Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация 2014 – 2015 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ДВУГОДИШНО СПОРАЗУМЕНИЕ за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация 2014 – 2015 г.

(Одобрено с Решение № 486 от 10 юли 2014 г. на Министерския съвет. В сила от датата на подписването му – 21 юли 2014 г.)

Подписано от: За Министерството на здравеопазването: проф. д-р Чавдар Славов – длъжност: заместник-министър на здравеопазването

За Регионалния офис за Европа на СЗО: Жужана Якаб – длъжност: регионален директор

УВОД

Настоящият документ представлява Двугодишното споразумение за сътрудничество (ДСС) между Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа и Министерството на здравеопазването на Република България от името на Правителството й за двугодишния период 2014 – 2015 г.

Това ДСС 2014 – 2015 г. е приведено в съответствие с Дванадесетата обща работна програма на СЗО за периода 2014 – 2019 г., която е формулирана с оглед на изводите, направени по време на действието на Единадесетата обща работна програма. Тя предоставя стратегическа визия на високо ниво за работата на СЗО, определя приоритетите и дава цялостна насока за шестгодишния период, започващ през м. януари 2014 г. Тя отразява трите основни компонента на реформата на СЗО: програми и приоритети, ръководство и управление.

Програмният бюджет на СЗО за 2014 – 2015 г. е оформен от страните-членки, които са разгледали и усъвършенствали механизмите за определяне на приоритети и петте технически категории и една управленска категория, върху които сега е структурирана работата на Организацията.

ДСС отразява новата визия на Регионалния офис на СЗО за Европа – „По-добро здраве за Европа“, както и идеите, принципите и ценностите, подкрепящи Европейската стратегическа рамка за здраве и благосъстояние – „Здраве 2020“, приета от Европейския регионален комитет на Шестдесет и втората му сесия.

Стратегическата рамка „Здраве 2020“ е една иновативна пътна карта, която определя новата визия на Регионалния офис и подкрепя стратегическите здравни приоритети в Европейския регион за следващите години.

„Здраве 2020“ цели във възможно най-голяма степен да увеличи възможностите за подобряване на здравето на населението и за намаляване на неравенствата в здравеопазването. Тя препоръчва на европейските страни да се обърнат към здравето на населението чрез подходите „цялото общество“ и „цялото правителство“. „Здраве 2020“ подчертава необходимостта от цялостното подобряване на управлението в здравеопазването и предлага пътища и подходи за по-равностойно, устойчиво и отговорно развитие на здравеопазването.

„Здраве 2020“ е формирана на базата на последните данни и е разработена след широки консултации с технически експерти, страните-членки, гражданското общество и партньорски организации.

„Здраве 2020“ е изградена на основата на четири приоритетни области за политически действия: поставяне на хората в техния център, капацитета на общественото здравеопазване и степента на готовност на спешната помощ, проследяване и реагиране; и

Прилагането на интегрирания подход на „Здраве 2020“ към реализирането на приоритетните резултати, посочени в настоящото ДСС, ще подпомогне за оптимизиране на целите. ДСС ще приведе „Здраве 2020“ в действие, като използва обектива на „Здраве 2020“ за оценяване на ситуацията в страната; като улови и синтезира основния фокус и ангажимент на страната по пътя й към визията „Здраве 2020“ в Двугодишното споразумение и като идентифицира основните подходи на „Здраве 2020“, които да бъдат използвани в изпълнение на резултатите, изброени под всяка категория.

Този документ представлява практическа рамка за сътрудничество, която е изготвена в процеса на последователни консултации между националните здравни власти и Секретариата на Регионалния офис на СЗО за Европа.

Програмата за сътрудничество за 2014 – 2015 г. използва като отправна точка набора от резултати и решения на Регионалния офис. През м. май 2013 г. бюджетът на програмата бе одобрен от Световната здравна асамблея и оттогава Регионалният офис е привел в пълно съответствие своето портфолио към новата структура на програмата и резултатите, като подрезултатите и крайните резултати, посочени в част 1 на този документ, отразяват тази промяна.

