяват сдружения за напояване, като указва достатъчно ясни правила за работата им, които да допринасят за развитие на сектора. Сегашните правила са конструирани така, че не позволяват развитие на сектора.“

Изводи: Състояние и развитие на персонала • Квалификацията на персонала с функции в областта на хидромелиорациите в министерството е на високо равнище. Всички специалисти са с висше образование с подходящи специалности. Делът на младите служители под 40 години е нисък (под 30 %) и се наблюдава тенденция към застаряване на персонала, която се дължи отчасти на липса на млади кадри с подходяща квалификация.

• Потребностите от допълнителен персонал както в дирекция „Хидромелиорации“, така и в областните дирекции „Земеделие“ се свързва с проблема липса на млади специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство. Необходимо е назначаване на такива специалисти за осигуряване на приемственост, така че по-старите служители да предадат опита си на по-младите преди пенсиониране. В количествено отношение персоналът в дирекция „Хидромелиорации“ се оценява като недостатъчен, като се идентифицира потребност от (поне) още 4 щатни бройки.

• Като цяло МЗХ изпълнява нормативните изиск­вания във връзка с управлението на човешките ресурси. Повишаване на текущата квалификация на служителите, които се занимават с хидромелиорации, не е сред приоритетите в работата, което може да се отчете като недостатък. Презумпцията на ръководството е, че те имат необходимото образование и квалификация за изпълнение на задълженията си и затова обучение се организира основно за разясняване на нормативни актове (напр. ЗУТ) и при промени в нормативната уредба.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • МЗХ е приело редица правила, които регламентират различни аспекти от организацията на работата. Отделно и подробно са разписани съгласуваността и оперативността по дейности, които се отнасят до две или повече административни звена, като е определен редът за обща координация, субординация, взаимна информираност и контрол по изпълнението.

• Като слабост може да се отчете тежката бюрократична процедура при взаимодействие между звената вътре в министерството, което забавя реакциите при необходимост от спешни действия. Спецификата на работата на дирекция „Хидромелиорации“ изисква понякога вземане на бързи решения, а съществуващата система за вземане на решения забавя и затруднява оперативната работа. В този контекст решение би могло да се търси в промени във вътрешната организация, като се определят въпроси, които се класифицират като спешни и следва да се ползват с приоритет, в случая по отношение на управление на водите.

• През годините МЗХ не е приело необходимите документи за осигуряване на ефективно и ефикасно управление на хидромелиоративния фонд, като например Стратегия за управление и развитие на хидромелиоративния фонд, Методика за определяне на цените за водоползване за напояване.

• Материално-техническата и информационната осигуреност в Министерството на земеделието и храните е на много добро равнище.

• Идентифицира се потребност от специализиран компютърен софтуер за нуждите на дирекция „Хидромелиорации“. Необходимо е да се изготвят характеристики и да се възложи разработка, като е възможно да се търсят източници на финансиране по линия на европейските фондове за повишаване на капацитета на МЗХ.

• Като слабост може да се отбележи, че на интернет страницата на МЗХ информацията за самото министерство и структурните му звена е оскъдна и не се актуализира редовно.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието с другите институции се оценява като добро. Препоръчва се по-ефективна координация с МОСВ по отношение на поставяне на приоритетите за управление на хидромелиоративния фонд и неговото въздействие върху околната среда, основно в земите по Натура 2000, местообитания и др.

Обобщение: Институционалният капацитет на МЗХ и в частност на дирекция „Хидромелиорации“ е на задоволително равнище. Силните страни на този капацитет са най-вече: висококвалифицира­ният персонал със значителен професионален опит и мотивация; много добрата материално-техническа осигуреност и партньорското взаимодействие с другите държавни институции по повод изпълнението на функциите в управлението на водите. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на дирекцията, са свързани преди всичко със: недостатъчната количествена осигуреност с персонал и тенденцията към застаряване, които произтичат най-вече от ниското заплащане и липсата на млади специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство; отсъствието на необходимите ведомствени нормативни документи за ефективно управление на хидромелиоративния фонд; необходимостта от разработването на специализиран компютърен софтуер за нуждите на дирекция „Хидромелиорации“ и от по-ефективна координация с МОСВ.

6.2.11. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

Функции

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София и териториални звена – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.

ИАРА осъществява дейностите, свързани с държавното и оперативното управление на сектор „Рибарство“ в рамките на Общата политика по рибарство на ЕС, държавния надзор, контрола върху риболовните дейности в рибностопански води, и е определена за Управляващ орган по отношение на средствата от Европейския фонд по рибарство на ЕС.

ИАРА осъществява функциите и задачите си в съответствие със Закона за рибарството и аквакултурите и други подзаконови нормативни документи.

В съответствие със Закона за водите (чл. 60, ал. 4, т. 1) за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности ИАРА изготвя съгласувателно становище относно зоните за стопански риболов и зоните за рибовъдство в големи язовири, когато язовирът не е зониран.

В рамките на дейностите по прилагане на Общата политика по рибарство на ЕС ИАРА изпълнява задачи, свързани с изпълнение на седемте политики на ОПР на ЕС, и в частност по отношение опазване на морската и водната околна среда, а именно: По Политика 3. Устойчиво развитие на аквакултурното производство

– мерки за подобряване качеството на водата, използвана при отглеждането на аквакултури.

По Политика 6. Опазване на морската и водна околна среда

– превенция и контрол върху замърсяването в области на защитени морски територии по продължение на бреговата ивица и рифовете, за които области са взети мерки за опазване на водната флора и фауна от риболовен интерес; – управление на отпадъчните води от производството и преработката на рибни продукти; – географска карта за показване качеството на водите.

Инспекторите и специалистите по риболовен контрол проверяват разрешителните за стопански риболов, регистрацията на лицата, отглеждащи аквакултури, билетите за любителски риболов; контролират производството, превозването и разселването на носители на генетичен материал; контролират спазването на режима на ползването на рибните ресурси; контролират риболовните уреди; контролират издадените ветеринарномедицински свидетелства; изземват и задържат вещите – предмет на нарушение.

Контролът върху дейността на ИАРА се осъществява от Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Дирекция „Вътрешен одит“ на МЗХ осъществява вътрешния одит в агенцията.

БДЧР ще разработва, актуализира, контролира и отчита изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда, което ще има пряко отношение към работата на ИАРА.

Анализът на капацитета на институцията в контекста на нейните функции не е завършен, тъй като не бе получена необходимата информация.

6.2.12. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Законът за водите определя функциите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с управлението на водните ресурси. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма: – осъществява държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидроенергийните системи и обекти; – контролира състоянието на водните обекти и водностопанските системи и съоръжения в рамките на своята компетентност; – участва съвместно с другите компетентни министри в приемането на наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води; наредба за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти; наредба за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; – предоставя информация на министъра на околната среда и водите за всички хидроенергийни обекти за съставяне на водностопанския кадастър.

Функциите във връзка с изпълнението на правомощията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма са възложени на предприятие „Язовири и каскади“, което е в организационната структура на „НЕК“ – ЕАД, която от своя страна е дъщерно дружество на държавната „Българска енергийна компания“ – ЕАД. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е принципал и упражнява правата на държавата в тези дружества, съгласно разпоредбите на Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112 от 23.05.2003 г., подпомаган от дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ в МИЕТ.

По методологически съображения, както вече се посочи в началото на този раздел, капацитетът на предприятие „Язовири и каскади“ е разгледан в раздел „Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор“.

6.2.13. Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“

Функции

Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ (ИАППД)е юридическо лице със седалище в гр. Русе – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Функциите на ИАППД във връзка с водния сектор са описани в Закона за водите.

Агенцията има следните функции: • Административни – като издава разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; събира такси, които постъпват по бюджетната сметка на Агенцията; изпраща копие от документите във връзка с издаване на разрешително с приложено копие от писмената преценка в Министерството на околната среда и водите; води регистър на издадените разрешителни.

• Мониторингови – като извършва наблюдение на количеството на водите на река Дунав, включително: o поддържа и развива мрежата за мониторинг; o поддържа база данни; o обработва и контролира информацията, изчислява водни и наносни количества и разработва оперативно хидроложки прогнози.

• Изследователски – като проучва хидроморфоложкия и хидроложкия режим на река Дунав и създава специализирани бази данни и карти за река Дунав.

• Опазване и предотвратяване замърсяването на водите на р. Дунав – като съгласува всички проекти и работи, свързани с комплексното използване на река Дунав, предоставя на заинтересувани министерства, ведомства, научноизследователски и проектантски институти в страната необходимите им материали и данни от проучванията на река Дунав и за вземане на предохранителни мерки при опасност от наводнения, ледови режим, рушене на брега и други.

• Представителни функции на експертно ниво – като участва в работата на Дунавската комисия в Будапеща, в Работната група по вътрешен воден транспорт към Европейската икономическа комисия (ИКЕ) при ООН в Женева, в Смесената българо-румънска комисия за р. Дунав, в Смесената българо-румънска комисия за моста Русе – Гюргево, както и в работата на други международни организации, свързани с инфраструктурата, екологията и други проблеми по р. Дунав и по европейските вътрешни водни пътища. Агенцията изготвя становища по проектите на актове на тези органи и организации, участва със свои експерти и специалисти в работните им сесии и осигурява изпълнението на решения и препоръки на международните органи и организации, отнасящи се до българския участък от р. Дунав. ИАППД членува като официален представител от България на GIS Forum – Форум, който работи по проекти, свързани с река Дунав и вътрешните водни пътища под патронажа на Дунавската комисия.

ИАППД изпълнява и други функции, възложени й от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и други нормативни актове, които не са предмет на настоящото изследване.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Агенцията е структурирана организационно в 4 дирекции. Общата администрация се състои от дирекция „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“, а специализираната – от дирекция „Хидротехническа и проекти“, дирекция „Хидрология и хидрометеорология“ и дирекция „Поддържане на плавателния път и техническа“. Структурата на Агенцията съответства на възложените функции и характера на извършваните от нея дейности.

Численият състав на ИАППД е 130 души, като всички щатни длъжности са заети. Този персонал се оценява като недостатъчен за изпълнение на функциите по Закона за водите и се идентифицира потребност от допълнителен персонал (висшисти със специалност „екология“).

Структурните характеристики на персонала показват добра балансираност. В общата администрация работят 16 души (12 %), което е в рамките на оптималните стойности. Ръководният персонал е 6 души (5 %). Този процент е в долните нива на стойностите за ръководен персонал в държавната администрация. Младите служители на възраст под 40 години са 27 %, а разпределението по пол е 75 % мъже и 25 % жени. Жените работят преобладаващо в общата администрация. По-ниският дял на жените в състава на агенцията се обяснява с естеството на работа и по-тежките условия на труд в „основните“ дейности.

По отношение на квалификацията делът на персонала с висше образование е 13 %, което е нисък процент. Самооценката обаче е, че квалификацията на наличния персонал е адекватна на задачите, които изпълняват. Голяма част от дейността не изисква висше образование и специална квалификация и е свързана с поддръжка на навигационни и километрични и други брегови знаци и плаващи буйове, замервания, драгиране на земна маса и други дъноудълбочителни работи. С наличния персонал тези задачи се изпълняват успешно и по тази причина квалификацията на персонала не създава притеснение в настоящия момент.

С функции по проучване, опазване и предотвратяване замърсяването на водите на р. Дунав са 107 души, като структурните характеристики са подобни на тези на общия числен състав на персонала.

Професионално развитие на персонала

В ИАППД са разработени длъжностни характеристики за всички категории служители и длъжности по щатно разписание. В същото време анализът показва, че ИАППД няма специална политика за управление на човешките ресурси. В Агенцията няма звено, на което да са възложени функции за разработване и прилагане на модерна система за управление на персонала. Възложените с Устройствения правилник функции на дирекция „Административно-правно и финансово-стопанско обслужване“ също не включват такива дейности.

Самооценката относно удовлетворяване на потребностите от обучение за текущо повишаване на квалификацията показва, че то се оценява като незадоволително. В агенцията не се провеждат специализирани обучения на служителите.

За текущо повишаване на квалификацията се разчита основно на обмяна на опит с колеги от другите дунавски държави и работа по международни проекти чрез участие в международни срещи и съвещания, свързани с дейността на ИАППД. През 2009 г. специалисти от агенцията са взели участие във: • семинар на тема „Съвместна декларация за ръководните принципи за развитие на вътрешното корабоплаване и екологична защита на Дунавския басейн“; • заседания на общи българо-румънски работни групи и смесени комисии за съгласуване в общия участък на р. Дунав; • съвещания на работните групи по техническите, юридическите и финансовите въпроси в Дунавската комисия; • работни срещи по проекти NEWADA, PLATINA, WANDA и други; • съвещание на експертите по хидротехничес­ките въпроси в Дунавската комисия; • конференция за въвеждане и развитие на съвременни решения в дигитални навигационни системи в Речните информационни служби (РИС) в Европа.

Обхватът на служителите обаче, които могат да се възползват от тази възможност, е малък. Препоръчително е да се набележат мерки за подобряване на системата за развитие на наличния персонал.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

В ИАППД от 1.12.2006 г. е внедрена Система за управление на качеството със Заповед № 139 от 30.11.2006 г. на изпълнителния директор, която включва: Наръчник по качество, системни и оперативни процедури по качество, работни инструкции по качество, форми по качеството и други системни документи на ИАППД.

ИАППД е приела и други вътрешни актове, които регулират управлението на работните процеси и на персонала – правила за въвеждане на антикорупционни процедури, за наблюдение за прилагане на кодекса за поведение на служителите, за деловодната дейност, за достъп до обществена информация, за разпределение на функциите и отговорностите между структурните звена и служителите в агенцията за организация и функциониране на СФУК, инструкция за определяне на условията и реда за възлагане и провеждане на обществени поръчки и др. Агенцията е приела и Харта на клиента.

ИАППД поддържа интернет страница, която се актуализира редовно. На страницата се предоставя информация за дейността на Агенцията, за предоставяните услуги, отчети за дейността на ИАППД, както и нормативно изискваните данни във връзка с проучване и поддържане на р. Дунав.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата осигуреност на ИАППД е на задоволително равнище. Агенцията разполага със специализирана техника за изпълнение на дейностите си (плавателни съдове, корабно оборудване, нефтосъбирач, бонови заграждения, скимър системи и др.).

Потребностите са свързани с подмяна на част от съществуващата техника, както и с необходимост от закупуване на оборудване за проучвателна и навигационна дейност – проучвателен кораб, оборудван с проучвателна и навигационна апаратура; съвременни светещи навигационни знаци и информационни табла. През 2009 г. Агенцията не е имала одобрени капиталови разходи за доставка на корабно оборудване, IT осигуряване за основната дейност, закупуване на специализирани софтуерни продукти, основни ремонти на плавателни съдове, съоръжения, МПС.

Взаимодействие и координация с други институции

ИАППД изпълнява законово определените задължения за взаимодействие с останалите институции с функции за управление на водните ресурси и със заинтересованите страни и оценява работните взаимоотношения с всички тях като много добри.

Изводи: Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение персоналът се оценява като недостатъчен, като се идентифицира потребност от привличане на специалисти с висше екологично образование за изпълнение на функциите по Закона за водите.

• Квалификацията на персонала като цяло е адекватна на изпълняваните задачи.

• По отношение развитието на човешките ресурси може да се обобщи, че ИАППД не е разработила политика и не прилага съвременна система за управление на човешките ресурси. Повишаването на текущата квалификацията на служителите е на незадоволително равнище, като се разчита основно на обмяна на опит с колеги от другите дунавски държави и работата по международни проекти. Обхватът на служителите обаче, които могат да се възползват от тази възможност, е малък. Препоръчително е да се помисли за подобряване на системата за развитие на персонала.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Материално-техническата и информационната осигуреност е на задоволително равнище. Идентифицираните потребности са свързани с подмяна на част от съществуващата техника, както и с необходимост от закупуване на конкретно оборудване за проучвателна и навигационна дейност.

Взаимодействие с други институции • ИАППД изпълнява законово определените задължение за взаимодействие с останалите институции с функции за управление на водните ресурси и с други заинтересовани страни. Взаимодействието с всички институции се оценява като безпроблемно и като много добро.

Обобщение: Институционалният капацитет на ИАППД е на сравнително добро равнище, което й позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани с проучването и поддържането на река Дунав като част от водните ресурси на страната. Силните страни на този капацитет са най-вече: адекватната на изпълняваните дейности квалификация на персонала; адекватна организация на дейностите; много добро взаимодействие с другите институции. Слабите страни и проблемите са свързани преди всичко със: недостатъчния на брой персонал и особено – недостига на специалисти с висше екологично образование; отсъствието на цялостна институционална политика и звено за управление на човешките ресурси, вкл. по отношение повишаването на квалификацията; ограниченията върху капиталовите разходи (за доставка на корабно оборудване, IT осигуряване за основната дейност, закупуване на специализирани софтуерни продукти, основни ремонти на плавателни съдове и др.).

6.2.14. Изпълнителна агенция „Морска админис­трация“

Функции

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА) е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, със седалище София и с регионални дирекции във Варна, Бургас, Русе и Лом. Статутът на ИАМА е регламентиран в Кодекса на търговското корабоплаване (чл. 360, ал. 1). Контролът върху дейността на агенцията се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Агенцията осъществява държавен контрол на чуждите кораби в българските пристанища, упражнява контрол върху безопасното корабоплаване в морските пространства и вътрешните водни пътища, както и върху безопасността, сигурността и екологосъобразността на пристанищната система на Република България.

ИАМА осъществява функциите и задачите си в съответствие със следните основни нормативни актове: Кодекс на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 от 14 юли 1970 г.; посл. изм., бр. 85 от 29 октомври 2010 г.), Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – ЗМПВВППРБ (обн., ДВ, бр. 12 от 11.02.2000 г.; посл. изм., бр. 88 от 9.11.2010 г.), Закон за водите, Наредба № 15 от 28.09.2004 г. за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари (изд. от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 94 от 22.10.2004 г.; посл. изм., бр. 28 от 14.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), Наредба за опазване на околната среда в морските води (приета с ПМС № 273 от 23.11.2010 г.; обн., ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г.) и други подзаконови нормативни документи.

В областта на функциите си по опазване на морската среда от замърсяване Агенцията прилага регламентите на редица международни актове, като Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL 73/78, изменена с Протокол от 1997 г.), ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание (ДВ, бр. 94 от 2004 г., като Протоколът от 1997 г. е в сила от 19 май 2005 г.), Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.11.2002 г. за изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби и др.

Териториалната компетентност на агенцията се разпростира върху: – вътрешните морски води; – териториалното море; – българския участък на р. Дунав; – сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив; там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината; – сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повър­хност на р. Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи; – територията на пристанищата, включително зоните по чл. 103, ал. 6 и обектите по чл. 111а, ал. 1 ЗМПВВППРБ, с изключение на военните пристанища.

В областта на водите Агенцията изпълнява следните основни функции и задачи: - Контрол в морските пространства и във вът­решните водни пътища на Република България по въпросите, отнасящи се до опазване на морската и речната среда от замърсяване, както и до предотвратяване, намаляване и ограничаване на замърсяването, произтичащо от корабоплаването.

- Организация и ръководство на борбата с аварийните разливи в района на Черно море и р. Дунав, за които отговаря Република България.

В изпълнение на своите функции и в съответствие с нормативните актове, с които се регламентират контролът и опазването на морската и речната среда в Република България от замърсяване, ИАМА работи в сътрудничество със: – Министерство на околната среда и водите

– Министерство на здравеопазването

– ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“

– Басейнови дирекции

– РИОСВ

– ДП „Пристанищна инфраструктура“

– ГД „Гранична полиция“

– ИА „Рибарство и аквакултури“

– Общини, областни администрации.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Дейността, структурата, организацията на работа, функциите и съставът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ са определени с Устройствения правилник, приет от Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 78 от 5 септември 2008 г.; изм., бр. 15 от 23 февруари 2010 г.).

Общата численост на персонала на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е определена на 296 души. Щатът се утвърждава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

В съответствие с Устройствения правилник структурата на Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация.

Общата администрация е организирана в дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“.

Специализираната администрация е структурирана в 6 дирекции: „Европейски съюз, международни отношения и проекти“, „Инспекционна дейност“, четири дирекции „Морска администрация“ (ДМА) – във Варна, Бургас, Русе и Лом, чрез които Агенцията осъществява териториалната си компетентност в областта на пристанищата, безопасността на корабоплаването и опазването на околната среда от замърсяване от кораби. Тези териториални дирекции изпълняват функциите на инспекторат по смисъла на Кодекса на търговското корабоплаване и международните договори в областта на корабоплаването, по които Република България е страна, ратифицирани и влезли в сила по предвидения от закона ред. В рамките на териториалната си компетентност дирекциите осъществяват контрол по опазване на околната среда от замърсяване от кораби; извършват прегледи на системата за управление на безопасността и опазване на морската среда от замърсяване – на кораби и компании.

Към датата на проучването (ноември 2010 г.) от общата щатна численост на персонала на ИАМА, 296 души, незаетите длъжности са 25, или 8 % от общия брой. Основната част от тях (близо 90 %) са в специализираната администрация.

Съгласно информация от проведеното проучване на място персоналът, който изпълнява функции по опазване на морската среда от замърсяване, наброява 12 души. Това число включва служители от отделите „Контрол и опазване на морската среда, търсене и спасяване“ и „Контрол и опазване на морската среда“ в териториалните дирекции във Варна и Бургас; двама служители в дирекция „Морска администрация“ – Русе, които изпълняват задачи, свързани с опазването на р. Дунав от замърсяване; един служител в дирекция „Инспекционна дейност“, който координира дейностите по опазване на морската среда от замърсяване; един служител в дирекция „Европейски съюз, международни отношения и проекти“, който работи по въпросите за опазване на морската среда от замърсяване.

В общ план наличният щатен персонал се оценява като сравнително достатъчен за изпълнение на функциите и задачите, възложени на ИАМА. Тази оценка като цяло е валидна и за броя на служителите, които се занимават с дейности по опазването на морската и речната среда от замърсяване. С оглед обаче на тенденцията за повишаване на изискванията по отношение на контрола върху опазването на морската среда и преди всичко новите изисквания за контрол на качеството на корабните горива и проверките на противообрастващите системи на корабите, има необходимост от увеличаване на броя на служителите, изпълняващи дейности по контрол и предотвратяване на замърсяването. Потребностите от допълнителен персонал са най-големи в териториалните дирекции, главно в дирекция „Морска администрация“ – Варна, и дирекция „Морска администрация“ – Бургас, поради високия обем на извършваните контролни дейности. В квалификационно отношение спецификата на дейностите изисква осигуряването на висококвалифицирани кадри със специален профил и подготовка. Поради ниското ниво на възнагражденията проблеми съществуват при намирането на специалисти по експлоатация на флота и пристанищата, по корабни машини и механизми, морски еколози, специалисти по екологично право.

Според мнението на интервюираните, „квалификацията на служителите, като се отчетат и допълнителните обучения, които са преминали, отговаря във висока степен на вменените им задачи за изпълнение“. Приблизително 60 % от персонала на ИАМА е с висше образование, като за служителите с функции по контрол и опазване на морската и речната среда от замърсяване този показател е 100 %. Следва да се отчете, че растящите изисквания на националното законодателство, правото на ЕС и международните договори, по които Република България е страна, налагат потребността от постоянно повишаване на квалификацията на персонала и придобиване на допълнителни знания и умения с оглед качествено изпълнение на поставените задачи.

В структурно отношение персоналът на ИАМА има следните характеристики: Ръководният персонал представлява 14 % от общия щатен състав – една стойност в горните граници на допустимите величини. Общата и специализираната администрация заемат съответно 7 % и 93 %. Това съотношение се дължи на високата степен на централизация на административно-правното и финансово-счетоводното обслужване, както и на включването на целия персонал на териториалните дирекции (242 души) в състава на специализираната администрация. Делът на жените е сравнително нисък (30 %), което е свързано основно със спецификата на дейността на ИАМА. По отношение на възрастовата структура около 30 % от служителите са под 40 години, което в средносрочна перспектива може да породи проблеми при кадровата осигуреност.

Структурните характеристики на персонала, изпълняващ функции по контрол и опазване на морската и речната среда от замърсяване, показват съществени положителни различия по показателите „заети жени“ и „служители под 40 години“. Стойностите и на двата показателя са около 60 %.

Делът на персонала, назначен по служебно правоотношение, и този на персонала по трудово правоотношение са приблизително равни (51: 49). Потребностите от допълнителен персонал са не толкова в количествено, колкото в професионално-структурно отношение. Необходими са основно кадри с инженерно-технически и морски специалности, по експлоатация на кораби и пристанища, еколози, специалисти по екологично право. Основният проблем пред осигуряването на кадри в краткосрочен план е ниското ниво на заплащане. В средносрочна перспектива дефицитът на специалисти с подходяща квалификация, тенденцията към съкращаване на щатовете в държавната администрация и неконкурентното възнаграждение се очертават като главните предизвикателства пред осигуряването на ИАМА с необходимите специалисти.

Професионално развитие на персонала

В ИАМА се изпълняват всички нормативни изисквания по отношение развитието на персонала. Разработени са правилник за вътрешния трудов ред, правила заорганизация на работната заплата, за допълнителното материално стимулиране и наградите. Трудовите и служебните досиета на служителите в агенцията се поддържат в съответствие с Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики на служителите в Агенцията се утвърждават от главния секретар.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС № 105 от 2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни планове на служителите, по които се провеждат междинни и заключителни срещи. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се изготвят окончателни формуляри за атестация на служителите.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се координират от главния секретар, а оперативната работа се осъществява от звеното по човешки ресурси към дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“. Обученията се организират на основата на личните планове за развитие, които съдържат информация за потребността и вида на обучението, както и въз основа на оценките в края на атестационния процес.

Обучението на персонала в ИАМА се извършва основно по линия на: • Института по публична администрация • Ведомствени обучения на МТИТС • Международни организации и проекти.

Институтът по публична администрация провежда въвеждащо обучение за новоназначени ръководители и служители на държавна служба, обучение за професионално развитие по програми, вкл. ISO-9001 – системи за управление на качеството, информационни технологии, правни регулации, езикови обучения и др.

Извън системата на ИПА се организират обучения по специализирани теми, като внедряване и функциониране на електронни административни услуги от страна на ИАМА (издаване на удостоверение за плавателен стаж и извършване на извлечения от регистъра на корабите и други справки за корабите), за оценяване, изпитване и освидетелстване на морски лица – IMO моделен курс, и др.

Обученията по линия на международните организации – Международната морска организация (IMO), Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Комисията за опазване на Черно море от замърсяване и Дунавската комисия – заемат съществено място в повишаване на квалификацията на служителите. Участието в семинари, конференции, срещи, съвещания и кръгли маси допринася за обмен на опит и споделяне на добри практики между представителите на различните държави. Темите на обученията включват държавен пристанищен контрол, морско право и интегрирана морска политика, сигурност и опазване на морската среда.

Служители на агенцията участват в два туининг проекта: „Изграждане на капацитет за предoтвратяване на замърсяването от нефт и други вредни вещества от кораби по р. Дунав“ и „Изграждане на капацитет за предотвратяване на замърсяването от нефт и други вредни вещества от кораби в Черно море“. Целта на проектите е да се повиши експертността в областите на мониторинга, превенцията и елиминирането на замърсявания по р. Дунав и в Черно море, причинени от дейността на корабоплаването.

Във връзка със специалните изисквания към професионалната им компетентност инспекторите, които са оторизирани да извършват проверки на кораби и държавен пристанищен контрол, участват задължително във: – периодични обучения и оценяване в съответствие с хармонизираната система на ЕС; – целеви обучения по прилагане на Директива 2009/16/ЕС и всички изменения на международните договори, по които Република България е страна.

Възможности за самоподготовка и поддържане на информираността на служителите са създадени и чрез осигурения достъп до документите на Международната морска организация (IMO), поместени на интернет страницата на организацията.

Някои от основните теми на проведените обучения са: • Регионален семинар на Международната морска организация относно ратифициране, въвеждане и приложение на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби 1973 г. (MARPOL 73/78) • Обучение по въпросите, касаещи околната среда и корабоплаването, организирано от EMSA (Европейска агенция за морска безопасност) • Регионален семинар относно Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (AFS Convention), организиран от Международната морска организация • Обучение относно европейското морско законодателство, организирано от EMSA • Регионален семинар, организиран от Международната морска организация относно Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и седиментите от кораби • Обучение относно ратифицирането и приложението на Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и седиментите от кораби, организирано от EMSA • Обучение/семинар относно ратифицирането и приложението на Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и седиментите от кораби, организирано от EMSA • Обучение относно CleanSeaNet – система за сателитен мониторинг на нефтено замърсяване, организирано от EMSA.

Общата оценка на интервюираните е, че потребностите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите се удовлетворяват във висока степен. Създадени са добри възможности за участие в инициативи и проекти по линия на международните организации, с които ИАМА сътрудничи активно по повод на своята дейност и с оглед изпълнението на ангажиментите на Република България по международните договори, по които е страна.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

ИАМА има разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на функциите и задачите й в областта на корабоплаването, пристанищата, контрола и опазването на морската среда от замърсяване. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приетите правила и заповеди на изпълнителния директор за вътрешния трудов ред, пропускателния режим, противопожарната охрана, за деловодната дейност (в т. ч. документооборот, архив и съхраняване на ведомствените документи); вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки; указания относно достъпа до обществена информация; Харта на клиента. Всички документи са разработени в съответствие с Устройствения правилник на ИАМА и другите приложими нормативни документи.

Агенцията разполага с изградена информационна система за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с изпълняваните функции и задачи. От края на 2009 г. е въведена и функционира Национална информационна система „SafeSeaNet“.

В ИАМА е разработена, внедрена и функционира система за управление на качеството (СУК) в съответствие с международния стандарт БДС EN ISO 9001: 2001. Системата е документирана с Наръчник по качеството и 62 процедури. В системата са обхванати всички процеси и всички дирекции на Агенцията. Процедурите се разработват в съответствие с нормативните документи и са обект на постоянна актуализация. През 2009 г. системата е одитирана успешно от SGS и от BVQA. По утвърден график се извършват вътрешни одити по всички дирекции в Агенцията с цел установяване познаването и правилното прилагане на процедурите по качество. Внедрена е и функционира цялостна електронна система за управление на документите на системата по качеството. Направена е актуализация на СУК и е приведена в съответствие с БДС EN ISO 9001: 2008. Поддържането и развитието на СУК се осъществява от дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“.

В изпълнение на своите функции агенцията поддържа: регистър на корабите и корабопритежателите; регистър на пристанищата; регистър на пристанищните оператори, регистър на морските лица.

ИАМА издава бюлетин, в който се публикуват задължителни разпореждания, циркуляри, национални и международни актове от областта на корабоплаването. Информацията от дейността, както и информацията, съдържаща се в регистрите, водени от администрацията, се обобщава в единна база от данни, която може да се ползва според задълженията, произтичащи от международни договори, страна по които е Република България.

Агенцията изготвя ежегоден доклад за дейността, който представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Общата оценка е, че сегашната вътрешна организация на работата в ИАМА е адекватна на функциите и задачите, които агенцията изпълнява, вкл. в областта на опазването на морската и речната среда от замърсяване.

Материално-техническа и информационна осигуреност

ИАМА разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на функциите и задачите. По информация от посещението на място потребностите на служителите в Централно управление са свързани основно с осигуряване на по-съвременно ИТ и офис оборудване. С оглед подобряване на инспекционната дейност в териториалните дирекции е необходимо осигуряването на съвременни технически средства: контролно-измервателна апаратура и на БДС за СПО (съоръжения с повишена опасност).

По отношение осигуреността с компютърна техника и програмни продукти ИАМА разполага с необходимия хардуер, софтуер и комуникационно оборудване, изградени са локални мрежи и интернет, чрез които се осигурява изпълнението на различните функции. Агенцията има разработен програмен продукт за събиране, обработка и предаване на статистическа информация в ЕВРОСТАТ, НСИ, МТИТС и други потребители.

Осигуряването на компютърна техника и софтуер се извършва основно централизирано от МТИТС. Отделни елементи (компютърни конфигурации, сървъри, преносими компютри) са придобити безвъзмездно след закриване на Министерството на държавната администрация и административната реформа. С оглед постоянното и бързо усъвършенстване на хардуера и софтуерните продукти е необходимо провеждането на системна политика по оценка на потребностите и осигуряване на допълнителни средства за закупуване на нови такива, които да заменят и/или да актуализират старите. Това е свързано и с развитието на нормативната уредба и новите изисквания към ИАМА по отношение прилагане на националното законодателство и задълженията по линия на международните договори, по които Република България е страна.

Взаимодействие и координация с други институции

ИАМА осъществява своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МТИТС, други държавни институции, ведомства и техни регионални структури, с местните органи на държавната власт, както и с обществени организации и медии.

Агенцията взаимодейства главно със следните ключови институции: • Министерство на околната среда и водите – по повод контрола върху ползването за транспортни цели и предотвратяване на замърсяването на вътрешните морски води и водите на териториалното море и на водите на р. Дунав • ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“ – по повод контрола върху замърсяването и борбата с нефтените разливи по р. Дунав • Басейнови дирекции – по повод издаване на разрешителни за ползване на водни обекти – части от р. Дунав, вътрешните морски води или териториалното море. По-специално БДЧР ще разработва, актуализира, контролира и отчита изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда, което ще има пряко отношение към работата на ИАМА • РИОСВ – по повод съвместни проверки • ДП „Пристанищна инфраструктура“ – по повод инспектиране на пристанищата и пристанищните съоръжения • ГД „Гранична полиция“ – при осъществяване на дейностите по търсене и спасяване на бедстващи хора, кораби и самолети • ИА „Рибарство и аквакултури“ – по повод опазване на морската среда от замърсяване • Общини, областни управители – по повод приемането на генерални планове за развитие на пристанищата за обществен транспорт • Пристанищни оператори – при проверки на дейността им.

