Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители (обн., ДВ. бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 89 от 2006 г., бр. 48 от 2009 г., бр. 29 от 2011 г. и бр. 69 от 2012 г.) § 1. В чл. 4 се създават ал. 8, 9 и 10: „(8) Кумулативните коефициенти на влошаване (КВ) се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, които не са оборудвани с устройство за последваща обработка.

(9) Мултипликативните КВ се посочват за всеки замърсител в заявлението за одобрение на дадена фамилия двигатели с компресионно запалване, оборудвани с устройство за последваща обработка.

(10) По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя информация, подкрепяща установените стойности на КВ. По принцип тази информация съдържа резултатите от анализите на емисиите, графика за пробег, процедурите по поддръжка, както и при необходимост информация, подкрепяща техническите оценки относно технологичната еквивалентност.“ § 2. В чл. 20, ал. 2 се създават т. 3 и 4: „3. ограденият със скоби номер на етапа на емисиите с римски цифри, който е ясно видим и разположен в близост до номера на одобрението на типа; 4. оградените със скоби букви SV, които указват производител на малки серии двигатели, които са ясно видими и разположени в близост до номера на одобрението на типа на всеки двигател, пуснат на пазара съгласно дерогацията за малки серии, посочена в чл. 54.“ § 3. В § 1 на допълнителните разпоредби се създават т. 47 – 59: „47. „Диагностична система за контрол на NOx (NCD)“ означава бордова система на двигателя, която е в състояние: а) да открива неизправност на контрола на NOx; б) да идентифицира вероятната причина за неизправност на контрола на NOx посредством информацията, съхранявана в компютърната памет, и/или да съобщава тази информация извън машината.

48. „Неизправност на контрола на NOx (NCM)“ означава опит за неупълномощена намеса в системата за контрол на NOx на двигателя или неизправност, засягаща тази система, която би могла да се дължи на неупълномощена намеса, чието откриване съгласно тази наредба изисква задействането на предупреждение или на системата за блокиране.

49. „Диагностичен код за повреда (ДКП)“ означава цифрен или буквено-цифрен идентификатор, който идентифицира или обозначава неизправност на контрола на NOx.

50. „Потвърден и действащ ДКП“ означава ДКП, който е съхранен по времето, когато NCD прави заключение за съществуването на неизправност.

51. „Четящо устройство“ означава външно оборудване за изпитване, използвано за извънбордова връзка с диагностична система за контрол на NOx (NCD).

52. „Фамилия двигатели с NCD“ означава групиране от производителя на системи двигатели, които имат общи методи на контрол и наблюдение/диагностициране на неизправности на контрола на NOx (NCM).

53. „Цикъл на стареене“ означава работата на машината или двигателя (скорост, натоварване, мощност), която се извършва по време на периода за пробег.

54. „Критични компоненти, свързани с емисиите“ означава компонентите, които са предназначени основно за контролиране на емисиите: всяка една система за последваща обработка на отработили газове, модула за електронно управление и свързаните с него датчици и задействащи механизми, както и системата за рециркулация на отработили газове, включително всички свързани с нея филтри, охлаждащи течности, регулиращи клапани и тръбопроводи.

55. „Критично обслужване, свързано с емисиите“ означава обслужването, което се извършва на критичните компоненти, свързани с емисиите.

56. „Обслужване, свързано с емисиите“ означава обслужването, което влияе съществено на емисиите или което има вероятност да влияе на влошаването на емисиите на превозното средство или на двигателя по време на нормална работа в работен режим.

57. „Фамилия двигатели със система за последваща обработка“ означава групиране на двигатели от производителя, което съответства на определението за фамилия двигатели, но с допълнително групиране във фамилия от фамилии двигатели, които използват подобна система за последваща обработка на отработилите газове.

58. „Обслужване, несвързано с емисиите“ означава обслужването, което не се отразява съществено на емисиите и което не оказва дълготрайно влияние върху влошаването на емисиите на машината или на двигателя по време на нормална работа в работен режим след извършване на обслужването.

59. „График за пробег“ означава цикъла на стареене и периода за пробег, използвани за определяне на коефициентите на влошаване за фамилията двигатели със система за последваща обработка.“ § 4. В приложение № 1 към чл. 4, ал. 1, т. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Допълнение № 1 „Основни характеристики на двигателя/базовия двигател“ се правят следните изменения и допълнения: а) наименованието на т. 3 се изменя така: „3. ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО НА ДВИГАТЕЛИ С КОМПРЕСИОННО ЗАПАЛВАНЕ“; б) точка 4 се изменя така: „4. ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО НА ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ (*)

4.1. Карбуратор: ...

4.1.1. Марка(и): ...

4.1.2. Тип(ове): ...

4.2.1. Марка(и): ...

4.2.2. Тип(ове): ...

4.3. Директно впръскване: ...

4.3.1. Марка(и): ...

4.3.2. Тип(ове): ...

4.4. Дебит на горивото [g/h] и съотношение въздух/гориво при номинална честота на въртене в положение на напълно отворена дроселова клапа:“; в) създават се т. 5, 6 и 7: „5. ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

5.1. Максимално повдигане на клапаните, ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки или еквивалентни характеристики: ...

5.2. Контролни и/или регулировъчни обх­вати (*)

5.3. Система за променливо газоразпределение (ако е приложима, и местоположение: всмукателен и/или изпускателен колектор) 5.3.1. Тип: постоянно действаща или в положение включена/изключена (*) 5.3.2. Ъгъл на дефазиране на разпределителния вал: ...

6. КОНФИГУРАЦИЯ НА ВСМУКАТЕЛНИТЕ И ИЗПУСКАТЕЛНИТЕ ОТВОРИ

6.1. Местоположение, размер и брой: 7. ЗАПАЛИТЕЛНА СИСТЕМА

7.1. Индукционна бобина 7.1.1. Марка(и): 7.1.2. Тип(ове): ...

7.1.3. Номер: ...

7.2. Запалителна(и) свещ(и): ...

7.2.1. Марка(и): ...

7.2.2. Тип(ове): ...

7.3. Магнет: ...

7.3.1. Марка(и): ...

7.3.2. Тип(ове): ...

7.4. Регулиране на момента на запалване: ... ...

7.4.2. Крива на предварението, ако е приложимо: (*) Ненужното се заличава.“

2. В Допълнение № 2 „Основни характеристики на фамилията двигатели“ се правят следните изменения и допълнения: а) точка 1.8 се изменя така: „1.8. Система за обработване на отработилите газове (*): (*) Ако няма приложение, отбележете (н.п.).“; б) В т. 2.2 таблицата се изменя така: “ § 5. В приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 5.1.2. 2 се изменя така: „5.1.2.2. Условията за контрол, приложими за етап IIIB и етап IV, са следните: а) условия за контрол за двигатели в етап IIIВ: аа) надморска височина, която не превишава 1000 метра (или еквивалентно атмосферно налягане 90 kPa); бб) температура на околната среда в обхвата от 275 K до 303 K (2 °C – 30 °C); вв) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Когато допълнителната технология за контрол на емисии е активирана при работа на двигателя в рамките на условията, посочени в подточки аа), бб) и вв), технологията се активира само по изключение; б) условия за контрол за двигатели в етап IV: аа) атмосферно налягане, по-голямо или равно на 82,5 kPa; бб) температура на околната среда в следния обхват: – равна или по-висока от 266 К (–7 °C); – по-ниска или равна на температурата, определена чрез следната формула при посоченото атмосферно налягане: Tc = –0,4514 . (101,3 – pb) + 311, където: Tc е изчислената температура на околния въздух К и pb е атмосферното налягане в kPa; вв) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Когато допълнителната технология за контрол на емисии е активирана при работа на двигателя в рамките на условията за контрол, посочени в подточки аа), бб) и вв), технологията се активира само когато е доказано, че е необходима за целите, посочени в т. 5.1.2. 3, и е одобрена от изпълнителния директор на КТИ; в) работа при ниска температура: Чрез дерогация от изискванията на буква „б“ допълнителна технология за контрол на емисиите може да бъде използвана при двигател от етап IV, оборудван с рециркулация на отработилите газове (EGR), когато температурата на околната среда е по-ниска от 275 K (2 °C) и ако е изпълнен един от следните два критерия: аа) температурата във всмукателния колектор е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула: IMTc = PIM/15,75 + 304,4, където: IMTc е изчислената температура във всмукателния колектор K и PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa; бб) температурата на охлаждащия агент на двигателя е по-ниска или равна на температурата, определена по следната формула: ECTc = PIM/14,004 + 325,8, където: ECTc е изчислената температура на охлаждащия агент на двигателя, К и PIM е абсолютното налягане във всмукателния колектор в kPa.“

2. В т. 5.1.2. 3 буква „б“ се изменя така: „б) за безопасност по време на експлоатация;“.

3. Точка 5.2 се изменя така: „5.2. Изисквания за мерките за контрол на NOx при двигатели в етап IIIВ“.

4. Създават се т. 5.3, 5.4 и 5.5: „5.3. Изисквания за мерките за контрол на NOx при двигатели в етап IV.

5.3.1. Производителят предоставя информация, която изцяло описва функционалните работни характеристики на мерките за контрол на NOx, използвайки документите, посочени в приложение № 1, допълнение 1, т. 2 и допълнение 3, т. 2.

5.3.2. Технологията за контрол на емисиите от двигателя трябва да функционира при всички условия на околната среда, редовно наблюдавани на територията на Съюза, особено при ниски температури на околната среда. Това изискване не е ограничено до условията, при които трябва да се използва основна технология за контрол на емисиите, както е посочено в т. 5.1.2.2.

5.3.3. Когато се използва реагент, производителят демонстрира, че емисиите на амоняк по време на изпитванията NRTC или NRSC на загрял двигател при процедурата за одобрение на типа не превишават средна стойност от 10 ppm.

5.3.4. Ако в извънпътна подвижна техника са инсталирани резервоари за реагент или са свързани с нея, трябва да бъдат включени средства за взимане на проба от реагента вътре в резервоара. Точката на вземане на пробите трябва да е леснодостъпна, без да е необходимо използването на специализиран инструмент или устройство.

5.3.5. Одобрение на типа в съответствие с чл. 4, параграф 3 се предоставя при следните условия: а) при осигурени за всеки оператор на извънпътна техника писмени указания за поддържане; б) към оригиналното оборудване (ПОО) трябва да се осигури документация за монтажа на двигателя, включително на системата за контрол на емисиите, която е част от одобрения тип двигател; в) към оригиналното оборудване (ПОО) трябва да се осигурят указания за системата за предупреждение на оператора, за системата за блокиране и (когато е приложимо) за защитата на реагента срещу замръзване; г) трябва да се спазват указанията относно инструкциите за оператора, документите за монтажа, системата за предупреждение на оператора, системата за блокиране и защитата на реагента срещу замръзване, които са посочени в допълнение 1.

5.4. Контролна област за етап IV

В съответствие с т. 2.1.2. 7 при двигатели в етап IV емисиите, от които са взети проби в контролната област, определена в приложение № 2, допълнение 2, не трябва да превишават с повече от 100 % граничните стойности на емисиите в таблицата, посочена в т. 2.1.2.6.

5.4.1. Изисквания към доказателствата

Техническата служба избира до три случайни точки на натоварване и честота на въртене в контролната област за изпитване. Техническата служба определя също така случайна последователност на точките на изпитване. Изпитването трябва да се проведе в съответствие с основните изисквания на NRSC, но всяка точка на изпитване се оценява поотделно. Всяка точка на изпитване трябва да съответства на граничните стойности, определени в т. 5.4.

5.4.2. Изисквания към изпитването

Изпитването трябва да се проведе непосредствено след изпитвателните цикли с дискретен режим, описани в приложение № 3.

Когато производителят обаче съгласно т. 1.2.1 от приложение № 3 избере да използва процедурата от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, изпитването се провежда, както следва: а) според случая изпитването се провежда непосредствено след изпитвателните цикли с дискретен режим, описани в т. 7.8.1. 2, букви „а“ – „д“ от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, но преди процедурите след изпитването (буква „е“), или след изпитвателния цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях от т. 7.8.2. 2, букви „а“ – „г“ от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, но преди процедурите след изпитването (буква „e“); б) изпитванията се провеждат, както е предвидено в т. 7.8.1. 2, букви „б“ – „д“ от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, като се използва многофилтърният метод (един филтър за всяка точка на изпитване) за всяка от трите избрани точки на изпитване; в) изчислява се специфична стойност на емисиите (в g/kWh) за всяка точка на изпитване; г) стойностите на емисиите могат да се изчислят като моларна концентрация, като се използва допълнение A. 7, или на база маса, като се използва допълнение A. 8, но това следва да съответства на метода, използван при изпитването с дискретен режим или изпитвателния цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях; д) за изчисляване на сумата за газообразните компоненти N mode се задава 1 и се използва тегловен коефициент, равен на 1; е) за изчисляване на праховите частици се използва многофилтърният метод и за изчисляване на сумата N mode се задава 1 и се използва тегловен коефициент, равен на 1.

5.5. Проверка на емисиите на картерни газове при двигатели в етап IV 5.5.1. Емисиите на картерни газове не трябва да бъдат изхвърляни директно в околната атмосфера с изключение на случаите, посочени в т. 5.5.3.

5.5.2. Двигателите могат да изхвърлят емисии на картерни газове в изпускателната система, разположена преди устройството за последваща обработка на отработилите газове, през цялата продължителност на работа.

5.5.3. Двигателите, оборудвани с турбокомпресори, помпи, нагнетателни вентилатори или компресори за принудително пълнене за нагнетяване на въздуха, могат да изхвърлят емисии на картерни газове в околната атмосфера. В този случай емисиите на картерни газове се добавят (физически или математически) към емисиите на отработилите газове при всички изпитвания на емисии в съответствие с т. 5.5.3.1.