Предложената програма за сътрудничество се основава на анализи на състоянието на общественото здравеопазване в региона и информация от националните здравни власти, като същевременно взема предвид глобалните приоритети на СЗО (както е посочено в решенията на Световната здравна асамблея и Регионалния комитет на СЗО за Европа), политическите насоки и приоритетите на страните, като отразява и стратегическата оценка на СЗО.

Постигането на целите на ДСС е отговорност както на Секретариата на СЗО, така и на Правителството на страната-членка.

Резултатите са планираните продукти и услуги, за които организацията е отговорна. Категориите на програмния бюджет определят усвояването на тези подрезултати от страните-членки и представляват междинни цели, към които ще допринесе работата на Секретариата. Постигането на програмните бюджетни цели е съвместна отговорност на отделната страна-членка и на Секретариата на Регионалния офис. На най-високото ниво от веригата на резултатите крайните цели допринасят за цялостното въздействие на организацията, а именно устойчивите промени в здравето на населението, към които Секретариатът и страните допринасят.

Документът е структуриран по следния начин: здравето, което се очаква да бъде постигнато чрез договорената програма за сътрудничество през 2014 – 2015 г., което ще бъде във фокуса на съвместните усилия на Правителството и на Секретариата на СЗО. бюджетни категории, резултатите, програмните бюджетни цели и резултати, както и начинът на осъществяването им. Предвиждат се два способа на осъществяване: – Междудържавен, насочен към об- щите потребности на страните, като се използват подходи, обхващащи целия регион. Очаква се все по-голяма част от работата да бъде осъществена по този начин.

– Специфичен за конкретната страна, за крайни резултати, които са строго специфични за потребностите и условията на отделните държави. Това ще продължи да бъде от значение, затова в редица случаи този способ ще бъде избраният начин на осъществяване. за ДСС, неговото финансиране и взаимните ангажименти от страна на Секретариата на СЗО и Правителството.

УСЛОВИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО

Приоритетите (ЧАСТ 1) осигуряват рамка за сътрудничество за 2014 – 2015 г. Програмата за сътрудничество може да бъде ревизирана или изменяна по време на двугодишния период по взаимно съгласие, когато обстоятелствата налагат необходимостта от промяна.

Програмните бюджетни цели на двугодишния програмен бюджет и договорените резултати за 2014 – 2015 г. могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие в писмена форма от Регионалния офис на СЗО за Европа и отделната страна в резултат на например промени в здравната ситуация в страната, промени в капацитета на държавата за изпълнение на договорените дейности, специфични потребности, възникнали по време на двугодишния период, или поради промени в капацитета на Регионалния офис за осигуряване на договорените резултати, или поради промени във финансирането. Всяка от страните може да инициира предложения за изменения.

След подписването на Двугодишното споразумение за сътрудничество Министерството на здравеопазването ще определи/потвърди отговорните национални контрапартньори/координатори за всеки от бюджетните програмни резултати и ще определи контрапартньор/координатор, който да осъществява регулярна връзка с всички национални контрапартньори/координатори. Националният контрапартньор/координатор ще бъде отговорен за цялостното изпълнение на ДСС от страна на Министерството, а Ръководителят на Офиса на СЗО в страната ще отговаря от името на СЗО. Работният план на ДСС, включително планираните програмни бюджетни цели, резултати и графикът за прилагането им, ще бъдат съгласувани по съответния ред. Изпълнението ще започне в началото на двугодишния период 2014 – 2015 г. Регионалният офис ще осигури възможно най-високо ниво на техническа помощ за държавата, като съдейства чрез Офиса на СЗО в страната или чрез други форми на присъствие в страната. Цялостната координация и управлението на работния план на ДСС е отговорност на Ръководителя на Офиса на СЗО в страната.

