АБОРИГЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. Противоп. алохтонен. Аборигенна порода добитък.


Източник: Речник на българския език (онлайн)