5.5.3.1. Емисии на картерни газове.

Картерните газове не трябва да бъдат изхвърляни директно в околната атмосфера със следните изключения: двигателите, оборудвани с турбокомпресори, помпи, нагнетателни вентилатори или компресори за принудително пълнене за нагнетяване на въздуха, могат да изхвърлят картерни газове директно в околната атмосфера, ако картерните газове са добавени (физически или математически) към емисиите на отработилите газове при всички изпитвания на емисии. Производителите, които се възползват от това изключение, трябва да монтират двигателите така, че всички картерни газове да могат да бъдат насочени към системата за вземане на проба от емисиите. За целите на настоящата точка картерните газове, които са насочени към изпускателната система, разположена преди системата за последваща обработка на отработилите газове, не се считат за отделяни директно в околната атмосфера.

За измерване на емисиите картерните газове се насочват към изпускателната система, както следва: а) материалите на тръбопровода трябва да бъдат с гладки стени, електропроводими и да не реагират с картерните газове; дължината на тръбите трябва да бъде възможно най-късата; б) броят на извивките на тръбопровода на лабораторния картер се свежда до минимум, като радиусът на всяка неизбежна извивка е възможно най-голям; в) тръбопроводът за отвеждане на отработилите газове от лабораторния картер трябва да отговаря на спецификациите на производителя на двигателя за противоналягането на картера; г) тръбопроводът за отвеждане на отработилите газове от лабораторния картер се свързва към неразредените отработили газове след системата за последваща обработка на отработилите газове, след ограничителя на потока на отработилите газове, ако е монтиран такъв, и на достатъчно разстояние преди сондите за вземане на проби, за да се осигури пълно смесване с отработилите газове на двигателя преди вземането на проби; тръбата за отработилите газове от картера трябва да достига до свободния поток отработили газове, за да се избегне влиянието на граничния слой и да се улесни смесването; изходът на тръбата за отработилите газове от картера може да бъде ориентиран във всяка посока по отношение на потока на неразредените отработили газове.“

5. Създава се т. 6: „6. Избор на категория мощност на двигателя

6.1. За целите на установяването на съответствието на двигатели с променлива честота на въртене, определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 с граничните стойности на емисиите, посочени в т. 2 на приложение № 2, те се разпределят по обхвати на мощност на основата на най-високата стойност на ефективната мощност, измерена в съответствие с т. 14 от допълнителните разпоредби.

6.2. За другите типове двигатели се използва номинална ефективна мощност.“

6. Създават се допълнения 1 и 2: „Допълнение 1

Изисквания за осигуряване правилно действие на мерките за контрол на NOx

1. Въведение.

В това приложение се определят изискванията за осигуряване правилното действие на мерките за контрол на NOx. То включва изисквания за двигатели, които зависят от използването на реагент за намаляване на емисиите.

2. Общи изисквания.

Системата на двигателя трябва да бъде оборудвана с диагностичната система за контрола на NOx (NCD), която може да идентифицира неизправностите на контрола на NOx (NCM), разгледани в това приложение. Всяка система на двигателя, обхваната в тази точка, трябва да е проектирана, конструирана и монтирана така, че да е в състояние да отговори на тези изисквания през целия нормален срок на експлоатация на двигателя при нормални условия на използване. За постигане на тази цел се приема, че двигатели с пробег, превишаващ съответния срок на експлоатация, посочен в приложение № 3, допълнение 5, т. 3.1 могат да покажат признаци на влошаване на работните показатели и чувствителността на диагностичната система за контрола на NOx (NCD), така че пределните стойности, посочени в това приложение, могат да бъдат надвишени, преди да се задействат системите за предупреждение и/или блокиране.

2.1. Изисквана информация 2.1.1. Ако системата за контрол на емисиите изисква реагент, характеристиките на реагента, включително вид реагент, информация относно концентрацията, когато реагентът е в разтвор, работната температура и позоваване на международни стандарти за състав и качество трябва да бъдат посочени от производителя в приложение № 1, допълнение 1, т. 2.2.1. 13, и приложение № 1, допълнение 3, т. 2.2.1.13.

2.1.2. Подробна писмена информация, напълно описваща функционалните работни характеристики на системата за предупреждение на оператора от т. 4 и на системата за блокиране от т. 5 трябва да се предостави на изпълнителния директор на КТИ по време на одобрението на типа.

2.1.3. Производителят предоставя документите за монтаж, които, когато се използват от производителя на оригиналното оборудване, гарантират, че двигателят, включително на системата за контрол на емисиите, която е част от одобрения тип двигател, когато е монтиран на машината, работи, заедно с необходимите машинни части, по начин, който е в съответствие с изискванията на това приложение. Тази документация съдържа подробните технически изисквания и разпоредбите относно системата на двигателя (софтуер, хардуер и комуникация), необходими за правилното монтиране на системата на двигателя на машината.

2.2. Работни условия 2.2.1. Диагностичната система за контрол на NOx трябва да може да работи при следните условия: а) околна температура между 266 K и 308 K (–7 °C и 35 °C); б) всяка надморска височина под 1600 m; в) температура на охлаждащия агент на двигателя над 343 K (70 °C).

Тази точка не се прилага в случай на контрол и наблюдение на нивото на реагента в резервоара, когато трябва да се извършва контрол и наблюдение при всички условия, в които измерването е технически осъществимо (напр. всички условия, при които течният реагент не е замръзнал).

2.3. Защита на реагента срещу замръзване 2.3.1. Резервоарът за реагент и дозиращата система могат да бъдат загрявани или да не бъдат загрявани. Загряваната система трябва да отговаря на изискванията на т. 2.3.2. Незагряваната система трябва да отговаря на изискванията на т. 2.3.3.

2.3.1.1. Използването на незагрявани резервоар и дозираща система за реагент трябва да бъде указано в писмените указания, предназначени за собственика на машината.

2.3.2. Резервоар и дозираща система за реагент 2.3.2.1. Ако реагентът е замръзнал, в рамките на максимум 70 минути след пускане в ход на двигателя при околна температура 266 K (–7 °С) трябва да е налице реагент за използване.

2.3.2.2. Критерии за проектиране на загрявана система

Загряваната система трябва да бъде проектирана така, че да отговаря на изискванията за работните показатели, определени в тази точка, при изпитване с използване на определената процедура.

2.3.2.2.1. Резервоарът и дозиращата система за реагент се загряват при температура 255 K (–18 °С) в продължение на 72 часа или докато по-голямата част от реагента премине в твърдо състояние, в зависимост от това кое от тези събития настъпи първо.

2.3.2.2.2. След периода на загряване, предвиден в т. 2.3.2.2.1, машината/двигателят се пуска и работи при околна температура, която не превишава 266 K (–7 °С), както следва: а) 10 до 20 минути работа на празен ход, б) следвана от най-много 50 минути при не повече от 40 % от номиналното натоварване.

2.3.2.2.3. След приключване на процедурата за изпитване, предвидена в т. 2.3.2.2.2, дозиращата система за реагент трябва да бъде напълно функционална.

2.3.2.3. Оценка на критериите за проектиране може да се извърши в студена изпитвателна камера, като се използва цялата машина или части, представителни за тези, които се монтират на машина, или може да се основава на полеви изпитвания.

2.3.3. Задействането на системата за предупреждение на оператора и системата за блокиране при незагрята система 2.3.3.1. Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства, ако при околна температура ≤ 266 К (–7 °C) не се извършва дозиране на реагент.

2.3.3.2. Системата за максимално блокиране, описана в т. 5.4, се задейства, ако при околна температура ≤ 266 К (–7 °C) не се извършва дозиране на реагент в рамките на максимум 70 минути след пускане в ход на двигателя.

2.4. Диагностични изисквания 2.4.1. Диагностичната система за контрол на NOx (NCD) трябва да може да идентифицира неизправности на контрола на NOx (NCM), разгледани в това приложение, посредством диагностични кодове за повреда (ДКП), съхранявани в компютърна памет, и да съобщава тази информация извън машината при поискване.

2.4.2. Изисквания за записване на диагностични кодове за повреда (ДКП) 2.4.2.1. Системата NCD трябва да записва диагностичен код за повреда за всяка отделна неизправност на контрола на NOx (NCM).

2.4.2.2. Системата NCD трябва да определи дали е налице откриваема неизправност в рамките на 60 минути работа на двигателя. Тогава „потвърден и действащ ДКП“ се запазва в паметта и се задейства системата за предупреждение съгласно т. 4.

2.4.2.3. В случаите, когато уредите за контрол и наблюдение имат нужда от повече от 60 минути продължителност на работа за точното диагностициране и потвърждаване на NCM (напр. уреди за контрол и наблюдение, които използват статистически модели, или по отношение на потреблението на флуиди от машината), изпълнителният директор на КТИ може да позволи по-дълъг период на контрол и наблюдение, при условие че производителят обоснове необходимостта от по-дълъг период (напр. чрез технически доводи, опитни резултати, производствен опит и т.н.).

2.4.3. Изисквания за изтриване на диагностични кодове за повреда (ДКП): а) самата система NCD не изтрива от компютърната памет диагностичен код за повреда, преди повредата, свързана със съответния ДКП, да бъде отстранена; б) системата NCD може да изтрива всички диагностични кодове за повреда при поискване от фирмено четящото устройство или уред за поддръжка, предоставен от производителя на двигателя при поискване, или като използва код за достъп, предоставен от производителя на двигателя.

2.4.4. Системата NCD не трябва да е програмирана или проектирана така, че да се изключва частично или пълно на основата на остаряването на машината по време на действителната експлоатация на двигателя, нито системата трябва да съдържа алгоритъм или технология, проектирана да намалява ефективността на системата NCD с течение на времето.

2.4.5. Всички препрограмируеми компютърни кодове или експлоатационни параметри на системата NCD трябва да са защитени срещу неупълномощена намеса.

2.4.6. Фамилия двигатели с NCD

Производителят отговаря за определяне състава на фамилия двигатели с NCD. Групирането на двигателните системи във фамилия двигатели с NCD се основава на добрата техническа преценка и подлежи на одобрението на изпълнителния директор на КТИ.

Двигатели, които не принадлежат на една и съща фамилия двигатели, може същевременно да принадлежат на една и съща фамилия двигатели с NCD.

2.4.6.1. Параметри, определящи фамилия двигатели с NCD

Фамилията двигатели с NCD се определя чрез основните проектни параметри, които трябва да са общи за двигателните системи във фамилията.

За да може да се приеме, че двигателните системи принадлежат на една и съща фамилия двигатели с NCD, следният списък с основни параметри трябва да бъде общ за всички: а) системи за контрол на емисиите; б) методи за контрол и наблюдение на NCD; в)критерии за контрол и наблюдение на NCD; г) параметри на контрола и наблюдението (напр. честота).

Тези сходства се демонстрират от производителя със средствата на съответната техническа демонстрация или други подходящи процедури и подлежат на одобрението на изпълнителния директор на КТИ.

Производителят може да подаде заявление за одобрение от изпълнителния директор на КТИ, на второстепенни разлики в методите на контрол и наблюдение/диагностициране на системата NCD, дължащи се на вариации в конфигурацията на системата на двигателя, когато тези методи се разглеждат като сходни от производителя и се различават единствено, за да съответстват на специфични характеристики на разглежданите компоненти (напр. размер, дебит на отработилите газове и др.); или техните сходства се основават на добрата техническа преценка.

3. Изисквания към техническото обслужване

3.1. Производителят предоставя или урежда предоставянето на всички собственици на нови двигатели или машини на писмени указания относно системата за контрол на емисиите и нейното правилно действие.

Тези указания гласят, че ако системата за контрол на емисиите не работи правилно, операторът се информира за наличието на проблем от системата за предупреждение на оператора и при несъобразяване с това предупреждение задействането на системата за блокиране води до невъзможност на машината да изпълнява своето предназначение.

3.2. В указанията се посочват изискванията за правилната употреба и техническото обслужване на двигателите с цел поддържане на устойчивостта на показателите по отношение на емисиите, включително, когато е уместно, правилната употреба на реагенти за еднократна употреба.

3.3. Указанията са написани по разбираем и достъпен за неспециалисти начин, като е използван същият стил както в ръководството за експлоатация на извънпътната техника или двигателя.

3.4. В указанията се уточнява дали реагентите за еднократна употреба трябва да се зареждат от оператора между нормалните интервали на техническо обслужване. В указанията се определя също изискваното качество на реагента. Те посочват начина на зареждане на резервоара за реагент от оператора. В информацията също се указва вероятната консумация на реагент за типа двигател и честотата на зареждане.

3.5. В указанията се уточнява, че употребата и зареждането с реагент с правилни характеристики е съществено изискване, за да може двигателят да съответства на изискванията за издаването на одобрението на типа за въпросния тип двигател.

3.6. В указанията се обяснява начинът на работа на системата за предупреждение на оператора и на системата за блокиране. Освен това по отношение на работните показатели и запаметяването на повредите се обясняват и последиците от несъобразяване със системата за предупреждение, непълненето с реагент или некоригирането на даден проблем.

4. Система за предупреждение на оператора

4.1. Машината трябва да включва система за предупреждение на оператора с визуална сигнализация, която информира оператора, когато е открито ниско ниво на реагента, несъответстващо качеството на реагента, прекъсване на дозирането или неизправност от типа, посочен в т. 9, което може да доведе до задействане на системата за блокиране, ако не е отстранено своевременно. Системата за предупреждение също е действаща, когато е задействана системата за блокиране, описана в т. 5.