Сътрудничеството се осъществява по линия на извършваните проверки на кораби и на пристанищните оператори, при изготвяне на съвместни нормативни документи по опазване на морската среда от замърсяване, за обмен на данни и информация, при проверки по жалби и сигнали.

Общата оценка е, че взаимодействието и комуникацията с другите институции, които имат отношение към изпълнението на дейността на ИАМА, се осъществява на много добро ниво, в съответствие с правата и задълженията, разписани в законите, наредбите и указанията за извършване на контрол по опазване на морската среда от замърсяване, и плановете за борба с нефтените разливи.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • ИАМА разполага с достатъчно на брой щатни служители за изпълнение на функциите и задачите. Измененията в нормативната уредба може да наложат известно увеличаване в териториалните поделения (главно ДМА във Варна и Бургас) на контролния експертен състав (инспекторите), които осъществяват дейности по контрол и предотвратяване на замърсяванията.

• В квалификационно отношение се идентифицират потребности, свързани главно с намирането на кадри с инженерно-технически и морски специалности, по експлоатация на кораби и пристанища, еколози, прависти (екологично право).

• Проблем при набирането на кадри са ниските възнаграждения. Независимо от сравнително ниския процент на текучество в системата на Агенцията неконкурентното заплащане (отново) е основният проблем при назначаването на квалифицирани млади специалисти. Проблеми съществуват при намирането на специалисти по експлоатация на флота и пристанищата, по корабни машини и механизми, морски еколози, специалисти по екологично право.

• В качествено отношение ИАМА разполага с висококвалифициран персонал, при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. Възрастовата структура на персонала с функции по управление на водите е благоприятна (60 %) и на този етап не поражда проблеми по приемствеността между поколенията експерти в средносрочна перспектива.

• Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите е на необходимото ниво и задоволява в нужната степен потребностите на ИАМА. За това допринасят както вътрешните обучения, така и обученията по линия на международни организации и участието в проекти по двустранно и многостранно сътрудничество.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на ИАМА е структурирана в съответствие с приетия Устройствен правилник. В Агенцията е изградена и функционира система за управление на качеството (СУК), в която са обхванати всички процеси и всички структурни звена. Процедурите по системата се актуализират своевременно в съответствие с промените в нормативната уредба. Към настоящия момент организацията на работата е адекватна на отговорностите и задълженията на ИАМА, свързани с управлението на водите.

• Материално-техническото и информационно осигуряване на ИАМА е на сравнително добро ниво. В териториалните ДМА има нужда от доставяне на специализирано техническо оборудване с оглед подобряване на инспекционната дейност. В количествен аспект Агенцията разполага с необходимата компютърна техника и програмни продукти, но те имат нужда от постоянно модернизиране и надграждане, включително и във връзка с изпълнението на националното законодателство и задълженията по международни договори, по които България е страна.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието между ИАМА и останалите структури от системата на МТИТС, другите държавни институции, ведомства и техните регионални структури, местните органи на държавната власт и другите организации е на много добро ниво. Сътрудничеството се осъществява при ясно разписани права и задължения на страните.

Обобщение: Институционалният капацитет на изпълнителната агенция е на много добро равнище, което й позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най-вече: добрата количествена и качествено-структурна осигуреност с персонал със съответното образование, професионална подготовка, опит и мотивация; адекватната вътрешна организация на работа; задоволителната материално-техническа осигуреност и доброто взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на агенцията, са свързани преди всичко със: ниското заплащане; неудовлетворените потребности от експерти с инженерно-технически и морски специалности; нуждите в териториалните дирекции „Морска администрация“ от специализирано техническо оборудване за инспекционната им дейност.

6.2.15. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“

Функции

„Пристанищна инфраструктура“ е държавно предприятие към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Предприятието е юридическо лице със седалище София по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и е образувано съгласно чл. 115л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДП „ПИ“) осъществява функциите и задачите си в съответствие със следните основни нормативни актове: Кодекс за търговското корабоплаване, Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закон за управление на отпадъците, Закон за устройство на територията, Закон за концесиите, Закон за обществените поръчки, Търговския закон, както и други релевантни законови и подзаконови нормативни документи.

При изпълнение на дейностите по опазване на морската и речната среда от замърсяване предприятието прилага и разпоредбите на редица международни актове, като Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) и др.

Функциите и дейността на ДП „ПИ“ са конкретизирани в Устройствения му правилник, издаден от МТИТС (ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.). Тези функции най-общо могат да се определят като разработващи, изпълнителни и контролни.

По отношение опазването на морската и речната среда от замърсяване ДП „ПИ“ извършва дейности по утвърждаване на плановете за управление на отпадъците – резултат от корабоплавателна дейност на пристанище Бургас и на пристанище Варна. Планът съдържа мерки и процедури, удовлетворяващи изискванията за опазване на околната среда, в т.ч. на водите, и дава възможност за извършване на дейностите по управление на отпадъците без необосновано забавяне на корабите. Дейностите на предприятието по изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, както и по поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, се съгласуват с министъра на околната среда и водите.

В съответствие със ЗМПВВППРБ ДП „ПИ“ разработва проект на Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт (НПРПОТ) и го представя за утвърждаване от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Един от основните приоритети за развитието на пристанищата в НПРПОТ 2006 – 2015 г. е създаване на условия за привеждане на българските пристанища в съответствие с изискванията на ЕС по отношение на опазването на околната среда. За постигането му са предвидени пакет от мерки, разработени в съответствие с Директива 2000/59/ЕО, Закона за управление на отпадъците, MARPOL 73/78, препоръките за предотвратяване на замърсяването на водите на р. Дунав от корабоплаването, приети от Дунавската комисия в Будапеща, 1997 г., и задълженията, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз. Мерките, отговорността за чието изпълнение е възложено на ДП „ПИ“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“, включват: – изготвяне на планове за управление на отпадъците за пристанищата за обществен транспорт с национално значение Варна и Бургас и осигуряване изготвянето на такива от останалите пристанища; – въвеждане на тарифа за покриване на 100 % от разходите по поддържане на системата за управ­лението на отпадъците от корабите в пристанищата за обществен транспорт с национално значение Варна и Бургас и осигуряване въвеждането на такива системи от останалите пристанища; – изграждане на електронна база данни за отпадъците от корабите, покриваща всички пристанища; – усъвършенстване на нормативната база, свързана с управлението на отпадъците от корабите; – изграждане на съоръжения за третиране на твърди отпадъци (инсинератори) – по един за пристанищата Варна и Бургас; – модернизация на приемно съоръжение за нефтоводни отпадъчни води от корабите в пристанище Лом; – въвеждане на система за управление и контрол по опазване на околната среда (EN БДС 14 000) в пристанищата за обществен транспорт.

След изтичането на всяка календарна година до края на март ДП „ПИ“ съвместно с ИА „Морска администрация“ изготвя отчет за изпълнението на НПРПОТ, придружен от анализ на развитието на националната пристанищна система.

В изпълнение на регламентите на съответните конвенции на Международната морска организация (IMO) и директивите на ЕС за повишаване безопасността на корабоплаването, опазването на околната среда, осигуряване на сигурността в пристанищата и информационното обслужване на морския и речния транспорт ДП „ПИ“ предоставя услуги по управление на корабния трафик и информационното обслужване на корабоплаването и обменя информация с други системи, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

ДП „ПИ“ е партньор и събенефициент по проект „Екологично управление на трансгранични пристанища от Коридор 8 – ECOPORT 8“, финансиран по линия на Програмата за транснационално сът­рудничество в Югоизточна Европа 2007 – 2013 г. ECOPORT 8 цели екологосъобразното управление на пристанищата за предпазване от замърсяване и съхранение на естествените ресурси в пристанищните зони и прилежащите крайбрежни територии. По проекта се предвижда да бъдат извършени изследвания и тестове, на базата на които да се изготви базата за екологично сертифициране на пристанищата, като се вземат под внимание националните нормативни изисквания, както и тези на Европейския съюз за създаването на пилотна мониторингова система.

В изпълнение на своите функции и в съответствие с нормативните актове, с които се регламентира опазването на морската и речната среда от замърсяване, ДП „ПИ“ работи в сътрудничество със: • Министерство на околната среда и водите • Министерство на отбраната • ИА „Морска администрация“ • ИА „Проучване и поддържане на р. Дунав“ • Басейнови дирекции • РИОСВ • Общини.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Общата численост на персонала на ДП „Пристанищна инфраструктура“ е 208 души (към януари 2011 г.). Структурата, щатът и средствата за работна заплата на предприятието се утвърждават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Органи на управление на предприятието са: 1. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 2. управителният съвет; 3. генералният директор.

Генералният директор ръководи и представлява предприятието. В своята работа той се подпомага от трима заместник генерални директори със съответен ресор.

Структурата на предприятието включва главно управление и клонове – териториални поделения (ТП). Главното управление на предприятието осъществява административно-техническо, финансово, информационно и правно осигуряване и контрол на дейността на предприятието. Териториалните поделения включват: 1. ТП „Пристанище Бургас“ – с район на действие от географския паралел на нос Емине до географския паралел на българо-турската граница със седалище Бургас; 2. ТП „Пристанище Варна“ – с район на действие от географския паралел на българо-румънската граница до географския паралел на нос Емине със седалище Варна; 3. ТП „Пристанище Лом“ – с район на действие от километър 645 до километър 845,650 от българския участък на р. Дунав със седалище гр. Лом; 4. ТП „Пристанище Русе“ – с район на действие от километър 374,100 до километър 645 от българския участък на р. Дунав със седалище Русе.

ТП провеждат политиката на предприятието в съответния регион. Те поддържат инфраструктурата и създават условия за техническа, технологична и екологична безопасност на пристанищата за обществен превоз с национално значение на съответната територия. Осъществяват контактите с държавните органи и органите на местната власт на съответната територия в сферата на екологичното развитие на региона и предотвратяване на последствията от стихийни бедствия и аварии.

Главното управление се състои от 4 административни единици и 3 административни звена на пряко подчинение на генералния директор на предприятието и 7 специализирани направления, всяко от които е на пряко подчинение на заместник генерален директор със съответен ресор.

На пряко подчинение на генералния директор са: 1. финансов контрольор; 2. представител на ръководството; 3. отговорник по здравословни и безопасни условия на труд; 4. направление „Административна дейност“; 5. направление „Информационни технологии и сигурност“; 6. главен юрисконсулт; 7. отдел „Човешки ресурси“.

На пряко подчинение на съответния ресорен заместник генерален директор са, както следва: За ресор „Управление на инфраструктура, акватория и собственост“: 1. направление „Управление на собствеността“; 2. направление „Инфраструктура и акватория“.

За ресор „Финансова и икономическа дейност“: 1. направление „Финанси и счетоводство“; 2. направление „Икономическа дейност и фондове“.

За ресор „Пристанищна дейност“: 1. направление „Пазарни анализи и развитие на пристанищата“; 2. направление „Международна дейност“; 3. направление „Обслужване на корабния трафик“.

Съгласно информация от проведеното проучване на място персоналът, който изпълнява функции по опазване на морската и речната среда от замърсяване, наброява 4 души – по един във всяко от териториалните поделения на предприятието. По оценка на интервюираните към настоящия момент този щатен брой се счита за достатъчен за изпълнение на възложените функции и задачи.

Във връзка с изпълнението на нови ангажименти обаче, произтичащи по линия на националното и международното законодателство, както и по изпълнение на мерките, заложени в НПРПОТ 2006 – 2015 г., е наложително създаването на структурно звено със съответна функционалност и щатна осигуреност в състава на Главно управление. В контекста на тези нови ангажименти потребностите от допълнителен персонал се оценяват между 5 и 10 % от сегашния щатен брой. Специално внимание следва да се обърне на укрепване на капацитета на ТП – както в количествено, така и (най-вече) в квалификационно отношение.

Общата оценка е, че квалификацията на служителите на предприятието е адекватна на задачите, които следва да изпълняват. От общия брой 208 души 154 (около 75 %) са с висше образование, като за служителите с функции по опазване на морската и речната среда от замърсяване този показател е 100 %. Независимо от този висок показател се отчита необходимост от постоянно повишаване на квалификацията и придобиване на нови знания и подготовка с оглед изпълнение на изискванията, произтичащи от динамичността и сложността на съдържанието на правото на ЕС и международните договори, по които България е страна.

В структурно отношение персоналът на ДП „ПИ“ има следните характеристики: Ръководният персонал представлява 10 % от общия щатен състав – една величина, която може да се определи като оптимална. В звената с общоадминистративни функции работят около 11 % от служителите. Делът на жените (40 %) е адекватен на спецификата на дейност на предприятието. По отношение на възрастовата структура 32 % от служителите са под 40 години, което в средносрочна перспектива може да породи проблеми при кадровата осигуреност на предприятието.

Всички служители на предприятието са назначени по трудово правоотношение.

Към периода на проучването не се отчитат незаети щатни бройки, вкл. в звената (ТП), изпълняващи непосредствени функции по опазване на морската и речната среда от замърсяване. В квалификационно отношение се идентифицира необходимост основно от хидролози, хидрогеолози, еколози, специалисти по експлоатация на пристанища. В краткосрочна перспектива не се очертават сериозни проблеми пред осигуряването на кадри за нуждите на предприятието. В средносрочен план проблеми могат да възникнат поради недостиг на специалисти с подходяща квалификация и подготовка, които да отговарят на изискванията, наложени от динамичните изменения в нормативната рамка и международните задължения. Този проблем може да се утежни допълнително и от общата тенденция на сравнително по-ниски нива на възнагражденията в държавните предприятия, което ги поставя в неконкурентни позиции при набирането на кадри на пазара на труда.

Професионално развитие на персонала

В ДП „ПИ“ се изпълняват всички нормативни изисквания по отношение развитието на персонала. Разработени са правилник за вътрешния трудов ред, правила заорганизация на работната заплата, за допълнително материално стимулиране на служителите. Въведени са правила за безопасни и здравословни условия на труд, както и инструкции за безопасна работа с машини, съоръжения и оборудване в предприятието. Създадена е и функционира информационна система за човешките ресурси. Трудовите досиета на служителите се поддържат в съответствие с Кодекса на труда. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики на служителите се утвърждават от генералния директор. Изградени са системи за атестиране, стимулиране и развитие на служителите и работниците в предприятието. Процедурите за управление на човешките ресурси са приведени в съответствие със системата на управление на качеството в предприятието – ISO 9001: 2008. Дейностите по обучението и професионалната квалификация на служителите се управляват и организират от отдел „Човешки ресурси“. Изготвят се индивидуални годишни планове за развитие, на основата на които се оценяват потребностите и се съставя цялостна програма на обученията в предприятието.

Обучението на персонала в ДП „ПИ“ се извършва основно по линия на: • Оперативна програма „Транспорт“ към МТИТС • Европейски проекти по други оперативни програми • Международни организации в областта на морския транспорт • Частни фирми и обучителни организации (Делойт, НКЦ „Решение“ – ООД, и др.)

В качеството си на бенефициент по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г. предприятието участва в изпълнението на проекти, реализирани по Приоритетна ос ІV „Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешните водни пътища“ и Приоритетна ос V „Техническа помощ“. Чрез проектите по Приоритетна ос ІV, които предвиждат изграждане на информационни системи, съответно за морския и за речния транспорт по р. Дунав, се създават условия за повишаване на квалификацията на служителите, за придобиване на допълнителни технически и ИТ знания и умения. По Приоритетна ос V „Техническа помощ“ са обучени около 40 души по изграждане на административен капацитет за подготовка и изпълнение на проекти по ОП „Транспорт“.

Активно се използват възможностите за участия в курсове, организирани от международни организации и техните обучителни центрове – основно Международната морска организация (IMO), Обучителния център в Антверпен – APEC (Antwerp Port Training Center), и др. За повишаване квалификацията на служителите допринася също участието в семинари, конференции, срещи, съвещания и кръгли маси с международно участие, на които се извършва обмен на опит и споделяне на добри практики между представителите на различните държави. Това са добри практики с положително въздействие върху професионалната квалификация на персонала.

Обучения за служителите от общоадминистративните звена (по финансово управление, счетоводство, различни аспекти на правото и др.) се осъществяват чрез курсове, провеждани от външни обучителни организации и фирми. Това също е добра практика, която поради бюджетни ограничения не е типична за други публични институции с функции по управлението на водния сектор.

Някои от основните теми на проведените обучения са: • Ефективно усвояване на средства от ЕС; • Участие в европейски проекти по оперативни програми; • Финансово управление и счетоводно отчитане на фирмата; • Актуални въпроси на вещното право; • Навигационен достъп и ръководство на морския трафик.

Оценката на интервюираните лица е, че потребностите от повишаване на квалификацията на служителите са удовлетворени в задоволителна степен. Очертава се необходимост от повече специализирани обучения главно за персонала с функции по опазване на морските и речните води от замърсяване. Участието на предприятието в изпълнението на проекти като бенефициент по ОП „Транспорт“ налага потребността от допълнително обучение и укрепване на капацитета в областта на управлението на проекти. Във връзка с международното сътрудничество и прилагане регламентите на международното законодателство е необходимо да се засили също и езиковото обучение на служителите.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата обезпеченост

Вътрешни правила и процедури

ДП „Пристанищна инфраструктура“ има разработени необходимите вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на функциите и задачите в областта на пристанищната инфраструктура, управлението на морския и речния трафик, опазването на морската и речната среда от замърсяване. Вътрешната организация на работата се извършва въз основата на правила, приети от Управителния съвет, и заповеди и разпоредби на генералния директор, в т.ч. за вътрешния трудов ред, пропускателния режим, противопожарната охрана, за деловодната дейност (документооборот, архив и съхраняване на ведомствените документи); вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки; за контрол върху изпълнението на договорите с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и др.

Всички документи са разработени в съответствие с Устройствения правилник на ДП „ПИ“ и другите приложими нормативни документи.

Предприятието поддържа система за управление на трафика и информационно обслужване на морското и речното корабоплаване, като събира, обработва и предоставя информация, необходима за безопасността на корабоплаването, на човешкия живот и за опазване на околната среда.

В ДП „ПИ“ е изградена система за управление на качеството (СУК), която се организира, координира и контролира от представител на ръководството (заместник генерален директор, определен с изрично писмено упълномощаване от генералния директор). Системата се одитира редовно съгласно предварително утвърден план-график и след отчитане на резултатите се предприемат съответни коригиращи и превантивни действия.

Предприятието поддържа собствена интернет страница, през която се осъществява достъпът на потребителите до информационната система за отпадъци от кораби. Като администратор на системата ДП „ПИ“ отговаря за поддържането на програмния продукт и базата данни, както и за обучението на потребителите, като за целта публикува и съответни указания.

Общата оценка е, че сегашната вътрешна организация на работата е адекватна на функциите и задачите, които ДП „Пристанищна инфраструктура“ изпълнява. По мнение на интервюираните лица предприятието ще изпълнява по-ефективно функциите си по опазване на околната среда и в частност – на водите, които произтичат от изпълнение на мерките, заложени в НПРПОТ и други национални и международни проекти и програми, ако тези функции са регламентирани нормативно (чрез допълнение и изменение на текстове в ЗМПВВППРБ). Идентифицира се и потребност от обща синхронизация с другите закони, които имат отношение към опазване на околната среда.

Материално-техническа и информационна осигуреност

ДП „ПИ“ разполага с основната материално-техническа и информационна база, необходима за изпълнение на функциите и задачите. По информация от посещението на място потребностите на служителите в Централно управление са свързани основно с осигуряване на по-съвременно ИТ и офис оборудване. Някои ТП имат затруднения по отношение разполагаемия сграден фонд, който е недостатъчен за осигуряването на нормални работни условия.

По отношение осигуреността с компютърна техника и програмни продукти ДП „ПИ“ разполага с необходимия хардуер, софтуер и комуникационно оборудване; изградени са локални мрежи и интернет, чрез които се осигурява изпълнението на различните функции. Част от софтуера се осигурява по линията на проекти, в които предприятието участва като бенефициент по ОП „Транспорт“ 2007 – 2013 г. Във връзка с това в рамките на Приоритетна ос ІV „Подобряване на условията за корабоплаване по морските и вътрешните водни пътища“ се изпълняват два проекта: 1. Изграждане на система за управление на трафика на плавателни съдове – фаза 3. Информационно и комуникационно обслужване на корабоплаването (VTMIS-3). Предвижда се доразвиване на инфраструктурата, монтиране на телевизионни и термовизионни камери, внедряване на сателитни технологии за далечно наблюдение; наблюдение на цялото Черноморско крайбрежие и р. Дунав в реално време. Системата за управление на корабния трафик (VTMIS) се въвежда в изпълнение на Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г., установяваща система на Общността за мониторинг и информационно обслужване на корабния трафик.

2. Създаване на речна информационна система (РИС) в българската част на река Дунав.

Проектът включва строителство и доставка на оборудване за изграждане и въвеждане в експлоатация на РИС. Разработва се на основание Директива 2005/44/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. за хармонизиране на Речните информационни услуги (РИС) по вътрешните водни пътища на Общността.

Развитието на системите по двата проекта ще продължи до 2013 г. и ще допринесе съществено за подобряване на капацитета на фирмата в тази област.

Чрез собствено финансиране ДП „ПИ“ е стартирало проекти по Инициативата „е-Maritime“на Европейския съюз. Инициативата е насочена към подпомагане на устойчивото развитие на морския транспорт, като част от интегрираната транспортна система в Европа, чрез разработването на рамка, която ще се основава на най-новите информационни и комуникационни технологии. Инициативата „е-Maritime“ представлява набор от възможности, стратегии и политики, които обхващат правни, организационни и технически рамки, и цели безпроблемно осигуряване на обмен на всякакъв вид информация между участниците в морския транспорт, което да спомогне за подобряване на ефективността и качеството на услугите. Част от дейностите по инициативата, които трябва да бъдат осъществени в периода до 2020 г., включват: – Разработване на стандарти за информационно-комуникационни технологии и софтуерен инструментариум за интегриране на данни и услуги.

– Внедряване на приложения за пристанищни дейности: • Система Port Community (PCS), ключово приложение, използвано в пристанищата за подпомагане на обмен на информация както между асоциирани с пристанището предприятия, така и между публичния и частния сектор, осигурявайки по този начин система „Едно гише“, която значително ще подобри обслужването на клиентите и ефективността на работа; • интеграция на системата „Едно гише“ с национални и международни интернет портали; • управление на качеството на събиране на данни и автоматизацията на статистическите отчети; • интегрирано управление на сигурността; и др.

Оценката на интервюираните лица е, че е необходимо провеждане на по-системна политика по оценка на наличната ИТ и офис техника (компютри, сървъри и др.) и своевременното й обновяване и модернизиране. Актуализирането на програмните продукти (общ и специализиран софтуер) е наложително както от гледна точка повишаване ефективността на работата, така и във връзка с изпълнението на функции и задачи, произтичащи за ДП „ПИ“ от промените в националното и международното законодателство.

Взаимодействие и координация с други институции

ДП „ПИ“ осъществява своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МТИТС, други държавни институции, ведомства и техни регионални структури, органи на местната власт и др. Предприятието взаимодейства главно със следните институции: – с Министерството на околната среда и водите – във връзка с мониторинга на акваторията и територията на пристанищата, при издаване на ОВОС, разрешителни, утвърждаване на планове за управление на отпадъците; по линия на международни проекти. Оценката е, че е нужна по-добра координация и взаимодействие на ниво министерства с цел съгласуване на действията на регионалните им структури (например между ТП на ДП „ПИ“ и РИОСВ при изпълнение на контролните функции по опазване на околната среда, в т.ч. на водите, и мониторинг на акваторията и територията на пристанищата); – с Министерството на отбраната – осъществяват добро оперативно взаимодействие по въпроси, свързани с навигационното осигуряване на корабоплаването – с ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ – съвместни дейности за борба с нефтените разливи по р. Дунав. ИА осигурява на ДП „ПИ“ статистически данни по проекти за Дунавската стратегия; – с ИА „Морска администрация“ – във връзка с контрола върху пристанищната инфраструктура и пристанищните оператори. Двете институции поддържат постоянни контакти и осъществяват добро взаимодействие; – с Басейновите дирекции – във връзка с издаване на разрешителни по ползване на акваторията. По-специално с БДЧР, която ще разработва, актуализира, контролира и отчита изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда, което ще има пряко отношение към работата на ДП „ПИ“. Оперативното взаимодействие по правило е без особени проблеми; – с РИОСВ – по повод издаването на документи и сертификати на местно ниво; – с общини – по повод издаване на разрешителни за реконструкция, ново строителство на територията на пристанищата; при приемането на генерални планове за развитие на пристанищата за обществен транспорт. Оперативното взаимодействие по правило е без особени проблеми.

Общата оценка е, че взаимодействието и комуникацията с другите институции, които имат отношение към изпълнението на дейността на ДП „ПИ“, се осъществява на добро ниво. Има необходимост от по-добро взаимодействие и координация на дейностите по опазване на околната среда, вкл. на водите, на ниво министерства – между МОСВ и МТИТС, с оглед постигане съгласуваност на действията на регионалните им структури, изпълняващи функции по контрол и мониторинг на акваторията и територията на пристанищата.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • ДП „ПИ“ разполага с достатъчно на брой щатни служители за изпълнение на функциите и задачите. Измененията в нормативната уредба, свързани с нарасналите ангажименти по опазване на околната среда, могат да се разглеждат като предпоставка за обособяването на ново структурно звено в състава на Централно управление, както и укрепване на капацитета на териториалните поделения.

• В квалификационно отношение се идентифицират потребности, свързани главно с набирането на хидролози, хидрогеолози, еколози, по експлоатация на пристанища. Сравнително неконкурентното заплащане може да се превърне в проблем за привличането и задържането на квалифицирани млади специалисти.

• В качествено-структурно отношение ДП „ПИ“ разполага с висококвалифициран персонал, при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между общоадминистративни и специализирани звена. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. Възрастовата структура не е много задоволителна, което в съчетание със сравнително по-ниското възнаграждение крие потенциален проблем пред кадровото осигуряване на предприятието в средносрочен план.

• Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите е на добро ниво. Използват се главно възможностите, предоставяни по линия на проектите по ОПТ и от международни организации. Идентифицира се потребност от специализирани обучения и обучения по управление на проекти във връзка с изпълнението на ОП „Транспорт“ и езикови обучения.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Вътрешната организация на работата на ДП „ПИ“ е структурирана в съответствие с приетия Устройствен правилник. В предприятието са въведени необходимите вътрешни правила, заповеди, инструкции и указания. Към настоящия момент организацията на работата е адекватна на отговорностите и задълженията на ДП „ПИ“.

• Материално-техническото и информационното осигуряване на ДП „ПИ“ е на добро ниво. В количествен аспект предприятието разполага с необходимата компютърна техника и програмни продукти, но те имат нужда от постоянно модернизиране и надграждане, включително и във връзка с изпълнението на националното и международното законодателство. Изпълнението на проекти по линия на ОП „Транспорт“ е положителен фактор за укрепването на тази компонента на институционалния капацитет.

Взаимодействие с други институции • Взаимодействието и комуникацията с другите институции, които имат отношение към изпълнението на дейността на ДП „ПИ“, се осъществява на добро ниво. Необходимо е по-добро взаимодействие и координация на дейностите по опазване на морската и речната среда на ниво министерства (МОСВ и МТИТС) с оглед подобряване организацията и съгласуване на действията на съответните регионални структури при осъществяване на функциите по мониторинг и контрол.

Обобщение: Институционалният капацитет на ДП „ПИ“ е на добро равнище, което му позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани с опазване на околната среда (вкл. и на водите), на територията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Силните страни на този капацитет са най-вече: добра количествено- и качествено-структурна осигуреност с персонал с образователно ниво и подготовка, адекватни на изпълняваните дейности; адекватна вътрешна организация на работата; задоволително ниво на материално-техническото и информационното осигуряване; общо добро взаимодействие с другите институции. Слабите страни и проблемите са свързани преди всичко със: неудовлетворяване потребностите от специалисти с висше екологично образование, хидролози, хидрогеолози; необходимост от допълнително специализирано обучение (особено за служителите в ТП) и укрепване на капацитета на предприятието за управление на проекти; отсъствие на ефективни лостове за привличане и задържане на млади квалифицирани специалисти.

6.2.16. Национален институт по метеорология и хидрология към Българската акадения на науките

Функции

Функциите на Националния институт по метео­рология и хидрология (НИМХ) към БАН са подробно и ясно описани в чл. 171 от Закона на водите и се отнасят към мониторинга на количеството на водните ресурси. На НИМХ е възложено да: – извършва мониторинг на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток; – извършва научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток; – публикува данните от мониторинга на интернет страницата си; – предоставя на МОСВ данни и информация за количеството на водите.

Функциите във връзка с водите се осъществяват от Департамент „Хидрология“, Департамент „Управление и използване на водите“ и 4-те филиала на НИМХ в страната в Пловдив, Плевен, Варна и Кюстендил. НИМХ извършва оперативни, научно-приложни и научно-изследователски задачи в областта на оперативното производство на хидрологична информация и продукти.

Основните задачи на Департамент „Хидрология“ са в областта на хидрология на повърхностни и подземни води; наноси и морфология на реките; моделиране, хидроложки прогнози и информационно обслужване. Департамент „Управление и използване на водите“ работи в областта на комплексно използване и опазване на водните ресурси; качество на водните ресурси; хидравлични и хидрофизични проблеми на водните системи; устойчивост на хидротехническите съоръжения.

Изпълнението на дейностите на НИМХ по мониторинга на количеството на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток, се финансира програмно-целево от държавния бюджет по предложение на министъра на околната среда и водите.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Приблизително 1/3 от персонала, или около 220 души, работят в областта на водните ресурси. Допълнително за института работят 500 доброволни наблюдатели в страната.

В количествено отношение наличният персонал досега се справя със задачите си. Предвид новите задължения, произтичащи от приетите изменения в Закона за водите през 2010 г., има потребност от увеличение на щата с около 10 %, което се отнася за специалисти във високотехнологичното ниво. В структурата на общия щатен състав на НИХМ специалистите с висше образование представляват 35 %, 60 % са специалисти със средно техническо образование и 5 % са с основно образование. Хабилитирани научни работници са 11 % от персонала. От данните е видно, че делът на висшистите в института е относително нисък. Наличието на персонал с основно образование в научен институт е притеснително. Препоръчително е да се полагат целенасочени действия за подобряване на образователната структура на персонала.

Потребностите от допълнителен персонал се свързват с новите задължения, регламентирани в ЗВ, и с предстоящото пенсиониране на част от служителите и се оценяват на 10 хидролози, 5 – 6 хидрогеолози и 5 – 6 информатици.

В краткосрочен план проблемите във връзка с привличане на квалифициран персонал са финансови. Липсват бюджетни средства и заплатите в структурните звена на БАН са ниски. Средната брутна работна заплата за 2009 г. е в размер 628,47 лв., докато по данни на НСИ към 30.12.2009 г. средната брутна работна заплата в обществения сектор достига 733 лв.

В средносрочен план предизвикателствата са свързани с образователната система и подготовката на квалифицирани специалисти с висше образование.

По мнение на интервюираните „вузовете (основно УАСГ) произвеждат необходимите кадри, но има спад в качеството и способностите на завършващите специалисти. А въпреки ниските заплати, естеството на работата в НИМХ изисква кадри с много сериозна допълнителна квалификация – компютри (вкл. умения за програмиране), владеене на специализиран (моделиращ) софтуер, добри познания по английски език, за да ползват световната технология. Кадрите, които завършват УАСГ, не могат да отговорят на тези изисквания.“

Броят докторанти в НИМХ може да се разглежда като показател за това доколко в института има потенциал за подготовка на млади квалифицирани кадри, които евентуално да бъдат привлечени на работа в научен институт. На 1.12.2009 г. те са били двама, а към 31.12.2009 г. са четирима. Тези числа са сред най-ниските равнища за брой докторанти в научните институти на БАН, вкл. в институтите в групата „науки за земята“. Обясненията могат да се търсят в две посоки – липса на достатъчно подготвени кандидати или липса на кандидати (респ. на интерес за научна работа в тази област) изобщо.

По време на дълбочинното интервю беше изразено мнение, че държавата също трябва да осигурява възможности за реализация на местния експертен потенциал чрез привличането му в различни задачи, в обществени поръчки и др., като по този начин стимулира квалификацията на експертите и привлекателността на заетост в научната сфера сред младите хора. „Сега при подготовката на тръжните процедури и заявки се поставят критерии, които създават условия за преобладаващо участие на чуждестранния експертен потенциал, и местната експертиза постепенно намалява. А местните експерти познават най-добре местните специфични условия и най-добре могат да защитят интересите на страната.“

Професионално развитие на персонала

Тъй като НИМХ произвежда информация, работещите в института могат да се разделят на две категории: служители, ангажирани с еднотипни, нормирани дейности, и служители, работещи за подобряване и развитие на технологиите. Повишаването на квалификацията и обучението на двете категории персонал е различно.

При първата категория повишаването на квалификацията се осъществява чрез организиране на курсове и практически занимания (по измервания, стандарти и т.н.). Обучението се провежда периодично съобразно потребностите, води се от тези, които подобряват и развиват технологиите, и в тази област няма проблеми. НИМХ има собствен Учебен център, в който се провеждат курсовете за повишаване на квалификацията.

При втората категория персонал повишаването и поддържането на квалификационните стандарти е скъпо. Обученията са основно, ако не и единствено, в чужбина, главно във връзка със световното технологично развитие. Всички курсове, които се провеждат в чужбина от различни институции за висококвалифицирани кадри, са платени и скъпи за бюджетните възможности на института. Например таксата за обучение за 2-седмичен курс в Института за обучение по води на ЮНЕСКО – IHE в Делфт, Холандия, е 1500 евро. През 2010 г. двама служители са преминали това обучение, като ръководството на НИМХ е успяло да намали таксата наполовина.

Поради липса на достатъчно средства повишаването на квалификацията става най-често чрез самоподготовка и предаване на опит. Предаването на опит е ограничено поради малкото специалисти, които могат да го правят. Достъпът до научна литература също е ограничен поради липса на средства за закупуване на книги и научни периодични издания, а те представляват важен канал за поддържане и повишаване на квалификацията.

