ЗЕМЕДЀЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Обработване на земята за отглеждане на селскостопански растения. От най-ранни години Костадин узна радостта от труда и с цялата си душа почувства красотата на земята .. И тоя живот веднъж завинаги определи крайната му цел — да си направи чифлик и да се отдаде на земеделие. Ем. Станев, ИК I и II, 32. — Машината ще докара големи промени в земеделието. Й. Йовков, Ж 1945, 152. Малко земя имаше и в миналото земеделието му бе втори занаят. Кр. Григоров, Н, 109. Хората се занимават със земеделие отдавна. В старо време, когато добивите от нивите започвали да спадат, хората преставали да орат тези ниви, изоставяли ги. Бтн V и VI кл (превод), 149. Поливно земеделие. Високопланинско земеделие. Модерно земеделие.

2. Наука за отглеждане на селскостопански растения за повишаване добивите от тях; агрономия. Всички мероприятия — обработката на почвата, торенето, напояването .., са предмет на земеделието. Осн. сел. стоп. VIII кл, 4. // Тази наука като учебна дисциплина във висше или в средно специално училище. Учебник по земеделие. Изпит по земеделие.

— Друга (остар.) форма: з е м л е д ѐ л и е (рус.).