КАРДИНА̀Л1 м. 1. В католическата църква — най-висш духовен сан след папата. Когато Леополд Медичи изказал желание да се кандидатира за кардинал, от Рим му поставили условието да закрие академията. М. Калинков, ГГ, 115.

2. Лице с такъв духовен сан. Толедо ѝ се стори като старинна поема. И тази поема, .., тия каменни дворци на кардинали, графове и маркизи с кръстове по стените, .., всичко това ѝ говореше за Ередиа, само за Ередиа! Д. Димов, ОД, 132. Новата църква е била почната да се строи при папа Лъв ХII и е била довършена при папа Пий IX, от когото е била осветена в присъствието на всички кардинали, дошли в Рим за събора в 1854 година. К. Величков, ПССъч. III, 138.

— От лат. cardinalis ‘главен’, през рус. кардинал, фр. cardinal или нем. Kardinal. — Ив. Богоров, Кратка география, 1881, 133.

КАРДИНА̀Л2 м. Вид тъмночервено, ароматично десертно грозде с едри кръгли зърна. Тази година на пазара не се появи кардинал.