БА̀НИЧКА ж. 1. Само ед. Умал. от баница. — Уж щяха да ги пускат — оплака се бай Коце, — а на Борето, сина ми де, не позволиха да му дам малко баничка — майка му я беше направила. Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. — То да нe мислиш, че кой знае какво му провождам — eдна фланeла и eдна калчищница, малко баничка съм му източила. В. Нешков, Н, 7-8.
2. Вид тестено изделие, неголямо, обикн. продълговато или триъгълно парче баница, което се приготвя или се продава предимно за закуска. Край вратата продаваха всевъзможни лакомства: шербети, банички със зачервена корица, .., милинки и какво ли не още. Зл. Чолакова, БК, 126. Дори и сега, като минаваше покрай пекарницата, .., спря се и купи няколко топли банички със сирене и спанак. К. Калчев, ЖП, 190. Тя реши да направи банички — такива, каквито му печеше през зимата, когато го изпращаше на училище. Цв. Ангелов, ЧД, 18.