РА̀НА ж. 1. Нарушаване на целостта на кожа, лигавица, тъкан на човек или животно поради външно въздействие (удар, порязване, пробождане, изгаряне и под.) или при заболяване. Всяка сутрин тя развиваше бинта, промиваше .. раната му, след това .. я превързваше. Ем. Манов, ДСР, 62. Дали от миризмата на йода или от болката, която изпитах, щом ми намаза раната, не знам, но ми стана лошо. .. Учителката ми викаше: „Юнак без рана не може“, но аз не я чувах. К. Калчев, ПИЖ, 124. — Вари билки, прави превръзки и маже раните с мехлем. Й. Попов, БНО, 63. Отслабнал беше [конят], .., с рани по гърдите от хомотя, рани по задните му нозе, там, гдето го търкало въжето. Й. Йовков, АМГ, 117. Тежка рана заздравя, лоша дума не се забравя. Погов. Отворена рана. Жива рана. Гнойна рана. Прободна рана. Повърхностна рана. Дълбока рана. Рана от огнестрелно оръжие. ● Обр. — Немам деца. .. Горя отвътре, чини ми се, че утробата ми съхне. Сърцето ми е рана, боли. Д. Талев, ПК, 226-227. // Прен. Механично повреждане, нараняване на стъблото, клоните на дърво или на част от кората му и под. Изглежда, че на младини дървото е имало рана, после раната е позараснала, покрила се е с кора и все едно, че няма нищо. А птицата дойде, почука с човка, разбере, че вътре е кухо, и пробие кората. Й. Радичков, СР, 90. По склона лежаха букове, борове, брези .. От дълбоките рани по стъблата на дърветата течеше .. смола. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. ● Обр. Ако не са напълно унищожени [паметниците], те най-малкото носят жестоките рани на миналите векове. Ст. Михайлов, БС, 85. Конниче, .. / виж копитата рани оставят в земята дълбоки. Св. Стайкова, ОХД [еа].
2. Прен. Негативно преживяване (душевна болка, мъка, страдание, горчивина и под.) у някого като резултат, последица от нечия постъпка, действие, отношение или от някакво нещастие, събитие и под., което дълго не може да се забрави, преодолее. Отново го сграбчи съзнанието за тежката му вина, за дълбоката и може би непоправима рана, която ѝ бе нанесъл. Л. Станев, ПХ, 71. Отнетата им селска гора — това беше дълбоката незаздравяла рана на селото. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 103. Вярно е, че времето лекува раните, но вината, чувството за вина остава. ЛИК, 2002, кн. 10 [еа]. Разводът оставя дълбоки рани. ● Обикн. с прил. д у ш е в е н или предл. в и същ. д у ш а, с ъ р ц е. Бяха изтекли две години от раздялата с Борис, но раната в душата ѝ не зарастваше. Тя беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири и много ревнива, за да му прости. Д. Димов, Т, 93. Дружината .. пее с въодушевление .. Едно отрадно и утешително чувство подействува, като сладък балсам въз душевните рани на скитниците. Ив. Вазов, Съч. VІ, 19. Разказът засяга една болезнена за Йовков тема — загубата на Добруджа, кървящата рана в сърцето на писателя. А. Малинов, ОБДТ [еа]. Те пият, а тънат сърцата им в рани, — / и пеят, тъй както през сълзи се пей. П. К. Яворов, Съч. І, 58.
3. Прен. Поражение, щета, загуба, вреда. Търпеливо .. трябва да градим новата си България, .. търпеливо .. да преодолеем раните от прехода. Пол., 2008, бр. 210 [еа]. Появява се враг опасен, страшен, който иска да нанесе убийствена рана на нашия народ, .., който иска да .. опропасти българското царство. В. Друмев, И, 43. Обичах те, когато заблестя / свободата над твоите балкани, / кога над твоите пепелища, рани — / живот разкошен буйно зацъфтя. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 178.
4. Прен. Обикн. мн. Отрицателно обществено явление; язва, недъг. „Велика корупция!“ — повтаряше бай Недялкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. В ония господарства, каквато е Америка, дето обществените длъжности са раздават чрез избрания, следователно съобразно със заслугите на човекът, раните на бюрократизмът не съществуват. Знан., 1875, бр. 14, 219. Еничарите бяха рана на царството. ВИ, 202. Разгледаме ли добре, щем видим, че щото нарича светът уж големи обществени рани, беди и го кори, то повечето пъти излиза наяве от наший си несвестен и опак живот. Й. Груев, СП (превод), 2-3.
