БЕРДА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Берданова нушка. Берданка. От общината взеха пет стари берданови пушки, а от дома на Нако — една хубава карабина със стотина патрона. Кр. Велков, СБ, 115.
