ДИСКОМФЋРТ, мн. ня­ма, м. Книж. 1. Чув­с­т­во на при­те­с­не­ние, по­ро­де­но от не­удоб­с­т­ва, не­у­ре­ди­ци в окол­на­та об­с­та­нов­ка, от лип­са на ком­форт. Ес­кур­зи­я­та ми­на зле, всич­ки из­пит­ва­ха дис­ком­форт по­ра­ди пре­ка­ле­но дъл­го­то пъ­ту­ва­не без по­чив­ка и го­ля­ма­та го­ре­щи­на.

2. Със­то­я­ние на фи­зи­чес­ко не­раз­по­ло­же­ние или на по­ти­с­на­тост, уг­не­те­ност и под. След вче­ра­ш­ни­те не­п­ри­я­т­нос­ти и пре­у­мо­ра днес съм в дис­ком­форт, чув­с­т­вам се от­па­д­на­ла и без нас­т­ро­е­ние.

— Англ. discomfort.