Активно се използват електронни форми на обучение. При този метод на обучение се заплаща само абонаментна такса, която е сравнително ниска и поносима.

Участието в проекти с международно участие и сътрудничеството с подобни институции в развитите индустриални страни е другa форма за повишаване на квалификацията на персонала. През последните десет години НИМХ успешно е участвал в редица международни проекти по програмите за научно и техническо сътрудничество с Испания и Норвегия, програмите на ЕС PECO, Copernicus, Danube Applied Research Program, НАТО, други изследователски програми на ЕС и на международни институции. През 2009 г. НИМХ е участвал в 19 международни проекта и договора с чуждестранни организации и фирми.

Като обобщение може да се заключи, че НИМХ полага целенасочени усилия за повишаване на квалификацията на служителите, като се прилагат разнообразни форми на обучение.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Поради специалния статут на БАН част от правилата и процедурите за работа във всички институти на Академията, вкл. НИМХ, се съдържат в специални нормативни актове (Закон за БАН, Правилник на БАН, Закон за насърчаване на научните изследвания, Закон за научните степени и научните звания и Правилник за неговото прилагане, Правилник на фонд „Научни изследвания“ и др.). НИМХ изпълнява законовите разпоредби и е приел изискваните вътрешноведомствени документи. По отношение на персонала са приети методически указания и атестационни карти за атестиране на учените, научно-техническия и научно-помощния персонал.

Структурата на НИМХ осигурява тясно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности, което позволява бързо внедряване на нови програми и технически средства, както и модерни информационни технологии за изследване, моделиране и прогнозиране на хидрологичните явления и процеси.

Изработена е ясна схема на отговорностите при извършване на оперативната дейност. На местно равнище чрез наблюдателни станции се събира първична информация, която се предава на регионално равнище. На регионално равнище чрез 4-те филиала на института се извършва събиране и проверка на оперативните и режимните данни, обработка и управление на регионалните оперативни бази данни, информационно обслужване и експертни оценки на регионално равнище. На национално равнище се извършва обработка, анализ и съхранение на режимните данни и научни дейности за изследване на водните ресурси, тяхното пространствено и времево изменение, хидрометрично и хидроложно моделиране и т.н.

Изготвени са правила и процедури за работа по организация и поддръжка на експертното звено на международната „Система за предупреждения и прогнози при бедствия и аварии по р. Дунав и нейните притоци“, по организация и поддръжка на българо-гръцката „Система за предупреждение и прогнози при наводнения по р. Струма“ и други.

Материално-техническа и информационна осигуреност

В изпълнение на функциите си по водите НИМХ поддържа и оперира националната система от хидрологични станции и пунктове за пробонабиране в страната, пренася и обработва информацията и я съхранява в националния хидрометеорологичен архив. Редът и начинът на извършване на наблюденията и комуникационното осигуряване (включително международният обмен) се регламентира от препоръките на специализиран орган на ООН.

Например вследствие на внедряването на международни и национални разработки по поречията на р. Марица, Тунджа и Арда и принадлежащите им водосбори са монтирани 22 автоматични хидроложки станции и 44 станции за измерване на валеж, температура и влажност на въздуха. Данните от автоматичните станции се събират чрез GSM комуникация в реално време два пъти на ден, а в случай на необходимост – на всеки 4 часа. Данните се обработват от специализиран софтуер на НИМХ, клон Пловдив, и постъпват в БД MySQL. Данните се ползват за издаване на прогноза за наводнения в поречията на р. Марица и р. Тунджа, която се ползва от областни управи, общини, Гражданска защита и DSI – Одрин, Турция.

НИМХ разполага с вътрешната интранет мрежа, чрез която данните са свободно достъпни за служителите на НИМХ за оперативно използване.

В Института понастоящем функционират четири лаборатории: за хидрометрия и хидравлика със стенд за тариране на водомери с големи диаметри, за качество на води, за моделиране на филтрация и за моделиране на разбиващи се вълни.

Институтът е оборудван с добре развита компютърна мрежа с необходимите периферни устройства и софтуер. Ползва се лицензиран софтуер на Министерството на образованието – корпоративен лиценз. В много сфери от работата има възможност да се ползва безплатен софтуер от САЩ, което обаче изисква сериозни инвестиции в обучение на персонала, който ще го ползва.

Има потребност от подновяване на част от оборудването за мониторинг, тъй като в голямата си част (около 70 %) то е остаряло – на 20 – 30 години. Новото оборудване не е достатъчно за изпълнение на функциите.

Освен подмяна на част от наличното остаряло оборудване има и липсващо оборудване. „Например няма нито един АДР (акустик доплер радар) за измерване скоростта на водата. В България няма нито един такъв радар, а такива са необходими, особено за големите реки.“ Поради високата цена НИМХ няма възможност да закупи. „Преди повече от 25 години за НИМХ е била изградена сграда с канал за тариране, но са възникнали експлоатационни проблеми и той не може да се използва. Това е голям проблем. Понастоящем в България има само един в УАСГ, съвсем малък. Тарирането на един прибор в чужбина струва 1500 лв. В НИМХ има около 100 прибора. За да се спазят метрологичните стандарти, всеки прибор трябва да се тарира поне един път на 3 години. Това е стратегически проблем, който трябва да се реши.“

Сградният фонд е достатъчен за изпълнение на дейностите. В същото време, въпреки изключително големите икономии, поддръжката е много трудна поради липса на достатъчно средства.

Взаимодействие и координация с други институции Във връзка с дейностите по мониторинг на водите НИМХ осъществява взаимодействие основно с МОСВ, ИАОС и Басейновите дирекции, с ИА „Проучване и поддържане на р.Дунав“ (ИАППД), с областните управители и общините. С някои организации (например с ИАППД) имат сключени рамкови споразумения за сътрудничество.

Освен това НИМХ предоставя прогнози, анализи и оценки за хидрометеорологичните процеси и явления, оперативна и експертна метеорологична, агрометеорологична, климатична и хидроложка информация. Институтът извършва оповестявания и предупреждения за опасни хидрометеорологични явления и съдейства на държавните органи, като МВР, МО, МВнР, МЗХ, МТИТС и други, съгласно действащата нормативна уредба, предоставя специализирани прогнози, данни и експертизи на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и общинските власти. Самооценката по време на дълбочинното интервю е, че сътрудничеството е на много добро равнище.

В заключение – специфична обобщаваща оценка за високото ниво на работа и за националното значение на института се съдържа в Доклада на комисията на Европейската научна фондация, която през 2009 г. извърши международен одит за оценяване равнището на БАН. Според този доклад НИМХ е един от малкото институти, които получиха максимална оценка „А“ във всичките три области – „качество и продуктивност“, „социално-икономическо въздействие“ и „перспективи“.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • В количествено отношение предвид новите задължения, регулирани с приетите изменения в Закона за водите през 2010 г., и предстоящото пенсиониране на експерти има потребност от около 20 души допълнителен персонал – специалисти хидролози, хидрогеолози и информатици.

• Делът на висшистите в този академичен институт е относително нисък (35 %). Препоръчително е да се полагат целенасочени действия за подобряване на образователната структура на персонала.

• В краткосрочен план проблемите във връзка с привличане на квалифициран персонал са финансови, докато в средносрочен план предизвикателствата са свързани с образователната система и подготовката на квалифицирани специалисти с висше образование, които могат да бъдат привлечени в института – най-вече тези, завършващи УАСГ.

• Повишаването на квалификацията на научния и оперативния персонал е на добро равнище. Предвид липсата на бюджетни средства за пълно задоволяване на потребностите от посещения на специализирани курсове се прилагат различни форми за обучение, вкл. менторство, участие в международни прояви и проекти, проучване на опита на други страни, електронна форма на обучение и други.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Поради специалния статут на БАН част от правилата и процедурите за работа във всички институти на Академията, вкл. НИМХ, се съдържат в специални нормативни актове. В допълнение в НИМХ са приети редица правила и процедури за управление на научната, приложната и оперативната дейност.

• Структурата на НИМХ осигурява тясно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности, което позволява бързо внедряване на нови програми и технически средства, както и модерни информационни технологии за изследване, моделиране и прогнозиране на хидрологичните явления и процеси. Изработена е ясна схема на отговорностите при извършване на оперативната дейност.

• Специфична обобщаваща оценка за високото ниво на работа и за националното значение на института се съдържа в Доклада на комисията на Европейската научна фондация, която през 2009 г. извърши международен одит за оценяване равнището на БАН. Според този доклад НИМХ е един от малкото институти, които получиха максимална оценка „А“ във всичките три области – „качество и продуктивност“, „социално-икономическо въздействие“ и „перспективи“.

• Материално-техническото осигуряване е на задоволително равнище. Институтът е оборудван с добре развита компютърна мрежа с необходимите периферни устройства и софтуер. Ползва се лицензиран софтуер. Сградният фонд е достатъчен за извършване на дейността.

• Идентифицират се потребности от подновяване на част от оборудването за мониторинг, тъй като в голямата си част (около 70 %) то е остаряло – на 20 – 30 години. Липсва също и оборудване (напр. акустик доплер радар и уред за тариране), което е необходимо, но поради високата цена не може да бъде закупено.

Взаимодействие с други институции • НИМХ има много добро сътрудничество и взаимодействие с МОСВ и ИАОС, с Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“, с която има сключено рамково споразумение за сътрудничество, както и с редица други държавни институции и организации, на които предоставя произведената информация, анализи и продукти.

Обобщение: Дадената в международния одитен доклад за БАН максимална оценка на НИМХ по отношение на качество и продуктивност, въздействие и перспективи пред неговата научна и приложна дейност отразява в най-синтезиран вид високото ниво на институционален капацитет на тази академична институция. За това допринасят както високото професионално ниво на заетия персонал, така и доброто ниво на обезпеченост с МТБ и (особено) вътрешното структуриране и организация на работа, които осигуряват ефективно интегриране на научните изследвания и оперативните дейности. Ограниченията и проблемите са свързани най-вече със: очерталата се потребност от около 20 допълнителни специалисти – хидролози, хидрогеолози и информатици; ниското ниво на заплащане, което е характерно изобщо за БАН; разминаването между потребностите на института от специалисти с определен профил и качеството на тяхната подготовка във висшите училища (най-вече УАСГ).

6.2.17. Национален статистически институт

Функции

Националният статистически институт (НСИ) е със статут на държавна агенция със седалище София и като такава е юридическо лице на бюджетна издръжка. Осъществява независима статистическа дейност на държавата и други дейности, възложени му със закон. НСИ е източникът на официална статистическа информация в Република България.

Съгласно Закона за статистиката НСИ осъществява следните основни функции (които условно могат да бъдат определени като координиращи, разработващи и информационно-статистически): – координира статистическата дейност на държавата; – проучва и обобщава обществените потребности от статистическа информация и разработва стратегия за развитие на националната статистическа система за всеки 5-годишен период; – разработва и поддържа националните статистически класификации, номенклатури, стандарти и методики; – изготвя прогнози; – провежда статистически изследвания; – разработва, произвежда и разпространява статистическа информация и предоставя статистическа информация за потребителите от страната и от чужбина и за Евростат.

Статистиката за околната среда е класифицирана в Област 5: „Многоотраслова статистика“ в групите на стандартните статистически показатели. Съответните такива показатели, свързани с управлението на водния сектор, се съдържат в „Статистика и сметки за околната среда“ и в „Регионална статистика и географски информационни системи“.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

НСИ се състои от Централно управление (ЦУ) и 28 териториални статистически бюра (ТСБ). Териториалните статистически бюра са административни звена, които осъществяват функциите и задачите на НСИ по производството и разпространението на статистическа информация на регионално равнище.

Общата численост на персонала в структурните звена на НСИ към 1 октомври 2010 г. е 1130 щатни бройки, от които 785 в ТСБ.

ЦУ е структурирано в 8 дирекции, Инспекторат по чл. 46 от Закона за администрацията, финансов контрольор и отдел „Вътрешен одит“. Дирекциите са разделени в обща и специализирана администрация.

Общата администрация се състои от 2 дирекции – „Управление на собствеността, ЗОВ-С и ОМП“ и „Административно обслужване и финанси“ – и включва 16 % от числения състав на НСИ. Поради предимно производствените, а не управленски функции и задачи, които изпълняват структурните звена на НСИ, относителният дял на общата администрация е по-нисък от нормативно допустимия. Специализираната администрация е организирана в 6 дирекции: „Бизнес статистика“, „Макроикономическа статистика“, „Демографска и социална статистика“, „Европейско, международно сътрудничество и координация“, „Информационни и комуникационни технологии“ и „Разпространение на информацията“.

През последните години се наблюдават негативни тенденции, като застаряване и ускорено текучество на персонала. Средната възраст на заетите през 2009 г. общо за системата на НСИ е 47 години. Общо за института през 2009 г. делът на заетите на възраст под 50 години е 53 %, за ЦУ на НСИ – 47 %, и общо за ТСБ – 55 %. На възраст 51 – 60 години са 44 % от служителите, а 3 % са на възраст над 60 години.

Основните причини за наблюдаваните обезпокоителни тенденции е ниското заплащане на служителите в държавната администрация и спецификата на извършваните дейности в системата на националната статистика. Въпреки увеличаването на средната брутна заплата в системата на НСИ през 2009 г. заложените ниски прагове на заплащане на младшите експерти действат негативно върху привличане на лица с висше образование във възрастовата група от 21 до 30 г., които представляват едва 5 % от служителите в НСИ. „Проблем е, че човешкият капитал е скъп и готовността на интелигентни хора да работят с ниско заплащане не е висока.“ Тази тенденция ще се запазва и през следващия период, което налага прилагане на по-ефективни политики при привличането и наемането на лица от по-младата възрастова група.

Квалификацията на служителите е на високо равнище. Делът на заетите в системата на НСИ служители с висше образование е 72 %, като за териториалните структури делът на заетите висшисти е 65 %. Въпреки това обезпокоителна е тенденцията за запазване на сравнително висок дял на служителите в териториалните статистически бюра, притежаващи средно образование – 35 %. Като положителен факт може да се отбележи, че голяма част от специалистите са дългогодишни служители с натрупан ценен практически опит в конкретни статистически области. Това в краткосрочен план е предимство, но като се вземат предвид данните за възрастовата структура на персонала, налага се прилагането както на политика за привличане на млади специалисти, така и изготвянето и използването на менторски/наставнически програми за предаване на натрупания опит от по-възрастните специалисти преди тяхното пенсиониране.

Статистиката на водоснабдяването и водопотреблението е в прерогативите на дирекция „Демографска и социална статистика“, отдел „Статистика на околната среда и енергетиката“. В отдела работят 16 души, като наблюдението на показателите за водния сектор се извършва от 1 специалист. Той е с много добра квалификация и дългогодишен практически опит, но определено е недостатъчен, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, предмет на наблюдения и анализи. Може да се предположи, че фактът, че е един, ограничава и възможностите за участие в мероприятия за повишаване на квалификацията. Препоръчва се назначаване допълнително на 1 – 2 млади специалисти, което ще позволи също натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

Професионално развитие на персонала

Като цяло НСИ прилага добре функционираща система за професионално развитие на персонала. Разработват се подробни годишни планове за обучение на служителите в изпълнение на редица документи, като напр. Политиката за обучение на служителите от НСИ, приета през март 2007 г., Стратегия за обучение на служителите в НСИ, разработена по Национална програма ФАР 2004, Насоки за развитие на обучението в Европейската статистическа система съгласно Европейската програма за обучение по статистика. Изготвен е анализ на текущите потребности от обучение за професионално и служебно развитие.

През 2009 г. основните области на обучение са били: подобряване на административния капацитет на ръководните служители; статистика; чуждоезиково обучение; европейска администрация и международно сътрудничество; организация и информатика. В различните форми на обучение – курсове, семинари, инструктажи главно със служители от ТСБ, консултации в страната и в чужбина, проучване опита на други страни и стажове в чужбина – служителите на НСИ са реализирали общо 576 участия. Участието в посочените форми на обучение е в размер на 8741 човекодни.

През 2009 г. служителите на НСИ са участвали в 44 курса за повишаване на квалификацията. В курсове, които касаят статистическите изследвания, са участвали 483 служители, а в курсове за подобряване на административния капацитет – 84 души; 9 души са подобрявали езиковите си умения.

В НСИ има положителна практика за продължаване на обучението на служителите за повишаването на тяхната образователна степен. Към 31.12.2009 г. 30 служители са се обучавали във висши учебни заведения за придобиване на образователна степен доктор, магистър, бакалавър или професионален бакалавър.

Във връзка с усвояване изискванията на новите информационни технологии и повишаване технологичното ниво на персонала е проведено обучение по една от водещите разработващи платформи – NET 2.0 Development, вкл. Application Security и SPSS.

Персоналът с функции за водния сектор обаче не е участвал в курсове или други форми на обучение, а е разчитал единствено на самоподготовка.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

Оценката на вътрешната организация на работа показва, че тя е адекватна и подпомага изпълнението на възложените функции. НСИ е приел редица документи, които указват както дългосрочните цели пред персонала, така и процедурите за регламентиране и управление на работните процеси. Част от тях включват: – Стратегия за развитие на националната статистическа система на Република България, 2008 – 2012 г.

– Национална статистическа програма за 2010 г.

– Годишен план за дейността, съобразен с целите на Стратегията за развитие на националната статистическа система

– Правилник за разпространение на статистически продукти и услуги на НСИ

– Правилник за библиотечно-информационната дейност в НСИ

– Правила за организацията на работа в НСИ за приложение на ЗДОИ

– Инструкция за деловодната дейност и документооборота в ЦУ на НСИ

– Инструкция за мерките и средствата за защита на личните данни, събирани, обработвани, съхранявани и предоставяни от НСИ

– Вътрешна система за управление на входящите потребителски заявки (чрез интранет страницата на НСИ).

НСИ поддържа непрекъснато осъвременявана интернет страница с разностранна информация.

Материално-техническа и информационна осигуреност От 2009 г. в НСИ започва последователен процес на ре-инженеринг на информационни системи/програмни продукти, използващи морално остарели платформи, към разработка с най-новите технологии Oracle ADF върху Oracle 11g и Net върху SQL Server и IIS Application Server. Осъществени са няколко проекта в това направление – online системи/приложения, използващи последни технологии на Microsoft (. Net, IIS, SQL Server 2005), в ключови статистически области, като статистика на потребителските цени и инфлацията, тримесечните изследвания на предприятията, на чуждестранните инвестиции и на дълготрайните материални активи, изследването „Използване на ИКТ в предприятията“ и изследването „Цени на производител на услуги“ от краткосрочната бизнес статистика.

Внедрена е електронна услуга, позволяваща онлайн подаване на годишните счетоводни отчети и статистически справки от отчетните единици. Разработената и внедрена web базирана ИС „Бизнес статистика“, чрез която се осъществява онлайн подаването на годишните отчети от бизнеса, е реализирана с най-съвременни Oracle технологични продукти (Oracle Database Server 11g, Oracle WebLogic Server 11g, Oracle BI Server, Publishing and Reporting). По този начин се улеснява работата на респондентите и се повишават сигурността, надеждността и качеството на подаваните данни.

Инсталиран е един от най-съвременните статистически пакети SPSS Statistics Server 17.0 (IBM Corp придоби SPSS Inc. през лятото на 2009 г.), който понастоящем е основна аналитична платформа в работата на НСИ.

Въведен е програмен продукт eDamis, чрез който се предават данни към Евростат. Чрез еDamis Евростат реализира концепцията за единична входна точка (SEP) на подаване на данни от националните статистически служби. Към 31.12.2009 г. НСИ е реализирал 76 % покритие, т.е. 76 % от информацията, подавана от НСИ към Евростат, се реализира чрез тази система, с което НСИ се нарежда сред водещите институции в това направление.

Във връзка с въвеждане на информационните и комуникационните технологии един от основните приоритети, свързан с поддържане на съвременна комуникационна инфраструктура, е реализиран чрез проекта „Частна VPN на НСИ върху оптичната опорна мрежа на държавната администрация“, чрез което са внедриха технологичните предимства на VPN свързаността за 27 ТСБ. Изградена е и отделна частна VPN мрежа на НСИ.

Осигурена е висококачествена поддръжка на техническата и комуникационната инфраструктура в 24 часа/7 дни режим на използване.

През 2009 г. са закупени, разпределени, инсталирани и пуснати в експлоатация над 200 броя работни станции, принтери и друго оборудване в ТСБ и ЦУ на НСИ. Друга важна задача, която се изпълнява, е миграцията на електронната поща на НСИ от MS Exchange Server v 5.5 към MS Exchange Server 2003. Стартирала е работата по активиране на директорийната услуга Active Directory на операционната система Windows Server 2003 и поетапно включване и определяне правата за достъп на потребителите, схемите за маршрутизиране на съобщенията, автентикация на потребителите и LDAP услугите за комуникация между потребителите и сървърите в Active Directory.

Периодично се закупуват допълнителни лицензи във връзка с централизираното управление на антивирусния софтуер, а старите лицензи са обновени към същата версия с новозакупените.

Всичко това показва прилагане на целенасочена политика, насочена към поддържането на високо ниво на материално-техническа, софтуерна и информационна осигуреност, вкл. във връзка със статистиката на водния сектор.

Взаимодействие и координация с други институции

Самооценката за взаимодействието с други институции показва, че работната практика е да се поддържат много добри отношения с институциите, имащи отговорности във водния сектор. Работата се върши без административни усложнения, което пести време и ресурси.

Изводи

Състояние и развитие на персонала • НСИ разполага с достатъчно персонал с висока квалификация за изпълнение на функциите си. В краткосрочен план не се очертават проблеми във връзка с човешките ресурси. Наблюдава се обаче негативна тенденция към застаряване и ускорено текучество на персонала, като основните причини са все още ниското заплащане на служителите в държавната администрация и спецификата на извършваните дейности в системата на националната статистика.

• В този контекст експертната осигуреност на статистиката за водния сектор се откроява като подценена и недостатъчна. Наличието само на един експерт в състава на отдел „Статистика на околната среда и енергетиката“ , който се занимава със статистиката за водите, определено е недостатъчно, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, които са предмет на наблюдения и анализи. Препоръчва се назначаване допълнително на 1 – 2 млади специалисти, което ще позволи натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

• НСИ има добре функционираща система за развитие на персонала, като за целта е разработил необходимите стратегически и планови документи. Тази система обаче не е достъпна за експерта, работещ по статистиката на водите – поради факта, че е единствен, този служител не може да отсъства от работа и не е участвал в обучителни или квалификационни програми, а разчита единствено на самоподготовка и самоусъвършенстване.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност • Организацията на работа в НСИ е на много добро равнище. Приети са и се прилагат редица документи за регламентиране и управление на работните процеси и на персонала.

• Провежда се целенасочена политика, насочена към поддържането на високо ниво на материално-техническа, софтуерна и информационна осигуреност на института и на отделните му структурни звена.

Взаимодействие с други институции • Самооценката за взаимодействието с други институции показва, че работната практика е да се поддържат много добри отношения с институциите, имащи отговорности във водния сектор.

Обобщение: Институционалният капацитет на НСИ е на високо равнище. За това допринасят както високото професионално ниво на заетия персонал, така и доброто ниво на материално-техническа осигуреност и вътрешното структуриране и организация на работа, които осигуряват ефективно изпълнение на дейностите. Сериозна слабост и ограничение е, че само един експерт се занимава със статистиката за водния сектор. Това е недостатъчно, като се имат предвид многоотрасловият характер, обемът на информацията и респондентите, които са предмет на наблюдения и анализи. Препоръчително е назначаване допълнително на 1 – 2 млади специалисти, което ще позволи също натрупаният опит да се предаде към тях с цел поддържане на наличния капацитет в средносрочен и дългосрочен план.

6.2.18. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи

Функции

Функциите на Министерството на вътрешните работи във връзка с управлението на водите се отнасят до защита от вредното въздействие на водите съгласно Закона за водите. Доскоро тези функции се изпълняваха от Главна дирекция „Гражданска защита“ в структурата на МВР. С изменение на Закона за МВР (изм., ДВ, бр. 88 от 2010 г.; в сила от 1.01.2011 г.) и на Правилника за прилагане на Закона за МВР (изм., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г.) се създава Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), която е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия. Дирекцията включва бившите Главна дирекция „Гражданска защита“ (ГДГЗ) и Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване“.

В съответствие със Закона за водите защитата от вредното въздействие на водите се разделя на оперативна и постоянна. По отношение на постоянната защита функциите на ГДПБЗН включват участие в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, която финансира дейностите за поддържане проводимостта на речните легла и участие чрез областните си управления в междуведомствените комисии за почистване на речните легла към кмета на общината (когато почистването е в границите на урбанизираната територия) и към областния управител (извън границите на урбанизираните територии). Оперативната защита се осъществява при наводнения, ледови явления и природни бедствия, причинени от води, и се ръководи от органите на Министерството на вътрешните работи – по-конкретно от ГДПБЗН. Оперативната защита се осъществява в съответствие с авариен план за действие. Аварийните планове се изработват от собствениците или ползвателите на водностопанските системи и хидротехническите съоръжения и се съгласуват с органите на Министерството на вътрешните работи. ГДПБЗН контролира изготвянето на аварийните планове, прави предписания за актуализиране на аварийните планове и осъществява контрол върху изпълнението на предписанията по тях.

В Правилника за прилагане на Закона за МВР са описани функциите на ГДПБЗН по оперативната защита – превантивна дейност; превантивен контрол; неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване.

В изпълнение на разпоредбите на Закона за защита при бедствия ГДПБЗН – МВР изпълнява задачи по Националната програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г. (приета с Протокол № 21 на МС от 28.05.2009 г.) и годишните планове към нея. В Плана за изпълнение на програмата за 2011 г. задачите на Главната дирекция, които имат отношение към предмета на настоящия анализ, включват: създаване на система от аварийни прагови стойности за нивата на реките при наводнения; мониторинг, ремонт, поддръжка и изследване на водоизточниците от дълбоки сондажи и разчети за тяхното ползване при извънредни ситуации; надграждане на АСУ на база данни за пространствена информация съгласно изискванията на Директива 2007/2/ЕС INSPIRE, свързана с превантивната дейност при бедствия.

Функциите на ГДПБЗН включват също мониторинг на обстановката по гражданска защита в страната и в чужбина, ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия, координация на Единната спасителна система при провеждане на спасителни операции, координиране на обучението за действие при бедствия, оказване на методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт.

ГДПБЗН – МВР участва в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане чрез даване на становища от органите на ГДПБЗН по предложенията на териториалните органи на изпълнителната власт за включване на дейности по поддържане проводимостта на речните легла в годишните планове за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия.

Чрез своя Ситуационен център ГДПБЗН – МВР изпълнява функциите на национална оперативна точка за 24/7 връзка с Центъра за мониторинг и информация (MIC) на Европейската комисия, Ситуационния център за извънредни ситуации на Съвета на Европейския съюз (SITCEN), Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия (EADRCC) на НАТО, Офиса за координация на хуманитарните дейности на ООН (UN OCHA) и други регионални споразумения, като: Инициативата за превенция и готовност при бедствия за Югоизточна Европа (DPPI-SEE), Съвета за гражданско-военно аварийно планиране в Югоизточна Европа (CMEP SEE Council) и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (BSEC).

При изпълнение на своите функции и задачи в областта на предпазване от вредното въздействие на водите ГДПБЗН – МВР работи в сътрудничество със: • Министерство на околната среда и водите и неговите териториални структури (басейнови дирекции, РИОСВ) • Министерство на здравеопазването и неговите териториални структури (РЗИ) • Министерство на земеделието и храните • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма • Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията • Министерство на регионалното развитие и благоустройството • Министерство на отбраната • Областни и общински администрации • Национално сдружение на общините в Република България • Национална електрическа компания • Национален институт по метеорология и хидрология към БАН • Български червен кръст

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Структурата на Главната дирекция включва три отдела и 28 областни управления „Пожарна безопасност и защита на населението“, разположени в областните центрове на страната. Функциите по Закона за водите се изпълняват от отдел „Мониторинг и управление на риска“ в Главната дирекция и от областните управления за територията на съответната област. Щатната численост на персонала и длъжностите в ГДПБЗН – МВР се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на общата щатна численост на МВР от държавни служители с висше образование, държавни служители със средно образование и лица, работещи по трудово правоотношение, която се определя с Правилника за прилагане на Закона за МВР.

Оперативната дейност на ГДПБЗН се ръководи и организира от директор. В своята работа той се подпомага от трима заместник-директори.

Областните управления (ОУ) осъществяват функции и задачи на областно ниво, свързани с аварийно планиране, превантивен контрол на критичната инфраструктура (вкл. на хидротехнически обекти и съоръжения), инженерна, радиационна, химическа и биологична защита, ранно предупреждение и координация, обучение и подготовка. Към ОУ са изградени и оборудвани седем водолазни екипа, разположени така, че да покрият територията на цялата страна.

Оценката е, че наличният персонал е достатъчен за изпълнение на функциите. Квалификацията на служителите е на добро равнище и е адекватна на изпълняваните задачи. Броят на висшистите е на задоволително равнище – в ГДПБЗН работят хидроинженери, В и К инженери, строителни инженери и др. Идентифицира се потребност от специалисти по хидростроителство.

Професионално развитие на персонала

Дейностите по управление и развитие на щатния персонал на ГДПБЗН се осъществяват в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за МВР и другите нормативни документи, регламентиращи държавната служба и професионалното развитие на служителите в МВР. Директорът на ГДПБЗН ръководи управлението на човешките ресурси в дирекцията с оперативното съдействие на сектор „Човешки ресурси“, отдел „Административни дейности“.

В МВР са разработени критерии за оценка, правила и процедури за подбор, назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения на служителите. Назначаването на държавните служители на длъжности в МВР се извършва след проведен конкурс, като по този начин се осигурява обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация. Спечелилите конкурса за постъпване на служба в МВР, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават за стажанти. При назначаването им те подписват декларация за проучване по Закона за защита на класифицираната информация. Развитието в кариерата се осъществява на принципа на равните възможности и забраната за дискриминация. Разработени са мотивационни механизми за професионално развитие. За професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати, служителите се награждават с парични или предметни награди и с почетни отличия.

Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, който се обнародва в „Държавен вестник“. В зависимост от функциите и спецификата на дейността в МВР се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики. Звената „Човешки ресурси“ към съответните структури запознават всеки служител с длъжностната характеристика за длъжността, на която е назначен. За запознаването се съставя протокол, който се съхранява в личното кадрово дело на служителя.

Повишаването на квалификацията на служители се осъществява съгласно одобрени годишни тематични планове и под различни форми – както без, така и с откъсване от работа.

Професионалната подготовка на служителите се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение. В съответствие със специфичните нужди на МВР служителите могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование в Академията на МВР, в научно-изследователските и научно-приложните институти на МВР и в други национални или чуждестранни учебни заведения. Професионалното обучение в обучаващите институции се реализира чрез курсове за: • първоначално професионално обучение; • повишаване на професионалната квалификация; • професионална специализация; • актуализация на професионалната квалификация.

Професионалното обучение на служителите от ГДПБЗН – МВР се извършва в Център за професионална квалификация (Национален учебен център), изграден към Главната дирекция. Учебната база на центъра, който се намира в Монтана, е с капацитет 120 души и в нея се осъществяват следните основни дейности: • обучение на служителите от ГДПБЗН – МВР; • обучение, тренировки и учения на формированията от Единната спасителна система в Република България; • обучение на доброволните формирования; • специализирано обучение по радиационна защита; • обучение на длъжностните лица от органите за управление, щабовете за координация и съветите за сигурност; • научно-изследователска и методическа дейност.

Учебният център участва в провеждането на национални и международни учения, обучение по международни програми, както и в реализирането на международни проекти. Центърът е включен в мрежата от регионални учебни центрове по химични, биологични, радиологични и ядрени програми на НАТО. Изградени са тренировъчни полигони за: наводнения; земетресения и терористична дейност; химически аварии при превоз на опасни товари; радиационни аварии; автомобилни катастрофи; специална спасителна подготовка. Общият капацитет на тренировъчния комплекс е 97 аварийни екипа с 500 души спасители и пожарникари.

През 2010 г. в Центъра са организирани 44 учебни курса и са обучени 854 спасители, при 21 курса и 536 обучени спасители през 2009 г.

Обучението на служителите от ГДПБЗН – МВР се извършва по следните основни учебни дисциплини: радиационна, химическа и биологична защита (РХБЗ); инженерна защита (ИЗ); специална спасителна подготовка; медицинска подготовка; правна подготовка; комуникации; информатика; икономика; противопожарна подготовка; чуждо­езикова подготовка по английски език и др.

В допълнение служителите на ГДПБЗН – МВР имат възможност да усъвършенстват своята квалификация и професионална подготовка по линията на международното сътрудничество и участие в международни проекти, като: • Oбучение на експерти и екипи в Програмата за обучителни курсове; • Участие в международни учения за усвояване на процедурите на ЕС; • Участие в Програмата на Финансовия инструмент в областта на гражданската защита; • Участие в заседанията на Работната група по гражданска защита (PROCIV) към Съвета на ЕС за обсъждане и приемане на документите на ЕС в областта на гражданската защита; • Участие в заседанията на Комитета за гражданска защита към Европейската комисия за обсъждане и приемане на плана за действие, бюджета и програмите на ЕС за защита при бедствия.

• Участие в компютърни и полеви учения на НАТО с цел засилване на възможностите за предприемане на съвместни спасителни и хуманитарни операции при природни бедствия и големи аварии.

• Участие в годишни срещи, учения и семинари в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество и по-точно в Работна група „Гражданска защита“ на ЧИС.

Практическите умения на служителите от ГДПБЗН – МВР се повишават и чрез обмяната на опит и добри практики при участието им в годишни сборове, както и в международни спасителни, хуманитарни операции и учения, като международното учение в Румъния „EU-DANUBIUS 2009“, международното учение за ликвидиране на разливи от нефтопродукти по р. Дунав (септември 2009 г.) и др.

