АЛИА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от мохамеданска секта, която почита Али и Фатима (зет и дъщеря на Мохамед); казълбаш. Мюсюлманите не бяха мохамедани, а алианци. Те презираха пророка и вярваха в божествената сила на шурея му Али. С. Северняк, ИРЕ, 226. В тази хълмиста ерозионна котловина, каквато е Герлово, живеят и алианци или казълбаши. Й. Радичков, ГСП, 152-153.

— От собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)