РЕА̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; действителност, битие.Чичко! — каза юношата. Това върна Никола Велчев към реалността. Й. Радичков, ПЦ, 24. Той си я представи там, на гробището, .. и всичко това му се видя по-голяма истина от истинската реалност наоколо. Д. Цончев, ЛВ, 141-142. Прибавих, че всеки писател повече или по-малко „лъже“, когато ни представя измислена действителност за реалност. М. Марчевски, ОТ, 518.

2. Обективно съществуващо явление. Електромагнитното поле е физическа реалност: то притежава енергия, която може да се пренася от едно място на пространството в друго. Вл. Харалампиев, ПСС, 36-37. // Съществуване, наличност, материалност. Макар да виждаше предметите съвсем ясно, бе го обхванало едно чувство на несигурност, на неверие в тяхната реалност. Ем. Манов, БГ, 108. Това, което е сигурно и никой не можа де отрече, е реалността на материята и веществото. Сл. Боянов, СК, 188. // Конкретност, определеност. И сега, като възсъздавам в няколко бързо написани редове, .., тая дивашка, кървава, канибалска епопея, аз в ума си я виждам във всичката ѝ ужасна реалност. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 107. Тая способност да възпроизвежда живота в самата пленителна реалност, да вади от него образи и картини, които се врязват в паметта като да си ги гледал, достига до съвършенство във „Ветрената мелница“. К. Величков, ПССъч. VIII, 195. След това се постарах да дишам, както ни бе учила Здравка. .. И всичко наоколо, и ние самите отново придобихме реалност. М. Гръбчева, ВИН, 230. Очертанията на цялата сграда са тъй тънки, тъй леки и стройни, че губят почти всяка реалност. Й. Йовков, Разк. II, 184.

3. Конкретните естествени и социални условия за живот, дейност, развитие. Животът ни е очукал, изравнил е ръбовете ни, но не ни е направил по-пригодни към реалността. Бл. Димитрова, От, 131. Не ме разбирай криво, знам, че Мони е добро момче, .., но дръж очите си добре отворени за реалността. Й. Попов, СЛ, 151. Людмила се присмя на себе си; .., осъди се като вманиачена глупачка, която е загубила чувство за реалност и за достойнство. Ем. Манов, ДСР, 375. Трябва да се съобразяваме с реалностите на живота. Политическа реалност.

4. Нещо, което наистина съществува; истина, действителност. Сам не мога да разбера дали спя, или съм буден, дали всичко наоколо ми е реалност, или сън. С. Таджер, ПНМ, 134. Ами ако мечтата вече е престанала да бъде мечта и е на път да се превърне в реалност? А. Наковски, БС, 213. Сякаш до вчера не бе допущал, че разгромът може да стане реалност. Ем. Станев, ИК III и IV, 482. Намеренията са друго, реалността пък друго. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 127. Морето като символ и реалност.

5. Истинност, достоверност. Доказателствата за реалността на това предположение не закъснели да се проявят. Вл. Харалампиев, ПСС, 58.

Виртуална реалност. Комп. Създадена по електронен път симулация, електронен аналог на определени физически обекти и реални явления, с която човек може да влезе в контакт, взаимодействие. Виртуалната реалност е множество от въздействия, синтезирани с помощта на компютър, които създават представата за определена среда. Нов., 1997, бр. 227, 6. Обективна реалност. Филос. Материалната действителност (материя), която съществува извън човека и независимо от съзнанието му. За вярващите всички болести престават да бъдат обективна реалност. Д. Митев, ХДЗ [еа].