МИСТИЦЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Религиозен възглед, според който човек постига познание чрез контактуване със свръхестествени сили; мистика. Аз не съм луд, не съм заслепен от мистицизъм като Ередиа .. Аз съзнах истината още преди да държа встъпителната си лекция в Гранада. Д. Димов, ОД, 260. Тя беше обладана само от оня възторжен мистицизъм на нелепата исихастка ерес, който сега като епидемия върлуваше из всичките класи на народа. Ив. Вазов, Съч. ХV, 107. Те [мъдреците] не подозряха в него [християнството] нищо друго, освен един екзалтиран мистицизъм, който иска да замести едни богове с други. К. Величков, ПССъч. VIII, 64. С течение на времето алхимичните идеи, особено в Европа, се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй. Б. Илиева, КХСН, 19.

2. Склонност към възприемане на свръхестествени сили и възможността за общуване с тях; мистика. Селянинът и тук си е практичен и хладен, но това минало е вложило у него зародиша на мечтателност и мистицизъм. Й. Йовков, Разк. III, 162. Мъчи се да скове волята ѝ с философски умувания, с екстазни поетизации върху задгробния мир, с непрестанни загатвания за смъртта. Така той импулсира нейния мистицизъм. М. Кремен, РЯ, 322.

3. Мистика (в 3 знач.); загадка. Аз направих това, без да зная нито колко са револверите, нито кой ги е купил .. Това беше за мене мистицизъм, защото никой ми не казваше и аз никога не питах. Хр. Ботев, Съч. 1929, 391.

— От фр. mysticisme.