АЯ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от аянин. За Кара Кольо и за дружината на Индже войвода Г. С. Раковски пише следното: „Зренище е било тяхно главно свъртало, там съ тъмници имали, дебели дървени клади, где съ султански и аянски синове запирали“. Т. Пенев, СЛ, 267. Не си минувай надолу, / надолу още нагоре, / покрай аянски конаци. Ал. Дювернуа, СБЯ, 42.