ДИЗћНКЦИЯ, мн. ня­ма, ж. Лог. 1. Ло­ги­чес­ка опе­ра­ция за об­ра­зу­ва­не на сло­ж­но съж­де­ние чрез обе­ди­ня­ва­не на две съж­де‑

ния с по­мощ­та на ло­ги­чес­кия съ­юз "или". Вся­ка от те­зи съв­ку­п­нос­ти от сим­во­ли е оз­на­че­ние на съж­де­ние и сле­до­ва­тел­но мо­жем да об­ра­зу­ва­ме с вся­ко ед­но от тях ди­зюн­к­ция, ко­нюн­к­ция, им­п­ли­ка­ция, ра­в­но­з­на­ч­ност и от­ри­ца­ние. Ма­тем., 1967, кн. 2, 7.

2. Сло­ж­но съж­де­ние, об­ра­зу­ва­но чрез та­ка­ва ло­ги­чес­ка опе­ра­ция.

— От лат. disjunctio ‘раз­де­ля­не’.