ЗЪ̀РВАМ, -аш, несв.; зъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зъ̀рнат, св., прех. 1. Виждам, забелязвам за кратко време, за миг или неочаквано, изведнъж съглеждам, съзирам. Той копаеше на няколко крачки от Мустафа и когато се изправяше, зърваше, без да иска, озареното му от припламването на цигарата лице. Б. Несторов, СР, 189. Влизам в един вход и додето премислям по-нататъшните си действия, зървам по отсрещния тротоар да се движи една позната фигура. Б. Райнов, ГН, 117. От време на време, когато той успееше да се изравни с нея, тя зърваше с крайчеца на окото си скулестото му лице. Ем. Станев, ИК I и II, 179. Край един пън зърна гъби. Бяха бели. Й. Радичков, СР, 67. Понякога вятърът полюшваше житните класове и тя успяваше да зърне късче синьо небе. Св. Минков, СЦ (превод), 73.
2. Поглеждам бегло и набързо нещо. Подават му вестник. Той зърва заглавието на вестника и го пуща. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 132. Исках само да зърна книгата и да ти я върна веднага. зървам се, зърна се страд. Селото Алтъново се виждаше ясно в самите поли на бърдото и там се зърваше движение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 200.