ГДПБЗН – МВР участва като партньор в проект „EVROS 2010“ – „Комплексно управление на наводнения в уязвимите зони на Европейския съюз чрез ефективно реагиране и съвместни симулационни операции през 2010 г.“. Проектът се реализира и финансира по Финансовия инструмент за гражданска защита за „Симулационни учения в областта на Механизма на Общността за гражданска защита“ на ЕК и има за цел да стимулира планирането и реакцията при наводнения.

Главната дирекция е партньор от българска страна и по проект SAFER&LinkER на ЕС и Европейската космическа агенция за глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Проектът SAFER (Services and Applications for Emergency Response) – „Услуги и приложения за реагиране при извънредни ситуации“, е насочен към укрепване на възможностите за готовност и реакция при бедствия на различни институции на национално, ЕС и международно ниво и представлява последната стъпка в изграждането на Службите за реагиране при извънредни ситуации в обхвата на инициативата на ЕК за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността. Крайните резултати от проекта ще представляват безплатна услуга, достъпна за ползване от всички страни – членки на ЕС, и съответните ангажирани структури в сферата на гражданска защита през 2012 г.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата обезпеченост

Вътрешни правила и процедури

Вътрешната организация на работата на ГДПБЗН – МВР е изградена в съответствие с Правилника за прилагане на Закона за МВР, с който се урежда организационната структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена в системата на МВР. Работата на Главната дирекция се извършва при спазване на общите правила и процедури, заповеди и инструкции, издадени от министъра на вътрешните работи.

В ГДПБЗН са изградени комуникационно-информационни системи за нуждите на управлението при бедствия и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР). Главната дирекция организира функционирането на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия (НСРПОБ), която включва: Система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на съставните части на Единната спасителна система и Система за ранно предупреждение и оповестяване на населението.

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и на съставните части на Единната спасителна система има за задача да оповести длъжностните лица от държавната и местната власт, имащи задължения при бедствия. Тя функционира посредством въведени база данни, разпределени по утвърдени схеми, които включват групи за оповестяване, длъжностни лица за оповестяване в групите и приоритети при оповестяването. Оповестяването се извършва чрез повикване по телефоните (фиксирани и мобилни) и след въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН) от съответното длъжностно лице се удостоверява прослушването на съобщението.

Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението е предназначена за едновременно предупреждение и оповестяване на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие и за излъчване на указания за необходимите мерки и действия чрез акустични сигнали и гласова информация. Задачата се изпълнява чрез развърнатата на територията на страната сиренна система.

ГДПБЗН изгражда и развива електронни съобщителни мрежи чрез предоставения за ползване индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.

Главната дирекция издава ежедневен бюлетин за оперативната обстановка на територията на страната по направление „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН) и месечен информационен бюлетин с обобщена информация за възникналите бедствия и аварии и извършените спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Материално-техническа и информационна обезпеченост

ГДПБЗН разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на нейните функции и задачи. Спасителните екипи са оборудвани със съвременна техника и екипировка, позволяваща изпълнение на произтичащите от нормативната уредба задачи по защита на населението. ГДПБЗН разполага с инженерни аварийно-спасителни автомобили с повишена проходимост за действие при катастрофи, промишлени аварии, наводнения и др., специализирани аварийно-спасителни автомобили за реагиране при инциденти с радиационно, химическо и биологично замърсяване. Има обучени специализирани екипи за височинно спасяване в градски условия, които са оборудвани с автомобили с повишена проходимост, включително и ATV, за издирване и спасяване в планинско-гористи местности. В 28-те ОУ са изградени и функционират оперативни комуникационно-информационни центрове (ОКИЦ), които изпълняват функции на територията на областта. Към тях са оборудвани и седем водолазни екипа, които покриват територията на цялата страна.

Осигуреността на Главната дирекция с компютърна техника и програмни продукти е на добро ниво. Хардуерната поддръжка на компютърната техника и работата на изградената компютърна мрежа, както и поддържането на системния софтуер, се осигурява от сектор „Комуникационни и информационни системи“ (КИС). Сектор „КИС“ планира и организира необходимото информационно и телекомуникационно взаимодействие на Главната дирекция с другите държавни органи по въпросите на готовността за работа при извънредни ситуации.

Главната дирекция разполага с базисен и специализиран софтуер, необходим за изпълнение на функциите по мониторинг на обстановката по гражданска защита в страната и в чужбина, система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия, интегрирана информационна система за координация на силите на ГДПБЗН и на другите части на Единната спасителна система при провеждането на спасителни операции.

Като национална точка за контакт за координация при кризи и извънредни ситуации ГДПБЗН – МВР поддържа система, чрез която осигурява 24/7 обмен на информация по: • Ръководството за координация при кризи и извънредни ситуации на ЕС; • Европейската програма за защита на критичната инфраструктура; • В съответствие с Необвързващите насоки на НАТО за искане, предоставяне и осигуряване на помощ при химически, биологични, радиационни и ядрени инциденти или природни бедствия от 2008 г.

Чрез своя Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН) Главната дирекция поддържа: • Система за видеонаблюдение в реално време, която може да бъде монтирана на безпилотен летателен апарат или друго въздухоплавателно или превозно средство, като сигналът се предава в реално време през телекомуникационните сателити Inmarsat. Системата е оборудвана с GPS.

• Географска информационна система ArcGis, цифрови карти за територията на страната, триизмерен модел на релефа и специализирани софтуери за обработка на изображения, мащаб 1:500000. • Система за моделиране на минали и бъдещи наводнения (MIKE 11), която осигурява възможност за хидроинженерни решения при управление на водни ресурси и оценка и анализ на опасността от наводнения. Системата не работи до осигуряване на необходимите входни данни.

• Софтуерна система за локализиране на пожари на база сателитни данни в близко до реалното време. Пожарите се засичат автоматично и информацията за тях се разпространява чрез e-mail.

ЦАН разполага с методология за приблизителна оценка на вероятни количества валежи на база данните от метеорологичните сателити. Данните, които дава системата, са за максимален валежен потенциал и вероятна максимална интензивност на валежа. За нуждите на ЦАН е създадена Национална база данни от индекси, показващи състоянието на растителността и агроклиматични данни, която дава възможност за извършване на оценки и анализ за последните 10 години, като могат да бъдат посочени годините с най-лоши и най-благоприятни условия за развитие на редица селскостопански култури. Тази база данни се използва за сравнение за бъдещи години и за мониторинг на процесите по сушата и засушаването.

През септември 2010 г. в ГДПБЗН е инсталирана система за връзка с Европейската програма „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността“ (GMES) на Европейската комисия и Европейската космическа агенция.

Взаимодействие и координация с други институции

При изпълнение на своите функции и задачи в областта на оперативната защита от наводнения и предпазване от вредното въздействие на водите ГДПБЗН взаимодейства с множество органи на държавната власт, местни органи за самоуправление, научни институти, неправителствени организации. Някои от тях включват: • Министерството на околната среда и водите и неговите структури (Басейнови дирекции, РИОСВ) – във връзка с изготвянето на предварителна оценка и планове за управление на риска от наводнения; при осъществяването на оперативна защита от наводнения и инженерна защита на хидротехнически съоръжения; овладяване и ликвидиране на екологични инциденти; • Министерството на здравеопазването и неговите териториални структури (РЗИ) – по повод осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) и осигуряване на питейна вода за населението при наводнения и други стихийни бедствия; ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести; • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – във връзка с поддържане на хидроенергийните системи и обекти и предотвратяване вредното въздействие при изпускане на води; • Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – обмен на информация и координация на действията с Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на р. Дунав; • областни и общински администрации – във връзка с разработването и координирането на областните планове за защита при бедствия и провеждане на СНАВР; при съвместната работа в областните щабове за координация на СНАВР; при поддържане проводимостта на речните легла; при организиране на обучения за служителите от съответните администрации и за населението; за доброволните формирования; при обявяване на бедствено положение; • Националното сдружение на общините в Република България – участва в разработването на Националната програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, като сдружението е и страна по споразумение за сътрудничество при организиране и осъществяване на съвместни дейности по защита при пожари, бедствия и аварии; • Националната електрическа компания – с предприятие „Язовири и каскади“ по повод осигуряване защита срещу вредното въздействие при провеждане на високи вълни и изпускане на водни обеми; • Националния институт по метеорология и хидрология към БАН – осигурява данни от мониторинга на метеорологични и хидрологични обекти и явления, хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления; • Българския червен кръст – участва в разработването на Националната програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й; сътрудничество по повод осигуряване на помощи за населението при природни бедствия, аварии и катастрофи.

Оценката е, че взаимоотношенията са коректни и колегиални и взаимодействието и координацията са на добро ниво.

Изводи

Състояние и развитие на персонала o ГДПБЗН разполага с достатъчно на брой персонал, чиято квалификация се оценява като адекватна на възложените функции и изпълнявани задачи.

o В ГДПБЗН съществува много добре изградена система за обучение и повишаване на професионалната квалификация на служителите. За това допринася основно изграденият собствен учебен център, който разполага с добре оборудвани учебни кабинети и тренировъчни полигони. Допълнителни възможности за професионална подготовка се създават по линия на участието на служителите в международни проекти и форми на международно и регионално сътрудничество.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност o Организационната структура на Главната дирекция, вкл. на областните й управления, е адекватна на възложените функции и отговорности, изискващи (наред с всичко останало) добра координация с множество институции на международно, национално, регионално и местно ниво.

o ГДПБЗН – МВР разполага с необходимата материално-техническа база, оборудване, екипировка, хардуерно и софтуерно обезпечение за изпълнение на своите функции и задачи. За това допринася и участието й в редица проекти по международно и регионално сътрудничество, част от резултатите на които са свързани с изграждането на съвременни информационни и комуникационни системи за превенция, оперативна защита при наводнения, ранно предупреждение и защита на населението.

Взаимодействие с други институции o Взаимодействие се осъществява в съответствие с действащите законови разпоредби при ясно дефиниране на функциите и задачите на институциите и ведомствата. Оценката е, че взаимоотношенията са коректни и колегиални и взаимодействието и координацията са на добро ниво.

Обобщение: Институционалният капацитет на ГДПБЗН е на много добро равнище, което й позволява да изпълнява своите функции и задачи, свързани със защитата от вредното въздействие на водите. Силните страни на този капацитет са най-вече адекватната (вертикална) организационна структура на дирекцията, чиито деконцентрирани звена покриват територията на цялата страна, добре подготвеният персонал, модерната система за обучение и повишаване на професионалната квалификация на служителите, много добрата материално-техническа осигуреност, както и доброто взаимодействие и координация с партниращите институции.

6.2.19. Общини

Методологията на анализа на институционалния капацитет на общините се различава от тази, използвана спрямо другите заинтересовани страни: приложен е вторичен анализ на изводите относно капацитета на общинските администрации да управляват В и К инфраструктурата от изследване на шест общини. Изследването е проведено през 2009 г. във връзка с изпълнението на договори за техническа помощ за изготвяне на проекти във водния сектор в Бургас, Русе, Враца, Кюстендил, Сливен, Габрово. За целите на настоящия проект в края на 2010 г. бяха извършени посещения на място в общините Варна и Дупница.

В контекста на различните форми на собственост на В и К дружествата (общинска, държавно-общинска и държавна) основните изводи могат да се сведат до следното: Силните страни са свързани главно с практики на по-малки общини, които са собственици на местните дружества: o Общинската администрация има свой представител в управлението на В и К дружеството, който бива определен с решение на общинския съвет. При провеждане на общо събрание на дружеството този представител гласува съобразно предварително взето решение на общинския съвет и изготвя отчет пред общинския съвет за проведеното събрание.

o Фактът, че работодател на управителя на дружеството е кметът, дава възможност за по-силен контрол от страна на общината и за бързо решаване на оперативните проблеми и за предпоставяне на стратегическите задачи („Не искам в нашата община с В и К дружеството да се получи като с ЧЕЗ и да сме в постоянни конфликти с този доставчик.“).

o Общината използва капацитета на администрацията на дружеството, за да изготвя В и К проекти.

o По правило съществува определен ред за разглеждане на проекта за бизнес план на В и К дружеството. Становище за този проект се изготвя от В и К специалиста в общинската администрация и от финансовия отдел, обсъжда се с ресорния зам.-кмет и се предоставя на дружеството. При преценка – се депозира становище и в ДКЕВР.

Слабите страни са свързани със: • Липсата на представител на общината в органите за управление на дружествата с преобладаващо държавно участие, което влошава комуникациите и ограничава ролята на общината като орган на местното самоуправление.

• Отсъствието на разписани правила, които да уреждат начина на разработване и одобряване на становищата на общината по бизнес плановете на В и К дружеството.

• Общината няма в своята административна структура специализирано звено или собствени експерти, а не ползва и външни консултанти, които да са ангажирани изключително с организацията и управлението на В и К инфраструктурата – общинска собственост, и/или с изготвянето на становища на общината по бизнес плановете на В и К дружеството.

• Общината не притежава пълна и систематизирана информация за В и К активите, които са нейна собственост, и за тези, които не са собственост на общината, но са в активите на В и К дружеството и обслужват неговата дейност в общината (напр. база данни с информация по собственост, видове, състояние, необходимост от реконструкция и т.н.).

Обобщение: Капацитетът на повечето от проучените общини към момента е по-скоро недостатъчен за ефективно управление на В и К отрасъла. Той се нуждае от допълнителни усилия за развитие и укрепване в посока на преодоляване (като минимум) на очертаните дефицити.

6.3. Обобщение на силните страни и на слабостите в институционалния капацитет на изследваните структури

Изготвеният анализ и направените оценки и изводи позволяват да се синтезират в матричен вид основните силни страни и слабости в институционалния капацитет и на тази основа да се формулират някои обобщения.

6.3.1. Силни страни 6.3.2. Слабости и проблеми 6.3.3. Обобщения

Институциите като цяло, независимо от проблемите и слабите си страни, успяват да изпълняват възложените им функции по управление на водния сектор.

Главните силни страни на институционалния капацитет са свързани със: – Добрите качествено-структурни характеристики на персонала в редица институции: образователно ниво, професионален опит, съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, както и възрастови съотношения (напр. в МОСВ, ИАОС, БД, ДНП, ИАМА).

– Добрата количествена осигуреност с персонал в редица институции (напр. РИОСВ, ДНП, бившите РИОКОЗ, ИАМА).

– Наличието на необходимите документи, които регламентират вътрешната организация на работа и осигуряват нейната оперативна адекватност спрямо възложените функции и отговорности (с изключение на БД, за които към момента на проучването се подготвя нов правилник).

– Материално-техническата и информационната осигуреност, оценките за която се движат от „много добра“ и „добра“ за повечето институции (ДКЕВР, РИОСВ, МЗ, лабораториите в седем големи регионални здравни инспекции, МЗХ – дирекция „Хидромелиорации“, НИМХ, НСИ, ГДПБЗН – МВР) до „задоволителна“ (ИАОС, БД, ИАМА).

– Общото състояние на външните взаимодействия, което повечето институции определят като „добро“ или „много добро“.

Наред с това се идентифицираха редица общи за изследваните структури слабости и проблеми, които се отразяват отрицателно на институционалния капацитет и намаляват неговия потенциал за успешно управление на водния сектор в контекста на съществуваща нормативна рамка: – Като един от водещите проблеми се очерта количественият недостиг на персонал в ключови институции (ИАОС – най-вече в регионалните лаборатории, БД, РИОСВ с широк териториален обхват, МЗ, малките от бившите РИОКОЗ, НИМХ). Причините за количествения недостиг по правило са ограничения в щата, произтичащи от рестриктивната бюджетна политика по отношение на администрацията и опитите за нейното оптимизиране най-вече чрез съкращаване на персонала. Това води до увеличаване натоварването на служителите и след изчерпване на ефекта от оптимизиране на работата се разглежда вече като фактор за нейната по-ниска ефективност.

– Съществен (вече структурен проблем) е недостигът на експерти с нужните на съответната институция образование и квалификация. В някои случаи причина за това е липсата на такива специалисти на местните пазари на труда (по правило в по-малките териториални единици). В други случаи причината е по-фундаментална и произтича от това, че висшите училища не подготвят достатъчно студенти с нужната квалификация – това най-вече се отнася за „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование, вкл. хидробиолози, инженер-химици, млади специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство и др. Решение на този проблем може да се търси на национално ниво като част от политиката за развитие на вис­шето образование и в частност – чрез системата на държавните поръчки, което изисква тясна координация чрез МОМН между потребителите на кадри и държавните висши училища.

– Като общ проблем се открои ниското ниво на заплащане, което е проблем-причина за трудностите по количественото и структурното осигуряване на институциите с необходимите им кадри и тяхното задържане. Очевидно рестрикциите спрямо средствата за заплати в държавните институции са друг фактор, който ги прави по-непривлекателни за висококвалифицираните експерти, формиращи в значителна степен капацитета на всяка институция.

– Друг общ проблем, засягащ поддържането и развитието на институционалния капацитет, е незадоволителното състояние на системата за професионална квалификация и недостатъчното специализирано обучение, вкл. по управление на проекти. Изследваните структури по правило разчитат на „вътрешни“ форми за квалификация и обучение, като почти не се използват услугите на външни обучителни организации (отново поради липса на бюджетни средства за целта). Това е една от водещите причини повишаването/осъвременяването на квалификацията да не бъде сред приоритетите в управлението на човешките ресурси към момента на изследването. Без съмнение, постигането на прелом в тази област в краткосрочна перспектива е с ключово значение за развитието на институционалния капацитет (особено се открои необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на квалификацията на ниво МОСВ като координиращ орган). Използването на възможностите на националните оперативни програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, включително през новия програмен период, би слебъдвало еда бъде един от приоритетите в работата на заинтересованите институции.

– Друг структурен проблем е този на „взаимно обуславящите се ограничители“: от една страна, ясно се идентифицира потребността от специализиран софтуер за изпълнение на функциите (напр. МОСВ, ИАОС, БД), и от друга – недостигът на ИТ специалисти, които да го изготвят и/или използват. Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и нарасналите потребности на институциите е съществен ограничител пред развитието на техния капацитет. В случая разработването на ефективни механизми за привличане и задържане на ИТ специалисти като част от модерната система за управление на човешките ресурси би следвало да се разглежда от заинтересованите страни като друг техен ключов приоритет.

– Междуинституционалното взаимодействие бе идентифицирано като проблем най-вече от МОСВ и по това оценките на интервюираните експерти се различават от тези на колегите им от повечето от другите звена – напр. деконцентрираните структури на различните министерства подчертават доброто състояние на оперативното си взаимодействие. Причината за „разминаването“ може да се търси най-вече в незадоволителната оценка за състоянието на координираността от страна на МОСВ, което е и основен координиращ орган и очевидно отчита наличието на затруднения в това отношение. Във връзка с това състоянието на националната нормативна рамка (най-вече Закона за водите; липсата на синхронизация между законите и пр.), както и отсъствието на ясни регламенти за обмен на данни и информация, се очертаха от болшинството изследвани структури като едни от първопричините за трудностите в институционалните комуникации. Изводът е, че ясното разписване и разграничаване на ролите, функциите и отговорностите на държавните институции като част от модернизирането на нормативното регулиране на водния сектор е ключова предпоставка за оптимизиране на взаимодействието между тях и за осъществяването на добро управление на този сектор в страната. За недобрата координация между институциите допринася също и прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции. Описаните в анализа на капацитета институции са изключително много, призвани са да осъществяват различни политики, имат различна организационна структура и култура, заинтересуваните страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни лобистки интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи и това допълнително затруднява осъществяването на единна политика и управление на водите.

На тази основа може да се предложи следното (условно) приоритизиране на проблемите, свързани с институционалния капацитет: - проблеми – причини: състояние на нормативната рамка с нейните слабости и противоречия; ограничения в щата и ниско ниво на заплащане поради бюджетни рестрикции; липса на подготвени специалисти със съответния профил за нуждите на институциите, управляващи водния сектор; незадоволително състояние на системата за професионално обучение и квалификация на заетите във водния сектор; - проблеми – следствия: количествен недостиг на персонал в редица ключови институции; текучество; неблагоприятни качествено-структурни характеристики на персонала; недобра междуинституционална координация – особено в стратегическото управление на водния сектор.

Приложение № 7

АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ В СЕКТОР „ВОДИ“ И ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЯХНОТО ФИНАНСИРАНЕ

7. Анализ на разходите в сектор „Води“ и източници за тяхното финансиране

7.1. Методологически основи

Целта на настоящата разработка е да се направи ретроспективен анализ и оценка на разходите във водния сектор в България и източниците на средства за тяхното финансиране.

Спецификата на информацията, необходима за извършване на анализа, обуслови и методиката, използвана за разработване на анализа, която е описана по-долу.

Основен източник на информация за сектор „Води“ в България е Националният статистически институт, който публикува информация за разходите за опазване и възстановяване на околната среда, в т.ч. за разходите за опазване и възстановяване на водите.

Информацията за разходите за опазване и възстановяване на водите включва разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и поддържане на материалните дълготрайни активи, свързани с опазване и възстановяване на водните ресурси и извършените в тази връзка мероприятия. Съгласно методологията на НСИ това са: • Разходи, които са свързани с опазване и възстановяване на водните ресурси, като те не включват разходи за доставка на вода и свързаните с това мероприятия.

• Разходи на всички институции и програми, извършващи дейности за опазване и възстановяване на водните ресурси – министерства и ведомства, общини, бизнес; оператори на водни услуги; ПУДООС; предприсъединителни и оперативни програми.

Информацията за тази група разходи е представена, като: • Общо разходи, в т.ч. поотделно за текущи и инвестиционни разходи за периода 2003 – 2007 г. За периода 2001 – 2003 г. и за 2008 г. и 2009 г. сумата на разходите е обща, без разграничаване на всяка една от тези групи разходи.

• Общо разходи, в т.ч. за производствени пречиствателни станции за отпадъчни води, за селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, за интегрирани технологии и за оборотно водоснабдяване. Не могат да се идентифицират както разходите на отделните институции, така и разходи за важни групи услуги, като напр. изграждане и поддръжка на канализационни системи.

Тези особености на информацията на НСИ показват, че тя не включва всички разходи за сектор „Води“ в България и е необходимо „да се надгражда“ върху тези данни, за да се получи пълният размер на всички разходи.

За тази цел е необходимо да бъдат идентифицирани всички разходи в България, които са свързани само с доставка на вода и свързаните с това мероприятия и те да бъдат добавени към разходите за опазване и възстановяване на водите. При наличната информация това може да бъде направено само на експертна основа, поради няколко причини: • В администрациите на институциите, участващи в процеса (напр. МОСВ, ИАОС, МРРБ, РИОСВ, Басейнови дирекции и т.н.), съответните дирекции и отдели се занимават общо с въпросите на управлението на водите и практически е невъзможно да се определи колко точно служители се занимават конкретно само с въпросите на доставката на вода и свързаните с това мероприятия, както и да се определи материалната издръжка за тези конкретни дейности. Това важи и за други институции, имащи отношение към управлението на водите.

• Информацията за разходите на операторите на водни услуги е по видове разходи от гл.т. на икономическата им природа (напр. разходи за заплати, осигуровки, материална издръжка и т.н.), а не от гл.т. на видовете услуги, които те предоставят (напр. разходи за доставка на вода, разходи за отвеждане и разходи за пречистване на отпадъчни води – за В и К операторите; разходи за доставка на вода, отводнителни мероприятия и други на „Напоителни системи“ – ЕАД).

В тази връзка за целите на анализа бе възприет подход, който позволява по-пълно идентифициране и обхващане на всички разходи в сектор „Води“ в България.

Изходната хипотеза по отношение на разходите в сектор „Води“ е, че това са разходите, които се извършват в сектора от няколко групи институции и програми. Възприето беше, че ако в хода на работата бъдат идентифицирани други институции, извършващи разходи в сектор „Води“, те също ще бъдат включени в анализа.

По този начин разходите за сектор „Води“ са изчислени като сума на разходите на следните институции и програми: • Ведомствени разходи на МОСВ по информация от отчетите на програмните бюджети на МОСВ.

• Разходи на ПУДООС по информация от отчетите на програмните бюджети на МОСВ и отчети на ПУДООС.

• Разходи за изграждане на екологични обекти в сектор „Води“ с финансиране от целеви субсидии за водни обекти, отпускани ежегодно на общините – по информация на МОСВ и Закона за държавния бюджет на Република България.

• Разходи за изграждане на инфраструктурни обекти в сектор „Води“ с финансиране по пред-присъединителните програми ИСПА и ФАР по информация на МОСВ и МРРБ.

• Разходи за техническа помощ и изграждане на инфраструктурни обекти в сектор „Води“ с финансиране по ОПОС 2007 – 2013 г. по информация на МОСВ.

• Ведомствени разходи на МРРБ по информация от отчетите на програмните бюджети на МРРБ.

• Ведомствени разходи на други институции, имащи отношение към управлението на водите – ДКЕВР; МЗ и подчинените му РЗИ; МЗХ; ИАРА; Главна дирекция „Гражданска защита“ – МВР (сега Главна дирекция „Пожарна без­опасност и защита на населението“); Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тези разходи са остойностени по специална методика, описана по-долу.

• Разходи за ремонт и поддръжане на язовирни стени и прилежащата им инфраструктура на предприятие „Язовири и каскади“ по информация на НЕК.

• Разходи на бизнеса за дейности, свързани с опазване на водите. За тази цел е използвана информацията на НСИ за разходите за опазване и възстановяване на водите. Прието бе, че дейностите на бизнеса са основно свързани с изграждането и поддръжката на ППСОВ и с дейностите, свързани с оборотното водоснабдяване и въвеждането на интегрирани технологии. Тези разходи могат ясно да се идентифицират в общия масив на разходите за опазване и възстановяване на водите.

• Разходи на операторите на водни услуги – по данни от финансовите отчети на тези оператори.

• Разходи за дейности, свързани със сектор „Води“, които общините извършват с финансиране от собствени приходоизточници – изчислени въз основа на годишните отчети на бюджетите на общините и информация от отчетите на ПУДООС и Закона за държавния бюджет на Република България.

В рамките на анализа за всяка институция и програма бяха анализирани следните параметри: • Общ размер на разходите, които институцията прави по отношение на сектор „Води“. • Вид на разходите от гл.т. на дейността, за която се правят разходите (доставка на вода; отвеждане и пречистване на отпадъчни води; отводняване и др. дейности, свързани с опазване от вредното въздействие на водите; административни разходи, свързани с управлението на водния сектор; поддръжка на язовирни стени и т.н.). • Вид на разходите от гл.т. на икономическата им природа (текущи/инвестиционни).

• Източници за финансиране на видовете (текущи/инвестиционни) разходи за всяка отделна дейност, извършвана от институцията във водния сектор.

Тъй като в повечето случаи една институция/програма прави разходи за повече от една дейност, имаща отношение към водния сектор (напр. В и К операторите предоставят услуги, свързани с водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадъчни води и нерегулирани дейности; ПУДООС финансира проекти, свързани с водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадъчни води и подобряване на вод­ните ресурси и т.н.), то след изготвянето на анализа по институции бяха сумирани разходите на всички институции/програми за всяка отделна дейност (напр. разходите за водоснабдяване на всички институции/програми) и така са представени в първата част на настоящия анализ. При разглеждането на разходите за всяка отделна дейност са представени накратко в табличен вид и източниците на нейното финансиране, тъй като: (1) е възможно един и същ източник да насочва средства за финансиране на няколко различни дейности; (2) динамиката на финансирането до голяма степен обуславя и динамиката на тези разходи. Самите източници на финансиране са разгледани подробно във втората част на анализа от гл.т на техните особености, начини на формиране, регламентация и т.н.

При разглеждането на разходите от гл.т. на дейностите е представена накратко и методиката за определянето и остойностяването им. Разпределянето на разходите по райони за басейново управление на водите е извършено по различен начин в зависимост от наличната информация: • В случаите, когато наличната информация е по инвестиционни проекти, разходите са разпределени към района, към който принадлежи общината, получила средствата по съответния проект.

• В случаите на В и К операторите разходите им се разпределят в зависимост от това, в кой район живее най-големият дял на обслужваното от съответния оператор население.

• В случаите, когато са идентифицирани само разходи на национално равнище, те са разпределяни по райони за басейново управление на водите пропорционално на база на населението, живеещо в съответния район.

7.2. Разходи в сектор „Води“ 7.2.1. Общо разходи в сектор „Води“

Разходите за сектор „Води“ в България за периода 2005 – 2009 г., изчислени съгласно описаната по-горе методика, са представени в следващата таблица.

Таблица 7.1. Разходи за сектор „Води“ в България за периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Динамиката на разходите във водния сектор показва по-високи темпове на растеж до 2008 г. в сравнение с БВП. Въпреки ежегодния растеж на инвестициите в сектора като цяло, общият размер на разходите през 2009 г. намалява поради спада във финансирането от ПУДООС и липсата на допълнително финансиране чрез трансфери от републиканския бюджет в края на годината в резултат от настъпването на финансовата криза. Динамиката на БВП през 2009 г. също е повлияна от кризата, но спадът при него е много по-малък, отколкото при разходите във водния сектор.

Таблица 7.2. Групи разходи в сектор „Води“ в България за периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Таблица 7.3. Инвестиции в сектор „Води“ в България за периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Доставката на вода, вкл. за напояване, е с най-висок дял в разходите за водния сектор – 44 %. Това се дължи основно на текущите разходи за предоставяне на услугата, а не толкова на инвестициите в нея.

От гл.т. на инвестициите във водния сектор с най-големи дялове са разходите за канализация и пречистване на отпадъчни води (вкл. от промишлеността), които сумарно формират над 60 % от инвестициите във водния сектор. Този висок дял на двете услуги се дължи основно на относително най-високия растеж на инвестициите при тези две групи услуги в сравнение с останалите, в основата на което лежи изпълнението на свързаните с членството в ЕС поети от страната ангажименти по отношение на този тип инфраструктура и насочването на съответните финансови ресурси към тези две дейности.

Разпределението на разходите по райони за басейново управление на водите е представено в следващата таблица.

Таблица 7.4. Разходи в сектор „Води“ по райони за басейново управление на водите (хил. лв.)

Дунавският и Източнобеломорският район имат най-високи дялове в общите разходи за сектор „Води“ – съответно 43 % и 29 %. По показателя разходи на един жител подреждането е: Черноморски район – 203 лв., Западнобеломорски район – 192 лв., Дунавски район – 184 лв., и Източнобеломорски район – 180 лв. Един от факторите, водещи до този резултат, е броят на населението, живеещо в селища с обществена канализация и свързани със СПСОВ, където първите места са на Черноморския и Западнобеломорския район за басейново управление на водите.

7.2.2. Разходи за доставка на вода

Разходите за доставка на вода, разглеждани в тази точка, включват: • Текущите разходи за доставка на вода, направени от В и К операторите. Тези разходи са определени въз основа на информация за разходите за обичайна дейност на В и К операторите от отчетите им за приходите и разходите. Финансовите отчети на В и К дружествата обаче не дават разбивка на разходите им по видове предоставяни услуги – напр. доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, което налага допълнителни изчисления за определянето им. Информация за разходите по видове услуги се съдържа в бизнес плановете на В и К дружествата, но сумата на разходите по услуги се различава значително от разходите по финансовите отчети на дружествата. За по-достоверна приемаме информацията от финансовите отчети, тъй като с тях дружествата се отчитат пред НАП и въз основа на тях те плащат своите данъци. За целите на анализа от бизнес плановете е използвана структурата на разпределение на разходите по видове услуги; процентното разпределение на разходите e приложено към общия размер на разходите от финансовите отчети с цел изчисляване размера на разходите по видове услуги. Така са определени както текущите разходи за доставка на вода, анализирани в тази точка, така и текущите разходи за канализация и пречистване и разходите за нерегулирани услуги, разглеждани по-долу.

• Текущите разходи за доставка на вода за напояване, направени от „Напоителни системи“ – ЕАД. Тези разходи са определени въз основа на информация за разходите за обичайна дейност на дружеството от отчета му за приходите и разходите. Тъй като финансовият отчет на дружеството не дава ясна разбивка на различните групи разходи, то текущите разходи, свързани с доставката на вода за напояване са определени експертно като 48,5 % от разходите за обичайната дейност на дружеството. Този дял е резултат от анализа на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, извършен в т. 3.

• Инвестициите, свързани с доставка на вода, направени от: o В и К операторите. По отношение на инвестиционните разходи на дружествата информацията от финансовите отчети е отново общо за размера на инвестициите, без разбивка по видове услуги. В бизнес плановете, от друга страна, не се съдържа информация за размера на реалните инвестиции на дружествата, но са включени справки за размера на планираните инвестиции по видове услуги (водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води). В тази връзка бе приложен същият подход, както и по отношение на текущите разходи – към размера на инвестициите по финансовите отчети е приложена идентифицираната от бизнес плановете структура на планираните инвестиции по видове услуги.

o „Напоителни системи“ – ЕАД. Тези разходи са определени отново експертно като процент от общата сума на инвестиционните разходи на дружеството.

o Държавата и общините с финансиране от републиканския бюджет, ПУДООС, предприсъединителните програми, оперативните програми и т.н. Тези разходи са определени въз основа на информация от отчетите на ПУДООС, отчетите от изпълнението на държавния и общинските бюджети и данни на Управляващите органи на съответните програми. Информацията от тези източници е поименна за всеки проект, което улеснява причисляването на разходите по него към съответната услуга (водоснабдяване, канализация и пречистване).

o Общините чрез собствени средства. Тези разходи са определени като разлика между разходите на общините за В и К услуги и средствата, които те са получили по линия на ПУДООС и целевите субсидии от държавния бюджет. Определянето на дела на разходите конкретно за доставка на вода, канализация и пречистване на отпадъчни води е на база на пропорционалното съотношение между разходите за тези услуги на В и К операторите средно за страната.

