АНАПЀСТ, мн. няма, м. Литер. 1. В силаботоническото стихосложение — трисрична ритмическа стъпка, в която първите две срички са неударени, а третата — ударена: „Надошлѝ / от далèчния свя̀т“.
2. В метрическото стихосложение на античната поезия — трисрична стъпка, в която първите две срички са кратки, а третата — дълга.
— От гр. ἀνάπαιστοσ 'обърнат назад'.