КО̀ЖА ж. 1. Външната покривка на тялото у човека и животните. Кожата е външната покривка на тялото [на човека] .. Състои се от два слоя: външен (епидермис) и вътрешен (същинска кожа или дерма). Анат. VIII кл, 119. Кожата е снабдена с гъсто разположени нервни окончания, чрез които се възприемат чувствата на допир, болка, студ и пр. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 71. Лицето ѝ, повяхнало, с хлътнали бузи и потъмняла кожа, отеднаж се съживи. Е, що сега, Нийо... това ли ще ни свети? Ами как ще свети?не дочака отговор тя. Д. Талев, ПК, 17. Тя беше малка дребна женичка, с почти детинско лице, макар че навършваше тридесет години. Имаше мургава кожа u бадемовидни сиви очи. М. Грубешлиева, ПП,8. Рояци лъскави зелени мухи се въртяха и кацаха по нагорещената кожа на воловете. Й. Йовков, АМГ, 98. Животинската кожа се състои от три пласта: епидерма, дерма и ендодерма. Ст. Младенов и др., ОТК, 7.

2. Тази покривка, одрана от животно, използвана (обикн. в обработен вид) за различни цели, за изработка на различни изделия. От време на време Обрад събираше възрастните мъже и жени ако е зима и дъжд в своята стая, ако е лете навън под един много стар дъб, на чиито клоне селяните сушеха кожите на убитите животни. Ст. Загорчинов, ДП, 72. Това беше една обущарница на улица Гробарска, .. Вътре миришеше на кожа, на гьон, на стипчиво обущарско лепило. А. Гуляшки, Л, 490. — Нямаш ли някое куфарче да сложим всичко това вътре? Имам, как да нямам! отвръщам галантно аз и измъквам веднага изпод кревата един малък куфар от свинска кожа. Заповядайте! Св. Минков, Избр. пр, 457. В тоя богат търговски и индустриален град, .., са живели мнозина дубровнишки търговци, които са купували там земя, насаждали са лозя и са търгували с вино, вълна и обработени кожи. Б. Пенев, НБВ, 17—18. Той посегна към една кожена чанта, порови там с бледите си, тънки ръце и извади неголямо томче, подвързано с кафява кожа. Д. Талев, ПК, 396. Тряба да кажеме и това, че в старите времена учените не са имале хартия и писале са на кожа и камане. СбС, 1875, кн. 1, 29.

3. Стесн. Тази покривка заедно с космите, одрана от някои видове животни и използвана в кожухарството. — Кожухар съм .. Шия какво ли не: кожуси като моя, .., обработени лисичи кожи продавам на жените, пък и други кожи всякакви. Ст. Мокрев, ПСН, 79. Мътните ручеи не секнаха да текат с дни, вировете се пълнеха с вода, .. и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа. Ст. Загорчинов, ДП, 191. Тук, на кръчмата до мелницата, той завари един човек с късо шаечно палто и с кожи на яката. Й. Йовков, ΒΑΧ, 131. Носеше черна шапка с красиво пауново перо и лисича кожа около врата си. А. Михайлов, ДШ, 20. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи. Ст. Дичев, ЗС I, 395. Заешка кожа. Агнешка кожа. Мечешка кожа.

4. Рядко. Външната обвивка при растения; кора. Мълчаливо стърчат оголелите от клонове и зеленина стволове. Кожата се отлупила от тях и те стоят побелели. Ив. Вазов, Съч. XV, 90. Мъзгата глухо течеше под кожата на дърветата. Макар че слизаше да зимува долу в корените, тя пак трупаше зеленина в стеблата. Д. Вълев, Ж, 7. Не наранявай кожата на дървото с ножчето. // Тънката външна обвивка на някои плодове; ципа. Когато узреят, плодовете се събират и се турят на слънце да съхнат .. кожата на плодовете изсъхва и се оронва като луспи. Т. Икономов, ЧПГ, 91. Прасковите мога да ям само ако им обеля кожата. // Разш. Обвивката на колбасарски продукт; ципа. — А бе, бог се роди тази нощ! Пийни малко! Ти видя ли го? озъби му се новият, като белеше с трепереща ръка кожата на парче салам. М. Грубешлиева, ПП, 10—11. На масата, .., се извисява клонеста инсталация, купище книги, мръсни чинии, омазнен вестник със засъхнали саламени кожи. Н. Русев, П, 106.