4.2. Предупреждението не трябва да е същото като предупреждението, използвано за целите на сигнализирането на неизправност или на друга система за поддръжка на двигателя, въпреки че може да използва същата система за предупреждение.

4.3. Системата за предупреждение на оператора може да съдържа една или повече светлини или да изобразява кратки съобщения, които могат да включват, например, съобщения, ясно указващи следното: – интервала от време преди задействането на минималното и/или максималното блокиране, – степента на минималното и/или максималното блокиране например степента на намаление на въртящия момент, – условията, при които машината може отново да бъде пусната в ход.

Когато се изобразяват съобщения, системата, използвана за изобразяване на тези съобщения, може да бъде същата система, която се използва за други цели, свързани с техническо обслужване.

4.4. По избор на производителя системата за предупреждение може да включва звуков компонент, за да предупреди оператора. Допуска се потискането на звуковите предупредителни сигнали от оператора.

4.5. Системата за предупреждение на оператора се задейства, както е определено съответно в т. 2.3.3. 1, 6.2, 7.2, 8.4 и 9.3.

4.6. Системата за предупреждение на оператора се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за предупреждение на оператора не се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

4.7. Действието на системата за предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

4.8. Подробностите относно процедурите на задействане и изключване на системата за предупреждение на оператора са описани в т. 11.

4.9. Като част от заявлението за одобрение на типа съгласно настоящата наредба, производителят доказва, че системата за предупреждение на оператора работи, както е определено в т. 11.

5. Система за въздействие на оператора

5.1. Машината включва система за въздействие, която се основава на един от следните принципи: 5.1.1. двустепенна система за въздействие, като се започне с ниско ниво на въздействие (ограничение на работните показатели), последвано от максимално въздействие (ефективно деактивиране на работата на машината); 5.1.2. едностепенна система за максимално въздействие (ефективно спиране на работата на машината), задействана при условията на системата за ниско ниво на въздействие, определени в т. 6.3.1, 7.3.1, 8.4.1 и 9.4.1.

5.2. С предварителното одобрение на изпълнителния директор на КТИ двигателят може да бъде оборудван със средства за изключване на системата за въздействие на оператора при извънредно положение, обявено от националните или регионалните органи на управление, техните аварийни служби или въоръжени сили.

5.3. Система за ниско ниво на въздействие.

5.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие трябва да бъде задействана, след като настъпи някое от условията, определени в т. 6.3.1, 7.3.1, 8.4.1 и 9.4.1.

5.3.2. Системата за ниско ниво на въздействие трябва да намалява постепенно максималния наличен въртящ момент на двигателя в диапазона на честотата на въртене на двигателя с поне 25 % между честотата при максимален въртящ момент и началната точка на регулатора, както е показано на фигура 1. Скоростта на намаляване на въртящия момент трябва да бъде минимум 1 % в минута.

5.3.3. Могат да бъдат използвани други мерки за въздействие, които са показани пред изпълнителния директор на КТИ и имат същото или по-високо ниво на тежест.

Фигура 1

Схема на намаляване на въртящия момент чрез ниско ниво на въздействие

5.4. Система за максимално (тежко) въздействие 5.4.1. Системата за максимално (тежко) въздействие се задейства, след като настъпи някое от условията, определени в т. 2.3.3. 2, 6.3.2, 7.3.2, 8.4.2 и 9.4.2.

5.4.2. Системата за максимално (тежко) въздействие трябва да ограничава използваемостта на машината до ниво, което е достатъчно тежко (затруднено), при което операторът да разреши евентуален проблем, свързан с точки 6 до 9. Приемливи са следните стратегии: 5.4.2.1. Въртящият момент на двигателя между оборотите при максимален въртящ момент и началната точка на регулатора трябва да намалява постепенно от стойността му за ниско ниво на въздействие от фигура 1 с минимум 1 % на минута до 50 % от максималния въртящ момент или по-ниска стойност, като в рамките на същия интервал от време на намаляване на въртящия момент честотата на въртене на двигателя трябва постепенно да се намали до 60 % от номиналната честота на въртене или по-ниска стойност, както е показано на фигура 2.

Фигура 2

Схема за максимално (тежко) въздействие за намаляване на въртящия момент   5.4.2.2. Могат да бъдат използвани други мерки за въздействие, които са показани пред изпълнителния директор на КТИ и имат същото или по-високо ниво на тежест.

5.5. С цел да се вземат предвид съображения за безопасност и да се позволи диагностика със самовъзстановяване се разрешава използването на приоритетна по отношение на въздействието функция, с която да се освободи пълната мощност на двигателя, ако: – тя е в действие не повече от 30 минути, и

– не може да бъде задействана повече от 3 пъти през всеки интервал от време, през който системата за въздействие на оператора е в действие.

5.6. Системата за въздействие на оператора трябва да се изключва, когато условията за нейното задействане вече не са налице. Системата за въздействие на оператора не трябва да се изключва автоматично, без да се отстрани причината за нейното задействане.

5.7. Подробностите относно процедурите за включване и изключване на системата за въздействие на оператора са описани в т. 11.

5.8. Като част от заявлението за одобрение на типа съгласно настоящата наредба, производителят трябва да покаже, че системата за въздействие на оператора работи, както е определено в т. 11.

6. Наличност на реагент.

6.1. Индикатор за нивото на реагент.

Машината трябва да включва индикатор, който ясно информира оператора за нивото на реагент в резервоара за реагент. Минималното приемливо ниво на работните показатели на индикатора за реагент е непрекъснатото указване на нивото на реагент, докато системата за предупреждение на оператора, посочена в т. 4, е задействана. Индикаторът за реагент може да бъде под формата на аналогов или цифров дисплей и може да показва нивото като относителна част от пълната вместимост на резервоара, количеството на оставащия реагент или изчислените оставащи работни часове.

6.2. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

6.2.1. Системата за предупреждение на оператора, определена в т. 4, се задейства, когато нивото на реагент е по-малко от 10 % от вместимостта на резервоара за реагент или от по-висок процент по избор на производителя.

6.2.2. Осигуряваното предупреждение трябва да е достатъчно ясно във връзка с индикатора за реагент, за да разбере водачът, че нивото на реагент е ниско. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, визуалното предупреждение показва съобщение, указващо ниско ниво на реагента (напр. „ниско ниво на урея“, „ниско ниво на AdBlue“ или „ниско ниво на реагент“).

6.2.3. Не е необходимо системата за предупреждение на оператора първоначално да бъде непрекъснато задействана (напр. не е необходимо непрекъснатото изобразяване на съобщение), задействането обаче трябва да увеличи интензивността си така, че да стане непрекъснато, когато нивото на реагент се приближи до празен резервоар, както и до точката, в която системата за въздействие на оператора влиза в действие (напр. честота, с която светлината мига). Най-високата степен на задействане представлява уведомяване на оператора за ниво, което е по избор на производителя, но е достатъчно по-забележимо в точката, в която системата за въздействие на оператора от т. 6.3 влиза в действие, отколкото, когато системата за предупреждение на оператора е първоначално задействана.

6.2.4. Непрекъснатото предупреждение не трябва да бъде лесно изключвано или игнорирано. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, се показва изрично съобщение (напр. „напълнете с урея“, „напълнете с AdBlue“ или „напълнете с реагент“). Непрекъснатото предупреждение може да се прекъсва временно от други предупредителни сигнали, предоставящи важни съобщения, свързани с безопасността.

6.2.5. Не трябва да е възможно да се изключи системата за предупреждение на оператора, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не налага нейното задействане.

6.3. Задействане на системата за въздействие на оператора 6.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, се задейства, когато нивото на реагента спадне под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара за реагент или по-висок процент по избор на производителя.

6.3.2. Системата за максимално (тежко) въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, когато резервоарът за реагент е празен (т.е. когато дозиращата система за реагент не може да извлича повече реагент от резервоара) или при всяко ниво на реагент под 2,5 % от номиналната пълна вместимост на резервоара, по преценка на производителя.

6.3.3. Освен до степента, разрешена в т. 5.5, не трябва да е възможно да се изключи системата за ниско ниво на въздействие или за максимално въздействие, докато резервоарът не е напълнен отново с реагент до ниво, което не изисква нейното задействане.

7. Контрол и наблюдение на качеството на реагента

7.1. Двигателят или машината трябва да включва начин за определяне на наличието на неподходящ реагент в машината.

7.1.1. Производителят определя минималната допустима концентрация на реагент Cdmin, при която емисиите на NOx от изходната тръба на последния шумозаглушител не превишават граничната стойност 0,9 g/kWh.

7.1.1.1. Правилната стойност на CDmin се доказва по време на одобряването на типа посредством процедурата, определена в т. 12, и се записва в разширения комплект документи, определен в т. 5 на приложение № 2.

7.1.2. Всеки реагент с концентрация, по-ниска от CDmin, трябва да се открива и да се счита за целите на т. 7.1 за неподходящ реагент.

7.1.3. Предвижда се специален брояч („брояч за качеството на реагента“), предназначен да следи за качеството на реагента. Броячът за качеството на реагента отброява броя на работните часове на двигателя с неподходящ реагент.

7.1.3.1. Като вариант производителят може да групира повредата, свързана с качеството на реагента, с една или няколко повреди, изброени в т. 8 и 9, за отчитане от един брояч.

7.1.4. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча за качеството на реагента са описани в т. 11.

7.2. Задействане на системата за предупреждение на оператора

Когато системата за контрол и наблюдение потвърди, че качеството на реагента е несъответстващо, системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „открита неподходяща урея“, „открит неподходящ AdBlue“ или „открит неподходящ реагент“).

7.3. Задействане на системата за въздействие на оператора.

7.3.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, се задейства, ако качеството на реагента не е коригирано в рамките на 10 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 7.2.

7.3.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако качеството на реагента не е коригирано в рамките на 20 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 7.2.

7.3.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да намалява в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

8. Дозиране на реагента.

8.1. Двигателят трябва да включва начин за определяне на прекъсване на дозирането.

8.2. Брояч за дозирането на реагент.

8.2.1. Предвижда се специален брояч, предназначен да следи за дозирането („брояч за дозирането“). Броячът отчита броя на работните часове на двигателя с прекъсване на дозирането на реагент. Това не се изисква, когато прекъсването е поискано от модула за електронно управление (ECU), тъй като работните показатели на машината са такива, че емисиите не изискват дозиране на реагент.

8.2.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с дозирането на реагент, с една или няколко повреди, изброени в т. 7 и 9, за отчитане от един брояч.

8.2.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча за дозирането на реагент са описани в т. 11.

8.3. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства в случай на прекъсване на дозирането, което включва брояча за дозирането в съответствие с т. 8.2.1. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „неизправност при дозирането на уреята“, „неизправност при дозирането на AdBlue“ или „неизправност при дозирането на реагента“).

8.4. Задействане на системата за въздействие.

8.4.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, трябва да се задейства, ако прекъсване на дозирането не е коригирано в рамките на 10 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 8.3.

8.4.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако прекъсване на дозирането не е коригирано в рамките на 20 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 8.3.

8.4.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да намалява в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

9. Контрол и наблюдение за неизправности, които може да се дължат на неупълномощена намеса.

9.1. Освен нивото на реагент в резервоара за реагент, качеството на реагента и прекъсването на дозирането следните повреди се следят, тъй като може да се дължат на неупълномощена намеса: i) блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове; ii) повреди на диагностичната система за контрол на NOx (NCD), описана в т. 9.2.1.

9.2. Изисквания към контрола и наблюдението.

9.2.1. Диагностичната система за контрол на NOx (NCD) се следи с цел откриване на електрически повреди и на сваляне или изключване на всеки датчик, които възпрепятстват системата да диагностицира всяка друга повреда, спомената в т. 6 – 8 (контрол и наблюдение на компоненти).

Непълен списък на датчици, които влияят на диагностичния капацитет, включва тези, които пряко измерват концентрацията на NOx, датчици за качеството на уреята, датчици за условията на околната среда и датчици, използвани за контрол и наблюдение на дозирането, нивото или разхода на реагента.

9.2.2. Брояч на клапана за рециркулация на отработилите газове.

9.2.2.1. Предвижда се специален брояч, предназначен да следи за блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове. Броячът на клапана за рециркулация на отработилите газове отчита броя на работните часове на двигателя, когато е потвърдено, че диагностичният код за повреда, свързан с блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове, е задействан.

9.2.2.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове, с една или няколко повреди, изброени в т. 7, 8 и 9.2.3, за отчитане от един брояч.

9.2.2.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча на клапана за рециркулация на отработилите газове са описани в т. 11.

9.2.3. Брояч(и) на системата NCD.

9.2.3.1. Предвижда се специален брояч, предназначен за всяка от следените повреди, разгледани в т. 9.1, подточка ii). Броячите на системата NCD отчитат броя на работните часове на двигателя, когато е потвърдено, че диагностичният код за повреда, свързан с неизправност на системата NCD, е задействан. Допуска се групирането на няколко повреди за отчитане от един брояч.

9.2.3.1.1. Като вариант, производителят може да групира повредата, свързана с повреда на системата NCD, с една или няколко повреди, изброени в т. 7, 8 и 9.2.2, за отчитане от един брояч.

9.2.3.2. Подробностите относно критериите и механизмите на задействане и изключване на брояча (броячите) на системата NCD са описани в т. 11.

9.3. Задействане на системата за предупреждение на оператора.

Системата за предупреждение на оператора, описана в т. 4, се задейства в случай на поява на някоя от повредите, определени в т. 9.1, и трябва да указва, че е необходим спешен ремонт. Когато системата за предупреждение включва система за показване на съобщения, тя показва съобщение, указващо причината за предупреждението (напр. „изключен клапан за дозиране на реагента“ или „критична повреда, свързана с емисиите“).