Разходите, изчислени съгласно описаната по-горе методика, са представени в следващата таблица.

Таблица 7.5. Разходи за доставка на вода през периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Разходите за доставка на вода са с най-висок дял в разходите на сектор „Води“ в България. Инвестициите в изграждането и реконструкцията на водоснабдителни системи нарастват с по-бързи темпове от текущите разходи за предоставяне на водоснабдителни услуги, което води до нарастване на техния относителен дял в общия размер на разходите.

Разходите за доставка на вода се формират основно от разходите (текущи и инвестиционни) на В и К операторите. Разходите за доставка на вода за напояване (текущи и инвестиционни) са с много нисък дял – около 3 – 4 % от общите разходи, а размерът на инвестициите в напоителна инфраструктура е символичен.

Таблица 7.6. Източници за финансиране на разходите за доставка на вода (хил. лв.)

Таблица 7.7. Източници за финансиране на инвестициите в доставка на вода (хил. лв.)

Финансирането на текущите разходи, свързани с услугите по доставка на вода, вкл. за напояване, се извършва с приходи, заплащани от потребителите на съответните услуги на базата на потребените водни количества и цената на съответната услуга. Характеристиките на цените на услугите, вкл. за напояване, са представени в т. 7.3. Инвестициите в инфраструктура за доставка на вода се извършват със средства от няколко основни източника – с най-голям дял са предприсъединителните фондове и оперативните програми, следват собствените средства на В и К дружествата (под формата на амортизационни отчисления), собствени средства на общините и целеви субсидии от държавата, минаващи през общинските бюджети.

Таблица 7.8. Дължина на новоизградената и реконструираната водопроводна мрежа в България в периода 2005 – 2008 г.

По данни на НСИ

Въпреки нарастващото финансиране за изграждане и реконструкция на водопроводна мрежа в периода 2005 – 2009 г., общата дължина на новоизградената и реконструираната водопроводна мрежа остава почти непроменена през последните години, а разходите на 1 км общо изградена и реконструирана мрежа нарастват двойно – от 234,2 хил. лв. през 2007 г. на 431,8 хил.лв. през 2009 г.

7.2.3. Разходи за отвеждане на отпадъчни води (канализация)

Разходите за отвеждане на отпадъчни води, разгледани в тази точка, включват: • Текущите разходи за отвеждане на отпадъчни води, направени от В и К операторите. Тези разходи са определени въз основа на методиката, описана по-горе при анализа на разходите за доставка на вода.

• Разходите за инвестициите, свързани с отвеждането на отпадъчни води, са определени за В и К операторите, държавата и общините с финансиране от републиканския бюджет, ПУДООС, предприсъединителните програми, оперативните програми и др., общините чрез собствени средства. Тези разходи са определени въз основа на методиката, описана по-горе при анализа на разходите за доставка на вода.

На база направените изчисления разходите са представени в следващата таблица.

Таблица 7.9. Разходи за отвеждане на отпадъчни води през периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Разходите за канализация бележат значителен ръст през последните години, което се дължи основно на нарасналите инвестиции в тази сфера. Делът им в общия размер на разходите значително изпреварва този при водоснабдяването.

Таблица 7.10. Източници за финансиране на разходите за отвеждане на отпадъчни води (хил. лв.)

Таблица 7.11. Източници за финансиране на инвестициите в отвеждане на отпадъчни води (хил. лв.)

За разлика от водоснабдяването, където В и К операторите извършват голяма част от инвестициите със собствени средства, при канализацията основният източник на финансиране на капиталовложенията са средствата по предприсъединителните и структурните фондове, целеви субсидии от държавата посредством общинските бюджети и средства от ПУДООС.

Таблица 7.12. Дължина на новоизградената и реконструираната канализационна мрежа в България в периода 2005 – 2008 г.

По данни на НСИ

Въпреки че през последната година общата дължина на новоизградената и реконструираната канализационна мрежа е нараснала 2 пъти спрямо 2008 г. и изразходваните средства са значителни, ангажиментите на страната във връзка с изграждането на канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води са огромни и темповете на изграждане на канализация трябва да се ускорят няколкократно.

Таблица 7.13. Изразходвани средства от ПУДООС за изграждане и реконструкция на канализационни системи (хил. лв.)

Таблица 7.14. Изразходвани средства за изграждане и реконструкция на канализационни системи от целеви субсидии за инвестиции за общините (хил. лв.)

Освен че темпът на изграждане на канализационна мрежа е нисък, друг основен проблем при разходите за канализация е изразходването на голяма част от тях за неприоритетни проекти в агломерации с население под 10 хил. е.ж., като делът на разходите за неприоритетните агломерации нараства значително през последните години.

7.2.4. Разходи за пречистване на отпадъчни води

Разходите за пречистване на отпадъчни води, разглеждани в тази точка, включват: • Текущите разходи за пречистване на отпадъчни води, направени от В и К операторите. Тези разходи са определени въз основа на методиката, описана по-горе при анализа на разходите за доставка на вода.

• Разходите за инвестиции, свързани с отвеждането на отпадъчни води, направени от В и К операторите, държавата и общините с финансиране от републиканския бюджет, ПУДООС, предприсъединителните програми, оперативните програми и др. и общините чрез собствени средства, са определени въз основа на методиката, описана по-горе при анализа на разходите за доставка на вода. Специфично за определянето на инвестиционните разходи за пречистване на отпадъчни води е наличието на информация за бизнеса за изграждане на производствени пречиствателни станции за отпадъчни води (ППСОВ) и информацията на НСИ за разходите за опазване и възстановяване на водите, където разходите за изграждане на ГПСОВ са едни от малкото, които са изрично упоменати.

Разходите, изчислени съгласно описаната по-горе методика, са представени в следващата таблица.

Таблица 7.15. Разходи за пречистване на отпадъчни води в България през периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Подобно на разходите за канализация тези за пречистване на отпадъчни води също нарастват значително през последните години, повлияни от ръста на инвестициите в пречиствателни съоръжения за постигане на съответствие с поетите ангажименти по сила на договора за присъединяване на страната към ЕС.

Таблица 7.16. Източници за финансиране на разходите за пречистване на отпадъчни води (хил. лв.)

Таблица 7.17. Източници за финансиране на инвестициите в пречистване на отпадъчни води (хил. лв.)

Пречистването на отпадъчни води е тази група разходи, към която през последните години се насочват най-много средства от финансирането от ЕС, което съответства на поетите ангажименти, свързани с присъединяването на страната към ЕС. Оперативните разходи, свързани с пречистването на отпадъчните води, се финансират от В и К операторите, като средствата, заделени от тях, са вторият по важност източник на финансиране на инвестициите в пречистването на отпадъчни води.

Таблица 7.18. Изразходвани средства от ПУДООС за изграждане на ПСОВ (хил. лв.)

Таблица 7.19. Изразходвани средства за изграждане на ПСОВ от целеви субсидии за инвестиции за общините (хил. лв.)

През последната година нарастват и средствата, осигурени от държавния бюджет под формата на целеви субсидии за общините, трансфери от бюджетния излишък, разпределяни по линия на ПУДООС, и съфинансиране в рамките на проекти от оперативните програми. Анализът на данните показва, че особено през последните години значителна част от средствата в рамките на целевите субсидии за общините и ПУДООС са изразходени за неприоритетни населени места под 10 хил. е.ж. От 35 населени места, за които в периода 2005 – 2009 г. по линия на ПУДООС и целевите субсидии за общините са били отпускани средства за изграждане на ПСОВ, само в 11 реално е стартирала експлоатацията на ПСОВ (по данни на НСИ за влезли в експлоатация ПСОВ).

Таблица 7.20. Проектен и работен капацитет през 2009 г. на новопостроени ПСОВ

(Източник: НСИ)     Фиг. 7.1. Отношение на работен към проектен капацитет на новоизградени ПСОВ

Съпоставката на работния с проектния капацитет на част от ПСОВ, влезли в експлоатация след 2005 г. (за които има данни от НСИ), показва, че от 19 станции само 6 работят с по-голямо или близко до 50 % натоварване. Това е индикатор, че станциите масово се преоразмеряват, което води до неефективно изразходване на средствата. Подобна практика се наблюдава и при оразмеряването на ПСОВ, финансирани в момента по линия на ОПОС, а това би довело до сериозни проблеми в бъдеще с последващи проверки от страна на ЕС.

7.2.5. Разходи за нерегулирани дейности във В и К отрасъла

В допълнение към разходите за услугите, свързани с доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, В и К операторите извършват и разходи за т.нар. нерегулирани услуги. Това са разходи за издаване и съгласуване на различни документи, разходи за присъединяване на нови абонати, инсталиране и проверка на водомери и др. основно от текущ характер. Размерът на тези разходи е определен по методиката, описана по-горе при анализа на разходите за доставка на вода.

Таблица 7.21. Текущи разходи на В и К дружествата в България в периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Средно за страната около 3,5 % от оперативните разходи на В и К дружествата се извършват за нерегулирани дейности. Те се финансират със средства от общия пул от постъпления, заплащани от потребителите под формата на цена на В и К услугите.

7.2.6. Разходи за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите Тук са включени разходите на две институции: • Разходите на „Напоителни системи“ – ЕАД. Анализът на дейността на операторите, извършен в т. 3 по-горе, показва, че „Напоителни системи“ – ЕАД извършва две големи групи дейности: (1) търговски дейности, вкл. доставка на вода за напояване; (2) дейности, вменени със закон и включващи различни мероприятия за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите. При определяне на размера на втората група разходи е приложен подходът, използван при определянето на разходите за доставка на вода за напояване – те са определени експертно като 36,7 % от текущите и инвестиционни разходи на „Напоителни системи“ – ЕАД. Този дял е резултат от анализа на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, извършен в т. 3.

• Разходите за „подобряване на водните ресурси“, финансирани по линия на ПУДООС и включващи основно мерки, насочени към предпазване от вредното въздействие на водите.

Разходите, изчислени съгласно описаната по-горе методика, са представени в следващата таблица.

Таблица 7.22. Разходи за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите в България в периода 2005 – 2009 г.

Данните показват, че тази група разходи имат както много нисък относителен дял в общите разходи в сектор „Води“, така и много нисък дял в бюджетите на институциите, които ги изпълняват. Като цяло, тази група разходи не се характеризират с приоритетност, въпреки изключително важното им значение за населението в страната и в общи линии се разглеждат като допълващи в общата рамка на разходите в сектор „Води“.

Таблица 7.23. Източници за финансиране на разходите за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите (хил.лв.)

Преобладаващата част от разходите от тази група се финансират със средства от републиканския бюджет, които постъпват като трансфер в „Напоителни системи“ – ЕАД. Закъсненията в превеждането на тези трансфери или непревеждането им, както това се случи през 2009 г., водят до финансови затруднения пред дружеството, което се принуждава да насочва част от средствата, набрани от търговската му дейност, за финансиране на дейностите, свързани с отводняването, и в крайна сметка – до генериране на общи загуби за дружеството.

7.2.7. Ведомствени разходи на администрацията, свързана със сектор „Води“

В тази група разходи са включени разходите на следните институции: • Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Тук са обединени разходите на МОСВ и всички негови ресорни институции, свързани с управлението на водите (ИАОС, РИОСВ, Басейнови дирекции). Използвана е информация от отчетите на програмния бюджет на МОСВ за Програмата „Оценка, управление и опазване на водните ресурси на Република България“.

• Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Използвана е информация от отчетите от програмния бюджет на МРРБ по Програма „Изграждане и управление на В и К инфраструктура“. Не разполагаме с данни за периода преди 2008 г., но допускаме, че ведомствените разходи на МРРБ по тази програма са варирали около 500 хил. лв. на година.

• Други ведомства и организации. Анализът на капацитета на институциите, имащи отговорности по управлението на водите, представен в т. 6, посочва следните други ведомства и организации, свързани с управлението на водите: o Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР); o Министерството на здравеопазването и подчинените му регионални здравни инспекции (РЗИ); o Министерството на земеделието и храните; o Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА); o Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР; o Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС); o Изпълнителна агенция „Морска администрация“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС); o Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

Дейността на тези институции по отношение на водите е свързана главно с осъществяването на административни, регулативни, контролни и методически функции. Обичайно тези функции са концентрирани в рамките на дадена дирекция или отдел. Това предполага основно разходи за заплати, осигуровки и издръжка на персонала в тези дирекции/отдели и в много малка степен капиталови разходи, и то конкретно свързани със закупуването на определено оборудване. Тези институции не администрират проекти, свързани с водния сектор, нито отпускат субсидии или друг вид финансиране за водни проекти. Разходите на тези институции са остойностени по експертен начин на база на брой персонал, средни възнаграждения в сектора и средни режийни разходи.

Разходите, определени по описаната методика, са представени в следващата таблица.

Таблица 7.24. Ведомствени разходи за администрацията, свързана със сектор „Води“ в периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

Данните показват, че резонно най-големи са разходите на МОСВ, тъй като тази институция концентрира в себе си най-много отговорности, свързани с управлението на водите. Трудовите разходи в системата на МОСВ са подвластни на сравнително малко колебания и се запазват на едно относително стабилно равнище, въпреки бюджетните ограничения вследствие на финансовата криза. Ведомствените разходи за администрацията, свързана със сектор „Води“, се финансират с трансфери от републиканския бюджет.

7.2.8. Разходи за поддръжка на язовирни стени и свързаната с тях инфраструктура

Предприятие „Язовири и каскади“ стопанисва язовирни стени, тунели и канали и водохващания. Предприятието функционира в рамките на Националната електрическа компания (НЕК) и не изготвя самостоятелен счетоводен отчет. Разходите на предприятието съгласно справка на НЕК са представени в следващата таблица.

Таблица 7.25. Разходи на Предприятие „Язовири и каскади“ за периода 2008 – 2010 г. (хил. лв.)

За разходите на предприятието е характерна тенденция към спад, която е най-силно изразена при инвестиционните разходи (82 % спад за 2 години) и при разходите за ремонт (36 % спад за 2 години), докато разходите за издръжка на предприятието се задържат на относително стабилно равнище.

Разходите на предприятието се финансират в рамките на НЕК.

7.2.9. Разходи за оборотно водоснабдяване и интегрирани технологии във водния сектор

Разходите за оборотно водоснабдяване и интегрирани технологии във водите са определени въз основа на информацията на НСИ за разходите за опазване и възстановяване на водите, където те са едни от малкото, които са изрично упоменати. Представени са в следващата таблица.

Таблица 7.26. Разходи за оборотно водоснабдяване и интегрирани технологии във водния сектор за периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

През последните три години разходите за оборотно водоснабдяване и интегрирани технологии във водния сектор се запазват на относително стабилно равнище като динамика. Делът им в общите разходи за сектор „Води“ намалява поради нарастването на общите разходи в резултат от инвестиционната активност в други дейности, свързани с водите.

Таблица 7.27. Източници за финансиране на разходите за оборотно водоснабдяване и интегрирани технологии във водите (хил. лв.)

Тази група разходи се финансират основно със собствени средства на бизнеса и средства, разпределени от ПУДООС под формата на безлихвени заеми за юридически лица. Това е и една от малкото групи разходи, които успяват да привлекат заемни средства за своето финансиране. Публичните финансови ресурси по линия на републиканския бюджет и бюджетите на общините са слабо застъпени.

7.3. Източници на финансиране на разходите в сектор „Води“

В хода на анализа на разходите в сектор „Води“ бяха идентифицирани следните основни източници за тяхното финансиране: • Цени на услуги; • Чуждестранно бевзъзмездно финансиране; • Такси по Закона за водите; • Целеви субсидии от държавата за проекти на общините в сектор „Води“; • Средства от републиканския бюджет, вкл. общи трансфери за министерства и ведомства, трансфери от бюджетния излишък, разпределяни от ПУДООС, и съфинансиране на проекти по линия на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС; • Собствени средства на общините; • Собствени средства на бизнеса (вкл. НЕК, В и К дружествата, др. фирми и т.н.); • Заемни средства; • Средства от др. национални фондове.

Всеки един от тези източници осигурява финансиране за повече от една дейност (група разходи), свързана в сектор „Води“, както е възможно и една дейност (група разходи) да бъде финансирана от няколко различни източника.

Финансирането на всяка дейност (група разходи) бе представено таблично в предходната част на анализа, без описание на особеностите на източниците на финансиране. В следващите таблици е представено в обобщен вид общото финансиране на разходите в сектор „Води“, а характеристиките на всеки един от източниците на финансиране са разгледани подробно в следващите точки.

Таблица 7.28. Източници на финансиране на сектор „Води“ в България в периода 2005 – 2009 г. (хил. лв.)

С най-висок дял в общия размер на финансирането са цените на услугите, като техният дял намалява поради нарастващото влияние на средствата по линия на ЕС. Публичното финансиране под формата на трансфери от републиканския бюджет, целеви субсидии за общините, национално съфинансиране на европейски проекти и собствени средства на общините е третият по значение източник на финансиране.

7.3.1. Постъпления от цени на услуги във водния сектор 7.3.1.1. Постъпления от цени на услугите, свързани с водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води

Постъпленията от цените на тези услуги, плащани от потребителите на В и К операторите, имат най-голяма тежест сред източниците на финансиране на разходите в сектор „Води“. На базата на потребените количества вода и цената на съответната услуга се формират общите постъпления на В и К операторите, с които се финансират оперативните разходи по предоставянето на услугите, свързани с водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчни води.

Цените на В и К услугите се регулират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране съгласно Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18 април 2006 г.). С наредбата се определят методите за регулиране на В и К цените, правилата за тяхното образуване или изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цени и утвърждаването на цените и тяхната структура.

Комисията прилага следните основни методи на ценово регулиране: 1. „Норма на възвръщаемост на капитала“ („разходи плюс“), при който комисията утвърждава цени и наблюдава текущо фактическите стойности на необходимите приходи на В и К оператора и техните компоненти; регулаторният период е не по-кратък от една година; 2. регулиране чрез стимули, при което регулаторният период е от 3 до 5 години: а) „Горна граница на цени“, при която комисията утвърждава цени на В и К оператора за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година с инфлационен индекс, намален с коефициент за подобряване ефективността на В и К оператора. б) „Горна граница на приходи“, при която комисията утвърждава необходими приходи на В и К оператора за първата година от регулаторния период и ги изменя в края на всяка година с инфлационен индекс, намален с коефициент за подобряване ефективността на В и К оператора, и с разлики между прогнозните и действителните необходими приходи, породени от разликата между прогнозните и действителните показатели за промените в количествата доставени, отведени и/или пречистени води и за броя на потребителите за предишни ценови периоди.

Основният ценообразуващ елемент са необходимите годишни приходи (НП), които се изчисляват по следната формула: НП = Р + (РБА x НВ), където: НП са необходимите годишни приходи, хил. лв.; Р – признатите годишни разходи за дейността на В и К оператора, хил. лв.; РБА е регулаторната база на активите, хил. лв.; НВ – нормата на възвръщаемост на капитала за регулаторния период, %.

Цените на В и К услугите се утвърждават от комисията съобразно цялостното изпълнение на бизнес плана на В и К операторите.

Комисията коригира необходимите приходи на В и К оператора за всеки ценови период от регулаторния период в зависимост от изпълнението на годишните целеви нива на показателите за качество на В и К услугите през предходната година. В случай че за даден ценови период изпълнението на показателите за качество на В и К услугите В и К операторът не достига целевите нива, съответното ниво на изпълнение се отразява в намаление на необходимите приходи за следващия ценови период.

Водоснабдителните и канализационните оператори могат да предлагат за утвърждаване от комисията цени на водоснабдителните и канализационните услуги по групи потребители[1]   в зависимост от: 1. доставените, отведените и пречистените количества вода; 2. технологията на добиване и доставяне на водата и съответния максимален размер на допустимите общи загуби на вода според годишните целеви нива на показателите за качество на В и К услугите, определени от комисията съгласно бизнес плана на В и К оператора; 3. обосновано разпределени разходи към всяка група потребители; 4. степента на замърсяване на отведените и пречистените отпадъчни води.

Цената за доставяне на вода на потребителите се образува като съотношение между необходимите годишни приходи за услугата и количествата вода, определени като разлика между измерените за предходната година   количества вода на входа на водоснабдителните системи[2]     обслужвани от В и К оператора, и максималния размер на допустимите общи загуби на вода съгласно годишните целеви нива на показателите за качество, определени от комисията.

Цената за отвеждане на отпадъчни и дъждовни води и цената за пречистване на отпадъчни води се образува като съотношение между необходимите годишни приходи за услугата и отведените годишни количества отпадъчни води в зависимост от степента на замърсяване, определена от акредитирана лаборатория за промишлени и други стопански потребители. Отведените и третираните годишни количества отпадъчни води за битови потребители и приравнените към тях обществени и други потребители се определят на базата на фактурираните количества доставена вода, а за промишлените и други стопански потребители – според измерените отведени количества вода за предходната година.

В края на м. септември 2009 г. са приети промени в Закона за водите[3],      които касаят намаляване на капитала на еднолични търговски дружества – В и К оператори с държавно или общинско участие със стойността на активите – В и К системи и съоръжения. Тъй като съгласно Наредбата активите се включват във формулата за изчисляване на цената на В и К услугите, е необходимо да се промени методиката за нейното формиране, която да отразява промените в рамковия закон.

[1] Цена по групи потребители може да се определи при отвеждането и пречистването на отпадъчни води – 1. битови и приравнени към тях обществени, търговски и др., и 2. промишлени и други стопански потребители. Цената на доставената вода най-често може да се раздели по групи водоснабдителни системи – гравитачна, помпена или смесена, т.е. според технологията на доставяне на водата.

[2] Водоснабдителна система е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите (Закон за водите).

[3] Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, § 29.

Нормативно определената методика за формиране на цените на В и К услугите предполага и големи различия в цените на водните оператори, тъй като те имат възможност да заложат множество различни параметри. Анализът на данните за цените на В и К услугите за периода 2007 – 2010 г., одобрени от ДКЕВР, показва, че цените са много различни и като услуги, и като стойности, което затруднява тяхната съпоставимост. По отношение на структурата на цените на В и К услугите могат да бъдат направени следните по-важни обобщения: – Някои дружества предоставят само услугата доставяне на вода, за която имат одобрена цена от ДКЕВР. При други одобрената цена на В и К услугата е обща и обхваща доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, а в трети случай – одобрената цена обхваща доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

– За част от дружествата има одобрени няколко цени според ВС, например гравитачно, помпено и смесено доставяне на вода, за други цената е обща.

– По отношение на отвеждането цените най-вече варират в зависимост от вида на потребителите – битови или промишлени, но това вариране не е съществено. Различията са съществени, когато одобрената цена за отвеждане на отпадъчни води зависи от степента на замърсяване и в някои случаи цената за отвеждане на отпадъчни води със замърсяване 3-та степен е почти два пъти по-висока от отвеждането за битовите потребители.

– По отношение цената за пречистване на отпадъчни води различията произтичат от вида на потребителите (битови или промишлени), степента на замърсяване на промишлените води и т.н.

Анализът на представената информация по отношение на динамиката на одобрените цени на В и К услуги показва следното: А. Доставяне на вода

В рамките на анализирания период се наблюдава тенденция към нарастване на цената за доставка на питейна вода. Повишаването с по-високи темпове е характерно за по-големите оператори в страната, докато при по-малките темпът е по-малък, като дори има и задържане на цените.

Съществена е разликата между цените на различните оператори, напр. цената на доставената вода за 2010 г. на „В и К – Кресна“ – ЕООД, е 0,39[4] лв./куб.м,   а на „В и К“ – ЕООД, град Добрич – 1,92 лв./куб.м, „Меден кладенец“ – ЕООД, град Кубрат – 1,93 лв./куб.м, „Водоснабдяване – Дунав“ – ЕООД, град Разград – 1,95 лв./куб.м, и „В и К“ – ООД, град Исперих – 2,04 лв./куб.м, т.е. има разлика от 5 пъти в цената на доставената вода.

[4] Всички посочени цени са без ДДС.

Б. Отвеждане

Цената за отвеждане на отпадъчни води се увеличава за анализирания период с малко по-бързи темпове в сравнение с цената за доставяне на вода. Темпът на нарастване на цената за отвеждане на отпадъчни води е по-висок при по-големите оператори, докато при по-малките цените нарастват с по-нисък темп или се задържат на едно и също равнище.

Различията в цените на В и К операторите за отвеждане на отпадъчни води са значителни – 17 пъти е разликата между най-ниската и най-високата одобрена цена. Дружествата, които оперират в най-ниския ценови диапазон от 0,04 – 0,06 лв./куб.м, са „В и К – Батак“ – ЕООД, гр. Батак, „ВКТВ“ – ООД, гр. Ракитово, „В и К – Стенето“ – ЕООД, гр. Троян, „В и К“ – ЕАД, гр. Свищов. Най-високи одобрени цени имат две частни дружества, които оперират в морски курорти – „ВИКИ Инвест“ – ООД (0,31 лв./куб.м), и „В и К – Златни пясъци“ – ООД (0,68 лв./куб.м).

В. Пречистване

Одобрени цени за услугата за пречистване на отпадъчни води имат 27 В и К дружества. Това най-вече са оператори, които обслужват по-голям брой потребители. Трябва специално да се отбележи, че дори и да има одобрена цена за пречистване на отпадъчни води, тази услуга може да не се предоставя на цялото обслужвано население, а само за населението, в чиито селища има изградена и функционираща СПСОВ.

Цената за пречистване на отпадъчни води се увеличава за анализирания период с най-високи темпове в сравнение с увеличението на цените на другите две основни услуги, предоставяни от операторите. Това е обяснимо предвид ниските цени на третиране в сравнение с реалните разходи за тази услуга, които при прединвестиционни проучвания, правени във връзка с изпълнението на инфраструктурни проекти, свързани с пречистване на отпадъчни води, показват цена около и над 0,60 лв. на м3 пречистена вода.

Одобрените цени за пречистване на отпадъчни води от битови потребители на всички В и К дружества към 2010 г. са по-ниски в сравнение с посочения еталон. Цените варират от 0,08 лв. на куб.м при „В и К – Йовковци“ – ООД, град Велико Търново, до 0,57 лв. на куб.м при „В и К“ – ЕООД, град Смолян.

Цената за пречистване на отпадъчните води на промишлените потребители зависи от степента на замърсяване, като за първа степен цената е най-ниска, а за трета – най-висока. Одобрени цени за всичките степени на замърсяване имат 18 дружества, 3 – само за първа и втора, и 4 – за първа степен.

Отново разликите между цените на дружествата са значителни, а именно: – за пречистване на отпадъчни води със степен на замърсяване 1 – от 0,10 лв./куб.м („ВКС“ – ЕООД, град Пещера) до 0,84 лв./куб.м („В и К“ – ООД, град Габрово). Само при три дружества цената надвишава еталонната стойност от 0,60 лв./куб.м за пречистване; – за пречистване на отпадъчни води със степен на замърсяване 2 – от 0,30 лв./куб.м („Кюстендилска вода“ – ЕООД, гр. Кюстендил) до 1,04 лв./куб.м („В и К“ – ООД, град Габрово). При малко повече от половината дружества, които имат одобрена цена за пречистване на отпадъчни води с 2-ра степен на замърсяване, цената надвишава еталонната стойност; – за пречистване на отпадъчни води със степен на замърсяване 3 – от 0,32 лв./куб.м („ВКС“ – ЕООД, град Пещера) до 1,63 лв./куб.м („В и К“ – ООД, град Габрово). При 72 % от дружества, които имат одобрена цена за пречистване на отпадъчни води с 3-та степен на замърсяване, цената надвишава еталонната стойност.

За целите на анализа са изчислени среднопретеглени цени за водни услуги по райони за басейново управление на водите. Това беше извършено въз основа на следния алгоритъм: Цена за доставяне на вода: 1. В случаите, когато за едно дружество е налице повече от една цена, напр. цена за гравитачно и помпажно доставяне или цени за различни водоснабдителни системи в зависимост от географското им разположение, е изчислена среднопретеглена цена за доставка на вода за всяко дружество на база на броя на потребителите във всяка една водоснабдителна система.

2. Населението, обслужвано от едно дружество, е разпределено в зависимост от това в кой район за басейново управление на водите попадат обслужваните от всяко В и К дружество населени места. Изчисленията показват, че в масовия случай едно В и К дружество обслужва население само от един район за басейново управление на водите. Налице са обаче и В и К дружества, които обслужват население, живеещо в 2, а в някои случаи и в 3 района. В тези случаи бе прието съответното дружество да се причисли към този район, в който живее най-голям дял от обслужваното население.

3. Среднопретеглените цени за доставка на вода за всеки един район за басейново управление на водите са изчислени на база на цените, определени в т. 1, и количеството на доставената вода за всички дружества, попадащи в съответния район.

Цена за отвеждане на отпадъчни води (канализация): 1. Анализът на цените показва, че повечето дружества имат само по една цена за отвеждане на отпадъчни води. В единичните случаи, когато е налице повече от една цена, напр. за помпажно и гравитачно отвеждане, бе изчислена среднопретеглена цена за отвеждане на вода за всяко дружество на база на броя на потребителите във всяка една водоснабдителна система.

2. Дружествата са разпределени по райони за басейново управление на водите по алгоритъма, описан по-горе.

3. Среднопретеглените цени за отвеждане на отпадъчни води за всеки един район за басейново управление на водите са изчислени на база на цените, определени в т. 1, и количеството на отведените води за всички дружества, попадащи в съответния район.

Цена за пречистване на отпадъчни води: 1. Идентифицирани са цените на всяко дружество както за пречистване на отпадъчни води за битови и приравнени към тях потребители, така и за пречистване на промишлени отпадъчни води със степени на замърсяване 1, 2 и 3.

2. Дружествата са разпределени по райони за басейново управление на водите по алгоритъма, описан по-горе.

3. Среднопретеглените цени за пречистване на съответния вид отпадъчни води за всеки един район за басейново управление на водите са изчислени на база на цените, определени в т. 1, и количеството на пречистените отпадъчни води от този вид за всички дружества, попадащи в съответния район.

Изчислените по описания алгоритъм цени са представени в следващата таблица.

Таблица 7.29. Среднопретеглени цени за водни услуги по райони за басейново управление на водите (лв. на куб.м без ДДС)

При анализа на цените на В и К услугите като източник на финансиране на разходите в сектор „Води“ трябва да се има предвид тяхната социална значимост. Всяко повишаване на цените, дори и да има финансово-икономически обосновани причини, следва да се разглежда много внимателно предвид ограниченията, наложени от поносимостта на цените за известна част от населението с по-ниски доходи.

7.3.1.2. Постъпления от цени за доставка на вода за напояване

Дружествата, предоставящи услуги, свързани с доставка на вода за напояване в България, са държавните дружества „Напоителни системи“ – ЕАД, „Хидромелиорации – Севлиево“ – ЕАД, „Земинвест“ – ЕАД, и частни сдружения за напояване.

Основната дейност в този сектор се извършва от „Напоителни системи“ – ЕАД. Останалите дружества имат минимален дял в количеството на доставената вода – напр. делът на Хидромелиорации – Севлиево за 2009 г. е едва 0,5 %. Тези дружества извършват дейности само в определени райони на страната – Кърджалийска област („Земинвест“ – ЕАД) и района на община Севлиево (Хидромелиорации – Севлиево), като отделно част от дейностите им нямат отношение към водния сектор. Сдруженията за напояване също имат изключително нисък дял в общото количество на доставените за напояване води – за 2009 г. този дял е 1,48 %.

По отношение цените за доставката на вода за напояване както за „Напоителни системи“ – ЕАД, така и за другите две дружества и за сдруженията за напояване, министърът на земеделието и храните одобрява ежегодно със заповед   цени на услугата „водоподаване“ за следващата година по предложение от доставчика на вода[5].

Тази практика всъщност поражда неравнопоставеност между В и К операторите и хидромелиоративните дружества, защото цените във В и К отрасъла са предмет на нормативна регулация от страна на ДКЕВР.

Цените се образуват съобразно размера на поливните площи и тяхното местоположение, количеството на доставяната вода и начина на доставка (гравитачно или помпено).

Одобрените цени за периода 2005 – 2009 г. са представени в следващата таблица.

[5] Закон за сдружения за напояване, чл. 58.

Таблица 7.30. Цена на услугата „водоподаване за напояване“ за периода 2005 – 2009 г., в лв. на куб.м без ДДС

Данните за цените на водата за напояване показват, че те са много по-ниски от цените на услугите, предоставяни от В и К дружествата. Това е напълно обяснимо, тъй като напояването е област, която се подпомага и насърчава от държавата.

7.3.2. Предприсъединителни фондове – ФАР, ИСПА и САПАРД, и Структурни фондове и Кохезионен фонд

Това е вторият по важност източник на средства за финансиране на сектор „Води“ в България.

Анализът на фондовете на ЕС като източник на финансиране на проекти в сектор „Води“ е изпълнен в следните основни аспекти: • Идентифициране на изпълнените и изпълняваните проекти по линия на предприсъединителните фондове и Структурните и Кохезионния фондове и определяне на финансирането по тях.

• Анализ на ефективността на усвояването на средствата от предприсъединителните програми, които бяха на разположение за България в периода до 2006 г., а именно – ФАР, ИСПА и САПАРД.

• Анализ на хода на усвояването на средствата от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ и Програмата за развитие на селските райони.

• Анализ на ефикасността на насочените към водния сектор средства от европейски фондове.

7.3.2.1. Предприсъединителни фондове

През предприсъединителния период, т.е. до началото на 2007 г., България имаше възможност да ползва средства за инвестиционни екологични проекти основно от финансовия инструмент ИСПА в размер на около 600 млн. евро. Значителна част от тези средства – над 75 %, бяха насочени към водния сектор – събиране и пречистване на отпадъчни води. По време на програмния процес за ИСПА (1999 – 2000 г.) са използвани данни от 1990 – 1995 г. относно състоянието на В и К системите.

