ЗА̀ПИС1 м. 1. Документ, с който се превеждат пари по пощата. Папа ни изпраща картички и дори понякога парични записи, адресирани до мама. Тогава лицето на мама се огрява от чудна светлина. С. Таджер, ПМ, 106. Подаде ми той хартия и рече: „Димитре, вземай туй нещо, за тебе е...„ Ама и той не знае какво е. Беше пощенски запис за сто лева, хонорар за разказа „Стоян и Рада”. СбАСЕП, 178. За най-голямо чудо, студентът наистина изпрати наема със запис по пощата. О. Василев, ЖБ, 133. Телеграфен запис.

2. Остар. Документ, с който някой се задължава да изплати в определен срок известна сума, взета на заем; полица. Запис се нарича писмено парично обезателство, което длъжникът дава на кредитора, в удостоверение за плащане дълга си след изтичане известен срок. К. Кърджиев, А, 239. – И на тебе, Колчо, па и на Цвятко — .. – ще дам пари. Ама да сме на чисто – само срещу запис и ако поръчител бъде кумът Божин. Г. Белев, ПЕМ, 45. – Подписах запис на Кривицата и той ми начете златни наполеони. А. Каралийчев, НЗ, 57. Само Дойна Майдовски го нема̀. По обед узнаха, той през нощта се запътил към Ахлари, да разпита уж за убития бей, пък останал в близкото село Нечево да прибира лихвите и да разменя записите на своите длъжници. А. Страшимиров, ЕД, 203. Авторът на „мнението” за Банката особено възстава против отпущанието пари със записи под поръчителство. С, 1888, бр. 224, 3.

3. Остар. Договор, декларация и под. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка. Направи се продавателен запис. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 131. На тях ний известихме, че сме ся решили да открием учебно заведение в Габрово и че сме ся обязали вече със запис, в общата книга на туй заведение, да даваме от себе си за негова полза всяка година по 4000 гр. П. Р. Славейков, ПУ, 4. Граф Орлов отговаря, че Росия разположена е да отпусти на тойзи пункт [за островите], .. Проси щото тойзи пункт на особен запис да ся сочини, който да ся заключи между Франция, великата Британия и Росия. ЦВ, 1856, бр. 276, 1. „И тъй немай сумнение, днес ти я давам за жена.” – Като са подписа следователно брачният запис, седнаха на трапезата, като благодаряха и славяха бога. Н. Михайловски, ССГ (превод), 73. Папата му [на Йоан] проводи само едно писмо, с което заедно му се вручи от Капелана и една клятвена запис, в която трябваше да потвърди, че ще останат както той, тъй и приемниците му, винаги верни на Римската черкова. Р. Каролев, УБЧИ, 39.

4. Остар. Документ за самоличност; паспорт, тескере (Н. Геров, РБЯ ІІ).

5. Остар. и диал. Образец с написан текст, по който някой се учи да пише (Н. Геров, РБЯ ІІ).

ЗА̀ПИС2 м. 1. Писмено предаване на нещо (разговор, фолклорно произведение, дума и под.). Но има една може би също хилядолетна легенда за красотата на Къмгансан, .. Съжалявам, че трябва да я предам по чужд, а не по мой запис. Т. Генов, Избр. пр, 322. Баладата „Три орли – три лоши вестители”, позната едва в два записа, е един от най-хубавите бисери на народна българска балада. Б. Ангелов, ЛС, 47. Титлата на българския владетел е звучала кан, така е и записана.. Производната от кан – канартикан – престолонаследник се дава навсякъде в чистия ѝ вид тази дума е успяла да се наложи (в популярната ни книжнина) в правилен запис. Й. Вълчев, СКН, 354. // Записана на грамофонна плоча или на магнетофонна лента музика или друга информация за съхранение и възпроизвеждане. Ние изразихме възхищението си от този концерт и бяхме много щастливи и изненадани, когато само половин час след това получихме по една плоча със запис на същия концерт. ВН, 1960, бр. 2623, 4. Да, Артур и Ина вече се връщат. Сега остава само да вземем от станцията записите на последните сигнали и някои по-дребни неща. К, 1963, кн. 6, 3. – А какво искаш? .. Да си купя магнетофон. Да имам хубави записи. Г. Крумов, Т, 40. Магнетофонен запис. Стенографски запис.

2. Остар. Книж. Нещо записано – надпис, бележка, записка. Това е явно от следний запис, който такоже е преписан във Венелиновата копия: „Сей царственик изписа ся от мене и с приложение мое, понеже обрятох го аз на Дряновский манастир свети архангелов.” ПСп, 1871, кн. 4, 6.

3. Остар. Книж. Документ с исторически данни, летопис. Тези доказателства не закъсняха да ся явят във Византия, приготвени, разумява са, от изкусни съчинители на родословни записи. Т. Шишков, ИБН, 225. Има доста много и българо-сръбски свидетелства, които се срещат в различни жития, грамоти и летописни записе. ПСп, 1876, кн. 11-12, 222.

ЗА̀ПИС3 м. Остар. и диал. Обредна служба в чест на светец-покровител, извършвана при каменен кръст, където е записано неговото име; оброк (Н. Геров, РБЯ).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.