◊ Ближа си раните; ближа <някакви> рани. Разг. Понасям последствията от неуспех, загуба, неразумна постъпка и под. Насрочиха конкурс. .. Казаха ми, че моята композиция е много хубава, но приемат композицията на другия колектив, защото музиката повече им харесва. .. Стойчо .. ме беше предупредил. Не бях послушала и сега .. си ближа раните. Н. Робева и др., ЖВ [еа]. Започва период на усилена делова дейност, .. не е възможно да си оставите задачите и да ближете любовни рани. Когато нещо е отминало безвъзвратно, ще си направите голяма услуга да забравите за съществуването му. С, 2008, бр. 5654 [еа]. Дето рана — и той муха. Разг. Употребява се за досаден и нетактичен човек. Жива рана. Разг. 1. Силна душевна болка, страдание, мъка; отворена рана. Все същата активност при обществените акции хвърля Страшимиров и в македонското движение. .. За него участта на Македония е жива рана — не само българска, но и лична. М. Николов, Избр. пр [еа]. Романът .. ни разкрива съдбите на по-млади съвременници, за които историята е още жива рана. ЛБ, 2005, кн. 4 [еа]. 2. Нерешен, тежък, болезнен въпрос, проблем. Почтеният археолог и още по-почтеният филолог още не са довършили изследванията си [кой е авторът на книгата] и въпросът за едно име остава все жива рана в науката. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 38. Всичко, свързано с Бермудския триъгълник, бе „жива рана“ сред опознатата действителност. Д. Делян, ВП [еа]. На сръбската граница .. / страшно бъдеще сега се сее, / бъдеще от .. вражди нови, / плод на тия кърви и гробове / .. / И потомството ни в завещанье / ще наследи вечно живи рани, / и историята ще се чуди / в кой кът скришен таз война да гуди. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 158. Затварям / затворя <някаква> рана (<някакви> рани). Разг. Прекратявам, прекъсвам болезнен въпрос, проблем или мъка, страдание. Бе съставено общо правителство .., с което се затваря най-дълбоката рана в Обединеното кралство. Кап., 2007, бр. 19 [еа]. <Като> мехлем на (за) рана; благ като мехлем на (за) <някаква> рана. Разг. 1. За човек — много добър, с благ характер. С дъщерята по-често имам разправии, възправя се да спори с мен, пресича ми дума, а снахата — мехлем на рана. ..! Каквото и да ти се случи, каквото и да те заболи, една дума от снахата, един загрижен поглед и оздравявам. Е. Огнянова, ЖБ [еа]. От благия мехлем на мама имаше винаги. Сакъз, зехтин, восък и стърготини от бъзов клон. Всичкото това се разтопява на бързо на печката, .., изстива и е готово да се тури върху рана, най-често от изгаряне. Следва блажено успокоение на пострадалия. Ето оттам идва приказката: като мехлем на рана. То се отнася за добър човек, от който заздравява раната в душата ти. Земя, 2008, бр. 177 [еа]. 2. За думи, реч, действия, постъпки и др. — успокоителен, добър. В мигове на безкрайна нежност изживяваха сладостта от всяко докосване с ръце и устни. Дългите, опияняващи целувки притъпяваха болката, бавните ласки бяха като мехлем за раните, които трябваше да превъзмогнат. В. Атанасова, ДМ (превод) [еа]. Нижат се дните, еднакви и празни, / настръхнали, сиви и зли. / Нерви опъваме; всичко ни дразни, / но пак сме с Живота на „ти“. / Черпим от него своята доза — / като мехлем е за рани. Р. Ченков, ПЛ [еа]. 3. Ирон. За човек — зъл, лош, опак. 4. С гл. п а д а м, д о й д а, п о д е й с т в а м, з в у ч а и др. — успокоително, утешаващо. „За нас ще бъде достатъчно вие да се разбирате и да живеете добре. Ние отстрани ще ви помагаме кога какво можем, ще гледаме внуците ..“ Зарадва се Герги на моята приказка, като мехлем на рана падна на сърцето му и пак започна да разхвалва момичето. Е. Огнянова, ЖБ [еа]. За да запълни паузата до приготвяне на вечерята, предложи да ни пусне изпълнение на певец от Жеравна. И ни закова на място. След дългото пътуване песента ни дойде като мехлем на рана. Земя, 2008, бр. 142 [еа]. Никой не оспорва личните и професионалните качества на новия главен прокурор на България .. изявлението му пред Висшия съдебен съвет в четвъртък (..) направо си звучи като... благ мехлем за люти рани и вдъхва надежди. Банк., 2006, бр. З [еа]. Лют съм на рани. Диал. Трудно оздравявам след нараняване. — Лют на рани е, Яно, много е лют! Да бяхме повикали Дуда Калайджийката да му бае от подлюта, а? П. Велков, СКН, 41. Отварям / отворя (разтварям / разтворя, откривам / открия) <някаква> рана (<някакви> рани). Разг. Предизвиквам душевна болка, страдание, мъка у някого. — Какво е станало между теб и Еню? Той те обича. И ти го обичаш, а се съгласи да вземеш този Еленко! Защо? По-добре беше Драгул да не ѝ напомня за нейната мъка. Но той разтвори лютата рана. П. Стъпов, ЖСН, 167-168. С дума не отворих рана. П. Стаменова, РТ [еа]. Отворена рана. Разг. Силна болка, страдание, мъка; жива рана. Историята на конфликта в Близкия изток затвърждава мнението, че мир на този етап е трудно постижим. Агресията .. създава спирала на насилие. Дори Близкият изток да стане такъв, какъвто го желаят Израел и САЩ, това няма да изличи отворената рана в съдбите на стотици хиляди местни хора. Тема, 2009, бр. 1 [еа]. Ровя (разравям / разровя, чопля, човъркам, разчовърквам / разчовъркам, подлютявам / подлютя) раната (някаква рана); ровя (разравям / разровя, чопля, човъркам, разчовърквам / разчовъркам, подлютявам / подлютя) раните (някакви рани) на някого или самост. Разг. Припомням на някого нещо неприятно, болезнено за него, някакво тежко преживяване, разочарование, мъка, скръб, душевна болка и под. — Аз понякога се чудя на себе си как ти уйдисах на акъла да издаваш своите песнички. — Не рови раната ми. Книгата ми никак не върви големите критици, на които толкова разчитах, мълчат. М. Грубешлиева, ПИУ, 59. Дядо Васил усеща, че сърцето му пак се свива. Още малко и той ще разбере защо му става мъчно, но той .. не иска да чопли стари рани. Й. Йовков, ЖС 1935, 115. Неприлично и жестоко беше да човърка чужди рани, ала всичко, което премисли за тая жена, ѝ се стори така объркано и противоречиво, че не можеше да се успокои, ако не разбере [Руска] истината. Х. Русев, ПЗ, 107. Разказът „Балкан“ разравя една тежка рана за писателя — загубата на Добруджа. През лятото на 1913-а Йовков се разделя с Добруджа. Болката по непрежалимата загуба е намерила израз в разказа „Балкан“. А. Малинов, ОБДТ [еа]. Сипвам / сипя (слагам / сложа) сол в раната на някого, нещо или самост. Разг. Припомням някому нещо неприятно или болезнено за него. Седя, задявам я за това-онова и хич не ми минава през ума, че сипвам сол в раните ѝ. Нали съседките още не са ми казали, че синът ѝ не е рожден, а братово момче на дядо Кочо, което са осиновили. В. Хинкова, ЧП, 147. . Слагам / сложа (поставям / поставя, бутам, бутвам / бутна, турям, турвам / турна) пръст <а> в (на) раната; бъркам, бръквам / бръкна с пръст в раната (някаква рана). Разг. Засягам най-болезнения, най-чувствителния въпрос, проблем, място. Когато в Солун започва да излиза информационният ежедневник „Право“, положението на българите в Македония е крайно критично. .. вестникът слага пръст в раната: публикува материали за .. акция, която поради своята жестокост всява ужас в незащитеното българско население. Б. Кастелов, ДХ, 184. В нея [книгата] той разглеждаше откровено всички недъзи, поставяше пръст в раната, сочеше злото направо, без забикалки! Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 434. — И все пак цялото ви сърце е при онези хора, срещу които работите сега, нали? Манев трепна. Той не очакваше от Чугун такава откровеност — да бръкне с пръст в кръвясалата рана на сърцето му. В. Нешков, Н, 360. Стъпил му е дяволът на раната. Диал. Употребява се за много лош, зъл, свиреп човек.