БАБАЍТСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката. — Посвирете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци, ..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките, .. Но и тук сред корсетите на жените, .., лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайваха бабаитско самочувствие и нечистоплътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето озверяваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 189.