ЉРЕС, ‑тА̀, мн. ‑и, ж. 1. Ре­ли­ги­о­з­но уче­ние, ко­е­то е от­к­ло­не­ние от до­г­ми­те и ор­га­ни­за­ци­о­н­ни­те фор­ми на офи­ци­а­л­на­та ре­ли­гия; сек­та. Под бряс­то­ве­те на мо­ги­ла­та бо­го­мил­с­ки ста­рей­ши­ни ще раз­чеп­к­ват ка­то да­рак сво­я­та ерес. Й. Ра­дич­ков, ВН, 116. Тя бе­ше об­ла­да­на са­мо от оня въз­тор­жен мис­ти­ци­зъм на не­ле­па­та иси­хас­т­ка ерес, кой­то се­га ка­то епи­де­мия вър­лу­ва­ше из всич­ки кла­си на на­ро­да. Ив. Ва­зов, Съч. ХIII, 107. Па­т­ри­ар­хът се по­ка­за осо­бе­но из­не­на­дан и мно­го за­г­ри­жен. Той да­де съ­вет да се из­би­ват ма­ни­хей­ци­те или да бъ­дат връ­ща­ни във Ви­зан­тия. Ос­вен то­ва на­пи­са дъл­го по­с­ла­ние до Бо­рис вър­ху ма­ни­хейс­ка­та ерес. Й. Въл­чев, ССКН, 466. С на­ро­да вър­вят гай­да­ри, гъ­ду­ла­ри и ски­т­ни­ци-мо­на­си, се­я­чи на ере­си. Ем. Ста­нев, А, 74-75. Зна­е­ше, че меж­ду хо­ра­та вър­вят тай­ни кни­ги, не­у­го­д­ни. Го­не­ше ги цър­к­ва­та, за­що­то в тях има­ло ези­чес­т­во и ерес, вся­как­ви свет­с­ки при­каз­ки. В. Му­таф­чи­е­ва, ЛСВ I, 257-258. // Прен. Ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­ство, раз­кол. Из­бо­ри­те се при­д­ру­жи­ха с го­лям те­рор. .. Ан­ти­кул­тур­на­та, съ­с­ло­в­на­та враж­да сп­ря­мо ин­те­ли­ген­ци­я­та,.., сп­ря­мо дър­жа­ва­та до­ри, из­бух­ва­ше с яростта на ня­как­ва ди­ва ерес. С. Ра­дев, ССБ I, 296.

2. Об­щес­т­ве­но дви­же­ние, ко­е­то раз­п­рос­т­ра­ня­ва та­ко­ва уче­ние, чес­то и ка­то фор­ма на со­ци­а­лен и по­ли­ти­чес­ки про­тест. Ту­ка [на Хи­по­д­ру­ма] през 1114 го­ди­на Алек­сей I Ком­нин из­го­ри учи­те­ля и вър­хо­в­ния вожд на бо­го­мил­с­ка­та ерес в Бъл­га­рия — Ва­си­лий Ере­си­а­рх. А. Ка­ра­ли­й­чев, С, 32. Тър­но­во е бил цен­тъ­рът, де­то се е во­ди­ла най-ожес­то­че­но бор­ба­та сре­щу мно­го­б­ро­й­ни­те ере­ти­ч­ни уче­ния у нас.. Про­тив ере­си­те би­ли сви­ка­ни и ня­кол­ко съ­бо­ра. Ст. Ми­ха­й­лов, БС, 102.

3. Прен. Разг. От­к­ло­не­ние от обо­що­п­ри­е­ти­те пра­ви­ла и нор­ми. За­го­во­рил е, как­то чув­с­т­ву­ва в ед­но вре­ме, ко­га­то та­ки­ва не­ща са би­ли опа­с­ни ере­си. П. П. Сла­вей­ков, Събр. съч. V, 11. Ста­ри­ца­та Мам от­ря­за­ла ко­са­та си, ко­е­то би­ло ерес за оно­ва вре­ме, са­мо за­що­то та­ка Ј би­ло по-уго­д­но. Ал. Ге­т­ман, ВС, 85. Ала той най-мно­го ядо­са ония, за ко­и­то ко­о­пе­ра­ти­в­но­то сто­пан­с­т­во бе ня­как­ва ерес, про­ти­в­на на тра­ди­ци­и­те, за­ве­ща­ни им от де­ди и пра­де­ди. Кр. Гри­го­ров, Н, 110.

— От гр. άίсеуйт 'сек­та, ре­ли­ги­о­зен раз­кол'.