Структурата за управление на инструмента ИСПА включва две институции с равни права: • Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отговорната институция за управлението на изпълнението на следните инвестиционни проекти: изграждане на СПСОВ в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково и 2 интегрирани водни проекта – за градовете Бургас и Русе.

• МОСВ е отговорната институция за управлението и координацията на изпълнението на следните проекти, получили финансиране от ИСПА: изграждане на СПСОВ за градовете Пазарджик, Благоевград и регионална ПСОВ за Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец; събиране и третиране на градски отпадъчни води в следните градове: Севлиево, Монтана, Попово, Ловеч, Търговище и Бургас – Меден рудник; Варна, Шумен, Смолян, Балчик, София, Сливен и Кюстендил.

Общата стойност на финансирането от ИСПА за български инвестиционни проекти във водния сектор е 445 млн. евро.

В допълнение, за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти от водния сектор за бъдещи периоди са защитени 3 проекта на обща стойност над 17 900 000 евро, които обхващат следните градове: София, Бургас, Пловдив, Ямбол, Кърджали, Сливен, Стара Загора, Перник, Кюстендил, Благоевград, Русе, Враца, Габрово и Добрич. МОСВ координира изпълнението на тези проекти.

За градовете Балчик, Шумен, Варна и Смолян освен за изграждане на ПСОВ по програма ИСПА са отпуснати също средства за подобрения във водоснабдителните и канализационните мрежи.

Със „спестени“ средства от програма ИСПА бе започната подготовка на инвестиционни проекти за подобрения във водоснабдителните и канализационните мрежи на градовете Ловеч, Монтана, Севлиево, Попово, Търговище, кв. Меден рудник – Бургас, Стара Загора, Г. Оряховица, Лясковец, Д. Оряховица и Благоевград.

В следващата таблица е представена информация относно инвестиционните проекти с финансиране от програмите ИСПА и ФАР.

Таблица 7.31. Инвестиционни проекти във водния сектор, финансирани от програми ИСПА и ФАР ИСПА – инвестиционни проекти

ФАР – инвестиционни проекти

В края на 2009 г. беше направена основна проверка на изпълнението на проектите, получили финансиране от инструмента ИСПА, и бяха направени следните констатации: • Налице е значително забавяне на изпълнението по всички проекти.

• Стойността на повечето обекти е значително завишена по различни причини, основните от които са: некачествено проектиране и незавършени навреме процедури във връзка със собствеността на площадките и трасетата на съпътстващата инфраструктура.

• Единадесет инвестиционни проекта – девет в МОСВ и два в МРРБ, са оценени като рискови по отношение на усвояването на средствата.

Отговорна институция за управлението на Трансгранична програма ФАР България – Гърция е МРРБ. Със средства от тази програма бяха построени СПСОВ в градовете Мадан, Златоград, Рудозем и Разлог. Общата стойност на инвестициите е 14 млн. евро. Информацията относно изпълнението на тези проекти показва, че независимо от сериозното забавяне при подписване на договорите за строителство, дължащо се преди всичко на недостатъчен административен капацитет в отговорната за управлението институция, и сериозните закъснения след стартирането на строителството – в резултат на слаба подготовка на идейните проекти и лоша организация за решаването на проблемите от страна преди всичко на местната администрация, целта на проектите е постигната и обектите са построени. Следва да се отбележи, че слабост на тези проекти, както и на повечето с финансиране от ИСПА, е липсата на интегрираност – в целевите градове не е направено предварително изследване за състоянието и нуждите в областта на водния сектор (Генерални планове) преди одобрение на самите инвестиционни проекти, което е една от предпоставките за наблюдаваното на много места преоразмеряване на СПСОВ, което води до неефективната им експлоатация.

Отговорна институция за управлението на САПАРД за България е Министерството на земеделието и храните. Чрез програма САПАРД можеха да се финансират проекти за обновяване и развитие на селата, които включват и рехабилитация и/или построяване на канализационни системи и съоръжения за пречистване на отпадъчни води. До края на програмата са финансирани 175 такива проекта със субсидия на стойност 75 791 хил. лв.

Финансирането по предприсъединителните програми е представено по години в следващата таблица. Разпределението на разплатените средства по години за програмите ИСПА и ФАР е на база на публикувани данни на електронната страница на Министерството на финансите.

Точно разпределение по години на средствата за водния сектор, усвоени от Програма САПАРД, не може да се направи, тъй като програмата дава възможност за финансиране на малки проекти от водния сектор, но в рамките на приоритети, насочени към общо подобряване на жизнената среда в малки населени места.

Таблица 7.32. Общо финансиране за водния сектор по линия на предприсъединителните фондове (хил.лв.)

Бележка: В посочените в таблицата суми са включени както средствата от ЕС, така и националното съфинансиране.

Направеният анализ позволява да се изведат следните по-важни констатации и проблеми: Средствата от ФАР – ТГС България – Гърция са усвоени независимо от забавеното изпълнение на проектите, дължащо се преди всичко на некачествени предварителни проучвания и лоша координация на заинтересованите страни – общините и МРРБ. Допълнителни проблеми създава и слабият административен капацитет на институциите (МРРБ и общините бенефициенти) за управление на големи инвестиционни проекти.

Средствата от инструмента ИСПА са насочени към приоритетни населени места (с население над 10 000 жители). Използвани са възможнос­тите за максимално усвояване на средствата. Спестяванията, в резултат на проведени тръжни процедури, са насочени за подготовка на допълнителни инвестиционни проекти в целевите населени места.

Средствата от предприсъединителните фондове са насочвани главно за строеж на ПСОВ, без реално да се отчита наличието на канализация и нейното физическо състояние.

Основните проблеми при реализацията на инвестиционните проекти, одобрени за финансиране от предприсъединителните фондове, са свързани със забавени тръжни процедури за избор на изпълнител и проблеми, възникнали по време на строителството, а именно: – Проблеми с наличност и качество на информация. Липсва единна и систематизирана база данни за основните етапи по проекта, за основните административни характеристики и основните финансови показатели. Наличната информация е остаряла и непълна.

– Проблеми със сроковете на договорите за финансиране (финансови меморандуми) и на договорите в тях (договори за изпълнение на дейности).

– В проектите, оценени като рискови, строителните и съпътстващите ги договори за независим строителен надзор няма да приключат преди 31.12.2010 г.

– Съществува реална опасност да бъдат генерирани допълнителни закъснения в периода на изпълнение на договорите. Забавянето на изпълнението се дължи преди всичко на: проблеми в резултат на лошо и/или непълно проектиране, при което са използвани стари и непълни данни за състоянието на В и К системите в населените места, забавени административни процедури, неизяснена собственост на строителните площадки и трасетата на съпътстващата инфраструктура, забавени управленски решения или липса на такива.

– Завишаване стойността на обектите и необходимост от допълнителни средства.

Причини са неправилно остойностени проекти и/или проблеми, възникнали в процеса на изпълнението (проблеми със собствеността на земята, с непредвидени при проектирането работи, забавени административни процедури, забавено или липса на решение от Изпълнителната агенция във връзка с направени предложения от изпълнителите по договорите).

С РМС № 860/30.12.2008 г. на министъра на околната среда и водите е даден мандат да подписва договори, за които не достигат средствата по даден финансов меморандум. Така са сключени договорите за водните проекти за София, Кюстендил, Сливен, Шумен и Смолян. Договорите са сключени без реално да има осигурени средства за тях (по данни на МОСВ сумата възлиза на 51 605 хил. евро към края на 2009 г.).

Подписани са анекси към договори за строителство и независим строителен надзор, за които няма осигурен финансов ресурс. (Стойността на неосигурените средства по тези анекси е 553 589 евро към края на 2009 г.). В посочената сума са включени всички ИСПА ФМ, управлявани от МОСВ.

Подписани са договори и анекси към договори, за които не са достигнали средствата по даден финансов меморандум и за които сумите са били осигуренис ПМС № 267 от 03.11.2008 г. и/или друга кореспонденция с Министерството на финансите. Тяхната стойност е 42 919 578 евро. В посочената сума са включени всички ИСПА ФМ, управлявани от МОСВ.

– Проблеми в резултат на лошо администриране на договорите.

Налице са все още несключени договори по един от финансовите меморандуми, управлявани от МОСВ. Налице са документи, наречени „споразумения“, които са подписани между изпълнители по строителни договори и възложителя (МОСВ), но които не са оформени и не са процедирани като анекси към договорите.

Констатирано е забавяне при процедирането и вземането на решения от страна на МОСВ по представени от изпълнители искания за промени по договорите, които забавяния също водят до удължаване на сроковете за изпълнение и необходимост от допълнителен финансов ресурс.

Не е въведена система на засилен мониторинг на проектите, за които има риск изпълнението им да излезе извън периода за допустимост на разходите.

7.3.2.2. Структурни фондове и Кохезионен фонд

След 1 януари 2007 г. като страна – членка на ЕС, България ползва средства от Структурните и Кохезионния фонд. За целите на усвояването на тези средства са разработени 7 Оперативни програми, като Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, ръководена от Министерството на околната среда и водите, предвижда около 1200 млн. евро за проекти във водния сектор. Средства за малки инвестиционни проекти в областта на водния сектор за малки населени места (под 2000 жители) могат да се ползват и от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., която се администрира от Министерството на земеделието и храните.

Структурата за управление на ОПОС включва Управляващ орган – УО (Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“ към МОСВ), пряко отговорен за програмирането и финансовото управление на програмата; Междинно звено (Дирекция „Фондове на ЕС за околна среда“ към МОСВ) с отговорности по техническото и финансовото управление на програмата и бенефициенти на проектите (в сектор „Води“ това са общини, В и К дружества, басейнови дирекции), които са пряко отговорни за подготовката на проектите, провеждането на тръжни процедури за избор на изпълнители и управление на сключените договори за изпълнение на дейности по проектите.

В Програмата за развитие на селските райони, мярка 321 „Основни услуги за населението на селските райони“ е предвидено финансиране за изграждане на канализационни и водоснабдителни системи. До септември 2009 г. по тази мярка са одобрени 31 проекта на обща стойност над 110 млн. лева.

Съгласно съществуващите процедури за подбор на проекти за финансиране от ОПОС УО съгласува предварително списъка с отговарящите на изискванията проекти с другите институции, имащи отношение към управлението на сектора, за което са разписани механизми и процедури в редица документи, касаещи правилата и процедурите за изпълнението на ОПОС. Независимо от разписаните процедури и осигурената възможност на всички заинтересовани страни за участие при вземането на решение относно насочването на средствата, финансирането невинаги е насочено към приоритетите на страната, залегнали в договора за присъединяване.

Към момента 26 инвестиционни проекта от общо тридесет и един, с финансиране от ОПОС, са докладвани като такива в процес на изпълнение – т.е. договорите за финансиране не са прекратени. При останалите 5 проекта договорите са прекратени. Всички договори за финансиране, с изключение на тези за Враца и Габрово, са под­писани в края на 2008 г. или началото на 2009 г. Дванадесет от тях на обща стойност 200 827 000 лева са в населени места под 10 000 жители (т.е. попадат извън приоритетните, свързани с изпълнение на задълженията, поети в Договора за присъединяване), а останалите 14 на обща стойност 462 640 000 лева са в по-големи населени места, с население над 10 000 жители. Т.е. около 1/3 от контрактуваните средства са насочени към неприоритетни обекти.

В дванадесет от 26-те проекта в процес на изпълнение (Бургас, В. Търново, Враца, Вършец, Габрово, Първомай, Лозница, Попово, Сливен, Ценово, Търговище и Ябланица) към края на месец септември 2010 г. няма сключен договор за строителство, а процедурите за възлагане на дейности все още са в процес на подготовка и не са обявени. Забавянето на изпълнението на тези обекти, както и насочването на средства към неприоритетни такива, ще се отрази сериозно на изпълнението на ангажиментите, поети от България при подписването на договора за присъединяване на страната към ЕС.

В таблицата по-долу е представено разпределението към края на септември 2010 г. на средствата от инвестиционните проекти, финансирани от ОПОС по райони за басейново управление на водите.

Таблица 7.33. Инвестиционните проекти, финансирани от ОПОС към м. 09/2010 г.

Необходимите инвестиции за реализация на инвестиционни мерки от областта на събиране и пречистване на отпадъчни води (без тези за водоснабдяване) по райони за басейново управление са представени в следващата таблица.

Таблица 7.34. Необходими инвестиции за реализация на инвестиционни мерки в областта на събиране и пречистване на отпадъчни води

Средствата, необходими за подготовка на проектите, са експертно определени, като за база е прието, че стойността на подготовката на проекта е 2,5 % от инвестиционната му стойност. Това съотношение е съобразено с указанията на УО на ОПОС в публикуваните до момента покани за представяне на проектни предложения по приоритетна ос 1 на Програмата.

Сравнението на необходимите инвестиционни средства с тези, осигурени по линия на ОПОС по райони за басейново управление, е представено в следващата таблица.

Таблица 7.35. Съпоставка на необходимо финансиране за инвестиционни цели с финансирането, предоставено по ОПОС

Много малък процент от необходимите средства за инвестиции в канализация и пречистване на отпадъчни води са осигурени/договорени към момента по линия на ОПОС, същевременно се наблюдава много нисък процент на усвояване на вече договорените средства. Усвояването на средствата е по-ниско през 2009 г.

Публикуваните анализи за основни проблеми в процеса на подготовката на проектите показват, че основните проблеми при техническата подготовка се дължат на липса на систематизирана информация и съвременни и точни данни за В и К системите в населените места. Наличната информация се намира на различни места (В и К дружества и/или техни клонове, общини, проектанти и т.н.) и в повечето случаи е остаряла и неактуална.

Следва да се отбележи, че забавянето на усвояването се дължи на липсата на подписани договори за изпълнение на строителство. Това е обусловено от няколко причини: • Предизборна ситуация, по време на която, както обикновено, се наблюдава по-слаба активност на администрацията.

• Сравнително слаб капацитет на общинската администрация за подготовка на тръжна документация, съчетаваща изискванията на ЗОП и правилата ФИДИК, препоръчвани за използване при проекти с европейско финансиране.

• Неточни и непълни идейни/технически проекти.

• Прекалено усложнени и бавни процедури по предварително одобрение на тръжната документация от УО/МЗ на ОПОС.

В хода на изпълнението на ОПОС МОСВ обяви и няколко процедури за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти в сектор „Води“. В резултат на това са подписани 143 договора. След проведена оценка на състоянието на договорите за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти бяха взети следните решения: • Продължава финансирането и изпълнението на 5 договора на обща стойност 11 110 000 лева: Благоевград (2 проекта) – 1 509 242 лв.; Варна – 9 134 620 лв.; Габрово – 25 344 лв.; Попово – 215 499 лв.

• Плащанията по 119 договора на обща стойност 116 178 000 лева са спрени до извършване на одит, след което ще бъде взето решение за тяхното продължаване или прекратяване. Извършените плащания към бенефициентите по тези договори са на стойност 36 760 000 лева.

Таблица 7.36. Информация за договорените средства за техническа помощ, за които финансирането не е прекратено   От публикуваната информация за изпълнението на ОПОС (списъци със сключени договори и бенефициенти) може да бъде направен изводът, че договорените средства за техническа помощ са насочени преди всичко към проекти в по-малки населени места, които не подпомагат изпълнението на поетите задължения в Договора за присъединяване на страната към ЕС за сектор „Води“. По този начин, независимо от това, че са осигурени повече от половината от оценените като необходими средства за подготовка на проекти, това не може да гарантира подготвянето на проекти в населените места с над 10 000 еквивалентни жители, които са приоритетни за изпълнението на ангажиментите на страната км ЕС.

Двадесет от договорите, на обща стойност 15,8 млн. лв., с извършени плащания за 3,5 млн. лв., трябва да бъдат прекратени съгласно решение на Управляващия орган.

Таблица 7.37. Разпределение по райони на договорите за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по Приоритетна ос 1, предложени за прекратяване

Предложени за прекратяване са преди всичко договори за финансиране на проекти в неприоритетни населени места и такива, при които няма никакво изпълнение на заложените дейности.

Разпределението на разплатените средства по ОПОС е представено на следващата таблица. То е извършено на база експертна оценка – първите договори за Приоритетна ос 1 бяха подписани в края на 2008 г., т.е. дотогава няма реално усвояване на средства, за 2009 г. са разпределени 20 % от общо разплатените средства, а за 2010 г. – 80 %, въз основа на експертен анализ за напредъка на проектите. Разпределението на средствата по видове водни услуги и райони за басейново управление на водите е извършено по експертен начин след анализ на съдържанието на отделните проекти и принадлежността на общините бенефициенти към даден район.

Точно разпределение на средствата за водния сектор, усвоени от Програмата за развитие на селските райони, не може да се направи, тъй като и двете мерки от тази програма дават възможност за финансиране на малки проекти от водния сектор, но в рамките на приоритети, насочени към общо подобряване на жизнената среда в малки населени места.

Таблица 7.38. Разпределение по години на разплатените средства по ОПОС (хил. лв.)

Направеният анализ позволява да се изведат следните по-важни констатации и проблеми: Степента на усвояване на наличните финансови средства е много ниска – около 6 %.

Средствата от ОПОС не са били насочвани към основните приоритети на сектора, а именно към населени места с над 10 000 жители, за които България е поела ангажимент за решаване на проблемите с отпадъчните води до края на 2010 г.

В края на 2009 г. МОСВ прие нов подход и методология за подбор на проектите от сектор „Води“, кандидатстващи за финансиране от ОПОС, който предвижда директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приоритетно финансиране на агломерации над 10 000 е.ж. Този подход е в пълно съответствие с най-добрите практики в областта и с политиката на ЕС в сектора.

Разработени бяха технически и финансови параметри, на които трябва да отговарят подаваните проекти в сектор „Води“, което гарантира по-ефективното използване на средствата, предназначени за сектора.

Очаква се въведеното изискване за привличане на В и К дружествата като партньори в проектите да подобри значително процеса на координация и изпълнение.

Същевременно, независимо от новите инициативи, все още не е направено оптимално разпределение на задълженията на Управляващия орган и Междинното звено.

Изключително бавен и бюрократичен е процесът за оценка на постъпилите проектни предложения. Публикуваните/оповестените правила за оценка са неясни и противоречат на публикуваните Насоки за кандидатстване. Това води до много ниската степен на контрактуване на проекти.

Много бавен и неясен процес на предварителен контрол от страна на УО/МЗ на ОПОС на качеството на тръжната документация за избор на изпълнители на дейности, подготвена от бенефициентите на проектите. Това води до забавяне на началото на тръжните процедури.

Недостатъчен капацитет на общините за подготовка на проекти, провеждане на тръжни процедури за избор на изпълнители и управление на договорите за услуги и дейности по проектите.

Все още масово се използва стара и непълна информация за състоянието на В и К отрасъла в населените места при подготовката на молбите за финансиране и идейните и техническите проекти за обектите от В и К инфраструктурата.

Прекаленият бюрократизъм в процеса на предварителна проверка на тръжната документация за избор на изпълнители от страна на УО/МЗ и ниският капацитет на местно ниво за подготовка на тръжни документи, съчетаващи изискванията на ФИДИК и правилата на ЗОП, водят до изключително забавяне на процеса на изпълнение на инвестиционните проекти.

Общините имат затруднения за осигуряване на необходимото финансиране за стартиране на реалното физическо изпълнение на проектите.

Анализът на предприсъединителни фондове ФАР, ИСПА и САПАРД и на Структурни и Кохезионен фондове като източници на финансиране на проекти в сектор „Води“ позволява да се направят следните по-важни изводи: Неуточнената собственост, респективно многото и различни по вид собственици бенефициенти на проектите за водоснабдителните и канализационните системи, затруднява реализацията на някои приоритетни дейности по финансиране и изграждане на обекти в областта на водите.

Ниският административен капацитет за управлението на ОПОС е отчетен в няколко официални доклада за оценка на изпълнението на програмата, издадени в периода 2007 – 2010 г. Предприетите от институциите мерки са недостатъчни и неефективни.

Слаба е координацията с други заинтересовани страни по време на планиране на проектите и синергията с други оперативни програми.

Необходимо е опростяване на договорите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, което ще улесни както бенефициентите, така и екипите за управление от УО/МЗ. Същевременно трябва да се подобри ефективността на процедурите за мониторинг и докладване на изпълнението, което ще улесни процеса на вземане на управленски решения по отношение на изпълняваните проекти.

Извършените анализи до момента показват, че е невъзможно България да покрие разходите, свързани с поети в договора за присъединяването към ЕС в областта на водния сектор ангажименти, без получаването на външно финансиране. Насочването на една трета от досега контрактуваните средства от ОПОС към неприоритетни обекти (в населени места под 10 000 жители) допълнително усложнява ситуацията. Освен като допълващо финансиране, е необходимо да се търсят и възможности за привличане на финансови средства за навременното осигуряване на задължителното национално съфинансиране по проектите от ОПОС. Потенциалните заеми от международни финансови институции за реализация на екологични проекти ще придобиват все по-голямо значение поради факта, че България не би могла да осигури необходимото съфинансиране за проекти, получили финансова подкрепа от фондове на ЕС, без съдействието на международни финансови институции.

7.3.3. Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. ПУДООС е юридическо лице, създадено със Закона за опазване на околната среда, със седалище гр. София. ПУДООС не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба.

Дейността на ПУДООС е насочена основно към безвъзмездно финансиране на инвестиционни проекти. Бенефициенти по тези проекти са главно общини. В по-малка степен ПУДООС отпуска безвъзмездни заеми предимно на юридически лица обикновено с 2-годишен гратисен период и 3-годишен период на погасяване на главницата.

Таблица 7.39. Безвъзмездни помощи за инвестиционни проекти, отпускани от ПУДООС по основни направления в периода 2006 – 2009 г. (хил. лв.)

В общата динамика на безвъзмездните помощи за инвестиционни проекти в периода 2006 – 2008 г. се наблюдава растеж, като темповете на прираст намаляват с всяка изминала година. През 2009 г. безвъзмездното финансиране от ПУДООС намалява 2 пъти спрямо предходната 2008 г. Това се дължи на няколко причини: • На значителните по размер натрупани несъбрани приходи от такси, глоби и имуществени санкции, които ограничават финансовите ресурси и възможностите за финансиране на дейността на предприятието.

• На факта, че през 2007 и 2008 г. много голяма част от инвестициите всъщност са финансирани не с постъпления от такси, а с трансфери от републиканския бюджет по ПМС в края на съответните години. Тези приходи са с еднократен характер и се определят на субективна основа и на практика променят обичайния тренд на приходите на Предприятието.

• През 2009 г. след смяната на правителството и избирането на нов Управителен съвет на ПУДООС е извършен одит, който установява несъответствие на поетите от предприятието ангажименти с разполагаемия финансов ресурс. В резултат на това са прекратени редица договори, както и са отменени решения на УС за финансиране на неприоритетни обекти.

Проектите във водния сектор имат най-голям относителен дял в общия размер на отпуснатите безвъзмездни помощи за инвестиционни проекти. За разлика от отпусканите средства по другите направления, при тях за най-дълъг период от време се наблюдава растеж (2006 – 2008 г.). Съкращаването на средствата, отпускани от предприятието през 2009 г., се отразява в най-голяма степен върху финансирането във водния сектор, като то намалява наполовина.

Таблица 7.40. Безвъзмездни помощи за инвестиционни проекти във водния сектор, осигурени от ПУДООС (хил. лв.)

От финансирането на ПУДООС за водния сектор най-голям е делът на средствата за изграждането на колектори и канализационни системи. Втори по важност са средствата за изграждането на водоснабдителни системи. Тази група средства нарастват с най-високи темпове през целия анализиран период в сравнение с другите групи и въпреки спада през 2009 г. като цяло са нараснали най-много спрямо 2003 г. – 5 пъти. Финансирането за изграждане на ПСОВ се отличава с по-ниски темпове на прираст и намаляващ относителен дял в общите средства, насочвани от предприятието във водния сектор. Причината за това е, че в предприсъединителния период голяма част от инвестициите в ПСОВ се финансират от предприсъединителните програми, а след 2007 г. те започват да се финансират от ОПОС.

Таблица 7.41. Финансиране на инвестициите на ПУДООС във водния сектор (хил. лв.)

ПУДООС финансира инвестиции във водния сектор от два източника: • Постъпления от такси по Закона за водите; • Трансфери от републиканския бюджет. В края на 2007 г. с Постановление № 298 на МС от 7.12.2007 г. за одобряване на допълнителни бюджетни кредити за 2007 г. на ПУДООС са предоставени допълнителни бюджетни кредити с предназначение за изграждането на водоснабдителни и канализационни системи. Допълнителни бюджетни кредити със същото предназначение са предоставени на ПУДООС и в края на 2008 г. с Постановление № 261 на МС от 27.10.2008 г. През 2007 и 2008 г. със средствата по тези две постановления са финансирани съответно 49 % и 61 % от инвестициите на ПУДООС във водния сектор за съответните години.

Приходите от такси, които постъпват в ПУДООС, са в съответствие със Закона за водите. Съгласно този закон общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно. За водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за   създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица[6]

Една от основните цели на Закона за водите е постигане на комплексно, многократно и многоцелево използване на водните ресурси (включително и минералните води). Законът установява следния ред на удовлетворяване на исканията за разрешителни за водовземане, включително и от минерални води: 1. за питейно-битови цели; 2. за лечение и профилактика; 3. за земеделски цели; 4. за други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.

В и К операторите заплащат такси за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване и такса за заустване на отпадъчни води, а организациите по напояване – такса водовземане с цел напояване.

Съгласно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект[7]   годишният размер на дължимата такса за водоползване се определя по формула, която отчита размера на годишния обем иззета вода, целта на водоползването и корекционни коефициенти.

Определен е единичен размер на таксата за всеки вид водоползване, който варира от 0,0005 лева до 0,02 лева за 1 куб.м иззета от повърхностен или подземен източник вода. Въведен е коригиращ коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, от който се изземва водата.

Годишният размер на таксата за заустване се определя по формула, която отчита размера на заустения годишен воден обем, целта и корекционни коефициенти. Корекционният коефициент отчита проектната категория на водите на водния обект, който се ползва. Замърсяващите вещества, които определят категорията на водите, са неразтворени вещества, БПК5 и ХПК.

Таксите са единни за цялата страна. По-долу са представени таксите, които са предмет на настоящия анализ.

[6] Закон за водите, чл. 8.

[7] Последното изменение на тарифата е от 2004 г., което означава, че тя не следва измененията на Закона за водите.

Таблица 7.42. Размер на таксите съгласно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (лв./м3)   *Използването на минералните води може да става и чрез концесия, като за това право концесионерът плаща на концедента концесионно плащане.

Подходът за определяне размера на таксата за използване на минерални води не насърчава комплексното, многократно и многоцелево използване на минералните води, въпреки че това е възможно за голяма част от находищата. Таксата за използване на минералната вода за отопление не съответства на националната политика за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници и на политиката на Европейския съюз относно възобновяемите енергийни източници

(Резолюция на Европейския парламент от 25 септември 2007 г. относно Пътна карта за възобновяемите енергийни източници в Европа (2007/2090(INI)[8]

Таксата, която заплащат лечебните заведения за използване на минерални води, и таксата, която заплащат общините за ползване на минерални води за обекти от социалната и образователната сфера, не отчитат социалния характер на тези обекти и публичните източници за финансиране на дейността им (републикански и общински бюджети, Национален осигурителен институт, Национална здравна каса).

Разрешителните за водоползване и ползване се издават от съответните басейнови дирекции, с изключение на минералните води, като таксите се заплащат на дирекциите, но се събират в ПУДООС. Реализираните приходи по отделни видове такси и райони за басейново управление на водите са представени в следващите таблици.

[8] Документът предвижда въвеждането на решителни мерки за насърчаване на отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници с цел техният дял в ЕС най-малкото да се удвои до 2020 г.

Таблица 7.43. Приходи от такси по Закона за водите (хил. лв.)

Анализът на информацията за приходите от такси показва, че няма ясно изразена тенденция на тяхното изменение. През 2008 г. се наблюдава съществено увеличение на постъпленията в резултат на по-добрата събираемост на таксите за водоползване и ползване на водни обекти на база издадени разрешителни, както и събиране на просрочени задължения от Басейновите дирекции чрез Агенцията за държавни вземания. През 2009 г. следва ново намаление на приходите от такси, което се дължи най-вече на неплащане от страна на В и К дружествата, т.е. образно казано, ПУДООС „субсидира“ В и К отрасъла. Съгласно годишния отчет общо задълженията от неплатени такси водовземане към предприятието са в размер над 39,6 млн. лева.

ПУДООС няма нормативна възможност да упражнява контрол върху събираемостта на приходите от такси. Предприетите мерки не водят до увеличаване на събираемостта на приходите и намаляване на размера на вземанията. Резултат от несъбраните приходи от такси, глоби и имуществени санкции са ограничените финансови ресурси и възможности за финансиране на дейността на предприятието.

Таблица 7.44. Приходи от такси за водовземане (хил. лв.)

В приходите от такси по Закона за водите на ПУДООС водеща роля имат приходите от такси за водовземане. Анализът на структурата на приходите от такси за водовземане показва, че постъпленията от таксата за водовземане за питейно-битови нужди формират над половината от общите постъпления от таксите за водовземане. С най-голям дял в приходите от тази такса е Дунавският район (над 50 %), което се обяснява с факта, че в този район са най-големите по брой на обслужваното население и количество на доставената вода В и К дружества в страната. Следваща по значение в общите постъпления е таксата за водовземане за производство на електроенергия, при която водещи са Източно- и Западнобеломорският район. На тях сумарно се падат 80 – 90 % от приходите от тази такса, което е разбираемо предвид факта, че в тези райони са концентрирани преобладаващата част от ВЕЦ в страната.

Приходите от такси за разрешено водоползване на воден обект са представени в следващата таблица.

Таблица 7.45. Приходи от такси за разрешено водоползване на воден обект (хил. лв.)

Таксата за заустване на отпадъчни води е структуроопределяща за приходите от таксите за разрешено водоползване на воден обект, като тя формира над 93 %, а в някои години и 99 % от всички приходи от тази група такси. Тъй като тя се заплаща също от В и К операторите, за нейната динамика са валидни същите изводи, които вече бяха направени по-горе за таксата за водовземане за питейно-битови нужди.

Таксите за водовземане от минерални води – изключителна държавна собственост са с най-нисък дял от всички групи такси. В рамките на групата с най-големи дялове са таксите водовземане за спорт, отдих, за битови и хигиенни нужди и за питейно-битово водоснабдяване от населението, когато няма др. алтернатива. Постъпленията от последната са най-високи в Черноморския басейн, където в района на к.к. Албена водоснабдяването се извършва с минерални води.

Анализът на разходите за водни проекти, финансирани с приходи от такси и равнището на постъпленията от такси, показва, че е налице значително разминаване, като в резултат направените разходи от ПУДООС значително надвишават постъпленията от такси през същата година. Допълнителните проучвания в тази връзка показаха, че с решения на УС на ПУДООС проекти във водния сектор са били финансирани не само с приходи от такси по Закона за водите, но и с приходи от такси от други направления – напр. отпадъци и въздух.

7.3.4. Публично финансиране от републиканския бюджет и бюджетите на общините

Публичното финансиране на водния сектор в България се осигурява посредством: • Общи трансфери от републиканския бюджет към бюджетите на МОСВ, МРРБ и всички други институции, имащи функции по управлението на водите. Тези средства се одобряват ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като в хода на изпълнението на бюджета в рамките на годината са възможни актуализации. Средствата от този източник служат за финансиране на разходите за заплати и осигурителни плащания, материална издръжка и капиталови разходи на споменатите институции.

• Национално публично съфинансиране на проекти по линия на ЕС. Размерът на тези средства се определя като от % на съфинансиране по съответния фонд на ЕС (Структурни и Кохезионен фондове), който финансира дадените проекти. При проектите от водния сектор това е Кохезионният фонд, при който процентът на националното публично съфинансиране е 20 % от допустимите разходи по проекта след прилагане на % на финансовия дефицит. Тези средства са разгледани общо със средствата по линия на ЕС в анализа в т. 7.3.2 по-горе.

• Целеви субсидии от републиканския бюджет за инвестиции на общините във водни проекти. Всяка година със Закона за държавния бюджет на Република България държавата определя обема на целевите субсидии за инвестиции за общините, които съдържат няколко елемента: (1) целева субсидия за екологични обекти, поименно описани в приложение към Закона за държавния бюджет; (2) целева субсидия за други обекти от местно значение; (3) целева субсидия за изграждане и основен ремонт на общински пътища, въведена през последните години. Целта на целевата субсидия за екологични обекти е финансирането на екологични обекти с национално значение (в сферата на управлението на водите, отпадъците и т.н.), свързани с изпълнението на секторните политики в областта на околната среда. При изготвяне на окончателния поименен списък Министерството на финансите изисква и отчита предложенията на Министерството на околната среда и водите за съответствието на предлаганите обекти за финансиране с приоритетите на националната екологична политика. Приложения с такива екологични обекти има към всички Закони за държавния бюджет от 1994 г. до 2010 г. Данните показват, че субсидията за водни обекти има доминиращ дял в общия размер на целевата субсидия за инвестиции в екологични обекти. Тя нараства и с по-бързи темпове в сравнение с общия размер на целевата субсидия за екологични проекти, като в края на анализирания период на практика цялата целева субсидия се изразходва за водни проекти. Тези проекти са за изграждане на водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ, като процентното съотношение между финансирането на различните дейности варира всяка година в зависимост от редица субективни фактори.

• Собствени средства на общините. Това са средства, които общините инвестират в инфраструктура с източник постъпленията от местни данъци, продажба на активи и постъпления, свързани с управлението на общинската собственост – наеми, дивиденти и т.н. Приходите на общините от такси са също собствени приходи, но те са с целево предназначение и се изразходват за финансирането на разходите за предоставянето на съответните услуги. Делът на собствените средства на общините в общия размер на общинските инвестиции е в диапазона около и над 70 %. През 2009 г. той намалява поради ефекта на финансовата криза и регистрирания спад в собствените приходи на общините за 2009 г. спрямо 2008 г. Повече собствени средства за инвестиции заделят общините с по-висока местна приходна база (измервана като собствени приходи на 1 жител), докато по-бедните общини разчитат основно на целеви средства от държавата за финансиране на инвестиционната си дейност.

