Б, мн, няма, ср, 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна „бъ“), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. Печатно б. Ръкописно б. Главно Б. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна „бе“. БНБ [бе-не-бе].
2. Фон. Билабиална експлозивна звучна съгласна. Меко б. Твърдо б.
3. Като числ. редно: а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно „бе“). Вход Б. Параграф 6, точка б. б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Стр. 108б. № 13б.