ЛА̀НДШАФТ м. 1. Книж. Общ вид на местност; изглед, пейзаж. Додето ти стига окото, гледаш блескаво зелени ливади, .., живописни ландшафти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 132. Каменните грамади и особено каменните реки са природна рядкост и придават особен чар, .., специфичен облик и неповторимост на витошкия ландшафт. М. Тошков и др., HP, 8. Красивите конусообразни върхове на камчатските вулкани са живописно украшение на полуострова и създават много оригинален ландшафт. Хр. Тилев, В. 54. Скоро ландшафтът се сменя рязко. Опънатото като конец шосе изкачва възвишения, а наоколо се разстила унила жълто-кафява степ с оскъдна растителност. К, 1970, кн. 5, 1. // Рядко. Рисунка на природен пейзаж. Гьоте ми показа преди това един ландшафт от Рубенс. М. Арнаудов, Г, 142.

2. Спец. Участъци от земната повърхнина, които се характеризират с типични признаци (релеф, климат, води и др.). Науката за ландшафта е сравнително нова и тепърва започва да се развива. СЗ, 1982, бр. 62, 3. В миналото в нашата равнина Добруджа е имало както участъци с естествена степна растителност, така и площи, покрити с гора, или, с една дума, в миналото естественият растителен ландшафт на нашата Добруджа е представлявал тъй наречената лесостеп. Пр, 1942, кн. 5, 79.

— Нем. Landschaft.