Разпределението на бюджета на СЗО за двугодишния период показва очакваните разходи за предоставяне на планираните подрезултати и резултати предимно на национално ниво. Въз основа на резултатите от диалога във връзка с финансирането то ще бъде получено както от корпоративните финансови средства на СЗО, така и от всякакви други ресурси, мобилизирани чрез СЗО. Тези средства не следва да се използват за субсидиране или запълване на недостига от финансиране в здравния сектор, за добавки към заплати или за закупуване на консумативи. Закупуването на доставки и дарения в рамките на операции в отговор на кризи или като част от демонстрационни проекти ще продължат да се финансират чрез допълнителни механизми в съответствие с правилата и регламентите на СЗО.

Стойността на техническия и управленския персонал на СЗО, базиран в Регионалния офис и в Географски разпръснатите офиси (ГРО), както и приносът на Офиса на СЗО в страната за предоставяне на планираните подрезултати и резултати, не е отразена в посочения бюджет и по тази причина числата са значително под реалната стойност на подкрепата, която ще бъде предоставена на държавата. Тази подкрепа излиза извън рамките на посочения бюджет и включва техническа помощ и друг принос от Централата на СЗО, Регионалния офис, ГРО и нефинансиран принос от офисите на СЗО в държавите. Включените в настоящото Споразумение бюджет и евентуално финансиране са средства на Организацията, предназначени за сътрудничество на Регионалния офис в рамките на работния план за страната.

Стойността на приноса на Правителството – различна от тази, канализирана чрез Секретариата на СЗО – не е изчислена в ДСС.

Следва също да се отбележи, че настоящото ДСС е открито за по-нататъшно развитие и финансиране от други източници, които да допълнят съществуващата програма или да въведат дейности, които не са били включени на този етап.

По-конкретно, Регионалният офис на СЗО за Европа ще подпомага координацията с Централата на СЗО, за да се максимизира ефективността от участието на отделните държави в духа на принципа „Единна СЗО“.

ЧАСТ 1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО за 2014 – 2015 г.

1.1. Анализ на състоянието на здравеопазването

„Здраве 2020“ приема, че правителствата могат да постигнат реални подобрения по отношение на здравето, ако работят за изпълнението на две свързани стратегически цели – намаляването на неравенствата и по-добро управление.

Според доклада „Здравето на нацията през 2011 г.“, представен пред парламента през януари 2013 г.: „Има данни за прекъснати връзки и координация между различните сектори на здравната система, което води до понижаване на качеството и ефективността на медицинската помощ. Следва да се отбележи недоволството на населението по отношение на достъпа, организацията и качеството на първичната здравна помощ. Несъответствия се наблюдават също между структурата и търсенето на услуги, между първична, вторична и третична грижа.“ (1)

Според Националната агенция за приходите между 1,2 млн. и 2 млн. души не си плащат здравните осигуровки. Това създава сериозни проблеми за финансирането и функционирането на здравната система. Налице е липса на подробен анализ защо хората не си плащат здравните вноски, например когато живеят в чужбина или са недоволни от услугите, или не могат да платят поради икономическото си положение и т.н. Солидарността на здравноосигурителния модел е компрометирана от невъзможността да се съберат приходите, докато в същото време хоспитализациите се увеличават, като се увеличават изискванията за високотехнологични грижи с високо качество. Нерегламентираните доплащания представляват сериозна тежест за някои групи от населението и увеличават неравенствата.

В България, въпреки тенденцията за намаляване на смъртността от заболявания на кръвоносната система през последните години, стандартизираният параметър (611.3 на 100 000 души, 2008 г.) остава значително по-висок от този в ЕС – 236.3 на 100 000 души за 2008 г. (2)  В България сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за смъртността през 2010 г. – 67,5 % от смърните случаи. (3)

Злокачествените образувания са една от водещите причини за смърт и те са 17 %, след заболяванията на кръвоносната система. Преглед на злокачествените образувания в света показва, че през последните години България е на междинно място както в реалните, така и в стандартизираните показатели за заболеваемост и смъртност. (4)

Основните рискови фактори за незаразните болести – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и ниска физическа активност, са широко разпространени в България.

Детската смъртност е с намаляваща тенденция през последните години, достигайки 7.8/1000 през 2012 г. (5)

Въпреки тенденцията на спад броят е все още почти два пъти по-висок в сравнение със средния за ЕС. Ниското тегло при раждане и преждевременните раждания се увеличават. Прирастът на населението за 2012 г. е отрицателен, -5.5. (6)

1.2. Приоритети на сътрудничеството 1.2.1. Въвеждане на визия за „Здраве 2020“ в Република България

България ще възприеме визията на „Здраве 2020“ чрез укрепване на стратегическите цели на „Здраве 2020“ с прилагането на новата Национална здравна стратегия 2014 – 2020 г. Това ще бъде подкрепено чрез привеждането в действие на пакет за изпълнение на „Здраве 2020“ в българския контекст и по-специално чрез подобряване на междусекторното сътрудничество, за да се намали неравнопоставеността с акцент върху незаразните болести.

1.2.2. Програмни приоритети за сътрудничество

Следната програма за сътрудничество за 2014 – 2015 г. беше взаимно договорена и подбрана в отговор на общественото безпокойство за здравеопазването и на продължаващите усилия за подобряване на здравния статус на населението на Република България.

Програмните бюджетни цели и резултатите в програмния бюджет са обект на по-нататъшни изменения, както е предвидено в условията за сътрудничеството в ДСС.

(1) http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/233/reports/ID/4057

(2) Health status of population in 2010 and implementation of national health strategy, Annual Report 2011.

(3) http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=22&a1=548&a2=549&a3=550#cont

(4) Alwan A., T. Armstrong, M. Cowan et al. Noncommunicable diseases country profiles 2011, WHO Press, 2012, 207.

(5) httn://ncpho.government.balfilesinczi/zdr.statistikaistatistica 13/health A 6.pdf

(6 http://ncphp.government.bg/tilesinezi/zdr.statistika/statistica 13/health A 3.pdf

Категория 1: ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

Програмна област: ХИВ/СПИН

Резултат: Подобрен достъп до ключови интервенции при хората, живеещи с ХИВ

Програмна област: Туберкулоза

Резултат: Увеличен брой успешно излекувани пациенти с туберкулоза

Програмна област: Ваксинопредотвратими заболявания

Резултат: Увеличен ваксинален обхват при труднодостъпни групи от населението и общности

Изпълнение чрез прилагане на подходите на „Здраве 2020“: Неравнопоставеност: Съобщава се за два пъти повече мъже, отколкото жени сред всички случаи на туберкулоза в региона. Тази разлика в пола най-вероятно отразява свръхпредставеност на мъжете в различните рискови групи за туберкулоза, особено бездомни, затворници и HIV инфектирани лица. Предизвикателство е да се отговори на нуждите на имигрантите, хората, живеещи с ХИВ, бездомните хора, затворниците и употребяващите наркотици инжекционно. Диагностиката и лечението на деца са трудни, тъй като диагностичните инструменти са частично оптимални по отношение на пробите, които обикновено съдържат по-малко количество микроби при децата и дозите за лечение трябва да бъдат адаптирани към тях.

Управление: Подобряването на ефективността на националните интервенции предполага нови подходи за управление. Ресурсите трябва да бъдат разпределени за приоритетни области, като отстраняване на диагностични и лечебни пропуски, ангажиране на общности и пациентски групи в процеса на вземане на решения и увеличаване на включването на първичните здравни услуги и всички доставчици на здравни услуги, които са от съществено значение. Пациентите, които често са лишени от доходи поради безработица или са твърде болни, за да работят, се нуждаят от социална закрила. Необходимо е да има по-силна връзка с програмите за социално подпомагане.

Подобряване на здравето през целия жизнен цикъл: За туберкулозата и мултирезистентната туберкулоза са налице достатъчно документирани социални детерминанти, като лошите социално-икономически условия причиняват по-високо излагане на TB инфекции и уязвимост към TB заболявания, по-слаби здравни резултати и по-негативни последици. TB често се предава в рамките на семейните контакти, включително сред жени и деца. Социалната стигма, свързана с туберкулозата, все още е силна в повечето от страните-членки. Тъй като TB засяга най-активните групи от населението, икономическите последици от нея са значителни и често инициират един порочен кръг на лишения и бедност.

Здравни системи и обществено здравеопазване: Всички функции на здравните системи могат да представляват пречки за ефективната превенция и контрол на мултирезистентната туберкулоза. Все още съществуват вертикални национални програми в много страни-членки с ограничена отчетност пред МЗ и силна зависимост от международните ресурси. Информацията за TB епидемиологията, свързана със социалните детерминанти, обикновено е оскъдна. Мерките за социална закрила, когато са налични, са недостатъчни и пренебрегват пациенти с туберкулоза и мултирезистентна туберкулоза и техните семейства. Моделите на грижа, обърната към пациентите, често липсват, както и адекватно отношение и поведение на доставчиците на услуги и занемарените лечебни заведения и медицински съоръжения. Управлението на доставките на лекарствени продукти за туберкулоза, особено на продукти от втора линия, следва да бъде подобрено. Оперативно съвместимите здравни информационни системи, които произвеждат данните, въз основа на които се вземат решения, и подобряването на изпълнението на програмата са от решаващо значение.

Категория 2: НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

Програмна област: Незаразни болести

Резултат: Увеличен достъп до действия за превенция и управление на незаразните заболявания и техните рискови фактори

Програмна област: Психично здраве

Резултат: Увеличен достъп до услуги в областта на психичното здраве и нарушения, свързани с употребата на наркотични вещества

Програмна област: Хранене

Резултат: Намалени хранителни рискови фактори

Изпълнение чрез прилагане на подходите на „Здраве 2020“: Неравнопоставеност: Във всички държави повечето психични разстройства са много по-разпространени сред тези, които са най-нуждаещи се (ярко доказателство за влиянието на неравнопоставеността върху статуса на психичното здраве (MNH). Човешките права на хората с психични проблеми се нуждаят от повече закрила, отколкото при другите. Необходимо е да се подходи към стигмата и половата дискриминация. Пол – мъжете и жените имат различен модел по отношение на поведението и нарушенията, който изисква специално отношение към пола и възрастта при подхода.

Управление: Политиката в областта на психичното здраве изисква силно партньорство на всички равнища (национално, регионално, местно) и сектори (здравеопазване, социална политика, образование, жилищно настаняване, заетост и други) и партньори (държавни, частни, неправителствени организации), тъй като моделът на психично-здравни грижи, обърнати към пациента, изградени на основата на общността, както и промоцията на психичното здраве и превантивните мерки в областта на психичното здраве изискват: специфични умения в координацията на всички аспекти на дейностите по планиране и изпълнение (като финансиране, човешки ресурси, информационни системи).

Здравни системи и обществено здравеопазване: Въпросът за пропуските в лечението, качеството и безопасността на интервенциите трябва да бъде сериозно разгледан, за да се гарантира, че има правилна основа и се прилагат подходи, обърнати към пациентите.

Понастоящем услугите в областта на психичното здраве, ориентирани към болничното лечение, в много от страните в региона изискват да бъде продължено развитието на услуги, базирани на общността (всички аспекти на деинституционализацията: планиране, инвестиране, човешки ресурси, информационни системи).

Ниският капацитет на човешките ресурси, които са ангажирани с психично-здравните потребности, трябва да се увеличи (в рамките на и извън здравната система), с фокус върху първичната здравна помощ.

Големият брой на съпътстващите заболявания изисква по-добра интеграция в рамките на здравната система.

Подобряване на здравето през целия жизнен цикъл: Насърчаване и защита на здравето на майките, новородените и кърмачетата чрез политики, основани на данни за храненето, които покриват „прозорец на възможностите“, предоставен от подхода „първите 1000 дни“. Това е отразено в новия проект на плана за действие „Храни и хранене“ (в процес на разработване), където физическата активност, но най-вече правилното хранене са гарантирани от периода преди бременността, по време на бременноста и до двегодишна възраст, включително кърменето и допълващо хранене. Връзките между храненето в ранна възраст, включително през юношеството, и впоследствие свързани с храненето незаразни болести, е проблем, който получава все по-голямо внимание от страна на научната общност и трябва да бъде адресиран от СЗО, както и е необходимо СЗО да подкрепи преминаването на новите доказателства в политически решения.

Категория 3: ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ

Програмна област: Социални детерминанти на здравето

Резултат: Повишена координация в междусекторната политика за преодоляване на социалните детерминанти на здравето

Изпълнение чрез прилагане на подходите на „Здраве 2020“: Неравнопоставеност: Здравните неравенства при роми, имигранти (също в кризисни ситуации) и други етнически малцинства е социално определено и се влияе от многостранните процеси на социално изключване и неравнопоставеност в здравния сектор, както и в други сектори, които влияят на здравето. Продължаващата неспособност на здравните системи да осигурят справедливи услуги за ромите и имигрантите продължава да подкопава усилията за подобряване на здравето на населението, живеещо в бедност и социално изключване. В много страни ромите, имигрантите и други малцинствени етнически групи от населението все още се сблъскват с пречки по отношение на достъпността, наличността, приемливостта и ефективния обхват на здравните услуги. Условията, свързани с миграционния процес и в частност, когато миграцията е свързана с извънредни ситуации, може също да увеличи уязвимостта и влошаването на здравето и да създаде пречки за достъпа до здравни и социални услуги. Тези бариери включват следното: бедността; стигмата и ксенофобията; дискриминацията, социалното изключване; езиковите и културните различия; отдалечаване от семейните и социално-културните норми; административните препятствия и правния статус; липсата на социална сигурност и закрила и експлоататорски условия на труд, включително сексуално насилие.

Управление: Политиките, които насърчават социалното приобщаване, включват мерки за борба с дискриминацията, образователни политики, които обръщат специално внимание на нуждите на ромите и имигрантите, политиките на заетост, насочени към премахване на бариерите на пазара на труда, политики за социална закрила, жилищни и екологични политики, за да се подобри състоянието на живот, и здравни политики, които да гарантират равен достъп до услугите. Важно е да се изградят платформи на партньорство в различните сектори и заинтересовани страни, за да се постигне това (напр. на междусекторни и междуведомствени работни групи).

Подобряване на здравето през целия жизнен цикъл: Данните от Източна Европа показват, че 50 % от ромските деца са изправени пред рискове, свързани с храненето повече от два пъти месечно, а при останалите деца – едва 6 %. Последиците от неравностойното социално положение се натрупват по време на жизнения цикъл – ранно детство, юношество, ранна, средна и късна зряла възраст – като допринасят за увеличаване на здравните неравенства. Например жените, които растат в бедност, по-често раждат бебета с ниско тегло и страдат по-често от усложнения при раждане.

Здравни системи и обществено здравеопазване: Отзивчивост на здравната система към здравните потребности на нелегалните имигранти чрез укрепване на подготвеността на общественото здравеопазване, подобряване на качеството на услугите, предоставяни на имигрантите, увеличаване на доверието между здравните специалисти и пациентите и оптимизиране на използването на здравните структури в страната.

Участие на общността и устойчивост: Ромите и имигрантските общности често са разположени в отдалечени, изолирани райони с лоша инфраструктура, с рискове за здравето, свързани с фактори на околната среда, и на голямо разстояние от услугите на общественото здравеопазване, включително здравните услуги. Тези условия, в които много роми и имигранти растат, живеят, работят и остаряват (социални детерминанти на здравето), имат огромно влияние върху тяхното здраве. При такива обстоятелства е изключително важно да се изгради и да се засили устойчивостта на тези общности чрез мерки за овластяване на общността и съвместни действия между секторите, за да се създаде по-здрава среда.

Категория 4: ЗДРАВНИ СИСТЕМИ

Програмна област: НАЦИОНАЛНИ ЗДРАВНИ ПОЛИТИКИ, СТРАТЕГИИ И ПЛАНОВЕ

Резултат: Всички страни имат комплексни национални здравни политики, стратегии и планове, актуализирани в рамките на последните пет години

Програмна област: ИНТЕГРИРАНИ, ОРИЕНТИРАНИ КЪМ ХОРАТА ЗДРАВНИ УСЛУГИ

Резултат: Политики, финансиране и човешки ресурси, които да увеличат достъпа до интегрирани, ориентирани към хората здравни услуги

Програмна област: ДОСТЪП ДО ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ И ЗДРАВНИ ТЕХНОЛОГИИ И УКРЕПВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИЯ КАПАЦИТЕТ

Резултат: Подобрен достъп до и рационално използване на безопасни, ефективни и качествени лекарствени продукти и здравни технологии

Програмна област: ИНФОРМАЦИЯ И СВЕДЕНИЯ ЗА ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ

Резултат: Всички страни имат правилно функциониращи системи за гражданско състояние и демографска статистика

Изпълнение чрез прилагане на подходите на „Здраве 2020“: Здравни неравенства: Достъпът до качествени, основни лекарствени продукти и технологии като част от правото на здравеопазване е от ключово значение за системата на здравеопазване на всяка страна. Има големи различия в региона по отношение на достъпа, но финансовите и икономическите въпроси на ниво страна са поставили някои страни в риск от отстъпление от постигнатия напредък. Увеличаването на нерегламентираните доплащания прави неосигурените лица уязвими, което се отразява негативно на универсалното здравно покритие (UHC).

Управление: Политиките и стратегиите следва да бъдат насочени към постигането на баланс между собствения капитал и разходите за съхраняване и насърчаване на използването на евтини генерични лекарствени продукти и технологии с гарантирано качество, когато това е възможно. Осигуряването на основни лекарствени продукти и технологии с малко или без никакви разходи за бедните чрез системата за обществено здравеопазване е предизвикателство за някои страни. Рационалното използване трябва системно да бъде превръщано в политики и програми в здравните системи за подобряване на ефективността от използването на ограничените ресурси в здравеопазването. Специфично предизвикателство е неправилното използване на антибиотици и антимикробната резистентност (AMR). Друго предизвикателство е, че целите на индустрията (лекарствени продукти, медицински изделия и технологии) понякога се различават от тези в сектора на общественото здравеопазване. Осигуряване на адекватни информационни системи, използващи актуализираните стандарти за информация.

Подобряване на здравето през целия жизнен цикъл: Здравните услуги, ориентирани към хората, ще бъдат насърчавани чрез преместване на услугите в близост до клиента и чрез подкрепа на предоставянето на права на пациенти и граждани.

Здравни системи и обществено здравеопазване: Подкрепа за по-доброто интегриране на услугите с правилен баланс между превенцията, промоцията на здравето, лечението и рехабилитацията.

Участие на общността и устойчивост: СЗО ще използва платформите за здравеопазване и развитие, за да мобилизира, улесни и катализира взаимодействието и координацията с организациите на гражданското общество, академичните среди, публично-частните партньорства и други заинтересовани участници.

Категория 5: ПОДГОТВЕНОСТ, НАДЗОР И РЕАГИРАНЕ

Програмна област: ЕПИДЕМИЧНИ И ПАНДЕМИЧНИ БОЛЕСТИ

Резултат: Увеличен капацитет на страните за изграждане на устойчива и адекватна готовност за бърза, предвидима и ефективна реакция при големи епидемии и пандемии

Изпълнение чрез прилагане на подходите на „Здраве 2020“: Мултирисковият подход, приет по силата на Международните здравни правила (IHR) (2005), изисква непрекъсната комуникация и сътрудничество между редица здравни дисциплини, както и между много сектори на обществото. Постигането на многосекторно сътрудничество се оказа предизвикателство в много страни, но то може да бъде постигнато в рамките на „Здраве 2020“. Един координиран подход с използването на нормите и стандартите на СЗО е необходимо ефективно да създаде системи за надзор и справяне с епидемии и пандемии, които засягат предимно общностите в неравностойно положение. Необходим е междусекторен координационен механизъм за координиране на дейностите (напр. надзор, подготвеност, реагиране) в съответните сектори и със съответните заинтересовани страни. Важни предизвикателства продължават да бъдат капацитетът за надзор, лабораторният капацитет и наличието на бърза диагностика.

Предизвикателствата в тази категория ще бъдат разгледани чрез следващите общи действия, предложени от СЗО: Горната програма за сътрудничество се основава на специфичните нужди на страната и на регионалните и глобални инициативи на СЗО и на перспективата за улесняване на стратегическата ориентация на сътрудничеството и служи като основа за сътрудничество с акцент върху определен брой приоритетни резултати и целите на Програмния бюджет (РВ) (усвояване от страна на държавите-членки), считайки за възможно да бъде осъществена и бидейки от съществено значение за подобряване на здравното състояние, за което СЗО може да направи уникален принос.

ЧАСТ 2. БЮДЖЕТ И АНГАЖИМЕНТИ ЗА 2014 – 2015 Г.

2.1. Бюджет и финансиране

Общите планирани разходи за работния план за страната възлизат на 138 000 щ. д.

В съответствие с Резолюция WHA66.2 на Световната здравна асамблея, след диалога във връзка с финансирането, Генералният директор ще оповести разпределението на наличното финансиране, след което Регионалният директор може да разгледа разпределението на Регионалния офис по Двугодишните споразумения за сътрудничество.

Потенциално могат да се използват всички източници на средства.

Приносът на СЗО надвишава посочените суми в този документ, тъй като включва техническа помощ и друг принос от Централата на СЗО, Регионалния офис, Географски разпръснатите офиси и също Офисите на СЗО в съответните страни. Секретариатът на СЗО като част от доклада си за изпълнението на годишния си и двугодишния бюджет до Регионалния комитет ще включва и оценка на това, как са разпределени действителните разходи по междудържавната програма на ниво регион и страна.

2.2. Ангажименти

Правителството и Секретариатът на СЗО съвместно се ангажират да работят заедно, за да се мобилизират допълнителни средства, необходими за постигане на крайните резултати, програмните бюджетни цели и подрезултатите, определени в настоящото споразумение.

2.2.1. Ангажименти на Секретариата на СЗО

СЗО се съгласява да предостави, в зависимост от наличието на средства и в съответствие с правилата и регламентите си, резултатите, определени в това ДСС. Ще бъдат сключени отделни споразумения за всяко местно субсидиране или пряко съвместно финансово сътрудничество по време на изпълнението.

2.2.2. Ангажименти на Правителството

Правителството се ангажира с формулирането на политиката и стратегията и с осъществяването на необходимите процеси, както и с осигуряването на необходимия персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигането на резултатите и усвояването на приоритетните програмни бюджетни цели, посочени в ДСС.

СПИСЪК С ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

Общи съкращения

BCA – Двугодишно споразумение за сътрудничество

CO – Офис на СЗО в страната

GDO – Географски разпръснати офиси

HQ – Централа на СЗО

MOH – Министерство на здравеопазването

NGOs – Неправителствени организации

HWCO – Ръководител на Офиса на СЗО в страната

RО – Регионален офис

UNC – Универсално здравно покритие

Технически съкращения

AMR – Антимикробна резистентност

COSI – Инициатива за наблюдение на затлъстяването при децата

CVDs – Сърдечносъдови болести

HRH – Човешки ресурси в здравеопазването

IHR – Международни здравни правила

MDR-TB – Мултирезистентна туберкулоза

M/XDR-TB – Мултирезистентна и свръхрезистентна туберкулоза

MDG – Цели на хилядолетието за развитие

MNH – Психично здраве

NCD – Незаразни болести

NFPs – Национални лица за контакт

PHC – Първична здравна помощ

VGs – Уязвими групи от населението