7.3.5. Собствени средства на бизнеса

Собствените средства обединяват средствата, които В и К операторите, „Напоителни системи“ – ЕАД, НЕК – ЕАД и други фирми (най-вече индустриално ориентирани и стопанисващи ППСОВ, както и такива, използващи оборотно водоснабдяване и интегрирани водни технологии) заделят за финансиране на извършваните от тях инвестиции. Източници на тези средства могат да бъдат печалбата, заделени резерви или дългосрочни кредити с инвестиционна насоченост. Възможно е част от инвестициите да бъдат финансирани с текущи постъпления от дейността, които обаче от методологическа гледна точка е много трудно да бъдат определени, както и размерът на печалбите, резервите и кредитите, насочвани за инвестиции. От тази гл.т. тези средства са обединени в една обща група, която наричаме собствени средства.

7.3.6. Заемни средства и други национални фондове

Освен ПУДООС, средства за водни проекти се предоставят и от Националния доверителен екофонд (до 2007 г.), както и от други фондове. Размерът на финансирането по линия на тези фондове е незначителен. Заемните средства могат да бъдат с източник от български и международни финансови институции, като делът на тези средства в общия размер на финансирането също е незначителен.

7.4. Основни изводи Въз основа на анализа могат да се направят следните по-важни изводи: • В България няма пълна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор, а липсата на систематична и непротиворечива информация се явява основен проблем за изготвянето на прецизни анализи на финанасовите потоци в този сектор. НСИ набира и обобщава информация само за част от разходите и източниците на финансиране за опазване и възстановяване на водните ресурси. Създаването на стройна информационна система, отчитаща всички разходи и източници на финанасиране по отделни направления, е изключително голямо предизвикателство както за адекватното управление на водния сектор, така и конкретно за разработването на инвестиционни проекти, с които да се кандидатства за финансиране по линия на фондовете на ЕС.

• До 2008 г. разходите в сектор „Води“ нарастват с по-бързи темпове в сравнение с БВП. След тази година спадът във финансирането от ПУДООС и липсата на допълнително финансиране чрез трансфери от републиканския бюджет в резултат от настъпването на финансовата криза води до спад на разходите в сектора.

• Разходите за доставяне на вода имат най-голям дял в общите разходи в сектор „Води“, като основната причина са високите текущи разходи за предоставяне на услугата. Най-големи инвестиции в сектора обаче се извършват по отношение на инфраструктурата за отвеждане (канализация) и пречистване на отпадъчни води.

• Изразходването на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е неефективно – високи разходи на 1 км водопровод и канализация; преоразмерени ПСОВ и т.н. Голяма част от средствата за канализационни системи и ПСОВ се разпределят за неприоритетни агломерации с население между 2 – 10 хил.ж. и под 2 хил.ж.

• Разходите за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите не се считат за приоритетни, въпреки изключително важното им значение за населението в страната и се разглеждат като „допълващи“ в общата рамка на разходите в сектор „Води“.

• Цените на водоснабдителните и канализационните услуги имат най-висок дял в общия размер на финансирането на сектор „Води“ в България (37 % през 2009 г.), като този дял намалява за анализирания период поради нарастващото влияние на средствата по линия на ЕС. Съществуват големи различия в цените на водните оператори поради предоставената им законова възможност да заложат множество различни параметри за тяхното определяне. Цените за доставка на вода за напояване се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на доставчика, което поражда неравнопоставеност между В и К операторите и хидромелиоративните дружества, защото хидромелиоративният отрасъл не е предмет на нормативна регулация от страна на ДКЕВР.

• Средствата по линия на предприсъединителните, Структурните и Кохезионния фондове са втори по важност източник на финансиране на разходите в сектор „Води“ (18 % през 2009 г.), като значението му ще нараства в бъдеще.

• Средствата от ФАР – ТГС България – Гърция са усвоени независимо от забавеното изпълнение на проектите, дължащо се преди всичко на некачествени предварителни проучвания и лоша координация на заинтересованите страни. Основните проблеми при реализацията на инвестиционните проекти по Програма ИСПА, одобрени за финансиране от предприсъединителните фондове, са свързани със забавени тръжни процедури за избор на изпълнител и проблеми, възникнали по време на строителството.

• Изпълнението на ОПОС 2007 – 2013 г. се характеризира с ниско усвояване на средствата – около 6 % – и насочване на една трета от вече контрактуваните средства към неприоритетни обекти. Поради тази причина една част от сключените до момента договори са предложени за прекратяване. Наблюдават се сериозни проблеми, свързани както с подготовката на проекти за кандидатстване, така и с бавното изпълнение на вече контрактувани проекти, поради: сравнително слаб капацитет на общинската администрация за подготовка на тръжна документация, съчетаваща изискванията на ЗОП и правилата ФИДИК; неточни и непълни идейни/технически проекти; прекалено усложнени и бавни процедури по предварително одобрение на тръжната документация от УО/МЗ на ОПОС. • От безвъзмездното финансиране за инвестиционни проекти, което ПУДООС осигурява, най-много средства се насочват към сектор „Води“. Предприятието акумулира средства от два източника, които насочва за финансиране на водни проекти: такси по Закона за водите и трансфери от бюджетния излишък. При таксите по Закона за водите се наблюдава висока несъбираемост на вземанията, основно от В и К операторите, което ограничава финансовите ресурси на предприятието. В тази ситуация на практика ПУДООС „субсидира“ В и К отрасъла. При отпуснатото от предприятието финансиране на водни проекти е констатирано неефективно и неприоритетно разпределение на средствата подобно на другите източници за финансиране на водния сектор.

• Собствените средства също са важен източник за финансиране на инвестиции във водния сектор (17 % през 2009 г.). Това са основно средства от печалба, резерви и евентуално заеми, които В и К дружествата, „Напоителни системи“ – ЕАД, НЕК – ЕАД и други фирми (най-вече индустриално ориентирани и стопанисващи ППСОВ, както и такива, използващи оборотно водоснабдяване и интегрирани водни технологии) заделят за финансиране на извършваните от тях инвестиции.

• Делът на публичното финансиране на водния сектор през 2009 г. възлиза на 19 % от общото финансиране и се формира от общите трансфери от републиканския бюджет за издръжка на ведомствата, свързани с управление на водите, националното публично съфинансиране на проекти по линия на ЕС, целевата субсидия от републиканския бюджет за водни проекти на общините и собствените средства, които общините насочват в рамките на бюджетите си за такива проекти.

• Заемите и средствата от други фондове имат изключително нисък дял в общото финансиране на водния сектор в България.

В анализа на водностопанската инфраструктура в т. 2 по-горе са обобщени три сценария за размера на бъдещите инвестиции във водния сектор, както следва: • Минималистичен сценарий – 12 782,5млн лв.; • Междинен сценарий – 21 772,6 млн. лв.; • Максималистичен сценарий – 43 167,6млн.лв.

Към тези средства трябва да бъдат добавени: Разходите за включените в ПУРБ мерки, несвързани с изграждането и експлоатацията на водностопанската инфраструктура (напр. мерки за подобряване на хидроморфологичното състояние на водните тела, обучения и т.н.), които също имат инвестиционен характер: • Минималистичен сценарий – 678 млн.лв.; • Междинен сценарий – 678 млн.лв.; • Максималистичен сценарий – 678 млн.лв.

Общите разходи за водния сектор, за които при разработването на стратегията трябва да бъде прогнозирано финансиране, могат да бъдат обобщени, както следва: • Минималистичен сценарий – 13 550,5 млн.лв.; • Междинен сценарий – 22 450,6 млн.лв.; • Максималистичен сценарий – 43 845,6 млн.лв.

Оперативните разходи за издръжката на ведомствата и институциите и експлоатацията на водностопанската инфраструктура са определени, както следва: • Минималистичен сценарий – 573 млн.лв. годишно; • Междинен сценарий – 684 млн.лв. годишно; • Максималистичен сценарий – 843 млн.лв. годишно.

Размерът на необходимите инвестиции във водностопанската инфраструктура, както и годишният размер на оперативните разходи изискват преразглеждане на сегашния механизъм за финансиране на водния сектор с цел осигуряване на повече финансови ресурси.

Приложение № 8

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО УСТРОЙСТВО И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР В ДРУГИ ДЪРЖАВИ

8. Кратък преглед на институционалното устройство и предизвикателствата във водния сектор в други държави

Ефективността на политиката за водите зависи в много голяма степен от институционалното устройство на сектора и разпределението на функциите между институциите на централно и поднационално ниво. Прекомерното разделяне на функциите за прилагане на политиката във водния сектор например създава неминуемо трудности при управление на сектора. Всички тези институции прилагат политики в различни области, имат различна организационна структура и култура, а и заинтересованите страни от тяхната политика често имат различен профил. Това многообразие от „играчи“ усложнява още повече процесите на вземане на решения. За целта е необходима изключително добра координация. В противен случай по-тесните секторни перспективи и подходи надделяват над междусекторните. Изготвянето на „карта на институциите“, която ясно идентифицира кой какво прави в областта на управлението на водните ресурси и услуги, е ключово за идентифициране на възможни случаи на припокриване или „празноти“ в политиката за водите.

Международно изследване на институционалното устройство на водния сектор и свързаните с управлението на водите предизвикателства, направено от ОИСР в 17 страни членки на организацията, показва, че макар и различни, институционалната уредба и управлението на водния сектор в различните страни могат да бъдат отнесени към няколко общи модела, изпитват подобни проблеми и са изправени пред едни и същи предизвикателства.

Настоящият преглед е направен на базата на това международно изследване. [1]

[1] OECD: Public Governance аnd Territorial Development Directorate, Territorial Development Policy Committee. „Water Governance in OECD Countries: From Theory to Implementation“, 30 November 2010.

8.1. Разпределение на функциите между публичните институции във водния сектор

Функциите и задачите за разработване и прилагане на политиките във водния сектор са разпределени между различни административни и териториални равнища, т.е. между различни министерства и/или агенции/институции на централно ниво (хоризонтално разпределение) и между различни равнища на управление на централно, регионално и местно ниво (вертикално разпределение).

Институционалната карта включва следните области и функции: Области, включени в институционалната карта: – Управление на водните ресурси

– Водоснабдяване (домакинства, селско стопанство, промишленост)

– Пречистване на отпадъчни води

Функции в институционалната карта: Разработване и прилагане на политики за водите

– Стратегия, определяне на приоритети и планиране (вкл. инфраструктура)

– Изготвяне и прилагане на политики

– Информация, мониторинг и оценка

– Привличане на заинтересовани страни (вкл. създаване на информираност сред гражданите и др.)

– Прилагане на държавната политика на териториално ниво

Регулиране

– Разпределение между видовете водоползване

– Стандарти за качество

– Изпълнение на нивото на предоставяне на услуги

– Икономическо регулиране (тарифи и др.)

– Наличие на специален регулаторен орган за водния сектор

– Контрол за спазване на регулациите на териториално равнище

„Институционалната карта“ на публичните власти с функции във водния сектор в изследваните 17 страни [2] oт ОИСР показва следните основни характеристики: [2] Изследването включва Австралия, Белгия, Великобритания, Гърция, Израел, Испания, Италия, Канада, Корея, Мексико, Нова Зеландия, Португалия, САЩ (Колорадо), Чили, Франция, Холандия, Япония.

Национално равнище Във всички изследвани страни функциите относно определяне, регулиране и изпълнение на политиките за водите са разпределени между няколко министерства, агенции и между различни равнища на управление. На централно равнище броят им варира от 2 (Холандия) до 15 (Чили). Този брой обаче не може да бъде ясен показател, защото зависи от обхвата на функциите на съответното министерство. В случая с Холандия например двете министерства са Министерството на транспорта, благоустройството и управлението на водите и Министерството на жилищната политика, пространственото планиране и околната среда. Както се вижда, тези министерства имат много широк обхват на секторни политики, които теоретично могат да бъдат разпределени в шест министерства.

В някои страни разпределението на функциите е толкова раздробено между различните нива на управление, че е невъзможно да се определи „национален“ модел (САЩ). В повечето страни обаче националното равнище на управление играе силна определяща роля в политиката за водите. В някои (Франция, Испания) функциите на министерствата и агенциите се фокусират в стратегическо планиране, поставяне на целите, приоритетите, изготвяне и изпълнение на политиките, докато в други (Обединеното Кралство) тяхната роля е основно в регулирането. Ролята на централното правителство в политиката за водите е незначителна във федерални държави като Белгия, където цялата отговорност е дадена на регионално ниво (Валония и Фландрия), освен екологичните отговорности за брегове и териториални води и икономическите аспекти на водоподаването за питейно-битови цели (регулиране на цените на В и К услугите).

Броят на министерствата и агенциите на национално ниво с функции във водния сектор зависи от областта на регулиране. Най-често ВиК услугите за населението включват най-голям брой министерства и агенции поради вторичното въздействие на водоснабдяването върху други сектори (образование, здравеопазване и т.н.).

Освен с традиционните министерства, половината от изследваните страни разполагат и с други институции на национално ниво, на които са възложени функции за водите – агенции, научни институти и др.

Таблица 1. Роли и отговорности за водите на национално ниво

Източник: Изследване на управлението на водите, ОИСР, 2010 г.

Поднационално равнище

В две трети от изследваните страни органи на регионално и местно равнище имат функции в управ­лението на водния сектор, като в зависимост от степента на включване страните може да се класифицират в три категории: а) страни, в които те са основните играчи в управлението на водните ресурси и предоставянето на водни услуги (Белгия, САЩ, Канада); б) страни, в които те имат значителна роля заедно с централното правителство (основно страните от ЕС); и в) страни, в които тяхната роля е малка (Израел, Корея, Чили). Когато институциите на поднационално равнище имат функции във водния сектор, най-често регионалното равнище и басейновите дирекции (където съществуват) са органите за управление на водните ресурси, а общините са органите за предоставяне на водни услуги. Извадката за страните – членки на ЕС, показва следното разпределение: Таблица 2. Роли и отговорности за водите на поднационално ниво

Източник: Изследване на управлението на водите, ОИСР, 2010 г.

П – правителство

РМО – регионални и местни органи

БД – басейнови дирекции

Както се вижда от горната таблица, в повечето от изследваните страни – членки на ЕС, местните и регионалните власти имат значителна роля в управление на водния сектор съвместно с националното равнище на управление. Типичен пример в тази насока е Франция, където националната рамка задава приоритетите в областта на водите (нормативна уредба), докато водоснабдителните и канализационните услуги (за домакинствата и за бизнеса) като местни публични услуги са прерогатив основно на общините. Това от своя страна води до непрекъсната съвместна дейност между местните органи (общини, междуобщински структури и водни агенции) и централното правителство, т.е. националните правила за разпределението на водопотреблението се прилагат на териториално ниво от басейновите органи; националната нормативна уредба за тарифите за водните услуги се допълва от икономическо регулиране на местно ниво; всички събрани приходи се регулират на национално равнище и след това се доразвиват на териториално; и т.н.

По отношение на управлението на водните ресурси (както и услугите за селскостопански водопотребители) основните органи на поднационално равнище включват институциите на басейново ниво (10/18 страни) и на регионално ниво (13/18 страни). По отношение на водоснабдяване за битови нужди в почти всички изследвани страни (15/18) общините са основният „играч“ на поднационално ниво, следвани от регионални органи (9/18) и междуобщински структури (7/18). Тенденцията е същата по отношение на водоснабдяване за промишлени цели и третиране на отпадъчни води. Тъй като водата е местен ресурс с изразени териториални характеристики, обяснението за включването на местни институции се обуславя от нуждата от децентрализирани механизми за постигане на оптимално разпределение. Изпълнението обаче на такава схема за водоразпределение много рядко се осъществява чрез пълно делегиране на правомощия на по-ниските нива на управление и най-често е съвместна отговорност на национално и поднационално равнище.

Освен регионални и местни органи някои страни включват и организации на водопотребителите в приемане и прилагане на политиката за водите на териториален принцип. Това най-често са асоциации като тези за напояване например, които осъществяват експлоатация и поддръжка на дадена водностопанска система. Някои страни (Португалия, Мексико) отскоро ангажират такива асоциации в процеса на вземане на решения, докато други (Франция, Испания) са натрупали значителен дългогодишен опит в тази област.

Независимо от различните подходи за изпълнение на приетите от централното правителство политики на регионално и местно ниво могат да се разграничат две категории държави. Първата категория включва тези, в които един тип органи осъществяват политиките на поднационално ниво, т.е. териториални структури на централната власт. Втората категория включва държави, в които функциите на поднационално ниво са разпределени между няколко равнища на управление. Това често (без да е закономерност) отразява степента на децентрализация на политиката във водния сектор сред страните от ОИСР.

В обобщение, сравнението на разпределението на функциите позволява да се дефинират три неформални модела, които представят и различни управленски предизвикателства.

– Първата категория е с многобройни „играчи“ на централно ниво и малък брой „изпълнители“ на поднационално ниво. При тази категория се явява нуждата от координация i) между министерствата и ii) между териториалните нива на управление (напр. Япония, Корея, Чили, Израел).

– Втората категория е с много „играчи“ на национално и на поднационално ниво и при нея се явява потребност от координация i) между министерства, ii) между различните нива на управление и iii) между институциите на поднационално ниво (напр. Франция, Испания, Мексико).

– Третата категория е с малко „играчи“ на национално ниво и много на брой органи на регионално и местно ниво и при нея се явява необходимост от координация i) между поднационалните „играчи“ и ii) между равнищата на управление.

Въпреки наличието на нормативна уредба с разписание на функциите страните често се сблъскват със значителни пречки. Проблемът с дублиране и припокриване на функции, което създава объркване, често се засилва от числеността на въвлечените институции на административно и териториално ниво. Институционалната карта на разпределението на функциите във водния сектор обаче следва да се анализира в динамичен порядък и в светлината на наличието или липсата на управленски инструменти за преодоляване на възможни недостатъци, свързани с дублиране, неяснота или липса на функции. Важно е да се има предвид, че анализът на броя на институциите с функции за водите следва да е придружен от анализ на съществуващи институционални механизми за координация и съгласуване. Съществуват примери на силно разпръсване на функции във водния сектор (Франция, Канада, Мексико), където голямата численост на институции и управленски нива – обикновено считана за пречка – се компенсира успешно с добре функциониращи ясни механизми за координация.

8.2. Предизвикателства пред управлението на водния сектор

Поради редица причини водният сектор включва динамични взаимоотношения с взаимна обвързаност между редица публични органи и различни равнища на управление. Поради териториалните характеристики на водите, увеличаващите се екологични ограничения и въздействието на водите върху други секторни политики (селско стопанство, енергетика, пространствено планиране и т.н.) постигането на целите и ефективното изпълнение на задачите във водния сектор стават все по-сложни. Правителствата активно търсят начини и механизми да улеснят и подобрят взаимоотношенията и да преодоляват пречките пред прилагане на политиките в областта на водите. Изследването на ОИСР идентифицира основните пречки по отношение на взаимодействието и координацията в областта на водите сред 17-те страни, обект на изследването. За целта е използван диагностичен инструмент – разработена от ОИСР Рамка на управлението, чрез която са идентифицирани общи „празноти“ или пропуски в няколко измерения: политики, администриране, финансиране, информация, цели, отговорност и отчетност, капацитет.

Изследването установява някои общи тенденции в тази област.

В две трети от страните основната пречка за вертикална и хоризонтална координация е финансовият недостиг, било поради нестабилни и недостатъчни приходи на институциите на поднационално равнище, било поради несъответствие между административни функции и финансиране от страна на министерства. Освен координацията между нивата на управление финансовият недостиг може да затрудни координацията между министерствата, като по този начин възпрепятства изпълнението на приетите политики. Много често министерствата на финансите и на икономиката не са пряко въвлечени в процесите за взимане на решения във водния сектор, което може да създаде проблеми на по-късен етап. Примери от страните от ОИСР показват, че два отделни фонда създават синергия, ако са използвани по координиран начин (напр. сектор селско стопанство и инфраструктура за язовири).

Второто по важност предизвикателство в страните от ОИСР е свързано с празноти в капацитета – недостиг или липса на персонал, време, технически знания и експертиза за технологии и иновационни водни процеси, както и остаряла инфраструктура. В редица страни през последните десетилетия е изградена значителна ВиК инфраструктура, но сега възникват въпроси, свързани с нейното поддържане. По-конкретно въведените нови технологии и процеси изискват трансфер на ноу-хау на местно ниво, особено когато услугите не се предоставят от частния сектор. В много страни липсата на достатъчно компетентни специалисти на местно ниво застрашава успешното прилагане на реформите във водния сектор. По този начин диспропорцията в знанията, информацията, техническата експертиза и изпълнителският капацитет между нивата на управление създава пречки за интегрирано управление на водите.

Две трети от изследваните страни все още срещат проблеми и в областта на политиката поради прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции на национално и на поднационално равнище. Това се обяснява също с липса на институционални стимули за засилване на хоризонталната координация между различните секторни политики, което от своя страна генерира пречки при прилагане на регионално и местно равнище на интегрираните решения, взети на централно ниво. Както стана дума по-горе, функциите обикновено са разпределени между различни секторни министерства и агенции – околна среда, селско стопанство, здравеопазване, рибарство, икономика, транспорт и благоустрояване, пространствено планиране и т.н. Всички тези институции прилагат политики в различни области, имат различна организационна структура и култура, заинтересуваните страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни лобистки интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи. Основните идентифицирани причини за „празнотите“ в областта на политиката са дадени в долната таблица.

Таблица 3. Пречки пред хоризонталната координация на политиката за водите

Административните пропуски са четвъртото управленско предизвикателство, тъй като несъответствието между хидроложките и административните граници има негативно въздействие върху прилагане на интегрирана политика за водите, особено в европейските страни, където се прилага управление на водите на басейнов принцип. В Холандия например този проблем все още не е преодолян независимо от разделението на страната на речни басейни със съответните басейнови органи. Това се дължи основно на прекалената фрагментация на функциите на поднационално ниво и тяхното неясно разпределение. Например, и басейновите органи, и общините имат функции във връзка с управлението на канализационната инфраструктура. В момента се работи за по-ясно разпределение на функциите между различните органи.

Пропуските в областта на информацията остават значителна пречка за ефективно изпълнение на политиките за водите в половината от изследваните страни. Незадоволителното производство и обмен на информация между компетентните институции, както и разпръснатостта и раздробеността на първичните данни за водите създават сериозни пречки пред сътрудничеството между ведомствата и между различните нива с функции във водния сектор. Друг аспект на проблема с информацията е съдържателният – жаргон, смесване на терминология, неясни дефиниции, припокриващи се значения на термини, свързани с водите, и т.н.

Също в половината изследвани страни са идентифицирани предизвикателства във връзка с отчетността, като обикновено се посочва липсата на интерес сред населението и слабото включване на асоциациите на водопотребителите в процеса на вземане на решения. Неадекватните мониторинг и оценка на изпълнението, докладване, разпространение на информация за изпълнението на целите и задачите на национално, регионално и местно ниво също създават проблеми. Периодичната оценка на напредъка към постигане на поставените цели е от съществено значение, но прилагането й често е много ограничено поради политически, финансови и капацитетни съображения, което създава допълнителни проблеми за изпълнение на решенията, взети на централно ниво, от страна на по-долните нива. Гърция, Израел и Италия са страни, в които липсата на мониторинг и оценка на резултатите се счита за много важна пречка за прилагане на политиката за водите на териториално равнище.

Следващото предизвикателство пред страните е свързано с целите и се проявява, когато трябва да се постигне баланс между разнопосочни финансови, икономически, социални и екологични цели за съвместно изпълнение на политиката за водите. Типичен пример е ценовата политика във водния сектор, чието прилагане често се затруднява от необходимостта от баланс между финансови и социални цели. В исторически план в почти всички страни цената на водата е била значително подценена и ниска, така че вдигането на цените може да постави регулиращите органи пред политически предизвикателства. Обратно, ако тарифите не са правилно структурирани и не отчитат социалната поносимост, вдигането им може да има негативен ефект върху по-бедните домакинства. В този смисъл от изключително значение е синхронът между различните сектори, тъй като регионалното развитие, управлението на земите, селското стопанство, енергетиката също се отразяват на търсенето на вода, а последиците често са резултат от решения, взети в сектори, в които хората, управляващи водите, нямат компетенции. Например, водоползвателите за напоителни цели реагират на цените на водата, но също на тези на енергията и на подкрепата, която получават от правителството. Освен това, докато селското стопанство е най-големият консуматор на вода и основен източник на замърсяване на водите, подкрепата и субсидиите за фермерите не създават стимули и задълбочават неикономичното използване и замърсяването на водите. Друг пример са целите във връзка с опазване и възстановяване на водите и целите за предотвратяване на наводненията на местно ниво, които често си противоречат. В миналото доминирането на вторите над първите е довело до сериозно влошаване на състоянието на водите и на водните хабитати.

В обобщение, макар управленските „празноти“ да са различни по степен на въздействие, страните от ОИСР имат и общи предизвикателства. Основната пречка в две трети от изследваните страни е финансовият недостиг както по отношение на нестабилни и недостатъчни местни приходи, така и по отношение на несъответствие между административни функции и финансиране. Втората по значение „празнота“ е в капацитета, дължаща се на влиянието на недостатъчното знание и инфраструктура върху вертикалната координация. Почти всички страни изпитват затруднения във връзка с политиките за водите поради прекалената разпръснатост на функциите между голям брой институции на централно, регионално и местно равнище. Не на последно място притеснения създават административните пропуски, както и тези в областта на информацията и отчетността.

8.3. Инструменти за подобряване на управлението на водите

Разпределението на функциите между различни министерства често води до раздробяване и до конфликти в процеса на вземане на решения и разпределение на ресурсите. Затова е необходима координация на институционалните и управленските системи, както и последователност и съгласуваност, така че отделните секторни политики да не си противоречат, а да са елементи от една цялостна политика за водите. Това изисква силна политическа воля за изготвяне на ясна стратегия с общи цели.

Институционални механизми за координация на национално ниво

Практиките за координацията на политиките и дейностите във водния сектор между министерства, местни органи и териториални структури на централната власт са различни и често комбинирани.

Няма един-единствен инструмент, който може да се препоръча като всеобхватно решение за интегрирана политика за водите. Изисква се приемане на набор от управленски механизми, както и съвместимост между тях и съответствие с институционалната организация на национално и местно равнище.

Всички страни са въвели координационни инструменти на централно ниво, които основно включват министерствата чрез междуведомствени органи или механизми или координиращ орган като отделна структура, както и агенции, координационни групи от експерти или общи програми между агенции. Наличните инструменти за управление на взаимозависимостите във водния сектор на хоризонтално и вертикално равнище са много разнообразни както между страните, така и в рамките на една държава. Това показва, че е необходимо прилагането на широк набор от механизми – твърди и меки, формални и неформални, ясно очертани и гъвкави.

Някои от най-широко използваните механизми включват: – Междуминистерски органи, комитети и комисии са основните инструменти за хоризонтална координация. Повече от половината от изследваните страни са създали такива органи на ниво правителство.

– В някои страни (основно страни – членки на ЕС) е създаден Национален съвет по водите. В Гърция в състава му влизат представители на 26 организации, вкл. 7 министерства, политически партии, НПО и други заинтересовани страни. В Португалия Съветът включва 50 правителствени и неправителствени институции и играе важна роля. В Испания Съветът е създаден през 2009 г. и включва представители на автономните провинции, местните общности, басейновите органи, професионални и икономически съюзи за водите. Хоризонталната координация се осигурява чрез участие в Съвета на главните директори от водещото министерство, директорите на всички басейнови дирекции, както и представители на останалите секторни министри с функции за водите. Не на последно място в работата участват и директори на научни институти с функции по водите.

– Формални координиращи органи, като специално за целта създадени структури и агенции. Това най-често са правителствени агенции или звена към правителството, които подпомагат сътрудничеството и координацията, имат ключова роля за изграждане на капацитет, разпространение на добри практики и служат като форум за сближаване на интересите и графиците между министерствата и агенциите.

– Често основният механизъм за междуведомствена координация е водещото министерство, коетоима доминираща отговорност за водите. Повече от половината изследвани страни (9/17) са възложили хоризонталната координация на водещо министерство, като най-често това министерство има по-широки правомощия от тези за водите. Положителните ефекти от концентрирането на широки правомощия за водите в едно министерство включват по-цялостна визия за политиката за водите, концентрацията на технически и административни умения и възможност за интегриран програмен подход.

– Координационни групи от експерти са широко разпространен механизъм за координация, най-вече в страните от ЕС. Рамковата директива за водите задълбочи координацията между министерствата за постигане на обща стратегия за водите и приемане на нови правителствени мерки, включително създаване на координационни групи от експерти. В Обединеното кралство е създадена техническа надзорна група, която предоставя насоки за прилагане на РДВ. В Испания са създадени 9 работни групи за различни аспекти от управлението на водите. В Белгия (Фландрия) е създаден Координационен комитет за интегрирана политика за водите, в който участват водещи експерти от всички административни структури с функции в управлението на водите и представители на органите на местно равнище. Основните функции на комитета са изготвяне, планиране и проследяване на интегрирана политика за водите, гарантиране на единен подход на подбасейново равнище, проследяване изпълнението на решенията на фламадското правителство във водния сектор.

– Междуведомствените общи програми също са често използван инструмент за координация и взаимодействие. В Холандия например по Европейския финансов инструмент за околна среда (LIFE) в периода 1992 – 2006 г. са изпълнени 49 проекта за иновационни и устойчиви решения по екологични въпроси. Понастоящем басейновите органи, водещото министерство за водите, университети и инженерингови фирми изграждат Център за управление на водите – институция, която има за цел да насърчава изследвания, разработки, прилагане и разпространение на знания в областта на управлението на водите.

Механизми за координация между равнища на управление и между институции на поднационално ниво

Страните прилагат широк обхват от механиз­ми за вертикална координация между равнища на управление – консултации със заинтересовани страни, финансови трансфери и стимули, съвместни информационни системи и бази данни за водите, договорни споразумения, междуобщинското сът­рудничество, басейновите органи, междусекторни конференции и др. Някои страни прилагат всички тези механизми (напр. Франция, Мексико), докато други нямат такива механизми поради централизираното институционално устройство (Корея, Израел).

В заключение всички изследвани страни са въвели координиращи механизми на централно ниво и повечето полагат усилия за координация на водите с други секторни политики (регионално планиране и развитие, селско стопанство, енергетика). Повечето страни са въвели и инструменти за вертикална координация освен тези, в които поднационалното ниво има незначителна роля при управление на водите. Използват се разнообразни инструменти – твърди и меки, формални и неформални, постоянни и гъвкави – за управление на взаимната зависимост във водния сектор на хоризонтално и вертикално ниво, което показва необходимостта от едновременно прилагане на няколко механизма.

Инструментите за хоризонтална и вертикална координация трябва да се оценяват в по-широк контекст. Големият брой координационни инструменти, въведени от дадена държава, не е непременно показател за „добро управление“, тъй като те може да се припокриват и да се неутрализират едни други, ако не са подходящо структурирани по начин, който постига целите на тяхното прилагане. Във вертикален план определянето на показатели за изпълнение за справяне с празнотите в капацитета и отчетността чрез прозрачност трябва да се съпровожда с изграждане на необходимите бази данни и системи за преодоляване на пропуските в областта на информацията. С други думи, съществуват много допълващи се характеристики на инструментите за управление, които трябва да бъдат взети предвид предварително, за да се постигне впоследствие максималното при тяхното прилагане и взаимодействие. Стимулите за координация и изграждане на капацитета на териториално ниво изхождат от различни параметри. Капацитетът на национално, регионално и местно ниво е от първостепенно значение в отношенията между различните нива, а линията между координация и капацитет невинаги е ясно очертана. Координацията може да подпомогне изграждане на капацитет, както и капацитетът може да повиши ефективността на координационните действия. Така двете вървят ръка за ръка, представляват синергични процеси, които могат взаимно да се обогатяват при териториален подход към политиката за водите.

Приложение № 9

СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПРИ МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ

1. Въведение. Правен режим на ползването на минерални води

Ползването и управлението на водните ресурси в Република България е предмет на регламентация на специален закон – Закона за водите (ЗВ).

От гледна точка правото на собственост, водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица съгласно чл. 6 ЗВ.

ЗВ и Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба № 1) уреждат подробно отношенията, свързани с ползването на минералните води в Република България.

На основание чл. 14, т. 2 ЗВ изключителна държавна собственост са минералните води, включени в специален списък, който представлява приложение № 2 от ЗВ. Публична държавна собственост са и земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците на минерални води – изключителна държавна собственост.

По отношение на минералните води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, ЗВ предвижда два вида режими на ползване от трети лица с търговска цел – концесионен и разрешителен, в зависимост от целите на водоползването.

Разрешителен режим е предвиден, когато целта на водоползването е за: лечение и профилактика, отдих, хидроенергетика и др.

По отношение издаването на разрешително за водовземане на минерална вода компетентен орган е: • директорът на басейновата дирекция по арг. от чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ; • кметът на общината съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ, след решение на общинския съвет: за водовземане от минерални води – публична общинска собственост, както и от находища на минерални води – изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; за ползване на водни обекти – публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ.

Максималният срок, за който се издава разрешителното за водовземане от находища на минерални води, е до 20 години по арг. от чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗВ. В общия случай този срок обаче се определя от срока, за който има утвърдени експлоатационни ресурси на конкретното находище, по реда на Наредба № 1 от 2007 г.

В изрично определени в чл. 47, ал. 2 ЗВ случаи е предвидено предоставянето на концесия за добив на минерални води, а именно: когато водовземането е предназначено за: 1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода; 2. извличане на ценни вещества; 3. други цели, когато по реда на чл. 47б при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода.

