АГУ̀Ч м. Диал. Овен. Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори:/ — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата, / ще ти посребра вълната. Нар. пес., СбВСтТ, 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)