9.4. Задействане на системата за въздействие на оператора.

9.4.1. Системата за ниско ниво на въздействие, описана в т. 5.3, трябва да се задейства, ако повреда, посочена в т. 9.1, не е коригирана в рамките на 36 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 9.3.

9.4.2. Системата за максимално въздействие, описана в т. 5.4, трябва да се задейства, ако повреда, посочена в т. 9.1, не е коригирана в рамките на 100 работни часа на двигателя след задействането на системата за предупреждение на оператора, описано в т. 9.3.

9.4.3. Броят на часовете преди задействането на системите за въздействие трябва да се намали в случай на повтарящо се възникване на неизправност в съответствие с механизма, описан в т. 11.

9.5. Като алтернатива на изискванията в т. 9.2 производителят може да използва датчик за NOx, разположен в отработилите газове. В този случай: – стойността на NOx не трябва да превишава граничната стойност 0,9 g/kWh, – може да се допусне използване на единична повреда „висок NOx – неизвестна първопричина“, – точка 9.4.1 да се чете „в рамките на 10 работни часа на двигателя“, – точка 9.4.2 да се чете „в рамките на 20 работни часа на двигателя“.

10. Изисквания към доказателствата.

10.1. Общи.

Съответствието с изискванията на настоящото приложение се доказва по време на одобряването на типа, като се извърши, както е показано в таблица 1 и определено в тази точка: а) доказване на задействането на системата за предупреждение; б) доказване на задействането на системата за ниско ниво на въздействие, ако е приложимо; в) доказване на задействането на системата за максимално въздействие.

Таблица 1

Онагледяване на съдържанието на процеса на доказване съгласно разпоредбите на т. 10.3 и 10.4

Съответствието на фамилия двигатели или фамилия двигатели с NCD с изискванията на тази т. 10 може да бъде доказано чрез изпитването на един от членовете на разглежданата фамилия, при условие че производителят докаже на изпълнителния директор на КТИ, че системите за контрол и наблюдение, необходими за спазване на изискванията на това приложение, са сходни в рамките на фамилията.

10.2.1. Доказването, че системите за контрол и наблюдение при други членове на фамилията с NCD са сходни, може да бъде извършено чрез представяне на изпълнителния директор на КТИ на такива елементи, като алгоритми, функционални анализи и т.н.

10.2.2. Изпитвателният двигател се избира от производителя в съгласие с изпълнителния директор на КТИ. Това може да бъде или да не бъде базовият двигател на разглежданата фамилия.

10.2.3. В случай, когато двигателите на фамилия двигатели принадлежат към фамилия двигатели с NCD, която вече е получила одобрение на типа в съответствие с т. 10.2.1 (фиг. 3), се счита, че съответствието на посочената фамилия двигатели е доказано без допълнителни изпитвания, при условие че производителят докаже пред изпълнителния директор на КТИ, че системите за контрол и наблюдение, необходими за спазване на изискванията на настоящото приложение, са сходни в рамките на разглежданите фамилия двигатели и фамилия двигатели с NCD.

Фигура 3

Предварително доказано съответствие на фамилия двигатели с NCD

10.3. Доказване на задействането на системата за предупреждение.

10.3.1. Съответствието на задействането на системата за предупреждение се доказва, като се извършат две изпитвания: на липса на реагент и в случай на категория повреди, разгледани в т. 7 – 9.

10.3.2. Избор на повредите, подлежащи на изпитване.

10.3.2.1. За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на реагент с лошо качество се избира реагент, чиято концентрация на активната съставка е поне равна на концентрацията, съобщена от производителя, в съответствие с изискванията на т. 7.

10.3.2.2. За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на повреди, които може да се дължат на неупълномощена намеса и са определени в т. 9, изборът се прави в съответствие със следните изисквания: 10.3.2.2.1. Производителят предоставя на изпълнителния директор на КТИ списък на тези потенциални повреди.

10.3.2.2.2. Повредата, която подлежи на разглеждане при изпитването, се избира от изпълнителния директор на КТИ, от списъка, посочен в т. 10.3.2.2.1.

10.3.3. Доказване.

10.3.3.1. За целите на това доказване се извършва отделно изпитване за всяка от повредите, разгледани в т. 10.3.1.

10.3.3.2. По време на изпитването не трябва да е налична повреда, различна от тази, която е предмет на изпитването.

10.3.3.3. Преди започване на изпитването трябва да са изтрити всички диагностични кодове за повреда.

10.3.3.4. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ повредите, които са предмет на изпитване, могат да бъдат симулирани.

10.3.3.5. Откриване на повреди, различни от липса на реагент.

За повреди, различни от липса на реагент, след като повредата се предизвиква или се симулира, откриването на тази повреда се извършва, както следва: 10.3.3.5.1. Системата NCD трябва да реагира на въвеждането на повреда, избрана по целесъобразност от изпълнителния директор на КТИ, в съответствие с разпоредбите на това допълнение. Това се счита за доказано, ако настъпи задействане в рамките на два последователни изпитвателни цикъла на NCD съгласно т. 10.3.3. 7 от това допълнение.

Когато е указано в описанието на наблюдението и е съгласувано с изпълнителния директор на КТИ, че специфичният уред за контрол и наблюдение се нуждае от повече от два последователни изпитвателни цикъла на NCD, за да завърши наблюдението, броят на изпитвателните цикли на NCD може да бъде увеличен на 3 изпитвателни цикъла.

Всеки отделен изпитвателен цикъл на NCD от демонстрационното изпитване може да се отдели от останалите посредством спиране на двигателя. Времето до следващото пускане на двигателя отчита всяко наблюдение, което може да е настъпило след спирането на двигателя, и необходимите условия, които трябва да съществуват, за да е налице наблюдение при следващото пускане на двигателя.

10.3.3.5.2. Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.3.2. 1, системата за предупреждение е правилно задействана и диагностичният код за избраната повреда е получил статус „потвърден и действащ“.

10.3.3.6. Откриване в случай на липса на реагент.

За целите на доказването на задействането на системата за предупреждение в случай на липса на реагент системата на двигателя трябва да работи в продължение на един или повече изпитвателни цикъла на NCD по преценка на производителя.

10.3.3.6.1. Доказването започва с ниво на реагент в резервоара, което се съгласува между производителя и изпълнителния директор на КТИ, но представлява не по-малко от 10 процента от номиналната вместимост на резервоара.

10.3.3.6.2. Счита се, че системата за предупреждение е сработила по правилен начин, ако едновременно са изпълнени следните условия: а) системата за предупреждение е задействана при наличност на реагент, по-голяма или равна на 10 % от вместимостта на резервоара за реагента; и

б) системата за „непрекъснато“ предупреждение е задействана при наличност на реагент, по-голяма или равна на стойността, обявена от производителя съгласно разпоредбите на т. 6 от това приложение.

10.3.3.7. Изпитвателен цикъл на NCD.

10.3.3.7.1. Изпитвателният цикъл на NCD, разгледан в тази т. 10, за доказване на правилното действие на системата на NCD е цикълът при преходни режими за подвижни извънпътни машини (NRTC) на загрял двигател.

10.3.3.7.2. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ за специфичен уред за контрол и наблюдение може да бъде използван алтернативен изпитвателен цикъл на NCD (напр. цикълът при установени режими за подвижни извънпътни машини – NRSC). Заявлението трябва да съдържа елементи (технически съображения, симулация, резултати от изпитвания и др.), които демонстрират: а) изискваните резултатите от изпитвателен цикъл на уред за контрол и наблюдение, който ще работи при действителни условия на кормуване; и

б) показано е, че приложимият изпитвателен цикъл на NCD, определен в т. 10.3.3.7.1, е по-малко подходящ за разглежданото наблюдение.

10.3.4. Счита се, че доказването на задействането на системата за предупреждение е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено в съответствие с т. 10.3.3, системата за предупреждение е правилно задействана.

10.4. Доказване на задействането на системата за въздействие.

10.4.1. Доказване на задействането на системата за въздействие се прави посредством изпитвания, извършени на стенд за изпитване на двигател.

10.4.1.1. Всички компоненти или подсистеми, които не са физически монтирани на системата на двигателя, като например датчиците за околната температура, датчиците за ниво, както и системите за предупреждение и информация на оператора, които са необходими за извършването на доказването, са свързани за тази цел със системата на двигателя или са симулирани по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин.

10.4.1.2. По избор на производителя и след съгласието на изпълнителния директор на КТИ демонстрационните изпитвания могат да се извършат с комплектувана машина или техника чрез монтиране на машината на подходящ изпитвателен стенд или чрез движението й по писта за изпитване при контролирани условия.

10.4.2. Последователността на изпитването трябва да докаже задействането на системата за въздействие в случай на липса на реагент и в случай на една от повредите, определени в т. 7, 8 или 9 от приложението.

10.4.3. За целите на това доказване: а) изпълнителният директор на КТИ трябва да избере, в допълнение към липсата на реагент, една от повредите, определени в т. 7, 8 или 9, която е използвана преди при доказване задействането на системата за предупреждение; б) със съгласието на изпълнителния директор на КТИ се допуска производителят да ускори изпитването посредством симулиране постигането на определен брой работни часове; в) постигането на ограничаване на въртящия момент, изисквано за ниско ниво на въздействие, може да се докаже едновременно с общия процес на одобряване на работните показатели на двигателя, извършено в съответствие с тази наредба. В този случай по време на доказване действието на системата за въздействие не се изисква отделно измерване на въртящия момент; г) максималното въздействие се доказва съгласно изискванията на т. 10.4.6 от допълнението.

10.4.4. Освен това производителят доказва работата на системата за въздействие съгласно посочените условия за повреди, определени в т. 7, 8 или 9, които не са били избрани за използване в демонстрационните изпитвания, описани в т. 10.4.1, 10.4.2 и 10.4.3.

Тези допълнителни доказвания могат да се извършат чрез представяне на изпълнителния директор на КТИ на технически случай, като за доказателство се използват алгоритми, функционални анализи и резултатът от предишни изпитвания.

10.4.4.1. Тези допълнителни доказвания трябва, по-специално, да доказват по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин включването на правилен механизъм за ограничаване на въртящия момент в модула за електронно управление на двигателя.

10.4.5. Демонстрационно изпитване на системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.1. Това доказване на действието започва, когато системата за предупреждение или съответната система за „непрекъснато“ предупреждение е задействана в резултат на откриването на повреда, избрана от изпълнителния директор на КТИ.

10.4.5.2. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи, докато наличността на реагент достигне стойност 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара или стойността, обявена от производителя в съответствие с т. 6.3.1, при която е предвидено да сработи системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.2.1. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ производителят може да симулира непрекъсната работа чрез извличане на реагент от резервоара, докато двигателят работи или е спрян.

10.4.5.3. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на повреда, различна от липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи съответния брой работни часове, указани в таблица 3, или, по избор на производителя, докато съответният брояч достигне стойността, при която се задейства системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.5.4. Счита се, че доказването на действието на системата за ниско ниво на въздействие е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.4.5. 2 и 10.4.5. 3, производителят е доказал на изпълнителния директор на КТИ, че модулът за електронно управление на двигателя е задействал ограничителя на въртящия момент.

10.4.6. Демонстрационно изпитване на системата за максимално въздействие.

10.4.6.1. Това доказване на действието започва от състояние, при което системата за ниско ниво на въздействие е била задействана преди това, и може да бъде извършено като продължение на изпитванията, предприети за доказване действието на системата за ниско ниво на въздействие.

10.4.6.2. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи, докато резервоарът за реагент се изпразни или достигне ниво под 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара, обявена от производителя за ниво, при което се задейства системата за максимално въздействие.

10.4.6.2.1. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ производителят може да симулира непрекъсната работа чрез извличане на реагент от резервоара, докато двигателят работи или е спрян.

10.4.6.3. Когато системата се проверява за нейната реакция в случай на повреда, която не е липса на реагент в резервоара, системата на двигателя работи съответния брой работни часове, указани в таблица 3 от това допълнение, или, по избор на производителя, докато съответният брояч достигне стойността, при която се задейства системата за максимално въздействие.

10.4.6.4. Счита се, че доказването на действието на системата за максимално блокиране е извършено, ако в края на всяко демонстрационно изпитване, проведено съгласно т. 10.4.6. 2 и 10.4.6. 3, производителят е доказал на изпълнителния директор на КТИ, че механизмът за максимално въздействие, разгледан в това приложение, е задействан.

10.4.7. Като алтернатива, по избор на производителя и след съгласието на изпълнителния директор на КТИ, доказването на действието на механизмите за въздействие може да се извърши на комплектувана машина в съответствие с изискванията на т. 5.4 чрез монтиране на машината на подходящ изпитвателен стенд или чрез движението й по писта за изпитване при контролирани условия.

10.4.7.1. Машината работи, докато броячът, свързан с избраната повреда, достигне съответния брой работни часове, указани в таблица 3, или, по целесъобразност, докато резервоарът за реагент се изпразни или достигне ниво под 2,5 процента от номиналната пълна вместимост на резервоара, избрано от производителя за ниво, при което се задейства системата за максимално въздействие.

11. Описание на механизмите на задействане и изключване на предупреждението на и на въздействието на оператора.

11.1. В допълнение към изискванията, посочени в това приложение, относно механизмите на задействане и изключване на предупреждението и на въздействието в т. 11 се определят техническите изисквания за прилагането на посочените механизми на задействане и изключване.

11.2. Механизми на задействане и изключване на системата за предупреждение.

11.2.1. Системата за предупреждение на оператора се задейства, когато диагностичният код за повреда (ДКП), свързан с неизправност на контрола на NOx (NCM), която е условие за неговото задействане, има статуса, определен в таблица 2 от това допълнение.

