Наредба № Н-4 от 14 септември 2012 г. за характеризиране на повърхностните води

НАРЕДБА № Н-4 от 14 септември 2012 г. за характеризиране на повърхностните води

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат редът и начинът за характеризиране, класифициране и представяне на състоянието/потенциала на повърхностните водни тела.

(2) С наредбата се определят и изискванията за определяне на: 1. повърхностните водни тела в границите на всеки район за басейново управление, които се идентифицират като попадащи в една от следните категории повърхностни води: а) реки; б) езера; в) преходни води и крайбрежни води; г) изкуствени или силно модифицирани водни тела; 2. типовете на повърхностните водни тела за всяка категория повърхностни води по т. 1 в границите на всеки район за басейново управление; 3. местонахождението и границите на всички типове повърхностни водни тела в границите на всеки район за басейново управ­ление на водите, като се извършва и тяхното първоначално характеризиране; 4. специфичните референтни условия за всички типове повърхностни водни тела, определени по т. 2; 5. вида и големината на натиска от човешка дейност върху водните тела в границите на всеки район за басейново управление на водите.

Глава втора

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТИПОВЕТЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДНИ ТЕЛА Чл. 2. (1) Директорите на басейновите дирекции диференцират съответните повърхностни водни тела за всяка една от категориите повърхностни води по чл. 1, ал. 2, т. 1, които попадат в границите на района за басейново управление, според техния тип, като използват система от фактори, посочени в приложение № 1. Диференцирането по типове се извършва въз основа на стойностите на задължителни и незадължителни фактори или въз основа на комбинация от тях, необходими, за да се осигури определянето на специфични за всеки тип биологични референтни условия.

(2) При използване на фактори, извън посочените в приложение № 1, въз основа на които басейновите дирекции извършват идентифицирането на типовете повърхностни водни тела, техният списък се одобрява със заповед на министъра на околната среда и водите по предложение на органите по ал. 1 след представяне на съответната научна обосновка.

(3) За определяне типа на изкуствените и силно модифицираните повърхностни водни тела се използват факторите от приложение № 1 за онази категория повърхностни води, която е най-близко по характер до тях. Определянето на повърхностно водно тяло като изкуствено или силно модифицирано се извършва в съответствие с чл. 156б от Закона за водите (ЗВ).

Чл. 3. (1) Органите по чл. 2, ал. 1 изготвят карта и/или карти в географска информационна система (ГИС) за географското местонахождение и границите на типовете повърхностни водни тела в границите на съответните райони за басейново управление на водите.

(2) Картата и/или картите по ал. 1 се предоставят на Европейската комисия от министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице по реда на наредбата по чл. 11, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

Глава трета

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВЕТЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДНИ ТЕЛА Чл. 4. (1) За всеки един от определените по реда на глава втора типове повърхностни водни тела директорите на басейновите дирекции определят: 1. специфични за типа биологични референтни условия; 2. специфични за типа хидроморфологични и физикохимични условия.

(2) Специфичните референтни условия по ал. 1, т. 1 се определят въз основа на съответните биологични елементи за качество, посочени в т. 1.1 на приложение № 2.

(3) Специфичните референтни условия по ал. 2 се определят въз основа на стойностите на биологичните елементи за качество, които отговарят на много добро екологично състояние, съгласно таблиците към т. 1.2 на приложение № 2.

(4) Специфичните условия по ал. 1, т. 2 за всеки един тип повърхностни водни тела се определят въз основа на съответните хидроморфологични, химични и физикохимични елементи за качество, посочени в т. 1.1 на приложение № 2.

(5) Специфичните условия по ал. 4 се определят въз основа на стойностите на хидроморфологичните и физикохимичните елементи, които отговарят на много добро екологично състояние, съгласно таблиците към т. 1.2 на приложение № 2.

Чл. 5. (1) Специфичните за типа условия по чл. 4, ал. 1 за изкуствените и силно модифицираните повърхностни водни тела се определят въз основа на стойностите на биологичните, хидроморфологичните и физикохимичните елементи за качество, които отговарят на максималния екологичен потенциал съгласно таблица 1.2.5 към т. 1.2 на приложение № 2.

(2) Стойностите на биологичните, хидроморфологичните и физикохимичните елементи за качество, представляващи максималния екологичен потенциал, се актуализират на всеки 6 години.

Чл. 6. (1) Определянето на специфични за типа условия по чл. 4, ал. 1 може да се основава на използването на пространствени данни от мониторинга на водите, на моделиране или на комбинация от тези два метода.