Шведска кожа. Спец. Вид обработена кожа с мъх откъм лицевата страна; велур. Беше военно време. / По нечия воля / земна или божа — / получих нови обувки / от шведска кожа. Д. Пантелеев, ТЗ, 14—15.

~ Вадена кожа. Диал. Много хитър, практичен и опитен човек. Влиза ми / влезе ми дявол<а> под кожата. Разг. Ставам своеволен и лекомислен в постъпките си, почвам да върша неразумни, лоши неща, безобразия. Днешните девойки свободни. Мъчно ли е да им влезе дявол под кожата, докат имат днешното разпасано възпитание и лекомислени другарки? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 140. Хеле дъртият темерутин! По-рано мълчеше като ням, а откак тя дойде, сякаш дяволът му влезе под кожата. И. Петров, НЛ, 107. Влизам / вляза (вмъквам се / вмъкна се, навирам се / навра се) под кожата на някого. Разг. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес, да ме слуша във всичко. — Мисля тъй да вляза под кожата на доктора, да го предразположа, та да подари нещо я за училището, я за читалището. Й. Йовков, М, 46. — Току-виж, че някой царски душманин им влязъл под кожата и ги предумал да хванат гората, да отидат с някоя чета. Д. Спространов, С, 178. Вълк в агнешка (овча) кожа. Разг. Прикрит, лош човек, прикрит враг. — Виж да ми се смирен човек. Смирен! приподигна рамене по-старият му син. Те всички са вълци в ягнешка кожа. Д. Талев, ГЧ, 257. Жал ми беше за бай Яни. Знаеха, че се преструва, че е вълк в овча кожа, но не можеха да търпят този негов трогателен глас. П. Стъпов, ЧОТ, 112. Дебела ми е кожата; имам дебела кожа. Разг. Мога лесно да понасям обиди и оскърбления, не съм чувствителен. Намерих писмото ти в редакцията, съхранено. Кой знае как си ме ругал, а? Нищо, фейлетонистът трябва да има дебела кожа. Ем. Манов, ДСР, 100. Дебела му е кожата и не мисли, че си успял да го засегнеш с изказванията си. Дера кожата (кожи<те>) <от гърба> на някого; дера (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) от една овца <по> две кожи; дера (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) по две кожи <от гърба>. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Някакъв аптекар .. продавал лекарства само срещу злато. .. И все скъпи лекарства, донасяли му ги контрабанда от Германия, а той дерял кожите на хората. В. Андреев, ПР, 203. — С нищо друго не се спекулира така безогледно, .., както с патриотизма. .. С него започват войните, .., в негово име смъкват по две кожи от гърба на народа всевъзможните спекуланти. Д. Талев, ГЧ, 290. Че как няма да са добре! Нали мюдюринът и неколцина аги ги крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! Д. Марчевски, ДВ, 81—82. Едва ми кожата костите държи. Диал. Много съм слаб, отслабнал, може скоро да умра. Едвам се побирам / побера в кожата си; не мога да се побера в кожата си; не се побирам / побера в кожата си. Разг. 1. Много съм ядосан, разгневен и дълго не мога да се успокоя или примиря с нещо. Михо още повече забърза, блъсна се в пътната врата, отвори я силно и я тръшна след себе си. Едва се побираше в кожата си от гняв. К. Петканов, БД, 178. А Вася в плен! В първите часове не можел да се побере в кожата си. Как можа да се случи с него това! Ж. Колев и др., ЧБП, 113. 2. Много съм развълнуван и не мога да се успокоя от някакво силно чувство, вълнение. Какво ли ще покажат на простия народ, та от страх не ще може в кожите си да се побере! Г. Караславов, СИ, 50. Запазвам / запазя (спасявам / спася) кожата <си>. Разг. Успявам да остана невредим, избавям се от смъртна опасност, оцелявам. — Ако кулата се варди, не я обграждай отвред. Дай им път на вардачите да си спасят кожите, нека избягат! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 246. — С този твой ум ти си за никъде, но аз ще ти дам възможност тоя път да спасиш кожата си, да я отървеш, пък догодина да си трошиш главата, както знаеш! А. Гуляшки, ЗВ, 25. Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам) от кожата някого. Разг. Силно ядосвам, разгневявам някого. — Нашата главна задача е да извадим Димов от строя. .. Най-напред обаче трябва да го извадим от кожата му и да насочим злобата му встрани от нас. Б. Райнов, ГН, 133. — Спокойствие и търпение! Ето две думи, които ме изкарват от кожата! възрази троснато гостът. Л. Стоянов, Б, 19. Излизам / изляза от (из, вън от, извън) кожата си. Разг.; Изпръхвам / изпръхна из кожата си. Диал. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам и преставам да се владея. Явно, че дори и на такъв свръхмек човек все пак се е случвало да се разгневи, да почне да крещи, да излезе извън кожата си. Е. Каранфилов, Б III, 157. Кметският наместник се ядосваше, .., и викаше: „Иш! Иш!”, но петелът не мърдаше, затова човекът излизаше от кожата си. Й. Радичков, ББ, 152. Изскоквам / изскокна (изскачам / изскоча) от (из) кожата си. Диал. 1. Изпадам в силно раздразнение, силно се разгневявам, ядосвам и преставам да се владея. — За мене да беше казал тия клевети, пак щях да изскокна из кожата си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 62. 2. Обхваща ме много силно радостно чувство. Кога (ка) ли стана ковач, кога (ка) ли му кожа почърне. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува. Кожата ми не струва за нищо. Диал. Не ме бива за нищо, за никаква работа. Мравки лазят по кожата ми. Разг. Усещам тръпки, потрепервам от студ, силно вълнение или уплаха. Одирам / одера (свличам / свлека, смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожата <от гърба> на някого. Разг. 1. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. — Бе, съден съм два-три пъти, но все за дребни работи, плащал съм си. А сега ще ми съдерат кожата... Та ще ви замоля, .., затвора поне да откача. Ем. Манов, В, 35. — Не се предавай. Ще ти съдерат кожата. .. Не, приятелю, няма да се предам. В тази гора съм израснал и не ще ми бъде трудно да поживея малко в нея. X. Русев, ПС, 167. 2. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. — Аз няма да ходя. Не ви ща дружбата, не ви ща офето смачка с крак угарката на пода Чолака. Кожата ни одраха и да знаете: реквизицията няма да дам! В. Нешков, Н, 210. Одрал съм кожата на някого. Разг. Обикн. за син, дъщеря — извънредно много приличам на някого от родителите си или на баба си, дядо си (най-често за прилика с бащата). Веднъж доведе внучката си Велислава, на нея кръстена, .., който ги видеше двете и веднага: „Одрало ти е кожата, Велико, цяло-целеничко е на тебе.” ЛФ, 1977, бр. 1, 4. И двете [деца] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Д. Димов, Т, 267. Отървавам / отърва кожата <си>. Разг. 1. Успявам да остана невредим, да се избавя от смъртна опасност; оцелявам. Старецът изпъшка тежко, дълбоко. Жив! Жив! почнаха да си шушукат с облекчение в навалицата. .. Отърва кожата дядката! Д. Калфов, Избр. разк., 130. По чудо си отърва кожата човекът през фашизма. Момчето му пребиха в затвора, едва не погина от побоища. Ст. Станчев, ПЯС, 23. 2. Спасявам се от наказание или от някаква присъда (обикн. смъртна) за извършени от мене нередности или престъпление. — Размина се, бях арестуван, щяха да ме съдят, но да спи зло под камък засега отървах кожата. В. Нешков, Н, 122. — Е, думай сега! Рабчо стоеше до бюрото прав и триеше потта си. А бе отървах кожата, дето се вика! Домакина подведоха под отговорност и го пуснаха под гаранция. Ст. Даскалов, СЛ, 68. Още мечката в гората, кожата ѝ продават. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно. Пазя (вардя) си кожата. Разг. 1. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, нещо, което застрашава живота ми. 2. Старая се да постъпвам така, че нищо да не наруши спокойствието ми, положението, което съм си създал. — Станал си особен, бай Василе укори го Ванко. Като че ли пазиш кожата си... М. Грубешлиева, ПИУ, 256. Попълзяват / попълзят мравки по кожата ми. Разг. Изведнъж усещам тръпки, потрепервам от уплаха, студ или силно вълнение. На едно място Първан се подхлъзна и падна в някаква си локва с лепкава течност, която му се стори, че е кръв, и по кожата му попълзяха мравки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 150. <Само> кожа и кокал<и> (кости). Разг. Извънредно слаб, мършав; измършавял. Поуморен от стълбите, даскал Ангел се спря и се изправи на вратата: сух, само кожа и кости, с хлътнали дълбоко очи, .., изпит и бледен, той приличаше на смъртник, не на жив човек. Й. Йовков, ЖС, 192. Мръсни, окъсани, само кожа и кокал, пленниците работеха от сутрин до вечер. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 237. <Само> кожа и кокал<и> (кости) ставам / стана (оставам / остана). Разг. Извънредно много отслабвам физически; измършавявам. Лина беше станала само кожа и кости и аз не вярвах, че ще издържи още едно денонощие. Ем. Манов, ПУ, 24. В друга песен пък се говори за една мома българка, която, като не приемала мохамеданската вяра, хвърлили я в тъмница, дето 9 години лежала и станала кожа и кокал. РН, 1905, кн. 4, 205. Свивам се / свия се в кожата си. Разг. Изпитвам страх и се спотайвам, не предприемам нищо. Нека да бръщолевят подплашените интелигентчета, нека да се свиват в кожата си опортюнистите и страхливците, нека да злорадствуват враговете! К. Ламбрев, СП, 106. С дебела кожа. Разг. Безочлив, нахален. Такава грубост можеш винаги да очакваш от човек с дебела кожа. Стрижа до кожа някого. Разг. Взимам, обикн. от длъжник, данъкоплатец всичко, което може да се вземе от него. Твоята (твойта) кожа! Разг. Във 2 и 3 л. Възклицание, с което се изразява силно недоволство, яд, закана по отношение на лице или предмет. — Тю-у, Геро, как можахте да закъснеете .. — Трамваи бе, тяхната кожа, това трамваи ли са? Ст, 1966, бр. 1039, 2. А свети Василий викал на свети Иван: „Дръж тази кана галилейска, твойта кожа фарисейска!” После се чул вик, бой, ругатни и вечерта цялата компания се озовала в близкото милиционерско управление за дребно хулиганство и голямо пиянство. ВН, 1964, бр. 3857, 4. Топя се в кожата си. Разг. Страдам, измъчвам се, ядосвам се мълчаливо, в себе си, без да давам външен израз на чувствата си. „Нашите щъркели това, нашите щъркели онова...” И добавя: А от вас избягаха, видя ли? Не искат да живеят у вас! На, на, на!... Какво ще му отговориш? Топиш се в кожата си, както казва татко, и мълчиш. И. Петров, ЛСГ, 53. Трай (търпи) душо, черней, кожо. Разг. Възклицание за изразяване на безпомощност и примирение с някакви тежки обстоятелства, с някаква тежка работа. — Трай, душо, черней, кожо! казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Яка ми кожа. Разг. Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твърдост, за да го понеса. — Уж сме на власт, а трябва един по един да се промъкваме до бай Митьовата вратня, че ако ни надуши Калъча или Матейчо, яка ни кожа. В. Нешков, Н, 59.