АЛЕКСЍЯ ж. Мед. Разстройство или загуба на способността за разбиране на писмена реч в резултат на функционални нарушения в лявото полукълбо на главния мозък.

— От гр. α- ‘не-, без-’ + λέξισ ‘дума’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)