(2) Когато няма достатъчно надеждни данни и/или има обективни пречки за използването на методите по ал. 1, директорите на басейновите дирекции могат да използват експертна оценка за определянето на специфичните условия по ал. 1.

(3) При определянето на много добро екологично състояние на водите по отношение на концентрациите на специфични синтетични замърсители се използват границите на определяне на най-съвременните аналитични методи, използвани в практиката за анализ на тези замърсители.

(4) Когато се използват пространствени данни от мониторинга на водите за определяне на специфичните за типа биологични референтни условия, басейновите дирекции планират и поддържат мрежа от референтни мониторингови станции за всеки един от определените типове повърхностни водни тела.

(5) Мрежата по ал. 4 се изгражда с достатъчен брой станции във водни тела с много добро екологично състояние, за да се осигури достатъчно ниво на надеждност по отношение на стойностите на референтните условия. При определянето на специфични за типа биологични референтни условия се вземат предвид както пространствената и сезонната изменчивост на стойностите на биологичните елементи за качество, които съответстват на много добро екологично състояние за съответния тип повърхностно водно тяло, така и методите за моделиране на специфичните за типа биологични референтни условия.

(6) Списъкът от критерии и подходът за оценка на нивото на надеждност по отношение стойностите на референтните условия се утвърждават със заповед на министъра на околната среда и водите.

(7) Определянето на специфични за типа биологични референтни условия чрез изпол­зване на моделирането може да включва използването на прогнозни методи или методи за оценка на данни от минали периоди. Тези методи трябва да използват исторически, палеоложки или други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност по отношение на стойностите на референтните условия.

(8) Когато не е възможно да се определят специфични за типа референтни условия за даден биологичен елемент за качество вследствие на висока степен на природно обусловена изменчивост на този елемент, а не само в резултат на сезонна промяна, тогава този елемент може да се изключи от оценката на екологичното състояние за съответния тип повърхностни води. Басейновите дирекции описват причините за такова изключване в плановете за управление на речните басейни.

Глава четвърта

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАТИСКА ОТ ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ВОДНИТЕ ТЕЛА Чл. 7. (1) Директорите на басейновите дирекции събират и поддържат в актуално състояние информация за вида и големината на значимия натиск от човешка дейност, на който повърхностните водни тела в границите на всеки район за басейново управление е възможно да са подложени.

(2) Органите по ал. 1 извършват оценка и идентифициране на значими замърсявания от точкови и дифузни източници и по-специално на такива с вещества, посочени в приложение № 3, от битови, промишлени, селскостопански дейности и други инсталации.

(3) Оценката и идентифицирането по ал. 2 се извършва въз основа на информация, събрана в съответствие с изискванията на нормативната уредба, както и на всякаква друга информация, необходима за целите на анализа по ал. 1.

Чл. 8. (1) Директорите на басейновите дирекции извършват оценка и идентифициране на: 1. значимите водовземания за използване за битови, промишлени, селскостопански и други цели, включително и на сезонните колебания и общата годишна потребност от вода, както и загубите на вода в разпределителните системи; 2. въздействието на значимото регулиране на оттока, включително и на отклоняването и прехвърлянето на води във водосбора на други речни басейни, върху общата характеристика на оттока и водните баланси; 3. други значими въздействия от човешка дейност върху състоянието на повърхностните води.

(2) Органите по ал. 1: 1. идентифицират значимите морфологични изменения на водните тела; 2. извършват оценка на видовете земеползвания, включително идентифициране на основните населени, промишлени и селскостопански райони, и където е целесъобразно – на горите и местата за риболов.

Чл. 9. Значимостта на различните видове натиск по чл. 7 и 8 се определя по критерии, утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 10. (1) Директорите на басейновите дирекции извършват оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни тела на натиска от човешката дейност, определен по реда на чл. 7 и 8 съгласно т. 1.2 от приложение № 2.

(2) Органите по ал. 1 използват събраната информация по чл. 7 и 8, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващите мониторингови данни за околна среда, за извършване на оценка на вероятността повърхностните водни тела в границите на района за басейново управление да не постигнат целите за качеството на околната среда, определени по реда на чл. 156а ЗВ.

(3) Органите по ал. 1 извършват по-нататъшно характеризиране на водните тела, за които е определено, че има риск да не постигнат целите за качество на околната среда, с цел оптимизиране планирането на програми за мониторинг на водите по чл. 169а и на програмите от мерки по чл. 156м ЗВ.

Глава пета

КЛАСИФИЦИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

Раздел I

Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг Чл. 11. (1) Басейновите дирекции и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) създават система за мониторинг за оценка на стойностите на биологичните елементи за качество, определени за всяка категория повърхностни води или за силно модифицирани и изкуствени повърхностни водни тела. Системата се основава на определени биологични видове или групи биологични видове и техните количествени и/или качествени характеристики, които са представителни за качествения елемент като цяло.

(2) Резултатите от системата по ал. 1 се изразяват като съотношения за екологично качество с цел класификация на екологичното състояние. Тези съотношения представят пропорцията между стойностите на биологичните параметри, които се наблюдават в дадено повърхностно водно тяло, и стойнос­тите на тези параметри за референтните условия, отнасящи се за същия тип тяло. Съотношението трябва да се изразява като числена стойност между нула и едно. Много добро екологично състояние се посочва чрез стойности, близки до единица, а много лошо екологично състояние – чрез стойности, близки до нула.

(3) Скалата на всяко съотношение по ал. 2 за всяка категория повърхностни води е разделена на 5 класа от много добро до много лошо екологично състояние, както са определени в приложение № 2 „Нормативни дефиниции на класификациите за екологичното състояние“. За всяка една от границите между класовете се определя числена стойност. Числените стойности за границата между класовете за много добро и добро и за границата между добро и умерено екологично състояние за еднаквите типове водни тела в съответните екорегиони се определят чрез интеркалибрация с участието на страните от Европейския съюз по ред и начин, определени от Европейската комисия.

(4) За силно модифицираните или изкуствените водни обекти при прилагане на процедурата по ал. 2 и 3 отнасянето към екологично състояние се счита за отнасяне към екологичен потенциал.

(5) Интеркалибрацията осигурява установяването на границите по ал. 3 съобразно нормативните дефиниции, посочени в наредбата.

(6) Интеркалибрацията определя редица места във всеки екорегион, които образуват мрежа за интеркалибрация. Мрежата се състои от места, избрани между редица типове повърхностни водни тела, каквито съществуват във всеки екорегион.

(7) За всеки избран тип повърхностно водно тяло мрежата по ал. 6 се състои от най-малко две места, съответстващи на границата между нормативните дефиниции за много добро и добро състояние, и най-малко две места, съответстващи на границата между нормативните дефиниции за добро и умерено състояние.

(8) Местата по ал. 6 се избират чрез експертна оценка, направена въз основа на съвместни проверки между представители на компетентните органи по ал. 1 и компетентните органи на останалите държави членки, участващи в процеса на интеркалибрация, както и въз основа на цялата останала налична информация.

(9) Мониторинговата система по ал. 1 се прилага и за местата от мрежата за интеркалибрация по ал. 6, които се намират в екорегиона и представляват тип повърхностно водно тяло, за което ще се прилага мониторинговата система. Резултатите от това прилагане се използват за задаване на цифровите стойности за съответните граници за класове в мониторинговата система.

Раздел II

Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на екологичното състояние и екологичния потенциал Чл. 12. (1) За категориите повърхностни води класифицирането на екологичното състояние на водно тяло се определя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физикохимичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложение № 4. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втората колона на таблицата в приложение № 4. При класифициране на екологичното състояние се вземат предвид и резултатите от мониторинга на поддържащите хидроморфологични елементи за качество.

(2) За силно модифицираните и изкуствените водни тела класифицирането на екологичния потенциал на водните тела се представя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физико-химичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложение № 5. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичния потенциал на всяко водно тяло чрез цветово обозначение по отношение на изкуствените водни тела съгласно втората колона на таблицата в приложение № 5, а по отношение на силно модифицираните водни тела – съгласно третата колона на таблицата в приложение № 5.

(3) Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които с черна точка посочват онези водни тела, за които непостигането на доброто състояние или добрия екологичен потенциал се дължи на несъответствие с един или повече стандарти за качеството на околната среда, установени за това водно тяло по отношение на конкретни синтетични и несинтетични замърсители.

(4) Оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на повърхностните водни тела се извършва по типово специфични класификационни системи съгласно приложение № 6 и стандарти за качество за специфични замърсители, химични елементи и други вещества съгласно приложение № 7.

(5) Класификационните системи и стандартите за качество по ал. 4 са резултат от научноприложни разработки, изпълнени в съответствие с изискванията и процедурите, регламентирани в екологичното законодателство.

(6) За дадени типове повърхностни води, както и при някои особени случаи определени биологични елементи за качество могат да имат подкрепяща роля или да бъдат изключени от оценката на екологичното състояние или потенциал, когато има обосновано предложение, базирано на солидна научна информация и данни.

Раздел III

Процедура за комбиниране на биологичните елементи за качество и използваните за оценка индикатори и параметри в един пункт за мониторинг Чл. 13. (1) Параметри, които са показателни за даден биологичен елемент за качество и характеризират ефектите от един и същ натиск от човешка дейност, могат да се комбинират например чрез осредняване на стойностите им или чрез процедура за определяне на фактор на тежест. Използването на няколко различни параметъра за един и същ биологичен елемент за качество за оценка ефекта на един и същ вид натиск е допустимо с цел повишаване степента на достоверност на крайната оценка.

(2) Стойностите на параметри, които са показателни за даден биологичен елемент за качество и са специфични за ефектите от различни по вид и характер източници на натиск, не се осредняват. Комбинирането на резултатите става, като най-лошият резултат за групата параметри определя оценката на ниво биологичен елемент за качество.

(3) Допустимо е комбиниране чрез осредняване на стойностите на параметри, които не са специфични за конкретен вид въздействие, а характеризират комплексния ефект на набор от въздействия.

(4) Комбинирането на резултатите от оценките на състоянието за всеки биологичен елемент за качество се извършва, като крайната оценка на състоянието в пункта се определя от най-ниската оценка за даден биологичен елемент за качество.

Раздел IV

Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на химичното състояние Чл. 14. (1) Когато химичното състояние на едно повърхностно водно тяло постигне съответствие със стандартите за качество на околната среда, установени в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17 ЗВ, то се регистрира като постигащо добро химично състояние. В противен случай водното тяло се регистрира като непостигащо добро химично състояние.

(2) Басейновите дирекции съставят карта за всеки район за басейново управление, на която е отразено химичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втората колона на таблицата в приложение № 8.

Раздел V

Определяне на химически стандарти за качество на повърхностни води Чл. 15. При определянето на химически стандарти за качество на повърхностни води за основните замърсители, посочени в т. 1 – 9 на приложение № 3, се използват данни за остри и хронични състояния на токсичност при посочените по-долу базови таксони, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни: 1. водорасли и/или макрофити; 2. дафния или представителни организми за солени води; 3. риби.

Чл. 16. При подготовката на химическите стандарти за качество се прилага следната процедура за определяне на максималната средногодишна концентрация на замърсителите: 1. определяне на подходящ фактор на оценка на безопасност за всеки от случаите, посочени в приложение № 9, в съответствие с наличните данни от оценката на безопасността на веществата, извършена съгласно раздел 3.3.1 на Приложение I към Регламент (ЕС) 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH); 2. когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулирането, те се вземат предвид при определянето на окончателната стойност на стандарта за качество на околната среда; 3. определеният стандарт се сравнява с всички данни от други теренни проучвания; в случай на аномалии изчисленията се преразглеждат за изчисляване на по-прецизни фактори на оценка на безопасност; 4. определеният стандарт се подлага на експертно и обществено обсъждане, допринасящо за изчисляване на по-прецизен фактор на оценка на безопасност.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Специфични за даден тип водни тела хидроморфологични и физикохимични условия“ означава състояние в настоящето или в миналото, когато е нямало или е имало много малки изменения в стойностите на хидроморфологичните и физикохимичните елементи за качество, каквито биха могли да се регистрират при отсъствие на антропогенно въздействие.

2. „Специфични за даден тип водни тела биологични референтни условия“ означава състояние в настоящето или в миналото, когато е нямало или е имало много малки изменения в стойностите на биологичните елементи за качество, каквито биха могли да се регистрират при отсъствие на въздействие от човешка дейност; биологичните референтни условия трябва да се представят чрез стойностите на биологичните елементи за качество при изчисляването на съотношението на екологичното качество и последващото класифициране на екологичното състояние.

3. „Точков източник на замърсяване“ е обект, от който отпадъчните води чрез едно или повече зауствания постъпват в дадено водно тяло.

4. „Дифузен източник на замърсяване“ означава дейност или дейности, замърсяването от които не може да се асоциира (свърже) с точков източник на замърсяване и произхожда в резултат на пространствено използване на земи.

5. „Референтна мониторингова станция“ е географско място, разположено в участък от водно тяло без или със минимално въздействие от човешка дейност, състоянието на водите на което отговаря на специфичните за типа биологични референтни условия и на специфичните хидроморфологични и физикохимични условия.

6. „Остро състояние на токсичност“ е въздействие, при което токсичният агент е в концентрации и с продължителност, предизвикващи пълно унищожаване на водните организмови съобщества.

7. „Хронично състояние на токсичност“ е потискане на жизнената активност на водните организми чрез пряко отровно действие или биоакумулация на токсичните агенти.

8. „Значим натиск“ е този, който сам по себе си или в комбинация с други видове натиск може да допринесе с въздействието си до непостигане на поставените екологични цели за определеното водно тяло.

9. „Интеркалибрация“ е процес, осигуряващ сравнимост на резултатите от оценката на биологичните елементи за качество по методики за анализ и оценка, разработени от отделни европейски държави членки.

10. „Екорегион“ е териториална единица, в която са проявени приблизително едни и същи растителни и животински елементи, обусловени от еднотипни климатични влияния, геологично развитие и историческо развитие на флората и фауната. § 2. Тази наредба въвежда изискванията на Приложение II, т. 1.1 „Характеризиране на повърхностен тип водни обекти“, т. 1.2 „Екорегиони и типове повърхностни водни обекти“, „Система Б“, т. 1.3 „Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти“, т. 1.4 „Определяне на товарите“, т. 1.5 „Оценка на въздействието“; Приложение V, т. 1.1 „Качествени елементи за класификация на екологичното състояние“, т. 1.2 „Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние“, т. 1.4. „Класификация и представяне на екологичното състояние“ и Приложение VIII от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OB, бр. L 327/1 от 22.12.2000 г.). § 3. Класификационната система за оценка на екологично състояние и стандартите за качество на околна среда за специфични замърсители, химични елементи и други вещества се променят в съответствие с актуализиране на европейското законодателство и резултати от научни разработки, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. Наредбата се приема на основание чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите. § 5. Наредба № 13 от 2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2011 г.) и свързаните с нея поднормативни актове се отменят. § 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

Министър: Нона Караджова

Приложение № 1 към чл. 2

Типове повърхностни водни тела

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2 – 5, чл. 5, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 3

Състояние на повърхностните води

1.1. Елементи за качество за класифициране на екологичното състояние 1.1.1. Реки

Биологични елементи

Състав и обилие на водната флора

Състав и обилие на дънната безгръбначна фауна

Състав, обилие и възрастова структура на рибната фауна

Хидроморфологични елементи в подкрепа на биологичните елементи

Хидрологичен режим: количество и динамика на водния отток връзка с подземни водни тела

Непрекъснатост на реките

Морфологични състояния: вариране на дълбочината и широчината на реката структура и субстрат на речното корито структура на крайречната зона

Химични и физикохимични елементи в подкрепа на биологичните елементи

Общи елементи

Температурни условия

Условия на окисляване

Соленост

Състояние на вкисляване

Биогенни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с други вещества, които се заустват в значителни количества във водното тяло 1.1.2. Езера

Биологични елементи

Състав, обилие и биомаса на фитопланктона

Състав и обилие на друга водна флора

Състав и обилие на дънната безгръбначна фауна

Състав, обилие и възрастова структура на рибната фауна

Хидроморфоложки елементи в подкрепа на биологичните елементи

Хидрологичен режим: количество и динамика на водния отток времепрестой връзка с подземно водно тяло

Морфологични условия: изменение на дълбочината на езерото количество, структура и субстрат на езерното дъно структура на езерния бряг

Химически и физикохимични елементи, поддържащи биологичните елементи

Общи елементи

Прозрачност

Температурни условия

Условия на окисляване

Соленост

Състояние на вкисляване

Биогенни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с други вещества, които се заустват в значителни количества във водното тяло 1.1.3. Преходни води

Биологични елементи

Състав, обилие и биомаса на фитопланктона

Състав и обилие на друга водна флора

Състав и обилие на дънна безгръбначна фауна

Състав и обилие на рибна фауна

Хидроморфологични елементи в подкрепа на биологичните елементи

Морфологични условия: изменение на дълбочината количество, структура и субстрат на дъното структура на междуприливната зона

Приливен режим: отток на пресни води вълново въздействие

Химически и физикохимични елементи, поддържащи биологичните елементи

Общи елементи

Прозрачност

Температурни условия

Условия на окисляване

Соленост

Биогенни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с други вещества, зауствани в значителни количества във водното тяло 1.1.4. Крайбрежни води

Биологични елементи

Състав, обилие и биомаса на фитопланктона

Състав и обилие на друга водна флора

Състав и обилие на дънна безгръбначна фауна

Хидроморфологични елементи в подкрепа на биологичните елементи

Морфологични условия: изменение на дълбочината структура и субстрат на крайбрежното дъно структура на междуприливната зона

Приливен режим: посока на доминиращите течения вълново въздействие

Химически и физикохимични елементи, поддържащи биологичните елементи

Общи елементи

Прозрачност

Температурни условия

Условия на окисляване

Соленост

Биогенни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с други вещества, зауствани в значителни количества във водното тяло 1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни тела

Елементите за качество, приложими за изкуствените и силно модифицираните повърхностни водни тела, трябва да бъдат онези, които се прилагат за която и да е от четирите категории естествени повърхностни води, посочени по-горе, която има най-голямо сходство с въпросното силно модифицирано или изкуствено водно тяло.

1.2. Нормативни дефиниции на класификациите за екологичното състояние

Таблица 1.2. Обща дефиниция за реки, езера, преходни води и крайбрежни води

Следващият текст представя обща дефиниция за екологично качество. За целите на класифицирането стойностите на елементите за качество за екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадени в таблици 1.2.1 – 1.2.4.

Водите, чието състояние е по-лошо от умереното, ще бъдат класифицирани като лоши или много лоши. Водите със значителни изменения на стойностите на биологичните елементи за качество за типа повърхностно водно тяло и в които съответните биологични съобщества се отличават съществено от тези, които нормално се асоциират с типа повърхностно водно тяло в ненарушени условия, се класифицират като лоши.

Водите с изключително силни изменения на стойности на биологичните елементи за качество за типа повърхностно водно тяло и в които отсъстват големи части от съответните биологични съобщества, които нормално се асоциират с типа повърхностно водно тяло в ненарушени условия, се класифицират като много лоши.

Таблица 1.2.1. Дефиниции за много добро, добро и умерено екологично състояние на реките

Биологични елементи за качество

Хидроморфологични елементи за качество

Физикохимични елементи за качество (1)

(1) Използвани са следните съкращения: фн = фонови нива; скос = стандарт за качеството на околната среда.

(2) Прилагането на стандартите, изведени съгласно тази наредба, няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсяващите вещества под фоновите нива (скос > фн).

Таблица 1.2.2. Дефиниции за много добро, добро и умерено екологично състояние в езерата

Биологични елементи за качество

Хидроморфологични елементи за качество

Физико-химични елементи за качество(1)

Таблица 1.2.3. Дефиниции за много добро, добро и умерено екологично състояние в преходните води

Биологични елементи за качество

Хидроморфологични елементи за качество

Физико-химични елементи за качество (1)

Таблица 1.2.4. Дефиниции за много добро, добро и умерено екологично състояниевкрайбрежните води

Биологични елементи за качество

Хидроморфологични елементи за качество

Физико-химични елементи за качество(1)

(1) Използвани са следните съкращения: фн = фонови нива; скос = стандарт за качеството на околната среда.

(2) Прилагането на стандартите, изведени съгласно тази наредба, няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсяващите вещества под фоновите нива (скос > фн).

Таблица 1.2.5. Дефиниции за максимален, добър и умерен екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни тела

Физико-химични елементи (1)

Приложение № 3 към чл. 7, ал. 2и чл. 15

Списък на основните замърсители

1. Органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водната околна среда.

2. Органофосфорни съединения.

3. Органични съединения на калая.

4. Вещества и смеси или продуктите от разпадането им с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат върху стероидогенните, тироидните, възпроизводителните или други, свързани с ендокрините функции, във или посредством водната околна среда.

5. Устойчиви въглеводороди и устойчиви биоакумулируеми органични токсични вещества.

6. Цианиди.

7. Метали и техните съединения.

8. Арсен и неговите съединения.

9. Биоциди и продукти за растителна защита.

10. Суспендирани материали.

11. Вещества, допринасящи за еутрофикацията (по-конкретно нитрати и фосфати).

12. Вещества с неблагоприятно въздействие върху кислородния баланс (и които могат да се измерват чрез използване на показатели, като БПК, ХПК и др.).

Приложение № 4 към чл. 12, ал. 1

Приложение № 5 към чл. 12, ал. 2

Приложение № 6 към чл. 12, ал. 4

I. КЛАСИФИКАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ ОТ КАТЕГОРИИ „РЕКА“, „ЕЗЕРО“, „ПРЕХОДНИ ВОДИ“

А. Биологични елементи за качество

1. Биологичен елемент: Фитопланктон

Категория: „Езеро“

Таблица ФП1: Езерни типове L1, L2, L3, L11, L12, L13 (с олиготрофни условия*) – система за оценка на екологично състояние/потенциал по фитопланктон

Таблица ФП2: Езерни типове L4, L5, L6, L7, L8, L9, L10, L14, L15, L16, L17 (с мезотрофни условия*) – система за оценка на екологично състояние/потенциал по фитопланктон * Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

Биологичен елемент: Макрофити

Категория: „Река“

Таблица МФ1: Система за екологична оценка на R1: Алпийски реки по макрофити*

Таблица МФ2: Система за екологична оценка на R2/R3: Планински тип реки по макрофити*

Таблица МФ3: Система за екологична оценка на R4/R5: Полупланински тип реки по макрофити*

Таблица МФ4: Система за екологична оценка на речни типове R7/R8/R12/R13 по макрофити*

Таблица МФ5: Система за екологична оценка на речни типове с пресъхващ характер R9 (Добруджански пониращи реки), R14 (Реки със субсредиземноморско влияние в ЕР 7) и R15 (Изворен тип) по макрофити*

Таблица МФ6: Система за екологична оценка на ЧМ речни типове R10/R11/R16 по макрофити*

2.2. Категория: „Езеро“

Таблица МФ7: Система за екологична оценка на L1 (алпийски глациални езера) по макрофити*

Таблица МФ8: Система за екологична оценка на L2/L3 (планински тип езера) по макрофити*

Таблица МФ9: Система за екологична оценка на езерни типове L4/L5/L7 по макрофити*

Таблица МФ10: Система за екологична оценка на L6 (крайречни влажни зони в ЕР 7) по макрофити*

Таблица МФ11: Система за екологична оценка на езерни типове L8/L9/L10 по макрофити*

Таблица МФ12: Система за екологична оценка на езерни типове L11/L14/L15 по макрофити*

Таблица МФ13: Система за екологична оценка на езерни типове L12/L13/L16/L17 по макрофити* * Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

3. Биологичен елемент: Фитобентос

Категория: „Река“

Таблица ФБ1: Система за екологична оценка на речни типове по фитобентос посредством диатомеен индекс IPS*

Таблица ФБ2: Система за екологична оценка на речни типове, изразена чрез EQR по фитобентос*

При обилно развитие на нишковидни зелени водорасли Cladophora – талуси с дължина над 50 см и над 50 % покритие на субстрата екологичното състояние е не по-високо от средно, а при дължина над 1 м – не по-високо от лошо.

При наличие на слизести бактериални повлекла (Sphaerotilus и др.) екологичното състояние е: не по-високо от средно – ако повлеклата са много малки и с много малко покритие (следи); не по-високо от лошо – ако повлеклата са с неголеми размери и не покриват плътно субстрата; много лошо – при обилното им развитие върху субстрата.

При силно засенчване и обилно развитие на червеното водорасло Hildenbrandiarivularis по камъните обикновено оценката по индекса е подценена. Тогава, както и при други особени случаи, като например силно токсично замърсяване, в резултат на което се установяват само един, два (три) вида кремъчни водорасли в пробата, оценката се коригира по експертно мнение.

* Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

4. Биологичен елемент: Дънна макробезгръбначна фауна

Категория: „Река“

Таблица МЗБ1: Система за екологична оценка на тип R1 (алпийски тип реки) по макрозообентос*

Таблица МЗБ2: Система за екологична оценка на типове R2/R3, R4/R5 по макрозообентос*

Таблица МЗБ3: Система за екологична оценка на типове R7/R8, R10, R12, R13 по макрозообентос*

Таблица МЗБ3: Система за екологична оценка на типове R9, R11, R14, R15 (пресъхващи и изворни) по макрозообентос* * Примерно нормиране на метриката „общ брой таксони“ за основните речни типове в България с подкрепящо значение.

* Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

5. Биологичен елемент: Рибна фауна

Категория: „Река“     * Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

Б. Физикохимични елементи за качество

Категория: „Река“

Планински типове реки (R1, R2, R3)*

Полупланински типове реки (R4, R5) + условно изворен тип (R15) без електропроводимост и разтв. кислород (изисква допълнителни проучвания)*

Равнинни типове реки (R7, R8, R12, R13)*

Пресъхващи и ЧМ типове реки (R9, R10, R11, R14)*

Категория: „Езеро“ **

Типове „езера“ с олиготрофни условия (L1, L2, L3, L11, L12, L13)*

Типове „езера“ с мезотрофни условия (L4, L5, L6, L7, L8, L14, L16, L17) *

Забележка. Класификационната система за ЧМ типове езера (L7, L8, L9, L10) за соленост/електропроводимост се различава от данните в по-горната таблица, както следва: Соленост (%о) на черноморски типове езера (L7, L8, L9, L10)* * Списък с типовете водни тела от категории „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система, е представен в таблица 1 към приложението.

