КМЕТЍЦА ж. 1. Жена кмет.

2. Жена на кмет. Срещу нея се ухили набитата физиономия на кметицата жената на селския кмет, сговориста Къню Топоришката. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 177. — Пари рекъл не ща, кеф ми е да ме изберете заради жената като е ревнала, веднъж и на нея да кажели кметицата... Заради това. Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. — Сигурно си чувал за бистричанския кмет? Тази му беше жена. У, кметицата! извика една селянка, .. — Тя е, я! Л. Станев, ПХ, 35. Не само в селото, но и в града през тия години жените на чиновниците се именуваха с професията на мъжете им: „кметицата”, „касиерката”. Д. Казасов, ВП, 23.