По отношение процедурите по предоставяне на концесии за добив на минерална вода от находища, изключителна държавна собственост, компетентен орган е Министерският съвет на Република България, който приема решението за откриване на процедурата и за избор на концесионер по см. на Закона за концесиите (ЗК) и Правилника за прилагане на Закона за концесиите (ППЗК).

За концесиите за добив на минерална вода – публична общинска собственост, както и от находища на минерални води – изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините по реда на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, концедент е общинският съвет (чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗК).

Концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя чрез провеждане на открита процедура при условията и по реда на Закона за концесиите.

Срокът на концесията, независимо от собствеността върху концесионния обект съгласно българското законодателство, е до 35 години.

Паралелът на двата режима на ползване на минерални води в България е важен, тъй като той има за цел да изясни връзката между тях, сходствата по отношение на двете процедури, законовите изисквания по отношение на ползвателите, независимо дали са титуляри на разрешително, или са концесионери.

Анализът на двете правни фигури налага извода, че разрешителният режим представлява по-опростена, по-икономична и кратка административна процедура, докато концесията, поради по-голямата продължителност като срок и трайност на отношенията между концедент и концесионер, е по-трудно приложима и осъществима.

В двата случая обаче основните задължения на лицето, което ползва един публичен ресурс (какъвто са минералните води), са: • да заплаща определена такса за ползването, • да ползва с определена цел и • да не преотстъпва правата си на трети лица, тъй като това е правомощие единствено на собственика на този ресурс – държавата (за води – държавна собственост), или общината – за води, публична общинска собственост, или за води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване на общината, на чиято територия се намират, при определени в закона условия съгласно § 133 от ПЗР на ЗИД към ЗВ.

Тази уредба на българския закон следва законодателната рамка на двата режима (концесионен и разрешителен) в почти всички европейски законодателства.

2. Концесия за добив на минерални води

2.1. Общи положения

Концесията и предоставянето на особено право на ползване на определени обекти бе въведено в Конституцията на Република България от 1991 г., която създаде основа за уредбата на правото на собственост, коренно различна от съществуващата до нейното приемане. Предвиден бе институтът на публичната собственост като гаранция за защита на обществения интерес и изрично бе регламентирана концесията като специален режим за ползването на вещи – публична собственост. Поради изтъкнатите особености институтът и понастоящем представлява съвкупност от норми на административното и гражданското право. Наличието на два субекта на публичната собственост – държавата и общината, предопределя съответно и наличието на два вида концесия, а с приемането на сега действащия Закон за концесиите (в сила от 1.07.2006 г.), който отмени ЗК от 1995 г. (ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г.), беше предвидена и т.нар. „обществена концесия“ при концесия за обекти – собственост на публичноправни организации.

Един от обектите на концесиониране традиционно са минералните води като публичен ресурс с важна обществена значимост. С оглед на особените си качества и свойства в българското законодателство минералните води се определят като собственост на държавата или собственост на общините. Първоначално ползването на всички минерални води е предоставяно по пътя на концесиите. С изменение в законодателната уредба част от тези обекти се предоставят за ползване при условията на разрешителен режим, като определящо за разграничението между правната форма на възможното използване са целите на водоползването. Относно общинските минерални води: от момента на предвиждането на формата на общинската собственост минерални води са предвидени като публична собственост на правния субект – общината. От този момент тяхното предоставяне за ползване на трети лица – различни от носителя на титула за собственост, е следвало да се извършва по пътя на концесионната процедура.

2.2. Нормативна уредба • Конституция на Република България (КРБ) • Закон за концесиите (ЗК) • Закон за водите (ЗВ) • Закон за държавната собственост (ЗС) • Закон за общинската собственост (ЗОС) • Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите • Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води • Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди • Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели и др.

Общата правна уредба на концесионирането на минералните води се съдържа в ЗК. При концесия за добив на минерална вода основното съдържание на концесионното право е свързано с използването на минералните води чрез водовземане. При предоставяне на концесия за добив на минерална вода се прилага общият ред на Закона за концесиите, доколкото в Закона за водите не са предвидени специални правила. Законодателно следователно е решен въпросът относно съотношението между нормативните актове като „общ – специален“ („ЗК – ЗВ“).

Законът за водите предоставя най-пълна уредба на вещноправния режим на водите и водните обекти и на възможностите за тяхното включване в стопанския живот посредством предоставянето на права, позволяващи реализация на свойствата им като обект на правото. Към този нормативен акт препращат останалите закони, уреждащи режима на придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движимите вещи – собственост на държавата, общините или частни субекти.

ЗВ се явява специален и изключва приложението на общите правила на посочените закони. Тази характеристика следва от особеностите на неговия предмет – собствеността и управлението на водите на територията на страната като общонационален неделим природен ресурс (чл. 1 ЗВ). Включването на водата като обект в стопанския живот предполага осъществяване на право на използване върху водите и/или водните обекти.

2.3. Правен статут на концесията Чл. 18, ал. 5 КРБ е единственият конституционен текст, отнасящ се до категорията на концесията, въз основа на който е приет и действащият Закон за концесиите, в сила от 1.07.2006 г., предвидил ново определение на понятието концесия.

• Концесията възниква въз основа на възмезден писмен договор между концедент и концесионер и включва правото на концесионера да експлоатира определен обект с оглед на обществения интерес.

• Концесионното право е срочно. Налице е своеобразна връзка между обема на предоставяните права, необходими за постигането на двустранната икономическа целесъобразност на договора и определянето на концесионния срок, в рамките на допустимата от закона продължителност – до 35 години от влизането в сила на концесионния договор. За разлика от отменения ЗК сега действащият нормативен акт не предвижда възможност за удължаване срока на концесията, както и не съдържа разпоредба, съгласно която при изтичане срока на концесията при равни други условия концесионерът има предимство пред останалите кандидати. Този законодателен подход е определен от изискванията за защита на основния принцип на Договора и на пазарната икономика – конкуренцията.

• Действащият Закон за концесиите предвижда изрично възможност при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник договорът да продължи в лицето на правоприемника при определени условия (чл. 72 от ЗК). Когато не е подадено искане за продължаване на концесионния договор, той се прекратява по право.

ЗК определя концесията като: „право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск“.

Според предмета си концесиите са: 1. концесия за строителство; 2. концесия за услуга и 3. концесия за добив, включително на минерални води,с предмет: експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.

• Легалната дефиниция, предвидена в ЗК, изисква осъществяването на добив на природни богатства. Интересен е подходът на законодателя – добивът е разгледан като фактически състав, реализиращ се посредством осъществяването на фактическа дейност и придобиване на титул на собственост (§ 1, т. 1 от ДРЗК). Накратко добивът е: „отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето“. Добивът следователно предполага осъществяването на механични действия, свързани с процеса на индивидуализация на добитите количества минерална вода, посредством тяхното отделяне от недвижимия имот, в който находището на минерална вода е разположено. От друга страна, добивът включва иманентно и друг признак в дефиницията си, а именно – осъществяването на правния процес по преминаване на собствеността върху отделеното количество и субстанция.

Концесията за добив следователно предоставя право на концесионера да извърши дейностите по експлоатация на обекта на концесия, успоредно с правото да придобие собственост към момента на отделянето на природните богатства от обекта на концесиониране.

С оглед на гореизложеното е и изричният текст на чл. 5а ЗК, съгласно който концесията за добив на минерални води има за предмет използване на минералните води чрезводовземане. Законът за водите разграничава т.нар. водовземане, свързано с осъществяването на концесия за добив на минерални води, по смисъла на чл. 5а ЗК. Съгласно изричния текст на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г.) „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. „Отнемането“ предполага установяването на фактическа власт върху определено водно количество посредством вземането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях (чл. 44, ал. 2 ЗВ). За да стане обаче ползвателят собственик на определени водни количества, той трябва да е носител на правото на добив (експлоатация) – предвидена и уредена в ЗВ възможност едно лице да установи фактическа власт върху определеното с разрешението количество вода и да придобие собствеността върху това количество. Правомощието да се установи владението върху водите е и абсолютно необходима предпоставка в случая за реализиране на второто правомощие – придобиване на право на собственост върху разглеждания обект.

Предоставянето на концесия за добив на минерални води изисква предприемането на действия, свързани с удовлетворяване на редица законово предвидени изисквания, като: изискванията, установени по отношение проектирането и изграждането на санитарно-охранителни зони около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; наличие на утвърдени експлоатационни ресурси на минерални води; наличие на издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка и др.

3. Предоставяне на концесия за добив на минерални води

Концесията за добив на минерални води има за предмет използване на минералните води чрез водовземане и сепредоставя при условията и по реда на ЗК, доколкото в ЗВ не е уредено друго. Законът за водите предвижда концесия за добив на минерални води да се предоставя, когато водовземането е предназначено за: 1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода; 2. извличане на ценни вещества; 3. други цели, когато по реда на чл. 47б ЗВ при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода.

Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водовземане за пиене и водоналиване.

Особеното при концесията за добив на минерална вода е, че в предмета на концесията се включват водовземното съоръжение и вътрешният пояс на санитарно-охранителната му зона.

Концесия за добив на минерални води се предоставя чрез провеждане на открита процедура при условията и по реда на Закона за концесиите.

3.1. Обосновка на концесията

С обосновката на концесията се определят основните характеристики на обекта на концесията и нейното основно съдържание. С нея следва да бъде мотивирано предложението за предоставяне на концесия от компетентния орган – министъра на околната среда и водите, в случаите на предоставяне концесия за добив на минерална вода.

Обосновката се основава на приложени към нея технически, финансово-икономически и правен анализ. В зависимост от спецификата на обекта на концесията на извършваните с него услуги или други стопански дейности и по преценка на органа по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите обосновката на концесията може да се основава и на други концесионни анализи – при добив на минерални води – екологичен анализ.

Техническият, екологичният, финансово-икономическият и правният анализ се изработват в съответствие с изискванията, определени в приложението към ППЗК.

Съгласно последните изменения и допълнения на ППЗК, обнародвани в ДВ, бр. 21, в сила от 15.03.2011 г., чл. 9, ал. 1 предвижда, че: „Обосновката на концесията мотивира предложението за предоставяне на концесия и определя характеристиките на обекта и на основното съдържание на концесията, включително: 1. целите на концесията, включително обществения интерес от предоставянето й; 2. фактическото и правното основание за предоставяне на концесията; 3. основните характеристики на обекта на концесията; 4. основните характеристики на извършваните услуги или други стопански дейности с обекта на концесията и условията за тяхното извършване; 5. основните условия и елементи на концесията, включително основните права и задължения на страните по концесионния договор; 6. основните рискове и тяхното разпределение, включително рисковете, които трябва да се поемат от концесионера; 7. финансово-икономическите показатели на концесията и ефективността на концесията от гледна точка на концедента.“

С обосновката на концесията следва да се мотивират и: 1. избраният един или повече критерия за подбор и минималните нива на приложимите изисквания относно тяхното изпълнение в съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за концесиите; 2. избраните критерии за формиране на комплексната оценка на офертите на участниците в процедурата за предоставяне на концесията, относителната им тежест и начинът за тяхното оценяване.

На основание чл. 9, ал. 3 ППЗК към обосновката на концесията се прилагат: 1. концесионните анализи, на които тя се основава; 2. приложенията към концесионните анализи; 3. документът – когато има такъв, с който е приключила съответната приложима процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, включително предписанията на органа по опазване на околната среда и водите във връзка със строителството и/или експлоатацията на обекта на концесията.

Въз основа на обосновката компетентният орган следва да подготви проекти на: а) решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия със съдържанието в чл. 39, ал. 2 ЗК, който предвижда с решението ще бъдат определени: предметът и обектът на концесията; стопанските дейности, които могат да се осъществяват чрез обекта на концесията; прилежащата на обекта на концесията инфраструктура и принадлежности; максималният срок на концесията; началната дата на концесията; условията за осъществяване на концесията; основните права и задължения по концесионния договор; условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители; видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения; условията и формата за извършване на концесионното плащане; изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната; условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти; формата, размерът и условията за извършване на компенсация, когато такава се предвижда; задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията; други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени; критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест; размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия; б) обявление за провеждане на процедурата със съдържанието, предвидено в чл. 41 ЗК, а именно: предмет на концесията; органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия: наименование, адрес, факс, електронен адрес и лице за връзка; вид на обекта на концесията; местонахождение на обекта на концесията; индивидуализация на обекта на концесията; описание и обем на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва чрез обекта на концесията; вид на процедурата за предоставяне на концесия; размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне или заплащане; срок на валидност на офертите; място за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата; срок за получаване на документацията за участие в процедурата; място и срок за получаване на офертите; място, дата и час на отваряне на офертите; език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите; обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3 и документите за удостоверяването им; обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява участник в процедурата, и начина за удостоверяването им; критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях; ограниченията за представяне на варианти в офертата; критериите, които формират комплексна оценка на офертите, и тежестта на всеки от тях; дата на изпращане на обявлението в „Държавен вестник“; ред и срок за обжалване на решението за одобряване на обявлението; други в зависимост от спецификата на обекта на концесията и на извършваните чрез него стопански дейности, включително условието по чл. 39, ал. 3; в) концесионен договор, който съгласно чл. 65, ал. 2 ЗК съдържа: определяне на предмета на концесията; данни за търговската и други регистрации на концесионера; данни за органа, който представлява концедента; описание на обекта и описание на прилежащата инфраструктура и принадлежности; датата на влизане в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на концесията; условията, реда и сроковете за предаване на обекта на концесията в началото и в края на концесията; условията за осъществяване на концесията и тежестите, ако има такива; правата и задълженията на страните, включително условията и сроковете за тяхното изпълнение; размера, сроковете и реда за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда; вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции; формата, размера и условията за извършване на компенсация, когато такава се предвижда; вида, размера, сроковете и начините за предоставяне на гаранциите и на обезпеченията за изпълнение на задълженията по договора; изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред; условията и реда за финансиране отстраняването на нанесените екологични щети; отговорностите за неизпълнение на задълженията по договора; условията и реда за извършване на контрола по изпълнение на договора; условията и реда за решаване на споровете между страните; основанията и реда за предсрочно прекратяване на договора; изискванията относно състоянието, в което обектът на концесията се предава на концедента след изтичане срока на концесията; приложимото право; други.

Освен общите условия, които трябва да съдържа концесионният договор, с минимално необходимото съдържание по чл. 65, ал. 2 ЗК, при предоставяне на концесия за добив на минерална вода следва да бъдат предвидени и специфични условия за осъществяване на концесията, включително: 1. При ползване на минералната вода да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционната програма на концесионера на средства и мерки за това.

2. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с разрешение на концедента.

3. Всички дейности по предоставената концесия да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти.

4. Всяка геоложко-техническа, екологична и друга документация, свързана с обекта на концесията, е собственост на концедента и на концесионера, като за срока на концесията документацията следва да се води от концесионера.

5. Концесионерът се задължава да извършва добива, като: 5.1. ползва/използва минералната вода добросъвестно, без да допуска неправилна експлоатация на находището, която може да доведе до загуби на предоставения за добив минерален ресурс до размера на разрешения дебит или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на съответното находище; 5.2. да водовзема минерална вода до размера на предоставения на концесия ресурс при минимални загуби, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилния и безопасен добив; 5.3. не застрашава компонентите на околната среда; 5.4. гарантира нормалната експлоатация на обекта на концесия за срока на концесионния договор и др.

г) документацията за участие в процедурата за определяне на концесионер, със задължителното съдържание, предвидено в чл. 44, ал. 1 ЗК и при спазване изискванията на чл. 44, ал. 2 – 4 и чл. 45 ЗК, включително: описание на обекта на концесията и документите, които го индивидуализират; документите, с които се удостоверява липсата на обстоятелство за допускане до участие в процедурата; критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях; условията, на които трябва да отговаря офертата; инвестиционните проекти; минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и начина на тяхното представяне – когато с обявлението не е ограничена възможността за представяне на варианти в офертата; критериите за комплексна оценка на офертите, тяхната относителна тежест и методиката за оценяване на офертите; образец на офертата и указания за изработването й; други, в зависимост от предмета на концесията.

При провеждане на процедурата по предоставяне на концесия и оценяване на офертите на кандидатите за концесионери най-голяма относителна тежест имат критериите, както следва: 1. размер на концесионното плащане; 2. срок на концесията; 3. размер на предоставената гаранция; 4. срокът за пълното усвояване на предоставения ресурс.

В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода, както и в концесионния договор се определят: 1. размерът на годишното концесионно плащане, дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, но не по-малко от 80 на сто от предоставения ресурс; 2. механизмът за ежегодно актуализиране на концесионното плащане; 3. условията и графикът за поетапното усвояване на предоставения ресурс, срокът за което не може да бъде по-дълъг от 5 години от датата на влизане в сила на концесионния договор; 4. задълженията на концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор.

Важно ограничително условие е предвидено по отношение на концесиите за добив за бутилиране – от едно находище на минерална вода се предоставя концесия за добив за бутилиране само на един концесионер, с изключение на находищата, определени като райони по приложение № 2 от ЗВ.

3.2. Предоставяне на концесия при условията на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ

Законодателят предвиди изключение от общите правила за предоставяне на концесия с приемането на изменение в ЗК (чл. 17, ал. 1, т. 2) във връзка с влизането в сила на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, считано от 1.01.2011 г. § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ предвиди възможност министърът на околната среда и водите да предостави безвъзмездно, за управление и ползване на съответните общини, за срок 25 години, минералните води от находищата по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, от които не са осъществени: 1). концесии за добив на минерална вода и не са подадени молби за предоставяне на концесии за минерални води; 2). разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на повече от една община; 3). разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището, наложи изменение и в Закона за концесиите (ЗК).

Изменението на ЗК, резултат от влизането в сила на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗК, предвиди предоставянето на концесия за добив на минерална вода при условията на § 133, ал. 7, т. 1, б. „б“ да се осъществява от общината, получила право на ползване и управление върху минерално находище, въпреки че не е титуляр на правото на собственост.

Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗК (доп., ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) „... Общинският съвет е Концедент – за обектите, представляващи общинска собственост, и за находищата на минералните води – изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общините по реда на § 133 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г.)...“.

На основание чл. 19, ал. 2 ЗК (доп., ДВ, бр. 50 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на концесия за обект – общинска собственост, и за находище на минерална вода – изключителна държавна собственост, което е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на общината по реда на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (т. нар. „общинска концесия“), се осъществяват от кмета на съответната община.

Прилагането на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ след влизането му в сила създаде предпоставки за по-рационално и икономически обосновано управление на минералните води, тъй като предостави възможност общините, на чиято територия са разположени находищата, да създадат условия за тяхното по-ефективно управление. Задълженията, установени от законодателя в тежест на кметовете на общините, получили право на ползване и управление по този ред, гарантират, че връзката със специализираната държавна администрация, натоварена с контролни правомощия по см. на ЗВ, няма да бъде прекъсвана. Част от тези задължения, предвидени в § 133, ал. 7, т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, които осигуряват правилна и законосъобразна експлоатация на минералните води, са кметът на съответната община да: а) стопанисва и поддържа в изправност съоръженията в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води; б) осигурява ползването на минералната вода, без да нарушава обществените интереси и в интерес на населението; в) изпраща копия на издадените разрешителни в Министерството на околната среда и водите и ги публикува на интернет страницата на съответната община; д) ежегодно до 31 март представя на министъра на околната среда и водите отчет за ползването на минералните води, включващ: • баланс на ресурсите на находището; • баланс по водовземни съоръжения, посочващ утвърдения технически възможен дебит на всяко съоръжение, предоставения за ползване дебит от всяко съоръжение и свободния дебит от всяко съоръжение, както и • списък на водоползвателите с данни за фактически използваните през годината обеми минерална вода.

Успешното прилагане на този нов модел на управление на минералните води, които попадат в хипотезата на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ, очертава един от стратегическите цели и приоритети, а именно: разширяване приложното поле на възможностите за безвъзмездно ползване на находищата от общините, които са пряко заинтересовани от ефективността на управлението им. Техният интерес произтича от възможността за събиране на таксите за водовземане, респ. концесионните плащания, при предоставянето на концесия, а не на последно място – с възможността за осъществяване на общо водовземане на минерална вода, по силата на решение на съответния общински съвет. В този смисъл предвижданията са интересът на общините към придобиване право на безвъзмездно ползване и управление на минералните води, разположени на тяхна територия, да се засилва, което предполага разширяване приложното поле на § 133 от ПЗР към ЗИД на ЗВ.

3.3. Предоставяне по право на концесия за добив на минерална вода

Особен ред за предоставяне на концесия за добив на минерална вода е предвидената в раздел II от ЗВ (нов – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) възможност, при която концесия се предоставя по право. Това са случаите, в които на титуляря на разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за хидрогеоложки проучвания с дълбочина на съоръжението повече от 400 м, при изпълнението на които попътно е разкрита минерална вода, при искане се предоставя разрешително за водовземане или концесия в случаите по чл. 47, ал. 2. При предоставяне на концесия по право, в тримесечен срок от влизането в сила на решението след влизане в сила на решението на компетентния орган, в зависимост от характера на собствеността върху обекта на концесия, се провеждат преговори и се сключва договор за концесия, който съдържа условията от решението за предоставяне на концесия.

4. Предимства и недостатъци на двата режима

Условията за прилагане на разрешителния и концесионния режим при минералните води са ясно регламентирани в ЗВ и ЗК. Прилагането на концесията, като способ за експлоатация на минералните находища, е с по-ограничено приложение от разрешителния режим и тази тенденция се задълбочава, за което сочат и дан­ните за предоставени концесии от Националния концесионен регистър.

По-долу е направен анализ на предимствата и недостатъците на разрешителния и концесионния режим и са дадени някои препоръки относно по-рационалното оползотворяване на минералния ресурс.

4.1. Предимства на разрешителния режим

1. Разрешителният режим предлага по-опростена процедура по придобиване на права на водовземане.

2. Срокът на обработка и произнасяне от компетентния орган по условията на придобиване на права по водовземане е по-кратък и предполага възможност за коригиране на неточности в проектната документация.

3. В ЗВ по отношение на разрешителния режим за ползване на минералните води са формулирани цели, като: питейно-битово водоснабдяване, лечебни цели в специализирани болници за лечение и рехабилитация и „други цели“. На практика формулировката „други цели“ предлага много широк спектър от възможности за ползване, като например: профилактика, спорт и отдих, отопление, рекреация и т. н., а също стимулира каскадното ползване на минералната вода.

4. Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г., предвиди преференциални цени на ползване на минералните води, които са значително по-ниски от регламентираните в предходните нормативни актове. Това обстоятелство предполага условия за стимулиране на инвестиционния климат. При находищата, предоставени за безвъзмездно ползване на общините с решения на министъра на околната среда и водите, съгласно § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, съответният общински съвет също има право да утвърди с тарифа при значително по-ниски и конкурентни цени в конкретна категория на ползване, ако от съответното находище няма издадени от МОСВ други разрешителни за водовземане, контролирани от Басейновите дирекции.

5. Условията, осигуряващи възможност за ползване на минерални води при разрешителния режим, не предполагат големи първоначални инвестиции, т. е. за получаване на правото на водовземане не е необходим значителен капитал, както е при концесионния режим с бутилиране на минералните води.

6. Дълготрайността на правата по разрешителните за водовземане е съпоставима (до 20 г.) с тази при концесионните правоотношения (35 г.), което гарантира на ползвателите необходимата стабилност на предвидените от тях инвестиции.

7. При разрешителния режим няма конкретни условия при избора на ползвател. Необходимо е само инвеститорът да притежава имот или учредено право на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността за ползване на минералната вода, и да декларира своите инвестиционни намерения.

8. Разрешителните за водовземане могат да бъдат прекратявани и при изрично заявен отказ на титуляря, стига той да е изплатил дължимите такси за водовземане при условията на разрешителното (чл. 79, ал. 7 ЗВ).

4.2. Недостатъци на разрешителния режим

1. Годишните задължения по ползваните водни количества минерална вода са регламентирани с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. През последните години нормативен акт се променя твърде често, което създава несигурност у инвеститорите при планиране на отделните дейности и ползването на заявените проектни количества.

2. Плащането на дължимите суми се извършва в зависимост от категорията на ползвания ресурс, по заявени в проектната документация водни количества, т. е. заплаща се пълната стойност на разрешените водни обеми, независимо от действително отчетените с разходомерните устройства водни количества. Промяната на параметрите на ползване може да се извърши само чрез ново заявление по значително тромава процедура, а самата промяна на параметрите е в сила едва от датата на издаване на новото разрешително, а не от датата на подаване на заявлението за промяна.

3. Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване определя цени само и единствено за ползване на свежи минерални води. В редица находища съществува техническа възможност за ползване на така наречените в проектантската практика „отработени минерални води“. Това са минерални води, добивани от конкретен водоизточник, преминали през тръбопроводна мрежа или смесени със студени води по различни причини, които в много случаи в края на тръбопроводната мрежа се изхвърлят като ненужни, въпреки че са променили отчасти само температурния си потенциал. Такива води обикновено се изливат на изходите на повечето оранжерии или като преливни води от редица напорни водоеми или охлаждащи резервоари към бани, а представляват интерес за ползване. За напълно рационално оползотворяване на ресурса от минерални води е възможно да се създаде правна възможност за използване и на такива води при минимални такси, без да се блокира ресурсът на съответния първоизточник. Категоризирането и таксите на отработените води може да бъде различно за отработени води с понижен температурен потенциал без промяна на хидрохимичните качества и за отработени води с понижен температурен потенциал и с настъпила промяна на хидрохимичните качества вследствие смесването им с пресни води и/или по-други причини.

4. Разрешителните за водовземане съдържат еднотипни задължения на ползвателя и не предполагат гъвкавост при специфични условия в различните находища на минерални води.

5. В условията на разрешителните за водовземане се регламентира гратисен период от една година за изпълнение на задълженията на ползвателя да осигури изпълнението на водовземането, но в повечето случаи този период е недостатъчен за реализиране на инвестиционните намерения поради административни или други процедурни пречки. Тези обективни причини за забавяне не се отчитат от контролните органи при налагане на санкции или отнемане на разрешителни.

6. Стопанисването на минералните води и съоръженията за водовземане се извършва от директора на съответната басейнова дирекция освен в случаите, когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмет на евентуална предоставена концесия за добив на минерални води. Липсата на инвестиции в ремонти и прекаптиране на съоръженията от страна на Басейновите дирекции лишава ползвателя в редица случаи от качествена услуга по доставяне и ползване на минералната вода, която той самият не може да извърши, тъй като не му е вменено като задължение със съответното разрешително за водовземане преоборудване и поддържане на ползваното съоръжение.

7. Когато находището на минерална вода е предоставено за управление и ползване на община, минералната вода и предоставените съоръжения се стопанисват от кмета на общината. Това задължение е непосилно за голяма част от общините. Необходимо е законодателят да предвиди механизъм подобни задължения да бъдат вменени на евентуалния водоползвател.

4.3. Предимства на концесионния режим

1. Концесионното правоотношение се отличава с дълготрайност и гарантира стабилност и планиране на инвестицията от страна на концесионера за дълъг период от време.

2. Концесия за добив се предоставя чрез провеждане на открита процедура при условията и по реда на Закона за концесиите. Концесионерите се определят при конкурсни правила, в условията на равнопоставеност, публичност и конкурентност. Изборът на концесионер се определя при най-добри предложени финансови условия за държавата.

3. Концесионните плащания се определят при конкурсни условия, като годишното концесионно възнаграждение за 1 куб. м минерална вода не се променя независимо от промяната в пазарните условия, като остава в рамките на първоначално договореното. Размерът на годишното концесионно плащане се определя на база реално ползваното количество минерална вода, но не по-малко от 80 на сто от предоставения ресурс.

4. Водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води, същите се стопанисват от концесионера и за негова сметка съгласно одобрена от министъра на околната среда и водите програма за стопанисване, опазване и мониторинг, което гарантира поддържане в добро състояние и в изправност на тези съоръжения, за сметка на концесионера.

4.4. Недостатъци на концесионния режим

1. Предоставянето на концесия за добив на минерални води се предвижда при изрично установени в ЗВ условия, когато водовземането е предназначено за: 1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода; 2. извличане на ценни вещества; 3. други цели, когато по реда на чл. 47б при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода. На практика поради изключително стриктните условия на законодателството за бутилиране могат да се ползват само малка част от находища на минерални води със сравнително ограничен ресурс, които отговарят на определен качествен състав, подходящ за питейно-битови нужди. Не е известно да е реализирана концесия за извличане на ценни вещества на територията на Република България. Една от причините е липса на ясна дефиниция на понятието „извличане на ценни вещества“. Отдаването на концесия за други цели, когато при извършване на хидрогеоложки проучвания попътно е разкрита минерална вода, е хипотеза, която регламентира редките случаи, при които могат да бъдат издавани разрешителни за изграждане на сондажи, разкриващи минерална вода.

2. При концесионния режим предоставянето на права се осъществява по изключително тромава процедура, свързана с провеждането на т.нар. „подготвителни действия“ по см. на ЗК и ППЗК, включително: изготвяне на концесионни анализи. Осъществяването на концесията е свързано със задълженията на концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор.

3. Законодателят предвиди от едно находище да не бъде предоставяна повече от една концесия за бутилиране с аргументите, че експлоатацията на едно находище от различни концесионери ще породи проблеми с потребителите и противоречи на чл. 8 от Директива 80/777/ЕИО. Тези аргументи са противоречиви и недостатъчно мотивирани. Тази предпоставка създава условия за монопол на богатите фирми, занимаващи се с бутилиране, без възможност за лоялна конкуренция.

4. Един от съществените проблеми при концесионната процедура е, че един от основните критерии за оценка при избора на концесионер е размерът на концесионното възнаграждение. Реално тази ситуация ограничава възможността от навлизане на нови инвеститори на пазара. Приоритет при спечелване на открита състезателна процедура имат утвърдените търговци, разполагащи с изградени мощности, пазари и клиенти, които могат да предложат и по-атрактивни условия. По този начин не е възможно да бъде изчислена финансовата полза за държавата без реални конкурентни предложения при предоставянето на допълнителен ресурс минерална вода на вече утвърдени търговци.

5. Препоръчителен план за действие

Честите законодателни промени, касаещи управлението на водите, налагат организирането на обучения, чрез които да се дават разяснения по тълкуването и прилагането на новоприетите разпоредби, свързани с ползването на минералните води. Необходимо е планиране и регулярно провеждане на научно-приложни конференции, семинари, изложения, обществени дискусии и обучения чрез специализирани курсове в областта на подземните води.

Краткосрочните, средносрочните и дългосрочните програми по реализация на националната стратегия при управление на водите трябва да са съобразени със следните приоритети: • опазване качеството и количеството на наличния минерален ресурс; • създаване на програми за финансиране разкриването на нови възможности за ползване на минерални води, разкриване на нови потенциални находища; • създаване на програми за финансиране на хидрогеоложки проучвания по проектиране на СОЗ и извършване на ремонтно-възстановителни дейности на стари сондажи и каптажи; • създаване на програми за финансиране каптирането на свободно изтичащи извори при потенциал за тяхното ползване; • създаване на програми за финансиране изграждането на нови съоръжения, дублиращи стари сондажи; • създаване на програми за финансиране ликвидирането на стари съоръжения, смесващи води от различни хоризонти или такива, които не могат да се ползват поради технически причини (изградени са като проучвателни съоръжения и не са оборудвани за експлоатация); • създаване на програми за финансиране на подходящи условия за ползване на минерални води в находища с изчерпан ресурс, например: прекаптиране, изграждане на резервиращи съоръжения, помпени станции и т.н.

Доброто административно управление е предпоставка за подобряване на инвестиционния климат в сектора на минералните води. Друга важна предпоставка е осигуряване на публичност на наличните водни ресурси: необходимо е администрацията на МОСВ ежемесечно да предоставя на обществеността информация за реализираното ползване на минерални води на територията на Република България, както и за свободните водни количества по находища и водоизточници.

Създаването на условия за добро стопанисване и управление е свързано с осъществяване на образователни инициативи в областта на подземните води, насочени както към специалистите в тази област, така и към потенциалните инвеститори (водоползватели). Не на последно място, необходимо е да се осигурят условия за стимулиране и на издателска дейност, включително: печатни издания, наръчници, инструкции, методики, научно-приложни списания, рекламни брошури, издаване на рекламни каталози и други издания, свързани с ползването на подземните води, които да допринесат за популяризиране на дейностите, свързани с управлението и ползването на подземни води, и други.

6. Заключение Към настоящия момент правната рамка е създала достатъчно добри условия за прилагане както на разрешителния, така и на концесионния режим. Основният проблем при прилагането им е липсата на нови инвестиции в условията на икономическа криза, а не условията по реализирането им.

Концесионният режим има своето място при търговската реализация на минералната вода и трябва да се прилага за свободния ресурс от находища на минерални води изключителна държавна собственост, при които качественият състав на водата отговаря на изискванията за бутилиране на минерални води. Концесионирането на минералните води има своето място и предимства в случаите, в които преимуществено за страните значение има трайността на отношенията по повод ползването на концесионния обект. Концесионните договори гарантират правата и на двете страни, които са равнопоставени, за дълъг период от време и позволяват планиране както на приходи за държавния бюджет, така и на приходи за инвеститора концесионер.

Прилагането на разрешителния режим притежава редица предимства, които произтичат от по-широкия обхват на целите на водоползването, по отношение на които се прилага, по-опростените и съкратени във времето процедури по издаване на разрешителни за водовземане, включително в сравнение с времето, необходимо за провеждането на т.нар. „подготвителни действия“, по см. на ЗК и ППЗК. Ето защо предвижданията са този правен институт да се развива, а взаимодействието между свързаните с концесионната процедура субекти следва да се усъвършенства с цел гарантиране на ефективно и по-целесъобразно управление на минералните води, което да бъде издигнато като национален приоритет.

10789

Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя