Антоними
Антонимен речник
Базата данни „Антоними в българския език” представя антонимното богатство на съвременния български език. Тя съдържа около 8500 уникални думи от четири части на речта, разпределени в антонимни групи, както следва:
- глаголи – 571 антонимни групи с общ брой думи – над 3000;
- съществителни имена – 1399 антонимни групи с общ брой думи – над 5600;
- прилагателни имена – 1092 антонимни групи с общ брой думи – над 4100;
- наречия – 582 антонимни групи с общ брой думи – над 2100.
Думите се представят в основната им форма. При глаголите се посочва само несвършеният вид, т.е. например видовата двойка казвам (несвършен вид) / кажа (свършен вид) следва да се търси в базата чрез казвам. В случаите, когато глаголът функционира само в свършен вид, това се отразява чрез граматична бележка в кръгли скоби след глагола, напр.: дойда (само св.).
Една и съща дума в различните си значения може да влиза в няколко антонимни групи. При търсене в базата данни антонимни групи, в които участва търсената дума, се извеждат една под друга с нарастваща номерация.
За стилистична или граматична характеристика на думите в антонимните групи при необходимост се използват следните бележки, помествани в кръгли скоби след съответната дума:
Използвани съкращения
гальов. – гальовно
грубо
ирон. – иронично
канц. – канцеларизъм
книж. – книжна дума или значение
нежел. – нежелателно
неодобр. – неодобрително
непрех. – непреходен глагол
несв. – несвършен вид на глагола
презр. – презрително
прен. – преносно значение
пренебр. – пренебрежително
прех. – преходен глагол
руг. – ругателно
рядко – рядка дума или значение
св. – свършен вид на глагола
спец. – специална дума или значение
Източници:
- Речник на българския език, София, БАН, т. 1 (1977) – т. 14 (2012).
- Лексикални архиви на Речник на българския език (Секция за българска лексикология и лексикография, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” – БАН).
- Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с.