** Литорална зона.

II. КЛАСИФИКАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ ОТ КАТЕГОРИЯ „КРАЙБРЕЖНИ МОРСКИ ВОДИ“

А. Биологични елементи за качество

Фитопланктон

Таблица ФП1: Система за екологична оценка на крайбрежни морски типове по БЕК „Фитопланктон“, MEC %. Метриката се прилага само за летния сезон.

Таблица ФП2: Система за екологична оценка на крайбрежни морски типове по БЕК „Фитопланктон“, DE %. Метриката се прилага само за летния сезон

Таблица ФП3: Система за екологична оценка на крайбрежни морски типове по БЕК „Фитопланктон“, численост. Системата се прилага само за летния сезон

Таблица ФП4: Система за екологична оценка на крайбрежни морски типове по БЕК „Фитопланктон“, численост. Системата се прилага за всички сезони

Таблица ФП5: Система за екологична оценка на крайбрежните морски типове по БЕК „Фитопланктон“, численост. Системата се прилага за всички сезони

Таблица ФП6: Система за екологична оценка на крайбрежни морски типове по БЕК „Фитопланктон“, биомаса на фитопланктона: Таблица ФП7: Система за екологична оценка на крайбрежните морски типове по БЕК „Фитопланктон“, хлорофил „а“

Таблица ФП8: Всички сезони

Таблица ФП9: Система за екологична оценка на крайбрежните морски типове по БЕК „Фитопланктон”, Комбиниран индекс за фитопланктона – IBI. Системата се прилага за всички сезони

Макроводорасли и покритосеменни растения

Таблица ФБ1: Система за екологична оценка на крайбрежните морски води по БЕК „Макроводорасли и висши растения (макрофитобентос)“, Екологичен индекс.

Макробезгръбначна фауна

Таблица МЗБ1: Система за екологична оценка на крайбрежните морски води по БЕК „безгръбначна марофауна (макрозообентос)“, Индекс на биоразнообразие на Шанон – Уивър (Shannon-Wiever diversity index).

Таблица МЗБ2: Система за екологична оценка на крайбрежните морски води по БЕК „безгръбначна марофауна (макрозообентос)“, биотичен индекс AMBI.

Таблица МЗБ3: Система за екологична оценка на крайбрежните морски води по БЕК „безгръбначна марофауна (макрозообентос)“, многомерен индекс M-AMBI.

Б. Физико-химични елементи за качество

Таблица 1. Характеристика на типовете водни тела от категория „река“, „езеро“ и „преходни води“, за които е разработена класификационната система за оценка на екологично състояние.

1.1. Фактори за дефиниране на типологията на „реки“ в България (по изискванията на система Б на РДВ)

1 Екорегиони (ЕР): 12 – Понтийска Провинция, 7-Източни Балкани; Субекорегиони (суб-ЕР) само за ЕР Понтийска Провинция: 12-1 Дунавски суб-ЕР, 12-2 Черноморски суб-ЕР.

2 Надморската височина обикновено силно варира и изисква валидиране през първия ПУРБ 2010 – 2015.

3 Солеността е задължителен фактор за „преходните води“, които са представени от R16 ЧМ речни лимани.

1.2: Фактори за дефиниране на типологията на „езера“ в България (по изискванията на система Б на РДВ)

4 Екорегиони (ЕР): 12 – Понтийска Провинция, 7-Източни Балкани; Субекорегиони (суб-ЕР) само за ЕР Понтийска Провинция: 12-1 Дунавски суб-ЕР, 12-2 Черноморски суб-ЕР.

5 Надморската височина обикновено силно варира и изисква валидиране през първия ПУРБ 2010 – 2015.

6 В България липсват данни за средната дълбочина на повечето езера и язовири.

7 Солеността е водещ задължителен фактор за „преходните води“, т.е. за всички крайбрежни ЧМ езера (типове L7, L8, L9 и L10).

Приложение № 7 към чл. 12, ал. 4

СГС – средногодишна стойност

МДК – максимално допустима концентрация

Стандарти за качество за специфични замърсители * Замърсители, включени в предложението за допълване на списъка с приоритетни в-ва в Директивата за приоритeтни вещества.

Стандарти за качество на химични елементи и други вещества

Приложение № 8 към чл. 14, ал. 2

Приложение № 9 към чл. 16, т. 1