Таблица 2

Задействане на системата за предупреждение на оператора   11.2.2. Системата за предупреждение на оператора се изключва, когато диагностичната система заключи, че неизправността, свързана със съответното предупреждение, не е вече налице, или когато информацията, включително ДКП, свързани с повредите, обосноваващи нейното задействане, е изтрита от четящо устройство.

11.2.2.1. Изисквания за изтриване на „информация за контрола на „NОx“.

11.2.2.1.1. Изтриване/инициализиране на „информация за контрола на „NОx“ от четящо устройство.

По задание на четящото устройство компютърната памет изтрива или инициализира към стойностите, определени в това допълнение, следните данни от компютърната памет (вж. таблица 3).

Таблица 3

Изтриване/инициализиране на „информация за контрола на „NОx“ от четящо устройство   11.2.2.1.2. Информацията за контрола на NOx не се изтрива от разкачване на акумулатора (акумулаторите).

11.2.2.1.3. Изтриването на „информация за контрола на „NOx“ е възможно само при условията на „загасен двигател“.

11.2.2.1.4. Когато се изтрива „информация за контрола на „NOx“, включително ДКП, всяко показание на брояч, свързано с тези повреди и посочено в това приложение, не се изтрива, а се инициализира към стойността, определена в съответната точка от приложението.

11.3. Механизъм на задействане и изключване на системата за въздействие.

11.3.1. Системата за въздействие се задейства, когато системата за предупреждение е в действие и броячът, отчитащ съответния тип неизправност на контрола на NOx, обосноваваща задействането на системата, достигне стойността, посочена в таблица 4.

11.3.2. Системата за въздействие се изключва, когато системата вече не открива неизправност, обосноваваща нейното задействане, или ако информацията, включително ДКП, свързани с неизправностите на контрола на NOx, обосноваващи задействането на системата, са изтрити от четящо устройство или уред за поддръжка.

11.3.3. Системите за предупреждение на оператора и за въздействие незабавно се задействат и изключват по целесъобразност съгласно разпоредбите на т. 6 след оценка на количеството реагент в резервоара за реагент. В този случай механизмите на задействане и изключване не трябва да зависят от статуса на свързан с тях ДКП.

11.4. Механизъм на брояча.

11.4.1. Общи положения.

11.4.1.1. За да съответства на изискванията на това приложение, системата съдържа най-малко 4 брояча за отчитане на броя на часовете, през които двигателят е работил, докато системата е открила някое от следните положения: а) несъответстващо качество на реагента; б) прекъсване на дозирането на реагент; в) блокиран клапан за рециркулация на отработилите газове; г) повреда на системата на NCD съгласно т. 9.1, подточка ii) от приложението.

11.4.1.1.1. Като вариант производителят може да използва един или повече броячи за групиране на повредите, указани в т. 11.4.1.1.

11.4.1.2. Всеки от тези броячи брои до максималната стойност, предоставяна от двубайтов брояч, със стъпка от един час и поддържа тази стойност, освен ако не са изпълнени условията, които допускат броячът да бъде върнат в нулево положение.

11.4.1.3. Производителят може да използва система на NCD с един или няколко брояча. Един брояч може да събира броя на часовете на две или повече различни неизправности, отчитани от този тип брояч, като нито една от тях да не е достигнала времето, показвано от брояча.

11.4.1.3.1. Когато производителят реши да използва система на NCD с няколко брояча, системата трябва да може да определя специален брояч на системата за контрол и наблюдение на всяка неизправност, която е отчитана съгласно това приложение от този тип брояч.

11.4.2. Принцип на механизмите на брояча.

11.4.2.1. Всеки от броячите работи, както следва: 11.4.2.1.1. Ако започва от нулево положение, броячът започва да брои веднага след като неизправност, отчитана от този брояч, е открита и след като съответният диагностичен код за повреда (ДКП) е със статус, определен в таблица 2.

11.4.2.1.2. В случай на многократни повреди се прилага едно от следните предписания по избор на производителя: i) броячът спира и запазва текущата си стойност, ако настъпи единично следено събитие и неизправността, която първоначално е задействала брояча, вече не се открива или ако неизправността е заличена от четящо устройство или уред за поддръжка; ако броячът спре да брои, когато системата за максимално въздействие е в действие, той остава блокиран на стойността, определена в таблица 4, или на стойност, по-голяма или равна на стойността на брояча за максимално въздействие минус 30 минути; ii) броячът остава блокиран на стойността, определена в таблица 4, или на стойност, по-голяма или равна на стойността на брояча за максимално въздействие минус 30 минути.

11.4.2.1.3. В случай на система за контрол и наблюдение с един брояч броячът продължава да брои, ако неизправност на контрола на NOx, отчитана от този брояч, е открита и съответният диагностичен код за повреда (ДКП) е със статус „потвърден и действащ“. Броячът спира и запазва стойността, определена в т. 11.4.2.1.2, ако не е открита неизправност на контрола на NOx, която може да обоснове задействането на брояча, или ако всички повреди, свързани с този брояч, са изтрити от четящо устройство или уред за поддръжка.

Таблица 4

Броячи и въздействия   11.4.2.1.4. След като е блокиран, броячът се връща в нулево положение, когато уредите за контрол и наблюдение, свързани с този брояч, са работили поне веднъж до приключване на цикъла си на наблюдение, без да открият неизправност, или не е открита неизправност, отчитана от този брояч, по време на 40 часа работа на двигателя от последното спиране на брояча (вж. фиг. 4).

11.4.2.1.5. Броячът продължава да брои от точката, в която е запазил съответната стойност, ако неизправност, отчитана от този брояч, е открита по време на период, в който броячът е блокиран (вж. фиг. 4).

11.5. Онагледяване на механизмите на задействане и изключване на брояча.

11.5.1. В тази точка са онагледени механизмите за задействане и изключване на брояча в някои типични случаи. Фигурите и описанията, дадени в т. 11.5.2, 11.5.3 и 11.5.4, служат само за целите на онагледяването в това приложение и не трябва да бъдат посочвани като примери за изискванията на тази наредба или като окончателно обяснение на съответните процеси. Часовете на брояча на фиг. 6 и 7 се отнасят до максималните стойности на максималното въздействие в таблица 4. С цел опростяване, например фактът, че системата за предупреждение също е в действие, когато системата за въздействие действа, не е споменат в дадените за илюстрация примери.

Фигура 4

Повторно задействане и връщане в нулево положение на брояч след период, в който стойността му е блокирана   11.5.2. На фиг. 5 е онагледено действието на механизмите на задействане и изключване на брояча при наблюдение на наличността на реагент в пет случая: – случай на експлоатация 1: въпреки предупреждението операторът продължава да управлява машината до блокиране на работата на машината; – случай на зареждане 1 („достатъчно“ зареждане): операторът зарежда резервоара за реагент, така че се достига ниво над граничната стойност 10 %; предупреждението и въздействието са изключени; – случаи на зареждане 2 и 3 („недостатъчно“ зареждане): системата за предупреждение е задействана; степента на предупреждение зависи от количеството наличен реагент; – случай на зареждане 4 („твърде недостатъчно“ зареждане): въздействието на ниско ниво се задейства незабавно.

Фигура 5

Наличност на реагент   11.5.3. На фиг. 6 са онагледени три случая с реагент с лошо качество: – случай на експлоатация 1: въпреки предупреждението операторът продължава да управлява машината до блокиране на работата на машината; – случай на ремонт 1 („лош“ или „несъвестен“ ремонт): след блокиране на машината операторът променя качеството на реагента, но скоро след това го заменя отново с реагент с недобро качество; системата за въздействие незабавно се задейства отново и работата на машината се блокира след 2 работни часа на двигателя; – случай на ремонт 2 („добър“ ремонт): след блокиране на машината операторът коригира качеството на реагента; след известно време обаче той зарежда отново с реагент с недобро качество; процесите на предупреждение, блокиране и броене започват отново от нулево положение.

Фигура 6

Пълнене с реагент с недобро качество   11.5.4. На фиг. 7 са онагледени три случая на повреда на дозиращата система за урея. На фигурата е онагледен също процесът, който се прилага в случай на повредите при наблюдение, описани в т. 9: – случай на експлоатация 1: въпреки предупреждението операторът продължава да управлява машината до блокиране на работата на машината; – случай на ремонт 1 („добър“ ремонт): след блокиране на машината операторът ремонтира дозиращата система; след известно време обаче дозиращата система се поврежда отново; процесите на предупреждение, блокиране и броене започват отново от нулево положение; – случай на ремонт 2 („лош“ ремонт): през периода на ниско ниво на въздействие (ограничаване на въртящия момент) операторът ремонтира дозиращата система; скоро след това обаче дозиращата система се поврежда отново; системата за въздействие незабавно се задейства отново и броячът започва да брои отново от стойността, която е имал към момента на ремонта.

Фигура 7

Повреда на дозиращата система за реагент

12. Доказване на минималната допустима концентрация на реагент CDmin.

12.1. Производителят доказва правилната стойност на CDmin по време на одобряването на типа, като проведе частта от цикъла NRTC на загрял двигател с използване на реагент с концентрация CDmin.

12.2. Изпитването се предхожда от съответния цикъл (цикли) на NCD или от определен от производителя подготвителен цикъл, който позволява система за контрол на NOx със затворен контур да се адаптира към качеството на реагент с концентрация CDmin.

12.3. Емисиите на замърсители, получени при това изпитване, трябва да бъдат по-ниски от граничните стойности на NOx, определени в т. 7.1.1.

Допълнение 2

Изисквания за контролната област при двигатели в етап IV

1. Контролна област на двигателя

Контролната област (вж. фиг. 1) се определя, както следва: обхват на честотата на въртене: от честота на въртене А до високата честота на въртене, където: честотата на въртене А = ниската честота на въртене + 15 % (високата честота на въртене – ниската честота на въртене); високата честота на въртене и ниската честота на въртене, определени в приложение № 3, или ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложение № 3, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се използва определението от т. 2.1.33 и 2.1.37 от Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Ако измерената честота на въртене на двигателя A е в рамките на ± 3 % от честотата на въртене на двигателя, обявена от производителя, се използват обявените честоти на въртене на двигателя. Ако за някоя от честотите на въртене, използвани по време на изпитванията, допустимото отклонение е превишено, се използват измерените честоти на въртене.

2. От изпитване се изключват следните условия на работа на двигателя: а) точки под 30 % от максималния въртящ момент; б) точки под 30 % от максималната мощност.

Производителят може да поиска техническата служба да изключи работни точки от контролната област, определена в т. 1 и 2 от приложението, по време на сертифицирането/одобрението на типа. При условие че е налице положителното становище на изпълнителния директор на КТИ, техническата служба може да приеме това изключение, ако производителят може да докаже, че двигателят при никакви обстоятелства не може да работи в тези работни точки, независимо от състава от машини, в който е използван.

Фигура 1

Контролна област § 6. В приложение № 3 към чл. 4, ал. 1, т. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1.2 се изменя така: „1.2. Избор на процедура на изпитване

Изпитването се провежда, като двигателят се монтира на изпитвателния стенд и се свързва към динамометричен стенд.

1.2.1. Процедура на изпитване за етапи I, II, IIIA, IIIB и IV

Изпитването се провежда в съответствие с процедурата, описана в това приложение, или по избор на производителя се прилага процедурата на изпитване, посочена в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Освен това са в сила следните изисквания: аа) изисквания за дълготрайност, определени в допълнение 5; бб) разпоредби за контролната област на двигателя, определени в т. 5.4 от приложение № 2 (само на двигатели в етап IV); вв) изисквания за докладване на CO2, определени в допълнение 6 за двигатели, изпитвани съгласно процедурата в приложението. В случай на двигатели, изпитвани съгласно процедурата в приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага допълнение 7; iv) еталонното гориво в приложение № 3, допълнение 5, се използва за двигатели, изпитвани съгласно изискванията в това приложение; еталонното гориво от приложение № 3, допълнение V, се използва в случай на двигатели, изпитвани в съответствие с изискванията в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

1.2.1.1. В случай че производителят избере в съответствие с приложение № 2, т. 5.4.2 да използва за изпитване на двигатели в етапи I, II, IIIA или IIIВ процедурата на изпитване, указана в приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се използват изпитвателните цикли, указани в т. 3.7.1.“

2. Допълнение V „Изисквания за устойчивост“ се изменя така: „Допълнение 5

Изисквания за дълготрайност

1. Проверка на дълготрайността на двигатели с компресионно запалване в етапи IIIA И IIIB.

Това допълнение се прилага само за двигателите с компресионно запалване в етапи IIIA и IIIВ.

1.1. За всеки регламентиран замърсител производителите определят коефициент на влошаване (КВ) за всички фамилии двигатели в етапи IIIA и IIIB. Тези коефициенти на влошаване се използват при изпитванията за одобрение на типа и при изпитванията на поточните производствени линии.

1.1.1. Изпитванията с цел определяне на КВ се извършват, както следва: 1.1.1.1. Производителят извършва изпитвания за дълготрайност, за да натрупа часове на работа на двигателите, според изпитвателна програма, която на основата на добра техническа преценка е изготвена така, че да бъде представителна за влошаването на характеристиките на емисиите по време на работа на двигателя в нормални условия на използване. По принцип периодът на изпитването за дълготрайност трябва най-малко да бъде равен на една четвърт от периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите (ПУХЕ (PDCE).

