КИСЛОРО̀Д, мн. няма, м. Хим. 1. Химически елемент Ο — от шеста група на периодичната система, газ без цвят, миризма и вкус, който е най-разпространен в природата. В атмосферния въздух около Земята, в състава на който влизат предимно кислород и азот, има и около 0,03 процента въглероден двуокис. Г. Томалевски, АН, 237. Оказва се, че в Черно море, под дълбочина около 200 м, напълно липсва кислород, а водата е наситена с отровния газ сероводород. Пр,1953, кн. 1, 36.

2. Този елемент като съставна част на въздуха, необходим за дишането и горенето. Запасът от кислород, с който разполагаме, ще ни стигне за петнадесет часа. К, 1963, кн. 1, 10. Не, всеки метър укрепвахме здраво, преди да започнем втория, при нас винаги имаше резерв от специални подпори, от спасителна екипировка, балон с кислород. А. Гуляшки, ДМС, 97. Гърдите поемаха радостно тия здрави струи от живителен кислород. Ив. Вазов, Съч. X, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)