Работните часове могат да бъдат натрупвани, като двигателят се включи на динамометричен стенд или при реални условия на работа. Могат да бъдат извършени ускорени изпитвания за дълготрайност, като графикът за пробег се изпълнява с по-голям коефициент на натоварване, отколкото при нормални условия на използване. Коефициентът на ускоряване, т.е. броят часове на изпитване за дълготрайност на двигателя спрямо еквивалентен брой часове ПУХЕ, се определя от производителя на основата на добра техническа преценка.

По време на периода на изпитване за дълготрайност нито един важен по отношение на емисиите компонент не може да бъде променян (ремонтиран) или заменян извън предвиденото в препоръчаната от производителя нормална програма за поддръжка.

На основата на добра техническа преценка производителят избира двигателя, подсистемите или компонентите, които ще бъдат използвани за определяне на КВ на емисиите на дадена фамилия двигатели или на фамилии двигатели, оборудвани със сравними техники по отношение на намаляване на емисиите. Подложеният на изпитване двигател трябва да бъде представителен за характеристиките на влошаване на емисиите на фамилията от двигатели, към които ще се прилагат стойностите на КВ за целите на одобрение на типа. Двигателите, които се различават по вътрешен диаметър на цилиндъра, ход на буталото, конфигурация, системи за управление на въздуха, горивни системи, могат да се считат за еквивалентни по отношение на характеристиките на влошаване на емисиите, ако тази еквивалентност е технически разумно обоснована.

КВ на други производители могат да бъдат използвани, ако разумно е обосновано съществуването на технологична еквивалентност по отношение на влошаване на емисиите и ако може да се докаже, че изпитванията са били извършени според предписаните изисквания. Анализите на емисиите се извършват в съответствие с описаните в настоящата наредба процедури след първоначалното разработване на двигателя, но преди пробег и след завършване на изпитването за дълготрайност. Анализите на емисиите могат също да бъдат извършвани на интервали през периода на изпитване на пробег и получените данни могат да бъдат използвани за определяне на тенденцията на влошаване на емисиите.

1.1.1.2. Не е необходимо изпълнителният директор на КТИ да присъства на изпитванията по графика за пробег или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.

1.1.1.3. Определяне на стойности на КВ от изпитвания за дълготрайност.

Кумулативен КВ се определя като стойността, получена чрез изваждане на стойността на емисията, определена в началото на ПУХE, от стойността на емисията, определена в края на ПУХE.

Мултипликативен КВ се определя като нивото на емисията, определено в края на ПУХЕ, разделено на стойността на емисията, определена в началото на ПУХЕ.

За всеки от замърсителите, обхванати от законодателството, се установяват отделни стойности на КВ. Стойността на даден кумулативен КВ за стандарта NOx + HC се определя на основата на сумата от замърсителите, въпреки факта, че отрицателна стойност на влошаването за единия замърсител може да не компенсира влошаването за другия. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали стандартът е спазен.

В случая, когато изпитванията не са извършени за целия ПУХЕ, стойностите на емисия в края на ПУХЕ се определят чрез екстраполация на тенденцията на влошаване на емисиите, установена по време на изпитвателния период, към целия ПУХЕ.

Когато резултатите от анализите на емисиите се регистрират периодично по време на периода на изпитване за дълготрайност, за определяне на нивата на емисия на края на ПУХЕ се използват техники за стандартна статистическа обработка, основаващи се на правилата на добрата практика; статистически анализ за значимост може да бъде използван при определяне на крайните стойности на емисия.

Ако резултатът от изчислението е стойност, по-ниска от 1,00 за мултипликативен КВ или по-ниска от 0,00 за кумулативен КВ, то КВ е съответно 1,0 или 0,00.

1.1.1.4. Със съгласието на изпълнителния директор на КТИ даден производител може да използва стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитвания за дълготрайност, извършени за получаване на стойности на КВ за одобрение на двигатели с компресионно запалване, предназначени за пътни тежкотоварни автомобили. Това се разрешава при положение, че съществува технологична еквивалентност между изпитвания двигател за пътни машини и фамилията двигатели за извънпътни машини, към които се прилагат стойностите на КВ с цел тяхното одобрение. Стойностите на КВ, получени от резултатите от изпитване за дълготарйност на емисиите на двигатели за пътни машини, трябва да бъдат изчислени на базата на стойностите на ПУХЕ, определени в т. 3.

1.1.1.5. В случая, когато дадена фамилия двигатели използва добре установена технология, изпитванията могат да бъдат заменени с анализ на основата на добрата практика за определяне на коефициента на влошаване за тази фамилия двигатели, при условие че има съгласие на изпълнителния директор на КТИ.

2. Проверка на дълготрайността на двигатели с компресионно запалване в етап IV

2.1. Общи положения.

2.1.1. Тази точка се прилага за двигатели с компресионно запалване в етап IV. По искане на производителя тя може да се прилага също така и за двигателите с компресионно запалване в етапи IIIА и IIIВ като алтернатива на изискванията в т. 1 от това допълнение.

2.1.2. Тази т. 2 описва подробно процедурите за избор на двигатели, които да бъдат изпитвани по график за пробег с цел определяне коефициентите на влошаване за одобрението на типа на двигатели в етап IV и осигуряването на съответствие на производството. Коефициентите на влошаване трябва да се прилагат в съответствие с т. 2.3.7 за емисиите, измерени съгласно приложение № 3.

2.1.3. Не е необходимо изпълнителният директор на КТИ да присъства на изпитванията по графика за пробег или на анализите на емисиите, извършвани за определяне на влошаване на характеристиките на емисиите.

2.1.4. Тази т. 2 описва подробно и обслужването, свързано или не с емисии, което следва или може да се извършва на двигатели по график за пробег. Това техническо обслужване трябва да съответства на обслужването, което се прави на двигатели в експлоатация, и се съобщава на собствениците на нови двигатели.

2.1.5. По искане на производителя изпълнителният директор на КТИ може да разреши използването на коефициенти на влошаване, които са установени посредством процедури, които са алтернативни на посочените в т. 2.3.1. – 2.3.5. В този случай производителят трябва да докаже по удовлетворителен за изпълнителния директор на КТИ начин, че използваните алтернативни процедури са не по-малко строги от тези, които се съдържат в т. 2.3.1 – 2.3.5.

2.2. Избор на двигатели за установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.2.1. Двигателите се избират от фамилията двигатели, определена в т. 4 от приложение № 2, за изпитване на емисии с цел установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.2.2. Двигатели от различни фамилии двигатели може допълнително да се комбинират във фамилии на основа типа на използваната система за последваща обработка на отработили газове. За да може двигатели с различна конфигурация на цилиндрите, но със сходни технически спецификации и монтаж на системи за последваща обработка на отработили газове, да бъдат обединени в една и съща фамилия двигатели със система за последваща обработка, производителят предоставя на изпълнителния директор на КТИ данни, доказващи, че ефективността на намаляване на емисиите на тези системи на двигателя е аналогична.

2.2.3. Един двигател, представляващ фамилията двигатели със система за последваща обработка, определена в съответствие с т. 2.2.2, се избира от производителя на двигателя за изпитване по графика за пробег, определен в т. 2.3.2, и за това се докладва на изпълнителния директор на КТИ преди започване на изпитванията.

2.2.3.1. Ако изпълнителният директор на КТИ реши, че най-неблагоприятните емисии от фамилията двигатели със система за последваща обработка може да се характеризират по-добре от друг двигател, тогава изпитвателният двигател се избира съвместно от изпълнителния директор на КТИ и производителя на двигателя.

2.3. Установяване на коефициентите на влошаване за периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите.

2.3.1. Общи положения.

Коефициентите на влошаване, приложими към фамилия двигатели със система за последваща обработка на отработили газове, се получават от избраните двигатели на основа на графика за пробег, който включва периодично изпитване на емисии на газове и прахови частици по време на NRSC и NRTC изпитвания.

2.3.2. График за пробег.

По избор на производителя графиците за пробег може да се изпълняват чрез действителен пробег на машина (в движение), оборудвана с избрания двигател, или чрез пробег на избрания двигател на динамометричен стенд.

2.3.2.1. Пробег в експлоатация и на динамометричния стенд.

2.3.2.1.1. Производителят определя геометрията на трасето, пробега и цикъла на стареене за двигателите в съответствие с добрата инженерна практика.

2.3.2.1.2. Производителят определя точките на изпитване, в които се измерват емисиите на газове и прахови частици по време на NRTC и NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател. Минималният брой на точките на изпитване е три – една в началото, една приблизително в средата и една в края на графика за пробег.

2.3.2.1.3. Стойностите на емисиите в началната точка и в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, изчислени в съответствие с т. 2.3.5. 2, трябва да бъдат в обхвата на граничните стойности, приложими за фамилията двигатели, но резултатите за отделните емисии в контролните точки могат да превишават посочените гранични стойности.

2.3.2.1.4. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ може да се направи само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC цикъл на пускане при загрял двигател) във всяка една точка на изпитване, докато другият изпитвателен цикъл може да се направи само в началото и в края на графика за пробег.

2.3.2.1.5. В случай на двигатели с постоянна честота на въртене, двигатели с мощност под 19 kW, двигатели с мощност над 560 kW, двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, и двигателите, предназначени за задвижването на мотриси и локомотиви, само цикълът NRSC се провежда във всяка точка на изпитване.

2.3.2.1.6. Графиците за пробег могат да бъдат различни за различните фамилии двигатели със система за последваща обработка на отработили газове.

2.3.2.1.7. Графиците за пробег могат да бъдат по-кратки от периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, но не трябва да са по-кратки от еквивалента на най-малко една четвърт от съответния период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, посочен в т. 3 от това допълнение.

2.3.2.1.8. Допуска се ускорено стареене посредством коригиране на графика за пробег според разхода на гориво. Корекцията се основава на отношението между типичния разход на гориво в работен режим и разхода на гориво през цикъла на стареене, но разходът на гориво през цикъла на стареене не трябва да превишава типичния разход на гориво при работен режим с повече от 30 %.

2.3.2.1.9. По искане на производителя и със съгласието на изпълнителния директор на КТИ се допуска използването на алтернативни методи за ускорено стареене.

2.3.2.1.10. Графикът за пробег трябва да бъде описан изцяло в заявлението за одобрение на типа и докладван на изпълнителния директор на КТИ преди началото на изпитванията.

2.3.2.2. Ако изпълнителният директор на КТИ реши, че трябва да се извършат допълнителни измервания между точките, избрани от производителя, то той уведомява производителя за това. Ревизираните графици за пробег се изготвят от производителя и съгласуват с изпълнителния директор на КТИ.

2.3.3. Изпитване на двигател.

2.3.3.1. Система за стабилизиране на двигателя.

2.3.3.1.1. За всяка фамилия двигатели със система за последваща обработка производителят определя броя на часовете на работа на машината или на двигателя, след които работата на системата за последваща обработка се стабилизира. По искане на изпълнителния директор на КТИ производителят предоставя на разположение данните и анализа за неговото решение. Като алтернатива за стабилизирането на системата за последваща обработка на отработили газове производителят може да избере двигателят да работи между 60 и 125 часа или еквивалентен период по време на цикъла на стареене.

2.3.3.1.2. Краят на периода на стабилизиране, определен в т. 2.3.3.1.1, се счита за начало на графика за пробег.

2.3.3.2. Изпитване по графика за пробег.

2.3.3.2.1. След стабилизиране двигателят се пуска по графика за пробег, избран от производителя, както е указано в т. 2.2.2. На периодични интервали в графика за пробег, определени от производителя, а когато е необходимо, предвидени също така от изпълнителния директор на КТИ, в съответствие с т. 2.3.2. 2, двигателят се изпитва за емисии на газове и частици чрез NRTC и NRSC цикли на изпитвания на пускане при загрял двигател.

Производителят може да избере измерване на емисиите на замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработили газове отделно от емисиите на замърсители след всяка система за последваща обработка на отработили газове.

В съответствие с т. 2.3.2.1.4, ако е било договорено, че само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) ще бъде направен във всяка точка на изпитване, другият изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) трябва да се извърши в началото и края на графика за пробег.

В съответствие с т. 2.3.2.1.5 в случай на двигатели с постоянна честота на въртене, двигатели с мощност под 19 kW, двигатели с мощност над 560 kW, двигателите, предназначени за задвижване на кораби от вътрешното корабоплаване, и двигателите, предназначени за задвижването на мотриси и локомотиви, само цикълът NRSC се провежда във всяка точка на изпитване.

2.3.3.2.2. По време на графика за пробег обслужването на двигателя се извършва съгласно т. 2.4.

2.3.3.2.3. По време на графика за пробег може да бъде направено извънпланово техническо обслужване на двигателя или машината, например ако обичайната диагностична система на производителя е открила проблем, който би указал на оператора на машината, че е възникнала повреда.

2.3.4. Докладване.

2.3.4.1. Резултатите от всички изпитвания на емисии (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател), проведени по време на графика за пробег, се предоставят на разположение на изпълнителния директор на КТИ. Ако някое изпитване на емисии е обявено за невалидно, производителят осигурява обяснение защо изпитването е обявено за невалидно. В този случай друга серия изпитвания на емисии се извършва в рамките на следващите 100 часа от пробега.

2.3.4.2. Производителят съхранява в своите документи всякаква информация, засягаща всички изпитвания на емисии, както и техническото обслужване, извършени върху двигателя по време на графика за пробег. Тази информация се предоставя на изпълнителния директор на КТИ заедно с резултатите от изпитванията на емисии, проведени по време на графика за пробег.

2.3.5. Определяне на коефициентите на влошаване.

2.3.5.1. За всеки замърсител, измерен по време на NRTC или NRSC цикли на изпитвания на пускане при загрял двигател във всяка точка на изпитване по време на графика за пробег, се прави „най-подходящият“ линеен регресионен анализ на базата на всички резултати от изпитванията. Резултатите от всяко изпитване за всеки замърсител се изразяват с толкова десетични знака след запетаята, колкото са в граничната стойност за това замърсяващо вещество, приложима за фамилията двигатели, плюс един допълнителен знак.

В съответствие с т. 2.3.2.1.4 или т. 2.3.2.1.5, ако само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) е бил направен във всяка точка на изпитване, регресионният анализ се прави само на базата на резултатите от изпитвателния цикъл, извършен във всяка точка на изпитване.

По искане на производителя и с предварителното одобрение на изпълнителния директор на КТИ се допуска нелинейна регресия.

2.3.5.2. Стойностите на емисиите за всеки замърсител в началото на графика за пробег и в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите, приложим за двигателя, подложен на изпитване, се изчисляват от регресионното уравнение. Ако графикът за пробег е по-кратък от периода на дълготрайност на характеристиките на газовите емисии, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на емисиите се определят чрез екстраполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

В случай че стойностите за емисиите се използват за фамилии двигатели от същата фамилия двигатели с последваща обработка, но с различен период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, стойностите на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите се преизчисляват за всеки период на дълготрайност на характеристиките на емисиите чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

2.3.5.3. Коефициентът на влошаване (КВ) за всеки замърсител се определя като отношението на приложимите стойности на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите към стойностите на емисиите в началото на графика за пробег (мултипликативен коефициент на влошаване).

По искане на производителя и с предварителното съгласие на изпълнителния директор на КТИ може да се приложи кумулативен коефициент на влошаване за всеки замърсител. За кумулативен коефициент на влошаване се счита разликата между изчислените стойности на емисиите в крайната точка на периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите и стойностите на емисиите в началото на графика за пробег.

На фиг. 1 е показан пример за определяне на коефициенти на влошаване за емисиите на NOx, като се използва линейна регресия.

Не се допуска комбинирането на мултипликативни и кумулативни коефициенти на влошаване в рамките на една съвкупност от замърсители.

Ако при изчислението се получава стойност, по-малка от 1,00 за мултипликативен коефициент на влошаване или по-малка от 0,00 за кумулативен коефициент на влошаване, тогава коефициентът на влошаване трябва да е съответно 1,0 или 0,00.

В съответствие с т. 2.3.2.1.4, ако е било договорено, че само един изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) ще бъде направен във всяка точка на изпитване, а другият изпитвателен цикъл (NRTC или NRSC изпитвания на пускане при загрял двигател) ще се извърши само в началото и края на графика за пробег, коефициентът на влошаване, изчислен за изпитвателния цикъл, направен във всяка точка на изпитване, е приложим също и за другия изпитвателен цикъл.

Фигура 1

Пример за определяне на коефициент на влошаване   2.3.6. Определени коефициенти на влошаване.

2.3.6.1. Като алтернатива на използването на график за пробег за определяне на коефициенти на влошаване производителите на двигатели могат да изберат да използват следните определени мултипликативни коефициенти на влошаване: Не са дадени определени кумулативни коефициенти на влошаване. Не се допуска пре­образуването на определените мултипликативни коефициенти на влошаване в кумулативни коефициенти на влошаване.

Когато се използват определени коефициенти на влошаване, производителят представя на изпълнителния директор на КТИ солидно доказателство, че може основателно да се очаква компонентите за контрол на емисиите да имат дълготрайност на характеристиките на емисиите, отговаряща на тези определени коефициенти. Това доказателство може да се основава на анализ на проектните показатели или на изпитвания, или на комбинация от двете.

2.3.7. Прилагане на коефициентите на влошаване.

2.3.7.1. След прилагането на коефициентите на влошаване към резултата от изпитването, измерен в съответствие с приложение № 3 (претеглени специфични емисии на прахови частици за цикъл и всеки отделен газ), двигателите трябва да отговарят на съответните гранични стойности на емисиите за всеки замърсител, приложими за фамилията двигатели. В зависимост от вида на КВ се прилагат следните разпоредби: – мултипликативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) * КВ ≤ гранични стойности на емисиите; – кумулативен: (претеглени специфични емисии за цикъл) + КВ ≤ гранични стойности на емисиите.

Ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, претеглените специфични емисии за цикъл могат да включват корекция за регенериране с малка честота, когато това е приложимо.

2.3.7.2. В случай на мултипликативен КВ за NOx + HC се определят отделни КВ за HC и NOx; тези стойности се прилагат поотделно при изчисляване на влошаване нивата на емисиите от резултата на даден анализ на емисиите, преди да се обединят стойностите на влошаване на емисиите от NOx и HC с цел да се определи дали са спазени граничните стойности за емисиите.

2.3.7.3. Производителят може да избере да пренесе стойностите за КВ, определени за фамилията двигатели със система за последваща обработка, към система на двигателя, която не спада към същата фамилия двигатели със система за последваща обработка. В тези случаи производителят трябва да докаже на изпълнителния директор на КТИ, че системата на двигателя, за която фамилията системи за последваща обработка е първоначално изпитвана, и системата на двигателя, към която са пренесени стойностите на КВ, имат еднакви технически спецификации и изисквания по отношение на монтажа на машината и че емисиите на този двигател или система на двигателя са аналогични.

В случай че стойностите на КВ са пренесени за система на двигателя с различен период на дълготрайност на характеристиките на емисиите, стойностите на КВ се преизчисляват за приложимия период на дълготрайност на характеристиките на газовите емисии чрез екстраполация или интерполация на регресионното уравнение, както е определено в т. 2.3.5.1.

2.3.7.4. КВ за всеки замърсител за всеки приложим изпитвателен цикъл се записва в документа за резултатите от изпитването, посочен в допълнение 1 към приложение № 5.

2.3.8. Проверка на съответствието на производството.

2.3.8.1. Съответствието на производството по отношение на емисиите се проверява на основата на изискванията на чл. 24, 29, чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 33 и 34.

2.3.8.2. Производителят може да избере да измери емисиите от замърсители преди всяка система за последваща обработка на отработили газове едновременно с провеждането на изпитването за одобрение на типа. Извършвайки това, производителят може да разработи неофициални коефициенти на влошаване отделно за двигателя и за системата за последваща обработка на отработили газове, които да използва като помощ при проверката на края на поточната линия.

2.3.8.3. За целите на одобрението на типа само коефициентите на влошаване, определени в съответствие с т. 2.3.5 или 2.3.6, се записват в документа за резултатите от изпитването, посочен в допълнение 1 към приложение № 5.

2.4. Техническо обслужване.

За целите на графика на пробега се извършва техническото обслужване в съответствие с ръководството на производителя за експлоатация и техническо обслужване.

2.4.1. Планово техническо обслужване, свързано с емисии.

2.4.1.1. Плановото техническо обслужване, свързано с емисии, по време на работа на двигателя с цел изпълнение на график за пробег трябва да се прави на интервали, еквивалентни с тези, които са определени от производителя в указанията за техническо обслужване, предоставяни на собственика на машината или двигателя. Графикът за планово техническо обслужване може да се актуализира, когато е необходимо по време на графика за пробег, при условие че нито една дейност по обслужването не е изтрита от графика за обслужване, след като операцията е изпълнена върху изпитвателния двигател.

2.4.1.2. Производителят на двигателя определя за графика за пробег регулирането, почистването и техническото обслужване (когато е необходимо), както и планираната замяна на следните елементи: – филтри и охлаждащи течности в системата за рециркулация на отработили газове; – вентилационен клапан на картера, ако е приложимо; – накрайници на дюзи за гориво (само почистване); – дюзи за гориво; – турбокомпресор; – модул за електронно управление на двигателя и свързаните с него датчици и задействащи механизми; – система за последваща обработка на праховите частици (включително свързаните компоненти); – система за последваща обработка на NOx (включително свързаните компоненти); – система за рециркулация на отработили газове, включително всички свързани с нея регулиращи клапани и тръбопроводи; – всяка друга система за последваща обработка на отработилите газове.

2.4.1.3. Видовете дейности по критично планово техническо обслужване, свързано с емисиите, се извършват само ако съответната дейност се извършва в работен режим и необходимостта от извършване на такова обслужване се съобщава на собственика на машината.

2.4.2. Промени в плановото обслужване.

2.4.2.1. Производителят предоставя заявление до изпълнителния директор на КТИ за одобряване на нови обслужващи дейности, които желае да изпълни по време на графика за пробег и впоследствие да ги препоръча на собствениците на машини и двигатели. Заявлението трябва да е придружено с данни, обосноваващи потребността от новите обслужващи дейности и интервала на обслужване.

2.4.3. Планово техническо обслужване, несвързано с емисиите.

2.4.3.1. Плановото техническо обслужване, несвързано с емисиите, което е уместно и технически необходимо (напр. смяна на масло, смяна на маслен филтър, смяна на филтър за горивото, смяна на филтър за въздух, обслужване на охлаждаща система, настройка на обороти на празен ход, регулатор, въртящ момент на затягане на болтовете на двигателя, хлабина на клапаните, междина на дюзите, регулиране натягането на всеки от задвижващите ремъци и т.н.), може да се извършва върху двигатели или машини, избрани за графика за пробег в най-малко повтарящите се интервали, препоръчани от производителя на собственика (напр. не в интервалите, препоръчани за основно обслужване).

2.4.4. Ремонт.

2.4.4.1. Ремонтите на компонентите на система на двигателя, избрана за изпитване по графика за пробег, се изпълняват само при авария на компонента или неизправност на системата на двигателя. Ремонт на самия двигателя, системата за контрол на емисиите или горивната система не се допуска освен в степента, определена в т. 2.4.4.2.

2.4.4.2. Ако самият двигател, системата за контрол на емисиите или горивната система се повредят по време на графика за пробег, графикът за пробег се счита за невалиден и трябва да се започне нов график за пробег с нова система на двигателя, освен ако авариралите компоненти не се заменят с еквивалентни компоненти, които са били подложени на аналогичен брой часове пробег.

3. Период на дълготрайност на характеристиките на емисиите за двигателите в етапи IIIA, IIIБ И IV.

3.1. Производителите трябва да използват периода на дълготрайност на характеристиките на емисиите в таблица 1.

Таблица 1

Периоди на дълготрайност на характеристиките на емисиите за двигатели с компресионно запалване в етапи IIIА, IIIБ и IV (в часове)     “

3. Създават се допълнения 6 и 7: „Допълнение 6

Определяне на емисиите на CO2 за двигатели в етапи I, II, IIIА, IIIБ и IV

1. Въведение

1.1. В това допълнение се определят разпоредбите и процедурите на изпитване за докладване на емисиите на CO2 за етапите I – IV. Ако производителят въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложението, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага допълнение 7.

2. Общи изисквания

2.1. Емисиите на CO2 се определят по време на приложимия изпитвателен цикъл, посочен в т. 1.1 от приложение № 3, в съответствие с т. 3 (NRSC) или съответно т. 4 (изпитване NRTC на пускане при загрял двигател) от приложение № 3. Емисиите на CO2 за етап IIIБ се определят по време на цикъл NRTC изпитвания на пускане при загрял двигател.

2.2. Резултатите от изпитването се докладват като усреднени стойности за цикъл на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд, и се изразяват в мерната единица g/kWh.

2.3. Ако по избор на производителя NRSC се провежда като цикъл със стабилни състояния и линейни преходи между тях, се прилагат позоваванията на NRTC, посочени в това допълнение, или изискванията от допълнение 7.

3. Определяне на емисиите на CO2

3.1. Измерване в неразредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в неразредени отработили газове.

3.1.1. Измерване.

CO2 в неразредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 1.4.3. 2 (NRSC) или съответно т. 2.3.3. 2 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 1.5 от допълнение 2 към приложение № 3.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията от т. 1.4.1 (NRSC) или съответно т. 2.3.1 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3.

3.1.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 3.7.4 (NRSC) или съответно т. 4.5.7. 2 (NRTC) от приложение № 3.

3.1.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, се прилага корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. 1.3.2 (NRSC) или съответно т. 2.1.2. 2 (NRTC) от допълнение 3 към приложение № 3.

При NRSC масата на CO2 (g/h) се изчислява за всеки индивидуален режим в съответствие с т. 1.3.4 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът отработили газове се определя в съответствие с т. 1.2.1 – 1.2.5 от допълнение 1 към приложение № 3.

При NRTC масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява в съответствие с т. 2.1.2. 1 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът отработили газове се определя в съответствие с т. 2.2.3 от допълнение 1 към приложение № 3.

3.2. Измерване в разредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в разредени отработили газове.

3.2.1. Измерване.

CO2 в разредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 1.4.3. 2 (NRSC) или съответно т. 2.3.3. 2 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3. Разреждането на отработилите газове се прави с филтриран околен въздух, синтетичен въздух или азот. Дебитът на системата за разреждане на целия поток трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 1.5 от допълнение 2 към приложение № 3.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията от т. 1.4.1 (NRSC) или съответно т. 2.3.1 (NRTC) от допълнение 1 към приложение № 3.

3.2.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 3.7.4 (NRSC) или съответно т. 4.5.7. 2 (NRTC) от приложение № 3.

3.2.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, се прилага корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. 1.3.2 (NRSC) или съответно т. 2.1.2. 2 (NRTC) от допълнение 3 към приложение № 3.

При NRSC масата на CO2 (g/h) се изчислява за всеки индивидуален режим в съответствие с т. 1.3.4 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът разредени отработили газове се определя в съответствие с т. 1.2.6 от допълнение 1 към приложение № 3.

При NRTC масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява в съответствие с т. 2.2.3 от допълнение 3 към приложение № 3. Потокът разредени отработили газове се определя в съответствие с т. 2.2.1 от допълнение 3 към приложение № 3.

Фонова корекция се прилага в съответствие с т. 2.2.3.1.1 от допълнение 3 към приложение № 3.

3.3. Изчисляване на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд.

3.3.1. NRSC.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва: ,, където: Pi = Pm,i + PAE,i   и

CO2 mass,i е масата на CO2 при индивидуалния режим (g/h); Pm,i – измерената мощност при индивидуалния режим (kW); PAE,i – мощността на допълнителните устройства при индивидуалния режим (kW); WF,i – тегловният коефициент при индивидуалния режим.

3.3.2. NRTC.

Работата в цикъла, необходима за изчисляване на специфичните емисии на CO2, получени при изпитване на стенд, се определя в съответствие с т. 4.6.2 от приложение № 3.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва: , където: m CO2, hot е масовите емисии на CO2 при NRTC на пускане при загрял двигател (g); W act, hot – действителната работа в цикъла на изпитване NRTC на пускане при загрял двигател (kWh).

Допълнение 7

Алтернативно определяне на емисиите на CO2

1. Въведение

Ако производителят, въз основа на варианта, посочен в т. 1.2.1 от приложението, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилагат разпоредбите и процедурите на изпитване за докладване на емисиите на CO2, определени в допълнението.

2. Общи изисквания

2.1. Емисиите на CO2 се определят по време на изпитвателния цикъл на NRTC на пускане при загрял двигател в съответствие с т. 7.8.3 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

2.2. Резултатите от изпитването се докладват като усреднени стойности за цикъл на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд, и се изразяват в мерната единица g/kWh.

3. Определяне на емисиите на CO2.

3.1. Измерване в неразредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в неразредени отработили газове.

3.1.1. Измерване.

CO2 в неразредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 9.4.6 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.4 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.9 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.1.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 7.8.3. 2 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.1.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. A. 8.2. 2 от допълнение 8 или т. А. 7.3. 2 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага към стойностите на моментната концентрация, преди да се правят допълнителни изчисления.

Масата на CO2 (g/изпитване) се определя, като се умножат синхронизираните стойности на моментната концентрация на CO2 и на потоците отработили газове и като се интегрират моментните стойности от цикъла на изпитване в съответствие със следното: а) точка A. 8.2.1.2 и т. A. 8.2. 5 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, чрез използване на стойностите на u за CO2 от таблица A. 8.1 или чрез изчисляване на стойностите на u в съответствие с т. А. 8.2.4.2 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03; или б) точка A. 7.3. 1 и т. A. 7.3. 3 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.2. Измерване в разредени отработили газове.

Тази точка се прилага, ако CO2 се измерва в разредени отработили газове.

3.2.1. Измерване.

CO2 в разредените отработили газове, изпускани от двигателя, предоставен за изпитване, се измерва с недисперсен инфрачервен анализатор (NDIR) в съответствие с т. 9.4.6 от приложение № 4Б към Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03. Разреждането на отработилите газове се прави с филтриран околен въздух, синтетичен въздух или азот. Дебитът на системата за разреждане на целия поток трябва да бъде достатъчно голям, за да елиминира кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.4 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Системата за измерване трябва да отговаря на изискванията за линейност от т. 8.1.9 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.2.2. Оценка на данните.

Съответните данни се записват и съхраняват в съответствие с т. 7.8.3. 2 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.2.3. Изчисляване на усреднените емисии за цикъл.

Ако са измерени на суха база, корекционният коефициент за преминаване от сухо към влажно състояние в съответствие с т. A. 8.3. 2 от допълнение 8 или т. А. 7.4. 2 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага към стойностите на моментната концентрация, преди да се правят допълнителни изчисления.

Масата на CO2 (g/изпитване) се изчислява чрез умножаване на концентрациите на CO2 и потоците разредени отработили газове в съответствие със следното: а) точка A. 8.3. 1 и т. A. 8.3. 4 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, чрез използване на стойностите на u за CO2 от таблица A. 8.2 или чрез изчисляване на стойностите на u в съответствие с т. А. 8.3. 3 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03; или б) точка A. 7.4. 1 и т. A. 7.4. 3 от допълнение 7 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Фонова корекция се прилага в съответствие с т. А. 8.3.2.4 или т. А. 7.4. 1 от допълнение 8 към приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

3.3. Изчисляване на специфичните емисии, получени при изпитване на стенд.

Работата в цикъла, необходима за изчисляване на специфичните емисии на CO2, получени при изпитване на стенд, се определя в съответствие с т. 7.8.3. 4 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.

Специфичните емисии на eCO2 (g/kWh), получени при изпитване на стенд, се изчисляват, както следва: , където: m CO2, hot е масовите емисии на CO2 при NRTC на пускане при загрял двигател (g); W act, hot – действителната работа в цикъла на изпитване NRTC на пускане при загрял двигател (kWh).“ § 7. В приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 над наименованието „Системи за анализ и вземане на проби“ се добавя следният текст: „Това приложение се прилага, както следва: а) за етапи I, II, IIIА, IIIB и IV се прилагат изискванията на т. 1; б) ако производителят въз основа на възможността, посочена в т. 1.2.1 от приложение № 3, избере да използва процедурата от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, се прилага т. 9 от приложение № 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03.“ § 8. В приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 допълнение 1 се изменя така: „Допълнение 1

Протокол за изпитване за двигатели с компресионно запалване. Резултати от изпитването (1)

Информация относно изпитвания двигател Тип двигател: ...

Идентификационен номер на двигателя: ...

1. Информация относно провеждането на изпитването: 1.1. Еталонно гориво, използвано при изпитванията 1.1.1. Цетаново число: ...

1.1.2. Съдържание на сяра: ...

1.1.3. Плътност: ...

1.2. Смазочно масло: 1.2.1. Марка(и): ...

1.2.2. Тип(ове): ...

(Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа.)

1.3. Оборудване, задвижвано от двигателя (когато е приложимо) 1.3.1. Изброяване и идентификация на елементите: ...

1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (в съответствие с указанията на производителя): 1.4. Параметри на двигателя 1.4.1. Режими на работа на двигателя: Работа на празен ход: ... min –1

Междинен режим: ... min –1

Максимална мощност: ... min –1

Номинален режим (2): ... min –1   1.4.2. Мощност на двигателя (1)

(1) При наличие на няколко представителни образци от двигатели трябва да са попълнени за всеки един от тях.

(2) Въведете стойности за честота на въртене на двигателя, съответстваща на 100 % от нормираната честота на въртене, ако при изпитването NRSC се използва тази честота на въртене.

2. Информация относно провеждането на изпитването NRSC: 2.1. Регулиране на динамометъра (kW)

2.2. Нива на емисиите на двигателя/базовия двигател (2): Коефициент на влошаване (КВ): изчислен/фиксиран (2)

В таблицата по-долу се указват стойностите на КВ и резултатите от емисиите (2): 2.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитването NRSC: 2.3.1. Газообразни емисии (1): ...

2.3.2. Твърди частици (1) ...

2.3.2.1. Метод (2): еднофилтърен/многофилтърен

3. Информация относно провеждането на изпитването NRTC (ако е приложимо): 3.1. Резултати за емисиите на двигателя/базовия двигател (2): Коефициент на влошаване (КВ): изчислен/фиксиран (3)

В таблицата по-долу се указват стойностите на КВ и резултатите от емисиите (3): За двигатели в етап IV могат да бъдат докладвани данни, свързани с регенерирането.

Работа в цикъла на пускане при загрял двигател без регенериране kWh

3.2. Система за вземане на проби, използвана при изпитването NRTC: Газообразни емисии (4): ...

Твърди частици (4): ...

Метод (5): еднофилтърен/многофилтърен

(1) Посочете цифровия номер на използваната система, определена в приложение VI, т. 1 или т. 9 от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, според случая.

(2) Ненужното се заличава.

(3) Ненужното се заличава.

(4) Посочете цифровия номер на използваната система, определена в приложение VI, т. 1 или т. 9 от приложение 4Б към Правило № 96 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03, според случая.

(5) Ненужното се заличава.“ § 9. Приложение № 9 към чл. 45, ал. 2 се изменя така: „Приложение № 9 към чл. 45, ал. 2

ТЕХНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ НА ОДОБРЕНИТЕ ДВИГАТЕЛИ

1. Двигатели с принудително запалване

2. Двигатели с компресионно запалване (1), (2)

2.1. Обща информация за двигателя

2.2. Краен резултат за емисиите

(1) Попълнете всички позиции, които са приложими за типа/фамилията двигатели.

(2) В случай на фамилия двигатели посочете подробности за базовия двигател.

2.3. Коефициенти на влошаване за изпитване NRSC и резултати от изпитването на емисии

2.4. Коефициенти на влошаване за изпитване NRTC и резултати от изпитването на емисии

2.5. Резултати от изпитване NRTC за емисии на пускане при загрял двигател

За двигатели в етап IV могат да бъдат докладвани данни, свързани с регенерирането. “ § 10. Приложение № 10 към чл. 10а, ал. 2 се изменя така: „Приложение № 10 към чл. 10а, ал. 2

ПРИЗНАВАНЕ НА ДРУГИ ОДОБРЕНИЯ НА ТИПА

1. Одобренията на типа, описани по-долу, и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата за двигателите от категории A, B и C: 1.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО (Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с компресионно запалване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на емисиите на замърсители (ДВ, бр. 49 от 2004 г.); 1.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, които отговарят на предписанията, предвидени за етапи A или B по смисъла на член 2 и приложение I, т. 6.2.1 от Директива 88/77/ЕИО или от Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 02, поправки I/2.

1.3. Одобрения на типа съгласно Правило № 96 на ИКЕ на ООН.

2. За двигателите от категории D, E, F и G (етап II), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата: 2.1. Одобрения (етап II), издадени съгласно Директива 2000/25/ЕО (Наредба № 14 от 2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с компресионно запалване и за одобрение на типа на нови колесни трактори по отношение на емисиите на замърсители (ДВ, бр. 49 от 2004 г.); 2.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 88/77/ЕИО, изменена с Директива 99/96/ЕО, които съответстват на един от етапите A, B1, B2 или C, предвидени в член 2 и в т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива; 2.3. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 03; 2.4. Одобрения, които съответстват на етапи D, E, F и G от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 01 на Правило № 96.

3. За двигателите от категории H, I, J и K (етап IIIA), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата: 3.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2005/55/ЕО (Наредба № 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво „природен газ“ или „втечнен нефтен газ“, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (ДВ, бр. 1 от 2007 г.), изменена с директиви 2005/78/ЕО и 2006/51/ЕО, които съответстват на един от етапите В1, B2 или C, предвидени в член 2 и т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива; 3.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 05, които са в съответствие с етапи B1, B2 и C, предвидени в т. 5.2 от посоченото правило; 3.3. Одобрения, които съответстват на етапи H, I, J, K от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 02 на Правило № 96.

4. За двигателите от категории L, M, N и P (етап IIIB), така както те са определени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата: 4.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Директива 2005/55/ЕО (Наредба № 78 от 2006 г. за одобряване типа на: двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици; двигатели с принудително запалване, работещи с гориво „природен газ“ или „втечнен нефтен газ“, по отношение на емисиите замърсяващи газове; нови моторни превозни средства, оборудвани с тези двигатели (ДВ, бр. 1 от 2007г.), изменена с директиви 2005/78/ЕО и 2006/51/ЕО, които съответстват на един от етапите B2 или C, предвидени в член 2 и т. 6.2.1 от приложение I към посочената директива; 4.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 05, които са в съответствие с етапи B2 и C, предвидени в т. 5.2 от посоченото правило; 4.3. Одобрения, които съответстват на етапи L, M, N и P от Правило № 96 на ИКЕ на ООН съгласно т. 5.2.1 от серия от изменения 03 на Правило № 96; 5. За двигателите от категории Q и R (етап IV), посочени в чл. 46, описаните по-долу одобрения на типа и при необходимост съответните маркировки за одобрение се признават за еквивалентни на извършено одобрение по смисъла на наредбата: 5.1. Одобренията на типа, издадени съгласно Регламент (ЕО) № 595/2009 и неговите мерки за прилагане, ако бъде потвърдено от техническа служба, че двигателят отговаря на изискванията на т. 5.3 от приложение № 2; 5.2. Одобренията на типа, издадени съгласно Правило № 49 на ИКЕ на ООН, изменено със серия от изменения 06, ако бъде потвърдено от техническа служба, че двигателят отговаря на изискванията на т. 5.3 от приложение № 2.“ § 11. В приложение № 11 към чл. 42а се създават т. 2 и 3: „2. Действия на производителите на двигатели.

2.1. Производител на двигатели може да пусне на пазара двигатели съгласно разпоредбите по чл. 42а при наличие на одобрение от изпълнителния директор на КТИ в съответствие с т. 1 от приложението.

2.2. Производителят на двигатели трябва да постави етикет на тези двигатели със следния текст: „ДВИГАТЕЛ, ПУСНАТ НА ПАЗАРА СЪГЛАСНО ГЪВКАВА СХЕМА“.

3. Издаване на одобрение.

3.1. Изпълнителният директор на КТИ или определено от него длъжностно лице оценява съдържанието на заявлението за използване на чл. 42а и на приложените документи, издава одобрение или отказ за одобрение за прилагане на „гъвкава схема“ и информира за това производителя на съоръжения (оборудване).“

Допълнителна разпоредба § 12. Наредбата въвежда изискванията на Директива 2012/46/ЕС на Комисията от 6 декември 2012 г. за изменение на Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с мерките за ограничаване на емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника (OJ, L353 от 21.12.2012 г.).

Заключителна разпоредба § 13. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.

За министър: Бюрхан Абазов

9470

Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя